Как се появи футбола в Англия/Удар с глава или шут на глава?

Отборните игри с топка са практикувани от жителите на Мезоамерика (на територията на днешна южната част на Мексико до Северна Коста Рика) още преди 3400 години. И в тези игри е имало религиозно зърно: топка, направена от сока на каучукови дървета, символ на слънцето - неговата животворна енергия. И не е изключено мачовете да са били устройвани между групи от военнопленици лишените от свобода, като губещите - били умъртвявани в жертва на боговете.

http://image.wikifoundry.com/image/1/VAM_qPuXmcCL5xGawz3gFg66602/GW366H500

https://londoncelticpunks.files.wordpress.com/2015/02/diry-glass2.jpg?w=350&h=200&crop=1

http://image.wikifoundry.com/image/1/sypn_livvhdiyx6T8ch1Jg35749/GW640H360

Египтяните, използвани за тази забавна увити в ленена кърпа семена. 

https://image.tmdb.org/t/p/w1280/eEkMDUTl1aXzaOKOdCEbJfTaele.jpg

А гърците, вместо семена, използвани за косата (не, не човешка). 

  

                        

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/37/4f/9b/374f9b45149ed76e5706aa4265241bd8.jpg

             Към Галия с ограбеното от Тракия светилище на Дионис

От елините футбола преминал към римляните, който, както се полага на едни смели войнни, отработвали с помощта на тази игра тактика и стратегия. Съобщава се, че отборите им са били разполагали в четири реда: нападатели, халфове, защитници и Вратари - всичко като на бойното поле.

                     
                        Галите разгромяват Римската империя

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

           

Като нарицателното за грубо отношение към изкуството, и в частност към културните паметници, определението вандализъм започва да се използва след Великата френска революция. Но поводът за наричането на разрушителното поведение на индивидите спрямо културните паметници и към чуждото имущество въобще, е превземането на Рим от вандалите през 455 година.

             

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b1/Vandals_Migration_ua.PNG

На 2 юни 455 година, предвожданите от Гейзерик вандали влизат в древния град и в продължение на две седмици го оплячкосват. Свидетели от онова време обаче говорят не толкова за рушене и унищожаване на паметници и ценности, колкото за буквалното им ограбване.

Но преди да се стигне до този “вандалски акт” историята разказва за това, как могъщият някога Рим загнива и става бледо копие на самия себе си. В края на IV и началото на V век Римската империя е в упадък. През последните десетилетия на IV век по северните граници на Западната римска империя започва раздвижване на племената, живеещи в съседство с римляните. Под натиска на готите и хуните едно от племената, населяващи земите между реките Висла и Одер (територията на днешна Полша), поема на юг. През 406 година вандалитедостигат до Рейн и заедно с племената на аланите и севите се прехвърлят на територията на богата римска провинция Галия.

Съкровищата, които вандалите отнасят със себе си, през 534 година стават притежание на Византийската империя, след като нейните войски успяват да разгромят варварската държава. Ценностите и паметниците са натоварени на кораби и са пренесени в Константинопол.


 http://site.avtokrator.net/
               

Падането на Рим на 2 юни 455 година е третото в историята на града. Преди това през 410 година Рим е плячкосан от вест готите, а за пръв път градът се налага да коленичи пред галския завоевател Брен през далечната 390 г. пр.н.е.

   

         

С ограбването му през 455 година градът на Цезарите е съвсем разорен. Две десетилетия по-късно германския вожд Одоакър сваля от трона последния римски император Ромул Августул и с това се слага край на съществуването на Западната римска империя. На изток Византия и Константинопол се превръщат в новия “център на света” и това продължава до 1453 година, когато на свой ред Византия пада под владичество на османските турци.

http://historynakratko.blogspot.bg/2016/06/blog-post_93.html

-----------------------------------------------------------------------------------

Изследователите имат основание да смятат, че по-късните римляните са привнесли тази игра с тях във Великобритания, където тя пуска дълбоки корени. Говори се, че суровите островни момчетата от време на време, организирали мачове и с човешки глави ... Но достатъчно пустословие. Нека се обърнем към доказани факти.

             

                                         Келтски футболист

http://www.woodlandbard.net/2016/02/celts-art-and-identity.html

Първото документирано споменаване на футболен мач в Обединеното кралство се отнася за 1170 г.сл. Хр.: "След вечеря, градската младеж е на терена, за да играе с топка, която е доста разпространено ... Представители на по-възрастното поколение(бивши затворници) се събирали, за да гледат мача. Последните не на шега се разгорещявали от гледане на необузданите младежи в действие и се чувствали като партньори в този процес ", - казва секретар на Томас Бекет, Уилям Фитц-Стивън.

Но проблемът е доста по-различен: до средата на 19-ти век при игра на топка почти не са се спазвали никакви правила. Да разгледаме по точки.

http://ic.pics.livejournal.com/enjoy_england/76576118/179032/179032_90


• Екипът/Отбора можел да бъде от произволен брой хора. Хората в онези дни са били свободни от комплексите на цивилизовано общество, най-малко, когато се стигна до участие в футболни мачове. Сега за да започнете играта, трябва да се поиска за разрешение, "? Може ли" В този случай, трябва учтиво да откаже: "Съжалявам, че вече имаме пълна група", или дори още по грубо :. "Не, вие сте твърде дебел" И преди хората просто следван принципът на Цезар: "Veni/Дойдох, Vidi/Видях, започнах да играя."

          

• Площадката/Стадиона е можела да бъде всякакъв размер. Например, терена понякога е включвал областта на пътя, свързващ двата града (транспортната артерия). Вратите при това, разбира се, били входовете на църкви, разположени на няколко километра един от друг(къддето и част от играчите се опявали след вакхалията). И недай боже ако безпомощен скитник се окаже на пътя на жадните за кръв играчи!

• Спомням си, когато бях студент, от време на време попитах моя учител по арабски, и това е възможно, казват те, кажи-така или така, че. На което той ми отговаряше: "Денис, на арабски може да бъде всичко." След това същото е било и във футбола: бутане, загуба на равновесие, хвърляне, бокс, припадъци, удари (с ръце и крака), стоманена скоба, задно "маваши", скок с двата крака в гърдите на съперника, колективна атака на лъжливец и мн. др..

           

• В допълнение, по време на играта играчите са най-вече в състояние на алкохолно опиянение. Въпреки че, честно казано, леко пиян е било норма за Англия (през 19 век, както днес в Русия): водата е била опасен продукт, и хората, угасяли жаждата си с бира. Въпреки че "алкохол", разбира се, не всички. През 18-ти и 19-ти век, особено в страната са възникнали много общества за въздържание който призовавали обществеността към здравословен начин на живот и честен труд.

         

        

Накратко, футболът е често причина за масови кръвопролития, а властите започнали да наказват играчите с тежки глоби и дори затвор в продължение на няколко дни. В частност, през 1314, Негово Величество Едуард II се оплаквал, че "играта на футбол води до бунтове и жестокости." Въпреки че в действителност, царят повече се безпокоял не е за обществена безопасност, а за войната с Шотландия, за провеждането на която той се нуждаел от добри стрелци. Един добър стрелец - е този, който учавал от сто стъпки в центъра, за което се изисквали упражняване. Но вместо да се занимават с този полезен въпрос на държавна важност, младежта гонила топката. Затова и монархът смъмрил футбола.

       

                       Стрелба с лък, Джефри Лътрел псалтир, 1325

Неговият приемник Едуард III в 1331 потвърдил мярката - в навечерието на войната с Шотландия. Същото направили и следните царе: Хенри IV (1388), Хенри V (1414), Едуард IV (1477), Хенри VII (1496), и така нататък.

           

                    Мач между "отборите" на Thames и Townsend, 1846 г.

Но как може да спре хората да се забавляват?! Представете си тогава реалността: обикновенния човек/гой -  както и днес - работи усилено, страда  лишения, унижения, произвол на власта. Разбира се, в сърцето си натрупва гняв, от които просто трябва да се отърве, в противен случай - лошо за властимащите. А къде можете да дадете простор на чувствата си, къде можете да наръгате противника - един вик на отчаяние и радост? Във футбола!

     

Жестоката забава набирала популярност. През 18-ти век, играли футбол в почти всички училища и университети. Много от ръководителите на учебни заведения насърчавали спорта, твърдейки, че тя помага за укрепване на тялото и духа.

http://www.livejournal.com/media/194689.html

            

http://img0.liveinternet.ru/images/attach/b/4/113/727/113727426_large_etertrewwrrrrttt.jpg

     

Древния култ към СМЪРТА( култът към Кали/Дурга, Санта Муерте) обхваща съвременния свят - 1ч.

           

> ТАЙНИ И ЯВНИ РИТУАЛИ ВЪВ ФУТБОЛА- ИГРА НА ИЛЮМИНАТИ

И все пак, защо футболът е изобретен във Великобритания? Днешната модна ревизионистка версия, твърди, че родно място на футбола е не Англия, а Древна Гърция, Рим, Китай, Италия, и дори предколумбова Америка. По мое мнение,зад всички тези версии стои утвърждаване, че "Галисия е Родното място на масончето Исус Христос" Като се има предвид популярността на футбола в света, всички искат да бъдат негови основатели.

http://3rm.info/publications/25150-istorii-olesya-buziny-futbol-otrezannoy-golovoy.htm

Първите футболни правила, близки до днешните, са формулирани от Футболната асоциация на Англия, 1-ви декември, 1863, след няколко срещи и дебати в механата/таверната "Волни зидари - масони" в Лондон. Мисля, механата със същото име не е избрано случайно. По-голямата част от британския елит се състои в масонски ложи. Така масоните са предците на съвременния футбол.

Футболът - това не е просто игра. Това е начин за контролиране на масите, клапан, което им позволява да се намали излишъкът от агресивната енергия. В XIX век британската управляващата класа е изправена пред проблема за отдих дъното на обществото. Обикновенния англичанин в онези времена малко напомня на Нютон и Шекспир. Това бил слабо образовано примитивно създание, прекарващо свободното си време в пиянство и битки. От тогава, до днес английските фенове не са се променили много.

Спорт и футбол/ За тях може да бъде използвана дефиницията на Мордохай Леви: “опиум за народа"

                                                                                                      

Спорт, Политика, Религия
Това са аспекти от човешката култура, масови мероприятия и развлечения. За тях може да бъде използвана дефиницията на К. Маркс: “опиум за народа”

Днес футболът , а и другите спортове, изпълняват тази функцията да държат масите в едно състояние на опиянение, състояние на леност, извън действителността и настоящето, свързани с телевизора, в една необикновена връзка с техните богове, чиято религия е консумиране на спектакъла, за да продължава да се върти капитала. Да накарат хората да идентифицират с отборите, все едно, че са църкви, и да дадат пълномощие за личната власт на тези лица . Знаменитостите са в същност нашите шамани. Това означава, че в много от тези спортове, някой играе за нас. Някой друг е изправен пред мистерията на космическата игра, докато ние го поддържаме и пиейки бира си представяме, че сме там, на неговото място.
Не сте ли забелязали, че живеете във виртуална реалност?

Дори във времената, в които живеем сега в един глобализиран свят, в който голяма част от информацията е достъпна за много хора, все още намираме истини,които са скрити под маската известна като страст към спортните традиции или духа на конкуренцията.Футболът е една от формите за отвличане на вниманието на населението..Играта с топка се разви по опасен начин. От проста и невинна спортна дейност, тя прехвърли границите на забавното и здравословното, за да стане оръжие за контрол над масите,позната в йерархията на корпорациите с жаргон като "социално разсейване." 

 Ролята на корпорациите 

Невежеството на консуматора води след себе си безброй часове гледане на футболни мачове..Създава се една ситуация, в която няма никаква полза за зрителя.Не след дълго се превръща в социално поведение, което достига опасни размери. Това е мястото, където всяко нещо идва на мястото си,няма нищо лошо, когато човек е последовател на даден отбор,но когато се прекрачи границата на фанатизма, футболистите се превръщат в идоли и се започва лудо купуване на всичко, което се върти около цветовете на отбора. Последен писък на модата са блузките за кучета с имена на футболисти...
Любителите на футбола без да знаят как и защо се превръщат в потребители, неизбежно етикетирани. Освен това поставят и етикет на хората, според техните футболни предпочитания.

Манипулация на масите

Футбол, шоубизнес и други "димни завеси" манипулират масите, и не позволяват те да имат културна осъзнатост. Политици и други лица са заинтересувани да държат хората заети със защитата на футболният екип на града, на любим клуб.

Дори в собствената си държава, разделяйки ги от останалите, по причини, че не споделят тяхната"страст", винаги когато "случайно " се въвежда нов несправедлив закон , който е във вреда на болшинството хора, по същото време са организирани футболни мачове между отбори, които имат дългогодишна вражда!
По този начин те могат да се забавляват масите от хора, които пеят ентусиазирани името на любимия си отбор, докато бъдещето и съдбата им се решава по независещ от тях начин. Повечето мъже гледат спорт( в България основно футбол).”Плебеите” се забавляват , гледайки спорт ,но това забавление единствено в полза на „Елита”, защото той ги откъсва от истинските им проблеми и се радват за хора които ги карат да са щастливи или тъжни.

           

Спортът е заместител на определени емоции и изживявания, които не се случват на обикновения човек и единствения начин той да се докосне до тях е чрез спорт, тв предавания, екшън филм и т.н.. Може би търсят алтернативна реалност и да изключат,че има сметки, работа и др.. Неудовлетвореност кара хората да търсят изживявания с любимия отбор или спортист. 

Футболистите и другите спортисти са едни съвременни гладиатори, които получават милиони.Принципите за контрол над масите от древен Рим са живи и днес, но в различен вариант, заради различните условия. Един от тях „хляб и зрелища” е още жив. Някои хора се вживяли толкова много, че по форумите се срещат хора, които едва ли не най-големия им успех в живота, е че са избрали някой отбор, който печели трофеи и се обиждат едни други все едно е засегнато личното им достойнство.

Да погледнем етимологията на думата футбол. Много мислят, че идва от foot (крак) и ball (топка) т.е. използва се крака за да се играе с топката. Това не е точно така. Понятието футбол обединявало всички спортове, играни от бедните хора в Англия. се Спортове в които стъпва на собствените крака на земята и това е причината американците да наричат футбол, играта която се играе по техните правила. Богатите са можели да си позволят да си купят кон, мотоциклет или кола и затова са се занимавали със спортове, като поло, различни състезания с коли, мотори и т.н.. Футболът, който е най-популярен по целия свят се нарича Association football ( съкращението е Сокър ), спорт Ръгби няма, а има Ръгби футбол. Още през 19 и 20 век виждаме, че в игрите съществува разлика между богати и бедни.

Тоталитарните режими винаги поддържат спорта на високо ниво, за да пропагандират по този начин властта си Така народа е удовлетворен въпреки тоталитарния режим. Бай Тошо падна и спорта премина в частни ръце и спорта в България дръгна надолу и нуждата от „зрелища” бе запълнена със световен спорт и световни майстори. Кеф ти Висша лига на Англия, кеф ти испанската Примиера дивисион и Серия А на Италия, кеф ти Първа Будеслига на Германия . В допълнение българския запалянко може да наблюдава не толкова популярни първенства като руската примиер лига, холандската Ередивизя, втора дивизия на Англия,а ако му доскучае късно вечерта може да гледа аржентински футбол от другия край на планетата или да избере други американски спортове като баскетбол и хокей които могат да бъдат наблюдавани през нощта. Като допълнение българина може да наблюдава и родния шампионат, който може да не блести с майсторлък, но си е наш и тръпката да подрепяш родния клуб е много по-различна от тази да викаш за отбор който е на хиляди километри от теб. Като добавим, че у нас се излъчват най-престижния футболен клубен европейски турнир Шампионската лига и втория по престижност Лига Европа показва,че българския запалянко има много избор пред себе си.

В САЩ един отбор от НБА(баскетбол) и НХЛ(хокей) изиграва по 84 мача в редовния сезон , в МЛБ (безйбол) един отбор изиграва 162 в редовния сезон.Най-полуярния спорт в САЩ е американския футбол и един отбор изиграва 16 мача в редовния сезон . Във всяка лига играят от 30 до 32 и това означава, че цялата седмица на един американец е заета мачове не само на любимите си отбор, но на отбори които не е фен.

Плюс това има и колежански и гимназиони мачове за които са едно от малкото забавления в малките градове. За да не му пусне на един американец от спорт мачовете от различните лиги се провеждат през различен период в годината. В бейзболната лига мачовете от редовния сезон започват от април и продължават до септември,а плейофите започват септември и завършват октомври.В хокея и бейзбола първенството започва октомври до март,а април до юни са плейофите.В американския футбол сезона започва август и завършва януари, а плейофите са януари и февруари.Толкова много спорт отвлича постоянно вниманието на един американец.

В Европа един отбор може да изиграе един до два мача на седмица.Седмицата със спортни събития на европееца не е толкова заета колкото американеца, защото един американец може да има два – три и дори четири любимия отбора от всяка от четирите популярни спортта в Северна Америка.

Това което различава пристрастаноста на европееца от американеца, е че той се фанатизирва на тема спорт. В Европа футболните агитки приготвят хореографии, песни, факли и бомби за футболен мач. Да не говорим за футболното хулиганство което също отвлича вниманието на „плебеите” от реалните проблеми на хората. Хулиганските фирми в Англия водят началото си от края на 60те/началото на 70те.

През 70-те настъпва дълбока инфлация и много заводи фалират,хората остават без работа... И започват да се бият по стадионите и извън тях. Дълго време футболни хулигани са само хора от работническата класа, но с времето заможни хора започват да участват във „фирмите” защото според тях е добър начин за разпускане след тежката работна седмица . Заради футболното хулиганство в Англия на много места има камери под предтекст, че се наблюдават футболните хулигани .. Типичен пример за проблем-реакция-решение. В Европа и Южна Америка гледката не е по-различна, но там понякога преминават границата с използването на ножове и бомбички. През 90те в дербито на Аржентина Ривър и Бока, първите печелят с 2:0, след мача бяха убити двама фена на Ривър, а стадионът, на който се игра мачът, осъмна с надпис - "Изравнихме - 2:2".

                 

Според много хора футболното хулиганство е вид социален протест срещу статукство. Протест породен от скука, това се отнася най-вече за страни като Великобритания където оциалния им живот яко куца. В "богати" общества се изчерпва с материални интерес. В Италия има вид на сблъсък между бедни и богати региони.Има сблъсък на аристократичния север и бедния юг има ги , а в столицата Рим отбора на Лацио феновете му са основно хора от бедната част на града, а средната класа са в фенове на Рома. Това което допълва заетостта на европееца със спорт, е че в Европа има много различни футболни първенства, в които се играе различен футбол и има евротурнири и мачове на национални отбори в които има сблъсаци на различни култури . Футболният фен има избор пред себе си да гледа различни футболни лиги от различни първенства подобно на американеца който наблюдава различни спортни лига, но на различни спортове. Това важи за страни като България например, защото в страни като Испания и Англия където футбола е силен гледат основно местното първенство. Както споменах по горе българския фен има много избор за футбол. Той също така може да е привърженик на два, три и повече отбора от всяко първенство и така той хаби енергия за всичките си любими отбори.




С времето спортовете от занимание за плебеите стават и интересни и за „елита”. Поне така ни се създава тази илюзия, за да може да си мислим, че елитът се интересува от същите неща които и ние, за разлика от 19 и 20 век когато е имало различни спортове за бедни и богати. Така спортът футболът е добре смазана машина за пари. Спортистите получават милиони от заплати и реклами. Защо по дяволите един спортист получава повече от един учен или доктор ?

Тяхната професия не е толкова полезна за обществото ? Защото ние им плащаме заплатите ! Ние като гледаме мачове и постоянно генерираме рейтинг, а той генерира по-високи, заради по-високия рейтинг рекламата става по-скъпа, а с по-скъпа реклама ТВ правата на едно първенство се покачват.Ние сме тези които купуваме фенски артикули на любимите отбори.

Хората умират от скука и поради липсата на алтернатива продължават да гледат футбол и спорт.Въпреки, че футбола с всяка година става все по – скучен.Футболът и спортът от забавление за беди се превръща в зрелище за заможни. За десет години цените на билетите във вътрешните първенства са скочили 10 пъти (у нас - около 5-6). В елиминациите на Шампионската лига билетите са лукс, който си позволяват по-елитните привърженици. Квотите за билети за финалите в евротурнирите, с които от 75 000 места на трибуните едва 40 хиляди отиват за феновете на двата отбора. Другите се разпределят между спонсори, ВИП-ове, богаташи, олигарси и кой ли още не. Отново се създава разделение между бедни и богати в което богатите могат да си позволят да седят на първия ред или в ложата докато за плебеите остават гадните сектори и ТВ излъчванията.

Така се създава излюзията, че „Елита” има същите интереси като обикновените хора и, че не са по-различни от нас. Разни шейхове, руски мафиоти, евреи и американски банкери печелят от футболния и спортен запалянко.

Футболните клубове имат милиони дългове, които няма да бъдат изчистени, защото банката иска да има дълг от който да печели и тя буквално става собственик на отбора. Голяма част от хората са толкова обсебени от тази псевдо реалност, че са готови да преглътнат високите цени на билетите, прекръстването на отбори и стадиони заради спонсори, турнетата из Азия с маркетингова цел, в които грандовете и техните звезди изглеждат като клоуни, създаването голяма разлика между богатите и бедните отбори и т.н. и т.н. може да се изброява до безкрай. Скуката кара хората да правят едни и същи неща неосъзнавайки, че те отвличат вниманието им, а елита през това време крои своите планове докато повечето от нас изживяват една псевдо реалност.

> ТАЙНИ И ЯВНИ РИТУАЛИ ВЪВ ФУТБОЛА- ИГРА НА ИЛЮМИНАТИ

            

Започва план 5-та тръба демонично нашествие,пускане на духове през порталите в цял свят ,чрез енергиини пробиви/посредством ХААРП/ в ЕМ поле на Земята/което предпазва от джиновете на Анта-рикша-лока/ портали за вкарване на бхутас са стадионите. Когато затръби 6 тръба джиновете щели да се въплатят в материална форма!

          

Друиди и Хелуин//"Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" ( Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог.

"ХЕЛОУИН"- ЕЗИЧЕСКИ ПРАЗНИК, ВНЕСЕН В БРИТАНИЯ ОТ ФИР БОЛГ


"Хелоуин" днес е чужд празник и като такъв го вменяват на Българите разни пълзачи и чуждофили,научени от съветската система да тъпчат всичко наше и да превиват гръб пред всичко вносно. Сега обаче ще ги разочаровам горчиво с новината,че някога този празник е бил наш,понеже не друг,а именно дедите ни са го занесли на Британските острови преди повече от 3 000 години чрез "Fir Bolg" (Хор Болг= Хора Болги,или в обърнат словоред: Болг-хор,Болгхар,Болгар) и го празнували,без никакво съмнение,по Коледа. По-долу изреждам доказателства,че това е така:

1. "Хелоуин" на архаичен Български език означава "Хелодин" (Холедин,Коледин,
Коледен,Колесен)- ден на Слънчевия бог. Празникът е езически разбира се- преди 3 000 години християнство не е имало,а Българите празнували деня на Новото Слънце по Коледа.

2. Маскирането,което се извършва на "Хелоуин",е далечен отзвук от древния Български обичай "Коледуване",когато многобройни групи от маскирани по различни начини Кукери обикаляли домовете и честители празника на хората,приканвайки ги да се включат в него:

Външния вид на маските за Хелоуин разбира се е променен,за да не дразни пасторите (пастирите) на католическата църква,която господствала в Британия от IV до XVI-XVII век. Което означава,че британците са отстъпили от обичаите си и се пречупили пред чуждото много преди нас. Кукерите някога се наричали Катари,Сатари (Сатири,Сатъри,Сатри- жреци и поклонници на Дионис),Кокари (виж фам. Кокарови) т.е. Скокари (Скачащи) и "Куцери" (Куцари: Жреци на Куция бог,Накуцващи),затова и походката им обикновено изглежда странна,като на подскоци или с накуцвания. "Куцият бог" разбира се е Дионис или бога Хром (Хромият),наричан още Хромий,Бромий (Брама,Рама),Крон (Кронос,Хронос) и Гром (Гръм). А "Дионис" е едно от имената на Нощното слънце,както знаем от Макробий. Нощно за Българите явно е зимното (новото) слънце,започващо на 21-ви декември,а Дневно е лятното слънце (21-ви юни),което бележи дните на Аполон (Опален/Обилен,О'Перун)= Топълен (с възст. съгласна преди първата гласна),Топлен,Топлин. Другата форма на името- "Аполо" означава същото: Опальо,Опаля (Опалва,Запалва= Разпалващ лъчите на деня),Топъло и Топло.

3. Датата на празника (първи ноември) не е много далеч от Българската Коледа,но се раздалечила от нея поради това,че британските Болги в някакъв момент изпаднали в изолация от своите сънародници на континента,при което не винаги могли да съгласуват празниците си с тях,а развитието им тръгнало по свой път. Не е изключено обаче разминаването в датите да е направено умишлено от католиците още през Х-ХI век,които искали да размият езическата същност на празника и да отдалечат новата му дата от старата,за да изтръгнат по-лесно езическия манталитет от сърцата на хората,макар че не успели да забранят самия празник и били принудени да се приспособяват към него.

4. Обичаят да се носи издълбана тиква с поставена в нея свещ или фенерче не е британски,а Български: аз,брат ми и моите братовчеди го знаем от дядо ни Ангел още като деца,когато никой в България не беше чувал дори за Британия,камо ли за някакъв "Хелоуин". Около Нова година нo най-вече за Коледа дядо винаги ни правеше коледни фенери от издълбани тикви с очи,нос и уста- така както е научил това от дедите си,а не от британците или американците. Лично аз знам обичая от поне 50 години,като доскоро не съм и подозирал,че някой ще има нахалството да го обяви за чужд! В далечното минало,когато още не е имало тикви (те са внесени от Америка),за целта са ползвани несъмнено кратуни и дори лобеници (любеници= "лапаници") в по-топлите области (южно от Солун) на тогавашна България,в които е имало дини до декември:





Кратуните са известни по нашите земи още от неолита,затова от тях са правени първите коледни фенери без никакво съмнение,но с единствената забележка,че в най-древните фенери се слагала свещ или глинена лампа,а стеснената горна част несъмнено се е махала с цел да добие изделието онази топковидна форма,която привично наблюдаваме у слънцето.





Така направен,коледният фенер можел да можел да олицетворява само Слънчевия бог,чийто празник се чествал по Коледа (вижhttp://shtaparov.blog.bg/politika/2010/12/24/proizhod-i-znachenie-na-dumite-koleda-kalendi-i-kolobyr.656529). Негова реминисценция са дори традиционните китайски фенери,които почти винаги имат формата на тиква,а "Фестивалът на фенерите" се чества в Китай от над 2000 години,понеже китайците са го наследили именно от нашите деди (http://tropicfire.blogspot.com/2012/01/blog-post_30.html):

5. Карнавал с маскиране се провежда ежегодно и във Венеция,но и той е наследен от обичаите на нашето древно племе Венети (Ванади,Вананди),което е основало града. Датата му е променена вероятно преди 800-1000 години по изричното изискване на Католическата църква,чиято цел била да бъде откъснат празника от езическата му същност,понеже не е имало как да бъде забранен. Самото название "Карнавал" иде от нашите деди,понеже,"преведено" от древен Български,означава Карно-вел (Карно Велики). "Карно" (Карано) е едно от имената на княз Крум Каран,който е кръстен с името на Дионис- патрона на Кукерските празници.

6. В Ирландия още има обичай,изпълняван по времето на Хелоуин,който е много подобен на Българското "хамкане",изпълнявано от дедите ни на Коледа.

7. Честването на Хелоуин,наричан от древните британци и Сауин (Савин) е асоциирано с плодородието както обичаят Сурва,а също и с хълма (могилата) Тара в Ирландия. А Залата на Тара според местните легенди е издигната от Фир Болг сиреч от нашите деди,които я ползвали в своите религиозни церемонии.





Близо до нея се намира тъй нареченият "Камък на съдбата" или "Камък на коронацията" (http://rozzata.blog.bg/drugi/2016/06/17/okultnite-koreni-na-helouin-chast1.1458493#last_comment),а той много прилича на нашите медни гумна,използвани с култова цел още от древните Българи:

За хилядолетния произход на тези наши езически празници говорят факти и документи от различно естество:

1.На един древен "персийски" релеф са изобразени най-вероятно кукери-зурванисти (сурванисти,сурвакари),изпълняващи своите ритуали в чест на Сурва (Дионис):





Според древната Българска религия злите духове изглежда са излизали масово веднага след "смъртта" на "старото" Слънце с намерение да предотвратят раждането на Новото,а Кукерите (Куцарите,Куцащите) е трябвало да ги сплашат и прогонят,за да осигурят спокойствие на "Слънчовата майка",докато се роди Новото Слънце.


2. Името "Сурва" означава Сурова (Солова,с прех. Р-Л),т.е. Слънчева,по едно от индоарийските (Българските) имена на Слънчевия бог- Суря. То се отнася до Празника на Новото слънце,честван в дните около Зимното равноденствие и Коледа. А както знаем от Макробий,Слънцето,наричано още Аполон (Опален,Обилен,О'Перун) е превъплъщение на Дневния Дионис и според древните разбирания се ражда в деня на Зимното равноденствие.

3. Сурвачката (Суровачка,Соловичка,Соловецка),ползвана от Коледарите (Колобърите,Колесарите- Слънчевите жреци) не е нищо друго,освен добре познатия от "гръцките" митове жезъл на Хермес,носещ името кадуцей:










Хермес обаче е древен Тракийски (Български) бог,понеже името му е наше и означава Гермес (Гермеж,Гърмеж),а кадуцеят му е символ на гърма,чийто символ е и тирсът на Дионис. Затова древно-Българската дума Кадуцей (Хадусей) означава Хадесей (Хадесов- Който праща поразените от него в царството на Хадес). А Хадес (Гадес,Гад) е бога на подземното царство,но също и на тъмнината- символ на Нощния бог Нептун (Нещун,Нощен),който е едно от превъплъщенията на Дионис- Бога на Нощното слънце. Затова Дионис е наричан още и Сатурн (Сатирин),а свещения цвят на Сатурн е цветът на мрака- черният. Думата Тирс също отговаря на тази представа,понеже означава Трис (Трес,Трескащ,Тряскащ гръм) и Торис (Атрибут на Тор Гръмовержеца),чието име в Египет е Хор,а в други части на Стария свят- Йар (Ар,Ярей- Бога на яростта). Много е важно да погледнем и "гръцкото" име на Сатурн- Кронос (Крон),защото и то има древен Български произход. "Крон" означава Кърон (Каран),Чаран (Черен),Гром (Гръм) и Крум (Хром)- име и епитет на Дионис. "Кронос" на свой ред означава Хронос (Времес,Време,Брама),Брамас (Брама,Рама) и Харонос (Харон,Каран- главен обслужващ персонал в подземното [нощното] царство на Хадес).

Хадес (Гадес,Гад,Гот,Годс,Гос) т.е. Хермес според Българите обаче бил и положителен бог, който освен гибел можел да донесе и плодородие. Затова Сабазий-Дионис (Кубера-Сатурн,Хермес-Марс) освен нощен (отрицателен) бог е и Бог на плодородието (положителен бог),откъдето идва неговата дуалистична природа. Бидейки освен това Бог на небето,той е считан за най-могъщия бог в древния свят,заради което е асоцииран с Юпитер (Зевс),който пък е гръмовержец у древните гърци,с което,като отчетем агресивната му и войнствена природа,заради която е считан още за Марс (Арес),цикълът на божествените му проявления се затваря. Особено показателно за това,че неговите функции са тясно свързани с култа към плодородието е едно египетско изображение на Хермес Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) с подчертано голям "атрибут",означаващ в очите на древните само едно- Плодородие (Дионис):




Пълната кесия,с която често бил изобразяван Хермес е друг символ на изобилието и плодородието- функции,приписвани на този бог в религията на нашите деди:

Друго египетско изображение на Хермес Трисмегист го представя като Юпитер:




Тук Хермес е и Юпитер,защото:

1. Египетското му име в случая е "Тот Хермес Трисмегист". А "Тот" е Тат (Бога-Баща,Таткото на боговете,Зевс-Юпитер).

2. Тялото му завършва с глава на птица,а птиците във всичките им разновидности са символи и атрибути на Бога на небето Юпитер.

3. В ръката си държи символа на живота Анх (Анкх),а Юпитер е наричан от дедите ни и с името Жива бога (Бог на живота). Самото име Анх (Анкх) означава няколко неща:


-Янк (Янко,Янкул)= Юпитер.
-Акх (без носовката)= Бакх (Баг,Бог): другото име на Юпитер.
-Ах (без носовката)= Бах (Баг,Бог).
-Анг (Танг),откъдето идва и формата Танг-ра*("тюркския" бог на небето,Юпитер).

4. Седи на царски трон като Цар на боговете,има царска осанка и държи атрибути,с каквито са изобразявани понякога фараоните.

Названието на празника "Хелоуин" пък има единен произход с думата "Холидей" (Коледей,Коледен,Колесен) т.е. Слънчев,но той не се празнува едновременно с днешната Българска Коледа,която също е изместила началната си дата през 1200-те години християнство. Което означава,че древно-Българските традиции в Британия,независимо дали са били внесени от "Фир Болг" или от Катарите (Сатирите) 3 000 години по-късно,са имали твърде силни позиции на Британските острови и е било крайно трудно да бъдат изкоренени. Да не забравяме,че освен тези два празника (Холидей и Хелоуин) нашите деди са оставили още много неща на британците- гайдите,"шотландските" полички (разновидност на Българските кавади),уискито,звука "Ъ" (включително под ударение),лични имена като Мортаг,Угаин,Ган,Беоан (Буайн)=Буян,Умор,Бурис,Етър,Семион и пр.,топоними като Каледония (Коледаня),Борисокане,Дъблин (Дъбилин,Дъблен),Ейре (Яре- Земя на Яреите,на Ариите) и т.н.

Затова,ако ще празнуват децата ни този "чужд" празник,те трябва да знаят и да се гордеят с древния му Български произход и дори да го прославят пред света като такъв,а техните "инструктори" в никакъв случай да не игнорират тази водеща подробност,която е много по-важна дори от самото празнуване! Тази подробност,както и поучителната божествена генеалогия на Българския Хермес е нужно да бъдат добре опознати от журналистите,които внасят и популяризират този празник у нас- те се нуждаят от това знание,за да преоткрият родното в себе си,а не да се прекланят пред чуждото! Ето защо славата и влиянието на древна България и на нейната хилядолетна култура НИКОГА не трябва да бъдат подценявани,а трябва обстойно да бъдат изучавани и популяризирани пред света.

http://shtaparov.blog.bg/

Друиди и Хелуин/Подмяна на Слънцето със Санта Муерте/ Сауин - келтската Нова година или празник на мъртвите

Келтите са празнували това, което днес наричаме „хелоуин“ под името „Samhain“ [(произнасяно по различни начини: Самхейн, Самайн, Шоен и Сауин, последното от което ще използвам и аз, считайки го като най-близко до истината)], което означава „Края на лятото“ (от „sam-fuin“) и отбелязва началото на тъмния сезон (келтите деляли годината на два сезона – светъл, т.е. летен и тъмен – зимен). Официалната версия, която ще чуете е, че това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. В Ирландия, дълго след покръстването през VI век, все още са се спазвали езическите традиции на този празник и това продължава и до днес в модифициран вид.

Нощта преди Сауин, като време, се възприемала за нещо неопределено, висящо във въздуха: лятото и годината завършвали с отминаването на деня, а зимата и новата година започвали в действителност на следващия ден. Дванадесетте часа между тях за келтите попадат „между времената“ – един неопределим отрязък – т.е. вечност, тъй като миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно.

Както някои от вас вече се досещат... Сауин, всъщност бил келтската Нова година.

         

       

Сауин маркира края на келтската година и началото на новата и в този ред на мисли е еквивалент на нашия грегориански 31 декември. Няма никакво съмнение, че това е бил най-важния келтски фестивал. Това бил критичен момент в календара, зареден със символично значение за пред-християнските ирландци.

Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между живите и мъртвите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. Респективно, с идването на Сауин настъпва и зимата. Зимата идва със студ и сняг, което означавало, че само ограничен брой животни ще имат достатъчно храна. Това налагало заколването на голяма част от тях и осоляването на месото им за през зимата. По тази причина Сауин бил свързан със смъртта по един твърде пряк начин. С настъпването на студовете са се увеличавали и смъртните случаи – обстоятелство, което важи и до днес. Затова Сауин е имал значение на празник на мъртвите – време, в което си спомняме за тези, които не са вече между нас.

Два хълма в Ирландия са асоциирани с келтските чествания на Сауин. Това били Тлачга и Тара. Тлачга била мястото на великия огнен фестивал, който започвал в навечерието на Сауин.





Тлачга



Тара, която е видима от Тлачга, също е свързвана с честването на празника, макар да се явява второстепенна на Тлачга в това отношение. Входът на каменната могила за заложниците в Тара, е ориентирана по изгрева около Сауин. Могилата за заложниците е датирана на около 4 500-5 000 г., подсказвайки по този начин, че Сауин е бил честван много преди първите келти да пристигнат в Ирландия преди 2 500 г. Самата Тара днес е доста поразрушена, благодарение на британските евреи, които в началните години на XX век търсели там ноевия ковчег (?).




Тара

Тара в течение на вековете е била резиденция на кралете и точно в тази връзка има и друга интересна забележителност около нея, която ясно посочва, какъв тип дейности са се развивали там:



„Камъкът на съдбата“ около Тара

Това е т. нар. „Камък на съдбата“ или „Камък на коронацията“ и играе много важна роля в ритуала по коронацията на шотландските крале. Неговата сила се е състояла във факта, че изкрещявал, когато пред него застанел истински крал.

През 43 г. пр. н. е. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона.

През годините църквата се опитвала по всякакъв начин да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин били твърде силни, защото това е бил най-важния празник в езическия календар и както казах в началото – опита за християнизация на келтската нова година мизерно се провалил. И тъй като няма конкретно събитие, с което християнската църква да затъмни Сауин, през 853 г. сл. н. е. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, за които не е отреден специален ден в друго време на годината. Затова навярно сте чували, че празника на „вси светии“ се ползва като синоним-заместител на „хелоуин“. За тези, които не се замислят над църковния жаргон, „вси светии“ е анаграма на „всички светии“, в случая – всички останали, които не са почетени в частност. Не е ли това типичната запазена марка жалост от страна на църквата, която можем да открием във всичко, до което тя някога се е докосвала?

Прескачам голям времеви период, в който нищо не се случва по отношение на хелоуин и стигам до 31.10.1517 г., когато, в усилията си да реформира католическата църква, Мартин Лутър закачва своите 95 тезиса на вратата на църквата си като част от протестантската реформация. Протестантите не вярват в светци, затова нямат нужда да празнуват хелоуин. Келтите обаче не дават празника си, затова го преместват на 5 ноември, което след време съвпада с „Денят на Гай Фоукс“. Каква е връзката тук?



През нощта на 5-ти ноември 1605 г. Гай Фоукс прави опит да взриви британския парламент, което води до създаването на „Деня на Гай Фоукс“ празнуван с изгарянето на изображението на Фоукс в големите огнища, а децата били облечени в дрипи за да се молят за пари от врата на врата (нещо като циганчета-коледари). Девойките пък вярвали, че на хелоуин могат да научат името на техния жених и как ще изглежда той, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. И тъй като споменах „ябълки“, които отдавна са считани за символ на любовта и плодородието, днес, на партитата за хелоуин (пиша това, защото предполагам ще стане популярно и в България скоро) в бурета пълни догоре с вода се пускат ябълки и всеки трябва да хване плода с уста без да използва ръцете си. Ако момче успее да хване ябълка между зъбите си, това значело, че момичето му го обича истински. След като някой успее да си улови ябълка, традицията е тя да се обели и обелките да се пуснат в бурето, за да се види дали корите ще образуват някаква буква – това ще бъде първата буква от името на истинската любов на уловилия ябълката. Сауин било времето, в което всички въпроси свързани с брака, късмета, здравето и времето на смъртта на някого са най-популярни. В Шотландия, младите се събирали за игри чрез които определяли кой ще се ожени през идната година и в какъв ред ще станат сватбите, което за мен не е нищо друго освен форма на self-predicitve programming, с доста несериозни връзки с онова, което наистина се е случвало. 

              

По този начин, с течение на десетилетията, Денят на Гай Фоукс се преплел с празнуването на хелоуин и обличането на костюми. Това не е изненадващо, предвид, че големите клади били централна част от старата традиция на Сауин, а 5-ти ноември всъщност бил по-близо до астрологичната дата на Сауин, отколкото бил 1-ви ноември. През 2006 г. филмът „V for Vendetta“ представи образа на Гай Фоукс на милиони по света и го направи известен.

      

В САЩ, хелоуин започва да се празнува през 19-ти век. Емиграцията на около 2 милиона ирландци заради големия ирландски картофен недостиг (1845-1849 г.) донесъл празника с тях в Америка. Емигриралите предимно в Канада шотландци пък, занесли там своята версия на празника.

Комерсиализирането на празника в Америка започва около 20-ти век. В началото хората изпращали картички за Хелоуин, които били най-популярни между 1905 и 1915 г. През 1909 г. производствената компания на Денисън публикувала за пръв път свой каталог за хелоуин и заедно с компанията на Бийстъл тя била пионер в рекламните декорации за празника, направени предимно от цветна хартия. Немските производители се специализирали в изработването на статуетки за хелоуин, които били изнасяни за Америка в периода между двете Световни войни.

                  

Масово, костюмите за хелоуин се появяват в магазините около 1950 г., когато играта „трик или почерпка“ станала неизменна част от празника. И така през 1990 г. започва огромно производство на различни декорации за празника, като те изместват направените вкъщи. Някои от най-популярните украси за хелоуин са тиквите, плашилата, вещиците, оранжеви и пурпурни лампички, надуваеми украшения като паяци, тикви, мумии, фигури на Дракула и Франкенщайн, и др.

В България православната църква отбелязва празника на вси светии в началото на лятото, в първата неделя след петдесетница. През ноември е архангеловата задушница – в съботата преди архангелов ден, който винаги е на 8 ноември.

По същото време с православния празник сирни заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя), по езически обичай, хората се маскират и на песи понеделник излизат кукерите (които са типично езическо-български и нямат нищо общо с вси светии, нито с православната вяра и църква). Кукерите – българските карнавални фигури – са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между месни и сирни заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.

Както и навсякъде по света, в българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват с християнството, като представителите на последното с годините сякаш започват да забравят това и изтъкват празниците за техни, което е доста смешно.

Обикновено това са залъгалките за хелоуин, които ще прочетете по интернет-сайтове и списания.

Удряме ли дъното на нещата с тази информация обаче?...

Разбира се, че не. Както винаги, това е просто неумелият опит корените на дадено нещо да бъдат замаскирани, което със Сауин просто не се получава, защото това винаги е бил празник свързван с окултното и предполагам така ще си остане докрай.

Основна постановка, предистория и произход – окултната първопричина

       

На първо място, трябва да се каже, че много хора си мислят, че хелоуин е събитие за една вечер.

В окултния свят обаче това е тридневен огнен фестивал от 29-ти до 31-ви, като именно 31-ви е това, което наричаме „хелоуин“. Според окултната келтска традиция това е деня на господаря на мъртвите.

В зависимост от информационният ви източник, друидския бог на смъртта бил наричан Саман, Шамхан, Самана, Самхейн или Сауин, а неговия ден бил наричан „Oidhche Shamhna“, което означава „Навечерието на Сауин“.

Вероятно сте виждали модерната днешна версия на Сауин, без дори да го знаете. Този келтски бог е бил изобразяван като призрачен скелет държащ коса. По-късно той станал известен като събирателен образ на смъртта. Интересно за мен бе, че тази информация е доста апокрифна и не може да бъде намерена току-така по неясни за мен причини.

               

Но все пак, откъде идва названието „хелоуин“?

Както вече казах, първоначално, друидския празник се казвал „Навечерието на Сауин“. В ранна Британия, бил наричан просто „Samhain“, а името „хелоуин“, както англоговорящите навярно вече са се досетили, идва от жалостивия опит да се християнизира празника когато католическата църква мести празника „вси светии“ от месец май, на 1-ви ноември. Новият празник се казвал „All Hallow’s Day“ („всех святих“ по църковному) и скоро станало традиция, деня преди това да се нарича „All Hallowe’en“. Впоследствие името било съкратено и наречено „Halloween“.

Нека сега се върнем векове назад, за да видим какви са основите на Сауин и „за какво е цялата работа“.


          

Друидите и огнения фестивал

Жреческата класа на келтите е позната като друиди, което означава „хората на дъба“. Това е една от причините дъба да е едно от най-свещените дървета в света на илюминати (така например голямата сова в известния Бохемиън Гроув е направена от дъб). Друидите били най-важната каста сред келтите и имали властта да решават почти всичко в тяхното общество. Те определяли космологията и битието, като се започне от това кога е подходящо да се ходи на война, до кога човек да се ожени.

В дните на Сауин, друидите се събирали пред своите мегалитни кръгове. Най-известният от тях, запазен и до днес, който поне веднъж в живота си сте виждали на снимка, е Стоунхендж. Той служил за 3 различни цели.





Стоунхендж

На първо място той бил храмов комплекс. Второ, служил за астрологична обсерватория и трето – бил ритуално място -харва - за човешки жертвоприношения. Както със сигурност знаете, под Стоунхендж са открити над 4 000 човешки скелета и това е само Стоунхендж – има стотици такива комплекси само на Британските острови. Стоунхендж дори е малък – в Ейлсбъри (ако не бъркам) например, аналога му е голям почти 2 км., но не е запазен изцяло.

            

По време на Сауин, друидите се събирали на Стоунхендж с големи казани и приготвяли субстанция, чийто днешен най-близък аналог е ябълковия сайдер. Тогава, всички жреци от друидите взимали от него и отивали навсякъде из страната в различни имения и замъци, при дукове и благородници. Те отивали пред входната врата, почуквали на нея и можете ли да познаете какво казвали?

         

Точно така – толкова известната на всяко американско дете днес мантра – „trick or treat“ („почерпка или номер“).

               

Това е двусмислена фраза, която пращала вълни от паника у хората, които я чували. Ако някой от благородниците се съгласявал да си сътрудничи с друидите, те трябвало да изберат един от техните слуги или ако нямат такива – някой от собствената им къща, т.е. член от семейството, който да бъде използван от друидите като жертвено агне същата нощ. Това била „почерпката“.

     

Друидите от своя страна оставяли дар в знак на това, че въпросната къща им е сътрудничила. Те оставяли изпразнена ряпа (тиквата става популярна в Америка, преди в Европа се ползвала ряпа) пълна с човешка мас (извлечена при предишни жертвоприношения) на прага на входната врата и запалвали този своеобразен фенер. Светещите фенери служели като сигнален огън (и имат тази функция и до ден днешен), който да маркира тези ферми, които симпатизират на представителите на Тъмната страна и по тази линия заслужават милост, когато терора на хелоуин започне. Това е причината днес на хелоуин да се правят тиквени фенери със страшни лица – това е знак за принадлежност. На английски тези фенери се казват „Jack-O-Lanterns“. „Jack“ е нарицателно за „John“, което пък е често срещана жаргонна дума за „човек“. „Lantern“ съответно означава „фенер“. „Jack-O-Lantern“, буквално означава „човек с фенер“ и има за основа една история, която е полу-църковна, полу-фолклорна версия, целяща да замаже истината зад древната традиция с фенерите, която току-що описах.

               

Историята е свързана с един ирландски пияница на име Джак, който успял три пъти да надхитри дявола.

Веднъж, в навечерието на празника на вси светии, пред пияния ковач Джак, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джак сложил шестпенсовата монета в джоба си там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джак го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.

Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълка. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джак, за да стигне ябълковото клонче. Джак бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът увиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джак още десет години и изобщо няма да му вземе душата.

Най-накрая Джак умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джак на прага на преизподнята. „Не мога да взема душата ти.“ – казал той, изпълнявайки обещанието си. „Къде да отида тогава?“ – попитал Джак. „Там, откъдето си дошъл“ – отговорил дяволът. Наоколо бил непрогледен мрак... Джак помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада за да не го духне вятърът и се отправил на своето вечно пътешествие.

               

Легендата казва, че Джак-фенера и досега броди по земята, очаквайки страшния съд и се е превърнал в символ на прокълнатите души.

Безсмислено е да казвам колко много нищета и очевидна църковна пропаганда има в тази изкуствено създадена легенда.

Друг подобен опит, ни казва, че главата, като част от тялото, е била на голяма почит сред паганистките общности и се вярвало, че в нея се намира източникът на вдъхновение и знание. Историците казват, че е съществувал обичай главите на достойните врагове да бъдат отрязвани и поставяни на видно място в залата за пиршества, което лично на мен доста ми прилича на сирианска практика. Изтъква се, че останките към този култ към главата са се запазили в Сауин, в обичая да се издълбава тиква, да се изрязва в стените й лице и да се поставя вътре свещ, като така се получава един тиквен фенер, осветяващ празника. Там е работата, че не виждам никаква връзка между двете, за да мога да приема насериозно тази версия, освен това в нея липсва окултната обоснованост и логика, което ни връща на изначалната причина за направата на фенерите – те служели за маркер на демоничните сили, които щели да бъдат освободени тази нощ, че тази къща е дала „лакомство“ и не трябва да бъде обезпокоявана, гарантирайки по този начин, че никой друг в този дом няма да бъде убит тази нощ. Друг е въпроса, че днес, когато тиквите са празни и в тях няма човешка мас (която съдържа астрална субстанция задоволяваща демона) тези същности така или иначе са привлечени от фенерите и влизат директно в къщите на хората, които са ги сложили на прага си по този начин давайки официална покана. Ето защо тиквените фенери се поощряват с всяка изминала година и в Америка има абсолютна мания по това, като има конкурси за най-оригинален фенер и т.н.

             

         


Тук стигаме до частта с „номера“. Ако хората не сътрудничили на друидите, последните взимали кръв от умряло тяло (което влачели със себе си през нощта на ритуала) и рисували с нея хексаграма оградена в кръг.







Много магьосници използват този символ, като част от ритуал, ако искат да призоват демон на този план на съществуване. Този символ се рисувал на вратата, на отказалия сътрудничество и привличал демона към обитателите на къщата. Много от тези хора полудявали или буквално умирали от страх, заради демоничните сили, които ги навестявали.

            

Няколко часа по-късно друидите се връщали до Стоунхендж със своята плячка и поставяли хора и животни в ракитени клетки, част от които, на свой ред, били поставяни в ракитени човеци, които били конструирани на няколко нива с възможност за поставяне на клетките вътре в него, които те пускали в пламъците. Жреците внимателно наблюдавали начина по който жертвите умирали и така предвиждали бъдещето.





Онова което следвало, било друидската представа за парти.

Взимали се приблизително 12 затворника и ги поставяли пред врящия от 4-5 часа котел в средата на комплекса. Хвърляли ябълка в него и казвали, че който успеел да я извади със зъби от първия път, ще бъде пощаден. Който не успявал бил незабавно обезглавяван. Излишно е да казвам, че температурата на водата била такава, че дори кратък контакт с кожата водил до необратими изгаряния по нея или до директното й окапване. Колкото и жестоко да звучи, много от хората се изправяли срещу предизвикателството, защото алтернативата била моментална смърт. Какво бихте направили вие?

Това е и истинската основа на играта с ябълките по време на хелоуин, за която споменах по-горе. Днес тя е ориентирана към „влюбените“, но произхода е този.

Следвали големи огнени клади на открито, които служели като маяк за нискоастрални същности.

           

Непредпазливият пътник, хванат от нощта далеч от своя дом, очаквал да се натъкне на много от тези същества и винаги е било предпочитано да се стои вкъщи. Духовете били навсякъде и можели да бъдат опасни за живите. Интересно е да се отбележи, че ръкописите ни казват, че всички огньове в страната трябвало да бъдат потушавани в тази нощ и да бъдат запалвани отново само от великите пламъци на Тлачга.

             

Сауин е най-важната нощ за илюминати от всички техни празници, на които се извършват човешки жертвоприношения и до днес. Това е така, защото това време на годината е познато като кръстопът. Свършва старата година и започва новата. Всеки един кръстопът се смята за свещен в окултния свят. Не забравяйте, че кръстопът, не значи задължително четири различни посоки. Кръстопътят може да бъде просто пресечна точка. Друг окултен пример за кръстопът с прилежащата му логика е крайбрежна ивица – там където водата и брега се срещат. Това означава свещено място. И тъй като се вярва, че от есенното равноденствие (21-22 септември) до хелоуин, границата разделяща земното измерение и демоничните реалности прогресивно изтънява (защото е кръстопътна точка в календара, като това стига своя пик на 31 октомври), то това изтъняване прави по-лесно навлизането на астралната реалност в нашата. Тогава всички духове се връщат, за да посетят своите близки по това време. Нищо не гарантира обаче, че тези духове ще бъдат благожелателни. За да държат под контрол тези демонични духове, друидите се обличали с ужасяващи костюми, целите обкичени със защитни окултни символи. Това е основанието на традицията, днес да се обличат страшни костюми на хелоуин. Минус защитните символи обаче, което прави хората детска плячка.

          

Изобщо, главната постановка на хелоуин (както и при българското кукерство) е да се облечете в зъл, плашещ костюм за да уплашите злите сили. Какъв е смисъла в това обаче, когато злите сили предполагаемо изглеждат по същия начин, по който вие сте се облекли? По-скоро биха ви помислили за приятели. Цялата идея е просто изначално нелепа и жалка и никой не се замисля за това! Забелязвам аналогичен момент на неадекватност във всеки един празник, който съм изследвал досега. При св. валентин, това беше формата на сърцата, която никой разумен човек не може да обясни, при великден това са връзката на яйцата и зайците с имагинерното възкресение на христос, а при хелоуин имаме обличане в костюми на демони, за да изплашим демоните? Лично за мен това тест за глупост. Сериозно, никой ли не се замисля, че това е интелектуално скопено и без всякаква логика? Очевидно не. Защото по време на едно такова събитие всички просто следват сляпо и никой не мисли. Защото всеки отдава силата си на нещо външно, на ритуал, който дори не е осмислен. Повече от очевидно е, че тук истинската идея е просто хората да бъдат окуражавани в извършването на такъв тип дейности и демонично изглеждащи създания. Да се обличате като мъртъвци, астрални същества, демони и таласъми – къде изобщо е забавата в това? Да се опитвате да изглеждате като нещо, което е зло и убива хората не беше ли едно от нещата, които това общество класифицира като освободено от морал и съвест? Празникът представлява честване на смъртта, страха и унищожението. Защото нека бъдем честни и помислим – какъв е основния фокус на хелоуин, въпреки жизнерадостната му окраска? Ето каква – смърт, страх, ужас, тъмните сили и окултното. Каква енергетика привлича това според вас? Цялото това imprint-ване с подобни образи служи като последен енергиен усилвател, който да свърже физическия и астрален свят и да привлича тези същности в деня на най-тънката граница между материалното и нематериалното. Смятате ли, че това може да е случайно стечение на обстоятелствата?

         

Разбира се всичко това е подсилено не само от костюмите, но и от другите запазени марки на празника. Бухали, сови, прилепи, котки и крастави жаби са неизменна част от хелоуин по много добра причина. Това са атрибути смятани за близки до практиките на вещиците. Предполагало се, че тъмните сили се вселяват по-лесно в тях и по този начин помагат на вещицата да предсказва бъдещето. Вещиците много внимателно наблюдавали движенията на животните – дали са бързи или бавни – гледали в коя посока се движи животното и какви звуци издава, което им помагало да определят продължителността на живота на някого или какви болести ще има. Други духове, които използвали са кокошки, гъски, малки кучета, плъхове, пеперуди, щурци и охлюви. Вещиците смятали, че тези същества са обладани от демони и са контролирани. Ако наблюдавате внимателно декорациите за хелоуин ще видите точно тези животни и традициите зад този празник имат за цел да представят именно тези демонично обладани същества. Не казвам, че има нещо нередно в гореизброените природни създания, но казвам, че Тъмната страна ги ползва като техен атрибут, защото всичко има двойствена природа и те са намерили точно тези символи за добре обслужващи техните цели. Именно по тази причина те ги ползват като транслатор за техните енергии и хелоуин е изпъстрен с такъв вид символизъм. Затова в самото начало казах, че това може би е най-очевидно окултния празник от всички – защото той дори не се крие, че е такъв. Символите и енергетиката му са навсякъде, независимо от невинната им форма и това оказва своето честотно влияние вярвате или не.

           

Естествено не бива да се пропуска факта, че този празник е поредния, който промотира ниско-честотни цветове използвани толкова много от телевизията, киното и модата. Рептилиите обичат ярко тъмно червено и ярко тъмно оранжево (св. валентин, коледа, хелоуин) – това са цветовете на ниските чакри на влечугоподобните за разлика от нашите бледо червено и бледо оранжево като аналог на 1-ва и 2-ра чакра. Някои хора с по-висок процент рептилианско ДНК по естествен път имат тази по-тъмна цветова енергетика в чакрите си. Шейпшифтърите-рептилии пък винаги имат рептилиански цветове в чакрите, защото това е техния мисловен модел – той не се променя заедно с външния вид и по това могат да бъдат доста лесно разпознати от хора, които могат да виждат енергийно.

Влияние

Вечният въпрос стоящ около подобни събития е „как всичко това влияе на мен“. Отговарял съм на тези въпроси в другите теми за окултните корени на празниците, както и в поредицата „вибрация-натрупване-контрол“. Този път ще се повторя чрез една християнска мисъл (човек трябва да умее да обръща bullshit-а в своя полза все пак) на К. С. Луис, който предупреждава за дявола: „Съществуват две еднакво противоположни грешки, в които може да изпадне расата ни по отношение на дяволите. Първата е да не повярва, че те съществуват. А другата е да повярва и да прояви прекален и нездрав интерес към тях. Що се отнася до самите демони, те са еднакво доволни и от двете грешки и с еднаква радост поздравяват и материалиста, и магьосника.“

          

Би следвало Наблюдателя съблюдаващ Баланса, да не попада в нито една от тези две категории. Той не може нито да е безразличен към подобни празници, нито да остава вкопчен изследването на Тъмната полярност и нейната манипулация и по този начин да я преутвърждава в живота си, виждайки всичко през черна мрежа.

Ако успеете да намерите границата между двете (а тя е вътре, не я търсете навън), то ще успеете да постигнете балансирана позиция спрямо подобни неща и ще откриете правилната за вас формула, която да ви позволи да преминавате през нещата с радост и въодушевление.

По-сложно и същевременно по-просто от това – не може да бъде.

http://www.parallelreality-bg.com/