МИСЛИ ФОРМИ 11

             

На планетата работи план 5-та тръба демонично нашествие, пускане на духове през порталите в цял свят, чрез енергиини пробиви/посредством ХААРП/ в ЕМ поле на Земята/което предпазва от джиновете на Анта-рикша-лока/ портали за вкарване на бхутас са стадионите.

Когато затръби 6 тръба джиновете щели да се въплътят в материални форми!

Нагите от Била-сварга атакуват горният слой на Земните духове(бхутас)- Анта-рикша лока чрез ХААРП(HAARP).

Тропосферата е атакувана с chemtrails, това води до повишаване на дезинтеграцията и до глобално затопляне на климата...

          

"Антисветът е крайно необходим като звено в общата механика на Космоса за създаване на различни по качество препятствия пред развиващите се космически съзнания, тоест като "духовен стимулатор", по своему ускорява еволюцията на съзнанието".- Oрис

              

Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето

               

"Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето." - Екхарт Толе.

               

Докато ти си привързан към земното, за тебе благата вест няма да дойде.
Аттар

            

Днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система са под влияние на тежнението разширение звукът Д е останал символ за разширението.
Още в началото, при отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) превес има тежнението свиване — АД. То поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.
Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Долната вода, във физическото ядро.
Мощта на тежнението свиване е съразмерна на големината на ядрото.
Мощта на тежнението свиване намалява от ядрото към междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението свиване намалява от междузвездния вакуум към ядрото, съразмерно с намаляване на ядрото.
В Индия, тежнението свиване — АД се нарича Адха Рама — Адхарма.
Съответствие на тежнението свиване във физиката днес е силното взаимодействие, а в астрономията гравитацията. То е причината за синтеза.
Когато Втората противоположност започне да се връща към Първата и да се втича в нея, превес има тежнението разширение — ДА. То поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от централното ядро (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.
Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Горната вода, в междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението разширение е неограничена.
В Индия, тежнението разширение — ДА се нарича Дха Рама — Дхарма.
Съответствие на тежнението разширение във физиката днес е слабото взаимодействие. То е причина за разпада.
В древен Китай е останал друг начин за означаване на двете тежнения на двете противоположности Ин и Ян. Там те ползват имената от езика Бхаджа на местата където пребивават двете води защото целта на двете тежнения са тези две места — междузвездният вакуум и физическото ядро — ЕН и ИН. Появяват се от там и изчезват пак там.

За тежненията Лао Дзъ е написал:
Противоположностите в действие са Дао.
Слабостта и силата са функция на Дао.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.

https://chitanka.info/text/18253/10#textstart

             

Материалистичният реализъм е знание на триизмерния ум. На базата на опита в една единствена реалност - материалната - той не може да надскочи себе си и да види човешкото съзнание като многоизмерно, защото е ограничен от мисленето. Медитиращият ум обаче, който изключва мисленето, преживява себе си като многоизмерен; като съзнание, което включва в себе си и материята. Той преживява материята като илюзия, може да създава реалности и да ги променя. Тези способности на трансцедентиращия се ум го доближават до „божественото" съзнание и проявяват неговите качества на съ-творец.

              

"Когато Музикантът постигне ИСТИНАТА, той ще разбере, 

че Музиката вече не е необходима..

Когато МОЛИТВАТА достигне до краен предел на Съвършенство 

И тя не е необходима, 

защото се превръща в ПОСТОЯННА БУДНОСТ."

Елеазар Хараш 

лекции т.7 - ЧАСТ ОТ ТАЙНАТА НА ВАТАН, 13.11.1996

"Свирил Паганини на един концерт. 

Казват му: „Може ли да свириш на три струни?“

Дал концерт на три струни. 

Казват му: „Ами на две струни може ли да дадеш концерт?"

- Може. Дал концерт и на две струни. 

– „Ами на една струна може ли да дадеш концерт?“ – Може. 

– „Ами без струни?“ – И без струни може, но 

не се явил на концерта. Може да се даде един концерт на една струна, но каква разлика има от един концерт на една струна, да вземаш всичките тонове на струната „сол“ например. Може да свириш, но все таки е по-хубаво да свириш на четири струни, отколкото на една.

Някои искат без струни, то е извън порядъка на нещата. Това няма никаква реалност.

Вие сега искате да ви обичат хората. Защо ще ви обичат, кажете ми? Хората ще ви обичат за вашия ум, хората ще ви обичат за вашето сърце, хората ще ви обичат за вашата воля, те ще ви обичат за онова, което съдържате в себе си. Вие сте ценен, че съдържате нещо. 

Всеки човек носи нещо, което е ценно."

Учителят Петър Дънов

в края на беседата ОСНОВНИ ОТНОШЕНИЯ

                        

Най-сигурният начин да се заблудят хората и да се увековечават техните предразсъдъци, това е да ги мамят от детството им. Но кои са учителите? Това са свещениците, които се интересуват от факта, че светът остава в гледните точки, които са полезни само за тях. Тези корумпирани преподаватели, невежи и пълни с предразсъдъци самите рядко са на нивото на образованото общество. Може ли тези жалки и закоравяли душата да преподават на учениците си с това, което те не знаят? Разбира се, не. От ръцете на тези нещастници и неспособни учители излизат само невежи и суеверни; възприелите уроците на учителите си, тези хора се оказват невежи за всичко това, което е важно за обществото. Пол-Анри Дитрих Холбах, "Разобличеното юде-християнство"

                         

Ледовете в Антарктида се топят. Гигантите излизат от анабиоза… (ВИДЕО)

                 

Древните магьосници са знаели, че хората „гледат", но не виждат; те не разбират, че светът, основан на страх, омраза, високомерие, глад, насилие е проекция но собствените им модели на мислене. Повечето хора се идентифицират с тялото си. Когато умът е под влияние на енергиите на объркване и болка той променя точката си на възприятие, „събирателната точка" и съответно обработва информацията в рамките на тези низши енергии, присъщи на дуалния свят.

Най-древният светоглед, звучи актуално и днес, като разкрива най-точно обусловения живот на човека. Социалните условности ограничават „нашето целокупно възприемане". И когато имаме възможност да променим възприятията си за условната реалност „ние се стъписваме". Нашата религиозна, академична, социална „закваска" си казва думата. Тя ни убеждава, в името на личната ни сигурност, „да се върнем обратно в стадото" или с други думи - да си върнем събирателната точка обратно на установената позиция за нормално, ежедневно съществуване".

Квантовите обекти, които се проявяват и като частици и като вълни, заедно с парадоксите на квантовото измерение, поставят пред традиционния материализъм въпроси, на които няма традиционен отговор. Както казва Амит Госвами реалността е „нито това нито онова". Квантовите изследвания преминават в метафизиката, в духовността, във философията. Философите навлизат в територията на квантова физика. Интердисциплинарният подход позволява да се разглежда знанието в неговата цялост, без високите зидове между отделните дисциплини, които скриват от погледа ни същността на Битието и неговата цялост.


Човекът от новото хилядолетие се опитва да преоткрие самия себе си - трансцеденталното си съзнание в материалното си тяло. Откритието на квантовите физици, че „обектът не съществува във време-пространството без съзнателен субект, който да го наблюдава", че „съзнанието е силата, която колапсира вълната на квантовия обект, съществуваща в потенция и я превръща в иманентна частица в света на проявлението" ни доближава до идеята за Сътворението, до Идеята, която сътворява материята. В традиционното ни разбиране за „обект" и „субект" съвременната физика преплита способността на човешкото съзнание да избира и да съпреживява своя избор.

В учението на толтеките например няма квантова физика. В практиката на сънуването обаче движещата сила също е съзнанието, което не само избира, но и създава реалности. Древните практики и най-съвременните опити във физиката ни водят към един и същи извод - съзнанието е първично; то избира вероятности за реализиране; то е саморазвиващо се, творящо, вечно.

               

Когато промени фокуса на възприятието си, ученикът престава да „вижда" светът само като материален. Въпросите „какво е реално" и „какво е фалшиво" намират отговорите не в ума, а в преживяването на многоизмерната човешка същност - тази, която религиите наричат „божествена". Толтеките, „слънчевите богочовеци", са усвоявали опита на духовните си учители и древното знание. Те са знаели, че ограниченият ни ум възприема само една - триизмерната, но вселената съществува чрез много реалности. Те създават свой път към „другата реалност", към многоизмерната вселена. Да не забравяме, че древните маи не смятат себе си за произлезли от маймуните. Техните прародители идват „от небето" и пътят към „другата" реалност е завръщане „у дома".

                  

Като избираме да развиваме духовната част от себе си, избираме ново бъдеще. Ние пишем сценария на живота си. За това са нужни зрялост и отговорност - зрялост, за да прескочим бариерата на триизмерността и отговорност, за да поемем индивидуалната грижа за живота, който сътворяваме. Да се превърнем от жертви на обстоятелствата в същества, които хармонизират (подчиняват) обстоятелствата в името на Любовта и Справедливостта е достойна цел.

                 

Древните магьосници, без да са гледали филма „Матрицата", са разпознавали определен контрол над човешкото съзнание. Негова цел е да се поддържат много ниско ниво на осъзнатост. Нагуалите знаели, че преди хилядолетия на планетата пристигат „летящи същества" (voladores), които започват да се хранят с определен вид енергия - човешката осъзнатост. Тя почти спира да се развива и затова ние виждаме това, за което умът ни е подготвен, а той е малко подготвен. Когато е престанал да се развива, той не възприема (не осъзнава, не вижда) други реалности. Поради липсата на достатъчна енергия за осъзнаване, останало е нашето его - нашият „кафез", в който се занимаваме с дребнавите си триизмерни проблеми.

                 

Дон Хуан иронично сравнява живота на съвременните хора с „живот в кокошарник": „тези voladores постоянно ни ядат яйцата и перушината, даже ни стрижат или доят; точно както ние се отнасяме към своите опитомени животни в оборите и кокошарниците - дресираме ги, а тяхната природна свобода е в нашите ръце - ние сме ги социализирали... за свое удоволствие...Така се отнасяме и с майката-Земя: извличаме нефта, сечем горите, стреляме по дивите животните за удоволствие и с още по-голямо удоволствие ги ядем, изживявайки хищническа си роля като „повелители на природата" без да подозираме собственото си робство. (8, 118-119) Ако ние подчиняваме животните чрез тяхната физическа природа, нас са ни подчинили чрез нашата духовна природа. Забравили за духовната си природа, хората експлоатират не само природата и животните, но и своите събратя, превръщайки ги в роби. Това е наследството от тайната хилядолетна режисура зад завесата на социалния ни живот. Магьосниците, които „виждат" как voladores изяждат осъзнатостта на хората (под формата на яйце) изобразяват тази контролираща сила като орел. Строителите на пирамидите в древното селище Чичен Итца са ни оставили посланието си за еволюцията на човешкия ум. Когато хората не го развиват - умират и оставят череп и кости на земята. Когато ученикът тръгне по Пътя на воина, той развива космическата част от съзнанието си, свързва се със Силата на Намерението и „вижда" Орела. Практиката го е научила как да създаде сурогатен модел на съзнанието си и да измами Орела, който го чака на границата между двете реалности. Воинът му го дава и запазва блясъка на собствената си осъзнатост. С нея той преминава в другата реалност и става безсмъртен. Контролиращият човешката осъзнатост Орел е издълбан на няколко пирамиди и постройки в Чичен Итца. Посланието е оставено на камъка. Разбирането идва с осъзнаването.

Идеята, че има неизвестни режисьори на нашата реалност е уникална. Няма друг светоглед, който да надниква зад завесата на тази реалност и да изобличава кукловодите на човеците. В края на ХХ век, темата за манипулацията на хората става все по-актуална и предмет на изследване. Спорна или не, идеята за манипулираното ни съзнание започва да се осъзнава от все повече хора, които си задават въпроса за инертността и пасивността на масите, за безчувствието и арогантността на лидерите. Как да си обясним изгубването на духовността и висшите човешки ценности? В кой момент от нашата история ни е втълпено, че човешката природа не подлежи на промяна, че омразата и отмъщението, войните, жаждата за контрол и власт са „неизменна" характеристика на хомосапиенс? От опита на управляващата класа, в която преобладават хора жадни за власт, контрол и богатство?!

Ние обаче не сме управляващата класа. Ние сме по-достойни, по-човечни, по-състрадателни и затова имаме правото да не я харесваме.

Все повече хора от нас излизат от стадото, от манипулиращите идеи, че лидерите знаят какво правят. Все повече хора осъзнават, че промяната на света зависи не от лидерите, а от всички нас, които имаме право да изискваме справедливост и достоен живот.

Днес ние се връщаме към посланията на древните маи, които са знаели, че когато открием духовната си природа, ще променим физическата. Ще се освобождаваме постепенно от нейните недостатъци - от неовладяните страсти: гняв, алчност, ревност, омраза, отмъщение, високомерие. Опознавайки духовната си природа и възможностите й, ще се издигнем над егото си и ще се доближим до Висшия си Аз.

                

Древните магьосници са разкривали пред учениците си как да работят с тялото си. Като инструмент на опита, то функционира чрез съзнанието и чрез него опознаваме душата. „Всички способности, възможности и постижения на шаманизма, от най-простото до най изумителното, са в самото тяло на човека", казват нагуалите. Ние започваме да се преоткриваме като същности с най-висши духовни качества. „Воините не действат заради ползата, а заради духа". „Шаманството е пътешествие на завръщането. Воинът се завръща победоносно към духа, след като се е спускал в ада. А от ада той донася трофеи. Един от тези негови трофеи е разбирането" За да може човек да получи достъп до тайнствата на шаманизма, духът трябва да се спусне над човека, който е проявил интерес към знанието. Човекът трябва да е достоен за този акт на обединение. Може би вече сме стъпили на Пътя на воина.

Науката започва да преоткрива взаимодействието на локалния ни ум с нелокалното съзнание на вселената. Всеки от нас носи частица от този вселенски разум и в този смисъл ние сме част от едно космическо семейство.

           

Новият герой на френската съпротива

Германците все още си спомнят френското гостоприемство по време на Втората световна война и само патриотите - антифашисти ги заразяват с венерически болести.

                     

Сила, сила е онова от което се нуждаем толкова много в този живот, защото това което наричаме грях и мъка имат една единствена причина и тя е слабостта. Със слабостта идва невежеството, а с невежеството - нещастието

Парите не стуват, нито името; славата не струва, нито учеността. Животът струва; характерът, който разсича диамантени стени от трудности струва.

Свами Вивекананда

               

Изкуството, Науката и Религията са само три различни начина за изразяване на една единствена истина.

Свами Вивекананда

                   

Анализът на Санкхя свършва със заключението за дуалността на съществованието, състоящо се от Природата и душите. Има безброй много души, които, понеже са прости (т.е. не са съставени от нещо, което може да бъде разложено), не могат да умрат и поради това трябва да са отделни от Природата. Природата сама по себе си се изменя и се проявява чрез всички тези феномени; душата, според Санкхя, е неактивна. Тя е проста по същността си, а Природата създава всички тези феномени и явления за освобождението на душата; освобождението се състои в осъзнаването на душата, че тя не е природата. В същото време виждаме, че Санкхя трябва да приеме вездесъщието на всяка душа. Душата е проста и неразложима и не може да бъде ограничена. Ограничението идва или с времето и пространството, или с причинността. Тъй като душата е изцяло извън тях, тя не може да има никакво ограничение. За да има ограничение, обектът трябва да се намира в пространството, което означава в тяло; а това което е тяло, трябва да бъде в Природата. Ако душата имаше форма, тогава тя би била тъждествена с Природата; затова душата е безформена, а за онова което е безформено, не може да се каже че съществува тук, там, или някъде другаде. То трябва да е вездесъщо (и да пребивава навсякъде). Философията на Санкхя не отива отвъд това.

Свами Вивекананда

                

Природата е абсолютна както душата, то тогава би имало два абсолюта и всички аргументи приложени към душата, за да покажат че тя е вездесъща, биха могли да бъдат приложени и към Природата. Тогава тя също би била отвъд времето, пространството и причинността, в резултат на което в проявлението не би имало промени. С това би дошла трудността от съществуването на два абсолюта, което е невъзможно. Какво е решението на ведантина? Неговият отговор е, точно както казват и поддръжниците на Санкхя, че тогава би било необходимо някакво съзнателно Същество като движеща сила, което кара ума да мисли и Природата да действа, защото Природата във всички нейни модификации, от грубата материя чак до Космическия Разум Махат, е изцяло несъзнателна. Това Същество, казва Ведантинът, което стои в основата на цялата вселена ние наричаме Бог и следователно тази вселена не е различна от Него. Самият Той е станал тази вселена. Той е не само инструменталната причина на вселената, но също така и материалната. Причината никога не е различна от следствието, следствието представлява само причината повторена в различна форма. Ние виждаме това всеки ден. И така, това Същество е причината за Природата. Всички форми и фази на Веданта, независимо дали са дуалистични, тези на монизма с качества или на чистия монизъм, на първо място заемат позицията, че Бог е не само инструменталната причина на вселената (т.е. Създателят), но също така и материалната (т.е. вселената е еволюирала от Бог) - че всичко което съществува е Той. Втората стъпка, която прави Веданта е, че всички души са също част от Бог, една искра от Безкрайния Огън. “Както от един огромен огън излитат милиони частици, така и от Онзи Древния са излезли всички тези души.” Дотук добре, но това все още не ни задоволява. Какво се има впредвид с част от Безкрайното? Безкрайното е неделимо; не може да съществуват части на Безкрайното. Абсолютът не може да бъде разделен. Тогава какво значат тези искри, излизащи от Него? Адвайтинът, или недуалистичния ведантин, решава проблема като твърди, че в действителност няма части; че всяка душа е не част от Безкрайното, а самия Безкраен Брахман. Ако е така, как може да има много? Както слънцето, което се отразява в милиони малки капчици вода, изглежда като милиони слънца - всяка капчица представлявайки една миниатюрна картина на неговата форма - така и всички тези души са само отражения на истинското. Те не са истинското “Аз”, което е Бога на тази вселена - единственото и неделимо Същество. И всички тези малки различни същества, хора, животни и така нататък, са само отражения, а не истински; те са просто илюзорни отражения на Бог в Природата. Има само едно Безкрайно Същество в тази вселена и То само изглежда като теб и мен; но тази привидност от различия е в крайна сметка просто една илюзия. Той не е бил разделен, а само изглежда такъв. Това привидно разграничение е причинено от факта, че гледаме на Него през мрежата на времето, пространството и причинността. Когато погледна Бог през мрежата на времето, пространството и причинността, аз Го виждам като материалния свят. Когато Го погледна от малко по-високо равнище, и все пак през същата тази мрежа, аз Го виждам като животно, от малко по-високо – като човек, от още по-високо – като бог - и все пак Той е Единственото Безкрайно Същество на вселената, което сме и ние. Аз съм Това и ти си Това. Не част от Него, а цялото.

Един съвършен човек е много по-извисен от нашите понятия и разбирания. В него окръжността става пълна; субектът и обектът стават едно. От него всички заблуди са си заминали и на тяхно място е дошла реализацията, че той винаги е бил това съвършено Същество. Как тогава е започнало това робство? Как е било възможно за съвършеното Същество да дегенерира в несъвършено? Как е било възможно свободният да стане обвързан? Адвайтинът казва, че той никога не е бил обвързан, а е бил винаги свободен. Различни облаци с различни цветове се появяват в небето. Те остават там за момент и след това отминават. Но небето си е същото вечно и синьо небе, което се простира над земята завинаги. Небето никога не се изменя. Така и вие сте винаги съвършени, вечно-съвършени. Нищо никога не променя вашата природа, нито някога ще го направи. Всички тези идеи като аз съм несъвършен, аз съм мъж или жена или грешник, или аз съм ума, аз имам мисъл, аз мисля – всички те са халюцинации; ти никога не мислиш, никога не си имал тяло; ти никога не си бил несъвършен. Ти си блажения Бог на тази вселена, единствения и Всемогъщ владетел на всичко, което е и което някога ще бъде, единствения могъщ господар на тези слънца, луни, звезди, земи, планети и всички малки частици в нашата вселена. Чрез теб слънцето свети и звездите сипят своя блясък, а земята става красива. Чрез твоето блаженство те всички обичат и са привлечени един към друг. Ти си във всичко и ти си всичко. Кого да избягваш и кого да търсиш? Ти си всичко във всичко. Когато това познание дойде, заблудата мигновено изчезва.

Свами Вивекананда

              

Изглежда, съм у дома, и изглежда като у дома, но всяка нощ, когато поглеждам нагоре, знам, че аз определено не съм у дома.

                    

Страданието не ви държи ~ Вие държите страдание ⊰❁⊱ Буда

                        

                В ХОЛОГРАМАТА ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

                        

                   Мирът идва отвътре .... Не го търси отвън

                        

                              

Целия свят крещи ....

Как може в този шум да те чуе Бог ?!

Върни се в Себе си душо , там крещи там се весели ....там няма страдание , защото там е Любовта на истината !

Време....какво е това ?

Място ....къде е това ? 

Възможност ?! Тук и сега !

● РАЗБЕРЕШ ЛИ СЕБЕ СИ , ЩЕ РАЗБЕРЕШ И ВСЕЛЕНАТА ●

" Гробарят на вашите илюзии "

https://quantrimang.com/

                           

Различна настройка - Различен живот

За да хване определена станция, радиоапаратът е необходимо да бъде настроен на нейната честота. По същия начин, за да преживеем определена реалност, е необходимо да резонираме на нейната честота. В противен случай, колкото и да се стараем, просто нямаме достъп до идеите, емоциите и действията, които биха могли да я разкрият.

Всичко е въпрос на настройка.

Справедливост без любов прави човека жесток.

Отговорностите без любов правят човека безцеремонен.

Задълженията без любов правят човека раздразнителен.

Истина без любов прави човека критик.

Възпитанието без любов прави човека двуличен.

Умът без любов прави човека хитър.

Приветливост без любов прави човека лицемерен.

Компетентност без любов прави човека неотстъпчив.

Властта без любов прави човека насилник.

Честта без любов прави човека високомерен.

Богатството без любов прави човека алчен.

Вярата без любов прави човека фанатик.

Късмет без любов прави човека празен.

Елчин Сафарли

                       

"Поне две трети от страданието в света е плод на човешката глупост, безумно поведение и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически доктрини, на които хората робуват и с които приспиват собствения си разсъдък."

Алдус Хъксли

                    

БИТКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО Е БИТКА МЕЖДУ МРАКА НА ПЪРВИЧНОСТТА В ЧОВЕКА И СВЕТЛИНАТА НА ОСЪЗНАТОСТТА,...
... КОЯТО (ПО ПЪТЯ НА СЕБЕОСЪЗНАВАНЕТО) ИЗТРИВА СЕНКИТЕ И ТРАНСФОРМИРА ЛИЧНОСТТА В БОЖЕСТВЕН ОГЪН.

              

Най-голямото чудо е това: "Тази тишина и необятност, която дава възможност на вселената да бъде не само там в пространството ...но също така и вътре във вас." ~ Екхарт Толе .. *

                                     

"Всички демони на ада живеят в човека и умират заедно с него."

Шри Рама

                       

Има един океан в долната част на всяка материална вселена - долната вода. Огромния по форма Вишну опира върху Sesha Naga, разширяване на Себе Си. Съпругата му Лакшими, също е част от Него, масажирайки нозете Му. От Вишну (добротата) идва Брахма, който започва създаването (със страст) в рамките на вселената. Всяка вселена също има и Шива, част от Вишну комбиниран с материята (невежество), което позволява на тези, които живеят в този режим, да се покланят на Бог. OM, звукът на раковината на Вишну, е показан чрез форма Шеша Нага.

                        

Вишну, първото Божество на индийската Троица: Господ отговорника за всички вселени почива / седнал и се поддържа от Господ Ананта-Sesha (който контролира универсалните закони, като например имитация на гравитация).

                            

Аз съм една искра от Безкрайността. Аз не съм от плът и кости. Аз съм светлина. ~ Парамаханса Йогананда

                   

                           

Първо ще ви отнемат желанията , след това ще ви отнемат вярата и накрая ще разберете , че нищо не зависи от вас. ~ Махабхарата ~

                 

                     "Знанието е оръжие в ръцете на невежия "

Кой ни наложи дегенератите и нехората като "елит"?

Как се унищожава един народ

Ние живеем в свят на преобърната реалност, където всичко е обърнато буквално с главата надолу. Тоталитарните полицейски държави учат другите на демокрация, псевдоучените осъществяват своята PR кампания под мотото "борба срещу псевдонауката", а най-арогантните и корумпираните призовават хората към митинги под надслов "борба с корупцията". Създателите и основните спонсори на международния тероризъм претендират да са най-главните "антитерористи". Дебилите, педофилите, сексуалните перверзници, канибалите, убийците и сатанистите с измама и хитрост завзели властта на планетата, наричат себе си "елит" и налагат "ценностите" на своята "цивилизация" над останалия "див" и "нецивилизован" свят. В същото време, нивото на тяхното лицемерие и лъжи е необикновено.
Целият този "театър на абсурда" е продукт на световната сатанинска система - система на "обърната реалност", която поддържа съществуването си за сметка на обучението на всички нови продажни слуги на паразитната пирамида на властта. Ето защо сред управляващия "елит" и най-богатите семейства има най-голям брой дегенерати и нехора. И този процес по формирането на паразитни управляващи "елити" не е със спонтанен и неконтролируем характер. Паразитната система съзнателно ни налага точно такъв "елит" и помага на дегенератите и нехората успешно да се придвижат до висините на властта.
Ето как описва процеса руският пътешественик, биолог и антрополог Г. Сидоров в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ": "Нека поговорим за нашите властови структури. Добре известно е, че държавните ведомства управляват чрез корпуса на специално обучени служители. Но кой подготвя тези служители? Както и служителите на правоприлагащите органи, никой специално не ги подготвя. Всички те са деца от социалния конвейер, който както у нас, така и по целия свят е системата на висшето образование. Към подобна щампа можете да добавите връзкарството, кумовството, корупцията и т.н. Но това е така само на пръв поглед. В действителност, корпусът на ръководителите по цял свят бива подготвян и възпитаван.
Можете да ни запитате - от кого? От определени структури на световното правителство. Ако държавата се откаже от специално обучение на своите чиновници, то за тяхното образование и обучение се грижи наднационалната структура на световното правителство. Това е нашата реалност. Демоните от Лондонското Сити, Ватикана и окръг Колумбия не пропускат своето. Те имат достатъчно и средства, и учители от многобройните масонски ложи. Всъщност, заради това извънземният разум създадена Земята масоните и илюминатите: да променят под себе си съзнанието на чиновниците и чрез тях да контролират всички народи на планетата.
Толкова е просто. Сега е разбираемо защо корпусът от управленци на всеки държавен орган (без значение какъв - европейски, азиатски, американски или африкански) винаги се състои от най-бездушните индивиди: основно дегенерати, психопати и перверзници. Масоните специално избират себеподобни нехора и ги прокарват по своите канали с елементарни подкупи до върха на властовата пирамида. В допълнение, за да управляват структурно подобни нечовеци, те биват приети сред масоните. Ако чиновникът не иска да се присъедини към ложата, започват да го спускат по йерархията надолу, докато се пречупи и даде съгласието си. Когато той стане "брат", един от свободните зидари, той се кълне да не се подчинява на държавната машина, част от която е, а на главата на масонския орден. Ясно е, че за нарушаване на клетвата го очаква неизбежна смърт.
Ето защо, колкото по-високо стои чиновника в служебната йерархия, толкова е по-глупав и дегенерирал ... Каква идеология разбива психиката на чиновниците по целия свят? Разбира се, либерално-демократичната, какво друго! Това е пътеводна звезда за развитието на Земята на това, което виждаме: завземането на властта над обществото от контролираните, свързани със световното правителството дегенерати".
По този начин, всички тези дегенерати и нечовеци, в болшинството си съставляващи националните "eлити", наложени ни от хибридните нечовеци от "световното правителство", и именно върху всички тях, както и върху техните нечовешки господари лежи отговорността за всичкото зло, което се случва на нашата планета: започвайки с революциите, войните и тероризма, и завършвайки с изкуствено провокираните с помощта на разнообразни технологии природни бедствия, а също и настоящата генетична и психологическа война срещу човечеството.

             

Речта Ra, или древната реч на централно Слънце

                   

Чрез измама, подправяне и насилие над истинското име на Всемогъщия, йудо-арианите, хазари са ви лишили от свещена сила на молитва, от щит и меч, като са реверсирали езика и молитвите и те в голямата си част са престанали да достигат до Aboga Ra: и когато се молим, мислейки, че хвалим Всевишния, в действителност ние го хулим, без да го знаем. Ето защо по-рано е имало велики светии, използвани за да бъдат чудотворци, но сега няма такива. Лишени чрез измами и насилие, от нашите молитвени оръжия, чрез умишлено нарушаване/изкривяване на нашата реч Ra която умишлено е била превърната в "език".

Историците смятат, че свещениците от Мемфис са уточнили, че за първи се появил Птах, Който е създал небето и поставил на него слънцето. Мъдрите твърдели че той, Птах, носеше идеята за създаване в сърцето си и даде живота с движения на езика си (т.е. неговата животворна дума). Под "Птах", обикновено се разбира Земята. Оказва се, че днес светът е създаден от Птах, който е на Земята, чрез думи или изрази. Не забравяйте, че това е важен аргумент за бъдещето. Ако словото е реверсирано светът постепенно ще бъде разрушен. Например какво ще е влиянието/превода на революционното мото "Свобода или смърт" ако думите са реверсирани: призовавате за робство и това ще получите или ново мото, например "По добре роб но жив"

Юдохазарите-ариани ви направиха безсловесни пред Abogа Ra и ви въведоха "в-йис-кушение" и ние станахме без-защитни срещу силите на злото. Затова юдо-хазарите, хасиди, сега доминират в света и Русия. Трябва да отбележим, тук и друг еврейски аналог на името Йис-ус, нямащо нищо общо със съществуването Разпнатия Ра_Те Sun, което представено в Стария Завет с името:

Моисей = ма_Йис_Сий - буквално означаващо "не-съществуващия (т.е. Yis- "бог") става въплътен (т.е. "станал съществуващ")

"По този начин, името" Мойсей "= ма_Йис_Сий означава признаване на несъществуващия бог на въплъщението, т.е. . Ваала = Баал се явява друг, старозаветен аналог, на евангелското име «Йисус» = Йис_Ос.
Например в английския, произношението на името «Моисей» е Мозес = Мосес, т. е. «ма_Йис_Ос» = «мой Иисус»
Най-общо казано, Мойсей - е обратно еврейско прочитане на ислямо-арианската формула Йис_сий_Ам, като за маскиране на явно включената в думата, "Йис" умишлено е записана обратното в Стария Завет:

Йис_сий_Ам <= ма_Йис_Сий = «Моисей»

«Йис_сий_Ам» означава по rameyski буквално "несъществуващия (Йис ) на съществуващия (сий) е оръдие (Ам)»
"Тази формула отразява юдео-ислямо-арианската представа за Спасителя, не като въплъщаема същност на Sun Ra (както са считали Раите-рамейци), и дори не като несъществуващо въплъщение на Yisa-" бог "= Ваал Баал (както вярват и продължават да вярват християните), но само като същност, т.е. въплътен, реализиран несъществуващ бог-дух.
С други думи, от гледна точка на юдаизма и исляма, Хор Христос, или Йешуа, Иса - е един и същ Messiah = Моисей, както апостол Петър = Messiah = Мойсей. Старият Завет говори за Петър = Мойсей, а Новия завет разказва за Христ = Мойсей. 

Спомнете си кои сте

                 

Речта Ra, или древната реч на централно Слънце

             

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgLYWfORCLMGsu1Gsjkdhs7lkb29fLR237EOC3dhNXD1IvCEkWY2oasJvxU22k348wTmcnDXH_9JFyv29uuOA9olHHeIhYOGM83cdURrcCLsmcnbEBw9ZMLLcGsUAJWEb-161kRM3kYQQL5/s1600/RABI-BOGA.jpg

Кирил и Методий внедряват административният вариант на християнството

МИСЛИ ФОРМИ 10 - Рамана Махарши

                

Рамана Махарши за Сътворението

Въпрос: Как се е появило творението (сришти)? Някои казват, че е предопределено. Други казват, че е играта (лила) на Бог. Каква е истината?

Бхагаван: В книгите са дадени различни обяснения. Но има ли творение? Трябва да обясним как е дошло творението единствено ако има творение. Ние може да не знаем всички тези теории, но със сигурност знаем, че съществуваме. Защо не познаем първо себе си и тогава да видим дали има творение?

В: Във Веданта на Шри Шанкарачаря, принципът на творението е бил приет само заради начинаещите, но на напредналите се дава предимство на не-творението. Какво е вашето виждане по този въпрос?

Б: "Няма разтваряне или творение, няма такъв, който е обвързан, нито някой изпълняващ духовни практики. Няма такъв, който желае освобождение, нито някой освободен. Това е абсолютната истина." Тази шлока е от втора глава на Гаудапaда Карика. Този, който е установен в Себето вижда това чрез собственото знание за реалността.

В: Не е ли Себето причината на света, който виждаме около нас?

Б: Самото Себе се появява като света от различни имена и форми. Обаче Себето не е в ролята на ефективна причина (нимитта карана), създавайки, поддържайки и унищожавайки го. Не питай "Защо възниква това объркване в Себето или незнанието на истината, че самото то се появява като света?". Ако вместо това изследваш "За кой се появява това объркване?", ще откриеш, че това объркване в Себето никога не е съществувало.

В: Вие изглежда сте експонент на доктрината аджата на адвайта веданта.

Б: Аз не давам само доктрината на аджата. Аз одобрявам всички методи. Една и съща истина трябва да бъде изразена по различни начини, за да пасне на капацитета на слушащия. Аджата доктрината казва: "Няма нищо освен едната реалност. Няма раждане или смърт, няма проекция или разтваряне, няма търсещ, няма обвързаност, няма освобождение. Съществува само единствената реалност." За такива, които намират за трудно схващането на тази истина, и които питат: "Как можем да игнорираме този солиден свят, който виждаме около нас?", се посочва преживяването на съновидението и им се казва: "Всичко видяно зависи от виждащия. Няма видяно, отделно от виждащия." Това се нарича дришти-сришти вада или аргументът, че човек първо създава чрез ума си и после вижда това, което самият ум е създал. Някои хора не могат да схванат дори това и те продължават да спорят така: "Съновидението е много краткотрайно, докато светът винаги съществува. Съновидението беше ограничено до мен. Но светът е чувстван и виждан не само от мен, а също и от много други. Ние не можем да наречем такъв свят несъществуващ." Когато хората спорят по този начин, на тях може да им бъде дадена теорията сришти-дришти, например: "Бог първо е създал това и това нещо, от такъв и такъв елемент, а после нещо друго е било създадено и т.н." Единствено това ще задоволи този клас. Другояче техните умове няма са задоволени и те се питат: "Как може цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и законите, които ги управляват или са свързани с тях, да бъдат тотално неистинни?" На такива хора е най-добре да се каже: "Да, Бог създаде всичко и затова ти го виждаш."

В: Но не може всички да са истина. Единствено една доктрина може да е истина.

Б: Всички тези теории съществуват, единствено за да паснат на капацитета на ученика. Абсолютната може да бъде само една.

Веданта казва, че космосът се появява заедно с виждащия, и че няма детайлизиран процес на сътворение. Това се нарича югапат-сришти (внезапно творение). Това е доста сходно с творението на съня, където преживяващият се появява заедно с обектите на преживяването. Когато се обясни това, някои хора не са задоволени, защото те са дълбоко вкоренени в обективното знание. Те искат да разберат, как така може да има внезапно творение. Те спорят, че ефектът трябва да бъде предхождан от причина. Накратко, те искат обяснение за съществуването на света, който виждат около себе си. Тогава шрути (писанията) се опитват да задоволят тяхното любопитство чрез теориите за сътворението. Този метод на разглеждане на темата за творението се нарича крама-сришти (постепенно творение). Но истинският търсач ще бъде задоволен само с югапат-сришти, внезапното творение.



В: Каква е целта на творението?



Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.



Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени крама-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?



В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място е казано, че етерът е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?



Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

В: Задоволен съм от това обяснение.

Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после светът. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на сътворението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.

В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;

2. Вселената е нереална;

3. Вселената е Брахман.

Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

В: Значи светът не е наистина илюзорен?

Б: На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

В: Значи светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми?

Б: Също както огънят е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.

Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно, също както жълтъкът на яйцето на многоцветния паун е еднороден. Узнай тази истина като се оттеглиш в състоянието на Себето.

В: Не мога да кажа, че всичко ми се изясни. Светът, който се вижда, чувстван и възприет от нас по толкова много начини, е нещо като сън, като илюзия, така ли?

Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

В: Защо така?

Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблуден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.

В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?

Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разговор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.

В: Ние виждаме, чувстваме и усещаме света по толкова много начини. Тези възприятия са реакциите към видяните и чувстваните обекти. Те не са умствени творения както в сънищата, които се различават не само от човек към човек, но също по отношение на самия човек. Това не е ли достатъчно, за да се докаже обективността на света?

Б: Целият този разговор за непоследователността на сънувания свят се появява единствено сега, когато си буден. Докато сънуваше, сънят беше съвършено завършена цялост. Това означава, че ако си чувствал жажда в съня, илюзорното пиене на илюзорната вода е утолила твоята илюзорна жажда. Но всичко това, беше реално за теб, а не илюзорно, докато не знаеше, че самият сън е илюзорен. Подобно е и с будния свят. Осезанията, които сега имаш, са координирани, за да ти дадат впечатлението, че светът е реален. Ако, от друга страна, светът е съществуваща сама по себе си реалност (очевидно това имаш предвид под обективност), какво предотвратява светът да се появи в дълбокия сън? Ти не казваш, че не съществуваше в дълбокия сън.

В: Нито отричам съществуването на света, докато спя дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато съм спал дълбоко аз не съм го виждал, то другите които не са спали са го виждали.

Б: За да кажеш, че ти съществуваше докато спа дълбоко, беше ли ти необходимо да искаш потвърждение от други, които да ти докажат това? Защо търсиш тяхното потвърждение сега? Тези други хора могат да ти кажат, че са видели света по време на твоя дълбок сън, единствено когато самият ти си буден. По отношение на твоето собствено съществуване нещата стоят по друг начин. Когато се събудиш казваш, че си спал дълбоко, което значи, че ти осъзнаваш себе си в най-дълбокия сън, когато нямаш ни най-малка идея за съществуването на света. Дори сега, докато си буден, светът ли ти казва "аз съм реален" или ти?

В: Разбира се, че аз го казвам, но го казвам за света.

Б: Ами тогава този свят, за който казваш, че е реален, наистина ти се подиграва, че търсиш неговата реалност, докато за своята собствена реалност си в неведение.

Ти искаш по един или по друг начин да поддържаш това, че светът е реален. Какъв е стандартът за реалност? Реално е единствено това, което съществува само по себе си, което се разкрива от само себе си, и което е вечно и неизменно. Светът съществува ли сам по себе си? Бил ли е някога възприет без помощта на ума? В дълбокия сън няма нито ум, нито свят. Когато си буден, има ум, има и свят. Какво означава това неотменно съвместно съществуване? Ти си запознат с принципите на индуктивната логика, които се смятат за самата основа на научното изследване. Защо не разрешиш въпроса за реалността на света чрез светлината на тези възприети принципи на логиката? За себе си можеш да кажеш "аз съществувам". Тоест твоето съществуване не е просто съществуване, а е съществуване, което ти съзнаваш. Истина е, съществуването е идентично със съзнанието.

В: Светът може да не съзнава себе си, но все пак съществува.

Б: Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.

В: Имената и формите на света реални ли са?

Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

В: Защо будното състояние изглежда толкова реално?

Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екрана. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

В: В какво се състои грешката?

Б: В знаещия (прамата).

В: Как се е появил знаещият?

Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

В: Откъде идват знаещият и неговите погрешни възприятия?

Б: Кой задава този въпрос?

В: Аз.

Б: Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.

В: Светлината, която дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

В: Коя е тази повърхност?

Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi", edited by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света

© Sri Ramanashramam

                   

Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.

Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени крама-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?

                       

В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:
1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.
Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

В: Значи светът не е наистина илюзорен?

                        

В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място е казано, че етерът е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?

Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

В: Задоволен съм от това обяснение.

Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после светът. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на сътворението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.

                     

На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

Рамана Махарши

           

Светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми

Също както огънят е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.

Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно

                          

Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

В: Защо така?

Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблуден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.


В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?
Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разговор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.

                            

Не отричайте съществуването на света, докато спите дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато сте спали дълбоко не сте го виждали, то другите които не са спали са го виждали.

Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.

                    

В: Имената и формите на света реални ли са?

Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

В: Защо будното състояние изглежда толкова реално?


Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екрана. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

В: В какво се състои грешката?

Б: В знаещия (прамата).

В: Как се е появил знаещият?

Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.

                             

В: Светлината, която дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

В: Коя е тази повърхност?

Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi", edited by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света

                        

В отговор на въпрос дали танматрите са опериращите фактори в сънищата, Шри Бхагаван каза: Танматрите са сукшма – по-фини от тях. Въпреки че сънотворенията са по-фини в сравнение с грубия свят на будното състояние, все пак сънотворенията са груби в сравнение с танматрите. Танматрите след панчикарана пораждат антахкараните (вътрешния орган, ума). Там отново чрез различни набори от опериращи причини. Повлиян от саттва, надмощието на етера (акаша) поражда джнана (знанието), чието седалище е мозъкът.
ваю (въздухът) поражда манас (ума)
теджас (светлината) поражда буддхи (интелекта)
джала (водата) поражда читта (паметта и т.н.)
пртхви (земята) поражда аханкара (егото).
Те са самашти (колективни) поради това, че те могат да оперират колективно или индивидуално с всеки от сетивните органи. В индивида (вяшти) чрез раджогуна те са изменени в джнанендрии, а чрез тамогуна - в кармендрии. Връзката между външния свят и индивида сега става лесна, понеже танматрите за тях са общи.
Танматрите произлизат от Пракрити. Теориите за сътворението значително се разминават. Там се споменават югапатсришти (едновременното творение) и крамасришти (постепенното творение). Значението е, че ударението не е върху творението, а върху изначалния източник.

                    

"И за тези, които не познават Себето, и за тези, които го познават, тялото е 'Аз'-ът. Но за тези, които не познават Себето, 'Аз'-ът е ораничен до тялото, а за тези, които вътре в тялото знаят Себето, 'Аз'-ът сияе безграничен. Такава е разликата между тях."
Улладу Нарпаду, стих 17

                 

Без нас няма пространство, нито време. Ако ние сме само тела, сме хванати в пространството и времето. Но ние тела ли сме? Сега, после и винаги - тук, сега и навсякъде - ние сме същото. Ние съществуваме свободни от времето и пространството.

                       

Докато обсъждаше Карма, Шри Бхагаван каза: „Карма има своя плод (пхала). Те са като причината и следствието. Взаимовръзката между причината и нейното следствие се дължи на Шакти, която ние наричаме Бог. Бог е пхала дата (разпределящият плодовете).
Посетителят говореше за Себето, забравило истинската си природа. Шри Бхагаван след известно време каза: „Хората говорят за памет и забрава на Пълнотата на Себето. Забравата и паметта са само мисловни форми. Те ще се редуват докато има мисли. Но Реалността е отвъд тях. Паметта или забвението трябва да зависят от нещо. Това нещо трябва да бъде също така чуждо; иначе не може да има забрава. То се нарича „аз“ от всички. Когато човек го потърси, то не е намерено, защото не е реално. Следователно „аз“ е синоним на илюзия или невежество (мая, авидя или аджнана). Да се знае, че никога не е имало невежество, е целта на всички духовни учения. Невежеството трябва да е за онзи, който е осъзнат. Осъзнатостта е джнана. Джнана е вечна и естествена. Аджнана е неестествена и нереална.
П.: След като чуе тази истина, защо човек не остава удовлетворен?
М.: Защото самскарите не са били унищожени. Докато самскарите, не престанат да съществуват, винаги ще има съмнение и объркване (сандеха, випарита). Всички усилия са насочени към унищожаване на съмнението и объркването. За да се направи това, корените им трябва да се отрежат. Корените им са самскарите. Те стават неефективни чрез практика, както е предписана от Гуру. Гуру оставя търсещия да я прави дотолкова, доколкото той самият да може да разбере, че няма невежество. Тази истина се споменава в етапа на слушането на Истината (шравана). Тя не е дрдха (устойчива). За да я направи непоклатима, човек трябва да практикува съзерцание (манана) и еднонасоченост (нидидхясана). Тези два процеса изгарят семената на васаните, така че те стават неефективни.
Някои изключителни хора получават дрдха джнана (непоклатимо знание) чувайки истината дори само веднъж (сакрчхравана матрена). Понеже те са кртопасаках (напреднали търсещи), докато за акртопасаках (незрелите търсещи) се иска повече време, за да постигнат дрдха джнана (непоклатимо знание). Хората питат: „Как въобще е възникнало невежеството (авидя)?“ Ние трябва да им кажем: „Невежеството никога не е възниквало. То няма реално съществуване. Това, което е, е само видя (знание).“

                                   

Миналото и бъдещето са зависими от настоящето. Миналото е било настояще в своето време и бъдещето също ще бъде настояще. Вечно присъстващо е настоящето. Да искаш да узнаеш бъдещето или миналото, без да знаеш истината за времето днес, е като да почнеш да броиш без цифрата "Едно".
- "Улладу Нарпаду" или "Реалността в четиридесет стиха", стих 15

                         

Разговор 280.
П.: Можете ли да ми помогнете да се отърва от Мая?
М.: Какво е Мая?
П.: Привързаност към света.
М.: Беше ли светът в твоя дълбок сън? Имаше ли привързаност към него?
П.: Нямаше.
М.: Ти беше ли там или не?
П.: Може би.
М.: Тогава отричаш ли, че съществуваше в дълбокия сън?
П.: Не.
М.: Следователно ти сега си „същият този, който беше в дълбокия сън.“
П.: Да.
Дълбок сън.........................Будност
______________________________
Няма свят............................Свят
Няма привързаност............Привързаност
Себето.................................Себето
М.: Какво тогава е това, което повдига въпроси за Мая точно сега?
П.: Умът не беше в дълбокия сън. Светът и привързаността към него са от ума.
М.: Ето това е. Светът и привързаността към него са от ума, не от Себето.
П.: Аз бях в неведение в дълбокия сън.
М.: Кой казва, че е бил в неведение? Той в неведение ли е сега? Той джнани ли е?
Невежеството е сега споменато от замърсеното Себе тук.
П.: Беше ли чисто Себето тогава в дълбокия сън?
М.: То не повдигна никакви съмнения. То не се чувстваше несъвършено или нечисто.
П.: Такова Себе е общо за всички, дори в едно мъртво тяло.
М.: Но човекът в дълбокия сън или в мъртвото тяло не повдига въпроси. Виж кой задава въпроси. Това си ти. Не беше ли в дълбокия сън? Защо там нямаше несъвършенство?
Чистото Себе е просто Битие. То не се асоциира с обекти и не става съзнателно като в будното състояние. Това, което сега наричаш съзнание в настоящото състояние, е асоциирано съзнание изискващо мозък, ум, тяло и т.н., от които да зависи. Но в дълбокия сън съзнанието продължава и без тях.
П.: Но аз не знам съзнанието в дълбокия сън.
М.: Кой не е осъзнат за него? Ти признаваш „Аз съм“. Ти признаваш наличието на „Аз съм“ в дълбокия сън. Състоянието на битие е твоето Себе.
П.: Имате предвид, че състоянието на дълбок сън е Себереализация?
М.: То е Себето. Защо говориш за Себереализация? Има ли момент, когато Себето не е реализирано?
Ако имаше такъв момент, можеше да се каже, че следващия момент е този на Реализацията. Няма и момент, когато Себето не е или когато Себето не е реализирано. Защо избираш дълбокия сън за него? Дори сега ти си Себереализиран.
П.: Но аз не разбирам.
М.: Понеже идентифицираш Себето с тялото. Откажи се от тази погрешна идентичност и Себето е разкрито.
П.: Но това не отговаря на моя въпрос да ми помогнете да се отърва от Мая, т.е. привързаността.
М.: Тази привързаност не е открита в дълбокия сън. Тя е възприета и чувствана сега. Тя не е твоята истинска природа.
Върху кой е това наслагване?
Ако Реалната Природа е позната, те не съществуват. Ако реализираш Себето, притежанията не са възприемани. Това е да се отървеш от Мая.
Мая не е обект, който би могъл да се отхвърли по някой друг начин.

                            

Разговор 279.
П.: Колко време отнема човек да се прероди след смъртта? Дали е веднага след смъртта или известно време след това?
М.: Ти не знаеш какво си бил преди раждането, въпреки това искаш да знаеш какво ще бъдеш след смъртта. Знаеш ли какво си сега?
Раждането и прераждането се отнасят до тялото. Ти отъждествяваш Себето с тялото. Това е погрешна идентификация. Ти вярваш, че тялото е родено и ще умре и бъркаш явленията свързани с него за другото. Познай истинското ти битие и тези въпроси няма да възникват.
Раждането и прераждането са споменати, само за да те накарат да изследваш въпроса и да разбереш, че няма нито раждания, нито прераждания. Те се отнасят до тялото, а не до Себето. Познай Себето и не бъди смущаван от съмнения.

Разговор 278.
Госпожица В. Умадеви, полска дама, обърната в индуизма, пътувала из Кашмир и донесе снимки от там, които гледахме.
Шри Бхагаван шеговито отбеляза: „Ние видяхме тези места без да си правим труда да пътуваме.“
П.: Бих искала да отида в Кайлаш.
М.: Човек може да види тези места само ако така е писано. Не по друг начин. След като види всичко това, все пак ще остане още - ако не в това полукълбо, може би в другото. Знанието предполага невежеството за това, което лежи извън това, което е познато. Знанието винаги е ограничено.
След известно време Шри Бхагаван продължи: Аппар бил грохнал и стар и все пак тръгнал да пътува до Кайлаш.
Друг възрастен мъж се появил на пътя и се опитал да го разубеди да тръгне, като казал, че е много трудно да се достигне до там. Аппар обаче бил упорит и казал, че ще рискува живота си в опита. Непознатият го помолил да се потопи в близкия басейн. Аппар направих така и намерил Кайлаш тогава и там.
Къде се е случило всичко това? В Тируваяар, на девет мили от Танджор. Къде е Кайлаш тогава? Дали е в рамките на ума или извън него?
Ако Тируваяр е наистина Кайлаш, той трябва да се явява също и на другите. Но само Аппар го намерил там.
По същия начин се говори за други места за поклонение в Юга, че са жилищата на Шива и поклонниците ги намерили като такива. Това било вярно от тяхната гледна точка. Всичко е вътре. Няма нищо вън.

                 

Разговор 277.
Г-н К. Какво е волята? Имам предвид – къде попада в петте коши?
М.: Първо възниква „аз-мисълта“ и тогава всички други мисли. Те съставят ума. Умът е обектът, а „аз“-ът е субектът. Може ли да има воля без „аз“-а? Тя е включена в „аз“-а. „Аз-мисълта“ е виджнанмая коша (интелектуалната обвивка). Волята е включена в нея.
Шри Бхагаван каза по-натам: Аннамая коша е обвивката на грубото тяло. Сетивата с праната и кармендриите формират пранамая коша (сетивната обвивка). Сетивата с ума формират маномая коша (умствената обвивка). Те са джнанендриите. Умът е формиран от мисли; само Идам (това) е обектът, а ахам („аз“-ът) е субектът; двете заедно формират виджнанамая коша (интелектуалната обвивка).

                           

П.: В светите книги са използвани няколко термина – Атман, Параматман, Пара и т.н. Каква е градацията в тях?
М.: Те означават същото спрямо използващия думите. Но те са разбирани различно от хората според тяхното развитие.
П.: Но защо те използват толкова много думи, за да означат едно и също нещо?
М.: Това е според обстоятелствата. Всички означават Себето. Пара означава „не-относително“ или „отвъд относителното“, така да се каже, Абсолютът.
П.: Трябва ли да медитирам отдясно на гърдите, за да медитирам върху Сърцето?
М.: Сърцето не е физическо. Медитацията не трябва да е отдясно или отляво. Медитацията трябва да е върху Себето. Всеки знае „Аз съм“. Кой е този „Аз“? Той няма да е нито вътре, нито вън, нито отдясно, нито отляво. „Аз съм“ – това е всичко.
Сърцето е центърът, от който всичко извира. Понеже ти виждаш света, тялото и т.н. се казва, че те имат център, който е наречен Сърце. Когато ти си в Сърцето, Сърцето е узнато като нито центъра, нито окръжността. Няма нищо друго. Чий център би могъл да е?
П.: Мога ли да приема, че Себето и не-Себето са като субстанция и нейната сянка?
М.: Субстанцията и сянката са за онзи, който вижда само сянката и я бърка за субстанцията и вижда и нейната сянка. Но няма нито субстанция, нито сянка за този, който е осъзнат единствено за Реалността.
П.: Буддха, когато бил попитан дали егото съществува, той мълчал; когато бил попитан дали егото не съществува, той мълчал; попитан дали Бог съществува, той мълчал; попитан дали Бог не съществува, той мълчал. Тишината бил отговорът на всички тези въпроси. Школите Махаяна и Хинаяна, и двете са интерпретирали неправилно неговото мълчание, понеже те казват, че той бил атеист. Ако той беше атеист, защо е трябвало да говори за нирвана, за раждания и умирания, за карма, прераждания и дхарма? Неговите интерпретатори грешат. Не е ли така?

                     

"Царството на неугасимата Светлина! Откъдето идва сиянието на слънцето, в това Царство ме отведи... Вечно и безсмъртно...

Където е копнежът и неговото утоляване, където може да се види обратната страна на слънцето, където цари бодрост и насита - позволи ми да живея там в безсмъртие!"

Ведическа молитва

Ежедневният ни живот е поредица от преживявания. Ние се

учим от тези преживявания. Когато допускаме шокиращи грешки, обикновено обвиняваме за тях другите или ситуациите. Това усложнява живота ни с неизказани страдания и проблеми. Трябва да се отпуснем и да станем съзерцателни, за да подобрим взаимоотношенията си.

Естественото спокойствие и мир се пораждат, когато започнем да навлизаме все по-дълбоко и по- дълбоко в Аза. Това се нарича медитация. Истинската медитация е

единственият лек за всички проблеми в живота.

Най-добрият съветник в живота е силата. Отхвърлете всичко,

което ви прави слаби. Не се бойте от нищо. Ще свършите

удивителна работа. Страхът е единствената причина за нещастието в света. Той е причината за всички наши беди, а безстрашието довежда рая тук - още в този момент.