Последователи

събота, 17 юни 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 19 - 1




Нека плановете ти да са непрогледни 

и непроницаеми като нощта ,

а когато атакуваш , падай като гръм.



- Сун Дзъ -






               " Проблемът със интроспекцията е, че няма край."





" Който, по всяко време, се е заемал да построи нов рай, е намерил силата за това в собствения си ад..."



 ~ Фридрих Ницше









" Не се плаши от сянката , тя е част от теб дори и след смъртта ти ! Това показва , че слънцето не спира да те следва .... Това показва , че някой винаги над тебе бди ! " 

Menvra Zayn




" Обществото има изкривена представа за науката, защото децата се учат в училище, че науката е съвкупност от твърдо установени истини. Всъщност, днешната науката е съвкупност от (не)истини. Истинската наука това е търсене на мистерии." ~ Фрийман Дайсън




На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”.

раджям суранам апи чадхипатям (БГ 2.8). В миналото е имало много демони, които завладяли царството на полубоговете. Раджям суранам апи чадхипатям. Точно както Хиранякашипу. Той разпространил властта си дори над царството на Индра. Индрари-вякулам локам мридаянти юге юге (ШБ 1.3.28). Индрари. Индрари означава врагът на Индра. Индра е царят на райските планети, а враг означава демоните. Полубоговете и техният враг, демоните.

Сумата на духове (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) в сегашната епоха е десет пъти повече от хората. Тъй като населението на духовете (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) надвишава броя на населението на човечеството до такава голяма степен, те се отразяват неблагоприятно на голяма част от населението на света в сегашната епоха. Този процент варира през годините. Докато поголямата част от човечеството е засегнато, някои страдат в по-голяма степен, отколкото други, тъй като те са обладани от тези демонични лица.








Битката между доброто и злото е водeна главно в неосезаемият свят между фините сили на доброто и злото. Тази битка, макар и в много по-голям мащаб, отколкото която и да било битка на Земята (Булок), може да се възприема само от лице, което има напреднало шесто чувство.



Следкато финитесили на доброто започват да спечелятнеосезаемата битка, то е последвано от битка във физическия свят, т.е., на Земята. Тази битка във физическия свят се отразява на целия свят, но е необходимо да се премахнат всички злодеи на от лицето на Земята.Най първо бойното поле се проявява на Земята в съзнанието на хората и изглежда така сякаш ние живеем в един свят, който е полудял.Това е почти като състояниетона нашия свят в последно време.Това е най-вече заради духовете (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.), които обладават или засягат човечеството.Заедно с това съществува нарастваща интензивност на природните бедствия (като наводнения, цунами, земетресения, епидемии и суша).По-късно битката в неосезаемото, се проявява в по-голяма степен и ескалират трусовете на Земята.То най-накрая ще завърши с Трета световна война, заедно с по-тежки природни бедствия.Природните бедствия са начин за прочистване на планетата отТама преобладаващите елементи и следователно прави път за по-добър свят.


Има висок процент от населението на света, което е обладано или засегнато. Това е една от главните причини за сегашните сътресения в света. Демонични енергии работят чрез хора и се възползват от техните личностни дефекти, за да създадат конфликти и нестабилност в света на индивидуално ниво, семейството, обществото и нацията.



Някои може да си мислят: „Аз със сигурност не се чувствам като да съм обладан“, това е така, защото думата „обладан“ може да създава претстава от филми като „Екзорсистът“ и „Дяволът в Емили Роуз“. В действителност, в почти всички случаи обладаните лица не знаят, че те са обладани, докато се проявят по драматичен начин, както в случая на Емили Роуз. Това е така, защото в повечето случаи процесът на обладане се случва постепенно в продължение на период от много години. Също така с прогресивен контрол над съзнанието на човека, духът в крайна сметка улавя ума и интелекта на обладаното лицето, така че изцяло мислите и инстинктите на лицето са в действителност на обладаният субект.






Когато негативна енергия на по-високо ниво, като например мантрици подбуждат инцидент или събитие, става още по-трудно да се възприеме ролята им зад събитието. По-високо ниво на негативни енергии контролират духове на по-ниско ниво, точно както босове на мафията контролират общия криминал. По-лесно е да се хване общия криминал, но е много
трудно да се свърже събитието с шефа на мафията.






Причината за увеличаване на ефекта от духовете (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.) на населението на света е, защото средното духовното ниво на човечеството е намаляло с течение на времето. Както можете да видите, средното духовно ниво в ерата на Истината (Сатяюга) е 70%; на хората, които са живеяли в тази епоха, е била дадена необходимата духовна защита от духове (демони, дяволи, отрицателни енергии, и т.н.). От друга страна в сегашната ера на Раздора (Калиюга), средното на духовно ниво е 20%, което означава по-голямата част от населението не разполага с достатъчно духовна сила, за да се предпази от духове (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.).




Демон (ракшас) е вторият в йерархията на духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) във възходящ ред. Категорията на демони всъщност включва група от духови, известни като ракшас и асурас. Следователно тяхната относителна духовна сила варира от 10-100, където 1 е относителната сила на най-ниските сред духовете, т.е. обикновения дух (бут). Вижте статията на „Видове духове„. В настоящите времена до 2025 г. около 50% от обществото е засегнато или обладано от демони. Същите тези 50% от населението ще бъдат засегнати от техните заминали предци.

                   

3. Характеристики на демоните
3.1 Място на пребиваване в региона в региона на Земята:

Духовете обикновено пребивават в помещения, които имат една и съща честота като финия регион на Ада (Патал) от техния произход или Раджа-Тама вибрации, които съответстват на техните собствени. Демоните предпочитат живеят на самотни места. Те живеят сами по покриви, тавани на големи фирми или фабрики или големи пещери.

           
3.2 Физически характеристики на демоните

Хората, които са обладани от демони, когато се проявяват показват следните характеристики, които всъщност са характерни за демоните:
Влачене на краката.
Търсене на внимание, чрез тропане с краката.
Хвърляне на обекти и с това правене на силни звуци с затворени очи.
            

3.3 Психични характеристики на демоните
Те са арогантни.
Те са шефове над обикновените духове.
Избухват и са нетърпеливи. Те ръмжат, ако нападнат.
Демоните са летаргични. Те задоволяват
Те не слушат фините магьосници (мантрици) и по този начин винаги са наказани от тях.
Те задоволяват страстта си, като прибягват до изнасилване.
Много рядко се впускат в естравагантни дейности.
         

3.4 Духовни характеристики на демоните
Демоните не извършват духовна практика
Те участват в ритуали за впиване на черна енергия само когато това им нареждат фините магьосници. Те правят това с неохота и заемат само низши работи.
Те са експерти в предаването на черна енергия в експлозивна форма.


4.Как демоните влияят на човешките същества?

Демоните работят на следните нива, за да навредят на човечеството.
              

4.1 Чрез околната среда
Демоните предават изтощителни звуци като земетресения или машини, които работят постоянно в помещенията.
Поради тяхното присъствие, в околната среда се разпространява неприятна миризма, без видим източник.
            

4.2 Материално/светско ниво
Демоните понякога създават пукнатини в стените, ако са ядосани.
Те създават влага под седалката, където някой седи и песнопее.
         

4.3 На физическо ниво
Загуба на апетит
Сърбеж
Виене на свят
Постояно генериране на изтощителни звуци в близост до ушите, което води води до изтръпване поради присъствието на странни звуци.
Преживяване на бутане или събудени от допир, когато човек е седнал в медитация.
           

4.4 На психично ниво
Безсъние нощем, но сънливост, дори през деня.
Мисли за да удряне и нападане на другите.
Лицата, засегнати от демони не позволяват на другите да извършат духовна практика.


5. Отстраняване
На индивидуално ниво: Издухване на Светия пепел (Вибути) на лицето, темян (дхооп) на гърба, използване на предмети ползвани от Светци като хартия с техния почерк
Свързано с околната среда: Палене на SSRF ароматни пръчици


                                 



Видимия свят е невидима организация от енергия






Прочутият испански художник тълкува тази своя творба като „нарисувана фотография на съня”. В нея обичайни елементи от пейзажа – планината, дървото, морето са съчетани със сюрреалистични изображения. Комбинацията е пълна със символика, към която водят 10 тайни ключа, пише „Мениджър Нюз“.

1). Меките, огънати часовници – символ на нелинейното, субективно време, произволно протичащо и неравномерно запълващо пространството. Трите часовника на картината са израз на миналото, настоящето и бъдещето. „Връзката между време и пространство отдавна е абсолютно очевидна за мен. Когато рисувах тази картина, мислех много за Хераклит (древногръцки философ, който смятал, че времето се измерва с протичането на мисълта.). Затова и нарекох тази картина „Постоянството на паметта – памет за взаимовръзката между пространство и време”.

2). Замъгленият обект с мигли. Това е автопортрет на спящия Дали. Светът, изобразен на картината е неговият сън, смърт на обективния свят и тържество на бесъзнанието. „Взаимовръзката между съня, любовта и смърта е очевидна, – пише художника в автобиографията си. — Сънят е форма на смърт, или най-малкото изключване от реалността, или, още по-хубаво, смърт на самата реалност, която по абсолютно същия начин умира и по време на любовния акт.” Дали смята, че сънят освобождава подсъзнанието, затова и главата на художника се разтваря като мида – свидетелство за неговата беззащитност.

3). Твърдият часовник е символ на обективното време.

4). Мравките – символ на гниенето и разложението, на тленността. Те са разположени върху единствения, съхранил формата си часовник в строга, циклична структура, напомняща циферблат, за да внушат, че линейното време се самоунищожава.

5). Мухата. Дали е наричал мухите „Феите на Средиземноморието. В „Дневника на един гений” той пише: „Те са носели вдъхновение на гръцките философили, които са прекарвали живота си под слънцето, накацани от мухи.“

6). Маслиновото дръвче. За художника то е символ на античната мъдрост, която за съжаление е залязла. Затова и дървото е изобразено изсъхнало.

7). Каменният нос – намира се на каталунското крайбрежие на Средиземно море, близо до гр. Фигерас, където се е родил Дали. Художникът често го изобразява в своите творби. „Тук – пише той – в скалния гранит е въплътен най-важният принцип на моята теория за параноидалните метаморфози (преливането на една картина, плод на халюцинации, в друга.)… Този застинал, издълбан сякаш от взрив облак във всичките му видими безброй образи е само малка промяна на зрителния ъгъл”.

8). Морето за Дали символизира безсмъртие и вечност. Художникът е гледал на него като на идеалното пространство за пътешествия, където времето тече не с обективна скорост, а според вътрешния ритъм на съзнанието на пътешественика.

9). Яйцето. То символизира живота. Дали е взаимствал този образ от орфиците – древногръцки мистици. Според орфическата митология от Яйцето се е родило първото двуполово божество Фанес, а от двете половинки на черупката му са се образували небето и земята.

10). Огледалото – символ на променливостта и непостоянството, послушно отразяващо както субективния, така и обективния свят.

http://svetovnizagadki.com/10-tajni-poslaniq-skriti-v-kart…/

                                   



Носи груби дрехи но дръж перлата в сърцето си. Лао Дзъ






Защо беше изгорен на кладата Джордано Бруно?



“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.” – Джордано Бруно, италиански астроном, учен и философ, 16 в.




Защо не се санират Синагоги?Санирането превръща апартаментите на гоите в "Газови камери" които са с изключително висока пожарна(холокост) опасност.




Как дух се превърща в конкретен вид дух или вид демон?

Главната причина човек да се превърне в определен вид дух или вид демон се дължи на тяхната доминираща личностна черта и преобладаваща мисъл в момента на смъртта. Например хората, които участват в увреждане на човечеството като цяло е по-вероятно да станат фини магьосници. От друга страна, прекалено големи светски желания и постоянно мисли за правене лошо на другите може да кулиминира в ставане дух след смъртта. Това също така зависи от това колко чертата е вкоренена в себе си и колко често тя се проявява в действие.
Следователно съдбата на един човек в задгробния живот също може да се определи от вида на дух, който контролира от лицето, когато е на Земята. В случаите, когато едно лице на Земята е напълно под контрола на един дух като фин магьосник, те са по-склонни да станат роби на фините магьосници в задгробния живот.
Основното правило е, че негативните личностни черти привличат негативизъм и са подхранвани от духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.), с или без тяхното знание.





Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. Което е на Земята е подобно на това, което е в Небесата,така, че както във вселената, така и във душата..."



Излез от цикъла на времето и влез в цикъла на любовта


"ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА" - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС

1. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. Което е на Земята е подобно на това, което е в Небесата.

2. Има две състояния на Битието: едното е смъртно, другото - безсмъртно.

3. Това, което е смъртно, е разложимо, а разложимите тела изчезват като утринната мъгла.

4. Безсмъртното тяло е вечна и нетленна есенция.

5. Но двете - смъртното тяло и безсмъртното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло.

6. Смъртното тяло е чувствено, а безсмъртното тяло е разумно.

7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях.

8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето.


9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив.
10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души.

11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото.

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт.

13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света.

http://petardanov.com/




Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество.


Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм. Индивидите от този клас, в първо време хора съвършено нормални, бързо губят всяка активна власт над физическото си тяло. То става послушно оръдие в ръцете на всякакъв вид безплътни същества, привързани към земята, или още по-лошо-го, могат да станат роби на някои порочни елементали. В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни.


Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец. Това се явява понякога като причина, че хората от този клас стават жертва на умишленото задържане. Когато задържането стане, то почти всякога се оказва, че някой могъщ интелект, например черен маг или магьосница се нуждаят от физическо тяло, за да продължат съществуването си, ги овладяват. Когато те намерят добре приспособен медиумичен организъм, употребяват цялата сила на магнетичната си воля, да се струпа, тъй да се каже на безволния мозък на своята жертва. Бавно, но сигурно те изгонват законния собственик и после със силата на окултното си могъщество и магическо изкуство сами стават владетели на този организъм. Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел.


Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество. Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности.





Никой мъж не може да ви каже нищо друго, освен онова, което вече е половината в зората на вашето знание. Учителят, който ходи в сянката на храма, сред неговите последователи, не дава мъдростта си, а по-скоро неговата вяра и неговата отдаденост. Ако той е премъдър, не ви кандидатурата да влезете в дома на неговата мъдрост, а по-скоро да ви отведе до прага на вашия ум. Халил Джубран






" Ти си безсмъртен; ти съществуваш от милиарди години в различни прояви, защото ти си живота, а животът не може да умре. ти си в дърветата, пеперудите, рибата, въздухът, луната, слънцето. където и да отидеш, ти си там, чакайки себе си." ~ Дон Мигел Руиз






" Човек не е тяло. Сърцето, духът, е човек. И този дух е цяла звезда, от която е построен. Ако човек е перфектен в сърцето си, нищо в цялата природа не остава скрито от него." ~Paracelsus



" Този, който притежава изкуството и науката има религия; този, който не ги притежава, се нуждае от религия."

- Йохан Волфганг фон Гьоте


" Виденията ти ще станат ясни само когато можеш да погледнеш в собственото си сърце. Който гледа навън, сънува; който поглежда навътре, се събужда." К.Г. Юнг




ЗА УДОВОЛСТВИЕТО

209

Този, който се отдава на суета, а не на съзерцание, този, който забравя истинската цел на живота и се вкопчва в удоволствието, този човек ще завижда след време на хората, упражнявали себе си в съзерцание.

210

Нека никой никога не търси какво е приятно и какво не е. Да не виждаш какво е приятно е страдание и страда­ние е да виждаш какво е неприятно.

211

Затова нека никой не се прибързва към нищо. Загубата на възлюбения е зло. Тези /които не обичат и не мразят нищо, не са оковани с вериги.

212

Удоволствието ражда мъка. Удоволствието ражда страх. Този, който е освободен от удоволствието, не познава нито мъка, нито страх.

213

Привързаността ражда мъка. Привързаността ражда страх. Този, който е освободен от привързаността, не познава нито мъка, нито страх.

214

Страстта ражда мъка. Страстта ражда страх. Този, който е освободен от страстта, не познава нито мъка, нито страх.

215

Любовта ражда мъка. Любовта ражда страх. Този, който е освободен от любовта, не познава нито мъка, нито страх.

216

Алчността ражда мъка. Алчността ражда страх. То­зи, който е освободен от алчността, не познава нито мъка, нито страх. .

217

Скъп на света е този човек, който притежава добродетелност и интелект, който е праведен, говори истина-та и върши своята работа.

218

Него наричат "носен нагоре от течението" (урдхвам-сротас), него, у когото е възникнало желание за неизказано-то (нирвана), него, чийто ум е удовлетворен,-чиито мисли не сасмутени от любов.

219

Роднини, приятели и любима поздравяват човека, който дълго време е бил надалеч и сега се завръща невредим.

220

Така, както роднините посрещат свой близък при завръщането му у дома, така в другия свят човека срещат неговите добрини.



" Да знаеш означава да запишеш в паметта си, но да разбираш е да знаеш как да се смеси това нещо и да го асимилираш в себе си." ~ древна египетска поговорка


" Ако умът е в ред, човек, чрез ума си може да върне света в ред." ~Manly P. Hall




Съставките както на мрака, така и на светлината, са еднакви във всички нас. Лудостта на тази планета е до голяма степен резултат от трудността на човешкото същество да дойде в добродетелно равновесие със себе си. - Елизабет Гилбърт



" Всички богове, всички небеса, целия ад, са вътре в теб." ~ Джоузеф Кембъл






Не трябва да се приема буквално. има голяма липса на разбиране от страна на някои читатели.


" Царството на рая " е състояние на сърцето - не нещо, което идва " на земята " или " след смъртта."

~ Фридрих Ницше

Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:20-21,)



" Ако не вярваме в себе си, това дълбоко корени чувство, че има нещо по-високо от нас, никога няма да намерим силата да се развиваме в нещо по-високо." ~ 

Рудолф Щайнер




Истината не се появи на света гола, но се появи в символи и образи. Светът няма да получи истината по друг начин.



"Виждай нещата така, както ги искаш, вместо както са."

Робърт Колиър


Само през съзнанието ти можеш да стигнеш до подсъзнанието. съзнанието ти е на на вратата, пазачът на вратата. Това е в съзнанието, което подсъзнанието търси за всичките си впечатления. - Робърт Колиър.






„Визуализирай това, което искаш, виж го, почувствай го, повярвай в него. Направи своя психологически проект и започвай да строиш“ - Робърт Колиър



Това място е сън. Само спящ човек го счита за истинско. След това смъртта идва като зората, а ти се будиш и се смееш на това, което мислиш, че е твоята скръб." 
~ Джалалудин Руми



"Този, който умее да мисли, но не умее да забравя, който е способен да говори, но е неспособен да запазва мълчание, който може да се движи, но не може да стои в покой, който винаги плаче и е неспособен да се смее - такъв човек не притежава истински умения. Все едно да има само една ръка и да стои на един крак. За да получиш пълно впечатление от живота, трябва да умееш както да се движиш, така и да запазваш неподвижност, да си способен да говориш и да можеш да мълчиш." 

Хазрат Инаят Хан, "Мистични медитации. Учението на суфите" Картина: Йозеф Рудолф Витцел



" Истинският живот винаги е трагичен, и тези, които не знаят това никога не са живели." ~ Карл Юнг





" Думите и мислите са огромна вибрационна сила, която винаги формира човешките тела и дела.."



Цитати от лекции на Хуан Ли - известен Дао-учител
* Животът е мост - не стройте къщи върху него;
* Нашата ера се характеризира с много ниско ниво на яснота на ума и невъзможност да бъде разпознато предназначението на живота;
* В нашата ера, умът на разделението става наистина силен и конфликти навсякъде характеризират човешката общност;
* Ние сме същества, които оперираме в няколко измерения едновременно;
* В нашата ера, смятаме, че информацията е много важна. Но информацията е празнина, която се държи на вярвания. Опитът е истината;
* В нашата ера, ние винаги мислим в рамките на полярноста - добър/лош, харесвам/не харесвам. Защото от високото ниво на неосъзнатото, ние сме способни да видим само различията;
* Тази ера е солидна, защото я приемаме сериозно;
* В нашата ера функцията на вътрешният глас/гид е поета от негативното его;
* Физическото измерение е измерение на промяна. Промяната е характеристика на нашето измерение.
* Практиките на тази ера, трябва да са бързи и ефективни. Затова ние сме привлечени към вибрационните практики;
* Ние не сме тук за да задържим нещо. Единственото, което можем да вземем от тук е това, което сме направили с ума си;
* Това измерение е като влакова гара. Никой не стои тук завинаги;
* Животът има божествена цел.




МАЛКИТЕ ПОМОШНИЦИ НА ФАРАОНА И ЖИВОТА В ОТВЪДНОТО

                


Шабти са малките статуетки, поставяни от древните египтяни като погребални предмети,за да служа ткато слуги на починалия в отвъдния му живот. Те са с формата на хора-мумии. Използват се вероятно от края на Първия преходен период. Днес те са част от колекциите на много музеи по целия свят. В до династичния и архаичен период (или Ранното царство) при погребенията са правени човешки жертвоприношения. Вероятно слугите били жертвани, за да придружат своите господари в задгробния живот. Тази практика не продължила дълго. Впоследствие, за да ги преведат в отвъдното, управниците започнали да представят слугите си символично – с рисунки или релефи. Вместо представянето на слугите посредством рисунки, древните започнали да използват шабти. Някои от най-ранните са от погребалния комплекс на Небхепетра Ментухотеп II (владетел на ХI Династия) в комплекса храмове и гробници Дейр ел-Бахри. Те са от кал или восък, с формата на хора. Фигурките били увивани в платно и полагани в саркофазите като истински мумии. Макар и без магически заклинания, както по-късните шабти, вероятно и те са изпълнявали сходна функция. Ранните шабти често държали малки инструменти, с които да изпълняват работата си в задгробния живот – земеделие,

В началото шабти били от кал или восък. В периода на Средното царство били изработвани от камък, в Новото царство – от фаянс, в Средното – от дърво, а в Новото – от теракота. През преходния период мъртвите били погребвани с 360 шабти – по една за всеки ден от годината. В началото на този период имало и шабти „надзиратели“, изобразени с камшик в едната си ръка. Всеки от тях отговарял за десет шабти (погребение с 360 обикновени шабти имало 36 „надзиратели“). По време на късния период мъртвите все още били погребвани с голям брой шабти, но постепенно шабтите „надзиратели“ излезли от мода и изчезнали. 

         


НП 2017

петък, 16 юни 2017 г.

Джнани нито се вкопчва, нито захваща

             

Умът е лудост. Само когато отидеш отвъд ума ще има медитация

Питащ: Как действа един джнани, когато иска нещо да бъде направено? Прави ли планове, обмисля ли подробностите, изпълнява ли ги?
Махарадж: Джнани вниква в ситуацията напълно и веднага знае какво трябва да се направи. Това е всичко. Останалото се случва от само себе си, при това до голяма степен несъзнателно. Отъждествяването на джнани с всичко, което е, е толкова пълно, че по същия начин, както той откликва на вселената, вселената откликва на него. Той е абсолютно уверен, че след като една ситуация е била разпозната, събитията ще се задвижат в адекватен отговор. Обикновеният човек е персонално загрижен, той пресмята рисковете и шансовете си, докато джнани остава невъвлечен, сигурен, че всичко ще се случи така, както трябва; и няма особено значение какво се случва, защото накрая възстановяването на баланса и хармонията е неизбежно. Сърцевината на всичко е в покой.

П: Разбрах, че личността е илюзия и будната непривързаност, без загуба на идентичността, е нашата допирна точка с реалността. Бихте ли ми казали, моля, в момента вие личност ли сте или себеосъзнаваща идентичност?

M: И двете. Но истинското Себе не може да бъде описано, освен с термини, предоставени от личността, термини за това какво не съм. Всичко, което можеш да кажеш за личността, не е Себето, и не можеш да кажеш нищо за Себето, което не би се отнасяло до личността, такава, каквато е, каквато би могла да бъде, каквато трябва да бъде. Всички притурки са личностни. Реалното е отвъд всякакви притурки.

П: Може би понякога сте Себето, а понякога личността?

M: Как бих могъл? Личността е това, което изглежда, че съм за другите личности. За себе си аз съм безграничната шир на съзнанието, в което безброй личности се появяват и изчезват в безкрайна последователност.

П: Как тази личност, която за вас е съвсем илюзорна, на нас ни изглежда реална?

M: Ти, Себето, което е коренът на цялото съществуване, съзнание и радост, придаваш своята реалност на всичко, което възприемаш. Придаването на тази реалност неотменно се случва в настоящия момент и
в никой друг, защото миналото и бъдещето са само в ума. „Битието“ се отнася само до сегашния момент.

П: Вечността не е ли също и безкрайна?

M: Времето е безкрайно, въпреки че е ограничено, вечността е в мигновеното настояще. Ние го пропускаме, защото умът ни непрестанно снове между миналото и бъдещето. Той не спира, за да се съсредоточи върху настоящето. Това може да се случи сравнително лесно, ако се засили интереса към него.

П: Какво засилва интереса?

M: Искрената задълбоченост, признак на зрелостта.

П: А как се постига зрялост?

M: Като поддържаш ума си ясен и чист, като живееш живота си в пълно осъзнаване на всеки момент, така както се случва, като изучаваш и разтваряш желанията и страховете си в момента, в който възникнат.
П: Възможна ли е изобщо подобна концентрация?

M: Опитай. Лесно е, ако се прави стъпка по стъпка. Енергията произтича от искреността.

П: Установявам, че не съм достатъчно искрен.

M: Да предадеш себе си е тъжна история. Това разлага ума като рак. Лекарството е в яснотата и интегритета на мисленето. Опитай да разбереш, че живееш в свят на илюзии, изучи ги и разкрий корените им. Самият опит да направиш това ще те направи искрен, защото в правилното усилие има блаженство.

П: Къде ще ме отведе това?

M: Къде може да те отведе, освен към собственото ти съвършенство? Щом веднъж се установиш в настоящето, няма къде другаде да отидеш. Това, което си, отвъд времето, ти го изразяваш вечно.

П: Вие един ли сте или сте много?

M: Аз съм един, но изглеждам като много.

П: Защо изобщо този един се появява?

M: Хубаво е да бъдеш и да бъдеш съзнателен.

П: Животът е тъжен.

M: Невежеството предизвиква тъга. Щастието следва вникването.

П: Защо трябва невежеството да е болезнено?

M: То е в корена на всички желания и страхове, които са болезнени състояния и източник на безброй грешки.

П: Виждал съм хора, за които се предполага, че са осъзнали това, да се смеят и да плачат. Това не показва ли, че те не са свободни от желания и страхове?

M: Те могат да се смеят и да плачат в зависимост от обстоятелствата, но вътрешно са изпълнени със спокойствие и яснота и наблюдават отстрани собствените си спонтанни реакции. Външният вид лъже, особено при един джнани.

П: Не ви разбирам.

M: Умът не може да разбере, защото е научен да се вкопчва и да захваща, докато джнани нито се вкопчва, нито захваща.

П: За какво се държа аз, а вие не?

M: Ти си създание на спомените; поне така си представяш, че си. Аз съм изцяло невъобразим. Аз съм каквото съм, невъзможно да бъда идентифициран с което и да било физическо или умствено състояние.

П: Едно нещастие би разбило равновесието ви.

M: Странното е, че това не се случва. За моя изненада си оставам такъв, какъвто съм – чиста осъзнатост, будна за всичко, което се случва.

П: Дори и в мига на смъртта?

M: Какво значение има за мен, че тялото умира?

П: Нямате ли нужда от него, за да сте в контакт със света?

M: Не се нуждая от света. Нито пък съм в него. Светът, за който мислиш ти, се намира в собствения ти ум. Аз мога да го видя през очите и ума ти, но съм напълно наясно, че той е проекция от спомени; той влиза в допир с реалността само в мига на осъзнаването, който може да е само в настоящето.

П: Изглежда единствената разлика между нас е, че докато аз продължавам да твърдя, че не познавам истинското си Себе, вие твърдите, че го познавате добре; има ли някаква друга разлика между нас?

M: Между нас няма разлика; нито пък мога да твърдя, че познавам себе си; знам, че не подлежа на описания и дефиниции. Има една необятност, надхвърляща и най-широкия обхват на ума. Тези необятност е моят дом, тази необятност съм аз самият. И тази необятност е също така и любов.

П: Вие виждате любов навсякъде, докато аз виждам омраза и страдание. Историята на човечеството е история, изпълнена с убийства – индивидуални и масови. Няма друго живо същество, което да убива с такова удоволствие.

M: Ако се задълбочиш в мотивите, ще откриеш любов – към себе си и към своето. Хората се бият за това, което си въобразяват, че обичат.

П: Със сигурност любовта им е истинска, щом са готови да умрат за нея.

M: Любовта е безгранична. Тази, която е ограничена само до малцина, не може да се нарече любов.

П: Познавате ли такава безгранична любов?

M: Да.

П: Какво е усещането?

M: Всичко е обичано и е достойно за любов. Нищо не е изключено.

П: Нито дори грозното и престъпното?

M: Всичко се намира в съзнанието ми; всичко е мое. Лудост е човек да се разделя чрез харесване и нехаресване. Аз съм отвъд тях. Нищо не ми е чуждо.

П: Да си свободен от харесване и нехаресване е състояние на безразличие.

M: В началото може да изглежда и да се усеща по този начин. Бъди упорит в това безразличие и то ще разцъфти във всепроникваща и всеобхватна любов.

П: Има моменти в живота, когато умът се превръща в цвете и пламък, но това състояние не продължава дълго и животът се връща към ежедневната си сивота.

M: Когато се занимаваш с конкретното, там властва законът на непостоянството; постоянното не може да бъде преживяно, защото то няма граници. Съзнанието предполага изменение, промяна последваща промяна, когато едно нещо или състояние достига до своя край и започва друго; но това, което няма граници, не може да бъде преживяно в общоприетия смисъл на думата. Човек може само да бъде това нещо, без да го знае, но той може да знае какво то не е. То със сигурност не е цялото съдържание на съзнанието, което е във вечно движение.

П: Ако неподвижното не може да бъде познато, какъв е смисълът и целта на осъзнаването му?

M: Да осъзнаеш неподвижното означава сам да станеш неподвижен. А целта е добруването на всичко живо.

П: Животът е движение, неподвижността е смърт. С какво смъртта може да бъде полезна на живота?

M: Говоря за вътрешна непоклатимост, не за физическа неподвижност. Човек става непоклатим в праведността. Превръщаш се в сила, която възприема всичко по правилния начин. Това може да включва, а може и да не включва, интензивна външна активност, но умът остава задълбочен и притихнал.

П: Докато наблюдавам ума си, откривам, че той постоянно се мени, настроенията се сменят в безкрайно разнообразие, докато вие сякаш сте неизменно в едно и също настроение на радостна благосклонност.

M: Настроенията са в ума и нямат значение. Влез навътре, отиди отвъд тях. Престани да се прехласваш по съдържанието на твоето съзнание. Когато достигнеш до по-дълбоките пластове на истинското си битие, ще откриеш, че повърхностните игри на ума почти не те засягат.

П: Значи игри все пак ще има?

M: Притихналият ум не е мъртъв ум.

П: Съзнанието винаги се движи – това е факт, който може да се наблюдава. Неподвижно съзнание е оксиморон. Когато говорите за притихнал ум, какво представлява той? Не е ли умът същото като съзнанието?

M: Не трябва да забравяме, че думите се използват по много начини, според контекста. Фактически има твърде малка разлика между съзнаваното и несъзнаваното – в същността си те са едно и също. Будното състояние се различава от дълбокия сън по присъствието на свидетеля. Лъч осъзнатост осветява част от ума ни и тази част се превръща в нашия сън или в будното ни съзнание, докато осъзнатостта се появява като свидетел. Свидетелят обикновено познава само съзнанието. Садханата се състои в това свидетелят първо да се обърне към неговата съзнателност, а после да се обърне към себе си в собствената си осъзнатост. Себеосъзнаването е Йога.

П: Ако осъзнатостта е всепроникваща, тогава значи ли, че един слепец щом стане реализиран ще може да вижда?

M: Смесваш сетивността с осъзнатостта. Джнани познава себе си такъв, какъвто е. Той също осъзнава, че тялото му е увредено и че умът му е лишен от цяла една гама от сетивни възприятия. Но на него не му влияе нито наличието на зрение, нито липсата му.

П: Въпросът ми е по-специфичен: когато един слепец стане джнани, ще се възстанови ли зрението му, или не?

M: Ако очите и мозъкът му не претърпят обновление, как би могъл да вижда?

П: Но те ще претърпят ли обновление?

M: Може би да, може би не. Всичко зависи от съдбата му и милостта. Но джнани притежава един вид спонтанно, несетивно възприятие, което му позволява да узнава нещата директно, без посредничеството на сетивата. Той е отвъд възприемаемото и описуемото, отвъд категориите за време и пространство, име и форма. Той не е нито възприеманото, нито възприемащият, а е простият и универсален фактор, който прави възприятието възможно. Реалността се намира вътре в съзнанието, но тя не е съзнанието, нито каквото и да е от неговото съдържание.

П: Кое е фалшивото – светът или моето знание за него?

M: Съществува ли свят отвъд твоето знание? Можеш ли да отидеш отвъд това, което знаеш? Можеш да постулираш за свят извън ума ти, но той ще си остане просто концепция – недоказана и недоказуема. Твоето преживяване е твоето доказателство и то е валидно само и единствено за теб. Кой друг може да има твоето преживяване, щом другата личност е реална само дотолкова, доколкото присъства в твоето преживяване?

П: Наистина ли съм толкова безнадеждно самотен?

M: Да, като личност. В истинското ти битие ти си цялото.

П: Вие част от света, който се намира в съзнанието ми, ли сте, или сте независим?

M: Това, което виждаш ти, си е твое, а това, което виждам аз, е мое. Двете имат много малко общо помежду си.

П: Трябва да има някакъв общ фактор, който ни обединява.

M: За да се открие общият фактор, трябва да изоставиш всички различия. Само универсалното е общо.

П: Това, което ми прави впечатление като извънредно странно е, че докато казвате, че аз съм само продукт на спомените си и печално ограничен, аз създавам обширен и богат свят, в който се съдържа всичко, включително вие и вашите учения. Трудно ми е да проумея как тази шир се създава и съдържа в моята миниатюрност. Може би вие ми давате цялата истина, но аз схващам само малка част от нея.

M: Да, факт е, че миниатюрното проектира цялото, но то не може да съдържа цялото. Колкото и велик и завършен да е твоят свят, той е противоречив и преходен и изцяло илюзорен.

П: Може да е илюзорен, но е удивителен. Когато виждам и слушам, докосвам, подушвам и вкусвам, мисля и чувствам, спомням си и си представям, не мога да не се удивя на чудодейната си креативност. Гледам през микроскопа или телескопа и виждам чудеса, изследвам атома и чувам шепота на звездите. Ако аз съм единственият създател на всичко това, значи наистина съм Бог! Но ако аз съм Бог, защо виждам себе си като толкова дребен и безпомощен?

M: Ти си Бог, но не го знаеш.

П: Ако аз съм Бог, значи светът, който създавам, би трябвало да е истински.

M: Той е истински в същността, но не и в проявление. Бъди свободен от желанията и страховете си и погледът ти изведнъж ще се проясни и ще видиш всичко такова, каквото е. Или пък можеш да кажеш, че сатогуна създава света, тамогуна го помрачава, а раджогуна го изкривява.

П: Това не ми говори много, тъй като ако попитам какво са гуните, отговорът ще бъде: това, което създава; това, което помрачава; това, което изкривява. Фактът си остава – случило ми се е нещо невероятно, а аз не разбирам какво се е случило, как и защо.

M: Е, удивлението е началото на мъдростта. Да се удивляваш постоянно и последователно е садхана.

П: Намирам се в свят, който не разбирам, и следователно се страхувам от него. Така се чувстват всички.

M: Ти си отделил себе си от света, затова той ти причинява болка и те плаши. Открий грешката си и бъди свободен от страха.

П: Искате от мен да се откажа от света, докато моето желание е да бъда щастлив в него.

M: Ако желаеш невъзможното, кой би могъл да ти помогне? Ограниченото е длъжно да причинява болка и удоволствие, които се редуват. Ако търсиш истинско щастие, неуязвимо и неизменно, трябва да оставиш света с неговите болки и удоволствия зад гърба си.

П: Как се постига това?

M: Простото отказване от физическото е признак за искреност, но сама по себе си искреността не дава свобода. Необходимо е вникване, което идва с будната възприемчивост, пламенно изследване и проучване в дълбочина. Трябва да работиш неуморно за собственото си спасение от греха и скръбта.

П: Какво представлява грехът?

M: Всичко, което те обвързва.

                  

''Our journey is about being more deeply involved in life and yet, less attached to it.'' - Ram Dass 

" Нашето пътуване е да бъдем по-дълбоко въвлечени в живота и все пак, по-малко прикрепени към него. ''

Из книгата "Аз съм това" Нисаргадатта Махарадж

GIF 44