"Какво всъщност е реалността?" - отговаря квантовата физика

Можем ли да избягаме от квантовата неопределеност, ако тя е просто "невежество"? Генерираме ли нови вселени със всеки свой избор?

През последните години физиците направиха няколко вълнуващи експерименти, с които се опитват да отговорят на тези въпроси, както и да определят "Какво всъщност е реалността?". Под това заглавие статия в Nature обобщава съвременните идеи и търсения в квантовата физика.

Оуен Маруни (Owen Maroney) е притеснен, че половин век физиците са въвлечени в голяма заблуда.

Според Маруни, физик от университета в Оксфорд, с появата на квантовата теория през 1900г, всички заговориха за странността на тази теория. Как тя позволява на частиците и атомите да се движат в няколко посоки едновременно или едновременно да се въртят по часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка. Но да се говори е едно, а да се доказва е съвсем друго, коментира Маруни. "Щом казваме на обществото, че квантовата теория е много странна, то трябва да проверим това твърдение експериментално" - заяви Маруни. - "В противен случай не правим наука, а разказваме за някакви завъртулките на дъската".

Именно това навело Маруни и колегите му на идеята да се разработи нова серия от експерименти, за да се разкрие същността на вълновата функция - загадъчната същност, лежаща в основата на квантовите странности. На хартия вълновата функция е просто математически обект, обозначен с гръцката буква пси (Ψ) (една от тези същите заврънтулки), и се използва, за да опише квантовото поведение на една частица. В зависимост от експеримента, вълновата функция позволява на учените да изчислят вероятността да се наблюдава електрона в някакво конкретно място или шанса спинът му да е насочен нагоре или надолу. Но математиката не казва какво всъщност е вълновата функция. Това нещо физическо ли е? Или просто изчислителен инструмент, за да борави със света невежият наблюдател?

Използваните за отговор на въпросите тестове са много фини и все още предстои да се даде еднозначен отговор. Но изследователите са оптимисти, че краят е близо. И най-накрая ще могат да отговорят на въпроса, който измъчва десетилетия всички. Може ли една частица реално да бъде на много места едновременно? Дали Вселената непрекъснато се разделя на паралелни светове, във всеки от които съществува алтернативна версия на нашия? Има ли въобще нещо, което може да се нарече "обективна реалност?"

"Такива въпроси рано или късно ще появят у всеки" - казва Алесандро Федричи (Alessandro Fedrizzi), физик от университета в Куинсланд (Австралия). "Какво всъщност е реално?"

Споровете за същността на реалността започнаха още когато физиците откриха, че вълна и частица са само две страни на една и съща монета. Класически пример е експериментът с двата процепа, където отделните електрони се изстрелват към преграда с два процепа - електронът се държи сякаш преминава през два процепа едновременно, създавайки интерференчна картина от другата страна. През 1926 г. австрийският физик Ервин Шрьодингер измисля вълновата функция, за да опише това поведение и извежда уравнение, което позволява да я изчисли за всяка ситуация. Но нито той, нито някой друг, не може да каже нищо за природата на тази функция.
Блажени са невежите

От практическа гледна точка нейната природа не е важна. Копенхагенската интерпретация на квантовата теория, създадена през 1920 г. от Нилс Бор и Вернер Хайзенберг, използва вълновата функция просто като инструмент за предсказване на резултатите от наблюденията, което позволява да не се мисли за това, което се случва в същото време в реалността. "Не може да се обвиняват физиците за поведенито им "млъкни и смятай", защото това е довело до значителни постижения в ядрената и атомната физика, физиката на твърдото тяло и физиката на елементарните частици," - казва Джин Брикмонт (Jean Bricmont), специалист по статистическа физика в Католическия университет в Белгия. "Ето защо хора препоръчват да не се притесняваме за фундаменталните въпроси."

Но някои физици все пак се притесняват. 30-те години на миналия век Алберт Айнщайн отхвърля Копенхагенската интерпретация - не на последно място, защото тя позволява на две частици да се вплетат своите вълнови функции, което води до ситуация, при която измерването на една от тях би могло мигновено да предаде състоянието си на другата, дори ако ги делят огромни разстояния. Вместо да се примири с това "призрачно действие на разстояние", Айнщайн предпочита да вярва, че вълновите функции на частиците са непълни. Той предполага, че може би частиците имат някакви скрити променливи, които определят резултата от измерването, които не квантовата теория не може да улови.

Експериментите оттогава насам доказаха ефективността на "призрачно действие на разстояние", което отхвърля концепцията за скритите променливи, но това не пречи на останалите физици го интерпретират всеки по свой начин. Тези интерпретации са разделени на два лагера. Някои са съгласни с Айнщайн, че вълновата функция е отражение на нашето невежество. Това философите наричат ​​пси-епистемични модели. Но другите разглеждат вълновата функция като на нещо истинско - пси-онтични модели.
Илюстрация: fleetingstates


За да се разбере разликата, представете си мисловния експеримент на Шрьодингер, описан през 1935 г. в писмо до Айнщайн. Котка е в стоманена кутия. Кутията съдържа проба от радиоактивен материал, който има 50% вероятност да излъчи продукт на разпада за 1 час и да задейства механизъм, който отравя котка. Тъй като радиоактивният разпад е събитие, на квантово ниво, пише Шрьодингер, правилата на квантовата теория казват, че в края на часа на вълновата функция на вътрешността на кутията трябва да бъде смес от жива и мъртва котка.



"Грубо казано," - обяснява Федричи - в пси-епистемичния модел котката в кутията е или жива, или мъртва, а ние просто не го знаем, защото кутията е затворена." И в повечето пси-онтични модели съществува съгласие с Копенхагенската интерпретация: докато наблюдателят не отвори кутията, котката ще е едновременно и жива, и мъртва.

И тогава спорът отива в задънена улица. Кое тълкуване е вярно? На този въпрос е трудно да се отговори експериментално, тъй като разликата между моделите е много тънка. Ендрю Уайт, физик в университета в Куинсланд, заяви, че през 20-годишната си кариера в квантовите технологии "тази задача бе като огромна гладка планина без отстъпи, която е невъзможно да изкачиш."

Всичко се промени през 2011 г., с публикуването на теоремата за квантовите измервания (quantum measurements), която като че ли отстранява модела "вълновата функция като невежество". Но при по-внимателно вглеждане, се оказа, че тази теорема оставя все пак му оставя достатъчно място за маневриране. Независимо от това, вдъхновени от нея физици се замислят сериозно върху това как да разрешат спора като тестват реалността на вълновата функция. Маруни вече е разработил един експеримент, който по принцип работи, а той и колегите му скоро намерили начин да го накарат да заработи на практика. Експериментът се провежда през 2014 година от Федричи, Уайт и др.

За да разберете идеята на теста, представяте си две тестета карти. В едното има само червени, а в другото - само аса. "Дават ви една карта и искат да определите от коя колода е," - обяснява Мартин Рингбауер (Martin Ringbauerr), физик също от Университета в Куинсланд. Ако това е червено асо, "случва се сечение (сечение на множествата, конюнкция) и не може да се каже със сигурност". Но ако знаете колко карти има във всяка колода, може да се изчисли колко често може да се случи такава двусмислена ситуация.
Физиката е в опасност

Такава двусмисленост се случва и в квантовата системи. Не винаги може с едно измерване да се разбере например, как е поляризиран един фотон. "В реалния живот е лесно да се различат западната посока от леко югозападната, но в квантовите системи не е толкова лесно" - казва Уайт. Според стандартната Копенхагенска интерпретация, няма смисъл да се пита за поляризацията, тъй като въпросът няма отговор - засега едно измерване не определя отговора точно. Но съгласно модела "вълновата функция като невежество" въпросът има смисъл - просто в експеримента - като в този с тестетата карти - нямаме достатъчно информация от едно измерване за да отговорим. Както и с картите е възможно да се предскажат колко двусмислени ситуации може да се обяснят с това невежество и да се сравнят с по-големия брой двусмислени ситуации, разрешени от стандартната теория.

Именно това проверява Федричи с екипа си. Групата измерва поляризацията и други свойства в лъч фотони и намира нивото на сеченията, които не могат да бъдат обяснени с модели на "невежеството". Резултатът подкрепя алтернативната теория - ако съществува обективна реалност, то съществува и вълнова функция. "Впечатляващо бе, че екипът успя да реши такъв сложен проблем с прост експеримент," - коментира Андреа Алберти (Andrea Alberti), физик в университета в Бон (Германия)

Заключението все още не е желязно, защото детекторите улавят само около една пета от фотоните, използвани при изпитването, екипът трябваше да предположи, че изгубените фотони се държат по същия начин. Това е голямо допускане и екипът в момента работи да намали загубите и да получи по-подкрепен резултат. Междувременно екипът на Маруни в Оксфорд сътрудничи с групата от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, за да изпълни подобни тестове с йони, които са по-лесни за проследяване от фотоните. "В рамките на следващите шест месеца бихме могли да имаме неоспорима версия на този експеримент", заяви Маруни.

Но даже ако успеят и спечели моделът "вълновата функция като реалност", то и тези модели имат различни варианти. Експериментаторите ще трябва да изберат един от тях.

Една от най-ранните интерпретации бе направена през 1920 г. от французина Луи дьо Бройл и разширена през 1950 г. от американеца Дейвид Бом. Според модела Бройл-Бом, частиците имат определено място и свойства, но се водят от някаква "пилотна вълна", която се определя като вълнова функция. Това обяснява експеримента с двата процепа - пилотната вълна може да премине през двата процепа и да даде интерференчна картина, въпреки че електрона, който се носи от нея, преминава само през единия от двата процепа.

Например, да разгледаме експеримента с двата процепа: В концепцията на дьо Бройл за пилотната вълна, всеки електрон минава през един от двата процепа, но се влияе от пилотна вълна, която се разделя и преминава през двата процепа. Подобно на плавей в течение, частицата се притегля на места, където се припокриват двата вълнови фронта и не отива там, където те взаимно се гасят.

Дьо Бройл не може да предскаже точното място, където се намира самата частица - също както версията на събитията на Бор, теорията на пилотната вълна прогнозира само статистическото разпределение на резултатите (светлите и тъмни ивици) - но двамата учени тълкуват този недостатък по различен начин - Бор твърди, че частиците имат неопределени траектории, а дьо Бройл твърди, че това е така, защото не може да се измери първоначалната позиция на всяка частица достатъчно добре, за да се определи точно пътя ѝ.

През 2005 г. този модел получи неочаквана подкрепа. Физикът Емануел Форт (Emmanuel Fort), работещ сега в Института Ланжвен в Париж, и Ив Кодие (Yves Couder) от Университета на Париж Дидро, задали на студентите проста, според тях, задача: да направят експеримент, в който капки масло, падащи върху тава, ще се сливат заради вибрациите на тавата. За изненада на всички около капчиците започнали да се образуват вълни, когато вибрациите на тавата станат с определена честота. "Капките започнаха да се движат самостоятелно по свои собствении вълни" - разказва Форт. "Това бе двойнствен обект - частица, носена от вълна".

Оттогава Форт и Кодие показаха, че такива вълни могат да носят свои частици в експеримента с двата процепа, точно както е предвидено от теорията на пилотната вълна, и могат да възпроизвеждат и други квантовите ефекти. Но това не доказва съществуването на пилотната вълна в квантовия свят. "Беше ни казано, че такива ефекти са невъзможни в класическата физика - отбелязва Форт. - "А тук ние показахме, че са възможни". (повече - Котката на Шрьодингер. Различни интерпретации на квантовата неопределеност - Теорията на пилотните вълни)

                                 

Друг набор от модели, основани на реалността, разработен през 80-те години, се опитва да обясни голямата разлика между свойствата на малките и големи обекти. "Защо електроните и атомите могат да бъдат на две места едновременно, а масите, столовете, хората и котките - не могат" - коментира Анджело Баси (Angelo Bassi), физик от Университета в Триест (Италия). Известни като "колапсови модели", тези теории предполагат, че вълновите функции на отделните частици са реални, но те могат да загубят своите квантови свойства и да доведат частицата в определена позиция в пространството. Моделите са конструирани така, че шансовете за такъв колапс са извънредно малки за отделна частица, така че на атомно ниво доминират квантовите ефекти. Но вероятността за колапс нараства бързо при обединения на частиците и макроскопичните обекти напълно губят квантови свойства и се държат в съответствие със законите на класическата физика. (още - Котката на Шрьодингер. Различни интерпретации на квантовата неопределеност - Теория на декохерентността)

Един от начините да се провери тази идея е да се търси квантово поведение във все по-големи и по-големи обекти. Ако стандартната квантовата теория е вярна, тогава няма да има ограничение за размера. И физиците вече проведоха експеримента с двата процепа, използвайки големи молекули. Но ако колапсовите модели са верни, тогава квантовите ефекти няма да бъдат очевидни над определена маса. Различни групи планират да търсят такова прекъсване като използват студени атоми, молекули, метални клъстери и наночастици. Те се надяват да видят резултати в рамките на едно десетилетие. "Това, което е страхотно във всички тези експерименти е, че ние ще подложим квантовата теория на високо прецизни тестове, където тя никога не е била тествана преди", казва Маруни. (Котката на Шрьодингер. Различни интерпретации на квантовата неопределеност - Най-малкото братче на котката на Шрьодингер)
Паралелни светове

Един модел тип "вълновата функция като реалност" вече известен и обичан от писателите фантасти. Това е интерпретацията "мултиплициращи се вселени", разработена през 1950 г. от Хю Еверет, който по това време е бил студент в Принстънския университет в Ню Джърси. В този модел вълновата функция определя така силно развитието на реалността, че при всяко квантово измерване, вселената се разделя на паралелни светове. С други думи, отваряйки кутията с котката, ние генерираме две вселени - едната с мъртва котка, а другата - с жива.
Илюстрация: wikipedia


Трудно е да се раздели това тълкуване и стандартната квантова теория, защото техните прогнози съвпадат. Но 2014-та година, Хауърд Уайзман (Howard Wiseman) от Университета Грифит в Бризбейн и колегите му предлагат модел на мултиплициращи се вселени, който може да се провери. В техния модел няма вълнова функция - частиците се подчиняват на класическата физика, на законите на Нютон. A странните ефектио на квантовия свят възникват, тъй като между частиците и техните клонове в паралелните вселени има отблъскващи сили. "Отблъскващата сила между тях създава вълни разпространяващи се във всички паралелни светове," - заяви Уайзман.

С помощта на компютърна симулация, в която взаимодействат 41 вселени, те показали, че моделът възпроизвежда грубо няколко квантови ефекти, включително и траекториите на частиците в експеримента с двата процепа. Когато броят на световете се увеличи интерференчната картина се приближава до реалната. Тъй като предвижданията на теорията се различават в зависимост от броя на световете, обяснява Уайзман, може да проверите дали е верен моделът на мултиплициращите се вселени - тоест, че няма никаква вълнова функция, а реалността работи по класическите закони.

Тъй като при този модел не е необходима вълновата функция, той ще остане жизнеспособен, дори ако в бъдещите експерименти изключат модела с "невежеството". Освен него, ще оцелеят и другите модели, като Копенхагенската интерпретация, които твърдят, че не съществува обективна реалност, а само изчисления.

Но тогава, както пише Уайт, този въпрос ще се превърне в обект на изследване. Въпреки че никой не знае как да го направи, "това ще бъде наистина интересно - да се разработи тест, който проверява дали имаме някаква обективна реалност".

Източник: Quantum physics: What is really real? A wave of experiments is probing the root of quantum weirdness, Zeeya Merali, nature

Авторката, Zeeya Merali, има магистърска степен по естествени науки от университета в Кеймбридж и докторска степен по космология от университета Браун. Пише за Scientific American, Nature, New Scientist и Discover.

http://nauka.offnews.bg/news

Гравитация това е превръщането на един вид материя в дру

Материалното пространство - източник на енергия за звездите.


Какво е това материя?

Доколкото разбирам, по-голямата част от учените по този въпрос подразбират двата й вида - вещество и радиация. Пространството и времето, за тях са просто арена на действие на материята. Възникващото противоречие, ни заставя да се въведат допълнителни лица; като излъчване/ефир, отново представен от същите частици, но с някои особени свойства, виртуални частици, но тези частица, отново могат да бъдат отнесени или към първия тип - вещество или към втория - кванти на полето. В тази работа се основаваме на различно определение. Материята е реалност, която може да съществува в три форми: твърда, светлина и пространство. Материята може да се движи/преминава от едно състояние в друго. Материята може да бъде количествено изразена по отношение на енергията/чрез енергията.

Има два възможни подхода за по-нататъшен анализ: триизмерен подход, който дава насока/направление, което нарекох "Forever Young Universe" и втори по-подробен подход, "Space Genetics"/"Космическа Генетика", където цялата материя на Вселената, т.е., емисии на вещество и пространство-времето представлява единна четири-измерна, квази-затворената решетка. Тази решетка не е "зоопарк" на частици, а има само два вида частици: екстра връзка и липсващото звено в решетката. Съвкупността от възможните връзки трябва да дават всички наблюдавани частици на материята, всички квантови полета, както и наблюдаваното пространство-време. Прочетете повече за въпроса на страницата "Генетика Превращения Пространства".

Целият двадесети век във физиката не е вземано предвид такова нещо като етер. Ако някой е твърдял, нещо относно възможността за съществуването на етер, след това най-вероятно, това е означавало край на кариерата му. Накрая, някъде през 1998 г., "водещите физици на света" се събраха и измислиха тъмната енергия. Те са трикове са допустими, тъй като те са водещи физици. По този начин, от гледна точка на водещите физици във света състава на Вселената влизат: 4 атома%; 23% студена тъмна материя; 73% тъмна енергия. Е, ние "простите физици," осъзнаваме, че тъмната материя е нещо като нов етер. От моя гледна точка, във Вселената не съществува тъмна материя или тъмна енергия. С ролята на тъмната енергия в нашия модел прекрасно се справя реликтовия фон, или фоново излъчване. По подробно погледнете тук:
>Реликтовое Излучение = - Темная Энергия.

Така че, материята = вещество + излъчване/ радиация + пространство-времето. На микро ниво изглежда че веществото и излъчването имат значение( представляват) - на дефект в пространство-времевата решетка.

Гравитация е превръщането на една форма на материята в друга форма.

Тъй като пространството е форма на материята - вид материя - способно да се трансформира в други видове/ форми на материята, то даденото превръщане би трябвало да бъде наблюдаемо. И ние наистина го виждаме.

Въпрос: "Защо телата падат на земята?"

А. Нютон - защото съществува силата на привличане.

Б. Отговорът според Айнщайн - защото пространство-времето е изкривено и динамично. Под влияние на кривината възниква сила.

В. Нашият отговор:

Макроскопичен подход:

Пространство-времето не е динамично, а мобилно - подвижно. Пространството се движи и носи със себе си всичко, което е в него. Това означава, че пространството се абсорбира от Земята. Падащите на Земята тела, са в състояние на покой или на равномерно праволинейно движение спрямо пространство. Тялата лежащи на повърхността на Земята, са ускорени по отношение на пространството. Ето защо ние сме привличани от Земята, тъй като ние сме постоянно в състояние на ускорение спрямо пространството, влитащо към Земята. Това чувство съответства точно на това, което се случва, когато превозното средство се ускорява, когато сме притиснати към облегалката на стола. По този начин, ние заключаваме, че гравитацията не е нищо друго, освен ускорение спрямо пространството. Освен това, макроскопския подход дава логически модел, на

Вечно-Младата Вселена.


Микроскопичния подход е определен в Очертанията на квантовата гравитация и дава по-ясна представа, но развитието му е все още в зародиш: все още няма спектър на масите на елементарните частици, а силните и слаби взаимодействия досега не са се проявили.
Материалното пространство - източник на енергия на звездите.

Пространството е материално, а материята е неразрушима. Тя може да се движи само от една форма в друга. Нека разгледаме прехода на материята от състояние на пространството до вътрешно енергийно състояние на материята на звезди или планети. На микро ниво това може да се обясни като унищожаването на линии, представляващи пространство; и раждането на възбудените състояния на други линии, или превеждане/придвижване на решетъчни дефекти (частици) на по - високо скоростни линии. На макро ниво, това изглежда като течение на пространствената решетка до центъра на масивен обект, или като обръщане на пространство-времето решетка.

Поглъщаемото пространство отдава своята енергия на масивен обект. Така както знаем, че всички планети излъчват повече топлина, отколкото те получават от Слънцето. Този излишък е именно енергията, която даден обект получава поради пространственото усвояване. Слънцето и звездите поглъщат повече пространство на единица от своите маси, в сравнение с планетите и затова, температура им е по-висока от температурата на планетите, и те осигуряват максимална радиация във видимия диапазон. СТО дава резултати, които са съвместими с експеримента само за точкови обекти. Освен това, предвид на ускорено движение на протяжен обект в рамките на СТО с отчитане на времето води до нарушение на втория закон на термодинамиката. Ускореният обект се нагрява получавайки енергия от вакуума, за сметка анхилация на вътрешното пространство на ускорения обект. Разчета е поставен в раздела Слънчева Енергия. .

> Източници на звездна енергия и парадоксът на Bell..





По този начин, Космическата Генетика доказва, че източниците на енергия на Слънцето и звездите не са термоядрени реакции на синтез, а напротив - погълнатото от тях материално пространството. В някои случаи, звездите и планетите могат да отидат на ядрени реакции с усвояването на енергия в резерв. На страницатаАстрофизика Cosmic Genetics имаме опит да се проследи еволюцията на звезди с оглед на такъв вакуум енергиен източник.



Ако нашата вселена е затворена, и ако можем да гледаме безкрайно надалеч, ние ще бъдем в състояние да наблюдаваме една невероятна картина. Представете си, че вие търсите през телескоп с неограничена резолюция. Най-близо ще видите планетите в нашата слънчева система. По-нататък - милиарди звезди в нашата галактика. По-нататък - милиарди галактики и квазари. Напомням ви, че телескопа ви е всемогъщ, и ние наблюдаваме в затворена вселена. Това означава, че зад най-далечните квазари ние ще виждаме звезди в нашата галактика. Още по-нататък, и ние ще виждаме планетите в нашата слънчева система, на Земята. След това ние ще се видим от всички страни на небето, което означава, че цялата Вселена е в нас. Тъй като нашия въображаем телескоп е всемогъщ, обиколил Вселената, от макросвета влиза обратно към микро и нано вселената в нас.



Пресичайки собствената си кожа, ние ще виждаме, телата си, а след това - на сърцето, по небето и обхващащо цялата вселена, след това - червените кръвни клетки, а след това - атом. Неговите електроните летят с голяма скорост по небето около нас. Последният слой, ограничаващ цялата вселена, е протона. След него няма пространство и време. Този протон трябва да е център - централния протон, а също така да съдържа цялата вселена. Това не е фантазия. Това е математически модел на затворена вселена.



А Клъстерните галактики се въртят около "центъра" на Вселената;
Б. Млечен път се върти около клъстери от галактики;
В. Слънцето се върти около центъра на Млечния път;
Г. Земята се върти около Слънцето;
E. ДНК молекула се върти около центъра на Земята;
Е. Атома се върти около центъра на ДНК;
G. Нуклеон (електрон) се завърта около центъра на атома;
H. Целият свят се върти около центъра на нуклеона (електрона);



На всяка елементарна частица отговаря неин антипод. Чрез промяна на скоростта на частиците, се променя и пространствената позиция на антипода. По този начин, при условие, определена скорост, можем да наблюдаваме същата частица едновременно от двете страни и на равни разстояния от слънцето. Това означава, че някъде във Вселената има антипод за всяка частица от които ние се състоим. Същата частица съществува вътре в нас, и някъде далеч ...



darkenergy.narod.ru/letru2a.html

            

> Електронът – легенди и действителност

МИСЛИ ФОРМИ 29

                     

       

Днешната Западна империя има доста сложна структура. Американският „колапсолог” Джон Гриър различава четири вида нации, включени в имперската пирамида. На върха е метрополията, САЩ. Около нея е вътрешният кръг от съюзници, които подкрепят метрополията срещу част от плячката – Великобритания и по-голямата част от Европа. На ЕС дори е разрешено да има световна резервна валута, която да конкурира долара. На трета позиция са подчинените нации – дойните крави, които рано или късно ще пресъхнат. И накрая, около периферията, са враждебните нации, които често служат за разграбване. България може да претендира за втората категория нации, но реално тя е заседнала сред третата категория – дойните крави. За това е виновен нашият елит, който не е научен да казва „не”, да настоява и да се пазари с империята. С това той сам свали своя „пределен продукт”, престана да си изкарва парите и сега подлежи на тежки съкращения. Но пък всяка империя има нужда от удобни и корумпирани местни елити, които да държат маркуча на помпата срещу процент от плячката. Точно това в момента върши родната олигархия. Но и това е до време. Законът за намаляващата пределна възвращаемост засяга както империята като цяло, така и нейните части. Колкото повече продължава животът на империята, толкова повече обедняват подчинените нации. И толкова по-силно питомните имперски интелектуалци трябва да се напъват, за да отклонят вниманието на народа от истинските причини за обедняването.

         

Една фасадна демокрация не може да бъде трансформирана в истински работеща система с пиене на кафе пред парламента. И с култови пърформънси на протестиращи, чийто обобщен образ е много куул и много ърбън. Това трябва да е ясно на всеки нормален интелект. Олигархията затова е олигархия, защото съсредоточава в ръцете си огромен ресурс.” Ето това е архипроблемът – огромният финансов ресурс на олигархията. Докато олигарсите не бъдат лишени от него, всички разходки по “Цариградско шосе” ще си останат просто лежерен фитнес без никакъв ефект. Ако някой твърди, че това не може да стане, че никой не може да пипне банковите сметки и имотите на олигарсите, ще му припомня само две имена – Борис Березовский и Михаил Ходорковский. И двамата бяха могъщи олигарси с невероятна финансова и политическа власт. А къде са сега? Няма олигарх, който да е по-силен от държавата. Ако държавата реши, може да възстанови справедливостта. Разбира се това може да стане само ако начело на държавата не стоят хора, чиито мозъци са промити от пропагандата на Cato Institute и неговите либертариански филиали в България. Докато се произвеждат документи като Харта-2013, която иска да защитаваме притежателите на едрата собственост, нищо у нас няма да се промени. Колкото и да подскачаме.

В книгата си „Упадък и разпад” Джон Гриър пише: „Вижте какво количество реторична енергия е използвана от английските интелектуалци през XIX век, за да обяснят жестоката бедност на Ирландия с нещо друго, различно от истинската причина – това, че Англия систематично експроприира всеки остатък от ирландското богатство, който не е здраво закован”. Днес родните имперски интелектуалци вършат точно същото, но са много по-добре подковани идеологически. Те вече имат на въоръжение наръчници с цитати от Хайек, Мизес, Айн Ранд, които представят маркуча на помпата като вибратор на върховното блаженство. По какво ще ги познаем, че обслужват империята? Първо, те получават пари отвън. И, второ, че винаги препоръчват реформи, които намаляват сложността на обществото. Те ту закриват агенции, ту приватизират обществени услуги, ту убеждават държавата да си аутсорсне сивото вещество. И колкото повече се реформира държавата, толкова повече е нереформирана. Но пък колкото повече се опростява и разпада обществото, толкова повече местният елит с неговите огромни разходи започва да тежи и да пречи. Да вземем пак за пример Рим и завоюваните от него царства – гърците, траките, галите, евреи и така нататък. Отначало на местните елити е разрешено да оцелеят и дори да дерат по една кожа, за да пращат другата кожа към метрополията. След това малко по малко земите в царството се изземват от Рим и се раздават на пенсионираните легионери, които не се подчиняват на местния олигарх. След това се намират поводи за разчистване на националната олигархия и за назначаване на римски губернатор. Постепенно и легионерите остават без земя, тя минава в ръцете на едрите инвеститори в Рим. Те пък я превръщат в големи корпоративни ферми, където работят роби. Ако се вгледаме в служебното правителство, виждаме очертанията на този трети етап от колапса. Министрите вече не се назначават от родните олигарси, каквато си е традицията, а от хората на чуждите фондации, компании и организации като МВФ. България дори е лишена от свой комисар в Европейската комисия, там от наше име седи натурализиран служител на Световната банка. Колкото и да плонжира националната олигархия пред империята, съдбата й е решена. Просто тя отнема от приходите на метрополията. Идва времето на по-скромните имперски чиновници, които работят за една добра заплата и възможности за международна кариера. Какво могат да направят олигарсите, за да оцелеят? Преди всичко да спрат разпада на България.

> ТЕОРИЯ НА РАЗПАДА И СМЪРТТА НА ЕЛИТИТЕ

              

> Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!

                   

Hamburg 2017

Това, което най-много сближава Тръмп с Макрон, е, че Макрон изобщо не съществуваше в европейското публично пространство на омраза, когато Тръмп спечели изборите. Макрон не е определял Тръмп като несъстоятелна кандидатура и не е изразявал подчертана насмешка срещу него. Макрон не е подкрепял недвусмислено Хилъри Клинтън. Това е най-важното за Тръмп в момента. Тъй като враговете около него са огромно количество. За съжаление омразата срещу Тръмп в Америка е на път да се стовари и върху Макрон. Американските медии започнаха да сипят обиди и да нанасят убождащи удари върху френския президент. Огромната му вина е, че просто е дружелюбен с Тръмп и по този начин го легитимира.

Оказва се, че войната в Америка е толкова зловеща, планетарна, умопомрачителна, че като огън застига всичко по света, до което Тръмп се докосва. Оказва се, също така, че медийните мрежи, конструирани от САЩ в Европа, са по-могъщи отколкото САЩ изобщи са знаели. В момента тези мрежи са настроени за война срещу Тръмп и ситуацията показва, че те са извън контрола на президентската власт в САЩ. Постепенно стратегическият инструмент за влияние по света е започнал да се ползва от частни лица за частни цели. Тръмп се е изправил срещу машина, която работи от десетилетия, механизмът е съвършено смазан. Тъй като враждебността го натоварва, Тръмп иска да направи нещо, за да я потисне. На път е да сгреши, опитвайки се да води същата игра, която машината публично изисква. Но проблемът не е идеологически, проблемът е финансов. Битката е за пари. Задкулисието, което десетки години източваше държавния апарат на САЩ, а чрез него и протекторатите по света, не желае Тръмп да се намести на неговото място. При това Тръмп непрекъснато и категорично подчертава, че на софрата няма място за други... Удобството при всички предишни политици на САЩ беше, че те ползваха минимални комисиони на фона на мегасделките, които уреждаха за други. А Тръмп е самият човек на мегасделките. Има разлика, нали?

> Америка - за частни цели

                           

Преди 30 години на музикалния пазар излиза албум, който възвестява раждането на една нова супергрупа. Да, U2 са известни и преди 1987 г., но именно The Joshua Tree, който се появява през тази година, ги превръща в световни звезди. 30 години по-късно те отбелязват излизането на иконичния си албум с грандиозно турне, което включва САЩ, Канада и Европа. Критиците мърморят, че U2 паразитират върху старата слава, вместо да измислят нещо ново. Феновете се радват на новото звучене на парчетата, отдавна превърнали се в класика.

The Joshua Tree е албум революция. И в музикално, и в политическо отношение. Вярно е, че U2 са политически ангажирани от самото си създаване. Песни като Sunday Bloody Sunday (1983), посветена на Кървавата неделя в Северна Ирландия, или Pride (1984), посветена на Мартин Лутър Кинг, са доказателство за това. The Joshua Tree обаче не просто третира отделни актуални събития. Албумът е политическа философия. Едно от основните неща, които провокират създаването му, е отношението към Америка, към Съединените щати. „Започнах да виждам две Америки – митичната Америка и действителната Америка”, казва Боно и обяснява: „Любовната ми афера с американската литература се случи по същото време, когато осъзнах колко опасна може да бъде американската външна политика... Беше алчно време. Уолстрийт, консерватизъм, побеждавай, побеждавай, побеждавай. Няма място за губещите. Ню Йорк беше банкрутирал. Америка беше както груба реалност, така и мечта. Затова започнах да работя върху нещо, което в главата си нарекох „Двете Америки”. Исках да опиша тази ера на просперитет и скандали във взаимоспомагателните фондове като духовен глад”. Боно описва себе си от онзи период като човек, който е „влюбен в Америка и е уплашен от това в какво може да се превърне Америка”. Едж, солокитаристът, описва така състоянието на групата преди появата на The Joshua Tree: „Боно четеше Фланъри О’Конър и Труман Капоти, а аз – Норман Мейлър и Реймънд Карвър. Америка ни беше омагьосала, и то не тази Америка от телевизията, а мечтата – Америка, описана от Мартин Лутър Кинг. Езикът на американските писатели особено впечатли Боно, а образите и кинематографичните качества на американския пейзаж се превърнаха в отправна точка”. И, разбира се, Боно нямаше да е Боно, ако не беше обвързал политическата тематика със собственото си душевно състояние от онова време: „Бях прочел „Песента на екзекутора” на Норман Мейлър и „Хладнокръвно” на Труман Капоти. Така се роди опитът ми да напиша история, пречупена през погледа на убиеца. Много силно е насочено към Америка и насилието, което присъства в агресивната им външна политика, но също така и към факта да разбереш, че трябва да дешифрираш собствената си тъмнина, да обясниш насилието, което всички крием в себе си... В мен има страна, която, поставена в безизходица, може да ме направи много агресивен”

> U2 – политиката е навсякъде

                         

Kак е възможно мозъкът и умът да бъдат извън Вселената?

Oтговор на този въпрос е, че както Бог е извън това което Е, извън Сътвореното, извън видимата част от Вселената, така и мозъка може. Ако психичната плазма и мозъкът като потенция, а не като актуалност, тъй като той по принцип дублира и е копие на божествения мозък и на божественото Съзнание. С една част от Вселената е създадена тази Вселена, т.е. тя не може да изчезне напълно, защото трябва да има осцилация между нещо, което Е в момента и нещо, което не е.

Ние имаме различен обем на възприемащото и на възприеманото. В нашия материален свят, обемът на това, което възприемаме е винаги много по-малък от това, което в възприемащото във Вселената. Т.е. възприемащото винаги излиза извън наличната и възможно възприемана субективност. Винаги има нещо, което е отвъд, нещо, което е извън. В противен случай нямаше да има съзнание, защото нещата щяха да съвпадат със себе си. Съзнанието е винаги извън наличността, то е винаги извън това, което Е.

Ако квантовата физика и механика доказа през годините нещо, то това е, че всичко във Вселената взаимодейства телепатично. Това са го знаели древните индийци. Това са го знаели всички древни култури. Това го знаят и всички хора, които излизат в едни други измерения на Съзнанието. Това са ясновидците, това са маговете...

Това беше доказано от т.нар. експеримент "Айнщайн - Подолски - Розен", който включва това, че когато два електрона са били в един и същи атом, а след това се отделят, и например на единия се завърти спина в едната посока, то спинът на другия, независимо от разстоянието се завърта в същия момент. Т.е. това е доказателство, че електроните взаимодействат телепатично.

На едно субатомно ниво, в квантовото състояние на материята, взаимодействат всички частици. Там всяка частица знае във всеки един момент всяка друга частица - какво се случва с нея. Освен това, в квантовото състояние на материята, частиците не само взаимодействат, те тотално се превръщат една в друга, защото там самото пространство не е както в нашия видимия свят. Аз ако преместя тук една вещ, тя си остава същата, независимо от разстоянието. Но в квантовата физика, всяко нещо носи със себе си собственото си време и пространство. 

На квантово ниво всяко едно преместване означава - взаимодействие, и то качествено - същностно взаимодействие. То означава промяна. Това също е телепатично взаимодействие - много по-общо, много по радикално и много по-всеобхватно от нашето тривиално разбиране за "телепатията".

Защото под "телепатия" ние какво разбираме? Разбираме, че изначално нещата са разделени, че нямат връзка между тях, и някак си след това се оказва, че те са във връзка, но по някакъв странен и неестествен начин. А всъщност то е точно обратното. Състоянието е неестествено, когато нещата не са във връзка.

Няма нищо във Вселената, което да е отделено от нещо друго. Всяко нещо е свързано със всяко.

                 

         

> Електронът – легенди и действителност

> Материалното пространство - източник на енергия за звездите.

                         

А Клъстерните галактики се въртят около "центъра" на Вселената;

Б. Млечен път се върти около клъстери от галактики;

В. Слънцето се върти около центъра на Млечния път;

Г. Земята се върти около Слънцето;

E. ДНК молекула се върти около центъра на Земята;

Е. Атома се върти около центъра на ДНК;

G. Нуклеон (електрон) се завърта около центъра на атома;

H. Целият свят се върти около центъра на нуклеона (електрона)

Проявление на звука на физически план

Съвременната наука неотдавна е открила, че на определени повърхности отпечатъкът на звука може да бъде ясно видим. В действителност отпечатъкът на звука пада ясно върху всички предмети, само че не винаги е видим. За определено време той остава върху предмета, а след това изчезва. Тези, които научно са изучавали различни отпечатъци, създадени от звука, са забелязали ясни форми на листа, цветя и други природни неща и това е доказателство за истинността на вярата на древните хора в това, че съзидателният източник в своята първа крачка към проявление е можел да се чуе, а в следващата крачка е станал видим. Това също показва, че всяка форма — всичко, видимо от нас в този обектен свят е било конструирано от звука и е феномен на звука.

               

           

Когато гледаме по-дълбоко на този предмет от мистична гледна точка, виждаме, че всяка сричка е определено действие. Тъй като формата на звуците е различна, всяка сричка има свой особен ефект и затова всеки издаден пред обекта звук или всяка произнесена пред него дума зарежда този обект с определен магнетизъм. Това ни обяснява метода на лечителите, учителите и мистиците, които с властта на думите са зареждали предметите със своята лечебна сила — със силата на своите мисли. И когато този предмет е бил даван във вид на питие или храна, това е носело желания резултат. Освен това, много майстори на окултните науки, които са общували с невидими същества със силата на звука, са правели още по-забележителни неща. Със силата на звука те са създавали същества — със силата на звука са давали тяло на душата, на духа, превръщайки го в някакво същество, което не е физическо същество, а същество от висш тип. Те са наричали такива същества мувакали и са действали чрез тези същества, използвайки ги за определени цели в различни направления на живота.

             

Физическият ефект на звука също има голямо влияние върху човешкото тяло. Целият механизъм на тялото — мускули, циркулация на кръвта, нерви — всичко се привежда в движение със силата на вибрацията. И в него съществува резонанс за всеки звук, така че тялото на човека е жив звуков резонатор. Въпреки че с помощта на звука може лесно да се създаде резонанс в такива вещества като месинг и мед, не съществува по-добър и по-подвижен резонатор на звука от човешкото тяло. Звукът произвежда ефект върху всеки атом на тялото и всеки атом звучи в отговор, върху всички жлези, върху циркулацията на кръвта и пулса звукът има свое влияние. В Индия всяка година се отбелязва празник, на който хората почитат паметта на великите герои от миналото и се скърби за трагедията на техния живот — там се свири на особени инструменти, на определени видове барабани — понякога много лошо, понякога по-добре. И тогава някои хора, чули тези барабани, изведнъж изпадат в екстаз, защото звукът на барабана прониква непосредствено в цялата тяхна система, повдигайки я на определена височина, където те чувстват екстаз. И когато са в екстаз, те могат да скочат в огъня и да излязат от него неизгорени, могат да се режат с меч и мигновено да се изцелят, могат да гълтат огън и да не се изгорят. Това може да се наблюдава всяка година в съответното време. Те наричат такова състояние Хал. Думата „Хал“ означава „състояние“ — това е подходящ термин, защото хората, слушайки барабана, мислят за това състояние и тогава влизат в него. Не им е нужно да бъдат много образовани, за да влязат в транс или много напреднали — понякога това са съвсем обикновени хора, но звукът може да оказва върху тях такъв ефект, че изпадат в състояние на възвишен екстаз.

             

На един лекар от Сан Франциско, доктор Абрамсън, бил поставен въпроса за това, как става внезапното изцеление от меч по време на екстаз. Въпреки, че всички останали лекари не се съгласили с него, той интуитивно почувствал, че с помощта на вибрациите болестта може да бъде излекувана. Вместо да търси силата на вибрациите в думите, той поискал да я намери в електричеството, но принципът е същият: той взел нормата на вибрации на тялото и с такава доза електрически вибрации обработвал елементите на тялото. Започнал да получава някои положителни резултати, но този предмет изисква в известна степен столетия за своето пълно развитие. Темата е широка, а това е било само началото, затова все още няма край на грешките, но в същото време, ако човечеството се отнесе към това търпеливо, след много години може да се получи нещо, което да намери широко приложение в медицината. Примерът на хората, влизащи в екстаз, показва, че ако човек, наранил себе си, може да се излекува в същия момент, той е създал такова състояние в своето тяло, че неговите вибрации могат незабавно да изцелят всяка рана. Но когато този човек не е в такова състояние, тогава неговата рана не зараства веднага. Той трябва да се намира в това особено състояние, вибрациите трябва да работят в определена степен. На Изток има една школа на суфиите, която се нарича Рифаи. Главна цел на тази школа е увеличаване на властта на духа над материята. Такива експерименти като гълтане на огън, скокове в него или разрязване на тялото се правят само за да се добие сила и контрол над материята. Тайната на всички тези феномени е в това, че със силата на думите те се опитват да настроят своето тяло на такава висота на вибрациите, където нито огън, нито разрязване, нищо не може да докосне тялото. Щом вибрациите на техните тела станат равни на вибрациите на огъня, той няма въздействие върху тях.

           

   

Сега ще се върнем на въпроса за музиката: защо музиката оказва такъв ефект върху човека, защо някои хора по естествен начин обичат музика? Не защото са подготвени или са свикнали с нея, а защото привлекателността е естествено действие на звука. Може да попитате: защо става така, че в някои хора музиката не предизвиква никакви чувства? Защото чувството още не се е родило в тях. В деня, когато започнат да чувстват живота, те също ще започнат да се наслаждават и на музиката. Именно по тази причина мъдрите считат науката за звука най-важната наука във всички жизнени ситуации: в лечителството, в обучението, в развитието и изпълнението на всички неща в света. Именно на това основание суфиите са развили науката за Зикр, а йогите са създали Мантра шастра. Зикр не е само една определена фраза, а цяла наука на думите. В произнесената дума действат по-фини вибрации. Вибрациите на въздуха са нищо, но тъй като зад всяка дума стои дихание, а диханието има духовна вибрация, действието на диханието работи физически, докато в същото време самото дихание е електрически ток. Диханието не е само въздух, но и електрически ток, тъй като то е вътрешна вибрация. Освен значението, което думата съдържа в себе си, звукът на сричките също може да внесе добър или бедствен резултат. Тези, които знаят добре за това, могат да си спомнят няколко исторически примера, когато вследствие на грешка на поета, използвал неподходящи думи при възхвала на краля, цялото кралство било разрушено. Но все пак малко са тези, които мислят за това! Когато се казва: „Е, може и да съм казал това, но не това съм имал пред вид“ — хората вярват, че казвайки нещо те не правят нищо важно и нямат тези неща пред вид. Но дори произнесените думи, които изглеждат, че нямат значение, оказват голямо влияние върху живота. Науката за звука може да бъде използвана в образованието, бизнеса, промишлеността, търговията, политиката, за да допринесе желания резултат. Но най-доброто нейно приложение е в духовното развитие — с помощта на силата на звука или словото може да се развива духовно и да се изпитват различни степени на духовно съвършенство. Музиката е най-доброто средство за пробуждане на душата — няма нищо по-вдъхновено от нея. Музиката е най-краткият, най-пряк път към Бога, но е необходимо да се знае каква музика и как да се използва тя.

       

https://chitanka.info/text/14614/22#textstart

Магнетизъм на съществата и предметите

              

Когато човек прави нещо, той не само внася в него своя магнетизъм, но и гласът на душата му се въплъщава в това, което прави. За сетивния човек не представлява трудност по храната, която му е предложена, да определи мислите на готвача, степента му на духовно развитие, както и това, за което е мислил в момента на готвенето — всичко се съдържа в храната. Ако готвачката е била раздразнена по време на готвенето, ако е мърморела и се е чувствала нещастна, ако е въздишала от мъка — това се представя пред нас заедно с храната, която е приготвила. Именно знанието за този факт е заставяло индусите да канят в качеството на готвач брамин от висша каста, чиято духовна еволюция е висока, животът му е чист, мислите — възвишени. И до ден-днешен: един брамин, който понякога е и Гуру — учител за другите касти — може да бъде великолепен готвач.

В древни времена, когато човешката личност се е проявявала във всичко, всеки човек, независимо от степента на своето положение в обществото, е умеел да поднася и приготвя блюда за себе си и за приятелите си и този, който канел в дома си роднини и приятели и им поднасял собственоръчно приготвени блюда, демонстрирал с това най-голямо уважение към тях. Главното е било не блюдото, а мисълта, вложена в него.

В днешно време животът, изглежда, не следи много неща от личния характер. Било е време на Запад и на Изток, когато изкуството за тъкане или бродиране на дрехи е било познато на всяко малко момиче и да дариш брат или сестра, любим или роднина с малка вещ, направени от собствените ти ръце, е било скъп обичай. Сега е лесно да купиш нещо от магазина — никой не знае кой го е правил и как: без желание и с негодувание или по друг начин. Остава загадка, в какво състояние се е намирал в този момент работникът, какво е вложил в изработения предмети. Когато момичето шие за този, когото обича, с всеки бод предава и своята мисъл — ако работи с любов и силно чувство, всеки бод поражда нова мисъл, вплита я в тъканта и оказва на любимия помощта, от която се нуждае душата му.

Кой се интересува днес кой е изработил вагоните, самолетите и корабите и на кого поверяваме живота си. Кой знае какво е било състоянието на ума на строителите на „Титаник“. Имало ли е сред тях миротворец, обучаващ ги да съхраняват определена нагласа на ума по време на неговото създаване?

Всичко, което някога е било създадено, носи в себе си магнетично излъчване. Ако работата е била свършена, без да се вложи нужната мисъл, много е възможно опасност да грозят хората, които пътуват на кораба, във влака или в колата. Много често ставаме свидетели на нередности, сякаш нямащи видима причина, нещо се счупва без материален повод. Значи в създаването на тази вещ е била привнесена мисъл за разрушение и тя работи чрез вещта — това е нещо по-живо от самата вещ. Нещо аналогично става и когато се строи къща. Предават се мислите на тези, които са строили, дори на хората, изработили проекта.

Мисълта, въплътена във вещите, носи жизнена сила, или по-точно казано — вибрационна сила. В концепциите на мистиците се счита, че вибрациите имат три аспекта: чуване, виждане и осезаемост. Вибрациите, вместени в предмета, никога не са видими и не се чуват. Те са само осезаеми. Осезаеми за интуитивната способност на човека. Но това не означава, че този, който е загубил интуитивната си способност, не ги усеща, той също ги усеща, но това става несъзнателно.

Накратко, съществува мисъл, въплътена във всички предмети, създадени от индивидуалистично или колективно и тази мисъл води до съответни резултати.

Влиянието, вместено във вещите, съответства на интензивността на чувствата. Клавишите на пианото резонира в съответствие с интензивността на удара върху него. Ако просто възпроизведете нота на пианото, тя ще продължава да резонира определено време, ако вие натиснете клавиша с по-малка интензивност, ще резонира по-кратко време. Резонансът съответства на силата, с която удряте по клавиша, но в същото време зависи и от инструмента, с който възпроизвеждате този звук. При някой инструмент струните ще вибрират продължително време, при друг — кратко. Върху резонанса влияе и начинът, чрез който събуждате вибрации и възпроизвеждате ефекта.

Бог е във всичко, но предметът е само инструмент, а човекът е самият живот. Само човек може да изпълни предмета с живот. Когато се създава определена вещ, в периода на създаването, в нея се втъкава „живот“, който се проявява подобно на дишането в тялото. Не трябва да забравяме, че когато носим цветя на болен и заедно с тях носим изцеляваща мисъл, цветята предават тази мисъл, и когато болният ги гледа, получава изцелението, вложено в тях. Всяка храна, всичко, което поднасяме на друг с любов, поражда у него усещане за хармония и щастие. Затова всяка вещ, дадена или приета с любов, с хармонична и хубава мисъл е безценна. Защото работата не е в предмета, а в това, което стои зад него. Нима това не ни учи, че значение има не само създаването или изготвянето на вещите в нашия живот, но и влагането в тях на хармонична и конструктивна мисъл, за да може нашата работа да придобие хилядократно по-голяма ценност.

Когато изработваме определена вещ, не бива да забравяме нещо много важно — ние не само създаваме вещта, ние и вдъхваме живот. А това открива пред нас широко поле за дейност, която можем да извършим без особени усилия или висока цена. По своите резултати такава работа е много по-важна, отколкото си мислим или представяме. Нима това не е велика благословия: да бъдем способни да направим нещо важно, без да парадираме с това? Когато човек пише писмо често влага в него това, което думите не могат да изразят — едно невидимо чувство, което достига до сърцето на получателя. Дори в една дума да е вложена любов, тази дума ще окаже по-голям ефект, от хиляди други. Писмото ще започне да говори на човека. То е много повече от думи, изписани върху хартия. То говори за личността на пишещия, за настроението му, за духовното му развитие, за неговата радост и печал — писмото винаги предава повече, отколкото е написано в него.

Спомнете си великите души, които са идвали на земята в различни времена — условията са били против тях, на всяка крачка са срещали трудности при изпълнение на мисията си, но въпреки всичко са създали и оставили своя жив глас. И този глас продължава да звучи дълго след тяхното тръгване от света и да се разпространява с времето по цялата Вселена, изпълнявайки това, което някога са желали. Възможно е да са необходими столетия, за да може тяхната мисъл да се реализира, но тя е нещо безценно, което стои отвъд човешкото разбиране.

Ако само можехме да разберем какво е това, което наричаме дух, много по-силно бихме почитали човека. Толкова малко се доверяваме на човека, толкова слабо вярваме в него, толкова малко го уважаваме, толкова ниско ценим човешките възможности. Само ако знаехме какво стои зад всяка силна или слаба душа, бихме разбрали, че всички възможности се съдържат във всеки от нас и никога не бихме недооценявали когото и да било и не бихме губили уважението към някого, без да се замислим защо този човек е създаден такъв, какъвто е. Създателят е сътворил нашия свят посредством всички съществуващи форми и всичко е било замислено, подготвено и сътворено от един-единствен Създател, изградил един свят на разнообразие.

https://chitanka.info/text/14614/5#textstart

МИСЛИ ФОРМИ 28

Вие сте това, което мислите. Всичко, което възниква от мислите ви. С твоите мисли правиш твоя свят. "- Дхамамадата

"Тъмнината е безсъзнание, светлината е съзнание, трябва да позволим на светлината да проникне в собствената ни тъмнина, очевидно светлината има силата да победи тъмнината ..." -Samael Aun Weor

"Ние се срещаме отново и отново в хиляди маскировки по пътя на живота." ~ Карл Юнг

"Ние съветваме учениците да не следват никого. Нека да следват себе си. Всеки да следва своето блестящо и светло вътрешно Същество". -Samael Aun Weor

За да събудиш Буда в теб не спирай изкушенията , не им се отдавай просто стани наблюдател ! Menvra Zayn

Не тъгувайте за стария свят , за минало време . Това , което виждате е илюзия , илюзия на сетивата , тепърва пред вас ще се разкрие истината и Новия закон , закона на Любовта. Нима не сменяте одеждите си , колите и домовете си ?! Това ще стане и със света , Нов свят ще се яви , който ще почива на закона на Любовта . А преди да се прояви трябва да се почисти , всичко през огън ще мине и ще се изчисти . Всичко е " Тук и сега " . Любовта иде ! " Гробарят на вашите илюзии "

Непослушанието на хората е причина да бъде унищожаван малко по малко света . И затова огън иде. Всички хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се изхвърли. Няма да остане човек нестопен . Не говоря за материалното , трябва да стане пречистване на ума и сърцето !

“When I let go of what I am, I become what I might be.” - Lao Tzu 

"Когато оставих това, което съм, станах онова, което можех да бъда." - Лао Дзъ

"Всички разлики в този свят са от степен, а не от вид, защото единството е тайната на всичко". -Свами Вивекананда

“Всички внушения на Духа, преди да се изявят и да започнат да действат в тялото, се променят чрез душата. Ако душата – контролиращият, държащ в равновесие и евентуално ограничаващ жизнен флуид, не съществуваше, при съвременното състояние на човешкият живот само едно единствено внушение на Духа би унищожило непосредствено и напълно телесната система. Всички ограничения биха отпаднали и телесната система би изгоряла за кратко време под могъщите духовни докосвания. Затова този жизнен принцип – душата, е благословия, но същевременно и наказание, защото човек може да реагира на духовното призоваване само в степента, която позволява качеството на жизнения му принцип. Когато се окаже, че човек, по силата на съществото си, вече не може да реагира вътрешно на духовния зов, той се изправя пред необходимостта да регенерира своето същество и да върви по пътища, с помощта на които душата може да бъде спасена и пречките по пътя могат да бъдат отстранени.” Ян ван Райкенборг: Dei Gloria Intacta

Несъвършеното ще стане съвършено Вие знаете думите на Иисус, предадени от Лука (9:24): „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси”. В Евангелието от Марк (8:35) няколко думи са прибавени: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и Евангелието, ще го спаси”. От казаното в предишната глава вие ще забележите, че тези думи изцяло съответстват на съдържанието на „Дао Дъ Дзин”. Още веднъж виждаме, че вечната истина е била опо- вестявана през всички времена. Ето защо е невъзможно да са празни думите, казани от древните, от великите служите- ли на Духа: Несъвършеното ще стане съвършено – но това само ако човек върви по правилния път и прилага правил- ния метод. Азът трябва да намалява, а душата трябва да расте. Тогава истинският човек може да се изяви благодарение на живата душа. Това е Универсалното учение, което ни е предавано в продължение на векове като послание за спасение, като неизменна истина, следователно като Евангелие. Ян ван Райкенборг ,"Китайският Гносис"

Тези , които ви вдъхнаха живот и ви дадоха Тера за да живеете , идат за да си вземат дължимото ! " Гробарят на вашите илюзии "