Последователи

неделя, 16 юли 2017 г.

РАЗВИТИЕ НА ВИШНУИЗМА ПО ТЕКСТОВЕТЕ НА „МАХАБХАРАТА“

Развитие на вишнуизма според текстовете на „Махабхарата“ (1) 

Б. Смирнов

Развитието на вишнуизма и паралелния на него шиваизъм повдига редица важни въпроси, тъй като това развитие отразява процеси, които са се проявявали вътре в арийското общество в средата на първото хилядолетие пр. н. е., а така също и процесите на сливане на придошлите арии с местните племена. Развитието на двете религии, или както често ги наричат, „секти”, има не само редица общи моменти, но и ред различия. Може да се каже, че общото е в процесите на сливане на придошлите арии с народите, принадлежащи към „културите на Инд” и дравидите, а различията отразяват класовите противоречия вътре в арийското общество.

Култовете на Кришна-Копала и Бхагават-Пашупати

В култа на Вишну-Нараяна са се слели, видно е, ред култове от неарийски произход, съвсем повърхностно обединени от брахманите с името на едно от второстепенните ведически олицетворения на слънцето, помощникът и другарят на Индра – Вишну. Копала (Пастирът на кравите) и Пашупати (Владиката на животните) са без съмнение санскритските имена на бога или на боговете на пастирските племена. По времето на идването на ариите в Индия (Въпросът за родината на ариите е неразрешен окончателно. Няма съмнение, че те са дошли в Индия от север. Като най-вероятно се счита предположението, че ариите са дошли от Средна Азия, от областта на Мара, басейн Мургаба т.е. от приазовските степи. Отран счита, че това се потвърждава от топонимията: той предполага, че най-древното място на битуването на ариите е била „Страната на реките” – Синдиха около Азовско море. Това название ариите запазили. Реката, около която те в началото се настанили, наричали Синдх /Инд/, което значи „река”, „море”. Времето на идването на ариите в Индия е било около 2000-1200 г. пр. н. е. Техният път бил през Иран, където част от тях останали и запазили своето име „арий” /иран/, а в Индия това име се запазило за трите висши касти /варни/, които считали себе си за завоеватели – вж. Отран, L. с., т. II, стр. 14-15.), осъществено в средата на второто хилядолетие пр. н. е., били пастири-номади, но може с голяма увереност да се каже, че ако нямаме предвид санскритските имена, пастирските наименования не са арийски. При ариите по това време, както предполага Масон-Урсел, Копала проявявал всички черти на мъжа в мъжката комуна на матриархата: той е веселият любовник на пастирките, макар да отдава предпочитание на една от тях. Двата бога са свързани със синьочерния цвят. Това е особено ясно за Копала, когото наричат още Кришна (Черният). По-малко ясна е цветовата символика при Пашупати: наричат го още Нилакантха (Синкавият), но по-късно, както при Шива, той е бил свързван с белия цвят, по-точно – с пепелно-сивият цвят, тъй като трупът при изгарянето се превръща в бяло-сива пепел, и шиваитът-йогин, който се натрива с тази пепел, като следва примера на самия Шива, владиката и учителят на йогите, великият и страшен разрушител. Но в най-древните времена Шива се свързвал с тъмносиния цвят, а брахманите го привлекли в своя пантеон и го нарекли Рудра (Ревуна), носещ се в тъмносините буреносни облаци. Според Арбман Рудра се представял тъмнокос и тъмнолик, като бог, свързан със земята. Тези признаци се пренесли върху Шива. В „Айтареябрахмана” (V, 14) се казва, че Рудра е облечен в черни дрехи (krishnavāsi – чернодрех); той е с тъмносиня кожа (впоследствие така започнали да изобразяват Яма, в много отношения свързан с Рудра). Шива също се изобразява като йогин, наметнат с черната кожа на лопатар или в кожа на слон (Арбман, стр. 38); обичаят на аскетите да носят черна кожа неведнъж се отбелязва в „Махабхарата”; той се е запазил до наши дни. Женският ипостас на Шива, на неговата творческа сила, е страшната богиня Кали (Черната /i Kwi/), се изобразява и днес с тъмносиньо тяло. Двата бога, Кришна-Копала и Шива-Пашупати, най-вече вторият, е свързан със Северна Индия и планините (където завоевателите арии прогонили местните, според Масон-Урсел), с Хималаите – любимото обиталище на Шива; според една от двете версии на мита за произхода на Дурга-Кали, тя е дъщеря на Химавата (по друга версия – дъщеря на Дакши). Шива много обича планините Мандара и Кайласа (вж. „Махабхарата”, III, 43, 21); в Хималаите съществува знаменит храм на Шива – сталактитова пещера, в която от леда се е образувала фигура на лингам; там и днес се извършва поклонничество (вж. Дж. Неру, „Автобиография” и Ромен Ролан, Събр. съч., т. XIX, на руски – бел. С.С.). Кришна-Нараяна също е свързан с Хималаите и дори със задхималайските планини на тайнствения „Бял остров” („Нараяна”), той е свързан с планината Гандхамадана, която легендата за Рама пренесла на юг, зад хребета Виндхя; по други предания тя се намира в областта на средното течение на Ганг и дори в Хималаите. Двата бога са свързани със символиката на змията и това е един от най-древните символи. Той е присъщ на месопотамската, египетската и индийската култури. Характерното за него е, че той винаги е амбивалентен. В Египет ритуалът на клетвата и проклятието на Апопи се извършвал всеки ден сутринта, за да се помогне на младия Гора, синът на Озирис, да се справи с вечно унищожаваният и вечно наново раждащ се цар на тъмата и мрака, князът на Смъртта Апопи (Апопи е много близък на индийския Шеша-Ананте). Негово величество Ра бил ухапан от змия, която желаела да проумее „сегашното”, „тайно” име Ра. Парливата и умъртвяваща змийска отрова ни дава основание да свържем змията с огъня, с неговата разрушителна сила, от друга страна змиите (две кобри) – са уреус на фараона, символ на дълголетието и здравето. […]


Развитие на вишнуизма според текстовете на „Махабхарата“ (2)
Б. Смирнов

Юдаизмът също има две значения на змията: „нахош” – коварният съблазнител, причинил нещастие на целия човешки род, и „нохаш” – спасителният символ на „медната змия”. Интересно е, че „мед” и „змия” в древния еврейски език се различават единствено по своята фонетика, а не в графиката, което означава тъждество на кабалистическата символика на двете думи.

Според Цимер символът на змията – древният дравидски символ, – е приет в индуизма заедно с нови богове: Вишну-Кришна, Шива и Буда, обожествени и отъждествени с Вишну.

Шива-Пашупати Трайамбика е свързан най-вече с отрицателната символика на змията, но в Тантрите учението за „Силата на змията” има и положителен аспект (вж. Учението за чакрамите). Когато говори за въпроса за връзката на Рудра-Шива със змиите Арбман отбелязва, че в свитата на Рудра има много наги (мъдри змии); при жертвоприношения в чест на Рудра вътрешностите на жертвените животни се давали на змиите (в символиката има сходство между змията и червата). Шива носи змиите във вид на наръчници (белезници, окови за ръце); в неговите коси са вплетени змии. От друга страна змията е символ на оплодотворяващата сила на природата, тъй като е свързана с водата. Изразът „ручеят (реката) се извива като змия” е роден от подобна символика. Това, което за нас е само метафора, за древните е било реалност.

Ману (1, 10) говори, че древните води са се наричали nārā, тъй като те са nārā (човек, мъж) и са се явявали местообиталища за Брама. Бхандаркар счита, че тази традиция идва от „Ригведа” (X, 82, 5 и следв.). Привеждаме текст по превода на Бхандаркар:

„5. По-старо от първото небе, от първите живи богове, що за семе изначално са съдържали тези води и в което са съществували всички богове?

6. Водите съдържат самият този зародиш, в който съществуват всички тези богове;

на пъпчето на нероденото е стояло нещо, на което са стояли всички неща”.

По-късно „зародишът” е бил отъждествен с Брахма, а „нероденият” – с Нараяна. Идеята за Нараяна се развила, както предполага Бхандаркар, в периода на късните Брахмани и Араняки. В „Шатапатхабрахмана” (XII, 3, 4) се казва, че пуруша Нараяна е създал Васава, Рудра и Адитите. В периода „Брахман” Нараяна се считал по-стар от Васудева; тяхното отъждествяване е станало в епическия период (Бхандаркар, 1, с., стр. 31). Нараяна се изобразявал легнал насред безбрежния океан на вечността върху змея Ананта (Безкрайност) или Шеша, макар да обръщаме внимание, че това е късен образ от пураните (VII-VIII в. сл. н.е.), когато процесът на отъждествяване на Нараяна с Бхагаван-Копала-Кришна е бил незавършен, но още в „Нараяния-упанишада” е казано, че Нараяна е далеч от Мадхусудана и потомък на Девака.

Двата бога Шива-Трайамбика-Пашупати и Бхагаван-Копала-Кришна влезли в брахманизма с насилие, като устояли на голяма съпротива. Че това е така в отношението на Шива свидетелства съществуващата в няколко варианта история за това как Шива е сполучил да му принасят жертви (вж. „Махабхарата”, XII, 284-285). На него наистина му се наложило да осъществи погром над всички ведически богове в отстояване на своето право.

Според Арбман в ритуала Трайамбика-хома Рудра се подканя да подходи към жертвата, по вкусването на която на него му се предлага по-бързо да се отдели от Mujavatah („Шатапатхабрахмана”, II, 6, 12, 14). На Кришна-Копала също му се е наложило да води немалка борба. Като се позовава на химните на „Ригведа” М. Ройдоказва, че превърналият се в Индра Кришна е син на робиня и вдигнал въстание за това, че Индра, в изпълнение на заповед на Праджапати, е смъкнал черната му кожа (1, с., стр. 140). При всички случаи, дори в „Харивамса” са съхранени сказания за борбата на Кришна с Индра. („Харивамса” – „Родът на Хари”, или „Сказание за рода на Кришна е предание за княжеския род на Кришна-Нараяна. Индийската традиция понякога нарича „Харивамса” ХIX-та книга на „Махабхарата”, но тази концепция е малко популярна в Индия, тъй като тя нарушава свещената игра с числото осемнадесет, което принадлежи на Кришна; у европейските санскритолози тя също е непопулярна, тъй като езикът и стилът на „Харивамса” е по-близо до Пураните, отколкото до Епоса). Има предание за Кришна, че е откраднал кравите на Индра. На Индра се принасяли кървави жертви, а вишнуизмът се борил против тях и по такъв начин е лишил Индра от привичните за него жертви. Когато Индра си ги поискал, Кришна казал на своя народ: „Нашите богове са кравите, хълмовете, реките” и затова на Индра му е била отказана жертвата. Индра решил да потопи непокорните, но Кришна вдигнал с една ръка планината (Говардхана /gova + hana – бел. С.С./ – „Отглеждащата кравите”) и единадесет дни я държал над своите стада и пастири, докато Индра не се отказал. Този мотив често се среща във вишнуисткото изкуство.

Шива-Рудра и Нараяна-Кришна са свързани с образа на коня – светложълт, кулест (hari) за Кришна и черен (çyavaçva) за Шива-Рудра; Арбман припомня, че Яма, към когото в късния будизъм преминали много от функциите на Шива, също е владял черните коне.

Пураните поставят царството на Кувер, синът на Шива, в Хималаите, населено с кинари, кимпуруши и якши. Според будистките текстове кинарите и кимпурушите имат конски глави и поради това тези същества се наричат още „ашвамука” – конеглави.

В символиката на „Гита” Кришна-Васудева-Вишну се явява кочияш на Арджуна, т.е. като приема символиката на „Чхандогя-упанишада”, го ръководи посредством манас и индриите; в X глава Кришна, като преценя своите силопроявления (вибхути), се отъждествява с Читраратха. (Пъстра колесница), главата на гандхарвите. Пшилускисближава индийските гандхарви с гръцките кентаври. Той допуска, че самото название произхожда от дравидското ghota – „кон”, изместило санскритското açva. А по отношението на това, че Нараяна се явява в образа на кон, е уместно да припомним още един митологичен образ – на Шалихотра. Името се изписва Çālihotra или Çāligotra (по-рядко). Обикновено то се тълкува по следния начин: (çali – рис, hotra – принасяне, приношение), а онзи на който дават рис е конят. За това митическо същество едва се споменава. Според някои големи специалисти тази дума се споменава само три пъти в „Махабхарата”: в III, 2798 („Нал”, XIX, 28) става дума са един риши, знаменит познавач на конете. В III, 6077 се говори за източника на Шалихотра (Çalihotrasya tirtha). Най-интересно е в XII, 12759 („Мокшадхарма”, гл. 338); Шалихотра тук е наречен син на Капила. В числото на останалите риши той присъства при извършването на ритуала ашваметха: води ритуала като жрец-хотар, а ритуала извършва Брихаспати. Дошлият за жертвата Нараяна тук е наречен Harimedha, което пряко сближава тази глава с първата част на „Брихадараняка-упанишада”. Брихаспати, опитният жрец на боговете, не вижда идващият към жертвата Нараяна и изпада в ярост, размахва жертвената лъжичка, за да удари новия дързък бог, когото той не виждал и не било възможно да види и, както му обясняват неговите синове, успели вече да привлекат към новата секта. Така старото поколение на жреците посрещнало новия бог – ако не с копия, то с тежки жертвени лъжички. Знаменателно е, че тук сам той е и жертва, и онзи, който вкусва жертвата. Harimedha дошъл да вкуси açvamedha, а сред жреците присъствал кон и познавач на коне, името на когото може би следва да се чете наполовина по дравидски Çālighota. Ако допуснем ведно с Пшилуски възможността за изменението на дравидското ghota в gandharva, то още повече би могло да се допусне, че непонятното ghota е било заменено с разбираемото hotra. Зооморфизмът в голяма степен не е присъщ на ведийската религия. Не трябва да се забравя, че главата на глигана, с който Вишну е изобразен в своя подземен храм в Бадари и конската глава, както го изобразяват в „Нараяна”, той е получил от дравидите или от другите народи, населяващи Индия преди идването на ариите. Кришна също се отъждествява с Учшайшрава, първообразът на коня. Но най-важното отъждествяване се изразява с името Hari и преданието за появата на Нараяна като бог с глава на кон, описан в „Нараяна”.

Двата култа са се зародили, изглежда, по едно и също време в края на периода на Упанишадите; съществуват късни вишнуитски (те са повече) и шиваитски упанишади; има две упанишади, само формално свързани с тези богове: с Вишну-Кришна – „Бхагавадгита”, с Шива – „Шветашватара-”. За възгледа на М. Рой и за неговата обосновка на твърдението, че „Гита” не е сектантско произведение и само формално не е причислена към Упанишадите, вж. Въведението към „Бхагавадгита”, изд. 2., 1960, стр. 25 и следв. (тук става дума за руски издания – бел. С.С.). „Гита” и „Шветашватара-упанишада” са били свързвани отдавна, това сближаване може да се счита традиционно и общопризнато. Двата култа са отразени в Епоса на вишнуизма: от осемнадесет пурани десетте вишнуитски („Рамаяна”) са несъмнено произлезли из средите на кшатриите и вишнуизмът в тях е отразен доста по-ярко: цялата „Рамаяна” е посветена на историята на Вишну-Рама, а в „Махабхарата” друг аватар, Вишну-Кришна, е един от главните герои на поемата. Шиваизмът, свързан с кастата на брахманите, е отразен в поемата значително по-слабо, често отрицателно. „Махабхарата” е отразила и съперничеството на боговете, чак до откритото им противопоставяне един срещу друг (ср. напр. книга XII, 344, цялата X книга, където Шива е представен като криещият гнусно престъпление – предателското убийство на спящи хора). В други места на поемата, където е поработила ръката на брахманите, Шива се отъждествява с Вишну и дори тук-там го превъзхожда (особено в книга XIII). В общи линии местата с положителното изображение на Шива са явно по-късни и в основния тон на „Махабхарата” отношението към Шива е отрицателно. Това показва, че в първата половина на първото хилядолетие пр. н. е., когато се е създавала „Махабхарата”, съперничеството на боговете (т.е. на отделните социални групи, символизирани от тях) е било в разгара си. Бхандаркар („Вишнуизмът”, стр. 9) забелязва, че кшатриите от времето на Упанишадите активно са се занимавали с религиозна спекулация и са се считали за първите носители на новото знание. И двата култа са отразени в паметниците на много по-късните епохи – в „Пураните” (средата на първото хилядолетие от н. е.), но е виден и явният превес на вишнуизма: от осемнадесет пурани девет са вишнуитски, а към тях може да се причисли и „Харивамса” (историята на рода Хари), тъй наречената XIX книга на „Махабхарата”, а по същество – деветнадесета пурана. Ако отчетем обема и авторитета на паметниците, то превесът на вишнуизма ще се окаже още по-внушителен.

Двата култа внасят в брахманизма женското начало, слабо изразено в религията на Ведите. Това дало тласък в развитието на религиозния еротизъм, достигнал в някои секти степента на оргиазъм. В това се изразява рязкото преобладаване на шиваизма; никога култът на Шри-Лакшми-Радха във вишнуизма не е стигал степента на развитие на култа на Кали-Дурга-Ума в шиваизма, където мъжкото начало било стеснено на втори план и женското начало започнало да преобладава.

Еротиката във вишнуизма приела също така форма на придворна еротическа поезия, достигнала в крайните си форми почти до порнография, от друга страна тя се изливала в екстатическите химни на алварите и опияняващите киртани на бенгалските мистици.

Еротиката в шиваизма понякога се изразявала в садистическо-мазохистически изтезания, в много жестоки жертви на Ренуците, съпроводени със страшни изтезания на жертвите в оргиастическите ритуали на някои тантрически секти (впрочем подобни оргиастически секти, но с някакъв друг оттенък съществуват и във вишнуизма). Двата култа се сблъскали с ведическата обредност, преди всичко по въпросите на жертвоприношенията, но всеки от тях разрешил този конфликт по свой начин. Вишнуизмът преобразувал ведическата обредност като я е смекчил; ведно с будизма той въстанал против кървавите жертвоприношения и ги заменил с приношения на вода, цветя, плодове (вж. „Бхагавадгита”, IX, 26). Шива с дива злоба поискал жертви само за себе си, разгонил всички други богове и причинил пълен погром върху Дакша – така разказва „Мокшадхарма”. Шиваизмът не само не смекчил кървавите жертвоприношения, но ги засилил, тъй като съживил старата практика на човешките жертвоприношения. Известният химн на „Ригведа”, X, 90, за жертвоприношението на Пуруша (впоследствие отъждествен с Нараяна), не бива да се възприема само символически: съгласно „закона за подобието” на магическото мислене „това, което е долу е подобно на това, което е горе, и онова, което е на върха е подобно на онова, което е долу”. Ако химнът говори за жертвоприношението на небесния Пуруша, то на земята е трябвало да се извърши подобна на небесната жертва – земният ритуал. Лоу указва, че в ранните палийски текстове се утвърждава съществуването на истински човешки жертвоприношения – пурушамедха, наред с ашвамедха (1, с., стр. 205).

Превод: С. Савчев

ЛИТЕРАТУРАТА НА САНКХЯ И ЙОГА

Б. Смирнов

Историята на индийската литература е прието да се дели на периоди в зависимост от преобладаването на една или друга литературна форма.

Най-ранният период е епохата на ведическите химни. Сменя я периодът Брахмáн – ритуалистически тълкувания на химните и свързаните с тях обреди.

Брахманите създавали образ, свързан с наставленията към горските отшелници – араняките (араняка – гора). Непременна част от араняката се явява упанишадата – тайноучението.

Всички Упанишади, с неголеми изключения на някои късни Упанишади, са строго разпръснати по Ведите, тъй като различните класи жреци изучавали различни Веди. Но сред всяка класа жреци съществували школи, които предавали своите традиции. Тези школи предавали своето тайноучение (упанишада), обикновено то носело названието на школата, която го е създала и влизало в състава на ведическия текст, предназначен за горските отшелници (араняките); Упанишадите се предавали в достатъчно разгърнат вид, в свързани фрази и техният външен смисъл бил повече или по-малко разбираем; тяхното вътрешно значение, тайноучението, се разкривало на ученика непосредствено от учителя.

Малко по малко литературните форми на Упанишадите започнали да се сменят от формата на сутрите, за разбирането на които е било необходимо разяснение на тяхното вътрешно съдържание, но също така и на техния откъслечен, сбит до крайност език: всяка фраза на сутрите се състояла от няколко граматически малко на брой свързани помежду си думи, а понякога и от една единствена сложна дума. Последователността на фразата съставлявала цялата „нишка” (сутра) на изложението, а всяка фраза – „възелче” или „мънисто” за запомняне на преподаденото философско положение. С вековете сутрите започнали да обрастват с различни тълкувания bhashya, които се наслоявали едно от друго. По създадената традиция мислителите, дори най-големите, се изявявали не като творци на нови системи, а само като тълкуватели на древната традиция. Разбира се в криптограмата на сутрата всеки тълкувател можел да влага свой смисъл, а следващите тълкователи, като обяснявали възгледите на най-ранния и затова и най-авторитетен тълковател, влагали в учението свои възгледи, тъй че самата сутра се губела сред това натрупване и нейният първоначален смисъл съвсем изчезвал. Така се раждала безкрайна схоластическа полемика, оттласкваща мисълта в различни нейни логически тънкости, които по същество я изтощавали.

Традицията на коментирането още в VIII-IX в. от н.е. била тъй силна, че дори такъв велик мислител като Шанкара, авторитетът на когото в продължение на векове цяла мислеща Индия е признавала за изключителен, не е дръзнал да се обяви за създател на нова философска система и настойчиво наричал себе си само коментатор на Веданта, на няколко (9) древни Упанишади, авторитетът на които приемал безусловно и коментатор на знаменитите „Брахмасутри” Бадараяна и „Бхагавадгита”.

Епохата на сутрите е определяна широко като време – хиляда години: 5 века пр.н.е. – 5 века от н.е. (H. Zimmer). По такъв начин времената на създаване на сутрите и на Епоса приблизително съвпадат.

След периода на сутрите с наслагването на техните тълкования, се появила потребност от конспектиране основите на различните системи, дори и кратки, без особени тълкования, но достатъчно разбираеми за подготвения читател. Така възникват кариките – пособия, които излагат философските учения. Като обобщение – периодът на кариките се определя около първата половина на първото хилядолетие от н.е.

За Санкхя процесът преминал по-иначе. Sankhyapravacanasutra е произведение, приписвано на легендарния мъдрец Капиле, син на Брама, по общо признание се счита късна творба; Радхакришнан я отнася към XIV в., не по-рано. От „класическата” Санкхя е прието да се счита най-древен паметник тъй наречената „Санкхя-карика” Ишваракришна. Този паметник отнасят около началото на н.е. (I-III в.). Дасгупта счита, че най-древно изложение на „класическата” Санкхя е неиздаденото произведение Чарака (Caraka); Дасгупта е виждал този паметник само в ръкопис; излага съдържанието му в Първи том на „История на философията” (VI, 213). Заедно с това е общоприето Санкхя да се счита най-древната философска система на Индия.

Гарбе, който специално се е занимавал със системата Санкхя и е превел основните нейни паметници на немски език, счита, че Санкхя е най-древната и най-забележителната от философските системи на Индия, в която за първи път в историята на човечеството се проявява силата и свободата на човешкия дух. Обикновено философията на Санкхя излагат по „Санкхя-карика” Ишваракришна, но Гарбе утвърждава, че там няма нито едно положение, които не може да се намери във философските текстове на „Махабхарата”. Това мнение на Гарбе поддържа и Далман, изучил специално философските текстове на „Махабхарата”. Дейсен („История на философията”, I, 3, 63) се придържа към същото мнение, но с уговорка, че в „Махабхарата” не се среща учението за тънките същности (танматраси). Същото утвърждава и Радхакришнан в желанието си да покаже, че Санкхя дори в епоса не е била вплетена окончателно. Формално двамата изследователи са прави само в това, че във философските текстове на „Махабхарата”, видимо е, не се среща терминът tanmatras, но във всеки случай се среща синонимичният термин indriyartha, а и учението за съществуването на тънките същности се среща неведнъж. Така в „Махабхарата” (XIV, 43, 22) е казано: „Звукът е признак на акаша; допирът – признак на вятъра” и т.н., в XIV, 50, 35б: „От личното начало (аханкара) възникват свойствата – великите същности”; в XIV, 50, 36а: „Счита се за засилване на обособяването на същностите, че (от техните) свойства (възникват) предметите”. И още по-ясно в XII, 202, 21: „Във великите същности пребивават пет (индрии); предметите на чувствата пребивават в чувствата; всички те следват манас, манас – буддхи, а буддхи – самосебе си [самосъщността си]”.

За изучаване развитието на Санкхя философските текстове на „Махабхарата” са несравнимо по-интересни от „Санкхя-карика”, напълно обособеният вариант на системата Санкхя, но който сам по себе си не дава представа за хода на развитието на философската мисъл през епическия период.

Разликата между „ранната” и „класическата” Санкхя е явна дори при бегло запознаване с тях. „Класическата” Санкхя е завършена дуалистична система, срещнала всички трудности на дуализма и плурализма. Ранната Санкхя е промислена система на относителния монизъм, впоследствие детайлно развита от Рамануджа (края на XII – началото на XIII в.) и Виджнана Бхикша (XV в.).

В литературата нерядко се засяга въпросът за близостта на Санкхя и будизма, при това Санкхя обикновено се счита за по-древна от будизма и на това основание говорят за влиянието на Санкхя върху будизма. Немалко учени разглеждат будизма като един от вариантите на Йога (Ф. И. Шчербатски). Взаимното влияние на Санкхя и будизма е явно: в „Махабхарата” в много отношения тези системи съвпадат. Двете системи се отличават с дълбокия си песимизъм, и двете считат страданието като стимул за философски търсения: „В кратера на тройните страдания възниква желанието да се търси тяхната причина”, – така започва „Санкхя-карика”, което напълно съответства на първата истина на будизма. Но дори и когато отправните точки на двете системи са тъй близки, и е възможно да се говори дори за тяхното съвпадане, резултатът от техните търсения е различен: Санкхя е ориентирана към реализма, будизмът в основните си течения – към нихилизма. Това – по отношение основната линия на търсенията. Например, сходство се отбелязва в тяхното отношение към ведическия ритуал и кървавите жертвоприношения. Будизмът с всичко това е скъсал окончателно; Санкхя се отнася към него в общи линии отрицателно, но в различните текстове на „Махабхарата” това отрицателно отношение е изразено с различна сила, а някои изразяват дори своето положително отношение. Дори „Бхагавадгита” не е лишена от такава двойственост: като не отрича жертвите, даровете и аскезата, тя съветва да не се привързваме към плодовете на тези действия (XVIII, 5 – 6). „Санкхя-карика” дипломатично заобикаля този въпрос; във втората шлока се говори само за недостатъчността на откровението за освобождение от нечистотата и страданието. Такава колебливост на въпроса е много важна за тогавашното общество и свидетелства, че този проблем не е влизал органически в системата на санкхя, а е бил привнесен; възможно е в това да се изразява влиянието на будизма. Още по-важно е да се отчете тясната връзка на Санкхя с вишнуизма, за който, като религиозно течение, съперничещ с ведическата религия, въпросът за кървавите жертвоприношения е първостепенен.

И тъй Санкхя и будизмът, развивайки се в една епоха и в една посока, несъмнено имат много общи черти; те не трябва да се обясняват едностранчиво, а да се разглеждат като процес на взаимно влияние между две системи.

Епохата на създаването на философските текстове на „Махабхарата” съвпада с идейния и политически разцвет на будизма. След победата си будизмът се разпространил широко в Индия и бил преоблаващ близо хилядолетие и половина. Но повече, отколкото със Санкхя, будизмът е бил свързан с Йога, като практическо осъществяване на Санкхя: будизмът едва с течение на времето започнал да се развива като философска система. Съхранено е предание, че Буда се е отклонявал от разрешаването на философски въпроси и настоявал за практическото значение на своето учение за страданието и на способите за освобождението от него (Ф. И. Шчербатски). Този въпрос е общ и за трите течения: Санкхя, Йога и будизъм, но последните две системи обръщат внимание предимно на практиката, а Санкхя – на теорията и в основните си теоретически положения Санкхя, която приема безусловно реалността на пракрити, не само не е близка до будизма, но е и противоположна нему.

Радхакришнан, като признава, че някои идеи на будизма са могли да се отразят на късните произведения на школата Санкхя, категорично отрича каквото и да е влияние на будизма върху Санкхя, нейното зараждане той отнася към предбудистката епоха. Съвпадането на постановката на някои въпроси в будизма и Санкхя (за страданията, за ведическите жертви и пр.) Радхакришнан счита за „случайни” (1. II, 221), с което не можем да се съгласим, тъй като по онова време тези теми не са били „случайни”, били са били съществени социални моменти, с което се обяснява и тяхното обсъждане от различни по своята насока течения. И в този смисъл може да се приеме, че за решението на въпроса за близостта между будизма и Санкхя определянето на посочените теми като „случайни” не е решаващо.

Радхакришнан е прав когато говори, че в решението на основните въпроси, образуващи същността на ученията, „ранният” будизъм и Санкхя са дълбоко различни: „Будизмът не приема нито едно от основните положения на Санкхя: нито бездеятелността на пуруша, нито самобитността на пракрити, нито теориите за гуните”.

Търсенето на изворите на Санкхя в будизма няма никакви основания: може да се счита, че днес е достатъчно добре изяснен въпросът, че Санкхя е по-стара от будизма; началото на Санкхя трябва да се търси в много по-древните слоеве: нейните корени намираме в Упанишадите. Известно е, че в Упанишадите схематически се различават три слоя: древен, среден и късен. Всеки слой е отличим и формално, и по същество. Така например древните Упанишади са написани в проза, средните – в смесен стил: и в проза, и в ритмическа реч, късните – в ритмическа реч. Разбира се този признак е твърде относителен. Например „Шветашватара-упанишада”, „Иша-упанишада” макар и написани в ритмически стъпки, отнасяме към средните, много авторитетни Упанишади.

Важен признак по отношение съдържанието се счита способът на обозначението на Упанишадите по Висш принцип и неговото разбиране в безличен или личен аспект. Ранните Упанишади традиционно обозначават Висшия принцип чрез „Прана” в единствено число – „Живот”. По-късно се появява терминът „Брахман” (Брахмо, ср. р.). Двата термина носят безличен характер и се употребяват в ранните Упанишади. Средните Упанишади въвеждат термина „Атман” като го сближават с Брахмо и придават все повече личен характер на двете понятия. В късните Упанишади се проявява не само теизмът, но и конфесионализмът, сектантството; различават късни вишнуистки, шиваистки, йогически Упанишади. Но и този признак, макар и да ни изглежда много надежден, все пак не е безусловен. Няма съмнение, че не всички Упанишади са се ползвали с еднакъв авторитет. Авторитетът на най-древните Упанишади се счита безусловен и позоваването на тях се считало за неоспоримо доказателство. Другите Упанишади се ползват с по-малък авторитет, на тях се позовават по-рядко, а на някои дори и не се позовават. Особен авторитет имат Упанишадите, коментирани от Шанкара или онези, които са цитирани в коментарите на „Брахмасутрите” Бадараяна. Тези Упанишади са общо единадесет; сред тях са „Чхандогя”, „Брихадараняка” и „Шветашватара-упанишада”, тясно свързани със системата Санкхя, но в тяхното число не се включва „Майтраяна-упанишада”, където разгърнато са дадени всички основни положения на Санкхя. Шанкара е коментирал и цитирал също така и „Бхагавадгита”.

Някои вишнуитски и шиваистки Упанишади също се позовават на Санкхя, или на един или друг неин постулат. Реньо счита, че шиваистките Упанишади са по-стари от вишнуитските, но това е спорно, датировката им е доста съмнителна: допуска се дори, че някои от тях се отнасят към средните векове от н.е. Във всеки случай и едните, и другите Упанишади се считат доста по-малко авторитетни от колкото древните и ползването им за изучаването и развитието на идеите на Санкхя би трябвало да се подхожда много внимателно. „Майтраяна” – най-ранната от вишнуистките Упанишади, – излага учението на Санкхя и широко се възползва от термините на тази школа: пуруша, пракрити, махан, бхутатма и пр. Що се отнася до най-ранните паметници, то мнението на изследователите по този въпрос рязко се разделя. Прав е Дейсен, който счита историята за произхода и развитието на школата Санкхя за една от най-трудните и спорни теми в историята на индийската философия (Deussen. Allgemeine Geschichte der Philosophie, I, 2, 216). (“Die Entstehung des … Sānkhyasystems ist eines der schwiergsten und streitigsten Probleme auf dem Gebiete der indischen Philosophie”). Авторът намира зачатъци на философията на Санкхя в „Чхандогя”-, „Катхака”-, „Шветашватара”-упанишадите.

Гарбе (R. Garbe. „Философията Санкхя”, стр. 7) категорично отрича наличието на каквито и да са следи на Санкхя в древните Упанишади и дори изказва мисълта, че тази дуалистическа система е възникнала като реакция на монистическата проповед на древните Упанишади. Той счита, че будизмът е заимствал от Санкхя своите основни положения, с което, по мнението на Гарбе, се символизира традицията, която назовава Капилавасту „Обител на Капилите” – (тук се подразбира Санкхя) като родина на Буда. Струва ми се, че за да се докаже тъй шантавото твърдение са необходими повече убедителни доводи по същество. Както вече беше казано, най-голяма близост до будизма проявява „Санкхя-карика”, които Гарбе обикновено има предвид, когато изказва своите съждения за Санкхя. Но „Санкхя-карика” е написана не по-рано от първите столетия на нашата ера, когато будизмът е имал зад гърба вече 500-600 години съществование.

Не можем да не признаем за справедливи разсъжденията на Дейсен („История на философията”, I, 3, 408-409). Като има предвид процеса на развитие идеите на Санкхя в най-късните Упанишади („Шветашватара-” и особено „Майтраяна-упанишада”), а също така и на философските текстове на „Махабхарата”, в частност в „Бхагавадгита” и „Мокшадхарма” и в I и XII книги на Ману, Дейсен говори: „Доколкото будизмът е израснал на почвата на мислите, подсказани от указаните текстове, бихме могли да се присъединим към мнението на онези изследователи, които разглеждат будизма като форма на популяризиране философията на Санкхя. Но ако под санкхя се разбира по-късната философска система, към изложението на която ние пристъпваме (тук става дума за „Санкхя-карика“ – бел. Б. Смирнов) , то прав е онзи, който оспорва каквато и да е зависимост на будизма от тази т.н. „класическа” Санкхя, която е няколко столетия по-млада от будизма. Впрочем самото възникване и способът за развитие на „класическата” Санкхя от епическата Санкхя са обвити в тъма” (I, с., с.409).

Вебер (цитиран по Гарбе) пренася още по-назад във времето, отколкото Дейсен, историята на зараждането на Санкхя, като счита, че концепцията на Санкхя, заедно с други противоречащи си учения, могат да се открият дори в Брахманите; това мнение на Вебер извиква у Гарбе недоумение (I, с., с.15).

Сенар счита, че в „Атхарваведа” (X, 8, 37) и особено в стих 43, е ясно изразена една от характерните концепции на Санкхя – учението за гуните: pundarikam navadvaram tibhir gunebhir avritam – „лотосът с девет врати е обвит от три гуни”. Този стих буквално повтаря „Атхарваведа” (X, 2, 31-32), където се говори за осмопоясния град на боговете с девет врати. Под „лотосът с девет врати” в цитирания стих Сенар разбира космическия пуруша. Възраженията на Гарбе против това тълкуване са неубедителни: той счита, че в този стих на „Атхарваведа” става дума за кожата, косата и ноктите, в които е „обвит” човек. Ако изразът avritam (обвит) е подходящ, когато става дума за кожа, то когато става дума за коса, е вече трудно приемлив, а когато пък става за нокти е съвсем неприемлив. В цитирания стих думата gunais никак не е задължително да се разбира като „вещество”, както настоява Гарбе, обикновено под тази дума се разбира „качество”, което и тук не създава нелепост в превода. Тоест доводът на Гарбе не би могъл да се приеме. Но на приведеният стих на „Атхарваведа” не бива да се придава решаващо значение, както мисли Сенар: само простата употреба на термина, макар и характерно за системата, не бива да се изтъква като достатъчно доказателство за смислова близост на разбираемите системи; такъв довод би могъл да се отчете в ред други доказателства, но не и като самостоятелен довод; заедно с това датирането на „Атхарваведа” е доста съмнително, най-вероятно това да е доста късен паметник, който не познават всички текстове на „Махабхарата”; „Бхагавадгита”, например, не го познава, а Санкхя, разбира се, е по-стара от „Бхагавадгита”.

Радхакришнан напомня, че още в „Ригведа” се изказват мисли за двете начала: пуруша и пракрити – в химн X, 82, 5-6 на Вишвакарман, а Кумарасвами (в статията „Ригведа”, X, 90, 1) говори за тъждеството на Вишвакарман, химни X, 81, 82, с пуруша. Трябва да се каже, че да се види в химните на Вишвакарман зачатък на идеите на Санкхя би било доста преувеличено.

По-убедително е тълкованието на Дейсен („История на философията”, I, 1, 150 и сл. I, 3, 38) на химна, посветен на пуруша („Ригведа”, X, 90). Дейсен го смята за един от най-късните, но и най-популярни химни на „Ригведа”, затова и той попада в редица други сборници (samhita). В химна се говори за конкретна представа – за човека като вселена.

Ведите представяли различните сили на природата във вид на човекообразни богове, но в химн X, 90 за първи път бил очовечен целият космос като хилядоглав, хилядоок, хилядорък пуруша; в него били обединени двете начала – духовното и материалното; такова сливане непрекъснато утвърждава и епическата Санкхя. В текстовете на „Махабхарата” може да се проследи как постепенно се разделя първичното единство, как относителният теистически монизъм преминава в атеизма и в дуализма на „класическата” Санкхя (вж. Дейсен, „История на философията”, I, 3, 38). Дейсен подчертава едната страна на процеса, но засяга и другата, не по-малко изразена: недостатъчно осъзнатият монизъм изисква диалектически пътища на развитие, изисква обединение на процеса на развитие на същностите на татвите на пракрити с единният духовен принцип на Пурошоттама-Нараяна. Този процес е ярко изразен в „Нараяна”.

Дасгупта (Dasgupta) счита, че в древните Упанишади могат да се проследят две течения: едното – монистическо-пантеистическо, по-късно избистрено в системата на Веданта-Шанкара, другото – реалистическо, склонно към дуализъм, в което вече могат да се проследят зачатъците на Санкхя с нейната специфична терминология. Съгласно общоприетия възглед, авторът отделя най-вече „Шветашватара-упанишада” и „Майтраяна-упанишада”. Както вече бе казано, авторитетът на „Шветашватара-упанишада” не се подлагал на съмнение и Шанкара я включва в числото на цитираните от него Упанишади. Що се касае до „Майтраяна-упанишада”, нейният авторитет не е тъй несъмнен; Дасгупта счита, че няма достатъчно данни за по-точната й датировка. Ако следваме изключителното внимание на автора, рискуваме, без достатъчни основания, да не отдадем дължимото на някои факти, важни за историята на Санкхя.

Дейсен не е съгласен с Макс Мюлер, склонен да отнесе тази упанишада по-скоро към ранен, отколкото към доста по-късен период. Наистина такова твърдение е доста неопределено. Мисля, че има основание значително да се уточни датировката на тази интересна упанишада. Не бива да придаваме голямо значение за премълчаването й от Шанкара, тъй като той използва едва 10 % от паметниците, които отнасят към упанишадите. Ако приемем мнението на Дейсен, че „Майтраяна-упанишада” познава „Санкхя-карика”, то ще се наложи да отнесем тази упанишада към първите столетия от н.е. (II-III в.), което също ни се струва доста късен период. В упанишадата няма безспорни указания за „Санкхя-карика”. Санкхята, която излага „Майтраяна-упанишада” е Санкхя не Ишваракришна, а по-скоро това са философски текстове на „Махабхарата”: упанишадата стои на определено теистически позиции, много ревностно защитава ведическия ритуал, даже в първите си глави (прапаттаците), ако се приеме предположението на Дейсен, че Седма глава, която говори против еретиците, е по-късна добавка на някакъв чужд на упанишадата откъс. От множеството цитати от други, не само тъй ранни, но и относително късни упанишади (например „Майтраяна-упанишада”), може да се направи извод, че авторът, който стои на позицията на Санкхя, иска да защити своите убеждения от обвиненията в нововъведения и ереси. За да не бъде обвинен в ерес той сам напада и бърза да заяви своята лоялност по отношение на Ведите. Това е било вероятно в период на създаването на системи, когато все още не са били много изяснени, а по много други въпроси са съществували противоречиви мнения и по-специално по въпросите за ведическите жертви. Дейсен („Шейсет упанишади”, стр. 313) справедливо отбелязва, че по-късното възникване на „Майтраяна-упанишада” предизвиква към нея особен интерес като хубав справочник за упанишадите”, необходим за борба с ересите, които и сам авторът на справочника сериозно засяга. Дасгупта признава влиянието на будизма и дори на джайнизма върху Санкхя и разглежда системата като амалгама на теории: постоянство (упанишади), мигновеност (будизъм) и относителност (джайнизъм).

От шестте ортодоксални системи Санкхя е единствената, за която много и подробно говорят късните Упанишади и най-вече „Шветашватара-”. Другите системи се споменават по-рядко и то в по-късните упанишади. Така в „Атма-упанишада” се причисляват подред пурани, няя, миманса, дхармашастра.

В „Mandukya-karika”, несъмнено много по-късен паметник, отколкото „Мандукя-упанишада”, Дейсен, в II, 20, открива паметник за вайшешиците. Радхакришнан (1, с., II, 27) привежда редица примери от късните Упанишади, в които са използвани термини, употребявани от школата няя, но това само доказва, че логическите понятия и термини са се изграждали до създаването сутрите на Гаутама: впрочем този извод не отрича и самият Радхакришнан, който се позовава на мнението на Виджаянта. Пак там Радхакришнан напомня, че в „Махабхарата” постоянно и пространно се говори за Санкхя и Йога, докато други системи едва се споменават и много рядко във философските текстове на „Махабхарата” се срещат термини от школата няя.

И тъй може да се счита общопризнато, че Санкхя и Йога се явяват най-древните философски системи, по-точно – обединени в система, почти непрекъснато господстваща в Индия от първата половина на първото хилядолетие преди н.е. до първото хилядолетие от новата ера. Едва в началото на IX в. Санкхя и Йога започват да отстъпват първенството си на „Ведантата” на Шанкара.

Превод: С. Савчев

Акаша съдържа шестте татви чрез седмата

             


Окултизмът учи, че Акаша съдържа седемте Центъра на сила, поради това шестте татви чрез седмата, или no-скоро синтеза на които тя се явява. Но ако Акаша е взета, както предполагаме в дадения случай, само за да се представи екзотеричната идея, то авторът е прав; понеже, имайки предвид, че Акаша е вездесъща, придържайки се към Пураничните ограничения, за no-доброто разбиране от ограничените ни умове, той помества нейното начало само зад границите на четирите плана на нашата Земна Верига,1 тъй като двете висши татви са толкова скрити за обикновения смъртен, колкото шестото и седмото чувство за материалистичния ум.

              


Поради това, докато санскритската и индуската философия въобще говорят само за петте татви, окултистите говорят за седем, като по този начин ги правят съответстващи на всяка седмичност в Природата. Татвите се разполагат в същия ред както седемте макро- и микрокосмични Сили. Според езотеризма те по същество са следните:

1) АДИ ТАТВА, предвечната вселенска Сила, излизаща в началото на проявяването или „творческия“ период от вечния и неизменен CAT, субстратът на ВСИЧКО. Тя съответства на Аурната обвивка или Яйцето на Брама, която обгръща всяко кълбо, както и всеки човек, животно и вещ. Тя е носител, съдържащ в себе си потенциално всичко – Дух и Субстанция, Сила и Материя. В Езотеричната Космогония Ади Татва е тази сила, за която ние говорим като излизаща от Първия или Непроявения ЛОГОС.

2) АНУПАДАКА ТАТВА, първата диференциация на плана на битието – първата е идеална – или това, което е родител по пътя на преобразяването от нещо по-високо от него самия. При окултистите тази Сила излиза от Втория ЛОГОС.

1 Вж. „Тайната Доктрина“, том I, диаграма III, стр. 261.

2 Анупадака, Онапатика на палийски език, означава „без родители“, роден без баща и майка, от самия себе си, като преобразяване: например Бог Брама се появил от Лотоса (символ на Вселената), който расте от пъпа на Вишну – Вишну олицетворява вечното и безгранично Пространство, а Брама – Вселената и ЛОГОСА; митичният Будда също е роден от Лотоса.

3) АКАША ТАТВА е тази точка, от която започват всички екзотерични философии и религии. В тях Акаша Татва се обяснява като Ефирна Сила, Ефир. Поради това Юпитер, „висшият“ Бог, впоследствие е наречен Pater a Ether; Индра, някога най-висшият Бог на Индия, е ефирното или небесното Пространство, също така и Уран и т.н. За християнския библейски Бог също говорят като за Свети Дух, Пневмата, разреден от вятъра или въздуха. Окултистите наричат това Сила на Третия ЛОГОС, Творческа Сила във вече Проявената Вселена.

4) ВАЮ ТАТВА, въздушният план, където субстанцията е газообразна.

5) ТАЙДЖАС ТАТВА, планът на нашата атмосфера, от теджас – светещ.

6) АПАС ТАТВА, водната или течна субстанция или сила.

7) ПРИТХИВИ ТАТВА, плътната земна субстанция, земният дух или сила, най-низшата от всички.

Сега това, което аз трябва да кажа тук, е адресирано специално към тези членове, крито горят от желание да развият у себе си силите чрез „седене в поза Йога“. От това, което беше казано, вие вече си изяснихте, че за развиването на раджа йога нито един от публичните трудове няма да помогне; в най-добрия случай те могат да дадат намеци за хатха йога, което също в най-добрия случай може да развие медиумство, а в най-лошия – да доведе до туберкулоза на белите дробове. Ако практикуващите „медитация“ и опитващите се да усвоят „науката на дишането“ внимателно прочетат „Най-фините сили на природата“, те ще открият, че тази опасна наука може да се овладее само като се използват петте татви. Тъй като в екзотеричната философия на йога и в хатхайогийската практика Акаша татва се помества в главата (или физическия мозък) на човека; Теджас татва – в раменете; Ваю татва – в пъпа (местопребиваването на всичките фалични богове, „творците“ на Вселената и човека); Апас татва – в коленете; Притхиви татва – в стъпалата. Следователно, двете висши татви и техните съответствия се игнорират и изключват; и тъй като те са главните фактори в раджа йога, никакъв интелектуален или духовен феномен на висшата натура не може да има място. Най-добрите резултати, които могат да се получат, ще бъдат физически феномени и нищо повече. Тъй като „Петте дихания“ или по-точно петте състояния на човешкото дихание в хатха йога отговарят на дадените no-горе земни планове и цветове, то какви духовни резултати могат тук да се получат? Напротив, те са пряка противоположност на плана на Духа или по-високия макрокосмичен план, отразени с дъното нагоре в астралната светлина. Това е доказано в самия тантричен труд „Шивагама“. Нека да направим сравнение.

Преди всичко да не забравяме, че седмичността на видимата, а също и на невидимата Природа, както е казано в окултизма, се състои от три (и четири) Огъня, които стават четирийсет и деветте Огъня. Това показва, че както Макрокосмосът се дели на седем велики плана с различна диференциация на субстанцията – от духовен, или субективен, до напълно обективен, или материален, от Акаша до греховната атмосфера на нашата Земя. Също така на свой ред всеки от тези велики планове има три аспекта, основани на четирите Принципа, което вече беше казано no-горе. Това изглежда напълно естествено, тъй като дори и съвременната наука има своите три състояния на материята и това, което е прието да се нарича „критични“ или междинни състояния между плътното, течното и газообразното.

Астралната светлина не е разсеяно във вселенски мащаб вещество, а се отнася само до нашата Земя и до всички други тела на системата на същия този план на материята. Нашата астрална светлина – това така да се каже е Линга Шарира на Земята ни, само че наместо да е неин първоначален прототип, както е с нашите Чхая, или двойници, е точно обратното. Човешките и животинските тела растат и се развиват по образа на своите прототипни двойници, а астралната светлина се поражда от земните еманации, развива се и расте по подобие на своя прототипен родител и в неговите предаващи вълни и всичко – както от горните планове, така и от низшия, твърдия план, земята – се отразява преобърнато. Оттук възниква бъркотията на неговите цветове и звуци в ясновидството и ясночуването при сензитивите, които се доверяват на отпечатъците му, независимо дали това е сензитив хатха йога, или медиум. Даденият по-долу паралел между езотеричната и тантричната таблица на татвите по отношение на звуците и цветовете показва това много ясно.

Такава е окултната наука, върху която съвременните аскети и йоги на Индия основават развитието на своята душа и сили. Те са известни като хатха йоги. Науката на хатха йога е основана върху „задържането на дишането“, или Пранаяма, против чието прилагане нашите Учители единодушно възразяват. Тъй като, какво е това Пранаяма? В буквален превод това означава „смърт (на жизненото) на диханието“. Прана, както е казано, не е Джива, вечният кладенец на безсмъртен живот, също така тя по никакъв начин не е свързана с Пранава, както някои мислят, тъй като Пранава е синоним на АУМ в мистичен смисъл. Всичко това, което някога е било публично и ясно казано и преподавано за нея, може да се намери в „Най-фините сили на природата“. Обаче, ако се следват такива напътствия, те може да доведат само до черна магия и медиумство. Няколко нетърпеливи чела, които ние лично познавахме в Индия, започнаха практикуване на хатха йога, независимо от нашите предупреждения. Двама развиха туберкулоза, от които единият умря; другите станаха почти идиоти; един приключи със самоубийство и един се разви като истински тантрик, черен маг, но кариерата му, за негово щастие, беше прекъсната от смъртта.

Науката за Петте дихания – влажно, огнено, въздушно и т.н. – има двойно значение и две приложения. Тантриците приемат това буквално, като отнасящо се до регулирането на жизненото белодробно дишане, а древните раджа йоги разбирали това като отнасящо се до менталното или „волево“ дишане, което единствено води до най-високите сили на ясновидството, към функциониране на третото око, към придобиване на наистина окултните сили на раджа йога. Разликата между двете е огромна. Първите, както е показано, ползват петте низши татви, последните започват с прилагането само на трите висши за ментално и волево развитие и ползват останалите едва след като са овладели тези три; следователно, от тантричните пет те ползват само една (Акаша татва). Както добре е казано в споменатия no-горе труд: „По същество татвите са модификации на Свара“. Свара е коренът на всеки звук, субстрат на музиката на сферите на питагорейците, тъй като Свара е това, което се намира зад Духа, в съвременното разбиране на тази дума, Дух вътре в Духа или както много подходящо е преведено – „поток на жизнената вълна“, еманация на Единния живот. Великото дихание, за което се говореше в нашия първи том, е ATMA, чиято етимология е „вечно движение“. Докато дисциплинираният чела на нашата школа заради своето ментално развитие старателно следва процеса на развитие на Вселената, т.е. върви от общото към частното, хатха йогата преобръща условията и започва със седенето заради потискането на своето (жизнено) дишане. И ако, както учи индуската философия, в началото на космичната еволюция „Свара се преобразила във формата на Акаша“, а след това последователно във формите на Ваю (въздуха), Агни (огъня), Апас (водите) и Притхиви (плътната материя),1 то е ясно, че ние трябва да започнем с висшите свръхчувствителни татви. Раджа йогата не се спуска на плановете на субстанцията по-долу от Сукшма (фината материя), докато хатха йога развива своите сили и ги използва само на материален план. Някои тантрици поместват трите Нади – Сушумна, Ида и Пингала, в продълговатия мозък, чиято централна линия те наричат Сушумна, а дясната и лявата части – Пингала и Ида, а също така в сърцето, чиито деления назовават по същия начин. Трансхималайската школа на древноиндийските раджа йоги, към която днешните йоги на Индия имат много малко отношение, помества Сушумна, главното местопребиваване на трите Нади, в централната тръбичка на гръбначния стълб, а Ида и Пингала от дясната и лявата Ј страна. Сушумна е Брахмаданда. Това е този канал (на гръбначния стълб), за чиито функции физиологията не знае повече, отколкото за далака и шишарковидната жлеза. Ида и Пингала – това са просто диезите и бемолите на нотата Fa в човешката натура, този основен ключ на тоналността и средният ключ в гамата на седморната хармония на Принципите, която, когато правилно свирят с нея, събужда стражите от едната и другата страна – духовният Манас и физическият Кама – и подчинява низшия чрез висшия. Но този резултат трябва да бъде постигнат чрез прилагането на силата на волята, а не чрез научно или тренирано потискане на диханието. Разгледайте напречния разрез на областта на гърба и вие ще откриете напречните разрези на три колонки, едната от които предава волевите заповеди, а втората, жизнения поток на Джива – не на Прана, която оживява тялото на човека по време на това, което наричат Самадхи, и подобните му състояния.
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 198

www.dunov-knigi.com/svobodni-knigi.php


УЧЕНИЕТО ЗА ДИШАНЕТО И ФИЛОСОФИЯТА
НА ТАТВИТЕ

Настоящият трактат, както и всички останали Тантри , е представен
под формата на диалог между бог Шива и неговата съпруга Парвати , наричани още Ишвара и Деви , или Шакти . Ако се съди структурата на съчинението, то явно не е написано от Шива, предполагаемият автор на Шивагама . Първо, изглежда, че голям брой стихове принадлежат на различни автори, а неизвестен за нас компилатор ги е оформил в настоящия трактат. И второ, на едно място авторът отбелязва, че ще опише някои практики така, както ги е видял в Шивагама , или "Учението на Шива" . Освен това в края на един ръкопис се споменава, че книгата включва осма глава от Шивагама .

В Кена Упанишада бележитият коментатор Шанкарачаря тълкува Ума Химавати (друго име на Парвати ) като Брахма Видя , Божественото Учение или Теософия. В неговото произведение Богинята приема образа на учител, ето защо тя може да се приеме като персонификация на Теософията. В този случай, обаче, това обяснение едва ли е приложимо. Тук Шива и Парвати представляват положителния и отрицателния аспект. Те най-добре познават собственото си творение. Богът (положителният аспект), който обяснява на Шакти (отрицателния аспект) различните начини, по които невидимите сили на природата оставят своя отпечатък върху материалните нива, може би символизира безпределното влияние на идеите и живите същества върху Шакти (пасивната материя, Раи ).

Татвите

Богинята каза:

136. Велики господарю! Бог на боговете! В твоето съзнание се намира великата тайна, която носи спасение на света; кажи ми всичко за нея.

Богът каза:

137. Няма бог, който е над тайното знание за диханието; този Йоги, който се е посветил на учението за дъха, е най-висш Йоги.

138. Сътворението произлиза от Татвите ; Татвата изчезва в Татва ; петте Татви съставляват обектите на висшето познание; над петте Татви е Лишеният от форма .

139. Притхви , Апас , Теджас , Ваю и Акаша са петте Татви ; всичко е съставено от петте Татви . Почитан е този, който знае това.

[Въвеждащите лекции са опит да се обяси как всичко - всеки възможен феномен на душата, съзнанието, Прана и видимата материя, е съставено от Татвите .]

140. Татвите са еднакви във всички същества на всички светове; от Земята до Сатялока , различна е само системата от Нади .

[Нервната система е различна във всички Локи . Многократно беше обяснено, че татвичните лъчи, разпространяващи се от всяка точка във всички посоки, пораждат безброй Трути , които са миниатюрни изображения на космоса. Лесно ще разберем, че те се намират в различни равнини, които са с нееднакъв наклон спрямо слънчевата ос, и се намират на различно разстояние от Слънцето. Отдалечеността на нашата планета от него е точно определена и живота на нея е така устроен, че лунните и слънчевите потоци на живота да въздействат с еднаква сила върху организма, който трябва да се поддържа. Татвите също трябва да бъдат балансирани. Може да съществуват и други сфери на живот, където енергията на двата потока и на Татвите може да е по-голяма или по-малка от тази на Земята. Тази разлика ще доведе и до различия в разположението на системата от Нади , както и на тяхната форма.

Това се наблюдава дори на Земята. Различните животни и растения имат различна форма. Това се дължи единствено на отделните Трути в различните равнини, които са с нееднакъв наклон спрямо оста на Слънцето.

Тъй като в процеса на еволюцията нуждите на разума се променят, различните Пранамая Коша изменят своите нива и по този начин са се трансформирали на земята, според окултната теория за еволюцията.]

141. Отляво и отдясно са петте нива [на Татвите ]. Знанието за Татвите има осем стъпала. Слушай, о прекрасна. Сега ще ги разкрия пред теб.

142. Първото е броят на Татвите ; второто е сливането на дъха; третото се състои в знаците на диханието; четвъртото е разположението на Татвите ;

143. Петото е цветът на Татвите ; шестото е Прана ; седмото е техният вкус; осмото е начинът им на трептене.

144. Чуй троичната Прана - Вишуват , активността [Слънцето], пасивността [Луната], в тези две форми [ активността е Чхара , двигателят, а пасивността е Ачхара или Стхира , получаващият движението ] . О, богиньо с лице като лотус, над дъха не съществува нищо.

145. Когато с течение на времето се появи способността да виждаш, той трябва да се съзре с много усилия. Йогите действат, за да излъжат времето.

[Йогите действат, за да излъжат времето - времето е редът, по който различните татвични фази трябва да се появят в живия организъм. При човека тази последователност се управлява от миналата Карма . Чрез енергията на предходната Карма човешкото тяло преминава през различни състояния на възприемане и в зависимост от възприемателната способност татвичното въздействие на времето - слънчевата Прана , причинява различни радости и скърби.

Практикуващият Йога управлява татвичните промени в тялото си и така мами времето. Ако той изхвърли бацила на болестта от организма си, той става неуязвим за каквито и да било епидемии.]

146. Нека човек запуши ушите си с палци, ноздрите си със средните си пръсти, устата с кутретата и безименните, очите си с останалите пръсти.

147. В това положение петте Татви постепенно се разпознават като жълто, бяло, червено, синьо и пъстро без никаква друга Упадхи [разлика].

148. Гледайки в огледало нека дъхът падне върху него; така мъдрите разбират разликата между Татвите според техните форми.

149. Квадратна, като полумесец, триъгълна, сферична и точковидна е съответно формата на петте Татви .

150. По този начин първата, Притхви , тече по средата; втората, Апас , тече надолу; третата, Агни , тече нагоре; четвъртата, Ваю , тече под остър ъгъл, Акаша тече между всеки две.

151. Апас Татва е бяла; Притхви е жълта; Агни е червена; Ваю е небесно синя; Акаша засенчва всички останали цветове.

152. Най-напред от всички тече Ваю Татва ; втора е Теджас ; трета е Притхви ; четвърта - Апас .

153. Между двете рамена се намира Агни ; в подножието на пъпа - Ваю ; в колената - Апас ; в стъпалата - Притхви ; в главата - Акаша .

154. Притхви Татва е сладка; Апас е тръпчива; Теджас е лютива; Ваю е кисела; Акаша е горчива.

155. Ваю тече с ширина осем пръста; Агни четири; Притхви дванадесет; Апас шестнадесет.

156. Движението нагоре води към смърт; надолу - към спокойствие; това под остър ъгъл - към безпокойство; средното - към издръжливост; Акаша е присъща на всички.

157. Когато тече Притхви , се извършват дела, които трябва да имат траен ефект; при Апас - преходни действия; при Теджас - груби действия; при Ваю - убиване, и т.н.

158. При Акаша не трябва да се върши нищо друго, освен упражняване на Йога ; всички останали действия няма да имат желания успех.

159. По време на Притхви и Апас се постига успех; при Теджас има смърт; при Ваю - намаляване. Според философите на Татвите , Акаша е напълно безполезна.

160. По време на Притхви доходите закъсняват; по време на Апас идват мигновено; при Теджас и Ваю загубите са явни; Акаша е абсолютно безполезна.

161. Притхви Татва е жълта, движи се бавно и по средата, потокът й стига до края на гръдната кост, има нисък звук, притежава слаба топлина. Тя носи успех на дела, чието действие се очаква да е трайно.

162. Апас Татва е бяла, движението й е бързо, в посока надолу, потокът й стига шестнадесет пръста надолу [до пъпа], има нисък звук и е хладна. Носи успех на благотворни действия.

163. Теджас Татва е червена, движи се със завихряния ( Авартагах ), в посока надолу, потокът й стига четири пръста надолу [до края на брадичката] и има много висока температура. Тя поражда груби действия [действия, които разпалват страстите].

164. Ваю Татва е небесно синя, движи се под остър ъгъл, потокът й стига осем пръста надолу, а температурата й е висока или ниска. Носи успех на преходни дела.

165. Акаша Татва е общата повърхност на всички и засенчва качествата на всяка от тях. Тя дарява Йога на Йогите.

166. Жълта, квадратна, сладка и движеща се по средата, даряваща радост е Притхви Татва , която тече дванадесет пръста надолу.

167. Бяла, като полумесец, тръпчива, движеща се надолу, принасяща полза е Апас Татва , чиито поток е шестнадесет пръста.

168. Синя, сферична, кисела, движеща се под остър ъгъл, източникът на движение е Ваю Татва , чиито поток е осем пръста.

169. Затъмняваща всички цветове, с формата на ухото, горчива на вкус, движеща се навсякъде е даряващата Мокша Акаша Татва , която не допринася полза в земните дела.

170. Притхви и Апас са благоприятни Татви , Теджас е умерена във въздействието си, Акаша и Ваю са неблагоприятни и причиняват вреда и смърт на човечеството.

171. Апас Татва е на изток, Притхви - на запад, Ваю - на север, Теджас - на юг, Акаша - в средата.

172. Когато Притхви и Апас са във фазата на Луната, а Агни е в Слънцето, тогава действително има успех съответно в грубите и в мирните действия.

173. Притхви носи богатство през деня, а Апас през нощта; в Теджас има смърт; във Ваю - намаляване; Акаша понякога изгаря.

174. За приспособяване към живота, за успех, за доходи, за обработване [или според друг прочит - за наслада и израстване], за натрупване на богатство, за разбиране смисъла на Мантрите , за въпроси относно битка, за заминаване и пристигане,

175. има полза периодът на Апас Татва ; по време на Притхви благоприятен е престоя независимо от мястото; чрез Ваю те стигат другаде; Акаша и Теджас причиняват загуба и смърт.

176. В Притхви се появява мисълта за корените ( Мула ), в Апас и Ваю - за живите същества; в Теджас се появява мисълта за минералите; в Акаша има празнина.

177. В Притхви човек си мисли за [буквално "има" ] същества с много крака; в Апас и Ваю за двуноги; в Теджас за четириноги; в Акаша за съществата без крака.

178. Установено е, че Марс е Теджас , Слънцето е Притхви , Сатурн е Апас и Раху е Ваю в дясната Нади .

179. Луната е Апас , Юпитер - Притхви , Меркурий е Ваю и Венера е Теджас в лявата Нади ; за всички действия.

[Изглежда, че татвичната стойност на планетите, описана в тези редове, се поддържа от малцина. Мнението на автора, което е и мнението на великия астролог Варахамихира, е изразено в стих 180.]

180. Юпитер е Притхви ; Луната и Венера са Апас ; Слънцето и Марс са Теджас ; Дракон, Кету и Сатурн са Ваю ; Меркурий е Акаша .

181. По време на Притхви задвай въпроси за земните дела [корени, Мула ]; по време на Апас - за живота; по време на Теджас - за минерали; по време на Акаша не питай за нищо.

182. Когато дъхът напуска Слънцето и Луната и навлиза в Раху , знай, че тя [Прана] е в движение и търси друго място.

183. Наслада, растеж, обич, игривост, успех, смях в Притхви и Апас ; липса на енергия за функциониране на органите, треска, треперене, напускане на родината в Теджас и Ваю .

184. Загуба на жизнена субстанция и смърт в Акаша - дванадесет са фазите на Луната [т.е. формите и пр., които приема негативната материя]; мъдрите винаги трябва да постигат познанието си с болка.

[Тези дванадесет неща са фазите на Луната. Тук тя олицетворява енергията, която храни имената и формите. Тази сила, Раи , в зависимост от татвичните трансформации се проявява в дванадесет различни форми.

Ще отбележа, че тук не става дума за дневния поток на лявата Нади .]

185. Трябва да се каже, че Татвите , Притхви и пр. са могъщи на изток, на запад, на юг и на север.

186. Прекрасна, трябва да се знае, че тялото е съставено от петте Махабхути - Притхви , Апас , Теджас , Ваю и Акаша .

187. Костите, мускулите, кожата, Нади и косата - това е петорната Притхви , както е описана в Брахмавидя [божествената наука].

188. Мъжкото семе, женските клетки, мазнините, урината и слюнката - това е петорният Апас , както е описан от божественото учение.

189. Гладът, жаждата, сънят, светлината, унесът - това е петорният Агни , както е описан в божественото учение.

190. Отделянето, ходенето, мирисането, свиването и надуването - това е петорният Ваю , както е описан от божественото учение.

191. Желанието да имаш, желанието да отблъскваш, срамът, страхът и разсеяността - това е петорната Акаша според описанието на божественото учение.

192. Притхви има пет свойства, Апас - четири, Теджас - три, Ваю - две, Акаша - едно. Това е част от татвичното познание.

193. Притхви продължава петдесет Пали ; Апас - четиридесет Пали ; Теджас - тридесет; Ваю - двадесет; Акаша - десет.

194. В Притхви доходите се забавят; в Апас идват на момента; във Ваю те са много малки; в Агни изчезва дори това, което ти принадлежи.

195. [Лунните домове] Дхаништха [1], Рохини [2], Джйештха [3], Анарадха [4], Шварана [5], Абхиджит [6] и Утарашадха [7] - те съставляват Притхви Татва .

196. Бхарани [1], Критика [2], Пушя [3], Магха [4], Пурвапхалгуни [5], Пурвабхадрапада [6] и Свати [7] - те съставляват Теджас Татва .

197. Пурвашадха [1], Ашлеша [2], Мула [3], Ардра [4], Ревати [5], Утарабхадрапада [6] и Шатабхишадж [7] - те съставляват Апас Татва , любима.

198. Вишакха [1], Утарапхалгуни [2], Хаста [3], Читра [4], Пунарвасу [5], Ашвини [6] и Мригаширша [7] - тези съставляват Ваю Татва .

199. За каквото и добро или лошо да пита пратеникът, ако той е застанал в посока на тази Нади , която тече в момента, желанието му няма да се сбъдне. Ако е застанал срещу почиващата Нади , резултатът ще е обратен.

200. Дори когато Нади е пълна, но Татвата не е благоприятна, не може да се постигне успех. Слънцето или Луната носят успех само в съчетание с благоприятна Татва .

201. Рама постигна победа при благоприятна Татва , а също така и Арджуна . Заради антагонистична Татва всички Каурави загинаха в боя.

202. Чрез бързина, придобита в предишни прераждания, или благодарение на добротата на Гуру , някои хора се запознават с природата на Татвите посредством съзнание, пречистено с постоянство.

Медитиране върху петте Татви

203. Медитирай върху Притхви Татва с Л [или Лам ] като неин писмен символ, защото тя е правоъгълна, жълта, със сладка миризма, носи цвят, чист като злато, освобождение от болести и лекота на тялото.

204. Медитирай върху Апас Татва с В [или Вам ] като неин писмен символ, защото тя е като полумесец, бяла като Луната, дава издържливост на глад и др. и предизвиква усещане, подобно на гмургане във вода.

205. Медитирай върху Теджас Татва с Р [или Рам ] като неин писмен символ, защото тя е триъгълна, червена, дава способността да поглъщаш големи количества храна и напитки и да понасяш изгаряща топлина.

206. Медитирай върху Ваю с П [или Пам ] като неин писмен символ, защото тя е сферична, небесно синя, дава способността да се издигаш във въздуха и да летиш като птица.

207. Медитирай върху Акаша Татва с Х [или Хам ] като неин писмен символ, защото тя е без форма, затъмнява много цвтове, дарява знание за трите епохи и енергията на Анима и т.н.

208. Където има човек, запознат с учението за дъха, там няма по-добро богатство от него. Известно е, че чрез познанието за диханието човек жъне добри плодове без никакви излишни усилия.

Откъсът е взет от книгата на Рама Прасад "Фините неща в природата", издадена на български език от Издателство “Аратрон”



Сътворението накратко за начинаещи.

A. БОГ и Словото-Светия Дух са едно
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
Б. Бог отделя от себе си Светия Дух
В. Светия Дух кръжи около Бог
Г. Бог праща Светия Дух да твори, но Светия Дух отново се връща към Бог, защото не иска да се отделя от него. Така се появява най-разпространената траектория – елипсовидната.



Д. Светия Дух се разкъсва на три части:Сили на Желанието, Действието и Поддръжката и така образува първичния звук ОМ-Амин.



Каузалните тела на всичко, което съществува са тези три Шакти, а след това Ади Шакти създаде детето/Шри Ганеша/.
След това Сътворението продължи на материално ниво.От ляво / МахаКали шакти/ е водорода, от дясно / Махасарасвати шакти/ е кислорода, централния канал / Махалакшми шакти/е азота, а детето /Муладхара- Шри Ганеша/ е въглерода.
С тези четири елемента започна създаването на амино киселините, а те са основата за създаване на живите организми.

Дали гравитационните вълни се състоят от частици гравитони

                 


Сега, след като детектора LIGO откри първия, втория и третия си сигнал от гравитационна вълна, тази част от теорията на Айнщайн, която прогнозира, че в тъканта на самото пространство трябва да има вълни, е потвърдена. Това води до най-различни интересни въпроси, включително и този:

Очаква ли се гравитационните вълни да демонстрират двойнствената природа на вълна-частица и дали физиците от експеримента LIGO вече замислят начин да тестват това като експеримента с двойния процеп?

Ето какво отговори астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на Forbes.

Двойнствеността вълна-частица е една от най-странните последици от квантовата механика, която някога сме откривали.



Изображение: Wikimedia Commons / Sakurambo, въз основа на работата на Томас Янг, представена на Кралското общество през 1803 г.

Всичко започва достатъчно просто: материя е направена от частици, неща като атоми и техните съставни части, а излъчванията са направени от вълни. Може да се каже, че едно нещо е частица, ако то прави неща като да се сблъсква, отскача или слепва с други частици, да обменя енергия с тях, да се свързва и т.н. А вълната се определя по дифракцията и интерференцията със самата себе си.

Нютон е смятал погрешно, че светлината се състои от частици, но други като Хюйгенс (неговия съвременник) и учените след началото на XIX век като Йънг и Френел показаха категорично, че светлината показва свойства, които не могат да бъдат обяснени, ако не се разглежда като вълна. Най-очевидното от тях е преминаването през двоен процеп - картината на фона на екрана показва, че светлината интерферира конструктивно (което води до ярките петна) и деструктивно (което води до тъмните петна).



Изображение: Wikimedia Commons/Dr. Tonomura and Belsazar. Забележете как интерференчната картина става все по-видима с достатъчно частици, въпреки че са минали през двойния процеп една по една.

Такова взаимодействие еднозначно характеризира обекта като вълна и така експериментът "доказва", че светлината е вълна. Но става още по-объркващо в началото на XX век с откриването на фотоелектричния ефект. Когато се пусне светлина върху определен материал, от време на време светлината ще "избива" електрони. Ако се направи светлината по-червена (да се понижи енергията) - дори и ако се направи светлината по-интензивна - светлината няма да избива електрони. Но ако направим светлината по-синя (с по-висока енергия), дори силно да се смъкне интензивността й, пак ще избива електрони. Скоро след това се оказа, че светлината се квантува на фотони и че отделните фотони ще се държат като частици, избивайки електрони, ако при правилната енергия.





Изображение: Wikimedia Commons.


Имайте предвид, че при енергии под определен праг, не се наблюдава йонизация, но над този праг, се случва йонизация с по-големи фотонни енергии, водещи до по-големи електронни скорости.

През XX век се появиха още по-странни резултати::

• Отделни фотони, преминавайки през един от двата процепа един по един се интерферират сами със себе си и създават картина, съответстваща на вълна.

• Електроните, известни като частици, също показват интерференция и дифракция.

• Ако се измери през кой прорез преминава фотонът или електронът, не се получаваинтерфренична картина, но ако не се измерва, се получава.

Изглежда, че всяка частица, която някога сме наблюдавали, може да бъде описана едновременно като вълна и частица. Нещо повече, квантова физика ни учи, че трябва задължително да разглеждаме частиците едновременно като вълна и частица, иначе няма да получим съгласуващи се с експериментите резултати.



Изображение: B. P. Abbott et al. (LIGO Scientific Collaboration and Virgo Collaboration), чрез PRL 116, 061 102 (2016 г.).

Стигаме до гравитационните вълни. Те са нещо уникално, защото сме наблюдавали само вълновата им проява, но никога не сме наблюдавали да се държат като частици. Но също както водните вълни се състоят от частици, ние очакваме, че гравитационните вълни също ще са направени от частици. Тези частици вместо водни молекули, трябва да бъдат гравитони, частицата, която предава силата на гравитацията и се очаква да се прояви като следствие на това, че гравитацията по своята природа е също квантово взаимодействие.



Изображение: Dave Whyte of Bees & Bombs.

Тъй като това е вълна, съдейки по наблюденията, която се държи точно както предсказва Общата теория на относителността, включително по време на фазите inspiral, merger и ringdown, спокойно можем да заключим, че тя ще продължи да се държи като всички вълнови неща, които теорията на относителността прогнозира.

Изображение: ParticleBites

В детайли те са малко по-различни в сравнение с другите вълни, с които сме свикнали: те не са скаларни вълни като водните вълни, нито са векторни вълни като светлината, която има във фаза осцилиращи електрически и магнитни полета. Вместо това, те са тензорни вълни, заставящи пространството да се свива и разширява в перпендикулярни направления, когато вълната преминава през този район.




                     

Тези вълни правят много от същите неща, които бихме очаквали от една вълна, в това число, те се разпространяват с определена скорост през среда (със скоростта на светлината през самата тъкан на пространството), интерферират с други вълни в пространството както конструктивно, така и деструктивно, тези вълни "се носят" на върха на всякаква друга кривина на пространство-времето, която вече съществува, и ако има някакъв начин да се накарат тези вълни да изпитат дифракция - може би при преминаване през силно гравитационно поле на източник като черна дупка - те ще направят точно това. Освен това, тъй като Вселената се разширява, ние знаем, че тези вълни ще правят това, което правят всички вълни в разширяващата се Вселена - да се разтягат и разширяват заедно с фоновото пространство на Вселената.



Изображение: E. Siegel, from his book, Beyond The Galaxy

Така че истинският въпрос е как да се провери тяхната квантовата част? Как да потърсим корпускулярната природа на гравитационната вълна? На теория гравитационната вълна е подобна на анимацията по-горе, която показва ясно как се образува вълна от много движещи се по кръг частици - тези частици ще бъдат гравитони и цялостната видима вълна е това, което открива LIGO. Има всички основания да се очаква, че имаме гравитони, които:


• имат спин 2,
• нямат маса,
• разпространяват се със скоростта на светлината,
• и се взаимодействат чрез гравитация.

Ограниченията, получени от LIGO за масата на гравитона са изключително добри - ако гравитонът има маса, то тя е по-малка от 1,6 х 10-22 eV/c2 или ~ 1028 пъти по-лек от електрона. Но докато не се намери начин да се провери квантовата гравитация с помощта на гравитационните вълни, няма да знаем дали гравитационните вълни имат характер и на "частица" или демонстрират ли гравитоните корпускулярно-вълнов дуализъм.

Една гравитационна вълна потенциално би трябвало да се състои от огромен брой гравитони, но измерването на отделните й компоненти е изключително трудно и далеч отвъд нашите експериментални възможности. LIGO не може да различи единични гравитони по същата причина, по която телевизионната антена не различава единичните фотони. При сигнал детекторът е залят с частици и не е чувствителен към малките, дискретни стъпки енергия. Ако съществуват гравитони, LIGO не може ги разпознае, той не може да различи огромното количество гравитони в една некватувана гравитационна вълна. Ето защо LIGO не може да не ни каже нищо за съществуването на гравитоните.

За това всъщност има няколко възможности, въпреки че LIGO е малко вероятно да успее. Виждате ли, квантово-гравитационните ефекти най-силно се проявяват там, където има силни гравитационни полета на много малки разстояния. Едва ли има по-добър случай да се вникне в това, отколкото сливането на черни дупки. При сливането на две сингулярности тези квантови ефекти - които трябва да са отклонения от Общата теория на относителността - ще се показват в момента на сливането, малко преди и малко след това. Реално погледнато ние не търсим времеви отрязъци от порядъка на пикосекунди, а не на милисекунди или микросекунди, за които е чувствителен LIGO, но това може да не е невъзможно.

По принцип разработени са лазерни импулси, които работят по скалата на фемтосекунди и даже атосекунди (10-15 сек - 10-18 сек), така че потенциално е възможно да се организира чувствителност, която да проследи малки отклонения от Теорията на относителността, ако могат да се пуснат наведнъж достатъчно интерферометри. Това изисква огромен скок в областта на технологиите, включително и голям брой интерферометри и значително намаляване на шума и увеличаване на чувствителността. Но това не е технически невъзможно - това е просто технологично трудно.

Ако успеем да проверим корпускулярната природа на гравитона, това ще завърши нашата представа за дуализма вълна-частица в тази Вселена. Ние очакваме това да е истина, но не знаем със сигурност. Надяваме, че нашето любопитство ще ни накара да инвестираме в изясняването на този въпрос, че природата ще разкрие тайната си и в края на краищата ще разберем.




Субстанционалните /идеални/материални частици и античастици са единствените точковидни, безтруктурни, безформени елементарни частици с потенциални свойства за съществуването, развитието и закономерното управление на света и достигане до разум .Законите на симетрията са по висши от законите на битието а промяна на посоката води до промяна на качеството.Безформените точковидни частици и античастици са огледални двойници, които се подчиняват на Антисиметрията и представляват Съвършената материална /нематериална/точка, първопричина и начало на всички неща или на всички материални структури и форми.Така определените потенциални свойства на Съвършената субстанция точка я прави не сътворима и не унищожима. Защото тяхната неделимост и безформие не могат да бъдат създадени или унищожени .Несътворимостта и неунищожимостта натази субстанция /точка/се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната/енергийна/точка – същност на духовната субстанция. Така че прото субстанцията може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум/поне в началото/ поради простотата на своята безструктурност и безформие.реално съществуващите противоположности във природата са не 2 а 4. Необходим минимум от 2 броя проточастици, за дасъществува и се развива света. За да протича необходимото взаимодействие, Идеалната материална точка трябва да има свой антипод или проточастицата да приежава огледален двойник – античастица, подчиняващи се на Антисиметрията. От тази простота, съществуваща само като качествено различие между частицата и античастицата, развитието върви към раждане на структурите и формите на материята. Така от първичната безформена и безсмъртна материя без количествено различие, само с качествено различие между частиците и античастиците, се раждат новите вторични структури и форми с определено време на живот. След което се ражда различието като промяна на формата и количеството, определени от останалите видове симетрия. Двете противоположни проточастици /частица и античастица/ притежаващи необходимите първични материални свойства са с име Бегетрон /Бˉ/ и Антибегетрон /Б+/, дадено от автора на „Тетралектика на природата” – в името на България. При взаимодействието на точковидната електроотрицателна проточастица Бегетрон /Бˉ/, с пртивоположната античастица – Антибегетрон /Б+/ се стига до унищожаването на противоположните електрични заряди, еднаквата маса, противоположните посоки на спиновото въртене ½ , противоположните елементарни магнитни полюси като се получават най-занулените структури: частиците на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/ или първичното материално, относително едномерното геометрично пространство.Щом получихме частиците на вакуума, то от тях може да се построи неговата структура, а най-подходящо ще е името им Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. От електродинамиката се знае, че елекричните сили се проявяват при неподвижни електрични заряди, а магнитните при движение на електричните заряди.Така че при въртенето на ляво на отрицателния Бегетрон /Б–/, се появява положителен магнитен заряд /полюс/, а при въртенето на дясно на положителния Бегетрон /Б+/, се появява отрицателен магнитен заряд /полюс/. При получаване на Вакуумона и Антивакуумона, по подобие на атома, единия електрчен заряд е център, а другия се върти около него и от двете точковидни частици се получават възможните две нови структури – частиците на вакуума. Възможните комбинации са само две. При Вакуумона център е отрицателния Бегетрон, около който обикаля положителния Антибегетрон, а при Антивакуумона е обратно. Така се унищожават елементарните магнитни полюси, но не се унищожават магнитните свойства, а се получават магнитни диполи с S и N полюси, при които стават действени лоренцовите магнитни сили. Така получените неразделими магнитни полюси могат да бъдат разделени само при разпадането на Вакуумона и Антивакуумона, за да се получи отново Идеалната материална електромагнитна точка, която вече има елементарен магнитен заряд – монополът на Дирак. Това обяснява невъзможността за откриване монополът на Дирак.Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навръзват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../, по подобие на химичните полимерни вериги, но по-правдоподобно, е че полимирните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура.  


               



Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.



Комбинативната възможност на нишковидната вакуумна структура, е че може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки. Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, материално пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки.. 






begetron426.blog.bg/
   





Тайната на света /отТодор Вачев/ 
Кратки бележки по книгата. 

Приемаме че има безкраен океан от свръхфинни прото-частици движещи се с различни скорости, може и по-големи от cкороста на светлината. При микроскопични флуктоации, трептене, се получава завихряне във микроскопични двойки торосоиди/латентни диполи, като постепенно всички те стават количествено и геометрично еднакви, неразличими един от друг, тогава именно ги наричаме вторични Х частици. Всяка от които съдържа 2 еднакви частици/истински атоми на Демокрит/


И така в природата/холограмата съществуват или са пуснати безкрайно много неделими микро обекти и те се свързват по два, образувайки всички Х частици. Ще си представим истинските атоми като микроскопичен облак от прото частици с особенна структура и организация на движение около един център. Движението вътре може скокообразно да придобива различен интензитет и да обхваща различна дълбочина.

При квантови удари на истинките атоми и Х частиците или между тях те могат да се превръщат в известните ел. частици съдържащи 2 или 3 атома. Това превръщане става по строги правила. При което истинските атоми придобиват спин маса, ел.заряд или други цялочислени заряди. Божественият промисъл се крие в структурата и своиствата на истинските атоми обуславяйки чудната хармония и разнообразие във света.

Свободните първични/пра частици приемаме за приносители съучастници в гравитационното поле а свободните Х частици/или виртуални фотони/ придобили постоянна скорост v=c приемаме за приносители на ЕМ и ЕЛ. поле и отчасти в гравитацията. Х частиците се движат в океан от първични частици и затова скороста им не достига до безкрайност а се мени по нелинеен закон стига до v>c след това пада до една мах. v=c/когато реактивната и активна производна се изравнят при някакъв мах/.

Макроскоп.флуктоации в резултат на субгравитационното поле и взаимодеиствия захваща все повече Х частици което води до свиване в миниатюрно за космическите мащаби много плътно и свръх температурно яйце. Виртуалните фотони придобиват пак v>c. Вероятноста за квантови удари рязко нараства и множество от тях от хомогени се превръщат в спинори/придобиват вътрешно спинорно движение или спин/Т.е. във резултат на квантови удари възниква незатихваща енергийна нееднородност възли/патрони/ - при което техните два истински атома без да се разделят един от друг придобиват еднопосочни спинове h/2 и h/2=1.

Така от хомогенните виртуални фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори краи него.Втори етап- ражда се гравитационото взаимодеиствие g, еднакво по физическа същност, характер и микромеханика със субгравитационното взаимодеиствие но много по интензивно от него поради огромният брои нови разсейващи центрове/ възли/ - съществуващи вече в самите атоми спинори. В този стадий първоначалните фотони пак придобиват v>c те отчасти се разсейват от атомите спинори и това обуславя гравифотоното поле f то поражда слаби сили на отблъскване между телата F=k.m.m/r2.
F се дължи на субгравитационното Х/по слабо - от виртуални фотони/и на гравитационното g /по силно - от реални фотони/ - като се приспадне малкото отблъскване антигравитацията f.

Под въздеиствието на F материята се устремява с още по голяма скорост към центъра и виртуалните и реални фотони бурно реагират. В резултат свръхенергийни фотони, а други се разпадат на отделни атоми спинори(частици античастици),с маси много по големи от наблюдаваните в съвремените ускорители. Едните са антисиметрични(частици античастици), а при другите имаме огледално симетрично квантово взаимодеиствие при което възникват двойка атоми спинори неразличими по никакъв външен белег от огледалният си образ, с маси в покой m>0-Барионни заряди. Антибариони не съществуват както не съществува анти-фотон или анти -мезон.Така с възникването на неутралните атоми спинори и бариони заряди наред със свръхенергийни фотони и атоми спинори които са частица античастица един спрямо друг завършва великият космически срив и започва великият топлинен взрив родил нашата галактика.

Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми хомогени в спинори. Истиването на Космичното яйце води до намаляване на взаимодействието между различните видове кварки и антикварки, техните свойства се изменят и в една по късна фаза възникват нуклеоните/протони и неутрони/Тогава ел.заряди с голям брои неутрино и анти-неутрино остават все още свободни. По късно нуклеоните образуват по тежки атомни ядра около тях се настаняват ел. заряди компенсиращи положителният заряд на тези ядра т.е. възникват химическите атоми. А оцелелите първични фотони превърнали се в реликтови заедно с освободените неутрино и антинеутрино и досега скитат в просторите на Мегавселената обуславяйки в голяма степен нейната скрита маса. 

Ако съществува гравитрон, то той най-вероятно е истинския атом на Демокрит - хомоген(и когато е в центъра трябва да е частица, кристализирала - по Славка Севрюкова), а извън него гравитационна вълна с голяма дължина и малка енергия. Целостта на нуклеоните се обяснява с обмен на неутрино и антинеутрино. Навън неутриното се превръща в всепроникваща частица, а вътре в структурата е силно енергийна вълна с много къса дължина, което е причина ядрените сили да се проявяват на много малка дължина, а на по-големи разстояния замират. И третата частица, фотон има средна дължина на вълна и енергия и управлява ЕМ-ма.

Така неутриното управлява микросветът/ядрени сили/, 

Фотонът-макросвета. 

Гравитрон/атом на демокрит, ПСИОН,праатом-хомоген/-Мегасвета, и носителите на силите на света са триада.

       


От наблюдаемата Вселена до дължина на Планк





Виртуални частици/Частица и античастица




Фитонна структура на физическия вакуум

 

 Зарядова поляризация на физическия вакуум



Спинова надлъжна поляризация


 

 Спинова напречна поляризацияна физическия ваккум на физическия вакуум


Рис.1 Диаграма на поляризационните състояния на физическия вакуум

И трите полета: гравитационното, електромагнитното и спиновото са универсални. Те се проявяват и на микро и на макро-ниво. Тук е уместно да си припомним думите на акад. Я. И. Померанчук: "Цялата физика е физика на вакуума", или на акад. Г. И Наан: "Вакуумът е всичко и всичко е вакуум".

От запознаването с теорията на физическия вакуум става ясно, че съвременната природа не се нуждае от "обединения". В природата има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, а "обединението" отразява единствено степента на нашето разбиране на взаимната връзка между полетата.

Трябва да се отбележи още един извънредно важен факт, отнасящ се до физическия вакуум като източник на енергия.

Традиционната гледна точка се свежда до твърдението, че тъй като физическият вакуум е система с минимална енергия, то от такава система не може да се извлече никаква енергия. Но не се отчита, че физическият вакуум е динамична система с интензивни флуктуации, които могат да бъдат източник на енергия. Възможността за ефективно взаимодействие между спиниращи (въртящи се) обекти с физическия вакуум, позволява да се разгледа от нова позиция възможността за създаване на торсионни източници на енергия.

Съгласно Дж. Уилър, планковската плътност на енергията на физическия вакуум е 1095 g/cm3 , докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 1014 g/cm3. Известни са и други оценки на енергията на вакуумните флуктуации, но всички те са съществено по-високи от оценката на Дж. Уилър. Следователно, може да се направят следните многообещаващи изводи:

Енергията на вакуумните флуктуации е твърде голяма, в сравнение с всеки друг вид енергия;

Чрез торсионните смущения може да се освободи енергията на вакуумните флуктуации.

Предполага, се че във физическия вакуум "са скрити" тъмната материя/черна светлина/ или скритата енергия, равни на половината от тези, които са реализирани при създаването на Вселената.