Последователи

петък, 21 юли 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 30



Какво е това щастие?

Отговор: Щастието е състояние, когато върху човек се спуска висшата светлина и напълва неговото усещане за вечност, съвършено съществуване.

Тоест, когато върху човека се спуска и протича висшата светлина, то напълва неговото познание, постижение и чувство на непреходност и съвършенство, абсолютно и ясно съществуване. Това е щастие.

            



Въпрос: Може ли такова състояние да дойде без усилията на човек? Нали има хора, които са щастливци по природа.

Отговор: Разбира се, в нашето ограничено материално съществуване може и стане така, че на човека всичко да му е добре и повече нищо да не му трябва, просто егоистично да вегетира. Защо не? Добери се до някое глухо селце, в някаква хижа, устрой си там уютна бърлога и бъди щастлив, ако можеш.

Но работата е там, че егоизма постоянно се развива, на него през цялото време трябва да му се дава ново напълване, иначе няма да бъдеш удовлетворен. Как да направя така, че тези чувства, които идват в нашия егоизъм, да го напълнят без всякакви проблеми? Единствено, ако той е ориентиран на отдаване, извън себе си, той няма да чувства, че е постоянно опустошен. В това се състои щастието: да създадем в себе си такива органи на усещане на живота, които се намират извън нас и тогава ще бъдем щастливи.

             



Въпрос: Счита се, че да се достигне щастие е нужна хармония и равновесие на свойствата. За какви свойства става дума?

Отговор: Хармонията на човека с обкръжаващия свят е възможна, ако ти и обкръжаващия свят станете като едно цяло. А това може да се случи само в този случай, когато започнеш да усещаш света, както самият себе си, да бъдеш загрижен за него както за себе си.


--------------------------------------------------------------------------------
           



    Към какво ни води природата


Реплика: Понятието „работа“ заема повече от половината живот на човека. Той започва да се подготвя за нея от малък: учи в училище, в университет, мисли си какъв да бъде. Но сега всичко това завършва. Възниква неочаквана точка на преврат.

              



Отговор: Сега нашето поколение е в много интересно състояние, когато работата, която е създала човека и на практика е определяла целия му личен, семеен, обществен, държавен и дори планетарен живот, изведнъж започва да губи своето значение.

           



Човекът вече не е включен в понятието „работа“, което е в противоречие с теорията на Дарвин, който е смятал, че трудът е създал от маймуната човек.

               



Освен това, теорията на Карл Маркс, която твърдеше, че ще стигнем до победа на социалистическия труд, когато всеки ще получава според нуждите си и доброволно ще отдава своите способности, също вече не работи. Защото сега нищо не се изисква от теб. Вземаш необходимия минимум и това е всичко.

        



Къде да си намерят работа? В търсенето ѝ хората пътуват по целия свят, както това се случва отдавна. Така че самата концепция за работа, която човек изгражда, избира я по душа, която му носи материално удовлетворение и има сериозно социално ниво и перспектива, абсолютно изчезва.

       

И ето какво е интересно: заедно с това изчезва и изкуството. Защото литературата, музиката, поезията, киното, театъра са също работа, която постепенно ще променя своята цел и значение в нашия бит.

В човечеството се променят желанията, намеренията, целите. Затова всичко, което може да научи човекът от човека, не е нещо смислено за него. Ако някой нещо е написал, то изначално не ме интересува.

               

Нашият егоизъм започва да се издига по-нагоре, той иска по-високи, по-значими усещания – ако това е живот, тогава наистина да е живот. А всякакви сантиментални романи и сълзливи сериали, които в наше време изобилстват по телевизията, ще минат на заден план, защото желанието към тях постепенно ще изчезне.
          

И какво ще остане тогава за човека? – Нищо! Голият смисъл на живота, който е невъзможно да бъде намерен нито в литературата, нито в изкуството, нито в музиката, в нищо, дори и в техниката.

Хората ще създават роботи, които ще работят за човечеството. А след това какво? – Няма работа, няма какво да правиш, никой с нищо не те задължава. Ако се измисли нещо изкуствено, то само ще замърси атмосферата на Земята.

             


Въпрос: Към какво ни тласка природата? Всички хора да мислят за смисъла на живота?

Отговор: Не. Смисълът на живота не се постига със седене и работа с мислите, а с изграждането на вътрешна система от връзки между нас, в която започваме да чувстваме съвсем други измерения, нов свят – още по-нов и по-нов и така все по-високо и по-високо.

    



Духовният свят не е триизмерно пространство като нашия свят, там няма рамка на времето. Ние отиваме на скоростта на светлината, скоростта на нашето ментално, духовно общуване между нас и се издигаме до съвсем различни методи на комуникация.
              

Връзката между нас ще бъде съвсем друга, на вътрешно ниво, което няма никакво отношение към невроните на главния мозък и нервните клетки. Ние ще бъдем един единен организъм. В допълнение към нашите физически тела ще има ментална, духовна връзка между нас и ние ще влезем в друг свят.
                


                                      





Човек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.



Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.


Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.


> Темида спаси от затвор сина на прокурор, обвинил Цветанов за подслушванията
                     
                               


Накъде природата води човека?



Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.







Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.



Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.


Имаме ли охрана свише?




Въпрос: Преди около две години с мен се случи следното. Разхождахме се с жена ми и двете ни деца по улицата в събота, когато няма коли, всичко наоколо беше много пасторално и тихо. Стигнахме до пешеходна пътека и спокойно минахме по нея, защото наоколо нямаше никой.



И изведнъж виждаме, че нашият син малко се забавя в прехода и точно в този момент се появява кола, движеща се с бясна скорост, удря го и го изхвърля заедно с велосипеда на пътя.



Непонятно е от къде се появи, защото наоколо нямаше никакви коли? И как шофьорът удари момчето, защото виждаше целия път. Оказа се, че се е заговорил с пътниците в колата. Цялата история свърши благополучно и синът ми почти не пострада.


Това беше просто като на кино! Невероятно е как се случи, как свърши, почти без щети, защото изходът можеше да бъде фатален. В тази ситуация има ли лична охрана свише или не?

Отговор: Няма никаква лична охрана. Личното управление е насочено само към това, да доведе човека до съзнателно включване в системата на природата. А всичко останало се случва според потребността на системата от придвижване към разкриване на действащите в нея сили. Ако се е случило такова събитие означава, че то е трябвало да се случи в един от елементите на системата.

„Лично управление“ означава, че един от елементите се отделя от цялата система със своите специфични вътрешни свойства и изпреварва всички останали части в своето развитие. Това развитие го издига на друго ниво в сравнение със своето поколение, защото той трябва да се издигне и да изпълни някаква специална мисия.

А в случая с автомобила и момчето няма лично управление, а има система, която е трябвало да отработи всички тези събития в такава форма, за да даде определено знание и усещане на детето, на цялото семейство и на шофьора.

Трябвало е вие бързо да влезете във връзка между вас, може би само за този миг, а след това да се разделите и да се движите напред. Но каквото и да се случва, става само за да ни придвижи към постигането на силата, която движи системата. Няма нищо, което да се случва извън тази програма и цел.

Особена охрана свише има само за избрани хора, които достигат особено, индивидуално развитие с висшата сила. Те като че ли излизат от общата маса и започват да развиват своите усещания и разбиране, работейки в системата индивидуално и вземайки върху себе си функциите на висшата сила. И тогава те се включват в системата по особен начин и попадат под лично управление.

Но това е, защото те се издигнат над общото управление. Те вече не се отнасят към него, а искат да действат съгласно личното управление. Те имат особена мисия, това са особени хора. Подобно на няколкото хора, които стоят начело на правителството и решават за цялата страна. Въпреки че в обикновения живот на нас само ни се струва, че правителството решава нещо, а всъщност всичко е изцяло в ръцете на висшето управление.

Общото управление предполага, че всичко в този свят се случва по написаното от висшата система. А личното управление е, когато човек започва да развива собствено осъзнаване, изучава системата и взема в свои ръце ръководството над нея. Само над него има лично управление, защото той прави допълнителни действия, които може да изпълни, като ги отнема от висшата сила.

Това се отнася именно за вътрешното развитие на човека, а не за външните събития, които се случват в нашия живот. Само в това е свободата на избора на човека: да вземе кормилото на управлението в собствените си ръце.



Светът се управлява само от единната сила на Природата. А да въздействат на нея могат абсолютно всички хора, но само в степента на тяхното положително влияние.

Не можем да влияем отрицателно на нищо. В нашите сили е само да ускорим нашето развитие със своите положителни действия. 



Въпрос: Ако не можем да влияем отрицателно на придвижването на човечеството, нима всички злодеи и тирани, масово унищожавайки хората, не са го правили?

Отговор: Всички отрицателни сили на природата, които ни се представят във вид на исторически фигури в минали години или в настояще време, движат историята към положителен, предварително зададен край. Само в това направление и става нашето движение.


В точката на избора 

Свободата на волята е тази точка, която привлича човека към святата науката, за да определи, има ли свобода на избора или не.

Ако свободата на волята не съществува, той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

По принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.



Всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на предварително поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние човекът няма никаква свобода.



Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.



В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.




                          


Да припомним Трите големи заблуди на 20 век, под флага на които протече историята на този мракобесен век. Век на ужасна негативна жетва за братята на сянката. Първата голяма заблуда бе, теорията на Дарвин, че всъщност човекът няма никакъв божествен произход, а е напротив произлязъл по чисто физически еволюционен път от маймуната. Уви. Заблудата е била извършвана по толкова умел начин, че и днес приятели атеисти продължават да говорят подобни нелепости въпреки че досега никой не е виждал дадена маймуна да еволюира, и въпреки че досега беше доказвано хиляди пъти обратния процес, как от подивяване на човека, може да се стигне до маймуна.

Втората голяма заблуда бе примъкването в абсолютна тишина на метода на хипнозата в научното пространство. Да, тя бе превърната в наука. И с това се сложи началото на утвърдените експерименти в човешкото подсъзнание. Бе допуснато открито да се управлява обществото на равнище подсъзнателно, а това бе вече абсолютна чиста манипулация. Не се отчиташе, че човек не винаги взема решенията в състояние на своето съзнание, а понякога както винаги се получава при употреба на алкохол и дрога, той бива манипулиран на основа на това, че подсъзнателно му се въздейства върху процеса на вземане на решения.

И третата макрозаблуда на 20 век, бе изтриването от съзнанието на обществото на фигурата на т.нар. Княз на тъмнината. Така бе унищожена цялостната съпротива на човечеството срещу който и да е. Врагът бе превърнат в отсъстващ демон,, и на негово място се настани доктрината на НюЕйдж, че трябвало да се мисли само позитивно и само така дяволът щял да изчезна, тоест с помощта на положителните модели, не се давало никакъв достъп до силата на Разрушавата част. И така, Сатана или Луцифер бе премахнат от възможното съществуване на тази земя, остана само някакъв си Княз, който така или иначе никой не искаше да приеме за реален. Като самите демони минаха към т.нар. група на извънземни посетители на тая планета.
                         



След изясняване на Трите главни заблуди на века, и след регистрирания факт, че човечеството се управлява вече хиляди години по най-първобитния начин с тоягата и пирамидата, чрез насилие и грубо подчиняване на силните на деня, да представим и един от най-великите финтове на братята на сянката, който те използват в своите ежедневни подвизи върху полето на негативната жетва.

Да, тяхната цел, е да се постигне колкото се може по-висок процент, негативна жътва, ако би могло даже и 95 процента.
ОСНОВНА ЦЕЛ НА СИВИЯ "РЕЗНАТ" РАЗСАД Е УПАДАНЕ НА ДУШИТЕ КЪМ АДСКИТЕ ПАТАЛИ НА БИЛА СВАРГА.

Е, ето го и финта: Великият финт, с който те винаги са печелели досега. Удължаване на еволюционното развитие с изкуствени мерки, поставяне на човека в състояние на какъв да е телесен недостиг. В резултат на което, той рано или късно се пречупва, няма как, тъй като е обитател в материално тяло. И след това започва на картечни откоси, погасяването на т.нар. карма, според закона за причина и следствие. Дали се прилагал точно този закон! Ето вижте: Човек се ражда беден, и започва да търси по необходимост начин за да излезе от това състояние на недостиг. Изведнаж върху него се изсипва като из ведро, огромното богатство и го поставя изведнаж в състояние на свръхизлишък. После отново той попада по няма и къде, в старото положение на бедност, и така на цикли постоянното въртене в тази безкрайна самсара, толкова излишна, колкото и самата хипотеза на братята на сянката, че можело само по този начин да се обясни на човека правилния път. 50 години богатство и 50 години бедност, и отново омагьосания кръг. Прочутото зацикляне. 

Дълго време човек седи без подслон, и о Боже, изведнъж върху него се изсипват няколко жилища. И кому е нужно това. 

Дълго време никаква стотинка в джоба и безкрайни гладувания и лишения, и изведнаж се изсипват тонове блага върху същия този човек. Кому е потребно всичко това, може би само заради осъзнаването на ценността на материалното. 

Нима толкова страдания са неизбежни за да се постигне едно осъзнаване и защо то да бъде на такава цена извоювано! Проблемът е за адекватността на днешните ценностни модели на възпитание и еволюционно развитие. 

Методите на камшика и лютата болка, а нужно ли е това за еволюцията на човека! Нужно ли е. И защо винаги това се приписва на Великият Отец – Създателят! Защо! Това не е ли използване на заблуда за човека! 

От кого се назначават тези методи и доколко се правилно прилагат? Щото иначе бихме казали, че тука е наистина едно експериментално поле в което „самозвани дяволи” размахват бичове и прилагат безсмислени методи във времето за което те са обречени да пребивават на тази земя. Те – да, но не и за тези, които са само пътници от тука. Какво да кажем за безпристрастните наблюдатели, които няма как да не са опитали частица от „великите методи на възпитание”, на собствения си гръб!

В този смисъл е крайно време да зададем въпроса, кому е потребен подобен метод на възпитание, именуван с право „суша и наводнение”, при положение че човек може да живее с малко вода и с много вода, но без вода никак. Кому е потребен този метод на възпитание, без никакви пари и с много пари, при положение че без абсолютно никакви пари не може да се живее никак. Нима може да се иска повече от човека, отколкото той е способен да даде! Без материя, как би могъл кой да е, от днешните наставници, кой да е някой си, да пребивава на тази земя, просто ей така, без подслон, без храна, без работа и без права.

А сега вижте как живее една трета от днешното население на тази земя, планетата земя!Вижте и прегледайте днешната житейска ситуация върху тази планета. Вижте колко милиарда от населението гладуват! Колко са без работа и без най-елементарните права на живот върху тази земя! Как те се възпитават по този уникален начин! Точно по този начин! А това ли е всъщност спазването на Закона на Вселената, Закона даден от Великият Отец - Създателят на всичко живо.

Някой някога да е казал на това човечество, че съществуват във Вселената Изначални права на всяка една жива душа, и че тези Правила са част от Вселенският Закон и от Моралният Кодекс на тази Вселена.

Да, но братята на сянката, самите те си признават, че тяхната цел, не е само да опазят тук живота на тази планета, а преди всичко да натрупат максимално количество отрицателна жътва. Значи, те нямат никакво отношение към човешкия род, така ли е! А гледат на него като на един експеримент и средство за спечелване на дивиденти!

В последният израз се крие и трагедията на днешната житейска ситуация. А именно – в битката между двете ложи за процентите на така наречената жътва. Нещо повече, братята луциферианци откровено си признават, че Животът бил игра, и в този смисъл всеки човек си бил избирал ролята , когато идвал тук на земята. За извънземните наставници, да, но нима това е така за душите, които сега се раждат и тепърва трупат опит – очевидно главно с методите на отрицателните опитности! Разбира се, че е време това отвратително шоу да престане да съществува. Това ли е животът заради който Алберт Швайцер замина в джунглата за да носи живот на тамошния човек, гладен, болен и измъчен. В същото време обаче господата говорители на Луцифер Адам Вайсхаупт и Алберт Пайк открито проповядваха своите теории. Да, това е истината за Луцифер, приятели и господа. Алберт Швайцер и Алберт Пайк! Вижте делата им!

Луцифер! Наистина никого не е вкарвал в газовите камери, и никога не е създавал войните, но със своите методи представителите на тази йерархия създадоха подобни човеконенавистни условия, и така бяха предопределенн абсолютно точно и двете световни войни на 20 век.

Нека отново повторим, че като, основен метод на извоюване на победа в битката с материалния човек, се прилага в Ложата на сянката метода наречен „суша-вода, наводнение-суша и пак вода, наводнение”, или с други думи „теза антитеза и синтеза”. Бедност, богатство и отново бедност на малко по-висока октава. И така до пълно зацикляне, без възможност за отскубване от дяволската примка. Огън и лед се редуват до безкрайност, като не се отчита, че човекът е освен материя, в същото време и душа, която обитава тази материя. И не е въпросът само да се оцелее физически, а съответно и със съхранена цялост на душата. Пукната полза няма от физическо оцеляване на вида, ако душата не обитава същия този човешки вид. Иначе расата ще е станала една армия от биороботи, които се командват от върха на пирамидата. Край на еволюционното развитие без наличието на душа у човека.

Като „велики майстори” на метода на ограничаването, отклоняването и налагането на изкуствени филтри, на барикадите и баражите, бентовете и препречванията на водните стихии, братята на сянката са разбрали, че понякога с природата шега не бива. Щото не един път в своите „велики експерименти”, някой от тях се е изгарял в опита си да препречи водната стихия на планетата земя.

На едно място на планетата е пълно с блага, а на друго място, хората умират от глад. И така само заради безмерния егоизъм на един елит, който иска да господства на цялата планета, забравяйки, че самата планета не е ничия, освен на самата нея, тъй като Планетата земя е жив организъм. Експериментите именно с нея показаха в последните векове ниската диваческа култура на управление на човечеството с която си служат приятелите от Ложата на сянката. За тях бе казано – „разпрегнали са кервана и са го ударили на ядене и пиене, и чакат ли чакат, някой от високо да дойде да изчисти нарастващата боклукчийница”, в която превърнаха днес цялата планета поради неразумното и некадърно управление на нейните ресурси.

Метод на хитруване, метод на законничество, т.е. сляпо следване на закона според собствения интерес, само където имаме изгода, метод на фарисейщина, лицемерие и шикалкавене, метод „ако мине случайно”, всички тези методи са отработени по стотици хиляди пъти през последните хилядолетия от братята на сянката.

В основата на тия методи седи една проста работа, да се спечели Играта, а самите последователи на прочутия Денница заявяват, че всичко е само една Игра и като такава, те искат да спечелят, без да подбират средствата, моралът за тях е само една конвенция. За справка „Морал и догма” на Алберт Пайк.

Структура, която предопределя негативната жътва е опасна структура от позицията на бъдещето на човешкия род. Чия е тази структура, нека оставим читателя сам да намери своя отговор.И да оставим да виси въпросът в неговото съзнание, наистина ли всяка светлина е светлина. Защото студената светлина е антипод на любовта и топлината на човешкото сърце.

И по нататък, накъде – към колективното съзнание или зациклянето в собствения егоизъм на посветен и адепт?

              



Методът на баражите, бентовете и филтрите – суша-безводие и наводнение, и после пак отново суша, и така до безкрайност в постоянно зацикляне

С този метод човечеството се управлява вече хиляди години, целта му е да има постоянно изсмукване на човешка енергия и до безкрайност да се продължава източването на човешка енергия, сякаш главната цел на човешката еволюция не е в крайна сметка човекът да се откъсне от веригата и да поеме свободно нагоре своя път на свободно развитие

Понятието за карма също обслужва този метод и самото приложение на Карма е вече в основата на този метод. Нещо като затвор в който началник и надзирателите нямат интерес от освобождаването на своите затворници, тоест те играят играта и биха имали печалба на основата на използваната енергия от затворниците.

Самият факт не е ли достатъчен, че за самата Черна Ложа - Ложа на сянката -  главният принцип и цел, не е постигане на еволюционно развитие, а преди всичко постигане на успех в самата Игра, тоест негативна жътва при всякакви условия.

Само позитивната жътва води до еволюционно развитие, докато негативната способства за зациклянето на човечеството .

Негативната жътва е алфата и омегата на мотивацията на братята от Ложата на сянката. Само с осъзнаването на самата негативна жътва, може да се разбере работата на братята на сянката и самият Луцифер, който е време един път завинаги да излезе от покритието на разговора от типа – „ама той Луцифер, какво лошо има в това, това нали е все пак Светлина”.

Да, тази светлина е студената светлина и тя е същата която готви негативната жътва на това човечество. Всеки има своето право. И едната и другата ложа. Само че едните с позитивна жътва водят човека отвъд – към следващата човешка раса, а другите ги пращат отново в поредния застой на еволюционното им развитие.

                        

Черно Братство (ЧБ)- Ерархия
ЧБ е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност.

Докато ББ( Бяло Братство)работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, ЧБ работи в корените на живота. Докато ББ работи в главата и гърдите на Космичния Човек, ЧБ работи в стомаха, черния дроб и червата. ББ, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, а ЧБ – с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. 

Ерархия на Черното Братство - Ремикс

На върха на пирамидата като наблюдател е Черното Влечуго.

По долу са сиви, левити и кагани, ...и т.н,...

На най-ниско ниво са службите - легални и нелегални  - на световните държави...

...50% от населението на планетата.

Опове(клонинги и хора без душа), обладани от демони, упаднали и животински души в човешки тела са служителите на тъмната ложа на ниско ниво.

Законите на симетрията са по- висши от законите на битието.

    

            






И трите космически институции – Великото Всемирно Братство, Бялата ложа и Черната ложа, разполагат със свои проекции на различни равнища в Битието. Традиционното им разположение е следното: в центъра на всяка галактика се намира седалището на Всемирната Космическа ложа, а в рамките на всяка звездна система действат диференцирани поделения и на Бялото, и на Черното Братство.

Всяка една от трите ложи притежава организация от разумни същества и проявява дейността си в определени параметри. Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите – както в отделните галактики и сродни звездни образувания, така и в Единната Космическа реалност като цяло. Тя е тази, която изготвя и съхранява плановете за еволюцията и дава новите духовно-културни потенциали на общностите от съзнателни форми на живот на безбройните космически цивилизации. Тя е център на жизнените проявления на Цялото и създава съответните планове за зараждане и развитие на ерите, епохите, расите и културите на всяка разумна общност.

Двете останали ложи – Бялата и Черната, се намират под непосредственото ръководство на Космическата ложа. Това са в същност двата знака /+/ и /-/, посредством които се провеждат действията за реализиране на Божествения план за еволюцията във всички царства на Живата Природа. В съответствие с езотеричното познание и Бялото, и Черното Братство функционират и се изявяват съгласно из-вестни закони и правила, които са еднакво меродавни и за двете ложи.

Велико Всемирно Братство(Всемирна Космическа Ложа)
(съчетава принципите и методите на добро и зло)

Бяло Братство (Бяла Ложа)(път на дясното посвещение;
основен метод – на доброто)  

Черно Братство (Черна ложа) (път на лявото посвещение;
основен метод – на злото)















Групите за насочено потребление/поражение на ГЕРБ, ДПС И БСП, действат синергично под ръководната роля на ДС-ТОРА НОСТРА

Мъдрите думи на Дийпак Чопра за контролиращите личности.

          


Контролът е начинът, по който нашето его „разрешава" проблема със страха ~ Дийпак ЧОПРА

Всички искаме да ни се позволява онова,което пожелаем; всеки път,когато някой се опита да ни контролира, в сърцата ни се надига бунтарски импулс.

Тези две думи - контрол и толерантност, са синоними на привързаност и непривързаност. Ако толерираш, ти оставяш другите на мира от любов; ако контролираш, ти вместо това им налагаш личния си начин на правене на нещата, според собствените си убеждения и очаквания. Тук е заложен съвсем непосредствен, психологически проблем,който по един или друг начин присъства в почти всяко съжителство.

Когато в едно съжителство единият се опитва да контролира другия, първият обикновено не признава за какво става въпрос. Наместо това той обявява мотивите си за любов. Не е ли любов да закриляш партньора си, да се грижиш за неговите интереси, да имаш поглед върху въжделенията и желанията му? При мнозина това минава за неподправена любов. 

               

Един пример е съжителство, в което мъжът настоява да държи жената далеч от информацията за финансите. На нея не й се позволява да вижда чековата книжка;точният размер на дохода на мъжа не се съобщава; всеки опит тя да спечели собствени пари бива отхвърлян или обявяван за немислим. Макар в миналото това да е било практика, самоуважението на жената вече е на такава висота, че намеренията на всеки мъж,който се опита да й наложи "финансово безсилие,"са напълно прозрачни:той иска да я контролира. 

Коренът на този вид мъжки контрол очевидно е в убеждението, че жените са твърде инфантилни, нерационални и повърхностни, за да боравят с пари. (Естествено, социолозите доста отдавна опровергаха подобни убеждения, показвайки, че жените, ако не друго, имат по- консервативен и трезв подход към финансите, отколкото мъжете. Няма жена, завлякла непоправимо банкова институция или довела национална банка до фалит) Но, този опит за подчертаване на слабостите на жената прикрива по-дълбокия мотив на мъжа,който е неговото безпокойство, че не би оцелял без тотален финансов контрол. Почти винаги е налице и още една брънка от веригата, а тя е, че без контрола на кесията, той не би могъл да задържи любовта на жената, защото дълбоко в себе си контролиращите хора се боят да не бъдат изоставени. 

Представете си, че на такъв мъж му се каже, че е необходимо да предаде контрола, като разкрие всичките си финансови тайни на жена си и освен това тя трябва да участва в харченето на неговите пари,като взема част от тях за себе си, без да се допитва до него как да ги харчи. Това би бил най-директният начин той да се противопостави на безпокойството си;така би излязла на показ липсата на любов,която неговото поведение прикрива. Но налагането на подобна промяна всъщност не би излекувало страха;това може да стане само след промяна на съзнателното мислене. 

Контролът е начинът, по който нашето его „разрешава" проблема със страха. Всеки път, когато някой изпадне в контролиращо поведение, подсъзнателно се задейства един от следните сценарии: 
Боя се, че някой ще ме отхвърли. 
Боя се от провал. 
Боя се да не сгреша. 
Боя се от безсилие. 
Боя се от унищожение. 

Никой от тези страхове не ни прави лош или слаб човек. Всеки се сблъсква с подобни страхове, но само хората,които не могат да признаят вътрешните заплахи, се борят с тях, прибягвайки до контрол. 

                

Контролиращият човек изглежда освободен от страха; това е фасадата, която контролът демонстрира пред света. Ние даваме висока социална оценка на видимото наличие на контрол над живота, което от своя страна допълнително затвърждава убеждението на егото, че поведението на контрол дава резултат. Проблемът, който не се засяга, е, че контролът всъщност, никога не премахва несигурността, която прикрива. Точно обратното, той увеличава страха, отричайки съществуването му. 

              

За кой поведенчески модел говоря? В клиничната психология много видове поведенчески модели се смятат за контролиращи - перфекционизмът, упоритото придържане към някоя гледна точка, нетолерантността, грижата за нечии потребности, разочарованието,когато очакванията не се сбъднат, изграждането на лъжливи очаквания, чувството за собственост, алчността и склонността за изпадане в ярост,когато някой възразява или се противопоставя. Следващият списък предлага широк спектър от поведенчески модели,които мнозина приемат за нормални. Проучете го, за да осветлите собствения си модел: 

Имате ли тайни от любимия си, особено по отношение на парите? Налагате ли се при разговор и очаквате ли гледната ви точка да бъде призната за правилна? Водители си мислен списък на моментите, когато човекът, когото обичате ви е разочаровал? Таите ли злоба? Когато правите предложение, засягате ли се, разочаровате ли се, ако то не се приеме? Вярвате ли тайно, че въпреки всичко сте прав, след като хората са ви пренебрегнали и са сторили онова, което са искали? Оценявате ли за себе си как най-общо стават нещата? Давате ли си труд да промените убежденията си, когато бивате опровергани или доказано грешите? 

                

В един или в друг момент, в името на любовта всички прибягваме до тези модели на не- любов. Казваме на някого: „Обичам те“ и тайно водим списък на слабостите му. Краят на подобно поведение започва,когато видим,че контролът е несъвместим с любовта. 

             

„Обичам те“ и „Очаквам от теб да се държиш както аз искам“ произлизат от две напълно отделни части на душата - едното от духа, другото е от егото. 

Закрилянето на друг човек прилича на вид поделяне на твоята мощ, но в същото време то не му дава възможност да предизвика тази сила или да се сдобие със своя собствена. Ако последното твърдение ви се струва необосновано, помислете за диктаторите,които винаги тръгват с увереност, че съсредоточаването на властта е за доброто на държавата. Тогава народът се превръща в тълпа безпомощни деца, живееща според благоволението на политическия бащица. Но независимо от влиянието върху благосъстоянието на хората, диктаторите неизбежно живеят в страх. 

         

От никого не може да ви е страх повече, отколкото от онзи, чиято сила сте отнели, дори той или тя да са били съгласни с това. С цел да опази властта си, диктаторът е принуден да налага все по-голям и по-драстичен контрол, всявайки страх във все повече и повече хора, докато нещата ескалират отвъд рамките на контрола и хората се разбунтуват. 

Много съжителства се развиват на същата основа. В името на любовта единият човек си присвоява властта, а другият се отказва от нея. Вместо това обаче да ги сближи, те откриват, че си стават все по-чужди, защото този с властта започва да се чувства виновен или тираничен, докато другият усеща огорчение и понякога въстава. Контролът не е решение на проблема със страха.

      


Източник: Дийпак Чопра: „Пътеката на любовта“ Снимки: The Daily Beast, Thirteen.org

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Търпението

                    

Учителя: "Какво е търпението? Неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владение на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора.” „Щом мислите за доброто, трябва да мислите за търпението, което е свързано с доброто. Доброто пък е свързано със злото. Следователно, за да придобие търпение, човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействащи сили. Злото и доброто взимат еднакво участие при развитието на човека. Един ден те ще представляват неговите накити. Засега злото е вън от човека, но се стреми да проникне в неговия вътрешен живот. Доброто пък е вътре в човека и не пуска злото в него, вследствие на което между злото и доброто се заражда непрестанна борба. В тази борба злото някога ще се умори и ще се обезсили. Щом се обезсили, то ще се откаже от желанието си да проникне в дълбочините на Божествения Живот, дето царува Любов и вечен мир.“ „Търпението е качество на разумните и великите хора. Само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.“ „Търпението не е качество само на човешката душа. Ако знае как да постави търпението като идея в ума си, посредством него човек ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности в ума си и ще ги впрегне на работа.“ „Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бога, че е търпелив. Мнозина запитват защо им е търпението, не може ли да се живее без търпение? И без търпение може, но нищо няма да се постигне.“ „Съвременната култура е култура на нетърпението. Хората считат нетърпението за свое качество, но то е движение надолу. Търпението е движение нагоре.“ „Трябва да си тъй търпелив, както Бог е търпелив – иска се абсолютно търпение! Да бъдем абсолютно търпеливи, значи да бъдем съвършени, а съвършенството е идеалът на нашето развитие.“

              

„Търпението не е вродено качество, а трябва да се придобие. Страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. Ако се заемете първо да се научите на търпение в живота – всякога и всичко да изтърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. Страданията са един метод за придобиване на търпение – това е една Божествена Наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява. Например желязото го турят в огъня, нагорeщяват го и го турят във водата два-три пъти, докато се закали.“ „Всички страдания в света имат за цел само да изградят у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито трудности и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Търпението е храна за сърцето, то е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние на най-разумните, на най-силните същества в света.“ „За човека във физическия свят е нужна вяра, а вярата се нуждае от Любов и търпение. Тези три качества са необходими за правилното развитие на човешкия ум. Който няма вяра, Любов и търпение, той спъва умственото си развитие.“ „Търпението е основен стълб на живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко. Търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Само ученикът може да разбере търпението, защото то е качество на душата. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и ума си, чийто живот е временен, преходен.“ „За да се справите със страданията, с трудностите в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. За да придобие търпение, човек трябва непременно да се намира под влиянието на двете противоположни сили – на доброто и на злото.“ „Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота.“ „Търпението не е неволя, а качество на разумния човек. Само разумният човек търпи.“ „За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива тогава, когато във всичко и навсякъде човек вижда Бога.“

                     


„Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира.“ „Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.“ „Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. … За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи.“ „Първото условие, което се изисква от учениците на Окултната наука, е абсолютно търпение. Търпението е съзнателен умствен процес. Сега хората нямат търпение. Бият някого, казват му: «Търпи!» Това не е търпение, това е неволя! Търпението е качество само на свободния човек. Търпеливият човек не трябва да бъде външно безучастен към нещата. Търпелив човек може да бъде държавникът. Търпелив човек може да бъде министърът. Търпелив човек може да бъде философът. Майката също може да бъде търпелива. Великите хора трябва да бъдат търпеливи. Да бъдеш търпелив човек, значи да бъдеш велик човек, да понасяш лесно всички трудности на живота.“ „Когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, а на самия него. Усетът за време не е развит у него. Този човек не знае какво представлява ритъмът на живота. Той започва една работа, постоянства в нея ден, два, три, и като изгуби търпение, напуска я. Щом напусне работата си, спънката, която му е пречела, веднага се премахва. Неуспехите на хората се дължат именно на отсъствие на търпение в тях. Те започват работите си и не ги свършват.“

 "Господи... напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение."

 Антоан дьо Сент-Екзюпери

сряда, 19 юли 2017 г.

Рудолф Щайнер: Духовете на мрака

Книгата „Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята“ се състои от 14 взаимосвързани лекции. Те са изнесени в края на 1917 година – това е четири години след началото на Първата световна война и преди нейния край. Рудолф Щайнер говори за духовните причини зад тази война и за опитите на човечеството да изгради теоретично съвършен социален строй.

Но тези лекции са от особено значение и за нашето време, като огромна част от тях имат отношение и към бъдещето ни, на нас и нашите деца. Тоест в тези лекции се засягат въпроси, отнасящи се до 20 и 21 век – смятам, че всеки трябва да ги прочете, няма значение кой колко неща ще разбере. Все нещо ще остане в съзнанието ви, а тези неща, даже да не им вярвате, е разумно поне да се имат предвид.

Будният читател несъмнено ще забележи, че много от предупрежденията, които е отправял Щайнер през 1917 г., междувременно са били проспани от хората. И съответно много от низходящите течения, вдъхновявани от падналите Духове на мрака, вече са реалност (възходът на ретроградния национализъм, манията по ваксините, евгениката, извращаването на психиатрията и разширяването на списъците с „умствени заболявания“, низходящите импулси в образователната система, както и редица други неща, на които съм обръщал внимание в „От извора“. Неща, които са били проекции по времето на Щайнер, но за нас те са вече настояще и реалност).

Свързващата нишка между отделните теми, засегнати в лекциите, е един факт, за който човечеството има малка представа, ако изобщо има такава – това е фактът, че в края на 19 век, и по точно през есента на 1879 г., много от Духовете на мрака са „свалени“ на Земята. И след като тези духове са вече тук, в атмосферата около нас, имат почти безпрепятствени способи за контрол над човешкото мислене и цялостен мироглед. Силно препоръчително е лекциите да се четат в последователност, а не разбъркано.

Българският превод на лекциите е от Димитър Димчев и Димо Даскалов.

Редакцията и заглавията на отделните лекции са от вашия Стопанин.

Специални благодарности на Галин и Блага за духовния „багаж“!


Духовете на мрака

Лекция 1: Движещите сили зад Световната война

Теми: Хаосът възниква от бездуховното приемане на света. Учението за реинкарнациите и непрекъснатото намаление на земното население. Социалният карцином. За негодността на западните хора да разберат Източна Европа. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано. За връзките между разрушителните сили на Космоса и човешкото съзнание. Намесата на Ариман.

Лекция 2: Дисхармония между интелект и морал

Теми: Дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Изграждане на социална общност с мъртвите. Основните съставни части на човешкото същество. Миналите и бъдещи инкарнации на Земята. Христовият Импулс. Йохан Валентин Андреа и „Химическата сватба на Кристиан Розенкройц през 1459 г.“. За възрастовата граница от 27 години, която повечето хора днес не надхвърлят.

Лекция 3: В търсене на съвършения свят

Теми: Илюзиите на социализма. Окултна характеристика на партийните програми. Доктрината Удроу Уилсън. За събитията в граничната област на свръхсетивния свят. За някои от нападките срещу Рудолф Щайнер. Вътрешната смелост и Антропософското общество. Отказ от частните разговори с членовете на Антропософското общество.

Лекция 4: Духовете на раждането и смъртта

Теми: Елементарните Духове на раждането и смъртта. За злоупотребата с окултни сили през Атлантската епоха. За моралната нагласа на днешните хора. Абсолютни идеали не съществуват. Ариманическите Същества и необходимостта от разрушение. Рикарда Хух и защо хората отново трябва да опознаят дявола. Поклонниците на Ницше и характеристика на ницшеанството.

Лекция 5: Промени в духовната нагласа на хората

Теми: Душевните способности на човека през гръцката епоха. Загадките на душата. Човешката гениалност в бъдеще. Подготовката за Бъдещия Юпитер. Отказът от физическото тяло. Защо жените ще престанат да раждат. Августин и Калвин. Евгениката. Един от абсурдите на нашето време: Христос от психиатрична гледна точка. Абсурдите на бъдещето: Премахване на душата чрез ваксини.

Лекция 6: Новата духовност

Теми: Описание на елементарния мисловен свят. Мисловните трупове. Луцифер и Ариман. Елохимите или Духовете на формата. За висшата и низша човешка природа. Предпоставки за човешката свобода. Хармония и ред в социалния и политически живот чрез духовния свят. Една типична имагинация. Пророческите дарби на бъдещите педагози. Възпитанието на децата като област, засегната силно от материализма.

Лекция 7: Работа с духовните реалности

Теми: Материализмът не познава „духовната тежест“. Празната историческа наука. Херман Грим и книгата му за Гьоте. Мартин Лутер. Инстинктивното разширяване на сетивните усещания. Изпитанието с огън през миналата епоха. Мъртвите и живите истини. Душевната конфигурация на бъдещите педагози. Разумът не се култивира с разум. Кога антропософията се превръща в пътепоказател.

Лекция 8: Абстракции и реалности

Теми: За противоположността между интелектуалното мислене и реалното мислене. Абстрактното мислене – приложение в сетивния свят или в социалния живот. Характеристика на съвременните понятия. Кийлен и „Държавата като форма на живот“. Политическият живот през 16 век. Принципната противоположност между Запада и Изтока. Ани Безант и Теософското общество.

Лекция 9: Битката между Михаил и Дракона

Теми: Борбата между Архангел Михаил и ариманичните сили от 1841 г. до 1879 г. Духовете на мрака и свалянето им на Земята. Човекът като проводник на материалистичните импулси. Бактериалните инфекции и Лунните влияния. Ариманичният начин на мислене. Влиянието на духовния свят върху поведението на човека. Земното отражение на духовните събития. Соловьов и руския народностен Дух.

Лекция 10: Влиянието на падналите ангели

Теми: Предразсъдъците и страхът като помощници на ариманичните сили. За негодността на повечето идеали. Защо днешните естествени науки не могат да проникнат в бъдещето. Ариманичните сили като вдъхновители на монизма. За необходимостта от нов вид възпитание. Значението на радостните детски спомени за живота на възрастния човек.

Лекция 11: Задълбочаване в човешкото същество

Теми: Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката – все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като ариманизация на душевния живот. Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения. Опустошителното въздействие на специализираната терминология. Приносът на Роман Боос.

Лекция 12: Обратът в задачите на Духовете

Теми: Духовете на мрака и свалянето им на Земята – причина за съвременните събития. Духовете на Светлината и задачата им в миналото. Духовете на Мрака и тяхната задача. Коренната промяна в задачите им, настъпила през 19 век. Учението на Дарвин. Учението на Гьоте. Освобождаване от наследствените връзки. Индианизиране на американските европейци.

Лекция 13: Действията на тъмните Духове сега и в бъдеще

Теми: Духовете на мрака и намеренията им – триумфа на човешкото остроумие и спиритизма. Още за ваксините на бъдещето. Победата на Михаил и духовното причастие на човека. Борбата срещу Духовете на мрака. Освалд Марбах и „Фауст“. Удроу Уилсън като „попечител на света“. Събитията от 19 век – продължение на борбата в духовния свят.

Лекция 14: Към бъдещето

Теми: Ангели и Архангели – участието им в историята и в човешкия организъм. Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма. Противоречието между мисловния и волевия живот – отражението върху съвременната демокрация. Метерлинк. Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.