Библейски пример за възкресяване на Нефилим

               

Ако наистина дейността на Бдителите е била употреба на биотехнология, за създаването на екзотични тела
от плът за същества, които имат способността при извънредни обстоятелства да се прераждат след физическа смърт, не би ли бил методът за връщането им от гроба по същия начин напреднала форма на наука? Аз вярвам, че може да е така, а Библията би могла действително да предоставя запис на такава случка. Историята е дваж по-важна за нашата поредица, понеже се центрира около Нимрод – първоначалния персонаж, който по-късно бил митологизиран като бога, пророкуван от апостол Павел в Новия завет и от окултния Елит в Държавния печат на Съединените щати като древния дух, който ще се завърне на земята, за да царува в Novus Ordo Seclorum – Аполон/Озирис. По-рано посочихме как Аполон е съживен на земята в края на времето, когато „Звярът” възлиза от Бездната и отива „в погибел” (в απώλεια, απωλλώ. Вж. Откр 17:8). Историята за Нимрод (Гилгамеш/Аполон/Озирис) в книга Битие може би илюстрира как това би могло да се случи чрез генетично влияние или дори ретровирус (с демоничен замисъл?), който се интегрира с генома на приемника и пренаписва ДНК на живия специмен, правейки го по този начин „подходящо удължение” за инфекция от съществото. В Битие 10:8 се казва за Нимрод: „Хус роди и Нимрода. Той взе да става силен на земята”.

Има три отрязъка в този безпрецедентен стих, които посочват, че нещо много особено може да се е случило с Нимрод. Първо, забележете където текстът казва „той взе да става”. На иврит това е chalal и означава „ставам скверен, опорочен, умърсен или осквернен ритуално, сексуално или генетически”. Второ, този стих ни казва какво точно взел да става Нимрод – „силен” (gibbowr, gibborim) – един от потомците на Нефилимите. Въпреки някои от писанията върху гиборимите, които моят добър приятел Майкъл Хайзер е направил, Рийд казва в книгата на Кеймбриджкия университет „Падналите ангели и историята на Юдеизма и Християнството”: „Нефилимите от Битие 6:4 са винаги... групирани заедно с гиборимите като потомци на Бдителите и човешките жени”. А третата част от този текст казва, че промяната на Нимрод започнала, докато бил на „земята”. Следователно на съвременен език този текст би могъл правилно да се преведе, че казва: „И Нимрод започна да се променя генетично, ставайки гиборим, потомък на Бдителите на Земята”.

           

           

За да разберем как като зрял, жив екземпляр, Нимрод би могъл да е „започнал да става гиборим”, ще ни помогне да си представим това от гледна точка на биологията, каквато я познаваме. Например, неотдавна аз „започнах да ставам” диабетик. Поради лош избор на храна, диета и упражнения, лекарят ми ми казва, че съм задействал генетично предразположение и то е започнало да ме променя по мощен метаболичен начин. Тази промяна е толкова мощна, че днес трябва да взимам лекарства, за да не ѝ позволя да ме убие. При все това, просто защото съм имал наследствения, свързан със заболяване генотип, който може да доведе до диабет, това не означава, че задължително бих развил болестното състояние. Напълно е възможно човек да бъде носител на генетична мутация, която увеличава риска от развитие на определено заболяване, без всъщност да бъде засегнат от разтройството в продължение на цял живот. Поради предишния ми начин на живот или може би дори определени заобикалящи условия, които не съм съзнавал, генната мутация, участваща в действието на инсулина „се е включила” и аз „започнах да ставам” диабетик.

Често съм се чудил, дали записът за Нимрод, където казва, че той „започнал да става” „Гиборим”, показва нещо подобно за генетиката му, ДНК, или кръвната линия, която се „включила” в резултат от решенията му, задействайки промяна у него от един тип същество към друг. Възможно е също така, предполагам, Нимрод да е бил засегнат от ретровирус, който се интегрирал с неговия геном и по същество да е „пренаписал” генетичния му строеж, оформяйки го като „подходящо разширение” за дух от подземния свят.

Когато попитах Шарън Гилбърт, автор на „Щамът Армагедон”, чието официално образование включва молекулярна биология и генетика, дали мисли, че това е възможно, тя каза: „Абсолютно, Том. Ретровирусите по същество инжектират едноверижни РНК низове към соматичните (телесните) клетки по време на „инфекцията”. Тези евРНК низове навлизат в нуклеотидните пулове в клетката на приемника и образуват двуверижно ДНК копие. Тази двДНК може да се присъедини към хромозома на приемника, използвайки вирусен ензим, наречен „интеграза”. Новият „фалшив ген” след това нарежда на клетката да направи още мРНК на първоначалната РНК на вируса. След това те излизат от клетката и инфектират следващата клетка и т.н.”

Вероятно този тип генетично пренаписване е загатнат в Битие 10:8, където се казва: „Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята”. В допълнение към това научно заключение, другата причина, поради която вярвам, че тази история е съмнителна, е поради това, което Нимрод прави веднага след 10 глава на Битие. Още щом „започнал да става силен” на земята, една глава по-късно той се захваща да строи кула, чийто връх щял „да стига до небето” (Битие 11:4). Това била скандалната Вавилонска кула и Нимрод я замислял така, щото върхът ѝ да се простира до Шамайим (небето) – обиталището на Бога. Трудове, сред които „Еврейската енциклопедия”, потвърждават няколко исторически записи, че Нимрод, когото те установяват, че е бил идентифициран и като Озирис, Орион, Аполон и Гилгамеш, построил Вавилонската кула в опит да възлезе пред Бога. Самият Йехова слязъл и казал за замисъла на кулата, „не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят” (Битие 11:6). С други думи, според Господа, Нимрод щял да постигне това, което си бил „намислил” да направи – да построи кула, чийто връх щял да стига до обиталището на Бога. Че този откъс от писанието би могъл да се разглежда като вторична подкрепа на концепцията, че Нимрод бил станал „съживен потомък на Бдителите, е по този начин подкрепена от това, че Нимрод сякаш внезапно е наясно къде и как да построи кула, тъй щото върхът ѝ да проникне в жилището на Бога. Дали очите му не са били внезапно отворени за реалности, които са извън нормалния начин на възприятие на човек? Тъй като станал гиборим, би трябвало да е взел наклонностите на Бдителите, които, като ангели, могли да виждат в свръхестественото царство, включително къде се намира небето и вероятно откъде да влезе в него. Дори името Вавилон загатва това, значейки „Портата на Бога” или портал към Бога. Че би могло да има свещени местоположения, където тези същества, които могат да виждат в свръхестественото царство, буквално можели да преминават към по-висше място и да влизат в небето, не е толкова пресилено, колкото звучи.

Множество записи, включително от Библията, сякаш потвърждават идеята, че небето може да бъде достигнато върху високи кули или планински местонахождения. Погледнете срещата на Моисей с Бога на Синай, Иисус, завръщайки се от върха на Елеонския хълм, 200-та Бдители, които „слязоха в дните на Яреда на върха на планината Ермон” (Енох 6:6) и други примери, включително стълбата на Яков.Това би могло да обясни защо, в дълбоките кътчета на душата ни, хората са склонни да вярват, че могат да се доближат до Бога, когато се изкачват по планините.

В допълнение към възможността внезапно да е прогледнал в свръхестественото царство в резултат от съчетаването си с паднали ангели, ако Нимрод е бил генетично модифициран според първоначалната формула за Бдител, той би наследил животински характеристики в новия си физически строеж, а животните, също като ангелите, сякаш възприемат „области”, които човеците не могат. Това включва очевидни неща, като дължини на вълните от електромагнитния спектър, но вероятно и нещо по-съществено, като духовното царство. Това е важно да се има предвид, докато разглеждаме в следващите статии как ходът на съвременните учени към технология за съживяване на Бдител и за смесване на човеци с животни може да задвижи завръщането на Нефилимите и идването на Аполон.

               

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК

„Демоните”, които се хранят с човешка енергия

           

 

„Човек няма никаква свободна воля в наши дни, а само правото на избор в определена област от събития, породени от постоянно нарастващата му съзнателност, в рамките на разбиранията му” – Манли П. Хол, 33-та степен фримасон.

Не са много хората, които съзнават, че има един невидим свят, който заобикаля всеки един от нас, който не можем да докоснем или да видим с нашите две очи.

Свят, който убягва на зрението ни, но има роля във всичко, което правим. Някои хора го наричат духовен свят, свят на елементалите, астрална плоскост, или свръхестествено.

Този невидим свят всъщност влияе на съдбата ни дотолкова, че някои адепти, като Манли П. Хол твърдят, че ние просто нямаме свободна воля.

        

Разбира се, можем да правим прости всекидневни избори, но бъдещето ни може би вече е предопределено и пътищата ни са оформяни от свръхестествени същества, които често са наричани демони, ангели, елементали и/или паразити. Някои от тях са добри, а още повече са лоши.

Много от световните водещи авторитети по духовността и окултното потвърждават тези факти.

Швейцарският Хермес, Парацелз фон Хохенхайм (1490-1541) някога казал, „Обърнах се към Медитацията, понеже бях възпрепятстван. Оказва се, че съм бил обитаван!”

Това, което Парацелз намеква е бил фактът, че ние не сме сами в телата си и по пътя, който наричаме живот. Той ги е определил като паразитни организми, които се хранят от човешките енергии.

Много от нас човеците създаваме и привличаме тези невидими лоши същества чрез мислите и действията си. Тези създания след това се хранят от нашата плът, кръв, семе и енергии.

Ако родителите ни са били такива, каквито биха могли да бъдат наречени грешници, неморални или неетични, те ни предават тези създания в утробата.

Както е казано, „Божието наказание е както за греховете на бащите, така и за греховете на децата”, или „крушата не пада по-далече от дървото”.

               

Ако ние синовете и дъщерите, които сме родени в грях, не поправим тези престъпления срещу естествения закон, който ни управлява, не ставаме нищо друго освен де факто родени отново сатанисти, склонни да служим на мрака през целия си живот.

Милиони и милиони тъмни същества размножават семето си и по този начин създават злия свят около нас дори в момента.

Те изпълват всеки чин в нашето общество от най-високата до най-ниската служба. Ето защо в момента имаме епидемия от война, насилие, психически заболявания и болести в света ни.

Как мислите, живеете и съгрешавате, определя съществата, които се прикрепят за вас точно в този момент. Самите невидими същества могат да ви подлудяват или натъжават.

            

Манли П. Хол ги нарича „странни създания от други планети”.

„Създания, които”, казва той, „много от нас биха се изплашили до смърт, ако можехме да ги видим”. Хол казва, „рядко осъзнаваме, че нашите страсти и омраза създават тези демонични същества в свръхфизическия свят, но това е една от тайните на черната магия.

Всяка зла или низка мисъл или емоция на човек спомага да се изградят тези разкъсващи съдиращи създания, чиито вътрешни качества в ръцете на тези, които знаят, стават средство за унищожение на светлината.

И сякаш е част от план това, че тези, които оковават тези демони, самите те стават жертва на собствените си роби, понеже един след друг черните магьосници са всмуквани във водовъртежа на астралния ад”.       
                    

Тези създания, за които говори Хол, понякога са наричани на латински incubus и succubus.

Мъжки и женски паразити. За тях Бащите на Църквата, като св. Августин и св. Тома казват, че са духове, които безпокоят и мъже, и жени, докато спят. Изчадия на езичническите богове, наричани дяволи.

Платонистите ги свързвали с Телхините от Крит. Някои хора вярвали, че майката на Мерлин била забременяла с него от дух на име Инкубус.

„Термините инкубус и сукубус били прилагани безразборно от Бащите на Църквата към елементалите.

Инкубусът и сукубусът обаче са зли и неестествени създания, докато елементалите е събирателен термин за всички жители на четирите елементарни същности.

Според Парацелз, инкубусът и сукубусът, (които съответно са мъжки и женски), са паразитни създания, препитаващи се от злите мисли и емоции на астралното тяло.

Тези термини се прилагат и за свръхфизическите организми на вещерите и черните магьосници. Въпреки че тези ларви по никакъв начин не са въображаеми същества, те са, при все това, плод на въображението.

От древните мъдреци те били разпознавани като невидимата причина за пороците, понеже се носят в етера около морално слабите и непрекъснато ги подтикват към ексцесии от унизително естество.

Поради тази причина те често се намират в атмосферата на наркоманските бърлоги, долнопробните кръчми и вертепите, където се прикрепят към тези нещастници, които се отдават на низости.

Като оставя сетивата си да се притъпят чрез отдаване на пристрастяващи наркотици или алкохолни стимуланти, индивидът става временно в хармония с тези обитатели на астралната плоскост.

Хуриите, виждани от пристрастените към опиума и хашиша, са ужасни чудовища, които мъчат жертвата на делириум тременс, са пример за същества от подземния свят, видими само за тези, чиито зли практики ги привличат като магнит”.

Франц Хартман казва следното за Инкубуса и Сукубуса:

„Инкубус и Сукубус – мъжки и женски паразити, израстващи от астралните елементи на мъжа и жената вследствие на похотливото им въображение.

Астрални форми на мъртъвци (елементарии), съзнателно или инстинктивно привлечени от такива хора, изявяващи присъствието си в осезаеми, ако и в невидими форми, и имащи плътски сношения с жертвите си.

Астралните тела на вещерите и вещиците, посещаващи мъже или жени с неморални цели. Инкубусът е мъжки, а Сукубусът е женски”.

  

http://posledenvek.info/entries/spirituality/ncbsscbs

Загадките на древните цивилизации. Рептилии и тяхната роля в историята на човечеството

                   

     Луната е доставена около Земята за контрол и поробване на планетата    

Вече много от хилядолетия-предполагам скритата присъствието на нашата планета нечовешки интелект. Представителите на тази цивилизация живеят в подземни градове и директно в живота на човека, не пречат. Въпреки това, има всички основания да вярваме, че те са били създатели от паразитната мощна пирамида за контрол на съзнанието на представители на т.н. глобален "елит", което те не са дори и в генетичните условия "чужденец".

Но това не винаги е така. Древните легенди, описват събития от древни времена, когато не-човешката раса току-що се е появила на нашата планета.

                    

> Земята е ферма за хора, произвеждащи енергия за негативни същества

               

Знакомство с Глубинной книгой

Ето как обяснява значението на тези образи - според Ведите и други традиции на народите на Земята - пазителя на древната ведическа традиция руския пътешественик, биолог и антрополог Г.Сидоров:

"Сега, има едни устни разкази за велика космическа битка. За този ужасен момент, когато е била унищожена планетата Astra, или Phaeton и е бил опустошен близкия до нея Марс. Неговото море изчезва/изпарява се и той беше изгорял. И светът на Земята се роди след това ...

Тази легенди са на около два милиона години. След събитията, разказани в тях, са били записани на страниците на книги, но милиони години, никакви книги, не издтржат. Затова тези древни събития и са се превърнали във веда за Велес и Рине. Велес според легендата победил врага си, опустошил неговото "Орлово гнездо" на небето, но Рин паднал на земята и проникнал в недрата на планетата. И там са оцелели. На Това много малко изследователи обръщат внимание. А това би било необходимо.

И още Рин седял на дракон. Влечугото било негов съюзник. Сериозно влечуго! Според Ведите, от неговия вик са били унищожени планините, а от огнения му дъх морето се изпарява. На Марс, това просто се е случило. Нито един от нашите зомби учени не осъзнава, че митът за битката на Велес с Рене, където дракона, е първата в света легенда за пристигането в Слънчевата система на могъщи нехуманоиди.

Факт е, че във всички слоеве на земята, като се започне с триас, има следи от дейността само хора. И преди два милиона години в близост до пространството се появи влечуги. И тъй като те не изчезват. Той започна дълга война с човечеството yascherogolovymi. Тя отива в нашето време. Жалко е, че в Веда няма описание на НАПИ. Какво прави той?Но това са подробности.

Факт е, че във всички слоеве на земята, като се започне с Триас, има следи от дейността само на едни хора. И ето преди два милиона години в близост до пространството се появили влечуги. И тъй като те не са изчезнали. Започнала дълга война на човечеството с ящероглавите. Тя се води и в нашето време. Жалко е, че във Веда няма описание на Рина. Какво ли представлява той? Но това са подробности.

В онези дни на Земята е паднал гигантски астероид, а може би повече от един. И от падането му под водата отива люлката на черната раса - легендарната Лемурия. На планетата рязко се променя климата и започва терциера изчезване на флора и фауна. Има т.нар четвъртичен застудяване. Лошото е, че планетата периодично е разтърсвана. И нашите предци е трябвало да я спаси с помощта на мощното гравитационно поле на изкуствено създаден спътник. Трябва да знаете, че Луната е построена на древното човечество ...

Аз ще ви кажа, че преди около седемстотин хиляди години на Луната и на Марс са възникнали нови колонии на земляните. Но се случва бедствие, нещо подобно на това, което наблюдаваме днес. Древна човечеството кой знае защо, започнало катастрофално да деградира. И както ви казах по-горе, за относително кратък период от време човек се превърнал в нов вид архантроп, който е кръстен в науката неандерталец. Ясно е, че и лунните и марсиански колонии на древна раса също се израждат и умират. Има закон: нито една малка колония не оцелява без мегаполиса.

Но, както ви казах, във високите географски ширини, а на север и на юг, групата на кроманьонците оцелял - пазители на древните знания и потомците на тези, които се присъедини към нея от смъртта, прероден общество. Оцелелите излязоха да общуват с далечна родина, стартира нов кръг от еволюция. Това се е случило преди около петстотин хиляди години. Но ако смятате, че митът задревношунерския Atraharsise, новата цивилизация на хора-богове на Земята продължава розови сто хиляди години.

Факт е, че според шумерската легенда преди около четири хиляди години една мистериозна планета Нибиру, която се предполага, че се намира в покрайнините на Слънчевата система и принадлежи към поредното Слънце на Земята пристигнали някои Ануннаки. Според описанието и статуетки от прото-шумерската култура Убаид били много реални влечуги. По това време, не-хуманоидите дошли на Земята с мир. Те заявили на белите богове, че тяхната далечна планета постепенно губи атмосферата, и че за да се запази е нужно злато. И то много.
Веднага възниква въпросът защо белите богове на земята приели бившите си врагове и започнали да ги подкрепят? Отговорът може да бъде само един. Нашите предци не са били толкова силни, за да откажат на Не-хуманоидите. Те разбраха, че втора война, след дегенерация на по-голямата част от човечеството срещу анунаките няма да бъде спечелена. Със сигурност белите богове са знаели за подземните бази на Не-хуманоидите и желанието им да се възползват от планетата, но за съжаление, не са имали избор. Може би нашите предци са знаели тайните стратегии на своите врагове. Имам предвид, информационото въздействие, което довело до израждане на обществото и превръщането му в един нов вид полумаймуни ...

                 

Във всеки случай, древните мини на земята са намерени. Те са разположени в южната част на Африка, и се оценяват от съвременните учени на повече от сто хиляди години. Дори и тази оценка води до страхопочитание. Оказва се, че златото се е добивало когато според съвременната наука, кроманьонската раса не е съществувала. Но тогава, кой е изкопал тези мини? Оказва се, че неандерталците. Няма кой друг.

В действителност златни мини са много по-стари.Те са най-малко на двеста или дори и триста хиляди години ... Но да се върнем на мита. На първо място, както е посочено в шумерските летописи, самите анунаки добивали злато, но скоро се умори и реши да създадат роби. След това илюминатите си намерили вратичка. Те казват, че цялото човечество днес, е създадено изцяло от влечугоподобните.

Вече казах, че анунагите не са се страхували от белите богове. И техният проект за създаване на нови хора от архантропи не е можел да бъде спрян от нашите предци. Какво е направено? Annunaki добавят на архантропите само части от гените на бели богове, в Далечния изток -  синантропи на юг- питекантропи  и неандерталци. По този начин се появила основа за появата на две велики раси от хора: жълти и черни. Именно тези хора са хибрид и принудени да работят в Африка за производство на жълт метал ... От тук и раболепие, пред дракони, характерни за китайския народ. Както можете да видите, не е толкова сложно, колкото изглежда ...

Според мита много скоро хибридното човечество се размножило, и е трябвало да бъде разпръснато ... Но митът е мит в него са пропуснати много неща, и за тях можем само да гадаем ... На първо място, не се споменава за войната на земните боговете с анунагите. Такава война е имало при това не една. Паметта за нея е запазена в народните традиции на всички, без изключение, потомците на бялата раса ... И не-хуманоидите, загубили тази войната е загубен и защото променили своята стратегия. Тази война е принудила анунаките за победа над белите боговете да хвърлят в техните редици троянски кон ...

Това е стара доказана технология. В историята за Атрахарсис се казва, че преди триста хиляди години по-голямата част от анунаките били принудени да напуснат Земята. Интересно е, че заминаването им съвпада с появата на хибридни раси на Земята. Всичко това води до извода, че влечугоподобните са отишли от нашата планета против своята воля. Очевидно е, че генетичната намеса, за създаване за себе си  на робите, е заставило бели богове да поставят гущероподобните на място.

На земята са останали само представители на анунаките, които са се подчинили на върховния бог Енки и вече не се опитвали да му противоречат. Така е по митът. В действителност yascherogolovye предприели интересен ход. Аз го наричам "Троянски кон". Легендата разказва, че след всички тези битки триста анунаките отишли в рая, и триста останали на Земята. При това невидими за хора или богове. Сега нека да си припомним, че в далечния север според древните небето се слива със земята. За какво говори това? Не показва ли това че тази сто анунаги са отишли на север? Изглежда точно по този начин. Така че, пътя на тези замаскирани гущероглави лежеше в покрита с ледници Европа ...

Легендата разказва, че анунаките останали на Земята. Не много, около триста ... Перфектно владеейки генното инженерство, те са имплантирали психическия комплекс на гущер-анунаките в тялото на част от белите богове. И така, че този геннен комплекс, изцяло и напълно да се предава по наследство. Това е троянския кон.

Интересното е, че точно същия генни технологии, са използвани египетските жреци на Амон, за създаване на Богоизбрани. Само че за последните е избран друг генетичен комплекс. Не от влечуго, а неандерталски. Той преминава по женска линия от поколение на поколение. Ето защо, потомците на бащата на Авраам генетично са наполовината от неандерталците. Оттука, те имат тази страст за присвояване наготово. Но това е само едната страна на монетата ...

Твърде много изследователи изучавайки психологията на потомците на бащата Авраам, изумени, че те имат съвсем различна за обкръжаващата ги външна страна. Те сякаш са извънземни от друг свят. Не от земята ... Всичките техни концепции са обърнати с главата надолу. Фактът, че бяло, те виждат като черно и обратно. Разбира се, всичко това, което ви казвам, не е вярно за всички членове на това племе, но в много голяма част от него. По принцип в основата си азиатско и африканско.

                            

http://planet-nefelana.ucoz.ru/forum/18-99-22


Можем да предположим, че на територията на културата на гущероглавите Убаид, те самите са които изобразяват хората в статуетки, имащи генетични отклонения в посока на рептилиите. те са били родени, очевидно от хора с гените на Ануннаки. Защо така? Да, защото у фигурките няма опашки. Ясно е, че това е хибрид. Ануннаките са с опашка. Това се посочва в изображения на китайски, японски и други рисунки ...

Фактът е, че анунаките са същества, които не разполагат с дясното полукълбо. Те са изцяло с лявото полукълбо. Какво показва това? Това че тези зверове са продукт на един напълно различен свят и при техните представители, отсъства многоизмерната полева съшност, която нас хората ни свързва с Твореца. Ето защо те не разполагат с дясното полукълбо на мозъка. Те са много добре развита логика и способност за абстракция. Но ако тези товари разбират законите на развитие на света по-долу чрез логика, то ние, хората, имам предвид не, биороботите с леви-полукълба  а съвсем нормалните хората, които получаваме знания от по-горе, чрез прочитат на информация от полето. Това, което наричаме интуиция. Сега, нека да си спомним, се счита ли се, нашата земна наука с интуитивно познание?

... Виждатели ли какво се оказва. От една страна, те, гушерите, които се борят, за да отключат в човека дясното му полукълбо, а от друга - се опитва да си променят манталитета, да изменят своята психика като я доближават до човешката. Очевидно е, че в Боливия и Перу за дълго време е имало една лаборатория на  хибридните анунаките за изучаване на централната нервна система на нашия вид. Далеко от севера, и в Европа, на тихо място. Но до тях очевидно са достигнали боговете от Боливия - белите виракоча. И лабораторията престава да съществува.

                 

Но да не се разсейваме. Ние правим сравнение между нашата и психиката на влечугите. Както можете да видите, работния план на епифизната жлеза и дясното полукълбо при човека е по-организиран. Ето защо, биологически и духовно, ние сме много по-напред от анунаките. Така трябва да бъде, защото те са влечуги, а ние сме представители на прогресивен клас. Но, както можете да видите, тези люспести момчета са доста упорити. Те не падат духом. Техния "троянски кон" е развърнал на Земятаа такава дейност, която понякога може да доведе до отчаяние.

Установихме с вас две от групите им. Една група - триста лица, които се криеха на земята, и другите - тези, които са останали някъде в небето. За тези, които са на Земята, според мен, ясно. Не е трудно да се отгатне, че това са едни и същи, които постепенно дойдоха на власт в Атлантида. Платон, който описва падането на духовността на своите управници, разказва за времето, когато е имало смяна.

В Атлантида тези същества под формата на хора са идвали на власт, съдейки по случилите се събия, два пъти. За първи път преди около 40 хиляди години. Именно те, са отприщили Първата световна война между Атлантида и Ориана, следи които и днес може да се видят по цялата планета. Тази велика битка именно е "преселила" в южните ширини кроманьонците. В действителност, бежанците от севера и загиващия запад. Това беше по това време когато колония от земляните на Луната и Марс са били унищожени. Този път те не са били възродени.

Втората световна война, тези същества в човешка форма, отново от Атлантида, организирали преди около 13 хиляди години. След това се прилага оръжието: мощни йоносферни енергийни удари по тектоничните плочи. Именно тази война е генерирала - Великия потоп - голямо наводнение. Не е шега работа: в света на дъното на океана потънали наведнъж три континента! Вълна цунами заляла цели континенти. Сега разбирате откъде са се взели на Пиренеите, в Централна Европа и Африка, оцелелите от Атлантида? Откъде в Египет се появили онези, които заменили култа към слънчевия Ра с култ към Сет Амон?

Но тези генетични изроди са били сравнително малко. Някои от тях са укрепени в страната Keми. Другите окупирани от Убаид/Дуказ са по-късно Шумер и Вавилон. Всичко, което сега ви казвам, се е знаело от вавилонския свещеник Шамаш Берос(праправнука му днес живее в Ешкинази Зара- раптилчето Св. Беров). Според него, в един забравен от хората шумерски град на брега на река Тигър, чието име Сиппар, се е съхранявала най-огромната библиотека на свещениците. В нейните книги се разказва подробно за всички тези събития ...

              

Трябва да се разбере, че не само египетските жреци на Амон са работили по създаването на свещеническа армия от богоизбрани. До голяма степен това се правили и халдейците. Тъй като и над тях, са стояли едни и същи полухора-полуаннунаки. Не забравяйте, където е написана Тората, Талмуда и Кабала. Всичко това е създадено във Вавилон. Не от египетските жреци а от халдейците. И не от тяхното свещенничество, а неизвестно от кого. Кой мислите, е написал за йудеите техните свещени текстове? ...

                  

Нека поговорим за тези аннунаки под формата на хора, които са се преместили, според мита, на небето. Ясно е, че тези генетично модифицирани създания не са се отправили на небето. Техните господари са ги насочили към Европа, именно това е мястото, където те са намерили убежище. За известно време тази група е живяла сред европейските неандерталци и питекантропи едни до други. Придобитите знания им позволи да се защитават.

Но 40000 години, след първата световна война между империите, когато в Европа от запад и север нахлуват мигранти, а нехората се обзавели с многобройни "поклонници-овце". Те са станали лидери, свещеници, с една дума, елита, който ръководи компанията от т.нар кроманьонци. Но, въпреки това, потомците на анунаките не споделяли своите знания с тези, които те управлявали. Тайното знание на люспетите "богове" техните предци, се е разпространявало строго само в генетично модифицирана среда.

                  

След втората световна война, те приемали на тяхна територия и други преселници. Атлантида е била унищожена, преселение в Европа на много хора. Предшественици на същите фризове и протокелти. Те са били известни в Европа като Албани. Името "Албания" и "албанци" възникнало точно от тази дума. Всички тях модерната историческа наука отнася до палеоевропейците. Именно тези следпотопни преселници хибридните Ануннаки и оглавяват.

Криза на власта при тях започна, когато от Карпатите от източно европейската равнина и Сибир нахлули племената бореали. Но той не трае дълго. Отстъпвайки на чужденците част от централно - европейска Албания а гущероподобния елит се преместил в Англия. Друга група от тях, напротив, се премества на юг от Алпите, в посока на Апенините. Уест Албан не го направи. В Иберия по това време са наложили различна култура, корените, на която идват от Африка. Именно от палеоевропейците е бил наложен великия Рим.. По-точно, от техния елит. И не трябва да се мисли, че той е възникнал под влиянието на доплавалите от Мала Азия до бреговете на Тибър троянците.(Каквато е историческата. Наистина от кои други племена наследници на земните бели богове би могъл да възникне Рим освен от троянците - бел.ред.)

Тъмните свещеници, или по-скоро, полухора-полуаннунаки, използвайки древните знания на организацията на обществото събрали около себе си разпръснати племена палеоевропейци и придошлите от Алпите бореали, и създали както ние знаем Римската държава. Това е мястото, където всичко започна. От Рим. Защо етруските, нашите близки роднини го мразеха. Очевидно е, че техните свещеници са се досетили какво се случва.

               

Сега, нали знаете, откъде се взеха кървавите гладиаторски борби и дивите зверове на арената - лъвове, мечки и леопарди - беззащитни жени, деца и възрастни хора? Кой би могъл да харесва такава сцена? Само нечовеци с гени на гушероглави. Защо? Тъй като при подобни люспести винаги е имало и има отвращение към човека, като вид.

За да ви докажа това, достатъчно е да си спомним, че в империята на нашите предци не е имало нищо подобно на това и никога не се е практикувало. Ако имаше битки, под формата на търсене на истината, така наречените "Божия съд". Мисля, че сега са по-точно ще се разбере трагедията на финикийския Кар-Хадшта или Картаген. В своят Сенат са се окопали в "светските/земните" потомци на анунаките, в Рим, са потомците на тези, които са отишли на север. Тандема от нечовеци редовно подхранва и кървави войни между две различни или повече държави. Стара доказана технология: трябва да победи най-силния. Рим е бил по-щастлив. Всъщност в него и сложи генетично модифицираните нехора. Той е бил нужен за да продължи войната, която започнали предците им преди хиляди години ...

Техните домакини ануннаки дали на всяка група от "троянските кон"  съвсем различни знания. "Земните" - тези, които са останали в Мала Азия, получили цялостни познания за финанси и банково дело. Те са били обучавани как да се превръщат злато и скъпоценности в фалшиви хартийки, и как чрез тази измама чрез лихва по заемите, да завоюват не само потомците на белите-богове борейци и хиперборейци, но и на цялата планета.

http://geogen-mir.livejournal.com/611209.html

Луната като основна „рециклираща“ станция

                     

Какво означава активизирането на агентите и слугите на гущероподобните

Любовта - комбинация от хормони/Тъмната страна на хормона на любовта

За да разберат мистерията, капризите и силата на романтичната любов, древните се молели на Купидон - безсмъртният пакостник, в чийто плен рано или късно попадали всички, и пред който хората изглеждали абсолютно безсилни.

Науката обаче дава друга гледна точка по въпроса. Изследвайки човешката натура, учените открили, че да бъдеш влюбен (от пръв поглед или завинаги) е функция на хормоните и в тях няма почти нищо „капризно“ и божествено. Стрелите на Купидон са всъщност химически вещества, които “заливат” мозъка и карат хората да се държат по странен начин. Именно в скритата сила на биохимията са кодирани най-съкровените човешки отношения.

Трудно е човек да забрави физическите и емоционални “фанфари”, които възвестяват пристигането на любовта. За съжаление обаче, още по-трудно е да ги запази. Ако романсът върви добре, спиращият сърцето звън на телефона, който някога сте очаквали с трепет, се превръща в обикновено позвъняване. А скритите погледи с копнеж се превръщат просто в първото и последното лице, което виждате всеки ден.

Трайната любов неизбежно стига до фазата на привързаност, която е много по-дълбока, но много по-малко вълнуваща от онова първо безумно влюбване. Любовта може най-добре да бъде видяна като биологичен импулс, който включва страст, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешно възпроизвеждане на рода.

Похотта ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса и енергията ни до само един човек, докато привързаността ни окуражава да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си. Тези три фази са перфектно управлявани от нервнохимичните реакции в организма. За всяка една от тях отговарят определени хормони - невротрансмитери.

Допаминът е веществото, което ни позволява да поддържаме романтичната любов уникална, опияняваща и различна. Нивата на допамин и норепинефрин “прииждат”, когато човек се среща с непознатото. В началната фаза на романтичната любов, те пораждат такава възбуда, че човек губи желанието за храна и сън.

Французите сравняват това състояние с мълнии и светкавици, а по-малко романтичните англоговорящи го наричат “любовна болест”. Практичните американци приравняват любовта с наркотична пристрастеност. „Независимо дали мотиваторът е кокаин или девойката от 4-я етаж, високите нива на допамин и норепинефрин “наелектризират” мозъка и карат човек да полудее“, категорична е Хелън Фишер, изследовател-антрополог от Ню Джърси. И допълва, че „романтичната любов е импулс, ненаситен глад, хомеостатична липса на равновесие, която ви подтиква да преследвате определен партньор и да изпитвате емоции като въодушевление и надежда или отчаяние и гняв”.

Влиянието на допамин в края на краищата утихва. Той е последван от т.нар. “пазители на любовта” – вазопресин и окситоцин. Това са хормони, които водят до привързаност за по-дълго време.

Изследователите преполагат, че окситоцинът или т.нар. “хормони на гушкането”, които се отделят по време на секс, улесняват връзката между партньорите, необходима за отглеждане на децата. Въпреки че ни карат да се чувстваме “топло и уютно”, комбинацията от тези хормони не могат да постигнат онази емоция, характерна за високите нива на допамин. И за това си има логично научно обяснение. Окситоцинът практически потушава нивата на допамин и норепинефрин.

Има обаче начин да върнем тръпката от първите дни, твърдят учените. Отделянето на допамин може да бъде предизвикано като се правят нови неща. “Когато правим нещо ново, това покачва нивото на допамин и вероятно намалява прага на способността ни да чувстваме романтичната любов”, казва Фишер. С други думи, новите и различни преживявания могат да бъдат достатъчно стимулиращи, за да ви накарат да изживеете отново онова, което е било толкова вълнуващо във връзката ви с вашия партньор в началото.

Всъщност, има няколко проучвания, които показват, че двойки, които правят заедно нови и различни неща, съобщават за по-голяма удовлетвореност от връзката си, както и за повече романтика в отношенията си, отколкото двойки, които имат по-рутинни навици. Степента на търсене на нови усещания обикновено е в добро съотношение при щастливо-женените двойки. В свои изследвания, психологът Марвин Зукерман от университета на Делауеър е открил голямо несъответствие в резултатите, определящи склонността за нови изживявания у партньорите, които са решили да търсят спасение за брака си чрез терапия.

“Обикновено партньорът, който не е от типа “търсачи на силни усещания”, настоява за консултация при психолог”, обяснява Зукерман. Най-добрата комбинация е, ако и двамата партньори се нуждаят от малко нови преживявания. “Те са щастливи един с друг и не приемат другия като “навик”, твърди Зукармен. По думите му най-лошата комбинация е брак между авантюрист и домошар, защото те просто не могат да разберат интересите и нуждите на другия. А в такива случаи дори хормоните не помагат.

Тъмната страна на хормона на любовта

Окситоцинът предизвиква не само чувство на любов и емпатия към ближния. В зависимост от социалния контекст той е способен да потопи човека в тревога и депресия. Хормонът окситоцин често е наричан хормон на любовта. Той засилва чувството на любов и изобщо социалната привързаност, открива „емоционалните канали” в общуването с близките и влияе не само на психологическите аспекти във взаимоотношенията, но и на физиологическите.

Само че, както са изяснили изследователи от Северозападния университет в САЩ, окситоцинът си има и тъмна страна – дори след много време не ни дават покой училищните издевателства или шефската грубост. С други думи, окситоцинът ни кара прекалено дълго да помним негативния социален опит. В сп. Nature Neuroscience авторите на изследването пишат, че окситоцинът в стресови ситуации активира област от мозъка, която засилва паметта за тези ситуации. Експерименти бил проведени с мишки. В първия животните били поставени в клетка с агресивни особи, където получили социален стрес. Стресираните мишки се отличавали по окситоциновите рецептори в мозъка – при едни тези рецептори били съвсем изключени, при други били повече от всякога, а при трети – нормалното количество. Шест часа след сблъсъка с агресивните особи животните били поставяни в същата клетка. Тези, които нямали рецептори към окситоцин, изобщо не се страхували от агресорите – при тях нямало съхранена памет за случилото се в миналото. Животните с излишък окситоцинови рецептори се страхували повече от обичайното – по-силно от тези, които нямали рецептори, и тези, при които броят им бил в норма. Във втория експеримент мишките шест часа след социалния стрес били поставяни в кутия, в която леко бил пускан ток – безболезнено, но чувствително. Мишките без рецептори не изпитвали никакъв страх пред това място, докато животните с повишено количество рецептори изпадали в паника.

Тоест окситоцинът засилвал негативното емоционално възприятие дори в ситуации, към които нямал отношение – хормонът се отделял при взаимодействието с агресивните мишки, но действието му се разпространявало и на ситуацията с кутията. Тоест, както казва Елена Радулович, ръководител на експериментите, окситоцинът не бива да се разглежда като вълшебно средство срещу тревоги и социални страхове – а именно в такова качество той се използва сега в някои психотерапевтични методи за лечение на депресия. И обратното – ако човек страда от постоянно чувство на тревога, депресия и т.н., не е лошо да провери няма ли излишък на окситоцин в мозъка. И дали да не понижи този „хормон на любовта”, за да свали стреса. Това е първото изследване, в което експериментално е показано как окситоцинът стимулира стресовата памет, предизвикана от неблагоприятни ситуации. Все пак Радулович и колегите й не са първите изследователи, досетили се за „тъмната страна”. Съвсем скоро Дженифър Барц от Медицинската школа Маунт Синай е стигнала до извода, че само по себе си действието на окситоцина не може да бъде нито положително, нито отрицателно, а плюсовете и минусите му се определят от социалния контекст.

https://www.actualno.com/

               

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЛЯТА: "СТОП-УПРАЖНЕНИЕТО" НА ГУРДЖИЕВ

           

Георгий Гурджиев, от книгата „Картини от реалния свят“:

Стоп-упражнението е задължително за всички студенти в института. В това упражнение при команда „стоп" или при подаване на предварително уговорен сигнал всеки студент трябва незабавно да спре всяко движение, където и да се намира и каквото и да прави. Дали по средата на някакво ритмично движение или в обикновения живот на института, на работа или на масата, той не само трябва да спре всичките си движения, но трябва и да запази изражението на своето лице, усмивката, погледа и напрежението на всички мускули на тялото си в точно същото състояние, в което са били в момента на командата „стоп". Той трябва да задържи очите си фиксирани на същото място, където са били при подаването на командата. Докато е в състояние на спряно движение, студентът трябва също да спре и потока на своите мисли, да не приема каквито и да било нови мисли. И трябва да й, съсредоточи цялото си внимание в наблюдение на напрежението на мускулите в различни части на тялото си, като насочва вниманието от една част на тялото към друга и се стреми мускулното напрежение да не се променя - нито да намалява, нито да се увеличава.

В човек, който е спрян по такъв начин и е останал неподвижен, няма пози. Това е просто едно движение, което е прекъснато в момента на преминаване от една поза в друга.

             

Обикновено ние преминаваме от една поза в друга толкова бързо, че не забелязваме положенията, които заемаме при това преминаване. Стоп-упражнението ни дава възможност да видим и да почувстваме собственото си тяло в пози и положения, които са напълно необичайни и неестествени за нас.
     
Всяка раса, всеки народ, всяка епоха, всяка страна, всяка класа и всяка професия има свой собствен ограничен набор от пози, от който никога не се отклонява и който представлява специфичния стил на дадена епоха, раса или професия. Всеки човек според своята индивидуалност възприема определен брой пози от стила, който му е достъпен, поради което всеки има крайно ограничен репертоар от пози. Това лесно може да се види например в посредственото изкуство, където творецът, свикнал механично да представя стила и движенията на една раса или класа, се опитва да изобразява друга раса или класа.

Богат материал в това отношение дават илюстрованите вестници, където често можем да видим ориенталци с движения и пози на английски войници, или селяни с движения и пози на оперни певци.


Стилът на движенията и позите на всяка епоха, всяка раса и всяка класа е неразривно свързан с характерните форми на мисълта и чувството. А те са толкова тясно взаимосвързани, че човек не може да промени нито формата на мисълта си, нито формата на своите чувства, без да промени своя репертоар от пози.

Формите на мислене и чувстване могат да се нарекат пози на мисълта и чувството. Всеки човек има определен брой интелектуални и емоционални пози, така както има определен брой двигателни пози; и всичките му двигателни, интелектуални и емоционални пози са взаимообвързани. По такъв начин човек не може никога да излезе от своя репертоар от интелектуални и емоционални пози, ако не се променят неговите двигателни пози.

Приложеният по определен начин психологически анализ и изучаването на психомоторните функции показват, че всяко от нашите движения, било волно или неволно, представлява подсъзнателен преход от една автоматично фиксирана позиция в друга също така автоматична. Илюзия е да се мисли, че движенията ни са волеви; всъщност те са автоматични. Мислите и чувствата ни са не по-малко автоматични. А автоматизмът на нашите мисли и чувства е определено свързан с автоматизма на нашите движения. Едното не може да се промени без другото. И ако например вниманието на един човек се концентрира върху промяната на мисловния автоматизъм, неговите привични движения и пози ще затрудняват новия начин на мислене, като събуждат стари привични асоциации.


Ние не виждаме до каква степен интелектуалните, емоционалните и двигателните функции са взаимозависими, макар същевременно да можем да осъзнаем доколко нашите настроения и емоционални състояния зависят от движенията и позите ни. Ако човек приеме една поза, която съответства в него на чувство на тъга или униние, тогава много скоро той наистина ще почувства тъга или униние. Страх, безразличие, омраза и т. н. могат да се създават чрез изкуствена промяна на позата.

Тъй като всички функции на човека - интелектуални, емоционални и двигателни - си имат собствен определен репертоар от пози и са в постоянно реципрочно действие, оттук следва, че човек никога не може да изостави собствения си репертоар.

Но методите на работа в Института за хармонично развитие на човека предлагат възможност за напускане на този кръг на вроден автоматизъм и едно от средствата за това, особено в началото на работата върху себе си, е стоп-упражнението. Немеханичното изучаване на себе си е възможно единствено с прилагането на стоп-упражнението.

          

Започнатото движение се прекъсва от внезапна команда или сигнал. Тялото става неподвижно и фиксирано посред прехода от една поза в друга в положение, в което то никога не се установява в обикновения живот. Като схване себе си в това състояние, т. е. в състоянието на необичайна поза, човек вижда себе си от нова гледна точка, наново вижда и наблюдава себе си. В тази необичайна за него поза той може да мисли по нов начин, да чувства по нов начин и да познае себе си по нов начин. Така се разрушава кръгът на стария автоматизъм. Тялото напразно се мъчи да приеме обичайната поза, която му е удобна. Волята на човека, приведена в действие от командата „стоп", предотвратява това. Стоп-упражнението е едновременно с това и упражнение за волята, за вниманието, за мисълта, за чувството и за движенията.


Но трябва да се разбере, че за да се активира волята достатъчно силно, за да задържи човека в необичайната поза, не може да се мине без тази външна команда „стоп". Човек не може сам да си даде командата „стоп", защото волята му няма да се подчини на тази заповед. Причината за това е във факта, че комбинацията от привични пози - интелектуални, емоционални и двигателни - е по-силна от волята. Командата „стоп", идваща отвън, замества интелектуалните и емоционални пози, и в такъв случай двигателните пози се подчиняват на волята.

Гурджиевски танц

Уравнението на живота

Ако знаехме, че атомите, танцуващи в телата ни, образуващи съвършената структура и форма на проявлението ни в този свят, са родени в сърцето на звезда, щяхме да засияем с пълния си блясък на божествени творения, венец на мечтата на Бог за красотата и хармонията на проявения микрокосмос, който сме. Щяхме да имаме силата и волята да сътворим най-приказния сън за себе в реалност и да изсвирим висшата октава на своето бъдене в материя и форма.


Ако знаехме, че душата ни е искра от сърцето на Твореца и около нея гравитират милиардите атоми и молекули, изграждащи тяло ни, и този свещен център ги поддържа свързани във всеки миг от съществуването ни в плът и кръв, щяхме да се удивим от величието на божествената креативност.

Ако знаехме, че нашите съставни части кореспондират по между си, чрез мислите и емоциите ни, със сигурност щяхме съзнателно да използваме тази стройна и организирана система за създаване на най-добрата версия на себе си и да повярваме истински в собствената си безгранична сила.

Ако знаехме, че отвъд познатия на петте сетива свят, съществува всеобхватно съзнание, породило всичко видимо и невидимо, че това съзнание е необятно, безначално и безкрайно и че ние сме сътворени по образ и подобие на него, страхът щеше да напусне нашия живот и на негово място пространството да бъде обитавано от най-светлите ни идеи, мисли, емоции и действия.

Ако знаехме, че силата, с която това вечно, всеобхватно, безначално и безкрайно съзнание твори, се нарича Любов и че няма нещо което да е по-реално от тази велика съзидателност, не бихме си позволили да внесем разрушителен импулс в тъканта на битието, който да отеква в безкрая на Вселената като тъжен зов, роден от страх и самота.

Ако знаехме, че носим в себе си искра от сърцето на Твореца, нашата душа, която одухотворява атомите, свързани в телата ни, дори не бихме си помислили, че истинската стойност на живота се съдържа в предмети, вещи и стимули, намиращи се извън нас. Красотата на творението, разбира се отразява в тях, но сами по себе си те извират от света на енергията и не биха съществували без силата на желанията ни, провокирали творческите импулси да ги породят и изведат в света на материята и формите.

Ако знаехме, че всяко проявление в света е среща на идеята с материята и от това взаимодействие се ражда физическата форма, щяхме да се потрудим да усвоим механиката на сътворението, за да се превърнем в майстори на съзиданието, рисуващи приказната картина на своята собствена реалност, пишейки най-красивия разказ за еволюция си.

Ако знаехме, че материята всъщност е енергия, разнородна по своята честота на вибрация, и че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие оформят тази енергия в реални физически обекти, обстоятелства и събития, със сигурност щяхме да се опитаме поне да мислим, говорим, чувстваме и правим само това, което е в синхрон любовта, радостта и хармонията.

Ако знаехме, че от първата искра на сътворението Бог е вложил във всяка частица космическите принципи, породили законите, на които се подчинява всяко проявление в света на материята, нямаше да търсим логиката на живота извън нас и щяхме да чуваме по-често гласа на сърцето си, носещ мъдростта за съвършенството на естествения ред.

Ако знаехме, че разполагаме с огромна сила и разбирахме, че тя е вътре в нас и ние сме в нея и този постоянен танц на даване и получаване помежду ни е съвършеният обмен, чрез който всеки от нас се превръща в творец на собственото си битие, унинието и песимизмът щяха да изчезнат от живота ни, независимо от предизвикателствата, които се появяват.

Ако знаехме, че движението, развитието, еволюцията в нашия свят са белязани от два полярни импулса, които са част от механиката на творческия процес, щяхме да погледнем неутрално на нещата и да спрем да поставяме етикети за добро и зло, върху хора, предмети, вещи, обстоятелства, белязани от характеристиките на отрицателната или положителната скала на житейското махало. Тогава светът нямаше да изглежда дуален, а движен от две противоположни сили, чието присъствие е необходимо за да има растеж и разширение.

Ако знаехме, че от хармоничния обмен между мъжкото и женското начало, между мъжа и жената, зависи балансът в личните ни взаимоотношения и хармонията в света като цяло, със сигурност щяхме да се опитаме търпеливо и с любов да отглеждаме връзките си с противоположния пол и да се радваме на здраве, щастие, красота, хармония и изобилие, благодарение на осъзнатия обмен между двете проявени полярности на триизмерното битие.

Ако знаехме, че преди да се родим сами избираме обстоятелствата и уроците, които да усвоим, слизайки във физическа Вселена, едва ли щяхме да се чувстваме жертви на тези обстоятелства, а осъзнато, с пълна готовност бихме се осмелили да се впуснем в приключението на живота, опознавайки собствената си сила и роля на великата сцена на еволюцията на Универсума.

Ако знаехме, че Великото единно съзнание, което наричаме Бог, ни е дарило специален достъп до себе си, възнаграждавайки ни с уникалния комплимент, познат ни като свободна воля, никога не бихме упрекнали външния свят за резултатите от нашите съзнателни или неосъзнати избори.

Ако знаехме, че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие чертаят пътя ни и рамкират реалността ни, вероятно не бихме си позволили лукса да мислим негативно, да преживяваме състояния на ниска вибрация и да действаме в разрив със съзидателната сила на любовта.

Ако знаехме, че с всяко свое действие създаваме сила, която ще се върне при източника си като бумеранг и от нас зависи, дали дарът, който ще получим ще носи съзидание или разрушение, не бихме навредили на никого в този свят.

Ако осъзнавахме своята собствена стойност и се прекланяхме пред величието и мъдростта на духа, нямаше да сме способни да понесем разрушителния импулс на завистта, злобата, ревността, гнева и със сигурност не бихме си позволили да петним името на ближния, защото във всяко човешко същество щяхме да съзираме съвършенството в творението на Бога.

Ако знаехме, че Вселената е място с неограничени ресурси и безкраен творчески потенциал, твърдението, че живеем в свят с нарастващи потребности и ограничени блага, щеше да ни изглежда несъстоятелно, страхът за собственото ни оцеляване щеше да изчезне завинаги, за да отстъпи дълго пазеното място на свободата да се разгърнем и осъзнаем себе си като автентични и неповторими творци на живота си.

Ако знаехме, че колкото повече даваме, толкова повече ще получим, защото освобождаваме в живота си място за новото и същевременно заявяваме на Вселената благодарността за собственото си изобилие, споделяйки го с другите, всеки път когато даряваме нещо от себе си, щяхме да преживяваме божествения екстаз на естествения поток на живота.

Ако знаехме, че преди да се родим във физически тела грижливо избираме качеството на времето и обстоятелствата, в които да се проявим, като съставяме конкретен план за заемния си път, който се опира на определени потенциални възможности за израстване и развитие и върху изборите, които правим в рамките на предварително избраната програма за реализация, щяхме всеки миг да питаме сърцето си, как да изразим най-висшата си октава в това прераждане и да представим на света, съвършената версия на себе си.

Ако знаехме, че всеки от нас има определено и незаменимо място в тъканта на битието, че носи уникален талант, който ще го отведе до пълна реализация и разбирането, че е проявление на Бога, творец на собствената си реалност и на колективната действителност, със сигурност нямаше да изпадаме в униние и да смятаме, че не сме достатъчно добри и заслужили, а щяхме да се впуснем в приключението, наречено живот, дарявайки света с най-доброто, на което сме способни.

Ако знаехме, че разполагаме с уникални инструменти за сътворение и пълномощно от Бог да ги използваме както пожелаем, щяхме мъдро да се стремим да усвоим до съвършенство работата с тях, за да изразим могъществото на великата идея вложена в нашето сътворение.

Ако знаехме, че съществува съзнание с неограничен потенциал за проявление на идеи и превръщането им във физически форми и обстоятелства, щяхме винаги да търсим начини да премахнем превръзките на очите си и да бъдем в непрекъсната връзка с този неограничен потенциал, който служи за материал да сътворим желаната реалност.

Ако знаехме, че всеки един от нас носи в плана на душата си основен мотив, задвижващ творческия му потенциал и той е различен за отделния човек, щяхме да се научим да не съдим ближния, да бъдем толерантни един с друг и да осъзнаем, че зад действията, думите и емоциите на всеки, стои стремежът да изрази подтика на душата си, независимо от нивото на съзнание на индивида.

Ако знаехме, че характерът на силата, която задвижва творческите импулси при всеки от нас е уникална, нямаше да има повод различният темперамент на околните да предизвиква негативна реакция у нас, защото щяхме да имаме разбирането, че разнообразието поражда красотата и хармонията в тъканта на битието.

Ако знаехме, че връзките, които изграждаме в живота си с родители, близки, приятели, съпрузи, деца, любими, колеги са предварително планирани и носят в себе си енергията на невидимо споразумение за еволюция, нямаше да изпитваме страдание, когато някой си тръгне, нито страх ние да го направим, защото ще знаем, че сме изпълнили договора, сключен с определена душа, за определен период от време и че на ниво божествено съзнание всички сме свързани завинаги.

Ако знаехме, че много често, когато се влюбваме на Земята, преживяваме енергията на нереализиран докрай договор с душа от предишно прераждане и силата на притеглянето е само и единствено причина двете души да се срещнат и да освободят себе си от тези окови, нямаше да изпитваме пристрастеност към партньора, ревност и гняв, а щяхме да търсим начин да създадем условия за обща, взаимна еволюция, която да ни позволи да изберем дали да продължим тези отношения, изчистени от кармични товари, в светлината на божествената безусловна любов.

Ако знаехме, че когато между двама души на пръв поглед съществува непреодолим конфликт, това не винаги означава, че трябва да се разделят, а отваря вратите на избора да работят върху себе си, за да достигнат до онзи хармоничен резонанс, при който се установява божественото съзвучие на съзидателната сила на любовта, щяхме да проявим тази упоритост и толерантност един към друг, мъдро и търпеливо, за да разберем накрая, че наградата за това е голяма.

Ако знаехме, че другите са огледала за сянката и светлината в нас и че ние ги отразяваме по същия начин, щяхме да се радваме на хармоничните си образи видени през очите на другите и да им благодарим, че имат силата и куража да ни покажат собствената ни сянка, за да я разберем, опознаем, обикнем и трансформираме с чистия божествен лъч на прошката и смирението.

Ако знаехме, че разполагаме с огромна жизнена сила, с която сме родени, както и че непрекъснато получаваме енергия от божественото поле на неограничения потенциал, щяхме да се отнасяме отговорно към нея и да използваме този така ценен за нас ресурс за оптимално изразяване и достигане на най-висшите ни октави.

Ако знаехме, че личната ни сила зависи от всичко, което преминава през нашите тела, физически и ефирни, със сигурност щяхме да ограничим достъпа до негативна информация, да спрем да ядем храна, която не е подходяща за нас, да пием вода, която не носи чистотата на неутралната природа на Бога. Щяхме съзнателно да избираме мисли, изпълнени с красота и хармония и да изживяваме емоции, породени от красотата на собствената ни божественост.

Ако знаехме, че от този енергиен капацитет зависи дали ще бъдем здрави, красиви, щастливи, благоденстващи, радващи се на прекрасни любовни връзки и партньорски взаимоотношения, щяхме да се съобразяваме преди да изпразним този резервоар, изпитвайки чувства на вина, срам, гняв, ревност, обсебеност, омраза и всички останали производни на страха.

Ако знаехме, че се свързваме с могъщия си вътрешен ресурс, когато се оставим да ни води съзидателната сила на любовта, щяхме да построим така желаната от нас реалност, изпълнена с хармония, реализация, покой и красота и да живеем на гребена на вълната на творчеството.

Ако знаехме, че истинското ни проявление е свързано с решаването на едно единствено уравнение, наречено уравнението на живота ни, щяхме да намерим начин да определим параметрите и да открием стойностите на неизвестните, които да ни дадат отговор на въпроса: „Кой съм аз? Защо съм тук?” и „ Как звучи най-висшата октава на собственото ми проявление?”

Ах, само ако знаехме!!!… Ако някой в училище или семейството ни беше загатнал, че носим потенциала да извървим пътя на пешката и да се превърнем в царица, щяхме да осъзнаем и причината да бъдем тук и сега, в това богато на преживявания и трансформации време, в което на границата на две епохи и сливане на измеренията, плахо повдигаме булото на съня от очите си и разбираме, че сме тук, за да открием качествата си на богове творци, втъкали своята неповторимост в багрите на вечно променящото се, непрекъснато разширяващото се, безкрайно еволюиращо съзнание, породило всичко съществуващо на този свят и превърнало нас, човешките същества, в творци на собственото ни битие. Тук и сега с много любов аз искам да ви разкажа за това…”

От "Уравнението на живота ни"
Милка Кьосева

GIFs 50

Обслужващите партийни и фирмени структури, плюс профанизиран електорат на ГЕРБ, БСП, ДПС(три от по-големите пипала на мафията ДС-ТОРА НОСТРА),... на път към адските патали на БИЛА СВАРГА(ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО)

                   

   

Реинкарнация на три котумбаса от кръга "Котараците" - Герб

Полицейските протестите за повишаване на заплатите бяха съгласувани/подсигурени с асиметричен инженеринг - дар от мафията ДС - предварително планирани и осъществени мероприятия; съгласувани с Мешерето сценки на насилие. 

Нелегалната ДС демонстрира как може в страна с най-голям брой полицаи на глава от населението, да манипулират общественото мнение и да изкара овцете на протести с искане за увеличаване броя на полицейските служители.

Комунистите са професионални лъжци и измамници. Нещо повече, злото в тях тлее. И не дай Боже, паднем ли им, за пореден път ще ни посичат със сърпа, брадвата, търнокопа и мотиката, и ще разбиват черепите ни с чука.

Днес този троянски кон на Кремъл у нас е под крилото на посолството на САЩ, близък е до фондации от сорта на „Америка за България…

ГЕРБ БСП и ДПС; три от партиите на мафията "ДС", с най-голям принос в разграбването и унищожаването на страната,... и на дребния и среден бизнес несвързан със структурите на черната ложа ДС - ТОРА НОСТРА.

Видни ПатрЕ(н)оти на републиката...

Закрийте комунистическите организации с фалшивото наименование „ВМРО“

И в България и в Македония те са създадени от тоталитарните служби, казват в своя позиция наследници на войводи

Наследници на македонски войводи разпространиха позиция, в която настояват в името на бъдещото добросъседство между България и Македония, да бъдат закрити организациите с фалшивото име ВМРО. Според тях ВМРО-ДПМНЕ и ВМРО-БНД са творение на комунистическите тайни служби в двете съседни страни и са работили против приятелството между българи и македонци.

Ето и пълния текст на Позицията:

Скъпи граждани на Република България и Република Македония,
в навечерието сме на най – светлия за всички нас празник – Илинден. На него отдаваме почит на онези наши бащи, деди и прадеди, които дадоха живота си за свободата на Македония. Тази година Илинден ще е по-различен, защото очакваме да се подпише жизненонеобходимия и очакван от всички нас договор за добросъседство.

Скъпи приятели,
Този договор няма да реши като с магическа пръчка трупаните с десетилетия фалшификации и омраза, които години наред създаваха разделение от двете страни на Осогово. Но този договор е едно добро начало. За неговото подписване през 1999 г. работеше упорито Борис Трайковски, но той не се хареса на външни сили, които предприеха ответни действия. Припомняме, че президентът Трайковски загина в съмнителна самолетна катастрофа, а отношенията между нашите страни замръзнаха по времето на президентите Цървенковски и Първанов. Време е да гледаме напред, към бъдещето, към по-доброто икономическо сътрудничество и благополучие на хората в Република България и Република Македония. Време е да продължим завета за добросъседски отношения, който ни остави президентът Трайковски. Франция и Германия отдавна не се вторачват в миналото, а работят заедно за общата идея – икономическо и социално благополучие на своите граждани. Трябва да последваме техния добър пример. Кога ако не сега, кой ако не ние? Затова и се обръщме към вас с призив да подкрепите европейското бъдеще на Република Македония.

Драги приятели,
Винаги сме вярвали, че Република България, в която днес живеят над 2 000 000 потомци с корени от Македония, трябва да е движещият локомотив към европейското бъдеще за Скопие. Днес се обръщаме към вас като наши братя, да подкрепите тези процеси. Същевременно с недоумение следим критиките, които идват от средите на ВМРО – ДПМНЕ. Дълго време мълчахме за някои истини, но е дошло време да ги кажем на висок глас. Хората в Република Македония и Република България не могат да бъдат повече лъгани. Време е да сложим край на комунистическите организации, назоваващи се със сакралните букви „ВМРО“, но по същество нямащи нищо общо с организацията, която създадоха нашите прадеди, деди и бащи. ВМРО – ДПМНЕ е продукт на комунистическите тайни служби на Югославия. В началото на промените от нейните редици бяха изхвърлени със страшна сила всички онези инакомислещи членове, които държаха на добросъседските интереси и на добруването на нашите два народа. Там останаха само онези верни на титовските завети партийни фонкцуионери, които продължиха да поддържат една утопия, една коминтерновска фалшификация, която и до днес изучават децата в Република Македония.

Няма разлика и с ВМРО – БНД в България, която бе регистрирана по фирменото дело на комунистическия съюз на македонските културно-просветни дружества. Там и до днес продължават да се разпореждат ДС-ченгета и комунисти, нямащи нищо общо с Македония.
Скъпи приятели от България и Македония, крайно време е да изчистим комунистическите сенки във фалшификатите на историческата Вътрешна македонска революционна организация в нашите две страни. Гражданите на Република България и Република Македония не следва да продължават да са заложници на неясни политически интереси, обслужващи чужди държави. Време е да вървим напред към европейското ни бъдеще!

Да живее България!
Да живее Македония!
Да пребъде историческата Вътрешна македонска революционна организация !

Подписали:
Потомци на изтъкнати войводи, създали историческата ВМРО и отдали живота си за нейните идеали и Български национален фронт - САЩ

http://www.faktor.bg/bg

                             

ТЕ НЕ КРАДАТ ТЕ ПРОСТО СА, РОБИ НА БАНКЕРИТЕ(С МИНАЛИ СРАМНИ ДЕЛА - КОЛКОТО ПО-ГОЛЕМИ ДЕГЕНЕРАТИ ТОЛКОВА ПО- ВИСОКО ВЪВ ВЛАСТОВИ И БИЗНЕС СТРУКТОРИ), ПО-НИСКО НИВО АНАТОМИЧНИ ПОГЛЪЩАЧИ.

                     

  
Глупавият е по-добре да се подчинява отколкото да командва.
Демокрит      

      

КАКЪВ "РАБОТОДАТЕЛ" МОЖЕ ДА Е ДОМУСЧИЕВ, ЗАБОГАТЯЛ С ДЪРЖАВНИТЕ АКТИВИ И ДЪРЖАВНИ ЕФЕКТИВНИ ПАРИ, КОЙТО В НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРАВИЛА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, КОЯТО НАБРОЯВА НАД 170 ДЪРЖАВИ, ЧЛЕНКИ ОТ ВСИЧКИ КОНТИНЕНТИ, ЧАСТ ОТ СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ И ПРИЗНАТА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ООН ПО ВЪПРОСИТЕ НА ТРУДА, УВОЛНИ НЕЗАКОННО НАД 3000 ДУШИ ОТ БМФ ?

АКО КИРО ДЖАПАНКАТА ЖИВЕЕШЕ В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА, С НОРМАЛНО ПРАВОСЪДИЕ, ЩЕШЕ ОТДАВНА ДА Е В ЗАТВОРА ЗА НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ МЕЖДУНАРОДНИ ТРУДОВИ КОНВЕНЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ !

В НАГЛОСТТА СИ ТОЙ В НАЧАЛОТО НА АПРИЛ 2017 г. ДОСТИГНА ДО СЪДЕБЕН ПРЕЦЕДЕНТ и Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата въпреки, че не може да бъде органа, който да решава, излезе с решение, с което позволи договорът за приватизация на Параходство "Български морски флот" (БМФ), контролирано от братята Кирил и Георги Домусчиеви, да бъде променен в частта му за заплащане на 55 милиона лева неустойки за неподържане на определения тонаж на корабите.

Тези хора, наричащи себе си "РАБОТОДАТЕЛИ" се самозабравиха дотам, че не си плащат и данъците към държавата и дълговете им се доближават до един милиард, независимо, че вече толкова години се облагодетелстват от "ПЛОСКИЯ ДАНЪК", какъвто в Европа почти не се прилага !

С това, че те са богопомазани да са на една нога и с най-бедните, ощетяват държавната хазна !

Те искат само да получават подаръци от държавата, а не могат да създадат работни места за половината българи в трудова възраст, които избягаха от тях, а другата половина постепенно напуска и превърнаха пазара на труда в страната ни, в някаква скотобойна за геноцид, която е в основата на демографския срив в България !

Заради престъпния начин, по който използват труда на нацията, заплатите в страната ни са по-ниски и от тези в Папуа Нова Гвинея !

Повече от ясно е, че те не са конкурентни и скоро ще бъдат погълнати от чуждия капитал, а за да бъде оправдан провалът им, хленчат и се сърдят тъкмо на тези, които ги глезиха - работниците и държавата. Държат се предизвикателно и високомерно и богатеят на гърба на народа, а от края на миналата година до месец февруари на 2017 г., са изнесли от страната около 1.7 млрд., извън България.