Последователи

понеделник, 7 август 2017 г.

Материята и Бог са едно в името на целесъобразността



Нашето материална обвивка (тяло), както е описано в Шримад Бхагаватам 


http://www.sambandha.ru/kto_upravlyaet_nashey_jiznyu/


                 

Материалния разум Прамада. 

Кой наистина контролира живота ни? 

Обвивката на разума е наречена Прамада или "подлудяване на ума " или като "материално невежество." Тази обвивка е по-тънка, отколкото на ума, и тя може да го засегне. Разума може да реши как да реагира на жизнедеятелността на Ума, но това не е най-интересното ... Обвивката на разума - това е фактор, който наистина направлява живота ни. За да разберем по-добре това, ние трябва да отидим на страниците на Шримад Бхагаватам, където мъдреца Нарада ще разказва историята на цар Puranjana/Пуранджана. Как духовното същество се потопя в материята? След като научава за невежествената дейност на царя Бархишата, великият мъдрец Нарада се изпълни със състрадание към него и реши да му обясня, кои наистина контролира живота му в невежество. За да направи това, той разказал на царя алегоричен разказ за един цар Puranjana/Пуранджана, така той се опитал да обясни как става гмуркането на живото същество в материята в тази история. За да разберем по-добре това, аз ще го опиша накратко. Пуранджана и Прамада Веднъж живото същество (Пуранджана) или някой, който съществува, преди много дълго време искал да се насладите на материалния свят. Всъщност, първоначалната причина за потапянето на джива в материята е именно това желание - да се ползват материалните ползи или да се покори материалната природа. Цялата материална вселена е създадена само за тези живи същества, за това е, което мотивира желанието на Върховния Създател, за да се създаде този свят на илюзии.




Изначалната обвивка на душата - фалшивото его Първоначалното желание за материалните дейности, което води/кара разума да създава нашите телата идва от фалшиво его. Това е най - тънката обвивка, изтъкана от страст. Това желание е факторът, който дава на материалния разум команда за извършване/осъществяване на нашите желания. Изначалната, и затова най-тънка черупка/обвивка, която покрива искрата на духа в материалния свят - е обвивка на фалшива егото. На санскрит се нарича АХАНКАРА, която буквално означава "АЗ ПРАВЯ". Помислете за това и ще разберете, че в този израз се крие много дълбочина, която разкрива най-старата илюзия, която дава възможност на душата да мисли, че тя е участник в дейността на материалния свят и да се наслаждава на резултатите. Всъщност, всичко това е наистина една илюзия, то не съществува! Как така? Това е много просто: душата ни не се занимава с дейностите в материалния свят и не се наслаждава на резултатите си, това не може да бъде по самата нейна същност/природа - душата е духът, а нашия свят - е материя. Въпреки това, когато душата има такова желание (по своята същност тя е по-тънка от най-финната материя) - това желание или "страст" (Кама) създава илюзията за такива дейност, която прилича на дълбок сън. В съня си, можем да си представим, че сме станали император на света, но в действителност - ние оставаме, което сме. По същия начин, изначалния "похот, желание" на живото същество обвързва Бог да създаде създаде своеобразна ИЛЮЗИЯ за тези, които искат да поглезят. Бог създава този илюзорен свят в състояние на дълбок сън, така че в действителност, Бог, както че сънувам този материален свят, в който ние, живите същества също сме потопени в сън. Но за нас, за разлика от самия Бог, тези съновидения изглеждат като настояща реалност!




От науката към Бога, към синтезиране и синергитизиране, към чудесата, които са изпълнени в различна степен духовни закони.

Материята и Бог са едно в името на целесъобразността и изпълнението на Единната Истина. В нейната Цялост и щастието, и нещастието, и здравето, и болестта водят към една и съща цел – себепознание, себереализация, освобождение

“За да се излекуваме, болестта ни трябва да се влоши и все пак, макар да сме пациентът, ние винаги сме и лекарят.” Т. С. Елиът

Корените на днешното ненаситно и хищническо, потребителско отношение към всичко в живота се крият в материалистичния мироглед, според който материята е единствената реалност, съществуваща извън и независимо от човека.

С това си схващане материалистичната наука изгони понятието “дух” и сведе материята само до видимото, до комфорта, до самодоволството и господството над нея. Духовната наука, обаче, знае, че главният субстрат на Вселената, т.н. информационен вакуум, е 99,999999 % и само 0,000001 % съставлява материята. Но дали може по ортодоксален път да се опознае тази по-голяма част от съществуващото?

На този въпрос е отговорил недвусмислено австрийско-американският логик, математик и философ Кърт Гьодел, който чрез техниката самообсъждане (self-reference), наричана и диагонален процес на Кантор, доказва знаменитите си теореми за непълнотата на аритметиката, според които е невъзможно пълно описание, дори на прост обект, като натурален ред с помощта на краен брой аксиоми. Т.е. не може да се получи изчерпателно знание за система, която се изследва на несвойствен за нея език. А още по-малко е възможно описването езика на физическото тяло на толкова сложен обект, какъвто е човекът с неговото съзнание, душа и дух.


                      

Отхвърлянето на духа в материята продължи до края на миналия век, когато стана ясна материалната основа на съзнанието, благодарение на теорията за физическия вакуум и за торзионните полета. Сега вече се разбира, че светът е неделим и цялостен, макар че все още има и съпротива към подобни схващания.

Но в бъдеще вече няма да се раздробява познанието, няма да се анатомира, а ще се синтезира и синергитизира. Ще се знае, че продуктивността в резултат на взаимодействието на елементите в системата винаги е по-голяма от тази на нейните елементи по отделно. Ще се върви от науката към Бога, към Абсолютното нищо – източник на всичко, по думите на академик Г. Иванович Шипов, който подчертава, че Абсолютното нищо претендира за образ на Бога.

В бъдеще и науката, изкуството, философията, и религията отново ще се разглеждат не раздробено, а чрез системния подход, какъвто е съществувал в древността. Ще се има предвид и неговото фундаментално свойство – емержентност, познанието, че ролята, свойствата и принципите на системата не са тъждествени на ролята, свойствата и принципите на изграждащите я елементи.

Т.е. системните свойства на цялостния обект качествено се различават от тези на елементите по отделно. Точно те определят и доказват принципа на допълнителността, въведен от Нилс Бор, откриват пълната цялостна картина на света, пронизана от Единното съзнание, в което обектът и субектът са едно, както и наблюдаващият, наблюдаваното и процесът също са едно.

От древни времена е известно, че равнището на развитие на нашето съзнание и скоростта на промяната му зависят от прецесията на равноденствията (движението на оста на въртене на Земята по кръгов конус) и от степента на изместване на нейните полюси.

Когато планетата ни се отдалечава от центъра на нашата галактика човечеството изпада в сън, заблуди, невежество, безбожие, пороци. А когато се приближава към него, започва да се събужда. Сега се намираме в края на фазата Кали-юга (другите времеви периоди са Сатия, Трета, Двапара) и съзнанието ни започва да се развива интензивно.

И в този астрофизичен битиен процес по синусоида започваме да живеем по-осъзнато, за да се стигне до избягване на несъответствието между вкоренилото се плоско мировозрение и реалните закони на мирозданието, до поврата на 180 градуса. А времето за преминаване от едната в другата фаза на битието се определя като Апокалипсис (буквално означава разкриване, развитие). Това е “тясното гърло”, през което човечеството трябва да премине, ако не иска да загине в задънената улица на застоя. Това е времето на преобразуването, което е съпроводено и с големи загуби и голямо пресяване на непригодното да продължи напред.

Идва времето и на осъзнаването, че цялото Битие е единно и всичките му части са взаимосвързани и взаимозависими. Затова нищо в него не може да бъде разделяно, защото има единен произход. Не могат да се разделят и духа и материята.

Да разграничиш духа, съзнанието, от материята, означава да искаш да направиш невъзможното разделяне на битието на неговите две фази – възходяща и низходяща, на законите на съзиданието и разрушението, които го управляват. Това е като да се мъчиш напразно да разделиш една синусоида на нейните две фази – положителна (над нулевото равнище) и отрицателна (под нулевото равнище). С което би спряло движението и развитието. Но тъй като то е циклично и сменя своите посоки от плюс към минус и обратно, сега идва времето на поврата – от най-ниската в Духа точка, от минуса, да се премине към възходящото развитие, към плюса (Двапара-юга).

                 


Духовното и материалното в древността са вървели заедно, човечеството се е стремяло да ги уравновесява. Но това че в последните няколко века драстично надделя материалистичното, се е допускало съобразно Божия промисъл, за да може да се направи по-осезаема разлика между двете начала, обединени в едно, но с различни проявления, за да може материалните постижения на прогреса, на научната революция, да обслужат, да дадат възможност на хората да се обединяват, да общуват по пътя на технологичните комуникации, преди да са се развили техните свръхсензорни възможности за единение.

То и такова е било предназначението, такава е била ролята на материалното, на науката – да се обслужи духовното. С различни способи и методи в различните времена, според степента на съзнание на хората.

Но вярно е също и това, че материалните стимули, копнежи, станаха почва за развитие на жестоката конкуренция, на насилието, алчността, невежеството, но пък случващото се впоследствие страдание отново довежда на правилния път, до осъзнаването, че реалността е преди всичко духовна, че всички ние сме духовни същества, движени преди всичко от духовните закони на съзиданието. Че един Висш Център управлява образуването, разширяването на световете, които са подредени хармонично, взаимосвързано, целенасочено, с оглед на Идеята, Мисълта на Твореца, на Върховната Първопричина, на Абсолюта.

Че това е Безкрайната енергия-поле, наричана с много имена – Светлина, Топлина, Вселенска любов, Вселенски Логос, Световна Душа, Магнетизъм, Божия мисъл… И че всичко е Бог и нищо друго, че всичко е пропито от Неговата Мисъл, че живеем в Неговото Присъствие, което е и Единната Истина, в която съвибрират в строга координация и подреденост всички същности, съществувания и форми. Дори Иисус премина по този път – бидейки посветен от Светия Дух, той прие, коленичейки, пред Йоан Кръстител и водното, след огненото кръщение.

Ако в Божия план не влизаше преминаването през по-гъстите материи, и досега човечеството щеше да вегетира в протоплазмените форми. Но дори и с цената да се затвори в почти животинското задоволяване на сетивата, на страстите, на материалистичното съществуване, това пак е било нужно за еволюцията и на Духа, и на материята. Не случайно, според “Бхагавадгита”, дори самият Кришна е върховният наслаждаващ се. И ние, като негови частици, също имаме такива желания, макар и често да си остават предимно в материалния свят, за разлика от единствено духовните на Кришна.

Но, знаейки, че всичко води началото си от Създателя, от Абсолютната Истина, Тази, от която произлиза всичко, можем да не разграничаваме т.н. “вътрешни” и “външни” реалности, а спокойно да ги възприемаме като проявления на единната Цялост. И да стигнем до така добре познатото на мистиците блаженство, задоволяване на сетивата в общуването с Бога.

Само това удоволствие, при което Той също се наслаждава, е съвършено. Конкретен пример за такова общение може да се даде с храненето. Ако първо предлагаме храната на Бога, то тя се изчиства, а с нея изчистваме и себе си от всички замърсявания на земното битие. Този акт при будистите се нарича “прасадам” – жертвоприношение. Затова и в много други религии, както и в християнството, се смята, че всичките ни действия, мисли, чувства и др. трябва да бъдат извършвани в името на Бога и всеобщото добро и благо.

На Изток се знае, че самсара, порочният кръг от прераждания в различни форми на живот, се определя от нашата карма и от това, че не владеем сетивата си. Познава се илюзията, че в материалния живот можеш да бъдеш щастлив, както и това, че чрез бедите, до които се стига само с материално ориентирания живот, а често и чрез отнемането на материалните постижения и богатства, човекът може да достигне до духовното осъзнаване, наричано Кришна съзнание, Христово съзнание.

В това състояние няма страх, болести, страдания, защото чистата душа не е обусловена от материята и от всички нейни свойства на диференциация, на разделение, на търсене на различията… За нея, като неразделна частица от Бога и Неговата вечност, има само радост и блаженство, макар и съответстващи на безкрайно малките й размери, в сравнение с тези на Божеството. Но само ако тя е свързана с нейния Създател и е освободена от обусловения живот. В което е и целта на човешкото съществуване – да премине по стъпалата на материята, която, със своите утеснения и ограничения, го изстрелва като катапулт в по-висшите сфери, в Божественото съзнание. А само така се постига и трайното щастие, правят се щастливи и другите.

               


Но пътят до там е много дълъг, защото стълбицата на материята също е доста дълга. Тя преминава през кристала, твърдата пръст, после през водата, от която се получава огъня, после през електричеството, въздуха, етера, после през по-финия ум, още по-фината интелигентност и накрая през най-фината “плът” на душата, която съществува независимо от промените на по-плътните нива преди нея.

Много е дълбока мъдростта и тайната на материята, на нашето тяло. Но поне вече не се съмняваме, че Бог, материя, разум, съзнание са неотделимо свързани, съединени в едно. Те действат в синхрон с вселенския еволюционен план. Мъдростта на материята, на тялото ни, е същата, която е управлявала, регулирала нейното раждане, растеж и развитие. Която ни настройва да бъдем чувствителни към този вселенски ритъм и към това да го оставим да се случва по най-естествения и ненасилствен начин.

Пространствената материя е в основата на всичко, дори Духът се проявява чрез нея и между тях няма противопоставяне, те само са различни по форма, но не и по същество. Затова може да се каже, че Духът е материален и материята е духовна. А т.н. чудеса са само изпълнени в различна степен духовни закони, повтаряне и видоизменяне на четирите състояние на материята – твърдо, течно, газообразно, лъчисто във всички планове на битието.

Материята непрекъснато се трансформира, изтънява, преминава през съответстващите на всеки план изменения, придобива все по-голяма светимост. И всичко се движи съобразно Закона за съзвучие и съответствие. Човекът също привлича към себе всичко, което му резонира и съответства, в това число и най-съзвучната с духа му карма. Като целта е да създаде съвършена обвивка за развиващия му се към съвършенство дух с тенденция към разреждане и изтъняване на плътното му тяло, в посока заменянето му с астралното, менталното, духовното. Дори в седмата раса човешкото тяло и това на Планетата ще достигнат до тънкостта на Невидимия свят.

В първата Коренна раса на човечеството също не е имало човешка форма, а само плаваща маса, живееща във водите с обикновени протоплазмени движения. Този зачатък на живот е бил семето, посято от Твореца в световните води. После идва “разбиването” на материята и оформянето, еволюцията на различните архетипи, на различните биологични видове и подвидове. Но най-първо се е появила Амритата, нектарът на безсмъртието, според дзенбудизма, която е символ на одухотворяващия и преминаващ през всяка форма единен живот.





Много е радващо, че вече и съвременната наука открива съществуването на най-тънките форми на материя, макар че тайната на органичната материя сигурно ще си остане още задълго неоткрита.

Но с някои свръхчувствителни апарати вече се зафиксират тънките тела, образите на мисълта, праобразите на плътните форми на живот, така както се отпечатва аурата на човек върху по-чувствителна лента. А може да се засече само нещо, което го има.Така се доказва, че и най-високите духовни полета са материални. Но също и че науката едва ли скоро ще стигне до границите на тънкостта на материята, на ума, на съзнанието, на духа, чиито предели все повече се разширяват и стават все по-необозрими.


За да се достигне до Първоизточника, зародил първичните форми на материята, означава да се стигне до Материя Луцида и Материя Матрикс – първичната светеща материя, в чиято основа е Огънят. Означава да се отиде отвъд само човешкото и да се встъпи в Божественото, в отражението на безпределността. Така както инволюиращата сътворителна Светлина (Fiat Lux) е стигнала до материята като до последен пристан на Духа и да започне обратния еволюционен процес.

Изначалната, първична форма на материята, наричана във Ведите и Упанишадите, Пракрити е основната субстанция на космоса, първата действаща сила насочваща всяко движение. А Пуруша (Духът) се проявява, събира опитност чрез нейните безкрайни проявления. Така и съзнанието, овладявайки външните форми и фактори, осъзнава своята вътрешна природа. Така човекът престава да се идентифицира с външния свят, с формите, с породените от тях мисли, емоции, чувства.

Разбирайки, че външното се променя, а вътрешното е постоянно, че чрез тялото събира опитност за съзнанието, той се освобождава от зависимостта на външните обстоятелства, от безпокойствата, страданията, причинени от външния свят, обяснява нашият духоведец Ваклуш Толев. Постига обективно възприятие, връща се към своята истинска природа като Дух, Пуруша, чисто съзнание. Постига себереализацията си, освобождението. Разбира, че докато се отделя от своя висш Аз, настъпват много други отклонения, смущения, болести, както и много процеси на нестабилност, разрушение, дегенерация, – всичко онова, присъщо на временното, материалното. Стига до убеждението, че Себепознанието е единственото окончателно духовно и физическо лечение.


                  


Но пък тя дава опитност на Пуруша да овладее себе си, да разбере природата си. И тук, както навсякъде в Сътворението, всички случвания са в името на целесъобразността и на това всички неща взаимно да си служат.

В първичната материя Матрикс (Пракрити), според източната представа, има съвършен баланс на елементите, няма движение, а само абсолютен покой. Тя е неразрушимост, докато в основата на разграждането (смъртта) е промяната и нестабилността. Но в нейното вторично и третично състояние Първичният материал се комбинира в атоми с голямо пространство между тях, формиращи по-груби форми.

После празните пространства се запълват с други форми и така се стига до едно разграждане до безкрайност. Но причината за него е заложена във финото, непроявено състояние на проявеното и по-грубо състояние. И т.н. “унищожение” е само връщане към Причинното, Първично състояние. Връщане назад към собствената природа, назад към по-фината форма, от което следва, че материята е неразрушима, както и душата. И днес новата физика, съвременното познание, потвърждава древното, водещо до Центъра, до Причината на всичко съществуващо. Днес квантовата физика познава стотици по-фини частици от атома, някои без маса и без място в пространството, други пък виртуални, само с вероятност да се проявят, но всички с проявена съзнателност.

Първото проявление на Първичната материя (Пракрити) е “Махат” – великият, универсален принцип разум, а негови съставни части са универсалните, психичните и физични елементи, подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието. Затова “разликата” между ума и материята е само в тяхната степен.

По-важното е, че субстанцията и в по-грубата, и в по-фината форма, е една и съща, като първата преминава във втората. Тази първична субстанция се видоизменя, създава комбиниращи се универсални фини частици, различни центрове, разновидности, органи, възприятия и т.н. И всичко става според един висш План с универсални космически принципи за устройство на макро и микрониво.

Изначалната природа е означавана и като Майа – силата на Брахман за създаване, съхраняване и разрушаване. Пракрити е един от 20-те космически принципа. Между другите са Петте елемента, съставляващи цялата физическа вселена, Петте прани, жизнени енергии, Петте сетивни органа, Петте органа на действие, Умът (манас) Интелектът (буддхи), Егото /ахамкара, съзнание за аза…

Според книгата от Ведите – Веданта, битието е недуалистично, има само една реалност, която за непросветления ум само изглежда многостранна, но се разкрива като единична. А пък Тантра (от “таноти” – разширение и “траяти” – освобождение) дава метода за освобождаването на потенциалната човешка енергия (шакти принципа) чрез разширяване на ума, насочването му навътре, проявяването му чрез вътрешен опит и обединяването с Шива-съзнанието. За да се осъзнае Брахман (Висшата реалност) като неделимa, хомогенна, всепроникваща реалност.

Но само просветлената индивидуална душа (Атман) може да осъзнае, че е единна с Вселенския дух, с природата на Брахман, че те са едно и също нещо. Затова индуистите казват, че всичко е Брахман, че всичко е едно и всички пътища водят към Него, независимо как се наричат или възприемат. Често го изразяват и с израза “Нети, нети”, т.е. „нито това, нито това“, защото Той не може да се ограничи в каквито и да било определения.Тантра го вижда и като мълчалив свидетел във всеки един човек, който дава широта за растеж, независимо дали е вярващ или не, дали е слаб или силен, беден или богат, но, според заложеното в него, открива своя път на развитие.


В бъдеще за този всеобщ път на развитие ща помага много и науката. Това се потвърди наскоро и от тримата американски учени Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц, които бяха удостоени с Нобеловата награда за физика, заради откритието им на т.н. екзотична материя. Със своя теоретичен модел на топологичните фазови преходи на материята те хвърлиха светлина върху нейните загадки.

Изучили необичайни фази и състояния на материята, като тънки магнитни филми, суперфлуиди, суперпроводници, те доказват, че материята може да преминава от един вид в друг и да приема странни форми, които могат да намерят различни приложения, като, например, в квантовите компютри, електрониката, в областта на физиката на кондензираната материя, в създаването на нови материали с неподозирани свойства.

Те откриват и неутринните осцилации (преминаването на неутриното от един в друг тип), демонстрират, че то може да изменя същността си, да метаморфоризира. А това ще доведе до промяна на разбирането за вътрешните механизми на материята и за Вселената, въпреки че засега познаваме по-малко от 5% от нея. Ще даде надежда, че науката все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят.

Че ще се стигне и до така нужното осъзнаване, в което материалното и духовното развитие са в синхрон, в хармония, иначе пренебрегването или превъзходството на едното от тях за сметка на другото, ще води до тежките последствия от тяхното изкуствено разделение. Затова подобни открития тъкмо сега говорят за това, че се намираме в преходния етап на разгръщащата се спиритуалистична вълна, която ни дава излаз към нови хоризонти на знанието, но, от друга страна, и сериозно разклаща основите на живота, построени върху много погрешни възгледи и представи, като тази, че духът и материята са несъвместими и дълбоко разделени.

Неразделни са и двата аспекта на Космическия огън – творящ и разрушителен. И точно сега при встъпването в ерата на Огъня, тези два полюса са най-изострени и решаващи бъдещето на планетата ни. Затова двете възможности са или еволюционен възход по пътя към Безпределността, или сгромолясване като отпадък в бездната, като претопена инертна материя.

Това се е случвало многократно, особено при смяна на епохите, на расите, когато пространственият Огън се е приближавал като пречистваща струя, съединявал се е с подземния огън и това е предизвиквало мощен разрушителен взрив, както при потъването на Атлантида. Според някои пророчества, в идващите две години се очакват също драстични промени, предвещаващи алтернативата – възход или погром. Показват го и все по-голямото развихряне на тъмните енергии, на тъмните помисли и дела, насилията, войните, убийствата, жестокостите, хищничеството, аморализма. Всичките тези фактори засилват напрежението на пространствения огън, на психическото нагнетяване, водещи до задействането на адската механика на взаимно и лавиноподобно усилващи се разрушителни процеси.

Но всичко случващо се е част от Божия план, защото всички пътища са Негови и нищо не е извън тях. Дори и стихиите, земетресенията, са пулсации на Великото Дихание, както се казва в Живата Етика. Дори разединяващите, противопоставящите се на еволюцията сили, пречещи за изпълнението на основния закон за Целесъобразността, като създават разрушения, бедствия, страдания, довеждат до събуждане, до съзнателност, преодоляване на апатията, хипноса и вегетацията.

Но пък вървящите срещу еволюционните закони се отхвърлят, отсяват се сами, което е много мъдра технология на естествена и закономерна саморегулация. Пък и новото се гради след разчистването на всичко онова от старото, което не може да продължи напред или застрашава бъдещото. Така се преминава и към нови форми на съществуване, на други планети, в други измерения.

По този път на обновление дори смятаните от нас грешни възприятия, т.н. “майя” (илюзия) от индуистите, също е закономерна. Има я и във висшите, и в нисшите слоеве на Тънкия свят, за да се представят различните планове на различните обитатели. Затова Майя е подтик към развиването на енергията на стремежа, чрез която се преминава от по-низшите към по-висшите слоеве на Тънкия свят.

Чрез нея се разтваря огненото зърно на човешката душа и тънката ни същност се издига по стълбата на Огнения свят, пречиства се, преобразява се чрез собствените ни сили. Чрез своите привидности Майя ни подготвя за различни ситуации, за преодоляване на всекидневието, на обичайния делник, на разграфения ни живот, на привичния регистър, насочва ни към свежестта на обновлението, без което светът би изпаднал в пълен хипнос, бездушие, разложение, погасване на съзнанието.


        


А погасналото съзнание е истински вампир, при него не може отвън да се напои пропастта на невежеството. Невежият смуче енергия от другите. И от многото такива загаснали кратери, пълни с пепел и сяра, не може да се формират нови форми, нови вещества. Само катаклизъм с ужасна ненадейност и чудовищни последствия може да разтопи застиналата лава на бездушието, както твърди Учителят Мория. Затова разрухата на взрива не е толкова страшна, колкото пречистваща и обновяваща. Затова понякога неизбежното е необходимо и то се случва в точното време, назряло за това от многото натрупвания на нагнетените енергии.

Според източните учения, Майя също е част от енергията на Бога. С нея той ни подлага на изпитание с този пробен камък за съюза ни с Него. Така че Майя съществува с някаква заблуждаваща цел, но водена от мъдра любов, с която да създава представа за бързопреходност, неспокойство, болезненост, страх от нашата тленност, водещ до тревожни емоции и усилия, борба за нейното преодоляване и изчистване от злото.

В този смисъл може да се каже, че Майя е като “скалпел”, който не убива, а който лекува. Затова пробуждането на човека преминава през осъзнаването, че будистките “скандхи” (зрение, слух, обоняние, вкус, допир и съзнание) не са реални. Че те замъгляват истинската ни природа, и са форма, усещане, мисъл, воля, съзнание, които, макар че замъгляват ясните възприятия и познания, също са и пътища, начини за стигане до истината. Водят до непривързване, до просветление. Макар и по дългия, но много по утвърждаващ знанието път, по който придобитото с личен опит, болка, страдание е много по-ценно и удовлетворяващо.

Затова нищо не е грешно в нашия свят, само изглежда, че неправилното разбиране е погрешно. Затова в индуизма се смята, че “природата на грешното е празна”, защото такава не съществува, “нищо няма своя присъща природа”. Т.е. тя е винаги в движение и промяна, съобразно висшия промисъл. Дори и когато си заблуден, вътре в теб съществува състоянието на Буда, на пробуда. И формата, и съзнанието е непрестанна промяна, защото няма установена реалност.

Затова непривързването и непокваряването на формата, на тялото, водят към дзен (състояние отвъд обекта и субекта), към отиване в Целостта, в Единението. У Дома, където Съществуването и Същността са едно и също нещо. Където си спасен и свободен, живееш в мир, хармония. Където вече няма основания за конфликти и противоречия, за заблуди, няма какво да бъде разделяно. Защото всичко е Едно. Навсякъде е мястото на безместието, на Пустота, която често се нарича Рай, Безметежност, Нирвана, Празнота, просторна като небето. Но не извън човека, а вътре в него, където е “нивата”, в която зрее проблясъка и яснотата за Единността. Оттам започва разбирането за несъществуването на различия.

После след дългата и постоянна концентрация, медитация, какъвто трябва да бъде целият ни живот, следва момента на пробуждането, наричано от японците “сатори” (виждането в проблясък), в което всичко е закономерно, всичко ни се случва, защото имаме нужда от него. Защото трудностите, грешките и заблудите ни учат най-добре. И въпреки че са неизменна част от човешката природа могат да се избегнат само по мистичен път. Тогава когато търсещият започне да вижда трансцеденталната форма на Бога вътре в сърцето си. И когато душата му постигне себепознание – Бхагават-гита (4-34). А неунищожимата джива (душа), според Бхагавата Пурана, се състои от безброй духовни атоми, големи колкото една дестохилядна част от върха на косъма. Затова тя не може да бъде възприета чрез материалните сетива.

Според ведическите текстове, съзнанието е знак за присъствието на дживата, душата, в тялото, но при контакта си с материята, тя става зависима от нея. И макар че притежава всички качества на Върховния Бхагаван, се свеждат до много ограничени степени. А когато използва неправилно своята свобода, изпада в заблуда и забравя връзката си с Абсолюта. И понеже желае да се наслаждава независимо от Него, душата идва в материалния свят, обвързва се с карма. Това нейно изпадане от първоначално положение е описано като “Изгубеният рай” на Джон Милтън. И макар да няма нищо общо с материалния свят, тя започва да се стреми чрез сетивни удоволствия да постигне удовлетворение, под въздействието на Майя (Илюзията). След смъртта на тялото или при разрушаване на материалната вселена, душата възвръща изначалната си духовна същност и потъва обратно в тялото на Върховния.

В Бхагавад-гита (7.14) Кришна напомня, че душата много трудно се освобождава от капана на Майя и нейните три гуни, от нейните миражи, измами и заблуди, но пък това е крайната цел на всички усилия, която се постига само от предано отдадените Му. В Пураните се посочва, че съществуват 8 400 000 биологични вида, през които преминава душата, за да се усъвършенства и стигне до човешката форма на живот, която единствено й предоставя възможност да постигне себепознание и да се освободи завинаги от цикъла на самсара, от повтарящите се раждания и смърти. Но пък хилядите превъплъщения на човешката душа носят неподозирани опитности, дори и преминавайки през трите гуни – тамас (невежество), раджас (страст), саттва (добро).

Вселената е проявление на експанзията на енергията, а животът е нейна кристализация, казва мъдрецът Ошо. Затова всяка материя е енергия. Мисълта и съзнанието също са форми на енергията. Всичко вътре и вън от нас е проявление на една и съща полева енергия на Божествената Светлина в най-разнообразни форми. Негативната енергия също е част от нея, тя води към разрушение и деградация. Докато в позитивната има съзидание, любов, грижа, напомняне, че получаваме от пространството това, което отговаря на нашия приемник. Но не мисълта, а сърцето въздейства на материята. Едва когато се появи чувството, се задейства процеса за реализираните в материята желания, според Учителя Петър Дънов. А действията без чувства са автоматични, инстинктивни.

Мислите добиват сила, когато са свършили опознавателната си работа в менталното поле и се свалят през астрала в материята. Уловеното от висшите полета се сваля, предава се на епидермиса, на папилите (чувствителните клетки). Тогава по тези мостове и пътища сътвореното от Духа става реалност. А връзките на Божествения свят с материалния са човешките души, на които съответстват нервните и кръвоносните системи на хората. Те са посредниците между световете, така както въздухът и водата, на които съответстват в психичен план мислите и чувствата. Нервната система пък е аналогична на въздуха, който поддържа Огъня, Духа, а кръвоносната система е като водата, която напоява земята, физическите тела.

Трудно е да се определи, според духовната наука, откъде започваме и къде завършваме, къде минава границата на смятаното от нас ограничено тяло. То не се ограничава дори от самото себе си, защото е свързано с всичко останало – със Слънцето, звездите, планините, реките, цветята… Физическото тяло не е равнозначно на човека, нито физическото съществуване – на човешкия живот. Физическото тяло, според Живата Етика, е само част от личността, в която за кратко време се проявява в безсмъртната индивидуалност на Аз-а. Този кратък миг от Вечността много сполучливо е определен от Елена Блаватска като ролята на личността, изпълнена от актьора (Аз-а) за една вечер.

В своите книги Блаватска разглежда много подробно концепцията за седмичността на човека, неговите 7 тела – материално и шест фини тела. Първите четири са нисши, всеки ден работим с тях и умират заедно с нас. Всичките са формирани с оглед жизнения план на душата и са взаимосвързани, с автоматична настройка да работят заедно. От второто (състоящо се от ефирни потоци, вихри), наричано енергиен двойник (Ка) на физическото, зависи състоянието на всичките ни органи и жизнени системи. То оживотворява материята, проводник е на жизнената прана, свързва ни с Божествената енергия, затова от него зависи дали ще бъдем здрави или болни. В него се оформят блокажите, болестите. Третото е астралното , на чувствата емоциите. С него пътешестваме в астрала. Четвъртото е още по-фино, то е менталното тяло на идеите, мислите, егото, нисшия разум.


Първият ни съставен принцип/елемент, физическото тяло, е основно за земното съществуване, защото е проводник на всички останали принципи. Вторият е Етерния двойник (астралното тяло), който бързо се разпада след смъртта. Третият елемент е Праната, неразделна от всички прояви в Космоса. Четвъртият е Кама (висшето астрално тяло) с двата аспекта – Манас/нисш ум, интелект и Рупа (субективните мисли и желания).

Петият елемент е Манас (Висшия Разум), самосъзнанието, който свързва Монадата и човека. Шестият елемент е Буди (Духовността, висшата душа). А чрез шестия елемент се проявява седмият – Атма (Духът, Огненото неизменно начало), който е едно с Абсолюта. Седмият елемент Атма, фокусиран в шестия (Буди), пък образува Монадата /първичното ирационално въплъщаващо се Аз/Его. А обединените пети, шести и седми ценрове /Атма, Буди, Манас дават Висшата триада (съзнателното безсмъртие), оставащо да живее след разпадането на низшето Его.

Самото разделение на “аз” и “света” също е допуснато като начин за познание, което рано или късно води до прозрението, че животът може да има много форми, така както от глината могат да се извайват най-различни съдове, но материалът, от който се сътворяват си остава един и същ. Точно това познание води до пробуждане за Божествената природа на човека, до единност с нея, до свобода от дългия хипнотизъм, от старите идентификации, от всички наслоени представи, форми и изображения за сливането с Бога.

Ние сме проявление на чистата енергия и носим всички нейни свойства и качества. Можем да бъдем като фонтан от енергия, като бурята и урагана, да вибрираме с такава сила, че всяка една клетка да излъчи тази сила, да изцелява, променя средата ни, времето, климата. Стига да си позволим да го направим, да изявим жаждата за това в пълната й сила.

Възможностите на материята са толкова големи, че можем да станем безкрайни, неограничени, изцяло слети с Вечността, нашето същество да изчезне, да станем чиста вибрация и така да се срещнем, да се съединим с Божественото. Това става, когато Спящата (”змия”/Кундалини, Първичната енергия) се “събуди” и се издигне нагоре по чакрите във всички посоки. Нагледно описан този процес, наподобява разпукването на семето в основата на гръбначния ни стълб, израстването му в стъбло и клони, цветове, които дават плодове.

В този процес, както умът следва движенията на тялото, така и тялото може да следва ума, връзката между тях е двустранна. Затова не трябва да се потискат нито движенията и състоянията на ума, нито тези на тялото, макар че днешната цивилизация доста е изродила и потиснала техните непринудени, естествени и спонтанни реакции.


                   

Всяко чувство, мисъл, състояние на ума идват, за да бъдат проявени, според даоизма, да донесат някакъв опит, а не да бъдат потискани. Като им затваряме вратите, ставаме за себе си едновременно и затворници, и надзиратели. А няма как да срещнем Божественото в себе си, ако не излезем навън и не изявим и раздадем вложеното в нас докрай без страх, без тревога и осъждане на каквото и да било. Това няма как да се случи и ако сме вътрешно задръстени и неизчистени от неизживяното. Невидимата в нас сила не може да се издигне, подобно на спираловидна мълния и да разцъфне като красиво цвете.

Материята и съзнанието, осъзнатостта, също не са отделни понятия. Материята е спяща осъзнатост, а осъзнатостта – пробудила се материя. Умът и материята са едно и също нещо, две проявления на едно и също качество, защото съществуването е единно и цялостно. Дори съвременната наука е достигнала до извода, че материята не съществува и е форма на енергия.

Затова по-правилното название на електроните, протоните и неутроните е кванти, защото те се проявяват и като частици (материя), и като вълна (енергия). Учените също разбраха, че съществува само енергия, а духовно търсещите знаят, че съществува само дух, душа – проявления на енергията. Няма пропаст между Бог и материя, между Дух и материя. Всичко е Дух, Съзнание. Висшето е всеобемащо, то не изключва нищо, а включва всички форми на проявено съзнание, което може да се прояви като его, като ум (блуждаещ), интелект (насочен ум)…

Осъзнаването единството на дух, душа, тяло, ум, слага край на конфликтите, които сме създали изкуствено. За осъзнаващия единното става Едното и тогава покланящият се пред Мохамед няма да убива покланящия се пред Христос, защото това което пребивава в тях е едно и също нещо. Затова и Истината е една, но в различни форми и лица, които разкриват различни перспективи към една Същност. И между всички тях разстоянието е толкова малко, че познаващият и познаваемото също стават едно. Но през тесните процепи на ума, на мисълта не може да се съзре цялата необятна картина на Необозримото, безкрайното, затова то се фрагментира, разделя, за да се доближим до него чрез малкото, конкретното и да стигнем чрез многото общи неща между тях до Целостта.


Божественият живот е в нас. Той е реалност, чиито сили още не са освободени. А това става като овладеем своето тяло, мислите, чувствата си, като се освободим от страха, съмнението, от затвора, от веригите, държащи ни в подчинение. Най-вече чрез медиативните техники на отпускането, разтоварването, концентрацията върху дадените обекти и цели. Чрез потапянето в океана от космическа хармония и то с всичките си клетки, с целия си ум, цялата си душа и всичките си сили. Чрез разтваряне и сливане с Божията любов. Но не за лично облагодетелстване с помощта на невидимите сили, а за служене на всеобщото блага, на Бога. Защото не съществува по-висок идеал в света от този да искаш да станеш съвършен. Той ни е завещан от Твореца в Библията: “Бъдете съвършени, както вашият Небесен Отец е съвършен!”.

Само този идеал приближава идването на Царството Божие на Земята, обещано ни от Христос. Но за да се въплъти небесното в материален план, се започва от пречистването на формите, на телата, които приютяват Духа, за да се изградят и бъдещите тела на светлината, на славата, на безсмъртието, т.е. на Христовото тяло. За да се превърне земята отново в райска градина, за което Бог е създал човека по Свое подобие, да продължи Неговите дела и да се влее в безпределната еволюция. Първо, започвайки от преобразуването на физическото си тяло, а после и до развитието на другите му фини тела, с които може да стига до безкрайната Вселена, да реализира мъдростта и чудото в материята, виждани, съзерцавани и сега от висшия ни Аз, но все още неизползвани.

Всички Божии качества са заложени в нас и чрез закона на сходството и съвършената психическа организация могат да бъдат достигнати и осъществени. Но е нужна огромна духовна работа, огромна обич, вяра и настройване на честотата на вибрационния резонанс с небесните селения и закони.

Ние имаме всички нужни сетива, антени, апарати (чакри, мозъчни и нервни центрове, слънчевия сплит…), заложени от Твореца още от Сътворението, способни да улавят и излъчват целия разум и прелест на Неговото творение. Засега, обаче, те са блокирани, не случайно, защото телата ни още не са готови да приемат и понесат идващите високочестотни енергии. Но постепенно това ще се променя под влиянието на различни еволюционни механизми. И случващите се сега конфликти, катаклизми, войни са крачки в тази посока, за да се увеличат съпротивителните ни и адаптационни сили.

И да се проправи Пътя към Новия Ерусалим, който е Път отвъд двойствеността, отвъд страданието. Но не като разстояние и време, а отвъд непостижимото за рефлексивния ум. Това отвъд започва от дълбините на осъзнаването, от състоянието на пробудения ум, който не се опира на каквито и да било форми, образи, идеи, мисли, защото Бог е във всичко и навсякъде. Защото, както се казва в дзен, всяка форма е само пустота, а пустотата е само форма. Всички форми са модификации на чистото съзнание, което само по себе си няма форма, а само се приема, схваща чрез нея, но пак си остава непознаваемо, както и пустотата, която го изгражда.

Постепенно, обаче, еволюционният процес в далечното бъдеще ще стигне до откриването на Първоизточника на всичко сътворено. До счупването 7-те печата на Книгата на Живота, Всемирната Чаша на Сътворението /Съзнанието на Бога в човека, където са запечатани познанията за живота. И едва тогава бъдещият човек, който ще живее в новия Ерусалим (мястото на миротворството), в новата земя, ще има бяло камъче с ново име, свой код, с който да чете в Книгата на Живота, както се казва в Библията. И ще може да казва убедено:”Аз и Отец ми сме едно!”.

В една индийска песен се казва, че всички същества са Буда, имат пробудена природа. И както при водата и леда, без вода няма лед, така извън нас няма Буда. Но въпреки че Истината е близо, я търсим далече. Както когато сме във водата и пак крещим:”Жаден съм!” И пак сме тъжни, поради измамата на нашето его. Поради неосъзнаването, че истинският аз е “не-аз”, мисълта е “не-мисъл”, формата е “не-форма”. Затова при идването и заминаването си ние никога не напускаме Дома, щом земята под нас е чистата лотосова земя – тялото на Буда.

И щом по същината си сме Буда, не би трябвало да бродим в тъмнината и да търсим нещото, което винаги е било в нас, а да влезем в нашата истинска природа, в “самадхи” – пронизващото всичко единство. Което, всъщност, е пробуждането – състояние, което не идва и не си отива, защото то винаги е налице, не носи безкрайни благословии, а е самият извор и на тях, и на всичко останало. Така пробуждането става знание, че във всички нас живее една Същност, поради което не би трябвало да се разграничаваме едни от други, да не се пренебрегва целостта в полза на една част, иначе това би било невежество, водещо до разделения, агресии, алчност, гняв, страх, тровещи иначе прекрасния живот. Но тези сенки могат да изчезнат, щом бъдат огрени от слънцето на пробуждането. И вместо тях, да се родят мира, любовта, състраданието, съпричастието…

И това време се задава заедно със събуждащата се Разумност, с Осъзнатия Живот. Заедно с навлизащите Божествени нива на живот, които носят всекидневни и тотални промени, свързани с нови средства и методи за творене на реалността. От 21.12. 2012 с различни природни (стихии, разтопяване на ледниците и др.) и духовни механизми започна да се активира светлинния потенциал на планетата ни.


И двата аспекта на енергията, от която всичко е сътворено, отново ще заработят с пълна сила взаимно за едни и същи цели. Но досега светлият енергиен аспект е подпомагал тъмния да се изявява, но сега започва да става обратното. Учителят Петър Дънов казва, че за така необходимото равновесие, досега доброто е служило на злото, а сега злото започва да служи на доброто. И както досега, всички същности ще изпълняват своята роля, своето предназначение в този огромен енергиен пъзел и то в името на Великия План, в който няма да има разделение на духовно и физическо и всичко ще бъде Едно, както е било винаги.

Лияна Фероли


                           

Кришна казва в БГ 15:6 : "Моето Царство е отвъд Слънце, Луна, Огън и електричество."

ТЕКСТ 6


на ma бхасайате сурйо на шашанко
на паваках йад гатва на нивартанте
тад дхама парамам мама


Тази Моя върховна обител не се осветява нито от слънце, нито от луна, нито от огън, нито от електричество. Личностите, които я достигат, никога не се връщат в този материален свят.


1) Тези изрази са употребени по следната логика : 
сурйах— слънцето; на—нито; шашанках—луната; на—нито;паваках—огън, електричество;
"Огън и електричество" са с една дума "паваках". Огънят се асоциира с Марс(1 дом,), а електричеството-с Уран(11 дом). Но поставени под знаменател на "ЕДНА ЗЕМЯ"-то става дума за един и същи термин -"лъчение, идещо от нейните недра"!
Паваках е лъчението идещо от недрата на Земята(и низшите планетарни системи, като холография за Средната Земя) -това е и огънят Агни(Овен) и магнетизмът на Земята!
"Сурйа" е "дневно небе", а Шашанках-'нощно небе с други слънца'. Нашето Слънце Сурйа е за нашата Слънчева система на Бху-мандала("Средната Земя").


2) Трансцеденталната обител на Кришна е лотосовото цвете(падма) на Транс-денталното Небе(отвъд Вселената с всички галактики), наречено "Виа(Вайа)-Кунтха". 
'Виа' идва от 'ВИРаж, "Вайо"-'вятър'(вентус), "път"-събирателно за 2-та флуида- въздух и вода...Уран и Нептун. "Кунтха" е -"обител".
Но ОТ ТОВА НЕБЕ МОЖЕ ДА СЕ УПАДНЕ ПАК В МАТЕРИЯТА!! Защо?- Защото липсват персонални взаимоотношения с Кришна. Обикновено това небе се свързва с душите, които сияят "едно с Богът", но нямат персонални взаимоотношения. Тези взаимоотношения са възможни БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОНЗОРТЪТ НА КРИШНА- "РАДХА". Бог НЕ е САМ във ВЕЧНАТА СИ ОБИТЕЛ, откъдето няма слизане в материята! Само МОНО-религиите не само, че няма да отидат в Духовното небе, те не знаят КОЯ Е ТРАНСЦЕДЕНТАЛНАТА ЗЕМЯ. А ТЯ се нарича ГО-ЛОКА ВРИНДА-ВАНА. 


Какво става на Голока Вриндавана?- Кришна, Радха и гопите се забавляват ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО И ВЕЧНО.


Целият Гносис е безплътен


1.Всичко е свързано, жив, интелигентен, затворен организъм.

2.Въпреки, че интелигентен, той не е човек, и няма име.

3.Той се проявява в три субстанции: духовна, погранична и материална.

-Духовно вещество или духовна енергия, или енергията на съзнанието - всички са синоними на първото вещество. Граничната субстанция,погранична енергия, фина енергия, тънка материя, астрална енергия - са синоним на второто вещество. Материалната субстанция или материалната енергия или груба материя - са синоним на третата субстанция.

Непроявения и необусловения свят, има такъв духовен синтез и погранична субстанция, където енергията на Съзнанието е в състояние на Абсолюта, Атман или безличния Брахман (и не се разграничава от нищо в "неразличното мислене").

Вратата на прехода (състояща се от портали), е фината енергия свързваща непроявените и проявените светове.

Проявения или обусловения свят е синтез на духовната енергия под формата на много Purush/Пуруши (индивидуални елементи на Съзнанието, или духове), пределната енергия (във всичките си форми, различни от порталите) и материална енергия (под формата на материални обекти).

Пограничната енергия в проявения свят се проявява:

- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;

- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);

- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/объсловени дхарми);

- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото.

Духовната субстанция образува поток Съзнание в затворен пръстен и последователно пронизващ непроявения свят Портал N> П за преход в проявения свят и Портала за P> Н обратен преход.

Потока Съзнание вътре в непроявения свят е един (като на повърхността на голямо езеро), не се разделя на струи и елементи. Пуруша, елементите на съзнанието, в рамките на този поток не се отличават от другите Пуруши и Атман, така че тук те не се проявяват като отделни личности.

Достиганал Gate/Портала N> П за прехода Съзнанието поток се разделя на отделни Пуруши, които попадат всеки по свой собствен канал. Каналите са като корита на реки, изтичащи се от езерото на непроявения свят. В проявения свят, състоящи се от система канали, които произтичат от непроявения свят в едно място (от портите на N> P прехода) и попадат в същия непроявен свят другаде (през портите на P> N прехода), Пурушите вече се отличават една от друга (т.е. се явяват индивидуални личности), както и от всички форми на фина и груба материя, които са налице в този свят.

Минавайки през Gate P> N прехода и попадайки отново в непроявения свят Пуруши губят своята индивидуалност и стават непроявени в Атман. Така в непроявено състояние Пуруша се движи като вълна по повърхността на езерото.


Текст10. Движението на един Пуруша в Непроявените и Проявените светове условно е дефинирано в пръстен/кръг, който се нарича "колелото Тай Цзи".

Коментар. Условно, тъй като пътя на Пуруша в непроявения свят не е определен (да не се бърка "Колелото Тай Дзи" с"Колелото на Самсара", по което се върти Джива в Проявения свята).


                 

Текст15. Движението на всички Пуруш към целта в Проявения свят е причинено от въртенето на гуните. Те също така контролират движението на Пуруша в джива, посредством подбор и изтегляне/въвеждане на Дхарма в паметта на грубото тяло.

Коментар. Недвусмислено е казано че движението на дживата се управлява от безсъзнателните гуни, а не от грубия Ум на материалното тяло, не от тънкия/фин Интелект на джива (който също е в безсъзнание, защото езикът й са съответно груби и фини процесори), и не дори от самия съзнателен Пуруша (не забравяйте че Пуруша, е само пътник). Как гуните причиняват движението? Вихрите на раджас гуна съвместно с вихрите на саттва-гуна предизвикват движението на Джива напред към целта под управлението на заредените в паметта на грубото тяло бели дхарми. Вихъра саттва гуна доставя белите дхарми от Непроявения вят, които са свързани с непроявения свят с безкрайно разширяема сребърна нишка. След като грубия ум (грубия процесор), изпълни бялата дхарма (микропрограма за контрол/управление), се обезпечава движение напред на грубото тяло. По време на сън, съдържанието на бялата дхарма се преписва/прехвърля в Белия Архетип на сребърен конец, свързващ бялат дхарма с Непроявения свят и с това се фиксира нова повдигната позиция на джива. Скъсването на сребърна нишка на бялата дхарма означава че дхарма става собственост на нашия Пуруша. В този случай, Джива на този Пуруша, от който нашия Пуруша е взел дхарма, се предвижва към портала на N> P прехода в Непроявения свят. Скъсването на сребърна нишка този Пуруша възприема като Блаженство (знание се предава на нуждаещия се от него, търсещия го). В същото време едновременно с този Пуруша Блаженсто изпитват всички Пуруши от Непроявения свят, или Атман като цяло. В този механизъм на движение непроявените Пуруши са в непроявения свят на Атман. Потока на Съзнание в Атман се поддържа, въпреки че той е непроявен. Фактът на присъствието на този поток е появата на Путуша до вратите за преход от Непроявения към Проявения свят, и най-общо в присъствието на Пуруша в проявения свят. Вихрите на раджас гуна, заедно със вихрите на Tamas гуна са причина за движение на дживата обратно/назад от целта под управлението на заредени в паметта на грубото тяло черна дхарма. Вихура Тамас гуна доставя черна дхарма от Проявеният свят. След като грубия Ума (груб процесор) изпълни черната дхарма (микропрограмата за управление), това обезпечава движението назад на грубото тялото. По време на сън, съдържанието може да бъде пренаписано в черно дхарма Черен архетип, и с това се фиксира/прокарва новата позиция на джива. Кой определя каква дхарма (бял или черен) да се заредени в паметта на грубото тяло? Комбинираният ефект от трите Вихри (саттва-гуна, раджас-гуна и тамас-гуна) и наличието на някои определени дхарми близо до тялото. Ако грубото тялото е в саттва-гуна, след това се зарежда с бяла дхарма, ако е в тамас-гуна - с черна.

              

ВЕЧНО Небе(не-"Ново!! Небе")- Вайакунта, Пуруша, Крисна
ВЕЧНА ЗЕМЯ(не-"Нова!! Земя")-Го Лока Бринда вана, Пракрити, Радха

Целият Гносис е безплътен глава 26 от книгата 'Египетският Прагносис' на Ян ван Райкенборг, част 3


Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се опише и определи. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, както и всички въздействия в тези тела, могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко, което принадлежи към създаденото и произлиза от него, дори микрокосмосът, космосът или макрокосмосът, е принципно познаваемо. Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено.
Осъзнайте обаче и това, че извън Вселенската изява се намира и нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито пространствено, нито екзистенциално и не е достъпно за никое създание, независимо от какъв вид е то. Това друго нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява, заедно с всичките милиарди системи от млечни пътища в нея, е нищо в сравнение с него.
Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е над и извън измеренията. Няма думи, с което То може да се опише. Затова Лао Цзъ го нарича само „То”, ”Тао”. Разберете това така: То е всичко във всичко. То е предшествало и предшества всичко. Всичко се връща към Него. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бог. Отправянето към това, което наричаме То или Тао, накара апостол Павел да ликува в посланието си към Римляните:

                      


„О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или кой му е бил съветник? Или кой от по-напред му е дал нещо, та да му се отплати?” Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин”.
Ето защо всичко, което е създадено, трябва да се насочи към Тао, защото в него се крие Едната цел на нашето съществуване. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от Тао. Само в Него намираме корените на Битието, на всичко съществуващо. Защото всичко, което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с Неговата сила.
Помислете сега за картината, която ви показахме в предишната глава – картината на Универсалното знание, на Универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че Божията мъдрост не е телесна, а безплътна.
В сравнение с Тао знанието, което се намира в един човешки мозък, е жалко и нищожно. Затова е неразумно да сравняваме Божия Дух с нашето съзнание и да го обозначаваме като човешки дух. Знанието, което живее в един човешки мозък, трябва да бъде изговорено или написано, за да може да се познае. То никога не може да бъде универсално. Но във всеобхватната изява на Тао, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта и вселенското знание трябва да бъдат вездесъщи, без форма и субстанция. Участието ни като създания в тази действителност без субстанция, в тази вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията.
Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето; това означава пълното отдаване на сърцето и главата на Тао, така че Духът на мъдростта и любовта да може да докосне създанието и да се изяви в него.
Вселената на сътвореното, както и всяко създание, намират най-висшата си цел в Тао. Затова най-висшата цел на всяко същество е да се свърже с Тао. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде на създанието директно, от първа ръка. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена.
Така ние установяваме, че Гносисът, Божията мъдрост са безплътни. И се надяваме, че ще разберете това като един истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го правите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да участват в Духа чрез синовност. Те остават в диалектичните си ситуации. Помислете още веднъж за картината, която ви представихме – картината на Универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бог, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31:

               


Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е духовната, сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както духовната душа, така и материята.

Духовната душа, както знаете, е обозначение на идеалното предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в Светилището на главата. Сърцето, веднъж новородено като врата и основа на душата, се изявява в Светилището на главата и подготвя там трона за Духа чрез правилно насоченото обратно движение. Това истинско, обратно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава.
               

Затова ще разберете, че Гностичната духовна школа, нейният метод, провъзгласеното и разпространявано от нея учение, както и цялата литература, желаят да ви подтикнат, да ви доведат до това подготвяне, до това приготовление. Ако реагирате на това както трябва и сте подготвени за този път, тогава там може да се познае и присъствието на Духа, на Отца. Тогава изливането на Светия Дух, на мъдростта, която е всичко във всичко, става факт.
Кандидатът, който се е посветил на тази велика свещена работа като служител, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът потича. Така кандидатът знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае, но чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа, свързани в Пимандър, започват да действат в менталното и материалното тяло.
Така човекът в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отец, на Бог, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност и финост като прецизен инструмент. Свързаните с Духа не познават и секунда, в която Духът да не е с тях, когато се нуждаят от него. Служителите и служителките на Братството, които са се облагородили до състоянието на свързани с Духа, могат да черпят денонощно от извора на мъдростта.
Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи, трябва да се занимават например с нашето, земното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога дадено обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква едно междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центърът на тежестта на дейността се премести в посока на природно роденото поле.
Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не позволява и не се оставя да го експлоатират или да си служат за ниски цели с него. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е да се призовава Божията помощ при природнорелигиозните практики за щяло и нещяло. Подобно призоваване никога не може да достигне Духа! Това, което тогава отговаря на зова, е излъчването на природните Еони, с които съответните служители се свързват чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такъв вид поведение и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте в това: който желае да притежава Духа, трябва да изгуби себе си. Когато Себето се изявява или желае „да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, който никой не може да заобиколи. Ще можем да разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към стих 31-ви от Дванадесета книга на Хермес:

Всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.

Ако виждате добре ситуацията пред себе си и ако предположим, че вървите по Пътя с всичките си сили, с цялата си себеотдаденост, вие ще имате участие в Духовното поле. Тогава Божията мъдрост ще се изяви на и във сърдечната душа, а тя ще се изяви в мисловното и във физическото тяло-носител на личността. Така вие трябва да служите на Духа заедно с всички братя и сестри, които образуват най-ниското звено на Универсалната верига. Чак тогава ще можете да бъдете истински участници в Живото тяло. Вие ще образувате като група едно достойно звено на Универсалната верига едва тогава, когато Духът може да проникне в групата и групата може вътрешно да служи на Духа в природата на смъртта.
Това означава, че в това възвишено състояние вие трябва да притежавате същевременно и природното си тяло, и да съществувате в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна, стоите заедно с цялата жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна, сте свързани с Духа.
Можете ли да си представите по-голямо и по-болезнено противоречие? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с Тао и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна, да се слеете с Духа, а от друга – да участвате в природното поле. Това е една противоположност и често едно голямо противоречие, а понякога и една голяма горчивина.
Но Хермес казва: "Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин."
             

Защото е висш вроден дълг на всички, които са свързани с Духа, никога да не изоставят делата на Божиите ръце. Вселената е произлязла от Духа. Това, което се намира пред падение, трябва да бъде атакувано, да бъде спасено, дори и ако се намира в най-големите дълбини на ада. Това е един висш вроден дълг.
Съществува един Логос на Духа и един Логос на Природата. Призованите и спасени Божии деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от една страна, службата на Духа, истинската служба на Бога, а от друга страна – службата в природата на смъртта. Но втората служба трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне пълнота. Ако двете задачи се обърнат – първо природата, а след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служба и накрая запазва само природата на смъртта.

неделя, 6 август 2017 г.

Образованието - Свами Вивекананда

       


129. Образованието е проявление на съвършенството, което е вече в човека. 

130. Какво представлява образованието? Книжното познание? Не. Познанието от различните области? Не е и това. Образование се нарича обучението, чрез което бива постигнат контрол над потока и изражението на волята и чрез което тя става плодотворна. Сега се замислете: образование ли е това, в резултат на което волята, бивайки задушава в продължение на поколения, е почти унищожена? Образование ли е това, под тежестта на което старите идеи — да не говорим за новите — изчезват една след друга? Образование ли е това, което бавно превръща човека в машина? 

             

131. Истинското образование още не е създадено от нас. Никога не давам дефиниции, но все пак образованието може да бъде определено като развитие на способностите — а не като трупането на думи — като обучаването на индивида да изразява волята си правилно и ефикасно. 

       

132. Едно дете само учи себе си. Но вие можете да му помогнете да върви напред по неговия собствен път. Това което можете да направите не е от позитивен, а от негативен характер. Можете да премахнете препятствията; но познанието се проявява от само себе си. Направете почвата малко по-рохка, за да може познанието да излезе по-лесно. Поставете ограда около него; внимавайте то да не бъде унищожено от нещо — и с това работата ви свършва. Не можете да направите нищо повече. Останалото е проявление на истинската Същност, което идва отвътре. Детето само образова себе си. Например, вие ме слушате, но когато си отидете у вас, сравнете това което сте научили с онова, което сте знаели и ще видите, че сте мислели същите неща; аз само съм им дал изражение. Аз никога не бих могъл да ви науча на нещо; вие сами ще трябва да се научите, но аз вероятно бих могъл да ви помогна да изразите тези мисли.

                

Orangutan Teacher

133. Разберете, никой не може да учи някого другиго. Учителят разваля всичко, мислейки, че учи. Веданта казва, че цялото познание е в човека — това е така дори и при децата; познанието трябва само да бъде събудено и работата на учителя се състои единствено в това. Ние трябва да научим децата как да използват собствения си ум, за да действат правилно с ръцете си, краката си, очите си, ушите си — и така, в крайна сметка, всичко ще стане лесно. 

                       

134. Не сте ли чели историите от Упанишадите? Ще ви разкажа една. Сатякама отишъл да живее като брахмачарин със своя Гуру, който му поверил стадо крави и го изпратил в гората с тях. Минали много месеци и когато Сатякама видял, че броят на кравите се е удвоил, решил, че трябва да се върне при своя Гуру. Докато пътувал, един от воловете, а също огънят и някои животни му дали инструкции за Най-Висшия Брахман. Когато се върнал, неговият Гуру видял от пръв поглед, поглеждайки лицето му, че ученикът му е достигнал познанието за Върховния Брахман. Моралната истина, на която тази история ни учи е, че истинското познание бива постигнато като се живее в постоянна хармония с Природата. 

       
   

135. За мен същността на образованието се състои в концентрацията на ума, а не в събирането на факти. Ако трябва да премина повторно през своето образование и ако имах правото на някакъв глас по въпроса, изобщо не бих заучавал факти. Бих развил силата си на концентрация и непривързаност и тогава, с един съвършен инструмент, 54 бих могъл да запомня колкото пожелая факти. Силата на концентрацията и непривързаността трябва да бъдат развивани у детето ръка за ръка. 136. Вие смятате един човек за образован, само ако е преминал през изпити и ако изнася добри лекции. Струва ли си изобщо да бъде наричано така онова образование, което не помага на мнозинството от хората да се подготвят за борбата на живота, което не поражда сила на характера, дух на човеколюбие и лъвска смелост? Истинското образование е това, което дава сили на човека да застане на своите собствени крака. А онова образование, което вие получавате днес в училищата и колежите само ви превръща в раса, страдаща от диспепсия. Работите като машини и живеете живота на мекотелото. 

                 
           

137. Образованието не е онова, с което бива пълнен мозъка ви и което се бунтува в него, оставайки несмляно през целия ви живот. Ние трябва да достигнем до животоизграждащата, създаваща човеци и създаваща характери асимилация на идеи. Ако сте асимилирали дори само пет идеи и сте ги превърнали в своя живот и в своя характер — вие имате повече образование от всекиго другиго, дори и той да е научил наизуст цяла библиотека. Ако образованието беше идентично с получаването на информация, библиотеките щяха да най-големите мъдреци в света, а енциклопедиите щяха да са риши. 

               

Ozzy Osbourne the Teacher


138. Негативните мисли отслабват човека. Не виждате ли как, винаги когато родителите преуморяват децата си да четат и пишат, казвайки им, че никога няма да научат нищо, наричайки ги глупаци и т.н. — те действително се превръщат в такива в повечето случаи? Ако говорите на децата мили думи и ги окуражавате, с течение на времето, те със сигурност ще се развият. Това, което важи за децата, важи и за онези, които са деца по отношение на възвишените идеи. Ако можете да дадете позитивни идеи на хората, те ще се развият, ще станат мъже и ще стъпят на собствените си крака. 

                 

139. В езика и литературата, в поезията и изкуствата, трябва да посочваме не грешките, които хората правят в мислите и действията си, а начина, по който те постепенно биха могли да усъвършенстват тези неща. Виждахме как Шри Рамакришна окуражаваше дори онези, които ние смятахме за некадърни и как по този начин променяше целия им живот! Целият му начин на учене на хората беше уникален феномен. 

140. Познанието е вродено в човека; няма познание, което идва отвън; всичко е вътре. Това, за което казваме, че "знаем", би трябвало на точен психологически език да се нарича онова, което "откриваме" или "разбулваме"; това, което "научаваме" е в действителност онова, което "откриваме", премахвайки покривалото от собствената си душа, която е неизчерпаем извор на безкрайно познание. Казваме, че Нютон е открил гравитацията. Да не би гравитацията да е седяла в някой ъгъл и да го е чакала? Тя е била е неговия собствен ум; дошло времето и той я открил. 

            

141. Цялото познание, което светът някога е получил, идва от ума; безкрайната библиотека на вселената е във вашия собствен ум. Външният свят е само едно внушение, намек — случаят, който ви дава възможност да изучавате собствения си ум, но целта на изследването е винаги самият ум; падането на ябълката дало внушението и намека на Нютон и той изучил собствения си ум; преподредил предишните връзки на мисълта си и открил нова зависимост между тях, която ние наричаме закона за гравитацията. Гравитацията не била в ябълката или пък в нещо, намиращо се в центъра на земята. 142. Всяко познание, независимо дали материално или духовно, е вътре в човешкия ум. В много случаи то е неоткрито, остава скрито, а когато покритието бъде бавно премахнато, ние казваме "учим се" и познанието ни се развива успоредно с развитието на този процес на откриване. Човекът от когото този воал е бил повдигнат е знаещ човек; този, който е плътно обвит в него, е невеж; а онзи, който е напълно свободен от него, е всезнаещ. 

                

143. Както искрата се намира в парчето кремък, така и познанието съществува в ума; внушението е като триенето, което го проявява навън. 

                  

144. Никой не е бил действително учен от другиго. Външният учител само дава внушение, което събужда вътрешния учител да заработи за да бъдат разбрани нещата. 

                         

145. Образованието не означава пълненето на ума с многобройни факти. Идеалното образование е усъвършенстването на инструмента на ума; придобиването на контрол над собствения ни ум. Например, ако искам да съсредоточа ума си в една точка, той трябва да може моментално да отиде там, но веднага що го извикам обратно — трябва да бъде свободен.

          

Брахман или Върховната Реалност

             


54. Брахман е най-висшето обобщение, до което можем да достигнем. Той няма атрибути, а е абсолютното Битие- Познание-Блаженство. Битието, както видяхме, е най- крайното обобщение, до което може да достигне човешкият ум. Познанието не означава познанието, което имаме, а същността на онова, което се изразява в течение на еволюцията в човешките същества и в животните като познание. Има се предвид същността на това познание, абсолютният факт, и, ако ми бъде позволено да се изразя така, даже съзнанието. Това се има предвид под познание, т.е. онова, което виждаме във вселената като същностното единство на нещата. 

       

55. Няма нищо отвъд Брахман, Богът във Веданта; абсолютно нищо. Той действително е всичко; Той е във вселената; Той е самата вселена. "Ти си мъжът; Ти си жената; Ти си младият човек, който крачи в гордостта на своята младост; Ти си старецът, който се олюлява в своята походка". 

         

56. Брахман е Сат-Чит-Ананда — абсолютното Битие- познание-Блаженство. Сат означава Битие, Чит — Съзнание или Познание, а Ананда — Блаженство, което е същото като Любовта. Няма противоречие между бхактата и джнанина по отношение на аспекта Сат на Брахман. Джнанинът обаче, поставя по-голям акцент на Неговия Чит аспект или познанието, докато бхактата обръща повече внимание на аспекта Ананда, Любовта. Но веднага щом същността на Чит бъде реализирана, бива реализирана и същността на Ананда. Защото онова, което е Чит, в действителност е същото като Ананда. 

            

57. Понякога ние обозначаваме едно нещо, описвайки неговото обкръжение. Когато кажем "Сат-Чит-Ананда" (Битие-Познание-Блаженство), ние обозначаваме единствено бреговете на неописуемото Отвъд. За него не можем да кажем дори "Е", защото това също е относително. Всяко въображение, всяко понятие е безсилно. "Нети, нети", "(Брахман) не (е) това, (Брахман) не (е) това" е всичко, което може да бъде казано, защото да мислиш, означава да ограничаваш и по този начин да губиш.

          

58. Брахман е един, но в същото време, на относителното ниво изглежда като много. Името и формата са в основата на тази относителност. Какво бихте получили, ако премахнете името и формата от един глинен съд например? Само глина, която е неговата същност. По същия начин, поради илюзията мислите за глинения съд и го виждате, виждате дреха, манастир и така нататък. Относителният свят зависи от това невежество, което пречи на Познанието и което няма действително битие. Човек вижда разнообразието — съпруга, деца, тяло, ум — единствено в света създаден от невежеството с помощта на името и формата. Но веднага щом това невежество бъде премахнато, следва реализацията на Брахман, който е вечно-съществуващ. 

          

59. Вие също сте неделимия Брахман. Можете да го реализирате още в този момент, ако повярвате, че дейстивтелно и изцяло сте това. Не го осъзнавате, поради липсата на директно възприятие... Бивайки омотаван 24 отново и отново в този заплетен лабиринт на илюзията и получавайки тежки удари от страданията и нещастията, човек накрая обръща взора си към своята истинска природа, Вътрешния Аз. За всеки, без изключение, ще дойде времето, когато той ще направи това — за един то може да стане в този живот, а за друг, след хиляда превъплъщения. 

        

60. Цялата тази вселена е лежала в Брахман; тя сякаш е проектирана и обективизирана от Него и се движи обратно към източника, от който произлиза — като електричеството, което идва от динамото, преминава по окръжност и се връща обратно в него. Така е и с душата. Проектирана от Брахман, тя преминава през всякакви видове растителни и животински форми и накрая се въплъщава в човека, който е най-близък до Брахман. Да се върнем обратно към Брахман, от който сме били проектирани е голямата борба на живота. 

                

61. Този, който е отвъд сетивата, отвъд всяко докосване, отвъд всяка форма, отвъд всеки вкус, Неизменния, Безкрайния, който е дори отвъд разума, Неразрушимия — познавайки единствено Него, ние сме спасени от челюстите на смъртта.

       


                      

„Безсмъртието е достъпно всекиму” (Ииссииди, том 10)