Последователи

четвъртък, 17 август 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 35


image

"Има само един ъгъл на Вселената, който може да сте сигурни, че ще подобрите, и това е вашия собствен." - Олдъс Хъксли



" Вярвай в мечтите, защото в тях е скрита портата към вечността."-Khalil Gibran



"Всичко, което е направено красиво, справедливо и прекрасно, e направено за окото на онзи, който вижда." - Руми
"Everything that is made beautiful and fair and lovely is made for the eye of one who sees." - Rumi
Shak(t)i-Ra



"Вие продължавате да се превъплъщавате, докато не достигнете реалната Истина.
Небето и Ада са просто състояние на ума.
Действителният свят е илюзия. "

~ Джордж Харисън



"Когато се опитате да направите една крачка напред, за да постигнете знания за скритите истини, направете същото три крачки напред, за да усъвършенствате характера си". ~ Рудолф Щайнер



Технологията не е по същество добра или лоша, но нашата употреба сега ще определи какво ще се случи в бъдеще. Използвайте я внимателно.



Понякога сянката се движи
заедно със светлината,
а понякога изчезва в нея.
Виж –
Бог върви до твоето рамо
и изгубена в Него е всяка светлина.
Руми



"Погледнете дървото, давате му мръсотия, то ви дава аромат, е време да научите пътя на дървото, от което ще излъчвате благодат". -Sadhguru



Физическото обединение на мъж и жена по същество е свръхестествено действие, припомняне на рая, най-красивия от всички химни на възхвала, посветена на Твореца от създанието; Това е алфа и омега на цялото творение.
-Samael Aun Weor:



"Виждай всичко чрез очите на Духа. Ето така намираме любов и състрадание към всички. "



"Ако сте истински търсещ истината, истината не може да се скрие от вас. В скута на истината е това което се е случило. "--Sadhguru



Срещата на две личности е като контакта на две химични вещества: ако има реакция, и двете се трансформират. "Карл Юнг (1875 - 1961)



"От хаоса дойде светлината, от волята дойде живот ... Всички неща са възможни. Ти си ограничен от който си мислиш, че си". ~ Египетската книга на мъртвите...




"Знанието е като" змията на вечността ", която постоянно се храни със себе си и никога не завършва. ~ Austin Spare. 1886-1956.



Сянката на индуския Луцифер, Маха-асура, също казала, че завижда за блясъка на светлината на [Теомертмалога или] Създателя и като глава/начело на по-низшите асури (не богове, а духове [или монади, които не знаят]), се разбунтували срещу Брахма; За което Шива го хвърлил в Патала(Малкут).
~ Тайната доктрина на Елена Петровна Блаватска (1831 -1891)



"Егоцентричният философ мечтае за времето, когато той ще бъде всезнаещ, за да може да вярва, че от неговата смъртност може да изработи съд, който може да съдържа всички знания за света. Той винаги се опитва да намери истината в себе си и да я върже там. Но все още не е приключил с тайната на намирането на себе си в Истината. "
~ Manly P. Hall (Месечно писмо март 1941 г.) Aurora amd Cephalus 2 Pierre-Narcisse Guerin



"Умът ни трябва да е изключително гъвкав, когато се сблъскаме с ограниченията на телата си. Не сковаността на тялото органичава практиката ни, а сковаността на ума."
Гита Айенгар



"Когато изпълнявате асаната от извора на интелекта в сърцето, с лекота, решителност и в същото време с мекота, постигате пълно разтягане, пълно разширяване и пълно отдаване. Асана, изпълнена от мозъка прави човека тежък, а от сърцето - лек."
Б.К.С. Айенгар
Richard Gere in a Meditative Painting by Dali



Егото
Всички, които се бориха с егото загубиха битката. Та как егото ще унищожи само себе си? Защото кой е този, който се бори - ами егото.
Затова - бъди естествен. Приеми себе си и бъди това, което си. Позволи си да бъдеш и осъзнавай всичко, такова, каквото е. Не се опитвай да го променяш, не се опитвай да го оцветяваш, просто го наблюдавай и осъзнавай ден след ден.
Егото се храни от съпротивата. Затова, когато няма съпротива, но има осъзнатост, то се трансформира от самосебе си.
"Егото винаги търси да открие нещо. Духът вижда това, което вече е там." ~Мариан Уилиямсън



"Читта (съзнанието) и Прана (енергията) са в постоянна връзка. Където е читта, там се съсредоточава прана, а където е прана, там се съсредоточава читта. Читта е като превозно средство, движено от две мощни сили - прана и васана (желанията). Съзнанието се движи в посока на по-мощната сила. Както една топка отскача, когато бъде ударена в земята, така садхака (духовният аспирант) е подмятан според движенията на прана и читта. Ако преобладава дъхът (прана), тогава желанията и сетивата биват контролирани и умът става неподвижен. Ако преобладава силата на желанието, дъхът става неравномерен, а умът възбуден."
Б.К.С. Айенгар



Когато не можете да поддържате тялото стабилно, не можете да поддържате ума стабилен.
Ако не познавате тишината на тялото, не можете да разберете тишината на ума.
Действието и тишината трябва да се случват едновременно. Когато има действие, трябва да има и тишина.
Ако има тишина, действието се превръща в съзнателен акт, а не само в движение.
~ Гуруджи Айенгар



Медитацията не притъпява ума. Напротив, по време на медитация той е спокоен, но остър като бръснач; тих, но изпълнен с енергия. Това състояние, обаче, не може да бъде постигнато без устойчива и стабилна седяща поза, в която гръбначният стълб се издига, а умът се спуска и слива със съзнанието на сърцето – в него разцъфва истинската ни Същност.
~ Гуруджи Айенгар ~



"За да създадете хармония, работете със сърцето, не с ума. Спокойствието в тялото е знак за спокойствие на духа. Докато не успеете да почувствате спокойствие във всяка става, няма шанс за освобождение. Вие сте в робство. Докато се потите и изпитвате болка, позволете на вашето сърце да озари тяло ви с радост. По този начин не само ставате свободни, вие сте освободени." Има ли тогава причина да не се радваме? "Болката е временна. Свободата е вечна."
~ Гуруджи Айенгар



"Шавасана ни дава възможността да изпитаме какво е да сме "мъртви" и избавили се от мъките и сътресенията, присъщи на плътта. Шавасана не е просто лежане по гръб с празен ум и поглед, нито завършва с похъркване. Те я най-трудната сред йога асаните, но и най-ободряващата и отплащаща се за вложените усилия.
Съвършената Шавасана изисква съвършена дисциплина. Лесно е да релаксираш няколко минути, но за да постигнеш състояние без физически движения и колебания на интелекта се изисква дълга практика.
Когато Шавасана е добре изпълнена, дъхът се движи подобно на връв, която удържа перлите на една огърлица заедно. Когато човек е в такова скъпоценно състояние, тялото, дъхът и умът се придвижват към истинския Аз (Атма). Тогава се изпитва състоянието на самхита читта (овладяност на ума, интелекта и Аза).
За правилната Шавасана тялото, дъха, ума и интелекта трябва да са единени, а Азът да държи юздите. Когато умът, интелекта и егото са уравновесени - това е състоянието на спокойствие.Това състояние се постига чрез контролирана дисциплина на тялото, сетивата и ума. То не трябва да се бърка с тишината. В спокойствието има твърдост, която се дължи на силата на волята - вниманието се съсредоточава (дхарана) върху поддържането на съзнанието (читта) спокойно, докато в тишината това внимание се разширява и отпуска (дхяна), а волята е потопена в Атма. Фината разлика между спокойствие и тишина може да бъде научена единствено чрез опита. В Шавасана се опитваме да постигнем тишина във всички пет обвивки (коши), които обгръщат човек от кожата до Аза.
Една звезда пулсира и енергията й се превръща в светлинни лъчи, на които са необходими светлинни години, докато достигнат до човешките очи на земята. Атман е като тази звезда - той предава и запечатва своите влечения и желания върху ума. Тези скрити желания, като звездната енергия, превърната в светлина, могат да изплуват на нивото на ума, нарушавайки тишината.
Първо, научете се да постигате тишината на тялото. След това контролирайте недоловимите движения на дъха. След това научете тишината на ума и емоциите, и след това на интелекта. Продължете, научавайки и изследвайки тишината на Аза. Едва тогава егото, или малкото аз (ахамкара) на практикуващия може да се слее с неговия Аз. Колебанията на ума и интелекта се стопяват, „аз” или егото изчезва и Шавасана се превръща в преживяване на чисто, неподправено блаженство."
~ Б.К.С. Айенгар - "Светлина върху Пранаям



"Човекът е Божествено същество, а не да се сравнява с другите Земни същества, а с онези, които се наричат Богове, на небесата, а ако някой трябва да се осмели да говори истината, човек наистина е утвърден над тези богове, Или най-малкото е напълно в равновесие.В крайна сметка никой от небесните богове няма да напусне небесните граници и да се спусне на Земята, но човекът се изкачва дори на небесата и ги измерва и познава височините и дълбочините и всичко останало за тях научава С прецизност и свръх чудо, той дори няма нужда да напуска Земята, за да се утвърди на високо, досега силата му се разширява! Затова трябва да се осмелим да кажем: Земният човек е смъртен Бог, небесният Бог е безсмъртен Чрез тези двама, света и човека, всичко съществува, но всички те са създадени от Единния. " CH, Libellus Х, 24-25.



Шу е бог на въздуха в египетската митология, олицетворяващ пространството между небето и земята. Изобразяван е като мъж с вдигнати ръце, придържащи Нут (небето), и със стъпили на Геб (земята) крака. Шу е съпруг на Тефнут.
Според легендата за сътворението на света:в началото имало само вода, от която излязло Слънцето. То създава Шу, бога на Въздуха, и Тефнут, богинята на Влагата, които родили Геб, бога на Земята, и Нут, бога на Небето. Шу символизира също така и светлината, която отделя небето от земята. Той поддържа небесния свод.
"Няма нищо по-божествено от разума, нищо по-мощно от неговата работа, нищо по-склонно да обединява хората с Боговете и Богове към хората". CH, Libellus X, 23.
"Ако тогава не направиш себе си равен на Бога, не можеш да уловиш Бога, защото подобно е известно като: Стой настрани от всичко, което е телесно, и направете себе си да растате като простор с величието, което е извън всякаква мярка; над всички времена и станете вечни, тогава ще разберете Бог. " CH, Libellus XI, 20b.
"... някои хора са Божествени и човешкото естество на такива е близо до Божеството, защото Агатас Даймон казва:" Боговете са безсмъртни хора а човек е смърткен Бог "." CH, Libellus XII, 1.
"Аз вече не съм мъжът, когото бях аз, родих се отново в ум и тялото, което беше мое преди, беше отдалечено от мен, вече не съм обект оцветен и осезаем, нещо с пространствени измерения. Сега съм чужд на всичко това и на всичко, което виждаш, когато гледаш с телесно зрение. С очи като твоите, сине мой, сега вече не виждам - Татко, татко ти ме докара до полуда ... "Ч., Либелус XIII, 4.
"Татко, сега, когато виждам, виждам себе си като всички. Аз съм на небето и на Земята, във водата и във въздуха, съм в зверове и растения, аз съм бебе в утробата и аз съм Все още не е заченат но роден, присъствам навсякъде ... - Хермес: Сега, синко, Ти знаеш какво е Прераждането
CH, Libellus XIII, 13.
"Физическото тяло, което е обект на усещане, се различава значително от това друго тяло, което е от естеството на истинското. Едното е разтворимо, другото което е разумно, е нерушимо, едното е смъртно, другото е безсмъртно".CH, Libellus XIII, 14.
http://maat.sofiatopia.org/ten_keys.htm



"Животът не е преди всичко търсене на удоволствие, както вярва Фройд, или търсене на власт, както учи Алфред Адлер, а търсене на смисъл. Най-голямата задача на всеки човек е да намери смисъл в собствения си живот".

- Виктор Франкл




"Защото, чрез опит е придобита мъдрост. Знанието е сила, ако имаш мъдрост да я приложиш в посоката, която носи плода на духа или на семето му. - Едгар Кейси



"Както чрез научаване на азбуката и чрез практиката човек може да овладее всички науки, така чрез непрекъснато практикуване първо на физическо ниво той придобива познанието на Истината (Таттва джнана), т.е. на истинската природа на човешката Душа, идентична с Върховния Дух, изпълващ Всемира." (Гхеранда-самхита, глава I, стих 5)
Чрез съгласувани и съсредоточени усилия на своите тяло, сетива, ум, разум и Аз човек постига вътрешен мир и осъществява стремлението на своята Душа да срещне Твореца. Върховното събитие в човешкия живот е връщането му към Създателя. За да постигне целта си, той трябва добре да развие, съгласува и овладее функционирането на тялото, сетивата, ума, разума и Аза. Ако усилието е несъгласувано, той не успява в своето приключение.
Умът е царят на сетивата. Човек, който овладее своя ум, сетива, страсти, мисъл и разсъдък е цар сред хората. В него има Вътрешна Светлина."
~ Б.К.С. Айенгар - "Светлина върху Йога"



"Ти си изследовател и ти представляваш нашия вид и най-доброто, което можеш да направиш е да върнеш новите идеи, защото светът ни е застрашен от липсата на добри идеи. Нашият свят е в криза поради липсата на съзнание . " - Терънс Маккена



"За мъдрия, който търси висините на истинската медитация, практиката е единственият метод. И когато ги достигне, той трябва да се задържи там чрез постоянен самоконтрол.
Когато човек се отрече дори от мисълта за действие, когато не се интересува от сетивните обекти или от резултатите от своите дела, тогава той наистина разбира духовността.
Азът на този, който се владее и е постигнал мир е еднакво невъзмутим в горещина и студ, удоволствие и болка, чест и безчестие.
Този, който не иска нищо, освен мъдрост и духовно прозрение, който е победил сетивата си, и който гледа еднакво на буца пръст, камък и чисто злато, той е истински светец."
~ Бхагавад Гита, глава VI



Тялото е твоя храм. Пази го истинско и чисто за душата, която го обитава.
"Физическото тяло е не само храм за душата ни, но и средство, чрез което се впускаме в пътуването към сърцевината." ~ B.K.С. Айенгар



"Човекът има огромен неразкрит потенциал. Неговото тяло и ум са като угар, останала необработена и незасята. Мъдрият земеделец оре своята земя (кшетра), напоява я и я наторява, засява най-добрите семена, грижи се за културите и накрая прибира реколтата. За садхака (духовният аспирант) неговото тяло, ум и интелект са полето, което той изорава с енергия и правилно действие. После го засява с най-фините семена на познанието, напоява го с преданост и се грижи за тях с неотстъпчива духовна дисциплина, за да прибере реколтата на хармонията и мира. Тогава той става мъдрият собственик (кшетраджана) на своето поле и неговото тяло се превръща с свещен олтар. Покълването на семената на добрите мисли (савичара), засети от здравия разум (савитарка), носи яснота на ума, силен интелект и мъдрост. Той става обител на радостта (ананда), тъй като цялото му същество е изпълнено и потопено в Брахман (Твореца)."
~ Б.К.С. Айенгар



"Докато изпълнявате асаната наблюдавайте и изследвайте структурата й, процесите и действията, които протичат в нея, както и начинът, по който тя въздейства на тялото, ума и душата. Във всяка асана човек трябва да чувства как потокът на интелекта и съзнанието се движи в две направления - от периферията на тялото навътре към центъра и от центъра към периферията.”
~ Б.К.С. Айенгар



"Големите духовни гении, било то Дионис/Рама(основателят на индийската цивилизация), Кришна, Буда, Платон, Сократ, Исус или Емерсън ..... са научили хората да поглеждат в себе си, за да намерят Бог." ~ Ърнест Холмс



Рене Декарт (френски философ) е определял епифизата като “престолът” на душата. В сърцето, джива е свързана с Епифизата ( или както в повечето страни е наричана пинеалната жлеза - pineal gland /на англ. Pine = шишарка/, защото наистина има формата на шишарка с кристалинно кухо образувание – около 8 мм, изпълнено с течност, намиращо се в центъра на мозъка, между двете полукълба и представлява физическата форма на третото око.) - първоначалната кухина, чрез два канала.)
Жизненото дищане/прана/ е което подържа органите на човека. Когато бялата и златистата светлина се слеят, концентрирането на 5-те прани в главата(в скъпоценния котел кухината на първичния дух или родилната кухина) създава макроскопичен елемент, и съзнанието става отново дух. При отрязване на пъпната връв, зародишното дишане се заменя с придбито, способноста да виждате се раздвоява, съшностната природа се премества до сърцето а вечният живот се спуска в долната част на корема и разтоянието м/у тях е малко над 25см. Духа е заменен от съзнание и докато сте живи същностната природа и вечния живот няма да се слеят.
Дао(елемент 545 -празнотата) е вродената духовност-жизненост, т.е. сливането на същностната природа/дух/ и вечния живот/жизненост/. Когато възпроизводствената сила се пречисти( в долния дан тиен под пъпа), в средния дан тиен(ЖД-Жизненото дищане )се превръща в жизненост, тя(Ж) се изкачва в мозъка, за да се слее със същностната природа(в сърцето - джива е свързана с първоначалната кухина чрез два канала.) Това сливане обуславя проявата на бялата светлина на жизнеността/ци/, подобна на лунната светлина.



Шумерски барелеф - Адзу държи "шишарка"

В Библията – Лука 34 е казано:
The light of the body is the eye: therefore when your eye is single, your whole body also is full of light; but when your eye is evil, your body also is full of darkness.

в превод - Светлината на тялото е ОКОТО, ако окото ти е единствено, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина, но когато окото ти е злото, тялото ти ще е в мрак

(текста е именно от английската версия, защото от различните преводи, в различните версии, око е преведено като светлина, лампа, ..., за съжаление не можем да бъдем абсолютно сигурни коя версия е “по-вярна”, но това отново показва методите на манипулация, особено чрез религиите)



Анатомически погледнато, мозъчното разположение на пинеалната жлеза напълно отговаря на изображението на египетското всевиждащо око.



Горе ляво са изобразени различните части на Окото на Хор
с тяхното значение; според древноегипетските вярвания човек
притежава не 5, а 6 сетива (по ред на рисунките отгоре надолу)
- мирис; зрение; мисъл; слух; вкус; допир
дробите означени до частите на около на Хор, са пропорците на действие на всяко отделно сетиво
Дори в древен Египет, важността и значението на епифизата са били изключително ценени. Почти във всички египетски текстова се намира изображението на окото на богът Хор – тоест “всевиждащото око”. Но, оказва се (отново от рубриката странни съвпадения, които всъщност не са съвпадения), че изображението съвпада едно към едно с биологичната геометрия на пинеалната жлеза. Освен това на всяка част от окото на Хор е била придадена строго специфично значение.



Фейсбук ви свързва ( вашият суперкомпютър - мозъкът - със суперкомпютрите на всички с които контактувате в мрежата) замествайки шишарковидната жлеза . Ако можехте да контролирате отделните и листенца - всяка степен на разтваряне отговаря на различни честоти и нива на връзки и то не само в материалната Вселена - нямаше да имате нужда от посредник чрез който да ви контролират. Използването на интернет може да доведе до по-нататъшно осакатяване на пинеалната жлеза.
Епифизата е мощен приемник, но разкодирането в мозъкът се поема от други зони, като мозъчната кора например. Това пряко обяснява връзката която египтяните са виждали между различните части на Окото на Хор и функциите на пинеалната жлеза – затова то е наречено всевиждащо.
Именно калцирането на епифизата прекратява иначе порожденните способности на хората към ясновидство, телепатия, четене на мисли, разговори с отвъдното, видения...
Освен всички познати ни усещания, пинеалната жлеза улавя вибрациите на електромагнитният спектър, превеждайки емоциите ни, мислите ни или тези на духовете или дори тези на други хора, чрез средствата на телепатията.



Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновенно) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помоща на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу. Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).
из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън



Периспритът (или втората опаковка на душата) е невидим в нормалното си състояние за нас, но тъй като се състои от ефирна материя, духът може в някои случаи чрез въздействие на волята си да го подложи на молекулярни промени, което го прави видим за миг. По този начин стават явленията и виденията, както и други феномени, които не произлизат от законите на природата. Те не са по-необичайни в сравнение с парите, които са невидими, когато са разредени и стават видими, когато се сгъстят.
В зависимост от степента на сгъстяване на периспириталния флуид, феноменът понякога е неясен и мъглив, други пъти е по-завършен и ясен; накрая, понякога изглежда като осезаема материя и дори може да постигне осезаемост до такава степен, че да е възможно да бъдете измамени за естеството на предстоящото видение.
Мъглявите видения са много чести; така душата се представя след смъртта на онези, които е обичала. Материалните видения са по-редки, въпреки че има многобройни и много значими примери за такива явления. Ако духът иска да го познаят, той ще придаде на своята обвивка всички външни признаци, които е имал в живота. ("Книгата на Медиумите", гл.VI и VII.)



Демон (ракшас) е вторият в йерархията на духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) във възходящ ред. Категорията на демони всъщност включва група от духови, известни като ракшас и асурас. Следователно тяхната относителна духовна сила варира от 10-100, където 1 е относителната сила на най-ниските сред духовете, т.е. обикновения дух .
В настоящите времена до 2025 г. около 50% от обществото е засегнато или обладано от демони. Същите тези 50% от населението ще бъдат засегнати от техните заминали предци.



Духовете (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) съществуват главно в региона Чистилище (Бхуварлока) и Ада (Патала). От там те също обитават региона Земя (Бхулока) и засягат или обладават човешките същества.



Дух на фризьор задоволяваш желанията си да практикува бившата си професия в материалния свят.

Духовете (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.), обикновено преследват следните цели по време на техния живот.
1. Да получат удоволствие чрез тревожене на другите
Някои духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) имат дълбоко вкоренени впечатления в тяхното подсъзнание за тревожене на другите. В резултат на това, те са постоянно ангажирани в тревожене на другите.
Дори и тези духове, които не са имали такова намерение да започнат с това, могат да започнат да тревожат другите. Това се случва благодарение на компанията на другите текива духове или след наслаждаването се на силата на безпокоене на другите, когато те са били принудени да го направят от духовете на по-високо ниво. След това те започват да му се наслаждават и по-късно се отдават на това безразборно.
2. Опит за задоволяване на техните желания или глад
Неудовлетворени желания/глад са други причини, поради които хората стават духове след смъртта. Тей като духовете не разполагат с физическо тяло, те не могат да задоволят желанията си/глада от първа ръка. Следователно те обладават другите живи хора с желания/глад, който съвпада с техния и ги използват, за да изпълнят желанията си чрез тях. В зависимост от това колко слабо или силно е обладаното лице психически и духовно, духът трябва да работи различен период от няколко години, за да се наложи над присъщата устойчивост на лицето. Само тогава може да го контролира лицето достатъчно, така че да се отдаде на желанията/глада.
3. Търсене отмъщение
Ако например, човек А е навредил или сериозно угнетил човек Б и този човек Б умира, финото тяло на човек Б може да напусне физическото си тяло с дълбоки впечатления на отмъщение. В такива случаи, има голяма вероятност финото тяло на човек Б да се превърне в дух и да се опитва да измъчва човек А с цел да търси отмъщение. Това може да бъде или еднократно събитие или дългосрочен процес.
Пример за еднократно събитие е, когато един дух търси и постига отмъщение с дирижирането на смъртта на лицето, отговорно за смъртта му, когато е бил на Земята. Също така може да бъде дълъг процес, при който един дух продължава да измъчва човека/лицето през годините по различни начини, за да си отмъсти. Това понякога може да продължи в продължение на много десетилетия, или може да продължи дори и с потомците на лицето.
Духовната енергия на човек Б е била ограничена, когато той е бил жив, тъй като е била разпределена на много страниг като изкарванае на прехраната си, неговите хобита, приятели и т.н. Въпреки това след смъртта без физическото си съществуване, цялата си енергия е фокусирана върху единната мисълта за отмъщение. Затова тези, които не са имали голямо влияние, когато са живели, все още могат да влияят на другите и след смъртта им.



1. Определение на „засегнат от духове„
Да се бъде засегнат от духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) означава физическо, психическо, интелектуално или духовно (или комбинация от тях) функциониране на дадено лице да бъде засегнато или изцяло променено от духове чрез използването на тяхната черна енергия. Няма пряк контрол от духовете над ума и интелекта на засегнатото лице. Духът не е успял да се слее със съзнанието на човека във никаква форма.
Духовете (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) с тяхната черна енергия може или да стимулират или да помрачават способностите на засегнатото лице.
Чрез тази черна енергия, те могат да повлияят на лицето, по много начини, като например предизвикане на кожен обрив, негативното мислене или замъгляване на интелекта му, които не могат да бъдат приписани на някоя друга известна причина. В известен смисъл това е косвен контрол над личността. Например, поради обрив на кожата, лицето може да не бъде в състояние да отиде на танци, на които с нетърпение очаква с да присъства. По този начин, духът прави засегнатото лице да изпитва нещастие, като не му позволява да се отдаде на желаната му активност.
Повлияване на човек с черна енергия може да бъде разбрано като нещо подобно на ефекта на отровен газ присъстващ в залата. Това може да повлияе на лицето на различни нива. Въпреки това духът засяга този аспект на лицето, което е най-подпомагащ за постигането на своята цел, без значение дали тя ще бъде безпокоене на този човек, изпълняване на собственото си желание, предотвратяване на духовната практика, и т.н. Ние трябва да разберем, че черната енергия на духа е по-смъртоносна от смъртоносното на всеки отровен газ по отношение на точността, интензивността, дълбочината и продължителността на неговото действие.
2. Определение на демонично обладаване
Демонично обладаване е, когато един дух контролира ума (емоции или мисли) и интелекта (вземане на способността на решения) на лице, чрез сливане със съзнанието на човека. В резултат на това те също контролират действията на лицето.
Дейностите на обладаното лице са контролирани изцяло или частично от обладаващ дух.
Духовете, обладаващи едно лице може да се намират вътре в тялото на засегнатото лице или го контролират отвън.
След обладаването, дали духът е вътре или вън, не прави разлика в интензитета на обладаването.
Дори и в случай на обладаване, черната енергията на духа участва, тъй като е неразделна част от духа, точно както Божественото съзнание (Чайтаня) е неразделна част от Светците. Все пак разликата е, че тук духът участва активно първоначално за контролиране на ума и интелекта като средство да навреди на лицето.
В почти всички случаи, обладаното лицет не знае, че те го обладават.



1. Въведение в проява на демонично обладаване
Едно лице може да бъде напълно обладано от дух (демон, дявол, негативна енергия и т.н.), и все пак и лицето и хората около него може да не бъдат информирани за това. Това се дължи на факта, че обладаващия дух не разкрива своето присъствие, тъй като му е изгодно да запази обладаването неразкрито. Веднъж след като обладаването е разкрито, има възможност, че обладаното лице ще направи активни усилия да се отърве от обладаващия дух.
1.1 Определение на непроявено демонично обладаване
Когато казваме обладаващ дух е непроявен, имаме предвид, че духът не разкрива своето присъствие. Тук съзнанието на човек е на преден план, но това може да се манипулира и контролира от духа, когато той иска.
1.2 Определение на проявено демонично обладаване
Като казваме, че обладаващия дух е проявен, имаме предвид, че той е излязъл на повърхността и неговото съзнание е на преден план. Тук поведението на лицето може или не може да се променя. През това време съзнанието на човека се намира на задните седалки. Лицето осъзнава или не осъзнава какво се случва, но няма контрол върху двигателните си органи. В случаите, когато обладаването е било над живота на лицето, личността на духа е толкова слята с тази на лицето, че дори когато тя се проявява напълно, че ще изглежда така, сякаш съзнанието на човека е на преден план, т.е. тя е самия човек като не съществува забележима промяна в поведението.
Забележка: Тук сме използвали термина проявен и непроявен във връзка с духове, които обладават едно лице. Въпреки това думата прявен и непроявен също може да се използва с положителни енергии.
2. Причините зад проявата на демонично обладаване
2.1 Прояви на духове по собствено желание
Като общо правило духа (демон, дявол, негативна енергия и т.н.) никога не обича да се прояви, освен ако не е само от себе си. Духовете се проявяват по своя инициатива, когато:
Те са в комфортна среда, която е залегнала в Раджа-Тама. Раджа-Тама ситуации включват места, където хората се отдават на заговор срещу обществото във всякаква форма, алкохол, наркотици, тютюнопушене, безразборно сексуално поведение, слабо осветени места, Раджа-Тама музика и т.н. В такива места виждаме хора, които се държат доста по-различно от нормалното си поведение. Доста често това, което виждаме, тъй като хората пускат косата си надолу е в действителност съзнанието на духа, проявяван частично или напълно. В повечето случаи обладаното лице може да не има представа, че духът се проявява тъй като то е толкова слято с неговото съзнание. Понякога, когато духът се проявява на текива места, обладаното лице губи време, т.е. не е наясно с течение на времето, което също означава че губи съзнание, т.е. не е в съзнание за хода на събитията. Духът взема решения от тяхно име, докато те губят време. В такива случаи проявеното лице може да се озове в неблагоприятни ситуации, в които той няма представа как той попаднал там.
Много пъти духът се проявява за да сплаши, изплаши или да наруши семейния живот чрез предизвикване на боеве и т.н. Духове от по-високо ниво също се проявяват когато искат да се създадат унищожаване от по-широк мащаб чрез лицето, което те обладават.
Понякога те се проявяват умишлено за търсене на внимание, да заплашват или да нарушат функционирането на духовната практика на засегнатото лице или търсачите на Бога в околността – било чрез отвличане на вниманието или уплашвани чрез проявяване, например в хода на сатсанг.
Когато те се проявяват по своя собствена воля, малко вероятно е, че проявата ще бъде забелязана, освен ако духът не иска тя да бъде забелязана.
2.2 Прояви на духове поради принуда да напуснат
Понякога, духовете, които обладават едно лице са принудени да се проявяват и се излагат. Причините за тези видове прояви включват:
Духът е победен от сатвик влиянието като в случай на духовно изцелителна сесия.
Духовната сила на духа е изчерпана.
Дошло е време за духа да напусне лицето поради завършване на сметки на взимане и даване между засегнатото лице и себе си.
Дошло е време за духа да бъдат унищожени.
2.2.1 Защо обладан човек се прявява когато е в контакт с по-високо сатвик влияние?
Когато духът обладаващ човек влиза в контакт с някого или нещо, което е сатвик като духовно еволюирал човек, светилище или Светена вода, той се чувства неудобно и в дистрес. Това е така, защото сатвик влиянието противоречащо на Раджа-Тама природата, изсмуква енергията му. Това може да се разбере като равносилно на ефекта на топлина върху лед. Ако духовната сила на сатвик влиянието е по-голяма от тази на духа, той ще бъде принуден да излезе на повърхността, в противен случай той може да бъде в състояние да го толерира без проявява.
Духът (демон, дявол, негативна енергия и т.н.) избягва сатвик места и хора чрез:
слагайки мисли в лицето, което го обладават да стои далеч от всичко сатвик като сатсанг излизане от тялото и околността, докато лицето е в сатвик околна среда или криене в физическото, психическо или интелектуално тяло на лицето, чрез обвиване на себе си с дебело покритие от своята черна енергия, за отблъскане на сатвикта. Тук той отива в медитативно състояние, за да получи допълнителна духовна енергия.
Духът, който има голяма духовна сила много рядко се проявява, освен ако не отговаря на предназначението си, или е необходимо да се постигне целта си. Те могат да издържат на сатвик околна среда или стимули, без да излизат на открито.

МИСЛИ ФОРМИ 34


271. "Зависимостта е нещастие. Независимостта е
щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.
272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.
274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.



261. Един от мистериозните закони на природата е, че
веднага щом полето е готово, семето трябва да дойде —
веднага щом душата започне наистина да иска религия,
този, който може да предаде духовната сила, трябва да
дойде. "Търсещият грешник среща търсещия спасител".
Когато привличащата сила в приемащата душа стане
пълна и зряла, силата, която отговаря на това привличане
трябва да дойде.
262. Истинският гуру е онзи, чрез когото ние се
раждаме духовно. Той е каналът, чрез когото духовният
поток тече към нас, брънката, която ни свързва с духовния
свят. Прекалената вяра в личността на гуру има
тенденцията да поражда слабост и идолопоклонничество,
но, от друга страна, силната любов към него прави
възможен бързия прогрес, тъй като той ни свързва с
вътрешния гуру. Обожавайте своя гуру, ако той е носител
на истината; благоговението и отдадеността към него, гуру-
бхакти, бързо ще ви отведат до най-висшето.
263. Ако Брахман се прояви е един-единствен човек,
хиляди души напредват, намирайки своя пътя си в
неговата светлина. Единствено онези, които са познали
Брахман, са духовните учители на човечеството. Това е
потвърдено от всички Писания и от разума. Егоистичните
брахмини са онези, които са въвели в тази страна
системата на наследствения гуру, която е против Ведите и
Шастрите (Писанията). Затова, въпреки, че практикуват с
голяма ревност, много хора не успяват да се
усъвършенстват духовно и да реализират Брахман.
264. Съществува още по-голяма опасност по отношение
на "предавателя", гуру. Има мнозина, които, въпреки че
тънат в невежество, в своята гордост си въобразяват, че
знаят всичко и не само не спират с това, но предлагат да
поемат други на раменете си; и така слепецът започва да
води слепец и двамата падат в ямата... Светът е пълен с
тях. Всеки иска да бъде учител, всеки просяк иска да
направи дарение от един милион долара! Както тези
просяци са смешни и абсурдни, такива са и учителите от
този род.
265. Няма нищо по-висше и по-свято от познанието,
което идва в душата, бивайки предадено от духовния
учител. Ако човек стане съвършен йогин, това познание
идва от само себе си, но то не може да дойде от книгите.
Можете да претърсите четирите краища на света,
Хималаите, Алпите, Кавказ, пустинята Гоби, Сахара или
дъното на морето — но то няма да дойде, докато не
намерите учител.
Свами Вивекананда



232. След толкова много аскетизъм разбрах следната
истина — Бог присъства във всяка душа; няма друг Бог
осен този. "Онзи, който служи на човека, на душата,
действително служи на Бог".
233. Всички същества, велики или малки, са
проявления на Бог; разликата е само в степента на
проявление.
234. Общият сбор от цялата вселена е Самият Господ.
Материя ли е Бог? Със сигурност не, защото материята
представлява Бог възприеман чрез петте сетива; умът
представлява Бог възприеман чрез интелекта. А когато
гледа Духът, той е виждан като Дух. Бог не е материята, но
всичко онова, което е истинско в материята е Той.
235. В нашите Писания има два идеала за Бог; единият
е личностният, а другият безличностният. Идеята за
личностния Бог е, че Той е всемогъщият създател,
съхранител и разрушител на всичко, вечният Баща и
Майка на вселената, но той е и вечно отделен от нас и от
всички души; а Освобождението означава да се
приближим до Него и да живеем в Него. След това идва
другата идея за Безличностното, където всички
прилагателни са премахнати като повърхностни,
нелогични и остава единствено безличностното,
всемогъщо Същество, което не може да бъде наречено
знаещо, тъй като познанието е понятие на човешкия ум.
То не може да бъде наречено мислещо същество, защото
мисленето е процес на несъвършенството. То не може да
бъде наречено разсъждаващо същество, тъй като
разсъждението е признак на слабост. Не може да бъде
наречено Творец, тъй като твори единствено онзи, който е
в състояние на робство. А какво робство има Той? Никой
не действа, освен с цел удовлетворяване на желание; но
какви желания има той? Никой не работи, освен с цел да
задоволи някакви потребности; но какви потребности има
Той? Във Ведите не се използва думата "Той", а думата
"Това", понеже думата "Той" би създала принизяващото
разграничение и впечатлението, че Бог е мъж.
236. Личностният Бог е същност Сам по Себе си точно
толкова, колко и ние сме същности сами по себе си и не
повече. Бог може да бъде видян във форма, точно както
ние сме виждани. Като хора ние трябва да имаме Бог; но
като Богове не се нуждаем от такъв. Ето защо Шри
Рамакришна постоянно виждаше Божествената Майка в
самия себе си, по-реална от всяко друго нещо около него.
Но в самадхи всичко изчезваше за него, освен Азът.
Личностният Бог идва все по-близо (до човек), докато не
изчезне, както и индивидуалният аз, и докато всичко не се
разтвори във висшия Аз.



224. Ако законът на вселената е съответствието, то
тогава всяка част от нея би трябвало да е изградена на
същия принцип, както и цялото. Затова ние вярваме, че
зад тази груба материална форма, която наричаме нашата
вселена, трябва да съществува вселена от по-фина материя,
която наричаме мисъл, а зад нея трябва да има Душа,
която прави цялата тази мисъл възможна, която дава
заповедите и е коронованият крал на вселената. Душата,
която е зад всеки ум и всяко тяло се нарича Пратягатман,
индивидуалния Атман, а Душата, която е зад вселената
като неин господар и управляваш, е Бог.
225. Каквото и да е положението на философията и
метафизиката, докато в света съществува такова нещо като
смърт, докато съществува такова нещо като слабост на
човешкото сърце, докато съществува плачът идващ от
човешкото сърце в неговата безпомощност — ще
съществува и вярата в Бог.
226. Още щом се роди, детето започва да се бунтува
срещу закона. Неговата първа реч е плачът — един бунт
срещу оковите, в които то открива себе си. Тази жажда за
свобода ражда идеята за Съществото, което е абсолютно
свободно. Концепцията за Бог е фундаментален елемент
на човешкото устройство. Във Веданта най-висшето
понятие за Бог възможно за човешкия ум е Сат-Чит-
Ананда (Битие-Познание-Блаженство) Абсолюта. Той е
същността на познанието и по своята природа е същността
на блаженството.
227. Този, от когото всички същества са произлезли, в
когото те живеят и при когото се завръщат — Той е Бог.
228. Цялата природа представлява богослужение на
Господ. Навсякъде където съществува живот, го има и това
търсене на свободата, а свободата е същото като Бог.
229. Преминаваме през света като престъпник
преследван от полицай и рядко зърваме неговите красоти.
Целият този страх произлиза от вярата в материята.
Материята се ражда от ума, който стои зад нея (умът се
ражда от душата, Бог, който стои зад него). Това, което
виждаме е Бог, който "се процежда" през природата.
230. Бог е установен в своя собствен величествен и
неизменен Аз. Ние се опитваме да бъдем едно с Него, но се
заравяме в природата, в дреболиите на ежедневието, в
парите, славата, в човешката любов и всички тези
изменчиви форми на природата, които раждат робството.
231. Когато природата свети, от какво зависи
светлината ѝ? От Бог, а не от слънцето, луната или
звездите. Светлината на всяко нещо, което сияе —
независимо дали слънцето или нашето собствено
съзнание — това е Той. Той свети и всичко свети чрез
Неговата светлина.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/



208. Ние може би четем Гита на светлината на свещ, но
в пламъка на тази светлина биват изгаряни множество
насекоми. Така виждаме, че към това добро действие се
прибавя и някакво зло. Онези, които работят без
съзнанието за тяхното нисше его, не са повлияни от
злото — те работят за доброто на света. Да работиш без
лични мотиви, непривързано, носи най-висшето
блаженство и свобода. На тази тайна на карма йога Бог
Кришна ни учи в Гита.
209. Четейки Бхагавад Гита, мнозина от вас в западните
страни, може да са били поразени от втора глава, където
Шри Кришна нарича Арджуна лицемер и страхливец,
понеже той отказва да се бие и се съпротивлява, тъй като
неговите противници са му приятели и роднини; той го
прави под предлога, че ненасилието е най-висшият идеал
на любовта. Това е големият урок, който трябва да научим:
двете противоположности винаги изглеждат подобни —
крайно положителното и крайно отрицателното...
Арджуна се превърнал в страхливец при вида на могъщата
армия строена пред него; неговата "любов" го накарала да
забрави своя дълг към страната си, дълга си на крал.
Затова Шри Кришна му казал, че е лицемер: "Говориш
като мъдър човек, но действията те издават като
страхливец; затова стани и се бий!"
210. Отново и отново четем в Гита, че трябва да
работим непрестанно. Всяка работа, по своята природа, е
съставена от добро и зло. Не можем да свършим такава
работа, която няма да породи нещо добро някъде; не може
да съществува такава работа, която няма да донесе някаква
вреда някъде. Всяка работа, по необходимост е смесица от
добро и зло; и въпреки това, на нас ни се казва да работим
непрестанно. И доброто, и злото дават своите резултати и
пораждат своята карма. Доброто действие ще доведе до
добро следствие; лошото действие — до лошо. И доброто,
и злото са окови за душата. Изходът, до който достига Гита
по отношение на пораждащата робство природа на
работата е следният: ако не се привързваме към работата,
която вършим, тя няма да породи обвързващ ефект за
душата ни.
211. Това е единствената причина за нещастието: ние
сме привързани; хванали сме се в капан. Затова Гита казва:
работете постоянно; работете, но не се привързвайте.
Съхранете силата си да се откъсвате и освобождавате от
всичко — колкото и да ви е любимо едно нещо, колкото и
да копнее душата ви за него, колкото и голяма да бъде
болката и нещастието, ако го оставите; въпреки всичко,
запазете силата си да се откажете от него, във всеки един
момент, в който пожелаете това.
Свами Вивекананда



Свами Вивекананда - Образованието

135. За мен същността на образованието се състои в
концентрацията на ума, а не в събирането на факти. Ако
трябва да премина повторно през своето образование и
ако имах правото на някакъв глас по въпроса, изобщо не
бих заучавал факти. Бих развил силата си на концентрация
и непривързаност и тогава, с един съвършен инструмент,
бих могъл да запомня колкото пожелая факти. Силата на
концентрацията и непривързаността трябва да бъдат
развивани у детето ръка за ръка.
136. Вие смятате един човек за образован, само ако е
преминал през изпити и ако изнася добри лекции. Струва
ли си изобщо да бъде наричано така онова образование,
което не помага на мнозинството от хората да се подготвят
за борбата на живота, което не поражда сила на характера,
дух на човеколюбие и лъвска смелост? Истинското
образование е това, което дава сили на човека да застане на
своите собствени крака. А онова образование, което вие
получавате днес в училищата и колежите само ви
превръща в раса, страдаща от диспепсия. Работите като
машини и живеете живота на мекотелото.
137. Образованието не е онова, с което бива пълнен
мозъка ви и което се бунтува в него, оставайки несмляно
през целия ви живот. Ние трябва да достигнем до
животоизграждащата, създаваща човеци и създаваща
характери асимилация на идеи. Ако сте асимилирали
дори само пет идеи и сте ги превърнали в своя живот и в
своя характер — вие имате повече образование от всекиго
другиго, дори и той да е научил наизуст цяла библиотека.
Ако образованието беше идентично с получаването на
информация, библиотеките щяха да най-големите
мъдреци в света, а енциклопедиите щяха да са риши.
138. Негативните мисли отслабват човека. Не виждате
ли как, винаги когато родителите преуморяват децата си
да четат и пишат, казвайки им, че никога няма да научат
нищо, наричайки ги глупаци и т.н. — те действително се
превръщат в такива в повечето случаи? Ако говорите на
децата мили думи и ги окуражавате, с течение на времето,
те със сигурност ще се развият. Това, което важи за децата,
важи и за онези, които са деца по отношение на
възвишените идеи. Ако можете да дадете позитивни идеи
на хората, те ще се развият, ще станат мъже и ще стъпят на
собствените си крака.



Концентрацията

103. Как е било придобито всяко едно познание на света, ако не чрез концентрация на силите на ума? Светът е готов да ни даде своите тайни, само ако знаем как да почукаме, как да му нанесем необходимия удар. Мощта и силата на удара идва чрез концентрацията. За силата на човешкия ум няма предели. Колкото по-концентриран е той, толкова повече неговите сили са съсредоточени в една точка; това е тайната.
104. Умът е погълнат от множество обекти и тича след различни неща. Това е неговото по-нисше състояние. Има и по-висше състояние на ума, в което той е погълнат от един обект, изключвайки всички останали — резултатът от него е самадхи.
105. Потокът на непрестанния контрол на ума става устойчив, когато човек практикува всеки ден и умът му придобие способността на непрестанна концентрация.
106. Как да разберем, че умът ни е станал концентриран? Това ще постигнем, когато идеята за времето изчезне в нас. Колкото повече време минава незабелязано, толкова по-концентрирани сме. В ежедневието си можем да видим, че когато четем увлекателна книга изобщо не обръщаме внимание на времето, а когато оставим книгата, често сме изненадани да открием колко много часове са изминали. Когато концентрацията бъде постигната, всеки момент от времето ще има склонността да идва и да остава в настоящето. Дава се следното определение: когато миналото и настоящето дойдат и се слеят в едно, умът е станал концентриран.
107. Ето в какво се състои разликата между човека и животните — човекът има по-голяма сила на концентрация. Разликата между отделните хора също се определя от различната сила на концентрация. Сравнете най-нисшия и най-висшия човек. Те се отличават по степента си на концентрация. Това е единствената разлика.
Свами Вивекананда



"Човек не е един и същ за дълго, той непрекъснато се променя, рядко остава същият дори и за половин час." ~ Г. Гурджиев (1877 - 1949)
Никой човек не стъпва в една и съща река два пъти, защото не е една и съща нито реката нито човека. ~ Хераклит (544 г. пр. Хр. - 403 г. пр. Хр.)д



"Като дете се чувствах сам и все още съм, защото знам нещата и трябва да намеквам за неща, за които други очевидно не знаят нищо и в по-голямата си част не искат да знаят." Самотата не идва от това, че няма хора като за теб/мен, но от това че не са в състояние да споделят нещата, които изглеждат важни за мен, или да поддържат определени възгледи, които другите смятат за недопустими ". ~ Карл Юнг



Знанието научава нещо всеки ден. Мъдростта е да изоставяте нещо всеки ден ""
"Изпразнете чашата си "- една стара китайска Дзен притча, казва: Един ден един важен човек, посетил велик дзен майстор и го помолил да отвори ума си за просветление. Дзен майстора се усмихнал и казал, че те трябва да обсъдят този въпрос на чаша чай. Когато чаят бил сервиран, дзен майстора налял на посетителя чаша. Той наливал и наливал докато чаят се издигнал до ръба на чашата и започна да прелива, в крайна сметка неговият посетител извикал: "Достатъчно" Ти разливаш чая навсякъде. Не виждаш ли че чашата е пълна? Зен майстора спрял да излива и се усмихнал на госта си. И отговорил: "Ти си като тази чаша чай, толкова пълна, че нищо повече не може да се добави. Върни се при мен, когато чашата е празна, върни се при мен с празен ум.
Това е по-трудно, отколкото си мислиш, тъй като ние сме като чашата, толкова пълни с спекулации, които са ни наливали в главите от нашето раждане, че дори не забелязваме, че чашите ни са препълнени, с нашите презумпции и предположения, идеи, знание и вярвания, толкова много, че не можем да признаем, че нашата чаша е пълна. Време е да изпразните чашата си ... ???



Всеки от нас има свой идеал, своя мисия, която трябва да изпълни в живота. Каквото и друго да бъде изгубено, докато този идеал не е загубен и това призвание не е накърнено, нищо не може да ни убие. Богатството може да дойде и да си отиде, нещастията може да се трупат високи колкото планини, но ако сте запазили идеала непокътнат, нищо не може да ви унищожи. ... Но когато идеалът ви бъде загубен и мисията ви умре, нищо не може да ви спаси. Цялото богатство на света не може да ви спаси. А какво са нациите, ако не умножени индивиди? По същия начин всяка нация има да изпълнява своя мисия в хармонията от националности; и докато тази нация се придържа към своя идеал, тя не може да бъде унищожена от нищо; но ако се откаже от него и от призванието си и тръгне след нещо друго, животът й се скъсява и тя изчезва.



Животът е кратък, суетите на света са преходни, и само онези живеят, които живеят за другите, останалите са по-скоро мъртви отколкото живи.

Свами Вивекананда



Nuns with Bad Habits - Монахини с лоши навици

Чрез философски анализ ние откриваме, че не сме свободни; но все пак винаги остава факторът, съзнанието, че "аз съм свободен". Това което трябва да обясним е, откъде се появява то. Ще открием, че имаме следните два импулса в себе си: нашият разум ни казва, че всяко наше действие има причина и в същото време, с всяко свое движение, ние отстояваме свободата си. Разрешението на Веданта е, че това идва от вътрешната свобода — душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.

Свами Вивекананда



Във вас има любов към Бог (бхакти), само че тя е покрита от "воала на похотта и златото(черното -бел. ред."; веднага щом този воал бъде премахнат, любовта ще се прояви от само себе
си.

Свами Вивекананда



Онези които вършат зло, чийто умове са
неспокойни, никога не могат да видят Светлината. Азът се разкрива на онези, които са истинни в сърцето си и чиито сетива са под техен контрол.

Свами Вивекананда



Този един-единствен Бог е най-Познатото от всичко познато. Той е единственото нещо, което ние виждаме навсякъде. Всички познават своя собствен Аз, всеки знае: "Аз съм", дори и животните. Всичко което ние познаваме, е
проекция на Аза.

Този самосъществуващ Аз стои далеч и настрана от органите. Органите виждат навън, но самосъществуващият Един, Азът, е виждан вътре. Трябва да помните кое е
необходимото качество, за да го видите: желанието да бъде познат Той, обръщайки взора си навътре.

Свами Вивекананда



Атман не може да бъде достигнат чрез много
говорене, нито чрез силата на интелекта, нито чрез прекомерно изучаване на Писанията.

Свами Вивекананда



След дълго търсене тук и там, в храмове и църкви, в земи и небеса, накрая вие се връщате отново, завършвайки окръжността там, откъдето сте започнали — при вашата собствена Душа; тогава откривате, че Онзи, когато сте търсили навсякъде в света, заради когото сте се молили и
плакали в църкви и храмове, на когото сте гледали като загадката на всички загадки — забулена в облаци — е най- близкия от всичко близко, е вашия собствен Аз, реалността
на вашия живот, тяло и душа.

Свами Вивекананда



Свами Вивекананда:

"Религиите на света са се превърнали в безжизнени посмешища.

Това, от което се нуждае светът, е характер.

Светът се нуждае от такива, чийто живот е пламтяща, безкористна любов.

Тази любов ще накара всяка тяхна
дума да звучи като гръмотевица."




" Мирът може да дойде само като естествена последица от универсално просветление."-Никола Тесла

МИСЛИ ФОРМИ 33





Нашата материална обвивка (тяло), както е описано в Шримад Бхагаватам



Финото тяло. Умствена черупка



Материалния разум Прамада.
Кой наистина контролира живота ни?
Обвивката на разума е наречена Прамада или "подлудяване на ума " или като "материално невежество." Тази обвивка е по-тънка, отколкото на ума, и тя може да го засегне. Разума може да реши как да реагира на жизнедеятелността на Ума, но това не е най-интересното ... Обвивката на разума - това е фактор, който наистина направлява живота ни. За да разберем по-добре това, ние трябва да отидим на страниците на Шримад Бхагаватам, където мъдреца Нарада ще разказва историята на цар Puranjana/Пуранджана.
Как духовното същество се потопя в материята? След като научава за невежествената дейност на царя Бархишата, великият мъдрец Нарада се изпълни със състрадание към него и реши да му обясня, кои наистина контролира живота му в невежество. За да направи това, той разказал на царя алегоричен разказ за един цар Puranjana/Пуранджана, така той се опитал да обясни как става гмуркането на живото същество в материята в тази история. За да разберем по-добре това, аз ще го опиша накратко.
Пуранджана и Прамада
Веднъж живото същество (Пуранджана) или някой, който съществува, преди много дълго време искал да се насладите на материалния свят.
Всъщност, първоначалната причина за потапянето на джива в материята е именно това желание - да се ползват материалните ползи или да се покори материалната природа. Цялата материална вселена е създадена само за тези живи същества, за това е, което мотивира желанието на Върховния Създател, за да се създаде този свят на илюзии.



Изначалната обвивка на душата - фалшивото его
Първоначалното желание за материалните дейности, което води/кара разума да създава нашите телата идва от фалшиво его. Това е най - тънката обвивка, изтъкана от страст. Това желание е факторът, който дава на материалния разум команда за извършване/осъществяване на нашите желания.
Изначалната, и затова най-тънка черупка/обвивка, която покрива искрата на духа в материалния свят - е обвивка на фалшива егото. На санскрит се нарича АХАНКАРА, която буквално означава "АЗ ПРАВЯ". Помислете за това и ще разберете, че в този израз се крие много дълбочина, която разкрива най-старата илюзия, която дава възможност на душата да мисли, че тя е участник в дейността на материалния свят и да се наслаждава на резултатите.
Всъщност, всичко това е наистина една илюзия, то не съществува!
Как така? Това е много просто: душата ни не се занимава с дейностите в материалния свят и не се наслаждава на резултатите си, това не може да бъде по самата нейна същност/природа - душата е духът, а нашия свят - е материя. Въпреки това, когато душата има такова желание (по своята същност тя е по-тънка от най-финната материя) - това желание или "страст" (Кама) създава илюзията за такива дейност, която прилича на дълбок сън. В съня си, можем да си представим, че сме станали император на света, но в действителност - ние оставаме, което сме. По същия начин, изначалния "похот, желание" на живото същество обвързва Бог да създаде създаде своеобразна ИЛЮЗИЯ за тези, които искат да поглезят. Бог създава този илюзорен свят в състояние на дълбок сън, така че в действителност, Бог, както че сънувам този материален свят, в който ние, живите същества също сме потопени в сън. Но за нас, за разлика от самия Бог, тези съновидения изглеждат като настояща реалност!




Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество. Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи,
споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая,

Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение
на неговия собствен Аз. Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни.

Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това
ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено.



"Онзи, когото невежите боготворят, Него аз
проповядвам на теб."

Този един-единствен Бог е най-Познатото от всичко познато.Той е единственото нещо, което ние виждаме навсякъде.Всички познават своя собствен Аз, всеки знае:
"Аз съм", дори и животните. Всичко което ние познаваме, е проекция на Аза.

Свами Вивекананда


4. Не е вярно, че Душата знае. Тя е самото Познание.
Душата не е щастлива, Тя е самото Щастие. Щастливият е
взел назаем своето щастие; знаещият е получил
познанието си; съществуващият притежава само едно
отразено битие (докато Душата е самото Съществуване,
Битието).

5. Онова което днес виждаме като вселената, ще се
появи пред нас като Бог (Абсолюта), и Бог, който досега е
бил навън, ние ще видим вътре — като своя собствен Аз.

6. В Душата не съществува каквото и да било
изменение — Тя е безкрайното, абсолютно, вечно
Познание, Блаженство и Битие.

7. Ако съществува една обща доктрина, която
обединява всички привидно противоречащи си вярвания
и секти, тя е следната: всяко величие, всяка сила и всяка
чистота са вече в душата; според Рамануджа тази душа се
свива и разширява в различни периоди, а според Шанкара
тя попада в заблуда. Никога не обръщайте внимание на
подобни различия. Всички вярвания допускат, че силата е
вече там, потенциална или проявена — тя е там — и
колкото по-рано повярвате в това, толкова по-добре за вас.

8. Чувството за независимост, което всички ние
изпитваме показва, че има нещо в нас освен ума и тялото.
Душата която царува в нас е независима и ражда
желанието за свобода.

9. Всяка душа е звезда и всички звезди обсипват
безкрайния небосвод, който е Бог. Съществува един корен,
една реалност, която е същността на всичко и всеки.
Религията е започнала с търсенето на онези звезди, които
са преминали отвъд хоризонта и е завършила с
намирането на всички тях в Бог — както и нас самите — на
същото място.

10. Затова знай, че ти си Той, и моделирай целия си
живот съобразно с това. Онзи който знае това и моделира
живота си в хармония с това познание, няма повече да
върви пипнешком в тъмнината.

11. Тази истина за душата трябва първо да бъде чута.
Щом я чуете, мислете за нея. След това медитирайте върху
нея. Край на празните спорове! Задоволете се веднъж
завинаги с истината, че вие се безкрайният Дух. Ако това е
вярно, твърдението че вие сте тялото е безсмислица. Вие
сте Азът и това трябва да бъде реализирано. Духът трябва
да вижда себе си като дух. Сега Духът се вижда в като тяло.
Това трябва да спре. В момента в който осъзнаете това —
вие сте свободни.

12. Както е невъзможно да знаем, че имаме очи (т.е.
вътрешен орган на зрението), освен по следствията, по
същия начин не можем да видим и Аза, освен чрез
следствията от Него. Той не може да бъде доведен долу, до
нисшето ниво на сетивното възприятие. Той е условието за
съществуването на всичко във вселената, въпреки че
самият е необусловен.

13. Съпругата обича съпруга си не заради самия него, а
заради Атман, който живее в него; тя го обича заради Аза.
Нито един съпруг не обича съпругата си заради самата
нея; той я обича заради Аза в нея. Никой не обича децата
си заради самите тях; той ги обича, защото обича Аза.2

2/ Това чувство не бива да се бърка с егоизма; то не почива на
обусловения аз, който е в основата на егото, а произлиза от Душата,Атман, който е в основата на всичко съществуващо; то е дълбоко интуитивно и е в основата на всички човешки взаимоотношения, въпреки че обикновено остава неосъзнато от обичайния разум на сетивното ниво./

Никой не обича богатството заради самото него; човек го обича, защото обича Аза.

Никой не обича брахмина заради самия него; той обича брахмина, защото обича Аза.

Никой не обича кшатрия4 заради самия него; той обича
кшатрия, защото обича Аза.

Нито някой обича света заради самия него; човек го обича заради Аза.

Никой не обича боговете заради самите тях, а защото обича Аза.

Никой не обича едно нещо заради самото него; човек
обича всички неща заради Аза.

Затова за този Аз трябва дабъде чувано, трябва да се разсъждава върху Него и да се медитира върху Него.

14. Вътре във всеки човек има един лъв — вечно
чистият, просветленият и вечно свободният Атман; човек
го познава директно чрез медитация и концентрация —
тогава този свят на Мая изчезва. Той присъства еднакво във
всички и колкото повече човек практикува, толкова у него
по-бързо се събужда Кундалини (духовната сила). Когато
тази сила достигне главата, възприятието става
безпрепятствено — търсещият реализира Атман.



1. Основата, Реалността на всичко е Вечно-блаженият,
Вечно-чистият и Вечно-съвършеният Аз. Това е Атман,
Душата, която живее както в светеца, така и в грешника, в
щастливия и в нещастния, в красивия и в грозния, в човека
и в животните; Той е един и същ навсякъде. Той е Сияйния
Аз.

2. Ето ме — стоя тук и ако затворя очи и се опитам да
разбера и си представя своето битие, "аз", "аз", "аз", каква
ще бъде идеята ми? Идеята за тялото. Наистина ли аз съм
само комбинация от материални вещества? Ведите
заявяват: "Не". Аз съм Духа, който живее в тялото. Не съм
тялото. Тялото ще умре, но аз няма да умра. Ето ме в това
тяло; то ще се разпадне, но аз ще продължа да живея.

3. Ведите казват, че целият свят е смесица от
независимост и зависимост, от свобода и робство, но над
всичко това сияе свободната, безсмъртна, чиста, съвършена
и свята Душа. Тъй като е свободна и независима, тя не
може да загине, понеже смъртта е само една промяна и
зависи от определени условия; ако е независима, тя трябва
да е съвършена, тъй като несъвършенството отново е
условие и следователно е зависимо. И тази безсмъртна и
съвършена Душа трябва да е една и съща както в най-
висшия Бог, така и в най-обикновения човек — разликата
между тях се състои единствено в степента, в която душата
се проявява.

http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.