Преди да преминем към описание на притежаваните от човечеството духовни средства за борба с всички описани по-горе противоборстващи сили, е необходимо да се спрем върху още един аспект от нарастването на злото в близко бъдеще. Става дума за предстоящата в скоро време поява в плът на Земята на самия Ариман. И разбира се, неговото въплъщение ще е в посоката на демоничните сили и ще е свързано с третата поява на апокалиптичното число.
В редица лекции от 1919 г. Рудолф Щайнер говори подробно за предстоящото въплъщение на Ариман в самото начало на новото хилядолетие1 като за най-важното изпитание, засягащо общата духовна зрялост на човечеството в епохата на Съзнателната душа. В посочените лекции той характеризира също и ред тенденции в съвременната цивилизация, които Ариман особено ще се стреми да използва за своето въплъщение, за да може то да се осъществи по най-благоприятен за него начин, т.е. в пълно съответствие със собствените му цели.2
Четири такива тенденции имат за нас особено значение, защото хвърлят светлина върху предшестващото изложение:
1. Триумфът на материалистичната наука и предизвиканата от нея почти неограничена власт в света на икономиката и капитала.
2. Едностранчивото разглеждане на Евангелията, водещо към преживяване не на реалния Христос, а на халюцинацията за Христос.
3. Всички форми на национализма, както и придържането към принципа на „земята и кръвта“.
4. Всякакъв вид политически програми и идеологически лозунги.
При разглеждането на четирите пункта, не е трудно да се открие връзката им с дейността и намеренията на четирите окултно-исторически течения на злото, за които беше споменато по-рано.
Така първият пункт характеризира най-важните стремежи на западните тайни общества, стремящи се да използват материалистичната наука и основаното на повсеместния ѝ „триумф“ икономическо могъщество за тайна и явна борба с всички форми на свободен и независим духовен живот.
Подходът към Евангелията, базиран на окултната практика на Игнаций Лойола и неговите „духовни упражнения“, ни изправя пред една могъща халюцинация за Христос.
Национализмът, който днес в най-разнообразни форми, както и по-рано, обхваща големи групи от земното население, показва античовешката си същност в практическото осъществяване на расовата доктрина на националсоциализма.
И накрая, може би нищо не е донесло на човечеството през 20 век повече беди и страдания, отколкото опита за реализация на илюзорните политически програми и лозунги на болшевиките.3 Във връзка с характеристиката на тази тенденция Рудолф Щайнер направо посочва Ленин и неговото учение.4
От приведеното съотношение следва, че четирите течения на злото фактически вече подготвят през 20 век най-благоприятните условия за въплъщението на Ариман през 21 век — до такава степен съгласувано и целенасочено действат различните сили на злото в съвременния свят. Ето защо е възможно да им се противодейства само въз основа на конкретното окултно познание на тяхната същност, произход и цели, което днес може да се получи само от Духовната наука. Само подобно задълбочено разбиране на съвременните събития разкрива действителните източници на свръхсетивната помощ, от която човечеството се нуждае повече от всякога.
В тази връзка може да се приведе следният спомен на Ита Вегман за един неин разговор с Рудолф Щайнер, в който той заявил, че
„само хората са в състояние да познаят тайните на демоните. И Боговете (Йерархиите) очакват тези тайни, които хората могат да им предадат.“
Ето защо
„когато хората принасят в жертва на Боговете тези отвоювани от демоните тайни, тогава тъмните деяния на демоните могат да бъдат предотвратени от Йерархиите, а там, където е царувала тъмнината, може отново да засияе духовната светлина.“5
Оттук следва, че предстоящото в скоро време въплъщение на Ариман ще бъде сурово, но същевременно необходимо изпитание за цялото съвременно човечество. То ще даде възможност на хората да надникнат в най-съкровените намерения на противоборстващите сили относно цялата земна еволюция, за да съобщят впоследствие тези тайни на духовните Йерархии. Обаче за осъществяването на тази задача, човечеството в епохата на Съзнателната Душа, за първи път достигнало вътрешна зрялост и пълна свобода, ще трябва да направи съзнателен избор между пътя, предложен му от въплътения Ариман с всички донесени от него съблазни, и другия, за който днес му говори антропософията. А тя му говори за пътя, водещ чрез истинското разбиране на всеобхватните космическо-земни Мистерии на живия Христос, към реална среща с Него в етерната сфера, откриваща нова възможност за съзнателно сътрудничество с Него и всички служещи Му божествено-духовни Йерархии в борбата им с неправомерния „княз на този свят“.
Само в този случай въплъщението на Ариман може да бъде по правилен начин разбрано и посрещнато от човечеството. Нещо повече, тогава свързаните с появата му изпитания ще послужат само за пречистването и по-нататъшното укрепване на силите на индивидуалния Аз, който благодарение на своята връзка с Христос ще излезе от тях не само победител, но и носител на мировото знание — знание, което той тогава, в смисъла на приведените по-горе думи на Рудолф Щайнер, ще може да предаде на божествено-духовните Йерархии за благото на цялото земно развитие.
Пред хората, направили вече своя избор между Христос и Ариман, днес стои задачата да подготвят човечеството за идването на онова същество, за чиято антихристиянската същност сам Христос е казал:
„Защото идва князът на този свят, но той няма нищо в Мене.“ (Йоан, гл.14, ст.30).
Тази подготовка се състои преди всичко в активното духовно противодействие на четирите течения на злото, за които стана дума по-горе. А доколкото в тях се сблъскваме с определен вид демонично посвещение, то преодоляването им е възможно само въз основа на действителното окултно знание и съзнателното им противодействие чрез духовната работа, произтичаща от съвременното християнско посвещение. Ето защо Рудолф Щайнер завършва характеристиката на тези течения, спадащи към тъмното посвещение с думите:
„Единствено заложеното в истинската Духовна наука може да внесе порядък и достойна за човека цел в това направление.“6
В този смисъл преодоляването на властта, произтичаща от западните ложи, ще бъде възможно само чрез съзнателна и активна работа по осъществяването на Тричленния социален организъм. Последствията от възникващата днес глобализация и свързаното с нея разорение на по-голямата част от хората неизбежно ще доведат до такива катастрофи и социални сътресения, че само Тричленният социален ред ще се окаже в състояние да изведе човечеството от всеобхватната криза, в която то неминуемо ще се окаже въвлечено от съвременната политика на тайните западни общества. Рудолф Щайнер споменава в тази връзка:
„Англо-американският свят може и да извоюва господство над света, но без Тричленния социален организъм това господство ще донесе само болести и смърт на културата.“7
Преодоляването на йезуитизма, при това не само в религиозния живот, но и практически във всички области на съвременната култура, в които той е проникнал през последните столетия, ще бъде възможно само чрез съзнателно противопоставяне на лежащото в основата му демонизирано посвещение на волята, а именно чрез истинското християнско-розенкройцерско посвещение, което също се стреми да развива принципа на волята,8 само че в противоположно направление. Защото в основата на розенкройцерското посвещение лежи пълното признаване на индивидуалната свобода като Светая Светих на всяко човешко същество. Днес розенкройцерското посвещение е представено от антропософията: то, в противоположност на йезуитизма, стремящ се да постави под контрол всички духовни стремежи на човека, иска да го доведе до ново, съзнателно и свободно навлизане в духовния свят, следвайки думите на Христос:
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан, гл.8, ст.32)
Оттук идва и ожесточената борба, която йезуитите от самото начало водят против Духовната наука.9 По думите на Рудолф Щайнер, „в културното развитие на човечеството през последните столетия едва ли съществува по-голяма противоположност, отколкото между йезуитизма и розенкройцерството“.10
Срещу всички форми на съществуващия днес национализъм,11 расизъм и всякакви други форми на разделение на човечеството, изхождащи от физическите различия, трябва да бъде противопоставен навлизащият в земното развитие Михаилов импулс. Ето защо в настоящото време Михаил, като водещ Дух на Времето, се обръща към цялото човечество, а не към отделна негова част. Нещо повече, в процеса на своето издигане до ранг „Дух на Времето“, през втората половина на 19 век, Михаил е трябвало да води трудна битка с ариманическите Духове на тъмнината, които той сваля от висшите сфери долу във физическия свят около 1879 г. Тези Духове на тъмнината, проникващи в човечеството, са станали през 20 век вдъхновители на всички видове съвременен национализъм.12 Ето защо всякакви форми на шовинизъм, национализъм и расизъм, днес представляват откровена борба срещу Михаиловия импулс, който винаги се обръща към индивидуалния Аз — и никога към обвивките на човека, определящ неговата принадлежност към тази или онази група (астрално тяло), към определен народ (етерно тяло) или раса (физическо тяло).
За тази противоположност на михаелистическите и националистичните намерения, Рудолф Щайнер говори така:
„Към това, което Михаил напълно отхвърля, принадлежат, например, всички национални усещания. Те избухват през 19 век и все повече и повече набират сила през 20 век […] Всичко това по най-страшен начин противодейства на принципа на Михаил. То съдържа ариманически сили, които се противопоставят на силите на Михаил в земния живот на човека.“13
И накрая, срещу болшевизма, който по трагично стечение на обстоятелствата възниква именно в Русия и все още далеч не е изживян от нея, е необходимо да се противопоставят онези най-добри и най-духовни качества на руския народ, онези негови дълбоки сили, които още в наше време са предвестници на Шестата културна епоха. В тази връзка Рудолф Щайнер характеризира руския народ като „народа на Христос“, в който „Христос постоянно присъства като проникваща в мисленето и чувствата на този народ вътрешна аура“.14 Оттук произтича и неговата предразположеност към дълбоко разбиране на християнството, към неговото „Софийно“ възприятие. (Неслучайно то идва в Русия под знака на София). Рудолф Щайнер говори в тази връзка за живеещото в руския народ „непобедимо настроение на Граал“, върху което почива цялото негово бъдеще.15 Именно това „настроение на Граал“ руският народ е длъжен да противопостави на болшевизма, за да опознае и преодолее най-вече в собствената си душа неговата сатанинска същност.
Днес най-пълното разбулване на Светия Граал и неговите Мистерии се съдържа в антропософията, която Рудолф Щайнер нарича по тази причина „Наука за Граала“ (Събр. съч. 13). А оттук следва изначалната предразположеност именно на руснаците16 към антропософското разбиране за света и човека, въпреки че те днес са все още далеч от осъзнаването на този факт. Черпейки своите познания непосредствено от мъдростта на Мистериите на Светия Граал, духовният център на цялото езотерично християнство, антропософията съдържа в себе си такива духовни сили, които могат окончателно да преодолеят страшната болест на болшевизма не само в Русия, но и всред цялото човечество.
По този начин, благодарение на антропософията, ние можем не само да разберем със своето ясно дневно съзнание истинската същност и тайните намерения на злото в нашия свят, но, което е по-важно — да им противопоставим най-дейните сили на доброто, произтичащо от дълбините на християнския езотеризъм. На западните тайни общества трябва да се противопостави импулсът на тричленния социален организъм; на стремежите на йезуитите — християнско-розенкройцерският път на посвещение; на всички прояви на национализма и расизма — импулсът на Михаил като Дух-Водач на нашето време, а на сатанинската същност на болшевизма — мъдростта и моралните сили, произтичащи от съвременната Наука за Граала. Ето в какво се състои една от централните задачи на човечеството през епохата на Съзнателната душа: да се научи от срещите си със злото да развие онази голяма сила на доброто, която свързва човека с първоизточника на всички позитивни стремежи — свръхсетивното царство на етерния Христос (истинската Шамбала).
* * *
За да може борбата със злото действително да се увенчае с успех във външноисторически план, необходимо е към нея да се присъедини активното противодействие срещу демоничните същества в собствената душа. Преодоляването на силите на Луцифер в Сетивната душа зависи от постоянния стремеж на човека към истинско познание и самоусъвършенстване. В степента, в която всеки човек се стреми да се избави от низшите си страсти, въжделения, гордост и всички аморални склонности, той реално побеждава луциферическите духове в своята душа. А за преодоляването на Ариман, освен интензивната работа на човека над самия себе си, състояща се в изкореняването на лъжата и страха, а така също и на всички явни или тайни склонности към материализъм, е необходимо и нещо друго, а именно основаното върху духовните принципи взаимодействие между хората в социалната област. Изграждането на нови социални отношения, основани на духовно взаимно разбирателство — ето вълшебната сила, която е в състояние да победи Ариман в Разсъдъчната душа на човека.
Обаче, за да се преодолеят в Съзнателната душа силите на Асурас и неговите войнства, е необходимо нещо повече — човек сам, изхождайки от собствената си свобода, да встъпи по пътя на съвременното християнско посвещение, за което говори антропософията. Ето защо само строгото духовно ученичество, в смисъла на този път, може да даде на индивидуалния човешки Аз вътрешната сила, способна да противодейства на всички асурически изкушения, които в днешно време тепърва започват да проникват всред човечеството. Накрая, съпротивлението срещу силите на самия Слънчев Демон — Сорат, е възможно само чрез непосредствена връзка със самия Христос като божествен „Аз съм“ на целия наш Космос. Ето защо днес необходимата помощ в борбата срещу този космически противник може да дойде единствено от самия Христос.
Но днешната връзка с Христос трябва да се постигне от човека именно в Съзнателната душа, т.е. съвършено съзнателно и свободно. А това е възможно само чрез конкретното познание за Мистерията на живия Христос, откриваща възможности за непосредствено съучастие в „делото на Христос“. Рудолф Щайнер потвърждава този факт в заключителната глава на своята книга „Как се постигат познания за висшите светове?“ (Събр. съч. 10). В нея той описва как по пътя на розенкройцерското посвещение човекът изживява срещата с Големия Пазач на прага, в чието лице му се явява самият Христос.17
И Той се приближава към човешката душа със следните думи:
„Някога ти ще можеш да се съединиш с Моя образ, но Аз не мога да бъда щастлив, докато на Земята има макар и само един нещастен човек.“
Изживявайки този възвишен миг, християнският посветен знае, че такова съединение ще се окаже възможно само когато „той употреби всичките сили, прииждащи към него от висшите области, за освобождаването и спасението на този свят“. И тогава, превърнал срещата си с Христос в лична духовна опитност, съвременният християнски посветен става Негов съзнателен служител и сътрудник, изпълнен от този миг с един единствен стремеж: с всички свои сили „да съдейства за освобождаването на човешкия род. За тази цел сега той поднася своите дарове пред жертвения олтар на човешкия род.“ Той вече не принадлежи на себе си, а на всички хора, понеже в освободената си душа е осъществил главната цел на християнското посвещение, съдържаща се в думите: „Не аз, а Христос в мен“. (Гал. гл. 2, ст. 20). Отсега нататък космическите противници губят всякаква власт над него, защото вече нямат достъп до неговия Аз, пронизан от Христос.
Следва »
Бележки:
„Ще мине само (малка) част от третото хилядолетие“ — така звучи една от неговите формулировки (Събр. съч. 191, 1.ХІ.1919). Виж също и следващите забележки. [∧]
Виж Събр. съч. 193, 27.Х. и 4.ХІ.1919. [∧]
Бел. Стопанина: Авторът е руснак и очаквано дава пример с болшевишки програми и лозунги, но д-р Щайнер всъщност най-често дава примери с програмата на Удроу Уилсън, като се позовава и на политически движения в самата Германия. Смятам, че това трябва да се има предвид, защото се опасявам, че не особено уместният пример на автора тласка мислите на читателя в кривия извод, че ленинизмът по онова време е бил единственото проявление на злото, а положението на запад е било по-добро. [∧]
Събр. съч. 193, 4.ХІ.1919 [∧]
„Към приятелите“, статия от 4. Х. 1925 [∧]
Събр. съч. 197, 13.VІ.1920 [∧]
Събр. съч.194, 15.ХІІ.1919 [∧]
Събр. съч.97, 30.ХІ.1906 [∧]
За борбата на йезуитите, чиито основни средства си остават клеветата и изопачаването на истината, Рудолф Щайнер нееднократно говори в лекциите си, привеждайки конкретни примери и цитати от йезуитските писания. [∧]
Събр. съч. 131, 5.Х. 1911 [∧]
Бел. Стопанина: Без да омаловажавам важните неща, които авторът е написал в този параграф относно национализма, ще напомня, че четвъртото течение на злото, при което има реално посвещение, не е национализмът, а това на източни окултни ложи със седалище в Средна Азия и Индия. Вж. бележката ми към първата част на поредицата. [∧]
Събр. съч. 177, 26.Х.1917 [∧]
Събр. съч. 223, 13.І.1923 [∧]
Събр. съч. 185, 2.ХІ.1918 [∧]
Събр. съч. 185, 3.ХІ.1918 [∧]
Бел. Стопанина: В оригиналния изказ на автора беше използван терминът „руските хора“, типичен за руската интелигенция от царистката и болшевишката епоха. Срещу този термин Рудолф Щайнер дава основателни възражения, които развързват ръцете ми на редактор да го коригирам в духа на антропософията. [∧]
За това, че в образа на Големия Пазач на прага съвременният посветен среща самия Христос, Рудолф Щайнер подробно говори и в друга своя книга „Тайната наука“ (Събр. Съч. 13). [∧]
Обръщайки се сега към третата поява на числото на звяра в историческия контекст, ние не трябва да ограничаваме сферата на действие на този демоничен импулс само с 1998 г. Тази дата ознаменува само определен окултно-исторически етап по пътя на проникване силите на злото в земната еволюция, подобно на случилото се вече при неговата първа и втора поява. По аналогичен начин, нито разцветът на академията Гондишапур, нито унищожаването на ордена на тамплиерите съвпадат с точност със съответните години, отразяващи ритъма на апокалиптичното число.
Вземайки под внимание тази уговорка, сега можем да пристъпим към изследването на някои основни симптоми на земната цивилизация в края на 20 век. Тук преди всичко на преден план изпъква невижданата досега по своите мащаби, устрем и рафинираност, атака срещу индивидуалния човешки Аз. При това тя отначало се осъществява чрез последователното разрушаване на неговите обвивки. физическото тяло на човека се разрушава с наркотици, етерното тяло – с пълната сексуална свобода1 и признаването в тази област за норма на най-дивите извращения, а в астралното тяло последователно се насаждат склонности към всякакъв вид насилие, особено чрез рекламата, киното и телевизията. Всичко има за цел до такава степен да отслаби индивидуалния Аз, че след това без особен труд да го подчини на чужди за неговото същество демонични сили, а накрая и съвсем да го замени с демонично същество, стоящо по-ниско от човешката природа.
От друга страна, се полагат най-големи усилия за разрушаването на истинските връзки на човешкия Аз с духовния свят, понеже именно в него днес може да се осъществи срещата на човека с етерния Христос. Затова, от една страна, всред човечеството се разпространява всякакъв вид атавистичен, а все по-често и откровено демоничен окултизъм, а от друга, се прави всичко възможно да се изкоренят кълновете на новите свръхсетивни способности, водещи към съзнателно преживяване на етерния Христос.
Така способностите, водещи към имагинация още в детството, последователно се изкореняват от телевизията, киното, рекламата, компютърните и виртуалните игри; способностите за инспирация се убиват от рокмузиката, а способностите за интуиция — от пълната свобода в сексуалната област, включваща повсеместното разпространяване на порнографията. С всичко това, както и с много други неща,2 човешкият Аз някак по изкуствен начин потъва във физическото тяло и постепенно се идентифицира с него, при това вече не просто на нивото на идеологията, присъщо на обикновения материализъм, а на нивото на подсъзнателните сили на волята.3 В резултат човешкият Аз бива завладян от чисто животински, подчовешки сили, непознаващи нито морала, нито съвестта или състраданието, и фактически се оказва способен на всичко.
От окултна гледна точка, тук все по-силно се проявява въздействието на асурическите сили, главният противник на човешкия Аз в земната еволюция. Рудолф Щайнер характеризира тяхната разрушителна дейност така:
„Тези асурически духове ще доведат дотам, че всичко заграбено от тях — а това ще бъде най-същностното в човека, неговата Съзнателна душа заедно с Аза — ще се съедини със самата чувственост на Земята. То ще бъде парче по парче откъсвано (от асурическите духове) от Аза и в степента, до която Асурите се вкоренят в Съзнателната душа, човек ще е длъжен да остави на Земята част от своето битие. Попадналото във властта на асурическите сили тогава ще бъде безвъзвратно загубено (за човека).“
И по нататък:
„В нашата епоха тези асурически сили се проявяват чрез Духа, който властва там и който ние бихме могли да наречем Дух на истинския живот, намиращ израз в сетивния свят и изискващ пълно откъсване от духовните Същества и духовните светове.“4
Сега вече човекът не просто вярва в своя животински произход, както е било при въздействието на ариманическите духове-инспиратори на „научния“ материализъм от 19 век, но под въздействието на Асурас и неговите войнства той „ще се отнесе към това гледище сериозно и ще започне да живее съобразно него.“ Иначе казано, „хора с такъв мироглед ще живеят като зверове, потънали в чисто животински страсти.“ (Пак там).
Така Сорат атакува от две страни човешкия Аз с помощта на служещите му в земната еволюция демонични сили. От една страна, той се стреми да подмени човешкия Аз с подчинено му демонично същество, а от друга — да разтвори този Аз в силите на движимата само от инстинктите животинска воля, за да отнема после от него къс по къс от похитената Азова субстанция за засилване на своето демонично царство.
При това двете тенденции в окултен смисъл са само видоизменено повторение на основните стремежи на Сорат по времето на първите прояви на неговото число всред човечеството. Чрез академията Гондишапур той веднъж вече се е опитал завинаги да прикове човешкия Аз към чисто животинската разумност на физическото тяло, използвайки първоначалната му връзка със Съзнателната душа, а подлагайки на нечовешки изтезания тамплиерите, той се е стремял да застави техния Аз да излезе от тялото, за да заговорят после временно напуснатите от човека физически обвивки с устата на служещите му демони.
Нещо подобно се опитва да осъществи Сорат, започвайки от края на 20 век, но вече на съвсем друго ниво и със съвсем други технически възможности. Резултатът и в двата случая е пълната неспособност на човешкия Аз да се приближи към духовния свят, където днес пребивава Христос и откъдето Той може и иска да помогне на човечеството.
Обаче намеренията на Сорат и служещите му асурически духове днес се състоят не само в това, напълно да откъснат човека от истинския духовен свят, а човешкия Аз — от неговия праобраз, мировия Аз на Христос, но също и да събудят в човека дива ненавист към този духовен свят и в крайна сметка към самия Азов принцип. Отхвърлянето на Аза от човека води към тази втора смърт, за която в своето Откровение говори Йоан Богослов.5 Подобна ненавист към всичко, произлизащо от истинския Дух, ще бъде характерна предимно за хората, обладани от демоните на Сорат.
Рудолф Щайнер ги описва със следните думи:
„Още преди изтичането на този век той (Сорат) ще се изяви, действайки чрез редица хора, обладани от неговата същност. Ще се появят хора, за които ще бъде невъзможно да се помисли, че действително са хора […] Външно те ще бъдат активни, силни натури, с гневни черти и разрушителна ярост в своите емоции. В техните лица даже по външен начин ще могат да се различат животински черти. Тези хора на Сорат ще се разпознават и външно, защото те не само по чудовищен начин ще издевателстват над всичко, свързано с Духа, но и ще се борят с него, стараейки се да го стъпчат в калта.“6
Оглеждайки се наоколо, ние вече можем да забележим появата на подобни индивиди, за които фактически сме длъжни да се запитаме, до каква степен те изобщо са хора, а не демони в плът или диви зверове с човешки облик.7 Тези думи се отнасят преди всичко за онези особени престъпления, които започнаха да приемат все по-масов характер именно през последната четвърт на 20 век. Достатъчно е да се споменат само два симптома: тероризмът и чудовищните престъпления против децата. В първия случай, като правило, повече се проявява животинската, управлявана от инстинктите (често псевдорелигиозна) фанатична воля, а във втория е характерно пълното изместване на човешкия Аз от демонично същество.
Тук обаче възниква въпросът: нима могат да се нарекат тези престъпления най-страшни, след като човечеството преживя през 20 век ужасите на Освиенцим и Колима? Въпреки това тук има една съществена разлика, чието цялостно значение в пълна степен ще се прояви в недалечно бъдеще, понеже онова, което е намерило израз в болшевизма и нацизма, е, така да се каже, вече „зрелият плод“ от мировото дърво на злото. Корените на това зло са навлезли дълбоко в многовековната история на човечеството, а неговата проява в толкова чудовищна форма е предшествана от дълга подготовка и постепенно „съзряване“. Обратно, днес за пръв път се сблъскваме със съвършено нови форми на злото, които едва сега покълват в еволюцията на човечеството и се намират в самото начало на своето развитие, черпейки сили от бездната, ознаменувана с третата поява на апокалиптичното число.
И така, основната разлика между съвременните форми на злото и познатите вече на човечеството от трагичната история на 20 век, се заключава в следното. Ако по-рано, било то при болшевишкия или нацисткия режим, за да се подтикне човека към зло, да се убие съвестта му, да се кастрира моралното му чувство, е била необходима цялата мощ на огромната държавна машина, на прекрасно организираната пропаганда, на разработената до най-дребния детайл идеология, а понякога и на цялата псевдорелигия, то в днешно време най-радикалното зло може вече директно, без всякакви външни посредници, да прониква в човека, подчинявайки го на себе си и превръщайки го в сляпо оръдие без всякаква съвест, морал и убеждения.
Сега в света прониква такова зло, което хората извършват вече не поради лъжливи вярвания или фалшиви идеологии, даже не поради своя егоизъм или жажда за обогатяване и наслаждения, и т.н., а просто заради самото зло, безсмислено и необяснимо с каквито и да било рационални или емоционални подбуди. Невъзможно е да се разбере това зло с обикновения човешки ум, нито да се обясни с най-рационалните психологически теории; невъзможно е, също така, то да се изкорени със средствата, достъпни на съвременната цивилизация, тъй като корените му се намират не в нея, а в подчовешкия свят. Това се вижда, например, в пълната безпомощност на най-могъщите в техническо отношение държави пред тероризма, тоест, пред отделната обсебена от демони човешка личност.8
Нацисткият режим падна в резултат на война, болшевизмът – вследствие9 на своя пълен икономически банкрут,10 обаче тероризмът, както вече показва съвременната борба с него, не може да бъде преодолян с нито едно от известните на човечеството външни средства, а само чрез онези духовни средства, за които ще стане дума по-нататък. А нали съвременният тероризъм е само първото предвестие на онова, което очаква човечеството в най-близко бъдеще.
И днес даже опасността от тероризъм — например с атомни минибомби с размерите на неголям куфар, а после и като цигарена кутия, отдавна вече не е несвързана измислица на съвременната научна фантастика, да не говорим за възможностите на химическото, биологичното, а вече и на генетичното оръжие… И да се попречи на хората, обсебени от демоните на Сорат,11 изгубили единственото, което прави от човека човек — индивидуалния си Аз, ще е възможно само чрез възпитанието още от най-ранно детство съобразно истинския Дух, както и чрез онези методи, които на човечеството тепърва предстои да разработва въз основа на съвременната Духовна наука.
В цикъла от лекции върху Откровението на Йоана, прочетени пред свещеници от Християнската Общност, Рудолф Щайнер цитира, в тази връзка, няколко стиха от него, в които се говори за скакалци с лица, подобни на човешките, излизащи от дима на бездната; пълчища под водачеството на демонично същество на име Абадон (в превод „Погубител“), които, унищожавайки всичко наоколо, някога ще връхлетят върху човечеството. (гл. 9). Разкривайки окултното значение на този имагинативен образ, Рудолф Щайнер посочва, че тези пълчища са не друго, а хора, напълно лишени от човешки Аз.12
Именно от такива хора, заселвайки техните обвивки със служещи му духове, Сорат ще създаде на Земята своето сатанинско войнство, войнството на Антихриста, и ще подложи човечеството на такива колосални изпитания, пред които ще избледнеят всички ужаси на 20 век.13
* * *
Както вече беше отбелязано от няколко антропософски автора, трите последователни прояви на апокалиптичното число в човешката история са свързани с нападението на Сорат: върху човешкото мислене — при опита за неговата преждевременна интелектуализация чрез академията Гондишапур, върху чувството – при унищожаването на Ордена на тамплиерите от ненавист и завист, и върху волята — с нейната все по-голяма анимализация в днешно време.14
От съобщенията на Духовната наука е известно, че чрез своето мислене човекът се свързва с цялото човечество; чрез чувствата — с определена група, племе или народност (ето защо в тази област се коренят както благородният патриотизъм, така и всички демонични форми на национализма и расизма), и че накрая във волята, където дълбоко неосъзнато действат и силите на съдбата (Кармата), човекът представлява затворена в себе си индивидуалност, личен, неповторим космос, в който той винаги действа сам.
Приведените факти позволяват да разберем по-добре: защо влиянието на академията Гондишапур от самото начало е носело общочовешки характер и продължава да влияе на цялата съвременна цивилизация до ден днешен, доколкото движещата ѝ сила е начинът на мислене на материалистичната наука.15 Но особено силно този общочовешки характер на демоничния импулс на Гондишапур се проявява в болшевизма с неговата интернационална идеология на пълно отричане на всичко духовно, издигнат върху основата на същата материалистична наука. Ето защо, когато говори за мисленето на болшевиките от типа на Ленин, Луначарски и Троцки, Рудолф Щайнер подчертава, че това е мислене „на чисто материалния мозък“,16 а неговата разумност в действителност е „разумност на човешкия звяр, на животинската човечност“,17 тоест на самия звяр от бездната, чието число всъщност е „число човешко“ (Гл.13, ст.18).
По подобен начин безграничният стремеж към власт на Филип IV е бил свързан с откровено националистични интереси: да направи Франция най-влиятелната държава в тогавашна Европа. Оттук, от една страна, произтичат войните, които той е водил срещу политическата независимост на Англия и Фландрия, а от друга – борбата му срещу прекалено голямата самостоятелност на римокатолическата църква, пълната победа над която се ознаменувала с тъй нареченото авиньонско пленяване на папата. В резултат римо-католическата църква се оказала за много десетилетия в пълна васална зависимост от френската корона. По пътя на разпространение на влиянието му в Европа, по-нататъшно препятствие за Филип оставал Орденът на тамплиерите, особено опасен за неговите планове, благодарение на своето богатство и политическо могъщество, но в още по-голяма степен, благодарение на високия си морален авторитет и духовна сила. Ето защо не само физическото изкореняване на Ордена и завладяването на богатствата му, но преди всичко неговото духовно унищожение е било главната цел на Филиповата демонична личност.
По най-открит начин обаче националистическият импулс на Слънчевия Демон се проявява едва през 20 век в националсоциализма, в основата на чиято расистка доктрина е залегнала идеята за разделянето на човечеството на нисша раса от роби и висша раса от господари,18 начело на която е трябвало да застане единствено германската раса, напълно следвайки антихристиянския принцип на „земята и кръвта“. А от началото на нашето време, когато силите на Сорат постепенно започват да проникват в човешката воля, на опасност вече е подложен самият индивидуален Аз, а заедно с него и цялото бъдеще на земното развитие.
Оттук следва, че днес именно човешкият Аз се оказва в центъра на всички човешки и мирови проблеми, поставен пред алтернативата: или окончателно попадане във властта на злото, или съзнателно да се обърне към духовния свят, в който може да придобие своя висш праобраз в „Аз съм“ на Христос и намирайки го, да стане победител във великото изпитание със злото.
Към четвърта част »
Бележки:
Бел. Стопанина: Смятам, че по-подходяща дума на това място е „разюзданост“, а не „свобода“. [∧]
Бел. Стопанина: Примерите, дадени от автора, не са изненада за повечето читатели, които може би ги намираме и леко банални. Вроденият ни усет и развиващият се интелект са достатъчни и сами да се сетим за негативните влияния от рокмузиката, телевизията и видеоигрите. Но само от Духовната наука можем да научим как, да речем, екстремните спортове оказват отрицателна роля за еволюцията ни и осакатяват даже бъдещите ни инкарнации. Засилването на интереса към такива активности е предречен от д-р Щайнер. Друг пример е и все по-големия възторг към технологичните постижения в електрониката като цяло, което Щайнер определя като „технологично магьосничество“. То е мощно ариманично влияние, инспириращо чудовищните идеологии в движението на трансхуманизма. [∧]
Много съвременни видове спорт също обслужват тази цел. Симптомите са налице. Те се изразяват в моментите на масови психози и безсмислени агресии по време на големи спортни състезания. [∧]
Събр. съч. 107, 22.ІІІ.1909 [∧]
Гл. 20, стих 14, вж. също Събр. съч. 104, 30. VI. 1908 [∧]
Събр. съч. 346, 12.ІХ.1924 [∧]
Вж. също Събр. съч. 346, 15.ІХ.1924 [∧]
Бел. Стопанина: Примерът е валиден само ако приемаме схващането, че тези най-могъщи държави действително са безсилни пред тероризма и са негови жертви. Има и друг възглед, на който симпатизирам повече, а именно, че ръководните окултни среди на тези държави създават и поддържат този тероризъм, за да държат човечеството в постоянен страх, който пък отваря вратите на ариманичните духове, които работят точно чрез страха. [∧]
Бел. Стопанина: Обяснението, че болшевишкият режим е паднал вследствие на икономически банкрут, е изцяло светско, а не окултно. Според д-р Щайнер проводниците на болшевишкия режим в Източна Европа, които са били добре платени от западните ложи, в един момент престават да служат на Запада и започват своя традиция на посвещения, която е свързана със служба на асурите и Сорат. Това особено зло, което не принадлежи на нашия мирови цикъл, заплашва не само плановете на западните ложи, но и самото съществуване на живота – слага под въпрос бъдещето на Земята и човечеството. Ето защо Щайнер предрича, че западните ложи ще направят всичко по силите си, за да възвърнат контрола си в Източна Европа (обикновено Щайнер има предвид конкретно Русия), което беше постигнато по-напред чрез масона Михаил Горбачов и неговата перестройка, а след „падането на режима“ и чрез поставянето на западни слуги на ключови роли в политическия апарат. Икономическите условия бяха само атрибут на средствата за постигането на основните окултни цели, а именно – откупуването на болшевиките обратно в лоното на Запада. [∧]
Тук се докосваме до окултните причини за падането на двата режима. За съществуването на такива по-дълбоки причини, говори вече самият факт, че нацизмът в Германия е просъществувал точно 12 години, а болшевизмът в Русия — 72 години. И двете числа имат окултно значение. [∧]
Бел. Стопанина: Намирам примерите на автора за неуместни, защото под „съвременен тероризъм“ се подразбира „ислямски тероризъм“. Тоест такъв тероризъм, който е мотивиран от религиозни причини (които са луциферични) или заради финансова изгода и всяване на страх (което пък е ариманично влияние). В тези примери няма влияние от демоните на Сорат, които се проявяват, например, при използването на оръжия, които физически израждат бъдещите поколения, а това възпрепятства пълното проявление на човешкия Аз в увредените физически тела. Тук имаме роля на Асурите. Такава роля имаме и в безсмислените сексуални издевателства над пленници, каквито се извършват във военните затвори и тайни подземни бази на „цивилизованите народи“. И още един пример: въвеждането на методи за мъчения за изтръгване на показания, които и до днес се допълват от добре платени сътрудници на западните власти. Д-р Щайнер не случайно казва, че „различните методи за мъчения и вивисекцията са букварът“, използван от съсъдите на Сорат. Тези неща не се наричат „тероризъм“, но са същинското проявление на обсебените от най-могъщите соратови демони — асурите. [∧]
Събр. съч. 346, 17. ІХ. 1924 [∧]
Съвременните научни опити в областта на клонирането и генното инженерство, сравнително малка част от които са станали достояние на обществеността (мнозинството от тях и днес се съхраняват в тайна), показват, че човечеството е съвсем близо до възможността за изкуствено „производство“ на физически тела за въплъщение на демони. [∧]
Виж напр. Алберт Шмелцер, „Съвременната криза на човечеството, 666 – 1332 – 1998. Симптомите на времето и задачите на възпитанието“, Дорнах 1998. [∧]
Тази материалистически оцветена наука, т.е. вече завладяна от ариманическите сили, трябва строго да се разграничи от висшите духовни извори, от които тя първоначално е произлязла, явявайки се земен израз на най-благородния стремеж на индивидуалния човек към свободно познание на истината. Именно към тези дълбоки духовни първоизточници на истинската наука, но вече на съвременно ниво, би искала да я доведе антропософията — главно чрез Гьотеанизма, — както и към конкретното обновление на нейните различни области чрез истинския Дух на Времето. [∧]
Събр. съч. 198, 3.IV. 1920 [∧]
Събр. съч. 197, 13. VI. 1920 [∧]
Бел. Стопанина: Националистическият импулс, расизмът и разделението на господари и роби — всички изброени са ариманически, а не соратови идеологии. Ако съдим по изказа на д-р Щайнер, можем да приравняваме Слънчевия Демон Сорат с Асурас или асурите, но не и с Ариман или Луцифер, въпреки че и те са ръководени от него. [∧]
Продължава от първа част »
„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.
През настоящия период от историческото формиране на човечеството ние преживяваме третата поява на апокалиптичното число1 и свързаното с нея ново проникване на Сорат в земното развитие. Характерна черта на този период е пълната проява на демоничната му сила, тъй като в негова власт се намират също и асурическите духове. Сега вече злото постепенно започва да приема съвършено друг характер, различен от всички форми, присъщи му в миналото.
Какво означава това? — За по-доброто разбиране на този въпрос е необходимо да разгледаме основните течения на злото в 20 век от духовно-научна гледна точка.
За трите вида посвещение на злото, съществуващи днес в лоното на съвременната цивилизация, говори Рудолф Щайнер. Това са посвещенията, практикувани в тайните общества на англоезичния Запад, в Ордена на йезуитите и в болшевизма:
„Наука за посвещението, макар и в неблагоприятен за човечеството смисъл, притежават също и онези, които аз често съм посочвал като световните господари в рамките на англо-американското световно движение. Наука за посвещението имат и онези, които са под влиянието на йезуитството. И накрая, наука за просвещението, макар и доста своеобразна, има също и ленинизмът.“2
Към тези три течения на злото малко по-късно през 20 век се присъединява и четвърто. Това течение следва принципа на крайния национализъм,3 който, от началото на нашето време се превръща в един от най-силните антихристиянски импулси на съвременната цивилизация.4 Една от най-важните задачи на нашата пета следатлантска епоха, следвайки Христовия импулс, е да започнем преодоляването на всякакви форми на национализма, на чието място трябва да се появи една нова култура, изградена върху принципа на индивидуалния човешки Аз, т.е. върху чисто човешкия принцип.
Относно това Рудолф Щайнер казва:
„Христос има да осъществи едно важно деяние през петата следатлантска епоха, а именно: тук, на Земята, да се превърне в помощник на Земята за окончателното преодоляване на всичко онова, което произтича от националния принцип.“5
През 20 век този дълбоко антихристиянски принцип беше положен в основата на цялото нацистко движение. Затова в следващите думи на Рудолф Щайнер е достатъчно само да се замени думата „национализъм“ с думата „нацизъм“, за да се получи най-важната характеристика на двете най-антихристиянски движения на нашето столетие:
„Тези две неща са възникнали като противоположност на цялото християнско развитие през 19 и 20 век: национализмът като луциферически образ на антихристиянството и онова, което достига своя връх в ленинизма и троцкизма, като ариманически образ на антихристиянството. Това са двете лопати, с които днес се копае гробът на християнството: национализмът и ленинизмът. И навсякъде, където се устройват култови действия с национализма и троцкизма, там днес копаят гроба на християнството: там за разбиращите цари настроение, близко до настроението на Страстния петък. Навремето носителят на християнството беше положен в гроба и хората сложиха там един камък. Днес върху Представителя на християнството те слагат два камъка: национализма и външния социализъм.“6
Сходното между тези две течения е тяхната непримирима вражда към всичко, произтичащо от истинския Дух. „Ненавистта към Духа — казва Рудолф Щайнер — тръгва срещу нас както от страна на национализма, така и от страна на лъжливия социализъм (болшевизъм).“7 разкрива определена окултна връзка, съществуваща, от една страна, между йезуитизма и национал-социализма, а от друга — между определени цели на западните ложи и болшевишкия експеримент в Източна Европа. Така, в йезуитския процес на посвещение, представен в класическата си форма в т.н. „духовни упражнения“ от основателя на ордена Игнаций Лойола, съществува стремеж, излизащ от определени кръгове на римокатолическата църква, на мястото на Христос в земната еволюция да се постави съвсем друго духовно Същество, което обаче йезуитите наричат със същото име.8 По природата си то е от чисто луциферически вид, тъй като иска да върне назад цялото развитие, принуждавайки човека отново да се подчини на външния авторитет, бил той авторитетът на църквата, на папата, на тази или онази провъзгласена догма или просто на груповото партийно мислене. Зад този стремеж към утвърждаване на външния авторитет се крие обаче най-остра борба за духовно господство над света, което Фьодор Достоевски е изобразил в знаменитата „Легенда за великия Инквизитор“.9
За връзката между римокатолическата църква и национал-социалистическия режим съществува обширна литература. Достатъчно е да си спомним за конкордата, сключена от Хитлер с Ватикана през 1933 г. и за политическата поддръжка от католическата партия в Германия (така наречения „Център“), с чиято помощ той успя да дойде на власт в решителния момент от своята борба, а и още редица други факти.10 Така например, написаната от йезуитите и подхвърлена от тях в Русия антисемитска фалшификация, известна под името „Протоколи на ционските мъдреци“,11 по-късно е била използвана от нацисткия режим в Германия и положена в основата на неговата идеология за тотално унищожение на евреите. Или пък особеният интерес, който Хитлер е проявявал към Ордена на йезуитите и към техните „духовни упражнения“, особено в периода на основаването на собствения му „орден“ вътре в СС. Затова неслучайно структурата и методите на работа на последния така напомнят организационните принципи и някои практики в Ордена на Исус.
Не е тайна и връзката между водещите финансови кръгове на англоезичния Запад и идването на болшевишката хунта на власт в Русия. Днес е добре известно и документално потвърдено съществуването на прекрасно организираната помощ, оказана на Ленин и Троцки за установяването на болшевишкия режим в Русия. Обаче, благодарение на Духовната наука, ние можем да проникнем още по-дълбоко в тази взаимовръзка. От съобщенията на Духовната наука е известно, че още в края на 19 век в определени окултни кръгове на англоезичния Запад изработват и щателно планират онзи „социалистически експеримент“, който впоследствие с помощта на подвластните им финансови структури осъществяват с успех в Русия през октомври 1917 г.12
Засягайки същността на посвещението, практикувано в тайните общества на Запада, стоящи зад руската трагедия, Рудолф Щайнер посочва, че в тях, чрез използването на определени ритуали на церемониалната магия, на неофита последователно се внушава мисълта, че Христос изобщо не е главното Същество на духовния свят.13 И затова, поставили си за цел пълното господство над света, тези ложи трябва да се обръщат за помощ към друг, уж много по-могъщ дух, който в действителност е същество от чисто ариманическа природа. Като награда пък за отричането на Христос, инспириращият членовете им ариманически дух ги съблазнява с илюзията14 за така нареченото ариманическо безсмъртие, явяващо се пълна противоположност на истинското безсмъртие, за което се говори в християнството.15
Това бъдеще, за което тайните общества на Запада постепенно подготвят цялото земно човечество, е било пророчески предсказано от Владимир Соловьов в неговата „Кратка повест за антихриста“. Понеже именно те, с цялата поддръжка на служещия им световен капитал и с помощта на тоталната глобализация, ще се окажат най-могъщите и активни помощници на Ариман при неговото въплъщение на Земята в началото на хилядолетието.16 А тъй като Ариман ще се въплъти в западния свят, при това именно в англоезичния, следва, че на англоезичните народи17 им предстои да се преборят, във връзка с неговата поява, с най-големите изкушения. Ето защо истинското знание за тайните общества на Запада и техните окултно-политически цели, за които днес може да се разбере само от съобщенията на Духовната наука, е особено важно за самите западни народи, ако те искат да изпълнят своята истинска мисия в развитието на човечеството.
От всичко казано става ясно, защо във външния исторически план тайните западни общества толкова активно се борят срещу йезуитите, и обратно. В единия случай става дума за експерименти, при които по ариманически начин се предрича бъдещето. Това, което през Шестата културна епоха трябва да настъпи като духовно обединяване на човечеството, през Петата епоха се подменя с неговата материалистическа карикатура, която не само води до трагедия в настоящето, но и практически затваря пред човечеството всички възможности за бъдещо развитие. А точно към това се домогват западните ложи за укрепване на своята власт над света. Йезуитите, напротив, в резултат на придобитото окултно обучение, се опитват да върнат назад
цялото духовно развитие на човечеството, подчинявайки човека на външния авторитет на църквата, папата и различни енциклики и постановления, нещо което е било правилно само през Четвъртата културна епоха.18
От окултна гледна точка и йезуитите, и западните ложи, се борят предимно срещу свободното и съзнателно развитие на индивидуалния човешки Аз. При това едните се стремят преди всичко да натрапят на човечеството форма на духовен живот, правомерна само до настъпването на епохата на Съзнателната душа (йезуитската държава в Парагвай е ярък свидетел на това), а другите искат да парализират всяко развитие на силите на индивидуалния Аз чрез пълната материализация на Съзнателната душа, както днес става повсеместно в съвременната западна цивилизация.
Установената по-горе окултна взаимовръзка между политиката на западните тайни общества и възникването на болшевишката диктатура в Източна Европа, от една страна, и между йезуитизма и окултните основи на национализма, от друга, позволява да се разбере и съществената разлика между тях, състояща се преди всичко в колосалната прогресия на силите на злото. Силите на злото, проявили се през 20 век в болшевизма, носят качествено друг характер, различен от всички форми на злото, произлизащи от окултните стремежи на тайните общества на Запада. По подобен начин, при прехода от йезуитизма към националсоциализма, съществува необичайно нарастване на силите на злото не само в количествено, но и в качествено отношение.
Тук се докосваме до една тайна от цялата еволюция на човечеството, която днес само Духовната наука е в състояние да разкрие. Става дума за двустранния произход на злото в земното развитие. Впрочем, ние вече се докоснахме до тази тайна в началото на нашето изложение, като посочихме, че съществуват зли сили, чийто източник трябва да се търси в самото земно развитие, обхващащо също трите предшестващи космически еона — на Сатурн, Слънцето и Луната, и силите на злото, поначало непроизтичащи от него. Към първия вид сили се отнасят изостанали същества, като Луцифер, Ариман и Асурас, заедно с принадлежащите им войнства, а към втория – Слънчевият Демон Сорат.
В този смисъл Рудолф Щайнер характеризира и основната разлика между споменатите окултни потоци:
„Ние имаме работа с три направления на посвещението: с две, които са включени в процеса на общочовешкото развитие (западните ложи и йезуитите), и с едно друго, разположено под нивото на общочовешкото развитие (болшевизма): посвещение, водещо до изграждане на изключително силна, почти безгранично силна воля.“19
А по-нататък в същата лекция Рудолф Щайнер определя това болшевишко посвещение така:
„Това е ариманическо посвещение, което просто принадлежи към друга мирова сфера, различна от нашата. Но това е посвещение, носещо в себе си силата да унищожи на Земята всичко онова, което е възникнало тук като човешка цивилизация.“
В резултат на това особено демонично посвещение всички главни основатели на болшевизма стават непосредствени оръдия на ариманическите духове:
„Ленин, Троцки и подобните на тях хора са инструменти на ариманическите сили.“ (В същата лекция.)
Обаче ариманическите същества, от които са били обсебени основателите на болшевизма, в дадения случай не са последната инстанция на злото, действащо чрез тях. В противен случай болшевизмът, по своята окултна природа, би принадлежал към земното развитие. Рудолф Щайнер определено посочва неговия произход в съвършено друга мирова сфера, нямаща нищо общо с нашата. В споменатата лекция той само загатва за тези сатанински сили, които лежат в основата на болшевизма, така да се каже, като последна инстанция и само използват в земната сфера ариманическите духове за осъществяване на своите разрушителни цели: „При ленинизма, в повърхността на човешкото развитие работи разумността на човешки звяр, на животинското у човека.“ Как да не припомним тук отново думите от Откровението на Йоана: „Тук е нужна мъдрост, който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е числото на човека.“20
Окултната тайна на болшевизма Рудолф Щайнер разкрива напълно едва в самия край на живота си. В цикъла от лекции върху Апокалипсиса, изнесени през септември 1924 г. пред свещеници от Християнската общност, той казва:
„Съвременното състояние на Русия — ето към кое се стремят проникналите в човешките души войнства на Сорат.“21
Така че основната разлика между западните ложи и болшевизма се състои в това, че първите са инспирирани само от демоничните духове, принадлежащи към нашата еволюция, докато в същото време последният получава своите инспирации от сатанинските сили, разположени под нея. Подобен извод може да се направи и при сравнението между йезуитизма и националсоциализма. И тук, при прехода от едното течение към другото, ние се сблъскваме с колосално нарастване на силите на злото. Причината за това е, че подобно на националсоциализма, и комунизмът в своята дълбока окултна същност е инспириран от силите на злото, произлизащи не от човешката, а от подчовешката еволюция. Рудолф Щайнер посочва това под леко завоалирана форма във вече цитираните лекции, където той поставя ленинизма (болшевизма) редом до национализма, достигнал през 20 век своята кулминация в националсоциализма, окачествявайки ги като двете основни антихристиянски движения на нашето време. В същия цикъл лекции пред свещеници Рудолф Щайнер разкрива изцяло тайната на окултните корени, изхранващи това демонично движение, което идва на власт в Германия през 1933 г.
Там ние четем:
„Но преди етерният Христос да може да бъде по правилен начин разбран от хората, човечеството трябва да се справи със звяра, който се надига (от бездната) в 1933 г.“22
Така, с идването на власт в Германия на партията на Хитлер, се отваря втори канал за проникване на силите на Слънчевия Демон в земната еволюция. Първият канал, както видяхме, беше болшевизмът, чиито носители превземат властта в Русия.23
По такъв начин през 20 век имаме два случая на проникване на силите на Сорат в историческото формиране на човечеството, предшестващи 1998 г., т.е. третото възвръщане на числото на звяра в земната история. Как да обясним този феномен от гледна точка на Духовната наука? За тази цел е необходимо да се обърнем към един важен закон, управляващ еволюцията, за който Рудолф Щайнер неведнъж споменава в своите лекции.24 Той гласи, че всеки път, когато на определен етап развитието предстои да се издигне на ново ниво, в него отначало във видоизменена форма се повтарят предидущите стадии. Така в зората на земния еон се извършва кратко повторение на основните предшестващи космически степени: Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и едва после започва самото „земно“ развитие.
Описаният закон действа не само в смисъла на положителната еволюция, но също така и в процеса на нарастване силите на злото. Тъй като злото само по себе си не е творческо начало във вселената, то винаги се стреми да използва за своите цели само вече съществуващото, като го изкривява и демонизира. Ето защо при третата поява на числото на звяра в исторически план през 1998 г. съществува повторение на предишните периоди, но вече в друга форма, когато под неговия знак е възникнала академията Гондишапур и е бил унищожен Орденът на тамплиерите.
Тук пред погледа ни се разкрива своеобразна историческа перспектива, свързваща окултните основи на болшевизма с импулса на Гондишапур през седми век, и на националсоциализма — с импулса на Филип IV и Климент V през четиринадесети век.
За произхода на окултните корени на болшевизма от демоничния импулс на Гондишапур беше вече подробно разказано в друга книга на автора. Тук бихме желали да споменем за това съвсем накратко.
Ако се обърнем към общата духовно-историческа ситуация на човечеството през седмото християнско столетие, то можем да я охарактеризираме така: по това време преобладаващата част от населението на Европа се намирала в стадия на развитие на Сетивната душа. Поради неумението си да чете и пише, тя фактически не била засегната от тогавашната цивилизация. Към нея принадлежал съвсем малочислен слой от така наречените образовани хора, в чиято среда като главно средство за общуване все повече се налагал латинският език. Тези хора се намирали в стадия на развитие на Разсъдъчната душа. При така създалата се духовно-историческа ситуация, произлезлият от академията Гондишапур импулс на демонизираната Съзнателна душа е трябвало да действа подобно на смъртоносна отрова, способна да умъртви душата на европейския човек до такава степен, че да го лиши от всякаква възможност за духовно развитие в бъдеще.
Подобна духовно-историческа констелация съществува в Русия през началото на 20 век. И в нея също голяма част от населението се намирала все още в стадия на развитие на Сетивната душа, останала почти незасегната от общоевропейската цивилизация. Сравнително неголямата, макар и необичайно активна образована прослойка се намирала, в преобладаващата си част, на степента на Разсъдъчната душа. (От нейните сили възникнал и руският културен ренесанс в началото на 20 век). Съзнателната душа е била представена от малобройни дейци на тогавашната руска култура. Именно в тази духовно-историческа ситуация болшевиките внасят разрушителния импулс на демонизираната Съзнателна душа. По този начин в болшевишката революция от 1917 г. на сцената на европейската история отново излизат силите на Слънчевия Демон, стоящи през седми век зад академията Гондишапур, които предприемат този път опит да откъснат Русия от общо-човешката ѝ мисия през Шестата културна епоха.
Подобен вид окултна взаимовръзка можем да открием между унищожението на Ордена на тамплиерите през 14 век и идването на националсоциалистите на власт в Германия през 20 век. Тук основните компоненти на нацистката идеология и античовешката ѝ практика се явяват просто демонично изкривяване на светлите, дълбоко християнски идеали, към които се стремели тамплиерите.
В тази връзка на преден план изпъква начинът, по който Рудолф Щайнер характеризира духовните стремежи на рицарите на Храма. В лекция от 25.IX. 191625 той посочва, че за тях най-съществен бил принципът на земята и кръвта, понеже тамплиерите виждали собствената си мисия в завоюването на Светите земи за целия християнски свят и преди всичко на Ерусалим като място, където исторически се е състояла Мистерията на Голгота. Те обаче се стремели към това не за себе си, а за да посветят тази област на Христос. Впоследствие на Него трябвало да бъде посветена цялата земя, тъй като във вътрешните кръгове на Ордена била известна важната тайна на езотеричното християнство, че след Мистерията на Голгота Христос е новият ѝ Дух, а Земята — Неговото космично тяло. По тази причина тамплиерите се стремели да разпространят своето влияние и върху други територии в Европа и зад нейните предели, за да установят постепенно навсякъде нов социален порядък, в чийто център би се намирал самият Христос. А представите си за такъв нов социален порядък тамплиерите черпели от пронизаните с импулса на Христос имагинации, които те преживявали в душата си в резултат на придобитото християнско посвещение.
Към „пронизване на цялата европейска култура с Христос“ (пак там) се стремял Орденът на тамплиерите. За постигането на тази цел всеки негов рицар бил длъжен да отдаде даже живота си, понеже от посвещението си тамплиерите знаели, че кръвта на човека е свързана с неговия Аз, чийто божествен праобраз се явил на човечеството с идването на Христос на Земята. Затова в посвещението на тамплиерите бил включен обет, съгласно който те Му посвещавали цялата си кръв. Рудолф Щайнер описва това по следния начин:
„Това, за което се грижели в Ордена на тамплиерите било, че всеки трябвало да знае: неговата кръв не му принадлежи, а е трябвало да бъде посветена в духовен смисъл на внасянето на силите на Голготската Мистерия всред западното и частично източното човечество. И онова, което се излъчвало от подобно жертвено настроение на тамплиерите по отношение на Мистерията на Голгота, постепенно се превръщало в един вид християнско посвещение.“26
И по-нататък, в друга лекция:
„Наред с обичайните по това време обекти […] рицарите-тамплиери считали за свой дълг по най-активен начин да способстват за това, местата, където се е състояла Мистерията на Голгота, да се озоват в европейско владение. Те не трябвало да мислят за нищо друго, освен за пронизването на своите сърца и души със светата тайна на Голгота, а също и че са длъжни да служат с всяка капка кръв, за да се окаже Светата Земя във властта на европейската воля […] Кръвта им трябвало да принадлежи не на самите тях, а единствено на задачата, която ние описахме.“27
Следователно, в посвещението на тамплиерите принципът на земята и кръвта е играл действително централна роля. Така, посвещавайки на Христос една или друга земна територия, намираща се в тяхно разпореждане, те я преживявали в душата си като своеобразна чаша, която жертвено поднасяли на Христос, а посвещавайки Му кръвта си, те я преживявали като съдържанието на чашата, възнесена към Него. В резултат рицарите на Храма могли да преживяват в душата си истинската мистерия на Светия Граал. Ето защо в една от своите лекции Рудолф Щайнер нарича тамплиерите „посланици на Светия Граал“.28
Когато след официалното закриване на ордена от папата много негови рицари били подложени на страшни мъчения, провеждани с особена изтънченост по личните указания на Филип Красивият, чрез тяхното помрачено от нечовешките мъки съзнание започвали да говорят демони, служители на Сорат, превръщайки истинското учение и действителните цели на ордена в тяхната пълна противоположност.29
Рудолф Щайнер съобщава за това в следните думи:
„Ако погледнем на ставащото по време на изтезанията в тези хора, осъждани тогава като тамплиери, бихме могли да си представим, че живеещото във виденията на измъчваните тамплиери е било породено от самия Сорат. Така те сами клеветели себе си и било лесно да се намерят обвинения против тях въз основа на онова, което излизало от собствената им уста. Страшна сцена се разигравала пред хората: тези, които в действителност представлявали нещо съвсем различно, по време на изтезанията не можели да го съобщят, а чрез тях говорели различни духове от войнствата на Сорат, изказвайки чудовищни неща против Ордена с устата на неговите членове.“30
Ако днес се обърнем към онова, което са говорели чрез рицарите демоните на Сорат (съвсем незначителна част от техните изказвания са съхранени в протоколите на процеса), то в тях не е трудно да се открие нещо като предизвестие на по-късната нацистка идеология с нейното пълно отричане от християнството и стремежа да се възродят различните демонични култове от езическата древност. Особено „принципът на земята и кръвта“, играл толкова важна роля в посвещението на тамплиерите, беше превърнат от нацистите в своята пълна противоположност. Онова, което за тамплиерите било път на жертвено и себеотрицателно служене на Христос, се превърна в нацистката идеология на „земята и кръвта“ в най-силния антихристиянски импулс, в този „втори камък“ (след болшевизма), който Слънчевият Демон успя да положи върху гроба на Христос през 20 век.
Връщайки се сега към споменатия по-горе закон за повторението виждаме, че той може да се установи още в първата появява на числото на звяра през седмото столетие в болшевизма, както и във втората, през четиринадесетото столетие — в националсоциализма.31
Ако обаче сравним тези течения на злото, не можем да не забележим и огромното им различие, за което беше споменато по-горе, а именно — колосалното нарастване на самата сила на злото, проявено в болшевизма и националсоциализма, в сравнение с импулса на Гондишапур и даже с унищожаването на Ордена на тамплиерите. Причината за това засилване от окултна гледна точка се крие в обстоятелството, че първата и втората появява на числото на звяра върху историческата сцена са отпреди настъпването на епохата на Съзнателната душа (през 1413 г.), от чието начало в развитието на човечеството за първи път се намесват и асурическите духове. За последните Рудолф Щайнер съобщава следното:
„Асурите ще развиват злото с много по-голяма сила даже в сравнение със сатанинските (ариманически) сили през Атлантската епоха или луциферическите духове – през Лемурийската.“32
По такъв начин, ако през седми и четиринадесети век под разпореждането на Сорат в земната еволюция са се намирали само луциферическите и ариманическите духове, то в епохата на Съзнателната душа към тях се присъединява също и Асурас със своите войнства, в резултат на което идва и необичайното нарастване на силите на злото в болшевизма и националсоциализма. Ето защо едва сега, обхващайки и трите категории противоборстващи духове в земната еволюция, числото на звяра получава своя завършек, а самият Сорат успява за пръв път да прояви изцяло сатанинските си сили.
Така в чудовищните престъпления на болшевизма и нацизма с техните лагери за унищожение, с тоталния терор, с газовите камери на смъртта, с геноцида над цели народи и т.н., за пръв път в земната история се проявяват в съвместна дейност трите категории противоборстващи сили, служещи на главния противник на Христа в нашия Космос — Слънчевия Демон Сорат. Обаче водещата роля в общата им дейност постепенно ще преминава към асурическите духове, които, започвайки от нашето време, Сорат ще използва все по-често в борбата си срещу човешкия Аз.
Към трета част »
Бележки:
Бел. Стопанина: Тук се има предвид, че 666 + 666 + 666 = 1998 г. [∧]
Събр. съч. 197, 13. VI. 1920 [∧]
Бел. Стопанина: На това място С. Прокофиев греши. Национализмът е едно от движенията, инспирирани от Луцифер, за да служи на Ариман, който работи чрез разделение. Наистина то е определено от Рудолф Щайнер като „най-мощният антихристиянски импулс в нашето съвремие“. Но при национализма няма „наука на посвещението“. Повечето националисти са светски хора в пълния смисъл на думата. Четвъртото течение, при което има реално посвещение, е олицетворено от източните окултни ложи, в частност тези от Средна Азия и Индия. Както изрично е посочено и с примери в Духовната наука, източните черни окултисти използват неправомерни методи, за да паразитират сред хората в своите земи, но и да спъват задачите на славянска Европа с оглед на предстоящата шеста културна епоха. [∧]
В дадения случай национализмът се отличава от патриотизма и истинската любов на човека към неговата родина, в която се проявява вътрешната му връзка с Духа на народа, респективно със съществата от Йерархията на Архангелите. [∧]
Събр. съч. 174, 22.І.1917 [∧]
Събр. съч. 198,3.VІ.1929 [∧]
Събр. съч. 198, 3.ІV.1920). Ето защо антропософията неизменно беше преследвана както при болшевишкия, така и при нацисткия режим. А след закриването на Антропософското общество от болшевиките в 1923 г. и от национал-социалистите в 1935 г., много от техните членове бяха подлагани на жестоки преследвания, съпровождани от конфискация на имуществото, повсеместно закриване на антропософските учреждения, а понякога даже и физическо унищожение.
Сравнението между тези четири течения на злото ((Виж също и книгата на С. О. Прокофиев „Духовната съдба на Русия и предстоящите мистерии на Светия Граал“, Москва, Изд. „Енигма“, 1997. [∧]
Събр. съч. 131, 5.Х.1911и 197, 30.ХІІ. и 21.ІХ.1920 [∧]
Тук, както и в легендата на Достоевски, става дума не за цялата римокатолическа църква, а само за тази нейна част, която е попаднала под влиянието на йезуитизма. [∧]
Вж. напр. Кристоф Линденберг — „Техника на злото. Предистория и история на национал-социализма“, гл. „Власт, разменена срещу конкордат“, Изд. „Енигма“, Москва, 1997. [∧]
Събр. съч. 190, 5.ІV.1919 [∧]
Събр. съч. 186, 1.ІІ.1918 [∧]
Бел. Стопанина: Думата „внушава“, която използва авторът, не е съвсем точна. Д-р Щайнер всъщност обяснява, че черните мъдреци посвещават учениците си, като им разкриват низшите нива на духовия свят, където действат могъщи духове на разрушението. Понеже тези разрушителни сили оставят силно впечатление, учениците своеобразно се „убеждават“, че тези демонични сили са по-могъщи от Христос. Това също може да се определи като „внушение“, което е следствие на манипулация, но според мен има разлика с внушение, което пуска корени само заради нечий авторитет, затова уточнението е необходимо. [∧]
Бел. Стопанина: Ариманичното безсмъртие не е илюзия, а действителност, чрез която черните мъдреци осъществяват дългосрочните си планове още от времето на Атлантида насам. Илюзията се състои само в това, че това своеобразно безсмъртие се обещава на ученици в замяна на пълното им подчинение на черната ложа, но в крайна сметка това безсмъртие остава само за единици. [∧]
Събр. съч. 174, 20. и 22.І.1917 [∧]
Тези тайни общества на Запада и техните окултно-политически цели следва да се разграничат от истинските задачи на западните народи и високата им култура. В действителност тайните общества са най-големите врагове на тези народи и тяхното истинско предназначение в Земната еволюция [∧]
Събр. съч. 195, 28.ХІІ.1919. Свидетелство за това, че Ариман ще се въплъти именно всред англоезичния Запад са думите на Рудолф Щайнер (в същата лекция), че земното му име би могло да бъде, например, Джон Уилям Смит. В тази връзка много неща загатват, че това въплъщение ще се осъществи именно в Северна Америка, защото определени качества на американската окултна география (връзката със силите на аримановия двойник са особено подходящи за тази цел.) (Сравни със Събр. съч. 178,16.ХІ. 1917). [∧]
През 20 столетие на същата цел в римокатолическата църква служат организации като „Опус дей“ и др. [∧]
Събр. съч. 197, 13.VІ.1920 [∧]
Гл.13, ст.18. [∧]
Събр. съч. 346, 12.ІХ.1924 [∧]
Събр. съч. 346, 20.ІХ.1924 [∧]
Ето защо не трябва да се учудваме, че тези две течения на Сорат днес се стремят към обединение именно в Русия, създавайки различни национал-болшевишки и комунистическо-фашистки партии и политически групировки. [∧]
Събр. съч. 11 и 13 [∧]
Събр. съч. 171 [∧]
Събр. съч. 171,1.Х.1916 [∧]
Събр. съч. 171, 25.ІХ.1916 [∧]
Из нередактирана лекция от 1904 г., публикувана в сп. „Гея – София“ (кн. от 1929), вж. също Събр. съч. 93, 23.V.1905. [∧]
В тази връзка Рудолф Щайнер говори за особеното „ариманическо посвещение със злато“, получено от Филип, вследствие на което той провеждал изтезанията на тамплиерите по такъв начин, че те правели именно необходимите признания. Източниците на това демонично посвещение следва да търсим в миналото въплъщение на Филип, когато той е бил един от главните жреци в Мистериите на черната магия в древно Мексико, в които се правели човешки жертвоприношения, съпровождани от чудовищни изтезания на невинните жертви. (Вж. описанието на тези Мистерии в лекцията от 24.1Х.1916, Събр. съч. 171). За това предходно въплъщение на френския крал Рудолф Щайнер споменава в леко завоалирана форма следното: „И би могло да се случи така, че в душата на Филип Красивият да се промъкнат определени познания […] близки до методите, които се практикували в жестоките и отвратителни мексикански Мистерии […] Изхождайки от дълбоко подсъзнателни импулси, той намирал начин да внася определени импулси в развитието на човечеството именно чрез умъртвяването на хора. Ето защо той се нуждаел от своите жертви.“ (Събр. съч. 171,22.ІХ.1916). По-нататъшната метаморфоза на тези методи може да се открие в практиката на концентрационните лагери и газовите камери на нацистите. [∧]
Събр. съч. 346, 12. ІХ. 1924 [∧]
Според посочения духовен закон втората появява на числото на звяра през четиринадесети век също е предшествана от повторението на първата му появява през седми век. За такова повторение може да се смята Осмият вселенски събор в Константинопол (869), на който „католическата църква под непосредственото влияние на импулса от Гондишапур“ официално премахва принципа на духа в човешкото същество, приемайки за догма, че то се състои само от тяло и душа (Събр. съч. 182,16.Х.1918). По-нататък такова повторение е дейността на францисканския монах Роджър Бейкън през 13 век, проповядвал под влиянието на импулса на Гондишапур (Събр. съч. 184,12.Х.1918), както и течението на номинализма, възникнало в Европа от същия източник и след други събития, тласнали науката към нейната съвременна материалистична форма. [∧]
Събр. съч. 107, 22. ІІІ. 1909 [∧]
„Това, което хората от петата следатлантска епоха трябва да научат, се свежда до съзнателна борба срещу злото, навлизащо в еволюцията на човечеството.“
Рудолф Щайнер, 18 Ноември 1917 г.
Всеки, който днес разглежда действително непредубедено съвременната цивилизация в края на двадесети век, ще може да открие без особено затруднение, че основните причини за нейния стремителен упадък са все по-нарастващите сили на смъртта и злото в съвременния свят.
В нашето време първият вид сили е обхванал практически всички области на човешкия живот. Ето защо никога досега, през цялата история на земното си съществуване, човечеството не е било така открито заплашвано от реалната опасност за пълно физическо унищожение. Тоталната ядрена катастрофа, непоправимото замърсяване на околната среда, новите болести, предизвикани от навлизането на материалистичната наука в областите, непосредствено свързани със самите основи на земното битие на човека (генното инженерство, клонирането и т.н.), да не говорим за истинската епидемия от аборти и наближаващото повсеместно узаконяване на евтаназията („хуманната“ смърт) — свидетелстват, че силите на смъртта са станали водещи във всички области на съвременната цивилизация и постепенно я подтикват към бездната.
Друга бездна зейва отвътре към съвременното човечество. Тя е обусловена от втория вид сили, също настъпващи в нашия век с небивала досега мощ. Това са силите на злото. Никога досега в душите на хората по света не е прониквало такова количество сатанински сили. Двете световни войни, лагерите на болшевиките и нацистите за тотално унищожение, геноцидът над цели народи и много, много други факти говорят за това, че през 20 век действието на силите на злото в своето настъпление срещу човешката душа се издига на нова, качествено различна степен.
Да разкрием на съвременното човечество истинските причини за това необичайно нарастване на силите на смъртта отвън и на силите на злото вътре в човешката душа, може да ни помогне само дълбокото познание, произлизащо от източниците на езотеричното християнство. Главен негов представител в наше време е антропософията или Духовната наука, основана в началото на века от Рудолф Щайнер. В истинските Мистерии на живия Христос, за които днес Духовната наука известява света, се крие отговорът на двата основни въпроса, стоящи със застрашителен размер пред човечеството: въпросът за смъртта и въпросът за злото.
Отговорът на първия въпрос се съдържа в действителното разбиране на Мистерията на Голгота като единственото Божествено Деяние на Земята, в резултат на което за пръв път в цялостното земно развитие е внесена възможността за преодоляване на смъртта. Още от 13 век в кръговете на езотеричното християнство всички розенкройцери са се трудели над реалното разкриване на преодоляващите смъртта сили на Възкресението в човешката душа, наричайки своето дело работа над „философския камък“.
Отговор на втория въпрос дава повторението на Мистерията на Голгота в свръхсетивните светове, за което, почерпила информация от източниците на духовното изследване, говори антропософията.1Главното последствие от това събитие във висшите светове е новата поява на Христос всред човечеството, но този път вече не във физическа, а в свръхсетивна форма, започнала през нашия 20 век.
Това ново Откровение на Христос от всеобхватната сфера на земните жизнени (етерни) сили, съгласно Духовната наука, е централно духовно събитие на нашето време. И именно то по най-непосредствен начин е свързано с възможността за преодоляване на злото чрез хората и превръщането му в сила на доброто, в смисъла на правилно разбирания манихейски принцип.
Тези две централни окултни течения на езотеричното християнство: розенкройцерското и манихейското, намират своя синтез и съвременен израз в Духовната наука,2 съответстващ на днешната епоха на Съзнателната душа.
В тази връзка, в лекция от 25.Х.1918 г., Рудолф Щайнер разкрива тайната на съотношенията и взаимодействието между силите на смъртта и силите на злото през трите следатлантски епохи: гръко-римската, съвременната (западно-европейска) и бъдещата — славянска, по следния начин. Съгласно неговите духовно-научни изследвания, силите на смъртта са достигнали своя апогей във вътрешното същество на човешката душа през четвъртата, гръко-римска епоха. Ето защо именно тогава се е състояла Мистерията на Голгота, в която силите на смъртта са били противопоставени на преодоляващите ги сили на Възкресението.
В следващата епоха, в която живеем и днес, силите на смъртта са получили в земното развитие друго направление: отвътре навън. Ето защо, точно в настоящето настъпва техният апогей във външната цивилизация, докато същевременно вътре, в самата човешка душа, все по-силно се проявява новото изкушение — изкушението чрез силите на злото. Накрая, след нашата „западно-европейска“ епоха, приблизително след около хиляда и петстотин години, ще настъпи следващата, шестата или „славянската“ епоха. Тогава новите ясновидски способности ще се разпространят всред цялото човечество и благодарение на тази непосредствена връзка с духовните светове, хората ще могат с помощта на силите, произлезли от Мистерията на Голгота, да преодоляват силите на смъртта, обхванали съвременната цивилизация.
Едновременно с това силите на злото, които в нашата пета следатлантска епоха все повече се преодоляват в дълбините на човешката душа, също ще намерят път навън (подобно на силите на смъртта в предишната епоха). Тогава с това „обективно“ зло ще трябва да се борим вече на магическо ниво, противопоставяйки на неговата черномагическа сила властта на бялата магия, чийто източник ще бъде съзнателната ясновидска връзка на хората с етерния Христос. (Този процес ще достигне впоследствие своята кулминация в седмата „американска“ епоха).
Началото на тази непосредствена връзка с Христос трябва да бъде положено в нашата епоха, тъй като това, което в пълна степен ще се прояви в бъдеще, се подготвя още днес и следователно трябва преди всичко правилно да бъде разбрано от съвременните хора. Затова им е предоставена Духовната наука, криеща най-дълбокото разбиране за мистериите на етерния Христос и свързаното с тях истинско познание на силите на злото.
За непосредствената връзка, съществуваща между тайната на смъртта и тайната на злото през нашата пета следатлантска епоха, а по-точно, от самото начало на 20 век, Рудолф Щайнер говори със следните думи:
„Сега, когато Христос трябва да се появи отново, но вече в етерна форма, когато отново трябва да бъде преживяна един вид Мистерията на Голгота — сега злото има значение, подобно на значението на раждането и смъртта за четвъртата следатлантска епоха… така, изхождайки от злото, по удивителен, парадоксален начин, човечеството на петата следатлантска епоха ще бъде доведено до обновление на Мистерията на Голгота. Чрез преживяването на злото ще бъде предизвикана новата поява на Христос, също както Той се появи през четвъртата следатлантска епоха, благодарение на смъртта.“3
Следователно, главната особеност на нашето време се крие именно във факта, че сега за пръв път се пресичат и започват да действат едновременно двата потока сили: на смъртта и на злото, докато в предходната, четвърта епоха е преобладавал първият, а през следващата, шестата, ще преобладава вторият. По тази причина, на въпроса, зададен на Рудолф Щайнер в частна беседа, за неговата главна мисия в това въплъщение, той отговорил с две думи: „Прераждането и Кармата“.4
Обновлението на тези древни учения от източниците на езотеричното християнство в епохата на Съзнателната душа е непосредствено свързано с проникването в тайните на смъртта и злото. Нещо повече, към тези две централни тайни на земното развитие е невъзможно да се приближим, без същевременно да проникнем в същността на законите на прераждането и Кармата. Защото само чрез познанието на тайната на смъртта днес човек може да постигне пълното развитие на Съзнателната душа, а благодарение познанието на тайните на злото, действително да я насочи към нова духовност.
Рудолф Щайнер говори за това така:
„Задачата тъкмо на тези сили, носещи смърт на хората, е да ги надарят с пълната способност на Съзнателната душа“, докато в същото време силите на злото „съществуват именно затова, на степента на Съзнателната душа човек да може да се издигне до духовния живот“.5
Тази „пълна способност на Съзнателната душа“ се състои преди всичко в действителното пробуждане на силите на индивидуалния Аз, осъществимо само в случай, че този Аз осъзнава себе си като гражданин на свръхсетивния свят, през който минава всеки път между смъртта и новото раждане. На друго място Рудолф Щайнер характеризира този процес като превръщане на Съзнателната душа в „Имагинативна душа“ по пътя на духовното ученичество.6
А приемането на новия „духовен живот“ в Съзнателната душа (т.е. одухотворяването ѝ по посока на Духа-Себе) е съвършено невъзможно без съзнателното проникване в същността на кармическите закони, тъй като именно с тях е свързана най-висшата духовност, достъпна на земния човек. Нали според Духовната наука в нейното формиране участват всичките девет божествено-духовни Йерархии, от Ангелите до Серафимите.7
И така, само въз основа на новото духовно-научно разбиране на идеята за прераждането, може действително да се проникне в тайната на смъртта, т.е. в тайната на това, как човек, преминавайки от въплъщение във въплъщение, може все повече да приема в себе си силите на Възкресението, проникнали в цялото земно развитие благодарение на Мистерията на Голгота, за да може някога — в края на земното време — действително да преодолее смъртта със силата на живия Христос.
По подобен начин само проникването в същността на кармичните закони, но в тяхното ново християнско разбиране, за което ни говори антропософията, може да ни позволи да разберем тайната на злото и неговото преобразяване в добро, което е възможно благодарение на факта, че едновременно със своето етерно явяване пред човечеството, Христос става постепенно Властелин на Кармата на цялото земно развитие.8 Оттук произлиза връзката между Неговото Второ Пришествие и тайната на злото, за която стана дума по-рано.
* * *
Целта ни в настоящото изложение
ще бъде по-подробният обзор върху действието на силите на злото в света, както и върху пътищата за борбата против тях, понеже всичко това е свързано с централната Мистерия на нашето време — появата на Христос в етерна форма.
Правомерността на подобна постановка следва преди всичко от дълбоко значимия факт, че именно през 1998 г. в историческото формиране на човечеството вече за трети път се повтаря апокалиптичното число 666,9 само по себе си ознаменуващо всеки път значително нарастване на силите на злото в земното развитие. Такова увеличаване на злото има място в нашето време и то без съмнение ще продължи и в близко бъдеще. За действителното разбиране на същността на ставащото обаче е необходимо не само да се обърнем към двете предшестващи епохи на действието на това число всред човечеството, но и да изясним какви реални окултни сили и същества стоят зад него. Тук на помощ може да ни дойде Духовната наука.
Съгласно духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, в процеса на космическата еволюция нашата Земя, образуваща четвъртия еон на световното развитие, е предшествана от други три еона. Обаче само в еона на Земята човек достига степента на индивидуалния Аз, докато по времето на предшестващите еони той е съществувал единствено във форма, подобна на съвременните животни, растения и минерали. По време на първия еон, на Стария Сатурн, бъдещият човек е притежавал само физическо (топлинно) тяло, а съзнанието му е приличало на съзнанието на съвременните минерали. На Старото Слънце той е бил надарен с етерно тяло и благодарение на това се е издигнал вече до растителното битие. На Старата Луна му е било предоставено астрално тяло, в резултат на което той се е развил до степента на животните. И едва на Земята, приемайки в себе си индивидуалния Аз, е станал човек.
По времето, когато бъдещият човек е преминавал по този начин предшестващите еони на световното развитие —минералната, растителната и животинската степен – други, по-висши същества вече са достигнали своя човешки стадий. В еона на Старата Луна през човешкия стадий са преминали съществата, превърнали се в Ангели в еона на Земята, т.е. вече чисти духове, издигнали се една йерархическа степен над човека. На Старото Слънце през човешкия стадий са преминали съществата, достигнали в еона на Старата Луна до степен Ангели, а в еона на Земята — издигналите се още по-високо, на степен Архангели. Това са съществата, стоящи днес две йерархически степени по-високо от човека. Накрая, на Стария Сатурн, своя човешки стадий са достигнали съществата, издигнали се по време на земния еон вече три йерархически степени над човека, които в християнския езотеризъм са получили името Архаи.
Не всички същества обаче са могли в пълна степен да достигнат своята цел в описаното развитие. Някои от тях са изостанали и опитвайки се после да наваксат пропуснатото в следващия еон, при съвсем различни, неподходящи за това условия, са се превърнали по неизбежност в духове на препятствията, непрестанно престъпващи границите на своята правомерна дейност и чрез това тласкащи към злото други същества, които преминават своето правилно развитие в съответния еон. Тъй като в своето собствено царство не могат повече да наваксат пропуснатото, те се стремят да осъществят това по паразитен начин за сметка на другите същества.
В този смисъл Духовната наука говори за три вида противоборстващи духове, изостанали съответно в отминалите еони на Сатурн, Слънцето и Луната. Тези същества или „паднали духове“ тя нарича, по името на техните предводители, луциферически, ариманически и асурически10 същества на злото. От тях първите са Ангели, изостанали на Старата Луна, вторите са Архангели — изостанали на Старото Слънце, а третите — Архаи, изостанали на Стария Сатурн.11 А тъй като самият човек е получил в течение на тези три еона съответно своето астрално, етерно и физическо тяло, то именно към тези тела са отправени изкушенията, произлизащи от описаните демонични същества.
Луциферическите същества се стремят да проникнат главно в астралното тяло на човека, предоставящо им най-благоприятни възможности за собствено развитие, понеже то е било дарено на човека в периода на Старата Луна, т.е. в еона, в който самите тези духове са изостанали по пътя на своята еволюция. По подобен начин ариманическите същества се стремят да завладеят силите на човешкото етерно тяло, за да наваксат пропуснатото с тяхна помощ, а асурическите същества от началото на нашето време все по-често настъпват към физическото тяло на човека (в неговите свръхсетивни части).
Човекът съзнателно се среща с изкушенията на тези три категории противоборстващи същества в своята душа, която съгласно Духовната наука се състои от три части: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Първата от тях е носител на всички плодове от работата на човешкия Аз над своето астрално тяло, втората носи в себе си плодовете от неговата работа над етерното тяло, а третата — над физическото. Оттук следват и съответствията на противоборстващите духове с тези душевни части: изкушенията на Луцифер се проявяват с особена сила в Сетивната душа, изкушенията на Ариман — в Разсъдъчната душа, а на Асурас — в Съзнателната душа. Тъй като именно в човешката Съзнателна душа за първи път в пълна степен се проявява дейността на индивидуалния Аз, то следва, че асурическите духове са особено опасни за неговото развитие. По тази причина Рудолф Щайнер ги характеризира като разрушители на самия човешки Аз.12
В общата еволюция на човечеството тези три категории изостанали духове проникват не едновременно, а в зависимост от степента на развитие на самия човек. Пръв в земната еволюция прониква Луцифер. Като дух на изкушението, той пристъпва към човека още през древната Лемурийска епоха и това събитие Библията описва като „Грехопадение“. Ариман със своята свита навлиза в човешката еволюция по-късно, през епохата на древната Атлантида, а асурическите духове започват да проникват в нея едва в епохата на Съзнателната душа, и по-точно в нашето време.
В резюме на изложеното може да се каже: ако правилната еволюция в окултния език се изразява с числото 7, което е и число на съвършенството, то всяко развитие, недостигнало до своята цел, трябва да бъде обозначено с числото 6, или числото на несъвършенството, на разделението и противопоставянето. По тази причина, всяка от трите охарактеризирани по-горе категории противоборстващи духове, именно вследствие на изоставането им от правилната еволюция, може да бъде обозначена с числото 6. В резултат получаваме три шестици, съставящи онова апокалиптично число, наречено в Откровението на Йоан „числото на звяра“, което е също така и „човешкото число“.13
С това обаче мистерията на злото още не се изчерпва. В действителност, зад апокалиптичното число се крие тайната на още по-могъщо демонично същество, което използва и трите изброени категории противоборстващи сили за своето проникване в земното развитие, тъй като, за разлика от тях, самото то не принадлежи на това развитие. Цялата свързана с човека еволюция минава през трите еона — на Сатурн, Слънцето и Луната, и затова всички същества, изостанали в своето развитие в протежение на тези три мирови периода, все пак принадлежат към нея. Те са духове на препятствията, породени от самата еволюция. Съвсем иначе стоят нещата със Звяра от бездната, зад чийто образ се крие мощно демонично същество, непринадлежащо на човешката еволюция, отпаднало от правилния ход на развитието още през мировите епохи, предшестващи Стария Сатурн.
Използвайки съответствието между цифрите и буквите в древноеврейската азбука, Рудолф Щайнер разкрива буквеното значение на апокалиптичното число, като получава по този начин името на звяра: Сорат.14 В световната еволюция той е „Слънчевият Демон“ — главният противник на Христос в нашия Космос. Ако за езотеричното християнство Христос е висшият Бог на човешкия Аз, негов небесен праобраз и цел, то Сорат се появява в Космоса като противник на всеки Аз, при това не само човешкия, а на самия принцип на Аза, където и да се проявява той.
Тъй като няма възможност сам да встъпи в еволюцията на земното човечество (това ще стане едва в апокалиптичното бъдеще), Сорат се опитва да ѝ въздейства преди всичко чрез трите категории служещи му противоборстващи духове, непосредствено принадлежащи на еволюцията. При това, в зависимост от степента на встъпването им в земната еволюция, властта на Сорат в нея се увеличава.
В периода на действието само на луциферическите Същества в земната еволюция, влиянието му е било минимално. С проникването си в еволюцията на древната Атлантида чрез ариманическите духове, като научава тогавашното човечество на черна магия, властта му значително се е усилила. А от началото на нашето време, когато в земното развитие за първи път прониква влиянието и на асурическите същества, властта на Сорат постепенно ще достига своя апогей.15 Днес се намираме именно в зората на тази епоха, характеризираща се със значително засилване на въздействието на Сорат върху цялата земна еволюция. Встъпването в нея е ознаменувано с възвръщането на апокалиптичното число през 1998 г., в ритъма на историческото време, за трети път след Мистерията на Голгота.
* * *
За да разберем действителното значение на тази година, необходимо е да се обърнем към двете предишни прояви на посоченото число в земната история, когато под разпореждането на Сорат са се намирали луциферическите и особено ариманическите духове.16 В тази връзка Духовната наука съобщава следното: Когато през 7 век17 от християнската ера византийският император Юстиниан закрива повечето философски школи, запазили се до това време и в които все още се съхранявала античната мъдрост, техните ръководители били принудени да избягат в Мала Азия, където знанията им били събрани в така наречената академия Гондишапур. Външната история не знае много за нея и затова истинското значение на тази академия може да ни стане ясно само в светлината на духовно-научните изследвания. По това време ариманическите и луциферически същества, намиращи се в духовния свят под непосредственото влияние на Сорат, успели да завладеят цялата антична мъдрост, запазена в тази академия. Ето как чрез академията Гондишапур това същество се опитало преждевременно да внесе в земното развитие силния импулс на Съзнателната душа, правомерната епоха на която би трябвало да започне едва в 15 век. Ако това беше постигнато, то цялата земна цивилизация би била напълно ариманизирана, а всяко по-нататъшно развитие би се оказало невъзможно. А точно това е искал да постигне Сорат: с помощта на ариманизираната Съзнателна душа да откъсне човека от по-нататъшното развитие на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.18
Това първо нахлуване на Слънчевия Демон в земната еволюция обаче е било по решителен начин парализирано от силите, проникнали в нея в Преломното време, благодарение на Мистерията на Голгота. Друг фактор, способствал за разрушаването на властта на Слънчевия Демон под мъдрото мирово ръководство, бил появата на исляма, който успял със своя луциферически напор окончателно да сломи ариманическото жило на Гондишапур. Въпреки това даже малкото, което впоследствие чрез арабския свят все пак проникнало в Европа, е било достатъчно, за да придаде на по-късното развитие на естествените науки едностранчива материалистична насока. Така жилото на първото нападение на Сорат върху човечеството продължило да действа и по-нататък в цялата земна цивилизация, включително до наши дни.
За втори път въздействието на Сорат върху земното развитие се проявило около 1332 г., във връзка с първото повторение19 на апокалиптичното число в земното развитие. В това време под влиянието на Сорат в Европа бил унищожен Орденът на тамплиерите. Този орден си поставял за задача да установи нов социален ред в света, в чийто център би се намирал самият Христос. За тази цел членовете му се стремели да използват духовната сила на златото. Последното е трябвало да бъде изчистено от всякакъв егоизъм и поставено в служба на християнското развитие. Затова, въпреки че самият орден съвсем скоро станал изключително богат, отделните рицари били бедни, посвещавайки целия си живот само в служене на висшите християнски идеали.
Против растящото политическо и икономическо влияние на ордена, както и против неговия духовен и морален авторитет, с който той се ползвал в Европа и извън нея, се обявили френският крал Филип IV, наричан Красивия, и римският папа Климент V. Първият се стремял да завладее богатствата на Ордена за постигане на неограничена власт в Европа, а вторият искал да подрони неговия духовен и морален авторитет, в който виждал опасност за господстващата църква. В резултат на изфабрикуваните обвинения и страшните изтезания, на които Инквизицията подложила стотици рицари, палачите успели да изтръгнат лъжливи признания, които впоследствие послужили като формална причина за унищожението на Ордена. Така Сорат успял с помощта на обсебените от ариманическите и луциферическите духове Филип и Климент да унищожи един от най-значителните опити за социално преустройство на Европа в духа на Христовия Импулс.20
Към втора част »
