Според философията на Санкхя, природата е причина за всички тези проявления, които ние наричаме мисъл, интелект, разум, любов, омраза, докосване, вкус, материя. Тази природа се състои от три вида елементи, наречени Саттва, Раджас и Тамас. Те не са точно качества, а по-скоро елементите, или материалите от които е еволюирала цялата вселена. В началото на всеки цикъл са в покой, а когато започне творението, те започват да се комбинират и рекомбинират и се проявяват като вселената. Първото проявление е онова, което Санкхя нарича Махат или Разум, и от него произлиза съзнанието за аза (Ахамкара). Според Санкхя, разумът е елемент (Таттва). От аз-съзнанието е еволюирал Манас или умът, а после сетивните органи и Танматарите (фините частици на звука, осезанието и т.н.). Всички фини частици са произлезли от аз-съзнанието, а от тях произлизат грубите елементи, които ние наричаме материя. Танматарите не могат да бъдат възприети; но щом те се превърнат в груби частици, ние можем да ги почувстваме и усетим.
Материята и Бог са едно в името на целесъобразността
Читта или умственото вещество, в неговата тристранна функция, състояща се от интелекта (Буддхи), аз-съзнанието (Ахамкара), и ума (Манас), действа и произвежда силите, наречени Прана. Веднъж завинаги трябва да се освободите от идеята, че Прана е дъхът. Дишането е само едно от следствията на Прана. Прана са нервните сили, които управляват и движат цялото тяло, и които се проявяват също така като мисъл. Най-важното и най-очевидното проявление на Прана са дихателните движения. Прана въздейства върху въздуха, а не въздуха върху нея. Контролирането на дихателните движения се нарича Пранаяма. Пранаяма се практикува, за да се придобие контрол върху нервните сили; целта не е единствено да се контролира дъха и да се направят белите дробове силни. Различните Прани са жизнените сили, които управляват цялото тяло, докато те на свой ред са управлявани от други (фини) органи, които се наричат ум и вътрешни органи или нервни центрове (Индрии). Дотук добре. Тази психология е много ясна и абсолютно прецизна; и едновременно с това е най-древната рационална мисъл в света! Навсякъде където има философия или рационална мисъл, тя дължи нещо на Капила. Питагорейците са научили тази философия в Индия и са я предали на Гърция. По-късно Платон е добил неясни представи за нея; а още по-късно Гностиците са я пренесли в Александрия, откъдето тя е дошла в Европа. Така че навсякъде където има някакъв опит за създаване на философия или психология, неговият велик баща е този човек - Капила. До сега видяхме, че психологията която той е създал е удивителна, но ще трябва да се разграничим от него по някои въпроси, докато продължаваме по-нататък. Откриваме, че основният принцип върху който Капила работи, е еволюцията. Според него всяко нещо еволюира от друго, защото неговата дефиниция за причинността е, “следствието е причината, възпроизведена в друга форма” и защото цялата вселена, както ние я възприемаме, е прогресираща и еволюираща. Например глината; в друга форма я наричаме стомна. Глината е била причината, а стомната е следствието. Отвъд това не можем да имаме никаква идея за причинността. По този начин цялата вселена е еволюирала от Пракрити или изначалната природа. Следователно, по същността си вселената не може да бъде различна от своята причина. Според Капила, като се започне от недиференцираната природа и се стигне до мисълта, нито една от тях не е онзи, който той нарича “Наслаждаващия се” или “Просветляващият”. Това което е една буца глина, представлява по същността си и една “буца” ум. Умът сам по себе си не притежава светлина; но ние го виждаме да разсъждава. Следователно зад него трябва да стои някой, чиято светлина се процежда през него - през Махат и аз-съзнанието, както и през следващите на тях проявления - и този някой Капила нарича Пуруша - Душата или Азът според ведантина. Капила казва, че Пуруша е прост по същността си, а не сложен; той е нематериален, единственият, който е нематериален, а всички тези разнообразни проявления са материални. Виждам една черна дъска. Първо, външните инструменти ще доведат възприятието за това до нервния център в мозъка ми, или до Индрията според Капила; от този център, то ще премине в ума и ще създаде впечатление; той ще го представи пред Буддхи или реактивната способност на ума, но Буддхи не може да действа сам - действието идва от Пуруша, който стои зад всички тях. Всички те, образно казано, са негови слуги, които му носят усещания, а той им дава заповеди, реагира и е онзи, който се наслаждава, който възприема, Истинският, Кралят върху Своя трон - Азът на човека, който е нематериален. И от това че е нематериален, естествено следва, че трябва да е безкраен и не може да има каквото и да било ограничение. Всяка една от Пурушите е вездесъща; всеки един от нас е вездесъщ, но ние можем да действаме единствено чрез Линга Шарира, или финото тяло. Умът, самосъзнанието, органите и жизнените сили съставляват финото тяло или обвивката, която християнството е нарекло духовното тяло на човека. Това тяло достига освобождението, наказание или рая, то се въплъщава и превъплъщава; от самото начало виждаме, че е невъзможно Пуруша да идва и да си заминава. Да идваш и да си заминаваш е движение, а това, което се движи от едно място на друго, не може да бъде вездесъщо. И така, ние виждаме от психологията на Капила, че душата е безкрайна и е единственото нещо, което не е съставено от природата. Той е единственият, който се намира извън природата и се е свързал с нея само привидно. Природата го обгръща от всички страни и той се идентифицира с нея. Той си мисли: “Аз съм Линга Шарира”, “Аз съм грубата материя, материалното тяло”, и поради това изпитва удоволствие и болка, които в действителност не са негови - те принадлежат на Линга Шарира или финото тяло.
Медитативното състояние, или онова което не е нито пасивно, нито активно, е най-висшето състояние на йогина; в него ние се доближаваме най-много до Пуруша. Душата не изпитва нито удоволствие, нито болка в действителност; тя е свидетелят на всичко, вечният очевидец на всяка дейност, но тя самата не получава резултатите от нито една дейност. Както слънцето е причината за това всички очи да виждат, но самото то не е повлияно от никакви недостатъци на очите, и както при поставянето на сини или червени предмети пред един кристал кристалът изглежда син или червен, но всъщност е безцветен - така и душата не е нито пасивна, нито активна – тя е отвъд двете. Най-близкото състояние до това на душата, което най-добре може да го изрази, е медитацията. Така е според философията на Санкхя.
Санкхя казва, че проявленията в природата са заради душата; всички комбинации са предназначени не за природата, а за някой друг. Комбинациите които вие наричате природа, непрестанните промени - всички те се случват за удоволствие и радост на душата, заради нейното освобождение, за да може тя да придобие целия този опит от най-низшото до най-висшето. Когато го придобие, душата открива, че никога не е принадлежала на природата, че е неразрушима, че не идва и не си заминава, че отиването на небето и повторното раждане са били в природата, а не в нея. Така тя става свободна. Цялата природа действа за щастието и опита на душата. Тя получава този опит, за да достигне целта, а тази цел е свободата. Но според Санкхя-философията душите са много. Съществува безкрайно количество души. Другото заключение на Капила е, че Бог като Създател на вселената не съществува. Природата сама по себе си е достатъчна за всичко. Бог не е необходим, казва Санкхя.
Философията Самкхя / Vyakta Prakriti
Медитативното състояние, или онова което не е нито пасивно, нито активно, е най-висшето състояние на йогина; в него ние се доближаваме най-много до Пуруша. Душата не изпитва нито удоволствие, нито болка в действителност; тя е свидетелят на всичко, вечният очевидец на всяка дейност, но тя самата не получава резултатите от нито една дейност. Както слънцето е причината за това всички очи да виждат, но самото то не е повлияно от никакви недостатъци на очите, и както при поставянето на сини или червени предмети пред един кристал кристалът изглежда син или червен, но всъщност е безцветен - така и душата не е нито пасивна, нито активна – тя е отвъд двете. Най-близкото състояние до това на душата, което най-добре може да го изрази, е медитацията. Така е според философията на Санкхя.
[Аспектът на Всезнаещата Любов на Парамбрахман е Кутастха Чайтаня. Индивидуалният Аз, бидейки нейно проявление, е едно с нея.] Проявлението на Премабиджа Чит (Привличане, Всезнаещата Любов) е Живот, Вездесъщият Свети Дух, и се нарича Светият Дух, (Кутастха Чайтаня или Пурушоттама), който осветява Тъмнината (Мая), за да привлече всяка частица от нея към Божественото. Но Тъмнината (Мая), или нейните индивидуални елементи(Това ще рече присъствието й във всеки човек.) , Авидя, Невежеството, бидейки само по себе си отблъскване, не може да поеме или възприеме Духовната Светлина, а я отразява. Този Свети Дух, бидейки проявление на Всезнаещата Природа на Вечния Баща, Бог, не е нищо друго освен Самия Бог; и така тези отражения на духовните лъчи се наричат Синове на Бога – Абхаса Чайтаня или Пуруша.
Сутра 6
[Атомът под влияние на Чит (универсално знание) формира Читта или спокойно състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.]
Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и биейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност (Сат), а другият го отблъсква от същата. Първият полюс е наречен Саттва или Буддхи; Интелекта, който определя какво е Истина, вторият бидейки част от Отблъскване, одухотворена от Всемогъщата сила, както се поясни преди, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас, Умът.
Три са нещата, които искат милиарди хора по света: здраве, щастие и вечен живот – или поне много, много години пълноценно съществуване. Едни се опитват да постигнат тази цел чрез вътрешно самоусъвършенстване и духовно повдигане. Други вярват, че могат да постигнат целите си чрез това, което предлагат материалистичната наука и технологичният прогрес – те се наричат трансхуманисти.
Три са нещата, които искат милиарди хора по света: здраве, щастие и вечен живот – или поне много, много години пълноценно съществуване. Едни се опитват да постигнат тази цел чрез вътрешно самоусъвършенстване и духовно повдигане. Други вярват, че могат да постигнат целите си чрез това, което предлагат материалистичната наука и технологичният прогрес – те се наричат трансхуманисти.
"Забраненото" знание трябва да стане достъпно, тъй като това не е безкрайно преследване на богатство, слава, сила и удоволствие, а е развитието на собственото ни съзнание, разкриващо пред нас вратите на неговите феномени и правещо напълно ненужни "играчките" много от "патериците" на технократската реалност.
Умът вижда нещата отвътре-навън.
Онова, което той приема за живот,
в действителност е смърт
и онова, което той приема за смърт,
в действителност е живот.
О, Боже, покажи ни начина, чрез който
да виждаме нещата такива,
каквито са в действителност.
Води ни през тази зала на огледалата.
Мевляна Руми
Тръмп с нова закана към Ким: Дребосъкът с ракетата трябва да бъде довършен!
Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува предходните американски администрации заради това, че не са успели да оправят със Северна Корея.
Той продължи словесната си престрелка с севернокорейския лидер Ким Чен-ун, като отново го нарече „човек ракета“ и „малкият човек ракета“.
Това пише американското издание The Hill, цитирайки думите на президента, изказани по време на митинг в щата Алабама.
„Трябваше да се оправим с дребосъка с ракетата преди много време“, каза Тръмп на огромна тълпа от привърженици в Алабама.
„Не можем да търпим ненормалници, които стрелят ракети нагоре-надолу“, подчерта американският държавен глава.
„С него трябваше да се оправим преди много време, например по времето на Клинтън. Нека не споменавам републиканците, след това от Обама“, продължи той.
Думите на американският президент идват, след като в петък той написа в своя Twitter, че Ким Чен-он е извън ума си: „Севернокорейският Ким очевидно е луд. Доста е спокоен за глада и за убийството на собствения си народ“.
Президентът на САЩ добави, че лидерът на КНДР ще се изправи пред „безпрецедентни трудности“.
"Представете си това с истинско и не фантастично въображение."
~ Rosarium Philosophorum
Имитацията или действието на въображението са физическа активност, която би могла да бъде включена в цикъла на материалните промени, които са довели до това и са били доведени от тях на свой ред. По този начин Алхимикът се е свързал не само с несъзнаваното, а директно с
реална субстанция, която той се надява да трансформира чрез силата на въображението ... Въображението е следователно концентриран екстракт от жизнените сили, както физически, така и психически. ~ Карл Г. Юнг (1875 - 1961 г.)
" Книгите дават душа на вселената, криле на ума, полет до въображението." ~ Платон πλάτων. 427-348. b.c.e
Въображението, образите, са създадени от нашия собствен мозък, от нашето съзнание. Нашият ум прави Нарака (ада), той страда. Всяко лице живее в свят, който Той създава чрез собственото си съзнание. ~ Тайзен Дешимару (1914 г. - 1982 г.) (Забележка: Нараката е санскритското слово за подземния свят(Билла Сварга), буквално за човека.)
" Тантра прехвърлянето и получаването на енергия, е свещено, когато двама души подравняват честотата си, получават достъп до този портал на съзнанието. Чакра е мястото, където получаваме енергията.... емоциите на другия.... ето защо е важно да изберем сексуален партньор с мъдрост, а не похот. Сексът е мощен обмен на емоционална енергия, която е на другия човек."
"В един податлив свят, където всичко, от атоми до клетки се променя, за да съответства на нашите убеждения, ние сме ограничени само от начина, по който мислим за себе си в този свят. Вярванията и чувствата, които имаме за тях, са езикът, който "говори" за квантовите неща, които правят нашата реалност. "- Грег Брейдън
"Да се откажеш от идеята, че трябва да си сигурен в това, което правиш. Вместо това, предай се на онова, което е истинско в теб, само то е сигурно. - Барух Спиноза
"Свободата е отвореният прозорец, през който излива слънчевата светлина на човешкия дух и човешкото достойнство". ~ Хърбърт Хувър
"Вие не сте във Вселената, вие сте Вселената, неразделна част от нея. В крайна сметка, вие не сте човек, а фокусна точка, в която вселената става съзнателна за себе си." Екхарт Толе
"Създателят, от желание да се размножава, се посвещава на концентриран плам (тапас). Докато се посвещаваше на концентрирана ярост, той продуцирал двойка, Материя и Живот (прана), казвайки си: "Тези две ще произведат за мен всички видове същества." Сега животът е Слънцето, а Материята е Луната. "-Прасна Упанишад 1.4-5
"Вселената има много по-голямо въображение от нас, затова истинската история на Вселената е много по-интересна от всички приказки, които сме изобретили, за да я опишем." - Лоурънс М. Краус
•Peace dwells in the silence of my Soul• • Мир живее в тишината на душата ми •
"Чрез отворено сърце чуваме вселената." -Рам Дас
"Всеки велик сън започва с мечтател. Винаги помнете, че във вас има силата, търпението и страстта да достигнете до звездите, да промените света. "-Хариет Тубман
Силата на духа на човека тогава ще се измерва с това колко "истина" той може да понесе, или по-точно до каква степен той трябва да го разрежда, маскира, подслажда, заглушава, фалшифицира. "- Фридрих Ницше
"Демоните не съществуват повече от боговете, а са само продукти на психическата дейност на човека."
~ Зигмунд Фройд
"Художникът е създание, движено от демони. Той не знае защо го избират и обикновено е твърде зает, за да се чуди защо.
~ Уилям Фолкнер
Егото е маймуна, която катапултира през джунглата: Изцяло очарована от царството на сетивата, тя се люлее от едно желание към друго, един конфликт в друг, една самоцентрирана идея към следващата. Ако го/я заплашите, всъщност се страхува за живота си. Нека тази маймуна да си отиде. Нека сетивата да си отидат. Нека няма желания. Оставете конфликтите да си отидат. Нека идеите да си отидат. Нека излезе фантастиката за живота и смъртта. Просто оставете в центъра, гледайте. И тогава забравете, че сте там.
Ще получите толкова блага, колкото са пясъчните зрънца в реката на безвремието. _Лао Тзъ
Изповядайте, че няма какво да преподавате/проповядвате: никаква религия, никаква наука, никаква информация, която да доведе ума ви до Тао. Днес говоря по този начин, утре по друг, но винаги Интегралният път е извън думите и отвъд ума. Просто осъзнавайте единството на нещата.
LaoTzu
Тао роди едно. Човек ражда ин и ян. Ин и ян раждат всичко. Тънката истина не набляга и на двете. Но забравете да разберете и хармонизирате и да правите всичко едно. Вселената вече е хармонично единство; просто го осъзнавай. LaoTzu
"Вие сте това, което е вашето дълбоко желание. Каквото е желанието ти, такава е твоята воля. Както е ваша воля, такова е и твоето дело. Каквото, твоето дело е, такава е съдбата ти."
Ние всички осъзнаваме, че в тайнственото царство, от което никой не се връща, непрекъснато се движи велик поток от живи същества. Тези същества са с всякаква степен на интелигентност, всякаква степен на морал и етика. С други думи, в този неизвестен регион трябва да премине странния объркан конгломерат, който виждаме тук. Портите се отварят еднакво към праведните и несправедливите, мъдрите и неразумните. Някои излизат с голяма надежда, а други - с ужасен страх. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 2)
Вярвам, че деветдесет процента от човешките същества ще бъдат значително променени от простия факт, че след смъртта те откриват, че не са мъртви. Само това би променило психологията на повечето живи човешки същества, защото, макар мнозина да са силно убедени в безсмъртието, убеждението не е опит. Жизненият опит от него би донесъл увереност и това би трябвало да доведе до преоценка на цялата концепция за живот. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 3)
Кой знае коя е вселената на мечтите? Кой познава природата на тези видения, които изглежда се издигат от собствените ни вълнения, но които ни завеждат във вселена, която е далеч по-голяма от всичко, което можем да изпитаме тук? Повечето от надеждите и идеалите и религиите на човечеството са донесени в този свят чрез сънища и видения и много от древните божества са били забелязани за първи път в мечтите на хората. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 5)
Кой знае коя е вселената на мечтите? Кой познава природата на тези видения, които изглежда се издигат от собствените ни вълнения, но които ни завеждат във вселена, която е далеч по-голяма от всичко, което можем да изпитаме тук? Повечето от надеждите и идеалите и религиите на човечеството са донесени в този свят чрез сънища и видения и много от древните божества са били забелязани за първи път в мечтите на хората. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 5)
Днес не сме склонни да приемаме зли духове в космоса. Ние сме напълно доволни да признаем, че самият човек е причината за злините, които го притесняват и че никакъв демон в космоса не може да бъде по-безсърдечен от някои нашите съседи. Стана толкова очевидно, че нашите грешки са резултат от собствените ни социални и политически действия, че вече не чувстваме нуждата да намерим някой загадъчен противник, който да ги обясни. ~ Manly P. Hall (Призраци в "Lonely House" 1967, стр. 7)
Много често семената на полето попадат на груба и неплодородна почва и е чудно и чудо как тези малки семена се борят за живот дори в най-неплодотворна среда. Здравата борова дървесина отстрани на една скала е изкопала корени във всяка пукнатина и може дори с времето да разбие скалата в усилията си да оцелее. Навсякъде в живота на нещата, природата награждава един добър опит. Изглежда обаче, че постепенно сме изгубили интерес да се опитваме и това, което днес наричаме стремеж, е просто да се туткаме/занимаваме с нещо. Ние наистина не си навиваме ръкавите за да отидем към него. ~ Manly P. Hall (Безсмислието е чувство или факт 1967, стр. 3)
Индивидът, който трябва да мисли по отношение на себе си, намира много подбуди, за да дисциплинира собствената си природа. Неговата работа го дисциплинира. Докато работим, трябва да приспособим личните си нагласи към нуждите на работата. Трябва да защитим здравето си и да запазим доста прилична личност или ще загубим работата. При такива стимули много хора ще се държат здраво за себе си и смятат, че практическото нещо, което трябва да направят, е да развиват разумна личност и това им помага много. Тази привилегия се отнема от онези, които не са изправени пред тези икономически проблеми. ~ Manly P. Hall (Is Futility a Feeling or a Fact 1967, p.5 / Маловажността чувство ли e или факт?)
Той трябва да стигне някога до осъзнаването, че съзнанието е решаващата сила в себе си. Това е силата, която може да му даде мир, сигурност, интеграция и крайно щастие. То може да му даде победа над смъртта и над ежедневния живот. То може да поддържа физическото и емоционалното здраве. И накрая, съзнанието трябва да изгради трайна политическа система, да създаде добрите закони, за които се надяваме, и трябва да посвети мъжете в мъдрост. Ето защо развитието на съзнанието е най-важната от всички задачи за всяко живо същество. ~ Manly P. Hall (Съкровищната къща на съзнанието 1967, с. 8)
Според Новия Български календар, между 07 и 08 Есенен (29 и 30.09), е нощта ДАВЕР. Тази нощ е и нощ на Месеца. Знакът на тази нощ е кръстът на Кръговрата. Названието на нощта идва от израза "Дал вера" – доверие. А доверието е различно от сляпата вяра.
Вярата, е доверяване на други хора поради незнание и е присъща и препоръчителна за малките деца, които нямат житейски опит и за всичко трябва, и се доверяват на своите родители, учители и на възрастните хора. Възрастен човек може да се довери на любимия човек, на близките си, на приятелите си, на хора с които е рамо до рама в някакво начинание.
Религиозната вяра също е доверяване поради незнание, но на чужди, незнаещи хора, също като нас. Разликата между тях и нас е, че те са пастирите, а ние сме стадото. Така съвместното ни съществуване в религиозната общност се превръща в пирамидална далавера и е толкова унизително, че повече думи не са необходими.
Месецът свети с неистинска, с отразена светлина. Такива са и боговете в религиите – символи, отразяващи Истината. Религиозната вяра е отдадена на фалшива истина, затова и тя е фалшива. И пътят, по който религията води вярващите е фалшив – не води за никъде. От историята научаваме, че религията е масова тиха лудост, която понякога прераства в бяс. А целта на човешкия живот е Истината – Познанието.
