МИСЛИ ФОРМИ 92

Мисълта е толкова хитра, толкова умна, че изкривява всичко за свое удобство. Джиду Кришнамурти

"Просветлението се състои не само в виждането на светлинни форми и видения, но и в това, че тъмнината (окултната) е видима. Последната процедура е по-трудна и следователно непопулярна". ~ Карл Юнг

"Смъртта е акушерка на много велики неща ... Тя води до раждането и възраждането на формите хиляди пъти подобрени. Това е най-висшата мистерия на Бога". ~ Парацелз

"Истината е като звездите, тя не се появява освен зад тъмната неясност на нощта." ~ Халил Гибран

"Не, не са глупаци, които се превръщат в мистици. Отнема/Изисква известно количество интелигентност и въображение, за да се осъзнае необикновената тайнственост и мистериозността на света, в който живеем. А глупаците, безбройните глупаци, приемат всичко за даденост, на повърхността и никога не мислят да питат какво е отдолу. "- Алдус Хъксли

Когато се почувствате свързани с всичко, вие също се чувствате отговорни за всичко и не можете да се отвърнете, вашата съдба е обвързана с съдбите на другите, или трябва да се научите да носите Вселената, или да бъдете смазани от нея. Ставате достатъчно силни, за да обичате света, но сте достатъчно празни, за да седнете на същата маса с най-лошите си ужаси. " ~ Андрю Бойд

"Знанието за себе си е майка на цялото знание. Задължително ми е да познавам себе си, да го познавам напълно, да знам неговите подробности, неговите характеристики, тънкостите и самите му атоми". ~ Kahlil Gibran

Да избираш "догма" и вяра над съмнението и опита е да изхвърлиш зреещата реколта и да се протегнеш лакомо за Kool-Aid. ⸺ Кристофър Хитчинс

Когато сляпо приемаме религия, политическа система, литературна догма, ние ставаме автомати. ⸺ Anaïs Nin

"Когато придобиеш усещането за непривързаност, няма да има нито добро, нито зло за теб. Само егоизмът причинява разликата между добро и зло. "- Свами Вивекананда

"Неподвижността е олтарът на Духа." Парамханса Йогананда

"Във всеки човек има око на душата, която е по-скъпо ... далеч по-скъпо от десет хиляди телесни очи, защото само по себе си вижда истината". - Платон

"Добротата в духа създава увереност. Добротата в мисленето създава дълбочина." -Лао Дзъ

"Ние вероятно трябва често да отидем при себе си, за да възстановим връзката със себе си, тъй като тя се разкъсва твърде често, не само от нашите пороци, но и от нашите добродетели, защото пороците, както и добродетелите винаги искат да живеят навън. Чрез постоянния външен живот ние забравяме себе си и чрез това ние също ставаме тайно егоистични в нашите най-добри усилия.Това, което ние пренебрегваме в себе си, се смесва тайно в нашите действия към другите.Съединявайки се с себе си ние достигаме до Бог. Карл Юнг

Който би се научил да лети един ден, първо трябва да се научи да ходи и да тича, да се изкачва и да танцува; не може да се лети в летене. -Фридрих Ницше

Квантовата физика ни казва, че наблюдателят не е засегнат от нищо, което се наблюдава. Това твърдение, от науката, притежава огромно и мощно прозрение. Това означава, че всеки вижда различна истина, защото всеки създава това, което вижда. -Neale Donald Walsch

Проблемите ни не са самите данни/факти, а възникват от интерпретирането на данните/фактите. Брус Х. Липтън

"Няма случайности. Има само някаква цел, която все още не сме разбрали." -Дийпак Чопра

ПУБЛИЧНИЯ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА(КЪМ ЧИФУТСКИТЕ БАНКИ) ВИНАГИ СЕ ТРАНСФОРМИРА ВЪВ ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ(ПАК КЪМ ТЯХ).    

                                   

Ако някой трябва да наруши закона, то е когато законът оковава любовта в страх.

"Тяло ми е само восък и фитил за пламък. Когато свещта изгори, светлината изгрява другаде."

~ Египетската книга на мъртвите

"Езотеричната система е изцяло базирана на крайния мотив." Крайния мотив е самата служба на истината, пълна посветеност на службата на реалностите на съществуването. " - Manly P. Hall (1901 - 1990)

Ако един ден прогледнете , ще видите , че в света се води една война ; около всеки човек се търкалят десет , петнадесет, двадесет ,че и повече - черни и светли топки - и най - после светлата топка поглъща черната . Дясната страна на човека е всякога светла , а лявата е по - тъмна . Тъмните сили са майстори да причиняват страдания .

Всички същества в този свят са в пълна невежество поради двойките противоположности, родени от харесвания и неприязън. -Бхагавад Гита

"Вътрешният свят може да бъде само опитен, не е описан." - Франц Кафка

"Тао", каза майстор (Nan-ch'üan), "не принадлежи нито да знае, нито да не знае. Знаенето е фалшиво разбиране; незнанието е сляпо невежество. Ако наистина разбирате Tao извън съмнение, това е като празното небе. Защо теглите към правилното и погрешното? "- Алън У. Уотс, Дао: Пътят на водния поток

                                 

Колкото по-повърхностно е нашето чувство за „аз”, в по-голяма степен ограничено ни се струва нашето физическо съществувание. „И затова, казва Рейсбук, – трябва да отидем до там, че да видим живота си прострян над бездънна пропаст”, за да открием с това самото, че нашето истинско естество, не е това, какво ние трябва да бъдем, а в това, какво ние сме свободни да бъдем. И когато ние в края на краищата постигнем своята природа и видим, че да действаме против нея е невъзможно, ние придобиваме покой в движението.

- Алън У. Уотс

           

Вместимостта на ума е огромна, подобна е на празното пространство. Несравнимото естество на всеки човек по своето същество е пусто и не притежава фиксиран характер. Такова е истинското небесно качество на нашето естествено „аз”……. Пустотата на световното пространство съдържа в себе си неща с различна форма и съдържание – слънце, луна, звезди, планини и реки, великата земя с всички нейни потоци, реки и водопади, треви, дървета и девствени гори, светци и грешници, добро и зло…. Всичко това пребивава в пустота и естеството на обикновения човек е пусто в този смисъл.**Дань-цзин — трактат на дзенския наставник от VIII век Хуей-нен.

                

   

Лао-дзъ казва:

Живият човек е мек и нежен, мъртвецът е твърд и вкочанен. Всички животни и растения са нежни и крехки, но, умирайки, те стават твърди и сухи. Затова се казва: твърдостта и сухостта са присъщи на на смъртта, мекотата и нежността са присъщи на живота.И затова ако дървото е много твърдо, ще се пречупи по време на буря, ако войниците са прекалено дисциплинирани, няма да победят в боя. Положението на големият и силният е ниско; положението на слабия и нежният е високо.

                                     

Трябва да спрем грешката да приемaмe, че един егоистичен роднина по-заслужава нашата помощ, отколкото неегоистичен непознат. ~ Manly P. Hall (Убийствата на любезната душа 1966, с. 12)

                               

„Пустотата” на вселената означава също, че очертанията, формата и границите, върху които ние изграждаме нашите определения, непрестанно се изменят и затова реалността не може да бъде фиксирана или ограничена. Тя е празна, затова ние не сме в състояние да се прикрепим, да се привържем към нея. …..издигат се хълмове като сенки, Преливат се от форма във форма, И нищо не е трайно. Вечното разтваряне и обновление на света е много ярко и неизбежно потвърждение на това, че „формата е пустота, а пустотата е форма” и че агонизиращото его е защита от …. пустотата. Мимолетността, от която ние търсим спасение е нашият спасител.

Не съществуват средства и понятия, за да се разбере това, защото такова средство или метод е опит да бъдем нещо повече, отколкото е този бързо преминаващ миг, който е невъзможно да бъде удържан даже с титанични усилия на волята. 

Един ревностен последовател на Свидетели на Йехова веднъж се опитваше да ме убеди, че Бог действително е обичал човечеството. Бог, който обича хората, задължително би му е дал книга, която да стане за него надеждно и непоколебимо ръководство. Аз му казах, че нито един здравомислещ Бог не би нанесъл такъв съкрушителен удар по човешкия разум. Защото в такъв случай човешкият живот би станал еднообразен – той не би имал за какво да мисли, достатъчно само би било да погледне в една книга, Библията, която дава отговори на всички въпроси. Между другото използването на думи, а следователно и книги, предполага, че те сочат към нещо отлично се от себе си – към света на жизнения опит, който включва в себе си не само думи и идеи. Книгите – това не реалния живот, така, както парите – това не е реално богатство, което да може непосредствено да се ползва. Сляпото преклонение пред писанията може да се сравни с употребата на книжните пари вместо храна.

Алан Уотс (1915 –1973)

                              

Aз бих искал книгата, която крадешком ще се плъзне от моите ръце в ръцете на моите деца, самата тя да бъде хлъзгава. Когато я четат да се подхлъзнат и да попаднат в ново измерение – царство на чувства и усещания, а не само на едни идеи. Тя трябва да стане лекарство, което временно се приема, а не постоянна диета; изходен пункт, от който започва пътешествие, а не абсолютен авторитет на всички времена. Те ще я прочетат и това ще бъде достатъчно, защото ако тя е написана добре и разбираемо, няма да бъде необходимо да се връщат към нея отново и отново в търсене на скрит смисъл и за изясняване на мъгляви идеи.

Не ни е нужна нова религия или нова Библия. Необходимо ни е ново преживяване – ново осъзнаване на това, какво означава „да бъдеш себе си”. Великата тайна на живота (която разбира се е и това глобално и тайно знание) се състои в нашето обикновено усещане „аз” – тази илюзия или по друг начин казано – временна роля. Ние я изпълняваме, защото от детинство ни са я натрапили по наше мълчаливо съгласие. Няма кого да обвиняваме за това: като че под въздействието на хипноза, сме се подложили на това влияние, но това е станало доброволно.

Алан Уотс (1915 –1973)

                

Не можеш да заставиш егото да бъде неегоистично, макар че то може много ловко да се преструва, убеждавайки другите, че е много е лесно то да се промени. Следователно нашата задача се свежда до това, по метода на пробите и грешките да осъзнаем илюзорността на егото, а не да се опитваме да го преобразим. В резултат може да се случи така, че поведението на човек, освободен от егото, да не се вписва в общоприетите норми на морала. Не бива да забравяме, че фарисеите казвали за Исус: „Погледнете го! Той е безделник и пияница, приятел на митари и грешници!”

И ти самият, когато се погледнеш през илюзорността на егото си, невъзможно е да считаш себе си по-добър или по-напредничав от другите хора, които както и по-напред се заблуждават. Пиленцата не са по-добри от яйцата, от които са се излюпили. Може даже да се каже, че пиленцето е начин едно яйце да стане друго яйце. Яйцето – това е его, а пиленцето – освободеното Аз. При индусите има мит за Аз в образа на божествен лебед, снесъл яйце от което по-късно се излюпил света. Така че аз не настоявам даже върху това, че ти си „длъжен” да се измъкнеш от своята черупка. Някога, по някакъв начин ти (истинското ти, висшето Аз) със сигурност ще направиш това. Но не е изключена и възможността на нашата планета играта на Аз да се състои в това, огромният брой хора да си останат несъбудени, а драмата да приключи с гигантски ядрен взрив. Друг индийски мит говори, че с напредването на времето животът ще става все по-лош. Процесът на влошаване продължава дотогава, докато разрушаващият аспект на Аз – бог Шива – не изтанцува своя ужасен танц, в резултат на което всичко ще бъде погълнато от огън. След което, твърди митът, ще последват 4 320 000 години на пълно спокойствие, по време на което Аз просто ще бъде себе си, няма да играе на криеница. А след това играта ще започне отново: Вселената в несравнимо великолепие ще просъществува 1 728 000 години, след което отново постепенно ще започне да се изражда. Всеки рунд на играта е така устроен, че силите на тъмата да се проявяват само в последната трета от пълния период на съществувание на света, одържайки накрая внезапна но във всеки случай илюзорна победа.

               

„В Будизма няма място за усилия. Бъди обикновен човек – и нищо повече. Когато си гладен – яж, когато ти се пие – пий……,ако искаш да скочиш от самолет - скочи....когато си уморен – лягай и почивай.... Този, който е невежа, ще се присмее, но мъдрият ще разбере……“

Имаме една ентропна (завършена и затворена) система на ИЗКУСТВЕНО предизвикано отделено съзнание, която бавно умира и разчита на черпенето на енергията на въплътените в тази система души за поддържане на своето съществуване.

                         

Имаме една ентропна (завършена и затворена) система на ИЗКУСТВЕНО предизвикано отделено съзнание, която бавно умира и разчита на черпенето на енергията на въплътените в тази система души за поддържане на своето съществуване.

                  

Мнозина правят дадена духовна практика, разчитайки на бързи резултати – просветление, хармонизация на живота и т.н. Но по правилата на играта – нищо такова не става, което предизвиква разочарование, депресия и превръщането на човека в част от псевдоезотеричната “масовка” от хора, които “са опитали нещо” и сега могат да гледат отвисоко на останалите. Практикувайки само за РЕЗУЛТАТА, човекът попада в капана на тъмните хакери, които искат в перспектива да я прекъснат нацяло с нашепване от рода на “Не ти се получава веднага? Значи не е твоя път!”. По-удачното излиза, че е култивиране на практиката като НЕПРАВЕНЕ, опирайки се на самия процес, а мислите за резултата да са мимолетни и да няма привързване към плодовете му, дори и за момент да има постижения. По този начин се практикува заради самата практика, което подрива усилията на тъмните по нейното дискредитиране, а резултатите идват от само себе си!

                    

Самата система създава престъпността, а после се „бори“ срещу нея! Но и в двата случая потърпевшите са определените за редови овци!!! Затова има смисъл да заявиш твърдо „не“ и „стоп“ на нейните ценности и модели, или пък да игнорираш натрапваните ти „ценности“, най-вече като помагаш все повече хора да се събуждат, да се присъединяват към нас, да следват своята насока – тази за опазване на искрата у нас, която ни отличава от ОП-овете…

                  

Карма и подсъзнание / Възприемане и потребности

Глава 2

ВЪЗПРИЕМАНЕ

Информационно-енергиен поток

Моделът на света и неговото възприемане, изложени в трактата, се анализират повече чрез окултни, отколкото чрез естествено-научни представи. Но моделът е твърде важен за автора, тъй като позволява да бъдат обективирани съкровени човешки процеси - чувстване и мислене. Главната трудност в самоанализа е да се погледнеш отстрани, а при идеала - да се видиш през очите на висшето "аз". Затова е необходим съответен език. Окултните представи, свързани с психическата енергия, са доста по-обективирани и детайлизи-рани от съвременните научни представи.

Нашето възприемане притежава едно забележително качество: ние в много отношения възприемаме еднакво онзи тип информация, постъпваща през органите на чувствата и другия тип информация, която възниква вътре в нас сякаш от само себе си. Човек може еднакво силно да се радва и да се наскърбява както от реални събития, така и от ненадейно възникнали мисли или чувства. Това е така, защото човек по-скоро е възприемащо и провеждащо, отколкото произвеждащо същество. Съществува религиозен термин, който нарича човек проводник на волята Божия. Възприятието винаги възниква непосредствено, тъй да се каже - телепатично, и човек възприема енергийния поток от Вселената, включвайки нейното минало, настояще и бъдеще. Но тази информация е толкова огромна, че реално до подсъзнанието и до съзнанието достига само част от нея . Нашето внимание, възползвайки се от чувствените органи и от други средства /например, вътрешното съсредоточаване/, избира от световния енергийно-информационен поток известен фрагмент и предава този фрагмент в човешкия център за непосредствено, телепатично възприемане. След това постъпилата информация стига до подсъзнанието. По този начин сетивата играят ролята на следяща система, насочваща и фокусираща нашето телепатично възприемане на информационно-енергийния поток.

Аналогично биват възприемани и информационно-енергийните потоци, идващи от тънките светове. Според традиционните окултни представи, водещи своето начало от древните индуси, човек има способност да регистрира намиращите се в тънките светове мисъл-форми /ментални същности/ и астросоми /астрални същности/. Когато вниманието регистрира мисъл-форма, на човек му се струва, че в главата му е възникнала мисъл. Когато вниманието регистрира астросом, човек изпитва емоция. Но в действителност мисъл-формите и астросомите са по своята същност крайности, съответствуващи на чисто информационни и чисто енергийни аспекти. По-вярно е да се приеме, че всяка същност в тънките светове притежава информационен и енергиен аспект, поради което е правилно да говорим за информационно-енергийни /астроментални/ същности и за мислечувства, възникващи, когато вниманието ги регистрира.

В този смисъл моите мисли и чувства ми принадлежат толкова, колкото са мои картините, които виждам от прозореца на препускащия влак. Умен е онзи, който притежава чувствителна следяща система, позволяваща му да регистрира мисъл-форми, които останалите възприемат като дълбоки мисли. Емоционален човек е онзи, който лесно се настройва за възприемане на енергийни астросоми.

Типове възприемане

Връзката с тънките светове се осъществява от подсъзнанието. И ако ние желаем да научим, да почувстваме и да видим нещо ново, трябва да включим съзнанието и да предадем управлението на някоя подсъзнателна програма, която може да управлява вниманието в тънките светове.

Хората се делят на две категории: първите са повече склонни да се придвижват по менталния план на тънките светове, тоест предпочитат да мислят, и вторият - по-склонни да чувстват. За обикновения човек е трудно да фиксира мис-лечувстването. Защото това изисква голяма концентрация на внимание и разход на сили. Много по-лесно е да се съсредоточиш или върху дадена мисъл, или върху определено чувство. Конкретният човек обикновено прави или едното, или другото: той живее или повече с мислите, или повече с чувствата. Но, както е известно, при обикновения човек мисълта убива чувствата, а чувствата затъмняват мисълта. Мислещият човек се отличава от чувстващия много повече, отколкото етиопецът от чукчата. За всеки от тях са скрити определени части от тънките светове, а други са достъпни. За особеностите, достойнствата и недостатъците на мислещия човек съществува богата литература, която много добре описва този човешки тип. За чувстващия човек, обаче, има много по-малко изследвания поради простата причина, че чувстващия не е способен достатъчно пълно да се самоанализира.

Според разпространеното мнение /създадено, разбира се, от мислещи хора!/ истинският живот, истинското същностно възприемане е задължително да бъде дълбоко емоционално. В противен случай бихме имали хладен, умъртвяващ ум, човек-машина. И както обикновено става, ние обрисуваме по-привлекателно онова, което ни липсва.

Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същностните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но непрекъснат процес - нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.

И мислите, и чувствата притежават напълно определени функции в еволюционното развитие. За това ще стане дума по-нататък.

По своята същност умението да се мисли е интуитивно. Вниманието се придвижва по мен-талния план от специални подсъзнателни програми. Съзнателно можем единствено да дисциплинираме своя ум, тоест - да ограничим неговото блуждаене. За целта съществуват формални методи. Творчеството започва там, където мисълта на човека идва неочаквано и не е логично следствие от неговите знания. Умението да чувстваме е изучено още по-малко от способността за мислене, въпреки че никак не е по-маловажно. Онова, което се нарича култура на чувстването, всъщност представлява умение да насочваме движението на вниманието по астралния план на тънкия свят без да снижаваме равнището на енергийния поток. Естествено, човек, който не е способен да възприеме енергиен поток по-висок от излъчвания от чакрата свадхищана /сексуалния център/, опошлява всичко в своето възприятие. Той пренебрегва енергийните потоци, идващи от анахата, вишудхи и останалите по-висши чакри.

Картина на света

В съответствие с вида възприятие у дадения човек се формират няколко картини на света: ментална, емоционална и същностна.

Менталната картина на света представлява образ на реалността, който остава в съзнанието ни, когато се изключи енергийният аспект на възприятието. Това е нашата съзнателна, "хладна" представа за устройството на света. И същевременно това е главно средство, чрез което подсъзнанието управлява съзнанието, тъй като същностната и емоционалната картини при даден човек рязко се различават от менталната.

Емоционалната картина на света е съвкупност от емоционално значими явления от реалността. Тази картина е доста по-стеснена от менталната, но пък е по-близка до същностната. В менталната картина може да има няколко стотици човешки образа, докато в емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в менталната и емоционалната картини често е много различна: разбирайки важно-стта на нещо, ние можем да останем равнодушни към него. И обратното.

Съвкупността от същностно значими обекти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид, че силните емоции съвсем не влизат задължително в същностно значими събития. Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо, макар че обратното не винаги е вярно. Силните емоции почти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито демонстрираните от човека мисли обикновено са повърхностни.

Трите картини на света играят важна роля за възприемането на информационно-енергийни-те потоци. Подсъзнанието, ориентирайки се в тях, създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответстващите картини. Промяната на дадена картина на света е процес труден и болезнен. Подсъзнанието се захваща с това само при силен натиск. Работата на тези филтри може да се види в ситуации, когато човек искрено не вижда, не разбира и не чувства елементарни неща.

Както е известно, животът не може да бъде вкаран в рамки. В същото време картината на света е дом за човешката психика, а стените на този дом трябва да бъдат добре укрепени. За целта подсъзнанието разполага с мощни програми за защита от информация, която противоречи на дадената картина на света. С други думи - от информация, за която човек не е подготвен. Тези защитни програми предпазват човек от нежелателна информация както от външния свят, така и от вътрешния.

Подсъзнанието разполага с няколко ефективни начина да блокира подобна информация. Първият е лишаване на информацията от нейната енергийна съставка. Тогава на човек му става скучно, макар че темата е ментално важна.

Другият е изкривяване сложността на постъпващата информация с цел вниманието да бъде превключено върху нов обект. Често чуваме: "0,това е твърде сложно за мен!" Или: "Не, не, това е банално, няма защо да слушам повече!"

Третият начин е да се затвори пътят на нежеланата информация чрез силна емоционална реакция, изкривяваща или блокираща тази информация. Жена ти ще започне да плаче, ако й кажеш нещо, което е едновременно и вярно, и неприятно.

Срещу нежеланата емоционална информация съществува мощно средство — спокойният ментален анализ, който рязко намалява нейната енергийна съставка.

Що се отнася до програмата за защита на същностните картини на света, тя е доста по-ефективна и сложна от програмите, охраняващи менталната и емоционалната картини на света. Тя притежава твърде тънки средства за въздействие. На първо място тя, подобно на мъдрец, не изпада в ситуации, заплашващи неговата същностна картина. И при най-малката опасност тази програма поставя на човека плътна маска, кара го да играе определена роля. Това, че човек играе тази роля, не го заплашва нищо. С други думи, маската блокира достъпа до същността. Наистина, и възприятието, и поведението на дадения човек в този момент не са същностни, а повърхностни, формални, човек не живее, а играе роля, изпълнява функция. Една от най-гъвкавите маски е менталната маска на "разумен" човек, разсъждаващ от гледна точка на разума, материята и здравия смисъл. "Разумният човек" има два девиза: " Хайде да не бъдем..." и " Хайде да си представим..." Подобен човек може да моделира умствено целия си живот: и омразата, и любовта, и науката, и изкуството, дори и смъртта. Но той не живее живота си, а моделира, опитвайки се да защищава егото от въздействията както на своя дух, така и на външния свят.

Когато човек попадне в ситуация, заплашваща неговата същностна картина на света, подсъзнанието моментално включва мощните аварийни програми за защита. Те са много по-примитивни и по-надеждни от обикновените подсъзнателни програми, и са много по-стари. Тогава става следното: човекът пред очите ни деградира, оглупява, престава да се владее, изпада в ярост, гняв, отчаяние, истерия.

В подобни състояния подсъзнанието, получавайки пълна власт над съзнанието и изключвайки висшите програми за регулиране, може да извърши каквото си иска с постъпващата нежелателна информация. То може да се прави, че не я забелязва, да я изкривява до неузнаваемост, да я изтрива от паметта си и прочие.

Но тези аварийни програми рядко биват пускани в действие. Обикновено подсъзнанието включва леко редактираща и цензурираща програма, която адаптира постъпващата информация към картината на света. За да не променя своята картина на света, човек трябва само да си закрива от време на време очите и да се позалъгва. Тайната е в това, че съществуват много твърди и отработени програми на възприемане, които са достъпни за всекиго, безопасни са за същностната картина на света и са много разпространени. Това са щампите на възприятието.

Щампите на възприятието

Като подсъзнателна програма, щампата притежава способност да улавя информацията на входа и на изхода. Когато съществува щампа на възприятието, човек възприема информацията априорно /подсъзнателно/, предполагайки, че тя се отнася до някой от по-рано определените типове информация.

По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита колко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на непознатия, на изхода- резултат, имаш два варианта за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дамата не е омъжена, тогава към двете възможни реакции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспективно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два варианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената -четири.

Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информация. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фиксиран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точно заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростяват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжденията.

Щампите от всички видове са нужни за човека. Реална алтернатива на щампата е не премахването й, а въвеждане на допълнителни позиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена ситуация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отговоря, но 80 процента с нестандартни намерения".

Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да проумее, да осъзнае, да види и да измени нещо съществено. Подобни моменти не могат да бъдат вкарани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.

За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива понякога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква друга класификация или допълнение към съществуващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обикновения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би помогнало на човека да се измъкне от омагьосаните рамки на щампата.

Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно. Тези обстоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лесно и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.

Във всяка добра детска книжка съществуват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - устройството на мирозданието.

Внимание и самосъзнание

Вниманието се характеризира не толкова чрез онова, върху което е съсредоточено, колкото от мястото откъдето идва. Например, човек може да наблюдава обект от гледните точки на духа или на егото, лично или надличностно, и прочее. В съзнанието подобни установки рядко биват фиксирани.

Доколкото се променя възприемането на информационно-енергийния поток при превключване на центъра на внимание, можем да оценим дадена "лоша" постъпка.

- Как може да не му помогнеш? - питаме своя приятел, който е отказал помощ на свой близък. - Нима не разбираш, че той се нуждаеше от твоята помощ!

- Някак си не разбрах какво иска - смутено отвръща приятелят и му става срамно, че душата му е загрубяла. А всъщност, душата му съвсем не е загрубяла, а просто енергийната информация, постъпваща отвън /молба за помощ/ е била така филтрирана и трансформирана от его-центричната установка на вниманието, че се е оказала недостатъчна за предизвикване на съответна реакция; тоест програмата за избор я е възприела като шумов фон.

Теоретично можем да разгледаме три вида възприятия: егоцентрично, през очите на друг човек и ситуативно възприятие. Всяко от тях притежава няколко равнища.

Главната характеристика на егоцентричния тип възприятие се крие в пълното самоотъжде-ствяване със своите усещания. При такъв тип възприятие в човека възниква илюзията, че всички останали виждат, мислят и чувстват точно така, както и той самият. Когато преобладава този тип възприятие, у човека се създава устойчива подсъзнателна, частична или напълно осъзнавана представа, че всички останали хора са устроени като него. Равнището на възприятие, тоест целият асортимент от разновидности на информа-ционно-енергийните потоци, който възприема човекът, може да се променя в много широк диапазон. Например, човек може тънко да чувства изкуството, музиката, другите хора и въпреки това никога да не напусне типа егоцентрично възприятие. За такива хора се отнася изразът: "Те обичат не изкуството, а себе си в изкуството".

Когато човек възприема себе си през погледа на друг, той прави съществена стъпка за разширяване на съзнанието и се научава да възприема много по-пълно информационно-енергийните потоци. Онова, което не сме в състояние да възприемем непосредствено, можем да го възприемем като възприето от други хора. Често този начин за разширяване на възприятието / и на съзнанието/ е единствено възможният, макар че не е никак лесен.

Но най-адекватен е ситуативният начин на възприемане, отчитащ ситуацията като цяло; така наблюдаваме спектакъл. Всяка ситуация притежава свой духовен смисъл както за всеки от участниците, така и сама по себе си като част от еволюционния процес. И именно по този начин се получава най-малко изкривяване на информационно-енергийния поток.

Твърде важно е възприятието само по себе си. Можем да разгледаме следните равнища на самосъзнание, тоест човек възприема своята личност така:

1. Човек отделя себе си от обкръжаващия го свят и употребява местоимението "аз".

2. Човек отделя своята личност от физическото си тяло.

3.Човек осъзнава, че неговата личност представлява не нещо единно, а сложен обект, състоящ се от различни части, надарени с индивидуалност и самостоятелна активност. Това е приблизително равнището, на което остава подсъзнанието като реално действаща сила.

4. Човек осъзнава, че частите на неговата личност са различни по своето равнище и по своите функции. В този момент човек започва да става съзнателен в тесния смисъл на думата; сега той може да се пита от коя част от неговото " аз" произтича даденият импулс, желание, мисъл и прочие.

На следващото равнище на самосъзнание духът се проявява още по-отчетливо, и човек си сътрудничи напълно съзнателно с него.

Глава 3

ПОТРЕБНОСТИ

Потребности и еволюция

У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери свеото място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.

Всеки обект има своя роля в еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности.

За човек познаването на самия себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в еволюционния процес.

Но човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест-творчество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребностите. Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта, и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание, от самоусъвършенствуване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност.

Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение, прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за престане да бъде актуален този проблем!

Случва се, естествено, и след удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той нещо важно е проумял, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъствуват.

Потребностите като програми на подсъзнанието

Потребността сама по себе си представлява програма на подсъзнанието, която в определена ситуация създава съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта, се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство. Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или, напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напрежението е изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответстветно на типа на изпълненото желание.

Задоволяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човешкото развитие в правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на брега на лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смяната на фара, объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.

Потребностите се създават от духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съотвествуващ на духовното равнище на дадения човек. Те биват частично осъзнавани и след това -реализирани. Изкривявания възникват на всички етапи, но най-вече на последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възникват, и прави косвения извод, за съществуване

на някакви подсъзнателни програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потреб-ности. Но ако човек не носи отговорност за трансформацията на потребностите от подсъзнанието, то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и съответно плаща за грешките си по обичайният начин - чрез утежняване на кармата си.

Потребността, реализирана като съответна подсъзнателна програма, представлява устойчиво образувание: в определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания. Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и второ, променя се изборът на ситуации, предизвикващи това желание.

Потребностите се променят под въздействието на три сили: дух, съзнание и подсъзнание. Как става това?

Духът е замислил потребността като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и намираща форма на наказание в зависимост от ситуацията. Възнаграждението се предлага под формата на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието съвсем не се ограничава само с това. То следи човек да не получава твърде много наказания. И ако животът на конкретния човек протече така, че потребностите систематично остават незадоволявани, което по принцип означава, че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за трансформация на програмите, реализиращи тези потребности. За тази цел подсъзнанието разполага с няколко начина.

1. Промяна във формата на наказанието чрез подтискане на потребностите. Подсъзнанието не е в състояние да унищожи наказанието, но то може да спечели на равнището на физическото тяло, принуждавайки го да страда вместо самооценка. Към неизбежното наказание може да бъде добавено и специфично удоволствие / най-вече унижение на гордостта, мазохизъм/.

2. Създаване на допълнителни програми, променящи поведението по такъв начин, че човек рядко да попада в ситуации, свързани с възникване на потребности /формиране на комплекси, неадекватни



реакции и прочие/.

3. Промяна във възприемането на ситуации, предизвикващи наказание, и самото наказание /човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочие/.

4. Регресия на потребностите, тоест опростяване на съответните програми на подсъзнанието. Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване, някаква дейност, само и само да не се скучае. Но регресиралата потребност съответствува на по-ниско еволюционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад гърба на плувеца.

5. Сублимация - това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде разширена областта й на действие, или да бъде изменен спектърът на тези потребности. Това е един от основните механизми, използван от подсъзнанието и той е твърде добре разработен; Фрорйд счита, че изобщо всички потребности са сублимация на сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.

Трябва да се посочи, че използвайки подобни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да подтисне или да суб-лимира все още неизживяната по еволюционен път потребност винаги търпи поражение.

Главна роля в живота на потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима повече /съответният фар е останал далеч назад/. Последното обстоятелство субектгивно се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо го е вълнувало и е предизвиквало различни желания. Това означава, че потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде унищожена.

Когато дадена потребност умре, човек отначало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.

Глава 3

ПОТРЕБНОСТИ

Потребности и еволюция

У всеки човек като духовно същество има основни житейски цели: да познае самия себе си, да познае света и да намери свеото място в света. /"Да намери" означава не само да открие своето място, но и да го заеме/. При това светът се възприема не статично, а като динамичен обект, намиращ се в еволюционно развитие.

Всеки обект има своя роля в еволюционния процес, за всеки човек е предвидена определена роля, включваща постоянната импровизация /лично творчество/ в процеса на еволюция, тоест - в сътворяването на света. Усещането за адекватно участие в еволюционния процес субективно се преживява като щастие; човек в такива случаи не се нуждае повече от нищо. Това усещане принципно се отличава от усещането при удовлетворение на тези или онези дори и висши потребности.

За човек познаването на самия себе си, тоест осъзнаването на своя дух, и познанието на света в крайна сметка е едно и също. Това са просто две различни форми за изразяване на едно и също явление. Познанието в случая не се схваща в научния смисъл на думата. Има се предвид непосредствено-чувственото познание, когато възприемаме света като част от себе си. Познавайки себе си и света, човек осъзнава и заема своето място в еволюционния процес.

Но човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да бъде човешкото развитие насочено в необходимата посока, като същевременно съществува и свободна воля /тоест-творчество, което е главният закон на еволюцията/, е бил създаден остроумният апарат на потребностите. Какво представляват потребностите? Те са камшик, с който подсъзнанието шиба човека, ако действията му го насочват встрани от целите на еволюцията, при това наказанието се оказва по-тежко от грешката. Най-тежкият вариант на този камшик са безусловните рефлекси и, в частност, инстинктът за живот. Наистина, за да познае себе си, човек на първо място е длъжен да поддържа физическото си съществувание. Оттук произтичат и страхът от смъртта, и потребността от храна. По-сложното поведение в процеса на духовен растеж се регулира от по-високи потребности: потребност от общуване, от любов, от познание, от самоусъвършенствуване, от познаване на смисъла на живота въобще и собственото си съществувание в частност.

Всички тези потребности носят отчетливия белег на камшика. Това означава, че тяхното неудовлетворение носи крайно неприятни усещания, а удовлетворението им предизвиква облекчение, прилично на облекчението от току-що отминал зъбобол. Особено ясно това се проявява в потребността да проумеем смисъла на живота. Обичайната разумна препоръка в този случай е: трябва да промениш своя живот, за престане да бъде актуален този проблем!

Случва се, естествено, и след удовлетворяване на потребности да възникне усещане на щастие. Но причината е не в самото задоволяване на желанието, а в това, че човек за миг се оказва на своето място в еволюционния процес: той нещо важно е проумял, направил или усетил. Направляван е бил от съчетанието от потребности, създадено от неговия дух /и, естествено, от личният избор/. Щастието не е емоционално, а духовно състояние, при което висшето "аз" сигнализира, че всичко върви правилно. Емоционалните преживявания в този момент са вторични; те дори може и да отсъствуват.

Потребностите като програми на подсъзнанието

Потребността сама по себе си представлява програма на подсъзнанието, която в определена ситуация създава съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта, се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство. Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или, напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напрежението е изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответстветно на типа на изпълненото желание.

Задоволяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човешкото развитие в правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на брега на лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смяната на фара, объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.

Потребностите се създават от духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съотвествуващ на духовното равнище на дадения човек. Те биват частично осъзнавани и след това -реализирани. Изкривявания възникват на всички етапи, но най-вече на последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възникват, и прави косвения извод, за съществуване

на някакви подсъзнателни програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потреб-ности. Но ако човек не носи отговорност за трансформацията на потребностите от подсъзнанието, то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и съответно плаща за грешките си по обичайният начин - чрез утежняване на кармата си.

Потребността, реализирана като съответна подсъзнателна програма, представлява устойчиво образувание: в определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания. Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и второ, променя се изборът на ситуации, предизвикващи това желание.

Потребностите се променят под въздействието на три сили: дух, съзнание и подсъзнание. Как става това?

Духът е замислил потребността като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и намираща форма на наказание в зависимост от ситуацията. Възнаграждението се предлага под формата на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието съвсем не се ограничава само с това. То следи човек да не получава твърде много наказания. И ако животът на конкретния човек протече така, че потребностите систематично остават незадоволявани, което по принцип означава, че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за трансформация на програмите, реализиращи тези потребности. За тази цел подсъзнанието разполага с няколко начина.

1. Промяна във формата на наказанието чрез подтискане на потребностите. Подсъзнанието не е в състояние да унищожи наказанието, но то може да спечели на равнището на физическото тяло, принуждавайки го да страда вместо самооценка. Към неизбежното наказание може да бъде добавено и специфично удоволствие / най-вече унижение на гордостта, мазохизъм/.

2. Създаване на допълнителни програми, променящи поведението по такъв начин, че човек рядко да попада в ситуации, свързани с възникване на потребности /формиране на комплекси, неадекватни реакции и прочие/.

3. Промяна във възприемането на ситуации, предизвикващи наказание, и самото наказание /човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочие/.

4. Регресия на потребностите, тоест опростяване на съответните програми на подсъзнанието. Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване, някаква дейност, само и само да не се скучае. Но регресиралата потребност съответствува на по-ниско еволюционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад гърба на плувеца.

5. Сублимация - това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде разширена областта й на действие, или да бъде изменен спектърът на тези потребности. Това е един от основните механизми, използван от подсъзнанието и той е твърде добре разработен; Фрорйд счита, че изобщо всички потребности са сублимация на сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.

Трябва да се посочи, че използвайки подобни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да подтисне или да суб-лимира все още неизживяната по еволюционен път потребност винаги търпи поражение.

Главна роля в живота на потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима повече /съответният фар е останал далеч назад/. Последното обстоятелство субектгивно се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо го е вълнувало и е предизвиквало различни желания. Това означава, че потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде унищожена.

Когато дадена потребност умре, човек отначало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.

http://galatceq.blog.bg/

Карма и подсъзнание/Динамика,развитие и йерархия на програмите

ДИНАМИКА НА РАЗВИТИЕ НА ПРОГРАМИТЕ

Всяка програма се заражда в определен момент /от нищото или от друга програма/, преминава през период на развитие, след което постепенно се превръща в щампа, и накрая отмира. Освен това, всяка програма, независимо в коя фаза от развитие се намира, може да изостава, да съответствува или да изпреварва еволюционното равнище на дадения човек. Външните прояви на програмите, изоставащи от човека по пътя на еволюцията, се интерпретират като отрицателни. Това са тъй наречените пороци: ревност, алчност, груб национализъм и други подобни.

Подсъзнателна програма, която изпреварва еволюционното равнище на дадения човек може да възникне под влияние на авторитетен духовен учител, проповядващ добро, духовност, алтруизъм. Тогава може да възникнат идея за твърдо следване на идеала, недостижим в този момент, и програма, съответстваща на този идеал, която да хвърли неподготвения човек в суровоядство, алтруизъм, крайни форми на религиозен живот и прочее. У такъв човек след известно време възниква дълбока духовна криза.

Когато програмата престане да се развива, тя се превръща в щампа/твърд стереотип, шаблон/. Такава програма може да просъществува доста дълго и при това да съответствува на растящото еволюционно равнище на човека. Такава е програмата за глад, създаваща определено чувство при недостиг на храна. Обратно, програмата, реализираща изкуствено формирана потребност от удоволствия, е типична за разглезените деца. Още от възникването си тя се намира на по-ниско еволюционно равнище от еволюционното равнище на всеки човек.

Типичната схема на съществуване на подобна програма е следната. Обикновено духът предизвиква възникването й и тя в началото не е особено значима за човека, тъй като работи на слаби енергийни потоци. Но в процеса на развитие тези енергийни потоци се усилват и в първата фаза на формиране тази програма придружава еволюционното развитие на човека. С усилване на енергийните потоци оформящата се програма започва да нарушава съществуващата структура на егото. Егото, с присъщата му тенденция към стабилност, започва да се бори с тази програма, ограничавайки нейното нарастване и опитвайки се да я трансформира, за да я адаптира към вече съществуващата своя структура. /На този етап целите на духа и егото често са противоположни/. Борбата завършва с постигане на компромис: програмата престава да се развива и остава в егото леко трансформиран вид като щампа. Тя вече е включена в състава на егото и заедно с него образува нова устойчива структура. И тук възникват проблеми, свързани с това, че тя започва да възпира еволюционното развитие на егото. Тя вече не дава диференцирани реакции на изхода и невярно отчита външната ситуация, тъй като съзнанието се е разширило и взаимодействието със света става на по-детайлизирано равнище. А информационно-енергийния поток, чрез който работи програмата, вече е твърде нисък: в процеса на еволюция работните му честоти се повишават /от муладхара към сахасрара/.

Поради това програмата трябва или да бъде разрушена, или преобразувана. Но това не е така просто: трябва да помним за консервативните тенденции на егото. Освен това програмата върши своята работа и е трудно да бъде унищожена. По-добре би било на нейно място да бъде поставено нещо друго. Учителите по йога препоръчват да заменяме лошите навици с добри. За съжаление, не е лесно да следваме този съвет. В крайна сметка се случва следното: егото снижава интензивността на енергийните потоци на програмата /и по този начин снижава нейната значимост за самото себе си/, след което духът може с хомеопатични средства да я ликвидира.

Сега за ролята на съзнанието. Съзнанието изпълнява една-единствена функция: то внимателно се намесва в програмата за избор.Тоест -влияе върху последователността при реализирането на подсъзнателните програми. На обикновен език това означава, че човек съзнателно превключва вниманието си, решавайки следните въпроси: накъде да гледа, за какво да мисли, какво да си спомня или да преживява. Действията се извършват от подсъзнанието. А то е изключително мощно средство за трансформация на структурите на егото - както на съзнателната му част, така и на подсъзнателната.

ЙЕРАРХИЯ НА ПРОГРАМИТЕ

Съзнанието управлява толкова по-трудно една програма, колкото по-същностна се явява тя и колкото по-силен е нейният енергиен поток. Всички знаем колко трудно е да се подтисне страхът от смъртта. Същото се отнася и за подсъзнателните програми: повърхностната програма на подсъзнанието трудно управлява глъбин-на /същностна/ програма. За целта подсъзнанието създава верига: повърхностната програма активира по-глъбинна програма, тя - още по-глъбинна и така нататък. Съзнанието всъщност е в състояние да активира само твърде повърхностни програми на подсъзнанието.

Към най-повърхностните програми на подсъзнанието се отнасят онези, които са на нивото на представите /ментални или емоционални/. Думата "представа" в съвременния език постепенно се заменя от термина "модел". Същността на проблема е в това, че ако не успеем да разберем нещо или непосредствено да го почувствуваме, се опитваме да си го представим като го уподобяваме на нещо вече познато. "Кажи ни на какво е подобно Царството небесно" - запитали Христос Неговите ученици. Въпросът е поставен правилно, тъй като е невъзможно да се обясни на земен човек какво е Царство небесно. Притчата се отличава от модела по това, че тя не прикрива своята условност, тоест — зад притчата стои нещо, което не е изразено чрез преки образи; зад модела, обаче, не стои нищо ирационално. Притчата, според дзен, е палец, който показва луната, а модел на луната е нейното изображение.

По този начин разликата между представата /ментална или емоционална/ от същностното знание и възприятие е такава, каквато е разликата между изображение на луна и самата луна. Когато човек същностно знае, той е в особено състояние и на него не са му необходими никакви доказателства за това знание. "Когато Аз дойда, всички Мои ученици ще Ме познаят", казва Христос. Но езотеричната западна традиция е основана не на същностното възприятие и познание, а на моделирането както на зрението, така и на чувствата. И наистина, как да отдадем предимство на единия от двата начина на познание? И двата са неадекватни по различен начин. Необходим е много изострен ментален апарат, за да се научим да сравняваме несравнимото, за да установим кое е принципно лъжливо, и главно - да отговоряме на съвършено безсмислени въпроси. Проблемът е там, че на екзистенциални /същностни/ въпроси отговорите могат да се дадат само в термините на същностното възприятие. "Обективно" съществуват само ментални модели, затова въпросът: съществува ли Бог в обективен аспект е безсмислен, тъй като съществуват моде-ли на света, в които Той съществува. Но има и модели, в които Него го няма. И всички тези модели са донякъде адекватни, донякъде - не, но нито един от тях не обхваща цялата истина. Истината задължително е същностна, тъй като тя е субективна. За мен Бог съществува в два аспекта: като част от моята ментална картина на света и в този смисъл аз съм атеист, или у мен има някаква вяра в същностен план, тоест аз Го възприемам непосредствено, и в този смисъл вярвам, тоест — аз съм просветлен.

За щастие, съществува прецизен механизъм, позволяващ ни да задълбочим представите си, превръщайки ги в същностни явления на психическия живот. Този механизъм можем да наречем програма за същностно задълбочаване, която изцяло принадлежи на най-дълбоки подсъзнателни пластове, тъй като подсъзнанието внимателно предпазва съзнанието от същностни преживявания. Съществуването на тази програма може да доведе до ситуация да си представяте, че сте влюбен. Това умение, обаче, не е дадено на всекиго. По-често става така, че подобна дейност създава голяма, разчленена и напълно ментална картина на влюбеност. Същото се отнася и за познанието. Вие може да сте завършили психология, детайлно да сте изучили психоанализата на Фройд, трансактния анализ на Берн и теорията на дейността на Леонтиев, и въпреки това да имате само ментална представа за съществуващите в психологията насоки. Това означава, че дипломиран психолог може да интерпретира по формални признаци поведението и вътрешните мотиви на даден човек по Фройд или по Берн, но в него няма да има правилни вътрешни критерии за тази интерпретация. Същностното знание за съответните психологически концепции /но не за човек!/ се появява тогава, когато психологът, виждайки конкретен човек с пълна вътрешна увереност тълкува поведението му по Фройд, Берн или Леонтиев.

Създаването на нова подсъзнателна програма може да бъде представено по следния начин. Човек съзнателно построява ментална програма, тоест представя си какви точно действия /външни и вътрешни/ би желал да извърши, след което опитва да включи към тази програма програмата за същностно задълбочаване.

Съзнанието може да моделира условни рефлекси, тоест — да създава нови програми чрез "слепване" на стари, така че завършването на една програма да води до задействане на друга.

Съзнанието, също така, може да повиши значението на някои програми като постоянно ги включва в употреба. Това, впрочем, е един от простите видове медитация. За понижаване пък на значимостта на дадени програми те трябва да бъдат задействувани колкото се може по-рядко, а в случай че ги включваме подсъзнателно - на входа на съзнанието да пренебрегваме техния информационно-енергиен импулс, като превключваме вниманието си върху нещо друго.

По този начин децата биват отучвани от лоши привички.

Съзнанието е в състояние да преобразува структурата на вече съществуваща програма като промени програмите, които я включват в действие и така реакция на злоба, например, ще бъде заменена от реакция на огорчение. Но за целта е необходимо да осъзнаем дадената програма и нейната структура като реално съществуваща вътре в нас. А това осъзнаване става по косвени признаци.

Голяма е ролята на съзнанието при унищожаване на вече създадени програми, останали под еволюционното ни равнище, но все още присъствуващи в подсъзнанието поради неговата консервативност. Това засяга проблема за вътрешното зло у човека. Създадената програма трябва да бъде "изгорена" или преобразувана в друга. В противен случай тя ще се адаптира към подсъзнанието и ще почне да отравя психиката. За да илюстрираме необичайното разпространение и важността на това явление, ще посочим два примера: програмата за получаване на удоволствия и програмата за лъжливо самоутвърждаване.

В стабилните периоди на своя живот човек свиква с определен род удоволствия, възникващи при задоволяване на желанията. В даден момент еволюционната роля на тези програми-потребности се изчерпва, те престават да създават желания и човек се лишава от удоволствието да ги включва в действие. Вярната реакция в този случай е тези програми да бъдат игнорирани. Но ако човек има силно желание да получава удоволствия, той ще се опита да възкреси умрелите, но не изгорени програми-потребности с напразната надежда, че те отново ще започнат да му доставят сладки желания!

Освен това мъртвата програма е в състояние да създаде мъртвородени желания... Според учението на карма-йога, човек изобщо не е задължен да живее добре, да получава удоволствия и да бъде винаги щастлив. Човек е длъжен единствено да се труди, да преминава внимателно през всяка житейска ситуация и да се грижи за своя духовен растеж. Що се отнася до помощ от съдбата, за това по-добре е изобщо да не мислим!

Самоутвърждаването е потребност от твърде високо духовно ниво и практически играе ролята на камшик, създавайки ни напрежение по духовния път; самоутвърждаване като положителен момент, като "сладкиш за нафада" не съществува или съществува за много кратко време. Но твърде често в резултат от опитите на подсъзнанието да адаптира човешката психика към дадена ситуация, програмата за самоутвърждаване започва да го притиска твърде силно. Тогава възниква програма за лъжливо самоутвърждаване, чиято цел е постоянното повишаване на самооценката. Тази програма е твърде мощна и незабележима за съзнанието, и притежава свойство да разрушава контактите с други хора. Тя обикновено възниква на мястото на мъртва програма за самоутвърждаване, която е изисквала нещо необходимо за него на тогавашното му духовно равнище. Но в един чудесен ден човекът е надраснал тази програма, тя е била заменена с друга, а тялото на старата програма е било изгорено от съзнанието и уродливо се е адаптирало в подсъзнанието.

Връщайки се към ролята на съзнанието за унищожаване на остарели програми, ще забележим още нещо. Духът в нужния момент така или иначе напълно ще унищожи остарялата програма. Обаче в този случай има две "но". Първо, възможностите на духа са ограничени. Той винаги действува меко и деликатно, дава само общи насоки на развитие, а подсъзнанието е консервативно и не желае промени. Съзнанието може да локализира "тесните места", да изтласка лошите навици и да отправи в тази посока значителни душевни сили. Те са способни за кратко време да преодолеят съпротивата на подсъзнанието. И второ, процесът на еволюция е така конструиран, че всичко, което съществува в човека, трябва да бъде подчинено на неговото еволюционно развитие и, в частност, на силите на съзнанието. И ако индивидуалното висше "аз" сметне, че дадената мъртва програма трябва да бъде окончателно унищожена от силите на съзнанието, то може да предаде пълномощията на световното "аз", тоест - на Брахман. Той вече ще действува отвън, а това означава, че човек ще бъде подложен на ударите на съдбата до онзи момент, когато той сам намери сили да изгори — и то напълно съзнателно! - своята остаряла и мъртва програма.

Авесалом Подводни - Карма и подсъзнание