Последователи

понеделник, 1 януари 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 105



Eddie Murphy The Egyptian




Независимо колко бързо бягаме, миналото ни винаги стига до нас. Единственото, което можем да направим, е да изградим свят, в който бихме искали да се върнем. ~ Manly P. Hall (Дневни думи на мъдростта 1997, 6 януари)

                                 


"Познайте света в себе си. Никога не търсете себе си в света, защото така ще прожектирате своята илюзия." ~ Египетската книга на мъртвите





"Не забравяйте, че тъмнината не винаги е равна на злото, точно както светлината не винаги носи добро". ~ P.C. Cast

                 


"Пазете ме далеч от мъдростта, която не плаче, философията, която не се смее, и величието, което не се покланя пред децата." ~ Kahlil Gibran








"Вселената е психическа - държана в ума на всички". ~ Кибалион



Докато умът остава тъмен килер ние оставаме малки деца, и ще продължим да се страхуваме от това, което е в тъмния килер. ~ Манли П. Хол (Мистичният лабиринт на мисълта 1970 г., стр. 4)



"Мирът не е нещо, което желаете, това е нещо, което правите, нещо, което създавате, нещо, което сте, и нещо, което давате." -Джон Ленън






"Нищо не почива, всичко се движи, всичко вибрира". ~ Кибалион "


Ако искате да откриете тайните на Вселената, мислете по отношение на енергията, честотата и вибрациите." ~ Никола Тесла 

Клетките в тялото вибрират. Нищо не почива, колкото по-високо вибрираш, толкова по-голямо е въздействието върху съзнанието. Намаляването на вибрациите е по същество като понижаване на вибрационната скорост като организъм и духовно същество. Това е намаляване на съзнанието. ~ Кристофър Нюпорт Брекет


"Не се отвръщайте. Дръжте погледа си на превръзката. Това е мястото, където светлината навлиза в теб. 


- Руми
                           




Ако извадиш това, което е вътре в теб, това, което е вътре в теб, ще бъде Твоето спасение. Ако не извадиш онова, което е вътре в теб, то това, което в теб ще те унищожи. ~ The Gospel of Thomas (Gnostic)





Ритуалът е възприемането на мит. И като участвате в ритуала, вие участвате в мита. И тъй като митът е прожекция на дълбоката мъдрост на психиката, като участваш в ритуал, участваш в мита - ти всъщност се съгласяваш с тази мъдрост, която е вътрешно присъщата на теб мъдрост , Вашето съзнание се проявява отново към мъдростта на собствения ви живот. Мисля, че ритуалът е ужасно важен. Джоузеф Кембъл



"Ако нашата религия се основава на спасение, нашите главни емоции ще бъдат страх и трепет. Ако нашата религия се основава на чудо, нашата главна емоция ще бъде благодарност. "~ Карл Юнг






"Светлият войн знае значението на интуицията. В средата на битката няма време да мисли за ударите на врага и затова използва инстинкта си и се подчинява на своя ангел". ~ Пауло Коелю




"Светът е сцена и всички мъже и жени са само играчи, имат изходи и входове и един човек в неговото време играе много роли ..." ~ Уилям Шекспир


Ще ангажираме вниманието ви над друг аспект от общата картина: програмирането на индивида от външни фактори, в частност свръх информацията, с която бива затрупвана неговата лява хемисфера (за сметка на дясната) . Не зная как е точния термин, за целта ще си компилирам свой собствен:

Create term (LHO);

Което ще значи „Left Hemisphere Overactive” (Свръх активност на лявата хемисфера). След като вече съм декларирал този термин може да продължа нататък J

И така нека за започнем с нашето „светло” бъдеще – децата, понеже ми прави впечатление, че по-възрастните имаме перманентен навик да ги хулим , че „те не стават”. Интересно ми е какво вие шибани блокажи разбирате под формулировката „да ставаш”, аз ще ви кажа какво разбирате: тези ви разбирания са равни на това да пикаеш, да си гледаш члена и да си мислиш, че знаеш всичко за половата система при човек! Според един средностатистически блокирал чичка, децата не стават щот’ я не можело да пие, я се обличало като педеруга и правело женски чупки, я слушало Криско и Васко педераста… ами да чиче, ти си вече остаряла програма, новите програмирани копия са от такъв клас. А кой го програмира това дете? Телевизора разбира се! Но кой го купи с гордост, все едно е купил фабрика за вълнени чорапи – ТИ РАЗБИРА СЕ! Ако говорим на софтуерен език: старите програми не са съвместими със новата операционна система (OS). Всъщност истината е, че новата OS не харесва старите програми, за нея се пишат нови свежи програми и то с любов, присвоила булева стойност.



Началото: True/false


За да почне да функционира правилно една нова програма трябва да се подложи на редица тестове, за да се види на кой ред от кода се получат грешки и какви са причините да се случва така. Новата програма = новородено дете. Началния програминг започва със цветове, образи и пластмасови играчки, това са първите абстракции, с които невръстния ум се сблъсква, идеята е да може той да ги транслира и запамети дълбоко в подсъзнателните регистри, в един далечен период от светлото му бъдеще, те ще са нужни на OS за да налага контрол върху неговия ум, на чисто символно-архетипно ниво. Невинната детска игра с пластмасови играчки-динозавърчета и червено/сини спайдърмени е първият модул от програмирането. Не е ли странно: инкарниранте се тук в 3D, некви огромни влечуги в бели манти ви транспортират някъде, дават ви на некви други, които моментално ви откарват някъде, където веднага ви поставят в кошетка, тя е вашия „мини затвор”, добре дошъл у дома! Нашият дом – нашият ЗАТВОР! Чувството, че си затворник се засилва, когато виждаш как постоянно тия хора те надзирават, ти плачеш защото това е ужасяващо за теб, та до сега си бил в друга плътност, бил си къде ли не и бам – натикали са те в некъв кафез, в който те наблюдават денонощно. И това не е всичко, тия ти приказват тотално безсмислени неща и постоянно ти носят някакви безсмислени „дарове”. След определен период от време разбираш, че лежиш в мини затвора си и е време „да станеш” и в рамките на „помещението си” да научиш определени неща, като на този етап е нужно просто да изучиш 1-2 звука и концепцията „True/False”. След това може да ти позволят да излезеш от килийката си, но това изобщо няма да означава, че ще си free, просто сега ще те разхождат, но с “гривна” на крака. Външния свят е опасно място за теб.
                       


Фаза 2: Социумна интеграция

Вече сте проходили, махнали са ви „гривната” от крака, можете да мислите logical и да говорите като тях, наиграли сте се на пластмасовите им играчки (нека поясня едно нещо: реалността ни е „пластмасова” имитация, всекидневно виждаме пластмасовите ѝ изделия, замислете се: като малки ни дават фалшиви пластмасови играчки и ни карат да имитираме работещи хора, OMFHS! – подготвят ни за шибаната система, драгите ни родители... Не, не ги съдете, те също са били програмирани по този начин, просто ума им е обучен така… те са старите програми, а ние наследяваме тяхното ядро от данни, което имаме за цел да ъпгрейднем и адаптираме към новата OS.И да, ние също ще станем стари програми след даден период, процедурата нататък ви е ясна). Сега идва реда да ви интегрират с другите нови програмки, да си играйкате заедно, отново с играчки, но вече под зоркото око на угоени лелки в бели роби, които за най-малкото нарушение ще ви санкционират я с побой, я с друго физио-психическо наказание. Не зная дали сега я има тази оценяваща система, но едно време на нас ни слагаха черни и червени точки. Хлапетата, които не нарушаваха OS правилата получаваха червени точки и когато техните родители идваха да си ги прибират, получаваха куп публични хвалебствия тип „О, той е прекрасна ПРОГРАМА, OS ще се радва да работи с него!”. Черните точки ги получавахме тия, които нарушавахме системните разпоредби (още тогава Висшия ми Аз е давал импулс, че трябва да се насоча към индивидуалното), и под нарушения разбирайте „да се разходиш извън оградата на детската градина за 5 секунди и клюкарчето на групата да те report-не на озверелите негативни лелки”. Следва наказание с черна точка и физическа саморазправа, и въпреки това си ги слагах на кура тия шибани негативни лелки, след като ме пуснеха им казвах истината в очите… и така черна точка след черна точка, водещи до много чернота в съзнанието, еманираща физически и превръщайки те в „черна овца”. Без да отварям скоба искам да изразя мнението си с погнуса за най-омразния ми социум елемент: гъзоблизците-доносници, те пребивават навсякъде – в детската градина, училището, казармата, работата и блока/кооперацията. Системата знае всичко за вашите самоволия благодарение на тях, дори ги поощрява като ги нарича „бдителния отговорен гражданин”. Това е най-хейтвания елемент в социума, да ги изгориш на клада с кеф, под звуците на парче Death Metal. Виртуалната среда, която ползваме също е снабдена със „report problem” опция, когато ви забие някоя програма на компа или се държи съмнително веднага се появява прозорчето, което ви уведомява, че програмата е неадекватна спрямо ОS-a и трябва да бъде терминирана, и между другото можете да се почувствате „отговорен системен потребител” като рипортнете за тоя проблем на разработчиците на OS-a. А във фейсбук, социалната шпионска мрежа номер 1, в нея също има такива опции, ако някой не ви кефи к’ви ги дрънка, веднага може да се съберете 4-5 отговорни шибаняка и да го рипортнете на администраторите, профила му веднага ще бъде деактивиран и оня ще го издуха. Ето вчера мои приятел ми сподели, че е споделил на стената си тази картинка, която била рипортната от някой засегнат мразещ да чете гражданин като „violation of the fuckin facebook rules”.FB(I) не иска ти да четеш!
Лично за мен постъпването в детска градина бе голям шок за Аза, спомена който имам е, че съм ревал много, а и тая гадна миризма на пластмаса и пластилин примесени с вкус на попара и изпотени зли лелки, ужасно самоубийство!

             


           

Вече сте започнали да давате сериозна заявка към сървъра, че мислите логично, но още ви липсва нещо, време е за началното логическо програмиране, време да започнете да ходите на училище, време е да свиквате със солиден товар на гърба, та един ден ще сте като самият Атлас, ще носите системата на плещите си, so загрявайте още от сега.
Не е нужно да сте програмист за да знаете, че една програма като символи се състои от букви и цифри, и кое мислите, че е първото нещо на което ви учат в 1-ви клас? Разбира се, да четете и да смятате, това е! Колко е яко да можеш да четеш и пишеш, а си толкова малък, а какви големи компютри е имало, колкото цяла стая, ти си еволюцията, браво! Сега можеш да напишеш своята първа собствена команда „Hello Fuckin' World!”. Тук вече си разбрал, че няма червени/черни точки, а оценки и то такива, които ако не са високи ще ти попречат да минаваш в следващо ниво, а твоите родители не искат това. Така, че трябва да се напънеш (което в бъдещ етап ще доведе до хемороиди) и да дадеш всичко от себе си (през целия си живот ще даваш всичко от себе си и после ще е нормално да се чувстван като „изстискан лимон”) на/за системата. Тук има и друга екстра: амнезия от твоето раждане се е засилила и ти не се сещаш как идват децата на тоя свят и всеки въпрос към родителите ти на тая тема е посрещан с насмешка. За твое щастие, обаче порно каналите по кабеларката са поне 10-15, а паролата за тях е „1234”, понеже на инструкцията за употреба пише к’ва е паролата по default, а баща ти е толкоз тъп, че не знае как се въвежда нова парола. Не е случайност, че инструкциите за употреба са толкова „kids friendly”, порно индустрията все пак се държи от същите хомосексуалисти, които дават и банковите кредитите. Всъщност дори и да си дете, което не гледа порно канали със своите връстници, то по анимационните канали също има яко порно елементи, само, че те са замаскирани в бекграунда. Има хиляди експоузнати случая на „сублиминално секс програмиране”. За пример - компанията „Дисни” е върха на сладоледа в това отношение, съмнявам се, че не ми вярвате, но ако има такива просто си направете шибания труд и потърсете в интернет за това, ще се шокирате от резултатите. За това давайте на детето си да гледа само MTV (това беше черен хумор)! Другата нелепа тъпотия е знака „(+18)”, които се поставя когато на екрана се вихрят голи каки и голи чичковци без чорап на атрибута. Предполагам, че на земята няма човек, който да е чакал да стане на +18, че да гледа порно, или пък да чака да стане на +21 да пие бира, хахаха! Макар, че на жалка нация като USA не и пречи да пропагандира това с елементарните си тийн филмета, където слаботелесен очилатко чака да стане на +18 и да го целуне някоя красавица, а секс да правят след +20 и година по-късно да изпият първите си бири! Да не се хваля ама на 18 вече бях изгледал солидно количество порнографски филми, знаех поне 10 от по-известните порно актриси. Да сега осъзнавам, че и аз съм бил сексуално програмиран, един успешен продукт на системата, powered by Империята Орион.
В наши дни на 13 вече секса е нещо нормално, въртенето на козче и бързата свирка в тоалетните през голямото междучасие си е нещо нормално. Мангалите в това отношение са царе, на 13 години циганката вече е създала 10 примитивно написани програми с множество бъгове и зле написан код.
След някоя годинка в основното училище поетапно ви запознават и с другите предмети като: предисторията на социума (която по незнайни причини е фалшифицирана, просто не се налага да знаете своите root и произход), заобикалящата среда (чиста пластмаса) и не на последно място физичните закони, благодарение на които вие ще осъзнаете, че не може да летите, не може да се телепортирате и общо взето не можете да правите нищо, освен да функционирате в самата OS, вие не сте Хари Потър! Часовете по физическо са чиста благодат за тялото ви, които мразите, щот’ пушите и пиете и днес ви е кофти ден, а музиката и рисуването са бахти шита, та няма да ставате музикант я, или пък да рисувате, то вече всичко е нарисувано!
Това, което прочетох вчера за новите реформи в образованието направо ме шокира: САЩ, които притежават марионетното ни правителство, са успели да подменят историята ни, и дори вече са интегрирали хари потъровците и разните си там бавно развиващи истории за супер герои в нашите учебници. Разбира се всичко е за сметка на нашите творби, които ще изчезват лека-полека. С две думи в учебниците ни влиза Холивуд, най-голямата програмираща машина на Земята. Но не се тревожете, има и още:

Часовете по МУЗИКА, РИСУВАНЕ и ФИЗИЧЕСКО ще бъдат намалени, а часовете по МАТЕМАТИКА и КОМПЮТЪРНО МОДЕЛИРАНЕ/ПРОГРАМИРАНЕ ще бъдат увеличени! УРА! УРА! УРА! Супер нали? Сега ще се превърнем в обездвижени тлъсти плужеци с LHO. Какво говори това за прекрасното ни бъдеще? Нищо хубаво!

Все повече и повече ни насочват и „закотвят” в лявата хемисфера на мозъка, искат ние да станем логически изчислителни машини и нищо повече. Музиката, рисуването, писането са изцяло ориентирани в развитието на дясната хемисфера, а физическата подготовка тонизира тялото, засилва имунитета и метаболизма като цяло. Но защо са ни, след като ще ставаме шибани логически програми за изчисление!
Перфектния баланс е когато човек развива равномерно тялото и духа си, в това число и лявата и дясната хемисфери, като чете,пише, смята, рисува, пее, разсъждава и спортува. Перфектния дисбаланс, този към, който ни насочват, е да си в постоянен LHO, подтисната дясна хемисфера и с наднормено тегло, like this:

                          














Мета програмиране: Университет и казарма

Не всичко, което лети вече се яде и пие (общо взето това е най-голямата мъдрост, която
научвате в университета). Един пълноценно програмиран човек задължително трябва да е минал от там. На другата страна в живота пък беше казармата, където програмирането си бе меко казано „лай_яно”, но в края на краищата си бе работещо на 1000%. Тези, които ги беше страх от постъпването в казармата, задължително се записваха за висше и учеха по 10 години, само и само да не попаднат в тоя ад, разбирам ги, те са посерковци в живота и са ръководени от страха си. Аз разбира се нямах страхове от казармата и реших да я изкарам. Там наистина програмирането и унижението бе брутално и напълно безсмислено. Аз и преди да влеза там можех да си оправям леглото, и преди казармата не съм бил ПЕДЕРАСТ.
         




Престанете да се осирате с плоски цитати тип „искам да върнат казармите!”, видиш ли нямало казарма и сега децата ставали некадърни педерасти, това не е вярно, който си е педераст си е педераст, за това е виновна социално-фамилната обстановка и генетичната предразположеност на индивида, а не малоумно-затъпяващата казарма. Добре, че я премахнаха! Един Висш Аз има много видове инкарнации, в това число и такива, които са с обратна резба, колкото и да протестират малоумните ви умове, това няма да разреши „проблема”, понеже не вие решавате това, и да „кервана си върви и кучетата си лаят” е много уместно в случая. Като бях в казармата имахме няколко момчета „меки китки” и к'во? 
              


Най-бруталното програмиране, над което съм бил подлаган е това във шибаната казарма!!!! След първите 45 дни, след клетвата, когато излязох в първата си отпуска аз мислех само за казармата, хората не разбират това и ти казват „издухал си се!”. Издухал съм се с на майка ти сливата. Програмираха ме като псе, че да се науча да се провиквам, че това съм Аз и, че винаги „слушам” заповедите на елементарни мустакати фатмаци. Просто това беше най-кратката и ефективна форма на мозъчна промивка. Тези от вас, които са чели материали за програмирането „Монарх” и ходили в казарма ще намерят много сходни елементи – унижението, дисоциацията, поощренията/наказанията, системното повтаряне на едни и същи фрази, например „ти не си тук за да мислиш” и т.н. и т.н… (между другото това ти е повтаряно и в сферата на труда, явно е неква псевдо-житейска мъдрост).

            


Всичко щеше да е толкова прекрасно, ако всичко, за което ви учиха бе истина. Честно казано повечето хора си умират без да осъзнаят пластмасовата лъжа, в която се намират, някой пък се усещат като станат на 70. И ако до сега си си мислел, че не си свободен, то почакай да поробуваш 10-20 годинки в/за системата, тогава ще осъзнаеш, че до сега си бил много по-свободен от колкото си сега. Искаш да изкарваш пари, с които да живееш в свободното си време, но де факто такова не ти остава, а и парите са малко, те не стигат за околосветско пътешествие, а само за малка обиколка от вас до кварталната бакалия :/

 „Аза не е затворник, Аза е свободна птица, която е затворена в кафез. Намерете ключа и се разкарайте от тук по дяволите!”

http://spectator-bg.blogspot.bg/

              




Trumppeachment 2018 or not everybody wants to see America Great!




Човек, който властва над другите, губи своята лична свобода

Френсис Бейкън (1561 — 1626)

                   


          



Целият космос се съдържа в една дупка в сърцето • Шри Рамана Махарши


"Когато наистина почувствате тази равна любов към всички, когато сърцето ви се разшири толкова много, че обхваща цялото творение, със сигурност няма да се почувствате като да се откажете от това или онова. Вие просто ще отстъпите от светския живот като узряла плодова капка от клона на едно дърво. Ще почувствате, че целият свят е вашият дом. " Рамана Махарши


Геометрията е едно и вечно свети в ума на Бога. Този дял от него, предоставен на хората, е една от причините, поради които човечеството е образ на Бога. Йоханес Кеплер



Същността/Есенцията на математиката се крие в нейната свобода. -Georg Cantor


"В природата на Съществото е да търси приключение в Приемането (Превръщането си/Изграждането си), и то е в природата да търси мир в това Същество". -Nisargadatta Maharaj


Проявявайте Божествеността в себе си и всичко(в света - бел.ред.) ще бъде хармонично подредено около нея. ~ Свами Вивекананда (1863 - 1902 г.)


Магията има сила да изпита и да разбере нещата, които са недостъпни за човешкия разум. За магията е голяма тайна мъдростта, точно както Разумът е голяма публична нечистота. ~ Парацелз / Теофраст от Хоченейм (1493 - 1541)


"Аз съм част от светлината и това е музиката. Светлината изпълва шестте ми сетива: Виждам, чувам, усещам, помирисвам, докосвам и мисля. Мисленето за това означава моето шесто чувство. Частиците от Светлината са написани бележки. Светкавицата може да бъде цяла соната. Хиляда топки за осветяване е концерт .. За този концерт създадох топка светкавица, която може да се чуе на ледените върхове на Хималаите. "~ Никола Тесла 1856-1943.


"Въображението е Златната пътека към всякъде". ~ Терънс Макенна (1946 г. - 2000 г.)


Целият космос се съдържа в еднин много малък точков отвор в сърцето • Шри Рамана Махарши


"Дърветата са нашите бели дробове, реките нашата циркулация, въздуха нашият дъх и земята нашето тяло." ~ Дийпак Чопра



Краят на всяка дисциплина е, че човекът трябва да бъде истински себе си и да постигне мир в собствената си душа. Когато е направил това, универсалният Дух ще бъде близо до него и той ще намери това, което целият свят търси. ~ Manly P. Hall (Дневни думи на мъдростта 1997, 26 декември)




Barack Obama's Genie

Основи на програмирането

           

Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят. 


Интересно откритие е, че човешкият геном не съдържа очакваните 100 000 – 140 000 гени (сегментите от ДНК, които отговарят за производството на амино-киселини и протеини), а само някакви си 30 000 +/ – малко повече от два пъти в сравнение с 13 601 гена на плодова мушица и едва 50 процента повече от тези на кръглите червеи – 19 098. Какво падение от върха на геномното Дърво на Живота!


Тялото не създава съзнанието, а обратното, ДНК е точно толкова съзнанието, колкото тя (ДНК), е тялото. Без съзнанието, тялото не би съществувало. Вие сте буквално това, което мислите.

Програмирането (в стил Монарх) добавя нова ДНК към вашата първоначална и то може да бъде вкарано или директно чрез тялото, или нефизически от астрала. Тъй като съзнанието създава и контролира тялото, програмирането винаги може да бъде разгадано или отключено, защото съзнанието е много по-силно от изкуствените елементи, добавени към тялото, или прикачени към мисловния модел от програмиращите. Програмирането може да разбие на части съзнанието и да сложи бариери пред него, но то никога не може да го превземе за постоянно. В случая приравнете „програмиране“ към „обсебване“ и приложете модела, който обясних в началото и ще разберете как никога не може да има абсолютен контрол над някой 24/7 само и единствено с този метод. Всичко външно, никога не може да сработи на абсолютно ниво с дадено съзнание.

Какво общо има програмирането с настоящата тема? Много.

Защото програмирането се опитва да надхитри системата по един много лукав начин, който работи или поне да кажем, че работи достатъчно добре за постигането на дадени цели. И в случая, това се явява много удобен пример, с който можем да обясним и това, което искам в настоящата тема.

Да видим...

Първоначална ДНК

Първоначалната ДНК на долната схема е тази, с която сте се родили. За нея говорих в началото на материала. Тя е физическият сбор от всички ваши модели на съзнанието, удобно сбити в една двойна спирала. Първоначалната ви ДНК е вашата лична честота. Във физиката, честотата се дефинира като брой трептения за единица време. Човешкото тяло е електромагнитно по природа. Както обясних, вашето ДНК е уникално само за вас самите. Следователно ДНК-то ви е една електромагнитна честота, която е точно настроена само към вашия уникален мисловен модел. Ето защо е възможно физически да се намери всеки един човек (или друга форма на живот) на тази планета. Може да бъде използвано рожденото ви име, или проба от кръвта ви, или телесна тъкан, всяко едно от което ще даде много точен ДНК-отпечатък. Веднъж щом тази информация е придобита, ДНК-то ви, или честотата ви, бива впоследствие вкарана в един... да кажем „езотеричен компютър“, и вашето местонахождение може да бъде открито веднага. Това не е бъдеща технология, това се случва в момента. Разбира се тази информация никога няма да бъде оповестена масово и никога не би могло да бъде използвана „законно“, защото тогава правителството трябва да признае, че разполага с нея. Подобно на най-добрите военни оръжия, тя се използва тайно.

            



Добавена ДНК

Добавената ДНК се състои и от импланти (хардуер), и от програмирани задачи (софтуер). Добавената ДНК става част от честотата ви, въпреки че наподобява повече на удължение на честотата ви. Мислете за нея като пристройка към една къща. Основната част от къщата все още си функционира изцяло, докато новото крило се строи. Добавката, освен това, е напълно изолирана от къщата и следователно вие можете да продължавате да си гледате работата без каквито и да било разсейващи фактори от тази нова добавка. При човешкото програмиране, добавката към ДНК-то ви се „изгражда“, когато сте в ранна възраст и после вратата се заключва, така че да не може да влезете. Въпреки всичко, вратата си остава врата и подходящия ключ ще ви даде достъп до тази скрита област.

Активиращ спусък (trigger)


Той може да бъде даден цвят, дума, фраза, лице, буква, телефонно обаждане, песен, миризма... каквото се сетите. Активиращият ключ е парченце информация, което е било програмирано във вас. Когато този активиращ ключ ви се представя в едно нормално съзнателно състояние, това задейства една поредица от събития вътре във вас, която отваря първият етап на дадена програма, която ще бъде стартирана. Мислете за това като за един сценичен работник на снимачната площадка. Той има конкретна задача или група от задачи, които да изпълнява, но няма да започне докато той/тя не получи сигнал от режисьора. Активиращият спусък за една програма е това, което е сигнала на режисьора за сценичния работник. Програмата си стои вътре в човека, но не може да започне докато не получи подходящия активиращ ключ или сигнал.

Програма

Програмата е поредица от инициативи или стъпки, които са вкарани директно в генетичния ви код, или вашето ДНК. Програмите могат да бъдат поставяни и в самия мисловен модел и в клетъчната структура, без да променят ДНК-то ви. Например Microsoft Word е програма, обработваща думи. Тя се съхранява на твърдия диск на компютъра ви, но си стои там, правейки точно нищо докато не я активирате. ДНК-то е харда на човешкото тяло – там се съдържа всичката информация, включително и паметта. Една програма, която е била вкарана в ДНК-то, мисловния ви модел или клетъчната ви структура просто ще си седи там, правейки нищо, докато не се активира чрез получаване на правилния активиращ спусък.

Сексуалната страна на програмирането

Обикновено, програмирането е завършено, когато се отваря най-ниската чакра. Това е най-лесният начин за навлизане в честотата на човека. От основата е най-лесно да се изпраща информация нагоре през системата от чакри, следвайки естествения поток на физическата енергия на човека. По време на сексуалната стимулация, тази област, естествения канал за основните енергии на съзиданието, се „отваря“.

Това е и основната енергия на съзиданието, която е „хваната в плен“ по време на даден сексуален магически ритуал и после пренасочена, за да създаде специфични проявления в тази физическа реалност. Това понякога се причислява към т. нар. „сексуални магии“. Който и да контролира тази сексуална енергия, контролира и много от това, което може да бъде създадено в тази реалност.

Жената става като вакуум когато вагината (или вортекса) се отваря. Когато мъжът е проникнал в нея, енергията му е изпратена навън през вортекса, за да създава. В момента на оргазъм насочената мисъл може да бъде задвижена към нефизическата област, за да създаде и доведе до физическо проявление в тази реалност. Могат да бъдат визуализирани или създадени различни символи в областта на гениталиите или принципно в тялото, за да засилят процеса на създаването. Ето защо, татуировки, рисувани картини и белези, понякога са поставяни върху тялото по време на ритуалните церемонии. Някои хора носят тези белези, продължавайки да изпълняват тяхното програмиране.

Ето защо библията учи, че секса трябва да бъде използван само за създаване на потомство. Ограничавайки хората в това, което „трябва“ и което „не трябва“ да бъде правено със сексуалността, има малък шанс, същите тези хора да открият предназначението на сексуалната енергия освен за създаването на потомство. Брилянтно измислено – хората са контролирани в техните собствени спални посредством вината.

С настъпването на „сексуалната революция“, по-приемливо става правенето на секс за удоволствие и основната обществена норма се превръща в „ако изпитваш удоволствие, прави го“. Отново разсейване на хората.

Докато хората са заети да „изпитват удоволствие“, рекламите, музиката, телевизионните предавания и почти всичко, за което бихте могли да си помислите, е режисирано така, че да държи сексуалната чакра широко отворена за вмъкване и imprint-ване на идеи и честоти за контрол на съзнанието. Това отново разсейва хората от откриването на истинското предназначение на съзидателните им сили.

За тези, които все още са на другата пътечка, съществува само обета за целибат. Със съзнание насочено далеч от коренната чакра, все още има малък шанс за тези хора да открият как да използват сексуалната енергия в най-висшите й форми. Или, някои от тези, които се смятат за „духовно извисени“, могат да изследват такива приемливи практики като тантра. В повечето случаи тези практики всъщност засилват програмирането, защото повечето от тях нямат земен произход и са създадени с идея за контрол над съзнанието по различни начини.

Хората, които са специално набелязани за контрол на съзнанието и програмиране са сексуално отворени практически още при раждането си. Децата са сексуално обучени, преди дори да разбират какво означава това. Това означава, че те биха могли да бъдат стимулирани сексуално физически, астрално или чрез сателит. В някои случаи членовете на семейството са участници в програмирането.

Много от тези деца израстват със сексуални проблеми поради несъществуването на съзнателна памет, самоблокиране на травмата или поради програмирането, което изтрива краткотрайната памет. Често това означава извънредно потисната или извънредно агресивна сексуалност.

Сексуалните мании или фетишите често са страничните ефекти на програмирането. В зависимост от пристрастията, това са уликите, които показват как е било въведено програмирането и от какъв вид е. И защото програмирането често включва болка или удоволствие, садистично-мазохистичните тенденции например са остатъчните чувства от програмирането.

Много програмирани хора имат проблеми със сексуалното отъждествяване. Мъжете може да не знаят дали са хомо или хетеросексуални, защото сексуалното им малтретиране е извършено от друг мъж в много ранна възраст. Когато индивидът е сексуално стимулиран по този начин, той няма избор освен да усеща физическото удоволствие, дори когато психическия аспект не е приятен. Това е еквивалент на изнасилването, което никога не спира. И защото мъжът е усетил сексуално удоволствие буквално от ръцете на друг мъж, той пораства мислейки си, че сексуално е привлечен към други мъже. И заради imprint-ването на мисловния модел, той може да се чувства привлечен към мъже, но не и поради причината, която той съзнателно възприема. Мъжът може да бъде хетеросексуален, но поради внушението и липсата на съзнателно познание на тези погребани преживявания, той допуска, че може би е хомосексуален.

Жените пък, често прекарват живота си опитвайки се да отработят сексуалните си проблеми с мъжете. Това може да ги доведе до многочисленни сексуални партньори или до живот подобен на този на проститутка. Обратно, програмирането може да доведе до проблеми като фригидност или страх от полови сношения. Погребаните подсъзнателни спомени за изнасилване могат да попречат на нормална сексуална връзка с какъвто и да е мъж.

Жените, сексуални-робини могат да бъдат неспособни да усещат удоволствие, защото те са тренирани да удовлетворяват други, а не себе си. Те са много добре тренирани да предчувстват всяка подробност от каквато и да е нужда преди дори да е изразена от другия. Тази отличителна черта обикновено се разпростира извън сексуалната активност преминавайки в ежедневния живот. Този тип програмиране означава, че тя ще се грижи за другите, дори това да е пагубно за нейното собствено благополучие.

И мъжете, и жените често имат проблеми със сексуалното отъждествяване – те могат да решат, че са безполови, защото така могат да бъдат сексуално стимулирани и от двата пола – и от жените, и от мъжете, които те не познават и от които са наистина привлечени. Те дори могат да опитат да подражават на възприет начин на живот, т.е. мъжете могат да имат дълга коса и да изглеждат женствени, докато жените може да приемат мъжките прически, типа мъжко тяло и дрехите. В краен случай всеки пол може да живее живота си като противоположния пол, някои дори правят множество операции на тялото си, за да подсилят imprint-натия в съзнанието мисловен модел.

Тези проблеми с отъждествяването, както и объркването как да изразят потиснатите сексуални чувства, могат да доведат до външно неизразяване на сексуалността изобщо. Има много програмирани хора, които никога не са имали съзнателни сексуални преживявания поради объркването, проблемите с ниската себеоценка, сексуалната природа, която е била възпряна или даже извратена по време на imprint-ването в съзнанието. Поради всичките безочливи, сексуални, обществени нападки, тези хора допълнително възпират сексуалните си чувства мислейки си, че „всеки го прави“ освен тях. Това е напълно невярно, просто остава неизказано, защото и мъжете, и жените се срамуват да говорят за тяхната съзнателна липса на сексуални преживявания.

Много програмирани хора имат трудности, поддържайки моногамен начин на живот, защото когато те имат посветена интимна връзка, това изкарва навън проблемите, които се опитват да избегнат. Сексът провокира тези спомени поради начина, по който е било режисирано програмирането. Това може да накара индивида да се чувства неудобно и така, вместо да се довериш на един човек, по-лесно е да бягаш от проблемите, като често сменяш партньорите си. Липсата на стабилна връзка засилва целта на програматорите, която е емоционална изолация.

Както всичко, което съществува, сексуалната дейност има много предназначения. Жизнената енергия, която е енергията, която поддържа тялото се обединява в основата на гръбнака. Оргазмът освобождава тази енергия обратно в системата, помагайки да се поддържа движението на потока. Много често, хората, които не са сексуално активни са инертни.

Сексуалната интимност между двама души представлява интимното докосване, споделянето на съзнанието. Физически докосвайки някого там, където не позволявате на друг, е отражение на докосването до дълбочините на вашето собствено съзнание. Колкото по-дълго сте с един човек и изследвате вашите взаимни ментални пространства, толкова повече това се отразява на вашето взаимно сексуално споделяне. Програмираните хора често се срамуват от този вид интимност, защото тя изкарва навън неудобните спомени.

Поддържането на сексуална връзка с един човек помага да държите настрана сексуалното малтретиране и експлоатацията. В моногамната сексуална връзка, всеки път, когато имате полово сношение, вие imprint-вате в съзнанието на другия своите честоти. Това помага да пазите други от нахлуване в честотите ви, както и предотвратява продължаването на imprint-ване от астрала или чрез сателит. Като аналогия, помислете за закупуването на една къща. Преди да я купите, колкото повече пъти посещавате къщата, толкова повече от специфичната ви енергия остава в къщата. Това отстранява енергиите на другите, помагайки ви да се подсигурите, че никой друг няма да купи къщата. Когато влезете в един новопостроен апартамент, той е енергийно стерилен, вие не можете да го наречете свой дом, не го усещате като такъв. С времето вие насищате това пространство все повече и повече със своята енергия, докато в един момент не започнете да чувствате това място като свое и да го идентифицирате като такова.

Всеки може да прави секс. Животното може да прави секс. Самият секс свързва хората с астралните нива. По време на сексуалните ритуали, хората са обучавани да правят секс с астрални същества, животни, определени партньори и многобройни такива и от двата пола. Сексът е една от най-мощните сили във вселената, подсигурявайки самопродължаването на живота в тази реалност.

По време на депрограмирането, сексуалните проблеми са най-често срещаните, защото преобладаващото програмиране е осъществено чрез сексуална активност (завършва със секс). Програмирането трябва да бъде премахнато чрез пресъздаване на процеса почти по същия начин, по който той първоначално е бил осъществен. Сексуалната чакра е изключително зле третирана по начин, който привързва хората към ниската астрална енергия. Когато индивидът е насочен единствено към „изпитване на удоволствие“, истинската цел на сексуалната активност е абсолютно пренебрегната.

Програмираните хора често се чувстват доста секси и това е изразено в аурата, което значи, че другите се отзовават на отворената сексуална чакра. Това може да означава скрито или явно сексуално внимание от другите хора (включвайки изнасилване и сексуално малтретиране), чувството да бъдеш особено привлекателен за другите и т.н. Това е част от идентичността на програмираният човек. Без значение дали той го съзнава или не, това е част от обучението. Другите реагират подсъзнателно на аурата, включително на цветовете и символизма съдържащи се в тях.

По време на депрограмирането, интеграцията на тези сексуални страни обратно в системата, може да бъде мъчителна, не само заради спомените, но и защото те са части от индивида, които не искат да се откажат от сексуалната идентичност. В някои аспекти, сексуалната идентичност е единствената идентичност. Без нея съзнателната страна се чувства изгубена и безполезна.

Сексуалните фантазии често са ключът към програмирането, за какво сте били използвани и какво ви е било направено. Вие сте програмирани да искате специфични неща, така че дори и логичния ви ум да намира определени действия за отвратителни, тези същите мисли могат да активират специфични сексуални реакции или стимулации. Ако подозирате, че сте програмирани, опитайте се да си спомните най-ранните детски сексуални фантазии. Те са следите за вашето програмиране.

Източникът на всяко нещо, което би ви се сторило странно може да идва от програмирането.

Предпоставки за всички видове програмиране – вътрешна болка/страх

Всеки, който ходи по тази планета има своя принос за разрушителните преживявания с болезнени белези. Тези събития могат да се случат при всяко стечение на обстоятелствата в живота ви, от утробата, през детството, до живота като възрастен. Може да има съзнателни спомени или такива, които се опитват да се избутат в подсъзнанието. Независимо от произхода си, те оставят техния белег, причинявайки разнообразни реакции.

Обикновено, всеки път когато някой изпита болка, там има и един скрит страх, както и чувство на безпомощност. Веднъж щом настъпи чувството за безпомощност, идва и гнева към някого, който човека чувства отговорен за създалата се ситуация. Гневът е част от режима за оцеляване, „битката“ или „полета“, който е в ствола на рептилоидния мозък. Когато полетът стане невъзможен (често мотивиран от страха), тогава оставащият избор е да се бориш, което често е задвижвано от гняв. Когато индивидът е в положение, в което той/тя не може да се бие, гневът е потиснат в съзнанието и после рано или късно – в подсъзнанието.

Както знаете, всяко нещо, което е потиснато натрупва сила. Целият потиснат гняв в края на краищата ще трябва да излезе и избие навън. И понеже е потиснат, той прекарва много време опитвайки се да избяга и ако не го направи, се изразява по разнообразни начини.

Единият от начините е да започне да „рита“ срещу другите. Хората, които правят това, обикновено са пълни с болка. Те се опитват да го изчистят от себе си отдавайки го на другите. Ако погледнете под страха, ще видите болка, а под болката, страх. Колкото по-дълбока е болката, толкова по-отчаяно този човек се опитва да нанесе болка на другите, в отчаян опит да го махне от него/нея. Емоционалната болка избива навън отдавайки емоционална болка на другите. Физическата болка е по-разпространена и в крайни случаи причинява изнасилване, осакатяване и дори и убийство.

Колкото по-чувствителен става някой, вместо да си го изкарва на другите, тенденцията е да го изкарва на себе си. Това идва под формата на един вътрешен диалог, резултата от който е ниска самостойност, самосаботаж, себеотрицание и самодеградация. Крайната вътрешна болка може да се превърне в последици като анорексия, булимия, самоосакатяване, дори и самоубийство. Човек с такъв мисловен модел е отворен към външна агресия, програмиране и само-imprint-ване.

Друга разпространена реакция на дълбоката болка е вцепеняване от болката, когато тя е потискана. Този тип реакция завършва с нечувствителност към нищо и за нищо. Хората, които притръпват за болката действат в една честотна лента от емоции без твърде много колебание за едно или друго нещо. За нетренираното око, тези хора може да изглеждат като устойчиви и спокойни, но точно под повърхността лежат всичките потиснати емоции, които само чакат, за да излязат навън. Хората, които са вцепенени към света често не могат да си припомнят неприятните случки, защото това е много болезнено. Отбягването е по-лесно. Вцепеняването причинява бездействие или предизвиква по-големи разтърсвания чрез друга травма.

Болезнените преживявания често водят до чувство на срам, че: „аз направих нещо лошо и нещо лошо трябва да ми се случи и на мен“, без значение дали го има или не. Само-imprint-ването е толкова силно, че вие никога не можете да спрете да се питате, или ако го направите, ще чувствате, че не можете да преминете през него. Срамът е и функция на ниската себестойност. Отпечатъкът би могъл да се появи навсякъде по пътя, но основно е формулиран в ранното детство.

Да си спомните първия път когато сте почувствали срам е първата стъпка към депрограмирането.

Депрограмиране

Програмите, които са вкарани в ДНК-то са скрити от съзнателния поглед на субекта. С други думи, по време на нормалния ежедневен живот на даден човек, той/тя никога не би знаел, че неестествени програми са съществували в тялото му, защото тези програми са скрити от погледа на съзнателния аз. Това е като една врата, която изчезва или се слива с декора, когато я затворите. Вратата е все още там, но вие не можете да я видите. Депрограмирането е процес, при който тези „врати“ се отварят за постоянно. Програмирането всъщност не се изтрива, защото е част от ДНК-то ви, или генетичната ви структура. Ако се опитате да изтриете програмирането, това би било същото като да изрежете част от ДНК-то ви и тялото ви ще започне физически да дегенерира. Следователно депрограмирането позволява на човек да разпознае програмите в самия него, така че да може да върне обратно контрола над съзнанието и тялото си, ако програмата се активира.


http://www.parallelreality-bg.com/

             


Да излезеш от Матрицата в 6 стъпки






Всички наши мисли преминават в черната дупка на Съзнанието, в което всички неща в материалния свят и всички техни модели и образи в крайна сметка се преживяват и после изчезват, като остават само един спомен. Вие ставате пътя, пътеката. Центърът на същността ви става ядрото, самият Източник осветява себе си със собствената си светлина. Веднъж щом се съедините с Източника в такъв вид обратна връзка, тогава ставате Източникът, няма никакво разделение между Източника, сигнала, получаващия и изпращащия.



Проявлението на първичните космически сили е вибрация която се проявява като особен звук СЛОВОТО ОМ от него произлиза идея за промяна в вечното неизменото -Времето и идея за разделяне във вечното неделимото поява на пространството, произтичащ ефект е идея за безброи много атоми/ану или патра/Те в съвкупност се
наричат МАЯ или божия сила на илюзията.Тези атоми предтсавляващи вътрешно и външно 4-те идеи са трон на духът и осветляваики ги създателят създава тази вселена.Атомът под влияние на ЧИТ (универсално знание) формира Читта или спокойно,състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.

Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и бидейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност(Сат), а другият го отблъсква от същата/ отрицателен/. Първият полюс е наречен Саттва /Буддхи/; Интелекта, който определя какво е Истина ,вторият бидейки част от Отблъскване, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас/ Ум/. Чита /одухотвореният атом/ има 5 проявления 5 фини електричества ,образуващи каузалното тяло на сина божи.
Тези 5-те привлечени от Атман(Св дух) създават магнитното поле на тялото Сатва будхи/интелект/, които определя какво е истина/. Петте електричества са ПАНЧА ТАТВИ и са причина за всички други творения в космоса.

Очите не са прозорци към душата. Те са просто устройство, което засича светлинни вълни и ги праща декодирани към мозъка ти. Същото важи за чуването, вкуса и докосването. Нашето съзнание пресъздава всичко, което виждаме, чуваме и усещаме, а също и всяка дума, която изговаряме, всяка мисъл или емоция, която минава през главите и сърцата ни. Ние живеем вътре в Матрицата на собственото си съзнание.
Но как да излезем от нея?



Знай, че майя и всичките и въздействия - от космичния интелект до тялото от груба материя - са различни от Атман. Всичко това е недействително, както миража в пустинята.Има една действителност, създадена от самата себе си, която е основата на нашето самосъзнание. Тази действителност е зрител на трите състояния на съзнанието ни и е различна от петте телесни обвивки.Тази действителност е знаещият във всички състояния на съзнанието - състоянието на бодърстване, на сънуване и на съня без сънища. Тя съзнава присъствието или отсъствието на мисловния орган, както и неговите функции. Тя е Атман.Тази действителност съзира всичко в своята собствена светлина. Нея самата никой не може да я види. Тя дава съзнание на мисловния орган и на разсъдъка, но нея никой не я просветлява.Тази действителност прониква вселената, но нея нищо не я прониква. Тя самата свети.Вселената засиява в отражението на нейната светлина.Нейното присъствие предизвиква дейността на тялото, на сетивата, на мисловния орган и на интелекта, като че ли те се подчиняват на нейната заповед. Нейната същност е вечно съзнание. Тя познава всичко - от мисълта до самото тяло. Тя познава радост и мъка и всички предмети на сетивно възприятие. Тя знае обективно всичко, така както човек знае за конкретното съществуване на една стомна.Това е Атман, Върховното същество, Прастарият. Неговото изживяване на безкрайна радост не свършва никога. Той е винаги един и същ. Той е самото съзнание. Под негова заповед работят органите и жизнените енергии.Тук, в това тяло, в пречистения мисловен орган, в тайната стаичка на разума, в безкрайната вселена вътре в сърцето, Атман засиява в своя очарователен блясък, както слънцето по обяд.Неговата светлина разкрива вселената.Той е знаещият във всички вълнения на мисълта и всички дела на отделния човек. Той е зрителят на всички дейности на тялото, на сетивните органи и на жизнената енергия. Той изглежда е тъждествен с всички тях, както огънят изглежда е тъждествен с нажежено желязно топче. И все пак той нито е активен, нито е подложен и на най-малка промяна.Атман е без раждане и смърт. Той не расте и не изчезва. Той е неизменяем, вечен. Той не умира, когато тялото се разложи. Изчезва ли въздухът,когато се счупи стомната, която го е съдържала?



Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество.]
Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи, споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая, Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се
нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение на неговия собствен Аз. Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни.
Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това
ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено . (т.е. „отпред и отзад”). ... и посред престола и около престола бяха четири животни, пълни с очи отпред и отзади." (Откровение, гл.4, ст. 6 )


Ето 6 начина, които може да ти помогнат да продължиш напред, отвъд собственото си съзнание и да изживееш нещо различно от илюзията за реалност, която то пресъздава.




1. Освободи се от илюзията, че материалният свят означава нещо

Ние сме приели тази физична форма при раждането си без да носим нищо със себе си и ще си отидем без нищо. За да излезем от Матрицата, трябва да разберем, че няма смисъл от стремежа към (и целия стрес, свързан с него) физични неща.

Животът не е развален часовник, който трябва да се оправи. Животът е преживяване. Няма смисъл от гледане назад с носталгия и съжаление за изгубени неща. Промяната е част от преживяването. Още по-малко смисъл има в тревогите за неща, които още не са се случили. Вероятно е по-добре да се фокусираме върху настоящия момент, защото той е единственото нещо, което можем да променим. Другото означава да прахосаме живота си, живеейки в миналото или в бъдещето и да пропуснем великото приключение, което се случва единствено и само СЕГА.




2. Освободи се от идеята, че ти си ти

Ние сме тук от самото начало, като звездния прах и ще имаме много форми. Айнщайн обясни, че енергията никога не умира, че тя само сменя формата си, а ние сме енергия. Когато умрем, ние сменяме формата си. Всичко е направено от вълни енергия и ние сме само модел сред вълните.
За да излезеш от Матрицата, трябва да се откажеш от разбирането, че си нещо отделно от всичко останало. Както вълната не може да е отделно от океана, ние не можем да сме отделно от цялото мироздание. Ние сме като планинските върхове, които изглеждат различно от съседните върхове, но всъщност са част от същата земя.



Разумът на мнозинството хора е дресиран с командата за отказ да проумее т. нар. “паранормални явления” . И това не е само защото не го възприема, но и по друга причина. Ако се разбере, че същества от ефирния свят ( демони , привидения и др. ) са способни да проникват в този свят и активно да действат в него, се разрушава цялата система от представи, изградени от матричните постулати. Всички обичайни методи за борба с престъпниците стават непригодни. Оттам и целият опит , натрупан в правоохраняването за векове може да се счита за нищожен…


3.Откажи се от идеята, че можеш да излезеш от Матрицата чрез ума си

Мислим си, че ако съберем достатъчно информация, можем да излезем от Матрицата, но никога не успяваме. Хващаме следващата книга, лекция или учител, винаги мислейки, че бягството е навън в света, вместо навътре, където то съществува и винаги е съществувало.
Хората се опитват да намерят просветление, следвайки религиозни правила или имитирайки различни гурута. Бягството от Матрицата обаче изисква директен достъп до информация, не чрез преживяванията на други хора. Само ти знаеш как трябва да излезеш от Матрицата и няма да се получи с мислене по въпроса.
През хилядолетията човек се е опитвал да излезе от Матрицата с молитва, медитация или дори чрез халюциногени. Опитвали сме се директно да разберем какво е светът. Това разбиране идва без думи и без съзнание. Това включва изоставяне на всичко, което съзнанието мисли, че знае и разпростиране към други форми на познание.
Така че, остави духовното търсене. Зарежи идеята, че някой знае повече от теб. Как би могъл, той не е отделно от теб? Разбирането е вътре в теб, винаги е било, но трябва да спреш да слушаш съзнанието си, за да го намериш.




4. Само с пътуване навътре ще можеш да избягаш от Матрицата

Ти си часовият, наблюдателят. Гледаш птица кацнала на дърво, докосваш дървото, усещаш грубата му кора. Тези неща се случват извън теб, те не са ти. Всъщност, твоите мисли и чувства също са обект на съзнанието, следователно и те не са ти.
Пробвай едно упражнение. Затвори очи и си кажи: Чудя се каква ще е следващата ми мисъл?
Забеляза ли разстояние между мислите? Тази тишина е съществуване отвъд егоистичното съзнание. Не можеш да стигнеш до нея с мислене, а само като отидеш отвъд мислещия ум. Това е причината медитацията да помага. Тя те учи да поставяш по-малка важност на това, което казва умът. Само в тази тишина можем да изпитаме съзнание без форма.



Атман е различен от майя - първата причина, и от нейното въздействие - вселената.Същността на Атман е чисто съзнание. Атман разкрива цялата вселена от съзнание и материя. Той самият не може да се определи. Той запазва цялото усещане за нашата идентичност през различните фази на съзнание - в будност, сънуване и спане. Той се изявява като зрител на нашето мислене.Човекът живее в окови, понеже поради невежество, смята за свой действителен Аз това,което е не-Атман. Оттук следва страданието от раждане и смърт. В своето
невежество човекът отъждествява Атман със своето тяло и смята преходното за действително. Така той храни тялото си, украсява го и го предпазва с голямо старание. Той се оплита от предметите на сетивни възприятия, както гъсеницата - от нишките на какавидата. Измамен от своето невежество, човек смесва едното с другото.Когато чистите лъчи на Атман са скрити по този начин, измаменият се отъждествява със своето тяло, което е не-Атман. Тогава раджас, която има силата да проектира измамни форми, му причинява сериозни вреди. Тя го оковава във веригите на похотта, на гнева и на други страсти.Мисленето му се изопачава. Неговото съзнание за Атман се поглъща от акулата на съвършеното невежество. Като отстъпва пред силата на раджас, той се отъждествява с многото импулси и промени на мисленето. Затова е тласкан насам-натам, веднъж изплуващ, а друг път отново потъващ в безграничното море на раждане и смърт, чиито води са размътени от отровата на сетивното преживяване. Слънчевите лъчи привличат влагата и тя образува стената от облаци, която скрива слънцето. Така изглежда, като че ли има само облаци. Също така „аз"-ът, който е породен от Атман, скрива истинската природа на Атман, така че изглежда, като че ли има само „аз". През бурен ден слънцето се поглъща напълно от плътните облаци. Тези облаци пък се подхващат от остри, мразовити пориви на вятъра. Така ужасната сила на раджас напада заблудения човек с всякакви видове страдания, когато Атман е скрит в тъмните облаци на тамас. Обвързаността на човека се причинява от силата на тамас и раджас. Измамен от тях, той погрешно смята тялото за Атман и попада на пътя, който води към смърт и прераждане. Животът на човека в този относителен свят може да се сравни с дърво. Тамас е семето.Отъждествяването на Атман с тялото му дава растеж. Желанията са листата му. Дейността е неговият сок, тялото е стъблото му. Жизнените сили са неговите големи клони, сетивните органи са малките му клони. Сетивните възприятия са цветовете му, плодовете му са страданията, предизвикани от някои негови действия. Човекът е птицата, която изяжда плодовете на дървото на живота.Обвързаността на Атман с не-Атман произлиза от невежеството и няма външна причина. Тя е без начало и ще съществува докато човек намери просветление. Докато остава в положението на такава обвързаност, той ще бъде подложен на дълга верига от мизерия,раждане, смърт, болест, немощ и други.
Тази обвързаност не се разчупва с оръжия, вятър, огън или с милиони действия. Само острият меч на познанието може да пререже тази обвързаност. Той се изковава от различаването и се наточва с чистотата на сърцето и с божествената милост.Човек трябва да изпълнява честно и с пълно себеотдаване задълженията си в своя живот така, както учат писанията. Това очиства сърцето му.Човек, чието сърце е чисто, узнава Атман. С това той унищожава до корен увивните растения, които го привързват към света.Атман живее вътре. Той не е обвързан и е отвъд всяка дейност. Човек трябва да отдели този.Атман от всеки предмет на познание, така както стрък трева се освобождава от своето листно влагалище. След това той трябва да накара да се погълнат в Атман всички явления, които образуват света от имена и форми.-Душата, която може да остане така сама в Атман, е наистина свободна.Ти никога не се отъждествяваш със сянката, която хвърля тялото ти, нито с огледалния му образ, също не и с тялото, което съзираш на сън или във въображението си. Затова не трябва да се отъждествяваш и с това живо тяло. Невежите отъждествяват тялото с Атман. Това невежество е основната причина за раждане, смърт и прераждане. Затова ти трябва сериозно да се стремиш да го разрушиш. Когато сърцето ти е освободено от такова невежество, прераждането става невъзможно. Ти ще достигнеш безсмъртие.

5. Свобода от Матрицата

Накрая, когато разбираме, че сме по-големи от собствените си мисли и по – велики от човешката си форма, осъзнаваме, че егото, което винаги сме идентифицирали, всъщност не съществува. В пространството на битието без непрестанното бръщолевене на егото намираме вътрешен мир и спокойствие. Можем да се отървем от всички концепции за добро и зло и всички преценки и присъди. Тогава започваме да разбираме, че ние сме всичко и всичко е вие.




Според философията на Адвайта, във вселената съществува само едно истинско нещо, което тя нарича Брахман; всичко останало е нереално, проявено и произведено от Брахман чрез силата на Майа. Да достигнем отново до Брахман е целта на човека. Всеки един от нас е този Брахман или Реалност, плюс Майа. Ако можем да се освободим от Майа или невежеството, ние ще станем онова, което сме в действителност. Според тази философия, всеки човек се състои от три части: тялото, вътрешния орган или ума, и онова, което се нарича Атман - Азът - и се намира зад тях. Тялото е външната, а умът вътрешната обвивка на Атман и Той е този, който действително възприема и се наслаждава, Той е съществото, което изработва тялото посредством вътрешния орган - ума. Атман е единственото битие в човешкото тяло, което е нематериално. И защото е нематериално, то не може да бъде комбинация, а понеже не е комбинация, не се подчинява на законите за причина и следствие и поради това е безсмъртно. Това което е безсмъртно, не може да има начало, тъй като всичко което има начало, трябва да има край. От всичко казано следва още, че той трябва да е безформен, понеже не може да съществува някаква форма без материя. Затова всички форми имат начало и край. Но Азът който няма форма, не може да бъде обвързан от закона за началото и края. Той съществува за вечни времена; точно както времето е вечно, така и Азът на човек е вечен. Второ, той трябва да е всепроникващ. Единствено формата е обусловена и ограничена от пространството; това което е безформено, не може да бъде затворено в него. Затова според Адвайта Веданта, Азът - Атман във вас, във всеки един - е вездесъщ. В този момент вие сте точно толкова в слънцето, колкото и вътре в тази земя, колкото в Англия, толкова и в Америка. Азът действа чрез ума и тялото и където се намират те, там неговото действие е видимо.Всяко действие което извършваме, всяка мисъл която помисляме, създава впечатление в ума, наречено на санскритски Самскара, а крайната сума от тези впечатления се превръща в една огромната сила, която наричаме “характер”. Характерът на един човек е онова, което той сам е създал за себе си; той е резултатът от умствените и физическите действия, които всеки е извършил през живота си. Общият сбор от всички Самскари е онази сила, която придава посоката на душата след като човек умре. Умира някой; тялото му се разпада и разлага на съставните си елементи; но Самскарите остават като се “прилепват” към ума, който, тъй като е съставен от фин материал не се разлага, защото колкото по-фин е един материал, толкова по-устойчив е той. Но с течение на времето умът също се разпада, а точно към това се стремим ние.Силите, наречени Прана на санскритски, се събират на едно място, образуват тяло и ум от материята и продължават да се движат, докато тялото падне, след което издигат други материали и формират друго тяло, а когато и то падне, създават ново – и така този процес продължава. Силата не може да пътува без материя. Затова когато тялото отпадне, умственото вещество остава, а Прана под формата на Самскари въздейства върху него; след това тя (заедно с ума) достига до друго място, издига нова вихрушка от нови материали и започва друго движение; и така Прана пътува от място на място, докато не бъде изразходена; тогава тя (както и умът, с когото Прана е във взаимодействие) отпада и спира да съществува. И така, когато умът спре да съществува, когато окончателно се разпадне на парчета без да оставя никаква Самскара, ние ще бъдем напълно свободни, а дотогава се намираме в робство; дотогава Атман ще бъде покрит от вихрушката на ума, въобразявайки си че се мести от място на място. Когато вихрушката падне, Атман открива, че Той е всепроникващ. Може да отиде където пожелае и е способен да създаде колкото поиска умове и тела; но преди този момент, Той може да се движи само с вихрушката. Тази свобода е целта, към която ние всички вървим.



Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.Чита черпи енергия/информция/ от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото,имаме инструмент-око,орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва.Умът поема впечатлението и го подава на Будхи/кято определя кое е истина и взема решение,заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа/в сърцето/ - която възприема един обект в тази смесица. Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.
Разликите му индивидуалната.душа/съзнание/ и Брахман са привидни .
Индивидуалната душа е просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.

6. Завръщане към света, променен от пътуването


След като се събудим от Матрицата, трябва да продължим да живеем в същия свят, в който винаги сме живели. Светът си е същият, но ние сме различни.

Защото ние сме се променили, светът се е променил за нас. Вече можем да махнем желанието да притежаваме неща, да ги искаме неудържимо. Можем да се отървем от всичко, което не ни е потребно. Не страдаме, защото осъзнаваме краткотрайното естество на това приключение, което наричаме живот.

Не е нужно да се оттегляме и да живеем като отшелници, можем да участваме пълноценно в заобикалящия ни свят, само че с разбирането как цялото вкопчване, стремежи и стрес са напълно безсмислени и че животът е преживяване, което сме благословени да имаме…



Зеницата в окото е ключ към възприемането на времето от страна на мозъка. Невролози от Япония обявиха научни резултати, според които размерът на това колко е отворена или затворена зеницата е пряко свързан с възприятието за времето.
Разчитането на размерът на зеницата може да отрази специфичен вид сигнализиране в мозъка. Зениците стават по-големи, когато химичният медиатор норадреналин поставя мозъка в състояние на повишена будност. Знае се, че вниманието и концентрацията създават впечатление, че времето лети - това е изкривяване, което би накарало човек да мисли, че секундата изтича по-рано, отколкото всъщност е. Обратното също е вярно. Когато мозъкът е малко по-муден или не обръща внимание на нещо, времето тече по-бавно и секундите се разтягат.
Когато зениците на очите са тесни, Светлината идва на по-гъсти вълни. Това е коренно свързано с това, че скоростта на времето се определя от скоростта на светлината. Колкото повече светлината тече бързо, времето се забавя. Човешкият мозък е като черна дупка. Зеницата от своя страна винаги се стреми повече Светлина да влезе в нея. Така е устроена. Самата зеница обаче не действа като черна дупка, а като бленда на фотоапарат.
Времето тече по-бавно, когато зеницата се стеснява. Колкото повече зеницата е тясна, това означава че честотата на вълните е много гъста, което е свързано с това, че се ускоряват мисловните процеси в мозъка. А когато мисловните процеси се ускоряват, тогава времето се забавя.
Така например при екстермни ситуации или катастрофи, човек винаги има усещането че няколко секунди са всъщност много секунди или даже минути, защото биохимичните процеси в мозъка водят до свръхбързо мислене, с цел намиране на бързо решение, осъзнаване и оцеляване.
Когато хората взимат морфинни стимуланти зениците се стесняват. И обратно, едно време жените са си слагали атропин, за да им се разширяват зениците и да изглеждат по-красиви с блясък в очите. В тази ситуация обаче мозъкът работи по-бавно.




ЧОВЕК БИВА КРЪСТЕН НЕ В ТОЗИ СВЯТ, НО КОГАТО ОТТЕГЛИ СВОЕТО АЗ ОТ ГРУБИЯ МАТ"РЕАЛЕН СВЯТ

Сутра 28 [Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или„дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение– тази на по-финитечастици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.]
Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип.
В това състояние той разбира своите вътрешни
електричества – втората, фината част на създанието. Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните
свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест (съзнание).
Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга.
В този Двапара период сърцето става устойчиво.Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до
приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

megavselena.bg/