МИСЛИ ФОРМИ 113

" Всичко е вътре в себе си. Запознайте се с най-вътрешното си аз и потърсете какво съответства на него в природата. "- Египетска поговорка

                 Завръщането на строителите на пирамидите

"Не забравяйте, че вашето възприятие за света е отражение на вашето състояние на съзнание". Екхарт Толе

"На най-дълбокото ниво, много по-дълбоко от атомите или квантите, е нищото." Най-лудото нещо е, че "нищо" създава всичко от миг до момент. Всичко излиза от това "нищо", идва от празнота, която е извън обичайното разбиране. Ние сме част от безкрайно" ново творение "във всеки един момент". • Hans-Peter Durr

"Препятствието пред действието напредва. Това, което стои на пътя става пътя. "- Марк Аврелий

Това е тайната на света, че всички неща съществуват и не умират, но се оттеглят малко от зрението и след това се завръщат отново. ~ Ralph Waldo Emerson

"Познайте онова, което е пред вас, и това, което е скрито от вас, ще ви стане ясно, защото няма нищо скрито, което да не се проявява". ~ Gospel of Thomas

"Ако искате да намерите Бог, излезте в пространството между вашите мисли." - Алън Коен

Сигурен съм, че съм наистина различен от моето тяло и може да съществувам без него. ~ Рене Декарт

"Вселената е пълна уникална единица. Всичко и всеки е свързан с някои невидими струни. Не разбивайте сърцето на никого; не гледайте надолу по-слаби от вас. Скръбта от другата страна на света може да накара целия свят да страда; щастието може да направи целия свят да се усмихне. "- Шамс Табризи

"Ключът към растежа е въвеждането на по-висши измерения на съзнанието в нашето съзнание". ~ Лао Дзъ

"Божият Дух, разбрах, е безкрайно блаженство, тялото му е безброй тъкани от светлина". - Парамаханса Йогананда

"Да бъдеш безупречен с твоята дума е правилното използване на твоята енергия, означава да използваш енергията си в посока на истината и любовта към себе си". 

-Дон Мигел Руиз

• Ние сме тези невероятни геометрични частици на източника •

Нашите емоции са божествен дар, да ни водят, а не да ни поробят. -Chantelle Renne

Когато човек може да формулира мислите си, неговите емоции и действията си във верните изрази на най-висшите си идеали тогава Свободата е Неговата, защото невежеството е тъмнината на хаоса и знанието е светлина на Космоса. ~ Manly P. Hall (1901 г. - 1990 г.)

"Парадоксално, въпреки че може да изглежда вярно, е че животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота." - Оскар Уайлд. 1854-1900.

Ние можем да намерим природата извън нас, само ако първо се научим да я познаваме вътре в нас. ~ Самаел Аун Уеор (1917 - 1977)

Трябва да влезем в трансформирано знание, незнанието, което не идва от невежеството, а от знанието. Екхарт Толе

"Ако можеш да обичаш смъртта, ставаш безсмъртен, ако можеш да разбереш несъществуването, то тогава твоето същество се превръща в самата основа на битието, самата земя на Бог." Ако можеш да обичаш несъществуването тогава нищо не може да те унищожи прекратено е време и пространство.След това сте се превърнали в едно с общото и това е святостта - да бъдете цялост/всичко е да бъдете свети. " ~ Раджнееш

Бяхме на Луната, начертахме дълбочините на океана и сърцето на атома, но имаме страх да погледнем навътре към себе си, защото чувстваме, че точно там се крият всички противоречия. ~ Терънс Маккена

Тяло, като планината 

Сърце, като океан 

Ум, като небе. 

- Доген

Който влезе в собствената си владение, трябва да търси слепешком, това което е под ръка, той трябва да усети пътя си от камък до камък. Той трябва да прегърне безполезни и достойни със същата любов. Планината не е нищо и пясъкът държи царства, а също и нищо. Съдът трябва да падне от вас, дори вкус, но преди всичко гордост, дори когато се основава на заслуги. Изключително бедни, нещастни, несъзнателно унизени, минават през портата. Обърнете гнева си срещу себе си, тъй като само вие се спирате да гледате и да живеете. Загадката е мека като въздух и тънък дим, а вие сте суровина, която е обезпокоително тежка. Но нека нашата надежда, която е най-висшата ви доброта и най-висша способност, да поеме пътя и да ви служи като водач в света на мрака ... C. G. Jung, Червената книга Liber Novus.

От едно човешко същество до друго всичко е толкова трудно и толкова несвързано и така без модел и пример, че човек трябва да живее във всяка връзка с пълно внимание и да бъде творчески във всеки един момент, който изисква нещо ново и поставя задачи и въпроси и искания. .. Rainer Maria Rilke, Писма за живота.

Ако можехме да го измислим малко по-ясно, щяхме да осъзнаем, че цената на отрицателното мислене е просто твърде висока. То не трябва да се измерва просто от гледна точка на малко самообвинение след това или на момент на покаяние. Този негативен умствен процес трябва да се измерва с години на мизерия. След като човек стане жертва на собственото си мислене, той е също толкова нещастен, колкото алкохолика или наркоманиста. Той е загубил контрол над личното си достойнство. Той е жертвал характера си за удовлетворяване на настроенията, на приемането на капризите. ~ Манли П. Хол (да помислим ... да пожънем една съдба 1966, с.2)

  

Нашата съдба е резултат от мисъл, мотивирана от усещане/чуство и водещо до действие. Качеството на мотивацията и мисълта определя действието. И тези три, които работят заедно, определят съдбата. ~ Манли П. Хол (да помислим ... да пожънем една съдба 1966, стр.

В Русия и днес всеки спортист, както през комунизма, е агент на службите, и прави пари за "родината" т.е. за мафията Тора Ностра; по законите на Вавилонския Талмуд

Много малко хора обичат да признават, дори и на себе си, че не могат да вземат мъдро решение. ~ Манли П. Хол (да помислим ... да съберем съдба 1966, стр. 4)

  

Започваме да разбираме ума достатъчно добре, за да осъзнаем фината тирания, която упражнява. Няма съмнение, че повечето хора са жестоко наказани от собственото си мислене. ~ Манли П. Хол (да помислим ... да пожънем една съдба 1966, стр. 1)

Исканeто на полицаите за увеличение на заплатите е несъстоятелна по отношение на дейността която извършват, състояща се в минималните резултати от извършеното. Преходът беляза полицията с прогресираща корупция във всеки един неин аспект, съучастие на различните мафиотски групировки в извършването на престъпления и не на последно място ниската разкриваемост на грабежите и посегателствата спрямо хората. Това е основание за преосмисляне дейността на този орган, както и мащабният по размер чиновнически апарат, присъстващ в министерството и различните звена, което още повече усложнява процеса по разследване на дадено престъпление редом с нефункциониращата съдебна система.
Изводът е, че полицията като цяло е неефективна по посока изпълнение задачите си по отношение опазване и съхраняване на реда в този си вид. Увеличението на техните премии не е в състояние да реши тази дилема, а още повече да я задълбочи и последствията от нея, които ще рефлектират неминуемо върху обществото.

Когато преминем през утробата (SP: функционален stargate) и се родим, всички наши спомени от предишни преживявания и животи временно се изтриват и в крайна сметка връзката и спомена за Източника – както и какво сме в действителност – започва да се разсейва докато растем. В един момент се оглеждаме и се чудим с недоумение какво трябва да правим. Най-лесното което можем да направим е да последваме другите, които са вече тук и правят някакви неща, като всяко нещо извън това се счита за „ненормално“.

Обществото през последния век се е оформило в един калъп на приемливо поведение, състояние и изява. Когато не знаем кои сме всъщност, ние ще придобием склонността да се съобразяваме и да следваме другите.

Контрольорите са помислили за всичко. Когато някой водач започва да казва на другите как функционира системата, това отново се превръща във външна информация, въпреки факта, че идва от вътре (неговото „вътре“ е ваше „вън“ - SP.) Много от хората ще последват този водач, търсейки и възприемайки неговата версия на реалността, вместо да погледнат вътре в себе си и да потърсят там.


Въпреки това обаче, все повече и повече хора започват да разбират какво означават думите „да бъдеш себе си“, „да се вземеш в ръце“ (SP: последния термин загатва много елегантно, че вие сте в ръцете (контрола) на друг, като най-често това е Системата.) От всички тези думи, дела и намерения постоянно се образуват бъгове в матрицата, те предизвикват хаос в системата на кошерното съзнание. Колкото повече хора казват „Не, аз не искам да живея по този начин!“, толкова по-малко поддръжници на тази илюзия ще има, както знаем, всичко, което губи своите източници на енергия – кристализира.

SP: ще повторя отново, че: "първата стъпка към излизането от капана е осъзнаването, че има такъв“.

Матрицата е холографска илюзия, която за да работи има нужда от колективно кошерно съзнание-ум, всички ние сме свързани заедно в това и така колективно формираме илюзията, затова всички контрольори искат да сме еднакви и да мислим еднакво, обратното ще доведе до сривове в илюзията. Затова и през всичките години друго мислещите са били постоянно репресирани или просто елиминирани. Начина да се засегне това кошерно съзнание е прост:
Да не гледаме какво другите правят, а да се вгледаме в нас самите и да разберем защо сме тук – това е едно от най-важните неща, които могат да се направят към този момент.

В допълнение ще цитирам една мисъл на Никос Казандзaкис в която се казва „След като не можем да променим реалността, трябва да променим очите, с които я гледаме“ - SP.

Системата е навсякъде и във всичко, с изключение на вашия дух. Вашето физическо тяло е дори в системата. Мозъка е модифициран от извънземните фракции (империите Орион и Сириус) и сепариран на две части – логически и интуитивен ум. Още от нашия генезис сме под влиянието на контрола върху ума. Чакрите са енергийни центрове, които са необходими в триизмерната среда в която живеем, но също така служат за нещо като „гнезда“, в които различни енергийни вампири и астрални същности да се включат. На пръв поглед изглежда немислимо, че може да се „излезе“ от тази илюзорна конструкция, но една малка тайна гласи, че тези, които са създали тази матрица не искат вие да знаете за това.

        

Другата тайна е, че вашата душа всъщност е безсмъртна и искрата, която носите в себе си (Висшия Аз) не може да бъде подправен. Докато този дух не бъде подмамен да влезе в тяло и да живее в него, повтаряйки този цикъл на реинкарниране отново и отново, той е свързан с истината. Той има свободната воля да се изключи от матрицата. Когато на всички се даде възможност да се запознаят с истината, убедена съм, че много малко ще решат да останат в тази система за контрол. Матрицата ще започне да се разпада, а тези които я ръководят ще останат без цели и техния йерархичен контрол ще бъде безсмислен, тъй като няма да има какво да контролират.
       

Около нас има много доказателства, че битката за свобода (Играта) е към своя край. Шоуто, което се разиграва пред нас е в последния си стадий, много от нас смятат, че ние (душите) вече сме спечелили. В известен смисъл знаем, че трябва да напуснем тялото си, а когато се „събудим“ от другата страна ние не трябва да ходим в тунела с ярка бяла светлина, поне не отново. Ние не трябва да плащаме никому за нашата карма, нито пък ще плащаме за греховете си.

А къде да отидем след като откажем да влезем в тунела с бяла светлина? Бихме могли да напуснем Земята през нейната енергийна бариера, евентуално всеки би правил различни неща и би било редно да му се случи това, което неговият Висш Аз е отредил към този момент, дали ще останете тук на Земята, ще отидете в астрала и там ще правите нещо си е ваша работа. Помнете, че Играта и филмите не приключват с евентуалното напускане на земната Игра, даже напротив точно обратното е ......

В същото време не забравяйте, че ние, които сме приели тази роля в Играта сме били подмамени да останем в нея за прекалено дълго време. Всичко извън нас е матрица. Това е последния живот в които сме тук (SP: някой от нас, не всички!), така, че насладете се на добрите моменти и приемете лошите, за един миг всичко ще се промени и ние никога вече няма да бъдем тук отново.

Само спомените ще останат за това трупайте възможно най-много. Те ще останат акумулирани някъде там в ядрото от спомени на Висшия ви Аз, тоест вие, ако почувствате лека носталгия (макар, че се съмнявам), те винаги ще бъдат на разположение да ги разгледате.

Почти всеки на планетата предполага, че трябва да мине през този тунел и да последва светлината. Всеки предполага, че ангелите или близките, които го очакват са самите те. Всеки смята, че след смъртта бог ще ни приеме обратно в неговата райска обител и ще се сложи край на това робство. Tова, обаче не е точно този бог, когото сте очаквали. Ангелите, близките, светлината – всички те са фалшиви. Радвам се да поставя една „дупка“ в тази грандиозна измама. Добре дошли в космическата матрица. Заешката дупка продължава да става все по-дълбока.

http://spectator-bg.blogspot.bg

Ритуала с „полагането на клетва“ – нито президентът, нито правителство държат на клетвите, които са полагали (всъщност същината на това полагане на клетва е директно заявяване, че ще следват плътно системните канони на Орион и тяхната кралица - Св. Георги). Тези клетви, че те ще пазят нацията и т.н. са илюзия. Врагът не е отвън и президентът не пази конституцията от външни врагове, защото самият той е неин враг, докато правителството допуска всичко това. Илюзията, в която онези с властта искат населението да вярва е, че ще ги “пазят” от врагове, терористи и т.н. но тя е само илюзия. Враговете, които те имат предвид са изкуствено създадени – точно както Хитлер през 30-те. Нещата обаче ще се влошат преди да се подобрят. Затова наблюдавайте и анализирайте. Търсете измамата и лицето зад кулисите, за да разберете правилно Играта в трета плътност.

               

Змеят е създание, което съчетава в себе си и четирите стихии - водата и огъня, земята и въздуха. Той лети и носи дъжд. Той обитава планини и пещери. Той бълва огън или мълнии. Казват, че има много глави - но това е просто метафора за неговата мъдрост. Казват, че змейовете пазят и трупат съкровища. И навярно е така - съкровището на знанията, които човекът самонадеяно и вироглаво пренебрегва (авотра ще получи награда от влечугоподобните за тези прекрасни хвалби - оскар от Орион!) , понесен от болезнения стремеж да се самодоказва, плащайки често с кръв и страдания, които причинява на себе си и на природата. Змеят е големият брат, баткото на човечеството - така твърдят за него източните философии. Той е бил преди човека и ще бъде след него (знаете колко стара раса са Орион). Такива са общо казано легендите за драконите - легенди за изгубения по-голям брат, който обаче непременно ще се завърне (ОJesus! Иска да каже, че този голям брат е влечугоподобен и някой ден той/те ще се завърнат? Това е споменато из доста източници – завръшането на Империята Орион и Сириус и в часност Кралицата). И може би той търпеливо чака малкият му брат да се опомни и двамата да поемат заедно към бъдещето, без да спорят за превъзходство и кой ще води по пътя (пълни глупости – горко му на малкият му брат, ние хората) - за змеят този въпрос е ясен: води онзи, който може и понеже пътят е разнообразен, ту единият, ту другият ще поема отговорността да лидира (bullshet – reptilians никога няма да искат да си поделят властта особено с нас хората – за тях ние сме роби, не може овчаря и овцата да водят стадото в различни дни, само овчаря го прави, овцата няма това право... много съм добър в сравнения от този тип). Защото драконът е въплъщение на хармонията с природата, черпи от нея силата си без посредници като електроцентрали и рудници (Макар, че историята друго показва – Орионските големи братя са технологична раса и се нуждаят предимно от ресурси и блага. Те изчерпват всичко на поробените планети и системи)
Змеят на българите вероятно не е някаква особена порода на змейовете, а по-скоро способността на нашия народ да възприема дракона такъв, какъвто е. Пак да напомня - Аспарух избира да основе държава на Дунава тъкмо в годината на Дракона, което надали е случайно (няма нищо случайно, колкото и на някой хора да им се иска да има нещо такова като случайност) .

Една цяла държава - Бутан, освен че носи на знамето си дракон, самото й название означава „Страната на гръмотевичния змей“. Градът Пекин е основан около древен дворец на дракони - и може би така са били всички стари човешки селища, хората са получавали закрила от змейовете. Златният дракон е символът на императорската власт - не че драконът е атрибут на владетеля, а владетелят получава властта си, защото е приближен към драконите(точно в десетката: трябва да си избран да властваш от Орионската администрация, не че ти се полага – просто така работи системата). Смятало се е, че китайският император е потомък на дракони, както впрочем и първият микадо на Япония е син на рибар и змеица - дъщеря на морския цар-дракон. По българските стандарти първият микадо (Император) е бил витяк - змейочовешко дете (и сега повечето от нас смятат, че някой от управниците ни са потомци на рептилиите или просто са)

Дракони и змейове по Орионски

                

"Той бе досущ като нас, но като, че ли нещо му липсваше или пък му бе твърде скучно, никой освен него не може да каже. Така един ден, той създаде симулатор на реалност, която нарече „холограмата”.
Написа безброй редове source code и след няколкото alpha тестове стартира симулатора, като го включи в електонния поток и така всичко, което бе предварително програмирано започна да се манифестира и да живее - флора и фауна, после се родихме и ние, по негов образ и подобие, ние нарекохме всичко това "наш свят". В началото бяхме благодарни на незнайните сили на творението, но после си дадохме сметка, че тази сила е една, създала ни от нищото, това бе дефинирано като Създателя, за да му се отблагодарим за стореното решихме да го почитаме като бог. После други от нас започнаха да казват, че той не е един, а са много такива, те започнаха да почитат и другите от неговата групата като техни по-истинни божества. В по-късен етап други пък започнаха да подозират, че това в което живеем е холограма, която сме възприели като нещо истинско. И според предварително зададеното програмиране доста трябваше да бъдат инфилтрирани заради прозренията си, че живеем в холограма, идващи от източник, който те сочеха като Създателя. Достигнахме до момент, в който част от нас осъзна, че тяхната смърт е била безсмислена, защото ние наистина живеем в холограма. Тези нам подобни започнахме да почитаме като най-близки до Създателя, наричайки ги „светци”. Различни групи правиха отчаяни опити да излязат от тази холограма, но разбраха, че не могат, понеже са „родени” тук. Разбира се това не им попречи да навлязат по-дълбоко в заешката дупка: те създадоха своя собствена холограма, по образ и подобие на първата, в която се превърнаха в божества. В тяхната холограма имаше всичко, което бе необходимо, в нея живееха хора като нас, които бяха родени там и също наричаха това място „наш свят”. Всички се радваха на съществуването си и бяха благодарни на своите божества. Не бе далеч момента, в който някои от тях щяха да се усъмнят във всичко това и да пожелаят да станат богове, досущ като създателите си. И техните божества щяха да бъдат безсилни пред това, защото знаеха, че холограмния source code може да бъде само копиран, но не и модифициран, това го можеше само първия създател."

SPCTTR , инспириран от "The 13-th floor"
От SPCTTR.

Нека да се „потопим“ в познатите води на заетостта на индивида (дума, която е предназначена да олицетворява индивидуалността, отдавна претопена от системните правилници и спогодби). Лицето, което ще използвамe като главен герой в тази публикация ще се казва "Иван", нямамe нищо лично към името и моля никой да не се засяга.

Иван е обикновен средностатистически индивид, който не може да плува и работи по системата “Standart 5 ON 2 ОFF”, демек стандартната 40 часова, пет дневна работна седмица. И аз и вие знаем, че му плащат за 8 часа, но той работи много повече. Не, нямам предвид, че шефа му е плешив мазник (всички оплешивяват рано и сякаш си мажат кожата на лицето със свинска мас) и го оставя след работно време поне 2-3 пъти в седмицата. Имам предвид съзнанието на Иван, което след работа не изключва за работния процес, а продължава да анализира ежедневните (вече отминали) процеси, често свързвани със слабоумни изяви на други колеги (най-вече колежки) на Иван. На английски език този процес е дефиниран като „оverthinking”, един мой колега от първата ми работа през живота, бивш военен, ме беше светнал за пенизите в работата, той ми каза: „Когато отивам на работа, аз „вдигам шалтера“ и започвам да работя, когато стане време да си ходя „свалям шалтера“ и се прибирам у дома“. Предполагам разбрахте метафората, в допълнение на това ще се направя отново за малко на Е. Толе и ще кажа примера с боя на патките, знаете го? ОК! Тогава спирам да се превръщам в Толе. Връщаме се на мен си и по-конкретно на Иван.
След работа той ще мисли още 3-4 часа за нея, т.е. по-точно той ще анализира изминалите събития и де факто ще е все едно, че е на работа, това е като обратното на „като ми е кофти си представям райски остров и съзнанието ми се чувства все едно аз съм там", не е ли така? Няма значение на кое място сте щом съзнанието ви е на друго (има и една особена порода индивиди, които не са никога на работното си място, някой дори ходят до други съзвездия, u know). За да спре да мисли за нещастията си в работата Иван ще се наложи да блокира импулсите, идващи от неговата ЦНС, за целта ще използва най-популярния и легален инхибитор – алкохола. Може би и от там се корени така популярната практика „нощна шапчица“, да пиеш 50-100 грама остър алкохол преди сън. Та въпросната „шапчица“ е пряк виновник за инфарктите сред населението. При ниски дози преди сън Иван ще се отпусне и ще заспи, но по дяволите, той отново ще е на работното място, ще сънува кошмари с шефа и всичките си колеги как го сочат и му се подиграват на глас, ще се събуди облян в пот и ще се мъчи отново да заспи, понеже утре пак е на работа. Некачествения сън ще повиши нивата на кортизол и грелин, а това ще е предпоставка сутринта Иван да се нахвърли на най-коварния въглехидрат – тестените изделия. Може би това е причината Иван да е с наднормено тегло, може би това е причината всички зомбита дето ги виждам по баничарниците да са така, не могат да спят от собствената си глупост и хормоните им разказват играта, което пък те довършват като закусят с баница и доразкажат играта на цялото си същество. Ако сумираме 24 часовото денонощие на Иван ще получим, че той в повечето часове е в режим „на работа“. Има и една още по-прецакана група от Иван, това са вечните работници, да ония същите, които ходят постоянно с блутуут слушалка и денонощно биват тормозени от шефа-копеле, намазал лицето си със свинска мас, я да го закарат някъде в 02:30 am при проститутки или пък да му купят хляб от денонощния в 04:00 am. На практика тези хора нямат личен живот, познавам такива хора и винаги съм им се чудел що за психика имат за да издържат подобна гавра. Когато съм ги питал нямат ли алтернатива, знаете много добре какъв роботски отговор получавам „нямам избор, имам кредит!“ - копеле, имаш избор винаги, имал си и избор да не взимаш кредита, но егото ти е искало да се вози в мерцедес. А сега може да си закусваш мазните баници на черен (напукан) кожен салон в очиларката от '97, мечтаейки за така заветната "банкова свобода".


Всъщност една напълно роботизирана и лишена от съзнание система, е тази която никога не спира или поне не спира докато не се амортизира, после бива бракувана, заменена с нова и накрая за нейно пълно щастие рециклирана. При хората този процес (вливането в системата) започва с раждането, когато малкото дете бива обучавано от плеада безволеви роботи как да се държи като тях. То един ден ще се влее в механизма и ще работи неуморно за благото на социума (разбирай тлъстите търтеи, наричащи себе си „елит“) до пълното си амортизиране, след което с „фанфари и празни почести“ ще бъде пенсиониран и захвърлен извън системата, а по-късно душата му рециклирана за да започне отново този процес. Забелязал съм, че повечето хора не могат да се разделят със системата и въпреки своето пенсиониране, те искат отново да са част от нея, те вече са я възприели като нещо свое, те искат да попълнят вътрешната си празнина с външен пълнеж, нещо като празната вафлена фунийка, която бива напълнена със сладолед и в мига в който го изсмучете я захвърляте празна и заахабена. Буквално някои хора не могат да преживеят „развода“ със системата и умират, други пък още преди да се пенсионират започват да търсят друга работа, класически пример е военен/полицай да стане пазач на обществен паркинг или в най-добрия случай охрана на входа на банка. Ами университетските преподаватели? Предполагам сте виждали 96 годишен дядо, който не може дори да върви, но иначе има 50 титли и се нарича с гордост „проф.“, ако имате късмета да му объркате титлата в студентската си книжка тежко и горко ви. Та на какво може да ви научи, този миришещ на пръст вече, преподавател-робот, освен на това колко не ставате и колко не знаете, а той, драгия, как едно време задирял своите колежки и въпреки това взимал всички изпити с отличен. Интересно наблюдение е, че въпреки, че е на 96 години един мъж никога не загубва своят „мерак“ за съвкупление. Да, той няма физическа възможност да го направи, но за това пък има спомени и живее 100% изцяло в тях. Явно ДНК командите за размножаване си остават до самият край, само тестостерона се губи, понеже орионските генетици са счели, че човек на 96 години не може да даде такова качествено потомство като 18-20 годишен индивид.

http://spectator-bg.blogspot.bg/

                     

Божията майка с трите ръце 

„В главната църква на манастира в гр. Троян се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" – чудотворна. Иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър.“ 

Wait a minute! Светата Майка е с три ръце? Я пак „Три ръце“ ....... изводите оставям на вас, но да напомним само за пояса на Орион....... Алнитак, Алнилам и Минтака. 

И така побързайте да се покаете и прекръстите, това е пътя към прос(т)ветлението.

Просветлението е нещо много екзотично и желано в нашия съвременен свят, виждате сами как най-големите крадци и убийци са със свещ в ръка в местната обител и искат опрощение, защо? - защото мислят, че някой външен спасител може да им опрости престъпленията и едва ли не бай Петър ще си затвори очите и ще ги приеме рая, bullshet!

Aми другите ония бедни светло сияещи душици, където гурута и сие им казват какво да правят и как да се просветляват.... пълен провал, трагедия и още по-big bullshet, как може да си го допуснете в съзнанието, че просветление може да се осъществи на масово ниво, no fuckin way – системата ви е програмирала да търсите колективна еволюция, а дефакто ще намерите колективен застои и реинтеграция в триизмерният земен план.

За да онагледим ситуацията ето една историйка (измислена от мен за целта):

„Тъй като Ганьо бил много грешен по default човек, настоящ бакшиш и бивш мошеник на дребно решил да се просветлява и да заживее като праведен гражданин и съответно един ден да премине в по-висша реалност. След като прочел библейските писания, някой материали на Дънов и Ванга, той преценил, че ще прави само добрини и така ще спечели своето местенце в мястото горе на небето..... и така Ганьо решил като най-лесното, което можел да стори - да спасява бабички на пешеходните пътеки от озверели шофьори-мутри с големи джипове. Не след дълго той вече бил станал герой – бил спасил около 92 бабички и дори имало малка статия за него в местния вестник „Дунавски вести“. Но един ден на едно кръстовище Ганьо не преценил добре мисията по спасяването на поредната 93 бабичка и бил блъснат в гръб от свръх мощен, последно поколение джип, управляван от местния рекетьор Гошо Гривата. След миг той се озовал в една светла стая, пред него се явил образа на светия с бяла коса, дълга бяла брада и бяла роба, чувала се тиха музика.... Ганьо първо се стъписал, но после казал: Свети Петре ти ли си това или сънувам?
- Да Ганьо аз самия съм, не сънуваш!
Ганьо: Ами аз такова ... доста бели съм правил, ама са с тия бабички, дето ги спасявах, дали съм заслужил да съм в рая?
св.П.: - Да, заслужаваш го!
Ганьо: Ами са к'во да правя?
св.П: - Просто последвай тунела с бяла светлина и ще се озовеш в рая!
Ганьо: Само това ли?
св.П.: - Да, само това!"

http://spectator-bg.blogspot.bg/2014/06/blog-post.html

Причини за налагането на определени модели в земната Игра и Висшия Аз

Истинските причини за налагането на някой модели са очевидни, няма да се спирам на тях. Все пак налагането на гръцката митология от страна на американските медии е с чудовищни размери, причините са доста, но една от тях е: рефракцията и заличаването на определени събития с цел, контрол на масите. Това разбира се дава определена свобода на мързеливите угоени гърци и е една от причините хората като нас да им прислужват, радвайки се на остатъците от техния пир. Това е по-социална тема в която не ми се впуска, виждате ситуацията и се възмущавате, но знайте, че никой от големите играчи няма да допусне Гърция да западне. Това се случва само и единствено заради нейната изфабрикувана и удобна митология, аз лично не мога да вярвам в подобни глупости. По-горе видяхте как се взимат определени мотиви от по-стари митологии и си ги нагаждат според предиктивно-програмисткия план, пропагандирайки, че това си е тяхна истинска история, bull crap!
От перспективата на земната игра, това с всичките тези „клетки на съзнанието“ си е съвсем валидна концепция, предлагаща на Висшите Азове опитност в доста по-солидни дози. Не казвам, че всичко това което се случва е грешно, просто ви показвам даден модел, няма грешни неща. Тук в тази реалност е точно така, в друга – паралелна на нашата модела е друг. Наскоро видях това заглавие (цък), в него казват, че Хитлер е можело да стане художник и да не направи всички тия неща, ето за това говорим – тотална неадекватност на перцепцията!
Нека се опитам да го обясня: Тук в нашата реалност Хитлер е Фюрера, този които участва във ВСВ, в друга паралелна реалност, той е станал художник, там нещата са се развили по-друг начин, може би не е имало ВСВ, а може и да е била 3-4-5 война, никой не знае, в още по-друга паралелна реалност, той е умрял като бебе и там нещата са още по-различни от всичко това, което ние сме преживели тук в нашата реалност. Както знаете освен, че живеем в една гигантска холограма, самият характер на космоса е изграден от мултивселени, което се явява множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и определени физични закони и константи, които са в сила в тях. Като доуточнявам, че мултиизмерност и мултиреалност са две различни неща.


Как се връзва всичко това с Висшия Аз ?
Висшия Аз както знаем е мултиизмерен, той оперира в по-долните плътности и най-вече в трета плътност, като спуска свой физически инкарнации в различни времеви интервали с цел да може да изпита „букет“ от емоции и съответно да „събере“ нужната му опитност, като ИГАРАТА му осигури оптималните условия за това.
Освен, че е Висшия Аз е мултиизмерен, той е и „Мултивселенен“ т.е. Той оперира в множеството паралелни светове, а не само както си мислим тук в нашата реалност, това беше информация, която наскоро научих и ми бе малко като шок, защото принципно е трудно да си представиш колко огромно е всичко като обем и функционалност. Можете да си представите следната ситуация: вие сте в стая с 1000 екрана и имате „2000“ ръце с които да направлявате всяка отделна инкарнация – това е само за нашата реалност, сега си представете още 1000 паралелни светове, в които Висшия Аз също трябва да управлява свои инкарнации и умножете 1000 х 1000 ...... 1 милион инкарнации, управлявани ТУК И СЕГА! MASSIVE ENERGY !!!
Друг е въпроса дали даден Висш Аз с длъжен да има инкарнации на всяка паралелна вселена или той сам си избира това, но принципно ако аз съществувам на 150 паралелни вселени, би следвало, моят Висш Аз да има инкарнация на мен във всичките тия 150 паралелности.

http://spectator-bg.blogspot.bg/2014/06/blog-post.html
 
            

             

               

Активно мероприятие на ДС - ТОРА НОСТРА

Куките от Blizoo се опитваха да ме рекетират/окрадат за платени такси. Петък 12- 01-18 отивам да си плащам за януари и мадамата ми иска две сметки и за декември. Връщам се вземам си бележката с която съм платил за декември, показвам я, и взеха да въртят телефони после сканираха бележката и ми казаха че е компютърна грешка. Поисках да получа писмено описание на случая от касиерката Лилия Куртева Демирева и ми бе отказано. Казаха ми че в момента не мога да платя и да дойда понеделник. Отивам във вторник и ме информират че неплатената сметка била от юли, която също е платена но си пазя само последните 2-3 бележки. 

Днес 11.02.2016г. в 17:20ч. в офиса на Близу (Стара Загора ул. Княз Борис № 108) отказаха да приемат предизвестието ми, че договора ни няма да бъде продължен и няма да преминава в безсрочен.(„Настоящият договор е със срок: 1,5г. и влиза в сила на 12.09.2014г. В случай, че договорът е с определен срок, същият срок започва да тече от 17.09.2014г. и изтича на 16.03.2016г.“ ТОВА Е ЗАПИСАНО В ДОГОВОРА). Казаха ми да отида на 16 или 17 февруари 2016г. Не можело по-рано от 1 месец да пусна предизвестието. Т.к. съм изглеждала интелигентен човек трябвало да разбера какво означава точно един месец. Обясних им, че това означава минимум 1 месец, но отново отказаха да приемат предизвестието. Това означава, че в точния ден, ако съм възпрепятствана да отида – ГУБЯ :) Отказаха да ми дадат и адрес на управление да си изпратя предизвестието с обратна разписка, защото така също не можело. Какъв е извода: 1 година и 5 месеца по-рано АЗ трябва да знам къде ще съм и да планирам да си подам предизвестието на ТОЧНАТА дата – нито по-рано, нито по-късно.

Mтел + Blizoo - пълен хаос за клиентите

Очевидно „лъскавите“ офиси на Билла Близу Сварга се плащат не само с пари от месечните абонаменти, а и с приходи от рекет. Ама то Австрийските и Българските служби както през комунизЪма така и днес не работят заедно!!!

     

Рекета на Blizoo

https://pravnapomosht.bg/

ПАЗЕТЕ СЕ! „БЛИЗУ“ СА НА КОСМИЧЕСКИ РАЗСТОЯНИЯ ОТ КОРЕКТНОСТТА!

                   

"Мтел" сменя името си на А1

                   

Част от интернационалните комунистически фирми се занимават с кражба на импулси!!! Начело на регионалните офиси на интернационалните телекомуникационни комунистически фирми(франчайзинг) са местни куки и пионки от бившите служби. Основно хоби на телекомуникационното пипало на ДС-ТОРА НОСТРА Стара Загора поръчково надписване на импулси, и повторно плащане на вече платени такси .

Известни бивши куки на службите(в Ески Зара) занимаващи се в този бизнес са например Динко Папагала и Гошко-магазин Роцица. Гошко -" Баничарката" навремето участвал в обир на склад на стойност 300 000 долара след това част от цигари и алкохол като и 555-плочка(внесени от Австралия от познат моряк - 25 стека,... този асортимент на "555" не е внасян в България до днес!!!) бяха продадени именно от куките на ДС и днес стопанистващи магазин "РоЦиЦа" - Алана.

Как интернационалните комунистически мобилни оператори надписват сметки!


               

МВР от 1944 г. и до момента е за политическо обслужване на тези които са на власт. МВР не е реформирана от 1989 г. То е по същите правила като от 1944 г. Прокуратурата и тя е така. Двете институции си търсят господари с пари и власт за да ги обслужват. Оставиха българите да го изнудват банки ,бандити, комунисти, цигани и други за да не могат да гледат в тяхното канче. 

                           

ДС - Тора Ностра е юдейската змия - клон на КГБ/ФСБ/Моссад - която ще ви мюслимизира или цигханизира според ситуацията. Тя е центъра, който координира пионките начело на многобройните червени фирми,( в които работите -бел.ред.) ограбили държавата ви, и ги юрганизира в кошерен легион( чиято дейност след време ще бъде заменена от мощен компютър). Служителите на легиона, пчеличките, са главните потребители които мафията трябва да насочва да потребяват - по равно и справедливо, по комунистически, от интернационалните или местни червени фирми, а дребен и среден бизнес ще бъде унищожени, именно на тези кошерни потрбители се крепи пирамидата.

                           

                         

                              

                                

                             

Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с кому-нагите от подземното царство Била-сварга е: НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ( в гуната тамас чрез потребителско съзнание) КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ

Кетцалкоатъл-Христос играел ролята на добрия бог...на гоите, а Хуитцилопохтли(ЯХВЕ)-лошия бог на,... тази схема по късно се прилага и в играта на леви десни ,комунисти-капиталисти и т.н. Тува/Тула е мястото, където се намират входове към индианската/монголската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilбn) (едно от имената на индианската Шамбала, която била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan)Билла сварга-царство на нагите.

Упадъкът на Ведическата кутура е започнал с Месопотамия после в МезоАмерика-царството на нагите.....После клановете(нагите) са се преместили в Йудея, после -в Рим, Британия, САЩ, т.нат...днес към Астана, Китай и Русия. Поредица от нови световни редове/цикли, не по спирала а в кръг, без развитие.

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2017/12/103.html

Кои са Арктурианците и каква връзка имат с България?

Как се унищожава един народ

                         

Светослав Беров - агент на ДС - учител в Сградото(Стара Загора) по времето на Ранчев през социализъмЪ ...

Истинската християнска религия, или как свободният става роб, а измамата - добродетел автор: d3bep

                         

„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най – сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”

St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3

В предната глава се запознахме подробно с Орфеевият синкретизъм в образа на Иисус. Той е неоспорим и ясно изразен; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише:”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос(слънцето - моя бележка) за най - великият бог и го почитал като Аполон(вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките(както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон слънцето -Амон, Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук със гърцизираният вариант - Аполон - който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име,(поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата) а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелният свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания ,за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
Интересна клюка, която може още да сближи Орфей с Омир: В Египет на особена почит е била фигурата на "Слепия арфист". Той е нещо като философ, приписват му се доста задълбочени химни за прераждането и живота, и се изобразява предимно на царски гробници. Химните на слепите арфисти често се изписват отделно, на собствени стели. Известни имена сред тях са били например Неферхотеп и Тжения.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия(условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет) , както аказахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически общества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама ,че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:
“Религията, провъзгласена от него(Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”

Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4.


Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тея мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по – далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по – старо от християнството, от стария завет, Корана или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам ,че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по – стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.
Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”
Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ”(Битие, 1)
Корпус Херметикум: „И Господ проговори чрез Свещенното си Слово:”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и : „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1).” Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).
Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)
Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията:” А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.”(Лука, 18)
Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията:” Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.”(Йоан, 1)
Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)
Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)
Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията(възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):
“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие,(син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”

"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
Кибалион

Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:
„Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината ,нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда ,че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост. ..
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти(Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание. „
Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а … предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. П о- старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най – малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по – непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък , повърхностен обзор на литературата са старото и средното царство, т.е. 3-то, до средата на 2-ро хилядолетие преди христа. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най – често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.

„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница(разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!”

Поучения на Птаххотеп, 1-500.

„Твори истината ,за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай! ….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час.Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”

Поучения на Ахтой, XV-XX.


“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”

Химн на арфиста Нефер - Секхау

„Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”

Химн на Сути и Хор

„Аз съм великият бог ,Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”

Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II

„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”

Текстове на саркофазите


„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището.Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”

Лондонски остаркон, химн на Амон


„По – мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”

Поучения към Мерикаре


„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”

Поучения на Анхшешонк


„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”

Поучения на Аменопе


„Отмъщението е отвратително, Но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най – благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”

Поучения, приписвани на Аменхотеп IV


Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по –дълбока всъщност… Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по – досаден.
Прословутите християнски заповеди. 10 на брой, се считат за основа на християнството и най – важното завещание на избягалият от Египет Мойсей.
В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:
„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”

Книга на Мъртвите, Папирус Ну


Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления(но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:
«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37. никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»

Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.


Това, което ви давам ,е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е че имаме работа с първите истински „християни”. Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по - стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората ,а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това ,че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най – голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най – голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена ,разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най – вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се „монополизира” безсмъртието .Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.
Нека погледнем истината в очите… Твърденията ,че траките били първохристияни или египтяните – първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те(траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писател и исамозвани пророци изобщо не са били в състъояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си на чело, като "ключари" на небесните порти. Порти , които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.
А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за бога и е оставил само вярата за него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените. Замисляли ли сте се ,защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запада геометрията но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това ,за което говори Аменхотеп... Познанието за бога. Опознай света , за да познаеш бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто… Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите – ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съменние, че религиите така са си пробили пътят в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирният баланс.
"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни(християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най - долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошенници, които подмамват децата, като им дават два - три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."

Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор


Нашите предци не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите(в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.

Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.

Прозорецът на Овертон

    

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.



Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.

Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.

Достатъчно ли е ужасен примерът?

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

Технологията

Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.

Колко смело е това!

Темата за канибализма засега все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.

Виждате, че за людоедството, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството британските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.

Защо не?

Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.

Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.

Няма повече канибализъм

Сега това нещо се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително.

Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия, както престъпникът сменя фамилията си и паспорта.

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“

„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“

„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

Така и трябва

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“

„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“

„Има хора, които искат да бъдат изядени.“

„Провокират антропофилите!“

„Забраненият плод е най-сладък!“

„Свободният човек има право да решава какво да яде.“

„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“

„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.

Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.



При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

В хубавия смисъл

За популяризацията на темата за канибализма трябва да се поддържа нейното поп съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.

Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.

Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“

„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“

„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?

На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.

Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.

За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.

„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“

„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“

„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“

„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“

„Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.

Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.

„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

Ние тук сме властта

Към петия етап движението на Прозореца на Овертон минава, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за ядене на хора се забранява“.

Това е фирменото блюдо на либерализма – толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.

Приети са закони, променена (разрушена) е нормата на човешкото съществуване, по-далечните отгласи от тази тема неизбежно ще се доберат до училищата и детските градини, а значи следващото поколение ще израсне изобщо без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да се наричат гейове). Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и детската евтаназия.

01-01-%d0%b4%d0%b6%d0%be%d0%b7%d0%b5%d1%84_%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d1%82%d0%be%d0%bdДжоузеф П. Овертон (1960-2003) е старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модела на променяне на проблемите в общественото мнение, посмъртно наречени Прозорец на Овертон.

Човешкият морал

Много интересно е мнението на читателя на сайта Евгений Хавренко, чиято статия е посветена на това как е възможно да се противопоставим на технологията „Прозореца на Овертон“.

Дехуманизацията като крайна цел – да направи от нормалното и обичайното това, което по-рано е било невъзможно или забранено според нормите просто на човешкия морал – това е главното в технологията „Прозореца на Овертон“. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които убили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във вид на шоу, или дори „анатомически театър“ за деца.

Технологията „Прозорецът на Овертон“ е основана на основни слабости практически на всяка личност. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи дори когато я осъзнаваме. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейният скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека.

Бих описал основните лостове за въздействие по този начин:

Толерантност
Евфемизъм
Принадлежност към стадото
Илюзията на авторитета
Законно – значи правилно
Базовите потребности на човека в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.

Пирамида на Маслоу

Физиологически потребности: глад, жажда, сексуално влечение и т.н.

Потребност за безопасност: чувство на увереност, избавление от страха и неуспехите

Необходимост от принадлежност и любов

Необходимост от уважение: постигане на успех, одобрение, признание

Познавателна потребност: да знаеш, да умееш, да изследваш

Естетически потребности: хармония, ред, красота

Необходимост от себеактуализация: реализиране на своите цели, способности, развитие на собствената личност

Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 практически никога не се удовлетворяват напълно и завинаги, те с лекота стават обект на манипулация практически при всеки човек.

Толерантността е начин да се наложат всякакви, дори най-отвратителните мнения в употреба. Интересно, но в опита да се дефинира що е това толерантност, освен търпимост има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на онези хора, които са готови да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да приемат тези възгледи като свои собствени. Именно тази потребност за принадлежност и уважение ни заставя да се отказваме от своите убеждения, опасявайки се от агресия и недоволството на опонента.

Евфемизмът се явява необходимият елемент за преодоляване на вътрешната съпротива. Грубо казано, това е спасителната пръчка, която ни помага за вътрешен баланс между собствените ценности и съвършено противоположните на тях, наложени отвън. Например в нашата култура бе подменена грубата дума „педераст“ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, тоест обичащ момчета) с неутралната дума „гей“. А фразите „Мой познат е гей“ и „Мой познат е педераст“ имат съвсем различна емоционална тежест.

Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. Ако вие имате такъв опит – моля, спомнете си този момент. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното, още повече ще се замотаете. Лично аз рядко съм срещал хора, способни на подобно нещо.

Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е достатъчно да имам само най-общи представи за самия „авторитет“. Работата е там, че няма да си направим труда да разберем подробности за това що за „авторитет“ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непосилния товар на нашите терзания. Напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме – „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр.

Върховенството на закона е приемането на чужди норми. „Откъде накъде ще имам право да упреквам останалите в това, че не са съгласни с мен.“ В такъв смисъл компенсирам това, което не е свойствено на моята личност. Колкото повече обвинявам другите в изостаналост или провокация, толкова по-силен е гласът на противоречието вътре в мен. Знаменитият психиатър Юнг смятал, че фанатизмът е признак за потиснато съмнение. Човекът, който наистина е убеден в своята правота, абсолютно спокойно може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на раздразнение и гняв. В случаите на натрапването на чужди ценности никога не се получава пълно съгласие, съмнението ни кара да убеждаваме другите в онова, в което ние самите не сме напълно сигурни. Законът дава пълно право да се постъпва така.

Последствията от технологията „Прозореца на Овертон“

Най-страшното последствие от тази технология е, че човек губи своята хармония, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни спорове и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек щастлив. Целта на технологията е да се получи нова, желана посока на развитие.

След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра.

Пример за това можем да намерим във високия процент самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, но плащат за това със своята човечност.

Мой познат, който израсна с холивудските филми и лъскавите списания, винаги мечтаеше за голяма вила с двуместен гараж, басейн и винарска изба. По пътя към тази цел му се наложи да работи много, преживя сърдечен пристъп и онкологични проблеми, с които се бори до ден днешен. Неговата постоянна заетост по 12 часа в денонощие го отдалечи от семейството. Жена му се чувства обидена, но не смее да го упрекне, съсредоточила се е в отглеждането на децата, опитвайки се там да намери топлината, която толкова й е липсвала. Децата, фактически без контрола на бащата, усещат властта си над майката, превръщат се във все по-цинични егоисти. В крайна сметка той построи тази къща, за която мечтаеше, но след шест месеца призна, че би дал всичко, ако можеше да върне времето с 8 години назад, до онзи момент, когато семейството е било щастливо в двустайния си апартамент, когато са били заедно през уикендите и празниците. Социалният статут, общественото признание, комфортът и безопасността сами по себе си не водят до нашето щастие, не са непременно негови атрибути. Те са и трябва да остават средство за постигане, но не и цел. Разочарованието идва, когато зад постигането на такава цел стои една голяма пустота.

...етап шести от джама на Овертон-наблягаме на това как в БЪДЕщЕ льошите западняци със сигурност ще станат канибали (педофили, детска евтаназия, кръвосмешение и т.н.) за да не би да се отвори на въпрос канибализма в СССР след идиотската политика на Ленин(довела до канибализъм в Поволжието) и Сталин(канибализъм през време на Голодомора). Тов. Ленин ще продължим да го осветяваме в мавзолея като през прозорец на Овертон, за да не забравяме каква огромна полза има от него за установяване на тоталитаризма в 20 век, а Сталин тихомълком го реабилитирахме, та той ИЗОБщО не е бил льош човек като западняците, които май вече са канибали, педофили и так дальше:)))) Много е необходима тази тема, защото православните руснаци пак ще бъдат докарани до канибализъм.A за педофилските приключения на Тов.Сталин да сте чули?

http://budha2.blog.bg/drugi/2016/11/07/prozorecyt-na-overton.1488214