Последователи

неделя, 4 февруари 2018 г.

Ловци на души






> Секретните психотронни оръжия. Настъпва ли тяхната ера?



Какво е хипнозата, защо и как тя влияе върху нашето съзнание?

Гръцката дума хипноза означава сън. Но хипнозата не е сън, а особена активизация на взаимодействието на дясното и лявото мозъчно полукълбо, характеризиращи се с рязко фокусиране на вниманието. Трансът е особено характерно психофизическо състояние, което се съпровожда с хипноза. Както и при малките деца до 6 години, в такова състояние не работи аналитичното мислене, затова той възприема безкритично по-голямата част от постъпващата информация и лесно се поддава на внушение.



Четири основни инстинкта превръщат човека в марионетка: алчност, честолюбие, любопитство, полов инстинкт. Използват ги в работата си консултантите в супермаркетите, които въздействат върху емоциите, за да увеличат продажбите. Ръководителите на компаниите, изградени на "пирамидален" принцип, плащат на своя агент от 20 до 50% от продажбите.



Естествено, консултантите ще се постараят да засегнат всички нишки на вашите основни инстинкти, за да изключат рационалното ви мислене и в резултат да купите най-скъпия, а често и напълно ненужен продукт.
Единственият ви помощник в такива ситуации е времето - винаги вземете пауза не по-малко от два дни, преди да получите продукт или услуга, за да се разпръсне хипнотичното очарование на агентите консултанти. До 1846 г. всички операции се провеждат без анестезия и наркоза - просто пациентите се обезчувстват с помощта на хипноза...



На хипноза се подчиняват всички съзнателни живи същества, които имат зрение. Как работи механизмът на масовата хипноза?
Главният мозък непрекъснато обменя енергия.



Алфа и бета ритмите на главния мозък отразяват нормалното състояние на бодърстване на човека, а тета и делта ритмите са показатели за седация (потискане на съзнанието) и наркоза. Човешкият мозък, като биокомпютър, възприема само двоичните импулси на невроните: 1- има импулс, 0 - липсва импулс, и цялата аналогова непрекъсната информация от околния реален свят се преобразува в нашия мозък в матрица от двоични кодове.



А според невролози възможностите на човешкия мозък са доста ограничени, той е способен едновременно (паралелно) да решава само две задачи и да обработва само до 9 думи или образа.



На всяка секунда и половина мозъкът ни, подобно на оперативната памет на персоналния компютър се занулява и презарежда, за да усвои нови импулси информация. Именно в момент на такова презареждане всяка намеса на професионалист в мозъка оказва пряко влияние върху човешкото подсъзнание и дава настройка за незабавно изпълнение на заповедта.



През 60-те години на ХХ век американският психотерапевт Милтън Ериксън разработва специална система за психологическо въздействие. Ериксоновата хипноза въвежда човека в състояние на активен транс без потапяне в сън. Пациентът бива кодиран с помощта на обикновени думи, но в комбинация, която оказва изключително силно въздействие върху дълбинните структури на личността. Именно такъв тип хипноза владеят циганките по улиците.



През 2005 г. в Голямата пирамида в Гиза археолозите откриват древни писмена. Според преданието те са оставени от древноегипетския бог на мъдростта и покровител на науките на име Тот (едно от неговите древни имена е Джехути или Техути - в превод "ръката на този, който дарява духа"). В тях се посочва, че именно думата върши всички неща, цялата съвкупност от околното битие и нищо не съществува, докато не бъде назовано с отчетлив глас. Значи ли това, че знанието за хипнозата е съществувало още в древните цивилизации?



Първото споменаванe за хипнозата е в древен Египет във вид на традицията на "възкресяване на Изида", по време на която жриците потапят момче в дълбока хипноза и му внушават, че е умряло, а след това го "възкресяват". Тайни знания владеят практически всички древни народи. Ярък пример за това са якутските шамани, чиито култ и обреди са известни с потапянето в транс.



През 1971 г. Джон Гритън в ЦРУ изпълнява тайна мисия в отдела по вербуване на чуждестранни агенти, използвайки авангардни методи за психологическо въздействие върху хора. Така възниква невролингвистичното програмиране (НЛП). Това програмиране на личността лесно променя гледната точка и убежденията на човека, затова често се използва от бизнесмени при делови преговори.



По време на НЛП за 7 секунди се променя настройката на мозъка и могат да бъдат вграждани собствени методи за въздействие, за да променят позицията на човека по отношение на някого или нещо. При тази техника човекът бързо копира позата и движенията на кодирания, за да може първо да спечели доверието му, а след това започва да му оказва влияние. Бойното НЛП активно се използва и днес от военните спецслужби.



През януари 2012 г. в интернет изтече информация от Пентагона за методите за психическа бойнa атака на противника с посочването на съответните устройства - например импулсно оръдие, излъчващо специална звукова вълна, която причинява на войниците дезориентация в пространството. С помощта на психотронното оръжие може да се саморегулира съзнанието на огромни маси хора.



През 1989 г. съветският физик Анатолий Охатрин предполага, че всички сме заобиколени от специални свръхлеки частици - микролептони. Въздействайки върху тези частици, може да се регулира управлението на самия обект дори с помощта на снимка. Именно Охатрин за първи път създава психотронно оръжие (псиоръжие, ментално оръжие), т.е. дистанционно вълново оръжие за масова хипноза.



Йоносферата на Земята резонира постоянно, има източник на излъчване. Именно на тези честоти работи човешкият мозък.
Американците отдавна работят над проект на НАСА, наречен "Син лъч", чиято основа е облъчването на нашата йоносфера, за да промени и модулира за своите цели съзнанието на хората. Но не мислете, че съществува само такова глобално псивъздействие върху хората.



Всекидневно всеки от нас, четейки пресата, гледайки телевизия или сърфирайки в интернет, се подлага на незабележимо кодиране на съзнание и с помощта на 25-ия кадър, и с помощта на налагането на шумов програмиран код чрез музика или видео, или друго въздействие. Тогава човекът като марионетка послушно избира в супермаркета рекламираните стоки, гласува за определен кандидат на изборите, поглъща вредния за организма си фастфуд.
Новият тип психотронно оръжие само след 10 години ще надмине по мощност целия арсенал от оръжия, с които разполагаме днес....



По материали от Интернет

Секретните психотронни оръжия. Настъпва ли тяхната ера?


image


Намирането на доказателства за предаването на реч в човешкия мозък с помощта на електромагнитни вълни е една от най-трудните задачи за световните изследователи. Би било много лесно, ако се контролираха човешките емоции, мотивиращи човешкото мислене, вземане на решения и действия. Хора, които твърдят, че са жертви на експерименти с тези уреди се оплакват от чуване на гласове, фалшиви чувства, както и болки във вътрешните органи, които лекарите не са в състояние да диагностицират.




През 2002г. Комитетът по сигурността на Руската Дума обяви, че възможностите, които позволяват дистанционно управление на човешката нервна система или на дистанционното увреждане на здравето, са достъпни за много от съвременните правителства. Според изданието ,,Defense News" Израел експериментира с т.нар. ,,психотронни оръжия" върху палестинци. Друг пример е президента на Хондурас Мануел Селая. Докато той бил под обсада в бразилското посолство в Хондурас, подал оплакване, че е бил подложен на ,,електронно бомбардиране с микровълни", които причиняват ,,главоболие и органична дестабилизация". Конспиративните теории твърдят, че този тип оръжия се използват и по време на политически кризи.




Една от хипотезите за електромагнитните оръжия гласи, че те са част от тайната надпревара във въоръжаването на света, където суперсилите се конкурират за спечелването на решително надмощие и по този начин може да се поеме контрола над цялата планета. Друга хипотеза твърди, че правителствата пазят тези технологии, в случай, че не успеят да контролират чрез демократични средства кризата, която може да възникне в резултат на лошите им решения. И в двата случая, демокрацията и човешките свободи остават в историята. Според декларация на бившия руски министър на отбраната - Сердюков, остават най-много осем години, докато тези оръжия официално станат част от руския и световен военен арсенал. Това би означавало началото на края за демокрацията.




През март 2012г. Анатоли Сердюков заявява открито:
Развитието на оръжия без основа на новите принципи на физиката (енергийни оръжия, геофизични оръжия, генетични и психотронни оръжия) са част от държавната програма за въоръжение в периода 2011-2020 година. Световните медии реагират на намека за свободното използване на психотронни оръжия, поради публикуването на научни експерименти от 1960г., в които се обяснява използването на електромагнитните вълни за предаване на прости звуци в човешкия мозък. Медиите избягват да споменават, че оттогава са били извършвани обширни изследвания в тази област в световен мащаб.



Британският ,,Daily Mail" пише, че изследвания с електромагнитни оръжия са извършвани тайно от 1950г. в САЩ и Русия: ,,Предишни изследвания са показали, че нискочестотни вълни могат да засегнат мозъчните клетки, да променят психологическите състояния и да дадат възможност за предаване на предложения и команди директно в мисловните процеси на някого. Високи дози от микровълните могат да навредят на функционирането на вътрешните органи, контролът на поведението и дори шофирането."




През 1973г. невропсихологът Дон. Р. Юстесен (директор на лаборатории за експериментална невропсихология в болница в Канзас Сити) публикува статия в ,,American Psychologist" за влиянието на микровълните върху поведението на живи същества. Той цитира резултати от експеримент, описан от неговия колега Джоузеф Шарп, който е работил по проект ,,Пандора" (засекретен проект на американския флот). Дон Юстесен пише:



Разпространяващите микровълни (Шарп и Гроув), чрез които се моделира гласа, са лесни за слушане, идентифициране и разграничаване между 9 думи. Тяхното звучене не е по-различно от това на хора с изкуствени ларинкси.
По-късно тази система е усъвършенствана. През 1997г. се появяват документи в интернет страницата на Американската агенция за опазване на околната среда, които доказват това. Службата за научни изследвания и развитие (представена от проекта ,,Communicating Via the Microwave Auditory Effect") на Министерството на отбраната, съобщава: ,,Една иновативна и революционна технология разполага с ниска вероятност на радиочестотни явления (RF). Концепцията е създадена с помощта на ниско интензивна лабораторна система и RF предавател с висока мощност. Съществуват многобройни военни приложения в областта на търсенето и спасяването, сигурността и специалните операции".




Според вестник Вашингтон Поуст, през 2002г. изследователската лаборатория ,,Air Force" патентова технология, чрез която се изпращат думи в нечия глава с помощта на микровълни. Говорителят на Научната лаборатория за насочена енергия, Рич Гарсия, отказал да обсъди тази патент и свързаните с него изследвания в областта, позовавайки се на политиката на лабораторията да не коментира работа, свързана с микровълните. През октомври 1994г. учените от ,,Air Force" успели да предават фрази с пределна разбираемост в главите на хората. Проучването продължило до 2002г., когато изследователската лаборатория, позовавайки се на секретност, отказала да разкрива или обсъжда други материали.




Световните медии избягват публикуването на пълната скала за напредъка в областта на изследванията за дистанционното управление на човешката нервна система. Д-р Робърт Бекер, два пъти номиниран за Нобелова награда за откритията си за ефектите от импулсни полета при зарастването на счупени кости, описва в книгата си ,,Body Electric" експерименти от 1974г. на Джей Ф. Шапитц. Шапитц обобщава:
В това разследване ще бъде показано, че словото на хипнотизатора може да бъде предадено директно в части на подсъзнанието на човешкия мозък, чрез модулирана електромагнитна енергия. Това става без използване на каквито и да било технически средства за получаване или транскодиране на съобщенията и без лицето, изложено на такова влияние, да има шанс да контролира съзнателно входа на информацията.




В един от проведените четири експеримента на обектите е даден тест със сто въпроса, вариращи от лесни до по-сложни. Доста по-късно, не знаейки, че са били облъчени, те ще бъдат подложени на информационен проблясък, свързан с предлагането на отговори на въпросите, които са оставили непопълнени. Експериментите чрез ултразвукови честоти са изпращали съобщения до човешкия мозък, които той възприема, но за които обектът не е ясно. Д-р Робърт Бекър достигнал края на кариерата си на учен, изгубвайки финансирането за изследването си заради тези публикации и отказа му да подкрепи изграждането на антени за комуникация с подводници чрез мозъчни честоти.



> Радионика Психотроника и „Слийпъри“



Според руски всекидневници, през 1992г., по време на проваления военен преврат срещу Михаил Горбачов, генерал Кобец предупредил защитниците на Руската дума, че технологиите за контрол на ума могат да бъдат използвани срещу тях. (,,Комсомолская правда", септември 7, 1991г.). След военния преврат, вицепрезидентът на Общественото на независимите учени на СССР, Виктор Седлецки твърди:
Като експерт и юридическо лице декларирам, че масовото производство на психотронни биогенератори стартира в Киев. Не мога да твърдя със сигурност, че използваните генератори по време на военния преврат са тези на Киев, но според мен е факт, че са били използвани. Какво представляват психотронните генератори? Това е електронни оборудване за ръководене на контролира в човешкия организъм, което се отразява на лявото и дясното полукълбо на мозъчната кора. Това е и технологията на проекта на САЩ ,,Zombie 5".
През 1991г. в САЩ няколко стотин души се оплакват от дистанционно манипулиране на нервната система и подготвят групов иск за съдебно дело срещу ФБР, Министерството на отбраната и други агенции, изисквайки от тях да разсекретят файловете, отнасящи се до тяхната идентичност, откриването на вредните лъчения и техните източници, насочени към телата им. В Русия също се оплакват повече от 2000 души, над 200 в Европа, над 300 в Япония и десетки хора в Китай и Индия.



> Перфектните методи за скрито командване на хората




Твърди се, че в миналото руснаците не са смятали да използват тези средства. Когато стартира изграждането на американската система ХААРП, предполагайки, че системата е способна да се прицелва към големи региони на планетата чрез вибриращи йоносферата мозъчни честоти, Русия изразява желанието си да забрани технологиите за контрол на ума. Руската Дума и Общността на независимите държави се обръщат към ООН и Европейския съюз с предложение за международна конвенция за забрана за разработване на информационни оръжия.


image

Опити с хипноза - Армен Викториян

                  

ЦРУ е провеждало множество изследвания за употребата на хипноза в отбранителни и офанзивни операции. Голяма част от ресурсите са отделени за наблюдаване на напредъка на неговите международни врагове, особено Съветския съюз и другите [бивши] комунистически държави. Данните в тази област са доста мъгляви и едва напоследък започнахме да съзираме катастрофалните дългосрочни ефекти от тайната работа на Управлението върху неговите „жертви“.
Първото доказателство за използване на хипнозата като оперативен на хипнозата като оперативен инструмент е открито в работата на Морс Алън от 1954 година. Това се е случило в разгара на изследователските усилия по проекта АРТИШОК за използване на хипноза с цел „програмиране“ на атентатор. Джон Маркс разкрива, че долу-горе по това време ръководители на МКУЛТРА, включително Гитинджър, препоръчали използването на хипноза „в поне един“ от оперативните експерименти през 1959 година.
Един доклад на ЦРУ с гриф „Само за служебна употреба“, изготвен през 1978 г. („Недолавяни проявления на мисловните процеси по време на дълбока хипноза“), всъщност е превод на руския „Философски въпроси“, написан от В. Л. Райков. Този документ не само представя някои особено интересни прозрения по темата, но и издава колко са се разпространили тези изследвания по света.
Един от експериментаторите, Ф. Дж. Еванс, е казвал на дълбоко хипнотизираните си субекти, че няма да могат да възприемат числото 6 в решаването на елементарни математически задачи, „когато се стигне до това“. Този експеримент повдига един парадоксален философски въпрос — трябва ли субектите първо да възприемат числото 6, за да могат след това да го пренебрегнат?
През 1966 година ЦРУ изготвя един поверителен технически доклад — „Хипнозата в разузнаването“. „Болшинството предложения за употреба на хипнозата в разузнавателната работа, особено за отбранителни цели, включва постхипнотични внушения“, се казва в него. В Управлението са открили, че „най-консервативните мнения са, че постхипнотичното внушение продължава да действа няколко месеца, а може би и години, ако бъде периодично укрепвано.“
Също толкова важен е и интересът на ЦРУ към самохипнозата (наричана също самовнушение). Хипнотизаторът насажда у субекта убеждението, че след сеанса ще може сам да се хипнотизира по сигнал на хипнотизатора.
Отново се изразява загрижеността, че чуждите разузнавателни служби може да са по-напреднали в тази област. В доклада на ЦРУ пише: „Възможността хипнозата да се използва дори в момента от вражески сили е съвсем реална. Хипнозата може да бъде полезна в много отношения, особено в изтръгването на информация и съдействие от иначе неподатлив (упорит) източник.“
След като демонстрира такъв потенциал, хипнозата е използвана ефикасно върху субекти, които дори не подозират, че са манипулирани. Това е ставало в три вида ситуации: по време на сън, докато пациентът е подложен на психиатрична консултация или спонтанно, когато субектите наблюдават как друг субект бива хипнотизиран.
Възможността за злоупотреба с хипнозата повдига сериозни въпроси за множество странни престъпления и мистериозни смъртни случаи и тяхното „официално“ обяснение. Примери за това са убийството на Джон Ф. Кенеди, самоубийството на 13 учени, работили в Американските национални лаборатории в Лос Аламос, а също и някои, работили в „Маркони“ във Великобритания. Наскоро в секретната станция за ядрени изследвания в Лукас Хайтс, Нов Южен Уелс, Австралия, имаше три смъртни случая. Тайните доклади на ЦРУ показват, че Управлението добре съзнава възможността от такива инциденти: „В последните години е съобщено за три документирани случая, в които хипнозата е изиграла роля за предизвикване на престъпно поведение.”
В случая, докладван от Крьонер, един млад, неженен и чувствителен учител е попаднал под хипнотичното влияние на свой съсед. Започвайки с прояви на съседско гостоприемство, хипнотизаторът изгражда с него връзка, в която посредством внушения да принуждава учителя да му дава дребни суми или вещи. За да изпробва силата си, след това [съседът] му насажда постхипнотичното внушение да се простреля в лявата длан. Учителят всъщност се прострелва в левия лакът и е убеден, че това е станало случайно. Накрая хипнотизаторът кара жертвата да си признае престъпления, които той [съседът] е извършил и в които учителят няма никакво участие. През петте години, докато трае това, учителят няма никакъв спомен за хипнотичните сеанси. Осъден е въз основа на постхипнотично предизвиканите си признания, но една случайно изтървана забележка го кара да се усъмни в естеството на отношенията си със своя съсед. След много обжалвания той е изпратен на преглед при Крьонер, който разкрива истината, като отново го хипнотизира и го накарва да си спомни хипнотичните сеанси със своя съсед.
В доклада на ЦРУ се казва и че според У. Р. Уелс, известен изследовател в областта на хипнозата, „никой от субектите не бе в състояние да се съпротивлява на неприемливи или всякакви други команди“, вменени му като постхипнотично внушение. „С помощта на постхипнотично внушение Уелс е накарал един субект да открадне еднодоларова банкнота от палтото на хипнотизатора. Субектът не съзнавал своите действия и яростно отричал да е крал пари.“ Уелс се аргументира, че „ако не успеем да принудим човек към такова действие, то това не означава, че не съществува такава възможност, докато дори един успех демонстрира, че може да се направи.“
Дж. М. Шнек и Дж. Г. Уоткинс, двама офицери от СВ, предизвикали с хипноза поведение, което при обикновени обстоятелства се счита за престъпно. Според своя доклад „Военно престъпление под влияние на хипноза“ Шнек по невнимание накарва „един войник да напусне дежурство, за да изпълни действие под постхипнотично внушение.“ По подобен начин Дж. Г. Уоткинс подтиква друг войник „да удари по-висшестоящ, понеже му е внушено, че офицерът всъщност е японски войник.“ Освен Уоткинс успява да измъкне от хипнотизирана жена, служеща в Женския корпус към СВ, „поверителна информация, която преди това му е казала, че няма да му разкрие.“
Има и други доклади, които потвърждават, че техниките на постхипнотичните внушения се използват оперативно. Л. У. Роулънд поискал от „двама субекти под дълбока хипноза да вдигнат с ръка голяма, жива гърмяща змия. Каза им, че това е въже. Единият субект се подчини незабавно и само [почти] невидимото стъкло над змията му попречи да я хване. Другият субект излезе от хипноза и отказа да продължи експеримента. Следващите двама субекти се опитаха да хванат змията, дори след като им беше казано, че е змия, а не въже. По подобен начин хипнотизаторът нареди на други двама субекти да лиснат сярна киселина върху една лаборантка (защитена от стъкло) и те се подчиниха.“
П. К. Янг „повтори изследването на Роулънд, като поиска от осем дълбоко хипнотизирани субекти да изпълнят подобни задачи. Седем от тях направиха неща, напълно неприемливи за нехипнотизиран човек, т.е. пипаха змии и лискаха киселина, при условие че в нормално състояние биха ги побили тръпки от това.“
Колкото до отбранителните приложения на хипнозата, по съвет на своите професионални хипнотизатори ЦРУ предлага „хипнозата да се използва за укрепяване защитните сили на хора от личния състав, пленени или задържани от вражески сили“. Така Управлението се впуска в изчерпателно изследване на наличните данни. Успехът на проучванията е свързан главно с „проницателното използване на постхипнотични внушения“. Било е известно, че под хипноза субектът може да бъде програмиран да устоява на опитите от страна на друг хипнотизатор да го приведе в транс. Такъв човек може да бъде научен да „симулира транс или да откликва неподходящо всеки път, когато го използва друг хипнотизатор.“
И САЩ, и НАТО са използвали този аспект на автовнушението. Отбранителната му роля е включвала мерки за предотвратяване на неупълномощена хипноза, както и самовнушения за по-леко понасяне на трудни ситуации. „С обучение по автовнушения всеки от личния състав ще бъде в състояние да отложи или временно да облекчи съсипващото въздействие на продължителната изолация.“ Изпадайки с помощта на самовнушения в продължителен сън, субектът би могъл да намали и дори преодолее стреса. ЦРУ провежда и изследвания за употребата на наркотици с цел да се понижи съпротивата на хипнотизиран субект. „Почти неизменно използваните наркотици са били депресанти, главно барбитурати. Депресантите предизвикват отпускане, а се счита, че отпускането увеличава податливостта на внушения.“ Управлението обаче не се ограничава с използването само на ЛСД и сродните му вещества. В своята книга „Хипнотизмът: обективно изследване върху податливостта на внушение“ А. М. Вайценхофер твърди, че „субанестетичните дози от различни анестетични вещества правят субекта по-податлив на внушение, стига той по начало да има такава склонност“.
Л. Р. Уолбърг получава „добри резултати с натриев амитал, вливан бавно, венозно, в субанестетични дози, по този начин създавайки усещане за безпомощност у пациента, което пък на свой ред събужда архаична зависимост към оператора.”


В един доклад без дата (разсекретен на 14 януари 1977) и със заглавие „Хипнозата в разпитите“ се казва: „Контролът върху човешкото поведение, уж постиган при хипноза, я прави подходяща за употреба в трудния процес на разпита.“ По-нататък авторът пита: „Първо, може ли по време на разпит да се предизвика хипноза? Ако е така, може ли субектът да бъде принуден да разкрие информация? И доколко надеждна би била такава информация?“
Двата варианта били субектът да се приведе в хипнотичен транс или против волята му, или без да съзнава това. В случаите, когато субектите бивали враждебно настроени, Уелс, Уоткинс и Бримън постигали някакъв успех. Субекти, които полагали усилия да се съпротивляват, обикновено изпадали най-лесно в транс.
Джордж Х. Ийстърбрук „предложи да използваме (хипнозата), за да направим така, че личният състав да бъде непроницаем за хипноза, да получава амнезия за секретни сведения или да е по-устойчив, особено на болка, в случай на пленяване от врага“. Известно е, че Управлението е използвало тези способи в много от своите операции. Друга ключова област от изследванията на ЦРУ е „покорност в състояние на транс“. До каква степен би могъл подходящо обработеният субект да задържи секретна информация, докато е в състояние на транс? Установено е, че някои видове информация, разкрити на човек в хипноза, не могат да бъдат изтръгнати от него, ако не му се подаде ключовият знак (дума, изречение, мелодия, картина и др.) — също както не можеш да отвориш сейф, без да знаеш комбинацията.
П. Джанет помолва една „жена под дълбока хипноза да извърши няколко убийства пред подбрана група от съдии, например да прободе някои от жертвите с гумена кама, а други да отрови със захарни таблетки.“ Хипнотизираната прави всички тези неща, без да се поколебае. Други изследователи, като Уоткинс и Уелс, вече са демонстрирали това.
ЦРУ използва и други методи, например „псевдохипноза“ (вид хипноза, прилагана върху мишени по време на курс за обучение, без те да знаят за това) като средство при разпити. Повечето такива програми са взаимствани от психологическите способи за водене на война. Служителите на ЦРУ ги използват, за да обучават различни видове военен персонал (на САЩ или НАТО) в използването на „Магическите стаи“ или „Смешните камери“ — където да разпитват субекти или да правят служещи в приятелски войски по-устойчиви на различните съвременни методи на разпит. Белият шум и другите звукови способи са използвани за дезориентиране на субектите и повишаване на тяхната податливост.
Изследвана е и хипнозата от разстояние. Един от специалните проекти на ЦРУ който никога не е бил официално признаван, е „Радиохипнотичен междумозъчен контрол“ (РХМК). Той включва използването на Стимосивър — миниатюрно електронно устройство за привеждане в хипнотично състояние. За да се активира подобно устройство, то трябва да е имплантирано в субекта с помощта на интрамускулна техника.
В ранните стадии на експериментите с това устройство хирурзите са оставяли съвсем мънички белези по тялото на жертвата. Но вече отдавна техниките позволяват да не остане никаква следа. Обикновено за имплантиране се използват носната кухина или ухото. След това жертвите често получават пристъпи на тежко главоболие или неочаквано кървене от носа.
Бившият агент на ФБР Артър Дж. Форд, който е напуснал Бюрото, за да стане журналист под псевдонима Линкълн Лоурънс, пръв разказва за РХМК в книгата си „Бяхме ли контролирани?“, издадена през 1965 година. Там той описва как е ставало всичко: „Това е свръхмодерното приложение на постхипнотичното внушение, задействано по желание чрез радиоизлъчване. Това е повтарящо се хипнотично състояние, предизвиквано автоматично със същия контролен радиоуред. Човекът бива привеждан в хипноза. Това може да се извърши скрито по много начини. След това го програмират да извършва някои действия и поддържа определена нагласа при радиосигнал.“
ЦРУ използва много РХМК в САЩ и Европа. Канада, друг близък съюзник на САЩ, също провежда ценни изследвания, включващи практически експерименти върху невинни жертви. Тези експерименти са ставали под зоркото наблюдение на д-р Соланд — същият лекар, който е одобрил тайните проучвания на НЛО феномени в Канада под кодовото име „Проект Магнит“. Болшинството от тези изследвания са замаскирани в бюджета на Министерството на транспорта.
Смята се, че шведите все още правят експерименти с имплантиране на устройства на нищо неподозиращи субекти. Все пак първоначалната идея за РХМК принадлежи на американските военни.
Журналистът Джеймс Мур твърди, че от източник от ЦРУ се е сдобил с наръчник за РХМК от 350 страници и още един проект, изготвен през 1963 година. В наръчника пише: „Медицински погледнато, тези радиосигнали се насочват към определени места в мозъка. Когато част от мозъка получи миниатюрен електрически импулс от външни източници, например гледка, нещо чуто и т.н., се произвежда емоция — да кажем, гняв при вида на банда улични гамени, които бият старица. Същият гняв може да бъде предизвикан и с изкуствени радиосигнали, изпращани до мозъка ви от оператора. И вие веднага усещате същата заслепяваща ярост, без да има някаква очевидна причина.“
Д-р Хосе Делгадо, изобретателят на Стимосивъра, пише: „Радиостимулацията на различни точки в hymgdala и хипокампа на четиримата пациенти произведе различни ефекти, включително приятни усещания, въодушевление, дълбока мисловна концентрация, странни усещания, свръхотпускане, цветни видения и други реакции.“ Всички тези ефекти са постигнати от външен оператор. Както заявява Делгадо през 1966 година, резултатите от предишните му изследвания и експерименти „подкрепят неприятния извод, че движенията, емоциите и поведението могат да бъдат направлявани с електрични сили, а хората да бъдат контролирани като роботи посредством най-обикновени бутони“.
И сякаш това не е достатъчно, вече има и ЕУП (електрическо унищожаване на паметта) — усъвършенствана версия на РХМК. То предизвиква „липсващото време“, или изтриванията на отделни части от паметта на субекта. Постига се с просто блокиране, или електронно „задръстване“ на някои от мозъчните synapses с излишък от ацетохолин. Това съединение може да спре нервната трансмисия по някои точно определени пътеки. Освен с тази химична технология за постигане на „липсващо време“ могат също да се използват електромагнетизъм и микровълни. ЕУП може да се използва и като средство за въвеждане в хипнотичен транс от разстояние.
Източникът от ЦРУ на Линкълн Лоурънс разкрива някои страховити подробности за ЕУП: „Вече е в употреба малък ЕУП генератор трансмитер, който може да бъде скрит по тялото на човека. При контакт с този човек — най-обикновено ръкостискане или дори докосване — се предава слаб електронен заряд плюс ултразвуков сигнален тон, който за кратко нарушава ориентацията във времето на засегнатия.“
Тези методи (РХМК и ЕУП) могат да насаждат внушения у субекта или изтриват паметта му за неща, които е бил помолен да извърши. Това се постига с някои ключови думи (или поредица от простички действия), които задействат вградения в паметта механизъм „команда-изпълнение“. Този механизъм е замислен така, че колкото и интелигентен да е субектът, да не подлага на никакви съмнения правилността или логиката на заповедта, а да я изпълнява слепешката, без да обръща внимание на опасността.
Според източника от ЦРУ субектът може да изпълнява заповеди и за своето унищожение. Това обикновено се прави след завършване на мисията, за която субектът е бил програмиран. Ако обаче той по някаква причина стане неудобен, механизмът за самоунищожение може да се задейства и преди изпълнението на главната задача. При професионално планиране и изпълнение методът не предизвиква абсолютно никакви съмнения у вражеските агенти.

Източник: Откъс от книгата на Армен Викториян „Контрол върху съзнанието”

             

Свещените пространство и време в долината на разума



В старо време, преди на Земята да се появят лунните богове и лунните народи /судрасите – б.а./, слънчевите народи или още народите на „божествената небесна държава”,


са живеели в така наречените „синархични общества” – царства, държави и империи. Синархията е съвластие на Пророк, Жрец и Цар при управлението на земната държава като отражение на Небесната държава. В социалната структура най-високо е поставен Пророкът, а най-ниско Царят и съподчинеността им е в указания ред .В тези времена хората са извършвали ритуалите на своите празници и тайнства през деня и през нощта, когато на небето не е имало Луна [6]. Това е ставало в дни, когато е било „новолуние” / през нощта – б.а./, а през деня - преди изгрева на Луната във фаза „първа четвърт” и след залеза, и преди изгрева на Луната във фаза „пълнолуние”. Иначе казано, нашите предци са извършвали своите празнични тайнства през нощта, когато в най-високата точка на северното звездно Небе, до окото на Дракона, като малко зеленикаво облаче се е виждала мъглявината М6543, в която се намира северният полюс на земната орбита-еклиптиката и където е невидимото, духовно, /черно/, арийско Слънце, а през деня, - когато точно под него се намира светлият и животворен лик на дневното, видимо Слънце. От дълбока древност се знае, че за конните народи, каквито са и нашите предци, конят и конникът са били символи на пратеници от отвъдното, от невидимото, които идват на Земята, за да донесат благословията на Звездите и на Могъщия и непрестанно творящ със Словото Бог Всевишний, а също така и да явят на човеците Божествената Премъдрост за подредбите на Времената, на Годините и на дните. По тази причина за нашите предци всичко свято и имащо връзка със живота и със смъртта, е било свързано с Коня и с Конника, които идват от невидимото, както да донесат послания от Вечността, така и да отнесат в отвъдното човешките души, завършили своя земен път, за да бъдат те пречистени и помазани от Звездите и да се върнат един ден на Земята като преродени войни на Слънцето. И тъй като светлото и тъмното са винаги свързани, водят се ръка за ръка и се разпространяват с еднаква скорост, то между видимото и невидимото е разположена една огромна шахматна дъска, по която препускат в познатото ни „Г” и никога не закъсняват Конят и Конникът. Така нашите предци посредством пътя на коня, чрез черното и бялото, са отбелязвали своите свещени места, освещавали са своите символи и са извършвали посвещенията в Небесната колесница на Слънчевия Бог. Това е ставало в определени месец, ден и час от годината, когато по тези места на Земята чрез Небесния Конник са слизали силите, енергиите и светлината от чудния свят на божествената Слава. Велики и достолепни символи за Време, Времена и години са имали нашите предци, древните българи, наречени още ПРАБЪЛГАРИ ! Имали са космически циклов календар, в чиято основа е бил календарът на Патриарх Енох с година от 364 дни. Този календар е ненадминат по своята точност, неговата календарна година е била колкото тропичната /звездната/ година, а календарната му аритметика е показвала, че един ден се е натрупвал чак след изтичането на ......5000 години! При това дрeвността на този календар /според „Археометъра” на С.И.Д`Алведр – б.а./ е минимум на 15000 години! Имали са и са играли със завидно майсторство български „Боляр Шах” [2] със 72 основни и 4 допълнителни, ъглови, черни и бели игрални полета, чиито фигури от задната линия са само мъжки, за разлика от познатия ни „класически” шах със 64 игрални полета, където най-силната фигура от задната линия е Дамата - фигура 1 [7]. Този шах се е играл в България до края на ХІХ век.

Най-силните фигури „Болярите” свидетелствуват, че българският „Боляр Шах ” е бил „класически” когато водещото начало на Земята е било „Мъжкото оплождащо начало”. Тогава върху процесите, протичащи в материята и в социалната организация са въздействали сили и енергии, идващи на Земята от дълбокия Космос (неподвижните зодиакални съзвездия) и непосредствено от Слънцето. Последните вълни на това въздействие са се проявявали до и около трето-второ хилядолетие преди Христовата ера. – в култа към Слънцето в Египет, Азия, Индия и в далечния Изток. Това обстоятелство по категоричен начин показва, че българският „Боляр Шах” е по-древен от 3101-ва година пр.хр. хр. е., когато пролетното равноденствие е в окото на зодиакалното съзвездие Телец, а есенното – в сърцето на зодиакалното съзвездие Скорпион и когато става смяната на оплождащото „Мъжко начало” с „Раждащите води ” на „ Женското начало ”. Тогава започва и дълбоката нощ на света/ Кали Юга/- време, в което по всяка вероятност от българския „Боляр Шах” изчезват „болярите”, четирите допълнителни ъглови полета /на лодките/, както и още 8 основни игрални полета, за да се появи „класическият шах” на „женското начало”, на всевластната Дама и на буквата на водата М.

      


Фиг. 1

Българите са имали и свещена азбука, чиито три основни букви сами изписват името й, - името на Божия Син и ГЛАГОЛ. А всичките букви на тази азбука са точно отражение на творческата дейност на Създателя в Генезисните времена на народите и в човешката им реч на Земята. Двадесет и осем са буквите от свещената българска азбука, които имат различно цифрово съответствие, а общият им брой е тридесет и осем, в това число и тези, които са двойни. Тази азбука е била използвана строго само за храмови нужди и никога за графично изобразяване на вербални еквиваленти. Дълбоко погрешен е всеки друг подход към Глаголицата на българите, освен като към писмо от говорещи йероглифи със съответните им свещени геометрия и съдържание.

Като считаме, че казаното до тук е достатъчно, решихме да потърсим пространствени и времеви послания /и връзки/ в българския „Боляр Шах”.За това приехме, че шахматната дъска, разположена между видимото и невидимото, е една своеобразна Долина на разума и напълнихме чашата й с числата на Божествената Премъдрост, които са буквите на свещената българска азбука. Имахме предвид казаното за черното и бялото и проследихме ходовете на коня из цялата Долина на разума така, че той да не посети повторно преминато игрално поле, както и да се върне там, откъдето е тръгнал! При това за начало на пътя на коня из Долината на разума трябваше да изберем такова място, където има най-точни данни, че то се облъчва най-пълно и по всяко време от невидимото арийско , духовно, черно Слънце. Сторихме всичко това и пред очите ни, точно по средата на Долината на разума се появи Дървото на Живота (270), а от двете му страни стояха неговите пазители – Царят (11) и Жрецът (11). Накъдето и да погледнехме плодовете на Долината на разума бяха едни и същи, а техният брой беше равен. Широка и дълга беше тя колкото броя на листата на шестгодишно дърво, което брои и което е известното на науката дърво Shimanniophyton problematicum. Броят на листата на това дърво се подчинява на математическата формула : N = ( У x 12) + 4 , където N е общият брой листа върху едно дърво, а У е възрастта на дървото в години.

Разделихме най-силното / броят на полетата на „боляра”/ на най-слабото /броят на полетата на пешката / - ( 24:7 ) и получихме онова, което поддържа извора на Живота вечен и което нашите предци са знаели и виждали в един друг свят, много по-различен от нашия, но с много повече светлина и благоволение между човеците. Така пред очите ни се явиха в цялата своя пълнота свещените пространство и време на нашите предци, белязани от ходовете на коня на българския „Боляр Шах”, а Долината на разума трябваше да се намира там , където „българите бяха оставили името си”! В българския „Боляр Шах”, като вечно и всевиждащо око на Мъдростта, се оказа закодиран и Космическият български генезисно-циклов календар, чиято „ера на сътворението” е 5504г. пр.хр.е. А самите българи - съвсем не бяха и не са били скитници по пътищата на историята и на времето. Как разбрахме всичко това? Ето как:

- Когато вестник 168 часа [2] в броя си от 13 – 19 май, 2005г., /стр.19-21/, публикува за първи път информацията за българския „ Боляр Шах”, ние вече се бяхме запознали с една красива легенда за класическия шах / със 64 игрални полета – б. а./, описана от българския писател Любомир Пеевски в книгата му „ Да разплачеш плачуща върба” [5]. Знаехме за чудните свойства на Долината на разума, но не знаехме къде се намира тя.

- Знаехме, че за тези, които почитат „ Женското раждащо начало” / Лунният култ /, Великото име на Твореца е ИЕВЕ, и числото на пълнотата му е 26 , а за тези, които почитат „ Мъжкото оплождащо начало” / Слънчевият култ /, името е ИЕВЕА и числото на пълнотата му е 27 [6].

- Знаехме, че един Голям ден от творческата дейност на Твореца съдържа 10 малки циклови творчески дни във всеки от които Той извършва своята творческа дейност чрез числото на Своето Име. А когато Бог дава време на човеците Той казва: „ Ден за година ви давам!” /Числа 14:34/ [1]. За това и Големият божий ден на сътворението, който е Изворът и Дървото на Живота, за човеците е 260 или 270 земни години.

- Бяхме видели с очите си Глаголическия Абецедар върху стената на Кръглата църква във Велики Преслав – фигура 2, както и ключа за подредбата на буквите в азбуката [5]. Възстановихме подредбата им и те веднага проговориха със своите сакрални геометрични значения. Точно тези са 38 – те свещени глаголически букви, които изнамери и създаде за българите Свети Константин Кирил Философ. За тези букви говори и Черноризец Храбър. Подредбата на буквите е точно такава, каквато е изписана на стената на храма - фигура 3 и публикацията в [5],. Всяка друга подредба и интерпретация на Българската азбука Глаголица насочват изследователските процеси в невярна посока и са, най-меко казано, манипулативни.



Фиг. 2

   

   
Фиг. 3

- Решихме няколко хиляди компютърни задачи, при които Конят от българския „Боляр Шах” трябваше да тръгне от всяко игрално поле на шахматната дъска /без полетата на лодките/ и да се върне пак там, откъдето беше тръгнал, без да попадне повторно в посетено от него игрално поле - фигура 4.

- Бяхме видели, че ако човек легне във ваната- ложе в малката камера на древното сакрално съоръжение в могилата „ Голямата Косматка ”и погледне към наклонената стена на капака на камерата , то погледът му ще сключва с посоката на зенита ъгъл, равен на прецесионния ъгъл на полюса на земната Еклиптика. В това съоръжение по недвусмислен начин Древните са закодирали пространствено-времеви отношения, които са свързани с вечното движение на Земята, Слънцето и Неподвижното Северно звездно небе. Винаги се е знаело, че свещени съоръжения се строят на точно определени места. Правилата за това са свързани, както с положението на обекта върху повърхността на Земята, така и с времето, в което той е построен.



Фиг. 4

Ние твърдим [3], че в могилата „ Голямата Косматка ” има множество белези за това, че съоръжението в нея е свързано с мъглявината М6543, намираща се в съзвездието Дракон, където се намира и полюсът на Еклиптиката. На това място на Неподвижното Северно звездно небе се намира и Черното арийско Слънце.

- Познавахме и знаехме да работим вече с „Археометъра” на Сент –Ив Д’Алведр и с археометричната му небесна планесфера, чиято древност е минимум на 15000 години. Познавахме и Календара на Патриарх Енох, различаващ се от българския циклов календар само с липсата на „нулев” новогодишен ден. Бяхме видели древния Зодиак с девет зодиакални съзвездия и знаехме, че Z-та от съвременното зодиакално съзвездие Риби е белег за начало и край на времената [6].

- Знаехме, че числото 3,142857 е т.н. „ Закон на П” като тройката и запетайката са началото на творческата дейност на Твореца със Слово, а дробната част е генезисният закон на сътворението на расите, под расите, народите и на всеки отделен човек тук на Земята. Този е законът, който поддържа извора на Живота вечен.

- Проследихме ходовете на Коня така, че той да се задържа в игрално поле по пет дни и получихме четири тримесечия по 90 дни - фигура 5. Проследихме ходовете на Коня като на всеки ход поставяхме глаголическа буква за нарастващ и за намаляващ ден през годината – фигура 6, така че 38-та буква / голям Юсъ, произнасяща се като Он; Ом / да бъде на есенното равноденствие, когато денят на отминаващата година се разтваря в нощта, а тя зачева деня на идващата година. Така генезисната вибрация Он; Ом отиваше точно на мястото си в Долината на разума, за да бележи прехода от видимото към невидимото и обратно два пъти през годината. Пренесохме Коня с лодките по водите на времето от тримесечие в тримесечие и ето че Конят се върна в игралното поле, откъдето беше тръгнал. С него се върна и буквата голям Юсъ, за да отбележи нарастващия ден на Новата година. Не забравяхме нито за миг, че нарастването и намаляването на деня през годината винаги започва с първата буква от азбуката Глаголица - Азъ!

           


Фиг. 5

              


Фиг. 6

- Взехме за база разстоянието от „ Голямата Косматка” до най-външната тангента към черноморския бряг на България и построихме върху картата на Балканския полуостров шахматната дъска на българския „ Боляр Шах”. Оказа се, че Долината на разума обхваща изконните български земи, където българите са живели отколе и са оставили името си навеки - фигура 7 ! Началното поле на старта на коня по шахматната дъска, съответно върху географската карта, е точно указано на фигура 3 по следните причини: 1. Там се намира обектът „Голямата Косматка”, 2.Сборът от номерата на полетата по вертикалата на симетрия /стеблото на Дървото на Живота /, е числото 270, което е число на генезисния цикъл на българите, 3. Сборовете от номерата на полетата от двете му страни са числото 11, което е царско и жреческо число, 4.По стеблото на Дървото на Живота позиционират и други големи светилища на траките и на българите. Така всеки ход на Коня от българския „Боляр Шах” през цялата година ще показва, в зависимост от съответствуващата му глаголическата буква, с какви енергии и сили ще контактува човек, когато е на мястото, където е Конят! А като се знаят вербалните, цветовите и музикалните съответствия на глаголическите букви, вече ще можем да усетим какво чудно видение е бил Белият Конник, обикалящ през годината България, за който Ванга говореше приживе [8].

     
       

Фиг. 7

Написаното и казаното дотук не се побира в рамките на Методологията на класическата Наука за изследване на физическите и генезисните закони на Мирозданието.

По тази причина много от изложените знания ще останат неразбрани и неразбираеми за онези, които нямат необходимата интердисциплинарна подготовка в областта на Физиката, на Математиката, на Химията, на Астрономията, на Историята и Филологията, както и в областта на другите естествени науки. Особено неразбрани и по тази причина невероятни, ще се окажат изложените знания за онези, които са отхвърлили невидимото и изцяло са потопени в клоаката на материята на езическата философска Ноосфера. От такива човеци, пък дори и светила в отделни области на съвременната индуктивно – описателна Наука, ние, освен отрицание, не очакваме нищо друго! И тъй като, съгласно приетия от нас дедуктивен метод за изследване на Мирозданието, времето е тензор на пространството, очевидно съвременната „класическа” индуктивистка /материалистична / Наука е изчерпала своите възможности, ако ли в областта на модерните Нанотехнологии да има и нобелови лауреати! По тази причина ние, определяйки себе си като изследователи, ползващи достиженията и на двата метода на изследване / индуктивен и дедуктивен – б.а./, явяваме изложените знания, до които сме се докоснали, само като синтез от изучаването на външното единство и вътрешното многообразие на онази Наука, която може да се нарече единствено истинска!
ЛИТЕРАТУРА
Библия , София, Държавна печатница, 1925г.
Вестник «168 часа» от 13-19 май 2005г.
Манев А., Танев Т., Христов Кр., Кодовете на Черното слънце в Голямата Косматка, Юбилейна научна сесия 2008, Национален Военен Университет, 17-18.04.2008, гр.Долна Митрополия, Сборник научни трудове, под печат.
Пеевски Л., Да разплачеш плачуща върба, Софи, Отечество, 1986. - 240 с.
Медынцева A.A., Попконстантинов К.К. Надписи на Круглой церкви в Преславе. — София, 1985.
D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris
http://bgchess.hit.bg/
Стоянова К. Ванга, Български писател, София 1989г., 137 стр.



             

Кришна/Христо и Радха/Радка, играещи ЧАТУР-АНГА(първоначалният шах) върху дъска - 8x8 Аштапада(Ashtāpada)


БОЛЯРСКИ ЧАТУР ШАХ /ДЕВТАШЛАРИТЕ – ПРАБЪЛГАРСКИ ШАХМАТНИ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ БАЗИ 



             

Чeрно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най- ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“


                                           

Според изследователи на окултното, шахматният мозаичен плочник исторически представлява Пространството на Мистериите и неговите корени могат да бъдат открити в Древен Египет и дионисиевите ритуали. „Шахматният под, върху който модерните масонски ложи извършват своите ритуали, е старата разчертана дъска на дионисиевите архитекти и докато модерната организация вече не е ограничена до занаятчийска гилдия, тя все още запазва в своите символи метафизичната доктрина на древното общество, на което тя е приемник.“ – Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages

               

Прословутият масонски шах-мат-ен подиум. .....в който "бялото" символизира проявеният свят в матрицата("Ден на Брахма"), а "черното"- непроявеният свят в матрицата -("Нощ на Брахма" в Утробата на Вишну). Брахма е известен, като "Архитект на вселената", но масоните крадат, по подобие на абрамците и "окото им не мига" за Кредит за това. Строят си "Стълба към изкуственият райХ"- "Била сварга", подобно на Равана в Рамаяна. "Мааааалкият проблем" тук е, че ЛИПСВА Трансцеденталният свят на Бог Кришна- ОТВЪД матрицата("Утробата на Вишну")........... Шахматният под е взет от ВЕДАическите Ваишнавски храмове. Играта "шах"(която не е персийска или арабска, а - ИНДИЙСКА!! Названието и е ЧАТУРНГА-caturaṅga चतुरङ्ग "ЧЕТИРИ", проради 4-то разделение на силите: Топ(elephants), Офицер(chariots), Кон(cavalry), и Пешка, Пешак-войник с жаргон КАШИК(infantry). "Шах" иде по-късно, название от персийска титла за цар- "шейкх" от Персийското "шекхина", идещо от Санскритското ШАКТИ- "матер. енергия") ...е взела сюжетът от интериорът на тези храмове:
  

Чeрно-белият шахматен под е съществувал в храмовете още от времето на Древен Египет. Повече от просто декоративна, мозаичната подредба носи дълбок езотеричен смисъл. Днес е един от най- ярките символи на масонството и е ритуален под на всички масонски ложи. Мозайката е зоната, върху която се изпълнява посвещаването и е „емблематична за човешкия живот, карирана с доброто и злото.“ „Мозаичната подредба е стар символ на Реда. Среща се още в най-ранните ритуали извършвани през миналия век. Поставена е насред символите на ложата заедно с назъбената мозайка и искрящата звезда. Нейните разноцветни камъни в черно и бяло са били правилно разглеждани като символи на доброто и злото в човешкия живот.“ – Albert G. Mackey, Encyclopedia of Freemasonry
               

„Папесата“ е карта номер 2 в тарото, номер, символ на дуализма. Забележете символа Ин и Ян върху книгата на жрицата, символизиращ същия дуалистичен символ закодиран в плочника.


Противопоставянето на враждебни един на друг цветове в мозаичния плочник е визуална презентация на важен принцип в херметизма: дуализма. „Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира, съзнателно или не, Доброто и Злото, като принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм; религиозна свобода и тираничните догми на църквата, която мисли за своите поклонници и чиито първосвещеник заявява, че е непогрешим и решенията на неговите събори съставят евангелия.“ – Albert Pike, Morals and Dogma „Подът или основата на ложата, шахматна подредба на бели и черни квадрати, обозначава двойствения характер на всичко свързано със земния живот и физическата основа на човешката природа – смъртното тяло и неговите стремежи и обвързаности. „Мрежата на нашия живот е плетеница между добро и зло, обединени в едно“, пише Шекспир. Всичко материално се характеризира с непреодолима свързаност между добро и зло, светлина и тъмнина, радост и тъга, позитивно и негативно. Това, което е добро за мен може да бъде зло за теб; удоволствие се създава от болката и в крайна сметка се изражда отново в болка; това, което е правилно в един момент може да бъде погрешно в следващ; аз съм интелектуално издигнат днес, а утре съответно депресиран и помръкнал: дуализма на тези противопоставяния ни ръководи във всичко, а опитността от тези състояния ни се предписва да бъде изпитана, докато стигнем до състояние, в което сме способни да надраснем усещането от това шахматно съществуване и тези антиподи престанат да бъдат възприемани като противоположни и бъдат приети като единство или взаимен синтез. Да откриеш това единство или синтез означава да познаеш мира, който е надминал разбирането, т.е. който превъзхожда нашето настояще разбиране, защото в този мир тъмнината и светлината са еднакви и нашето настоящо разбиране за добро и зло, удоволствие и болка, са въздигнати и пресъздадени в състояние, което комбинира и двете. А това възвишено чувство е пресъздадено чрез насечената или мозаична обшивка заобикаляща черно-бялата шахматна шарка, както божественото присъствие провидение заобикаля и обгръща нашите тленни тела, в които тези противоположности са наследени.“ – W. L. Wilmshurst, The Meaning of Masonry Освен всичко това, шахматният под представлява земята, материалния свят и е в противовес на тавана, чиято цел е да олицетворява духовния свят. „Покривалото на Ложата е изобразено в ярък контраст на черно-белия под и е описано като „небесен навес от различни цветове, дори небесата.“ Ако подът символизира човешката земна, сетивна природа, таванът символизира неговата безплътна природа, неговите „небеса“ и нещата, намиращи се там. Едното е обратното на другото и негова противоположност. Неговото материално тяло е видимо и плътно изградено. Неговото ефирно тяло, или „аура“ е слабо и невидимо (освен за ясновидците) и е като аромата отделян от цвете. Нейното съществуване ще бъде поставено под съмнение от тези, които не са готови да приемат това, което не може да бъде пипнато, но масонският кандидат, който ще бъде обучен да приема много от тези истини по презумпция, докато не ги приеме за дадености, ще осмисли това, че е встъпил в ложата с крайната цел да достигне светлината надмогваща неговото собствено съществуване, ще осъзнае това, че Реда се намесва, за да го насочи към тази светлина със съзнанието, че той навлиза в сфери, в които е напълно незапознат, а също така и че неговите учения и символи са създадени от мъдри и компетентни инструктори в тези области, така че чрез смирение, схватливост и възприемчивост към тези символи и техните значения, той ще има по-голяма полза за неговото напредване от враждебен или критичен подход.“
              

Мозаичният плочник е езотерично заредено място, върху което се намира церемониалният олтар, центърът на повечето ритуали. Церемонията за степента „чирак“ се изпълнява символично на това място. Според ритуала на трета степен, квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници. „Защо на шахматният под е дадено такова голямо значение в оформлението на ложата? Отговорът може да бъде намерен в ритуалът на трета степен: „Квадратният паваж е предназначен за вървене на по-висшите духовници“. Днес това не е само еврейският първосвещеник отпреди векове, за когото става дума, но и за всеки един член на масонството. Защото всеки масон трябва да бъде първосвещеник на своя собствен храм и да го направи място, където той и неговото божество да се срещат. Чрез неоспоримия факт на съществуването в този дуалистичен свят, независимо дали става въпрос за масон или не, всеки човек върви по квадратните павета на доброто и злото във всяко действие в неговия живот, така че шарката на пода е символ на елементарна философска истина, валидна за всички нас. Но за нас изразът „вървене“ съдържа много повече от това. Това означава, че този, който постигне това да бъде господар на съдбата си и владетел на душата си, трябва да върви върху противоположностите със съзнанието, че ги владее, като се издига над своята низша чувствена природа, държейки я потисната под краката си в подчинение и контрол. Той трябва да е способен да се издигне над пъстротата на доброто и злото, да бъде по-висш и безразличен към възходите и падението на съдбата, стремежите и страховете, ръководещи живота на обикновените хора и люлеейки техните мисли и действия по този или онзи начин. Негова цел е развиването на неговите вътрешни духовни способности, а е невъзможно те да бъдат развити достатъчно, ако той е подчинен на своите материални стремежи и колебливи чувства на удоволствие и болка, които се пораждат от тях. Чрез въздигането на превъзходство над тях и постигането на спокойствие и ментално равновесие във всички случай, в които той може да бъде поставен, само така един масон наистина „върви“ върху шахматния под на съществуването на враждуващи посоки в неговия по-скоро материален живот.“ Някои смятат, че мозаичният под представлява „магически кръг“, използван за между-пространственото пътуване и общуване. Затова е казано, че по-дълбокото значение на мозайката, превъзхожда ограниченията на материалния свят.


Триизмерен житен кръг, където мозаичният плочник води до метафизичен портал


Тъмната страна наистина има някакво разбиране за Баланса и теоретичната му постановка, но това остава сякаш между другото, просто като теория, без да бъдат достигнати истинските му висини. Същото присъства и при Светлата страна. Мозаичният под и неговия шаблон е ключов за разбирането на механизмите на 3-то и 4-то измерение и начина, по който съзнанието работи в тях. Черно-белият мотив е архетипен за съзнанието и е част от начина, по който разбираме този свят. Това е много добре известно на тайните общества. Не случайно окултната игра шах има за свое игрално табло черно-бяла дъска. Не случайно, тези, които стигат високи нива в този спорт се наричат „гросмайстори“ (на английски „grandmaster“, което е и степен в масонството). Точно по тази причина този шаблонен мотив е толкова важен и за програмирането Монарх. Защото той отключва архетипни връзки в съзнанието на жертвата. Затова при старите методи на програмиране, много често, стаите в които това се е случвало са били боядисвани на черно-бели карета. Просто защото това е една от основните „операционни системи“ на човешкия мозък. Това има дълбок езотеричен смисъл и е свързано с начина по който работи Играта.


Всичко в програмирането и неговите методи може да бъде изобразено архетипно с черно-белия модел. Това е начин, по който се предизвиква фрагментация. Програматора поставя жертвата си в смъртна опасност, след което я спасява. Той създава „тъмна“ ситуация, в която жертвата се изгубва психически и изпитва страх. След това програматора измъква човека от същата тази ситуация, добивайки статуса на бог в неговите очи, което е „светлата“ страна на процеса. Това води до объркване в съзнанието на потенциалния роб. Бивайки лабилен от вече множеството преживени травми, той става психически слаб и не знае на кое от лицата на реалността да вярва. Това води до фрагментация и контрол. Естествената конструкция на съзнанието изисква в програмната матрицата да има както „тъмни“, така и „светли“ области със съответните програмирани под-личности в тях. Както бе обяснено, в матрицата на един човек има закодирани персоналности, както на най-хрисимия и добросъвестен християнин, така и на безскрупулни садисти. Открито е, че ако това не е така, самото съзнание рухва, неспособно да приеме само едната полярност, просто защото не е конструирано по този начин. Затова много рядко има програмирани хора само с „тъмни“ самоличности. Обикновено те изначално имат краткотрайна функция за илюминати, след което стават безполезни, защото така или иначе рухват, поради неспособност да балансират собственото си фрагментиране по начин, който да работи в перспектива. Това са атентатори-камикадзета, децата в САЩ, които толкова често взимат пистолет и почват да стрелят в някое училище и т.н. Функцията на тези хора е просто да бъдат жертвани в името на някаква цел. В тази връзка, черно-белият модел се използва и за затвърждаване на вече налично програмиране, защото това преутвърждава вече предварително зададените протоколи в съзнанието. Точно по тази причина, поп-културата, особено в музиката, е залята с черно-белия мотив. Ще го видите под всякаква форма в почти всички съвременни клипове. Понякога е директно показан и е под формата на чист масонски под. Понякога е стилизиран и е черно-бяла шарка на дреха. Може мотива да бъде тип зебра. Черно-бялата пеперуда Монарх пък, е много добър пример за двойно обособяване и re-imprint-ване на програмирането в робите. На този фон, неща като това придобиват двоен смисъл. Имате програмиращ символ на две нива. Дори официалните костюми (черен + бяла риза) символизират същия модел. Все пак това е ритуалното облекло на масоните. Според вас, дали това е случайно? Идеята е същата. Както се опитах да обясня, дрехите и стилистите в съвременната поп-култура и бизнес не са случайни и са пред-програмирани до един. Те създават модни течения и стилове, които са абсолютно координирани с това в каква посока тече проект Монарх към настоящият момент. Всеки един детайл не е там по някаква случайност. Той е там с предназначение. В момента това може да звучи преувеличено на повечето от вас, но с времето и с доказателственото натрупване ще разберете колко истина има в горното твърдение.

Духовете - това са разумни холограми?

               

Известно е, че човек, както и други биологични обекти, е източник на електромагнитно излъчване на различни честоти, включително и най-интересния в този случай микровълнов диапазон. Неговата особеност е, че при изключително малка мощност са налице силни биологични ефекти. Освен това, според експериментални изследвания на руските вълнови генетици, ръководени от професор Гаряев, в човешкото тяло протича не обикновено излъчване, а кохерентно.

               

Теорията, която сега ще бъде изложена, описва механизма на възникване и формиране на посмъртните енергийни фантоми (или в разговорната реч - призраци), съществуването на които доскоро се отричаше от ортодоксалната наука.

В технологиите източникът на кохерентно лъчение са лазерите. Следователно, човек може да се разглежда като вид лазер. Известно е от училище свойството на такова лъчение - интерференцията, която е в основата на холографията. Така че, като цяло, можем да кажем, че ние като че ли носим със себе си интерференционна картина, и при определени условия тя започва да се проявява. Известно е, че електромагнитното кохерентно лъчение е резултат от биохимичните реакции в организма, а те са неустойчиви. Получаването на най-точната холограма е по-вероятно, когато носителят й (човекът) е под силен психически стрес, тревожи се. И наистина, в много приказки и легенди духовете са родени в екстремни моменти, когато човек изпитва болка, страх, гняв.

                

Така че, по време на насилствена смърт човекът създава мощно енергийно вълново сгъстяване, нещо като фантом на генетичния апарат, в което е записана цялата информация за живота и смъртта му (това беше потвърдено от Катедрата по квантова радиофизика към Физическия институт на Руската академия на науките през 1993 г., чрез експериментални изследвания под ръководството на същия този Гаряев. Откритото от тях явление било наречено "фантомен ДНК ефект". Този сложен вълнови импулс, фантом на човешкия организъм, бива фиксиран в околните предмети като на холограма по всеизвестния принцип на Хюйгенс-Френел. Теорията за импрегниране просто задава способността да се акумулира психогенна информация у някои природни материали като дърво и камък. Искам да подчертая, че основните материали на древните средновековни замъци, които са били известни със своите семейни призраци, са само от дърво и камък.

               


И така, имаме "запис" на енергийния фантом върху околните предмети (стени, мебели и т.н.). Това повдига един разумен въпрос: при какви условия и как може да се възстанови и да се възпроизведе подобна вълнова структура. И точно тук ни спасява холографията. Според законите на последната, за да се възстанови вълновото изображение, е необходимо да се освети материала, върху който е записана вълновата информация, от лъч с кохерентно лъчение, идентичен на този, използван в процеса на "записа". Но на какво може да служи подобно възстановяващо лъчение в настоящия случай? Съгласно експерименталните изследвания, електромагнитните полета, генерирани от организма са сходни по фаза и честота за всички хора, а максималната идентичност зависи от особеностите на генетичната система. Въз основа на това можем да направим извода, че източникът на възстановяване на вълновите фантоми е живия човек. В действителност парапсихолозите твърдят, че в "неспокойните" къщи духовете се появяват само, когато там пристигнат хора или те вече живеят там, а всички явления престанават, когато хората напускат проблемния дом. Възстановената вълнова структура, призракът - тя е енергоинформационна форма на съзнание и е разумна!

Удивително свойство на информационно-разпоредителните структури (фантоми) е наличието на памет, а, следователно, най-вероятно и на самосъзнание. Това свойство произтича от откриването на вълновата генетика. Има такова понятие - фантомна ДНК памет. Вълновите генетици вярват, че това е тясно свързано с т.нар. вълнови ефект и вероятно също така с паметта на главния мозък. Изследванията в тази област свидетелстват в полза на регулаторната роля на фантомния ДНК ефект, въздействащ пряко и непосредствено върху същата тази ДНК, модулирайки нейната динамика в състава на клетъчните ядра. С други думи, след физическата смърт цялата информация за живия обект се съхранява (или по принцип подобен запис се произвежда последователно при живота) като на твърд диск в енергийно-вълновата субстанция (фантом) на този обект. Ето защо, с висока степен на вероятност можем да кажем, че цялата информация за живота и смъртта на един човек се съхранява в неговия вълнови фантом, който следователно трябва да бъде разумен!

                     


Например, наличието на "полеви" живот е доказано в експерименти, които бяха организирани в Новосибирск, в Института по обща патология и Човешка Екология, под ръководството на академик В. Казначеев. Да не говорим повече за експериментите на вълновите генетиците, водени от проф. Гаряев, които откриха и продължават изследването на фантомнитеефекти на организма и още много други. Английските физици Иън Скот и Джон Фаулър провериха електромагнитните параметри на тези замъци, които са известни със своите собствени духове, и са открили в стените много слаби "замразени" магнитни полета със сложна конфигурация, която идентифицират като холограмни записи на посмъртни фантоми, призраци.

                 


Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че смъртта не е краят, животът след смъртта продължава в друго енергоинформационно въплъщение. И освен това, тези "полеви" форми на живот могат да се регистрират както чрез технически устройства, така и чрез изготвяне на физически и математически модели, описващи подобно психо-физическо явление.


По материали от Интернет

Комунизмът успя само в едно – да създаде Живков народ, народ от бай Тошовци

              


Мъката на стотици хиляди безвестни страдалци ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери

Д-р Любомир Канов, специално за Faktor.bg

За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, обикновените граждани или даже напусналите я, както и всички онези, които са преживели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от съветски тип и го помнят отчетливо, са

принудени да доказват доказаното,

да повтарят неопровержимото и да се изправят отново и отново срещу съпротивата срещу очевидното. А то е, че комунистическият режим е престъпен, осъществен е от престъпни хора, закриляни от окупационна армия на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ. Това е дори признато и прието със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на престъпния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и след това в България. Кой по света или дори у нас не знае за злочестините причинени на стотици хиляди невинни българи, индустриалци, добри земеделци и стопани, интелектуалци, професионалисти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална диктатура и насилието върху тяхната съвест и тяхното чувство за справедливост, за лъжа и истина? Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с факти и цифри, макар че мъката на стотици хиляди безвестни страдалци така и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери. Убити са десетки хиляди невинни. Убити са от завист, за пари, от алчност или просто от жестокостта на нисшите духом, когато разберат, че могат да убиват безнаказано онези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска култура и значение. Образували са карикатурен Народен Съд, уж изискван от Съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10,000, на смърт са осъдени една четвърт от тях, а поне 300 са осъдени на доживотен затвор. В нацистка Германия, основен виновник (заедно със Сталин, разбира се) за Втората Световна Война са осъдени едва няколко души и то след най-прецизно установяване на тяхната вина. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и след това

издават на убитите присъди с обратна давност

Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната утеха поне да се сбогуват със близките си. Това е стила на окупаторите, на НКВД, на “новия човек” от изуверски тип, комуто е връчена абсолютната власт над беззащитното население. На това население се отнема земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да говори, да мисли и да изказва своето мнение. Отнема му се правото на всякакъв избор, свободното му време, доколкото го има е похарчено в оскъдица, в опашки за най-елементарните стоки, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и ОФ мероприятия, в ленински съботници и в безконечни поправки на закупените след лишения социалистически предмети. Над България за 45 години надвисва толкова тъмен облак, че онези които са израсли в неговата сянка, са подобни на слепци, израсли в пещера, и до днес не могат да видят какво е причинено на народа ни от комунистическия терор и като прилепи отново и отново отиват и гласуват, да бъдат вкарани отново в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното”. Точно тези хора осигуряват гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти” и милионери, които вече толкова години успешно

яздят носталгията

на онези, премазани от комунизма и станали постепенно негов образ и подобие. Това беше амбицията на тоталитарната власт - да създаде човек, който да прилича на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достойнството си и способността да мисли със собствената си глава. И тя успя в една значителна част от народа ни. Създаде се народностен тип, който да прилича на “човека от народа” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци. В това си начинание тоталитарния режим в България беше сравнително успешен и създаде една цяла генерация или даже две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласуват винаги за нея. Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи призива на “социалистите”за премахване от училищната програма на зловещата приказка за комунизма - такъв, какъвто беше, в цялата му грозота и престъпност. Внуците не знаят реалността и не знаят очевидното, защото не са я преживяли. Предводителите на Тошовия народ не желаят да допуснат обективен разказ за миналото. Искат оставката на един доблестен Министър на Образованието. Гледат лукаво от екраните на телевизора, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво…Имаше за всички…” Но как ли биха могли те да живеят изобщо, да са във властта и да просперират, ако не бяха взели за свой най-верен съюзник и верен помощник Лъжата? Те искат тя да продължи вечно и съвестта на жертвите им никога да не ги тревожи. Защо това е така ли?
Един от тях, сравнително млад потомствен болшевик и политически деец го обясни и го каза най-добре: “Защото сме социалисти!”