Дейвид Уилкок и Кори Гуд: ПОСЛЕДНА ИГРА – Част 2: Антарктическата Атлантида и руини от извънземни
11 декември 2016
Акценти
На Антарктида са разкрити древни, високотехнологични руини, които доказват, че “Атлантида” наистина е съществувала. Открити са и изключително древни руини, на над 1,8 милиарда години - на Земята и из цялата Слънчева система, често направени от кристална прозрачна алуминиева сплав.
Кори Гуд споменава отново за Съществата от Сферите (the Sphere Beings), които са тук, за да ни помогнат в епичното събитие, което мнозина наричат Възнесение. На Кори са казали, че това ще включва масивно изпускане на енергия от Слънцето, което предизвиква бързи промени в ДНК и в съзнанието. Гигантските сфери са форма на жива технология, която се използва за да помогне за по-плавен преход. Без помощта от сферите, такъв преход най-вероятно би бил катастрофален и непредсказуем.
Основната извънземна група, с която контактува Кори Гуд, са Синита Авиани - раса от хуманоиди с големи очи и сини пера по телата. Според Кори това е същата група, която е действала в Египет, чрез хуманоидни птицеподобни богове, като Ра и вероятно също така Тот. Описания на подобни богове са открити и в други култури. Сините Авиани са потвърдили, че те са отговорни за създаването на сериите ченълинги “Законът на Единия” (the Law of One) от 1981–1984.
Според информацията, която Кори Гуд е получил от неговите източници, на Антарктида са открити серия от изключително древни градове, замръзнали под ледовете. Там са открити също много животни и "Пре-Адамити", запазени в леда. Пре-Адамитите са същества с удължени черепи, с тела, които явно не са били "проектирани" за гравитацията и атмосферното налягане на Земята. По нашите стандарти, това са гиганти.
Други хибридни групи вероятно са били "създадени", с по-обичаен ръст и по-приспособени към земната гравитация.
Групата на Пре-Адамитите вероятно е пристигнала тук от друга планета в нашата Слънчева система, която станала необитаема. Те са пристигнали приблизително преди 55000-65000 години и започнали да създават хибриди от тяхната раса и да развиват човешка популация.
Това, което е сега Антарктида, вероятно е била митичният "загубен остров" на Атлантида. На старинни географски карти е изобразена Антарктида без ледове и те може би са копирани от древни свитъци във Ватиканската библиотека. Оста на въртене на Земята вероятно се е изместила поради ядрена война и водата, която заляла континента, бързо замръзнала в гигантски леден шелф.
Хибридите от Атлантида, които успели да се спасят на други континенти, започнали да се смесват с човешките популации.
Една голяма фракция от Пре-Адамитите се спасила в Северна и Южна Америка, докато други се заселили в Европа, Африка и Азия.
Драконианците, които имат бази под Антарктида, най-после разрешили на американците да разкопаят нови археологични места на Пре-Адамитите под ледовете на Антарктида. Те разрешили също на Пре-Адамити, които живеят на Земята, да посетят тези места. Според оценка на Кори Гуд, на Земята сега живеят хиляди Пре-Адамити, ако не са и повече.
Под антарктическите ледове са открити древни технологии и информация, съхранена в огромни библиотеки.
Кори Гуд разказва, че наскоро отново е посетил кораб-майка на Маянците. Маянската цивилизация е започнала да се развива в Централна Америка и благодарение на успешен контакт с извънземни, е успяла да мигрира извън планетата. Оттогава те са станали достатъчно напреднали за да развият уникална технология, която изглежда се базира на използване на камък и съзнание. Те действат като лекуваща група и са лекували много оцелели от робското положение в тайните космически програми.
Наемници на Кабал (тайният управляващ елит) са открили елементи на древни технологии, скрити във времеви капсули в множество древни шумерски руини. В момента тези артефакти били събрани в Мосул, Ирак. Една от причините за ожесточените сражения сега в Мосул била защото различни групи се бият за да разкрият тези артефакти. Изпратени са оперативни работници и на други подобни места по цялата планета да извършват сканиране и да се опитат да открият още от тези времеви капсули.
Древните технологии, открити в Ирак, принадлежат на групата на Пре-Адамитите. Тази група настоява тези артефакти да им бъдат върнати, защото ги смятат за лична собственост.
Различни световни политици и религиозни лидери посетиха напоследък Антарктида, за да разгледат откритите находки. Кабал вече предлага екскурзии на своите хора за да разгледат руините и за тях това е нещо като посещение на Космически Дисниленд
Останките от древни селища на Антарктида са били разкопавани от американците в продлжение на години. Използвани са били "пароструйки" за разтопяване на ледовете.
Открити са били много квадратни километри руини, като само малък процент от тях са разкопани досега. Всичко е било затрупано с тонове дървета, растения, животни. Намерени са и много тела на Пре-Адамити.
Повечето открити руини са под земята, в пещери. Открити са и много лаборатории.
Пре-Адамитите отишли на Антарктида и заселили руини от расата на "Древните строители", където открили и древни технологии.
На Антарктида има поне един комплекс от расата на Древните Строители, който е на възраст над 1,8 милиарда години.
Изследователите намерили доста удивителни останки от древни технологии.
Открит бил комплекс от стаи, покрити с плочки от сплав от злато и мед. В плочките имало странни спирали, очевидно за провеждане на големи количества електричество.
Имало помещения с атмосфера, различна от тази, която ние дишаме, където гравитацията била само 36% от обичайната земна гравитация.
Удивителни древни руини са открити на огромни площи на Антарктида, заедно с бързо замръзнали пре-исторически животни и жители на градовете от онова време – всички те загинали при голяма катастрофа.
Откритите тела на Адамити са били с ръст около четири метра. Телата били дехидратирани и изглеждали като изсъхнала кожа. Дрехите им били много подобни на египетските, но по-цветни и хубави.
Открити са комплекси от генетични лаборатории, където се създавали всякакви смесени хуманоидни видове на Земята. Те смесвали ДНК от всякакви хуманоиди, това било част от експериментите на Расите на Генетичните Фермери. Така били създадени всякакви видове човешки хибриди. Такива неща са правени с хората през последните няколкостотин хиляди години.
Според Едгар Кейси, една от основните причини Атлантите да бъдат унищожени от Елохимите била, че те си играели с генетиката. Те правели хибриди между хора и различни видове нечовешки същества....
Дейвид Уилкок: Добре дошли отново в Космическо разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит.
Емери, добре дошъл отново в предаването.
Емери Смит: Благодаря за това, че ме каниш, Дейв. Тук се чувствам прекрасно.
ДУ: Когато за първи път си видял части от тяло … ти каза, че си виждал ръце. Беше ли виждал и други крайници освен ръце?
ЕС: Бях виждал части, като лице, части …
ДУ: О, наистина?
ЕС: … от кожа, може би малки пръсти. Изглеждаха като някакви израстъци, фаланги, може би пръсти на крака, части от крака, макар и доста малки, напречни разрези, направени така, че трябваше да бъдат използвани много специални инструменти за вземането на проби от тези тъкани.
ДУ: Хм.
ЕС: Тъканите, които получавах, бяха винаги отрязани по доста специфичен начин. Така че когато получавах дадена задача, трябваше винаги да следвам строго определен начин на работа.
След това се появиха цели тела и трупове, може би без глава или ръка, или други неща, даже гениталии – всякакъв вид различни неща.
ДУ: Имаше ли някакви специални хирургически инструменти? Например използваше ли нормален скалпел, или имаше нещо необикновено за тази цел?
ЕС: Да, имаше обикновени хирургически инструменти, които използвахме, но също така имаше и други инструменти, които бяха доста по-напреднали от обикновено използваните по онова време.
Имаше много мощни лазери и електроуреди, които използваха, струва ми се, различни честоти. Имаше също нещо подобно на свръхзвуков нож. По-късно той се появи и при цивилните лекари. И когато кажа „цивилни”, имам предвид военните, не тези в обикновените болници. Първият път, когато използвах хармоничен скалпел, бе в тази програма.
ДУ: Искам да ти задам въпрос, който някои хора могат да приемат за тъп, но други вземат това на сериозно.
ЕС: Разбира се.
ДУ: Ти си боравил с извънземна биология.
ЕС: Правилно.
ДУ: Има доста хора, които мислят, че има биологични същества, които могат да променят външния си вид. Някои хора вярват, че според тях световният елит, това са Рептили, които променят формата си, за да изглеждат като хора.
ЕС: Има такива хора.
ДУ: Срещал ли си биологична материя, която променя формата си?
ЕС: Мисля, че съм срещал. Тези транс-измерни (transdimensional) същества, когато достигнат до това ниво на развитие, всъщност се превръщат в едно ниво на съзнание, което е отвъд … това са милиарди години в нашето бъдеще. Те приемат тази форма на светлинно тяло, при която можеш да бъдеш каквото си поискаш, можеш да преминеш във всяко измерение и т.н.
Мисля обаче, че едно от тях умря тук в триизмерна форма, която … когато го открихме, беше някакво прозрачно желе, подобно на медуза, но по-дълго. И тъй като излъчваше светлина, мисля, че може да е било едно от тези много високо-измерни същества, което е било в режим на смяна на формата си.
Или те може би имаха някакъв начин за улавяне на този тип енергийна форма. Така да се каже, да я капсулират.
То излъчваше светлина, но в същото време нямаше никакъв тип вибрационна честота, която да можехме да засечем.
ДУ: Значи беше приблизително нещо овално, с човекоподобна форма, в най-общ смисъл?
ЕС: Да, по форма приличаше на тези човечета-курабийки, които правим за Коледа, но доста закръглено и като направено от желе.
ДУ: Колко бе дълго тялото му?
ЕС: Това, което видях, бе около 1.80 м.
ДУ: О кей.
ЕС: Да.
ДУ: Имаше ли определени характерни черти , които ти можеше да идентифицираш с аутопсията?
ЕС: Това бе проблем. Тези инструменти, които ми бяха дали за вземане на проби, не вършеха работа, защото тъканите бяха полутечни.
ДУ: Ох.
ЕС: Така че използвахме спринцовки – обикновени спринцовки и специални устройства за изсмукване. Ние просто изсмуквахме много малки количества от различни части на тялото.
И аз не зная откъде бе дошло това същество и даже как бе дошло.
По-късно научих повече неща за извънземните и започнах да сглобявам картинката. И, разбира се, пътуването през различни измерения, как го правят и прочие.
ДУ: Предполагам, че е имало някаква по-дебела мембрана, която да обхваща полутечното съдържание.
ЕС: Да, така беше. Тя бе дебела около сантиметър. И когато го срязах, на мястото на среза се появяваше светлина. Кехлибарена на цвят светлина.
ДУ: Уха!
ЕС: Да. След това светлината просто изчезваше. И тогава те казаха: „Никакво рязане повече. Започни да използваш спринцовки и изсмукване”. Имахме устройства за засмукване, които бяха с доста малки отвори. Ние вземахме МНОГО малки количества от различни части на тялото.
ДУ: Какъв би казал, че бе вискозитетът на течността под обвивката? Като вода, или по-гъста като сироп, или …?
ЕС: Да, беше подобна на кленов сироп.
ДУ: О кей.
ЕС: И вътре имаше части, които излъчваха светлина – розова, лилава и жълта. Изглеждаше, че вътрешните части имат определени форми, защото тялото бе прозрачно, но в същото време тези части изглеждаха като размазани. Не ни позволиха обаче да вземем проби от светещата течност.
ДУ: Уха!
ЕС: Възможно е някой друг да го е направил, защото всички операции бяха толкова раздробени.
Много същества … Много различни техници извършваха различни операции. По онова време аз все още не се бях издигнал в йерархията и изпълнявах твърде елементарни операции.
ДУ: И ти не се опита да зададеш никому въпроси какво е било това същество и откъде е дошло?
ЕС: Не, не. Аз бях подписал един доста дебел договор и знаех в какво се бях забъркал. Първоначално мислех, че ще извършвам този вид операции върху войници, но се оказа нещо друго.
Когато постъпих там, започнах постепенно да се издигам служебно и след известно време разбрах колко сериозна бе цялата работа. Също така бях чувал истории, които не зная дали бяха истински, или не, но разказваха, че хора, които са проговаряли извън работно време, след това са изчезвали много бързо.
ДУ: Уха!
ЕС: Така че текучеството сред техниците и клиничните специалисти, които извършваха тези неща, бе доста голямо. В същото време аз бях много добър в това да държа устата си затворена. И това ме отведе наистина далече. В известна степен бе разочароващо, но аз бях толкова завладян и всичко бе … Бях толкова очарован от тази работа.
Всъщност донякъде бях обсебен от това да ходя на работа и да научавам все повече и повече, и повече, защото достигах до свои собствени заключения.
ДУ: Те следяха ли всичко, което правиш, като например какво ползваш в библиотеката или през Интернет, или …
ЕС: Всичко, което правех, бе непрекъснато следено, 24 часа, 7 дни в седмицата. Това бе част от уговорката.
И всеки, който бе с мен, биваше постоянно … не … те не им казваха, но … Беше много трудно да поддържам приятелски и други отношения.
Даже и до днес, доста ми е трудно да допусна някого близко до себе си, защото се страхувам за тях … че нещо би могло да им се случи, понеже по същество до момента съм изгубил всички свои близки.
ДУ: И много скоро, след като изгуби всички свои вещи, спирачките на колата ми отказаха.
ЕС: Точно така. Спомням си това.
ДУ: Едно от нещата, които ми се иска да споменем тук, е огромният размер на съоръжението, в което си работил и за което споменахме по повод на оцветените линии по пода. Всъщност, кажи ни отново колко различни вида същества си виждал?
ЕС: Аз бих казал „образци”, или „екземпляри”, защото аз броях своите образци като отделни видове същества. Дали това бе действително извънземно, или нещо отгледано в лаборатория, или бе просто нещо подхвърлено с цел дезинформация … което се случваше много често, в случай че стане нещо и тогава щях да се окажа ненадежден свидетел.
ДУ: Разбирам.
ЕС: Така че бих казал малко над 3,000. И не забравяй, че можех да правя между 10 и 20 прегледа дневно, например когато ставаше дума за твърде малки биопсии с цел изследване на ДНК.
ДУ: Уха.
ЕС: А след това можеше да се случи един екземпляр, върху който да работя цяла седмица, да вземам проби и да докладвам на конкретни индивиди.
Понякога се случваше да идват различни хора, които да ме наблюдават, докато работя и да ми казват: „Сега направи това”, или: „Не, прави ето това”, вместо да използват системата за връзка. Не зная защо бе това.
ДУ: Какво бе първото нещо, което виждаше, когато вземеше своята папка?
ЕС: Основни неща, като час, дата, номера на работното ми място, например „Червено 12”, какво трябва да дисектирам: „Просто изтегли нерва,” „Просто изтегли мускула,” „Просто вземи това количество тъкан,” „Просто изтегли това количество куб.см. течност от тази част на тялото”. Инструкциите за това, което трябваше да направя, бяха много точни.
И времето беше … Те бяха наистина взискателни относно времето и качеството на работата. Започваш работа и не знаеш каква ще бъде следващата ти задача, до момента, в който не привършиш предишната.
ДУ: Така че може да имаш примерно 60 минути за работа върху даден труп?
ЕС: Те не ти задават време.
ДУ: Ох.
ЕС: Ти правиш това, което правиш. Колкото по-бързо работиш обаче и колкото по-добре се справяш, толкова повече те харесват. И аз, разбира се, обработвах повече проби от всички останали.
Така че … Аз бях свикнал да вземам проби от човешки тъкани, от транспланти. Така че за мен бе много лесно да изпълнявам тези процедури.
ДУ: Те казваха ли ти кои хирургически инструменти да използваш? Толкова ли бяха стриктни протоколите, или имаше извества свобода?
ЕС: Аз имах достъп до всичко, което пожелаех. На няколко пъти ми се наложи да се обадя по интеркома и да поискам нещо, например скалпел № 11, или шпатула с определен размер. Зависеше от случая.
Почти всичко обаче се намираше в стаята и можеше да си го вземеш от стената. Ако го нямаше, те ти го осигуряваха в рамките на 1-2 минути.
ДУ: В края на 1990-те излезе филмът за аутопсията на извънземно на Сантили. Предполагам, че си го гледал.
ЕС: Чух за това. Не ми направи особено впечатление. Спомням си, че му хвърлих един поглед.
ДУ: Едно от странните неща в този филм е, че … и до ден днешен се спори дали това е било нещо реално, или твърде умела измама, но едно от странните неща е, че там обелват това черно нещо от окото …
ЕС: О, да, видях това.
ДУ: И отдолу очите изглеждат нормално.
ЕС: Абсолютно. Да. Редица от извънземните, които съм виждал, черепите и главите им винаги са били покрити с някакъв филм, освен в случаите, когато той е бил свален предварително.
ДУ: Наистина?
ЕС: И този филм не винаги е черен или зелен, както можеш да чуеш да разказват, но най-различен по цвят. Виждал съм лилав, розов … Но винаги имаше някакъв филм.
ДУ: Наистина?!
ЕС: Върху очите винаги има някакъв филм или капаче. И то някак приляга точно, независимо от формата на окото – ромб, трапецовидно, шестоъгълно или кръгло. Между другото, очите не винаги са кръгли.
ДУ: Хм.
ЕС: Винаги съм мислил, че така сме възпроизвели уредите за нощно виждане и виждане на инфрачервени лъчи – чрез изследване на заловените от ВМС извънземни. Спомням си как чух някои генерали да разговарят как са снели тези филми, които са имали светлочувствителни и светлозащитни свойства и които не са били от биологично естество.
ДУ: Става дума за някакво устройство за улавяне и възпроизвеждане на образи?
ЕС: Не. Сигурен съм, че повечето от тези същества имат телепатична … всичко бива проектирано в тяхното съзнание и мозък.
ДУ: Хм.
ЕС: Така че съм сигурен, че те нямат никакви каски, или столове, върху които да сядат. Такива неща при тях не съществуват. Когато видя по телевизията тези пилотски кабини и всички тези копчета, и си казвам: „Тези хора нямат идея за какво става дума”.
ДУ: Срещал ли си същества, които да имат вградени технологични устройства в телата си?
ЕС: Да, да.
ДУ: За какви технологии става дума?
ЕС: Също така устройства, които се показват отвън и се подават от устата, от носа, от задната част на главата.
Откривал съм много видове … те се виждат ясно на рентгенови снимки … цилиндри вътре в тялото. Никога обаче не ми бе разрешено да извадя нещо такова от тялото и даже да го докосна. Не зная какво бе предназначението им, но бяха винаги цилиндрични, като капсулите с таблетки витамини.
ДУ: Толкова големи.
ЕС: Такива по форма, но с различни размери.
ДУ: Хм.
ЕС: И понякога се намираха на различни места по тялото. Не зная дали те бяха сложени там от нас, или бе нещо, което те използваха, за да комуникират с нас, или нещо друго.
Имах усещането, че това бе просто нещо свързано с адаптирането на тялото, за да може да оцелее в нашата атмосфера. Може да е било и източник на някакво поле, което да защитава тялото.
Много извънземни имат защитно поле около тялото си. То е твърде тънко и не може да се види. Микроскопично е, но съществува и предпазва тялото от тази атмосфера.
ДУ: Хм.
ЕС: Поне това е, което вярвам.
ДУ: Причината да те попитам за това е, че ти описа тези покрития върху очите като заредени с информация. Ти каза, че тези филми, или ципи, които покриват очите им, не изпълняват ролята на екрани. Дали това е някакъв интерфейс, свързан със съзнанието им?
ЕС: Да, аз мисля, че мнозина от тях притежават тази управлявана чрез съзнанието технология, която е вградена в телата им, или просто в резултат на милиони години еволюция са се превърнали в тези удивителни същества, които притежават технологии и наука, които не можем да разберем и които все още не съществуват при нас.
Ние говорим за същества, които очевидно са пропътували милиарди светлинни години, или хиляди светлинни години, за да стигнат дотук. Така че те са усвоили този начин на пътуване във вселената, който може би включва и преминаване през различни измерения.
Според мен е твърде вероятно тази технология вече да е станала неразделна част от тях.
ДУ: Възможно ли е тази вградена в тялото технология да притежава и възможност при нужда да унищожава тялото, за да не може то да бъде идентифицирано? Дали някога се е случвало нещо такова?
ЕС: Това, в което вярвам, и това, което съм чул от втора ръка по време на работата си в тези проекти, е, че съществата, пристигнали до нашата планета, са били всъщност клонинги – това са били нещо като програмирани форми на живот.
Така че те ги клонират и ги програмират …
ДУ: Те клонират себе си, собствените си тела?
ЕС: Точно така. Те клонират себе си, или клонират себеподобни. Ние ги наричаме програмирани форми на живот.
И тези програмирани форми на живот са наполовина кибернетични и наполовина органични. Те могат също така да се движат доста плавно, като хора. И е много трудно да бъдат разпознати като такива.
Когато те катастрофират на Земята … понякога извънземните всъщност нарочно катастрофират своите кораби, за да ни помогнат да усъвършенстваме технологиите си като възпроизвеждаме получените по този начин неща от тях. И телата, които откриваме, са всъщност просто тези програмирани форми на живот, които може би живеят от една седмица до една година без препитание.
Ние открихме обаче това по трудния начин. Когато залавяхме тези … повечето от тях бяха вече мъртви след катастрофата … ние ги поставяхме в спирт или във формалдехид, при което телата моментално се разтваряха.
Защото това не бе като да заловиш животно или да вземеш човешка ръка, или мозък, или нещо с много солидна структура. Тяхната структура бе синтетична.
Така че започнахме да използваме физиологичен разтвор и специални видове вода и плазма.
ДУ: На 50-годишнината от катастрофата в Розуел през 1997г., полковник Филип Корсо публикува книгата „Денят след Розуел”.
И едно от свидетелските показания в тази книга гласеше, че съществата катастрофирали в Розуел … нашето правителство бе доста объркано, защото тези същества просто имаха в телата си нещо като тръба от хранопровода до ануса. И всъщност нямаха никаква храносмилателна система.
ЕС: Точно така.
ДУ: Така че каква е връзката на това нещо с програмираните форми на живот?
ЕС: Това е точно начинът, по който изглеждат тези същества. Аз съм работил над кнонинги и над такива форми преди … Там няма никакъв храносмилателен тракт или нещо подобно, но те по някакъв начин поддържат един електрически заряд, който подпомага движението на мускулите и на телата им, и също така изпраща данни към този, който ги е изпратил тук на Земята.
И те не се нуждаят от … искам да кажа, че не зная за какво служи този канал, но аз зная точно за какво говори Филип Корсо, защото съм виждал тези неща.
Може би те трябва да имат нещо, което да приемат в телата си, защото съм виждал множество разклонения на този канал, подобно на клоните на дърво.
ДУ: О, наистина?
ЕС: Да, но в същото време те не водят никъде. Просто завършват в тази гъбеста тъкан, съставена от мускули, сухожилия и такива неща. Също така там има и вградени метални части и един скелет, който предполагам, че поддържа телата им, докато изпълняват своята мисия.
Аз мисля, че всяко едно от тези същества е изработено за съответната мисия, например за да катастрофира в океана и да ни достави определени неща, или … да събере лавандула в полето, или за нещо друго.
ДУ: От генетична гледна точка, материалът, от който е направена тази форма на живот, изкуствено ли е създаден, или всъщност трябва да бъде взет от друго същество? Как се получава този биологичен материал?
ЕС: За разлика от тук, където отглеждаме някои неща на Земята, като същества и клонинги, и хибриди, извънземните всъщност създават тези неща с помощта на хармонични звуци и честоти. По този начин те могат да направят всичко – биологични клетки, или синтетични клетки. Сигурен съм, че някои от нещата, които сме получили, са синтетични.
Между другото, аз никога не съм виждал действителна синтетична клетка под микроскоп, а информацията ми е от заседания, на които съм присъствал, и от това, което съм видял с невъоръжено око. Аз мога да различа кога една тъкан е биологична и кога е изкуствена.
Точно както днес те могат да поставят вече синтетични неща в тялото ти, за да заменят сухожилие или да заздравят кръвоносен съд. Както знаеш, ние поставяме изкуствени кръвоносни съдове непрекъснато.
ДУ: Просто да изясним – ако говорим за една синтетична клетка, тя все пак притежава аминокиселини и протеини, както и естествената клетка?
ЕС: Точно така.
ДУ: Не става дума да е направена от пластмаса.
ЕС: Точно това е, което казвам. Това е повече хибрид от синтетичен и истински организъм, но нито едното, нито другото. Защото според това, което съм чул, те не съдържат митохондрии и ДНК, но клетките просто функционират според предназначението си.
ДУ: Странно.
ЕС: Да, много странно.
ДУ: И след като няма митохондрии, как притежава енергия?
ЕС: Добър въпрос. Тук става дума за наука, която все още не ми е известна.
ДУ: Разбирам.
ЕС: Тези въпроси са били задавани.
ДУ: Те могат ли да отглеждат например проби от тези култури и да се опитват да отгледат един цял такъв организъм?
ЕС: Лично аз смятам, че те се опитват да правят точно това с тези проби. Не бях обаче в течение какво точно правят.
ДУ: Ох.
ЕС: Не зная. Чувал съм, че … Разбира се, повечето от пробите не са само изследвани. Те се опитват да направят хибриди между тези клетки и човешки клетки, да отглеждат в лабораторни условия такива тъкани. Между другото, аз открих това след доста време. Това е, което зная със сигурност.
ДУ: Ако една такава клетка има синтетични особености, какво в нея можем да идентифицираме? Ще открием ли молекули? Ще открием ли сплави? Ще открием ли метални елементи? Кои неща биха били необикновени?
ЕС: Чел съм много за тези клетки в моята папка. Не съм ги виждал лично. Тези клетки биват в най-различни странни геометрични форми. Повечето обикновени клетки са подобни на сфери, докато тези бяха някак като решетки. Или бяха като вдлъбнат диск, което е доста странно. Образуваха различни структури, подобни на пчелна пита и определено имаха някакъв електрически заряд. Не зная обаче откъде идваше той.
Мисля, че те се зареждаха за известно време по някакъв начин от електромагнитното поле на Земята …
И може би тази тръба в тялото да е била използвана за вкарване на определени елементи в тялото, свързани с електрическата му част, защото те действаха само временно. В същото време съм сигурен, че има и подобни същества, които функционират неограничено време.
ДУ: В случая се опитвам да помогна на скептиците. Да бъда, така да се каже, добронамерен скептик и да задавам добронамерени скептични въпроси.
ЕС: Разбирам.
ДУ: Според нас биологичният материал, клонираният материал, е нещо рядко срещано, ценно и трудно за изработка. В същото време ти говориш за тези същества, все едно, че са пластмасови чували.
ЕС: Точно така.
ДУ: Все едно, че са серийно производство.
ЕС: Да, да.
ДУ: Как е възможно тези генетични материали да бъдат толкова масово произвеждани, за да служат съответно за еднократна употреба?
Трудно ми е да разбера това.
ЕС: О, това е лесно. На първо място, тези същества, както ти казах, могат да произведат каквото си поискат. Те не се нуждаят от нашето злато. Те не се нуждаят от нашата сперма или от нашите яйцеклетки.
ДУ: Разбирам.
ЕС: Те могат да си направят сами тези неща.
ДУ: Разбирам.
ЕС: Те нямат нужда да дойдат тук. Те се опитват просто да ни помогнат. Те нямат нужда … Те се опитват да запазят нашата ДНК в ТОЗИ момент, може би.
Ако се върнем обаче към твоя въпрос, в този момент, даже в НАШИТЕ проекти, в момента ние можем да 3D принтираме всеки един орган на тялото. Един бял дроб? Никакъв проблем. Едно сърце? Никакъв проблем – с твоето ДНК, с използване на твоите клетки, взети от тъкан на повреден или мъртъв орган, или от друга част на тялото ти.
ДУ: Уха!
ЕС: Защото в ДНК всъщност е закодирана всяка част на тялото ти.
ДУ: Правилно, разбира се.
ЕС: И това е, което е толкова прекрасно. Когато отвориш ДНК, можеш да кажеш: „О, ето сърцето на Дейвид”. Слагаш го в компютъра и принтерът изпринтва сърцето ти. Ние можем да коригираме собственото ти сърце, но сега ще ти дадем друго, което е по-здраво и по-младо. И то ще прилегне на мястото си.
ДУ: Искам да вмъкна тук нещо, което веднъж ми каза моят свидетел Джейкъб, и то е, че в момента вярваме, че неврологичните тъкани не могат да бъдат изкуствено отглеждани. В същото време той е виждал описания на хора с увреждания на гръбначния стълб след катастрофи, и даже когато нервните влакна са били напълно мъртви, или разложени, и са били абсорбирани от тялото, те са можели да поставят нещо в основата на гръбначния стълб при врата и нервите просто са се възстановявали, и човекът е възвръщал всички свои телесни функции.
ЕС: Абсолютно вярно. И даже по един примитивен начин, с една система, която са създали с използване на стволови клетки, извличайки ги от гръбначен мозък или от кръв, ние сме постигали удивителни резултати с възстановяването на парализирани хора и с хора с увреден гръбначен стълб.
Така че ние можем да отглеждаме всякакви клетки. Няма клетка, която не можем да отгледаме. Това е истината. Другото, в което ни карат да вярваме, е глупост.
ДУ: Вярваш ли, както са ми казвали други свидетели, че в момента има тенденция за драстично намаляване населението на нашата планета?
ЕС: Вярвам в това. Това може да се види всеки ден. Не е трудно.
Не искам да назовавам наименования на корпорации и на това, което става в политиката, защото се опитвам да бъда неутрален.
ДУ: Разбирам.
ЕС: Но да. Можеш просто да се огледаш наоколо и да видиш. И това може да стане твърде лесно. Ако няма електричество само няколко дни и аз съм диабетик, и не мога да отида, за да получа своята инжекция от инсулин. Това важи за толкова много хора по света.
ДУ: Да, така е.
ЕС: Това са тези малки неща, за които обикновено не се замисляме. Смъртта на всички тези хора би изглеждала нещо толкова безобидно, докато всъщност може да бъде съвсем целенасочено причинена.
ДУ: Ако казваш, че всяка част на тялото може да бъде възстановена, предполагам, че това означава, че ако някой изгуби ръката си, една друга ръка би могла да бъде отгледана отделно и присадена на мястото на липсващата, нали така?
ЕС: О, много повече от това. Ако имам само малко от твоето ДНК, което да не е напълно разрушено, да не е напълно мъртво, аз мога просто да взема това ДНК и да възстановя от него цялото ти тяло, защото тя съдържа всичко, което съзнанието ти е натрупало през твоя живот, подобно на компютърен диск. И това ще си ти, възстановен напълно.
Ние можем да те отгледаме наново – цялото ти тяло.
ДУ: Трябва ли да има някакъв вид биологична супа, или нещо подобно, което да захрани тези клетки, за да могат да израснат?
ЕС: Да. Протеин, основан на аминокиселини – самата основа на живота. Всички неща, които се съдържат в теб. Компютърът знае кога да добави колаген, кога да добави остеоцити и остеокласти и всички останали клетки, за да помогне на тялото да се преобразува.
И понякога в принтера се боявява бъг и нещо се случва, но той моментално се коригира и поставя клетките там, където трябва, което е удивително.
ДУ: Наистина?!
ЕС: Да. И тези големи съдове … могат при нужда да възстановят цялото ти тяло.
ДУ: Остават ни само няколко минути, но едно от нещата, които исках да споменем, е – в предишни епизоди ти каза, че си видял задържан Рептил, висок около 3 метра.
ЕС: Да.
ДУ: Тогава ти също така спомена мимоходом: „О, да, това може да е било и нещо, което сме отгледали изкуствено.” Все едно, че става дума за нещо обикновено.
ЕС: Да, това е нещо обикновено … да го отгледаме.
ДУ: Откъде знаеш, че това може да е възможно?
ЕС: Защото аз отидох да работя в отдела за регенерация и започнах да научавам малко повече за това, което те правят с отглеждането на клетки и на цели тела.
ДУ: Кои са „те”?
ЕС: Лабораториите.
ДУ: О кей.
ЕС: Ние ги наричаме лаборатории. И това е, което те се опитват да правят, също така да изработват фалшиви извънземни …
ДУ: Разбирам.
ЕС: … да изработват … просто да ги имат като резерва, в случай на нужда, да ги направят да изглеждат добри, лоши, зли, или щастливи, или здрави, или страшни, или каквото си поискат. И те го правят. Те могат да го правят много добре.
Ето защо аз ти казах, че когато видях това същество, аз не зная откъде бе дошло то. Не бих могъл да ти кажа. Бих могъл да ти кажа, че според мен е било истинско, тъй като миришеше лошо и дишаше. Да, дишаше. Но тук се намесват и програмираните форми на живот. Те също са същества, отглеждани изкуствено за изпълнение на определени задачи.
ДУ: Без да назовавам конкретно лице, чувал съм история за един от предишните ни президенти, и това, че тези хора могат да бъдат клонирани и че можеш да видиш някого, който изглежда по абсолютно същия начин, но в същото време да бъде биологична форма, напълно различна от реалния човек. Знаеш ли за това?
ЕС: Да, зная.
ДУ: О кей. Тогава възниква ли проблем с един такъв клонинг, например ако разговаряш с него, той има ли същите спомени като оригинала? Той наясно ли е, че представлява клонинг?
ЕС: Не.
ДУ: Той мисли ли се за същия човек?
ЕС: Ние вземаме части от твоята ДНК и те клонираме без съзнателната част. След това те програмираме. Ние програмираме спомените в теб.
Ти може да си мислиш, че си имал семейство и че си знаел, че си станал президент. До днешния момент, заедно с цялата предишна твоя история.
Те могат даже да изработят повече клонинги, за да те накарат да мислиш, че имаш семейство. Или може би имат нужда от теб само за изпълнение на определена задача.
ДУ: Уха!
ЕС: Да.
ДУ: Уха! Това е наистина нещо.
Това е всичкото време, с което разполагаме за този епизод в Космическо Разкритие. Аз съм вашият домакин, Дейвид Уилкок, и съм тук заедно с Емери Смит, за да изложим истината за много напреднали генетични програми, свързани с извънземна биология.
Дейвид Уилкок: Цивилизацията на гигантите – падналите ангели
Откъси от най-новата книга на Дейвид Уилкок “Тайните на Възнесението”, свободен превод от руски език със съкращения
Оцелелите народи на Империята мигрирали на повърхността на Луната преди 500 хиляди години. Техният ръст значително намалял, понеже сега живеели на много по-малко космическо тяло, но продължавали да остават крайно войнствени, агресивни и негативни. Според данни от различни източници, изглежда преди 55 хиляди години Луната станала обект на опустошително нападение. Не е ясно кой е нападнал Империята, може да са били драконианци. Стъклените куполи били разрушени, разхерметизирали се и почти всички, които се намирали вътре, загинали. Важно е да се отбележи, че защитата не се разпростира върху тези, които са на негативния път. Подобни мегасъбития създават кармично равновесие, което пречи на такива групи да разрушават живота на мирни цивилизации.т на опустошително нападение. а остават мног
Падналите ангели извършили принудително кацане преди 55 хиляди години
Само малко количество хора на Империята оцелели на няколко силно повредени кораба. Те имали достатъчно енергия само за аварийно кацане на Земята. Тези хора станали “паднали ангели”, за които четем в Книгата на Битието. Те повече не могли да напускат орбитата на Земята. Според различни източници ръстът на тези хора изглежда е бил 3,6 - 3,9 метра и те имали удължени черепи. Те се оказали зле приспособени към земната гравитация, атмосфера и микроорганизми.
С оцелелите повредени кораби те успели да се разселят по цялата Земя. Те навсякъде изграждали системи за контрол и се представяли за богове. Те били гиганти и имали технологии, с които можели да си произвеждат необходимата храна с просто натискане на едно копче. На територията на днешната пустиня Сахара те създали много напреднала цивилизация. Инсайдери твърдят, че под Сахара има огромна съкровищница от руини на различни структури, построени от гигантски каменни блокове, а също различни библиотеки с много ценни книги. В книгите са отразени събития и от изначалната Империя на Марс и на Суперземята. Върховете на цивилизацията се намирали в Египет. По-късно книгите били открити от египетските жреци. Инсайдерът Питерсон лично е виждал някои книги в Библиотеката на Ватикана, като част от американска секретна правителствена програма. Някои книги съдържали много напреднали схеми на бази, кораби-майки и по-малки космически кораби.
Според инсайдера Брюс, египетските монументи образуват “стрела”, сочеща към Либия, ако знаете какво да търсите. Някои най-добри артефакти се намират под пясъците на Либия. Други били открити в едно от устията на Великата Ръкотворна Река – сложна система от водоводи, излизащи от водоносните слоеве на нубийските пясъци и снабдяващи с вода сухите райони. Тази река снабдява Либия с 6,5 милиона кубически метра вода в ден и обхваща огромна площ от 2816 км. Това е най-големият иригационен проект в света и Кадафи го наричал “осмото чудо на света”. Тази река е "отвеждащ кладенец", излизащ от океана във вътрешността на Земята. Близо до едно от устията на реката били открити много потресаващи високотехнични артефакти. Тази площадка се счита за най-напредналата площадка от този род на Земята. Ето защо високопоставени представители на Кабала работели с Муамар Кадафи от 1969 до 2010 г. и му позволявали да координира техните археологически експедиции. Изглежда именно затова после Кадафи беше убит.
Древните пирамиди на Земята
Според различни инсайдери, цивилизацията на гигантите – падналите ангели – била напълно разрушена преди около 50 хиляди години. Разрушенията се оказали толкова силни, че цялата пищна растителност на региона на Сахара била погубена и се покрила с прах. Частично това се случило благодарение на техните врагове, а отчасти в резултат от естествените изменения на Земята, които се случват на всеки 25 хиляди години. Оцелелите страдали от силно отслабване на властта след разгрома. Те прекрасно осъзнавали, че това са направили с тях Пазителите, но вместо да се променят, останали войнствени. Макар че в новия цикъл те имали по-малко технологии, с течение на времето те отново станали култура, изграждаща пирамиди.
Следващата циклична катастрофа преди около 25 хиляди години още повече отхвърлила назад “падналите ангели”. Нивото на техните технологии спаднало и този път те достигнали висотата на цивилизацията в това, което повечето хора наричат Атлантида. Някои от оцелелите имали относително висока технология и способност да строят пирамиди, докато други станали изолирани и по-примитивни. В Книгата на Енох “падналите ангели” се наричат “Стражите”.
Книгата на Енох и потъването на Атлантида
Библията и други документи съдържат изобилни свидетелства за съществуването на извънземни на Земята и в нашите небеса. Думите, които ние винаги сме считали за известни, такива като “Бог” и “небеса”, в действителност са могли да означават нещо съвсем друго. На сайта Bible Reality Check У. Л. Грем пише: “Много теолози не знаят, че авторите на библейска литература на иврит са получили своята вяра от расата на извънземни богове, които те са наричали “Елохим”. Въпреки че това съществително се среща в библейските текстове 2750 пъти и се употребява явно в множествено число, а точно се превежда като “Могъщите”, то почти винаги се възприема като думата “Бог”. Също следва да се отбележи по-коректното тълкуване на думата "небеса", което на съвременен език недвусмислено се тълкува като космос или вселена, във всички библейски цитати се отнася за извънземните Елохими. Елохимите активно участвали в земните конфликти и завоевания в древния свят, също така участвали в космически битки, в "звездни войни" с извънземни противници.
Едно от най-древните писания, Книгата на Енох, никога не е влизала в Библията. В Новия Завет има много препратки към нея.войни" с извънземни противницитки, в "зведо космос, вселена или външно своята вяра от расата на извънземни богове, които те Първият стих е намек за това, защо Книгата на Енох не е влязла в Библията:
”Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в деня на скръбта, когато всички зли и нечестиви ще бъдат отвергнати”.
Вторият и третият стих стават още по-интересни, особено ако поправим думата “небеса” на “външно пространство”, а “Бога” на “Могъщите”:
”И каза Енох, праведният мъж, на когото от Бог бяха отворени очите, - че е видял на небесата свято видение: ”Ангелите ми разкриха всички неща, и благодарение на това имах прозрение за всичко, което се е случило до сега и за всичко, което ще се случи не при днешното поколение, но при едно далечно поколение, за благото на избраните.”
Как в Книгата на Енох се канели да “махнат” “злите и нечестивите”? Отговорът се появява в самото начало, 1:3-9. И отново чуваме сценария за “слънчевото изригване”, който се появява в много други писания и източници. Макар че се използват местоимения от единствено число мъжки род, откъсът се отнася до цялата команда на дружествени извънземни:
"За избраните говорих аз и за тях беседвах с Великия, с Бога на света, Който ще излезе от Своето жилище. И оттам той ще дойде на планината Синай и ще се яви със Своите воинства, и със силата на Своето могъщество ще се яви от небето. И всичко ще се уплаши, и стражите ще потреперят, и велик страх и трепет ще ги обхване до краищата на земята. Ще потреперят планините и високите хълмове ще се разтопя като мед от пламъка. Но на праведните Той ще приготви пир и ще пази избраните и милост ще господства над тях; всички те ще бъдат Божии, и ще бъдат добре, и ще бъдат благословени, и Божията светлина ще им свети. И ето Той идва с множество светии, за да ги съди, и ще унищожи нечестивите, всеки ще бъде съден за всичко, което грешниците и нечестивите са направили против Него”.
Кои са "злите” и "нечестивите” в Книгата на Енох? Разбираме, че това са извънземните, известни като Стражи, които са започнали да се кръстосват със земните хора и да пораждат гиганти. Елохим са ги предупреждавали, че ако правят това, ще ги унищожат, но Стражите не ги послушали. Ето следващия откъс от Книгата на Енох 2:1-2: “И се случи – след като синовете човешки се умножиха в онези дни, родиха им се красиви и прелестни дъщери. И ангелите, синовете на небето, ги видяха и ги пожелаха, и си казаха: хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!”
В глава 2:10-13 четем, че Стражите дали на хората цивилизация, но с течение на времето се обърнали против тях:
“Те изяли цялата реколта на хората, така че хората вече не можели да ги изхранят. Тогава исполините се обърнали против самите хора и започнали да ги ядат. И започнали да съгрешават по отношение на птиците и звероветели да ги ядат. И се ъбрата вече не можели да хи рнали против тях: е не ги послушали. ите хора,, рибите, да ядат месото им и да пият кръвта им. Земята се оплаквала от нечестивите.”
Дружествените извънземни предупредили гигантите, че ще ги изметат от лицето на Земята за всичко, което са направили. Тогава гигантите използвали Енох, за да помолят за прошка, но техните молби били отхвърлени.
Повествованието продължава в 3:43, 46-49, когато Елохим отхвърлят молбата на Стражите да се мине без планетарна катастрофа:
”Защо оставихте святото, вечно небе и се осквернихте с дъщерите човешки, и постъпвахте като синове на земята, и родихте синове-исполини? Вие по-рано бяхте духовни, призвани да се наслаждавате на вечен, безсмъртен живот. Затова Аз не сътворих за вас жени, защото духовните имат свое жилище на небето. И сега исполините, които са се родили от тяло и плът, ще се наричат на земята зли духове и на земята ще е тяхното жилище. Зли същества излизат от тяхното тяло; понеже са сътворени свише и тяхното начало и първо произхождение е от светите стражи, то те ще бъдат на земята зли духове и ще се наричат зли духове”.
В книгата четем, че гигантите били унищожени в резултат на потоп, но някои от тях оцелели. Бъдещо събитие, което се нарича “ден на избиването”, ще довърши работата и в контекста това звучи като епохално слънчево изригване.
"В дните на избиването и гибелта и смъртта на исполините, само душите ще излязат от телата, тяхното тяло ще бъде предадено на тление без съд; така те ще загиват до този ден, когато ще има велик съд над света – над стражите и нечестивите хора”. (3:53)
Оцеляващи гиганти
Както четем в Книгата на Енох, след епохалното потопяване на Атлантида гигантите от тази цивилизация оцелявали по цялата Земя. Често те се спускали до примитивно ниво, като например в Америките. Те продължавали да строят хълмове, макар и от пръст, в памет на своето древно наследство.
По целия свят са извършени невероятно количество забележителни изследвания за повсеместното съществуване на хора-гиганти. Джим Виейра е събрал над 1500 официално фиксирани съобщения за откриване на гигантски скелети по цялата планета. Ето част от изказването на Джима Виейра и Хю Нюман на конференцията, състояла се през ноември 2015 г.:
“Дълго време се считаше, че гигантите са част от фолклора, но скорошно изследване на стари документи, вестници, списания, съобщения на очевидци и стари снимки позволява да се предположи, че те са реалност. Находки на хълмове и на мегалитни площадки в Северна Америка предизвикаха разгорещени дебати. Съществуват най-малко 1500 съобщения за расата на гиганти, с двойни редове зъби, с рога, мощни челюсти и удължени черепи, които са управлявали континента, най-малко от 7000 г. пр.н.е. Основно ги откриват в древни хълмове и твърдят, че тжени черепи.ения на очевидци и стари снимки позволява да се предположи, че ехният ръст е 5,5 м. Често имат странни бронзови доспехи, рижа или светла коса, необичайни черепи и телосложение, което позволява да се предположи, че те не са характерни за Северна Америка. По-голямата част от съобщенията свидетелства за ръст между 2,1 и 3,5 м, но това не отговаря на въпроса защо тази част от историята толкова щателно се крие.
От Нова Англия до Маями, Охайо и Калифорния тези гигантски скелети са били разкопавани с хиляди, но когато се намесвал Смитсоновият Институт, те тайнствено изчезвали. Сега са останали много малко свидетелства, но съобщения, разкопки и разкази на очевидци позволяват да се предположи, че скоро ще се наложи да се преписват историческите книги."
Изследванията сочат, че гигантите продължавали да живеят на Земята до 1800-те години. Много от тях не се изменили, останали канибали. Според инсайдера Брюс много индиански племена се обединявали за борба и защита от гигантите. Обемът на информацията за гигантите е много голям, легенди и открития съществуват по целия свят.
Хора с удължени черепи
Още една загадка в тази история: някои потомци на гигантите запазили удължени черепи, но техният ръст се намалил до обичайния човешки ръст. Според инсайдера Джейкъб такива хора все още живеят на Земята и основно се концентрират във Ватикана.
Кори Гуд твърди, че между такива хора и драконианците е сключен договор, за защита на техните общи интереси. Все пак изглежда, че докато преминаваме през процеса на Възнесение негативните влияния най-накрая ще бъдат преобразувани, както предсказват много източници.
Докато се приближаваме към дългоочакваното слънчево събитие, драконианците вече неведнъж се опитваха да предадат своите съюзници-хора. Но всички извънземни попаднаха в капан и се оказаха затворени в нашата Слънчева система, благодарение на енергийната стена, която се появи през декември 2014 г. В кръговете на ТКП (Тайната Космическа Програма) я наричат Външната Бариера. Бариерата се появи след като Кабалът стреля със супероръжие по една от стоте гигантски сфери, пристигнали в нашата Слънчева система след 2012 г. Лъчът беше пренасочен към подземната база в Пайн Геп в Австралия, разруши я и веднага след това се появи външната бариера.
Дейвид Уилкок и Кори Гуд неведнъж са били заплашвани за своите разкрития. Но позитивната духовна перспектива е най-добрата защита за всеки, който взима решение да участва в борбата за преобразуване на нашата планета в позитивно общество, пътешестващо в космоса.
Интервю на Дейвид Уилкок с Емери Смит - 2 януари 2018 г.
Превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли в „Космическото Разкриване”! С нас е специален гост – Емери Смит. Емери, добре дошъл!
Е.С. Благодаря за поканата!
Д.У.: Много се радвам, че се решихте.
Е.С. Да, Вие ме подтиквахте към това 10 години, но някои неотдавнашни събития ме убедиха, че така трябва да постъпя заради моята собствена безопасност и за просвещаване на хората, хората заслужават да знаят истината.
Д.У.: Разкажете ни, случвало ли Ви се е нещо любопитно, необичайно преди службата в армията?
Е.С. Да. Преди това искам да кажа, че дядо ми служеше в армията, баща ми служеше във военно-морския флот. Винаги съм искал да стана военен. Първият ми контакт с извънземни се случи през 1979 г., в нашата ферма във Форт Майерс, Флорида. Това беше първият ми контакт от всичките, които съм имал. Никога няма да забравя това. Следващият ми контакт беше на 29 години, през 1999 или 1998 г. Онази визита беше удивителна, аз нощувах на открито и не бях готов за нея. Просто лежах и чух приближаващи се стъпки. Впрочем, бяха две визити. Втората беше след службата в армията и беше малко шокираща. Първата се случи, когато бях много млад.Тогава повече спях извън къщи, лежах и гледах звездите.
Д.У.: Разкажете за контакта във Форт Майерс, Флорида. Какво именно се случи?
Е.С. Лежах навън в спален чувал и вече се канех да заспя… Лежах насред полето, наоколо нямаше нищо. И изведнъж се появи огнен диск. Той се спусна от небето, движеше се много бавно и изглеждаше огнено червен. Виждаше се оранжево сияние. Дискът се намираше на около 1-2 километра от мен. Видях как той се насочи към гората, чувах го и си помислих, че може би е просто метеорит. Дискът се спусна надолу и се приземи в блатото. От него излезе извънземен. Аз лежах в спалния чувал… винаги имах със себе си оръжие… И изведнъж чух шум, стъпки… Оръжието вече беше в ръцете ми, скочих на крака… И видях същество с ръст 90 см, което ме гледаше.
Д.У.: Как изглеждаше то?
Е.С. Сиво-синкаво, с големи сини очи. На главата нещо, което малко прилича на антена. Съществото беше много слабо, със синя кожа. Аз насочих към него фенерчето си. Съществото ме гледа и аз разбирам, че светлината наранява очите му. Съществото изглежда така, сякаш иска да каже: „Ох, моят кораб току-що претърпя крушение. Просто търся помощ”. Срам ме е да си призная, но аз просто побягнах. После се спрях и видях, че съществото си отива и се затичах след него. Не исках да го убия, просто виках „Върни се, върни се!” Тичах след него, а то се промъкваше през гъсталака. Аз се опитах да вляза в гъсталака, но само се порязах от виещите се растения. Изведнъж видях отпред ограда. Съществото прескочи оградата, тичайки към мястото на крушението. Кръвта ми буквално кипеше от адреналин. Беше късно през нощта. Отидох малко по-нататък, но не успях да видя нищо повече. Нямаше никаква размяна на любезности. Ние просто се изплашихме един от друг.
Д.У.: Как изглеждаше лицето на хуманоида?
Е.С. Лицето му беше овално, като мехур. Все едно взимате балон и го притискате. Отстрани на главата имаше отвори, без ушни миди. Съществото беше съзнателно и доста бързо. Очите му бяха поне три пъти по-големи от нашите. И черепът му беше по-голям. Очите бяха сини. Не видях зеници. Може би имат защитни слоеве. Много извънземни носят лещи над очите си… Имаше много малък нос и много малка уста.
Д.У.: На колко години бяхте тогава?
Е.С. На 28. След първия случай се случиха и други подобни събития, но аз не разбирах какво е това. Когато бях по-млад, винаги ходех насън. Винаги се оказвах извън къщи в състояние на хипноза, но осъзнавах ясно всичко, защото винаги се връщах. Всяка сутрин родителите ми ме виждаха с мръсни крака… Много пъти ме хващаха да излизам от къщи и да влизам вкъщи. Никога не се нараних. Онази вечер още не беше много късно. Телепатически ме помолиха да изляза от къщи.
Д.У.:На колко години бяхте?
Е.С. Бях във втори клас, значи е било през 1979 г.
Д.У.: Преди това случвало ли се е нещо с Вас?
Е.С. Не, това беше за пръв път, когато ми се случваше нещо подобно. Макар че след това такива неща започнаха да се случват често. Имам предвид, че просто излизах, без да знам защо и виждах светлини и пр. Аз казах: „Добре” и излязох на пътя. Близо до нас имаше езеро и аз тръгнах към пристана. Погледнах нагоре и видях красив син кораб. Той се движеше безшумно. Бях толкова удивен, от тишината, от кораба, че започнах да се усмихвам, а после запях…. Много странно усещане. Корабът беше във формата на диск, синьо-бял, ярък. Виждаха се очертания на класическа форма. Телепатически ми казаха: „Ние сме тук, ние съществуваме. Ние ще се върнем за теб”. Помня всичко, сякаш беше вчера. Завинаги се запечата в главата ми. Всичко стана много бързо, може би за около две минути. Ако беше станало днес, нямаше да продължи толкова дълго, защото щяхме да свалим кораба за секунди. А тогава беше по-различно. Те имаха повече възможности да се срещат не само с мен, но и с много други хора. Да ни дават надежда за процъфтяване по-късно в живота. Оттогава аз твърдо повярвах в НЛО и всичко, свързано с тях. На никого не съм разказвал за това, дори на семейството си.
Д.У.: Звучи така, сякаш сте бил в някаква програма за контакт с извънземни... Това, че нощем сте излизал от къщи… Може би в резултат от тези събития имате бели петна в паметта или…
Е.С. Не-не.
Д.У.: … и просто не помните, какво се е случвало, когато сте напускали дома си?
Е.С. Не, помня много неща. Когато бях по-млад, аз владеех този дар. Наричам това дар. Мога да контролирам сънищата си. Знам, кога спя. Неотдавна този мой дар се върна, буквално в последните няколко месеца, и мога да правя това отново. Просто загубих този дар, когато отидох в армията. А аз постъпих на военна служба много рано, на 13 години. Баща ми ме заведе в спомагателната служба на ВВС, в гражданското въздушно патрулиране. На децата даваха безплатно лиценз за пилоти, ако покриваха някои изисквания. Това беше предназначено за хора, които искаха да научат военни специалности преди армията, за да може после да постъпят в армията и да получат по-високо звание. Аз много рано получих лиценз за пилот. После служих четири и половина години във ВВС, а след това продължих да работя по договор. Когато отидох в армията, имах много големи възможности за работа. Но аз исках просто да бъда пилот, жадувах да летя, да стана космонавт…А после получих медицинско образование…
Д.У.: Хайде да се върнем към това, как попаднахте в лабораторията „Сандия”. Вие вече разказахте за нея (в предишен епизод).
Е.С. Преди това преминах ускорена програма, в която работих като асистент на хирург. Попадайки в лабораторията, разбрах, че за всичко там са похарчени купища пари. Всичко е много сериозно и прекрасно организирано, много е чисто. Аз бях много млад, на 19 години. Подписах куп документи, договори. Аз и досега съм благодарен на армията, тя ме направи такъв, какъвто съм днес…
Д.У.: Ние сме много благодарни на Алианса за това, което прави за хора като нас…
Е.С. Да, всички „бели шапки” действат.
Д.У.: Нужни са ни такива хора като Вас, които имат достатъчно мъжество, за да кажат истината и да разкажат какво са преживели.
Е.С. Познавам много хора. Надявам се, че като ме видят, и те някога ще постъпят така. Вярвам, че такова нещо ще се случи тази година.
Д.У.: На тях ще им е по-лесно, защото точно сега Кабалът търпи съкрушително поражение. Вие сте получил много информация и ние ще можем да я обсъдим в следващите епизоди. И така, Вие получихте всички документи, договори…
Е.С. Да, подписах ги, всичко беше много официално. Всичките тези хора, красивите лабораторни халати, охраната в чисти бели униформи… На китките си носехме маншет, като обикновена гривна. По-късно разбрах, че е направен от графен. Маншетът фиксираше всичко, което правех в лабораторията. Отначало ти го взимат, после го активират. Освен това има и нещо като айпад, много тънък, светещ и позволяващ достъп до всички основни бази данни, и показващ по всяко време къде се намира вашият ръководител, ако ви трябва. Всички знаят всичко за всички. Нищо не можете да скриете или да направите нещо скришом. Имате красив айпад, който е постоянно с вас. Всяка ваша стъпка се документира.
Д.У.: Как успявахте да пишете на него?
Е.С. Много лесно. Имаше пръчица, която изглеждаше като термометър. Повърхността на айпада има много „интелигентна” структура. Устройството е не само тънко, но и много здраво. Направено е може би от графен или нещо друго. Айпадът се поставя винаги върху нещо, например на масата, използвате пръста си или пръчицата, и той винаги е свързан с всички останали устройства. Във всяка стая има мрежово устройство, като розетка, в която се включва айпадът. Когато сложите айпада върху масата, това го знае цялата маса. Това е като енергия от типа на „Bluetooth”. Сияещ пълен цвят. Тримерни обекти, също и холография. Особено когато сложите айпада на масата, масата започва да изглежда като реална тримерна част от това, каквото и да си представите. Т.е. ако получите тяло и то вече е сканирано в 3D, то може да се проектира над масата, а после може да се движи с ръце. Това много ме въодушевяваше, защото бях техничар, млад, просто страстно исках да продължа да работя…
Маншетът, нещо като малък айпад, беше много важен и трябваше винаги да го носим.
Д.У.: В предишни епизоди Кори разказваше за умен стъклен планшет. Много наподобява това, което описвате Вие. Как го наричахте?
Е.С. Наричахме го просто “папка”. И всички имаха достъп до другите по всяко време, особено когато ставаха нарушения. Случиха се няколко нарушения, когато изчезваха вещи. Имаше един техник, който се опита да изнесе нещо от лабораторията. Тогава маншетът започва да сияе в друг цвят. Имаше различни цветове за различните неща. Например, не се движи и никъде не ходи, докато продължава извънредната ситуация. Като в болниците, има червен код, син код и пр. и вие знаете какво може да се прави и какво не. Червеният цвят означаваше, че не трябва да се движим. Синият цвят означаваше, че всичко е наред. Имаше жълт цвят – нарушение, замърсяване. Някои тъкани съдържаха вируси или бактерии, за които не знаехме, а те лесно могат да ви убият. Можеха да мутират. И не трябваше да излизат от лабораторията. Имаше системи с ИИ (изкуствен интелект), свръхчувствителни, приспособления за очистване на въздуха. Спазваха се много строги предпазни мерки. Имаше вентилационна система, която абсорбираше всички частици, дори една на милион, и винаги сигнализираха, когато откриеха бактерия или вирус. Тогава се включваше сирена и всичко веднага се затваряше.
Едно нарушение направих и аз, заради мъжа на моя близка приятелка. Той служеше в охраната. Това е свързано с тялото на внушаващ страх остеоинтегриран хибрид на мечка. Те създадоха хибридно животно, приличащо на гигантска мечка. В него имаше метал. Метални нокти, направени от някакъв материал, остеоинтегриран в костната структура. Това означава съединение на титан или друг метал с жива тъкан. Веднъж звярът се измъкна на свобода от специалния камион и избяга в пустинята. Търсейки животното, те преобърнаха всичко наопаки. Намериха го и го сложиха в този камион. Стоманената стена на камиона беше с дебелина 20 сантиметра. Звярът издраскал стените на дълбочина 10 сантиметра!
Д.У.: Жалко, че трябва да Ви прекъсна на най-интересното място, но времето на този епизод изтече. Наш гост беше инсайдерът Емери Смит. Благодаря ви за вниманието.
Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд - 26 декември 2017 г.
Превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли на „Космическото Разкриване”! С нас е Кори Гуд. В този епизод ще се заемем с подземните и подводни бази. Кори, добре дошъл в предаването!
К.Г.: Благодаря.
Д.У.: В Интернет циркулира снимка, на която се вижда много голяма пробивна машина. Тя е бяла, а около нея виждаме хора, които изглеждат като джуджета до нея.
К.Г.: Да. Това е тунелен екскаватор, ядрена пробивна машина, която превръща грунта в стъкло. Такива машини има в различни размери и видове. Тази гигантска машина създава огромни тунели с всякаква дължина и във всякакъв грунт. Създадени са системи от тунели, които минават под океаните, от континент до континент.
Д.У.: А съществуват ли подземни градове?
К.Г.: Да, виждал съм изображения и съм гледал видеоклипове. Ако можехте да видите видео за някои такива места, щяхте да помислите, че гледате хотел в Дубай. Това е просто фантастика, футуризъм. Обикновено в средата има широки открити пространства, а отвън, на външната граница е разположен входът в комплексите. По-нататък има стени на пещерата, която са използвали за строителството. Виждат се и огромни лифтове.
Именно това се показва на хората, които искат да привлекат за работа в ТКП (Тайните Космически Програми). Казват им: „Имаме извънземни бази, авангардни – като в научно-фантастичните филми.” Очевидно те са построени за елита. Военните бази са малко по-спартански, те не се различават много от надземните бази.
Много бази имат дълги, тесни, извити коридори, успоредни и перпендикулярни един на друг. Обикновено такава система от коридори отива не много дълбоко под земята, намира се под вече съществуваща база или други структури.
Д.У.: Те се прокопават в земята или …?
К.Г.: С течение на годините започнаха да използват различни методи. Мисля, че за създаване на кухини отначало използваха ядрени взривове, които превръщат част от грунта в стъкло. Останалата част от пръстта трябваше отначало да се отстрани и едва тогава да се започне строителството.
А често пробиват дълбоки дупки, в тях слагат заряди от пластид, които се взривяват, което превръща грунта в прах и после просто отстраняват праха. И, разбира се, има пробивни машини. А в последно време се появиха по-съвременни видове взривни устройства от следващо поколение, които при детонацията оставят след себе си почти сферична дупка в грунта. Те почти нямат радиация.
Ние сме изграждали подземни бази още преди Първата Световна война. Изграждането на дълбоки подземни военни бази се наложило след появата на атомното оръжие. Някои бази представляват подземни градове, в които може да се скрие така нареченият елит и техните семейства.
Д.У.: Има ли там дървета, реки?
К.Г.: Те се занимават с хидропоника. Има растителност, която помага да се балансира атмосферата, като се поглъща въглеродният двуокис. Има и водни системи.
Д.У.: Инсайдерът Фил Шнайдер разказваше за дълбоките подземни военни бази. Повечето членове на уфологичното общество тогава му се присмиваха, после той умря. Оттогава повечето неща, които разказваше Фил Шнайдер, се потвърдиха от други инсайдери.
К.Г.: Да. Подземни бази и съоръжения има навсякъде, дори в градовете около нас. Хората влизат в здания, качват се на служебни асансьори, за които не знаят другите служители. Спускат се няколко етажа по-надолу и се качват в подземните влакове-совалки, които за 1-2 часа ги откарват до кое да е място на земното кълбо, където могат да работят в подземни бункери и съоръжения. Бази и съоръжения има по целия свят. Подземната система от совалки преминава под океана. Тя е прокарана до Австралия. Отива до Европа и Азия. Т.е. системата на совалките обхваща целия свят. Има и подводни бази. Те се намират под водата, на дъното на океана.
Има и подземни бази, които се намират под дъното на океана. За изграждане на такива бази използват така наречения подводен бетон. Куполите се разполагат над фундамента, после водата се изпомпва. Самото налягане на океана създава още по-голямо сцепление на куполите с фундамента. Куполите не са големи, но са напълно реални колонии от куполи, съединени заедно.
После започва строителството вътре в куполите. Експедиции на ВМФ търсят красиви подводни пещери, водещи към места под водата, подходящи за изпомпване на водата, херметизация и строителство на базата. Така са построени няколко бази за подводници.
Има една такава база, тя е вход в система от подземни бази, която се използва от подводници по крайбрежието на Калифорния. Там има врата, която обикновено е затворена, тя се слива с ландшафта на морското дъно. Когато вратата се отвори широко, през нея влизат подводници и се насочват към езеро, което се намира в Невада или Небраска … Атомните подводници могат да пътешестват в системата от подводни пещери.
Д.У.: Колко подземни или подводни бази е построила нашата съвременна цивилизация?
К.Г.: Ох, стотици, от много малки до много големи. Когато строим бази или прокарваме тунели за бази, ние се натъкваме на много древни подземни бази на други цивилизации или на съвременни бази на извънземни. Има множество различни видове бази.
Д.У.: Как се финансират такива колосални строителни програми?
К.Г.: Използват се пари, получени от продажба на наркотици, изпрани след някакъв вид незаконна дейност или това са незаконно присвоени фондове, например от фонда за социално осигуряване…
Д.У.: Има ли инфраструктура от работници, които живеят под земята и изграждат нови съоръжения? К.Г.: Да, голяма група … Тя (подземната структура) обслужва подземните системи и хората, които ги изграждат. Ако хората са заети непосредствено в строителството, те живеят под земята. Те са част от ВПК (военно-промишления комплекс) и получават много пари за своята работа.
Д.У.: Такива бази са изграждани само от страните, контролирани от Кабала, или така постъпват и други страни, например Индия или Китай?
К.Г.: На някакво ниво така е постъпвала всяка страна, за която можете да си помислите.
Д.У.: И базите на страните, които не са част от Кабала, са отделени от базите на страните на Кабала?
К.Г.: Да.
Д.У.: Т.е., всичките тунели не са съединени?
К.Г.: Не, те представляват затворена система. Повечето бази са построени така, че да бъдат затворени и са предназначени за определен брой хора, които живеят в тях някъде от 10, 20 до 100 години.
Д.У.: Каква енергия използват за изработване на електричество?
К.Г.: Някои използват геотермална енергия, други хидродинамика, трети – засекретени енергийни системи.
Д.У.: Доколкото разбирам, става дума за няколко поколения хора, които живеят на базите продължително време и осигуряват работата на цялата инфраструктура.
К.Г.: Да. Те гледат на живота си под земята като на привилегия, имайки предвид, че на повърхността може да се случи някаква катастрофа. При необходимост те могат да вземат под земята своите семейства.
Д.У.: Според Вас, каква е общата численост на персонала?
К.Г.: Мога само да предполагам, но сега тя е по-голяма от всякога. Според постъпващите данни от разузнаването, сега групите на Кабала превозват в базите провизии, оборудване, лично имущество и семействата си. Една от най-модерните бази се намира под Бразилия. Сега там се извършва активна дейност. Там се доставят много товарни контейнери, много провизии и много персонал. Това е известно от няколко различни източника. Такава интензивна дейност тече вече повече от шест месеца.
Д.У.: Чувал ли сте, че някои бази в случай на нужда могат да бъдат преместени през портал? В противен случай те могат да бъдат разрушени.
К.Г.: Да. Някои от тях са били подлагани на нападения, по-стари бази или намиращи се по-близо до повърхността. Затова се влагат много ресурси за строителство на по-модерни бази.
Д.У.: Известно ли Ви е за извънземни групи, които имат достатъчно модерни технологии, с помощта на които изграждат изключително лесно такива дълги прави шахти?
К.Г.: Да. Извънземните „посолства”, както се наричат в космическата програма, изглеждат като брилянт, изрязан с лазер. Такова съоръжение е симетрично и се изгражда почти мигновено. Когато се достигне определен стадий на развитие, се разбира, че всичко е вибрация, тогава манипулирането с материята става детска игра.
Д.У.: В колко от стотиците бази извънземни работят заедно с хората?
К.Г.: Разбира се, има бази, в които хора и извънземни живеят и работят заедно. Нямам по-точна информация.
Д.У.: Хора по цял свят понякога чуват много плашещи шумове, които приличат на звуци от тръба. Инсайдери са казвали, че в подземните бази има въздушни шахти, които частично могат да се отварят и затварят, за вентилация на въздуха. И това създава звук като от тръба.
К.Г.: Отвреме навреме очистват въздуха, преработват го за повторно използване. Но някои звуци, които хората чуват в небето, в действителност са енергийна шокова вълна от Слънцето, която предизвиква взаимодействие на енергията, идваща от Слънцето, с горните слоеве на атмосферата.
Д.У.: А вентилацията на въздуха на подземната база все пак създава ли някакъв звук?
К.Г.: Да, много странен звук, приличащ на рева на торнадо.
Д.У.: Значи потвърждавате, че такива звуци могат да са в резултат от периодичната вентилация на въздуха от подземните бази?
К.Г.: Да.
Д.У.:Добре. Благодаря, Кори. Надявам се, че този епизод ви хареса. Благодаря ви за вниманието.
КОСМИЧЕСКО РАЗКРИВАНЕ: Вътрешната Земя в критична ситуация
Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд - 19 декември 2017 г.
Превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли на „Космическото Разкриване”! С нас е Кори Гуд, който отново ни представя важни новини от вълнуващата сага, която преживяваме. Кори, добре дошъл в предаването!
К.Г.: Благодаря.
Д.У.: В нашите предишни беседи Вие споделихте, че сте имал няколко нови срещи с Аншар, много интересни. И така, какво става сега във Вътрешната Земя?
К.Г.: Случи се следното… Отново ме взеха в храмовия комплекс. Доставиха ме направо в коридорите, които водят в града, оттам в пещерите, където се намират градове. После ни позволиха да влетим във времевия балон.
Д.У.: Просто да повторим. Доколкото си спомням, по-рано разказвахте, че заради възможното слънчево изригване Аншар са се отделили в някакъв вид защитно поле, понеже не знаят кога точно ще се случи изригването?
К.Г.: Да. Те създават такъв балон всеки път в края на всеки цикъл.
Д.У.: Цикъл, който завършва със слънчево изригване?
К.Г.: Да, със слънчево изригване, а после започва нов цикъл. При всички цикли, които са се сменяли един след друг, откакто те се намират тук, Аншар са се разполагали във времеви балон. И така, нас ни качиха на един кораб-совалка, „автобус” на Аншар. Той е огромен. В него имаше много хора. Той има огромно вътрешно пространство, в което всичките разни компоненти на града се съединяваха почти като в детския конструктор ЛЕГО… като електромагнитни тръби, свързани една с друга. Те бяха навсякъде,
360° от всички страни … Ако ги поставим вертикално, те биха сочили към едно и също място в средата на сферата.
Д.У.: Вие казвахте, че секциите, в които живеят хората в пещерите на Вътрешната Земя, се състоят от модули, и че модулите напомнят малки космически кораби, способни да се движат самостоятелно.
К.Г.: Да.
Д.У.: И сега те са съединени помежду си като детайли от ЛЕГО…
К.Г.: Да.
Д.У.: … вътре в балона?
К.Г.: Да. Когато за пръв път преодолявате границата между външния и вътрешния свят на балона, да я наречем „хоризонт на събитията”… Не бях изпитвал такова нещо, когато пътувахме във времевите аномалии на Юпитер. Този път всичко беше малко по-различно. Когато преминавахме през хоризонта на събитията, имах усещането, че се подлагаме на действието на силно електромагнитно поле. Падах на една страна и почти губех съзнание. Когато минахме през бариерата и се оказахме вътре, веднага се почувствах по-добре.
Д.У.: Т.е., това не е само времева бариера, но и някакъв вид измерение на пространството?
К.Г.: Това е времеви балон, който се създава извън пространство-времето на тази реалност.
Д.У.: Значи, каквото и да става на Земята, това не би засегнало тези, които се намират в балона?
К.Г.: Да. Енергиите не биха ги засегнали. Може да се каже, че те са напълно отрязани от тази реалност.
Д.У.: Това е по-високо измерение, но по някакъв начин все още оставащо тук на Земята? Или къде се намира то физически?
К.Г.: Това е като времевите балони, разположени зад границите на Юпитер и Сатурн. Те са достъпни от много различни галактики и много места в тази галактика. Попадате вътре, мислите, че сте преодолели само няколко хиляди метра през бариерата, и се оказвате на тъмно място. Но в действителност вие не сте в нашето пространство-време. Вие сте никъде. Всички други галактики имат тунели, които ги доставят в една и съща точка. Галактиките могат да се преместват и това е много бързо пътешествие. Като разстоянието до Луната. После, в тази точка, те се намират всички заедно, макар че в триизмерния свят тях ги отделят една от друга много-много хиляди и милиони светлинни години.
Д.У.: Т.е. Вие твърдите, че времевият балон, през който сте минали, потенциално е достъпен от много места в нашата галактика и даже от други галактики?
К.Г.: Да, безусловно.
Д.У.: Тогава как им се удава да организират защита от нахлуване?
К.Г.: Благодарение на проектирания начин на отчитане. Това се нарича „печат за влизане” и „печат за излизане”. Можете да слагате „печати” само на едни и същи траектории. Когато долитате, попадате вътре, после отивате на мястото на срещата или там, където смятате да се насочите. Не знам дали това е технология, или нещо друго, но ви се разрешава да отлетите строго през същото място, през което сте долетели. Именно оттам посетителите се връщат назад в своето пространство-време.
Д.У.: Как тези хора общуват едни с други, с някакъв език или общуването е телепатично?
К.Г.: Те използват странен език. Казват, че той прилича на акадски. Езикът е много странен, но те общуват на този общ език.
Д.У.: И те говорят с помощта на устата?
К.Г.: Да, те говорят.
Д.У.: Вие разбирахте ли нещо?
К.Г.: Не. След приземяването ме отведоха в едно от куполообразните съоръжения. На първия етаж се водеха преговори. На мен те ми се сториха много интересни. Присъстваха всичките осем различни групи. За пръв път ги видях, когато Аншар провеждаха първото събрание, на което ме поканиха.
Д.У.: По-рано Вие казахте, че това са хора от бъдещето на Земята. Те са направили пътешествие назад във времето, затова в групите са представени всичките разни видове раси на Земята.
К.Г.: Да, именно това твърдят те. Всичките намиращи се тук отделни расови групи изпълняват една и съща мисия, но са дошли в различни периоди от време, не са се появили едновременно с Аншар. Обсъждаха как именно се канят да обединят някаква технология, която използват всички. Тази технология се задейства и се контролира със съзнанието. Затова наоколо имаше съвсем малко физически устройства. Това беше първото, което ми показаха. Демонстрираха ми малко квадратно устройство, приличащо на пулт за управление, а също холограма на дълги квадратни блокове, в средата на които се намираше нещо като кабели. Кабелите представляваха много големи кристални тръбички, намотани като спирала върху някакъв минерал. Не знам какво по-точно беше това.
Д.У.: А самите блокове какво съединяваха?
К.Г.: Блоковете позволяваха да се съединява цялото съзнание. Обединеното съзнание помагаше да се задействат и контролират технологиите, които планираха да използват, докато се намират тук.
Д.У.: По-рано Вие казвахте, че различните групи имат амулети с картинки, показващи в каква част на Земята живеят. Различните групи обитават различни региони. Т.е. може да се видят хора, приличащи на азиатци и те живеят на едно място, а на друго място се срещат хора, приличащи на Нордици?
К.Г.: Да, групите не се смесват. Всяка група има свои региони или места на обитание.
Д.У.: И така, в дадения момент, жречеството, с което Ви е запознала Кар-и, провежда среща, на която, да речем, сплотяват редиците си и обединяват войските?
К.Г.: Да, това е извънредно рядка среща на тези, които са упълномощени да взимат решения. Някои представители на религиозната каста едновременно принадлежат и към кастата на воините. Това се отнася най-вече към групата с амулет във вид на буквата “омега”.
Д.У.: Вие споменахте, че причината, която ги е накарала за пръв път да се съберат заедно, са заплахи от страна на Кабала, който активно се опитва да ги унищожи.
К.Г.: Да. Кабалът има редица сериозни разногласия с извънземните, основно свързани с конкуренцията за бъдещето на планетата. Обитателите на Вътрешната Земя твърдят, че хората на повърхността са създали технологии и оръжие, способни да ги достигнат, колкото и дълбоко под земята да се отдалечават.
Д.У.: От това следва, че този път са Ви завели на среща с по-дълбоко ниво на обединение и сътрудничество, отколкото обикновените преговори, на които бяхте първия път?
К.Г.: Да. Изглежда, така те постъпват веднъж на всеки 25000 години. Те се срещат и заедно остават в балона, а после, след слънчевото изригване, напускат балона и правят това, което е необходимо. Те гледат колко се е отклонила времевата линия от тази, която е била, когато са дошли, а после започват да се опитват да я изменят и да я връщат там, където трябва да бъде.
Д.У.: Кубове с кабел… Не са ли те нещо като Интернет, който им позволява да имат достъп до цялата обща информация?
К.Г.: Информацията се разпространява на по-широка лента честоти. Може да се каже, по безжичен начин. Кубовете съдържат свързани помежду си кабели, които сякаш пренасочват… Всичките работят с енергията на съзнанието. Овладяването на тази технология позволява да се задействат различни други видове технологии. Също така, по този начин те могат да контролират технология на други места. Затова, предполагам, че в този смисъл става дума за нещо като верига.
Д.У.: И така, различните групи са съединили своите градове като блокове на ЛЕГО, в един времеви балон?
К.Г.: Да.
Д.У.: Тогава… В определен смисъл всички се обединяват заедно, когато влизат в балона. Как смятате, защо са Ви поканили на тази среща?
К.Г.: Кар-и каза, че им трябвам като свидетел и арбитър, но аз така и не рабрах, какво беше това. В един момент аз се приближих до устройството, наведох се и погледнах холограмата, а участниците в срещата изведнъж престанаха да разговарят. Сякаш нещо им попречих. Създаде се впечатление, че те едновременно искаха и не искаха аз да се намирам в залата за преговори. А после се върнахме в „автобуса” на Аншар. Кар-и ме преведе през времевия балон и ме върна в пещерата. После тръгнахме назад. По пътя жрицата ми обясни какви изменения трябва да извърша в себе си, според нея. С това всичко свърши и ме върнаха в къщи.
Д.У.: Ако те се събират заедно в един балон и обединяват своите технологии, тогава в какво се състоят разногласията?
К.Г.: Въпросът е как да се обединят. Да, те са обединили всичките си градове, но всяка група все още има своя собствена отделна затворена решетка на съзнателна енергия. Затова не са уверени как биха искали да се съединят с решетките на другите хора. Не съм сигурен дали това е свързано с безопасността или е просто стар вид на конкуренция между определени групи, но всичко останало работи просто прекрасно. Всичко се е стиковало, освен решетките.
Д.У.: По-рано Вие споменахте, че някои групи враждуват помежду си и не всички имат еднакви програми. Програмите на някои групи са дори неблагоприятни за нас. Имаше ли в балона негативни групи?
К.Г.: Там бяха всички заедно.
Д.У.: Как мислите, причина за разногласията не е ли това, че вследствие на обединението на решетките биха станали явни всички общувания на негативните групи или те просто имат какво да крият?
К.Г.: Не. На такова ниво, в четвърта плътност, просто е невъзможно да се скрие нещо. Това е разширено съзнание и съединяване.
Д.У.: Питахте ли Кар-и защо са Ви поканили на тази среща и каква е Вашата задача във връзка с нея?
К.Г.: Та каза, че част от моята роля е била да наблюдавам.
Д.У.: Как според Вас това събитие и преговорите влияят на хората на Земята?
К.Г.: Това, което сега правят Аншар във времевия балон, никак не влияе на нас. А това, което правят в храмовите комплекси, е тясно свързано с нас, живеещите на повърхността. Както вече обясних, те по този начин достигат до нас. Те достигат до хората, свързват се с тях на нивото на Висшия Аз и сключват договор как всеки индивид ще се „ускорява” или пробужда към определена информация.
Много неща се правят основно във вид на „download” (зареждане). Когато се споменаваше „състояние на сън”, в него се включваше и такова зареждане. Аншар все повече се свързват с хората в техните сънища.
Д.У.: Сините Авиани бяха казали, че с приближаването на слънчевото изригване хората ще започнат да виждат привидения – на починали близки или на хора, които са познавали…
К.Г.: Колкото повече се приближаваме към Слънчевото Събитие, каквото и да е то, толкова по-висока става енергията. Затова, да, ние ще виждаме как хората полудяват и извършват налудничави постъпки. Те повече няма да могат да скриват своите програми и своята същност. Това очаква всеки човек.
Д.У.: Не възникваше ли у Вас усещането, че присъстващите групи обсъждат и това, как да взаимодействат с нас още преди прехода? Какви са техните стратегии?
К.Г.: Интензивно се обсъждаше дали изобщо да влизат в контакт с нас или не. Лично аз съм уверен, че контактите лице в лице ще започнат още преди Слънчевото Събитие. Да, те биха могли да се покажат. Нали ние ще станем други. Ние ще станем по-близо до тях, отколкото сега.
Д.У.: Според Вас, докато се приближаваме към слънчевото изригване… Ако се наложи да се пренасят хора от Земята, както за това се говори в множество древни пророчества, дали ще взимат хора във времевия балон?
К.Г.: Не съм уверен. По-късно аз беседвах с няколко души, включително Хопи и Зуни. Мнозина разказват, че са ги взимали в пещера или портал, където са прекарали 1000 години, а след това са се върнали обратно. При това може би не са живели задължително под земята. Може би са ги премествали на друга планета, подобна на Земята, където са пребивавали в качеството на бежанци. Споменавал съм, че такова се е случвало вече на Земята в определени времена в миналото. Разни същества, например маите, са се премествали там с цел защита.
Д.У.: Вие споделихте с мен информация за други срещи с Гонсалес. Можете ли да кажете какво се е случвало с Гонсалес през цялото това време?
К.Г.: Обикновено се срещам с него веднъж на 7-10 дена. Той помага да се контролират някои проблеми, възникващи в резултат от моето участие в няколко програми „20 и назад”, а също с пребиваването ми в непосредствена близост с технологии, свързани със силни електромагнитни полета.
Д.У.: Какво трябва да се следи?
К.Г.: Маите следят определени неща, свързани с моя мозък, с химията на мозъка, а също наблюдават да не ме сполети слабоумие. Те държат всичко под контрол. Но моята памет явно е засегната. Тук-там постоянно възникват някакви проблеми.
Д.У.: Какво представлява този мониторинг?
К.Г.: Взимат ме в голям каменен космически кораб на маите, с цилиндрична форма. Отвеждат ме в стаи, където се намират плаващи панели, на които светят разни светлинки. Гонсалес взима от маите малка каменна черна сфера, приближава се към мен и сканира челото ми. Понякога сканира цялото тяло. И през цялото време пита как се чувствам.
Д.У.: Това лечение ли е или просто диагностика?
К.Г.: Лечение.
Д.У.: Аха. Както казвахте, това лекува продължителната вреда, причинена Ви от няколкото програми „20 и назад”.
К.Г.: Да. Обикновено хората се подлагат на въздействието на магнитни полета и когато напускат програмата „20 и назад”, имат проблеми с очите, неврологични проблеми, после започва временно слабоумие. И това е много плашещо…. Гонсалес известно време усърдно се трудеше за укрепване на Алианса на ТКП. Зад сцената се случват толкова много неща, че се налага човек да има очи и на тила си. Започва да се появява на бял свят информация. Как те ще позволят тя да се появи на бял свят? Какво да споделят, а какво не? Различните групи има различни програми.
Д.У.: Неотдавна беседвах с Пит Питерсон и той каза, че и досега се води активна борба между рептилоидите от типа на Драконите и техните групи с някои наши групи. И в тази война понякога побеждаваме ние, понякога те, но това е непрекъсната война, в която участват много космически кораби и има много загуби…
К.Г.: С рептилоидите ситуацията е много странна. Някои групи на Кабала работят с тях. Рептилоидите им разрешават да имат определени места в Антарктида. Вътре в Програмите има и други групировки, поддръжници на групата на Нордиците. Те се опитват да се избавят от влиянието на рептилоидите в тази Слънчева система и в много други.
Д.У.: Знаете ли колко от нашите активи в ТКП (Тайната Космическа Програма) са въвлечени в тази война сега?
К.Г.: През повечето време активите даже не знаят, че са активи… Огромното болшинство от тези хора са виждали Високи Сиви, най-често в своите спални. А някои са общували с тях и на дневна светлина. Обикновено Високите Сиви стоят над техните легла и държат в ръцете си дълъг прът със светлина на края… Чувал съм някои имена на полковници, генерали, адмирали… На някакво ниво, дори хора от Министерството на отбраната се явяват активи в тази игра. Не знам какво точно правят с тях Високите Сиви, но разговорите за появата сред тях на Високи Сиви не спират…
Д.У.: Според Вас има ли изгледи скоро да узнаем истината за НЛО?
К.Г.: Групите от Земния Алианс, общо взето, постигнаха съглашение за частично разкриване на информация: за древните руини под океана и под леда на Антарктида, а после за Тайната Космическа Програма. Че можем да изолзваме някакъв начин за неутрализиране на гравитацията, за да летим до бази на Луната и на Марс. И, между другото, че там сме намерили много древни руини. Та планът е такъв: да ни предлагат разкриване бавно, за дълъг период от време. Но ние явно не искаме това. Ние искаме незабавно Пълно Разкриване.
Д.У.: Виждате ли признаци за това, че когато бъдат направени съобщенията, Кабалът вече няма да има нито власт, нито влияние?
К.Г.: Такива признаци вижда Кабалът. Дълбоката държава проявява все повече активност както в САЩ, така и в други страни. Това се случва точно сега. Неотдавна получих информация какво се случва във връзка с тайните големи съдебни състави, които извършват разследвания и са готови да предявят официални обвинения…
Преди няколко месеца ми предадоха някои документи, например три много вълнуващи документа, които са като много дебели книги. В тях има сведения за червеевите дупки, за двигатели с деформация на пространството, за манипулиране на допълнителните измерения и пр. Казаха ми, че тези документи не са секретни и мога да ги разкрия по определен начин. И тогава учени и инженери, които работят в такива програми, ще разглеждат това като знак, че е дошло време безопасно да разкрият повече информация.
Д.У.: Добре. Времето на днешния епизод изтече. В него ние ви предложихме новини от няколко линии на фронта. С нас беше Кори Гуд. Благодаря ви за вниманието.
