АЙКАЗАНОИДИТЕ - ПРЕКИЯТ ПЪТ

          

Както казахме, хормоните контролират едно или друго, така както инсулинът и глюкагонът например отгова­рят за кръвната захар. Но какво контролира пък хормоните? Айказаноидите. Това са суперхормоните на тялото. Мистериозни и мимолетни, но изключително мощни, те се произвеждат от всяка клетка в човешко­то тяло. Те са молекулярното лепило, което споява тялото.

Айказаноидите не само контролират всички хор­монални системи, а и всяка жизненоважна физиологич­на функция: сърдечносъдовата система, имунната сис­тема, централната нервна система, репродуктивната система и т. н. Както става ясно, те ни поддържат жи­ви и в добро здраве. Без тях животът такъв, какъвто го познаваме, би бил невъзможен.

Семейството на айказаноидите включва голямо разнообразие от суперхормони с трудни за произнасяне имена: простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и хидроксидни мастни киселини. За тези гру­пи хормони и техния ефект върху болестите ще гово­рим с по-големи подробности по-късно. Засега прос­то запомнете, че айказаноидите са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека. Успеете ли да ги контролирате, значи сте отворили вратата към Зоната.

Въпреки изключително важната им роля в поддър­жането на живота и здравето, те са все още доста сла­бо познати. Вашият лекар най-вероятно дори не е чу­вал за тях. Може да влезете в Медицинската академия, да тръгнете по коридорите й и да попитате всеки срещ­нат професор дали е чувал за айказаноидите - след ка­то ви изгледа неразбиращо, той най-вероятно ще от­върне отрицателно.

Тази неосведоменост за айказаноидите сред меди­цинските среди е смайваща. А първите изследвания върху тях спечелиха през 1982 година Нобеловата наг­рада за медицина и най-мощните лекарства във всеки аптекарски шкаф са онези, които влияят на нивото на айказаноидите в тялото.

Причината за това незнание се дължи на факта, че айказаноидите са част от свързани в двойки от проти­воположности паракринни и автокринни хормони, ко­ито са изключително сложни и на всичкото отгоре поч­ти невидими. Техният живот се измерва в секунди, дейс­тват в почти равни на нулата концентрации и не изпол­зват кръвния поток, за да достигнат целите си. С дру­ги думи, подобно на Грета Гарбо, тези хормони могат да бъдат видени рядко и следователно трудно могат да бъдат разбрани.

Айказаноидите възникват, свършват определената си задача и след това се самоунищожават, и всичко то­ва за броени секунди. В много отношения те са биоло­гичен еквивалент на кварките във физиката. Кварките рядко могат да бъдат наблюдавани. И това се постига само в гигантски ускорители на частици, често след го­дини на неуспешни опити. Колкото и трудно да могат да бъдат измерени кварките обаче, всеки физик ще ви каже, че те са основата на всяка материя и съществуват откакто свят светува.

Айказаноидите са доста подобни на тях. Те съществуват повече от петстотин милиона години - всъщ­ност, те са първата хормонална контролна система в живите организми. (Много от тези суперхормони, ко­нто произвеждаме и ние с вас, са същите като у пара­зитите.) Айказаноидите обаче са открити едва през 1936 година. Тъй като били изолирани първо от простатата, те били наречени простагландини.

По това време се смятало, че айказаноидите са про­сто друга ендокринна хормонална система, отделяни от простатата, за да отпътуват чрез кръвта до някоя все още неоткрита цел-клетка. Истинската им роля обаче не могла да бъда открита през следващите четирийсет години.

Учените успели да изследват айказаноидите за пър­ви път едва в средата на 70-те години, благодарение на изобретяването на по-съвършена апаратура. Оттогава насам последва поредица от открития, които доказват единодушно колко вездесъщи и мощни са тези хор­мони.

Оказа се, че простагландините са само част от го­лямото семейство на айказаноидите. През 40-те годи­ни учените откриха друг тайнствен биохимикал, кой­то нарекоха първоначално „бавнодействащо вещес­тво" (БДВ). Това откритие в крайна сметка довежда до запознаването с левкотриените - друг подклас айказаноиди, които освен много други неща, контролират и изграждането на бронхите и алергиите.

По-късно през 70-те години са открити простациклините и тромбоксаните - два от ключовите айказаноиди, свързани със сърдечните заболявания. Откри­тията на нови групи от тези суперхормони продължа­ва и през 80-те години. Сред тях са липоксините и хидроксидните мастни киселини. Те имат особено голямо значение при контрола на възпалителните реакции и Регулирането на имунната система.

Всички тези айказаноиди действат на ниво отдел клетка и оказват изключително различен и силен ефект. Те са всъщност крайните регулатори на клетъч­ните функции и действието им се проявява на всяка секунда, сякаш са светулки, които просветват в горе­ща юлска нощ.

„ДОБРИ" И „ЛОШИ" АЙКАЗАНОИДИ
Подобно на всички хормони, айказаноидите действат като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, айказаноидите също се проявяват в противопложни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези проти­воположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести. Така всъщност айказаноиди­те са крайната система за проверка и постигане на рав­новесие в клетката. Някои от айказаноидите са добри, а други - лоши.

Разбира се, нито едно естествено вещество не мо­же да бъде определено като напълно добро или лошо. Да вземем за пример холестерина. Лекарите описват различните видове холестерин като добър (липопротеини с висока плътност или HDL) и лош (липопротеини с ниска плътност или LDL). Е, както вече казах, в човешката физиология няма нищо напълно лошо или добро. Липопротеините с ниска плътност (преносите­лите на лошия холестерин) транспортират липиди, ка­то мастни киселини и холестерин, жизнено необходими за нарастването на клетката. Без този лош холестерин бихме умрели. Вероятността от възникване на сърдечносъдови проблеми се появява, когато се наруши равновесието между добрия и лошия холестерин.

Друг пример е инсулинът. Както вече видяхме в предишната глава, прекалено високите му нива водят до хипогликемия (ниско съдържание на захар в кръвта), а прекалено ниските означават диабет. Изводът? При­родата обича равновесието и прекалено много от нещо хубаво" (или прекалено малко от нещо „лошо") в крайна сметка може да доведе до лош край.

Същото важи и за добрите и лошите айказаноиди. Тук залогът обаче е дори още по-висок, тъй като паракринните хормони като айказаноидите са дори още по-мощни от ендокринните хормони като инсулина и глюкагона.

Айказаноидите се контролират от приетите с храната мазнини

             

Нека да вземем за пример струпването на тромбоцитите. С този термин се означава склонността на един вид кръвни клетки, наречени тромбоцити, да се слепват и да образуват съсиреци. Добрите айказаноиди пре­дотвратяват това. Лошите айказаноиди пък го подпомагат. Ако тромбоцитите се слепват когато не трябва, това може да доведе до инфаркт или инсулт. Но като се порежете, те трябва да започнат да се струпват на едно място, защото точно това в крайна сметка ще прекрати кървенето. Ако лошите айказаноиди са пре­калено малко, дори една безобидна раничка би довела до изтичане на кръвта и в крайна сметка - до смърт.

Същото важи и за кръвното налягане. Прекалено много лоши айказаноиди предизвикват високо кръвно налягане като свиват артериите. Прекалено много доб­ри айказаноиди пък водят до ниско кръвно налягане, което може да доведе до шок.

Онова, което е вярно за струпването на тромбоцити и за кръвното налягане се отнася също така и за болката, за възпалението, за имунната система и т. н.; дисбалансът между добри и лоши айказаноиди озна­чава болест.

В Таблица 4-1 са изброени някои от свойствата на добрите и лошите айказаноиди.

Както се вижда от въпросната таблица, буквално всички физиологични функции във вашето тяло - функ­ции, които вероятно смятате, че са гарантирани - са под контрола на айказаноидите. Очевидно имаме нуж­да от динамичен баланс между добрите и лошите айка­заноиди за поддържане на биологичното равновесие. Само така можем да бъдем здрави.


АЙКАЗАНОИДИ, БОЛЕСТИ И ЗДРАВЕ
Когато през 1982 година Нобеловата награда за меди­цина бе присъдена за изследвания върху айказаноидите, на болестите започна да се гледа по нов и по-различен начин. В резултат на това можем да свържем много, ако не всички болестни състояния в една нова, обща картина.

Всъщност всяка болест - независимо дали става ДУ' ма за сърдечно заболяване, рак или автоимунна болест като артрит и множествена склероза - може да бъде разглеждана на молекулярно ниво просто като произ­водство на прекалено много лоши айказаноиди и на по-малко - добри. За някои хора такова неравновесие мо­же да означава сърдечна болест, за други - рак, арт­рит или затлъстяване.

Това означава, че за първи път в историята на ме­дицината разполагаме с просто, но елегантно опреде­ление за доброто здраве: произвеждането от тялото на повече „добри" и по-малко „лоши" айказаноиди.
Таблица 4-1

ДЕЙСТВИЕ НА ДОБИТЕ И ЛОШИТЕ АЙКАЗАНОИДИ
Добри айказаноиди Лоши айказаноиди

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Намаляват струпването Спомагат за струпването

на тромбоцити на тромбоцити

Спомагат за разширяването на кръвоносните съдове Спомагат за свиването на кръвоносните съдове

Възпрепятстват клетъчната пролиферация Спомагат за клетъчната пролиферация

Стимулират имунната реакция Отслабват имунната реакция

Действат противовъзпалително Стимулират възпалителните процеси

Намаляват разпространението на болката Увеличават болката


ДОБРО ЗДРАВЕ И ОПТИМАЛНО ЗДРАВЕ

Мнозина от нас определят доброто здраве просто ка­то липса на болест. Голяма част от съвременните аме­риканци, дори когато не са болни, не се чувстват особено добре. Оптималното здраве - онова метаболично състояние, при което тялото и умът функционират максимално ефективно - означава нещо повече от доб­ро здраве. Всички ние бихме искали да достигнем това състояние.

За оптималното здраве е нужно постигане на рав­новесие между добри и лоши айказаноиди. Както ка­зах вече, лошите айказаноиди са задължителни за на­шето оцеляване, точно така, както лошият холестерин е необходим за поддържане на живота ни. Следова­телно за постигането на оптимално здраве трябва да се намираме в метаболично състояние, при което доб­рите и лошите айказаноиди се намират в благоприят­но динамично равновесие. Това е молекулярното оп­ределение на Зоната.

Какво ще ви донесе Зоната - това състояние на оптимално здраве? Дори да не сте болни, с нейна помощ ще избегнете опасността от едно евентуално бъдещо разболяване. Много хронични болестни състояния ка­то затлъстяване, сърдечни болести, рак, диабет, деп­ресия и алкохолизъм имат генетичен произход. По­тенциалът за тяхната изява се крие във вашия генети­чен код. Когато сте в Зоната, намалявате рязко веро­ятността тези гени да се изявят някога. Колкото по-далеч сте от Зоната, толкова повече нараства опасност­та от тяхното проявление. А сред резултатите, които ще се проявят почти веднага след влизането ви в Зоната е фактът, че ще имате свободен достъп до складира­ните телесни мазнини (а не до складираните въглехидрати) за получаване на енергия. Така ще можете да се радвате на увеличена умствена концентрация, която ще ви помогне не само да бъдете по-продуктивни, а ще по­добри и физическата ви дейност.

Кой би се отказал от шанса да се възползва от та­кива невероятни облаги?


ХРАНАТА, АЙКАЗАНОИДИТЕ И ЗОНАТА

Независимо дали искате да се отървете от болест или да се радвате на добро здраве, пътят ви минава през Зоната. Но как се стига дотам? Невероятно лесно е: чрез храната, която консумираме.

Заслужава си да го повторим: ако спазвате съоб­разената с изискванията на Зоната диета, тя ще ви заведе в Зоната и ще ви помогне да останете за­винаги там.

Какво представлява тази диета? При нея равнове­сието между макроелементи - протеини, въглехидра­ти и мазнини - се контролира строго, при всяко хра­нене, при всяко похапване между основните хранения, всеки ден. Какво общо имат макроелементите с айка­заноидите? Първо, приетата при храненето мазнина е единственият източник на незаменими мастни кисели­ни - химическите тухлички на всички айказаноиди. Същевременно равновесието между протеини и въг­лехидрати контролира съотношението инсулин-глю­кагон, а това на свой ред определя дали произвежда­ните от тялото ви айказаноиди са „добри" или „лоши". Просто, наистина.

Независимо дали го съзнавате или не, но това се повтаря на всеки четири до шест часа всеки ден от жи­вота ви. Колкото по — добре се справяте с поддържане­то на равновесието, толкова по-добри ще бъдат резул­татите и толкова по-вероятно става да достигнете Зо­ната.

Ако храната ви е прекалено богата на въглехидра­ти - същата високо въглехидратна диета, препоръчва­на на всеки сърдечно болен, на всеки спортист и изоб­що на всеки американец - значи правите всичко въз­можно да произвеждате повече лоши айказаноиди. За­що? Защото предизвиквате свръхпроизводство на ин­сулин, а последващата продукция на лоши айказано­иди се отразява зле на нивото на кръвната захар. В ре­зултат нямате достъп до складираните в тялото ви мазнини и това в крайна сметка води до заболяване. Из­лишните въглехидрати ще ви отдалечат от Зоната.

Следователно, ако храната ви е богата на въглехид­рати и усещате, че се уморявате все повече, че ви лип­сва физическа енергия и че трупате все повече мазнини, вече знаете каква е причината. Това означава, че сте попречили на основните контролни механизми - айказаноидите - еволюирали през последните петстотин милиона години, да ви дадат достъп до собствените ви телесни мазнини и да поддържат нивото на кръв­ната захар.

А откъде знам, че консумирането на т. нар. благоп­риятна за Зоната храна ще допринесе за това? Аз съм я изпитвал върху сърдечноболни, диабетици, пълни хора, страдащи от автоимунни заболявания, дори жер­тви на СПИН. Но може би най-убедителни бяха тес­товете, които проведох в най-добрите съществуващи живи лаборатории: телата на спортисти от световна величина.

http://obuch.info/zonata-d-r-bari-sirs-anons.html?page=5

ЕФЕКТЪТ НА ХРАНАТА ВЪРХУ ХОРМОНИТЕ

ЕФЕКТЪТ НА ХРАНАТА ВЪРХУ ХОРМОНИТЕ

Щом се спомене думата „хормони", повечето хора се сещат за половите хормони. И действително тестостеронът и естрогенът изпълняват жизненоважна функция, свързана не само с половата енергия, а и с поддържането на добро здраве. Колкото и голямо значение да имат, те са само двама войника от голямата армия хормони, присъща на всеки жив организъм. Малцина от нас обаче си дават сметка доколко са важни те за нас. Хормоните регулират абсолютно всичко, което върши тялото - като се започне с контролирането на нивото на кръвната захар и се стигне до основни механизми за оцеляване, включени в стреса, страха и дори любовта. В много случаи те изпълняват ролята на вътрешна телефонна система, като свързват бързо и с изключителна координация различни части на тялото. Подобно на телефонните системи, и тук съществуват три типа комуникационни връзки: за далечни разстояния, регионални и локални. Хормоналната версия на свързването на далечни Разстояния е известна като ендокринна система. Ендокринните хормони представляват класическия тип хормонални реакции и могат да бъдат сравнени с поредица от микровълнови кули или фиброоптична мрежа. Подобно на тези комуникационни мегаструктури, ен- докринните хормони са сравнително лесни за изучаване. Ендокринната система се задейства, когато някоя жлеза с вътрешна секреция изпрати послание във формата на хормон в кръвния поток. Хормонът-пратеник пътува из кръвта, за да достигне далечната си цел-клетка. Клетката получава посланието и реагира според нареждането на пратеника. Нека вземем за пример инсулина. Панкреасът отделя инсулин в кръвния поток. Той от своя страна тръгва към черния дроб и мускулните клетки, за да им каже да се снабдят с глюкоза от кръвта и да я складират. Черният дроб и мускулните клетки правят точно това. С увеличаване на инсулина, нивото на глюкозата в кръвта започва да пада. Достигне ли определена критична граница, мозъкът, който се нуждае от глюкоза, за да функционира, съобщава, че трябва да му бъдат доставени нови количества от нея. Ако не получи нужната му глюкоза, мозъкът започва да излиза от равновесие. В медицината недостигът на глюкоза е известен като хипогликемия или ниско ниво на захар в кръвта. При зрелите хора хипогликемията предизвиква умствена умора. Ето защо, когато на обяд хапнем обилно тестени изделия, към три часа вече едвам държим очите си отворени. В такова състояние може да изпадне и някой спортист; на тях това също не им е спестено, макар да са изпили богата на въглехидрати „енергизираща" напитка по време на състезанието. Не са редки случаите и с деца след закуска с ябълков сок например. Кое пречи на черния дроб в случай на хипогликемия просто да използва своите запаси и да ги изпрати в кръвта? Отговорът е: високите нива инсулин. Същата бурна реакция на инсулина, предизвикана от обилния обяд с тестени изделия, или от богатата на въглехидрати напитка, или от следобедната закуска с ябълков сок, сега не дава възможност в кръвта да постъпи така нужната за функционирането на мозъка глюкоза. И ето, че започвате да излизате от равновесие. Както виждате, действието на един ендокринен хормон за далечни разстояния може да бъде широкомащабно и изключително мощно.

При паракринната хормонална реакция, хормоните изминават малки разстояния от отделящата ги клетка до целта. Поради късите разстояния тук кръвният поток не е необходим като преносител. Вместо това се използва телесен вариант на регионалната система: паракринната система. Автокринната хормонална система пък е аналог на кабела, който свързва телефонния апарат със слушалката. Тук секретиращите клетки отделят хормон, който се връща веднага към отделилата го клетка. Хормоните от паракринната и автокринната система действат на къси разстояния и трудно се поддават на изследване, тъй като не навлизат в кръвта, откъдето биха могли да бъдат извличани. Освен това те обикновено са по-мощни, дори от ендокринните хормони, тъй като действат при много по-ниски концентрации. Поради мощното си физиологично действие, те често се самоунищожават секунди след изпълнение на задачата си. Мимолетният ефект на паракринните и автокринните хормони е от изключително голямо значение за правилното разбиране на начина, по който може да се достигне Зоната. Друга отличителна черта на нейната научна основа е фактът, че хормоналната система полага непрестанни усилия да запази равновесието в тялото. Хормоните действат рядко като самотни воини. Те обикновено се комбинират по двойки с мощен, но абсолютно противоположен физиологичен ефект. Съществуват множество подобни хормонални Двойки, но най-важна за достигането на Зоната е двойката инсулин-глюкагон. Инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът прави точно обратното: увеличава тези нива. Балансирането между тези два противоположни ефекта позволява на тялото да контролира нивото на кръвната захар и по този начин да осигурява на мозъка условия за най-добра работа. Ако обаче това хормонално равновесие се наруши поради повреди в комуникационната система, нивата на глюкозата в кръвта също се нарушават. Така например ако нивата на инсулина са прекалено високи или на глюкагона - прекалено ниски, се получава хипогликемия. В такъв случай се нарушава фун- кционирането на главния мозък. Познато е също така състояние, известно като съпротива срещу инсулина, при което нивото на инсулина се покачва, но нивото на кръвната захар си остава високо, тъй като клетките-цел вече не реагират на инсулина. Съпротивата срещу инсулина и получените вследствие на това високи нива на инсулин (хиперинсулинемия) водят до натрупване на излишни мазнини; продължителната хиперинсулинемия може не само да доведе до диабет, а и да ускори развитието на сърдечни болести. Това не е академично описание на хормоналната биохимия. Оказва се, че поеманата от нас храна оказва изключително мощно влияние върху хормоналните реакции: ендокринна, паракринна и автокринна. Разбере ли се веднъж силата на хормоналните реакции, причинени от консумираната храна, човек не може да мисли за нея вече само като за източник на калории за тялото. Всеки специалист по храненето може да ви каже колко грама мазнини се съдържат в една порция или колко калории доставя определено ядене. Оптималното здраве обаче не е резултат от пресмятането на калории. То се основава върху разбирането за слож- ността на хормоналните реакции, които настъпват всеки път, когато отворим уста да изядем нещо (Вж. фиг. 3-1). Проумеете ли ги, сами ще се убедите, че много от схващанията ви за човешкото хранене са напълно погрешни. 

На храната трябва да се гледа като на лекарство

            

Ако разгледаме в този аспект голяма част от традиционните диети, ще видим, че поради различни причини те са обречени на неуспех. Или, казано с други думи, всички традиционни диети за отслабване са погрешни от хормонална гледна точка. Колкото и добре да са замислени, те не могат да ни помогнат да отслабнем и да запазим постигнатите резултати. Те не могат да ни помогнат да се предпазим или да се излекуваме от болестите, нито пък да ни осигурят оптимално здраве и максимални постижения, които са ни гарантирани озовем ли се веднъж в Зоната. Работата е там, че всички традиционни диети не вземат предвид един жизненоважен факт: храната е най-мощното лекарство на земята. Научите ли се как Да контролирате хормоналната си реакция, значи сте получили пропуск за влизане и пребиваване в Зоната. Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните? Трябва да започнете да мислите за храната не като за източник на калории, а като за система за контролиране на хормоните. Мислете за състава на всяко ядене като за хормонална карта за достъп, която определя какъв енергиен източник ще използвате през следващите четири до шест часа. Изберете правилния код и ще се свържете с един буквално неизчерпаем енергиен източник - складираните в собственото ви тяло мазнини. В противен случай ще бъдете принудени да черпите от гориво с ниско окта- ново число и ограничено количество - складираните въглехидрати. (Средният съвременен човек е складирал в тялото си във вид на мазнини приблизително 100 000 калории като потенциален източник на енергия. Колко богати на въглехидрати палачинки ще трябва да изядете, за да почерпите същото количество енергия? Отговорът е зашеметяващ - около 1 700.) Правилният хормонален код, вашата тайна парола за достъп в Зоната, е скрита под хормоналната двойка инсулин-глюкагон. Инсулинът, както си спомняте, е хормонът на складирането. Неговата задача е да отделя излишната глюкоза от постъпилите чрез храната въглехидрати и излишните аминокиселини от постъпилите чрез храната протеини, и да ги струпва във вид на мазнини в мастните тъкани. За инсулина може да мислите също така като за хормон, който не само складира мазнините, но и не позволява тяхното използване. Ако инсулинът е хормонът, който съхранява и държи под ключ, то тогава глюкагонът, биологичната противоположност на инсулина, е хормонът на мобилизацията. Неговата основна задача е да освобождава във вид на глюкоза складираните въглехидрати от черния дроб. Веднъж отделена, тя навлиза в кръвта и помага за поддържането на кръвната захар в равновесие, нещо изключително необходимо за адекватното функциониране на главния мозък. Тъй като инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът го възстановява, комуникацията и балансът между тези два хормона са от изключителна важност за оцеляването ни. Спомнете си, че отделянето на инсулин се предизвиква от въглехидратите, особено от високогликемичните въглехидрати като хляб и тестени изделия. От друга страна глюкагонът (който, подобно на инсулина, се отделя от панкреаса), се стимулира от приетите чрез храната протеини. Следователно това изключително важно равновесие между инсулина и глюкагона зависи от две неща. Едното е количеството поета храна - излишните калории предизвикват отделянето на инсулин. Другото е съотношението протеини- въглехидрати при всяко хранене. Какво става, ако изберете погрешен хормонален код, както става например при типичното, богато на въглехидрати и бедно на протеини хранене, модерно през последните години? Обикновено ако в дванайсет по обяд се нахраните обилно с тестени изделия, към три часа няма да можете да държите клепачите си отворени. Защо е толкова универсална тази реакция? Излишните въглехидрати (и недостатъчното количество протеини) в това хранене са довели до свръхпроизводство на инсулин. Той не само понижава нивото на кръвната захар - като по този начин лишава мозъка от единствения му източник на енергия - но и пречи на извличането й от черния дроб. Със спадането на нивото на кръвната захар, мозъкът започва да страда и това се отразява на дейността му. Три-четири часа след подобно, богато на въглехидрати ядене, мозъкът изпитва отчаяна нужда от енергия (макар в черния си дроб най- вероятно да имате складиран еквивалентът на два-три „Сникърс"-а или "Марс"-а, желаещ отчаяно да излезе). Но това количество складирани въглехидрати не може да се влее в кръвния поток, тъй като консумираният от вас богат на въглехидрати обяд е повишил нивото на инсулина и е понижил нивото на глюкагона. При това положение не можете да използвате складираните в черния ви дроб въглехидрати. Отчаян, мозъкът ви нашепва, че пакетчето чипс (или сладки) изглежда изключително примамливо. След като ги изядете, вие снабдявате мозъка си с въглехидрати, но това от своя страна подновява порочния кръг на повишаване нивото на инсулина и понижаване това на глюкагона. С други думи, вие се намирате в нещо като въглехидратен ад. Въглехидратният ад е причината за всичките ви въглехидратни желания и за вървящото ръка за ръка с тях неуморно връщащо се усещане за глад (на всеки два-три часа). Тази ненаситност се причинява от богатата на въглехидрати или, по-точно, богата на въглехидрати и бедна на протеини храна. 

Оптималното равновесие между глюкагона и инсулина е портала към Зоната

Щеше да бъде достатъчно лошо, дори ако желанието за приемане на още въглехидрати бе единственият резултат от използването на погрешен хормонален код. Спомнете си: черният ви дроб и мускулите са препълнени със запаси от гликоген, а вие продължавате да консумирате въглехидрати. Къде и как ще складирате неп- рекъснато постъпващите излишъци? В мастните тъкани във вид на мазнини. Когато става дума за тях, тялото винаги намира къде да ги съхранява. Така че, дори да сте консумирали единствено лишени от всякакви мазнини въглехидрати, крайният резултат ще бъде такъв, сякаш сте погълнали чиста сланина. Искам обаче да бъда справедлив: не всеки реагира така отрицателно в хормонално отношение на богатата на въглехидрати диета. Някои хора могат да ядат и да консумират големи количества въглехидрати, без да напълнеят. Защо? Това зависи от генетичното ви наследство. Изследванията, проведени от Джералд Рийвън в Станфордския университет през 1987 година обясниха тази генетична мистерия. Оказва се, че реакцията на инсулина при различните индивиди може да бъде различна. При около 25% процента от населението реакцията на инсулина е доста притъпена. Когато тези щастливци хапват въглехидрати, нивото на инсулина им не бърза да скочи светкавично нагоре. Те могат да погълнат големи количества въглехидрати, без това да доведе до глад или напълняване. (На тях богатата на въглехидрати храна често им се отразява много добре и радетелите на този тип хранене използват именно тях като образци, за да доказват моралното му превъзходство. За Бога, те просто са изтеглили печеливш би- лет от генетичната лотария.) От друга страна, други 25% от населението пък са попаднали в противоположния край, където приетите въглехидрати предизвикват изключително бурна инсулинова реакция. За тези хора е достатъчно да погледнат към въглехидратите, за да започнат да трупат мазнини. Между тези две крайности се намират останалите американци. Те откликват нормално на въглехидратите, което означава, че ако консумират прекалено много от тях, нивото на инсулина им ще се покачи повече - не толкова, колкото при онези нещастни 25%, но все пак достатъчно, за да причини вече описаните поражения. Тези хора никога няма да имат успех, ако спазват някоя от богатите на въглехидрати диети. Те са обречени да бъдат лакомници със слаба воля, които не могат да се контролират, а истината е, че са родени с неблагоприятни гени. Това означава, че около една четвърт от последователите на богатото на въглехидрати хранене ще се чувстват сравнително добре, защото са благословени с щастливи гени. Те могат да се тъпчат с въглехидрати и никога да не натрупат мазнини, защото нивото на инсулина им винаги остава ниско. На останалите 75% обаче ще им бъде все по- трудно да се справят с подобна диета. Затова, както вече казах, ако сте се провалили с подобна диета, грешката не е ваша, а на вашите гени. Е, вярно, че не можете да смените гените си, но затова пък можете да промените начина си на хранене. В следващите глави ще разгледам правилата, с чиято помощ ще се спасите от хормоналните последствия от пребиваването във въглехидратния ад и ще се озовете в Зоната. А засега ето заключението: Яжте по малко на всяко хранене, с правилните пропорции между протеини и въглехидрати. Достатъчно е да запомните само това твърдение, за да застанете пред входа към Зоната. В тази глава стана дума най-вече за хормоналната двойка инсулин-глюкагон. Това обаче е само една от стотиците хормонални системи в тялото. Тя е по-особена, тъй като контролира глюкозата, жизненоважният източник на енергия за мозъка. Може би още по-важно е влиянието, което оказва върху производството на изключително важните суперхормони, наречени айказаноиди. Ако инсулинът и глюкагонът са порталът към Зоната, айказаноидите са самата Зона.

http://www.vzonata.com/thezone.pdf

Д-р Бари Сиърс ЗОНАТА izvorite.com 

http://obuch.info/zonata-d-r-bari-sirs-anons.html

Какво се случва с душата след смъртта

Death Star Christmas Tree Bauble


Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените.
Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.

Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка.
Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).
С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.

Тази идея е близка до представите в будизма и индуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.

Напредналите медитиращи знаят, че в тишината се крие най-великата сила...

Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията...

Древните мистици и ясновидци твърдят, че съществува едно поле в основата на съзнанието – Акашовото поле или Акашовите записи, в което цялата информация и целият опит от минало, настояще и бъдеще съществуват сега и винаги. Това е полето или матрицата, откъдето всички неща възникват. От субатомни частици до галактики, звезди, планети и целият живот.

Никога не виждаме нещо в неговата цялост, защото то се състои от слоеве след слоеве вибрации и постоянно се изменя, обменяйки информация с Акаша.

Едно дърво приема слънцето, въздуха, дъжда, земята. Един свят от енергия се движи навън и навътре в това, което наричаме “дърво”. Когато мислещият ум е неподвижен, тогава вижда реалността такава, каквато е. Всички аспекти заедно. Дървото, небето, земята, дъждът и звездите не са отделни. Животът и смъртта. Аз-ът и Другият не са отделни. Също както планината и долината са неразделни.

В индианските и други традиционни култури се казва, че всяко нещо има дух, което е друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник. Има едно съзнание, едно поле, една сила, която се движи през всичко. Това поле не се случва около теб, то се случва чрез теб и се случва като теб. Ти си “В” в думата Вселена. Ти си очите, чрез които сътворението вижда себе си...

Всяко едно нещо и всичко си ти Брахман – единното съзнание, гледащо от всяко око, под всяка скала, във всяка една частица...

Брахман (на санскрит: ब्रह्म от корена брих, означаващ „раста, уголемявам се издувам се“) е индуистко понятие означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. В Риг веда от Брахман произлиза първоначалното същество Хиранягарбха, което се отъждествява с бога-създател Брахма. Според мъдреците автори на Упанишадите освободената душа е осъзнала идентичността си с Брахман.

Върховният вселенски дух или Абсолютната реалност наречена Брахман е вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).

Казва се, че Брахман не може да бъде познат посредством материални средства, но да осъзнаем него, тъй като той е самото ни съзнание. Просветлението (мокша, самадхи, кайваля) означава да се осъзнае, че природата на Брахман е всъщност собствената природа, че индивидуалната душа (атман) и Вселенския дух са едно и също нещо. В Тайтирия упанишад (II.1) Брахман се описва така: сатям джнанам анантам брахман – „Брахман е истина, знание и безкрай.“ Целта на индуизма чрез различните дисциплини на йога е да се осъзнае идентичността на атман и Брахман. Във Ведите и Упанишадите се казва, че целият индуистки пантеон е просто по-висши проявления на Брахман. Поради това екам сат („всичко е едно“) и сарвам кхалвидам брахма („всичко, което се разпростира е Брахман“). „Всички пътеки водят към Брахман, макар мъдреците да го наричат по много начини“.

Махавакя или великите изказвания относно Брахман са:

Праджнанам брахма „Брахман е знание“
Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“
Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“
Тат твам аси „Ти си това“
Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“
Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“

Едно от нещата, които знаем, е, че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?“
От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън“.
Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща — от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог“, или просто „съзнанието на всички неща“, това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една самореференциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува.

Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също.
Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.

Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

Значи светът не е наистина илюзорен?

На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.




Микротубулите на тази снимка на човешка клетка са показани в зелено (ДНК е в синьо). Снимка: Public Domain


Теорията, кръстена оркестрирана обективна редукция (ООР), е предложена от физика Сър Роджър Пенроуз и прочутия анестезиолог Стюарт Хамероф в средата на 90-те години на миналия век. Тя се базира на идеята, че съзнанието е продукт на квантови вибрационни изчисления от микротубулите – основни компоненти на скелета на клетката.

Скорошното откриване на квантови вибрации в микротубулите в невроните в мозъка подкрепя виждането на Пенроуз и Хамероф, както пишат самите учени в сега публикувано от тях ревю и осъвременяване на старото си изследване.

Още от зараждането си ООР е подложена на тежка критика, тъй като мнозина в научните среди смятат, че мозъка е твърде „топъл, влажен и шумен“ за деликатните квантови процеси. Редица открития обаче демонстрираха съществуването на такива процеси при фотосинтезата на растенията, за ориентацията на птиците, в човешкото обоняние и сега – при микротубулите.

Според Пенроуз и Хамероф вибрациите на въпросните клетъчни структури също са в основата на ЕЕГ мозъчния ритъм. Въпреки че е известен на науката от повече от век и намира широко приложение в медицината, този биологичен феномен си остава загадка.

Учените смятат, че квантовите вибрации на микротубулите си взаимодействат и генерират по-бавните ЕЕГ „тактови честоти“.



Микротубули, показани тук чрез специална флуоресцентна техника. Снимка: Jeffrey81 from nl (CC BY-SA 3.0)

Изследване на Родерик Екенхоф от Университета на Пенсилвания пък навежда учените на мисълта, че анестезията – която селективно изключва съзнанието, без да засяга несъзнателната мозъчна дейност – също разчита на модифициране на състоянието на въпросните клетъчни структури.

Клиничната смърт

При преживяването на клинична смърт микротубулите губят квантово състояние, но информацията в тях не се разрушава. Тя просто напуска тялото, връща се в Космоса и се разпределя там.

Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите и той може да каже: „Преживях клинична смърт.” Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, вероятно безкрайно в качеството си на душа.

Признаци на клиничната и биологичната смърт

Разликата между клиничната и биологичната смърт е много малка – само няколко решаващи минути.

Клиничната смърт възниква, когато сърцето на човек престава да бие, дишането и кръвообращението спират. Организмът още може да се реанимира.

Биологичната смърт идва 4-6 минути по-късно, когато клетките на мозъка умират от недостиг на кислород. Когато настъпи мозъчна смърт, всички неврологични функции необратимо се прекратяват, тоест след клиничната смърт възниква биологична смърт.

За официален момент на биологичната смърт се смята моментът, когато лекарят определи, че мозъкът е престанал да функционира. Ако възможно най-бързо се реагира на клиничната смърт и се вземат необходимите мерки за реанимация, може да се предотврати биологичната смърт.



http://megavselena.bg/

В земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява

"Тичай към светлината Керъл Ан. Тичай толкова бързо, колкото можеш! Мама е в светлината и те чака!!!

Каръл Ан: Мамо къде си? Не мога да те открия, не мога. Страхувам се от светлината мамо.

д-р Леш: Кажи и да стои далеч от светлината.

Даян: Mоже би това е изхода?

д-р Леш: може би това е изхода, но не и за нея. Кажи и да побърза.

Даян: Стой далеч от светлината. Тя е опасна. Не се доближавай, дори не се опитвай да я погледнеш.

Каръл Ан: мамо тук има някой.... мамо някой идва. Мамо помогни ми! Махни се от мен! Остави ме намира!“


Нека преговорим отново по темата за „Бялата светлина и тунела като път към рециклиране и реинкарнация, тук в трета плътност“

„Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви.“ - „Тибетска книга на мъртвите“ даваща ви инструкции какво да правите в задгробния живот. Много хубави напътствия дава, явно за това имаме бум на sequentials!

„През всичките 50 години на моя живот не съм добрал дори и малко към отговора на въпроса „Какъв всъщност е цвета на фотона?“. Разбира се днес всеки негодник си мисли, че знае отговора на въпроса, но той дефакто се заблуждава!..... За останалата част от живота ми ще се опитам да докажа същността на светлината“ - Алберт Айнщайн, разсъждавайки по възприетата тъпотия, че фотона е бял на цвят – you know - „Бяла светлина“.

SPCTTR: Истината всъщност е, че когато вие умрете, те – Сивите ви очакват с трепет в светлинния тунел. След като бъде подлъгана душата на човека се рециклира в друго тяло и процеса започва отначало.....следователно бялата светлина в тунела е меко казано смъртоносен капан. Ако наблюдавате елемента със инкарнирането (раждането) в земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява, разбира се в това са впрегнати милиони ТЕХНОЛОГИЧНИ процеси, не е дело само на рециклиращите станции, но това което ще ви стане ясно е, че ЕДВА ЛИ толкова много Висши Аз се инкарнират тук на Земята. Реално ако махнем животинската анима, aliens, reptilians, sequential-ите и някой слабо напреднали нива, на Земята ще остане една шепа хора!
И така преди да умрете, братята Сиви сканират съзнанието ви за вашите спомени и по-конкретно вашите най-близки, обикновено майка, баща, баба, дядо, брат, сестра (те виждат с кои сте били в най-добро отношение). Следва холограмна проекция (холограма в холограмата) на лицето или тялото на вашия близък, намиращ се в тунела от бяла светлина, неговата цел е да ви примами да го последвате. Случи ли се това, вие се връщате на Земята, реинкарнирайки се отново, схемата е ясна. Сивите както и доста други гледат на Земята като на ферма, и както ние отглеждаме разни животинки, така и те – отглеждат НАС, и разбира се не желаят (не те всъщност) да губят „бройката“, спомнете си херметичното правило „Каквото горе – такова и долу“. Глуповато е да кажем, че те са лошите и трябва да се борим с тях, bulshet, това е тяхната Игра, не те са измислили правилата, но все пак ако ви попадне някой сив смешник и сте с дървен кол или брадва – поударете го преди да ви е изпарил :)



NDE и Светлината

През 1975 г. Д-р Реймънд Мууди пише книга озаглавена „Живот след живота“, там той описва откритията си базирани на един сравнително нов феномен (тогава), наречен „преживявания близки до смъртта“. До момента от тази книга са продадени около 20 милиона копия. Няколко години по-късно Бети Ийди пуска лавина от книги по тази тема, номер едно е бестселъра и „Обгърнат от светлината“. Дениън Бринкли стартира успешна кариера с книгата си „Спасени от светлината“. Той е чест гост в радио предавания като „Coast to Coast A.M.”, изнася лекции и семинари по цял свят, дори прави филм (?) по темата. Във въпросното шоу „Coast to Coast A.M.” , Бринкли споделя, че преди да има NDE (срещи близки до смъртта) е бил убиец в ЦРУ, а водещия Арт Бел, подхвърляше, че той има същност тип д-р Джекил и мистър Хайд (или с други думи, друга алтернативна личност, както е описвано подробно в материалите за програмиране, фрагментиране и контролиране на човешкото съзнание). Друг гост на шоуто, бившия пилот от ЦРУ – Джон Лиър, казва, че бялата светлина била трик, а в последващо шоу добавя, че има кула която улавя души и тя се намира на Луната (Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция). По-късно той се отрича от тези си твърдения, като пояснява, че това било етап от развитието на душата (етап – друг път!).
В филма „Go Toward the Light" с участието на Линда Хамилтън, Ричърд Томас и др. се разправя сълзливата история за едно момче болно от неизлечима болест. Когато то усеща, че скоро ще умре пита майка си (Линда Хамилтън) какво всъщност ще се случи, тя му казва „Ти ще видиш светлина, красива блестяща светлина, която се намира надалеч в края на един тунел, и твоя дух ще се отдели от тялото, ще се издигне и ще започне да пътува към светлината. И когато се издигнеш достатъчно, воала от очите ти ще падне и ти ще видиш всичко, но най-вече ще почувстваш огромна любов..... и това ще бъде като мигване с око“. В момента на неговата смърт тя му казва „Върви към светлината Бен, върви към светлината“.


Бети Ийди - Обгърната от светлината

Бети Ийди умира на 18.11.1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия, толкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното NDE(Near-death experience) . В шоуто „Сoast to Coast A.M.” тя казва „Един път пътувах за дома и попаднах в тази енергия, приличаше по форма на тунел, край мен всичко беше много тъмно. Той беше напълно черен.....и беше изпълнен с толкова любов, изящност и красота, че аз всъщност усещах, че бих предпочела това място пред всяко друго. След това видях една бяла точица, която прониза този мрак и следващото нещо което исках бе да отида в тази светлина. Аз сърдечно желаех това, исках да съм в тази светлина. В този момент аз се завъртях и започнах да пътувам към тази светлина с краката напред. Това което забелязах беше, че това бе моето астрално тяло (в оригиналния текст: духовно) и виждах краката си пред мен, които бяха различни от физическите ми такива.“. Тя отново говори за тъмнината „нещото което ме държеше там бе любовта, това бе най-красивото място на което съм била някога. Не може да се опише красотата на тъмнината...без болка, просто невероятно. Моето астрално тяло щеше да бъде изцелено и щях да изпитам трансформацията, далеч от всичко, стоящо зад гърба ми.... Ако усетите уюта от прегръдката на баща си или чувството което ви дарява със сигурност и топлина и го умножите по 1000 ще разберете какво е. Искам да кажа, че е толкова прекрасно“.


Спасен от светлината – Дениън Бринкли

В книгата си „Спасен от светлината“ на 19 страница, Дениън Бринкли признава, че е бил наемен убиец, работещ за ЦРУ. По-рано в книгата той описва своя NDE така „Когато моето тяло лежеше в линейката, над мен започна да се оформя един тунел, досущ като око на ураган, той идваше към мен. Това ще изглежда да е интересно място – помислих си аз. И се втурнах в него, всъщност аз въобще не се движех, просто той идваше към мен. Имаше звук от камбанки, тунела се виеше напред и после ме обгърна напълно, всъщност усещах интензивен звук, идващ от седем камбанки в ритмична последователност. Погледнах напред в тъмнината – имаше светлина. Започнах да се движа към нея възможно най-бързо. Движех се без краката си и то със голяма скорост. Колкото приближавах светлината ставаше по-ярка и по-ярка, докато не стигнах до рая – място с много ярка светлина. Това бе най-ярката светлина, която някога съм виждал, но въпреки всичко тя не причиняваше болка на очите ми, за разлика от болката, която ще почувствате ако излезете от тъмна стая на светло. Тази светлина бе различна, тя успокояваше очите ми.“
„Погледнах надясно и можех ясно да различа една сребърна форма да се появява като силует през мъгла. Като се приближи аз започнах да изпитвам дълбоко чувство на любов, която обхващаше всички значения на думата. Тя беше като, че ли се виждам с любовница, майка или най-добрият ми приятел и всичко това умножено хилядократно. Колкото съществото се приближаваше, толкова повече се засилваха тия чувства, докато в един момент ми бе трудно да издържам на тях“
Колко мило само, ами ако тия хора, които промотират светлината и NDE просто изпълняват своята поредна задача, поставена на ЦРУ (или някой друг?). Доброта и светлина в действие. Бринкли работи в тясно сътрудничество Реймън Муди, който пръв популяризира феномена NDE в неговата книга „Живот след живота“.

SPCTTR: Добре е човек да си направи равносметката, че всички тия паляци дето му се показват от всеки ъгъл са действащи системни слуги (разбирай всичко) или бивши такива (макар, че както казват някой „бивши“ агенти „Няма бивш агент!“), които е и по-приемливия вариант – рептилоидното съзнание е залъгано в това отношение. Ами нека помислим и ще видим, че всички иновации, технологии, техники, системи за развитие на пси-физическо ниво и какво ли не са дело на военните, тук веднага лявото полукълбо се включи и каза (нещо което е виждало на времето по ТВ) „Всичко е разработка на военните“ - да всеки знае тая „мъдрост“ и разбира се това е вярно, казвам пак, че така наречените космични закони няма как да се заобиколят. Но кой иска да ги заобикаля? Не, не са военните, неземните последователни инкарнации са :)
Заключение: Системата ясно ви казва как стоят нещата, естествено маскирани като шегички или плоски лафчета, вие се смеете, а това смазва добре зъбчатите И колела.
Този „Светлинен капан“ се явява перфектната симбиоза между извънземни и земни. Първите искат да има пропаганда, водят вторите до тия „красиви места“ инжектират им 1000 нереални емоции и ги пускат да ходя да пишат книги. Съответно вторите написват 50 книги по 300 страници, 20 от тях стават бестселъри и правят вторите много, много богати, какво му трябва повече на човек? Представям си колко шарани чели книгите (и съответно платили за това) са били подлъгани в белия тунел – милиони БЕДНИ души! Май започвам да разбирам истинския смисъл на "бедна душа". Има и втори вариант: тия вторите просто да са си агенти на „организация Х“ и да минават през обучение тип „проповядвай бялата светлина“. Ако някой луд започне да чете книгите им на тия и сравни информациите изложени там, съм убеден, че ще намери много, много сходства (примерно и Бети и Дениън говорят за „любов умножена по 1000“).


Д-р Майкъл Нютън – Пътешествието на душите

Д-р Майкъл Нютън e хипнотерапевт, който твърди, че може да отведе клиентите си между животите им посредством хипноза. Той пише в книгата си „Пътешествие на душите“: „Някой наскоро умрели го виждат да се отваря точно над главите им, а други казват, че се движат високо над Земята преди да влязат в тунела“.

SPCTTR: Ще ви спестя първата история, защото тя е същата като горните две, втората история е малко по-интересна:

Един казва (под хипноза) „Мисля, че нещо се опитва да ме насочи към правилното място и се опитва да ме отпусне. Чувам звуци... ехо от музика.... вълните на музиката са толкова красиви тук“. Друг споделя „Видях мъртвия си чичо Чарли и той протегна ръка към мен за да ме утеши... за да ме поведе още повече към светлината. Той ме взима и ме кара към мястото, на която трябва да отида.... Не! Не отивай! ....Чичо Чарли ме напуска. Но защо той си отива? Той е на различно място от моето и просто дойде да се срещне с мен“.
Жена казва „Те са големи черни кълба излъчващи светлина към мен...помислих си ....май започвам да разпознавам..... те изпращат изображения в съзнанието ми......тези форми се променяха в хора! Това е Лари (починалия и съпруг)! Аз се наслаждавах на преживяването...аз съм на гребена на вълната от лъчи светлина......аз трябва да отида във светлината....те правят всичко за теб....“.
Друг субект спомена, че мястото на което се намираше му прилича на средище което прилича на голямо колело от вагон „Аз се движа заедно с някакъв вид верига. То е като все едно се прехвърлям между поредици от свързващи връзки.... мъглив лабиринт, които след това се отваря....след малко аз виждам гнезда от хора – като кошери. Виждам ги като букети от движещи се светлини....светулки“. Друга душа говори за някакви конуси „Конусите ни помагат..... те са с предназначени да се движат около нас, нали знаеш.... те са цилиндрични, много ярки и са навсякъде около нас. Конусите са широки в горната си част и са малки в долната за да пасват на всички нас.... Ние можем да усетим как всички наши мисли се разширяват.... тогава спира и се връща назад ..... добили много повече знания.“
д-р Нютън: Чудя се дали този конус не промива съзнанието ви като замества вашите собствени мисли с други?
„Не, не сме с промити мозъци!“
По-късно когато се говори за процеса по „подбор на живота“ друг клиент казва „На някой от нас трябва да бъде даден тласък, когато те преценят, че сме готови...след малко повече.....индоктриниране.....“. Марк разбра, че е грешил за способностите си и по-късно се върна на Земята.
Д-р Нютън: Индоктриниране? Това ме кара да си мисля за втълпяване и налагане на чужди идеи.
„Не всичко е така! Марк беше просто обезкуражен и имаше нужда от още увереност да продължи напред“.
Във своята втора книга „Съдба на душите“ д-р Нютън съобщава за субект, които описва, че душите се намират в „шушулка“, a друг субект нещо като медицинска сестра в света на духовете се грижи за тях, поставяйки душите в клетки тип „пчелна пита“ , там те престояват в „инкубатор“ преди да се родят.

Без съмнение работата на д-р Нютън в тази сфера е добра, той поставя под въпрос показанията давани му от съзнания, често промити или индоктринирани, аз не съм склонен да приема техните показания, особено на такива описания като „души скупчени на едно място като грозд“. Регресионистите в областта на уфологията са открили един вид „екран от спомени", който бива имплантиран в съзнанието на отвлечени от извънземни. Този „екран“ са всъщност фалшиви спомени, които имат за цел да прикрият истински събития.


SOULAR SYSTEM или SOUL LURE SYSTEM




През 1990 г. Почти десетилетие преди излизането на култовата трилогия „Матрицата“, един агент на ЦРУ на име Джон Грейс (с псевдоним Вал Валериан) написва поредица от книги озаглавени „Матрица“. Във втората част на поредицата „Матрица II: Oтвличане и манипулация на хора посредством напреднали технологии“ той пише „Сивите от четвърта плътност, тези същите с които се занимава и Уитли Стрийбър, разполагат с технология която е способна да извлича енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също така могат да извличат спомени и преживявания от човешко същество (наричано още „сканиране“). Именно те чакат в бялата светлина, когато дадено човешко същество умре. След това то се рециклира в друго тяло и процеса започва от начало. Сивите от четвърто измерение са като пристрастени, те искат някога да успеят да изпитат човешка емоция, затова и разбира се те постоянно отвличат хора от дълги години насам. Тези същности гледат на Земята като на голяма ферма, в която отглеждат и прибират реколта – хората“. Част от неговата хипотеза гласи: „Определени „съвместими“ хора могат за бъдат „легално“ „прибирани“ за различни „добри“ цели“ (Асоциация с филма „Матрицата“, в една от сцените Морфей показа батерия на Нео и му каза „те искат да ни превърнат в това! - разбира се филма може да бъде изгледан през филтъра „Сивите и техните банки за енергия“. Има толкова много алтернативи!). За сивите хората са добра „суровина“, те могат да бъдат използвани като храна или просто като източват паразитно енергия от тях (нещо като призраците от „Старгейт Атлантис“).
В „Матрица V” се продължава: „Сканирайки някого, когото искат да рециклират при приближаването на смъртта му, извънземните откриват с кого е било близко лицето, което е умряло. Те прожектират изображението на този близък човек в тунел с бяла светлина и изображението го притегля още по-навътре. Ако изберете да последвате това изображение, можете да бъдете уловени в капан и изпратени в друга инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята не разбира духа, а се опита да го даде на късо. Капанът с тунела с бяла светлина е сравнително ново изобретение, но то ще пропадне и те знаят това.
“Влез в Светлината” казват онези, които са имали близко до смъртта преживяване (NDE). Те са лицата, избрани да рекламират тази извънземна авантюра. НИКОГА не влизайте в тази светлина. Издигнете се нагоре, наляво, надясно, назад или където и да е, но не там. Масмедиите рекламират този капан (героят от филма “Призрак”, който доброволно навлиза в блестящия тунел), за да накарат хората да се хванат на въдицата и да изберат тази дестинация. Монро предупреждава горното ниво на средно развитите и напреднали духове да избягват този капан“.

И така, какво можем да заключим след всичкото това инфо идващо от бивши агенти на ЦРУ и военен персонал, дали те не са въвлечени в популяризирането на това?


Тибетска книга на смъртта и и светлините




Тибетската книга на мъртвите е наръчник с инструкции за това как да се държите в „Бардо“(думата буквално означава "между две (положения)") или още равнището на съществуване след смъртта. Това е свързано с поредица или прогресия от светлини в различен цвят, които се появяват на починалия след смъртта. Той трябва да избегне халюцинациите и примамките свързани с тях и да отиде при чистата светлина (която мислите, че е?). Книгата ни увещава така „Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви“. Актьора Ричард Гиър е много отдаден на тяхната кауза да се слуша аудио версията на книгата (линк) и той изпрати писма призоваващи хората да подкрепят „Свободен Тибет“.

****

В книгата „Tибетска книга на живота и смъртта“ четем:

Тъмнината и тунела

Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе, обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост. Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с „ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".

Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания, никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха“.

Друга жена споделя:
„Първото, което си спомням, е един страхотен звук, някакво свистене... трудно ми е да го опиша с думи. Струва ми се, че напомняше звука на ураган... Ужасяващ вятър, който ме притегляше. И от широкото пространство попаднах в някакво тясно място“.

Една жена казва на Марго Грей:
„Чувствах се, сякаш съм в космоса. Беше абсолютно тъмно и ми се струваше, че нещо ме притегля към отвор, подобен на тунел. В края му се виждаше светлина - така разбрах, че е тунел. Беше вертикален и нещо ме притегляше към отвора. Зная, че не беше сън. Сънищата не са такива. И през ум не ми е минало, че може да е сън.“

Светлината

В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта, това всъщност е Буда на Постоянното сияние."

Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца, отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали през тунел“.

Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближаването към светлината:
„След това постепенно си даваш сметка, че някъде далеч напред, на неизмеримо разстояние, може би се намира краят на тунела, защото се вижда бяла светлина, но тя е толкова далече... Мога да я сравня само с небе, на което има една-единствена звезда... но си спомняш, че си в тунел и следователно тази светлина би трябвало да изпълва целия му изход. И се съсредоточаваш върху тази светла точка, защото очакваш да достигнеш до нея.
Постепенно, докато пътуваш към нея с много голяма скорост, тя става все по-голяма и по-голяма. Като се замисля, всичко това трябва да е станало за не повече от минута. Когато постепенно се приближиш до тази ярка светлина, нямаш усещането, че тунелът изведнъж: свършва, а no-скоро, че прелива в светлината. Тунелът вече остава назад и нататък се вижда великолепна синьобяла светлина. Тя е толкова ярка, много по-ярка, отколкото е нужно, за да те ослепи още в първия миг, но по никакъв начин не дразни очите“.

В много разкази се описва самата светлина:
„Да опиша светлината... тя беше... не, не беше светлина, а по-скоро отсъствие на тъмнина, пълно отсъствие... Човек си представя как светлината огрява нещо, оставя сенки и така нататък. Тази светлина наистина беше липса на тъмнина. Трудно е да се опише, защото сме свикнали светлината да хвърля сенки. Освен ако не е навсякъде наоколо. Онази обаче беше толкова пълна и съвършена, че сякаш не я наблюдаваш, а си в самата нея“.

Един човек казва на Кенет Ринг: „Не беше ярка. Беше като от лампа с абажур, но много по-различна светлина. Знаете ли на какво приличаше? Сякаш някой е сложил абажур на слънцето. Почувствах се много, много спокоен. Вече не се боях. Знаех, че всичко е наред."

Друга жена казва на Марго Грей: „Светлината е по-ярка от всичко, което можете да си представите. Не може да се опише с думи. Не мога да обясня колко щастлива се чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите."
Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея“.

Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това музика)“.

Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин:
„Последвалите събития сякаш се случиха едновременно, но ще трябва да ги опиша едно по едно. Усещането е, като че ли е някакво същество... no-скоро енергия, а не друг човек... интелект, с който е възможно да комуникираш. По размер покрива целия простор пред теб. Поглъща всичко, чувстваш се обвит отвсякъде. Светлината веднага се свързва с теб, в моментална телекинеза прочита мислите ти, езикът няма значение. Не е възможно да чуеш нещо, което да предизвика съмнения. Първото, което чух, беше: „ Отпусни се, всичко е красиво, всичко е наред, няма от какво да се страхуваш. "Веднага се успокоих напълно. В миналото, когато някой лекар ми кажеше ,,Спокойно, няма от какво да се страхуваш", обикновено се оказваше точно обратното. Нямам им доверие. Но това чувство е най-хубавото, което съм изпитвал — абсолютна, чиста любов. Всяко усещане беше съвършено. Усещаш топлина, но това няма нищо общо с температурата. Всичко е абсолютно чисто и жизнено. А светлината ти предава чувство на истинска, чиста любов. Никога не бях преживявал подобно нещо. Не може да се сравни с любовта към жена ти или към децата. Няма нищо общо със сексуалната любов. Дори всички тези неща да се обединят, пак не могат да се сравнят с чувството, което ти дава светлината“.

Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва:
„Когато стигнах източника на светлината, можех да погледна вътре. Не мога да обясня с човешки понятия чувствата, които ме обзеха, когато погледнах. Това беше някакъв гигантски, безкраен свят на спокойствието, любовта, енергията и красотата. Сякаш човешкият живот е нещо незначително в сравнение с онова. И все пак там ми се внушаваше колко е важен животът и в същото време ми ставаше ясно, че смъртта е начин да постигнем различен и по-добър живот. Беше самото съществувание, самата красота, целият смисъл на цялото съществувание. Сякаш цялата енергия на Вселената беше събрана завинаги на едно място“.
Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги предава с неподправеното им красноречие:
„Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"... „Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как всичко в света е на мястото си."


Тематично кино








Препоръчвам: "Полтъргайст" (3 части) и "Бял шум: Светлината"

PS: Може да запазите "своето право" и да не вярвате на това тук, няма проблем просто:

„Follow the Light and don’t ask the questions!”

Източник: trickedbythelight.com

spectator-bg.blogspot.bg/2014/09/blog-post_17.html

                

За Лъжата, Робството и Освобождението

               

Човекът, носещ искрица от жаравата на свободата в сърцето си, в определен момент над четиридесетата си година започва съвсем ясно да осъзнава, както робското положение на обикновения човек навсякъде по света, така и лъжовната парадигма на Контролиращия Елит, властващ над него. Тогава той започва многогодишно дирене за естеството и корените на това робство. Започва да се чуди и изследва, как така става, че от прекрасните, любвеобилни, всерадостни, чисти и честни същества, каквито ние всички идваме на този свят, „пораствайки” и „съзрявайки” се превръщаме в лъжливи, коварни, безсърдечни, жестоки насилници и убийци на животни и хора. Ако този изследващ човек не се задоволи само с умозрителни заключения, а започне експериментиране, той ще установи, че деца, които не са изложени ежеминутно още от съвсем крехка възраст на масовата пропаганда от „детски”, „развлекателни” и „информационни”, просмукани от насилие програми по корпоративните масмедии съзряват като жизнерадостни, спокойни, щастливи и самостоятелно мислещи възрастни. И ако този изследващ човек не се спре само до тези заключения, а продължи да рови и човърка в ранената и болна човешка душа, за да достигне и намери зловредния „вирус”, който бавно я умъртвява, може би след дълго и усилно търсене ще открие ИСТИНАТА.

В началото тази Истина изглежда толкова абсурдна и дори нездрава, че изследващият много лесно би могъл да я отхвърли, ако... Да, ако тя не се потвърждаваше от ежедневния ни опит и здравия разсъдък!!!



Нека си представим, че сме малцина нашественици, но искаме да превземем и подчиним един многолюден народ, който има култура и светоглед съвсем различни от нашите. Този народ живее в мир, любов и разбирателство, има високи духовни ценности и стремления, съзнава и вижда в себе си, във всяко живо същество и навсякъде наоколо Творецът-Творение и затова почита, пази и уважава всички и всичко. Той поддържа чиста и жизнена връзката си със своя Творец и цени живота на всяко същество, защото вижда в очите му себе си и Творецът. Не убива за храна чувстващи същества, за да задоволи страстта си към мъртва плът, защото това е изяждане на себеподобен. Този народ е щастлив и живее, като не налага волята си на другите, защото знае, че подчиненото положение отнема свободата, както на роба, така и на господаря. Този народ има чисти стремежи за духовно израстване, но не и за власт над ближния. Хората от този народ нямат нужда да воюват, властват, съдят или да се доказват пред околните, тъй като съзнават, че всичките са еднакво ценни за Творецът-Творение. Те живеят в хармония, любов и уважение към Творецът и всичко наоколо и съвсем естествено е, че не познават престъпленията, тъй като предпоставките за тях отсъстват.



И как съвсем незначителен брой завоеватели могат да поробят този многоброен народ? Директен конфликт не би донесъл успех. Следователно е нужно да се проникне тайно и скришом, с измама и хитрост, вътре в най-тайните кътчета, в светая светих на противника и чрез подмяна на ценностната му система, той да се отслаби, обърка и деморализира.



В началото лека-полека нека се отслабят връзките между хората, чрез подхранване на егото и внедряване на фалшиви цели за домогване, за да се стимулират лицемерието, коварството и предателството. След това нека се инсталират изкуствени йерархични структури, които да омагьосват слабоволевите и да изкушават и привличат неудържимо зараждащата се клика от контрол-маниаци, от което неминуемо ще избуят низостта, алчността и властолюбието и ще благоприятства появата на социопатите.



После нека се поругават, осмиват и забраняват по всякакъв начин традициите, наследствеността и уюта на семейното огнище, като се стимулира скитничеството и ангарията в странство, за да се разпространят самотата, безразличието и безскруполността на безотечественика. И накрая нека се пропагандират лъжи, измислици и невъзможни абсурдизми изопачаващи, обругаващи и отричащи, както изконната и вечна трансцендентална и духовна взаимосвързаност на живото същество с Творецът-Творение, така и истинската същност на живота и самото естество на света, който обитава този народ.



И ето, по такъв начин, ние всичките, скришом и потайно, в продължение на векове бяхме непрекъснато, последователно и методично индоктринирани в една лъжовна, напълно измислена и нямаща нищо общо с действителноста, но изкуствена изградена, нагласена и манипулирана парадигма от властващия Илюминатски Елит.



Ето, как ние всичките бяхме изтръгнати от обятията на вселюбящия ни Творец и бяхме запратени да се лутаме безпричинно, безотрадно и безцелно всред отломките от Големия взрив, налудно търсейки невъзможното си родословие сред амеби, риби, измислени „динозаври”, прасета и шимпанзета.



Ето, по този начин бяха произведени и мултиплицирани милиардите био-аутоматони съгласяващи се, без да поставят под съмнение, и подчиняващи се на всички команди, издадени от Илюминатската йерархия, колкото и безсмислени, брутални или жестоки да са те. Ето как, ние всичките загубихме висшата си духовна принадлежност към обиталището на Творецът-Творение и се сдобихме с панелна квартирка в крайния квартал на Елитарните хазяи.



Е, не трябва да се отчайваме! В никакъв случай! Защото Глобалистите-Елитаристи-Комунаги забравиха изначалната и фундаментална истина за човешкото същество, а именно, че ние сме извечно и завинаги трансцендентално свързани с Творецът-Творение и веднаж тръгнали по пътя на познанието винаги постигаме освобождение!!!



www.kaldata.com

Упанишади и „Тибетска книга на мъртвите“,описват Луната като станция за трансфер на души

               

Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос.

„Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете й се и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“


Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:


• Мъглива бяла светлина от света на боговете.

• Мъглива зелена светлина от света на титаните.

• Мъглива жълта светлина от света на хората.

• Мъглива синя светлина от света на животните.

• Мъглива червена светлина от света на духовете.

• Светлина с цвят на дим от света на ада.


Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.

Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.

В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.

В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.

В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.

Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята.

Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.


Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:


„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“


Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.

Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.

Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.


(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в следговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник. – бел. Alien)


www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/473-2013-09-16-23-12-46.html

               

Помнете ясната светлина, чистата бяла светлина, от която идва всичко във Вселената, към което се връщат всичко във Вселената; оригиналната природа на собствения си ум. Природното състояние на Вселената. Отиди в ярката светлина, вярвай в нея, оживявай с нея. Това е ваша собствена истинска природа, това е дома. ~ Бардо Тходол (Тибетската книга на мъртвите)

Наричаме тази фалшива реалност Лунна матрица

             

СВЕТЛИННИЯТ КАПАН И ЛУНАТА - ЕДНА ДЪЛГА И ЛУДА ИСТОРИЯ