МИСТЕРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ ЕТРУСКИ

Векове преди Рим да извиси снага над три континента, 
Апенинския полуостров е доминиран от други хора. 
Те са били майстори ковачи и бижутери, способни търговци и 
войници. Градовете им са били добре устроени, а селското 
стопанство на смайващо високо ниво. Изпълнени с енергия и 
жажда за живот тези хора са знаели как да се насладят на 
момента. Музиката е била неотделима част от живота им, 
мелодия е звучала не само по време на празненства и събрания, 
но и дори когато някой роб е бил наказван. Жените са имали 
пълна свобода, а и влияние в политиката. Свободното държание 
на нежния пол ужасява живеещите в съседство латини, които в 
това поведение виждат форма на разврат.




http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Etruskischer

_Meister_002.jpg


Особеният народ, който впечатлява, но и предизвиква антипания
 у потомците на Ромул са етруските. Те са познати още под 
имената туски, тирсени, расна. Името, което етруските 
използват за себе си е расна. Останалите две - тускии тирсени 
се ползват от римляни и гърци, като най-вероятно са 
синкопирана (съкратена) версия на tauth rasena-етруски народ. 
Названието туски е дало и името на областта Тоскана.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Etruscan_civilization_italian_map.png/633px-Etruscan_civilization_italian_map.png

Макар да гледат на етруските като хора с разпуснат морал, римляните научават доста от своите съседи. Символите на власт – курулното кресло, ликторите, брадвата втъкната във фасциите, а и организацията на армията са заети от етруските. Същото важи за азбуката, гадателството и ред други неща като например гладиаторските игри. Докато при етруските гладиаторските двубои са погребален ритуал, то при римляните се касае само за забавление. Римляните заемат и лични имена от съседите си. Авъл, Варон, Перперена, Маркус, Тиберий, а дори и Гай (име носено от Цезар) са от етруски произход. Заето е и името на богът на войната Марс, то идва от етруския теоним Маворс.




http://etc.usf.edu/clipart/73100/73124/73124_lictors_md.gif


До VI век преди Христа потомците на Ромул са в сянката на етруските, които ги владеят. Последният цар е Луций Тарквиний Горди. През 510-509 г. преди Христа избухва бунт и Тарквиний е свален. От този момент силата и влиянието на римляните започва да расте. След няколко века те покоряват бившите си господари. Когато през I век преди Христа Октавиан Август създава Римската Империя, етруските са само бледа сянка на миналото си. Книгите им потъват в забвение, забравени са и обичаите, храмовете, религията.


Несъмнено етруските са били надарен и особен народ. Това предизвиква интереса на учените към тях. За жалост задачата поета от доста изследователи се оказва изключително трудна. Все още няма пълно съгласие по отношение на произхода на народа на Тарквиний Горди. Няма съгласие и по въпроса – към коя група трябва да се причисли речта на етруските.


Понастоящем етруският език е считан за неиндоевропейски от изследователи като Джулиано и Лариса Бонфанте. Учени като Владимир Георгиев обаче са склонни да видят в етруските хетски преселници. Причината за това е най-вече предание, според което етруските идват от Мала Азия. Херодот разказва за това, че векове преди неговото време в Лидия настанал глад (Лидия е държава на територията на изчезналата по това време Хетска Империя). Бедствието траяло осемнадесет години и владетелят на страната решил да пресели част от поданиците си, за да може да изхрани останалите. Бил хвърлен жребий и на синът носещ името Тирсен се паднало да напусне родното си място с група хора. След дълго пътешествие те намерили нова земя при омбрите (италийски народ) и променили своето име натирсени по името на своя водач. Странното е, че тази история не е потвърдена от лидийския историк Ксантос.


В миналото е имало и теории, според които старите господари на Апенините спадат към групата на германите и келтите. Солидни доказателства за тези смели твърдения обаче не са представяни изобщо. Понастоящем има хора които правят опити да сложат тъждество между етруски и руски, руснаци, но и тази теория няма стабилна основа.


Вижданията за характера на етруския език са много и това прави разгадаването на мистерията трудно. Няма съмнение, че в по-голямата си част етруския съдържа думи, които са непознати на латини, келти, германи, гърци. Не се срещат също и в санскрит, авестийски, или пък дори в хетския. Като пример могат да се посочат числителните tu-едно, zal-две, ci-три, sа-четири, mach-пет, huth-шест, а също и val-виждам, sanisvа-кост, аrenа-пясък, cleva-жертва, fler-жертвоприношение.


Между етруски и латински има ясни паралели, но броят им е ограничен. Това означава, че двата народа не са били в състояние да общуват без преводач. Етруско-латински успоредици са nefts-nepos- Selvans-silva, phersu-persona, Itus-Idus, macstre-magister, vinm-vinum.


Връзка има и с германски думи, навярно това е накарало в миналото някои автори да се опитат да дадат тевтонски корени на древните господари на Апенинския полуостров.Eтруските hinth, hintial, Catha, puth, semph, Tin/Din, tharотговарят на немските hinten- зад, отвъд, Gott-бог, Pot-гърне, sieben-седем, Diens(tag)- вторник (денят на бог Дин),dort-там.


Паралелите са интересни, но както и при латините се касе за твърде малък брой. Общите думи свидетелстват по-скоро за контакт в древността, отколкото за общ произход. Етруските са поддържали дипломация с доста народи, не на последно място и с далечните финикийци. Златните плочи с посвещения намерени в град Пирги (Северна Италия) свидетелстват за това. Текстът е на два езика – етруски и финикийски, това помага значително за откриването на непознати до този момент думи.




http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/EtruscanLanguage2.JPG
За хетски произход на етруските едва ли може да се говори. Хетите ползват
две писмености – клиновидна и йероглифна. Нито една от тях не е позната на
етруските.
Верно е, че хетските роднини лувитите биват считани за предци на лидийците,
това не може да се отрече, но и самата лидийска азбука не е идентична на етруската.

ЛИДИЙСКА АЗБУКА
http://www.ancientscripts.com/images/lydian.gif





ЕТРУСКА АЗБУКА СРАВНЕНА С ГРЪЦКА И ЛАТИНСКА


http://www.ancientscripts.com/images/etruscan.gif


Освен това в Северна Италия не са намирани типичните за хети и лувити оръжия, керамика, светилища. Етруските не познават изобщо хетските богове Арма, Арина, Инар, Дамкина, Камрусепа, Кубаба, Кумарби, Пируа, Телепину, Уликуми, Шаушка, Яриш. Единствения паралел е може би името на Тархунт - хетския бог на гръмотевицата. Той не е почитан на Апенините, но пък съществува етруско лично име Тарквиний. С това обаче връзката приключва.


Няколкото общи думи не помагат да се утвърди тезата за общ произход на етруски и хето-лувити. Владимир Георгиев сравнява етруските an-той, ca-тази, c(e)s-този, ci-това, mi-аз, ми с хетските ammuk, mi- аз, ми, kaas-тази, keez-този, kii-това. Приликата не може да се отрече, но количеството успоредици отново е твърде незначително, за да се говори за общ произход.


Истината за корените на етруските може да се открие сравнително лесно, но тя не отърва на силните на деня. Първо трябва да установим дали в древността етруските са били хомогенен народ, или смесица от различни хора. Благодарение на многобройните фрески може да се види, че в обществото е имало индивиди от различен произход. Едни са със светла кожа и руса, рижа, светло кестенява коса, други са леко мургави с тъмна коса. В някои случаи тя е права, в други е къдрава.



http://eden-saga.com/wp-content/uploads/couple-et-tete-etrusques-543po.gif



https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ-mY0dZwEpVPzMWVmi0Al2OKSTU2Wsj9UVzAai2wDkpFJNY_ZroA

Изследването на скелетните останки също позволяват да се установи присъствието на три различни антропологични типа сред етруските. Това позволява да се каже, че в далечното минало в Северна Италия са се смесили няколко различни народа и от тази амалгама се е родил народът, който ще даде култура, държавност и писменост на римляните.

Несъмнено една от групите станали основа на етруския народ принадлежи на местното италийско население. Остава да се установи къде е родното място на другите групи. Една със сигурност е дошла от Тракия. За тракийска миграция в края на второто хилядолетие преди Христа пише Страбон. Той твърди, че енетите наречени още венети, придружени от траки са отпътували от Троада за земите на север от Адриатическо Море, т.е. северната част на Апенинския полуостров.

Сведението на Страбон се потвърждава от друг стар автор. Тит Ливий, който разказва за троянските корени на хората основали Рим, споменава интересни имена на царе, които са властвали преди да се родят близнаците Ромул и Рем. Става дума за благородниците Атис, Капус и Капетус. Атис е дори име на тракийски бог, любимият на богинята Кибела. Капус е цар на Дардания (Троада), а Капетус е негов син.

Доста интересни сведения за идване на балкански поселници на Апенините дава и Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си в земите на Лациум пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на оръжие на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

В съгласие с Плутарх пише и Хеланик, според когото тирсените-етруски са пеласгийски преселници от Тесалия, Западните Балкани. Действително Тесалия е била земя на траки и пеласги още преди Троянската Война.

Освен историческите извори има и други данни, които позволяват да се установи тракийско/пеласгийско присъствие на Апенинския полуосров в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиято етимология не може да се получи с помощта на италийските езици. Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология са посочени Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci, Scaptia, Tiberus.

A. Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от езиковедите като кало-струя. За Trasimenus lacus – Тразименското езероSciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletraпритежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснине на български език.

Както виждаме присъствието на стари балканци на Апенините е засвидетелствано не само от историческите извори, но и от значителен брой топоними. Има и друг аспект, който си заслужава да бъде разгледан. Става дума за религията на етруските. Знаем, че те почитат Земла – богинята на земята. Това де факто е тракйската Земла (Земела), чието име Владимир Георгиев тълкува със старобългарската дума землiа-земя.

Същият автор сравнява името на етруското божество Сетланс с тракийското божество Суетулен, а и с българското лично име Светлан. Сетланс е бог ковач, явно названието му е вдъхновено от светлината на огнището. Други паралели срещаме между етруските Ката, Тин/Дин и тракийските Кадмил, Дин. Етимология на името на бог Динбива дадена от Владимир Георгиев с помощта на българската дума ден.

Паралелите не са много, но все пак са повече отколкото успоредиците между етруските и германските, хетските теоними. По-интересна в случая е една заемка в етруския език.
Касае се за думата расен-цар, тя бива сравнена със санскр. rajjan, и тракийското име Резос означаващо цар. Индия е твърде далеч от Апенинския полуостров, а и няма сведения индийци да са идвали в Етрурия. За сметка на това разполагаме с исторически извори, в които траките са определени като преселници в земите на италийците.

Други доказателства за идване на балканци на Апенините получаваме от археологията.Керамика, фибули, мечове, ножове, върхове на копия и т.н. от земите на Северна Италия имат неотличими успоредици сред артефактите намерени на територията на България. Това разбира се може да се изтълкува и като продукт на интензивни търговски контакти. Такива е имало, защо да отричаме, но съществуват неща, които не се изнасят, неща, с които не се търгува.

В етруския град Пирги има оцелели укрепителни съоръжения. Стените са в циклопски стил, а именно той е използван от пеласгите. Паралел намираме и в куполните гробници на етруските. Такива не са познати на римляни, келти, хети и германи, но за сметка на това Тракия е осеяна с куполни гробници. Керамика и оръжие са стоки за износ, но същото не може да се каже за крепостните стени и типа гробници.

Не по-малък интерес представляват и погребалните обреди на етруските. Знаем, че те дават гладиаторските игри на римляните, знаем и, че тези игри не са били за забавление, а са представлявали обред в чест на починал благородник. Същите игри са описани при траките от Херодот.

Остава да разгледаме етруските думи от индоевропейски произход. Предлагам сравнение на етруски с български.

ЕТРУСКИ БЪЛГАРСКИ


АН ОНЪ-той стблг.
АРАК ОРЕЛ
ЕТА ЕТО, ЕТО ТОВА
ЗИВА ЖИВЯ-той живя
ИТА ЕТО
КАЛ КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард
КАНТКЕ КАНАС-княз, титла на благородник
КАПУ КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град
КЕПЕН КОПАН –старобългарска титла
КИЛТ ЧЕЛЯД
ЛАИВЕ ЛЯВ
ЛЕНСУ ЛЕНИВ
ЛУП ЛОБЕН, МЪРТЪВ
МАРИА МАРА, ОМАРА- жега
МАРУ МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар
МАТ/МАД МЕД
МЕТЛУМ МЯСТО, област
МЕ МЕ
МИ МИ
МИНИ МЕНЕ
НЕНЕ НЕНА, майка, дойка, гледачка
РАТМ РЕД, ЗАКОН
СВАЛ ЖИВЯЛ
СРЕН ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК
СУПЛУ СОПЬЦЬ-свирач стблг.
ТА ТА-тази стблг.
ТАЛМИТЕ ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг.
ТАУРЕ/ДАУРЕ ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ
ТИН/ДИН ДЕН
ТМИЯ/ДМИЯ ДОМ, СГРАДА
ТУИ ТУЙ-тук стблг.

Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ. Някои изследователи са склонни да определят старобългарската титла копан като тюрска, виждаме обаче, че неин вариант съществува при етруските, а те не са тюрки. С фанатизъм бе повтаряно, че старобългарската титла канас е тюркска и трябва да се разгледа като хан. Данните показват обаче, че при етруските е съществувала титла за благородник със същия корен – kan. Тук трябва да се добави и това, че фригите имат титлиakenas, akenanogavos (S.Lubitsky, Leiden University).

Думата тълмач-преводач също е набедена за тюрска, въпреки, че има митанска дума талами-преводач (Макс Фасмер, ЕСРЯ, с. 718), а и митаните в никакъв случай не са тюрки. Етруската дума суплу не само отговаря на стблг. сопьць-свирач, но и се обяснява със стблг. сопати- издишам, изхвърлям въздух при дишане. Точно това е механизмът на свиренето на кавал, изхвърля се въздух в кухината на музикалния инструмент.

Има още едно доказателство за връзката ни с народа станал учител на римляните.То е солидно защото идва от областта на генетиката. Неотдавна благодарение на мащабни изследвания проведени от учени от БАН, бяха установени няколко важни неща:

1. Сред съвременното българско население се срещат само 1,5% носители на гени типични за тюркските народи. Това лесно може да се обясни със заселването на узи и печенеги в държавата ни по време на Средновековието.

2. Установено бе, че сред значителна част от българите се срещат гени, които са считани за типични за най-старото население на Балканите. С това бе нанесен удар върху догмата, че траките са изчезнали.

3. Най-важното откритие в нашия случай е това, че българите показват генетична близост с населението на Северна Италия. Точно в този регион Страбон локализира тракийски преселници. Точно в този регион са живели и етруските, чиято мистерия учените се преструват, че не могат да разрешат.

Мнозина са се опитали да си присвоят славата на етруските. Нито германи, нито келти, нито пък други хора обаче не са в състояние да докажат, че дедите им са съжителствали с етруските, че са се смесили с тях. Ние българите можем да го докажем и то доста убедително.

Ние разполагаме с исторически извори поставящи древни балканци в Северните Апенини.Има купища с археологически находки от Етрурия притежаващи прототипи в Тракия. Етруските крепости и куполни гробници могат да се свържат с дедите ни траки и пеласги. Ясно е, че дедите ни са оказали влияние върху етруските, боговете в етруския пантеон, а и тракийските/български думи в етруския език доказват това. Най-солидното доказателство идва от областта на генетиката.

Никак не е трудно да се обрисува картината на древността. В краят на Бронзовата епоха поради климатични промени доста народи са принудени да търсят нова земя за заселване. Херодотовото предание за гладът в Лидия, а и походите на Морските народи срещу Египет са потвърждение за това. Малко преди войната на Рамзес Велики с идващите от север пеласги, тевкри, веси, дардани и др. (Морски народи) египтяните пращат зърно на гладуващите и терзани от чумна епидемия хети.




http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg
представители на Морските народи, киката на първия човек се вижда ясно


Явно миграцията на старите балканци – пеласги, веси, дардани и т.н. не е била само в посока юг, но и също на запад. В периода Късна Бронзова Епоха – начало на Желязната Епоха в Средна Европа се появява така наречената Култура наполетата с погребални урни. С това идва и появата на погребалния обред трупоизгаряне в Средна и Западна Европа. Най-ранните етруски погребения са от този тип. Изгорелите останки са се поставяли в урна, която се е заравяла в земята. Най-ранните урни са от същия стил, който е типичен за Тракия и Троя. Съдът представлява стилизирано човешко лице, или тяло. Този тип се среща на Балканите около 4000 години преди да се появи на Апенините. Това показва пределно ясно каква е посоката на разпространение.

http://www.glyptoteket.com/sites/default/files/urne04.jpg

Ние можем да установим дори имената на древните балкански племена, които са се преселили в земите на Италия преди повече от 3000 години. За идване на пеласги там съобщават Страбон, Хеланик и Плиний, който твърди, че пеласгите са тези, които донасят азбуката в Лациум. Същият автор добавя за пеласгийски селища в областта Брутиум. Пеласгите биват разположени и в Етрурия, като се добавя, че при идването си те са изтласкали умбрите.

В друг пасаж четем, че в Кампания има град Кимериум. Той носи името на кимериите – тракийски народ обитаващ територията на Северна България и Черноморските степи. В Капмания Плиний разполага и племе с име корани като твърди, че те са потомци на Дардан. В книга III Плиний говори директно за племе дарди. В древността на Апенините е същестувал град Сатрикум, чието име бива свързано с тракийското племе сатри от проф.д-р Диана Гергова.

Тези данни ни позволяват да кажем, че в края на Бронзовата епоха, древните балкански племена пеласги, сатри, дардани и кимерии са мигрирали на Апенините. Едни народи са изтласкали, а с други са се смесили. От една от тези амалгами се раждат етруските. Смесицата на стари италийци и стари балканци обяснява защо българите показват генетическа близост с хората от Северна Италия, а и защо в етруския език има толкова много думи близки до българските.

Горкият Вазов, колко скромно се е изразил с думите – И ний сме дали нещо на света...Де да знаеше великият поет на България, че дедите ни са дали писменост не само на руснаци, украинци, белоруси и сърби, но около 1600 години по-рано са образовали и други народи. Без намесата ни в Средна и Западна Европа, там мракът щеше да трае дълго време, Рим нямаше да се роди, нито пък щеше да се появи пълната с енергия келтска халщатска култура.

Ако някой има право да се нарече ковач на европейската история и цивилизация това са нашите предци. Вече бе признато, че не в Ориента е блеснала искрата на познанието, а на Балканите. Въведен бе и термина Дунавска Цивилизация. Малко по малко истината си проправя път сред купищата лъжи и манипулации. Малко по малко започва да става ясно, че народът на Прометей не е изчезнал, а все още живее в старата си земя – България. Няма да трае дълго, когато учените ще бъдат принудени да признаят, че в продължение на няколко хиляди години дедите ни са дарявали знания на различни народи, но подобно на титана Прометей са наказани за добротата си.

Ние можем да ускорим този процес като се върнем към себе си, като показваме най-доброто от себе си и неспирно работим върху собственото си осъвършестване. Можем да ускорим процеса, ако се държим като благородници, ако подаваме ръка на слабите и не мълчим когато виждаме неправда. Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци. Време е титаните да се събудят.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
3.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984,
4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
7.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981,
8.G.Bonfante, L.Bnofante, The Etruscan Language, revisited ed. Manchester University Press, Manchester, 2002;
9.D.Strong, The Early Etruscans, George Rainbird Ltd, London, 1967;
10.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852
11.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;
12.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;
13.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;
14. D.Ridgway, F.Ridgway, Italy before the Romans, Academic Press, London, 1979 ;

15.D.Gergova, The Eternity of the Burial Rite. The Throne and the Sitting Deceased, Proceeding of 7th International Colloquium of Funerary Archaeology, The Society of the Living – the Community of the Dead, Sibiu, Oct.2005,

Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

                   

ЗАГАДЪЧНИТЕ ЕТРУСКИ

                 

ЭТРУСКИ - ЗАГАДОЧНЫЙ НАРОД ДРЕВНЕГО МИРА

От данни на старозаветните книги в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците преди и по време на древните разселения.Според акад. Йордан Иванов, по името на Атрячите от Троя, интерпретирани по късно като етруски, назовавани също и тирени, по-късните историци ги идентифицират като ТРАКИ. Всъщност тирените-етруски са били /Беласги/пеласгите, данни за които присъстват в произведенията на Страбон и Тукидит. Според акад. Йордан С. Иванов същите протобългарски племена АТРЯЧИ, десетки поколения преди Троянската война мигрирали, в посока към земите на днешна Италия. По същите пътища по море до Лациум достига и библейският цар Еней, който там разселил своя народ. Тези факти вече са доказани чрез изследванията и откритията в областта на палеолингвистиката, палеобалканистиката, с дешифрирането на хетския език, критско-микенската линеарна писменост Б, писмеността на етруските/ още повече, че акад. Владимир Георгиев още през 1936 година аргументирано защитава тезата за троянския произход на етруските, доказвайки близостта и родствата на етруски, хетски и лидийски езици. Същата теза бе доказана по съвършено друг начин, чрез геномните изследвания на акад. Йордан Стоилов Иванов, дефинирал още през 1975 г., че древната прародина на Българите са Балканите и, че първите най-стари етноси тук са били дакомизийците и балтоилирите.

https://www.mont-press.com/index.php?article=19944&short=&action=open

            

                  

БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ

                     

Карта с разпространението на Българският топоним.

Дава добра представа къде е имало заселване на компактни български маси.

Очи в очи с потомците на Алцековите българи в Италия

Етруски, ромул и рем, капитолийската вълчица

ВРЪХ БЪЛГАРИЯ I. ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

           

Илиада-Криптиада

               

         

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДРЕВЕН РИМ

             

           

Траките, Троя, Рим и Скандинавските саги.

КУЛТЪТ КЪМ БОГ МИТРА В СУТРИ(в град Сутри)

Вижте къде се намира мистериозният град Сутри, където има храм на Бог Митра

Ако ви интересуват мистериозни и чудновати места, в които атмосферата трепти от загадъчност и където всичко е наситено със символика, то тогава трябва да видите Сутри (Sutri).
В това селище, до което се стига по пътя Cassia, на половин час с кола от Рим, има и красота, и археология, и история.
Подобно и на други села от зоната на Туша (Tuscia), северен Лацио, и Сутри е издялан в скала от туф. Стените, които обграждат селото, наподобяват дантели. Над тях се извисяват кули и дървета – изглежда така, сякаш Сутри е излязло от някоя средновековна приказка.

     

Според една от легендите Сатурн, баща на всички богове и на мистичните пеласги, се установява в Централна Италия, където основава най-древните градове. Смята се, че и Сутри е основан от Сатурн, чието име било произнасяно от етруските като Сутринас. Оттук и името на Сутри.
В действителност в герба на селото все още е изобразен бог Сатурн на кон и със сноп позлатени житни класове, символизиращи благородието на тези земи.
Със сигурност произходът на Сутри датира от епохата преди етруските, които пък са оставили в местността многобройни скални пещери.
По-късно те били приспособени за етруски гробници. Именно етруските некрополи са едни от най-очарователните и загадъчни забележителности в селото.

       

На практика те се виждат навсякъде, където и да се обърнете. На тях се натъквате още преди да влезете в селото, шофирайки по пътя Cassia. Много от тях са разположени по доста чудноват начин в скалите.
Най-загадъчният исторически паметник в Сутри е обаче т.нар. Mitreo, или Митреум. Това е и етруска гробница, и храм, посветен на божеството Митра. Първоначално е бил посветен на свети Архангел Михаил, а после на Богородица с младенеца (S.Maria del Parto).
Този паметник има зад гърба си 2600 г.история – вижда се как се е напластила в отделните фигури, форми и изображения.
Въпреки многото си години обаче паметникът е запазил доста добре характеристиките, които са присъши по принцип за всички култови места, посветени на бог Митра.

        

Тук се вижда централният коридор със снишения свод над него, два странични коридора, дълга структура от седалки, няколко стъпала пред олтара, ниша, предназначена за барелефа на Митра, който принася в жертва бик.
Навремето митраизмът бил особено разпространен сред римските войници. Подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването и на тази религия се предавало на непосветените само от уста на уста, така че не са останали много писмени свидетелства за нея.
Митреумът в Сутри смайва туристите, които го посещават за пръв път – той наподобява скална църква, издълбана в туф.
Очарователен в Сутри е и друг паметник – римският амфитеатър. Подобно на Колизея в Рим, и този в Сутри е с елипсовидна форма. Бил е в състояние да побере над 9000 души.

         

Short URL: https://goo.gl/TGVELd

              

Сутра 1

[Парабрахман — Дух, или Бог, — е вечен, съвършен, без начало и край. Той е едно, неделимо съществуване.] Вечният Баща, Бог, Свами Парамбрахман, е единствената Реална Същност (Сат) и е всичко във всичко във вселената. Човек притежава вечно упование и интуитивно вярва в съществуването на Същност, на която обектите на сетивата – звук, осезание, зрение, вкус и мирис, съставните части на този видим свят – са само качества. Тъй като човек се идентифицира със своето материално тяло, съставено от гореспоменатите качества, той е способен да разбере чрез тези несъвършени органи само тези качества, но не и Същността, на която тези качества принадлежат. Вечният Баща, Бог, единствената Същност във вселената, затова е неразбираема от човека в този материален свят, освен ако не стане той божествен чрез издигане на собствения Аз над това творение на Мрака или Мая.

              

Сутра 2

[В Него (Парабрахман) е източника на всички знания и любов, същината на всичката сила и радост.] Всемогъщата Сила (Шакти), или с други думи Вечната Радост (Ананда), която породи света; и Всезнаещото Усещане (Чит), което прави този свят съзнателен, проявяват Природата (Пракрити) на Бога, Бащата. 

Тъй като човек е подобие на Бог, насочвайки вниманието си навътре той може да разбере със споменатите Сила и Осезание единствените качества на своето Аз 

– Всемогъщата Сила като негова воля (Васана) с радост (Бхога); и Всезнаещото Усещане като негово Съзнание (Четана), което се радва (Бхокта).

МИСЛИ ФОРМИ 124

              

21-годишния Мориц Ерхард e бил стажант в банка в Лондон, който издъхва след 72 часа работа без прекъсване. Младият германец обаче далеч не е единственият роб в лондонското Сити. Много амбициозни млади хора са готови да стигнат до границите на възможностите си само и само, за да си осигурят работа в някоя от големите компании.

Цели уикенди и нощи на работното място и храненето на бюрото пред компютъра са част от широко разпространената култура на дългото работно време. В тези среди се говори и за „магическия кръг“, процесът при който малко след зазоряване младежите се качват пред офиса в такси, което ги оставя пред дома, изчаква ги да си вземат бърз душ, и след това ги откарва отново на работа.

Проблемът е, че денонощното стоене в офиса може да продължи с години. Млади банкери разказват истории за това как понякога се случва да работят три дни подред без да спят, как се опитват да почиват поне един уикенд в месеца и как водят преговори с шефовете си да бъдат освободени от задачи поне в деня на собствената си сватба.

Управляващата класа отдавна е разбрала, че щастливо и продуктивно население със свободно време означава смъртна заплаха. 

От друга страна, чувството, че трудът е морална ценност сам по себе си и че всеки, който не иска да се подложи на някакъв тип интензивна работна дисциплина през по-голямата част от будните часове, не заслужава нищо, е особено удобно за тях.

Особената гениалност на нашето общество е, че неговите управници са измислили начин, по който да насочат гнева точно към онези, извършващи смислена работа. Например: сякаш основно правило в нашето общество е, че колкото по-очевидна е ползата от нечий труд за другите, толкова по- малко се плаща на извършващия го.

През 1930 г., Джон Мейнард Кейнс предсказва, че преди края на века технологията ще напредне толкова, че страни като Великобритания или САЩ ще са постигнали петнадесетчасова работна седмица. Имаме всички основания да вярваме, че той е бил прав. В технологично отношение, ние сме способни да постигнем това. И въпреки това предсказанието на Кейнс не се осъществява. Технологията вместо това се използва, за да се измислят начини, по които да ни накарат да работим повече. За да бъде постигнато това, се налага да се създават професии, които в действителност са безполезни.

       

Огромен брой хора, особено в Европа и Северна Америка, прекарват целия си трудов живот, изпълнявайки задачи, за които тайно смятат, че не трябва да бъдат извършвани. Моралните и духовните вреди, които тази ситуация причинява, са много дълбоки. Те оставят белег върху колективната ни душа. И въпреки това почти никой не говори за тях. Защо обещаната от Кейнс утопия, все още нетърпеливо очаквана през 60-те години на 20-ти век, никога не се осъществява? Стандартният отговор днес е, че той не е взел предвид огромното увеличение на потреблението. Когато е трябвало да избираме между по-малко работно време и повече играчки и удоволствие, ние вкупом сме избрали второто. Това е поучителен разказ, но ако се замислим поне за миг, ще разберем, че не е съвсем вярно. Да, ние сме свидетели на създаването на безкрайно разнообразие от нови професии и нови видове промишленост, особено след 20-те години, но много малка част от тях са всъщност свързани с производството и разпространението на суши, айфони или скъпи кецове.
Та какви по-точно са тези нови професии? Скорошен доклад, в който се сравняват работните места в САЩ в периода 1910 г. – 2000 г., обрисува ясна картина (почти идентична с тази във Великобритания). В течение на миналия век броят на работниците, наети като домашни помощници, в промишлеността и в земеделието, спада драстично. В същото време дялът на „специалистите, чиновниците, продавачите и работниците в сферата на услугите“ се утроява и нараства „от една четвърт до три четвърти от всички работни места“. С други думи, работата в производството, както е и предвидено, бива автоматизирана (дори ако се броят промишлените работници по целия свят, включително трудещите се маси в Индия и Китай, подобни работници изобщо не са толкова голяма част от световното население, колкото са били някога).
Но вместо да доведат до значително редуциране на работното време, което да даде възможност на световното население да преследва своите мечти, удоволствия, визии и идеи, ставаме свидетели на рязкото увеличаване не толкова на сектора на „услугите“, колкото на административния сектор, включително до създаването на цели нови отрасли като финансовите услуги и теле маркетинга, или пък безпрецедентното разрастване на сектори като корпоративно право, академична и здравна администрация, човешки ресурси и връзки с обществеността. И в тяхното число дори не се включва броят на хората, чиято професия е да предоставят административната и техническата поддръжка, както и охраната за тези индустрии, или пък за редица други помощни отрасли (бани за кучета, денонощни доставки на пица). По-следните съществуват само защото всички други прекарват толкова дълго време работейки в останалите отрасли.
Именно тях наричаме „скапани работи“. 

Сякаш някой някъде измисля тези безсмислени професии, само за да ни кара да работим. 

И именно тук лежи мистерията. При капитализма точно това не трябва да се случва. Вярно е, че при старите неефективни социалистически държави като Съветския съюз, където работното място се възприема като право, но и като свещено задължение, системата измисля толкова професии, колкото й се налага (затова в съветските универсални магазини са били нужни трима души, за да продадат парче месо).

  

Ако някой беше създал нарочно режим на труд, който да е перфектно пригоден към това да поддържа властта на финансовия капитал, едва ли би могъл да се справи по-добре от това. Реалните, продуктивни работници са безмилостно изцеждани и експлоатирани. Останалите сме поделени на тероризираната страна на винаги хулените безработни, както и на по-голямата страна, съставена от онези, на които им се плаща, за да правят едно нищо, на позиции, създадени, за да карат работниците да се припознават в перспективите и усещанията на управляващата класа (мениджъри, чиновници и т. н.) и особено във финансовите й идоли. В същото време се насърчава и надигащото се презрение срещу всеки, чиято работа има ясна и неоспорима обществена стойност. Очевидно е, че системата е била създадена преднамерено за поставяне на населението на планетата в робство.

http://spectator-bg.blogspot.bg/2018/01/4th-birth-day-special.html#more

           

Какво е робство?

Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робството е официално забранено през 1948 година със Световната декларация за човешките права, но според различни оценки броят на съвременните роби е около 27 милиона души. Повечето от тези хора са дългови роби, които са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени задължения. Интересна дефиниция, нали?

Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. В днешно време подходът е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да се учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че всичко зависи от способностите ни…

Трудът ще ви направи свободни

Това, обаче, така ли е? Нe се ли превръщаме в роби – роби на парите, роби на работата, роби на вещите…и докато се обърнем, животът ни е минал. Нямаме време за семейството, нямаме време за себе си, нямаме истински приятели, не ядем истинска храна, нямаме мечти, дори жилището, в което живеем, не е наше. Цял живот се борим – с мързеливи колеги, с некомпетентни шефове, с държавни служители и всичко това за да сме свободни, но кога ще дойде това време. ,,Трудът ще ви направи свободни” пише на входа на концентрационния лагер Аушвиц. Каква ирония, нали?

            

Съвременното робство Извадки от книгата 

Chapitre II: Съвременното робство е едно доброволно робство. Допуснато от мнозинството на робите, които се влачат по лицето на земята. Те сами купуват стоките които ги заробват все повече. Те самите си търсят работа, всеки път все по неприветлива, безчовечна, която могат да получат, ако докажат че са добре дресирани. Те самите избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази абсурдна трагедия да съществува. Било необходимо, да се подтикне тяхното съзнание към отчуждаване и експлоатация. Това е странното съвремие на нашата епоха. Подобно на робите от античността и слугите от средновековието, работниците от първите индустриални революции, се намира в днешен ден пред една тотално поробена класа. Само, че те не знаят или може би не желаят да разберат. Те съзнателно игнорират разобличенията, което би трябвало да бъде единствената законна реакция на експлоатираните. Приемат без съпротива, жалкото съществуване, което е планирано за тях. Отричането и примирението са извора за тяхното нещастие. Там се намира кошмара на модерните роби, които не могат да дишат ако не са водени, от зловещия танц на умопомрачената система.

           

Chapitre III: Защото всичко трябва да се промени, по образ и подобие на системата. Светът, все по-мръсен и шумен се превръща в една фабрика. Всяка частица от този свят е собственост на някоя държава или частно лице. Този обществен грабеж, за присвояване правата върху земята, се материализира в присъствието на стените, решетките, оградите, бариерите и границите. Това са видимите белези на това разделение, което обсебва всичко. Безчовечна концентрация на тази маса от роби, е достоверно отразена в техният живот. Това може да бъде сравнено с клетките, затворите и дупките. Но за разлика от робите и пленниците, ЕКСПЛОАТИРАНИЯТ от модерната епоха, трябва да плаща за своята затворническа клетка.

     

Chapitre X: Най-доброто от неговия живот изтича между пръстите му, но той продължава, защото има навика да се подчинява винаги. Подчинението се е превърнало в негова втора природа. Подчинява се, без да знае защо, само защото знае, че трябва да се подчинява. Да се подчинява, да произвежда и да консумира – тройното правило, което управлява живота му. Подчинява се на родителите си, на учителите си, на шефовете си, на собствниците и продавачите си. Подчинава се на закона и на силите за сигурността, подчинява се на всички сили, защото не знае да прави нищо друго. Няма нещо, което да го плаши повече от неподчинението, защото неподчинението е риск, авантюра, промяна. Обхваща го паника, подобно на дете изгубило родителите си от поглед, модерния роб се чувства дезориентиран без властта, която го е създала. Поради това продължава да се подчинява.

              

Chapitre XVIII: Властващата система се определя по въздесъщата си пазарна идеология, завзема едновременно всички пространства и сектори от живота, не проповядва нещо друго, освен необходимостта да се произвежда, да се продава, да се консумира и да се натрупва. Свела е всички човешки взаимоотношения до търговски връзки. Предназначила е цялата планета , за обикновен обект за продан. Функцията, която ни е определила е робския труд. Единственото право, което признава, това е правото на частна собственост. Единствения Бог, на който се кланя, са парите. Монополът е тотален. Показвани са само хо р ат а и из ка з в ания т а , които с а уд о бни на доминирищатата идеология. Критиката на този свят, се задушава в морето от медии, които определят кое е добре и кое зле, какво може и какво не може да се гледа. Въздесъщата идеология, култ към парите, външен монопол, една – единствена партия, маскирана като парламентарен плурализъм, липса на видима опозиция, репресия във всички възможни форми, програма за трансформация на човека и света. Това е истинското лице на модерния тоталитаризъм, което те наричат „Либерална Демокрация”, но вече е време да го наречем с истинското му име: „ТОТАЛИТАРНА ПАЗАРНА СИСТЕМА”.





Човекът, обществото и цялата планета, са в служба на тази идеология. Тоталитарната пазарна система е постигнала това, което никои друг тоталитаризъм не е могъл – да окупира всяко кътче на планетата. В днешен ден, нито една форма на бягство не е възможна.

                

Chapitre XIX: Когато потисничеството се разраства във всички сектори на живот, Съпротивата прилича на социална война. Движенията се възраждат и предричат революция. Унищожаването на пазарната тоталитарна система, не е въпрос на мнение, а е абсолютно необходимо за един свят, който е осъден. Тъй като властта е навсякъде, тя е във всички страни и през всичкото време, за това трябва да се преборим. Възрждането на езика ни, трайните промени на установения ред, неподчинение и устойчивост са ключови думи, на съпротивата ни срещу остановената цел. Но за да се превърне този бунт в революция, трябва да се съсредоточин върху субективността за общ фронт. Единството на всички революционни сили, трябва да влезе в действие. Това не може да стане, ако не осъзнаем нашите провали в миналото, стерилният реформизъм и тоталитарната бюрокрация. Тогава можем да намерим решение за нашето несъгласие. Защото трябва да изобратим нови форми на организация и на борба. Самоуправлението на предприятията и пряката демокрация в обществен мащаб представляват базата на тази нова организация. В нея не трябва да съществува йерархии, както във формата, така и в съдържанието. Властта не трябва да бъде превземана, тя трябва да бъде премахната.

Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма

           

                               

"За да разберете хода на нещата, трябва да имате предвид, че всички явления в този свят възникват от една единствена сила. Както зараждащото се божествено съзнание, така и сатанизмът избликват от един и същи извор. По силата на свободния План на развитие, който лежи в основата на човешката жизнена вълна, човек може да употреби живата вода, произлязла от извора на всички неща, по два начина: за падение или за възкресение. Това е природният порядък, който се доказва във всички области на материята и Духа. С езика човек може да хвали и прославя Бог, но със същия орган може и да го прокълне. Чрез ларингса човек може да издаде артикулиращи звуци, думи на съчувствие и на любов, но също и думи на изгаряща огнена омраза. С ръцете си човек може да помогне и да изпълни изискванията на Бог; но с тях той може също да измъчва и... да определи посоката на една бомба. Ако помислите върху това, ще забележите, че човек може да извърши и подкрепи достойни или безчестни дела с всеки орган, тласкан от подтика на динамичното желание.

Резултатът от двете действия, произлизащи от един и
същи извор, обаче е напълно различен. И двете действия
имат за последица разширението на съзнанието и създават богат опит. Но хората, които избират добрата част, растат в посока на светлината; а онези, които избират лошата част, растат в посока на тъмнината. Както в миналото, така и в настоящето човечеството безброй пъти е избирало лошата част и затова днешната му изява е една драматична игра между светлина и тъмнина, с много тъмнина и много малко светлина."

Из "Фама Фратернитатис - Зовът на розенкройцерското братство" от Ян ван Райкенборг

          

2018 се очертава доста плодородна на самоубити “бизнесмени”. 

Нова седмица, нов късмет…!!! Такова пожелание, пожелаваме си всички ние с настъпването на поредната нова седмица..!?!?! 

Но предвид случките, които се случват напоследък в нашата Родина, такъв късмет нямаха две емблематични личности, които не са сред живите, бизнесмените – Петър Христов и Стефан Шарлопов, единият разстрелян в понеделник – 07/01/2018 г, а другият "споминат" в съня си в понеделник на 05/02/2018 г. Петър Христов – местен феодал от ПП ГЕРБ над цяла Велико-Търновска област и Стефан Шарлопов – бизнесмен от обръча на бизнесмени на ДПС….!?!?! 

И така, кой “елиминира в съня си”, “бизнесмена патриот”, масон- сатанист Стефан Шарлопов, който в последните си интервюта в национални телевизии каза в прав текст, това което се знаеше от много хора в България, че подкрепя ПП ДПС и симпатизира на техните идеи и политика….!?!?! Само за 7 месеца, внезапна смърт покоси петима от най- известните и крупни родни предприемачи. 

Георги Гегов ръководеше българо- руската компания за „Южен поток“ 

Само преди броени дни, внезапно почина бизнесменът и строителен предприемач Стефан Шарлопов. Той издъхнал в съня си. Не се съобщава официално дали е имал здравословни проблеми. Но източници от обкръжението му разкриват, че се оплаквал от сърцето. 

В началото на януари пък показно беше разстрелян босът на „Лактима“ Петър Христов. 

А миналата година починаха шефът на „Асарел- Медет“ Лъцезар Цоцорков, както и собственикът на „Петрол“ Денис Ершов. За петролният бос беше известно, че имаше проблеми със сърцето. 

Активите на петимата покойни предприемачи надхвърлят 1 млрд. лева, но какво ще се случи с тях, все още не е известно. 

Вече започнаха груби мероприятия за сплашване! Корнелия Нинова на два пъти и спретнаха катастрофи, на президента не можели да разпознаят колата му, и т.н. Диктатурата вече се изчерпва. Същото ставаше и в банановите републики.

                

Очевидно нова ескалация на конфликта в Сирия, този път с пряка намеса на Израел и Иран.
Ако някой все още се съмнява, че бързането с Истанбулската конвенция не е, за да се осигури законовата рамка за издръжката на поредната бежанска вълна.

Maya Devi Dasi

          

Босненски журналист работил за голяма англосаксонска медийна империя, затова ме помоли да не споменавам неговата фамилия 

- Всички войни или глобални преселения на народите – това е преди всичко борба за територии. Аз преживях войната в Босна и помня как оттук хората умишлено бяха прогонвани. Как се правеше това? По време на война и земята, и къщата ти губят своята стойност. Когато бомбите валят от небето, на вас ви е все едно за цените на имоти. Гледаш само как да се измъкнеш колкото се може по-бързо с децата. Но за да заминеш, ти трябват пари. И ето че внезапно от нищото се появяват „доброжелатели“, които ти предлагат примерно 5000 долара за къщата, която струва не по-малко от 100 000 долара, и за земята, която дори е трудно да се оцени. В гнева си вие отказвате да продавате. Но започват да ви говорят. А какво е това дом? Утре върху него ще падне бомба и ще погребе и вас, и цялото ви семейство. След това не спите няколко нощи и чувате как плачат от страх децата ви. После вие сам намирате „доброжелателя“ и се съгласявате на всичко. „А, не – казват ви. – Докато размисляхте, цената падна. Ето ви 3000 долара и заминавайте.“ Вие подписвате всички документи и се изнасяте от страната. А когато войната свърши, вие просто няма къде да се върнете. Разговарях с много бежанци от Сирия. Същата история. Богатите хора, владеещи най-хубавите земи в оазисите, където има вода, цивилизация, култура, продадоха своята собственост на неизвестни „чакали“ за смешни пари. Зад „чакалите“ очевидно стои някой. Те са навсякъде и винаги имат пари в наличност. Помните ли историята от Палестина, когато арабите се изнесоха от богатите райони. На безценица бяха продадени цели жилищни блокове в Йерусалим. Моят извод е еднозначен: хаосът в Близкия изток е изгоден само на една страна, която е защитена твърдо и надеждно – Израел. Забележете, „Ислямска държава“ нито веднъж не отправи заплахи срещу евреите. На малкия Израел е изгодно да се „изчистят“ плодородните земи за създаването на Велик Израел. И не забравяйте, че Израел още в 1981 г. анексира Голанските възвишения, част от сирийските земи (анексията беше обявена за недействителна от Съвета по безопасност на ООН, но Израел не пожела да се съобрази с това). Така че Израел има далечни планове по отношение на Сирия.

ВЕЛИК ИЗРАЕЛ ЦИО-НАЦИ ПЛАН = ВОДЕЩ КЪМ ROTHSCHILDS СВЕТОВНА ДИКТАТУРА 

Великият Израел от Нил до Ефрат 

В подкрепа на тази версия се обявява също Деян Лучич. Той е сръбски публицист и автор на книгите „Сенчестите властелини“, „Тайните на албанската мафия“, Ислямска република Германия“ (за 20 години до днешните събития). Неговите прогнози имат плашещата способност да се сбъдват. Той е убеден, че светът се управлява от международния ционизъм в лицето на банки, транснационални корпорации, Билдербергския клуб и световно правителство. Нарича ционистите „хазари“. Смята, че обикновените евреи нямат към тях никакво отношение. - За ционистите е характерна ситуационната етика – обяснява той. – Ако си стопроцентов евреин, но беден, болен и нещастен, ти не си интересен за силните в света. Но ако у теб се проявят някакви ярки способности, ти ще вървиш напред и ще забогатяваш, те ще те обгърнат с внимание и ще ти доказват по всякакъв начин, че ти си свой човек. Кой стои зад миграционната криза в Европа и каква е неговата цел? Ционистите, американските хазари са си поставили целта да създадат Велик Израел. (Обикновените израелски евреи никой не ги е питал. Те трябва да изкарват прехраната си.) Начинът – чрез разрушения и прочистване на съседните арабски държави. Защото без държавни институции това е просто територия, населена с племена, които е лесно се манипулират.“ - Вие направо цитирате еврейския равин и хиперционист Аврам Шмулевич, който направи просто гениално предсказание две години преди „арабските пролети“ – отбелязах аз. – Тогава все още всичко беше тихо и спокойно. А той заяви, че Мубарак ще бъде премахнат, Кадафи – унищожен, целият арабски свят ще потъне в тотален хаос, войни и революции. „Войната – това са стъпките на Месията“, обичаше да повтаря той. После ще бъде създаден Велик Израел от Нил до Ефрат, който ще бъде нещо като наставник на слабите, обезкръвени арабски съседи. Всъщност това не беше предсказание, а знание. Равин Шмулевич просто беше добре осведомен. Тайните спонсори на великото преселение на народите - Хайде да разсъждаваме логически. Кой създаде Израел? – с тон на учител попита Деян Лучич. - Духовно Теодор Херцел. В 1897 г. в Базел (Швейцария) се провежда Първият всемирен ционистки конгрес. Целта – създаването на „национално огнище“ в Палестина по пътя на преселението тук на евреи. Парите за преселението дава Ротшилд. 

Деян Лучич, сръбски публицист

http://glasove.com/

      

Прословутият план Oded Yinon (по името на високопоставен служител на израелското външно министерство, публикувал през 1982 A Strategy for Israel in the Nineteen Eighties, т.е. "Стратегия за Израел през 80-те години на ХХ век"), в който се предлага да бъдат "раздробени" израелските съседи, превръщайки ги в управлявани отвън сателитни минидържави, като по този начин се формира широка сфера на израелско влияние в региона, внезапно започва да придобива реални очертания цели трийсет години след появата си: Ливан, Ирак, Судан, Сирия и Египет, се разпадат. "Преди около век планът на Световната ционистка организация за еврейска държава включваше = Историческа Палестина (ПОСЛЕДНИТЕ ПАЛЕСТИНЦИ) + Южен Ливан + Галианските възвишения на Сирия + Йордания + Залива Акаба + Синай ГОЛЯМ ПЛАН = Включва Западна Сирия + Южна Турция СТИЛЕН ПО-ГОЛЯМ ПЛАН = ВСИЧКИ БЛИЗКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ! НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЦИОНИСКИ ПЛАН Е; ИЗРАЕЛ УПРАВЛЯВА СВЕТА СЪС ПРЕСТЪПНИЯ ЦИО -СИНДИКАТ НА РОТИШИЛД! = YINON PLAN е продължение на Британския колониален дизайн в Близкия изток ODED YINON BRITISH-ISRAEL PLAN (1982) = "... Стратегически план за осигуряване на превъзходството на Израел в региона. Той настоява и постановява, че Израел трябва да преосмисли своята геополитическа среда чрез балканизиране на околните арабски държави в по-малки и по-слаби държави. = ВСИЧКИ ЗА НЕНАСИТНИТЕ + ОГРАБВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ + ДОМИНАЦИЯ + ОПРАВДАНИЯ ЗА МАСОВИ ПРЕДУМИШЛЕНИ УБИЙСТВА НАД НЕ-ЕВРЕИ = ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАЗДЕЛЕНИЕ НА АРАБИ СРЕЩУ АРАБИ, И ЧРЕЗ МОСАД. МИ6 И КИА СЪЗДАВАНЕ НА ХАОС. YINON PLAN (1982) = MAP, публикуван в The Atlantic (2008) + Американския армейски окръжен съд (2006) = Перспективен план на Байдън също разделен Ливан + Египет + Сирия + Иран + Турция + Сомалия + Пакистан + Либия и Северна Африка + Судан = Разтурване на съществуващите арабски държави в по-малки беззащитни държави или Израел трябва да се превърне в императорска власт със слаби сектантски държави като сателитите на Израел 

из Ционистки план за Близкия изток от Мишел Чосудовски

               

Новите ротшилдовци и рокфелеровци дават пари на благотворителни организации, спонсориращи напускането на арабите от техните земи в Европа. По какъв начин? Чрез имамите на джамии. Чрез неправителствени организации. Аз все още мога да повярвам, че хората от Сирия имат пари за път. Но когато видиш африканци, плащащи по 12 000 долара за пътуването, трудно ми е да го повярвам. И не забравяйте: Африка – това е бъдещият рай, недокоснатата земя, криеща несметни съкровища. Когато в Европа настъпи глобално застудяване, Африка ще бъде най-хубавото място на земята.

Ислямска република Франция

- Защо Ротшилд с такава лекота дава пари за преселението на арабите в Европа? Защото тези пари са просто хартии – пояснява Деян Лучич. – Догодина еврото ще рухне, а доларът ще се превърне в амер - новата валута. С помощта на тези безполезни хартийки може не само да се построи Велик Израел, но и напълно да се промени съдбата на Европа. Чували ли сте за Куденхов-Калерги?

(Основателят на Паневропейския съюз граф Ричард Куденхов-Калерги е първият, който предлага идеята за Обединена Европа през 20-те години на миналия век. Настоява за пълна ликвидация на границите и отделяне на нациите от държавата. Той твърди, че съществуват „количествени хора“ (народните маси) и „качествени хора“ (благородниците и юдеите като „духовна аристокрация“). Смятал, че светът трябва да се управлява от някаква „благородна раса“, надсветовен елит. А нациите и народите трябва да се омешат до получаване на единна евразийско-негроидна раса, управлявана от „качествените хора“. Куденхов-Калерги се смята за духовен баща на Европа и вдъхновител на идеите за мултикултурализма. Учреден е възпоменателен медал в негова чест, с който са награждавани такива политици като Ангела Меркел, Роналд Рейгън и Хелмут Кол – Д.А.)

- Пред очите ни се извършва смешение на европейската бяла раса с африканска и арабска кръв до нейното пълно заличаване и оглупяване. Перспективите са ужасяващи.

Франция ще бъде разрушена в резултат на гражданска война между арабите (деца на мигранти и самите мигранти) и белите французи. Католическата църква сключи съюз с френската армия (генерали-националисти) да й помага с пари. Южна Франция ще се отдели и ще се нарече „Ислямска република Франция“. Европейският съюз ще рухне, изтощен икономически, а Америка ще окупира останалите парчета от Европа.

Върху руините на Европа Русия ще се опита да създаде нова византийска цивилизация с цел да излезе на топлите морета. В 2017 г. Русия ще тръгне да спасява Европа от мюсюлманския фундаментализъм по молба на самата Европа. Руските танкове ще бъдат посрещани с цветя – прогнозира Деян Лучич.

- Пак ли? Колко пъти може да се спасява? – възклицавам аз. – От Наполеон, от Османската империя, от Хитлер. И никаква благодарност.

- При вас, руснаците, работата е такава.

- Но как ще спасяваме от ислямисти Европа, когато у нас в Русия живеят 20 милиона мюсюлмани?

- Но вие няма да я спасявате от мюсюлманите, а от тероризма и радикализма. И най-отпред ще бъдат чеченци. Много е дори политкоректно. Така че всичко е обмислено. Вие няма да спасявате цяла Европа, а само Южна и Източна. И ще дойдат руснаците през Турция, която през това време ще се разпадне на три части през Истанбул, който отново ще стане Константинопол.

Деян Лучич

http://glasove.com/

ЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМО­НИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

         

Спомняте ли си последния път, когато се разболяхте от грип? Ако сте като мен, тогава сигурно сте се опра­вили с два аспирина. Макар той да не лекува болестта, само минути след като го изпием, вече се чувстваме по-добре. Симптомите на грипа като че ли се отдалечават, температурата спада, чувствате съзнанието си прояснено, умът - по-бистър.

Защо аспиринът оказва такова драматично влияние върху самочувствието ни? Както вече разбрахте, това се дължи на влиянието му върху простагландините, -една от важните подгрупи от семейството на айказаноидите.

Всъщност, ако връзката между аспирина и простаг­ландините не беше открита, сега нямаше да пиша тази книга. Това откритие и неговите епохални последствия върху лечението и профилактиката на сърдечните за­болявания ме насочиха към пътя, който на свой ред ме отведе към Зоната.

В предишната глава подчертах някои от причините, поради които ползата от аспирина е толкова голяма. Но той може ли да ви отведе в Зоната? Не.

Това лекарство променя временно съотношението между добри и лоши айказаноиди, като намалява зна­чително продукцията на всички простагландини, така че това се отразява по най-груб начин върху Зоната. Ако произвеждате прекалено много лоши айказаноиди, аспиринът ще наклони везната във ваша полза за кра­тко. Вашата цел обаче е да го задържите постоянно. Това може да се постигне единствено чрез храната.

За да разберете в по-големи подробности изклю­чително важната връзка между начина на хранене и Зоната, първо трябва да сте запознати с важния хра­нителен кодекс, който определя кой тип айказаноиди (добри или лоши) произвежда тялото. В много случаи той е също толкова важен, колкото и вашият генети­чен код. Колкото по-добре разберете това, толкова по-подготвени ще бъдете да влезете завинаги в Зоната.

Айказаноидите се контролират от консумираните от нас мазнини




Една от чертите на този хранителен кодекс е пре­дизвикателството срещу много от съвременните твър­дения за ролята на приеманите при ядене мазнини. В много отношения мазнината е главният герой в исто­рията на Зоната. Спомнете си, че при производството на всички айказаноиди се използват като суровина гру­па мастни субстанции, известни като незаменими мас­тни киселини. Те трябва да се набавят чрез това, което консумираме, тъй като не могат да бъдат произвежда­ни от тялото.

Съществуват осем незаменими мастни киселини, които образуват два класа - мастни киселини Омега 6 и Омега 3. Въпреки, че и от двата класа могат да се про­извеждат айказаноиди, Омега 6 са по-важни за дости­гането на Зоната. Айказаноидите, получени от мастни киселини тип Омега 3, са сравнително неутрални. Те не правят кой знае какво нито в едната, нито в другата посока. Омега 6 от своя страна са градивният матери­ал както за добрите, така и за лошите айказаноиди. А сега нека да обобщим. Ефектът, който оказва диетата (особено съотношението между консумираните проте­ини и въглехидрати) върху метаболитната съдба на мастни киселини тип Омега 6 определя дали ще вле­зем в Зоната.

Производството на айказаноидите започва с бебе­то на семейство Омега 6: незаменима мастна киселина, известна като линолеова киселина. (Наричам я „бебе", тъй като тя може да бъде превърната в айказаноиди ед­ва след като първо премине през още метаболични процеси, които ще я трансформират в истинските гра­дивни материали на айказаноидите.) Линолеовата ки­селина се намира буквално във всяка храна - протеини, зеленчуци, дори зърнени храни. В повечето случаи кол­кото е по-високо мастното съдържание на една храна, толкова по-богата е тя на линолеова киселина.

Тъй като линолеовата киселина е всъщност едно безпомощно малко дете, щом достигне до клетките, тя трябва да „порасне", преди да може да се превърне в айказаноид. „Порастването" е всъщност истински во­допад от промени на молекулярно ниво, които могат да се разглеждат като отделни етапи в развитието на линолеовата киселина и превръщането й във „възрас­тни" айказаноиди.

Първата стъпка от това преобразуване става, ко­гато един ключов ензим, наречен делта 6 дезатураза превръща линолеовата киселина в друга, по-активна от метаболична гледна точка мастна киселина, известна като гама линоленова киселина (DTK). (Може да пред­ставим това като достигане на „юношество" от „бе­бето", подпомогнато от влиятелен „учител" - делта 6 дезатураза.) За разлика от линолеовата киселина, ко­ято се съдържа буквално във всяка храна, ГЛК се отк­рива рядко в храната. Най-богатият неин източник е майчиното мляко, но съвсем малки количества от нея могат да се открият в една доста разпространена хра­на - овесеното брашно.

На ГЛК се гледа като на „активирана" мастна ки­селина, защото съвсем малки количества стимулират тялото да създава други активирани незаменими мас­тни киселини. Това е показано на фиг. 12-1. Ако пора­ди една или друга причина тялото не произвежда дос­татъчно активирани незаменими мастни киселини ка­то ГЛК, следователно няма как да създаде достатъчно айказаноиди (добри или лоши) и да оптимизира сво­ите функции.

С други думи, ако желаете да се озовете някога в Зоната, метаболичният тръбопровод за Омега 6 на тя­лото ви трябва да бъде пълен с адекватни количества ГЛК.

На два пъти в живота на човека способността му да създава ГЛК от линолеовата киселина е нарушена, като по този начин се стига до значително нарушава­не в производството на айказаноиди - и добри, и лоши. Първият път е при раждането. Нужни са около шест месеца след раждането, докато делта 6 дезатураза дос­тигне пълната си активност. През този период жизненоважната ГЛК (която бебето все още не може да произвежда ефективно) идва само от майчиното мляко.

Това обяснява защо кърмените деца са неизменно по-здрави и по-слаби от изкуствено хранените. Те при­емат по-големи количества ГЛК и следователно мо­гат да произвеждат повече добри айказаноиди. От дру­га страна в кравето и/или соевото мляко, използвани при производството на бебешки млека, няма абсолют­но никакви ГЛК. („Нестле", един от водещите произ­водители на хуманизирани млека и гигант в света на хранителновкусовата промишленост, през последните десет години финансира обемна изследователска програма, чиято цел е изолирането на ГЛК и въвежда­нето му в бебешките храни.)

Шест месеца след раждането, когато делта 6 дезатураза е вече напълно активна, (може да представим този момент като „дипломиране" на „учителя"), бебе­тата могат да бъдат отбити, тъй като вече, след като консумират линолеова киселина, могат да си произве­дат сами нужните количества ГЛК.

Вторият път, когато способността на тялото да про­извежда ГЛК намалява значително, е след навършва­нето на трийсетгодишна възраст. С годините активнос­тта на делта 6 дезатураза намалява. Научните изслед­вания показват, че способността за изработване на ай­казаноиди на шейсет и петгодишните е тройно по-мал­ка от тази на двайсет и петгодишните.

Нещо повече, много от хроничните заболявания, свързани с възрастта - сърдечни, артрит и рак напри­мер - са силно свързани с нарушеното равновесие (или дори почти пълна липса) на айказаноидите. Това мо­же да доведе до намаляване активността на делта 6 Дезатураза. С увеличаване на годините става все по-трудно и по-трудно да се озовем в Зоната. Един от най-значимите положителни ефекти на моята диета обаче е ускоряването на естествената активност на ензима Делта 6 дезатураза въпреки възрастта. Така че, когато следвате основните правила на тази диета, вие произ­веждате младежки нива на ГПК, макар да остарявате. Съществуват ли други фактори, освен възрастта, които може да се отразят на способността на тялото да произвежда ГЛК? Да. Някои са изброени на фигура 12-2. Вече разгледахме ефекта от остаряването, зато­ва сега нека се спрем и на другите.
Фактори, които могат да затормозят активността на Делта 6 дезатураза


От всички фактори, които се отразяват върху производ­ството на ГЛК, може би най-важният - и със сигурност онзи, който зависи от нас в най-голяма степен - е на­чинът на хранене. Тя може да засегне по три начина ак­тивността на делта 6 дезатураза и в резултат да нама­ли продукцията на ГЛК. Най-сигурният начин да се нап­рави това е като се консумират богати на въглехидра­ти храни. Високото ниво на въглехидрати в кръвта ще намали активността на делта 6 дезатураза и ще нама­ли производството на ГЛК. Това пък от своя страна ще ограничи създаването на добри айказаноиди. Намалете тяхното количество и вероятността да напълнеете или да бъдете по-болнави ще се увеличи, също като изкус­твено храненото дете, сравнено с онова, което е кър­мено.

Ефектът на богатите на въглехидрати диети върху делта 6 дезатураза е очевиден. Съществуват обаче още по-коварни начини за по-нататъшно намаляване про­дукцията на този толкова важен ензим и по такъв на­чин - за ограничаване производството на ГЛК. Единият от тях е консумирането на големи количества алфа линоленова киселина (АЛК). Това е мастна киселина от групата на Омега 3, която се намира в големи коли­чества в лененото семе, в лененото олио и в орехите.

АЛК действа като мокър чаршаф на ензимите, ко­ито контролират евентуалното преминаване на маст­ните киселини Омега 6 в айказаноиди. В много отно­шения АЛК е биологичният еквивалент на аспирина; като ограничава активността на ензима делта 6 де­затураза, тя възпира производството както на добри, така и на лоши айказаноиди.

Друго човешко изобретение също оказва доста от­рицателно влияние върху продукцията на айказаноиди. Става дума за частично хидрираните растителни мас­ла, които съдържат трансмастни киселини. Вероят­ността тези изкуствено произведени масла да гранясат, е по-малка, затова се използват широко в хранителна­та индустрия. Техните консуматори обаче плащат ви­сока биохимична цена. Трансмастните киселини също възпрепятстват производството на ГЛК и на добри айказаноиди.

Тъй като добрите айказаноиди намаляват продук­цията на холестерин в черния дроб, не е учудващо, че, както вече бе научно доказано, трансмастните кисели­ни увеличават нивото на холестерина. Една от най-бо­гатите на трансмастни киселини храна е маргаринът. Той самият не съдържа холестерин и въпреки това пов­дига неговото ниво. Още по-лошо, тъй като е богат на трансмастни киселини, маргаринът е наш силен враг, който ще ни изведе от Зоната.

Друг фактор, забавящ създаването на ГЛК, са бо­лестите, особено вирусните заболявания. Изследва­нията, направени в Държавния университет в Охайо показват, че у пациенти, страдащи от дългогодишна хронична умора след вирусна инфекция на Епщайн-Бар, активността на ензима делта 6 дезатураза е доста намалена. Това от своя страна стеснява тръбопровода, осигуряващ производството на добри айказаноиди.

Напълно е възможно хроничната умора да е прос­то резултат на слабо производство на ГЛК. (Ще пого­воря за това в следващата глава.) Възможно е също та­ка всички вирусни инфекции - от обикновената настин­ка до HIV - да дават едно и също отражение върху об­разуването на ГЛК, но в различна степен, в зависимост от степента на зловредност на вируса. Но ако ви на­падне някакъв вирус, осигуряването на адекватни ко­личества ГЛК във вашите клетки, може да ви помогне да се преборите с него.

Стресът също се отразява върху образуването на ГЛК. В едно ставащо все по-сложно общество, той е наш постоянен спътник. И ни оказва силно влияние, както в емоционално отношение, така и във физическо. Тялото отговаря на стреса с увеличено производство на адреналин и кортизол. Увеличеният адреналин по­вишава активността на ензима, който изгражда ГЛК и тя на свой ред намалява продукцията на добри айка­заноиди. Кортизолът увеличава инсулина и следовател­но води до свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Следователно стресът върши невероятно усилена ра­бота, за да ни изведе от Зоната.

От главните фактори, които оказват влияние вър­ху създаването на ГЛК (начин на хранене, вирусни ин­фекции и стрес), най-добре можете да контролирате на­чина на хранене. Можете да измените безпроблемно всеки един от трите диетични фактора, за които спо­менах току-що, за да не намалите броя на метаболичните фабрики, произвеждащи ГЛК. Не е трудно да на­малите и без това прекалено големите количества въг­лехидрати, които консумирате, както и да ограничите приема на много АЛК или трансмастни киселини. Мо­жете да постигнете и трите, като следвате моята диета.

Накратко: поддържането на адекватни нива на ГЛК е изключително важно за постигане на оптимално здра­ве. Най-добрият начин да си осигурите тези адекватни нива на ГЛК е като внимавате какви мазнини консуми­рате и следвате моята диета.

Осигуряването на достатъчно количество ГЛК в тръбопровода за активирани мастни киселини е само първата стъпка от пътуването към Зоната. За да изпъл­ни докрай ролята си в производството на айказаноиди, ГЛК трябва Да бъде преобразувана в друга мастна ки­селина, наречена дихомо гама линоленова киселина (ДГЛК). Това е сравнително бърз процес. Ако в тялото си имате адекватни количества от ГЛК, следващата част от пътуването към Зоната ви е гарантирана. От друга страна, ако нивата на ГЛК са ниски, преминава­нето на ГЛК в ДГЛК ще бъде възпрепятствано, а с то­ва и вероятността да достигнете Зоната.

Производството на добри и лоши айказаноиди за­почва наистина едва с ДГЛК. В този момент потокът от айказаноиди се разделя на две. В единия поток ДГЛК се превръща в изграждащ материал за добри айказа­ноиди като PGE,. В другия - ДГЛК, преобразуван от друг ензим - наречен делта 5 дезатураза - се превръ­ща в друга активирана мастна киселина: арахидонова киселина.

Всъщност делта 5 дезатураза действа като клапа в напоителен обект, като насочва потока от активираните незаменими мастни киселини. Тя оставя част от ДГЛК да бъдат превърнати в добри айказаноиди, а друга част от тях отклонява, за да бъдат преобразувани в арахи­донова киселина, която на свой ред задейства произ­водството на лоши айказаноиди. (Това е показано на фиг. 12-3.)



Фигура 12-3

Излишъкът от арахидонова киселина е най-лошият би­ологичен кошмар. Това е градивният материал за ло­шите айказаноиди, в това число и на тромбоксан А, (който причинява струпването на тромбоцити), на PGE (който възбужда болката и потиска имунната сис­тема) и левкотриените (свързани с алергиите и кожни­те заболявания). Арахидоновата киселина е толкова мощна и опасна, че когато се инжектира на зайци, те умират до три минути.

Равновесието на ДГЛК и арахидонова киселина във всяка клетка на тялото определя дали ще се създадат добри или лоши айказаноиди или няма да се създаде нищо, когато клетката бъде стимулирана от външна­та среда. Равновесието между ДГЛК и арахидоновата киселина е основата на Зоната и се контролира изцяло от активността на един ензим - делта 5 дезатураза.

Колкото е по-активен този ензим, толкова повече нараства вероятността да бъде произвеждана повече арахидонова киселина. А колкото е по-пасивен, толкова е по-голяма продукцията на ДГЛК. Очевидно всички бихме желали тялото ни да произвежда повече ДГЛК и по-малко арахидонова киселина, така че да бъдат съз­давани повече добри и по-малко - лоши айказаноиди.

Кое контролира активността на делта 5 дезатураза? Хормони и по-точно - инсулинът и глюкагонът. Делта 5 дезатураза се активира от инсулина и се възпира от глюкагона. И така, на молекулярно ниво именно дина­мичното равновесие между инсулина и глюкагона (кон­тролирано посредством спазването на моята диета) ще ви позволи да регулирате ензимната клапа и то с лазероподобна точност, каквато никое лекарство не би мог­ло да постигне. Тази точност ще ви позволи да управ­лявате градивните блокове на добрите и лошите айка­заноиди.

Линолеовата киселина, ГЛК, АЛК, ДГЛК, арахидо­новата киселина и ензимите делта дезатураза: дълъг е списъкът на жизненоважните играчи в сложната метаболична игра, която регулира айказаноидите. Но по­чакайте, все още не сме добавили една изключително важна съставка към този коктейл. Това е друга незаме­нима мастна киселина, наречена айказапентенова ки­селина (АПК), член на мастните киселини от семейство Омега 3. Подобно на всички тях, АПК контролира основните ензими, които пък въздействат върху пото­ка от незаменимите киселини от семейство Омега 6, ко­гато се придвижват към крайната си цел - айказаноидите.

АПК е строителният материал на молекулярно ни­во за определени типове айказаноиди, които не вършат кой знае какво нито в положителна, нито в отрицател­на насока. Защо тогава е толкова важна АПК? Защото възпрепятства дейността на ензима делта 5 дезатураза, който изгражда арахидоновата киселина. Изводът? Консумирането на адекватни количества АПК е друга част от хранителната стратегия, за да подпомагаме обуздаването на свръхпроизводството на лоши айка­заноиди.

Откъде можем да се снабдим с АПК? От някои риби. Най-богатата (а според мен - и най-вкусната) е сьомгата. Други добри източници са сардината и ску­мрията. Нейното количество в рибите с по-малко съ­държание на мазнини, като треската например, е поч­ти символично.

Колко риба би трябвало да се консумира? Едно из­следване от 1985 година, публикувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин" посочва, че 200 мг АПК сед­мично е достатъчно, за да се намали значително рис­кът от инфаркт. Това е равно на едно основно хранене със сьомга или три - с риба тон седмично.

Защо разказвам всички тези подробности за метаболизма на мастните киселини Омега 6? Защото пър­воначално мислех, че мога да достигна Зоната единс­твено посредством активирани незаменими мастни киселини. През 1982 година мислех, че ако ГЛК и АПК са толкова важни за производството на добри айка­заноиди, защо просто да не си ги добавяме към храна­та и да забравим всички грижи около контролирането на макроелементите? Надявах се, че ако успея да оси­гуря необходимите пропорции от ГЛК и АПК в една капсула, ще мога да контролирам равновесието меж­ду добри и лоши айказаноиди.

Верен на „фармацевтичното" си минало, вярвах, че ще открия вълшебното биле. Ако успеех да разработя подходящо магическо хапче, съдържащо ГЛК (за да за­пълва тръбопровода на активираните незаменими мас­тни киселини) и АПК (за да възпира дейността на ен­зима делта 5 дезатураза), хората ще могат да си ядат каквото искат, след това да изпият няколко от въпрос­ните капсулки и да се озоват в Зоната. За съжаление, в живота нещата рядко стават толкова просто, а в Зоната - никога.

В началото предполагах, че всичко зависи от изо­лирането на достатъчно ГЛК и АПК и определяне на правилните съотношения, необходими за контролира­не на равновесието между добрите и лошите айказа­ноиди. Очевидно в морето има достатъчно риба, за да ни осигури АПК, но при суровото рибено масло същес­твува един проблем: то има тенденция да се замърся­ва с тежки метали и с PCBs.

От тежките метали можем да се отървем посредс­твом прост процес на рафиниране, но PCBs са нещо по-различно. Единственият начин да ги отстраним от ри­беното масло е с помощта на сложен химичен процес, известен като молекулярна дестилация. Този процес ве­че съществуваше, а изолирането на АПК за нуждите на човека, макар и скъпо, беше напълно осъществимо. Така че едната половина от уравнението бе решена, по­не така си мислех.

ГЛК обаче се оказа нещо съвсем друго. Неговите източници на нашата планета са съвсем малко и най-добрият от тях - майчиното мляко, се намира в оскъд­ни количества. Единствената друга храна, която го съ­държа, е овесеното брашно, но затова пък количест­вото ГЛК в него е изключително малко, на практика нищожно.

Ако някога имах късмет да открия достатъчно бо­гат източник на ГЛК, то това трябваше да бъде някакво растение, което да може да се отглежда в индустри­ални количества. И така с брат ми Дъг се затворихме в библиотеката, за да издирваме богатите на ГЛК семена. Оказа се, че от 250 000 известни семена само около 250 съдържат изобщо тази киселина и само пет - в срав­нително по-значими количества. А от тези пет само ед­но би могло да претендира евентуално да стане осно­вата за широко производство. Това бе поречът. (Може би никога не сте чували за пореча? Аз също не бях чувал. Той обаче се споменава в литературата от XII век, а днес се използва предимно като декоративна рас­тителност в английските градини.)

Е, той не е кой знае колко, но поне в него има зало­жен потенциал. При друг от потенциалните източни­ци на ГЛК, олиото от касис, съществува проблем, кой­то ограничава възможността за комерсиалната му упо­треба. (В него се съдържа прекалено много АЛК.)

И така, през 1983 година с Дъг се приготвихме да завладеем пазара за пореч. Горе-долу по същото вре­ме братята Хънт пък опитваха да завладеят пазара на сребро. Те се провалиха, но затова пък братя Сиърс успяха, поне що се отнася до пореча. Честно казано, не беше кой знае колко трудно, тъй като по-голямото количество семена от пореч, които се предлагат из це­лия свят, могат да се поберат на задната седалка на лек автомобил.

Е, и така се оказахме собственици на почти всички семена от пореч на Земята. Следващата стъпка бе да се научим как да го отглеждаме. Оказа се, че това рас­тение се развива добре само на две места: в по-ниски­те долини на Нова Зеландия и в по-високите равнини на Саскачеван, Канада. (Това е така, защото ГЛК се съз­дава от растенията като реакция на ниските темпера­тури - то може да бъде наречено „ботанически анти­фриз"). Тъй като Саскачеван е по-близо, ние се пре­селихме там за година и половина, за да научим как да развъждаме пореч в индустриални количества и да изолираме мазнината от семената, за да може да се кон­сумира от хората.

През 1985 година бяхме готови да внесем за първи път в Съединените щати поречово олио. Аз обаче знаех, че осигуряването на ГЛК в храната нямаше да доведе до желаните резултати, ако същевременно не се при­емат и нужните количества АПК.

Въпросът бе, колко АПК беше нужна за определе­но количество ГЛК? Двамата с Дъг започнахме да из­ползваме самите себе си като опитни свинчета, за да открием нужните пропорции от тези две съставки, спо­собни да ни отведат в Зоната. И, разбира се, при по­ложение, че биохимичните процеси в телата на всички останали жители на света протичаха по съвсем същия начин.

Сега вече мислех, че съм на пътя към славата и богатството, тъй като съм разработил първото прак­тическо диетично приложение на Нобеловата награда за медицина от 1982 година. Ентусиазмът ни обаче на­бързо бе охладен от работата ни с елитни спортисти и със страдащи от сърдечносъдови заболявания хора. Накратко, аз осъзнах, че не получаваме резултатите, ко­ито трябва да се очакват благодарение на употребата на тези съставки. В някои случаи постигнатото бе впе­чатляващо. Друг път комбинацията от АПК и ГЛК пър­воначално даваше страхотни резултати, след което настъпваше спад. А понякога не се случваше изобщо нищо.

В началото опитах да разреша този проблем като сменях непрекъснато съотношението между ГЛК и АПК за всеки отделен човек. Това подобри донякъде резултатите. Стана обаче ясно, че пребиваването в Зо­ната не може да се осигури единствено чрез набавяне­то на активирани незаменими мастни киселини, тъй ка­то това изискваше постоянно напасване на съотноше­нието между ГЛК и АПК за всеки един. По този начин животът в Зоната благодарение само на активирани не­заменими мастни киселини вече не беше наука, а се превръщаше в истинско изкуство. Очевидно пропусках нещо от мозайката, но какво бе то? Един от ключове­те към загадката бяха различията между мъже и жени. Забелязах, че се налагаше да променям пропорциите между ГЛК и АПК в много по-голяма степен за жените, отколкото за мъжете. Това ме накара да се заровя от­ново в библиотеката в търсене на отговора.

Той лежеше добре скрит в някакви неизвестни спи­сания. Затова пък беше сравнително, семпъл: ензимът делта 5 дезатураза се намира под силен хормонален контрол. И макар АПК да оказва известно въздейст­вие върху активността на въпросния ензим, истинско­то влияние може да се постигне само чрез контрола върху хормоналното равновесие. И за кои хормони според вас ставаше дума? За инсулина и глюкагона, разбира се.

Най-после започнах да проумявам защо жените се нуждаеха в по-голяма степен от непрестанно пренагласяне на съотношението между АПК и ГЛК, за да ос­танат в Зоната. Представителките на нежния пол по принцип консумират по-малко протеини от мъжете, просто защото повечето от тях се придържат почти непрекъснато към богат на въглехидрати и беден на мазнини начин на хранене. В резултат на това приема­ната ГЛК непрекъснато се преобразува в арахидонова киселина, тъй като активиращият ефект на инсулина надмогва потискащия ефект на АПК.

Така за жените съотношението ДГЛК - арахидоно­ва киселина в началото се увеличава в полза на първата, но след това след това надмощие взема арахидонова-та киселина, тъй като с времето нейното количество се увеличава. Това се оказва особено вярно при консу­мирането на храна с високо съдържание на въглехи­драти. Именно поради това жените се нуждаеха от все по-малко и по-малко ГЛК и от все повече АПК, за да останат в Зоната.

Тогава осъзнах, че за да останем постоянно в Зо­ната е много по-важно да контролираме съотношението инсулин- глюкагон, отколкото да добавяме към хра­ната си активирани незаменими мастни киселини. За­това насочих вниманието си към установяване на нуж­ните пропорции между протеини и въглехидрати като главния портал към Зоната. Така достигнах до изненад­ващо откритие, което бе еднакво и за двата пола. Кол­кото по-близо се придържа човек към идеалното съ­отношение между тези два макроелемента, а именно - 0,75, толкова повече се увеличаваше активността на ензим делта 6 дезатураза.

Спазването на моята диета предотвратява нормал­ното намаляване на активността на този ензим вслед­ствие на възрастта. А щом активността на делта 6 де­затураза се увеличи, нуждата от внасяне на допълни­телни количества от ГЛК намалява значително, тъй ка­то тялото вече произвежда напълно достатъчно от нея, за да запълни тръбопровода за активираните незаме­ними мастни киселини.

И така, след като през 1983 година изкупих цялото количество семе от пореч, предлагано на световния пазар, сега стигнах до извода, че онзи, който следва мо­ята диета, се нуждае само от три до пет купички овесе­на каша седмично. Тъй като спазването на този начин на хранене увеличава естественото производство на ГЛК, не е необходимо да се приемат по-големи от спо­менатото количество и то главно като хранителна за­страховка. С това се срутиха въздушните ми замъци за хиляди акри с пореч, достатъчни да осигурят нуждите От ГЛК на цялото човечество.

Поне времето, прекарано в Канада се оказа инте­ресно, макар и безплодно.

Разказах тази история само, за да ви напомня: ни­кога не поставяйте витамините и минералите преди ос­новните хранителни съставки. Контролът върху дей­ността на ензим делта 5 дезатураза (който всъщност е ключът към Зоната) се осъществява най-добре не чрез Приемането на допълнителни количества незаменими мастни киселини, а посредством спазването на моята диета.

Пиенето на витамини, минерали и АПК обаче мо­гат да гарантират в още по-голяма степен и да увели­чат успеха ни. Какъв е най-подходящият начин да при­емаме АПК? Консумирайте риба като сьомга напри­мер. Ако тя не ви допада, опитайте с риба-меч или ри­ба-тон, които обаче имат по-ниско съдържание на АПК. Хората, които не обичат никаква риба, могат да приемат капсули с рибено масло, но избирайте онези, които са били подложени на молекулярна дестилация, за да бъдат освободени от попадналите в тях вредни съставки (като PCBs например).

Ако желаете да сте сигурни, че консумирате адек­ватни количества ГЛК (които за повечето здрави хора са 1-2 мг дневно), яжте варена (но не инстантна) ове­сена каша три до пет пъти седмично. А ако приемате осигуряващи ви ГЛК добавки, винаги прибавяйте по­не петдесет до сто пъти повече АПК - това е пропор­цията между ГЛК и АПК, която ни позволява да живе­ем в Зоната.

Но запомнете: най-доброто количество добавки е винаги най-малкото, а най-добрият източник на акти­вирани незаменими мастни киселини е и винаги ще бъ­де храната.


ПОЛЗАТА ОТ ПОДДЪРЖАНЕ НА БЛАГОТВОРНО РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ДГЛК И АРАХИДОНОВАТА КИСЕЛИНА
Ако успеете да поддържате благоприятното равнове­сие между ДГЛК и арахидоновата киселина, на каква биологична отплата можете да се надявате? Тъй като повечето лекарства, (като аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, и кортикостероиди) използвани за лечението на хронични заболявания, съсипват равновесието между айказаноидите, повсеместно се смята, че всички айказаноиди са лоши. Добрите айказаноиди обаче, производни на ДГЛК, са не по-малко мощни от лошите. От арахидоновата киселина се получава един добър айказаноид, PGI2, известен също като „простациклин"*.

За да разберем колко са важни добрите айказано­иди на молекулярно ниво, нека погледнем по-отблизо един от най-познатите добри айказаноиди, които се по­лучават от ДГЛК - простагландин Е, или PGE1, и не­говият ефект върху тялото. Първо, той е от изключи­телна важност за сърдечносъдовата система. Потиска струпването и слепването на тромбоцитите и по този начин намалява опасността от образуване на съсирени. Има съдоразширяващ ефект и така осигурява нужния приток на .кръв към и от сърцето и се бори с атеро­склерозата. (Интересен факт е, че именно поради спо­собността си да увеличават притока на кръв, инжекти­рането на PGE1, е един от най-успешните начини за ле­чение на импотентност.) Той спомага също така за на­маляване производството на холестерин в черния дроб.

PGE, оказва мощен ефект върху имунната система. Той контролира отделянето на лимфокини - естестве­ни вещества, подтикващи към действие имунната сис­тема. Намалява разпространението на имунните клет­ки, които понякога „преиграват" и започват да атаку­ват други клетки от тялото. (Точно това става и при автоимунните заболявания като ревматичен артрит нап­ример.) Потиска отделянето на хистамин и по този на­чин слага спирачки на широк кръг алергични реакции; намалява болката. PGE, помага също така в борбата с възпаленията.

В ендокринната система PGE1 стимулира производ­ството и отделянето на жизненоважни хормони от хи­пофизата, щитовидната и надбъбречните жлези, в то­ва число и на хормона на растежа. Контролира невротрансмитерите, които действат като химически пра­теници на нервната система. Като увеличава продук­цията и отделянето на тези посланици, PGE1 може да намали нуждата от сън и да облекчи депресията. Освен това потиска силно отделянето на инсулин от панкре­аса и по този начин подпомага оставането ни в Зоната.

В стомаха PGE1 потиска отделянето на киселини; ако този процес остане неконтролируем, се стига до развитие на стомашна язва. В дихателната система оказва отпускащо-успокояващо действие върху брон­хите и спомага за намаляване интензивността на аст­матичните пристъпи.

Мисля, че ще се съгласите с мен: списъкът от бла­готворното въздействие само на едно вещество е на­истина изключително дълъг. А като имаме предвид, че PGE1 е само един от множеството добри айказаноиди, ще добиете представа доколко вездесъщо може да бъ­де въздействието им върху тялото и колко са важни за поддържане гладкото функциониране на тази сложна машина.

ПОДРЕЖДАНЕТО НА КОЛОДАТА

А сега нека обобщим казаното дотук. За да достигнете Зоната и да се наслаждавате на положителния ефект, който оказва тя както върху нашето здраве, така и върху цялостното ни добро състояние и самочувствие, ще трябва да подредите колодата от айказаноиди в своя полза. Искате да бъдете сигурни, че клетките ви про­извеждат повече добри и по-малко - лоши айказано­иди. Как става това? Като наклоните везните на съотношението между ДГЛК и арахидонова киселина във ваша полза.

Както вече казах, най-сигурният начин да бъде пос­тигнато това, е поддържането на нужното равновесие между постоянните ни хормонални спътници - инсу­лина и глюкагона. Прекалено многото инсулин увели­чава активността на ензим делта 5 дезатураза, който от своя страна увеличава производството на арахидо­нова киселина и лоши айказаноиди.

Глюкагонът от своя страна намалява дейността на делта 5 дезатураза. Това означава, че в клетъчната мем­брана се натрупва все повече и повече ДГЛК и в също­то време продукцията на арахидонова киселина нама­лява.

Мислете за всичко това като за вид биологична лотария. ДГЛК и арахидоновата киселина са билетите и те се теглят всяка минута. Колкото повече билети ДГЛК и по-малко - арахидонова киселина имате във всяка клетка, толкова по-голяма вероятност имате да спечелите голямата награда - благоприятното равно­весие между айказаноидите, които осигуряват оптимал­но здраве и максимално добри постижения във всичко, което вършим.

Но не забравяйте: дори когато сте спечелили айказаноидната лотария, ще изразходите всичките си „пе­чалби" само за четири до шест часа. След този период идва наред поредната лотария - вашето следващо хра­нене. Казах го и преди, но си заслужава да го повторя: в хормонално отношение зависите от последното и от следващото си хранене.

Контролирането на съдържанието на макроелементи във всяко хранене зависи от вас, ако желаете да живеете в Зоната.

http://obuch.info/zonata-d-r-bari-sirs-anons.html?page=13