ИМЕНАТА НА ЕНКИ

http://images.myshared.ru/4/318333/slide_10.jpg

Избиване на първичния млечен океан БЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили - МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу - първичният океан и Тиамат - първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар.


От тях възникнал Ан (Ану) - богът на небето. АДАД

(ИШКУР)ЯХВЕ - могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ)БРАХМА - шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.

От втория син на Брахма - Атри се родил Дхарма, който станал бог на справедливостта. Ангирас положил началото на рода-мъдреци Ангираси. Но не само шест били синовете на Брахма. Седмият му син Дакша се появил от палеца на десния му крак. А от палеца на левия крак се родила първата му дъщеря, която станала жена на Дакша. Тя родила 50 дъщери. Тринадесет от тях, Дакша дал за жени на Кашияпа, а 27 - на бога на Луната, които се превърнали в 27 съзвездия. Останалите десет дъщери станали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да станат жени на богове и велики мъдреци. Най-голямата дъщеря на Дакша - Дити, която била съпруга на Кашияпа, станала майка на страшните демони. Втората дъщеря на Дакша - Дану родила могъщите исполини, а третата - Адити родила дванадесет синове - велики богове. Митът за създаването на Сарасвати според Брахма Пурана:
В зората на творението, измъчван от самота, Брахма се разделил на две и от тялото му излязла жена. Той я нарекъл Савитри - „дъщеря на слънцето”. Като я погледнал, Брахма занемял от възторг и не можел да откъсне очи от нея. Притеснена от погледа му, Савитри се преместила вдясно. Но Брахма не желаел да отклони погледа си от нея и на раменете му изникнала още една глава – вдясно. Савитри отишла на ляво, ала вляво израснала друга глава на Брахма. Когато се скрила зад гърба му, израснала и четвъртата му глава, която гледала назад. Полетяла в небесата – изникнала петата глава, която гледала нагоре. Брахма взел Савитри за жена. Първа от родените богини, Савитри дава началото на науките и изкуствата. Покровителка на мъдрите и благочестивите тя дарява с потомство и интелект.Божествената съпруга на Брахма богинята на знанието и музиката е наричана още Брахми или Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, реч. Брахма твори (както и другите богове) чрез детеродство, като взима в обятията си Вач-Сарасвати, която е и негова дъщеря, но боговете могат да правят онова, което на смъртните не е позволено. Те имат свои закони. В по-късната литература Брахма се превръща в нарочен творец; той създал боговете, Сома (луната), Суря (слънцето) и ги поставил на небето. Създал Агни (огъня), Ваю (вятъра), и Варуна (водата). Поставил Хиранягарбха, Златното семе, във водата, където то покълнало и станало самият Брахма вече в сътворена форма.
Друга легенда разказва, че Сарасвати бликва от челото на своя баща Брахма, точно както и древногръцката богиня Атина се ражда от главата на баща си Зевс. Сарасвати е толкова пленителна, че Брахма иска тя винаги да е пред очите му и затова си създава четири глави. Брахма създава и четирите велики Веди чрез ума на Сарасвати. Подобно на всички богини, Сарасвати е описвана като много независима и неподчиняваща се на мъжките богове. Притежава страховит характер, лесно я предизвикват и е доста избухлива. Поради това че закъснява за изключително важно огнено приношение, което трябва да извърши заедно с Брхама, той я изгонва и тя заживява във вечно самоналожено изгнание. 

             

АНУННАКИ - шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни Думузи - богове на плодородието.




АШУР (АСУРИ) - асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ - шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

Върховният бог ЕаЕА - шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

           

ЕНКИ(ВИШНУ) - бог на мъдростта - шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ(ШИВА) - шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на боговете, управник на земята. Измислил мотиката и "всичко полезно", сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ(КАЛИ ,ДУРГА) - шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.
КАЛИ в индуистката митология е богиня на смъртта и разрушението, съпруга на бог Шива. Името Кали означава "сила на Кала или времето", която прави всичко преходно. Въпреки нейните негативни краски, тя не е точно богиня на смъртта, а по-скоро на Времето и Промяната. Наричана е "Черната" или "Тъмната" богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ пренасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно. Небесния бог Dyaus (известен още като Брахма) и богинята на земята Притхви също са разпознаваеми. Заедно с тях в Индия дойде и богинята на словото и мъдрост Вачх (Вач) – Богинята Логос, богинята – Слово, -Nisaba. По-късно след Брама дойде там и Еней с богинята на мъдростта, знанието и изцелението Сарасвати(ГАЯТАРИ).
ИНАНА(Адити) - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната.ИНАННА - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар - също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Инанна - съпругата на Думузи и сестра на Ерешкигал Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

Ищар - акадска богиня на любовта и войната,
съответстваща на шумерската Инанна също Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ - шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.

НАММУ(ДЕВАМАТРИ) - шумерска богиня-прародителка, "майка", създала небето и земята, "майка", дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
Devamatri, майката на всички богове. От нейната космическа утроба са се появили всички небесни обекти. Тя е Небесната Дева, майка на всчико съществуащо. 

НАНН (НАННА, СИН)(Луния-бог Sin беше Soma (Soma-късно става известен като свещено питие). - шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ)(Притхви) - шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества - по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки. МАРДУК - унищожителят на чудовищния змей Тиамат.МАРДУК - вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат - въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата - земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека. Мардук убива дракона ТиаматТИАМАТ - акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук - главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА - шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ - шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта - подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш. Всички богове водят своя произход от драконска,
(змейска, или змийска) фамилия. Изследователите
считат, че змията се появява като символ и образ на
реката Нил, тъй като от птичи поглед тя наподобява
змия или змей. Тази област е принадлежала на Енки,
поради което те свързват произхода на това фамилно
име с него. Но такъв подход не обяснява защо неговият
баща АН, неговият брат ЕНЛИЛ и сестрите му
ДАМКИНА, НИНЛИЛ и НИНМАХ са от същата фамилия.

Един от празниците, които българите посвещават
на бога на небето АН е Андрей. АН-ДРЕЙ е
равнозначно на НЕБЕ-ДРАКОН. Тук драконът, или
неговите синоними змей, змия, хала, кала, дилом, сил,
силан и т.н. се явяват равнозначни на небе
(пространство). Следователно АНДРЕЙ=АН-
ДРЕЙ=НЕБЕ-ДРАКОН=НЕБЕ-НЕБЕ. Това обяснение
се подкрепя от факта, че змията е символ на
пространството. Например при маите КХАН означава
змия, вода, числото 4, но и кан (хан, цар), както при
българите. В българския календар водата е символ на
пространството. А числото 4 изброява четирите
измерения на пространството – дължина, ширина,
височина и време. Но кхан и кан също са директно
свързани с небето, защото съдържат неговото
наименование АН. Така кръгът се затваря и остава
единственото обяснение, че змейската фамилия на
„боговете” наричани анунаки отговаря на факта, че те са дошли от небето. Не е случайност, че символът на
планетата Сатурн е змия. Със своите пръстени Сатурн
силно наподобява нашата Галактика и в този смисъл
планетата е символ на пространството. Този факт е
отбелязан чрез змията.
(Не трябва да игнорираме и една друга хипотеза.
Възможно е анунаките да са гущероподобни разумни
същества.)
Както при другите богове, така и при Енки се наблюдава наличие на много имена. Това разнообразие е плод на неговата многообразна дейност сред хората.
В зависимост от конкретния случай или дейност хората
го наричат с различни имена. Ще си позволим да
посочим само някои от тях:


Енки в Тората се нарича Nahash, което в превод означава този, който знае тайната, секрета или още змей, змия. В индианските епоси също има такъв бог - Кетцалкоатъл - върховният бог на ацтеките, чието име в превод значи Пернатия Змей. А емблемата на култа към Енки били две преплетени змии и този символ, всъщност, представлява точен модел на структурата на ДНК, който Енки постигнал в резултатите си при своите генетични експерименти. 

https://www.istor-konf-varna.com/

Кадуцеят на Хермес, българската сурвакница и онова, което държи в дясната си ръка Архангел Гавраил е същото:

1. ЕНКИ – това е първично шумерски име, означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В молебените за дъжд бабите нареждат „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Историческите извори сочат, че Озирис е богът, който научил траките да правят вино. Но връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
Ж.ЧОРБАДЖИЯ – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.
Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки използвал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. Във финските легенди има един главен персонаж - Богинята-Майка с името Илматар, за която също се разказва, че е имала дълга и мъчителна бременност. Алма на испански е Душа. Суфиксът -тар обозначава женски дух. Тя е наречена в епоса още богинята-творец Каве - дъщеря на вятъра и създателката на водите, алюзия на гностическата София.

https://www.bbss1.com/?p=3070

 

 Сред известните богове освен водните нефилими, към които принадлежат Tiamat, Апсу, King, Дагон, деца Ana и Tiamat: Енки и неговата сестра близначка, Ерешкигал Ningikugoy и други земноводни оцелял след Потопа имаме и земни нефилими: Ан, Нинхарсаг деца Ана и Нинхарсаг: Енлил, Ishara, Nisaba, Bau, и син на Енки и Ninhursag - Мардук и дъщеря Nisaba Nanayya Енки и по-късно става съпруга на Marduk. 

От Дионис (Нимрод) Ариадна е родила четири сина. Това са същите синове, родени Demonica (Nanaya) от Ares (Нимрод). 

           

Анунагите - Мит или реалност

          

Когато анунагите са дошли на Земята по време на ледниковия период, най-вероятно са заварили типа хора, които ние днес наричаме неандерталци. И до днес твърде краткият преход от приматите към човека, т.е. към хомо сапиенс, създава главоболия на учените. Преходът, който в професионалните кръгове се нарича ,,missing link" (липсващото звено), днес остава необяснен.

Анунаките имали проблеми помежду си и потърсили решение. Това бил примитивният съвременник, който заварили в района. В какво се е превърнал той, разбираме ясно от подробните сведения върху шумерските плочки, които ни казват кое е свързващото звено между хомо еректус и хомо сапиенс. Според тях първият ,,човек-работник" (Адам) бил създаден изкуствено от боговете анунаки. Била извършена генетична манипулация, която предизвикала огромно ускорение в развитието на човешката раса. Енки (ЕА) е този, който според древните текстове е дал идеята, след което било взето решението да бъде създаден един ,,Адамо".

Кой е Енки, създателят на хомо сапиенс?

Вероятно Енки е бил синът на царя на тези извънземни. Името ,,EN.KI" означава ,,Господар или княз на света". Според древните шумерски текстове името му обаче не се оказало особено сполучливо, защото след безкрайни съперничества и интриги - от които владетелите на тази извънземна цивилизация, както изглежда, винаги са се възползвали - той загубил властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.

     

Синовете на Ной:
Според библейската сказка, расите се формират от 3-те сина на Ной, като централно място ще заема Сем(евреи и араби- сивите хибриди), който е духовен наставник на Яфет(бялата раса) и командир на Хам(черния разсад). Бит. 9:27

Според Стария завет, бялата раса ще се бъде наставлявана от сивите хибриди, като ще се смеси с тях чрез Аврам(потомък на Сем) и ще стане "Авраам"("баща на множество народи"). Бит. 17:5
Според Новия завет, "християнин" значи "ДУХОВЕН аврамит(семит)". Галатяни 3:29
           

Братята Енки и Енлил не са богове, в материалният свят няма богове. Енки под името Луцифер - имал лош имидж в пресата като "дявол", тъй като ядосвал брат си Енлил / Яхве / Amon -явно притежател на по-голям рекламен бюджет.

Следите на Авраамовите религии - Част 2

         

Евреин - посетител от чужда земя, от еврейския глагол "Ейвъри" - "да премине през" (Енциклопедия на архимандрит Никифор 1891). Но все пак съвсем наскоро нашите предци, използвали дума "planetos" (скитащи звезди) и на планетата, наречена Земя, т.е. евреите в съвременния език идваt от друга планета или луна - нибиру (чужденци). 

             

Евреите са едни от племената на хуманоидните сиви и са произведени от анунагите чрез генно иненерство на бойният кораб -Луна(Нибиру).

              

Когато боговете пристигнали решили да събират ресурси за планетата си - особено някои видове метали. Създават човека, за да работи в мините. Постепенно го усъвършенстват, създават строй на управление, цивилизоват творенията си и в крайна сметка ги поставят да се грижат за Земята, с обещанието да се завърнат...)

              

Техните свещените книги и казват, че те са хората, с божествената душа, а останалите нечовеци, по-лоши от животни, които не могат да направят нищо ( освен да служат на техните заповеди ). 

Учените според ДНК генеалогията твърдят, че Авраам е най-младият клон - IT 3000 година, за разлика от арийските, които според учените са от продължение на повече от 10 000

            

Символът на евреите е триъгълник в кръг. 

Хидросферата, атмосфера, подкрепено от логиката на "Таня", като и клиповете трябва да бъдат унищожени. Милиони еврейската искри, щели да бъдат обединени в своите оригинални 600,000. По този начин, 600 000 души на евреи ще кръжат над пустинята (или ефирната) Земя - това е апотеоз на истории от "Тане"! Земята, странно, не се счита за Shneur Zalman-примес, и следователно запазва своето съществуване, или ще се превърне в етерното тяло. 

Защо не Армагедон.                   

Ето защо бързат и унищожават тенденциозно нашата природа, целият живот на планетата Земя. Вместо изграждане на вятърна, водна, геотермална енергия, слънчева енергия и други електроцентрали, изгаряне на милиони тона нефт, въглища и природен газ и производство на плутоний.

БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕ ТИЕ

БОРБИТЕ НА БОГОВЕТЕ ЗА ВЛАСТ И КОНТРОЛ

         

ДНК на боговете

Крис Х. Харди

Откъс

Каква информация, какви факти ми позволяват да изкажа твърдението, че анунаките са човешки вид, пристигнал от друга планета? Това е един от най-важните въпроси, чийто отговор ще открием постепенно на страниците на тази книга. За момента нека потърсим в древните глинени таблички податки, които да ни разкрият психологическия профил на анунаките.


ИСТИНСКАТА ПРИРОДА НА БОГОВЕТЕ

Вече знаем, че имената на римските богове са най-обикновен превод на латински на имената от гръцкия пантеон. Така например древногръцкият баща на боговете Зевс се е превърнал в римския Юпитер, съпругата му Хера е станала Юнона, а Посейдон – Нептун. Много преди това обаче шумерското божество Нингишзида се е превърнало в египетското Тот, от него пък се появил гръцкият Хермес, а от Хермес – римският Меркурий.

По такъв начин изначалните богове получили нови, различни имена в различните културни и лингвистични области. Знаем, че най-великите философи и мислители на гръцката античност са черпели знания от Египет, което го прави люлка на западните и близкоизточните свещени традиции. Връзката Тот-Хермес-Меркурий е известна от векове. Хермес е бил първият мислител, който записал научните познания на своята епоха и Сичин го идентифицира по недвусмислен начин с шумерския Нингишзида. Нингишзида бил вторият син на Енки (след Мардук) и шумерският му символ, досущ като този на Енки – Господарят (Ен) на Земята (Ки), – се състои от две преплетени змии. Понякога двете змии са вплели телата си по начин, който образува цифрата осем, а друг път съставят шест кръга или обръча. Нещо повече, Нингишзида е изобразяван не само със змия, но и с анкх (най-свещения символ на Древен Египет) – кръст, увенчан с капковиден овал. Ето какво пише Сичин във „Войните на боговете и хората“ (с. 181) за Нингишзида/Тот/Хермес:

„Как наричали египтяните този син на Енки/Пта? Техният „бог на въжето, който измерва Земята“, бил Тот – той бил (както научаваме от „Разкази за вълшебниците“) назначен за пазител на тайните на пирамидите в Гиза. Според Манетон Тот заменил Хор на египетския престол – това се случило към 8670 г. пр.Хр., точно след края на Втората пирамидна война“.

В Египет наричали боговете Нетеру, което означава „пазители“. Това определение характеризира много точно представителите на по-високоразвита цивилизация, които обаче не са „създали“ човечеството от нулата – както ние очакваме от нашите „създатели“. Строго погледнато, анунаките не са „създатели“ на човечеството – древните таблички използват думи от рода на „усъвършенстват“ и „оформят“, – което означава, че са осъществили оптимизация или „ъпгрейд“ на нашия основен комплект от геноми.

Когато небесният цар Ану дошъл на Земята със своя втори син и законен наследник Енлил, Енки получил командването над африканския континент и разработването на новите златни мини в Южна Африка. Самият Енлил станал главнокомандващ на Шумер и установил своята столица и жилище/храм в Нипур, първия център за управление на полетите на техните космически пътешествия. Сичин датира първото пристигане на Ану с Енлил осем нибируански години след кацането на Енки или 28 800 земни години след появата на Енки на Земята („Войните на боговете и хората“, с. 83).

Като велик учен и инженер Енки още с пристигането си на Земята построил диги и прокопал напоителни канали в обширния блатист район, където водите на Тигър и Ефрат се вливат в Персийския залив. Именно там създал първия си лагер, прераснал впоследствие в град Ериду. По-късно реализирал подобен мащабен проект и в Северен Египет, където цялото плато Гиза също било покрито с мочурища. След като отвоювал тези земи от водата, Египет бил наречен „издигната [от водите] земя“.

Според Сичин Енки всъщност бил бог Пта – първият владетел от Първата династия на боговете – и управлявал в продължение на 9000 години, след което бил наследен от първородния си син Ра-Мардук. Царуването на Пта-Енки започнало (според историческите сведения, оставени ни от Манетон) 17 870 години преди възкачването на престола на първия фараон от човешки произход Мен (гръцки Менес), който установил столицата си в Мемфис.

Това означава, че Египет, а и цяла Африка, са били лично владение на Енки и потомците му за много дълъг период от време. Владичеството му продължило до третото поколение анунаки, когато в най-южната част на континента била построена научна станция за наблюдения и проучвания на Антарктида. Ръководството й било поверено на Ерешкигал, внучка на Енлил, първоначално самостоятелно, а впоследствие в тандем със съпруга й Нергал (друг син на Енки).

На родната си планета Нибиру анунаките носели традиционно украшение за глава, символ на кралската кръв на Ану. То наподобявало два рога на бик или крава. Най-високопоставените богове си слагали два, три и дори четири чифта рога. Вероятно затова Нинмах, идентифицирана като богинята Хатор в Древен Египет, избрала за свой символ кравата. Ако обаче се вгледаме в символиката, скрита зад свещената крава в Индия, ще открием, че тя олицетворява Великата майка, която дарява живот, която храни и закриля. Това, разбира се, е възможно най-подходящият символ за Нинмах, която създала – или по-скоро усъвършенствала – човечеството, която се намесвала в острите конфликти и битките, разиграли се между войнолюбивите принцове на анунаките, за да им напомни, че животът и цивилизацията са плод на вековни грижи и са прекалено ценни, а те вече за унищожили твърде голяма част от тях. Вероятно е отправяла подобни призиви – или по-скоро анунаките са се вслушвали в думите й – едва когато разрухата, ширнала се пред погледите им, започнала да им действа отрезвяващо и казаното от Нинмах достигнало да умовете им.

Особено интересен за нас е въпросът дали анунаките са били човешки вид, роден на друга планета или свят, и каква част от тяхната ДНК сме получили по време на последното генетично усъвършенстване на Зиусудра/Ной. Тъй като искам да бъда пределно ясна, ще направя разграничение между видовете (човешки или не, за които можем да съдим по биологични и психологически податки) и произход или месторождение (човешки същества, родени на Нибиру или на Земята). Както ще видим, разполагаме със солидна основа (историческите данни, съдържащи се в глинените таблички от Месопотамия), върху която да стъпим и да стигнем до извода, че анунаките са били човешка раса, която притежавала всичко онова, което наричаме „човешки слабости“, с изключение на краткия живот. Нещо повече, на външен вид много наподобявали хората, но имали ясно разграничими (макар и неуточнени) разлики. Притежавали човешки тела и силна сексуалност, макар да изглеждали като „гиганти“ в сравнение със земните хора. Изпитвали човешки чувства и емоции (които трудно контролирали), поддържали семейни връзки от човешки тип (съпруги, наложници, извънбрачни любовници), имали благородническа каста и властови структури, изпълнявали специфични функции и живеели в градове. Били крайни индивидуалисти и се борели за власт, любов, богатства и последователи, като това важи с особена сила за властващата „царска“ фамилия.

Що се отнася до тяхната цивилизация, тя несъмнено била високотехнологична, тъй като овладели междупланетните полети далеч преди да потеглят някъде отвъд астероидния пояс и да кацнат на Земята. Те създали космическа станция на Марс (Лахму), а вероятно и на Луната, изградили и орбитална станция, проучили всички планети на нашата Слънчева система. Впоследствие Енки ще положи основите на астрономията на Земята – от разделението на небесната сфера на 360й до групирането на съзвездията в еклиптиката, все категории и понятия, които използваме и до днес. Анунаките се отличавали с високоразвита оръжейна индустрия, атомна мощ, високотехнологични нанокомпютри, почти мигновена междупланетна комуникация, много бързи летателни апарати – както за пътувания между планетите, така и за пътувания от един континент на друг.

Анунаките овладели тайните на генното инженерство и клонирането, на медицинските лъчи и енергийните полета, както и на енергийните лъчи, използвани за контрол и телекомуникация и навигация при космическите им полети. Научните им познания в областта на астрофизиката, геологията и климатологията били на невероятна висота, тъй като били в състояние съвсем точно да предскажат промените в планетарното равновесие и надвисналите катастрофи.

Не бива да пропускаме и тяхното дълголетие (почти безсмъртие), позволило им да натрупат огромни познания за миналото, подпомогнати от обичая им да водят точни исторически хроники. Със сигурност съхранявали информацията на компютърни носители, за което свидетелстват миниатюрни високотехнологични машини, наречени ме, които използвали, за да контролират технологична, научна и друга апаратура.



ДРЕВНАТА НИБИРУАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Ако искаме да разберем що за хора са били анунаките – например дали са притежавали човешки качества или психиката им е била напълно чуждоземна, – единственият начин да хвърлим повече светлина върху проблема е, като проучим живота и цивилизацията на родната им планета Нибиру. Каква е била обществената им организация? Какви са били научните и религиозните им вярвания? Какъв е бил психологическият им профил?

От древните таблички – и най-вече от хетската книга, озаглавена „Царството на Небесата“ – познаваме единствено епохата, предшестваща първото пътуване на анунаките до Земята, а случилото се след това ни помага да разберем, че борбата за власт и контрол е била неизменна и вездесъща част от живота на Нибиру. За властта са се борили две династии – на Алалу и на Ану. Първият владетел, за когото имаме сведения, е бащата на Ану, когото Алалу предизвикал на дуел, обичаен начин за отправяне на предизвикателство към царя, като на трона сядал победителят. Този дуел се провеждал по характерния за Нибиру начин – борба, при която състезателите били голи, невъоръжени и можели да си нанасят удари под кръста, както при гръцките борби в древността. Любопитно е да се отбележи, че подобен обичай за сваляне на краля посредством ритуална борба съществувал и у франките, обитавали земите на днешна Франция, докато през V в. техният крал Кловис не приел християнството и не положил основите на династията на Меровингите. От този момент насетне френските крале били благославяни от папата, помазвани и увенчавани с короната по милостта на църквата.

Алалу спечелил дуела, но – вероятно за да умилостиви победения клан – взел Ану, най-младия син на бившия цар, за свой виночерпец. Когато пораснал, Ану на свой ред предизвикал Алалу на дуел и спечелил короната. Впоследствие взел Кумарби, невръстния внук на Алалу, за свой виночерпец.

„Войните на боговете и хората“ (с. 88) предава случилото се според хетския текст „Царството на Небесата“:

Девет отброени периода беше цар на небето Алалуш [Алалу].

На деветия период Ануш [Ану] поведе битка срещу Алалуш.

Алалуш бе победен, избяга той от Ануш,

спусна се на тъмната Земя, на тъмната Земя отиде.

Седна на престола Ануш.“

Деветте „отброени периода“ са шар (или сар), една нибируанска година, която според Сичин продължавала 3600 земни години. По време на царстването на Алалу атмосферата на Нибиру – за която се смята, че е била защитавана и поддържана от частици, изхвърляни от вулкани – започнала да се свива с опасни темпове. (Трябва да отбележим, че това звучи напълно логично, тъй като пепелта и частиците, изхвърляни при вулканично изригване, се издигат в горните слоеве на атмосферата, където отразяват ултравиолетовите лъчи и понижават температурата на земната повърхност.) Решението на Алалу било да използва ядрени взривове, за да стимулира изригването на вулканите, но ефектът върху атмосферата на Нибиру бил краткотраен. Специалистите предложили и друг вариант, който се оказал неосъществим: нибируанските учени знаели, че могат да разпръснат златни частици в горните слоеве на атмосферата и да създадат защитен воал около планетата, който да задържи атмосферата. На Нибиру обаче нямало достатъчно злато.

Самите ние неотдавна разпръснахме алуминиеви йони в атмосферата в опит да затворим дупките в озоновия слой и да защитим планетата от смъртоносните слънчеви ветрове и радиация. Използвахме същата логика: металните частици не само ще запълнят дупките, но и ще отразят обратно слънчевите лъчи и така ще намалят парниковия ефект върху Земята.

След като бил победен, Алалу избягал на Земята със своя космически кораб и пилот, който също бил инженер. Тъй като идвал от място, намиращо се далеч отвъд Нептун, в един момент той трябвало да си пробие път през астероидния пояс (наричан в табличките Кованата гривна) и Алалу направил това с помощта на ядрени взривове. Затова знаем, че когато кацнал на Земята, той носел ядрено гориво и ядрени заряди. На нашата планета бързо открил злато в непосредствена близост до мястото, на което кацнал – в блатистите райони по бреговете на Персийския залив. Той незабавно се свързал с Ану, опитвайки се да изтъргува тази информация срещу безопасно завръщане на Нибиру. Тогава Ану изпратил на Земята Енки, главния учен на Нибиру, за да провери твърденията на Алалу за златни находища.

Енки открил кораба на Алалу и кацнал до него на брега на Залива. Той самият използвал друг вид енергия, извличана от водата (водород), както за корабно гориво, така и за да премине пред астероидния пояс, но впоследствие научил, че Алалу е използвал ядрена енергия. Предвидливо разположил лагера си в близост до Алалу, открил златото във водата и тръгнал да проучи Земята с помощта на собствения си пилот. Не след дълго в мрака на нощта той взима „седемте страховити оръжия“ (ядрените ракети) от кораба на Алалу с помощта на своя пилот. Табличките описват как след това двамата отишли на далечно място и скрили ядрените оръжия, за да не бъдат използвани отново, макар хрониките да не споменават причините за това решение. Не бива да забравяме, че Енки е водещ учен в областта на физиката, астрономията, математиката и инженерните науки, докато и баща му Ану, и сваленият цар Алалу са били пълни невежи в това отношение (вж. Креймър и Мейър, „Митове за Енки“). Енки дори бил извършил толкова революционни открития, свързани с водата и водорода, че на Нибиру получил прозвището Еа, или Господар на водата. Изглежда, че на Нибиру се отнасяли критично към ядрените заряди и решението да бъдат използвани за стимулиране на вулканичната дейност – дори като последна възможност – предизвикало недоволство у мнозина, особено у клана на Ану. Възможно е обаче Енки да е действал с цел да осигури политическа изгода за своя баща, като отслаби позициите на Алалу, лишавайки го от тези мощни оръжия. Тъжна подробност е обстоятелството, че Енки се е нуждаел от помощта на своя пилот, за да вземе и да скрие ядрените заряди, а впоследствие въпросният пилот разкрил съществуването и местоположението им. Така те били използвани, за да изпепелят част от днешна Палестина и Израел, събитие, описано в Библията (Книгата) като унищожаването на Содом и Гомор.

След като Енки установил лагера си на Земята на мястото, където кацнал (след време тук щял да изникне първият град – Ериду), борбата между двете царски династии се пренесла на нашата планета. Също както Алалу бил сторил по-рано, Ану приел в знак на мир да назначи Кумарби, младия внук на Алалу, за свой виночерпец и така приел възможността след време самият той да бъде предизвикан на двубой. Когато три орбити (или шар) на Нибиру по-късно той посетил Земята и златодобивния град Ериду, създаден от Енки, Ану не посмял да остави на Нибиру нито законния си наследник Енлил, нито внука на Алалу от страх да не заграбят властта в негово отсъствие. Не посмял обаче и да вземе Кумарби на Земята, затова го оставил на орбиталната космическа станция, командвана от игиги (Иги.Ги: Които виждат – т.е. наблюдават – и кръжат). И наистина, по-късно избухнала ожесточена война между Кумарби (подкрепен от игигите) и Енлиловия род.

Трябва да обърнем специално внимание и на странния факт, че Ану изпратил своите двама съперничещи си наследници на Земята – първородния от наложница (Енки) и родения по-късно от неговата съпруга и полусестра (Енлил, законния наследник), – след което направил всичко възможно да не се върнат на Нибиру. Това може да се тълкува и като коварна и зловеща стратегия да запази трона си. При това положение двамата наследници щели да враждуват помежду си кой да господства на Земята, след което борбата щяла да бъде продължена от техните синове и дъщери. Колонизацията на Земята започнала от две различни места – Шумер и Африка – и била съпроводена от непрестанни сблъсъци между двата враждуващи клана. Енлил, който бил главнокомандващ, построим собствен дом-храм и град – Нипур, в земите, където впоследствие щял да се появи Шумер, докато Енки, „господар на Земята“ и главен учен, властвал над Африка (Абзу) – както над Югоизточна Африка, където се намирали златните мини, така и над Египет. Борбата между двата клана щяла да прерасне в нескончаем конфликт и да доведе до двете Пирамидни войни.

Да се върнем обаче на нибируанската цивилизация. В плочките (поне в тези, които сме открили до момента) се съдържа малко информация за появата и възхода на тяхната цивилизация и за организацията на обществото. Ясно е например, че ядрените технологии не са развити единствено с цел стимулиране на вулканичната дейност. Названията на различните оръжия от рода на „Страховито оръжие“, „Оръжието на ужаса“ и пр. ни подсказват, че нибируанците са натрупали горчив опит в това отношение. Това се е случило много по-рано. Толкова по-рано, че, изглежда, са забравили какво влияние оказва радиоактивният облак. По-младото поколение със сигурност не е знаело какви могат да бъдат последиците, но лично Ану дава съгласие да се унищожат космодрума в Синай и пет града в равнината, като в същото време наивно нарежда населението да бъде пощадено. Когато най-високопоставените сред анунаките взимат участие в Съвета на боговете, за да обсъдят и решат дали да използват ядрени бойни заряди, никой – дори Нинурта, главнокомандващият силите на Енлил и негов син, роден от Нинмах – не повдига въпроса за посоката на ветровете и конкретните климатични условия в момента на атаката. Нещо повече, ако са искали да унищожат единствено космодрума и разположените на него кораби (използвани за междупланетни полети от Нибиру до Земята и обратно), защо Съветът на боговете е позволил да бъдат използвани всичките седем ядрени бомби или ракети, когато само една е била достатъчна? Енки възразил на това решение, но допуснал грешка като предположил, че останалите няма да открият местонахождението на зарядите.

И така, какво можем да заключил по отношение на нибируанската цивилизация на нейната родна планета?

От гледна точка на научните им постижения, те несъмнено са изключително високоразвито технологично общество:

разполагали са с атомна енергия поне половин милион години преди нас;

комуникациите им са покривали огромни разстояния и са достигали дори до Нибиру като най-отдалечена точка;

осъществявали са междупланетни полети до периферията на Слънчевата система, които са продължавали дни, месеци и години, но не и десетилетия, а това означава, че вероятно са извършвали скокове през червееви дупки;

разположили са орбитална и космическа станция на Марс, управлявани от екипаж от 300 анунаки, наречени игиги („които виждат и кръжат“);

сканирали са и са засичали вражеската дейност на големи разстояние (с помощта на радарно или сателитно наблюдение);

използвали са малки „лични“ самолети (или други летателни апарати) за обичайните си всекидневни дела на Земята и разбира се,

разполагали се с космодруми, центрове за контрол на полетите и пр.

От гледна точка на общественото им устройство, можем да отбележим:

много силна и устойчива йерархична власт: синовете никога не се бунтуват открито срещу което и да било решение на бащата цар, а наследственото право върху престола може да бъде отнето само посредством пряко предизвикателство и дуел;

определена склонност към използването на насилствени методи, включително война, за постигане на поставените цели. Откриваме богат арсенал от оръжия, чието разнообразие – сравнено с липсата например на роботи, които да бъдат използвани за крупни инфраструктурни проекти или в златодобивните мини, – само подчертава колко войнствена е била тяхната цивилизация. И наистина, с течение на времето тази тенденция само ще се засилва благодарение на невротичния ревнив Нергал (син на Енки) и опасно амбициозната и войнствена Инана/Ищар (внучка на Енлил).

Разбира се, с това не искам да кажа, че ние, хората от Земята, може да съдим нибируанците мъдро, обективно и справедливо. По-скоро искам да покажа до каква степен са приличали на нас. Проблемът обаче е, че те са възприемани като богове, а боговете би трябвало да олицетворят всички добродетели, и най-вече Справедливостта, Доброто (в противовес на злото) и Добродетелността. Изглежда, че древните политеистични религии са били много по-близо до реалността на древните богове и техния толкова човешки психологически профил, отколкото почти аксиоматичната интерпретация, предложена от монотеизма.

Индуизмът например има върховна троица от богове – Вишну (и неговият аватар Кришна, бога на любовта), Шива (учен и аскет) и Брахма (бога творец, на когото обаче са посветени твърде малко храмове). Кришна, богът на любовта и реинкарнация на Вишну, често бива изобразяван в компанията на красиви жени – неговите гопи или куртизанки, – които се наслаждават на музика, танци и флирт, заобиколени от прекрасна природа. Всичко това се случва, разбира се, със съгласието на божествената му съпруга Радха. Като изключим музиката и танците, можем да кажем, че красивите жени и правенето на любов е слабост и на Енки. Що се отнася до божествената Хера на древните гърци, ревнива, взискателна и склонна към насилие, толкова придирчива към избраните от нея „герои“ като Херакъл/Херкулес, аналогията с Инана/Ищар се натрапва от само себе си. Инана карала избраните от нея герои да воюват с други религии и да завладяват света с нейната божества помощ, както и с помощта на не по-малко божествените й оръжия.



ЧОВЕШКИ, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКИ БОГОВЕ – СВЕТЛАТА СТРАНА

Дотук нарисувахме портрета на една войнолюбива цивилизация, вманиачена на тема власт и контрол, изобилстваща от смъртоносни съперничества между кръвни братя, и с наука, фокусирана предимно върху разработването на оръжия и технологии за контрол..., но какво можем да кажем за положителните черти в психологическия профил на боговете анунаки?

Анунаките, независимо от пола им, изразявали спонтанно своите мисли и чувства в проза, а нерядко и в стихове. Често възпявали любовта и другите си чувства. Любовта на Инана към Думузи била толкова дълбока, че тя написала или вдъхновила някои от най-изящните стихове, посветени на чистата възвишена любов в поезията на древните шумери.

Анунаките определено били почитатели на изящните изкуства. Знаем например, че Нинурта имал флейта и научил Адапа да свири. Знаем също така, че Ану – Небесният баща – имал лира, която оставил на земята. Тази лира била толкова обичана, толкова свещена, че била поставена на специално място в храма на Инана в нейния град Ерех/Урук, построен от Енмеркар („Войните на боговете и хората“, с. 242):

„[Храмът на Инана] с лазурит бе украсен

от ръцете на самия Нингал.

На светлото място...

дома на Инана

лирата на Ану те поставиха“.

Анунаките използвали тънкия си усет за изкуството и инженерни познания, за да построят величествени жилища-храмове. В тях живеели и пазели светая светих на своите познания, технологии и техно-магични артефакти (ме), свързани с конкретните им функции, власт и умения. В същото време храмовете били места, където простосмъртните им отдавали почит и част от тях била достъпна за техните следовници. На практика храмовите комплекси били огромни и около тях се издигали цели градове. След време, когато жреческата власт била „спусната на Земята“ (както и царската), и научното, и духовното познание били съсредоточени в ръцете на върховния жрец, който се грижел да води записки върху глинени таблички, да събира цели библиотеки с преписи на едни или други таблички и да извършва свещени ритуали.

Много древни поеми възпяват красотата и величието на тези храмове, особено на тайните им стаи, като тази, в която става въпрос на храма на Енки, разположен сред дивно красивата природа на Абзу (Апсу), цитирана в „Дванадесетата планета“ (с. 296):

„Към теб, Апсу, чиста земя,

където големите води бързо текат,

към дома на господаря на течащите води

господарят се отправя...

Дом не течащите води

Енки в чистите води създаде,

насред Апсу

голямо светилище издигна“.

Друга значима психологическа податка е уважение към бащата и подчинението към негови заповеди и желания. Видно изключение от това правило е Нергал, който, след като бил смъмрен от баща си Енки за хаоса, който създал в храма на Мардук във Вавилон и получил заповед да напусне Шумер, проявил неуважение и „изрекъл безочливи думи“ („Войните на боговете и хората“, с. 257). Той се възпротивил на заповедите на баща си, „разрушил дома на Мардук, запалил портите му и на тръгване обявил, че неговите привърженици ще останат в града“.

Бащата нерядко е изпълнен с любов към децата си и се опитва да разпредели между тях справедливо земите и, разбира се, познанието, както свидетелства този откъс от „Войните на боговете и хората“ (с. 152). (Не забравяйте, че Енки е наричан Пта в Египет, а Мардук е бог Ра.)

„Енки на своя син Мардук отговори:

– Сине, какво още не знаеш?

Какво повече мога да ти дам?

Мардук, какво още не знаеш?

Какво още мога да ти дам?

Всичко, което знам аз, знаеш и ти!“

Виждаме голямо уважение и към майката. Когато Нинмах получава властта над четвъртия регион – Синайския полуостров, наричан Тилмун, където сред сухи и безплодни земи е разположен новият космодрум, построен след Потопа – синът й Нинурта (роден от брат й Енлил) прокопава напоителни канали и прави възможно отглеждането на различни земеделски култури, цветни и плодни дръвчета и дава препитание на хората.

Връзката баща-дъщеря също е много силна и – поне от страна на Енки – е съпроводена с кръвосмешение. Енки, който бил обзет от непреодолимо желание да се сдобие с наследник от мъжки пол, а имал „само“ дъщеря от Нинмах, прелъстил първо дъщеря си, а по-късно и внучката си. По аналогичен начин за Ану се казва, че е обичал правнучката си Инана, при това в съвсем не символичен смисъл и я взимал със себе си винаги, когато посещавал Земята, както и по време на единственото й посещение на Нибиру. Разбира се, трябва да отбележим, че става въпрос за общество, в което на брака между полубрат и полусестра не само се гледа с добро око, но и се фаворизира от законите за наследство. Що се отнася до връзката между същински братя и сестри, те също са допустими, но само за удоволствие, браковете между тях са забранени. Нещо повече, говорим за почти безсмъртни (от нашата гледна точка) създания, макар че по-кратките земни цикли са карали анунаките да остаряват на нашата планета по-бързо в сравнение с родната Нибиру, при това до такава степен, че когато Ану посещавал Земята, изглеждал по-млад от собствените си синове. Разполагаме и с красиви стихове, които възпяват чувствената любов на сестра към нейния полубрат.

Не виждаме обаче анунаките да се радват и да празнуват достатъчно често – великолепните пирове се устройват предимно по време на посещенията на Ану и съпругата му Анту на Земята. Ако съдим по значимите религиозни тържества, боговете празнували предимно със своите последователи, но рядко помежду си.

МИСЛИ ФОРМИ 137

                          

"Теолозите могат да се карат, но мистиците на света говорят на един и същ език."

~Meister Eckhart

In all chaos there is a cosmos, 

in all disorder a secret order 

Carl Jung

Във всичкия хаос има космос, 

във всяко безредие таен ред 

Карл Юнг

" Бъди самотник. това ти дава време да се чудиш, да търсиш истината. имай свято любопитство. направи живота си достоен за живот."

"Физическото тяло е не само храм за душата ни, но и средство, чрез което се впускаме в пътуването към сърцевината." ~ B.K.S. Iyengar

Трябва да станем толкова сами, толкова съвсем сами, че да се отдръпнем в най-съкровеното си Аз. Това е начин на горчиво страдание. Но тогава нашата самота е преодоляна, ние вече не сме сами, защото откриваме, че най-съкровеното ни Аз е духът, че е Бог, неделимият. И внезапно се озоваваме в средата на света, без да се безпокоим от неговата многообразие, чрез нашата най-вътрешна душа ние се познаваме, че сме едно с всички същества. - Херман Хесе

Божеството е във вас, не в идеи и книги. Истината е жива, не преподавана. "- Херман Хесе

There is no matter as such! Цялата материя произхожда и съществува само чрез силата, която довежда частиците на атома до вибрации и държи тази най-малка слънчева система на атома заедно. Трябва да приемем зад тази сила съществуването на съзнателен и интелигентен Дух. Този Дух е матрицата на всяка материя. 

- Макс Планк - "Разтваряне на формата" от Джеф Съливан

"Когато изхождаме от познатото в неизвестното, можем да се надяваме да го разберем, но може да се наложи да научим едновременно едно ново значение на думата" разбиране ". -Вернер Хайзенберг

"Зрелият интелект е посветен. Зрялото сърце е пълно с познание. И медитацията усъвършенства вашия интелект, както и вашето сърце. " - Шри Шрай Рави Шанкар" Шива Медитация "от Вриндаван Дас

"Ако осъзнаете, че почти всичко, от атомното до космическото, е извън вашето разбиране, вие естествено ще се поклоните, ще ходите по-кротко." -Sadhguru

"Тайното Аз познава мъката на нашите привързаности и ни уверява, че оставянето на онова, което ние мислим, че трябва да бъдем щастливи, е същото като оставянето на нашето нещастие." - Гай Финли

Всеки, който прави искрени усилия по духовния път, със сигурност ще достигне целта си. - Парамаханса Йогананда -

"Непрекъснато наблюдавайте, че всичко се случва чрез промяна и свикнете да мислите, че природата на Вселената не обича нищо, толкова, колкото да променяте нещата, които са и да правите нови неща като тях." - Марк Аврелий

Щом сте в него (истинско съзнание), ще откриете, че обичате това, което виждате, каквото и да е неговата природа. Тази неродена любов е крайъгълен камък на осъзнаването. Ако не е там, просто ви интересува, по някои лични причини. 

- Nisargadatta Maharaj -

"Големият Тао тече навсякъде. Всички неща се раждат от него, но не ги създава. Тя се влива в работата си, но не претендира. Подхранва безкрайни светове, но не ги държи. Тъй като се слива с всички неща и е скрит в сърцата им, то може да се нарече смирен. Тъй като всичко изчезва в него и само той го носи, то може да се нарече велик. Той не е наясно с неговото величие; затова е наистина възвишен. "

-Лао Дзъ

                     

Любовта не е опит/преживяване. 

Любовта е израз на Чисто Съзнание. 

- Swami Amar Jyoti -

Вие имате власт над вашия ум - не над външните събития. Осъзнайте това, и ще намерите сила.

~ Марк Аврелий

Ние трябва да изпитаме истината по пряк, практичен и реален начин; това е възможно само в тишината и тишината на ума и това се постига чрез медитация. Самаел Аун Уеор,

"Когато Христос/ Пуруша се въплъщава вътре в лицето, то е радикално трансформирано. Пуруша  е благословено дете, което трябва да се роди във всяко същество.Така, както Той се е родил в тази Вселена преди милиони години, за да преобразува напълно тази Слънчева система, Той трябва да се роди Във Всеки от нас ... Вътрешността на всяко човешко същество е дете на Sidereal Genie (Logos)  (Логос) и има толкова много бащи в небето, колкото човешките същества на Земята. Във всяко човешко превъплъщаване се ражда всяко човешко същество под една различна звезда, така че Егото е "закръглено" малко по малко, но има една Звезда, която управлява нашата Вътрешна и Звездият никога не променя: Това е нашият Отец Звезда, тази Звезда е Нашият Отец, Който е на небесата. " ~ Самаел Аун Уеор (1917 - 1977) J.J.L 🌹

"Книгата на природата е фино и голямо парче гоблени, което не можем да видим наведнъж, но трябва да сме доволни да чакаме откритието на красотата и симетрията малко по малко, тъй като постепенно става все по-разгъната или показвана. " ~ Робърт Уилям Бойл. 1627-1691.

"Нашите съзнателни мотивации, идеи и вярвания са смесица от фалшива информация, пристрастия, ирационални страсти, рационализации, предразсъдъци, в които къдриците на истината плуват наоколо и дават увереност, макар и фалшива, че цялата смес е истинска и вярна. Процесите се опитват да организират цялата тази поредица от илюзии според законите на правдоподобността. Това ниво на съзнание трябва да отразява реалността, това е картата, която използваме за организиране на нашия живот. "

~ Ерих Селигман Фром. 1900-1980.

Putinzee

"Човешките същества се страхуват от светлина, знание и сила, странно странно нещо, което се случва с хората." Когато се присъединят към истината и започнат да и подобават, това ги заплашва, защото те живеят с безброй лъжи ". 

~ Фредерик Ленц

Homochimpanzus

" Никой не заслужава сълзите ти, но който ги заслужава, няма да те накара да плачеш." ~ Габриел Гарсия Маркес

"Догма? Вяра? Това са десният и левият стълбове на всяка духовно смазваща теология." Теософите нямат догми, тоест не няма сляпа вяра ". ~ Е. П. Блаватска

"В крайна сметка това, което е необходимо, е само това: уединение, огромна вътрешна самота. Да ходиш вътре в себе си и да не срещаш никой с часове - това е, което трябва да постигнете. "~ Rainer Maria Rilke

"Трябва да има център на тежестта, постоянен център на съзнанието. Човешките същества не са нищо друго освен машини, управлявани от множеството "аз" (плурализираното его). Ние сме поставени в много неблагоприятна ситуация и това означава, че се изискват супер усилия, както и убиването на "Аз/Его". Егото е Мефистофел. Това е корена на цялото ни страдание и болка. Живее в съответствие със собствената си кондиция. Ние трябва да го намалим до космически прах, за да събудим съзнанието си, за да видим пътя. "

~ Самаел Аун Уеор

"Когато някой, когото обичаме, умира, ние сме толкова заети да скърбим за това, което е умряло(материалното), че игнорираме това, което не е."~ Ram Dass

"Цялата истина минава през три етапа: първо, тя се подиграва, второ, тя е насилствено опонирана, трето, тя се приема за очевидна". ~ Артър Шопенхауер

"Ние също живеем в нашите мечти, ние не живеем само през деня. Понякога изпълняваме най-великите си дела в сънищата." ~ Карл Г. Юнг

"Най-важното е да не се прекратяват въпросите: Любопитството има своя собствена причина за съществуването, човек не може да не бъде в страхопочитание, когато разглежда загадките на вечността, живота, прекрасната структура на действителността. Достатъчно е всеки ден да се опитва да се разбере малко от тази тайна. Никога не губете святото любопитство. "

                          

СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА

" Принципите на Истината са Седем ; този , който ги познава с разбиране , притежава Универсалния ключ , пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят " 

- Кибалион -

Седемте Херметични принципа , върху които се основава цялата Херметична философия , са следните :

I. Принципът на менталността

II. Принципът на съответствието

III. Принципът на вибрацията

IV. Принципът на противоположностите

V. Принципът на ритъма

VI. Принципът на причината и следствието

VII. Принципът на рода

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

"ЦЯЛОТО е УМ ; Светът е Ментален. "

-Кибалион-

Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.

II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе , това и долу ; каквото долу , това и горе. " -Кибалион-

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.

III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

"Нищо не е в покой ; всичко се движи ; всичко вибрира. " -Кибалион-

Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.

IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса ; всяко нещо има своя противоположност ; еднаквото и различното са едно и също ; противоположностите са еднакви по своята природа , но са различни по степен ; противоположностите се привличат ; всички истини са полуистини ; всички парадокси могат да се помирят. " 

-Кибалион-

Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.

V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

"Всичко тече навътре и навън ; всяко нещо има своите приливи и отливи ; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо ; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво ; ритъмът се уравновесява. " -Кибалион-

Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.

VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяка Причина има свое Следствие ; всяко Следствие има своя Причина ; всяко нещо се случва в съответствие със Закона ; Случайност не е нищо друго , освен името на Закона , който не е познат ; съществуват много нива на причиняване , но нищо не се изплъзва от Закона. " -Кибалион-

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.

VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип ; Родът се проявява на всички нива. " -Кибалион-

Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.