Отсъстващи богове и Храмът на Йерусалим 2ч.

                   

ПЪРВО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
Синовете и дъщерите на АН
1. ЕНКИ – Бог на земята и водата. св.Никола;
Янкул; Стари Яно; Караман; Боян; Имен; Панду
2. ДАМКИНА – Янкулица; св.Неделя; Дели
Димка
3. ЕНЛИЛ – Бог на въздуха. Св.Иван; Сакар 

 4. НИНЛИЛ – Богиня на раждането.

ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
А). Синовете и дъщерите на Енки
1. МАРДУК – II овчар, Юдищира
2. ДУМУЗИ I – овчар, Стоян войвода, Янкул
овчар, Кулиана, Калоян, Кузман, Герман, Лазар,
Адонис, Дионис.
3. НЕРГАЛ – III овчар, Лудо Младо, Малък
Храбрю, Иджик, Арджуна, Иуда, Хоноери
4. ГИБИЛ
5. ТОТ, НАБУ – Момчил Юнак
6. ГЕЩИНАНА – Герменруда-самовила,
пеперуда

Б). Синовете на Енлил
1. НАНААРХ – св.Михаил
2. ИШКУР – св.Димитър
3. НИНУРТА – св.Георги, Бела бога, Перун

ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
Синове и дъщери на Нанаарх
1. ЕРЕШКИГАЛ - Малка Мома, Кака, Гюрга
самовила, сестра-етърва, Самар, Мальовица
2. УТУ – Слънце
3. ИНАНА – Янкулица, Мома, Бойна, Мома
Калина, Дойна хубава, сестра-етърва

Йехова Ишкур и Ацтекският бог на войната Хуитцилопохтли

Дотук видяхме впечатляващо веществено доказателство за постоянното присъствие на богове на Земята около 1500 г. пр. Хр. Катастрофалните разрушения в Крит и Мохенджо-Даро могат да бъдат датирани към 1450 г. пр. Хр.,
докато най-ранното разрушение на град Мари от Хамурапи (1531 г. пр. Хр.) вероятно също би трябвало да се включи в този списък на предизвикани от боговете нещастия. Скоро след това през 1433 г. пр. Хр. вмешателството на боговете станало очевидно още веднъж, благодарение технологичните аспекти
на Изхода. Истинността на вмешателството на Йехова по онова време става явна от обясненията за „стълб от огън", който водел израилтяните, пушекът и огънят от приземяването върху връх Синай и мощното комуникационно устройство, известно като Кивота на Завета.
Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал -физически по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в „обетованата земя" на Ханаан. През това време, четиринадесети век
пр. Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари - т. нар. „ангели" от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито
ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на тех-
ния начин на придвижване.

Тези „ангели" помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г. пр. Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на нетехнически език като „рев на тръба".

Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело
до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.

По времето, когато Ишкур/Йехова дейстзал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други 601 зве също отсъствали от делата на човечеството.
Известната богиня Инана например обикновочо инспирирала издайнически послания чрез плоскогърди статуи, къдет з и да минела, но след Крит следите й се губят.Подобно на нея, вражеският й бог Мардук сякаш също е слязъл от сцената.
Египетската родина на Мардук, някога велика сила, била оставена слаба и подвластна на ескалиращата серия от „чуми", предизвикана от Йехова, а северната делта била заселена скоро след това от вражеската сила на „хиксосите". Както обикновено, знаем малко за тези хиксоси, а единственото
свидетелство е тяхното наименование, което буквално значи „вождове от чужда хълмиста земя". Според моя анализ все пак е почти сигурно, че те били уриани от индоевропейски произход, принудени да тръгнат на юг от пренаселеността в
Левант. фактът, че тези царе на хиксосите покорили Египет за около двеста години, е много съществен, защото той намеква, че Мардук и неговият род не присъствали физически, за да ги отблъснат.

Междувременно градът на Мардук Вавилон в Месопотамия бил оставен също учудващо беззащитен. По същото време, когато неговите земи в Египет били завладени от хиксосите, жизненоважният град Вавилон, за който Мардук 

толкова усърдно се борел, бил нападнат с неочакван щурм. Хититският цар Мурзилис отмъкнал съкровищата му, включително статуите от чисто злато на Мардук и съпругата му Сарпанит. Реакцията спрямо този светотатствен акт
намеква за индиректна намеса на Мардук, защото почти веднага Вавилон бил завладян от каситите, мистериозна група от хора, които внезапно слезли от планината Загрос. В обичайната хронология това се случило през 1595 г. пр. Хр.,
а каситите управлявали Близкия изток в продължение на една дълга епоха от 432 години. Това дълго царуване е в очевиден разрез с незначителното културно влияние на каситите. Според новата хронология на Дейвид Рол все пак объркването на учените може да бъде разрешено, тъй като събитието се е
случило през 1250 г. пр. Хр. и каситите управлявали не повече от век.

Произходът и мотивите на тези касити винаги са предизвиквали смущение сред историците, защото те не са допринесли с нищо за развитието на вавилонската култура (която се предполага, че са победили), а просто са поддържали
статуквото. Както вече видяхме, всъщност тези касити почти сигурно са били бивши миньори от Тиуанаку, а негроидни-ят елемент показва, че те са били расови наследници на Мардук. Тези касити не са „нахлули" във Вавилон, а просто са се заселили там, вероятно по нареждане на липсващия Мардук.
Слабостта на Вавилон предизвикала огромна промяна в политическия баланс на източните земи. Нарастваща заплаха започнала да се появява от асирийците, които при управлението на Шалменесер I установили Нимрод като
своя нова столица и изградили военен пост на мястото на разрушения град Мари през 1250 г. пр. Хр. Еламитите също се възстановявали от изтреблението от страна на Хамурапи, както става ясно от изграждането на страхотен зикурат в
Чога Занбил, посветен на техния бог Иншушинак, също през 1250 г. пр. Хр. Тези еламити започнали да провеждат успешни атаки към Вавилон и през 1170 г. пр. Хр. плячкосали самия град Вавилон заедно с град Акар Куф, който каситите били
построили точно на север.

Междувременно Египет започнал да преживява възраждане по време на XVIII династия от фараони, успешно изгонвайки хиксосите през 1183 г. пр. Хр.
(НХ)95 Първият фараон от тази династия се наричал Ахмос - име, което означава „от Бога Ах произлязал". Ахмос бил последван от приемници, които носели името
Тутмос, значещо „произлязал от бога Тот". Тези двама богове са един и същи, тъй като Ах обозначава Бога на Луната, който най-често е представлявал Тот.

Докато е възможно да гадаем за физическата намеса на Тот в египетския ренесанс, то няма твърдо доказателство, което да подкрепи такова заключение.
Разбира се, трябва да се напомни, че Тот бил бог-пацифист, бог на равновесието, който не взимал страна в споровете между боговете. Ако на Тот е било разрешено да се намеси и възстанови разрушенията, причинени от Ишкур през
1433 г. пр. Хр., това със сигурност трябва да се е случило по-рано от дванадесети век пр. Хр. По-вероятно изглежда XVIII династия от фараони да е отправяла молитви към отсъстващ бог и да са изгонили хиксосите със собствени сили.

Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г. пр. Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена
дейност в Теотихуакан през 1390 г. пр. Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Възможно ли е вследствие на назряващ
конфликт, който е разрушил дворците в Крит и Мохенджо-Даро, древните богове да са наказали на колене в ъгъла по-младите воюващи богове? Храмът на Йерусалим
След петдесетгодишно преклонение пред Тот египетските фараони отново започнали да отдават дължимото на Амон (Мардук). Все пак нищо не подсказва физическото присъствие на Амон. Напротив, през 1022 г. пр. Хр. (НХ) станало 

нещо забележително. След три години на трона фараонът Аменхотеп IV внезапно променил своето име на Акенатеп и извършил революционно преобразуване към монотеизъм. По време на управлението на Акенатеп били прекратени всички описания на бог Амон, а на тяхно място било въведено
„ДИНГИР", за да се представя преклонението пред Атон, слънчевия диск.

Нашето разбиране на този забележителен период от историята се подпомага от т. нар. „Писма Амарна", които били разменени между Акенатеп и неговите съюзници в Гат, Ашкелон, Газа, Ашдод, Екрон, Йерусалим и каситския град Кар-Дуниаш.96 Това били градове на филистимяните - индоевропейци, които
управлявали Левант от конфедерацията на техните градове-държави. Близостта на този съюз е показана от Акенатеп, който имал измежду жените си както хурианка на име Таду-Хепа, така и дъщерята на каситския цар Бурнабуриаш II.97
Този опит на филистимяните да победят по втория начин Египет чрез Акенатеп е продължил едва тринадесет години. Тутанкамон преразгледал политиката на Акенатеп и го денонсирал като еретик. През този кратък период
все пак балансът на силите на Левант бил съществено променен. До идването на власт на Акенатеп в Египет била провеждана политика на дефанзивен експанзионизъм и успешно бил създаден алианс с хурианите. Сега Левант се
превърнал в бойно поле между филистимяните и ревяща армия от бандити, известни като „хабиру". Както убедително показа Дейвид Рол, тези добре организирани хабиру от „Писмата Амарна" били водени от Давид - бъдещия цар
на Израел, и най-важното - бъдещия завоевател на Йерусалим.
Кой е населявал областта на Йерусалим преди победата на Давид? 

Според „Писмата Амарна" жителите били йебусити, а царят им бил съюзник на Акенатеп и другите филистимски владетели. Този съюз би могъл да бъде обяснен от общите индоевропейски корени, защото царят на Йерусалим се казвал
Абдихеба, означаващо „слуга на Хеба", която била хурианска богиня. И още нещо, може да се докаже, че йебуситите били един и същи народ с хиксосите! Египетският историк Манетон обяснява, че хиксосите, след като били изгонени от Египет, отишли и построили „град в страна, сега наричана Юдея... и
го нарекли Йерусалим".100 Според „Писмата Амарна", йебуситското име на Йерусалим било Тианна - признание към тяхната отчасти шумерска култура, защото името явно произлиза от шумерското ТИ и АН , означаващи „Живот" и
„Небе" - напълно подходящо за свято място като Йерусалим. Удивително, името ТИ.АННА отразява името и на Тиуанаку, намеквайки, че йебуситите може и да са били бивши ръководители на делата в този район.

Според новата хронология Давид пленил Йерусалим през последната година от царуването на Акенатеп, когато Египет бил безсилен като военна мощ. Дали богът Йехова няма пръст в това завоевание? Лекотата, с която Давид завзел града посредством неговата тунелна канализационна система, наистина внушава, че той е имал източник на вътрешна информация. Нещо повече, вероятно е съществено, че докато съперникът на Давид - цар Саул, никога не е зовал Йехова с помощта на Свещения Кивот, самият Давид явно го е правил.

В Книга на Самуил I, стих 30, Давид използва специална одежда, наречена „ефод", за да призове Господа, и успешно получава отговор. Дали завземането на Йерусалим не е било божествено дирижиран комплот? 

Ако хвърлим поглед назад към събитието, би ни се сторило, че главната цел на завземането на Йерусалим е била да се построи „храм" за Йехова.

Подробните планове на този храм, описани в Книга Царства 1, стих 7, са доста загадъчни и намекват за някаква неясна техническа цел, съвсем различна от прост олтар за преклонение пред отсъстващ бог.
З

аговорът все по-ясно се очертава, когато установим датата на строежа на „храма" според Соломон - 953 г. пр. Хр.103. Защото през 952 г. пр. Хр. (НХ) Мардук/Ра се появява отново в Египет! След отсъствие, продължило според мен 450 години, един фараон изведнъж приема името Рамзес, означаващо „създаден
от Ра". През 936 г. пр. Хр. (НХ) той бил последван от най-известния фараон, живял някога - Рамзес II (Рамзес Велики). А първата задача на Рамзес Велики, след като отблъснал хититите назад в Кадеш, била да плячкоса Йерусалим! Това
обискиране на „съкровищата на храма" може да бъде датирано към 925 г. пр. Хр. (НХ), точно 21 години след завършването на храма. 

Вместо да се доверяваме на случайни съвпадения, очевидното заключение е, че Йехова/Ишкур нарушил политиката на ненамеса на боговете и после бил наказан с равностойна и противоположна интервенция от страна на Мардук
(посредством Рамзес). От Библията става ясно, че Свещеният Кивот бил използван, за да бъде Йехова в крак с последното развитие на събитията, и е напълно възможно успешните атаки на Давид, улеснени от политическата слабост на Египет под управлението на Акенатеп, да са му предоставили
измамната възможност да поеме отново властта в Стария свят. Каква по-добра мишена от Йерусалим, който като бивше място на центъра за контрол на полетите на боговете бил доста по-свещен от самия Вавилон. Асирийската мистерия

Следващият главен инцидент в историята на Йерусалим е станал след повече от двеста години, през 689 г. пр. Хр. По онова време аси-рийците били господари на Стария свят. Те победили вавилонците и еламитите и депортирали 

израилтяните от тяхното северно царство Самария. 

Междувременно хурианите накрая си вдигнали багажа и напуснали Левант с надеждата за по-спокоен живот
на североизток, близо до езерото Ван. Изглежда никой не е могъл да противостои на яростните атаки на асирийската военна мощ, която скоро достигнала връхната си точка с бруталното нахлуване в Египет по време на управлението на Езархедон, а после и при неговия приемник Ашурбанипал.
Кои били асирийците и защо така внезапно започвали да изпълняват ожесточена програма за експанзия? Първоначално те били мигранти от Шумер и се прекланяли главно пред Инана. Въпреки това изминало малко повече от едно
хилядолетие, а тяхната религия вече била основана на първата света троица - сложен бог на име Асшур, оформен от триадата Анар, Бел и Еа (шумерските Ану, Енлил и Енки). Извън нея асирийците почитали и втора триада, съставена от
Син, Шамаш и Раман/Ищар.

Асирийската вяра в древната троица от богове от Шумер намеква, че те не са били подпомагани чрез директна намеса от някой специфичен бог.
Отсъствието на богове от асирийските дела се потвърждава при опита за атака към Йерусалим от асирийския цар Сеначериб през 689 г. пр. Хр. Именно тогава
царят прави знаменитото си признание, че никой бог не е по-силен от могъщата асирийска армия! Но едва изрекъл тези думи и боговете наистина се намесили...

„Онази нощ ангелът Господен се появи и умъртви сто осемдесет и пет хиляди мъже в лагера на асирийците."

И отново пратениците на боговете, а не самите богове изпълняват божествената заповед. Възможно ли е изтреблението на асирийците, както е записано в Библията, да е действително историческо събитие, представляващо
друг пример за грандиозната технология на боговете? Една важна подробност намеква, че може и така да е било. Преди ангелската атака царят на Йерусалим пристигнал при комуникационното устройство, известно като Свещения Кивот (по това време вече спокойно инсталирано вътре в „храма", към което са се,отнасяли като към „Господ"), и рекъл:
„О, Господи Боже Израилев, ръкоположен между херувими...
чуй думите, които Сеначериб прати, за да унижи живия Бог...""

В същата година на несполучливата му атака към Йерусалим Сеначериб се изправил пред последната и дългосрочна серия от бунтове на негови последователи в град Вавилон. По това време неговите войници брутално разграбвали Вавилон по безпрецедентен начин.107 Независимо от всичко този
безмилостен акт на терор не успял да попречи на Вавилон да ги отблъсне петдесет години по-късно. Именно тогава асирийската империя претърпяла 

загадъчно изтребление:

„С настъпването на 639 г. изворите на асирийската история секват... Никакво обяснение не може да бъде дадено за това загадъчно спиране. С ужасяваща внезапност империята се разпаднала.""08

Кой стои зад упадъка на Асирия? Имената на въстаналите вавилонски царе ни дават някакво свидетелство. Главният организатор на бунта бил Набополасар, който бил последван на трона от сина си Небучаднез-цар - и двете имена обозначават бога Набу, син на Мардук. 

Дали боговете не са се намесили, за да прекратят тиранията на арогантните и варварски асирийци? Дали е била премината границата на търпението на боговете към асирийците? Забележителното е, че едно от последните им действия през 640 г. пр. Хр. било да разбият еламитското царство (поклонниците на Нинурта), след като преди това били извършили брутално нападение над Египет (664 г. пр. Хр.). (НХ). По тази причина асирийците разполагали с няколко
съюзници измежду боговете.

Тъй като историците ни предоставят някои алтернативни обяснения, ние сериозно трябва да разгледаме възможността зад внезапното унищожение на асирийците да стои директно или индиректно божествената ръка на Набу.

Инана - богиня на любовта и войната

Йехова Ишкур и Моше

ДНК на Боговете

ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ

ШУМЕРСКАТА ГЛИНЕНА КАРТА – НАЙ-СТАРАТА КАРТА НА СВЕТА


Преди повече от 8 хиляди години древните българи са съществували като цивилизация и местно население около Черно море.

Епосът за Гилгамеш (шумерският превод е Билгамеш) е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написана е с клинообразна писменост върху глинени плочки. Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 г. на преведен откъс, описващ всемирния потоп, предизвиква сензация поради паралелите с Библията. Според изследователите произведението е една от най-старите известни литературни творби в света.

Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой. Гилгамеш е акадското име; шумерският вариант очевидно произлиза от формата Билга-мес, което е възможно да означава „прародител герой“.

Редица текстове, публикувани в последните десетилетия, както и археологични открития позволяват Гилгамеш да бъде приеман за реална историческа личност – петият владетел от I династия на град Урук в Шумер (края на 27 – началото на 26 век пр. Р. Хр. Най-вероятно скоро след смъртта си Гилгамеш е обожествен. Неговото име с детерминативите (определящи знаци) на божество се среща още в текстовете от Фара (26 век пр.Р.Хр.). В „царския списък“ на Трета династия на Ур Гилгамеш е представен като митична личност: продължителността на неговото управление е 126 години, а неговият баща е демонът Лилу/Лиллу/Лила.

В епичните текстове Гилгамеш е син на урукския владетел Лугалбанда и богинята Нинсун (възможно е историческият Гилгамеш да е бил син на владетеля и жрица, представляваща богинята в обреда на свещен брак).

От 2 хил. пр.Р.Хр. Гилгамеш се смята за съдия в задгробния свят и защитник на хората от демоните. Според официалната информация, т.нар. Вавилонска карта показва земите около река Ефрат в Древна Месопотамия, където са се развивали едни от най-големите древни култури – Шумер и Акад (паралелно с тази на хиксосите (наследници на гетите – българи) в Древен Египет). През 1887 г. е направен първият превод на част от картата – която е известна и като IMAGO MUNDI. Едва през 1995-та година се публикуват преводите на надписите и върху другите две части, открити от нея.

На картата са изобразени седем града и седем острова, които се намират във вътрешността на два кръга, за които се предполага, че представляват солената или „горчива вода“. Смята се още, че тя показва, връзката между земята и небето, тъй като на гърба й са изобразени звезди, които съответстват на съвременното ни разбиране за астрологична карта. Триъгълниците, извън двата големи кръга показват посоките на света или свещените планини. (Мадара на шумерски означава свещена планина).

Исторически извори, редица доказателства и археологичните разкопки показват, че големият потоп, за който се говори в митологиите на всички древни народи, е бил около 11 000 г. пр.Р.Хр. на територията на Черно море. Но 6000 години по-късно е имало друго природно бедствие (около днешното Черно море), с което се свързва преселението на жителите по нашите земи, разпространили т.нар Дунавска култура. Предполага се, че най-древната история тук започва около 7500/ 9000 г.пр.н.е.

Тази неолитна култура на древните българи се разпростира на юг от Черно море – към Египет и на Изток към Мала Азия и днешна Индия. Подобни доказателства публикуват и много чужди учени. Тези древни жители по нашите земи са имали и своя писменост. Може да се прави връзка между клинописната писменост върху т.нар. Вавилонска картата и десетките надписи от древността, открити по българските земи.

Според изледователи като историците Димитър Димитров, Евгений Сачев и др. картата е ясно ориентирана в северна посока, и освен имената на Билгамеш и великият цар на Акад – Саргон, на гърба й се разчита Ут-Напищим на акадски език, което на шумерски означава Зиези. Това е най-вероятно легендарният родоначалник на прабългарите според сведенията в т.нар. Анонимен римски хронограф от 354 г., където е споменато, че баща на Зиези е библейският патриарх Сим – син на Ной и родоначалник на семитите. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“.

Т.е., тези разкрития показват, че „Именник на българските канове“ е свързан с края на Нововавилонската империя на Навуходоносор и назад във времето се стига до великия владетел на Акад Саргон Първи и Зиези (най-вероятно Трети), с когото се свързва нашата история. Предполага се, че той е праотец на Авитохол – първият от рода Дуло, според Именник на българските канове. Ави-Тохол е записан след Навуходоносор в Шумерската Династическа Традиция (споменат и в книгата на пророк Данаил в Библията

Подробности за картата:

Намерена в древния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак на левия бряг на река Ефрат, на 97км северно от Вавилон. Публикувана е през 1899 г. Самата карта е кръгла с два външни кръга. Вавилон се намира в нейния център. Текст с клинопис има от двете страни на плочката. На нея на шумеро-акадски език са отбелязани няколко географски обекта от това време. В долния си край тя е силно повредена. Ясно са изобразени планината Загрос (Загорес), три острова и седем града. Със стрелка, чиито връх сочи планината Загорес се отбелязва мястото, откъдето са предците на древното население на Шумер и Акад. Изрично в писмения текст на картата се съобщава,че „От там са дошли нашите предци“. Планината Загорес е планината Хем Мадари или планината Хем. Известно е, че най-древното название на Стара планина е Хемус. Названието „Загорес“ напълно съответства на историко-географското название „Загорие“. Това е областта с център Стара Загора. По исторически данни в района на старозагорски минерални бани се намирало централното светилище на Орфей. Не случайно по време на военни конфликти между Средновековна България и Ромейската империя областта „Загорие“ е била

обект на специални договаряния. В Старозагорския манастир „Св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон“ цар Борис Първи е приел константинополския християнски канон и се е препокръстил, като е приел допълнение и личното име на тогавашния ромейски император Михаил. Както е известно на територията на община Стара Загора са открити най-ранните праисторически селища и рудници за добиване на Злато и мед. Ще добавим, че в Стара Загора се намира единственият в света Музей на Религиите, където всеки посетител може да види как още от древността на едно и също място се развила религиозно-култовата система на създали се по-късно различни по своята
идейна доктрина вероизповедания. На картата се виждат и триъгълници, представляващи митологични обекти. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този регион и период, затова тя е просто уникална. Клинописният текст към картата гласи: „ОТ ТАМ ДОЙДОХА ПРАДЕДИТЕ НИ!“ Гилгамеш / Бат Билга указваше своята Родина на северозапад. В „The Аtlas of Mesopotamia“ (by Thomas Nelsоn Ltd, London and Edinburg, 1962) е публикувана Вавилонската карта върху глинена плочка от VІ в. пр. Р. Хр.

Със стрелка в посока на северозапад са указани Балканите, родината на античните българи /пелазгите/, грешно наречени „траките“. Тази вавилонска карта на света датира от 6 век пр. Р. Хр. Според картографа Рубен Галчян тази карта показва света под формата на кръг, разположен в „солени води“, в който има 7 острова. В тази част на картата, наречена Bit Jakinu, вероятно е в блатата на съвременен Ирак. От планините на Армения река Ефрат тече през Вавилон и блатата и достига Персийския залив.

https://svobodniarhivi.com/

https://www.istor-konf-varna.com/biblio/

1. ЕНКИ – това е първично шумерски име,
означаващо „Бог на водата и земята”.
ЕН означава един, единствен, или бог. В
българските диалекти се среща като ено или ино, което
означава едно.
Първичното значение на КИ е точка на прекъсване
или точка на пресичане. Тази точка е мястото на
космическата катастрофа, където са се пресекли
орбитите на планетите Нибиру и Тиамат. В резултат на
тази катастрофа се ражда Земята, поради което по-
късно КИ придобива значение на Земя. В българските
диалекти се срещат и двете значения на КИ. Конецът
(или въжето) се кине (къса), а проливният дъжд прави
киша. В молебените за дъжд бабите нареждат 

 „Умрела суша за киша”. Тази молитва е отправена към
змейския бог ДУМУЗИ – Герман, който е син на Енки.
2. ЕА – „Този чийто дом е вода”. Това име на Енки
е пряко свързано с обстоятелството, че той е бог на
водата. Тук акцентът е върху водата.
3. ОАНЕС – „Човекът риба”. Това име отново
показва връзка с водата, но тук има акцент за човек.
Шумерите са считали боговете за небесни хора, които
се живеели на земята. Оанес е един от тях. Той е
общувал с хората и на него те дължат голямата част от
знанията си.
4. БУРУ – „Бог на дълбоките мини”
Освен всичко друго, ЕНКИ е бил покровител на
рудодобива и металургията. Това личи от самото
наименование „буру”. И днес миньорите „бурят” в
скалите. В съвременния български език коренът БУР е
словообразуващ. Като пример можем да посочим
бурене, бургия (борче), бурма, буран (вино), буре, бор
(дървесен вид), борба и др. Всички посочени думи са
свързани с една обща представа за въртеливо-спирални
движения или форми. Това се отнася и до буранът
(виното), от който се „завъртява” нашето съзнание.

Историческите извори сочат, че Озирис е
богът, който научил траките да правят вино. Но
връзката Озирис → Енки не подлежи на съмнение. В
българския език тази божествена течност има две
имена българското буран и славянското вино. От
буран произлиза името на съда, в който се съхранява
виното – буре. Отново е налице връзката с другото име
на Енки – Буру, а връзката между вино и буран е
същата както при винт и бурма.
5. НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи за хората”;
„Онзи, чийто дом е вода”. В непалската митология.
6. ВИШНУ=НАРАЯНА – „Онзи, който се грижи
за хората”; „Онзи, чийто дом е вода”. В индийската
митология.
7. ПАНДУ – в индийската митология.
8. ПТАХ – „Пернатият бог-птица” в египетската
митология. „Развиващият се” 9. НУДИМУД, “създател на изкуствени неща”. В
българския език глаголът НОДАМ означава правя,
създавам
10. ИЦАМНА – „Пернатият змей” при маите.
11. КЕТЦАЛКОАТЪЛ – „Пернатият змей”
при ацтеките.
12. Български имена на ЕНКИ:
А. ЯНКУЛ – в народните песни. Планетата
Юпитер.
Б. НИКОЛА – св. Никола в православието.
В. СТАРИ ЯНО – в народните песни.
Г. ЕНЬО – Еньовден в народните празници.
Д. ЕНИ – нулевият ден в българския календар.
Е. КАРАМАН – в народните песни.
З. БОЯН – при волжките българи.
И. ИМЕН – при волжките българи.

Древната еврейска Тора - основа на Стария завет, се ражда от руините на Шумер и това, което се разказва в Битие е нищо друго, освен сътворението на човека именно от такива генетични манипулации. Елохимите са в множествено число и обозначават не един, а много пришълци, наречени богове. Управителят на Нибиру Ану и главният учен на нефилимите Енки решават да направят човека с определена цел - помагач в обработката на Земята и в търсенето на така ценното за Нибиру злато по нея. Името Адам произхожда от
Adamah - Земя и означава землянин. Съвременните генетици са потресени, когато са разшифровани хрониките от глинените шумерски таблички, запечатали целия процес на генетичните експерименти и сътворението на човека. За създаването на човешката раса Енки изпол звал ДНК на нефилими и ДНК-материал от примат. Дарвин е бил прав, но само донякъде, понеже казва половината истина. В шумерските хроники се описва как е взета яйцеклетка на маймуна и там се вгражда този ДНК материал, а самата яйцеклетка е нидирана в една красива богиня на име Нинти, която нефилимите са наричали още Мами - праобраз на всички известни думи за майка. Името Нинти в превод означава госпожа, даваща живот - асоциация с еврейското Ева. Нинти е имала дълга бременност, а раждането е било чрез цезарово сечение. Така на този свят се появил първият Адам. 

БОГОВЕ, ГЕНЕТИКА, ЧОВЕК

Йехова Ишкур и Моше

                

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия - не стига това, ами и Еврейското публицистично общество сега остава името непреведено, с бележка под линия: „Значението на иврит неизяснено". Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на „ехйех ашер ехйех" е всъщност съвсем ясно - то буквално значи: „Аз съм този, който съм си". Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч
то отговаря на „гледай си работата"! Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимяни.

Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г. пр. Хр. (НХ), в резултат на драстично пренаселване.Опитът на
Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна
война за делтата на Нил.

Поради това Йехова започнал да действа за бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня - област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам - отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност - или е било нещо повече?
Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20-23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и
широкоразпространената потребност за обожествяване. Неговите действия
внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер. Но времената вече били променени. Най-първите шумери били
невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни.
Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха
могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.
Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения. По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните. Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да
противостои на новосъздаденото монотеистично управление. Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила
враговете на Израел. А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.
С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на „бедствията" над Египет. А с цел да изиграе успешно
тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.
Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните.Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна докрая. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата
част от новородените деца.
Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали
да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.
Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи.
Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един ог собствените им богове?
Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан?
Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото
мнозина смятат за идентичен с Ваал(БААЛ). Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе - например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер - врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в
Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог
на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.
Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова.
Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:
„А Господ каза на Моисея: „Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Исак и на Яков
с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова."
Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с
Авраам:
„Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал:
„Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти(живота ти)."
Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода.78 Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно
предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.
Какво е значението на по-ранното име на Йехова - „Ел Шадаи"? Думата „шадаи" е винаги в множествено число и обикновено се превежда като „всемогъщи" в смисъл на божествено ниво на величие - „всевишни", сходен с
множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума „шаду", която означава „планини". Ето защо „Ел
Шадаи" не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като „Бог на планините".79 

Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?

Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало „Той от далечните планински земи". Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад(редактиран на иврит). Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова. Планинските земи на Ишкур са Таурус, а по-късно като Андите, и отбелязахме, че той се върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г. пр. Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г. пр. Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.
Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Второ, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:
„Когато Мойсей протегна жезъла си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята."
Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимяните:
„Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимяните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните. Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали
насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:
„Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя."
И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани,докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът - страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение.
Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато „диви животни" стъпкали човеците - инцидент, който по-късно ще свържа с Ишкур.
Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище „Аз съм този, който съм"! И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог, който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал
се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложено на насилие от група гадатели и идолопоклонници.
И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей: „Никой не може да ме види приживе", и защо единствено „славата" на Йехова е била винаги виждана. Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по практична причина била, че той имал работа някъде другаде. Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на бурята в Теотихуакан (около 1390 г. пр. Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г. пр. Хр. Време е да употребим гледището си от двадесети век, за да разберем, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места! 


БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕ ТИЕ    

Инана ,Ездра и Саргон Велики/Инана - богиня на любовта и войната

                         

Инана ,Ездра и Саргон Велики

За нея се знае, че притежава силата да прави крале от мъже, само като спи с тях. За да се опази от венерически болести, тя е използвала двойка лъвици да плашат вирусите докато тя се отдавала на екстазите си.Един път Инанна решила да слезе в пъкала, където найната сестра Ерешкигал е била властелинка. Обаче сестричката й била малко перверзна и като видяла че сестра й се била накичила с оскъдни одежди (нещо нормално), я побили едни такива тръпки. Накарала Инанна да сваля по една одежда всеки път, като прекосявала една порта. Добре, ама работата е била там че е имало седем порти, и насред освиркването на демоните отстрани подиума, тя си свалила една по една всичките дрешки и накити. Накрая застанала гола и сестра й се разгневила от завист и я убила. Другите богове се уплашили, че вече няма с коя да се съвкупляват и изпратили да си я вземат обратно. Оказало се обаче, че трябвало да я заменят с някой жив. Инанна си избрала съпруга за това, понеже щяла да е без грижа че съпругът й може да я хване да му изневерява. Накрая Инанна благополучно се завърнала на горния свят и си наваксала за всичките дни без тръшкане... с живи хора. В друга история, Инанна обладала бога Енки който бил покровител на града Ериду. Взела че му откраднала мъжеството и го отнесала в своя любим град Урук. Енки изпатил свои хора да я спрат, но Инанна ги посрещнала с разтворени крака, тъй да се каже, и те си отишли с празни ръце. Така Урук станал най-могъщия град в Месопотамия за времето си.Иннана е била сексбомба за времето си и била използвана за извайването на голи статуи по нейно подобие. Така тя станала първата порнозвезда. За да покаже на всички че тя била такава, тя използвала осмолъчната звезда като своя символ. Евреите по-късно се опитали да копират тази звезда, но понеже ги скъпяло да рисуват прекалено много лъчи, я скъсили до шестолъчна звезда. Така наречените фалически символи са станали непристойни само по силата на животинския и материален елемент, който се съдържа в тях. Отначало подобни символи са били естествени, тъй като са се зародили в архаичните раси, които, знаейки, че са произлезли от двуполови предци, са се считали за първите проявления от разделянето на половете и от тайната, по силата на която те на свой ред са творили. Ако следващите раси и в частност „избраният народ“ са унизили тези символи, то това не променя техния произход.

Това неголямо семитско племе, едно от най-малките разклонения, които са се образували (след потапянето на великия материк) от смесването на четвърта и пета подраси, монголотуранците и така наречените индоевропейци, е могло да усвои тази символика само в смисъла, който Ј е придаван от тези народи, от които е била заимствана. Много е вероятно в началото на Мойсеевия период символите да не са били така груби, както са станали по-късно под ръководството на Ездра, който е преработил цялото Петокнижие. Например глифът за дъщерята на Фараона (жена), за Нил (Великата Бездна и Вода) и за младенеца от мъжки пол, намерен плаващ в него в тръстикова кошница (ковчег), не е бил първоначално измислен нито за Мойсей, нито от самия Мойсей. Това вече е било направено и се вижда по намерените фрагменти от вавилонските плочки и в историята на Цар Саргон, живял много преди Мойсей.

В своите „Assyrian Antiquities“ (стр. 224) Джордж Смит казва: „В двореца на Сенахериб в Куюнджик аз намерих друг откъс от любопитната история на Саргон... преведена от мен и публикувана в „Transactions of the Society of Biblical Archeology“ (том I, част I — 46). „Столица на Саргон, на вавилонския Мойсей“ е бил големият град Агади, наричан от семитите Акад и споменат в Книгата Битие1 като столица на Нимрод. Акад е бил близо до град Сипар на река Ефрат, на север от Вавилон2.“

Друго странно „съвпадение“ се заключава във факта, че названието на съседния град Сипар е тъждествено с името на жената на Мойсей — Сепфора (Zipporah)3.

1 Битие, Х, 8, 9, 10: 8) Хуш роди и Нимрод: той взе да става силен на земята; 9) Той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се казва силен ловец като Нимрод пред Господа (Бога). 10) Изпървом царството му се състоеше от Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. (Б. пр.)

2 Вж. „Разбулената Изида“, 88, стр. 442—443.

3 Изход, II, 21. „На Мойсея се понрави да живее у тоя човек; и той даде на Мойсея за жена дъщеря си Сепфора.“ (Б. пр.)

Разбира се, този разказ е изкусно допълнен от Ездра, който не може да не е знаел оригиналния разказ. Това любопитно сказание е начертано на отломките на плочите, намерени в Куюнджик, и е изложено в следните думи:

1. Аз съм цар Саргон, Цар могъщ, Цар на Акад.

2. Моята майка е била от царски род; баща си аз не познавах; братът на моя баща е управлявал страната.

3. В града Азупирану, лежащ на брега на Ефрат.

4. Моята майка, царицата, ме заченала; в мъки тя ме е родила.

5. Тя ме сложила в ковчег от папур и с планинска смола запечатала изхода мой.

6. Тя ме пуснала в реката, която не ме погълнала.

7. Реката ме понесла; към водоносния Аки ме донесла тя мене.

8. Аки, водоносният, в своето състрадание ме приел.1

Да сравним сега с библейското повествование в Изход.

„Но неможеща повече да го скрива, тя (майката на Мойсей) взела кошница от тръстика и я насмолила с асфалт и смола; и полагайки в нея младенеца, поставила я в тръстиката до брега на реката.“2

1 George Smith, „Chaldean Account of Genesis“, стр. 299—300.

2 Изход, II, 3. Бълг. прев.: „Но като не можеше повече да го крие, взе пръстено кошче, намаза го с асфалт и смола, и като тури в него детето, сложи го в тръстиките при речния бряг.“ (Б. пр.)

Джордж Смит продължава:

„Това събитие, както предполагат, е станало около 1600 години преди Рождество Христово, малко преди епохата, която се приписва на Мойсей. И тъй като ние знаем, че славата на Саргон е достигнала Египет, то е напълно правдоподобно този разказ да е имал връзка със събитията, които са изложени в Изход, II, тъй като всяко извършено веднъж действие се стреми да се повтори.“

Но в днешно време, когато проф. Сейс се е осмелил да премести датата на халдейските и асирийските Царе с две хиляди години по-назад, е ясно, че Саргон е трябвало да предшества Мойсей поне с 2000 години. Това признание навежда на мисъл, но на посочената цифра не Ј достигат още една или две нули.

Какъв е логическият извод? Разбира се, изводът, който ни дава право да кажем, че сказанието на Ездра за Мойсей е било узнато от него по време на пребиваването му във Вавилон и че той е използвал за Еврейския Законодател алегорията за Саргон. Накратко, книгата Изход не е била написана от Мойсей, а е била преработена от Ездра на основата на древни материали. -Елена Блаватска    



Инана - богиня на любовта и войната

               

    

Древни легенди разказват за това как синът на Посейдон (Енки) и Гея (Нинхарсаг) гиганта Антей (Marduk) е бил убит от Херакъл (Ninurta).След убийството на Marduk - 50 божествени сили (опасно оръжие с впрегнати вихри), бяха прехвърлени към синовете на Енлил Ninurta (Apollo-Hercules) и Нергал (бог на треска, суша и други бедствия). Едно от най-забележителните божества от пантеоните на Близкия изток е богинята, която шумерите познавали като ИН.АННА (означаващо „Любимката на Ану"). Нейните разнородни таланти били любима тема на древните летописи, а физическите й способности били изключително популярни сред античните хора
на изкуството! Открити са стотици текстове, занимаващи се с любовните афери на Инана, а един от най-известните примери е „Епосът за Гилгамеш". Като
прототип на богинята на любовта, тя била известна на всички древни цивилизации с богато разнообразие от различни имена. За асирийците и вавилонците тя била позната като Ищар, за ханаанците като Ащорет, за гърците като Афродита, за римляните като Венера. Според шумерските текстове тя била дъщерята на Нанар, правнучката на Енлил и праправнучката на Ану. Била известна също и с много други прякори като ИР.НИ.НИ - „Силната.

Сексуалната страст на Инана можела да си съперничи единствено със сърцатостта й на бойното поле, оттам тя станала известна като прототип на богинята на войната, както и на богинята на любовта. В много отношения тези
две качества вървели ръка за ръка. Преданието за нея, разбулено от Захариа Сътчин във „Войните на богове и човеци", е трагично и започва от нейния брак с
Думузи, син на Енки. Дали това е била взаимна любов, или опит на Инана да се сдобие с власт над съперничещите енкиитски земи, не можем да сме сигурни. Но в онези отдавнашни дни нейната власт в страната на Енлилитите със сигурност била ограничена от мъжкото надмощие. Няма нужда да бъдем феминисти, за да усетим неосъществените й амбиции; нейният дядо Енлил имал върховна власт; брат й Уту бил отговорен за стратегическия район на Йерусалим; баща й Нанар отговарял за Синай, а чичо й ИШ.КУР (означаващо „Далечна планинска земя) открай време бил изключително отговорен за важното място на Баалбек.
Нейната собствена власт в Шумер била ограничена до град Урук, който по онова време имал твърде нисък статус.
Скоро след брака й с Думузи тя го подтикнала да създаде наследник посредством нормалния обичай от неговата полусестра Гещинана, един акт почти мотивиран от божествените закони за унаследяването. Когато сестра му отказала, Думузи се възползвал от момента и я изнасилил сериозно нарушение дори за боговете, които по онова време имали особено либерални правила за поведение. Ра, по-големият брат на Думузи и зле разположен към неговите връзки с богинята от враждебния лагер Инана, разпоредил да го арестуват.

Драматичното залавяне, бягство и нещастна смърт на Думузи са описани в шумерския текст, познат като „Неговото сърце бе изпълнено със сълзи".

Последвалото пътуване на Инана до Африка (Долния свят) е описано в един от най-известните шумерски текстове.
Смъртта на Думузи, в комбинация с положението на Африка в Долния свят (Южното полукълбо), естествено довела до това, че „слизането" на Инана било разглеждано като митологична приказка за пътуване до подземния свят, или царството на мъртвите. Тази гледна точка е била подсилена от легенди, че това било място, откъдьто хората не се връщали, но в случая с Инана това било земя предимно на живите, откъдето тя наистина се върнала.

Вбесената Инана обвинила Ра за смъртта на съпруга си и започнала да търси начин за отмъщение. От един текст
вече знаем, че Ра избягал в една „Планина", описана
като Е.БИХ - ..Жилището на Скръбното стенание".
Друг текст го описва като същия Е.КУР, в който
боговете Енкиити били пленени от Нинурта. Захариа
Сътчин още веднъж повдига булото на мита, за да
обясни едно историческо събитие - произтеклия от
това съд над Ра, неговото арестуване вътре в Екур без
вода и храна и последвалото му бягство.

Няма и капка съмнение, че Инана била оскърбена и озлобена от смъртта на Думузи и от блокиране на амбициите й в Африка. Нейната утешителна награда според Сътчин била да й се даде контрол над една нова цивилизация в долината Инд (съвременен Пакистан). Тази загадъчна цивилизация 

първоначално възникнала на различни места преди около 2800 г. пр. Хр. и била в пълен разцвет около 2500 г. пр. Хр.6Най-забележителната характеристика на тази култура, позната като Харапа, била нейната хомогенност във всички аспекти на живота: строителство, грънчарство и религиозна вяра. Най-главните й градове, Харапа и Мохенджо Даро, били устроени по начин, който накарал археолозите да си мислят, че те са „били планирани в тяхната цялост, преди да бъдат построени". Забележителното е, че религиозните поверия на Харапа били напълно различни от тези в Шумер и Египет, които боготворели много богове. В контраст с тях, харапаните се прекланяли пред единствено женско божество , чиито изображения показват удивителна прилика с други такива на богинята Инана.

Все пак Инана съвсем скоро се отегчила от новите си отговорности и тогава обърнала вниманието си назад към Шумер. По време на едно посещение при Енки в дома му в Абзу Инана успяла да го напие и с измама го накарала да й предаде определени божествени предмети, познати като „МЕ".
Точно какви били тези предмети, е неизвестно, но те дарили Инана с огромно познание и власт. Докато нейната цивилизация в Харапа била заета с възстановителните работи от разрушенията, причинени от постоянните порои, нейният
шумерски град Урук изведнъж станал много силен, а самата Инана се превърнала в главно божество. Именно тогава според
античните текстове Инана открила мъжа, кой-то трябвало да бъде инструментът на нейните амбиции, мъжа, който изградил град Агаде и впоследствие положил основите на акадската империя. Името на този мъж било Саргон Великият, а археологическата дата е около 2400 г. пр. Хр. Ерата на
Инана тъкмо започвала, а и в любовта, и във войната едновременно тя щяла да стане по-опасна откогато и да е. 

Завоевания на Инана

Около 2350 г. пр. Хр. с помощта на Инана Саргон започнал да гради мощна империя из цяла Месопотамия. Правейки това, той взел всички мерки да не развали отношенията си с останалите богове от Близкия изток. Първоначално завоеванията му не засягали града на Енлил -Нипур, града на Нинурта - Лагаш, спорната област на Вавилон и стратегическите места на боговете в Йерусалим и Баалбек. После, когато остарял, той извършил фаталната грешка да пренесе „свещена почва" от Вавилон, за да узакони някак си града на Инана - Агаде.

Сякаш този светотатствен акт накарал Мардук да се върне във Вавилон. Античният текст твърди, че Мардук разбил хората на Саргон чрез глад и жажда, а самия Саргон изтезавал с „безсъние", което довело до неговата смърт след петдесет и четири годишно царуване.

Обединявайки своите разпръснати последователи, Мардук възстановил Вавилон и според древния текст изградил една съвременна водоснабдителна система. Това е интересна подробност, защото мястото на Вавилон от осемнадесетия век пр. Хр. наистина лежи под сегашното водно ниво, което
пречи на разкопките там. Мардук предотвратил наводнението чрез изпомпване на водата от Вавилон към обкръжаващите области. Околните градове бързо се превърнали в зависими от тези доставки на прясна вода от Вавилон, тъй като средните валежи във Вавилон били незначителни, откакто свят светува. Разбира се, без напоителните канали и пълноводието на реките
Вавилон би бил една безплодна пустиня.
Последователите на Мардук продължили яростно да се бият с наследниците на Саргон, а съветът на боговете в опит да предотврати бъдещи въоръжени конфликти изпратил Нергал - брат на Мардук, да го убеди да напусне Вавилон. Нергал предоставил на Мардук убедителни доказателства, че неговото
„съдбоносно време" още не е настъпило.41 Накрая Мардук се съгласил да напусне, но при условие че никой няма да се намесва в устройството на напоителната система във Вавилон: 

„В деня, когато ще отстъпя мястото си, 

водното течение ще престане да действа от извора си... 

Водите няма да извират...
светлият ден ще (се превърне) в мрак...
Ще настане объркване...
Ветровете на сушата ще вият...
ще се разпространи болест."

След заминаването на Мардук Нергал влязъл в тайните зали на Вавилон и с учудваща враждебност разрушил прецизната водоснабдителна система. Според предварителното предупреждение настъпило сериозно засушаване в околните градове. Нергал бил наказан сурово от по-възрастните богове.

Около 2250 г. пр. Хр. вследствие на заминаването на Мардук и настъпилото засушаване Инана още веднъж решава да изпробва мускулите си - този път с внука на Саргон, наречен Нарам-Син. Името му ясно показва, че Инана е успяла да спечели подкрепата на нейния чичо -бога Нанар/Син.
Този път изглежда сякаш Инана иска да изпробва докъде би могла да се разпростре мощта й. Месопотамският текст ни предоставя дълъг списък от завоеванията на Нарам-Син, включително Йерихон, Баалбек, страната Дилмун (Синай) и накрая Египет.

Съществува ли някакво историческо потвърждение за завоеванията на Нарам-Син? Археологията потвърди, че ерата на Йерихон завършва през третото хилядолетие пр. Хр. с разрушение.Атаката срещу Баалбек, където според слухове Инана изгорила вратите му и държала в плен неговите защитници, напълно обяснява изоставената дейност в кариерата, която може да бъде видяна и сега на онова място - особеност, която никой досега не е дръзнал да обясни. В Египет също е потвърдено нашествие от чужденци по това време от историята чрез дълга поема, известна като „Поученията на Ипуер".

Колкото до митичното завоевание на космическия център в Синай от Нарам-Син, би ли могло това събитие да е същото, увековечено от известната стела за Нарам-Син, сега изложена в музея „Лувър" в Париж?46 Централното изображение , в което мнозина виждат планина, прилича повече на ракетите, с които страната Дилмун се свързва. Короната с рога, носена от победоносния Нарам-Син, е била символ на боговете и внушава, че това е било победа в най-свещения район, където единствено боговете са били допуснати да управляват.
Все пак ни се струва, че Нарам-Син е попрекалил с едно от завоеванията си. Дали това е бил космическият център, териториите на Енкиитите или и двете, не можем да сме сигурни, но съветът на боговете решил да арестува Инана и да сложи край на нейната грандомания. Шумерска поема, известна под заглавието „Проклятието на Агаде", описва как Инана избягала от град Агаде. После боговете освободили града от властта й, вероятно включвайки някои от „МЕ"-тата, които тя откраднала от Енки:

„Короната на властта, тиарата на царството,
тронът, даден на управлението,
Нинурта предаде на своя храм;
Уту отнесе градското „Красноречие";
Енки отне неговата „Мъдрост".
Неговото величие, че би могъл да достигне Небесата,
Ану издигна до средата на Небето."47

Текстът твърди, че братът на Мардук - Нергал, също е помогнал на завоеванията на Нарам-Син и така е действал в неприемлив съюз с Инана, за да попречи на завръщането на Мардук. Можем само да гадаем за причините на неговата братска враждебност. Скоро след това Инана и Нергал организирали огромно въстание против властта на по-възрастните богове - бунт, който завършил със загуба и катастрофално разрушение на Агаде.

„Проклятието на Агаде" обвинява за разрухата Нарам-Син, който уж атакувал града на Енлил - Нипур, светотатствайки над неговия свещен Екур.49 Известно ни е от една шумерска поема, озаглавена „Химн на Енлил", че този Екур е бил мястото за отдих на „бързо стъпващата птица", от чийто „дъх, никой не може да избяга", и мястото, откъдето той е можел да „издига лъчи, които търсят сърцевината на земите". По този начин атаката не е била просто символична обида към най-висшия бог на Земята, но и физическо унищожение на неговите сили. 

Според „Проклятието на Агаде" боговете изтрили Агаде от 

лицето на Земята. После Енлил заповядал на ордите на гутите да напуснат родината си в планината Загрос и да поробят последователите на Инана. Акадската империя била разоръжена и централната администрация изпаднала в състояние на анархия.

Дали боговете са имали пръст в това дело? Факт е, че Агаде е един от малкото древни градове в Месопотамия, чието местонахождение никога не бе открито от археолозите, а в същото време историците са в неведение за залеза на толкова мощна империя, която рухва около 2200 година пр. Хр. толкова
внезапно, колкото някога се е появила.

Едно от най-забележителните исторически събития в периода 2000-200 г. пр. Хр. несъмнено било огромното изригване на Санторин. Когато този вулканичен гръцки остров се взривил, 192 милиона тона серен прах се стоварили под формата на киселинен дъжд на изток - най-голямото изригване на вулкан е на повече от 4000 години. Някои специалисти смятат, че
въздействието на Санторин вероятно е включвало глобално климатично застудяване и глад на изток, който е продължил поне седем години. Под това влияние попаднали Египет, Анадола и Левант - почти целият древен свят с изключение на Месопотамия.

Кога е изригнал Санторин? Усъвършенствани научни методи, съпоставящи три кръга радиоактивно датиране, сега вече установиха, че експлозията е станала около 1628 г. пр. Хр., доста по-рано, отколкото се смяташе преди.36 Това датиране съвпада точно със събитията в древния Близък изток.
Климатичната промяна в резултат от изригването на Санторин би могла да помогне за обяснението на въпроса защо египтяните са поставили началото на постоянното наблюдение на нивото на наводненията на Нил по времето на Аменемхат III около 1660-1615 г. пр. Хр. (НХ), както свидетелстват т. нар. „Описания на високия Нил". Санторин би могъл да обясни също Херодотовото твърдение, че същият този Аменемхат III бил легендарният цар Моерис, който изградил в района на файюм хидравличната система за събиране на прелялата
от Нил вода. „Описанията" на нивото на реката показват една загриженост, която скоро била потвърдена от събитията, защото в продължение на дванадесет години нивата на наводненията нараснали почти два пъти в сравнение с нормалното ниво. Последствието било катастрофално бедствие и дълготраен глад. Не е учудващо, че според новата хронология на Дейвид Рол XII династия на Египет тръгнала към упадък, белязан от хаоса на Втория преходен период. 

Точно по онова време Нубия, покорената три столетия по-рано земя, отхвърлила египетското иго.
Санторин обяснява също и загадъчния възход през 1600 г. пр. Хр. на нова сила - тази на Микена - точно до засегнатата зона. Микените боготворели плоскогърда майка-богиня, която не би могла да бъде разпозната, ако не заподозрем, че това е Инана. Под нейно влияние Микена изведнъж започнала да
се ползва от благините на мощно търговско положение и там била изградена силна военна машина.

Накрая датата на Санторин се свързва с епохата на Хамурапи, 1565-1522 г. пр. Хр., според новото летоброене. При старата, установена хронология, този отново признат вавилонски цар безмилостно покорил своите бивши съюзници без явна причина. Поради това е било прието, че тази победа е отбелязала началото на Вавилонската империя. При новата хронология, като се направи връзка със Санторин, неговите действия се оказват нужни за ново установяване на контрол
по време на огромен хаос, когато гладът е водел на изток вълни от миграция към Месопотамия. Известният „Законов кодекс", изобразен върху стела, която Хамурапи издигнал в Сипар, точно на север от Вавилон, също вероятно е бил заплаха и предупреждение за емигрантите да внимават какво правят.Този
сценарий също хвърля светлина върху обясненията в „Законовия кодекс" за три класи хора - свободни човеци, роби и категорията, известна като „мушкену".

Става ясно, че тази дума с неясно съдържание се отнася до „зависими от държавата" и точно е обозначавала новата група от емигранти.

При тези обстоятелства пред няколко града се
изправила възможността да предложат независимост от централната власт във Вавилон. Заплахата за статуквото била толкова силна, че Мардук решил да въоръжи Хамурапи с мощно оръжие, с цел отново да се обедини империята:
„С мощното оръжие, с което Мардук провъзгласи своя триумф, героят (Хамурапи) се хвърли в битка с армиите на Ешнуна, Субарту и Гутий. С „Великата мощ на Мардук"
той отхвърли армиите на Сутий, Туруку, Каму..."42

Град Мари бил отдавнашна мишена за Хамурапи, който го унищожил през 1531 г. пр. Хр. (НХ).43 Обхватът на изтребление в Мари потвърждава текстовото 

описание на мощното оръжие на Мардук. Това ни дава и свидетелство за силата, подкрепяща движението за независимост, защото Мари бил град, дълго свързван
с Инана. Поради това знаците внушават, че Мардук бил изправен пред подновена заплаха от Инана -не само от Мари, но и от страна на новото й царство в Микена
на север.

Катастрофа на Крит

Приблизително през 1450 г. пр. Хр. страхотна катастрофа изведнъж се стоварила върху градовете на остров Крит. Прекрасните места в Кно-сос, фаистос и Като Цакро били напълно унищожени. Градовете, които били мощни
центрове на международна търговия в продължение на пет столетия, били изгорени до основи.
Степента на разрушенията била толкова голяма и всеобхватна, че археолозите търсеха напразно някакъв природен феномен като причина.

Загадката е обобщена от „Атлас по световна история" на „Таймс", който съвсем искрено признава:
„Причината за това опустошение е неизвестна".
Все пак някои специалисти с неохота стигат до заключението, че ужасяващото разрушение на Крит действително е било дело на човешка ръка.
„Нешънъл джиографик съсаяти" се съгласява, че „сега свидетелството сочи към победа на войнстващите микенци над континентална Гърция".
Неискреният опит да бъде хвърлена вината върху Микена е чудесна демонстрация на несигурността, която обгражда тази мрачна епоха от човешката история. Микенците боготворели плоскогърдата богиня Инана. Тя била от групата на Енлилитите и съперничка на Енкиитските богове. Възможно ли е Крит преди това да е бил крепост на Енкиитите?
Доказателството в подкрепа на тази хипотеза може да се види в новата критска религия, която рисувала портрети на плоскогърда богиня, държаща две змии. Един пример от Кносос, графично символизира победата на Инана на
остров Крит над Енкиитските змийски богове.
Колкото до мотива на Инана, разрушението на Мари от Хамурапи е очевиден кандидат, но имало ли е допълнителен мотив? Критско-минойската култура ни е оставила приемливо доказателство в една от най- силните легенди на древния свят - притчата за Минотавъра. Този получовек, полубик според преданието се смятал за дете на бик от жената на цар
Минос. Въпреки това, ако ние признаем символа на бика като символ на боговете Енлилити, тогава притчата трябва да представя арестуването в лабиринт не на Минотавъра, а на незаконен бог от плът и кръв. Гръцката легенда за Тезей и Минотавъра съдържа описание на запалването на царския дворец, намеквайки, че тази приказка може би води началото си от унищожението на минойски-те дворци през 1450 г. пр. Хр.

Въпреки че легендата била разкрасена, за да опише митично същество, тя би могла да се корени във физическото насилие от страна на Инана за освобождава-
не на арестуван бог. Горе-долу по същото време, когато Крит бил унищожен от Инана, Мохенджо-Даро, столицата на нейната цивилизация в Долината на Инд, претърпяла загадъчна катастрофа.

Кога е станало унищожението на Мохенджо-Даро? 

Най-точните изчисления на археолозите намекват за една дата около 1500 г. пр. Хр., същото време, когато Харапа накрая бил опустошен. В онзи момент градовете в долината на Инд вече се намирали в остър упадък,защо тогава някой ще си прави труда да унищожава Мохенджо-Даро? 

Единственият логичен отговор идва от съперничеството между Инана и Мардук и събитията на остров Крит. 

https://anoncyberarmy.wordpress.com/

https://www.bbss1.com/?p=3070

Шумерски митове в българския фолклор

Датиране на Потопа

Хронология преди Потопа 

 Нека изследваме десетте патриарси преди Потопа, както са записани в Битие 5. Таблица А показва възрастта, на която всеки патриарх се е сдобил със следващия го, което ни позволява прецизно да изчислим времето, изтекло от Адам до Потопа, на 1656 години.Днес антропологията и генетиката
ни казват, че предците на Хомо сапиенс са много по-древни, отколкото предлага тази хронология, но когато била съставяна Библията, това познание не било известно. Поради това издателите на Библията вероятно не са изпитвали никакво безпокойство при драстичното съкращаване на определената в Библията хронология, която минавала през епохите на патриарсите, за да  съвпадне напълно с техните собствени предположения. Правейки това, те вероятно са приели, че по-дългите периоди, записани от техните предци, са били грешни. Те не са разделили числата на случаен делител, а на задоволителен фактор, което било приемливо обяснение на забележимото противоречие. Един делител от 100 например веднага изниква в съзнанието.

Ако умножим 1656 години със 100, стигаме до датата 165 600 години преди Потопа, както е показано на таблица А. В хронология, която определя бунта на боговете е 80 сарс от 2160 години преди Потопа. Това означава 172 800 години. Разликата между 172 800 и 165 600 е 7200 години, фактът, че това е 3600 х 2 - орбиталният период на Нибиру - не прилича на случайно съвпадение.

Според шумерските текстове обикновените богове въстанали 80 сарс преди Потопа, съвпадение с посещението на Ану, а оттам и с обиколката на Нибиру.

Тогава Енки сътворил ЛУ.ЛУ-то в Долния свят (Африка), генетичен подвиг, който в последните си етапи вероятно е изисквал допълнителни съоръжения от Нибиру. По този начин може би е минал един период от 3600 години.


Според Библията Първоначално Адам се сдобил със Сит 130 13 000 Сит родил Енох 105 10 500 Енох родил Канан 90 9000 Канан родил Малалеил 70 7000 Малалеил родил Иаред 65 6500 Иаред родил Енох 162 16 200 Енох родил Матусал 65 6500 Матусал родил Ламех 187. 18 700 Ламех родил Ной 182 18 200 Ной по време на Потопа 600 60 000 

 Цялото изминало време (в години) 1656 165 600 

После изминал още един орбитален период на Нибиру, по време на който единствено ЛУ.ЛУ-работниците вършели изнурителната работа в Долния свят.
Именно тогава Енлил без позволение отвлякъл една част от чернокосите, както е описано в „Мит за Търнокопа". 

Обяснението в текста как Енлил разбил ДУР.АН.КИ - „Връзката Небе-Земя", показва голямата близост на Нибиру отново, защото иначе би било безсмислено да се разбива тази връзка в която и да е точка от орбитата на Нибиру. Нещо повече, моментът за нападението на Енлил съвсем целенасочено е определен да съвпадне с посещението на Ану, за да се спечели неговата подкрепа за действието, което той всеки момент бил на път да предприеме.

Инцидентът в Райската градина, който веднага последвал атаката на Енлил, по тази причина вероятно е станал два орбитални периода (7200 години) след бунта на редовите богове. 

Таблица Б показва как тази хронологична празнина идеално съвпада с общото изтекло време, основано на сар от 2160 години, където времеизмерването от периода преди Потопа в Библията е умножено с числото 100 (за възстановяване на по-ранните редакторски деления със 100).

Ако Адам и Ева са били родени през 176 583 г. пр. Хр. с продължителност на живота около 90 000 години, тогава може би Ева наистина е имала същото мтДНК с Ева, която сега бе датирана между 137-133 000 пр. н. Все пак с цел да определим датата на генетичното отделяне на семейството на човечеството ние трябва, напротив, да потърсим доказателство за това кога родът на Адам и Ева е започнал да живее в тяхната родина Африка (където те емигрирали след изгонването им от Рая на изток). Това доказателство се предоставя от най-важния знак в Библията:

„Адам отново легна с жена си и тя роди син, наречен Сит, като му рече: „Бог ме дари с друго дете на мястото на Авел, тъй като Каин го уби". Сит също имал син и той го нарекъл Енох. Тогава човеците започнаха да призовават името Господне.3
(Следва обяснение).
Къде човеците „са призовавали името Господне"? Приемлива възможност са градовете отпреди Потопа в Месопотамия. Може би по този начин Библията посочва първия момент, когато някои от наследниците на Адам и Ева са напуснали Африка, за да водят отделно съществуване в Азия. фактът, че Библията описва горния момент, все пак показва, че той е бил важен, а е трудно да се изнамери някакъв по-съществен крайъгълен камък в историята на човека.

Генетиците биха се съгласили -това разделяне е точният тип събитие, което е трябвало да накара женското мтДНК да започне деленето си. Марк Стоункинг датира мтДНК-то на Ева към 137-133 000 пр. н. Успоредно изследване, проведено от Луиджи Кавали-Сфорца, оценява, че генетичното разделяне на африканци и неафриканци се е състояло малко по-късно, преди около 100 000 години.
Кога според моята хронология е било времето на Енох, началото на библейската миграция вън от Африка? Ако възстановим епохата на Енох чрез умножение с числото 100, тогава той е роден 23 500 години след Адам (виж табл. А). После той преживял още 90 500 години. Тъй като Адам е роден през 176 583 година пр. Хр., времето на Енох може да бъде датирано съвсем точно към 153 083 - 62 583 г. пр. Хр. Ранната част от живота на Енох по този начин съвпада напълно с генетичното доказателство, дадено от Стоункинг и Кавали-
Сфорца.

Таблица Б Съгласуване на библейското времеизмерване (преди Потопа)
Пристигане на боговете (Потоп - 120 сарс) 270 183 г. пр. Хр. 3600 г . 

 Въстание на боговете (Потоп - 80 сарс) 183 783 г. пр. Хр 

Генетично създаване на ЛУ.ЛУ 180 183 г. пр. Хр. 3600 г 

Генетично създаване на Адам и Ева 176 583 г. пр. Хр.
165 600 г Потоп 10 983 г. пр. Хр.

Общ брой изминали години (от Бунта) 172 800 г.

Забележки: Сар = 2160 г. 3600 г. = орбитален период (пълна обиколка на Нибиру).

Дата на Потопа, базирана върху Таблица В и рождената година на Авраам 2123 г. пр. Хр. (приложение А). 165 600 съвпада с библейските години, умножени по 100 (таблица А). 

 Таблица В показва последователността на патриарсите след Потопа, с възрастите, на които те са продължавали родовата линия на Авраам. 

Мое е твърдението, че тази дата първоначално е съществувала в шест-десетичния формат на шумерската база, както е показано в колона (б). 

Това е логично, ако Тара и Авраам са били шумери.                          

Таблица В Родословие след Потопа   ИЗМИНАЛИ ГОДИНИ   (а) (в)                                  Според Библията   Действително   Действително                                                      (6/50)         база 60              база 10 Сим имал Арфаксад  2 години след Потопа                 2                  2-0-0                120  Арфаксад родил Сала               35               1-7-5-0             1070  Сала родил Евер                        30               1-5-0-0              900  Евер родил фалек                      34               1-7-0-0             1020  Фалек родил Рагава                   30              1-5-0-0               900  Рагава родил Серух                   32              1-6-0-0               960 Серух родил Нахор                     30              1-5-0-0               900  Нахор родил Тара                       29              1-4-5-0               890  Тара родил Авраам                    70              3-5-0-0               2100  Общо изминали години:              292 8860  Източник: Битие 11

Забележки: Датата, отнасяща се до Сим, е написана
на шумерски, но е преосмислена от редакторите на Библията в контекста на хронологията отпреди Потопа и поради това е разделена на 100, а не на 50.

Някои библейски автори казват, че Тара е станал баща на Авраам на 130 години, което се базира на Битие 11:32; 12:4 и на неправилното приемане, че Тара е умрял в годината, когато пристигнал в Харан.

С цел да бъдат записани възрастите от таблица В, колони (б) и (в), на едно „приемливо" ниво, бе необходимо те да бъдат редуцирани с един общ делител, който аз предположих, че е 50. Защо е било решено шумерските числа да бъдат разделени на 50? Отговорът всъщност е твърде лесен.

Числата в таблица В, колона (б), могат единствено да бъдат разделени смислено на 25, 50 или 100. Няма друг делител, който би довел до цели числа.

Може да се види, че делител 50 дава резултат при Нахор, станал баща на Тара, когато бил на 29 години. Ако бе използвано числото 100, Нахор би трябвало да е
станал баща на Тара на 14-годиш-на възраст! От друга страна, ако се използваше делителя 25, щеше да излезе, че Тара е станал баща на Авраам на 140 години! Поради това числото 50 бе най-добрият компромис дотук. 

В подкрепа на това заключение трябва да се отбележи, че 50 било свещено число за еврейските издатели на Библията; всяка 50-а година била празнувана от евреите като Юбилейна година, в която робите били освобождавани, а дълговете опрощавани.
А сега, с цел да изчислим реално изминалото време, всичко, което трябва да сторим, е да превърнем шумерските числа от таблица В от основа 60 към база 10. 

Резултатът, показан в колона (в), е продължителност от 8860 години. Ако използваме рождената дата на Авраам - 2123 г. пр. Хр. (виж приложение А), тогава Потопът може да бъде датиран точно към 10 983 година пр. Хр.

Изчисление на дълголетието

В случая с патриарсите отпреди Потопа, цитираните в Битие 5 числа показват броя на годините от баща до първороден син, броя на годините след това, когато бащата „имал други синове и дъщери" и накрая общата продължителност на живота. След като вече стигнахме до заключението, че годините между баща и син са разделени на 100 (таблица А), няма причина да се съмняваме, че общите сборове от жизнения им път също били разделени на числото 100.

Все пак животът на патриарсите след Потопа от Сим до Авраам е съвсем друг въпрос. Данните са обобщени в Битие 11 по подобен начин, както в Битие 5, но с една съществена разлика - авторите на Библията нямали желание да събират заедно възрастите, за да стигнат до общата продължителност на живот. Защо е трябвало да бъде така?

В днешно време е общоприето, че Старият Завет е издаден при ползването на различни източници. Вече предположих, че годините, съставляващи родословието от Ной до Авраам, били записани чрез шумерската шестдесетична система. Твърде вероятно е източникът на тези данни да се е занимавал единствено с наследствените връзки от Авраам назад до Ной.
факт от живота е, че рождените дати се запомнят много по-лесно от спомените за деня на смъртта. Но дали подробностите за допълнителните години не идват от различен източник, с различна математическа система? Ако наистина е имало друг източник, който е предоставял по-пълни данни за живота на патриарсите, включително общата продължителност на житейския им път, и ако тези данни не са били записани на база 60, тогава библейските редактори трябва да са имали
огромни трудности при съгласуване на двата комплекта цифри. Възможно ли е това да е била причината, поради която те не са събрали заедно числата, за да получат сбора от всички преживени години?

Линията на разсъжденията допуска, че еврейските съставители на Библията са загубили своето познание по „древната" и необичайна шумерска шестдесетична математическа система. 

Как е могло да се случи това?

Еврейският народ е прекарал изключително дълго изгнаничество в Египет в продължение на 400 години преди Изхода. По-късно те прекарали около 60 години изгнание във Вавилон. И дори след като били освободени от Кирии през 539 година пр. Хр., огромното мнозинство от евреите останали във Вавилон, вместо да се върнат в Йерусалим. Поради това по време на цялата им история те били обект на влияние на чужди култури - египетска, вавилонска и по-късно персийската култура. През това време много обичаи били изоставени или забравени. Известно е например, че след вавилонското изгнание евреите възприели вавилонски имена за месеците на годината.

Има също и доказателство, което твърди, че на евреите било забранено да записват числа по време на заточението им във Вавилон, затова през този период те разработили азбука за произношение на определени букви с цел да представят числата -умсвена дейност, която отсъства след изгнанието им.

Забележителното е, че системата за броене, която те разработили по това време, била десетична със специални символи за цифри, като например 100, а най-голямото им число било „мириада", което представлявало 10 000. Поради това евреите са твърде далече от шумерския произход на техния шумерски патриарх Авраам и са загубили познанието за шестде-сетичната система, с помощта на която било записано тяхното родословие до Авраам.

Библейските редактори по тази причина имали проблем. Те притежавали три комплекта числа, които не си съвпадали, по причини, неразбираеми за тях. Най-ранното решение вероятно е било да се изостави общата продължителност на живота, и точно това откриваме в Битие 11.

Нека сега изпробваме някои алтернативни теории, за да възстановим дълголетието на патриарсите след Потопа. Вече установихме, че родовата линия (от всеки баща до първородния му син) бил шумерски първоизточник,-
разделен на 50 (таблица В), а този делител дотогава бил най-добрият компромис. Нека сега се концентрираме върху допълнителните години, които съставлявали остатъка от всеки житейски път. Първо, нека потвърдим моята хипотеза, че допълнителните години не произлизали от шумерските числа, разделени на 50. Ако случаят е бил този, тогава Евер, който е роден през 8893 г. пр. Хр. (8) и който родил фалек през 7873 г. пр. Хр., би трябвало да е живял още 8100 години (допълнителни 430 години към библейските х 50= 2-1-5-0-0 на шумерски = 8100 години). Това изглежда доста невероятно, тъй като той би трябвало все още да е бил жив, когато се е пишела Библията! Така можем да отхвърлим шумерски източник при определянето на допълнителните години.

Не трябва ли да вземем допълнителните години по номинал? Ако е така, тогава фалек, който бил роден през 7873 г. пр. Хр. и се сдобил с Рагава през 6973 г. пр. Хр., би трябвало да е умрял 209 години по-късно през 6764 г. пр. Хр. Това би означавало да е бил баща на дете през 81 процента от своя живот (а подобни резултати се откриват и за всички останали патриарси). Макар и да не е невъзможно, това е в пълен контраст с модела, установен преди Потопа, където откриваме еквивалентни съотношения от 17 процента за Иаред, 19% за Матусал
и 23% за Ламех.
По какъв друг начин биха могли да се пръкнат тези допълнителни години?
Най-приемливото решение се явява и най-ясно. Ако умножим допълнителните години с 10, това ни дава съотношения на първородния син към общата продължителност на живот, които са много близки до най-ранните патриарси, цитирани по-горе. Твърде вероятно е библейските редактори да са разделили наистина първоначалните числа за допълнителните години много точно на 10, с цел да съвпаднат с картината, която те се опитвали да представят.

Единственият останал проблем е да се дешифрира реалната продължителност на живота на Ной, който според притчата е живял 950 години - 600 от тях преди Потопа и 350 след него. В контраст с повечето от по-късните патриарси, Библията в действителност събира заедно неговите ГОДИНИ, за да
достигнат до 950 общо. Докато шестстотинте години преди Потопа биха представлявали 60 000, можем ли да приложим същия способ като при по-възрастните патриарси и да умножим годините му след Потопа - 350 х 100? Ако го сторим, тогава би се оказало, че Ной е живял 35 000 години след Потопа, което според моята хронология е невъзможно, тъй като Потопът е станал едва преди 13 000 години.

Една от възможностите е да умножим тези години по 10, както става с по-младите патриарси. Това би дало истинската продължителност на живота на Ной от 63 500 години. Моето най-добро попадение все пак е, че библейските редактори са притежавали този сбор, написан на шумерски като 1-9-0-0-0-0, което е 68 400 в десетичната система. Разделянето на това число на 50 или 100 би довело до продължителност, несъвпадаща с тази на другите патриарси, и би означавало, че Ной е живял по времето на Мойсей и Давид. Поради това
възрастта на Ной била скалъпена на 950 години, като 1-9-0-0-0-0 било разделено на 200. Ако съм прав, тогава твърдението на шумерския цар Гилгамеш, че е срещал Ной (за което преди бях скептично настроен), може действително да е било истина, защото Ной не е бил умрял до 2160 г. пр. Хр.

Според мен общият подход на библейските издатели бил базиран на плавното редуциране по целия път от Адам до Авраам. Доста сходно с начина, по който един добър счетоводител би изгладил тенденцията за нарастване
числата на неговата печалба с цел да задоволи своя шеф, придавайки допълнителна достоверност на цифрите. Те вероятно са работили назад във времето към Авраам, за чиято продължителност на живота били твърдо уверени, и във връзка с ограниченията, споменати по-горе, те са се споразумели за 50 като необходим делител след Потопа. Тогава, с уважение към преданията, че животът преди Потопа е бил по-продължителен, те са възприели метода за изчисления на продължителността преди и след Потопа да бъде по средата, използвайки делител 100 за първия период и комбинирайки 10 със съществуващия вече делител 50 за последния.

Таблица Г показва как цифрите трябва да са се появили за "издателите" на Библията и как се е провело упражнението по придаване на достоверност.
Добър пример за зле свършена работа от редакторите на Библията може да се види в Битие 11:28. Библията, която обикновено е толкова точна при описване на годините, когато са се случвали съответните събития, изведнъж
става особено неясна:
„Докато баща му Тара бил още жив, Харан умрял в Ур на халдейците, в земята на неговото раждане." (Следва обяснение). 

 Таблица Г Обобщение на общата продължителност на живота.Станал Допълнителни Общо Възраст Ревизирана! прародител години според Библ. възраст 

 Адам 13 000 80 000 93 000 930 93 000
Сит 10 500 80 700 91 200 912 91 200
Енос 9000 81 500 90 500 905 90 500
Кенан 7000 84 000 91 000 910 91 000
Иаред 16 200 80 000 96 200 962 96 200
Енох 6500 няма няма няма няма
Матусал 18 700 78 200 96 900 969 96 900
Ламех 18 200 59 500 77 700 777 77 700
Ной 50 000 1-9-0-0-0-0 950 68 400
Сим 10 000
(+ год. сл. Потопа) 2-0-0 5000 600/602 15 120
Арфаксад 1-7-5-0 4030 438 5 100
Сала 1-5-0-0 4030 433 4 930
Евер 1-7-0-0 4300 464 5 320
фалек 1-5-0-0 2090 239 2 990
Рагава 1-6-0-0 2070 239 3 030
Серух 1-5-0-0 2000 230 2 900
Нахор 1-4-5-0 1190 148 2 080
Тара 3-5-0-0 135 205 2 235
Авраам 100 75 175 175 175
Източник: Битие 5-7, 9, 11, 25 

Забележки: Колоните от лявата страна представляват възстановяване на онова, което са видели библейските издатели. Числата с тирета са шумерска- та основа 60. Превръщането на шумерските данни към съвременна десетична основа е обяснено в края на глава 11.

Сега ще демонстрирам защо Библията е толкова неясна. Според моята хронология Тара родил Харан, когато бил на 2100 години, но той доживял едва до 2235-годишна възраст (доста закъсняло дете по щастливо стечение на
обстоятелствата - виж по-нататък). Шумерските данни вероятно са били показани като: 3-5-0-0 и съответно 3-7-1-5. Тези цифри, разделени на 50, представляват възраст от 70 и 74 години. Поради това вероятно на библейските
издатели им се сторило, че щом е умрял Харан, докато баща му все още е бил жив, той не би могъл да бъде с четири години по-възрастен. Защо това представлява проблем? Защото Харан вече бил станал баща на Лот! Затова възрастта на Тара по времето, когато Харан умрял, била превърната в класическа измислица. Това потвърждава моята теория, че възрастите, показани в Библията, били драстично намалени и се основавали на оригинални шумерски.

БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ