Въпрос: Има война и има хаос и от теб се иска да поемеш отговорността за център за хранене. Дава ти се това, което е необходимо и само трябва да свършиш работата. Ще я откажеш ли?
Махарадж: Да работя или да не работя, е едно и също за мен. Може да поема отговорност или да не поема. Може да има други, по-надарени за такива задачи, отколкото съм аз - професионални снабдители например. Но моето отношение е различно. Аз не гледам на смъртта като на бедствие, както не се радвам на раждането на дете. Детето е излязло за терзания, докато мъртвите са отвъд тях. Привързаността към живота е привързаност към скръбта. Ние обичаме това, което ни дава болка. Такава е нашата природа.
За мен момента на смъртта ще бъде момент на тържество, а не на страх. Плаках, когато се родих и ще умра смеейки се.
---
Осъзнатостта е изначална; тя е естественото състояние, безначално, безкрайно, безпричинно, без опора, без части, без промяна. Съзнанието контактува като отражение срещу повърхност, състояние на дуалност. Не може да има съзнание без осъзнатост, но може да има осъзнатост без съзнание, както е в дълбокия сън. Осъзнатостта е абсолютна, а съзнанието се отнася до неговото съдържание; съзнанието винаги е за нещо. Съзнанието е пристрастно и непостоянно, осъзнатостта е тотална, неизменима, покой и тишина. И тя е общата матрица на всяко преживяване. Тъй като осъзнатостта прави съзнанието възможно, има осъзнатост във всяко състояние на съзнанието. Ето защо, самото съзнание, че си съзнателен, вече е движение в съзнанието. Твоят интерес в потока на съзнанието, ще те отведе до осъзнатостта. Това не е ново състояние. Тя е непосредствено осъзната като изначалното основно възприятие, което е самият живот, а също и любов и радост.
----
Вие, хора, идвате тук да искате нещо. Може да искате знание с главно "З" - върховната Истина - но въпреки това все пак искате нещо. Повечето от вас идват тук от доста време. Защо? Ако е имало възприятие на това, което казвам, трябваше да сте спрели да идвате тук много отдавна! Но това което всъщност се случва е, че идвате тук ден след ден, идентифицирани като отделни същества, мъж или жена, с няколко хора и неща, които наричате "свои". Също така, вие смятате, че идвате тук по своя собствена воля, за да видите друга личност - Гуру - който, вие очаквате, да ви даде "освобождение" от вашето "ограничение".
Не виждате ли колко абсурдно е всичко това? Вашето идване тук ден след ден показва само, че не сте готови да приемете думите ми, че няма такова нещо като "индивид"; че "индивидът" не е нищо друго освен привидност; че тази привидност не може да има никакво "ограничение" и следователно не може да става въпрос за някакво "освобождение" на привидността.
-----
Собственият интерес и себе-загрижеността са фокалните точки на фалшивото. Гледай ежедневието си, вибриращо между желанието и страха. Гледай го внимателно и виж как умът приема безброй имена и форми като река пенеща се между скалите. Проследи всяко действие да неговия себичен мотив и гледай мотива внимателно докато се разтвори.
-----
В светското, мирянските дела ги пренасочваш към духовността, за да разбереш как те са нереални. Веднъж разбрал целта на духовността, разбираш също, че духовността е нереална, и в този процес отхвърляш целия този свят.
---
Твоето собствено Себе е твоят върховен учител (Сатгуру). Външният учител (Гуру) е само попътен знак. Единствено твоят вътрешен учител ще върви с теб до целта, понеже той е целта.
---
Правилният отговор на всяка ситуация е в природата ми. Аз не спирам, за да помисля какво да правя. Действам и продължавам. Резултатите не ме засягат. Дори не ми пука дали те са добри или лоши. Каквото и да са - те са - и ако се върнат при мен, аз се справям с тях наново. Или по-скоро се случва да се справям с тях наново. Няма чувство за цел в каквото и да правя. Нещата се случват, така както се случват - не защото аз ги правя да се случват, но защото "Аз съм", те се случват.
В действителност никога нищо не се случва. Когато умът е неспокоен, той прави Шива да танцува, както неспокойните води на езерото правят отражението на луната да танцува. Всичко това е привидност, породена от погрешни идеи. Точно както вкусът на сол прониква огромния океан и всяка една капка морска вода носи същия вкус, така всяко преживяване ми дава докосване на реалността, много свежа реализация на собствената ми същност.
---
Същият стремеж, който търси раждане, щастие и смърт, ще потърси вникване и освобождение. Това е като припламване на искра в товарен отсек, пълен с памук. Може и да не знаеш за това, но рано или късно корабът ще избухне в пламъци. Освобождението е естествен процес и, в дългосрочен план, неизбежен. Но от теб зависи да го изведеш в настоящето.
---
Видял, че си съвкупност от спомени, придържани заедно от привързаността, отстъпи и погледни отвън. За първи път може да възприемеш нещо, което не е от паметта. Преставаш да бъдеш г-н еди-кой-си, зает със собствените си работи. Ти си най-сетне в мир. Ти разбираш, че никога не е имало нещо грешно със света, само ти си бил грешката и сега всичко това е приключило. Никога повече няма да бъдеш уловен в мрежите на желанието, родено от невежество.
---
Никаква външна дейност не може да достигне вътрешната същност; поклонението и молитвите остават само на повърхността.
За да се отиде по-дълбоко, медитацията е от съществено значение, стремежът да се отиде отвъд състоянията на сън, съновидение и будност. В началото опитите са нередовни, а след това те се повтарят по-често, стават редовни, след това са продължителни и интензивни, докато всички пречки са преодолени.
---
Въпрос: Каква е връзката между вътрешния и външния Гуру?
Mахарадж: Външният представлява вътрешния, а вътрешният приема външния за известно време.
В: Чия е усилието?
M: На ученика, разбира се. Външният Гуру дава инструкции, вътрешният дава сила; внимателното приложение е от ученика. Без волята, интелигентността и енергията от страна на ученика, външният Гуру е безпомощен. Вътрешният Гуру му дава шанс. Тъпотата и погрешните наклонности водят до криза и ученикът се събужда за собствената си беда. Мъдър е този, който не чака за шок, който може да бъде доста груб.
В: Това заплаха ли е? М: Не е заплаха, а предупреждение. Вътрешният Гуру не се ангажира с ненасилие. Понякога той може да бъде доста груб до точката на унищожаване на тъпотата или извратената личност. Страданието и смъртта, както и живота и щастието, са работните му инструменти. Единствено в двойствеността ненасилието се превръща в обединителен закон.
---
Махарадж: За кой свят питаш?
Питащ: За света на моите възприятия, разбира се.
Mахарадж: Светът който може да възприемеш, е много малък свят, наистина. И той е изцяло личен. Вземи го за съновидение и приключи с него.
Питащ: Как мога да го взема за сън? Съновидението не е продължително.
M: Колко дълго ще продължи твоят собствен свят?
П: В крайна сметка малкият ми свят не е друго освен част от тоталността.
М: Идеята за тотален свят не е ли част от личния ти свят? Вселената не идва да ти каже, че ти си част от нея. Ти си този, който е измислил тоталност, която да те съдържа като част. Всъщност всичко, което знаеш е твоя собствен свят, колкото и добре да си го обзавел с въображение и очаквания.
П: Със сигурност, възприятието не е въображение!
M: Нещо друго? Възприятието е разпознаване, нали? Нещо напълно непознато може да се усети, но не може да се възприеме. Осезанието включва памет.
П: Разбира се, но паметта не я прави илюзия.
M: Осезание, въображение, очакване, предчувствие, илюзия - всички са базирани на паметта. Няма почти никакви разграничителни линии между тях. Те просто се сливат едно с друго. Всички те са отговори от паметта.
П: И все пак, паметта е там, за да докаже реалността на моя свят.
M: Колко помниш? Опитай се да напишеш по памет какво си мислил, казвал и правил на 30-и миналия месец.
П: Да, имам бяло петно.
M: Това не е толкова лошо. Ти си спомняш много - подсъзнателната памет прави света, в който живееш толкова познат.
П: Признавам, че светът, в който живея, е субективен и частичен. Ами ти? В какъв свят живееш?
M: Моят свят е като твоя. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам в свят, който виждам, точно като теб. Но при теб това е всичко, а при мен е нищо. Знаейки, че светът е част от мен, аз му обръщам внимание не повече от колкото на храната, която съм погълнал. Докато се приготвя и яде, храната е отделно от теб и твоят ум е върху нея; веднъж погълната, ти ставаш напълно несъзнателен за нея. Аз погълнах света и вече няма нужда да мисля за него.
П: Не ставаш ли така напълно безотговорен?
M: Как бих могъл? Как мога да причиня болка на нещо, което е едно с мен. Точно обратното, без да мисля за света, каквото и да направя, ще бъде от полза за него. Точно както тялото се възстановява несъзнателно, така аз съм непрекъснато активен за възстановяването на света.
---
Нищо не може да се направи. Това което времето е донесло, времето ще отнесе. Това е краят на йога - да се осъществи независимост. Всичко, което се случва, се случва във и за ума, а не за източника на "Аз съм". След като веднъж осъзнаеш, че всичко се случва от само себе си (наречи го съдба или воля на Бога или просто случайност), ти оставаш единствено като свидетел, проникващ и наслаждаващ се, но не и смутен. Ти си отговорен само за това, което може да промениш. Това което може да промениш е единствено отношението. Ето в това лежи твоята отговорност.
---
Пребиваването в собственото ти същество е свята компания. Твоята дестинация е цялото. Само дръж на фокус чувството "Аз съм", потoпи се в него докато умът и чувството не станат едно. Каквото и да мислиш, казваш или правиш, това чувство за неизменно и любящо съществуване остава като постоянно присъстващ фон на ума.
---
В: Може ли да има истинско познание на нещата?
M: Относително - да. Абсолютно - няма неща. Да се знае, че няма нищо, е истинско знание.
В: Каква е връзката между относителното и абсолютното?
М : Те са идентични.
В: От коя гледна точка са идентични?
M: Когато думите са изговорени, има тишина. Когато относителното свърши, остава абсолютното. Тишината преди думите да бяха изречени различна ли е от тишината, която идва след това? Тишината е една и без нея думите не биха могли да бъдат чути. Тя винаги е там - фон зад думите. Превключи фокуса на вниманието си от думите към тишината и ще я чуеш. Умът жадува за преживявания, споменът за които е взет за знание. Джнани е отвъд всякакви преживявания и паметта му е изпразнена от миналото. Той е изцяло несвързан с нещо определено. Но умът жадува за формулировки и дефиниции, винаги готов да прокара реалност във вербална форма. За всичко иска идея, защото без идеи ума го няма. Реалността в основата си е една, но умът няма да я остави на мира и вместо това се занимава с нереалното. И все пак това е всичко, което ума може да направи - да разкрие нереалното като нереално.
----
М: Истината не може да бъде описана, но може да бъде изпитана.
В: Опитът е субективен, той не може да бъде споделен. Вашите преживявания ме оставят където съм.
M: Истината може да се преживее, но това не е просто опит. Аз я знам и мога да я предам, но само ако си отворен за нея. Да бъдеш отворен, значи да не искаш нищо друго.
В: Аз съм пълен с желания и страхове. Това означава ли, че нямам право на истината?
M: Истината не е награда за добро поведение, нито награда за преминаване на някакви тестове. Тя не може да бъде предизвикана. Тя е първичният, нероден, древен източник на всичко, което е. Ти имаш право на нея, защото си. Няма нужда да заслужиш истината. Тя си ти самия. Просто спри да я избягваш, тичайки след нея. Стой тих, бъди спокоен.
---
Въпрос: Какво е това голямо говорене за премахването на "аз"-а? Как "аз"-ът може да премахне "аз"-а? Каква метафизична акробатика може да доведе до изчезването на акробата? В крайна сметка той ще се появи отново, изключително горд се със своето изчезване.
Махарадж: Не е нужно да гониш чувството "aз съм", за да го убиваш. Не можеш. Всичко което е нужно е искрен копнеж за реалността. Ние го наричаме атма-бхакти, любов към Върховното, или мокша-санкалпа, решителността да бъдеш свободен от фалшивото. Без любов и воля, вдъхновена от любовта, нищо не може да се направи.
Простото говорене за Реалността без да се прави нищо за това е поражение само по себе си. Трябва да има любов в отношенията между личността, която казва "aз съм" и наблюдателя на това "aз съм".
Докато наблюдателят, вътрешният аз, "висшият" аз, разглежда себе си като различен от наблюдаваното, а "нисшият" аз го презира и го осъжда, положението е безнадеждно. Единствено когато наблюдателят (вякта) приема личността (вякти) като проекция или проява на самия него, и, така да се каже, потапя "аз"-а в Себето, двойствеността "аз" и "това" изчезва, и с тъждеството на външното и вътрешното Върховната реалност се разкрива.
Този съюз на виждащия и видяното се случва, когато виждащият осъзнава себе си като виждащ; той не се интересува само от видяното, което е той така или иначе, но също така се интересува от интересуването, обръщайки внимание на вниманието, осъзнавайки, че е осъзнат. Любящата осъзнатост е решаващият фактор, който докарва Реалността на фокус.
---
Въпрос: Как мога да направя моя ум стабилен?
Mахарадж: Как може нестабилния ум да направи сам себе си стабилен? Разбира се, че не може. Такава е природата на ума, да се скита наоколо. Всичко което може да направиш е да промениш фокуса на съзнанието отвъд ума.
В: Как става това?
M: Отхвърли всички мисли освен една: мисълта "Аз съм". Умът ще въстане в началото, но с търпение и постоянство той ще се предаде и ще остане тих. След като си тих, нещата ще започнат да се случват спонтанно и естествено, без никаква намеса от твоя страна.
В: Мога ли да избегна тази продължителна битка с ума си?
М: Да, можеш. Просто живей живота си, така като идва, но нащрек, бдително, позволявайки всичко да се случи, както се случва, правейки естествените неща по естествен начин; страдание, радост - каквото донесе живота. Това също е начин.
В: Ами тогава мога да се оженя, да имам деца, да развивам бизнес ... да бъда щастлив.
M: Разбира се. Ти може да си или да не си щастлив, приемай това по пътьом.
В: И все пак аз искам щастие.
M: Истинското щастие не може да се намери в неща, които се променят и преминават. Удоволствието и болката се редуват неумолимо. Щастието идва от Себето и може да се намери в Себето. Намери своята истинско Себе (сварупа) и всичко друго ще дойде с него.
В: Ако моето истинско себе е мир и любов, защо е толкова неспокойно?
M: Това което е неспокойно не е истинското ти Себе, но неговото отражение в съзнанието изглежда неспокойно, защото умът е неспокоен. Това е точно като отражението на луната във водата, набраздена от вятъра. Вятърът на желанието възбужда ума, а "аз"-ът, който е само отражение на Себето в съзнанието, изглежда променлив. Но тези идеи за движение, за безпокойство, за удоволствие и болка, са само в ума. Себето е отвъд ума, съзнавайки, но незаинтересовано.
В: Как да го достигна?
M : Ти си Себето, тук и сега. Остави ума на мира, бъди буден и незаинтересован и ще осъзнаеш, че да си нащрек, но непривързан, гледайки събитията да идват и да си отиват, е един от аспектите на твоята истинска природа.
В: Какви са другите аспекти?
M: Аспектите са безброй. Осъзнай един и ще осъзнаеш всички.
---
Въпрос: В сегашното ви състояние можете ли да обичате друг човек като личност?
Mахарадж: Аз съм другия човек, другият човек съм аз самият; като име и форма сме различни, но няма разделение. В основата на нашето същество ние сме едно.
В: Не е ли така, когато има любов между хората?
M: Така е, но те не го осъзнават. Те чувстват привличане, но не знаят причината.
В: Защо любовта е избирателна?
M: Любовта не е избирателна, желанието е избирателно. В любовта няма чужди. Когато центърът на егоизма вече го няма, всички желания за удоволствие и страх от болката се прекратяват; човек вече не се интересува да бъде щастлив; отвъд щастието има чист интензитет, неизчерпаема енергия, екстаз бликащ от непресъхващ източник.
---
В: Защо трябва да си представям себе си така окаян?
М: Ти го правиш по навик. Промени начина, по който чувстваш и мислиш; направи равносметка и го разгледай отблизо. Ти си в робство по невнимание. Вниманието освобождава.
Приемаш толкова много неща за даденост. Започни да изследваш. Най-очевидните неща са най-съмнителни. Задавай си въпроси като: "Бях ли наистина роден?", "Наистина ли съм еди-кой си?", "Откъде знам, че съществувам?", "Кои са моите родители?", "Те ли са ме създали или аз съм ги създал?", "Трябва ли да вярвам на всичко, което ми е казано?", "Кой съм аз, така или иначе?".
Вложил си толкова много енергия в изграждането на затвор за самия себе си. Сега вложи също толкова за неговото събаряне. В действителност, разрушаването е лесно, защото фалшивото се разтваря, когато е разкрито.
Всичко виси на идеята "аз съм". Разгледай това много внимателно. Тя е в основата на всеки проблем. Тя е нещо като кожа, която те отделя от действителността. Реалното е във и без кожата, но самата кожа не е реална.
Идеята "аз съм" не е родена с теб. Би могъл да живееш много добре и без нея. Тя дойде по-късно, поради твоята самоидентификация с тялото. Тя създаде илюзия за разделение, където нямаше. Тя те направи странник в собствения ти свят и направи света чужд и враждебен. Без чувството "аз съм" животът продължава. Има моменти, когато сме без чувство за "аз съм", в мир и щастливи. С връщането на "аз"-а започват проблемите ...
---
Усъвършенствай свидетелското отношение и ще откриеш сам за себе си, че непривързаността дава контрол. Състоянието на свидетелстване е изпълнено със сила. Няма нищо пасивно в него.
---
Какво е връзката между мен и теб? Мен не ме е грижа дали ще дойдеш тук и ще слушаш. Ако разбираш казаното, възприемаш; ако не го искаш, заминавай си. Пространството в тази стая нито е за, нито против, нито обича пространството в тази друга стая. То е едно. По подобен начин аз съм необезпокоен.
---
Чувството за битие “аз съм” възниква първо. Попитайте себе си, откъде възниква или просто го наблюдавайте. Когато умът се намира в “аз съм” без движение, вие навлизате в състояние, което не може да се опише с думи, но може да се изпита. Всичко, което трябва да правите е, да се опитвате отново и отново. В края на краищата, чувството “аз съм” е винаги с вас, но вие прикрепвате към него тялото, чувствата, мисли, идеи, предмети и т.н. Всички тези понятия, с които се отъждествявате ви въвеждат в заблуждение. Заради тях вие приемате себе си за нещо, което не сте.
---
Чрез помненето на Себето, осъзнаването за "Аз съм", човек узрява мощно и бързо. Откажи се от всички идеи за себе си и просто бъди. Спри да използваш ума си и виж какво става.. Прави само това единствено нещо старателно. Това е всичко.
---
Върховнoтo е най-леснo за достигане, защото е самото ти същество. Достатъчно е само да спреш да желаеш и мислиш за друго освен Върховното. Извън Себето няма нищо. Всичко е едно и всичко се съдържа в "Аз съм". В будно състояние и докато сънува е личност. В дълбок сън и турия е Себето. Отвъд будната еднонасоченост на турия е великият тих покой на Върховното.
---
След като осъзнаеш, че светът е твоя собствена проекция, ти си свободен от него. Няма нужда да се освобождаваш от свят, който не съществува, освен в своето собствено въображение!
"Пътищата и движенията не могат да те отведат до Реалността, защото тяхната функция е да те впримчат в измерението на знанието, докато Реалността господства преди него. За да разбереш това трябва да стоиш установен в източника на твоето творение, в началото на знанието "Аз съм". Докато не постигнеш това, ти ще бъдеш заплетен във веригите изковани от твоя ум и ще се оплиташ в тези на другите."
-----
"Ако искаш да направиш реален напредък, трябва да се откажеш напълно от идеята за лично постижение. Амбициите на така наречените "йоги" са абсурдни. Желанието на мъжа за жена е самата невинност в сравнение с желанието за вечно лично блаженство. Умът е една измама. Колкото по-набожен изглежда, толкова по-голяма е измамата."
Въпрос: Болката не е приемлива. M: Защо да не е? Някога опитвал си (да я приемеш)? Опитай и ще откриеш в болката радост, каквато удоволствието не може да ти даде, по простата причина, че приемането на болката ще те отведе много по-дълбоко, отколкото удоволствието го прави. Личността по своята същност постоянно се стреми към удоволствие и избягване на болката. Краят на този модел е краят на аз-а. Краят на аз-а с неговите желания и страхове ти дава възможност да се върнеш към истинската си природа, източникът на цялото щастие и мир. Постоянният стремеж към удоволствие е отражение на вечната вътрешна хармония. Наблюдаем факт е, че човек става самосъзнателен, само когато е уловен в конфликта между удоволствието и болката, който изисква избор и решение. Именно този сблъсък между желанието и страха предизвиква гнева, който е големият разрушител на здравия разум в живота. Когато болката се приема такава каквато е, като урок и предупреждение, и когато внимателно и дълбоко се вгледаш в нея, разделението между болката и удоволствието се разпада, като и двете се превръщат в преживяване - болезнено, когато има съпротива, и радостно, когато е прието. В: Да не би да съветвате да се отбягва удоволствието и да се преследва болката? М: Не, нито да се преследва удоволствието и да се отхвърля болката. Приемай и двете както идват, наслади се и на двете, докато те траят, и ги остави да си идат, тъй като те трябва. В: Как мога да се наслаждавам на болката? Физическата болка е призив за действие. M: Разбира се. Също и менталната. Блаженството е в осъзнатостта за нея, не да я избягваш или по някакъв начин да се отвръщаш от нея. Цялото щастие идва от осъзнатостта. Колкото сме по-съзнателни, толкова по-дълбока е радостта. Приемането на болката, не-съпротивата, куражът и търпението - те отварят дълбоки и трайни източници на реално щастие, истинско блаженство. В: Защо болката би следвало да бъде по-ефективна, отколкото удоволствието? M: Удоволствието се приема с готовност, докато всички сили на аз-а отхвърлят болката. Тъй като приемането на болката е отричане от аз-а, а аз-ът стои на пътя на истинското щастие, безрезервното приемане на болката освобождава изворите на щастието. В: Приемането на страданието по същия начин ли действа? M: Фактът не болката е лесно доведен във фокуса на осъзнатостта. Със страданието не е толкова просто. Да се фокусира страданието не е достатъчно, понеже менталният живот, както знаем, е един непрекъснат поток от страдание. За да достигнеш до по-дълбоките слоеве на страданието, трябва да отидеш в корените му и да разкриеш тяхната огромна подземна мрежа, където страхът и желанието са тясно преплетени и теченията на енергията на живота се противопоставят, възпрепятстват и унищожават взаимно. В: Как да подредя хаоса, който е изцяло под нивото на моето съзнание? М: Като бъдеш със самия себе си, с "Аз"-а; като се наблюдаваш с внимателен интерес в твоето ежедневие с намерението по-скоро да проникнеш, отколкото да осъждаш, напълно приемайки каквото и да се появи; понеже то е там, ти насърчаваш дълбокото да излезе на повърхността и да обогати твоя живот и съзнание с неговите пленителни енергии. Това е великото дело на осъзнатостта; тя премахва пречките и освобождава енергия чрез проникване в природата на живота и ума. Интелигентността е врата към свободата, а изостреното внимание е майка на интелигентността. В: Още един въпрос. Защо удоволствието завършва с болка? M: Всичко си има начало и край, също и удоволствието. Не очаквай и не съжалявай и няма да има болка. Паметта и въображението причиняват страданието. Разбира се, болката след удоволствието може да се дължи на неправилната употреба на тялото или ума. Тялото знае своята мярка, но умът - не. Неговите апетити са безброй и неограничени. Гледай ума си с голямо усърдие, защото там се намира твоето ограничение, а също и ключът към свободата. В: Моят въпрос все още няма отговор: Защо удоволствията на човек са разрушителни? Защо той намира такова голямо удоволствие в разрушаването? Животът е загрижен за защитата, увековечаването и продължаването на себе си. В това той е ръководен от болката и удоволствието. В кой момент те стават разрушителни? M: Когато умът надделее, помни и очаква, той преувеличава, той изкривява, той гледа напред. Миналото се проектира в бъдещето и бъдещето изневерява на очакванията. Органите на сетивата и действието са стимулирани отвъд капацитета им и те неизбежно се разпадат. Обектите на удоволствие не могат да донесат това, което се очаква от тях и те се износват или разрушават от неправилна употреба. Това води до голяма болка, там където удоволствието е било търсено. В: Ние унищожаваме не само себе си, но другите също! M: Естествено, егоизмът винаги е разрушителен. И двете - желанието и страха - са егоцентрични състояния. Между желанието и страха възниква гнева, с гнева - омразата, а с омразата - страст за унищожение. Войната е омраза в действие, организирана и оборудвана с всички инструменти на смъртта. В: Има ли начин да се сложи край на тези ужаси? M: Когато повече хора узнават истинската си природа, тяхното влияние, колкото и да е фино, ще надделее и емоционалната атмосфера в света ще се подслади. Хората следват своите лидери, и когато сред лидерите се появят някои, велики в сърцето и ума и абсолютно свободни от користолюбие, въздействието им ще бъде достатъчно, за да направи жестокостите и престъпленията на днешната епоха невъзможни. Може да дойде нов златен век и да продължи за известно време, докато собственото му съвършенство не западне, понеже отливът започва, когато приливът е най-висок В: Има ли такова нещо като постоянно съвършенство? М: Да, има, но то включва всички несъвършенства. Това е съвършенството на нашата собствена природа, която прави всичко възможно, възприемчиво, интересно. Тя не познава страдание, защото нито харесва, нито не харесва; нито приема, нито отхвърля. Създаването и унищожаването са двата полюса, между които тя тъче своя постоянно променящ се модел. Бъди свободен от пристрастия и предпочитания и умът с неговия товар от скръб няма да го бъде. В: Но не само аз страдам. Има и други. M: Когато отидеш при тях с твоите желания и страхове, ти просто ги добавяш към техните скърби. Първо самият ти бъди свободен от страданието и само тогава може да се надяваш да помогнеш на другите. Дори не е необходимо да се надяваш - самото ти съществуване ще бъде най-голямата помощ, която човек може да окаже на ближния си.
Себепознанието:
Въпрос: Докато на теория съм готов да платя всяка цена, в реалния живот, отново и отново, аз съм подтикван да се държа по начин, който е като преграда между мен и реалността. Желанието ме отнася.
Махарадж: Задълбочи и разшири природата на своите желания, докато нищо друго да не може да ги изпълни освен реалността. Не желанието е нещото, което не е наред, а неговата ограниченост и повърхностност. Желанието е преданост. Определено бъди предан на реалността, безкрайното, вечното сърце на битието. Трансформирай желанието в любов. Всичко което искаш, е да бъдеш щастлив. Всички твои желания, каквито и да са те, са израз на твоя копнеж за щастие. Основно, ти искаш собственото си добро.
В: Ако съм свободен, защо съм в тялото?
М: Ти не си в тялото, тялото е в теб! Умът е в теб. Те се случват на теб. Те са там, защото ги намираш за интересни. Самата ти природа има безкраен капацитет да се наслаждава. Тя е пълна с жар и обич. Тя хвърля сиянието си на всичко, което идва в нейния фокус на осъзнаване и нищо не е изключено. Тя не знае нито зло, нито грозота, тя се надява, тя вярва, тя обича. Вие, хора, не знаете колко изпускате, като не познавате собственото си истинско Себе. Вие не сте нито тялото, нито ума, нито горивото, нито огъня. Те се появяват и изчезват според техните собствени закони.
Това, което си, истинското Себе, ти го обичаш, и каквото и да правиш, ти го правиш за твоето собствено щастие. Да го намериш, да го знаеш, да го подхранваш, е твоят основен подтик. От незапомнени времена ти обичаш себе си, но не мъдро. Използвай твоето тяло и ум мъдро, в услуга на Себето, това е всичко. Бъди верен на своето собствено Себе, обичай себе си напълно. Не се преструвай, че обичаш другите като себе си. Докато не си ги осъзнал като неразделни от теб, не можеш да ги обичаш. Не се преструвай на това, което не си, не отказвай да бъдеш това, което си. Да обичаш другите е резултат от Себепознанието, а не негова причина. Без Себереализацията, никоя добродетел не е искрена. Когато знаеш извън всякакво съмнение, че един и същ живот протича през всичко, което е, и че ти си този живот, ще обичаш всички естествено и спонтанно. Когато осъзнаваш любовта към себе си в нейната дълбочина и пълнота, ти знаеш, че всяко живо същество и цялата вселена са включени в твоята обич. Но когато виждаш нещо като отделно от теб, не можеш да го обичаш, понеже се страхуваш от него. Отчуждението предизвиква страх, а страхът задълбочава отчуждението. Това е порочен кръг. Само Себереализацията може да го прекъсне. Преследвай я решително.
За медитацията
Въпрос: В медитацията, кой медитира, личността или свидетеля?
Mахарадж: Медитацията е преднамерен опит да проникнеш в по-висшите състояния на съзнанието и най-накрая да отидеш отвъд него. Изкуството на медитацията е изкуството на изместване на фокуса на вниманието към все по-фините нива, без загуба на фокуса върху нивата, които си оставил след теб. В известен смисъл това е като контролирана смърт.
Човек започва с най-ниските нива: социални обстоятелства, обичаи и навици; физическо обкръжение, позата и дишането на тялото, сетивата, техните усещания и възприятия; ума, неговите мисли и чувства; докато се схване целия механизъм на личността и здраво хванат (на фокус).
Заключителният етап на медитацията е достигнат, когато чувството за идентичност отива отвъд "Аз-съм-това-и-това", отвъд "значи-Аз-съм", отвъд "Аз-съм-единствено-свидетеля", отвъд "там-е", отвъд всички идеи в безличностното лично чисто съществуване.
Но ти трябва да бъдеш енергичен, когато се захванеш с медитацията. Това определено не е занимание на непълно работно време. Ограничи твоите интереси и дейности до най-належащото, което е необходимо за теб и за тези, които зависят от теб. Пести енергията и времето си, за да счупиш стената, която умът е изградил около теб. Повярвай ми, няма да съжаляваш ...
Нисаргадатта - за свободата:
Въпрос: Тъй като ти си открил свободата си, няма ли да ми дадеш малко от това?
Mахарадж: Защо малко? Вземи цялата. Вземи я, тя е там за вземане. Но ти се страхуваш от свободата!
В: Свами Рамдас трябвало да се справи с подобна молба. Няколко поклонници се събирали около него един ден и започнали да го молят за освобождение. Рамдас слушал с усмивка и тогава изведнъж станал сериозен и казал: "Вие може да я имате, тук и сега, абсолютна и постоянна свобода. Който я иска, да излезе напред". Никой не помръднал. Три пъти той повторил офертата. Никой не приел. Тогава той казал: "Оттеглям офертата".
M: Привързаността унищожава смелостта. Даващият винаги е готов да даде. Приемащият отсъства. Свободата означава отдаване. Хората просто не искат да пуснат всичко. Те не знаят че ограниченото е цената на безкрайността, както смъртта е цената на безсмъртието.
Духовната зрялост е в готовност да остави всичко. Отказването е първата стъпка. Но истинският отказ е в осъзнаването, че няма нищо за отказване, защото нищо не е твое. То е като заспиването - ти не се отказваш от леглото си, когато дойде съня - ти просто го забравяш.
Питащ: Доколкото мога да видя, няма нищо нередно с тялото ми, нито с истинското ми същество. И двете не са мое дело и не е необходимо да бъдат подобрявани. Това което не е наред е "вътрешното тяло", наречи го ум, съзнание, антахкарана, каквото и да е името.
Махарадж: Какво смяташ за нередно в ума ти?
П: Той е неспокоен, жаден за приятното и страхуващ се от неприятното.
M: Какво не е наред с неговото търсене на приятното и избягване на неприятното? Реката на живота тече между бреговете на болката и удоволствието. Единствено когато умът отказва да тече с живота и засяда по бреговете, той се превръща в проблем. Под протичане с живота имам предвид приемане - да оставяш това, което идва, да идва, и това, което си отива, да си отива. Не желай, не се бой, наблюдавай действителността, както и когато се случва, понеже ти не си това, което се случва, а ти си този, на когото се случва. В крайна сметка ти дори не си и наблюдателя. Ти си върховна потенциалност, на която всеобхватното съзнание е проявление и израз.
П: И все пак, между тялото и себето лежи облак от мисли и чувства, които не служат нито на тялото, нито на себето. Тези мисли и чувства са повърхностни, преходни и безсмислени, просто умствен прах, който заслепява и задушава, и все пак те са там, замъгляващи и унищожаващи.
M: Със сигурност, паметта за дадено събитие не може да мине за самото събитие. Нито пък очакването. Има нещо изключително, уникално в настоящото събитие, което предишното или предстоящото не притежават. Има живец в него, действителност; то се откроява като че е осветено. Върху действителността има "печат на реалността", който миналото и бъдещето нямат.
П: Какво дава на настоящето "печат на реалността"?
M: Няма нищо чудато в настоящото събитие, което да го прави различно от миналото и бъдещето. За миг миналото е било действителност и с бъдещето ще стане така. Какво прави настоящето толкова различно? Очевидно, моето присъствие. Аз съм реален, защото Аз винаги съм сега, в настоящето, и това, което е сега се споделя с моята реалност. Миналото е в паметта, бъдещето - във въображението. Няма нищо в самото настоящо събитие, което го прави да се откроява като реално. То може да е някоя семпла, периодична поява, като цъкането на часовника. Въпреки нашето знаене, че последователните удари са идентични, настоящото цъкане е доста по-различно от предишното и следващото, като спомнено или очаквано. Нещото фокусирано сега е с мен, понеже аз съм вечно присъстващ; моята собствена реалност придава реалност на настоящото събитие.
П: Но ние се занимаваме с неща, запомнени като че са били реални.
M: Ние разглеждаме спомените само когато те дойдат в настоящето. Забравеното не се взима предвид, докато не ти е напомнено, което означава да се привнесе в момента.
П: Да, мога да видя, че има някакъв неизвестен фактор в настоящето, който дава моментна реалност на преходната актуалност.
М: Не е нужно да казваш, че е неизвестен, защото го виждаш постоянно да оперира. Откакто си се родил, той променял ли се е някога? Нещата и мислите се променят през цялото време. Но усещането, че това което е сега е реално, никога не се е променяло, дори и в съновидението.
П: В дълбок сън няма преживяване на настоящата реалност.
M: Празнотата на дълбокия сън се дължи изцяло на липсата на конкретни спомени. Но основната памет за благополучие е там. Има разлика в усещането, когато казваме "аз бях дълбоко заспал" от "аз отсъствах".
П: Ще повторя въпроса, с който започнахме: между източника на живота и израза на живота (който е тялото) е умът и неговите вечно менящи се състояния. Потокът на менталните състояния е безкраен, безсмислен и болезнен. Болката е постоянен фактор. Това което наричаме удоволствие е само пролука, интервал между два болезнени състояния. Желанието и страхът са вътъка и основата на живота, и двете са направени от болка. Нашият въпрос е: може ли да има щастлив ум?
M: Желанието е споменът от удоволствието, а страхът е споменът от болката. И двете правят ума неспокоен. Моментите на удоволствие са само пролуки в потока на болката. Как може умът да бъде щастлив?
П: Това е вярно, когато ние желаем удоволствие или очакваме болка. Но има моменти на неочаквана, непредвидена радост. Чиста радост, незамърсена от желанието - непотърсена, незаслужена, дадена от Бог.
M: Въпреки това, радостта е радост само на фона на болката.
П: Болка космически факт ли е или е чисто ментална?
M: Вселената е завършена, а там където има цялост, където нищо не липсва, какво може да предизвика болка?
П: Вселената може да е завършена като цяло, но незавършена в детайлите.
M: Частта от цялото, разглеждана във връзка с цялото също е завършена. Само когато се разглежда като изолирано, то става недостатъчно и седалище на болка. Какво предизвиква изолацията?
П: Ограничения на ума, разбира се. Умът не може да види частта като цялото.
M: Добре. Самата природа на ума е да разделя и противопоставя. Може ли да има някакъв друг ум, който да обединява и хармонизира, който вижда цялото в частта и частта, като тотално свързана с цялото?
П: Друг ум - къде да го търся?
M: Отивайки отвъд ограничаващия, разделящ и противопоставящ ум. Преустановявайки умствения процес, какъвто го познаваме. Когато това приключи, този ум е роден.
П: В този ум проблема на радостта и тъгата вече не съществува?
М: Не както ги знаем, като желателна и отблъскваща. По-скоро това е въпрос на любов, търсеща израз и среща с препятствията. Приобщаващият ум е любов в действие, борещ се срещу обстоятелствата, първоначално разочарован, но в крайна сметка победител.
П: Дали любовта е това, което предоставя моста между духа и тялото?
M: Какво друго? Умът създава бездната, сърцето я пресича.
Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 12 - Личността не е Реалността:
Питащ: Моля те, кажи ни как се случи реализацията.
Махарадж: Срещнах моя Гуру, когато бях на 34, а реализацията на 37.
П: Какво се случи? Каква беше промяната?
M: Удоволствието и болката загубиха своята власт над мен. Бях свободен от желание и страх. Намерих себе си пълен, нямащ нужда от нищо. Видях, че в океана на чистото съзнание, върху повърхността на вселенското съзнание, безбройните вълни на света на явленията възникват и изчезват безначално и безкрайно. Като съзнание, всички те съм аз. Както събития, всички те са мои. Има тайнствена сила, която се грижи за тях. Тази сила е осъзнатостта, Себето, Животът, Бог, каквото име му дадеш. Тя е фундаментът, основата на всичко, което е, също както златото е в основата на всички златни бижута. И тя е толкова интимно наша! Абстрахирай се от името и формата на бижутата и златото става очевидно. Бъди свободен от името и формата и от желанията и страховете, които те създават; тогава какво остава?
П: Нищото.
М: Да, празнотата остава. Но празнотата е пълна до горе. Тя е вечният потенциал, както съзнанието е вечната действителност.
П: Под потенциал бъдещето ли имаш предвид?
M: Минало, настояще и бъдеще - всички са там. И безкрайно повече.
П: Но тъй като празнотата е празна, тя не ни е от голяма полза.
M: Как може да говориш така? Без прекъсване на последователността (на събитията) как може да има прераждане? Може ли да има подновяване без смърт? Дори мракът на съня е освежаващ и обновяващ. Без смъртта щяхме да сме затънали до века във вечна грохналост.
П: Има ли такова нещо като безсмъртие?
M: Когато животът и смъртта се разглеждат като крайно необходими един за друг, като два аспекта на едно съществуване, това е безсмъртие. Да видиш края в началото и началото в края, е указание на вечността. Определено, безсмъртието не е непрекъснатост. Само процесът на промяна продължава. Нищо не е вечно.
П: Осъзнатостта остава ли?
M: Осъзнатостта не е от полето на времето. Времето съществува само в съзнанието. Отвъд съзнанието, къде са времето и пространството?
П: В полето на твоето съзнание има също и тяло.
M: Разбира се. Но идеята "моето тяло", като различно от другите тела, не е там. За мен това е "тяло", а не "моето тяло", "ум", а не "моят ум". Умът се грижи добре за тялото, като аз не изпитвам нужда да се намесвам. Каквото трябва да се направи, се прави по нормалния и естествен начин.
Може и да не си съвсем съзнателен за твоите физиологични функции, но когато стане въпрос за мислите и чувствата, желанията и страховете, ти ставаш обострено самосъзнателен. За мен те също са в голяма степен несъзнавани. Аз намирам себе си да говоря с хора или да правя нещата съвсем правилно и по подходящ начин, без да ги съзнавам много-много. Изглежда сякаш живея моя физически, буден живот автоматично, реагирайки спонтанно и точно.
П: Този спонтанен отговор в резултат на реализацията ли идва или на тренировка?
M: И двете. Предаността към твоята цел те кара да живееш чист и подреден живот, отдаден на търсенето на истината и на помагането на хората, а реализацията прави благородните добродетели лесни и спонтанни, като завинаги отстраняват препятствията във формата на желания и страхове и погрешни идеи.
П: Нямаш ли вече желания и страхове?
M: Моята съдба беше да се родя един обикновен човек, обикновен гражданин, скромен търговец, с минимално основно образование. Моят живот беше обичаен, с обичайните желания и страхове. Когато, чрез вярата ми в моя учител и подчиняване на наставленията му, аз реализирах моето истинско съществуване, изоставих моята човешка природа да се грижи сама за себе си, докато нейната съдба се доизчерпи. Понякога стара реакция, емоционална или ментална, се случва в ума, но тя бива веднага забелязана и отхвърлена. В края на краищата, докато човек е обременен с личност, той е изложен на нейните особености и навици.
П: Не се страхуваш от смъртта?
M: Аз съм мъртъв вече.
П: В какъв смисъл?
M: Аз съм двойно мъртъв. Аз съм мъртъв не само за тялото ми, но също и за ума ми.
П: Е, въобще не изглеждаш мъртъв!
M: Ти казваш това! Като че ли знаеш моето състояние по-добре от мен!
П: Извинявай. Но аз просто не разбирам. Ти каза, че си без тяло и без ум, докато аз те виждам доста жив и изразителен.
M: През цялото време в мозъка и тялото се случва изключително сложна работа; ти съзнаваш ли това? Ни най-малко. Но за външно лице всичко ще изглежда, че се случва интелигентно и целенасочено. Защо не допуснеш, че целият личен живот на човек може до голяма степен да потъне под прага на съзнанието и все пак да процедира разумно и гладко?
П: Това нормално ли е?
M: Какво е нормално? Твоят живот - обсебен от желания и страхове, пълен с кавги и борба, безсмислен и безрадостен - нормален ли е? Да бъдеш остро съзнателен за тялото си, това нормално ли е? Да бъдеш разкъсван от чувства, измъчван от мисли: това ли е нормално? Здравото тяло, здравият ум, живеят до голяма степен невъзприемани от техния собственик; само от време на време, чрез болка или страдание, те призовават за внимание и вникване. Защо не разшириш обхвата до целия личен живот? Човек може да функционира правилно, отговаряйки добре и цялостно на каквото и да става, без да се налага да го привежда във фокуса на осъзнатостта. Когато самоконтролът стане втора природа, осъзнатостта измества фокуса си към по-дълбоки нива на съществуване и действие.
П: Не се ли превръщаш в робот?
M: Какво лошо има да се прави автоматично това, което е обичайно и повтарящо се? То е автоматично, така или иначе. Но когато е също и хаотично, то причинява болка и страдание и призовава за внимание. Цялото предназначение на чистия и добре подреден живот, е да те освободи от плена на хаоса и тежестта на скръбта.
П: Ти като че ли си за един компютъризиран живот.
M: Какво не е наред с живота, който е свободен от проблеми? Личността е само отражение на реалното. Защо отражението да не бъде вярно на оригинала, както си е естествено, автоматично? Има ли нужда личността да има някакви свои собствени планове? Животът, на който тя е израз, ще я напътства. Веднъж след като осъзнаеш, че личността е само сянка на реалността, но не и самата реалност, преставаш да се измъчваш и тревожиш. Ти се съгласяваш да бъдеш ръководен отвътре и животът се превръща в пътешествие в неизвестното.
Нисаргадатта Махарадж:
Представи си гъста джунгла, пълна с тежка дървесина. От дървесината се изрязва дъска и малък молив, за да се пише върху нея. Свидетелят чете написаното и знае, че докато моливът и дъската са непряко свързани с джунглата, писането няма нищо общо с нея. То е изцяло наложено и неговото изчезване просто няма значение. Разтварянето на личността е винаги последвано от чувство за голямо облекчение, сякаш е паднал тежък товар.
С времето в нашата Вселена се образували Галактики,после Слънца с Планетарни системи... А по-късно,на някои от по-плътните планети,след развиването на необходимите условия(охлаждане,вода,атмосфера)започнал да се формира и познатата ни форма на живот.Флора,фауна и в последствие интелигентни същества които еволюират до хуманоидна форма. И тук не става въпрос само и единствено за човешкия вид.Почти всяка животинска форма има потенциал да еволюира до хуманоид.И подобно нашата история,така еволюирали и всички останали раси,следвайки горе долу нашите етапи и фази на развитие(фази на съзнанието).Но това е модел.. От примитивно към "цивилизовано" общество.И предполагам някои са запазили връзката си с ПриРодата подобно навитата от Аватар...Всъщност знам,че има и такива :) Но,общо взето колкото по-развити ставали Световете и Цивилизациите с технологично ориентираните,толкова по-голяма ставала жаждата им за власт и надмощие.Водили са се битки и войни за междугалактически контрол.Битки за могъщество и власт.Човешкият вид е живото доказателство,за това с неговите управленческите модели,и афинитета към поробване на по-слабите и неразвити нации.Колонизирането на територии,също е модел...Битката за материални ресурси е класика в жанра!Който каквото и да Ви говори,знайте,че става въпрос за пари(разменна монета на власт) С времето в битките Много цивилизации са били изтрити и заличени напълно.Точно както и на Земята цели народи са бивали унищожавани.Нищо ново под Слънцето,нали..Модел.. Легендата твърди,че Орионската империя е оцеляла и е станала най-мощната империя в нашата Вселена. Орионци(рептилии)са хуманоиди форми,еволюирали от буболечка.Тази буболечка е "хибрид" между БОГОМОЛКА и ПЧЕЛА,като социалната им структура,а и някои важни физиологични белези(функции)се дължат на пчелата.Ето защо това насекомо е било обожествявано тук на Земята.Инфо за култ към пчелите има в нета колкото искате,за това няма да се спирам подробно на това.. Орион се управлява от жени.Матриархат.Така наречените"кралици". Орион-ариан!Арианска раса.Влечугоподбни!Завладяването на нови и нови светове се превръща в основна цел на тяхното съществуването.Брилянтни майстори в генното инженерство,те практически стават вечни!Смъртта за тях не съществува.Орион са в състояние да клонират и регенерират телата си,което на практика го обезсмъртява.Струва ви се фантастика?Даааа..Сигурно.Затова Хитлер е хвърлял милиони в разработките на Й.Менгеле.Експериментите му с деца страдащи от прогерия са всеизвестни.Както и фактът,че е работил върху идеята да спре скъсяването на теломерите.Или да накара теломеразата да ги възпроизведе отново.Не помня кое точно,но пък това всеки сам може да провери. Прочее идеята за безсмъртие на физическото тяло,не е от вчера.И не е далече времето когато човекът ще реши този"проблем"с помощта на някое "вълшебно хапче".Друг въпросът кому е нужно и значи ли това духовен прогрес?Щото на мен лично би ми писнало да съм все жена или мъж.Тва е като да ходиш на училище и да учиш само буквите,без цифрите.Стагнация,деградация и никакъв прогрес. Но понеже за Орионското съзнание,духовен прогрес=технологически,то безсмъртието става тяхна фикс-идея фикс. Инкарнирането в свой клонинг,ако е нужно,при това запазвайки целостта на съзнанието и спомените си,е практика не изключение.Това ги прави безсмъртни и вечни.Което пък осигурява огромен технологически процес,защото представете си какво би било,ако сте живели 3000 години и помните?М?Тялото си ви е все така физически здраво в разцвета на силите,да речем..между 25 и 40 год.Обаче с опита и акъла на 30 000 годишен индивид.Яко а?Но както казах,технологически не значи духовен прогрес.Еволюирайки чрез технически прогрес,се забавя еволюцията на духа. Освен това пребивавайки прекалено дълго време в една форма на съзнание,неминуемо затъпяваш!Просто защото ако една личност съществува като такава безкрайно дълго,няма как да се развива по начина по който се развиват ВАз-ове които практикуват едновременни инкарнации.Например...Бай Миле,може да съществува от време оно..Ама пак ще си е бай Миле!Може с времето да става все по-извисен и духовен,все по-интелигентен ,можещ и знаещ..Но няма да е опитал какво е да си в женско тяло..Няма да знае какво е да си инвалид без крака нито пък да си дете сираче...Не ще може да преживее опита на робите в юга..Нито пък да бъде китайски земевладелец и т.н.и т.н.Палитрата от възможности за духа/съзнанието е неизброима и дори съвсем не се ограничава до хуманоидната форма.Пътят на усъвършенстването е само и единствено емпиричен!Орионци се опитват да хитруват,но всъщност са като щрауси.
Така..Втората по сила и мощ империя е Сириус.Сириус служи на Орион.За тях се отнася почти същото като за Орион.Няма духовна еволюция.В един определен период започнало заформянето на нова планетна система във Вселената.По-точно в деветият коридор на нашата Вселена.Зародила се е Слънчевата система.Първоначално Земята е била огромна по размери и не на мястото на което е сега,а между Марс и Юпитер. Орионските кралици дават нареждане(или по-скоро позволение)на империята Сириус да контролира деветият коридор.(както и ние сега конролираме части от въздушното и водното пространство)Контрола естествено включва и експлоатацията на новите светове.Експлоатация на всяка форма,особено на металите.Малките планети със по-слаба гравитация,не са в състояние да сформират кой знае какви ценни метали,в,сравнение с Юпитер и Сатурн примерно..Но планетата Земя е била(а и все още е)най-красивата и разнообразна на живот и форми.Самите сирианци(а и други звездни цивилизации)засяват планетата с много и различни растителни и животински видове.Планетата ни наистина е била междугалактическа библиотека.Но Сириус започва да манипулира и спекулира с контрола си над нашата система(възползвайки се да укрепи и подсили собствената си мощ),което естествено довежда до нов конфликт.Отново избухват войни.Животът на Марс и Венера,луните на Юпитер и Сатурн,е унищожен(поне по онези времена).Тогава Сириус е управляван от АЛ-АЛ(напомня ми на аллах Ухилен)и неговият племенник АН-У,който се опълчва срещу чичо си.АЛ-АЛ,избягва и се укрива на Земята.Но АН-У е непримирим,и изпраща гигантски космически кораб с размерите на небесно тяло,който да премахне АЛ-АЛ.АЛ-АЛ умира,но неговото място се заема от сина му ЗУ(Зевс).В последен опит да заздрави позициите си в галактиката,АН-У заповядва корабът(наречен АИ)да бъде разбит във планетата Земя(по онова време ТИАМАТ)......Земята е почти унищожена.Ударът довежда до промяната на местоположението на планетата.Слънцето я"придърпва" отново в своята орбита,спасявайки я от "пропадане"в космоса.След време АН-У решава Тиамат(или онова което е останало от нея) да бъде възстановена.За целта изпраща сина си ЕА(генен инженер)и неговата"сестра" НИН-ХУР-САГ(която е от рода на Орион,няма кръвна връзка,по-скоро е наместничка на кралиците на Орион)също майстор в създаването на живот.Новата земя е наречена ЕРИДУ(напомня на earth).Прочее..Ериду бива възстановена.Сподвижниците и помощници на ЕА биват наречени АННАКИ(анунаки).Те основават великата Атлантида..По-точно имало е четири Атлантити..На по-късен етап същите построяват и пирамидите с помощта на лазери(светеща светлина АТЛ) и носещи звуци(отново наречени АТЛ).Създават генераторни инсталации.Регенериращи камери и т.н.При това Ан-у не е позволявал почитането и обожествяването на него и сподвижниците от"местното население".Един свят без богове.Истински рай..Приказките за времена когато хора и богове са се разхождали заедно и са живели в хармония май са вярни Усмивчица.Имало е много градини наречени Едем."Раят"не е бил само едно място.Били са много,по цялата планета.Основна цел на Анунаките е била добиването на метали и руди.Но принц Еа е бил създател на живота.Това е било неговата страст.С течение на времето Анунаките започнали да роптаят срещу труда който се е налагало да полагат.Добивът на метали започнал да намалява,и АН-У,изпратил вторият си син ЕН-ЛИЛ да отговаря за тази дейност.Въпреки това,трудовият ресурс продължавал да бъде недостатъчен.ЕА предлага разумно решение.В неговите лаборатории(райски градини)имало създадени много същества хибриди,които биха могли да бъдат използвани в работния процес.Чрез използване на генетичен материал от самите сирианци и от съществата населяващи Ериду,били създадени най-различни хибридни създания притежаващи достатъчно физическа сила и разум за да изпълняват команди.От там са и митовете за пегаси,минотаври и т.н.В крайна сметка бил създаден първият АПА.Или"АДАПА"Съществата били използвани по най-жесток и брутален начин от ЕН-ЛИЛ,което довело до смъртта на много от тях.Размножаването им ставало под строго определн контрол.ЕА с ужас научил за съдбата на създадените от него същества.Разбрал,че вместо да бъдат участници в работният процес,те били превърнати в роби за еднократна употреба.Тогава ЕА,решава да помогне на АДАПА(а също и да отмъсти на брат си Ен-лил) като им отваря очите за най-мощното им оръжие.Тяхната сексуалност и способността им да се възпроизвеждат когато пожелаят.Което от своя страна би довело до неконтролируемото им размножаване по цялата планета.Дяволът..Принц ЕА е дал на"Адам и Ева ябълката на познанието и изкушението"Може би това е бил днешният нар..(мнозина твърдят,че нарът спомага развиването на епифизата.)...Също така..ЕА е използвал собственият си генетичен материал при създаването на АДАПА)....Нещо като малко отмъщение към своя баща,задето му отнема Ериду,и я предава в ръцете на Ен-лил..И така..Ен-лил на свой ред разбира,че бива подкопаван от брат си и,че той е "виновен"за недопустимото поведение на робите му.Започва още по-строг контрол на робите които са в"градината му"като останалите извън нея,наречени МУС,или АДАМУС биват низвергнати,"изгонени"от райската градина.Нека пукнат в пустошта..нека се мъчат за изнамирането всеки свой залък..нека женските се мъчат при раждането на дете.За тях родилните камери стават недостъпни..Но Еа започва да работи упорито с ренегатите,обучавайки ги на умения необходими за оцеляването им..Започва все по-интензивно развиване на мозъкът и съзнанието на зверовете..Ен-лил решил да сложи край веднъж за винаги на АДАМ,използвайки отново кораб подобен на АЙ.Такова гигантско тяло,причинява огромно гравитационно притегляне,и Ен-лил решил да промени курса на кораба(идващ да натовари поредната партида от ценни руди и метали).Променяйки посоката на ледените полюси гравитационното притегляне щяло да бъде достатъчно за да причини падането на ледниците в океана,причинявайки промени в околната среда и потоп.Цел-унищожаването на АДАМУС.Еа не посмял открито да се опълчи срещу това,но осигурил оцеляването на някои АДАМУС като ги отвел във високите части на планините.Предоставил им плавателен кораб в който да се укрият(ноевият ковчег).Когато всичко отминало,Ен-лил отново разбрал,че бил измамен от брат си.И двамата извършвали предателство срещу трона на Сириус,което би ги лишило от шанс за наследство на трона.Взели решение за примирие.Така мирът на Земята бил установен,но за кратко време...Докато АДАПАС продължавали да бъдат първобитни роби,АДАМУС еволюирали и процъфтявали,разселвайки се по цялата земя.Еа,като създател на живот,разбирал,че смисълът на животът е неговата еволюция.Ето защо той застанал в подкрепа на робите,давайки им свобода..Еа,е своеобразен бунтовник,революционер.Когато новината за Адам се разпространила в галактиката,много други цивилизации дали своя принос в знак на подкрепа и уважение към ЕА,под формата на днк материал за подобряване на АДАМ .Едни от тях(с произход от птици)дали най-съществената нишка в нашето ДНК.Елемент предоставящ страст.Именно чрез този елемент АДАМ придобил повече чувства и страст от самите си"господари"..империята на Сириус.Този дар е наречен"дарът на перото".Адам ставал все по-разумен и интелигентен.Сирианските колонизатори все по-често го използвали за управлението на АДАПАС(също както е юга няко роби са били използвани за надзиратели над останалите).Адам се превръща от роб в допринасящ член на обществото...Дори военна сила!Между кралските особи продължавали битките и войни,под различни форми.Синът на Еа,Мардук (майстор на войната)предявил претенции към трона на Ериду.Това отново довело до много сериозен конфликт и той избягал в небесата..Съюзил се с влечугоподобни същества(ренегати и противници на кралиците на Орион)както и помощ от вътрешноста на Земята и осъществил бунт.Ен-лил бил премахнат.Останалите потомци на АН-У и ЕН-ЛИЛ били принудени да избягат.Мардук бил победител.Тронът на Земята бил неоспорван.Веднъж седнал на трона,първа задача на Мардук била да унищожи всяка писменост,всяки паметник,обелиск..всяко доказателство за чуждо присъствие.Обявил себе си,за алфата и омегата на всьо и вся,и се самоназначил за Бог и създател на Вселената.Богът слънце вече е създаден.Богът РА!С времето спомените на всички били заличени...На свой ред обаче гущероподобните ренегати Шет-и,завлядяли Земята зедно с Мардук,от негови сподвижници и помощници,се превърнали в пълноправни господари,а по-късно напълно завладяли Земята отнемайки трона на РА който също напуснал планетата в бягство.Шет-и са известни днес като"сивите".Те управляват планетата ни и до днес,като се крият.....точно пред очите ни!Те са"елита"който се крие зад всякакви организации,ордени,общества и т.н.Масони,тамплиери,розенкройцери,илюминати и какви ли още не.Те владеят медиите(най-мощното средство за контрол на масите),фармацевтичните компании,те владеят стоковите борси,банките,ФЕД,енергийните ресурси,политиците...всичко.Те стоят зад пропагандите НЮ ЕЙДЖ..НСР и всичко останало.На практика ни притежават.И още по-зле ще става.Глобализацията и виртуалните пари са само поредното средство за контрол.Помислете..малка е крачката до чипирането ни.Единственият вариант да се отскубнеш от системата е,да станеш относително независим от монетарната система..С други думи..живот на село където човек сам да може да осигури прехраната си..При това,без ГМО,разни Е-та,стабилизатори и консерванти които ни тровят и предизвикват хиляди болести..Превръщайки ни в абонати на фармацевтичните корпорации.То и такъв вариант не е краен,защото дори на село е много трудно(да не кажа невъзможно) практически да живееш без пари,(пък и не е крайно належащо да се откажем от парите де)но ..все пак е по-добро нещо от живота в големите градове,където облъчването с най-различни честоти,както и отровната вода и храна,допринасят най-много за разрушаването на телата ни. Домини-канис са преследвали катарите!Сириус срещу Орион!А ето кучето и котката в египетската митология.
.Хомосапиенса е хищник!Факт! Фаетон е т.нар.Нибиру-то(източника на анунаки,..Ану,бащата на Ен-лил и Ен-ки).Има теории,че това не е планетно тяло,а кораб.Една от версиите описани в книгата е имненно сблъсък на Земята с такъв кораб.Събитие довело до библейския потоп.ВАРНАТака,че нормално да търсят фаетонец Истината обаче е,че Сакара и Сфинкса са тясно свързани с н нашата планина Сакар,погребаната там Бастет(египетска богиня с глава на котка),румънските планини Бучеджи и откритият там Сфинкс заедно със залата открита в пещерата и извънземната холографска технология открита там.Там местността е Градище,тук БАСТЕТ е погребана в Градище/Сакар.Цялата история се свързва с легенди за кучета и дракони.Орион е презентиран от драконите.Сириус/Йехова от кучето. Котката е рептилска зеница и мисля,че това е коренът и.Орион.Кучето е от Сириус.Alpha Canis MajorisCanis-от лат.куче.Домини-канис.Божии хрътки.Та дори и нашето Кан..Хан..Трансформирано във времето в"княз".Вижте и друго..Винаги котката е олицетворение на женската сила,а кучето на мъжката.Орион е доминиран от Кралица.Сируис от Крал.За Йехова..Мисля,че това е Мардук.Бога Ра.Преди него е имало култ към женското начало(кралицата,Орион).Мардук унищожава всички артефакти до които се е докопал,и е оставил само свои,сочещи мъжкият бог.Мъжкото начало...Днес..Евреи.А по цял свят"бог"се пресъздава с мъжка конотация. Ето от уикито.."Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните гърци, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан."Всички връзки на Египет със Сириус и Орион неминуемо водят до въпроса"А ние къде сме в картинката?"Щото ролята на траките се доказа.И ако ние и евреите сме от един род..Тогава що сме трън в петите?Що сме подложени на изтребление и гонение(макар и не винаги явно)но в историята мисля,за България не е имало истински мир и покой.Винаги е имало действия за асимилация на население,размиването на етноса както и мн.др.Та мисълта ми е..Ето..И в тангризма кучето е свят символ..Тенг-Ри,днешното Танг-Ра..Или Амон-Ра..Култа към слънцето също е на лице.Ярката звезда е на почит..Изобщо..Много са общите неща с траките и Сириус ако се замислим.Тогава що и ние не сме наред с"богоизбрания"народ?М?Имам идея,нещо,че Сириус е бинарна система ие възможно тука да е разковничето..Не знам.Гледах темата за "Българите"...Бълг-ари.Което естествено ме кара да се замисля за древните арийци..Но в повечето източници,арите се свързват с Орион.Даже се замислих за "катарите"..Катарос/катари на гръцки значи "чист/чисти"..Ако разбием думата става кат-ари.В гръцките диалекти имат една дума със значението на нашата"като". Например..Аз съм като бог ..Гръцката е"катА"с ударение на а-то...И ако "ари"е имало значение на бог/божествен(или нещо от сорта),това може и да обяснява произхода на днешната дума"катари"..Ако е било"катА ари',с времето лесно може да се е трансформирало в "катари"..
Определено зрителите на филма, нямащи предварителен background за сложните процеси, които авторите се опитват да пресъздадат в компресиран отрязък от време, биха възприели „Jupiter Ascending“ като силно объркващ и пълен с логически дупки! Това в най-пълна степен важи за персонажа на Юпитер, описана като „генетичната реинкарнация“ на владетелката на голяма част от галактиката, включително и на Земята. В тази връзка обаче, е задължително да се споменат някои ключови особености, които са силно характерни за филмите на дуета Уашовски. Независимо от представените истории, невероятните екшън сцени или драматични развои, всички техни филми задължително имат и скрито значение. Нещата никога не са казани в абсолютно прав текст и това често кара зрителя да потърси допълнителна информация или пък сам да започне да разсъждава върху предложения му пъзел. Това несъмнено е част от замисъла на самите автори. Много често голяма част от „по-неинформираните зрители“ остават с впечатлението, че филмите са базирани на някакъв невероятен творчески гений от страна на режисьорите, докато истината е, че те просто споделят в глобален мащаб сравнително непопулярни езотерични истини за света, в който живеем.
Макар и до известна степен спекулативно, защото не можем да знаем на 100% какво точно са искали да представят авторите на филма чрез образа на Юпитер, в нейния персонаж има прекалено много детайли, които ни водят в посока на описание на кралицата-бунтовничка (настоящият управител на планетата), от материалите на РМС. Самата Кунис има архетипен опит с тази роля, защото преди няколко години изигра лошата вещица в „Oz the Great and Powerful“, която разбира се е... със зелена кожа.
В него, Кунис се опълчва на по-голямата си сестра – истинската Кралица. Да помислим – жена със свръх способности и зелена кожа се опълчва на друга такава, която държи официалната власт... Честно казано не виждаме по-добър начин да се изобрази една влечугоподобна кралица-бунтовничка, зеленокожата Изида. Т.е. имаме разигран същият мит под формата на друга история. В „Черният лебед“ Кунис е тъмното отражение на Натали Портман („лошата кралица“) и се опитва да бъде новата „царица на сцената“. Както бе казано в началото на статията, в реалният живот Кунис изиграва ролята на Кралицата Юпитер вместо Портман, като по този начин я „детронира“. Надяваме се виждате динамиката на архетипите на екрана и тяхното неотменно отражение в реалния живот. Ако трябва да разгледаме самата концепция стояща зад образа на кралицата-бунтовничка в „Jupiter Ascending“, то той е силно окултен в буквалния смисъл на това понятие. С други думи, той е достояние на малцина посветени, най-вече от различни тайни общества. Вероятно точно по тази причина създателите на филма са избрали основният подход при изграждането на нейният образ да бъде изцяло посветен на МЕТАФОРАТА. Всеки опит този образ да бъде разглеждан буквално ще ви зарине с логически и всякакви други несъответствия, правейки възприемането му да изглежда като фарс! Анализирайки обаче всички тънко подхвърлени парченца изграждащи „ребуса Юпитер“ в крайна сметка няма как да не забележите огромното количествено натрупване на факти подсказващи опита на авторите да загатнат нейната истинска същност. Може да се каже, че има два ключови момента, които служат за основа при нейното представяне. На първо място определено стои факта, че тя е „генетична реинкарнация“ на владетелката на голяма част от този сектор на вселената. Този подход на представяне на нейната същност определено е много интересен на множество нива, но в никакъв случай не бива да се възприема съвсем буквално, защото това би породило редица парадокси. От една страна подобен начин на представяне много силно акцентира върху важността на гените в голяма част от извънземните култури и в частност при тези техни представители, които биват считани за „елит“. Както казахме гените са издигнати в абсолютен култ, а „духовното същество“, което ги обитава някак си стои на заден план или дори изобщо липсва. В същото време образа на Юпитер, хем притежава същите гени и потенциал за власт като официалната Кралица (чието невероятно дълголетие е ярко подчертано), хем се стреми да наложи „друг тип“ на функциониране на фермата наречена „Земя“ и това до голяма степен може да промени абсолютно всичко в галактиката. Този ключов момент е подчертан на няколко пъти из филма и има смислова връзка с централната тема на филма. Защото ако Юпитер е главния персонаж на лентата, то несъмнено мотото на продукцията и главният акцент върху който тя гравитира е факта, че човешкото тяло не е нищо повече от един „бизнес продукт“. И най-важното в случая е, че тази концепция може да бъде разглеждана на хиляди нива през погледа на нашето човешко ежедневие, а не само през перспективата свързана с извличането на S-MA. Недвусмислено е посочено че Земята представлява много голяма ценност по отношение на бизнеса със S-MA, и сама по себе си е „по-специално място“ на фона на всички останали планети. Дори има реплика, която подчертава факта, че струва повече от всички други колонии на един от претендентите за нейното владение – Тит. При това би било много плитко да се счита, че този факт е базиран на доставяното количество. Това несъмнено е свързано именно с качеството на продукта, който бива генериран от уникалните преживявания на хората. Тази така наречена „уникалност“ е сравнително отскоро и е свързана именно с абдикацията на официалната Кралица и поемането на контрола от „нейната генетична реинкарнация“. За да се представи силата на този момент новата Кралица на планетата изглежда абсолютно неосъзната за своя истински произход и способности и в по-голямата част от филма изглежда все едно просто се носи по течението. Нещо което в действителност определено не е вярно, но служи като своеобразна котва, която има за цел да демонстрира естеството на преживяванията на Земята. Тук има силно езотеричен момент, който присъства в някои окултни схващания (макар че в известен смисъл може да бъде тълкуван и като пропаганда). Той може да бъде разбран отново единствено и само като метафора. Имайки възможност да управлява този специфичен експеримент провеждащ се на планетата Земя, кралицата-бунтовничка започва по някакъв начин да придобива вътрешно разбиране за неговото естество. Точно затова тя е представена с „човешко преживяване“, което има за цел да изрази симпатията, която тя изпитва към всички участващи в експеримента, поставяйки се в условията да не осъзнава своя истински „духовен произход“ (или на извънземен език – кралски гени), точно както хората играещи роли на Земята в голяма степен не осъзнават своя истински духовен произход като част от Източника. Едва ли не кралицата-бунтовничка минава на едновременния път и губи всичките си спомени. За да се акцентира именно на този момент тя чисти тоалетни – нещо което я отдалечава възможно най-далеч от нейния генетичен произход и същевременно има за цел да разкрие принципното различие в начина на управление. Разбира се всичко това може да е по-скоро символ, на това че тя е заточена или принудена да бъде на Земята, но това е друга мисловна нишка. От друга страна обаче, цялата ситуация е препратка към разнообразните роли които човешките инкарнации играят бидейки на Земята. Кулминацията на този процес бива представена най-ярко в самия край на филма където директно е заявено, че „новата Кралица“ има различна визия за управление на планетата и тази визия е доста по-различна от стандартната, като се очаква това да бъде доста ползотворен ход за всички участници. Както казахме тази идилична и „захаросана“ в известен смисъл представа може да се тълкува по много различни начини. Най-малкото е спестено, че бизнеса със S-MA определено няма да изчезне от това „преструктуриране на фермата“. Продуктът обаче в крайна сметка ще бъде значително по-качествен и ако търсите някакъв аналог какво точно се търси като резултат от „промяната“, едно от силните описания в тази връзка отново е представено в книгите на Робърт Монро по отношение на онова, което той нарича „лууш“. Както вече бе споменато на няколко пъти, детайлите които съпътстват образа на Юпитер, изобщо не са случайни и погледнати през лупа могат лесно да оформят контурите на фракцията, която тя представлява (като отново наблягаме на момента със силно захаросаната опаковка). Цялата ѝ история, емоции и отношение към случващото се по време на филма позволяват да се придаде още по-дълбок смисъл на персонажа на Юпитер в качеството ѝ на върховен претендент за трона, акцентирайки силно на факта, че тя е РАЗЛИЧНА. Послание: „кралицата-бунтовничка е по-добрият избор“. Това е другият основен момент във филма и ако обърнете по-задълбочено внимание ще откриете, че той присъства най-силно от всичко изложено в него. Както казахме този странен подход при изграждане на образа позволява да се предаде една езотерична истина без това да бъде заявено директно. Става дума за конфликта между Кралицата на официалната фракция и тази на бунтовническата, чийто архетип бива представен чрез персонажа на Юпитер. Официалната Кралица е обявена за „мъртва“ и това може да бъде счетено за една доста находчива алюзия за представяне на този твърде сложен по своето същество казус, без да се навлиза в детайли представящи истинската картина за нещата. В този факт можем да открием дори отношението, което бива демонстрирано от бунтовническата фракция спрямо официалната такава.
Ако погледнете през противоположната призма (в лицето на някои окултни материали) „официалната кралица“ не е мъртва – тя просто е „скрила лицето си от Земята“, чакайки благоприятният момент да се завърне като пълновластен господар, налагайки старите ценности и начин на управление. В този смисъл много е важно да тълкувате образите в тяхната по-широка рамка, а не буквално. Затова подобни продукции винаги имат екзотеричен (външен) и езотеричен (вътрешен) смисъл. Така стигаме и до концепцията, която стои в основата на това кралицата-бунтовничка да е представена с името на мъжки бог – при това не кой да е, а именно римският аналог на Зевс! Едва ли е нужно да споменаваме, че именно Зевс играе може би най-ключовата роля в митологията, като е пряко свързан със смяната на властта на Земята и прогонването на старите „богове“ – титаните (административна титла в империята Орион, но при различно окончание изразява като значение и „елитна войска“). Така че тази постоянна заигравка с имената и техните функции е по-скоро нещо като патент и е в пълен унисон със стратегията на управляващата фракция на Земята. Досега трябва да е станало ясно, че когато говорим за митология, ние говорим директно за динамиката на колективното несъзнавано. Това означава, че макар да има вероятност режисьорите подсъзнателно да черпят сериозно от митологичното богатство на планетата, много често то само се проявява под формата на имена, случки и обстоятелства във филми, чиито автори нямат никакво съзнателно намерение да правят нещо подобно. Въпреки това то се случва, защото обикновено името на всяко едно същество служи за изразяване на неговата същност. В този случай създателите на филма (или онова на което те са проводник) не са пропуснали да ни го наврат образно казано в лицето на множество нива. Това е един от изключително важните моменти, тъй като е пряко свързан със сложната „историческа и културна“ обстановка характеризираща планетата. Този момент трудно може да бъде разбран на чисто логическо ниво, ако нямате предварителна информация за събитията описани в „Документите Тера“. За да си спестим дългите и подробни описания, акцентът върху който трябва да се съсредоточим в резюме е заключен във факта, че при промяната на властта, в системите на Земята бива извършено масово заличаване на древната история придружено с подмяна на ролята на почти всички познати „божества“, като в много случаи е променян дори техният пол, така че да обслужва целите на новите управляващи. След междуособиците в самата бунтовническа фракция и абдикацията на РА, кралицата-бунтовничка решава да запази въведената от него „патриархална система“, като по този начин всява огромно объркване по отношение на това кой в действителност управлява планетата! Единствено определени тайни общества са наясно кой е начело като извършват „двойни ритуали“ при които мъжкият аспект само привидно е управляващ. Така например на повърхността илюминати изглеждат изцяло доминирани от мъжкия принцип, но „великата жрица“ играе точно толкова важна роля в техните ритуали, както и мъжкото божество. В сърцето на техният символизъм всъщност стои почитането на змийската богиня! Във филма на пръв поглед „змийският елемент“ (по отношение на главните действащи лица от династията) визуално като че ли липсва. За сметка на това той отново бива закодиран словесно в името на „мъртвата императрица“ Серафи. Авторите на филма отново са вложили доста дълбоко символично значение, описвайки персонажа, който хем стои в дъното на всичко, но същевременно е „извън картината“ – представен просто като една статуя – която обаче бива почитана като богиня.
Има поне два пласта през чиято призма би следвало да се възприеме нейното име (както е посочено и в статията за „Змийските богове и безсмъртието“). На първо място терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Другото най-често значение на тази дума бива свързвано със същество от ангелската йерархия, като се счита, че това е първият по важност ангелски чин. Дори и чрез името обаче, отново пълният смисъл по-скоро само е загатнат и оставен да се развие като потенциал в съзнанието на „наблюдателя“ и неговото собствено разбиране. При друго тълкувание, името може да се счита и за заигравка с персонажа от „The Matrix Reloaded“ с абсолютно същото име, което както разбираме, може да бъде схващано с различни и често противоположни значения. Там той играе нещо като „паднал ангел“ бидейки програмист, който е низвергнат от богоподобния машинен свят. Прокуден е за неподчинение и казва, че е един вид без криле. Тук нещо подобно се случва с двамата архетипни закрилници на Юпитер, на които също са им били „премахнати крилата“ – отново за неподчинение – така че това е интересна аналогия. И докато змийските корени на управляващата династия са по-скоро леко загатнати то връзката ѝ с пчелите е заявена по доста крещящ начин, защото тук се крие есенцията, която разкрива модела на управление и разбира се контрола върху съзнанието. В редица окултни и алхимични текстове змията и пчелата биват използвани като символи за „кошерната кръвна линия“ и връзката с генетичния поток. Това е изключително важен момент, защото обикновено връзката между рептилии и насекоми не буди подобна автоматична асоциация. Това обаче е начина по който функционира всяко рептилианско общество – то действа на принципа на кошера. Няма никакво значение дали този факт е следствие изцяло на тяхната генетика и част от тяхното древно минало (както предполага Морнинг Скай) или по някакъв начин модела е бил придобит впоследствие, оказвайки се екстремно ефективен. Предвид безкрайните възможности на генното инженерство са възможни всякакви симбиози. Нещо повече – самото „биологично тяло“ в известен смисъл също може да се разглежда като „особен вид технология“ макар и базирана на по-различен принцип от „механичната такава“, но това е друга тема на разговор. На тези които са гледали филма и са чели следговора на „Империите“, със сигурност им е направило впечатление, че мотивът за „Кралицата-пчела“ е може би един от най-ярките символи. Той бива директно свързван с познанието за митохондриалната ДНК. Това е най-древната ДНК и тя се предава единствено и само по майчина линия оставайки непроменена (затова и в юдаизма евреи са само онези, които имат майка еврейка, което на пръв поглед може да е странно предвид, че това е патриархална религия). Оттам идва и „манията“ на някои тайни общества да интегрират този символ в своите официални емблеми, представяйки по този специфичен начин и същевременно наблягайки на своето собствено „кралско потекло“. Особено настоятелна в тази насока е династията на Меровингите. Един от най-познатите масони в световен план – Менли. П. Хол твърди в своята класическа книга „Тайните учения на всички времена“, че образът на пчелата и „хералдическата лилия“ са напълно равнозначни:
В християнската религия пък, хералдическата лилия е символ на света богородица и това само по себе си не се нуждае от коментар, защото който е чел книгите ни си дава сметка, че смисловото съвпадение е 100%. Няма съмнение обаче, че контролът върху съзнанието бива осъществяван едновременно по генетичен и технологичен път (в класическия смисъл на думата). От една страна змийската кралица действа като пчела-майка предавайки „своите спомени на кошера“. Това предопределя изцяло и задава правилата и начина на поведение на всички нейни поданици. Част от този процес се осъществява и чрез произвеждането на специален феромон, който служи за идентификация на кралската каста. Между другото всичко това може да ни накара да се замислим относно скритата логика зад избирането на някой крал тук на Земята. Например как се е избирало някоя държава без крал да получи крал от друга държава? На какъв принцип и логика се е случвало това? Колкото повече информация имате за извънземния елемент в човешката история, толкова повече разбирате, че това е като днешното лобиране. Всяка извънземна фракция избира представител, който да бъде излъчен като крал и земните интриги са отражение на тази космическа динамика. Кой ще „победи“ е въпрос на сложни политически манипулации, които не са освободени от окултен елемент (за да не кажем, че той е водещ). Самият факт, че една от най-мощните фамилии днес (Уиндзор) няма нищо английско в кръвта си (защото са Сакс-Кобургота) трябва да говори достатъчно. Освен всичко друго да „победиш“ и започнеш да управляваш дадена страна не е достатъчно. Както знаете земните кралски генетични линии се плодят от векове помежду си с цел пресъздаването на максимално близка генетика, за да може същото извънземно съзнание да се закача отново и отново в това тяло – точно както в случая на Юпитер. Със сходни генетични шаблони дадено съзнание може лесно да обитава временно дадено тяло и по този начин да има пряк контрол над него. Принципите на това са обяснени тук. Ето защо във филма виждаме как върховенството на гените е издигнато в култ до степен при която те са носител на „духовност“ и всички са програмирани да се подчиняват на тази комбинация от гени, която бива считана за „аристократична“ (което е и по-рано споменатата причина поради която Балем получава подчинението на по-силните физически от него влечугоподобни). Това е много съществен елемент от филма (и реалността), въпреки че не му е отделено достатъчно внимание и най-вече – не е направена очевадната и пряка идентификация, че това е една от най-мащабните форми на контрол върху съзнанието. Един от впечатляващите моменти в тази връзка беше сцената от която стана ясно, че пчелите са изцяло програмирани да разпознават тази „кралска генетична комбинация“ и да ѝ се подчиняват безпрекословно, алюзирайки по този начин властта на Кралицата-пчела-Майка. Неслучайно в следговора към „Империите“ бяхме обърнали толкова много внимание на ролята, която пчелата като символ изразява в нашата реалност – нещо на което РМС също е посветил голяма част от времето си.
Две от любимите ни юбилейни монети; от едната страна Лизи 2, от другата – пчеличка или мега-гущер – по избор на клиента :Р
Бяхме извели и извода, че вероятно по абсолютно същия начин бива програмиран специфичният „кралски аромат“, който да има особено влияние върху съзнанието на всички поданици на Империята, така че да играе ролята на своеобразен маркер легитимиращ правото на власт. Тази власт на „пчелата-майка“ показана недвусмислено като преднамерено програмиране, е нещо което попада точно в десетката. Когато в самия филм другите главни герои принадлежащи към военната каста успяват да разпознаят „кралските достойнства“ на имперската наследница (базирани именно на пчелите), те автоматично изпадат в сервилно подчинение. Шон Бийн, чиято фамилия дори фонетично звучи като „bee“ (бъдете сигурни, че понякога изборът на cast в подобни продукции лежи дори на подобни принципи на архетипен резонанс), който играе ролята на Стингър Апини („stinger“ означава „жило“, а „apini“ – подрод медоносни пчели), е представен като герой, който има смесена ДНК на човек и пчела. Дори зениците му са шестоъгълни, което прави препратка към пчелните килийки и генетичната му връзка с тези насекоми.
Между другото, ако някой обърна внимание, контейнерите със S-MA (един от които Юпитер изпусна и счупи) също имаха шестоъгълна форма, което прави смислова връзка между пчелите, кралските гени и самият еликсир на дълголетието, който е ползван от кралските династии
В официалното описание за героя на Стингър Апини е подчертано, че пчелното му ДНК генерира у него чувство за лоялност. Той коленичи пред Юпитер, когато разбира коя всъщност е тя.
Ако се замислите какви огромни възможности за приложения има този факт няма как да не си дадете сметка, че представената визуална сцена не може да се сравнява дори и с върха на айсберга като описание на нещо съдържащо в себе си един потресаващ потенциал от скрита енергия. Друг важен елемент свързан с образа на Стингър е, че той също е разжалван военен и е пратен на Земята като наказание за своята дързост да се опълчи на реда в Империята (застъпвайки се за провинилия се вълчи командос). Това е в унисон с честата практика Земята да бъде използвана именно като наказателна колония за провинили се членове на Империята. Интересно беше и че самата технология подпомагаща функционирането на Империята, също е базирана до голяма степен на пчелния символизъм. Неслучайно някои от извънземните кораби до голяма степен наподобяват именно насекоми (нещо, което Уашовски официално заявяват че са търсели като ефект), утвърждавайки същата тази симбиоза върху която се гради споменатия вече шаблон.
Дори и древните египтяни очевидно са били запознати с тази връзка поставяйки „насекомо“ в една идейна линия заедно с редица летателни апарати, които съвременното око би разпознало без особени затруднения.
Прочутият в уфологичните среди надпис от Абидос
Long story short, накрая кралицата-бунтовничка побеждава (затова е и „ascending“), без изобщо да разберем какви са промените, които тя ще въведе в устоите на Империята и всички са „щастливи“. Задължителният кралски съюз между Орион и Сириус отново е скрепен, което като мотив непременно трябва да присъства в такава продукция. В последните сцени виждаме Кейн с възстановени крила (т.е. по-висш статус), а самата Юпитер символично също започва да лети. Това е прочутата „сватба в небето“ между Орион и Сириус, с която митологията ни е изпълнена.
За заключение можем да кажем, че Уашовски са подходили по два напълно различни начина, описвайки ситуацията в „Матрицата“ и в сегашния си филм. Въпреки това на практика те представят една и съща платформа видяна под различен ъгъл, а пълният смисъл може да бъде осъзнат именно като амалгама между двете продукции. И в двата случая бива създадена една изкуствена реалност, която да служи като ферма за добив на енергия – в случая с „Матрицата“ като хранителна оранжерия, а в „Jupiter Ascending“ по-скоро като наркотична субстанция от най-висш клас. Аналогиите в случая могат да бъдат продължени до безкрай, но несъмнено всички те са базирани на древно езотерично познание. Не по-малко важен е момента, че периодично всяка такава подобна ферма бива изчерпвана по една или друга причина, като се търсят варианти за нейното обновление и рестартиране наново – често в доста по-ефективен вариант. Това се дължи най-вече на факта че нейните създатели внимателно са наблюдавали и анализирали процесите, които се случват „вътре“ и са готови да експериментират чрез нови и все по-уникални способи. Общо взето, с това завършват и наблюденията ни по филма и паралелите му с нашата работа през годините. По наше мнение „Jupiter Ascending“ не може да бъде разбран качествено отделно от книгите на Морнинг Скай, тъй като самата продукция е белязана от тях. Това, което филма описва е първият мащабен опит галактиката да бъде обрисувана като онова, което наистина е и се надяваме опитите в тази посока да не секнат с тази амбициозна (поне на визуално ниво) лента. Изключително важно е изследователят на тези теми да разбере, че тези филми не са за „забавление“. Те са планетарен политически лозунг, колкото и помпозно или абсурдно да ви изглежда това на пръв поглед и тяхното истинско значение трудно може да бъде разбрано, ако те бъдат разглеждани „просто като филми“. Те обикновено са правени от дадена извънземна фракция с цели, които линейният ум трудно може да разбере без правилния контекст. В случая, „Jupiter Ascending“ е пропаганден филм за кралицата-бунтовничка (Юпитер), нейната роля и претенции за Земята. От нашите материали знаете, че медиатора на този образ на планетата към днешна дата е Елизабет II. Ако видите кой е деня, в който баба встъпва на длъжност, ще видите, че този ден е 06.02.(1952 г.). С какво датата 06.02. беше важна? Ами това е премиерата на настоящия филм, който – да кажем отново – е за кралицата-бунтовничка! Т.е. това е поредното архетипно потвърждение, че става дума за едно и също нещо. Направен е филм за кралицата-бунтовничка и той е излъчен на датата на която тя официално встъпва на власт на планетата, което е и своеобразен реверанс към този факт. Този ден, както казахме, е нашето поредно 9/11. Денят на коронацията на Елизабет II пък е 2.06.(1953 г.) – огледална на горната дата. Което, респективно също е 9/11. Отново и отново. Ето защо в този сайт се набляга толкова много на тълкуванието на филмите и тяхното скрито значение. Те са кондензираната динамика на цялото колективно несъзнавано. Ако разберете какво наистина представлява съвременното кино (и поп-културата като цяло) лековатото ви отношение към тях незабавно ще се трансформира в разбиране. Те са ключ за това какво наистина се случва – пряко или косвено. Това е една от преките следи, които всички ние имаме на разположение.
Висша перспектива
Висшата перспектива зад архетипа на Кралицата вече е изнесена в статията „Богинята не е Великото Ин“, така че тук вече няма какво толкова да бъде казано по този въпрос. Ако искате по-дълбокия езотеричен и архетипен аспект на този образ, препоръчваме ви да вникнете в съдържанието именно на този материал.
Що се отнася до съществуването на тук дискутираният филм и „висшата перспектива“ зад това, идеята е, че една информация винаги изтича някак си. Това не може да бъде предотвратено. Може да отнеме хиляди години, но накрая то просто се случва, защото нищо не може да бъде в стагнация завинаги, то е част от общия поток и неговата основна характеристика е движение. Когато този неизбежен цикъл дойде, тези, които държат информацията от хилядолетия са наясно с това, защото познават цикличностите на Играта. Налага им се да са вещи в това – иначе нямаше да могат да я контролират. Те разбират периодите на естествено отприщване и ги използват гениално в своя полза. Те могат да пуснат съвсем умишлено дадена информация (под дадена форма) наяве, което да изиграе ролята на това „отприщване“ на архетипно ниво, което им позволява да имат контрол над него. Обърнете внимание на тънкия момент. Отприщването така или иначе трябва да се случи, затова те сами го разиграват като мит и това балансира потоците на цикъла и неговите „нужди“. Ако те не го направят – дадена манифестация ще се прояви сама по пътища, които не са разбираеми за линейния ум, но естеството на нещата изискват тази манифестация да има impact над колективното съзнание на планетата. Всичко това представлява вратичка в иначе ясно установената механика на Играта. Защо това изкуствено генериране на митове се прави най-често под формата на кино? Отговорът е елементарен. Истината се крие най-добре пред очите на хората – когато им я кажеш в почти прав текст. Вече не можеш да убиваш всеки един, който говори за тези неща, просто не можеш... Това не са 70-те години на миналия век, когато е бил разцвета на уфологията и когато хората говорили за истината можели да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Тогава те не са получавали друго освен подигравки. В онези времена никой не е забелязвал липсата им, поради броя им и нулевото внимание което получавали от широката общественост. Такъв е бил контекста и равнището на колективното съзнание на човечеството в онзи момент. Очевидно днес естеството и динамиката на информацията не са същите, най-малкото заради масовия достъп до евтина и сравнително качествена дигитална технология и съществуването на инструмент като интернет (който разбира се е нож с две остриета, но това няма значение за целите на метафората). Т.е. – всеки може да снима НЛО, да го качи директно от телефона си в мрежата и моментално – милиони хора да разберат за това. Информацията лети с много по-голяма скорост от 70-те. Затова хората като нас вече не биват убивани. Те биват осмивани. Ако се замислите, ще видите, че това е най-мощното оръжие – пропагандата... Предвид вниманието, което получават тези теми днес, ако убиеш някой техен говорител, единственото, което ще постигнеш, е да го превърнеш в мъченик. А това генерира след себе си религиозни настроения и респективно – още проблеми. Това очевидно не е решение, което да работи успешно във времена като днешните. Затова хората които контролират информацията са сменили тактиката и просто изпреварват събитията. Целта на филми като дискутирания е, че когато излезе някой като нас и започне да говори по теми като разглежданите в този сайт, всеки просто ще каже, че „гледаме твърде много филми“ (особено ако филмът е комедия). Това действа автоматично – дори вече не е нужно поставено „вещо“ лице да излезе по телевизията и да унижи даден изследовател, както се е правило преди. Макар да не сме в 70-те и вече повечето хора да разбират, че няма никаква логика да сме единствения разум във вселената, то определено все още сме в 70-те по отношение разбирането ни на енергийните и архетипни връзки във вселената. Масата от хора няма съзнанието да осъзнае, че щом информация от такъв магнитуд е излязла наяве – то това няма как да бъде иначе, освен с причина. Така цялата информация бива дискредитирана от самата тълпа. Ако сте вникнали във всичко казано дотук, трябва да разбирате хитростта и коварността на метода. Това е 2 в 1, win-win ситуация. Мисията е изпълнена – информацията е пусната, като по този начин нуждите на естествените цикли в Играта са задоволени, защото фактите излизат наяве; но въпреки това те отново са пуснати под форма, която да върши работа на същите хора, които контролират информацията. Така те хем остават верни на правилата на Играта, хем избягват разкритие, а хората се забиват още повече в собственото си невежество поради естеството на това къде се намираме в своето осъзнаване като колектив. (С аналогични методи Тъмната полярност избягва и онова, което грешно се разбира от масите като „карма“.) Как се случва реализацията на подобен проект? Още по-просто. Предвид нивото на днешните технологии за контрол над съзнанието и това с каква лекота може да се имплантира идея в нечия глава (много по-лесно от демонстрираното в „Inception“, което е стар метод), дори не е нужен физически посредник или лобист в дадено продуцентско студио, който да манипулира режисьорите или нещо подобно. Идеята просто се имплантира насън или в будно състояние – това не е никакъв проблем (особено, ако човекът вече е програмиран, но това не е належащ фактор). Предвид и че зад хората, които контролират информацията, стоят множество йерархии от нефизическо естество и те са тези, които наистина дърпат конците, дори не е нужно да се използва технология. Това просто става с „щракване на пръсти“. Резултатът така или иначе е един – просто пътеките до него са много. По този начин пряка връзка между „виновниците“ и „извършителите“ не може да бъде установена по никакъв конвенционален начин, а е ясно, че твърдения като настоящето не могат да бъдат доказателство за никого във всекидневния живот и просто ще бъдат осмени, както винаги. Ако бъдат избрани и световно неизвестни хора да осъществят някой ключов филмов проект (което предполага малко реклама и малко внимание) – информацията е забита в още по-глуха улица, но нарушение на правилата няма – защото тя де факто е там – теоретично всеки има достъп до нея, ако поиска. Като резултат – имате контрол, който може да бъде прозрян само от малцина. Направено е наистина гениално. Колкото до „Jupiter Ascending“ не твърдим, че случаят е точно такъв, но той е добър повод да бъде обяснен принципа. Това е един от изкуствените методи, с които се контролира реалността и вниманието на колективното съзнание на човечеството (има и много продукции, които са продукт на естествени събития и цикли, но те са твърде друга категория, че да се впускаме в тях в момента; това си заслужава да бъде направено в друга тема, обаче). Класическа продукция въплъщаваща този похват е филмът „Iron Sky“ (и втората му част, която ще е за Вътрешната земя), който описва много реален период и факти от земната история непознати на хората. Ще откриете, че най-добре се дискредитира дадена информация, когато тя бъде ситуирана в контекста на комедиен сюжет. Тогава е още по-абсурдно някой да излезе и да каже, че истината за дадено нещо е илюстрирана най-добре в еди-коя-си комедия. Логично е, че този човек няма да бъде взет на сериозно и ще бъде обявен за... комедиант :)
В контекста на всичко казано „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ е книга, чието време настъпи. Филми като „Jupiter Ascending“ ни показват, че колективното несъзнавано е готово малко по малко да изтиква съдържимото си относно реалната ни галактическа история и да я сведе до съзнанието. Без значение метода – манипулативен или не. От определена гледна точка това са неща отвъд Полярностите и техните игри. Всичко това ще става все по-осезаемо. Може би не утре, може би не след 10 г., но скоро, ако вземем предвид голямата картина и колко бавно ставаха нещата досега. Това че сме от малка държава и не оказваме никакъв impact на ниво колективно несъзнавано не е вярно. Самият факт, че тази книга бе направена тук на български език, означава, че времето на тази информация идва и това е етап от този процес, колкото и локален и ограничен да е засега той. Събитията го показват, това не е наша измислица. Тук не става дума за никакво самоизтъкване, „натриване на носове“, покровителстване или нещо подобно. Това не е тв-шоу, където следват ръкопляскания или освирквания, това е живота и очевидно той трябва да бъде взет сериозно (което не е синоним на „интелектуално“), защото касае всички нас. Лековатото отношение при което нещо да бъде просто отхвърлено или потвърдено вече не е валидно. Ако ситуацията е много сериозна и започне да ви касае физически, несъмнено ще ѝ обърнете внимание, защото обстоятелствата ще ви го наложат. Преди да стане такава обаче, тя съществува като потенция в колективното несъзнавано и да игнорирате нещо, което е реално, само защото то все още не е физическо, е плод не само на ignorance, но и на изконно непознаване на това как функционира реалността. Така че случаи като тези са само маркировки по пътя. Можете да решите да ги използвате – можете да решите да ги пренебрегнете. Има далеч по-важни неща в живота, но това е принцип, който може да бъде приложен към всяко едно от тях. Така или иначе последствията от тези два избора (без значение позитивни или негативни) ще бъдат за сметка на мислещия и преценяващия, докато реалността изтича между пръстите ви като пясък. Хвърляйте светлината на съзнанието върху всичко, което присъства в живота ви. Нищо не е там без причина. Защото това е именно вашата реалност и би било най-мъдро да спрете да я игнорирате.
Идейният аналог на рептилоидния матриархат от материалите на индианеца, във филма откриваме в съставния образ на династията Абрасакс – най-влиятелната от всички извънземни фамилии, която доскоро е била управлявана от своята Кралица. Въпреки хилядите аналогии, които не оставят и капка съмнение относно това кой е прототипа ползван за изграждането на концепцията около Абрасакс, всякакви съмнения отпадат когато Юпитер пита директно Калик дали извънземната им династия не е в същността си просто раса на вампири. Иронично, на няколко места в нашите материали сме подчертали, че Империята Орион е отразена от архетипа на вампирите в земната митология, докато Сириус – чрез образа на върколаците. Така че дори този елемент е косвено потвърден във филма. Наследниците на Кралицата – Балем, Калик и Тит – са в „тиха война“ за това кой да наследи Империята ѝ. Балем, най-големият от всички, е очевидният избор и именно той иска да „пожъне“ Земята, която се явява ключов „имот“ от притежанията на майка му. Всъщност макар и да нямаме пряка конфронтация между наследниците, за зрителя става очевидно, че на това ниво се водят множество „игрички“ с безброй „подводни камъни“ и всеки гледа да надцака другия с различни методи. Някои по-груби, други по-политически и юридически. Това отразява пряко нашето твърдение за сложните войни за контрол между извънземните фракции, които имат още по-сложно, за да не кажем почти неразплетимо отражение на ниво земно случване. Филмът е добра илюстрация на това, както и на факта, че човечеството тъне в пълно неведение относно истинските причини зад своето съществуване и социална динамика, които много често са пряко следствие от преповтарянето на вече съществуващата драма между някои космически архетипи въплътени от дадени извънземни същества. Постепенно виждаме визуална репрезентация и на зашеметяващата технология на Империята, която е отвъд всякакви земни въжделения. Дори стандартната екипировка на Кейн е „свръх-технологична“ в сравнение с това, което съществува официално на Земята. Разбираме и че част от тази технология, но в малко по-различен аспект, е и безценния еликсир на младостта S-MA (във филма не е назован с това име), който е широко коментиран от Морнинг Скай и от самите нас в следговорите ни. В един от кадрите дори виждаме символа на водното конче върху един от контейнерите със S-MA, което прави поредната препратка към идеите на индианеца за произхода на тази раса.
Чрез този серум (който на повърхността може да бъде свързан с концепцията за лууш от онзи странен ROTE на Монро, който никой не разбира) кралските величия удължават своя живот до безкрай. Това разбира се съвпада 1 към 1 с описанията на РМС и предвид, че собствените ни проучвания показват, че има различни видове S-MA за различни цели, ефекти, нужди и обществени прослойки, няма да се учудим, ако някой от всички тези видове наистина се извлича от преработка на „човешки разсадници“, както е показано и във филма (което в контекста на продукцията по-скоро цели ефекта на драмата, защото Земята винаги трябва да бъде под заплаха в Холивуд – само така „героят“ може да я спаси). От една страна, това може да бъде тълкувано и като намек, че ние наистина служим като хранилка на множество същности, но това има повече енергиен аспект, отколкото буквален такъв. В светлината на казаното за S-MA, която очевидно е свързана с вечната регенерация на гена, може би тук е мястото да кажем, че единствената духовност, която виждаме във филма е свързана именно с тялото. Това е пряко казано от женския наследник на династията Абрасакс, която казва, че гените имат духовно значение за тях или с други думи – имаме раса ориентирана изцяло към тялото, което кореспондира с реалността за която сме говорили в книгите си. Гените са религия за извънземните Империи и около тяхното запазване се крепи цялата им индустрия – пряко или косвено. Почти всеки зрител би направил и моментална асоциация с „Дюн“ и определено няма да сбърка в това, тъй като както вече сме казвали, „подправката“ е аналог на S-MA, макар и добивана по различен начин. Дори името на династията фонетично леко наподобява основната такава в „Дюн“. Структурата на династическите кланове е по-близка до вселената на „Дюн“ отколкото до тази на РМС и въпреки това при „Дюн“ липсва разнообразието от различни извънземни раси (каквото имаме тук), както и директната връзка със Земята. Представеният начин на функциониране на „галактическата бюрокрация“ също заслужава определено внимание, защото очевидно изразява нещо твърде специфично, ако не за всички то поне за някои определени извънземни раси. И въпреки че вероятно е силно пресилено да се счита, че този бюрократичен тормоз би важал в пълна сила и за тези, които де факто са и неговите създатели в лицето на „аристокрацията“ (както е представено във филма), този подход по-скоро изразява нагледно един силно езотеричен фактор. Става дума за това, че въпреки огромната си мощ (особено по отношение на Земята), има „определени правила“, които могат да бъдат тактично заобикаляни, но не и директно нарушавани. Това проличава до голяма степен в сцената когато от Юпитер се иска да подпише, че се отказва от Земята вместо просто да бъде убита и тя да ѝ бъде взета насила. Другият опит да се постигне същото бе чрез опит за брак (което по същество също е вид договор). Имайте предвид и това, че на практика Юпитер направи опит да се омъжи за своя син Тит, което в контекста на филма е направено да изглежда невинно (с мотива за „прераждането“), но е ехо от истински извънземни практики, които сме коментирали в следговорите към книгите ни.
Това са политически ходове и между двете Империи съществуват странни (от наша гледна точка) връзки, като например брак между брат и сестра или множество бракове с бизнес цели (каквито, като микро-отражение, са били мотивите и за повечето бракове в миналото на нашата планета). По подобен начин ЕА и НИН-ХУР-САГ са едновременно и съпруг и съпруга, и брат и сестра. Така че с този епизод във филма имаме отразена дори тази практика (а повече за нея можете да прочетете в точка 4.3 от следговора на „Документите Тера“), което е поредния паралел между нещата. Всичко това разбира се отново може да се тълкува на множество нива, включително, че всички са принудени да се съобразяват с „корпоративната природа на вселената“ (нещо което от земна гледна точка звучи напълно абсурдно и нелогично, но редица окултни източници го потвърждават) и че всеки един договор има своята стойност. Брачният също. В този контекст дори войната трябва да бъде водена по определени правила. Всичко това е много интересно за нас, защото в „Империите“ сме писали как юридическата и други силно бюрократични системи водят началото си от Орион. Парадоксално, във филма бе отделено сериозно екранно време именно на този елемент, сякаш за да потвърди нашите думи. Очевидно е, че за Уашовски този мотив е бил особено важен, защото към него е подходено с особено внимание, което проличава от сцената, в която Юпитер се опитва да припознае своята титла чисто законово. Финалният етап на това се случва при чиновник, който е игран от Тери Гилиъм, режисьорът на класическата утопия от 1985 г. (но с „1984“-краски :Р) – „Бразилия“. В сцената дори имаме подхвърлен термина „Централни услуги“, както и че Юпитер трябва да попълни формуляр „27B/6“. И двете са споменати повече от веднъж в „Бразилия“ (който между другото е филм за НСР и mind control). Всичко това са типичните символични заигравки, които Уашовски обичат. На нас остава задачата да ги тълкуваме, а в така поставеният контекст – както виждате, това не е проблем.
Самото име на фамилията „Абрасакс“ заслужава отделно внимание. Още тук, в първоначалното представяне на филма, бе споменато, че това не е случаен избор. Всъщност Абрасакс и Абраксас са на практика дублети и ще срещнете това божество изписано по различен начин, но става дума за едно и също. През 1904 г. Алистър Кроули получава „диктовка“ от същество, което според неговата трактовка е с нечовешки интелект. То се нарича „Айуаз“ и чрез него той сътворява книгата „The Book of the Law“ („Книга на Закона“) – текст, който оповестява настъпването на новата ера на Хор. През 1913 г. Кроули призовава и Абраксас в творбата си „The Gnostic mass“. (Смята се, че най-известната магическа дума „абракадабра“ също произлиза от името на „Абраксас“.)
Изглежда обаче, че и други видни личности от този период някак си интуитивно осъзнават присъствието на подобни сили в действие. Един от тях е Карл Густав Юнг, световноизвестният изследовател на човешката психика. Популярната концепция за колективното несъзнавано произхожда именно от него. Освен това, обаче, той играе и важна роля в пробуждането на интереса към цяла плеяда от мистични теми свързани най-вече с човешките традиции. В разгара на Първата световна война, Юнг има свръхестествено изживяване свързано с предадена му информация за едно гностическо божество. То се наричало... „Абраксас“ и обикновено е изобразявано с човешко тяло, глава на петел и крака подобни на змии. Понякога обаче главата е с форма на ястреб или лъв! Обикновено държи камшик и щит. Сбора на буквите свързани с името е равен на 365, като по този начин се показва връзката със слънчевата година и законите на небесата.
Едни от най-древните изображения на Абраксас
Някъде между лятото на 1916-та и февруари 1917 година (има разминавания в различните източници), в продължение на 3 последователни вечери, Юнг има подобно преживяване като това на Кроули, което впоследствие го кара да напише книгата „Седемте проповеди към мъртвите“. Той я издава за лични цели и я дава само на близки приятели и студенти. Официално излиза едва след неговата смърт в много ограничен тираж. Самото преживяване е обвито в мистика, като цялото му семейство става свидетел на случващото се. Децата на Юнг почват силно да усещат присъствието на духове и дори да ги виждат. Едно от тях има сън, в който му се явяват ангел и дявол. Самият Юнг усеща заформящата се мощна енергийна атмосфера в дома си. В един неделен следобед звънецът на вратата почва да звъни от само себе си. Можело да се види как звънеца се движи сам. Въздухът в самата къща започнал да става толкова задръстен от появата на тези същества, че било почти невъзможно да се диша. Тъй като границите между световете били силно размити, Юнг се захванал да пише вече споменатия, донякъде шокиращ текст. В тази връзка не са дадени повече подробности за начина на неговото съставяне. В средите на изследователите и досега се води спор дали Юнг е записвал подобно на медиум съдържание, което му е диктувано, или е изразявал някаква част от своята собствена психика под формата на гностично учение. Така в книгата той описва Абраксас, символизиращ живота, който не може да бъде изразен чрез думи. Той е едновременно добро и зло, светлина и мрак. „Той е чудовището от подземния свят, октоподът с хиляди пипала, усуканите крилати змии... Да се страхуваш от него е мъдрост. Да не му се противиш означава освобождение.“ Интересното за Абраксас е, че той е смятан за бог, който стои над понятията „добро“ и „зло“. Това може да го сведе идейно както до идеята за Източника, така и до Кралицата на Орион, която има претенцията да бъде Източника и да стои над всякакви концепции. Предвид и че Абраксас е демонизиран през Средновековието, след като е бил почитан от рицарите тамплиери, можем да заключим, че това е пряко отражение именно на някаква извънземна фигура, чийто статут по някакви причини е сменен в колективното несъзнавано. (Наш познат намери образа на Абраксас за интересен и задълба повече в тази посока. Можете да видите изследването му за това в неговия блог.) Предвид обаче, че във филма фамилията Абраксас най-общо взето въплъщава Империята Орион, не остава място за голямо съмнение какъв е символичния произход на този „бог“ и в земната митология и неговата трактовка в различните тайни общества. И макар да е очевидно, че филма е отчасти художествена интерпретация и не всички образи пасват 100% на познатата ни извънземна история, нека разгледаме отделните членове на тази династия и да видим с какви идеи кореспондират те.
Балем Абраксас е очевидният „злодей“ във филма, който обаче лично за нас не е толкова очевиден персонаж, особено ако човек има повече информация. Съществува известна трудност Балем да бъде точно идентифициран съобразно историята представена от Морнинг Скай. От една страна не е пропуснато той да бъде демонизиран, което е типичното отношение в земната история спрямо ЕА. Това е подход присъщ както на бунтовническата, така и на официалната фракция по отношение на тази историческа фигура. Чисто на равнище име, „Балем“ вероятно е опит да бъде загатнат (поне фонетично) образът на Баал, който от своя страна често бива олицетворяван с дявола – „титла“ лепната на ЕНКИ заради неговата дързост да промени изцяло преживяването на Земята. Фразата, която той изрича, че „създава и разрушава живота“ също определено бие в тази посока и в комбинация с факта, че е отговорен за „смъртта“ на официалната Кралица (или с други думи за падането на нейната власт над планетата) може до голяма степен да ни подскаже намерението, което е главният двигател при създаването на неговия образ. Той дори може да бъде счетен за някаква амалгама между ЕА и РА. Като вземем и факта, че и двамата са от една и съща генетична линия, аналогията не е толкова далечна. Предвид, че през целия филм се набляга на сътрудничеството на Балем, както с гущери, така и със Сиви (HEN-T и SHET-I), паралелите между историята на РА на Земята и главния наследник на фамилията Абраксас стават все по-правдоподобни.
За да видите доколко съвпада всичко това с идеята представена в „Документите Тера“, можете да отворите последната на стр. 188-189 и да прочетете отново откъса свързан с въпросните същества. В този контекст, от особен интерес при представянето на детайлите във филма представлява описанието на една вселена изпълнена с много различни раси, като всяка една от тях е показана със своите характерни особености. Въпреки че отново не е отделено кой знае колко време на този момент, прави впечатление, че всяка една фракция като че ли залага на различен тип раси, които да обслужват нейните интереси. И това – трябва да се признае – е доста близо до истината. Разбира се „най-демонизираният“ персонаж се ползваше от услугите на двуметрови рептилии и Сиви, затвърждавайки образа на абсолютен злодей и „дявол“ предвид масовия публичен образ на тези създания (Тит пък се ползваше от услугите на Кейн).
Различни art-концепции за рептилоидните персонажи, които могат да бъдат открити в официалния сайт на филма. Навярно всички те са близки до визуалния аналог на различни рептилиански касти, като вариант „D“ е 1 към 1 с воините тип MAK за които е споменато на стр. 163 в следговора на „Империите“. Иронично, компанията наета да създаде тези макети за филма се казва „AARON“, което е на една ръка разстояние от „ORION“.
Като контраст на всички тези същества, кралските величия от династията имаха чисто човешки облик, което подозрително напомня на твърдението на Морнинг Скай, че кралската династия на Орион отдавна е изгубила своите влечугоподобни черти и почти приличат на хора. Макар лично за нас това да не е 100% вярно, ако Уашовски ползват РМС като източник, то е нормално да пресъздадат точно дори и този детайл. Наистина – защо Абрасакс са хора? От цялостния дизайн на филма става ясно, че не липсва бюджет да се създадат същества, които нямат нищо общо с човешките. Тогава защо точно династията е представена като човешка? Едва ли само защото това ще позволи образа на Юпитер да се впише в сюжета с чисто човешкия си облик...
Балем в компанията на крилати влечугоподобни и Сиви извънземни, които не са нищо повече от лакеи и са далеч от „последната инстанция“ за каквато често биват вземани от много земни уфолози. Дори в сюжета на филма, по някаква причина Балем не се чувства заплашен от тях и дори имаме сцена, в която нарежда екзекуцията на видимо по-мощните физически от него крилати саргорнци. Причините за това в действителността трябва да бъдат търсени в контрола над съзнанието, който монарсите от Орион упражняват върху всички раси, които им служат, както и чисто културологичното програмиране, че никой от низша каста не може да тръгне да се противи на кралско величие (което от дадена гледна точка – също е контрол на ДНК-ниво).
В тази връзка описаните технологии за контрол над съзнанието (специално на Земята) и възможността за изтриване на спомени и бърза реконструкция на „матрицата“, ако има поражения от различни неконвенционални военни схватки, също е важен фактор в описването на реалността в която живеем! Това много наподобява на пълната реконструкция на колективното съзнание по времето на РА, когато той почти изцяло заличава култа към Кралицата чрез нещо, което условно може да бъде наречено „Blank Slate Тechnology“. Повече за нея можете да прочетете тук в главата „РА пренаписва историята“. За да се върнем на многопластовия образ на Балем, ще продължим като кажем, че ако тръгнем да го разглеждаме спрямо отношението му към Земята пък, той определено пасва на образа на ЕНЛИЛ, който просто иска да експлоатира „звяра“ с бизнес цели и не питае никаква любов нито към планетата, нито към местното новосъздадено население. По подобен начин ЕНЛИЛ предизвиква потопа, а Балем иска да ожъне планетата, което е една и съща идея поднесена по различен начин. Балем на практика е и най-старшия след Кралицата, което също е характеристика на титлата ЕНЛИЛ. Разбира се всичко това е силно спекулативно, понеже въпроса се свежда най-вече до това как самите автори биха искали да представят този образ, защото ако това е поръчков филм на някоя фракция, персонажът определено няма да съвпада с философската перспектива на „Документите Тера“. Той ще обслужва разбиранията именно на дадената agenda. Т.е. логиката е, че ако искат да сатанизират някого, естествено е да го представят като върховния злодей, който иска да ожъне Земята. По тази причина Балем резонира с един образ на повърхностно сюжетно ниво, но на по-архетипно равнище, неговата функция е друга. Затова и казваме, че Балем е по-скоро персонаж-амалгама от няколко идеи. Той е демонизиран по подобие на ЕНКИ (или РА), но като поведение повече прилича на ЕНЛИЛ.
Калик Абраксас в голяма степен въплъщава аурата на истинската Кралица. Това е загатнато и от самите ѝ инициали, които формират добре познатата комбинация „КА“ – символ на женското начало във вселената на езика на Орион (според разшифровката на РМС). Всъщност това е име, което трудно бихме пропуснали да идентифицираме с богинята на смъртта Кали. Нещо повече – двата най-важни атрибута на тази богиня са представени по безпрецедентен начин в описанието на нейния образ. Във филма ставаме свидетели как тя се къпе в басейн със S-MA, извлечена от милиони същества и същевременно на няколко пъти заявява, че най-важното нещо във вселената е ВРЕМЕТО! Това просто няма как да е плод на някаква случайност от страна на авторите на филма при положение, че именно Кали е известна със своите ритуали, в които ѝ се принасят човешки жертви (тоест S-MA) и същевременно същата бива обявявана за богиня на времето в земната митология. Друг интересен детайл в тази връзка е, че като богиня на смъртта, Кали унищожава и „божественият си съпруг“ и често бива изобразявана да танцува върху мъртвото тяло на Шива. Калик се оказва ключова в разбирането на Юпитер относно някои аспекти от философията на Империята и именно от нейната уста излиза култовата фраза, че Земята е малка част от една много голяма индустрия. Тя ѝ обяснява и за „духовното“ значение на гените за тях и какво представлява „реинкарнацията“ в тяхната култура.
Тит Абраксас е още по-енигматичен персонаж, който на практика не може да бъде асоцииран с почти нищо. Той изглежда най-млад и неопитен, но в същото време се оказва най-близко от другите двама до това да подлъже Юпитер, което го превръща в най-лукав. Докато методите на Балем са доста по-първични и разчитат на грубата сила, Тит по-скоро „играе партия шах“ и не напада директно, което от една страна алюзира неговия по-нисък статут и това, че трябва да компенсира онова, което няма (пряка власт) – с хитрост. Това по-скоро му придава архетипните качества на някой женски персонаж, от Империята Сириус. Може би именно в тази връзка той е играчът, който наема Кейн (сирианския воин) да измъкне Юпитер от заплахата, която представлява Балем, за да осъществи своите собствени планове. Това трябва да стане по точно определен начин, защото макар да виждаме Тит да тъне в разкош, става повече от ясно, че той не може да развява байряка си твърде много, защото големият му брат играе игра на различно ниво. Въпреки това, аристократичния живот на кралските величия в Империята е демонстриран най-пряко чрез Тит и може би това е една от неговите функции във филма. В едно свое интервю, Дъглас Буут (който играе Тит във филма) казва че осъзнава, че когато си същество на хиляди години това трябва да проличи в маниерите ти, начина по който ходиш, начина по който говориш. И макар това да е контекст, който Буут осъзнава единствено във връзка с персонажа, който самият той играе, за хората които се интересуват по-дълбоко от материята, това за пореден път може да е едно символично припомняне с колко много натрупване е свързана идентичността на извънземните същества. Това са създания, които живеят по стотици хиляди и дори милиони години като една и съща личност (макар да могат да сменят външните си тела по избор). Помислете отново. Помислете, ако искате, за Его-натрупването на едно човешко същество, което е живяло на Земята само 50 човешки години! Достатъчно време това същество да филтрира света си по необратим начин изграждайки ментални конструкции, които се оказват толкова твърди, че понякога се оказват непреодолима пречка за това да достигнеш до искрата на някого и да имаш елементарна комуникация с него – от сърце към сърце. Сега си представете същото за една самоличност, която се е изграждала милиони години. Тази същност е вложила толкова много в своя образ, че да се отрече от всичко това и да поеме по коренно различен път е равнозначно на нещо по-лошо от физическа смърт. Това означава унищожение на цялото индивидуално съзнание, защото то не е способно да се трансформира, без да се освободи от цялостния товар на Егото. Това е един живот белязан от еднообразието на това да бъдеш само онзи който си и невъзможността да бъдеш нещо друго в продължение на хилядолетия...
