Последователи

неделя, 6 май 2018 г.

Органичните портали или хора без душа





Хора-органични портали или хора без душа.

         



Душа в смисъл на индивидуализираната искра божествено съзнание, която остава неизменна през различните прераждания, носейки със себе си като воал различни емоционални и ментални модели и систамата от убеждения (която е причината, когато се роди в тяло, личността да не знае, че е едно с душата). Заради генетичното смесване, органичните портали (ОП) съществуват сред всички раси, макар и да не са разпределени поравно между тях. Докато човешките същества притежават божествената искра на съзнанието, която им дава способността на самоосъзнаването от "нивата" на личността до източника, на ОП им липсва тази искра и тяхното съзнание е затъмнено по отношение на нещо различно от физическия/материалния план. ОП са част от групова душа, подобна на тази при животните, която се развива, еволюира и се преражда колективно, а не индивидуално. Хората с душа (ХД) притежават уникална енергия, която се пропива в техните преживявания, опит и изразяване и идва директно от източника, ОП притежават анимирана енергия от вложената в материята есенция на източника.


http://pbs.twimg.com/media/Cp88wd-XEAAmFw8.jpg:thumb

Душата и генетиката се събират във физическото тяло и повлияват на психиката. Цел в живота на ОП е изразяването им единствено в околната среда на земята и те търсят всякакви средства да оптимизират своята външна привлекателност, вписването им в социалните отношения на всяка цена (често търсейки път към върха на пирамидата, пътя на силата и подчиняването на околните). ХД често влизат във връзка с други хора или се женят за такива, водени от цели напълно различни на физическото продължаване на рода, а поради влагането на определени качества на духа в материята. Разликите във външния вид между ОП и ХД са толкова малки, че не могат да бъдат използвани като критерий за разграничение.




Психологически, ОП са много по-просто устроени. Това е защото им липсват някои психологически компоненти (изграждани от душата). Първият главен компонент за ХД е божествената искра, позната като дух, Висше Аз, есенция, истински "Аз". Следващият компонент е съзнанието като комбинация от нервологични, психически, емоционални, ментални и телесни процеси или познат като его, личност, механичния аспект, който съдържа в себе си безброй много идентификации или по-малки азове. Третият компонент е тялото или соматичното съзнание, колективното съзнание на физическите клетки и органи.



ОП притежават само телесно съзнание и личност, но не и божествена искра или Висше Аз.
Тъй като тялото и личността не познават морал и етика отвъд социалното обуславяне или само-възприятието/само-мнението, на ОП им липсва истинска емпатия или състрадание, техните импулси се свеждат до задачите на оцеляването и изтъкването в средата, в която живеят, съзнанието на хищника. Емпатията и състраданието са само роли, които те имитират. Поради своята психологическа елементарност ОП са лесно манипулируеми и предсказуеми (дори когато са в ролята на хищник).
ОП са линейна система в съзнанието. ХД са нелинейни системи, които не могат да бъдат предсказани. От тази непредсказуемост е възможно да се прояви хаос и от него да разцъфне истинска креативност.



ОП са машинно съзнание, което е способно да достигне големи върхове в постигането на целите си, докато ХД са божествено съзнание, способно да трансцедентира и да се свързва със светлината от духовните нива.
Докато нищожните физически разлики между ОП и ХД не могат да доведат до разграничаването им, има съществена разлика във фините им тела. ОП както беше посочено нямат божествена есенция. Есенцията, личността и съзнанието на тялото по правило са тези, които се обобщават като чакри или центрове на съзнанието. Духовните центрове имат независимо съзнание от телесно/емоционално/менталното и служат за събирането, трансформацията и разпределнието на информацията и светлината (светлина=информация). Те функционират като свързващи и координиращи области между тялото и душата или тялото и фините енергии.



Целта на това изложение не е да се впуска в подробности относно чакрите, но накратко при добре развито същество с душа горните три центъра в тялото (сърце, гърло, трето око) служат за приемане и трансформация на светлината от духовните нива (които също имат свои чакри/центрове, входа на които са коронната чакра и звездата на душата), а долните три (коренна, полярна/полова и слънчев сплит) работят с енергиите от ниските плътности и околната среда. Долните три центъра могат да бъдат разделени на множество области (фрагменти), докато горните са цели.



Ниският ментален център (слънчевия сплит) не е развит при повечето животни, но е изключително добре развит при ОП, които възприемат всички ментални идеи чрез него (дори да са в досег с същества, които общуват чрез висшия ментален център (гърлото). Това разбира се важи и за повечето ХД, които още не са трансцедентирали личността си. Но те поне имат път нагоре. Висшият емоционален център (сърцето) позволява на ХД да усещат кое е истина и кое не, дава им възможността да са състрадателни, емпатични и да се радват на живота безпричинно. Това е връзката с емоционалната страна на божественото в тях, Висшия Аз, чието битие е безусловна любов и състрадание, свързва ги с източника на фината духовна интуиция.



ХД притежават всички тези центрове, макар че висшите чакри са в спящо състояние или недостатъчно използвани във всекидневието. Това не означава, че Висшият Аз е неактивен, а че връзката с него не е активна или е слаба. В това отношение повечето ХД са подобни на ОП.



ОП не притежават висшите центрове, те имат само ниските три центъра и използват духовна есенция от хората с душа, за да създадат енергийна имитация на тези чакри. 


                 


Съзнанието се проявява само, когато центровете наблюдават себе си или се отразяват един в друг. Всеки център/чакра е елемент от нашето духовно тяло и когато светлината се приема съзнателно във всеки един, активността между центровете е тази, която "заземява" все по-големи фрагменти от Висшия Аз в личността, водейки до нейното трансцедентиране или анихилиране, за да се прояви истинския "Аз". Без връзка между чакрите, Висшят Аз остава неосъзнат. Тази връзка може да се наруши при вампиризъм от страна на ОП към духовната есенция на ХД.



Център на съзнанието при ОП е сексуалната чакра, която ги свързва с тяхната групова душа. Важно е да се разбере точно тази липса на висши чакри, за да се схване разликата между двата вида, раждащи се в човешки тела. Полярната чакра не отговаря само за сексуалната активност, тя също така е връзка с астралните нива и води до редица метафизични преживявания. Чрез кражба на енергия от ХД, ОП започват да формират ниския ментален център, но той е само механичен сбор от идеи, архетипи, модели на поведение, които остават несинтезирани докрай. Всичко се разглежда механично, като маски, които се поставят и свалят, аспекти се енергетизират или отслабват и разрушават. ОП смятат това за своя душа/висш аз, но тази имитация дори не е създадена от тяхна собствена енергия.



Типът енергия, която е открадната, определя метода на имитация и областта на захранване. Чрез физическа близост ОП могат да изтеглят физическа енергия от моторния център/коренната чакра, което причинява умора и изтощение, а за тях екзалтация (защото процентно силата на енергийна вместимост на ХД е фактически безкрайна и скоро тази открадната енергийна порция ще бъде заместена от връзката с източника, докато колкото и малка да е в неразвитото в енергийно отношение тяло на ОП ще предизвика взрив от енергия).



Чрез заплахи, доминиране, съблазняване ниският емоционалне център е източван. Чрез лъжи и фантазии, чрез измолване на внимание, ниският ментален център е отслабван. При оргазъм на ХД енергия от трите центъра е измуквана в големи количества.



Всичко това причинява стрес в системата и прекъсва връзката с висшите центрове, които не функционират вече оптимално. Взаимодействие с ОП намапя временно креативността, индивидуалността и оригиналността. Интелектуалните способности също се намалят, което води до по-слаби способности за разпознаване, че ХД се намират в клопка и са манипулирани енергийно от същество, което е животно в човешки образ. Обикновено ОП се опитват с всякакви аргументи и фантазии да продължат времетраенето на измукването на духовна енергия от жертвата си и да изградят по-силно енергийно тяло за себе си.



Главната цел на ОП е да източи висшият емоционален център - сърцето, защото именно там се интегира душата и висшия аз в тялото. Много често ОП започват истински театър, действайки с наличните средства - огромната си връзка с астралните планове, стимулирайки полярната чакра на жертвата си с различни илюзии и илюзорни преживявания, прекалена емоционалност, неспособност да мисли и да се откъсне от тях, претендирайки през цялото време, че именно ОП са жертвите или тези, които помагат на мнимите проблеми, предлагайки фалшива емпатия и състрадание.



ОП през цялото време са несъзнателни за причините за своите действия, разигравайки машинно вложено програмирано поведение, те прости имат нужда да се закачат за някого с достатъчно духовна енергия, преминавайки от емоции на силна привързаност към омраза и гняв, от измислено състрадание към опити за цялостно навреждане и обезсилване.



Органичните портали са хора-хамелеони. Когато се насочват към някого и неговата душа за манипулация, те се настройват към неговия профил и поведение. Това настройване се случва по два параграфа: интелектуално и духовно. Интелектуално пресмятане и имитация на душа.



При ОП изкуственият интелектуален център е отговорен за формиране на поведението им и подхода им към жертвата, това се отнася до това, какво да се каже и как да се поднесе, каква роля да се изиграе. Интелектуалното пресмятане изхожда само и единствено от профила на жертвата, докато при ХД отношенията се изграждат винаги двустранно, винаги се включва и собствения опит и вътрешна нагласа.
ОП са в двете крайности по отношение на кармата. Едните от тях са много близо до материалния свят и връзката им с астралните нива се осъществява само по време на сън. Тъй като не притежават душа и предишна лична опитност, те нямат акумулирани кармични отношения и живеят много свободно. На другата крайност са тези, които имат много силна връзка с астралния свят, навличайки със и през себе си огромни енергийни структури, изградени от масовото съзнание. Всичко, което е изградено от масовото човешко съзнание. Вписвайки себе си по всевъзможни начини в тези енергии и структури, на тях могат да им хрумнат всевъзможни сценарии за това къде и как са живели "преди". Като истината е, че нищо от това минало не е тяхно, те просто са портали към астрала и търпят влиянието му.



Втората група ОП са малка част от тях, може би 5 или 10%, но именно те изпитват неистово влечение към метафизиката, езотериката и окултизма, страдайки от всевъзможни мании и желания да властват и манипулират, търсейки свързване с подобни на тях дори на физическо ниво в редица илюминатски или масонски ложи.



Повечето ОП са само маски, които наподобяват личност (много често срещано вътре в тях е усещането за изчезване и обезличаване и задържането на всяка цена на усещането за индивидуалност, което се набавя чрез кражба на енергия, защото зад маската няма духовна енергия или духовна цялост, а само бездна).



ОП могат да действат и живеят без да се "активират", т.е. живеят от натрупаното в тях. Веднъж активирани те действат изцяло неосъзнато за "личността си", и биха реагирали драматично ако някой се оплаче от обезсилващото им и разболяващо присъствие. В интелектуалния профил, който те си изграждат за жертвата си, се опитват да влязат под кожата на другия, да спечелят доверие, да изградят "приятелство", интересуват се от личната история - какви интереси, филми, музика, хобита, работа или места предпочита или от миналото на човека, към който са се насочили. Тази информация е използвана впоследствие ако жертвата се откъсне от тях за изграждане на негативен образ пред другите, докато ОП започва да се представя като жертва. Чрез интерес към личната история ОП знаят кои бутони да натиснат ако искат по-късно да навредят или саботират, какви емоционални трикове да изиграят, за да отслабят от разстояние жертвата си.



Тъй като ОП са съзнание-кошер, веднъж набрана информация за даден човек, неговият профил е споделен с всички останали в кошера. Това прави възможно навлизането на много ОП в живота на жертвата след еднократна среща с един ОП. ОП са свързани помежду си на етерно/астрално ниво и изграждат множество тъмни йерархии или групи от празни същества.



Тяхната главна област на съществуване е ниският астрал и те се стремят съзнателно или несъзнателно да научат повече за методите и средствата да манипулират другите от там, затова извън изцяло насочените към материално съществуване ОП има и такива, които насочват вниманието си към метафизиката и черпенето на енергия и сила от астрала и общуването със съзнанията там (както техният нисш ментален център е заместител на душата, така астралните планове стават заместител на духовните, а сенките там са възприемани като богове и богини, ангели и демони, връзка със светлината).



Подражанието на Душата е вторият метод, освен интелектуалната преценка. Докато преценката служи за напасване към личностното поведение, подражанието включва илюзията за духовна дълбочина, за присъствието на душа (макар такава да липсва и да няма духовна насока в живота, а всички събития още от раждането сякаш са случайни и накъсани, без каквато и да е връзка помежду им). Чрез събирането на енергия от висшите центрове на ХД, ОП може да я проектира към жертвата си, карайки я да смята, че това е отблясък от собствената им душа. Наивната жертва би приписала духовните качества на ОП, макар фактически това да са нейни собствени.



Способността да отразява е най-голямият плюс на ОП. Но това е и най-голямата им слабост, която ги издава. Тези, които са наблюдателни и имат вътрешно разбиране, ще разпознаят това отразяване като прекалено несръчно, прекалено странно или прекалено добро, за да бъде истинско. Един човек с душа може да има страшно общо с друг човек с душа, но е естествено да има и някой разлики или да не са идеално допълващи се, защото всеки е уникален и притежава свободна воля. Високи нива на отразяване се наблюдават само при ОП. Такива като пълни противоположности, черно-бяло, душа-близнак, всичко, което е насочено към прекалено дълбоко обвързване и размяна на енергии или принадлежност към "един път".

image

Ерата на самотата/Алиса в Била Сварга





Как да назовем нашето време? То не е част от информационната ера: рухването на популярните движения за образование остави една бездна, запълнена с маркетинг и теории на конспирацията. Както каменната, желязната и космическата епоха, дигиталната епоха също казва много за нашите артефакти, но малко за обществото ни. Антропоценът (термин, предлагаш обособяването на нова геологична епоха, характеризираща се с извънмерното човешко въздействие върху планетата), в който човеците оказват голямо влияние на биосферата, не успява да разграничи този век от предишните 20. Каква ясна обществена промяна разграничава нашето време от предхождащите го епохи? За мен отговорът е очевиден. Намираме се в Ерата на самотата.


Когато Томас Хобс заявява, че в своето естествено състояние - преди възникването на някакъв авторитет, който да ни обуздае и контролира - човечеството се намира във ,,война на всеки срещу всеки", той не би могъл да бърка повече. Ние сме обществени животни от самото си начало - нещо като пчелите на бозайниците, зависещи едни от други изцяло. Хоминините от Източна Африка нямаше да оцелеят и една нощ, ако бяха живели самостоятелно. Ние сме оформени - в по-голяма степен от почти всички други видове - от взаимодействието си с другите. Ерата, в която навлизаме и в която съществуваме поотделно, не прилича на нито една друга епоха досега.



Преди три месеца в свое социологическо проучване ,,Офисът за национални статистики на Великобритания" стигна до извода, че самотата се е превърнала в епидемия сред младите зрели хора. Сега откриваме, че тази епидемия е също толкова тежка и при по-възрастните. Проучване на ,,Индепендънт Ейдж" показва, че крайната самота разбива живота на 700 000 мъже и 1 110 000 жени на възраст над 50 години в Англия, а цифрите нарастват с главоломна скорост.



Едва ли еболата някога ще убие толкова хора, колкото това заболяване. Социалната изолация е не по-малка причина за преждевременна смърт от пушенето на 15 цигари на ден. Изследванията показват, че самотата е два пъти по-смъртоносна от затлъстяването. Деменцията, високото кръвно налягане, алкохолизмът, инцидентите - редом с депресията, параноята, чувството за безпокойство и самоубийства - са по-широко разпространени при хора, които са загубили социалните си връзки. Не можем да се справим сами.



Да, фабриките са затворени, хората пътуват повече с коли, отколкото с автобуси, и ходят по-рядко на кино заради YouTube. Всички тези промени обаче не могат да обяснят сами по себе си скоростта на нашия социален колапс. Тези структурни изменения са съпътствани от една идеология, която отрича живота, предизвиква и окуражава обществената ни изолация. Войната на всеки срещу всеки - с други думи, конкуренцията и индивидуализмът - е религията на нашето време и тя е подкрепена с една митология на самотни рейнджъри, еднолични търговци, самоинициативни личности и самоиздигнали се мъже и жени, които постигат всичко сами. За най-социалното същество, което не може да просперира без любов, няма такова нещо като общество; единствено героичен индивидуализъм. Важното е да се печели. Всичко останало е съпътстващи щети.

Британските деца вече не искат да стават машинисти и медицински сестри - над една пета от тях заявяват, че ,,просто искат да бъдат богати": богатството и славата са единствените амбиции на 40% от запиталите подрастващи. През юни (2014г.) правителствено проучване разкри, че Великобритания е европейската столица на самотата. Средностатистическият британец има по-малко приятели от останалите европейци и познава по-зле (или не познава) съседите си. Но кой би се изненадал, при положение че хората навсякъде са насърчавани да се борят като улични кучета за кофа смет?



Като едно от отраженията на тази промяна, езикът също се изменя. Във Великобритания най-острата обида е ,,загубеняк". Вече не говорим за хора. Днес ги наричаме личности и физически лица. Тези отчуждаващи и атомизиращи термини са станали толкова широко разпространени, че дори благотворителните организации, които се борят със самотата, ги използват, за да опишат двукраките същества, известни преди като човеци. Едва ли можем да завършим изречение, без то да стане лично.

Една от трагичните последици от самотата е, че в търсенето на утеха хората се обръщат към телевизорите си: около 40% от възрастните хора заявяват, че едноокият бог е тяхната основна компания. Това самолечение утежнява заболяването. Изследване, проведено от икономисти в ,,Университета на Милано", изтъква, че телевизията насърчава чувството за конкуренция и значително укрепва парадокса на приходите и щастието - фактът, че с покачването на националните доходи не се покачва и удовлетвореността на хората.

Стремежът за повече и повече, който се покачва с увеличаването на приходите, прави крайната точка на удовлетворение недостижима цел. Изследователите откриват, че хората, които гледат много телевизия, са по-малко доволни от определени доходи, отколкото тези, които гледат телевизия рядко. Телевизията ускорява хедонистичната пътека за бягане и ни принуждава да се стремим с все повече сили да поддържаме същото ниво на удовлетвореност. Само се замислете за безкрайните предавания за търгове, сериали за предприемачи и безкрайните форми на кариерна конкуренция, които медиите насърчават; за манията за слава и богатство и проникващото чувство (докато гледате телевизия), че животът е някъде другаде, а не там, където вие сте, и ще разберете защо е така.

Та какъв е смисълът? Какво печелим от тази война на всички срещу всички? Конкуренцията насърчава растежа, но растежът вече не ни прави по-богати. Наскоро бяха публикувани данни, според които въпреки че доходите на директорите на компании чрез последната година са се увеличили средно с над 20%, доходите на работниците в реално съотношение са спаднали. Шефовете изкарват - извинете ме, взимат - 120 пъти повече от средностатическия работник на пълен работен ден. (През 2000г. те взимат средно 47 пъти повече.) Дори конкуренцията да ни правеше по-богати обаче, тя нямаше да ни прави по-щастливи, тъй като удовлетворението от покачването на дохода би било подкопано от нейното ожесточаващо въздействие.

Най-богатият 1% от населението на Земята притежава 48% от световното богатство, но дори неговите представители не са щастливи. Според проведено от ,,Бостънския колеж" социологическо проучване на хора със среден собствен капитал от 78 милиона долара, милионерите също са жертва на силно безпокойство, неудовлетворение и самота. Много от запитаните участници в проучването са заявили, че се чувстват финансово несигурни: тя вярват, че се нуждаят средно от 25% повече пари, за да бъдат спокойни (И ако ги имат? Без съмнение ще им трябват още 25%.) Един участник в анкетата е споделил, че няма да му олекне, докато не притежава един милиард долара в банковата си сметка.

В името на това ние разкъсване природния свят на парчета, унищожаваме необходимите ни за живот условия и предаваме свободите и перспективите си за доволство на един натрапчив, разединяващ и безрадостен хедонизъм, в който - тъй като сме изконсумирали всичко друго - започваме да се плячкосваме един другиго.

В името на това ние разрушихме същността на човечеството: нашата свързаност.

Да, има умни и забавни инициативи, организирани от благотворителни организации за изолираните възрастни хора. Но ако искаме да пречупим този цикъл и да се съберем отново, ние трябва да се изправим срещу наложената ни система, която прояжда нашия свят отвътре.

Предхождащото обществото естествено състояние на Хобс е мит. Но ние навлизаме в едно пост-социално състояние, което предците ни биха помислили за невъзможно. Животът ни става неприятен, безчовечен и дълъг.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/08/blog-post_17.html

"Новият световен ред" - Планетата упада към подземното царство на асури и наги БИЛА-СВАРГА





Сорос захранва демократите в САЩ("левите") и цветните революциии в Източна Европа(+Арабския свят) с остатъците
от илюминатския експеримент "руски комунизъм",
където "руско" са само жертвите, а съветското остана пак у Синедриона. Соросоидите, уж, "се борят против комунизма",
а изповядват по-голямото му братче- "космополизъм",
което е "перестроечен комунизъм"- все еврейски творения за гоите за тяхното доброволно самоизтребване.
Най-големият враг за евреите е национализма на гоите,
тъй като така гоите се самоопределят извън кошарата, която еврейските националисти(ционистите) са определили за гоите.
Днес тя е "космополитизъм" - "реформаторски комунизъм"





Сатана(Яллахова) многократно се кани на Луцифер в т.нар. Аврамически "свещни" книги, но- в крайна сметка в кали-йуга са в конспирация. Обединява ги синтеза на материалната изгода.

Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с кому-нагите от подземното царство Била-сварга е: НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ



"Новият Световен Ред"(Novos Ordo Seclorum) на ционистите не е нищо друго освен препратка към Царството на Подземният изкуствен рай- БИЛА-СВАРГА.("Била" на Санскрит значи "дупка").
Ционистите изповядват талмудически равинизъм, най-радикалният юдаизъм, а най-лесно манипулират производните юдео-християни(библейки християни, последователи на Тора), както и най-новата версия на юдаизъм-"ислям" а Коран, чиито рай "Джанна"(Араб. "Градината") е точното място на Била-сварга-лока.Всички тези земни духове(бхутас)-ракша, йакхша и пишача от Анта-ришка-лока със пълна сила се стремят към Питра-лока, като раят, където иска да се "паркират" е БИЛА-СВАРГА ЛОКА!





Нека да проследим обяснението на Сукадева Госвами в Шримад Бхагаватам 5:24

7. Скъпи Царю(Парикшит), под Земята("Средната"- "Бху") са седем други планети, известни като Атала/Atala, В(а)итала/Vitala, Сутала/Sutala, ТалаАтала/Talātala, МахаАтала/Mahātala, РасаАтала/Rasātala и ПаатаАтала/Pātāla. Аз вече обясних ситуацията на планетарните системи на Земята. Ширината и дължината на седемте-низши планетни системи са изчислени да са точно същите като тези на Земята(Средната Земя- "Бху" oт Санскр. "Битие"- "Being", "Быть").




8. На тези седем планетни системи, които са известни също и като "подземен небеса" [Била сварга-Bнlб-svarga], има много красиви къщи, градини и места за забавление и сетивна наслада, които са още по-богати, отколкото тези в по-горните(висшите) планети(планетарни системи), тъй като демоните имат много висок стандарт на (сетивно)чувствено удоволствие, богатство и влияние.



Повечето от жителите на тези планети, са известни като Дайтйас/Daityas, Даанавас/Dānavas и нагите, и живеят като икономи на кланове(големи фамилии)в луксозни къщи.



Техните съпруги, деца, приятели и обществото са изцяло ангажирани в илюзорно, материално щастие. Сетивната наслада на полубоговете понякога е нарушавана, но жителите на тези планети се радват на живота, без подобно обезпокояване. По този начин се разбира, че те са много привързани към илюзорното щастие.




Майа Даанава/Dānava & и кланът/households
"Нага" на Санскр. още значи и "клан"
натисни за по-добър изглед върху картинката!
Референция: 13 рептилни фамилии, които управляват света днес.
Те се зовят "ционисти" заради кланът на "богоизбраният спасител от Цион"




9. Мой скъпи Царю, в имитацията на небесата(небесният рай Сварга на ИндРа), известен като Била-Сварга/Bнlб-svarga съществува велик демон на име Майа Даанава/Dānava, който е експерт в изящните изкуства и архитектура. Той е изградил многобройни блестящо-украсени градове. Има много прекрасни къщи, стени, врати, монтажни къщи, храмове, дворове и храмове с имения, както и много хотели, изпълняващи ролята жилищни резиденции за чужденци.



Къщите на лидерите на тези планети са декорирани с най-блестящи скъпоценни камъни, и те винаги са пълни с живи същества, известни като наги и асури/аsuras, както и много гълъби, папагали и други подобни птици. В крайна сметка, тези имитации на небесни градове са най-красиво подредени и атрактивно обзаведени.


10. Парковете и градините в изкуствените подземни небеса превъзхождат по красота тези от горната част - небесни планети . Дърветата в тези градини са обвити с пълзящи растения и под голяма тежест клонките са обсипани с плодове и цветя, и по този начин те изглеждат изключително красиви. Тази красота може да привлече някой и да изпълни съзнанието му с цвят в удоволствието от сетивна наслада. Тука им много езера и водни басейни с ясни, прозрачни води, чиято повърхност потрепва от скокове на риби и украсени с много цветя, като лилии, кувалая/kuvalayas, калаара/kahlāras и сини и червени лотоси. Двойки от чакраваака/cakravākas и много други водни птици гнездят в езерата и да се наслаждават във весело настроение, произвеждайки сладки и приятни вибрации, които са много удовлетворяващи и благоприятни за ползване на сетивата.



11. Тъй като няма слънце в тези подземни планети, времето не е разделенo на "дни" и "нощи", и следователно страх, поради "край на време", не съществува.
( Забележка : Времето, обаче, съществува, а тука съществува илюзия, че не съществува, което, редом с животът на сетивна наслада, създава илюзорно впечатление за "Вечност".




12. Много велики змии пребивават там с камъните на своите (качулки)чадъри*, и сиянието на тези скъпоценни камъни разсейва тъмнината във всички посоки.
----
* hood на английски е "качулка", която дава "заслон" на главата. Доста съществителни в английският език имат този произход - "агида", примерно с наставка "hood"-"brother-hood"("братя под една агида", под една "качулка", свързващи ги общи неща. Богът също е "под качулката" на Ананта-шеша, но обикновено- "братство под качулка" е МАФИЯ!!(тайните общества, които имат за цел тайнство са под агидата(качулката) на змията и са съответно - КОНСПИРАТИВНИ, целят оставане в матрицата на скрито, тъй като "змията се асоциира с падналият в матрицата дух"). Другият термин за съществително е свързано с простолюдието и има наставка в англ. ship(sheep) или- Schaft-на немски. Става дума за "Овчар на стадо овце". Такива думи са "приятелство"("friend-ship", "Freund-Schaft", Schaft-общество, Schaf-овца, Schдfer("шефер")- Овчар. Българската дума "скопен", като "безлична единица" има същият произход...




13. Тъй като жителите на тези планети пият и се къпят в сокове и еликсири, произведени от прекрасни билки("herbs"-може и дрога), те са освободени от всички тревоги и физически заболявания.

krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2011/05/blog-post.html

Те нямат никакъв опит от сива коса, бръчки или инвалидност, техният телесен блясък не избледнява, тяхната пот не води до неприятна миризма, и те не са обезпокоени от умора или от липса на енергия или ентусиазъм, поради напреднала възраст.


14. Те живеят много благоприятно и не се страхуват от смъртта, предизвикана преждевременно от нещо, а от установеното време за смъртта, което иде от сиянието на дискът/cakra на Господ Сударшана/Sudarśana - Върховната Божествена Личност(Вишну).



ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОМАГЬОСАНИЯ ЗАМЪК НА МАТРИЦАТА

Приказката за Принцесата и Принца
Приказка без край /Всичко се руши и момчето отива високо в замъка при Принцесата, и тя стои объркана, а от неговото идване зависи състоянието на света, който се руши./



Магията на сегашното състояние на човечеството.





Някой да поиска да го спаси!




Всеки един от човеците е едновременно и принц и принцеса.




Всеки един от човеците определя състоянието на света чрез своето вътрешно пространство!
Най-висшата Магия е тази, която може да научи хората да създават Вътрешно пространство помежду си и която може да ги научи да размразяват ледените прегради между себе си, и която може да ги научи как да се разтопяват ледените кукли надянати върху човешките тела по време на мтожеството балове с маски. Останали несъблечени от телата на хората и така те живеят с тези свои ледени маски.
Магията срещу която Матрицата е неспособна да действа.



Методът на нейното разграждане е магически метод, същият метод от Приказката без край!
Злото бе спряно, а можеше да бъде спряно и още по-рано благодарение на желанието на Момчето да спаси Принцесата.

Събуждането на Алиса и опита й да избяга от своите страхове



Ниските честоти в които се поддържа сегашното човечество!




За малко човекът бива освободен да излезе от хваткта като му се подава живителна струя въздух – наркотик, диско, сексуално или друго удоволствие, излизане за малко от зависимостта на матрицата. Но след това Хватката става още по желязна чрез механизма на Отчуждението. Защото ти вече си станал способен да осъзнаеш индивидуалната си привързаност и в нея си видял за жалост илюзорната си свобода. “Ах колко е хубаво!”




ПРОЗРАЧНАТА МАТРИЦА – НАСТОЯЩЕ!

Каква е матрицата! Може ли да я определим след като я видим прозрачна?

Така тя се дефинира лесно. Виждат се като на длан нейните механизми и лостове с които държи под контрол подопечните си. Осъзнават се целите заложени у нея.

1/ Да държи под контрол изпълнението на Макро-програмата.
2/ Да се грижи за точното приложение на съдържанието на Програмата. /Програмата служи за развитието и еволюирането на човечеството/
3/ Да се съблюдават заложените в нея модели, по които става движението по Плана.
4/ Актуализиране на остарелите и недействащи модели.
5/ Филмите и медиите, новите технологии, които са като лостове за изпълнение на Програмата се явяват постоянен елемент от държането под контрол на човечеството.



ОМАГЬОСАНИТЕ ПРИНЦЕСИ И СТУДЕНИТЕ СЪРЦА
РАЗБИВАНЕ НА ЛЕДОВЕТЕ В СЪРЦАТА
ОТЧУЖДЕНИЕТО И
МАТЕРИАЛНО – СЕКСУАЛНОТО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И КОНСУМАЦИЯ
СЕКС И ВЛЕДЕНЯВАНЕ
СЕКС И ОТЧУЖДЕНИЕ
СЕКСУАЛНИТЕ АРТИКУЛИ И ОТЧУЖДЕНИЕТО
ДРОГАТА И ОТЧУЖДЕНИЕТО
МАРИХУАНАТА И ОТЧУЖДЕНИЕТО



НОВАТА БОЛЕСТ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА – АЛИЕНАЦИЯ




krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2011/05/blog-post.html

Радев и НАТО, Борисов и Атон

                       


Спомняте ли си сензационното ( дори и като за него) твърдение на премиера Борисов, че на практика е подарил победата на Румен Радев на президентските избори понеже щяло да му стане много да побеждава и на тези избори, а за демокрацията нямало да е добре толкова много власт да се концентрира в едни ръце? Това скандално изявление, както и всяко друго, му се размина практически без сериозни реакции сред засегнатите – нито Радев се обиди, нито Цецка Цачева се оттегли от политиката и управлението заради поредното унижение, на което я подложи началникът й в ролята на безгласна буква от пъзела му.

    


Путин в Атон: Заради България се отказахме от "Южен поток"


Припомням този епизод, характерен за стила на Борисов да приписва дори и чуждите победи на себе си, в контекста на Гергьовденския празник. Той е единственият, на който по конституция водеща роля има президентът в ролята на главнокомандващ. Съответно Румен Радев прие парада в центъра на София, но в отсъствието на Борисов.

        
          


Къде отиде той? Отиде при монасите в Атон. “Натовският генерал” Радев се оказа бокотиран “атонския” генерал. Натовският демонстрира присъствие сред остатъците от съветски оръжия, а атонският Борисов смирено дефилира в манастира.
      


Тази символика няма как да е случайна. Очевидно е , че Борисов трайно се е вживял в ролята на миротворец, който вече открито се противопоставя на призивите на командването на НАТО отделните държави да увеличат до 2 процента от БВП разходите си за отбрана. На 5 май премиерът заяви, че е против такова увеличение ( не само за България, а изобщо, защото това означавало трилиони за военни разходи в рамките на НАТО) и че не бивало да се пазаруват оръжия “на килограм”.
       


Как да му възрази човек без да се окаже милитарист? И без да му наврат в очите обстоятелството, че сме най-бедната държава в ЕС и трябва да се мисли преди всичко за бедните, когато се планират средствата от бюджета?

             


Коментатори с различна политическа окраска доста единодушно сочат, че Борисов е притеснен от конкуренцията на Румен Радев и вероятно в този контекст трябва да търсим сервираното за местна консумация Борисово извънредно миролюбие. “Политическото животно” в него е надушило ширещия се български пацифизъм, за който можем да съдим по онова сравнително международно изследване, според което българите са между най-малко готовите да защитават с оръжие в ръка свободата на своята държава.

            


Ако Борисов се страхува от нещо повече, отколкото от конкуренцията на фигурата на президента, това е параноята му да не изпада в малцинство по отношение на народните тежнения. Видяхме как панически се оттегли при мнозинството по въпроса за Истанбулската конвенция, разбирайки, че се оказва в изолация пред “общественото мнение”. Направо прекопира известния анекдот на Гручо Маркс от един негов скеч, в който американският комик се майтапи : “ Аз си имам принципи, но ако не ви харесват, имам и други”.

Да, отдавна знаем, че за каквото и да говорим, става дума за пари. Това се отнася с особена сила за политиката. Нямаме основания да се съмняваме, че не само опасенията на Борисов да не изпадне след малцинството в рамките на умиротвореното до почти пълна апатия българско общество игрят роля в толкова изпъкващата напоследък в изказванията му роля на миротворец, който до не много отдава се самоопределяше гордо като “биткаджия”.

            


Както и друг път съм отбелязвал, а и както мнозина знаят по-добре от мен, стига да са по-близо до кухнята на това миротворчество, има една “малка подробност”, на която Борисов няколко пъти набляга. Освен, че е против да се пазаруват оръжия “на килограм” ( от чужбина, където продавачите от западния магазин са доста притиснати от върховенството на закона в техните държави по отношение на комисионните “под тезгяха”), нашият премиер обещава поръчки за български производители. На сърце му е по тази причина един род войски: сухопътните. България не произвежда самолети и кораби, но разни самоходни бойни машини е произвеждала и произвежда.

Да се представим, че средствата, превидени за превъоръжаване , се насочат приоритетно към този сектор. Кой ли би могъл да спечели от това в контролираната от него държава на всички нива? Става дума за “сухото”, когато говорим за сухопътните държавни поръчки.

Колкото до приземения в президентското кресло бивш шеф на военната авиация, нека да си приема публичния парад. Най-важното все пак се случва не пред парадния вход на държавата. НАТО и Атон са само две фасади, зад които се правят съвсем други сметки.


          


събота, 5 май 2018 г.

Нисаргадатта Махарадж 2



Въпроси и отговори:

Както дупката в хартията е в хартията и все пак не е от хартията, така и върховното състояние е самият център на съзнанието и все пак отвъд съзнанието. Знам, че има свят, който включва това тяло и този ум, но не смятам двете да са повече "мои" от другите умове и тела. Те са там, във времето и пространството, но аз съм вечен и неограничен.

---

Сега нищо не знам, понеже всичкото знание е в съня и не е валидно. Знам себе си и в мене не намирам нито живот, нито смърт, единствено чисто съществуване; не съществуване като това или онова, а само съществуване.

---

Истинската осъзнатост (самвид) е състояние на чисто свидетелстване, без дори и опит да се направи нещо за събитието, което е свидетелствано. Твоите мисли и чувства, думи и действия, могат също да бъдат част от събитието; гледаш всичко незаинтересован с напълно ясен и вникващ поглед. Ти знаеш точно какво се случва, защото то не те засяга. Това може да изглежда като отношение на студена отдръпнатост, но в действителност не е така. Щом веднъж си в него, ще откриеш, че ти обичаш това, което виждаш, каквато и да е неговата природа. Тази безизборна любов е крайъгълният камък на осъзнатостта. Ако не е там, ти просто си заинтересуван поради някакви лични [егоцентрични] причини.

---

Mахарадж: Това ще се случи веднага след като премахнеш пречките.

Въпрос: Какви пречки?

M: Желанието за фалшивото и страхът от истината. Ти, като човек, си представяш, че Гуру се интересува от теб като личност. Ни най-малко. За него ти си навлек и пречка, която той трябва да премахне. Той всъщност цели елиминирането ти като фактор в съзнанието.

В: Ако аз съм елиминиран, какво ще остане?

М: Нищо няма да остане, всичко ще остане. Чувството за идентичност ще остане, но вече не е идентификация с определено тяло. Съществуване-Осъзнатост-Любовта ще засияе в пълния си блясък. Освобождението никога не е за личността, то винаги е от личността.

В: И не остава и следа от личността?

M: Остава смътен спомен, като спомен от сън или от ранното детство. В крайна сметка, какво толкова има да се помни? Поток от събития, най-вече случайни и безсмислени. Поредица от желания и страхове и нелепи гафове. Има ли нещо, което да си заслужава да помниш? Личността е само една черупка, която те ограничава. Счупи черупката.

---

Живеенето е единствената цел на живота. Себето не се идентифицира с успеха или неуспеха - самата идея да ставаш това или онова е немислима. Себето разбира, че успехът и провалът са относителни и свързани, че те са самата основа и вътъка на живота. Поучи се и от двете и иди отвъд. Ако още не си се поучил, повтаряш.

---

Махарадж: Гуру е в общи линии без желание. Той вижда какво се случва, но не изпитва порив да се намесва. Той не прави избори, не взима решения. Като чист свидетел, той гледа какво се случва и остава незасегнат.

Въпрос: Но работата му страда.

M: Накрая победата е винаги негова. Той знае, че ако учениците не се учат от думите му, те ще се научат от собствените си грешки. Вътрешно той остава тих и мълчалив. Той няма чувството да е отделен човек. Цялата вселена е негова, включително неговите ученици с техните дребни планове. Нищо конкретно не го засяга, или, което се отнася за същото, цялата вселена го засяга в еднаква степен.

---

Отвъд будната еднонасоченост на турия лежи великият тих покой на Върховното. Но де факто, всичко е едно в същността си и свързано в проявленията си. В невежество виждащият става видяното, а в мъдростта той е виждането.

----

Ти си толкова малък, че нищо не може да те формулира. Умът е това, което бива захващано, не ти. Знай себе си такъв какъвто си, точка в съзнанието, безмерна и безвременна. Ти си като сачмата на химикала; чрез самия контакт с теб, умът рисува неговата картина на света. Ти си сингулярен и семпъл, картината е сложна и просторна. Не се подвеждай от картината, остани осъзнат за малката точка, която е навсякъде в картината.

---

Няма място за усилия в реалността. Това е егоизъм, породен от самоидентификацията с тялото, което е основният проблем и причината за другите проблеми. И егоизмът не може да бъде отстранен чрез усилия, а само чрез ясно проникновение за неговите причини и следствия. Усилието е знак за конфликт между несъвместими желания. Те трябва да се видят такива каквито са - само тогава те се разтварят.

---

Самият живот няма желания. Но фалшивият аз иска да продължи - приятно. Затова той винаги е зает да си осигурява продължителност. Животът е безстрашен и свободен. Докато имаш идеята, че повлияваш на събитията, освобождението не е за теб. Самата идея за вършител, че си причина, е ограничение.

---

Докато нямаш прозрение за това какво си, всичките усилия и терзания са неизбежни; те автоматично са там. Но веднъж щом имаш проблясък за това което наистина си, вече няма нужда от никакви усилия и терзания.

---

Накратко, ти гледаш, подхранваш, предпазваш и защитаваш това, което не си в действителност.

---

Дръж се за "Аз съм" до изключването на всичко друго. "Аз съм" в движение създава света, "Аз съм" в покой става Абсолюта.

---

Има тяло, има и Себе. Между тях е умът, в който Себето е отразено като "Аз съм". Поради несъвършенствата на ума, неговата необработеност и безпокойство, липса на способност за различаване и вникване, той се смята за тяло, а не за Себето. Всичко което е нужно е умът да се пречисти, за да осъзнае своята идентичност със Себето. Когато умът се разтвори в Себето, тялото не създава проблеми. То остава такова каквото е - инструмент за разпознаване и действие, средство за изразяване на творческия огън вътре. Най-голямата ценност на тялото е, че то служи за разкриване на космическото тяло, което е вселената в нейната цялост. Тъй като осъзнаваш себе си в проявление, ти продължаваш да откриваш, че си много повече отколкото си си въобразявал.

---

В действителност времето и пространството съществуват в теб, а не ти в тях.

---

Ако искаш да направиш реален напредък, трябва да се откажеш напълно от идеята за лично постижение. Амбициите на така наречените "йоги" са абсурдни. Желанието на мъжа за жена е самата невинност в сравнение с желанието за вечно лично блаженство. Умът е една измама. Колкото по-набожен изглежда, толкова по-голяма е измамата.

---

Пътищата и движенията не могат да те доведат до Реалността, защото тяхната функция е да те впримчат в измерението на знанието, докато Реалността господства преди него. За да разбереш това трябва да стоиш установен в източника на твоето творение, в началото на знанието "Аз съм". Докато не постигнеш това, ти ще бъдеш заплетен във веригите изковани от твоя ум и ще се оплиташ в тези на другите.

---

За да се случи нещо, цялата вселена трябва да съдейства. Грешка е да се вярва, че нещо определено може да предизвика събитие. Всяка причина е вселенска.

---

Въпрос: Личността е естествено ограничена.

Mахарадж: Няма такова нещо като личност. Има само окови и ограничения. Общата сума на тези съставя личността.
Мислиш си, че познаваш себе си, когато знаеш какво си. Но ти никога не знаеш кой си. Личността, просто изглежда, че съществува, както пространството в глинения съд изглежда, че има неговата форма, обем и миризмата на глина.
Виж, че не си това, което вярваш, че си. Бори се с цялата сила на твое разположение срещу идеята, че можеш да бъдеш наречен и описан. Не можеш. Откажи се да мислиш за себе си като това или онова.

Няма друг изход от страданието, което си създал сам за себе си чрез сляпо приемане без изследване. Страданието е покана за изследване, всяка болка се нуждае от изследване. Не бъди прекалено мързелив, за да съзерцаваш.

---

Медитацията ще ти помогне да откриеш своите привързаности, да ги охлабиш, да ги развържеш и да напуснеш пристанището. Когато вече не си привързан към нищо, ти си свършил своята част. Останалото ще бъде направено за теб.

---

Вселената е пълна с екшън, но няма актьор. Има безброй личности, малки и големи и много големи, които чрез идентификация въобразяват себе си като действащи, но това не променя факта, че светът на действието е едно цяло, в което всичко зависи от всичко, и всичко засяга всичко. Звездите ни засягат дълбоко и ние влияем на звездите. Отдръпни се от действието към съзнанието, остави действието на тялото и ума; това е техният домейн. Остани като чист свидетел, докато дори свидетелят се разтвори във Върховното.

---

Самото знание "Аз съм" е измама. Когато се проявиш, любовта към съществуването е резултат от тази първична илюзия. Веднъж узнал, че съществуваш, ти изпитваш копнеж да продължаваш вечно. Ти винаги искаш да съществуваш, да бъдеш, да оцелееш. Така започва терзанието.

---

Докато имаш идеята, че повлияваш на събитията, освобождението не е за теб; самата идея за вършител, че си причина, е ограничение.

---

Когато е нужно усилие, ще се появи усилие. Когато е необходима безусилност, тя ще се установи от само себе си. Не е нужно да насилваш живота. Просто протичай с него и се отдай на задачата на настоящия момент, която е умиране сега за момента, защото живеенето е умиране. Без смърт животът не може да бъде.

----

Неочакваното е обречено да се случи, очакваното може никога да не дойде.

---

Въпрос: Вие като че ли ме съветвате да бъда себецентрирана до точката на егоизма. Трябва да се откажа дори от интереса си към другите хора ли?
Нисаргадатта: Интересът ти към другите е егоистичен, себезагриженост, себичност. Ти не се интересуваш от другите като хора, а само дотолкова, доколкото те обогатяват или облагородяват образа, който имаш за себе си. А върховният егоизъм е да се грижиш само за защитата, опазването и размножаването на своето собственото тяло.

Под тяло имам предвид всичко, което е свързано с твоето име и форма - твоето семейство, племе, държава, раса, и т.н. Да бъдеш привързан към собственото име и форма е егоизъм. Човек, който знае, че не е нито тялото, нито ума, не може да бъде егоист, защото няма за какво да бъде егоист. Или, може да се каже, че е еднакво "егоистичен" от името на всички, които той среща; благополучието на всички е негово собствено. Усещането "аз съм света, светът съм аз" става съвсем естествено; веднъж установено, просто няма начин да бъдеш егоист.

Да бъдеш егоист означава да имаш, да придобиваш, да трупаш в името на частта за сметка на цялото.

---

Може да има прогрес единствено в подготовката (садханата). Реализацията е внезапна. Плодът узрява бавно, но пада внезапно и безвъзвратно. Ти ще разпознаеш завръщането в твоето естествено състояние по пълното отсъствие на всякакви желания и страх.

---

Очакването ти за нещо уникално и драматично, за някаква чудна експлозия, само възпрепятства и забавя твоята Себереализация. Не очаквай експлозия, понеже експлозията вече се е случила - в момента, когато си се родил, когато си осъзнал себе си като Съществуване-Знаене-Усещане.

Има само една грешка, която правиш: вземаш вътрешното за външно и външното за вътрешно. Каквото е в теб, приемаш, че е извън теб и това, което е отвън, приемаш, че е в теб. Умът и чувствата са външни, но ги вземаш за интимни. Вярваш че светът е обективен, докато е изцяло проекция на твоята психика (ум). Това е основното объркване и никаква нова експлозия няма да го оправи! Трябва внимателно да разгледаш това. Няма друг начин.

---

Умението за медитация засяга характера ни дълбоко. Ние сме роби на това, което не знаем; на това, което ние знаем, сме господари. Какъвто и порок или слабост имаме, ние откриваме и вникваме в неговите причини и механизъм и го преодоляваме чрез самото му узнаване; несъзнаваното се разтваря, когато се изведе в съзнателното. Разтварянето на несъзнаваното освобождава енергия; умът се чувства адекватно и утихва. Когато умът е спокоен, ние узнаваме себе си като чистия свидетел. Ние се оттегляме от преживяващия и оставаме различни като чисто съзнание, което прониква и е отвъд навлека.

---

Въпрос: Със сигурност, аз не съм господар на това, което се случва. Негов роб по-скоро.

Mахарадж: Не бъди нито господар, нито роб. Остани отдръпнат.

В: Това предполага ли избягване на действието?

M: Не можеш да избегнеш действието. То се случва, както и всичко останало.

В: Действията ми, със сигурност, мога да контролирам.

M: Опитай. Скоро ще видиш, че правиш това, което трябва.

В: Мога да действам според волята си.

M: Знаеш волята си единствено след като вече си действал.

В: Помня желанията си, направения избор, взетите решения и действам в съответствие.

M: Тогава паметта решава, не ти.

В: Къде идвам аз?

M: Ти правиш това възможно, като му обръщаш внимание.

В: Има ли такова нещо като свободна воля? Не съм ли свободен да желая?

M: О, не. Ти си принуден да желаеш. В хиндуизма самата идея за свободна воля не съществува, така че няма дума за това. Волята е ангажимент, фиксация, обвързаност.

В: Аз съм свободен да избирам моите ограничения.

M: Трябва да бъдеш свободен първо. За да бъдеш свободен в света, трябва да бъдеш свободен от света. В противен случай твоето минало решава за теб и твоето бъдеще. Ти си хванат между това, което се е случило и каквото трябва да се случи. Наречи го съдба или карма, но никога свобода. Първо се върни към истинското си съществуване и тогава действай от сърцето на любовта.

---

Не може да има преживяване на Абсолюта, тъй като той е отвъд всяко преживяване. От друга страна, Себето е изпитващият фактор за всяко преживяване и така, от тази гледна точка, дава валидност на множеството преживявания. Светът може да е пълен с неща с голяма стойност, но ако няма кой да ги купи те нямат цена. Абсолютът съдържа всичко, което може да се преживее, но без преживяващ те са като нищо. Това което прави преживяването възможно е Абсолюта. Това което го прави действително е Себето.

---

Търсач е този, който търси себе си.

Остави всички въпроси освен един: "Кой съм аз?". В крайна сметка, единственото нещо, в което си сигурен е, че ти си. "Аз съм" е сигурно. "Аз съм еди какво си" не е. Опитай да откриеш какво си в действителност.
За да знаеш какво си, трябва първо да изследваш и узнаеш какво не си.
Открий всичко онова, което не си - тяло, чувства, мисли, време, пространство, това или онова - конкретно или абстрактно, това което възприемаш не може да си ти. Самият акт на възприемане показва, че ти не си това, което възприемаш.

Колкото по ясно разбереш, че на нивото на ума можеш да бъдеш описан единствено чрез отрицания, толкова по-бързо ще стигнеш до края на твоето търсене и ще осъзнаеш, че си безгранично съществуване.

ИЗТОЧНИК:https://www.facebook.com/#!/NisargadattaMaharajBulgarian?hc_location=stream




1. Нисаргадатта - за съня и събуждането:

Намерението ми да се събудиш е връзката.

Сърцето ми те иска буден. Виждам, че страдаш в твоя сън, и аз зная че трябва да се събудиш, за да сложиш край на неволите си. Когато видиш твоя сън като сън, ти се събуждаш. Но от самия ти сън, аз не съм заинтересован. Достатъчно ми е да знам това, че трябва да се събудиш. Ти не трябва да доведеш съня до конкретно заключение или да го направиш възвишен, или щастлив, или красив; всичко, което е нужно, е да осъзнаеш, че сънуваш. Спри да фантазираш, спри да вярваш. Виж противоречията, несъответствията, лъжата и мъката на човешкото състояние, необходимостта да се отиде отвъд. В необятността на пространството плува миниатюрния атом на съзнанието и в него се съдържа цялата вселена.


2.Нисаргадатта - за илюзорното

За да се унищожи илюзорното, трябва да поставиш под въпрос твоите най-закостенели вярвания. От тях, идеята че си тялото е най-лошото. С тялото идва света, със света - Бог, за който се предполага, че е създал света и по този начин се започва - страхове, религии, молитви, жертви, всякакви системи - всичките за защита и подкрепа на детето-човек, силно уплашен от чудовищата на собственото си въображение. Осъзнай, че това което си, не може да бъде родено, нито да умре, и със изчезването на страха всички страдания се прекратяват.

5.  Нисаргадатта - за приемането:

Ако се вгледаш в себе си, в твоите моменти на удоволствие или болка, ти винаги ще намираш, че не самото нещо е приятно или болезнено, а ситуацията от която то е част.

Удоволствието лежи във връзката между наслаждаващия се и наслаждаваното. А същността на това е приемането. Каквато и да бъде ситуацията, ако е приемлива, е приятна. Ако тя не е приемлива, е болезнена. Какво я прави приемлива не е важно; причината може да бъде физическа или психическа, или непроследима; приемането е решаващият фактор. Обратно, страданието се дължи на неприемане.

6.  Нисаргадатта - за желанията

Питащ: Аз съм пълен с желания и искам да бъдат изпълнени. Как да получа това, което искам?
Махарадж: Смяташ ли, че заслужаваш това, което желаеш? По един или друг начин трябва да се работи за изпълнението на твоите желания. Вложи енергия и да чакай резултатите.
П: От къде да взема енергия?
M: Самото желание е енергия.
П: Тогава защо не всяко желание се изпълнява?
M: Може би не е било достатъчно силно и трайно.
П: Да, това е моята грешка. Искам неща, но съм мързелив, когато нещата опрат до действие.
M: Когато желанието ти не е ясно, нито силно, то не може да приеме форма. Освен това, ако твоите желания са лични, за твое собствено наслаждение, енергията, която им даваш непременно е ограничена; не може да бъде повече от това, което имаш.
П: И все пак, често обикновените хора достигат това, което желаят.
M: След като желанието е било силно и от дълго време. Дори и тогава, техните постижения са ограничени.
П: А какво да кажем за безкористните желания?
M: Когато желаеш в името на общото благо, целият свят желае с теб. Направи желанието на човечеството свое собствено и работи за него. Там не може да се провалиш.
П: Човечеството е Божия работа, не моя. Аз съм загрижен за себе си. Нямам ли право да видя моите допустими желания изпълнени? Те няма да наранят никой. Моите желания са законни. Те са правилни желания, защо не се сбъдват?
M: Желанията са правилни или грешни, според обстоятелствата; зависи от това как гледаш на тях. Разграничението между правилно и грешно е валидно само за индивида.
П: Какви са насоките за такова разграничение? Как да
знам кои от желанията ми са правилни и кои са грешни?
M: В твоя случай желанията, които водят до тъга са грешни и тези, които водят до щастие са правилни. Но ти не трябва да забравяш другите. Тяхната мъка и щастие също се брои.


7. Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 1 - Чувството "Аз съм":

Питащ: Въпрос на всекидневен опит е, че при събуждането светът изведнъж се появява. Откъде идва той?

Махарадж: Преди нещо да може да се появи трябва да има някой, за когото се появява. Всичкото това появяване и изчезване предполага промяна пред някакъв неизменен фон.

П: Преди да се събудя бях несъзнателен.

M: В какъв смисъл? Като забрава или като липса на преживяване? Не преживяваш ли дори когато си несъзнателен? Можеш ли да съществуваш без да знаеш? Малък пропуск в паметта: това доказателство ли е за несъществуване? И можеш ли да говориш сериозно за твоето собствено несъществуване като за действително преживяване? Ти дори не можеш да кажеш, че твоят ум не е съществувал. Нима не се събуждаш, когато те повикат? И когато се събуди, това което дойде първо не беше ли чувството "Аз съм"? Някакво семенно съзнание би следвало да съществува дори в дълбокия сън или припадъка. При събуждане стартира опитността: "Аз съм - тяло - в света". Може да изглежда, че възниква последователно, но в действителност всичко това става едновременно, една-единствена идея, че имаш тяло в света. Може ли да има чувство за "Аз съм" без да си някой или нещо друго?

П: Аз съм винаги някой с неговите спомени и навици. Не познавам друго "Аз съм".

M: Може би нещо не ти позволява да знаеш? Когато не знаеш нещо, което другите знаят, какво правиш?

П: Търся източника на тяхното знание по тяхната инструкция.

M: Не е ли важно за теб да знаеш дали си единствено тяло или нещо друго? Или може би нищо? Не виждаш ли, че всички твои проблеми са проблеми на твоето тяло - храна, облекло, подслон, семейство, приятели, име, слава, сигурност, оцеляване - всички тези неща губят тяхното значение в момента в който осъзнаеш, че може да не си просто тяло.

П: Каква полза има да зная, че не съм тялото?

M: Дори и да кажа, че не си тялото, не е съвсем вярно. В известен смисъл ти си всички тела, сърца и умове и много повече. Отиди дълбоко в чувството "Аз съм" и ще намериш. Как намираш нещо, което си забутал или забравил? Държиш го в ума си, докато не си го припомниш. Чувството за съществуване, за "Аз съм", е първото, което възниква. Задай си въпроса откъде идва то или просто го гледай тихо. Когато умът стои в "Аз съм", без да се движи, се изпада в състояние, което не може да бъде вербализирано, но може да бъде преживяно. Всичко, което трябва да се прави, е да се опитваш отново и отново. В края на краищата чувството "Аз съм" е винаги с теб, само си прикачил всякакви неща към него - тяло, чувства, мисли, идеи, притежания и т.н. Всички тези самоидентификации са подвеждащи. Заради тях ти вземаш себе си за това, което не си.

П: Тогава какво съм аз?

M: Достатъчно е да знаеш какво не си. Не е нужно да знаеш какво си. Понеже докато знанието значи описание от гледната точка на това, което вече е известно, възприето или концептуално, не може да има такова нещо като себепознание, понеже това което си не може да се опише освен под формата на пълно отхвърляне. Всичко което можеш да кажеш е: "Аз не съм това, аз не съм онова". Ти не можеш да кажеш изпълненото със значение "това нещо съм аз". Това просто няма смисъл. Каквото може да се посочи като "това" или "онова" не може да си ти самия. Несъмнено, не може да бъдеш "нещо" друго. Ти не си нищо възприемчиво или въображаемо. И все пак, без теб не може да има нито възприятие, нито въображение. Ти наблюдаваш сърцето да усеща, умът да мисли, тялото да действа; самия акт на възприемане показва че ти не си това, което възприемаш. Може ли да има възприятие, преживяване, без теб? Преживяването трябва да "принадлежи". Някой трябва да дойде и го декларира като свое. Без преживяващ преживяването не е реално. Именно преживяващият придава реалност на преживяването. Преживяване, което не може да имаш, каква стойност има за теб?

П: Чувството че си преживяващ, чувството за "Аз съм", не е ли също преживяване?

M: Очевидно, всичко, което се преживява, е преживяване. И във всяко преживяване възниква неговия преживяващ. Паметта създава илюзия за продължителност. В действителност всяко преживяване има свой преживяващ и чувството за идентичност се дължи на общ фактор в основата на всички отношения преживяващ-преживяване. Идентичност и продължителност не са едно и също. Точно както всяко цвете има своя собствена краска, но всички краски са причинени от същата светлина, така и многото преживявания се появяват в неразделната и неделима осъзнатост, всички различни по памет, но идентични по същност. Тази същност е коренът, основата, вечната и безпространствена "възможност" на всички преживявания.

П: Как мога да я стигна?

М: Не е нужно да я стигаш, понеже ти си нея. Тя ще те стигне, ако й дадеш шанс. Остави привързаността към нереалното, и неочаквано и спокойно реалното ще настъпи от само себе си. Спри да въобразяваш да си или да правиш това или онова и реализацията, че си източника и сърцето на всичко ще те огрее. С това ще дойде голяма любов, която не е избор или предпочитание, нито привързаност, а сила, която прави всички неща достойни за любов и обичливи.

8.  Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 2 - Обсесията с тялото:

Питащ: Махарадж, ти седиш пред мен и аз седя тук в твоите нозе. Какво е основното различие между нас?

Махарадж: Няма никакво основно различие.

П: Все пак трябва да има някакво различие, аз идвам при теб, а не ти при мен.

М: Понеже ти си въобразяваш различия, ходиш тук и там да търсиш 'велики' хора.

П: Ти също си велика личност. Ти твърдиш, че знаеш истинното, докато аз не.

М: Да съм ти казвал някога, че не знаеш и следователно си по-низш? Нека тези, които са измислили тези различия да ги докажат. Аз не претендирам да знам това, което ти не знаеш. Всъщност аз знам много по-малко от теб.

П: Твоите думи са мъдри, твоето поведение е благородно, твоята милост е всесилна.

М: Не знам нищо за всичко това и не виждам разлика между мен и теб. Моят живот е поредица от събития, както и твоят. Само не съм привързан и виждам преминаващото шоу като шоу, докато ти прилепваш за нещата и се движиш заедно с тях.

П: Какво те направи толкова безпристрастен?

М: Нищо конкретно. Просто се случи така, че се доверих на моя Гуру. Той ми каза, че аз не съм нищо друго освен сам себе си и аз му повярвах. Доверявайки му се, аз се държах в съответствие и престанах да се грижа за това, което не бях аз, нито мое.

П: Как имаше щастието да се довериш така пълно на твоя учител, докато нашето доверие е толкова оскъдно и само на думи?

М: Кой може да каже? Така се случи. Нещата се случват без причина и смисъл и, в края на краищата, какво значение има кой кой е? Твоето високо мнение за мен си е само твое мнение. По всяко време може да го промениш. Защо да се придава важност на мненията, дори на твоите собствени?

П: Все пак ти си различен. Твоят ум изглежда винаги тих и щастлив. И около теб се случват чудеса.

М: Не знам нищо за чудеса и се съмнявам, че природата допуска изключения от нейните закони, освен ако не приемем, че всичко е чудо. Според мен няма такива неща. Има съзнание, в което всичко се случва. Това е съвсем очевидно и всеки може да усети това в своя опит. Просто не гледаш достатъчно внимателно. Погледни хубаво и ще видиш това, което и аз виждам.

П: Какво виждаш?

М: Виждам това което и ти би видял, тук и сега, стига да нямаше неправилен фокус на вниманието. Ти не обръщаш внимание на себе си. Твоят ум винаги е с неща, хора, идеи, никога с теб самия. Премести фокуса върху себе си, осъзнай своето собствено съществуване. Виж как функционираш, гледай мотивите и резултатите от действията си. Изучи затвора, който си изградил около себе си поради невнимателност. Като узнаеш това което не си, ти познаваш себе си. Обратният път към себе си преминава през отказ и отхвърляне. Едно е сигурно: реалността не е въображаема, тя не е продукт на ума. Дори чувството ‘аз съм’ не е постоянно, макар че е полезно указание; то показва къде да се търси, но не и какво да се търси. Просто се вгледай добре в него. Веднъж убеден, че не може да кажеш нищо истинно за себе си освен ‘аз съм’ , и че нищо, което може да бъде посочено, не може да си ти самия, необходимостта от 'аз съм’ отпада - повече нямаш намерение да вербализираш какво си. Всичко, от което се нуждаеш, е да се отървеш от склонността да определяш себе си. Всички дефиниции се отнасят само до твоето тяло и неговите проявления. Когато тази обсесия с тялото си отиде, ти ще се върнеш в своето естествено състояние, спонтанно и безусилно. Единствената разлика между нас е, че аз съм осъзнат за своето естествено състояние, докато ти си объркан. Също както златото в украшението няма никакво преимущество пред златния прах, освен когато умът измисли такова, така ние сме едно в съществуването - различни сме само като проявление. Ние го откриваме като сме искрени, чрез търсене, изследване, ежедневно и ежечасно питане, като посветим целият си живот на това откриване.


9.Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 9 - Отговори от паметта:

Питащ: Някои казват, че вселената е била създадена. Други казват, че винаги е съществувала и претърпява непрестанни трансформации. Някои казват, че е субект на вечни закони. Други отричат дори и причинно-следствената връзка. Някои казват, че светът е реален. Други - че той няма каквото и да било съществуване.

Махарадж: За кой свят питаш?

П: За света на моите възприятия, разбира се.

M: Светът, който може да възприемеш, е един наистина много малък свят. И той е изцяло личен. Вземи го за съновидение и приключи с него.

П: Как може да го взема за съновидение? Сънят не е траен.

M: Колко дълго ще продължи твоят малък собствен свят?

П: В крайна сметка, моят малък свят е само част от цялото.

М: Идеята за един цялостен свят не е ли част от твоя личен свят? Вселената не идва да ти каже, че си част от нея. Ти си този, който изобретява цялостност, която да съдържа теб като част. В действителност всичко което знаеш е твоя собствен свят, колкото и добре да си го обзавел с твоето въображение и очаквания.

П: Несъмнено възприятието не е въображение!

M: Какво друго? Възприятието е разпознаване, не е ли така? Нещо напълно непознато може да бъде усетено, но не може да бъде възприето. Възприятието включва паметта.

П: Разбира се, но паметта не го прави илюзия.

M: Възприятие, въображение, надежда, очакване, илюзия - всички са базирани на паметта. Почти няма разграничителни линии между тях. Те просто се преливат едно в друго. Всички са отговори от паметта.

П: И все пак, паметта е там, за да докаже реалността на моя свят.

M: Колко си спомняш? Опитай се да напишеш по памет какво си мислил, говорил и правил на 30-ти миналия месец.

П: Да, имам бяло петно.

M: Това не е толкова лошо. Ти си спомняш много - несъзнателната памет прави света, в който живееш, толкова познат.

П: Признавам, че светът, в който живея, е субективен и относителен. Ами ти? В какъв свят живееш?

M: Моят свят е точно като твоя. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам в свят, който възприемам, също като теб. Но при теб това е всичко, докато при мен е почти нищо. Знаейки света като част от мен самия, аз му обръщам внимание не повече, отколкото ти обръщаш внимание на храната, която си погълнал. Докато се приготвя и дъвче, храната е отделно от теб и твоят ум е върху нея; веднъж преглътната, ти ставаш напълно несъзнателен за нея. Аз погълнах света и вече не ми е нужно да мисля за него.

П: Така не ставаш ли напълно безотговорен?

M: Как бих могъл? Как мога да причиня болка на нещо, което е едно с мен. Точно обратното, без да мисля за света, каквото и да правя, ще бъде от полза за него. Също както тялото се възстановява несъзнателно, така и аз съм непрекъснато активен за възстановяването на света.

П: Все пак, ти си наясно с огромното страдание на света?

M: Разбира се, че съм; много повече, отколкото ти си.

П: Тогава какво правиш?

M: Гледам на него през очите на Господ и намирам, че всичко е наред.

П: Как може да кажеш, че всичко е наред? Виж войните, експлоатацията, жестоката препирня между гражданите и държавата.

M: Всички теза страдания са причинени от човека и е по силите на човека да им сложи край. Бог помага поставяйки го лице в лице с резултатите от неговите действия и изисквайки възстановяване на баланса. Карма е законът, който работи за справедливостта; той е изцеляващата ръка на Бог.


10.  Нисаргадатта - "Аз съм Това" - Глава 17 - Вечно присъстващото:

Питащ: Най-силните страни на ума са разбирането, интелигентността и проницателността. Човек има три тела - физическо, ментално и причинно (прана, мана, карана). Физическото отразява неговото съществуване; менталното - неговото знаене и причинното - неговото радостно творчество. Разбира се, всички те са форми в съзнанието. Но те изглеждат отделни, с техни собствени качества. Интелигентността (буддхи) е отражение в съзнанието на силата да знаеш (чит). Това е, което прави ума знаещ. Колкото по-блестяща е интелигентността, толкова по-дълбоко, по-всеобхватно и по-истинско е познанието. Да знаеш неща, да знаеш хора и да знаеш себе си са функции на интелигентността; последната е най-важна и съдържа първите две. Неправилното проникновение за себе си и за света води до илюзорни идеи и желания, което пък води до робство. Правилното проникновение за себе си е необходимо за свобода от робството на илюзията. Разбирам всичко това на теория, но когато се опре до приложение, намирам че се провалям безнадеждно в отговорите си към ситуации и хора, и чрез моите неподходящи реакции аз просто допринасям за моето робство. Животът е твърде бърз за моя тъп и бавен ум. Аз разбирам, но твърде късно, когато старите грешки вече са били повторени.

Махарадж: Тогава в какво се състои проблема?

П: Имам нужда от отговор на живота, не само интелигентен, а също много бърз. Той не може да бъде бърз, освен ако не е напълно спонтанен. Как мога да постигна такава спонтанност?

M: Огледалото не може да направи нищо, за да привлече слънцето. То може само да се поддържа излъскано. Веднага след като умът е готов, слънцето засиява в него.

П: Светлината на Себето ли е или на ума?

M: И двете. Тя е изначална и неизменна сама по себе си и оцветена от ума, докато се движи и променя. Това е много подобно на кино прожекция. Светлината не е във филма, но филмът оцветява светлината и я прави да изглежда, че се движи като я препречва.

П: Сега в съвършеното състояние ли си?

M: Съвършенството е състояние на ума, когато той е чист. Аз съм отвъд ума, каквото и да е неговото състояние, чисто или нечисто. Моята природа е осъзнатостта; в крайна сметка аз съм отвъд битие и не-битие.

П: Ще ми помогне ли медитацията да достигна твоето състояние?

M: Медитацията ще ти помогне да намериш твоите привързаности, да ги разхлабиш, да ги развържеш, и да изхвърлиш твоите закотвяния. Когато вече не си привързан към нищо, ти си свършил своята част. Останалото ще бъде направено за теб.

П: От кого?

M: От същата сила която те е довела дотук, която е подканила сърцето ти да желае истината и ума ти да я търси. Това е същата сила, която те държи жив. Може да я наречеш Живот или Всевишното.

П: Същата сила ме убива своевременно.

M: Нима не присъстваше при раждането си? Нима няма да присъстваш при смъртта си? Намери този, който винаги присъства и проблемът ти за спонтанния и съвършен отговор ще бъде решен.

П: Реализацията на Вечното и безусилният и адекватен отговор на непрекъснато променящата се временна ситуация са два различни и отделни въпроса. Ти като че ли ги съединяваш в едно. Какво те кара да го правиш?

M: Да реализираш Вечното, е да станеш Вечното, цялото, вселената, с всичко, което съдържа. Всяко събитие е ефект и израз на цялото, и е във фундаментална хармония с цялото. Всеки отговор от страна на цялото трябва да е правилен, безусилен и мигновен.

Той не може да бъде другояче, той е правилен. Забавеният отговор е грешен отговор. Мисълта, чувството и действието трябва да бъдат едно и едновременно със ситуацията, която ги предизвиква.

П: Как идва той?

M: Казах ти вече. Намери този, който присъства при раждането ти и ще бъде свидетел на смъртта ти.

П: Моят баща и моята майка?

М: Да, твоят баща-майка, източникът, от който си дошъл. За да решиш проблем, трябва да го проследиш до неговия източник. Правилното решение на проблема може да бъде открито само в разтварянето му във вселенския разтворител на изследването и безстрастието.


11. Нисаргадатта Махарадж:

Просто се отвърни от всичко, с което се занимава ума; прави каквато работа трябва да свършиш, но избягвай нови задължения; поддържай се празен, поддържай се отворен, не се съпротивлявай на това, което идва неканено.

Накрая достигаш до едно състояние на незахващане, на радостна непривързаност, на вътрешна лекота и свобода - неописуема, но удивително реална.


12.  Нисаргадатта Махарадж:

Свидетелят е само една точка осъзнатост. Тя няма име и форма. Тя е като отражението на слънцето в капка роса. Капката роса има име и форма, но малката точица светлина е причинена от слънцето. Чистотата и гладкостта на капката е необходима, но не е достатъчна сама по себе си. По същия начин яснотата и тишината на ума са необходими, за да може отражението на действителността да се появи в ума, но сами по себе си те не са достатъчни. Трябва да има реалност отвъд него. Понеже реалността е предвечно присъстваща, ударението е върху необходимите условия.