Последователи

неделя, 27 май 2018 г.

МИСЛИ ФОРМИ 151

               


ДРЕВНАТА ВЕРСИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА МАТРИЦА ОТ ПЛАТОН

Свидетелство за задълбочените познания на Платон е неговата т. нар. " Алегория за пещерата ", която откриваме в книгата " Държавата ".

Платон ни подтиква да си представим пещера . В нея има двама души , които са оковани и неспособни да се обърнат на никоя посока , освен към стената , където са забити оковите им . Не могат да видят кой стой зад тях , нито изхода на пещерата , който е зад гърба им . Светлина идва единствено от огъня , запален в средата . Между затворниците и огъня има пътека , по която ходят хора , които вършат своите дела . Те се движат с предмети на главата си , представляващи дървени и каменни фигури на хора и животни . Окованите мъже могат да видят отраженията от огъня в стената пред себе си , виждат и собствените си сенки . Хората , които се движат , си говорят или мълчат . Гласовете им отекват в пещерата , а на окованите се струва , че сенките , които играят по стената , говорят .

Платон изказва предположение , че затворниците приемат сенките за живи , а ехото за истински звук , а не просто отражение на реалността , тъй като те са всичко , което те са виждали или чували . Те биха възхвалявали всеки , който най-добре би познал коя сянка ще се появи като някой , който познава природата на света и цялото общество би зависило от сенките на стената .

Платон сравнява хората с двамата оковани мъже . Той отбелязва , че вярваме и мислим за реалността по сенките , които виждаме на стената . Ако окованите обърнат гръб на стената и насочат поглед към изхода на пещерата , слънчевата светлина ще им причини силна болка , тъй като са привикнали към тъмнината . Щом привикнат съм светлината и видят какво всъщност се случва в пещерата , прозрението ще освети и умовете им .

Алегорията на Платон за пещерата символизира живота на човека . Животът е изпълнен с учене и опознаване посредством нашите сетива и ограничеността на тялото и материалното около нас . Излизането от пещерата е освобождаването на душата от оковите и преминаването й в света на идеите . Това се случва като се постави цел и се изчисти ума от илюзиите .

Платон завършва алегорията за пещерата като задава въпроса какво би станало , когато излезлият от пещерата наблюдава Слънцето . Какво ще последва , ако опита да обясни на окованите за това , което наистина се случва – за същността на нещата . Откровението ще звучи неправдоподобно на окованите и ще сметнат просветения за луд . Ако се опита да ги изведе от пещерата – това ще стане причина за гибелта му . Платон използва тази метафора и за да я свърже със смъртта на Сократ , който е осъден и екзекутиран от Атиняните .

Алегорията за пещерата може да се свърже и със съвременния живот .

Каквото е било , пак ще бъде , и каквото се е правило , пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето . - Соломон -

Въпросът , който всеки може да си зададе , е дали той е от окованите или е просветеният , който вижда истината . Ако човек вижда прекрасни отражения на стената през целия си живот , дали ще предположи , че съществува друго , освен тях . И дали ще иска да промени това ? Да излезе от комфортната си зона , като направи важната първа стъпка .

За дръзките и смелите винаги има изход от пещерата . Не е толкова просто като да се изпие едно хапче , както Нео прави във филма "Матрицата" . Процесът е предизвикателство за промяна и себеосъзнаване . Часовете биват прекарани в търсене , учене , осъзнаване и използване на знанията в практическа насоченост . Цялото знание е безполезно , ако не се използва упорито и целенасочено в ежедневния живот .

Първата стъпка , която трябва да се поеме , е стъпката на самооценката – осъзнаването и приемането на всички недостатъци и проблеми на характера .

Разграничаването от материалните неща е втората стъпка .

Третата е приемането за ценен на живота на всички живи същества . Благородството идва след това .

Четвъртата крачка е любовта към всеки момент на съществуването и приемането му за неповторим .

Петата стъпка всеки открива сам за себе си .

Когато човек излезе от пещерата и светлината го осигури , той е длъжен да разкаже и на останалите какво е преживял . Ако човек бъде промяната , той ще промени и света около себе си .

Източник : collectivelyconscious.net
Превод : Яница Григорова


                        



“When setting out on a journey do not seek advice from someone who never left home.” ~Rumi 



"Когато тръгвате на пътуване, не търсете съвет от някой, който никога не е напускал дома си." ~ Руми






"Но звездите, които отбелязаха нашето начало, паднаха. Трябва да отидем по-дълбоко в по-голяма болка, защото не е позволено да останем." ⭐ Данте Алигиери






"Но за мен нищото - отрицателното, празното - е изключително силно." Алън Уотс


"Хаосът е просто ред, който чака да бъде дешифриран" ~José Saramago


"Най-трудното нещо, което трябва да научите в живота, е кой мост да пресечеш и кой да изгориш" - Бертран Ръсел


"Това, което хората наричат сянката на тялото, не е сянката на тялото, а тялото на душата." Оскар Уайлд


"Всичко, което ни дразни за другите, може да ни доведе до разбиране за себе си." ~ Карл Юнг


"Вярвам, че когато смъртта затваря очите ни, ще се събудим към светлина, на която слънчевата светлина е само сянката". Артър Шопенхауер


"Колкото и да е огромна тъмнината, ние трябва да се захранваме със собствената си светлина." Станли Кубрик


Никол Кидман: „Стенли Кубрик каза, че педофилите управляват света“



Стенли Кубрик: Аз режисирах "кацането" на Луната








Neil Armstrong Getting a Ticket in 1969



На 21 юли 1969 година американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната.











" Не всички, които се скитат, са загубени." R. R. Tolkien


"Хората ще направят всичко, без значение колко абсурдно, за да не се изправят срещу собствената си душа. Човек не се просветлява, като си представя фигури от светлината, а като прави тъмнината съзнание." Carl G. Jung


Големите духове винаги са се сблъсквали с ожесточена опозиция на посредствените умове, а посредственият ум не е в състояние да разбере човека, който отказва да се подчинява сляпо на конвенционалните предразсъдъци, и вместо това избира да изразява своето мнение смело и честно.


"Простете глупостите ми, както и аз прощавам глупостите на онези, които мислят, че говорят смислено". ~ Робърт Фрост


“What hand will I reach out, and to what universe? The universe isn’t mine: it’s me.”

~Fernando Pessoa


" Макар душата ми да е в мрак, тя ще се издигне в перфектна светлина"

⭐Sarah Williams⭐



Обичам звездите твърде нежно, за да се страхувам от нощта."



Галилео Галилей






"Това е странната орис на човека, че дори в големите беди, страхът от най-лошите злини продължава да го преследва". Йоган Волфганг фон Гьоте



"Тревогата дава на малките неща голяма сянка." ⭐Swedish Proverb
                       




"За да се спася, първо трябва да унищожа това, което ми казаха да бъда." ⭐The Dreamer⭐






" I AM AWAKE" ⭐BUDDHA⭐



"Някой, когото обичах, веднъж ми даде кутия, пълна с тъмнина. Отне ми години, да разбера, че и това е подарък." ~Mary Oliver


"Знанието може да бъде постигнато от човека само чрез осъзнаване на Духа в него. Липсата на това осъзнаване е трагедията на днешната цивилизация. " 

- Уолтър Ръсел


"Знанието може да бъде постигнато от човека само чрез осъзнаване на Духа в него. Липсата на това осъзнаване е трагедията на днешната цивилизация. " 

- Уолтър Ръсел



" Ти си малка душа, носеща се около труп. " ~Epictetus


"Но кой може да устои на страха, когато дойде при него божественото опиянение и лудостта? Любов, душа и Бог са красиви и ужасни". 




⭐Carl G. Jung












"Ние всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите" 

- Оскар Уайлд


Философът Киркегор е казал: Когато ме дефинирате, вие ме отричате. Като ми дадете име, етикет, вие отричате всички други неща, които бих могъл да бъда. Заключвате частицата като "нещо", като я фиксирате, като я именувате. Но в същото време го създавате. Определяйки го да съществува ... 




-  Вътрешни светове, външни светове

                                             



Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват



- Сьорен Киркегор




"Животът и смъртта са една нишка, една и съща линия гледана от различни страни". ⭐Lao Tzu




"Най-истинският ни живот е, когато сме в сънищата будни." Henry David Thoreau



"В деня, когато преподавате на детето името на птицата, детето никога няма да види тази птица отново" ⭐Jiddu Krishnamurti






"Всичко е истинско и всичко е илюзорно: това е осъзнаване." - Рам Дас



"Ако не знаете какво е божествената лудост,  спри да съдиш и чакай плодовете." ~ Карл Юнг


"Бог е най-добре дефиниран като първото проявление на безкрайното съществуване, ограничаването на безграничността." ~ Manly P. Hall



"Призивът на смъртта е призив на любовта. Смъртта може да бъде сладка, ако отговорим утвърдително, ако я приемем като една от вечните форми на живот и трансформация ". 

Херман Хесе


"Човекът, който се връща през Вратата в стената, никога няма да бъде съвсем същият като този, който е излязъл. Той ще бъде по-мъдър, но по-малко сигурен, по-щастлив, но по-малко удовлетворен, по-смирен, признавайки неговото невежество, отношението на думите към нещата, на систематичното мислене към нескромната мистерия, която се опитва, завинаги напразно да разбере "⭐ Алдъс Хъксли



"Луната е мъртва. Душата ти отиде на луната, съхранител на души, така че душата се придвижи към смъртта. Аз влязох във вътрешната смърт и видях, че външното умиране е по-добро от вътрешната смърт. И реших да умра отвън и да живея вътре. Поради тази причина се обърнах и потърсих мястото на вътрешния живот. " Карл Г. Юнг

                                       


“I died as a mineral and became a plant,

I died as a plant and rose to animal,

I died as an animal and I was Man.

Why should I fear? When was I less by dying?”

⭐Rumi



"Умрях като минерал и станах растение, 

умрях като растение и станах животно, 

умрях като животно и аз бях човек. 

Защо да се страхувам? Кога по-малко умирах? "" Руми


"Всичко е двойно, всичко има полюси, всичко е с двойката противоположности; които харесваме или не харесваме са едни и същи; противоположностите са идентични по природа, но различни в степен; крайности се срещат; всички истини са само полуалисти; всички парадокси могат да бъдат примирени . "  

⭐ The Kybalion




"Емоцията е основният източник на всички, които стават съзнателни. Не може да има трансформация на тъмнината в светлина и на апатията в движение без емоции. "~ Карл Юнг



"Целият опит е наркотично преживяване. Независимо дали е медиирано от нашите [ендогенни] лекарства или е медиирано от вещества, които поглъщаме и които се намират в растенията, познанието, съзнанието, работата на мозъка, всичко това е химически медииран процес. Самият живот е наркотично преживяване. "# Джеймс Маккена


Светът е сцена, но пиесата е зле изчислена.

- Оскар Уайлд
                         



"Not until we are lost do begin to find ourselves." ⭐Henry David Thoreau 



"Не и докато не се изгубим, започваме да се намираме." ⭐Henry David Thoreau




"I was born anew, owner of my own darkness.” ⭐Pablo Neruda 

"Аз се родих отново, собственик на собствената си тъмнина." Пабло Неруда


"Where do the Dead come from? The Living. Where do the Living come from? The Dead.” ⭐ Plato

"Where do the Dead come from? The Living. Where do the Living come from? The Dead.” ⭐ Plato



"Откъде идват мъртвите? - От Живите. Откъде идват живите - От мъртвите?" - Платон


"Но същото е и с човека, както с дървото. Колкото повече той се стреми да се издигне във височината и светлината, толкова по-енергично корените му се борят със земното, надолу, в тъмнината, дълбоко в злото." 




Friedrich Nietzsche



                                     

Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.

- Ерих Мария Ремарк





Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.



Frankenstein Hatching From an Egg





"Как хората се отнасят с теб е тяхната карма, как реагираш на твоя." Уайн Дайър







"Животът ти е плод на собственото ти дело. Няма кой да обвиняваш, освен себе си". Джоузеф Кембъл


"Каквото удовлетворява душата е истина." - Уолт Уитман




" Не можеш да получиш това, което не даваш. Изходящият поток определя входящия поток. Каквото и да си мислиш, че светът крие от вас, вече имате, но ако не му позволите да изтече, вие дори няма да знаете, че имате това. Това включва изобилието." - Екхарт Толе


"Според холографския принцип и струнната теория електроните във въглеродния атом на човешкия мозък са свързани със субатомните частици, които се съдържат във всяка сьомга, която плува, всяко сърце, което бие, всяка звезда, която блести в небето."



"Буда казва, ако предадеш егото, ако се предадеш, влизаш в хармония със закона и всичко започва да се случва само. Трябва само да се предадете. Ако сте готови да изчезнете, ще бъдете пълни със закона и законът ще се погрижи. "

- Ошо



Какво се случва в живота ви е резултат от това, което се случва в ума ви.
                                



"Телата и умовете нямат съзнание, осъзнаването има тела и умове". - Рупърт Спира



"Съзнанието не може да бъде отчетено физически. Защото съзнанието е абсолютно фундаментално. То не може да се отчита по отношение на нищо друго.  "- Ервин Шрьодингер


"Дори когато си мислиш, че животът ти е предопределен, нещата, които оформят вашата съдба се случват по начини, които никога не сте си представяли." - Deepak Chopra



"Всичко, което някога се е случило, все още се случва. Миналото, настоящето и бъдещето продължават да се случват във вечността, която е тук и сега. "- Джеймс Броутън



"Всичките души са създадени в началото и са намерили пътя обратно откъдето са дошли." - Едгар Кейси



Всичко е като картина в празнота, която изчезва в цепнатината на секундата в нищото. - Робърт Адамс

Всеки вижда невидимо пропорционално на яснотата на сърцето си. - Руми



За да познаете себе си като Съществото под мислителя, тишината под психическия шум, любовта и радостта под болката, са свободата, спасението, просветлението. - Екхарт Толе


"Този, който обича всички, започва да възприема във всички живи същества част от себе си. Той става любител на всички, част от Всеобщата радост. Той тече с потока на щастието и е обогатен от всяка душа. "

-The Yajur Veda



"Човешките същества са израз на съзнанието. Те не са контролиращите или притежателите на съзнанието. -Mooji


"Само когато човек желае да се промени, може да има истинска революция."

-Sadhguru


Съзнанието е доказателство за присъствието на душата, тъй както слънцето или светлината са доказателство или наличие на слънце или енергия. - Бхагавад Гита


Ако обичате цвете, не го взимайте. Защото ако го вземете, то умира и престава да бъде това, което обичате. Така че, ако обичате цвете, нека бъде. Любовта не е за притежание. Любовта е за благодарност. - Ошо


• Познайте света в себе си. Никога не търсете себе си в света, защото това би означавало да прожектирате своята илюзия - "Египетската поговорка"



Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване – нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство – той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието. Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.

Елеазар Хараш

Варна, 2018 г.

събота, 26 май 2018 г.

От Стефан Душан до Свободан Милошевич наследници от рода Джучи

Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?



Цар Стефан Урош с монголска козя брадичка
Четейки руски исторически статии и проучвания, а също и стари летописи описващи сръбската държавност, достигнах до едно любопитно заключение. В морето от “славянски” държави през ХІV век само в една от тях присъства в именника на владетелите гръмкото “татаро-тюркско” име Урош. Същото е синоним на “велик, силен” и идва от тюркската дума “Урус”. И досега на Кавказ се съдържат доста названия с тази прибавка. Едно от тях е Урус-Мартан, град в размирния сега северен Кавказ. Също така едно от названия на старата киевска държавност е “Киев Урус” /Великия Киев/, откъдето идва “Киевская Русь” и държавата Русия /променено сега в Россия/. Россия е за да се прави асоциация за народа “Рос” /варяги/, но е останало вкл. у нас известно название Русия /от прибавката епитет Урус, силен, велик/. Странно ми бе наличието само в сръбската именна система това име, явно “неславянско”, възникнало в началото на ХІV век, а оттам и в съвременната именна система сред сърбите. И продължих да не му обръщам внимание засега.
И изведнъж четейки за завоюването на кипчаците /кумани/ от “татарите”, се натъкнах на името Душихан /Джучи хан, сын Чингизхана/. А в немалко летописи този известен чингизид е бил изписван не-повече, не по-малко като “ДУШИХАН”. Близката асоциация с името на сръбския митичен владетел ДУШАН, ми дойде в повече и получих силен стимул да разровя информациите за връзките между “Златната орда” и “Сръбската династия и държавност по линия на Душан”.

Ето резултата:


Каква е религията на прословутият "Татар-монгол" Чингис Кан?Всички деца на Чингис Kahn са били със сигурност висши еврейски свещеници - Kanami.

І. ВРЪЗКИ НА ЗЛАТНАТА ОРДА И СРЪБСКИ ВЛАДЕТЕЛИ:

За начало в точен превод ще дам едни интересни заключения от руски автор в негова статия /статията е дадена като връзка в източниците ми/:

“Такова бяло петно представлява за много от нас сръбското средновековие до тази скръбна дата /б.пр. 1389 г./. Струва ли си да се удивляваме, че даже обемистия Енциклопедичен речник за периода на сръбската история до периода на установяване на османско иго се състои от …две и половина изречения. А именно: Територията на сърбия е заселена със славяни в 6-7 век. В 12 век се създава голяма държава /от 1217 г. кралство”.

МОНГОЛИТЕ, “ОБЕДИНИТЕЛИ НА СЛАВЯНИТЕ”
В края на ХІІІ век европейските владения на Чингизидите били както никога обширни… Този период на Монголската империя е зебележителен с това, че под своята власт обединил всички източни славяни /руските/ с балканските, нещо което Русия в периода ХVІІІ-ХІХ век не успя да постигне независимо от неистовите си усилия.
Така е “развенчал” нашия прекрасен панславист Еренжен Хара-Диван – в книгата си “Чингисхан как полководец и его наследие”, написана в края на 1920-те години в Белград, /!/ КЪДЕТО АВТОРА Е ИМАЛ ДОСТЪП ДО СРЪБСКИ ЛЕТОПИСИ /!/ и трудове на южнославянски учени. Едва ли балканските колеги са разделили възторга му по повод дошлите “обединители”. Що се отнася до “обединителите на славяните” Чингизидите… Никакви емоции – само факти.”

Много хубава констатация на руския автор, с която продължаваме напред по темата:

Съгласно "Краткой российской энциклопедии" (М., 2003, т.1, с.976): "Джучи Улус — е наследствено владение на монголските ханове от рода Джучи. /от 1224 г./. Обхваща “Дешт и кипчак” /степите от Иртыш до Дунав, включващо Крим и Болгар Велики /столицата останала при Бат Баян/.
Съгласно “Татарского энциклопедического словаря" Златната орда се образувала окончателно около 1240-те години от стария Улус Джучи, но вече включвала и завоюваните от Батий земи – териториите на Волжска България, Северен Кавказ, Кримския полуостров, степите на Източна Европа, Приаралското землище, Западен Сибир, руски княжества, български княжества /Видин, Търново и др./. Сърбия се намирала във васална зависимост от Златната орда. Златната орда от своя страна се деляла Ак Орда /Бяла орда/ и Кок Орда /Синя орда/ (Казань, 1999, с.209).

Гледайки родословието от Неманичите, намирам интересния факт, че “татарските” имена епитети или прякори следват клонката :
Неман –
Стефан Първовенчани, крал на Рашка, оттам към третия син на последния
УРОШ І /първи в рода с такова име/ и оттам на долу всички негови наследници и само по права линия на родството и наследствеността /ставащите законни владетели!/ -
Милутин УРОШ ІІ –
Стефан УРОШ ІІІ Дечански –
Стефан УРОШ ІV ДУШАН –
УРОШ V

Както се вижда, във владетелската именна система на сръбските владетели започва да се изпозват “татарски” хвалебствени прякори, считано от 1243 г. и продължава поне до битката при Косово /1389 г./.

А сега да се опитаме да отговорим на въпроса, защо е така:

1242 г. – унищожителния поход на татарите до Виена и Адриатика:
Стефан Владислав след татарското нашествие отстъпил /1243 г./ престола на брат си Стефан Урош І

• Стефан Урош I, краљ (1243-1276) – първа титулатура - епитет сред сръбските владетели с “т.нар. татарската” дума Урош – Урус /Велики/ - съвпада с края на похода на татарите от 1242 г.
• Драгутин, краљ Србије (1276-1282), краљ Срема (1282-1316) – син на Урош І.
• Милутин (Урош II), краљ Србије (1282-1321) – приема васалитет спрямо темника Ногай, който е регент на хан Тохта. Обаче в бъдещото единоборство за властта остава верен на хан Тохта срещу сепаратиста Ногай. Обратно Тодор Светослав на първо време е на страната на Ногай, но после убива сина му Чака /цар в Търново 1299 г./ и приема за законна властта на хан Тохта в Зланата орда включително и над Кримската й част. Тук се вижда, че политиката на Милутин Урус /Урош ІІ/ е била по-примирена по отношение законния претендент за властта в Улус Джучи / Златна Орда/. Това занапред явно ще дава плодове. След отстраняването на Ногай и сепаратистките тенденции хан Тохта дал на единия си син да управлява земите северно от Дунав /пряко граничещи със Сърбия/, а на другия около Бесарабия. Интересно е, че при междуособиците бъдещия сръбски крал Стефан Урош ІІІ Дечански /баща на Стефан Душан/ заедно с другите сръбски боляри – заложници, успял да избяга. Връщането му в Сърбия било улеснено с помощта на татарските му приятели /!/, застъпници на законния хан Тохта в междуособиците. Стефан Урош ІІІ получил за управление областта Зета. Там забъркал интриги срещу баща си. Стефан Душан /бъдещия крал/ останал един вид заложник при дядо си крал Милутин Урош ІІ, за да не продължава баща му стремежите да вземе властта насилствено. Същото обаче успял да стори по законен ред след смъртта на Милутин Урош ІІ през 1321 г. Оттам започва възхода на Сърбия и разширението на земите й. Считам, че и оттам тръгват и начините да се легитимират тези действия. Единия от тях е да се представи принадлежност към управляващия половината свят род този на Джучи /Душихан/. Най-големия военен и политически аргумент в тази епоха. Тогавашното НАТО, само че еднолично, а не с членки.
• Стефан Дечански (Урош III), краљ Србије (1321-1331) – както споменахме, бил е заложник в двора на хан Тохта преди да стане крал, и тук епитета Урус си е на мястото. Любопитното е после. В титулатурата на синът му фигурира намек на родство с чингизидския род Джучи. Дали е покрай рода на съпругата си и майка на сина му Теодора Българска /дъщеря на цар Смилец/ или по друга линия? Или пък синът просто е бил наричан така, поради това че баща му е бил в двора на този род и е било модерно да си част от него, па макар и не по кръвно родство /и тогава света е бил политически “еднополярен”, почти/.
• Стефан Урош IV Душан, краљ Србије (1331-1345), цар (1345-1355) – Урош /Урус – Велик, Силен/ присъства и тук. По интересното е, че когато започват грандоманските идеи за още и още титли и територии, Стефан Урош ІV явно се опитва да легитимира произхода на претенциите си. Душан е негов прякор, прозвище. Основоположника на рода Джучи е сина на Чингис хан Джучи. Той е бил наричан Джучи хан или Души хан, Джушхан. Душан.
Колбко интересни съвпадения и отговаряще на въпроса за произхода на епитетите Урус и Душан, неприсъсващи в титулатурите на други “славянски владетели”. При сходството на езици и култури, би трябвало и там да има такива, но няма /изключвам Русия, защото то тя е Ордата в общи линии или в крайна сметка поне наследника й/. А и тези сръбски “титли” се получават и са актуални от самия период на “татарска” доминация в Европа 1243 г. и продължават до Косовската битка 1389 г.
Интересна подробност разкрива Проф. Николай Овчаров за Стефан Душан: “Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални титли, създадени от сръбския владетел. За да изрази своето уважение към леля си Марина и братовчед си Йоан Драгушин, Стефан Душан създава за тях уникалните титли "истинска майка" и "истински брат". Отбелязвам, че титлите са уникални, т.е. нямат аналог поне в балканската политика и титулатура. А може би другаде те не са аналог? Дали Душан не заимства това от практиката в двора на владетеля на Златната орда. И ако е така, не е ли оттам уникалната за Балканския полуостров “титулатура” на Стефан наречен още и “Душан” /т.е. принадлежащ към рода на Душихан, чингизидския род Джучи/? Досега съм сигурен, че не е работено по такава хипотеза и жалко. Сигурен съм, че с времето ще си дойде всичко на мястото и то ще стане по информация от изток. От там откъдето в момента тече трескаво изучаване на подценяваната роля на Златната орда в политиката на Европа и Азия. Подценявана и отбягвана неумишлено или умишлено досега.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Не изключвам извеждането на прякора Душан да е производен от близост /реална или мнима/ от рода на Душихан /чингизидския род Джучи/. Настоящото отговаря на много въпроси относно резкия неочакван възход на сръбската държавна организация от началото до края на ХІV век. Трябва да се изучава последното и с оглед подценяваната връзка на Неманичите по линията на Урошите /от Урош І 1243 до Урош V 1371 г./ с чингизидите от улуса на Джучи - Златната орда.
Допълнителна информация носи и факта, че Стефан Лазаревич участва в битката срещу Тамерлан /1402 г./, като съюзник – васал на Баязид. В същото време не трябва да забравяме, че Тамерлан в периода 1390-1395 г. унижава и разрушава конкурента си в Монголската държава, а именно Улуса на Джучи /на Душиханите/ Златната орда. А като представител на държавност отломка и част от Златната орда, да не би Стефан Лазаревич да е имал и този стимул да участва в борбата срещу най-големия й враг Тамерлан /Тимур ленг/!?

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Хронологии за междуособната война между хан Тохта и Ногай /който е кипчак/:

1292 Король Сербии признал себя вассалом Ногая и отослал ему своего сына в качестве заложника. /!/
1293 Ногай по просьбе ряда балканских князей направляет войска на Сербию. Король Сербии Милутин Урош II признает себя вассалом Ногая.
После этого Сербия стала самым сильным из балканских государств и вскоре достигла своего наибольшего расцвета при короле Стефане Уроше IV, по прозвищу Душан (1336-1355 гг.).

Шишман бил деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай.През 1292г.Ногай подтикнал Шишман да предприеме поход срещу Сърбия. При похода куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича,но след това сръбският крал Стефан Урош I I Милутин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин.Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман,а мирният договор със сърбите бил скрепен с бракове между него и дъщеря на великия сръбски жупан и на сина му Михаил Шишман с дъщерята на сръбския крал Ана-Неда.Сведение от 1308г.сочи бдин за столица на България и Дунав за река,минаваща през средата й.По това време съоправител на деспот Шишман бил синът му Михаил.Деспот Шишман е основател на последната българска царска фамилия (Шишманови)от средните векове.

история на България:
1241 г.
Отбито е татарско нападение в отвъддунавска България.
1241-1280 г.
Години на упадък.
Есента на 1242 г.
Зависимост от татарите.
1246-1253 г.
Големи териториални загуби.

Списък на сръбски владетели от периода:

!!САМО СТЕФАНОВЦИ – бащата, трите му сина стефановци и т.н., уникално!!

1. Стефан Неман (1113-1199)
2. крал Стефан Първовенчани (велик жупан 1196-1217; крал 1217-1228 )
3. крал Стефан Радослав (1228-1234 )
4. крал Стефан Владислав І ( 1234-1243)
5. крал Стефан Урош І ( 1243-1276, поч.1280)
6. крал Драгутин ( 1276-1282, поч. 1316)
7. крал Владислав ІІ (1316-1325)
8. крал Стефан Урош ІІ Милутин ( 1382-1321)
9. крал Стефан Урош ІІІ Дечански ( 1321- 1331)
10. Стефан ІV Душан (крал 1331-1346, цар от 1346-1355)
11. цар Урош V (1355-1371)

              


заб.:
Самостоятелните владетели от кръга на българската държавност носят име-титла "Йоан", което означава "от бога самодържец".
Подобно име-титла при владетелите от кръга на унгарската държавност е "Стефан" - името на първия унгарски християнски владетел, конанизиран от църквата /Стефан - Арпад/ Арбат/.
Очевидно първите владетели на "Сервия-Сърбия" Неманичи са владетели от кръга на унгарската държавност, каквато информация се дава още от името-титла "Стефан", което получават при възкачването им.



Йосиф Тито:типичен монголоид


Детайлт от фреска, изобразяваща грешниците в ада в църквата "Възкресение Христово" в Подгорица, Черна гора. Фреската изобразява демона под германските комунистически философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс и Югославския диктатор Йозип Броз Тито.

 



Ранните 1300s имаме еврейско турско-монголско ханство , след това след 1300h години то се превръща в мюсюлманска Османска империя !


650-те години, почти веднага след създаването на арабската мюсюлманска империя, Evreonal монтира хазари в Кавказ за да безкуражи Иерушалаимската задача. По този начин тези хазари са първите "в Червения кръст на Кръстоносците" и мегандавидовци!
"Татарите" са всъщност хазари, мобилизирани от Кан Бату, хазарите от Кавказ, където Бату мина през долната част на Северен Кавказ в Русия. А в юго-западния фронт ХУЛАГУ ХАН е оставил "монголи", т.е., турци, или уйгури, тези, които произтичат от" Иерушалаим" и по-късно формират Османската империя (османски) турци.Това е централноазиатски тюркски, монголски "" хаганат. "Татарите" в армията на Hulagu Kahn,са най-вече "монголи" арменски евреи и грузинци, и Хулагу преминава небрежно през Грузия и Армения. Ранните 1300 с.х.имаме еврейско турско-монголско ханство , след това в 1300 година то се превръща в мюсюлманска Османска империя ! Петдесет години по рано Александър Невски се е срещнал със сина си Хан Бату внук на "ТАЛМУД-ДЖИ" - ЧИНГИС ХАН
В подземните планетарни системи(Била-Сварга) нагите живеят на кланове."Нага" на Санскр. още значи и "клан".В планетарните системи от Средната Земя («Бху-Мандала» или «БхУР лока»), представителите на нагите също са на кланове. 


АШКЕНАЗИ КЛАН: смес на южняшки хазари със северни руснаци/угрофини/ и се появяват немци:


Монголски еврейски клан

 
 
Талмуд-джу

          

                           


 

Mahmud1


Sultan Mustafa III


Ibrahim I 

                

Тюркски клан Байду-хан, син Тарагая, син на Хулагу 


Казакстан клан 

        


Апан мудра
Източници:
Анатолий Вершинский - “НАРОЧИТО ВЕЛИКА ОПАСНОСТ...”
1 Хара-Даван Э. Чингисхан как полководец и его наследие. Белград, 1929. Электронная версия.
2 Андреев А.Р. История Крыма. М., 1997. С. 6, 98.
3 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског краља српског. – Поповић J. Zitija Svetyh ya novembar. Београд, 1977. С. 266 – 288. Цитируется по электронной версии, полученной из Интернета.
4 Бродники – население побережья Азовского моря и нижнего Дона в XII – XIII вв., возможно, славянское. Некоторые исследователи считают бродников предками казаков.
5 Хара-Даван Э. Указ. соч.
6 Хиджра (араб. – переселение) – переселение Мухаммеда и его приверженцев из Мекки в Медину в сентябре 622 г. Год Хиджра является началом мусульманского летосчисления. Исходным для него принято 1-е число 1-го месяца (мухаррама) 622 г., что соответствует 16 июля 622 г. от Р.Х.
7 Вернадский Г.В. Монголы и Русь. Пер. с англ. Тверь – М., 1997. С. 194.
8 Хара-Даван Э. Указ. соч.
9 Памятники литературы Древней Руси: XIII век. М., 1981. С. 256.
10 Вернадский Г.В. Указ. соч. С. 186.
11 Vasilopoulos K. The Life of St. King Stephen of Decani. Sidney. Электронная версия.
12 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског...
13 Vasilopoulos K. Указ. соч.
14 Тихомиров М.Н. Исторические связи русского народа с южными славянами с древнейших времен до половины XVII в. – Славянский сборник. М., 1947. С. 171, 177.
15 Тихомиров М.Н. Указ. соч. С. 178.
16 Карамзин Н.М. История государства Российского в 12-ти томах. Т.V. М., 1993. С. 224.
http://ricolor.org/europe/serbia/je/ist/2/
http://buday.narod.ru/gl4.htm
http://www.veshki-bazar.by.ru/yugrusi.htm
http://www.balkaria.info/news/smi/dialog-2-1.htm
http://www.tatmir.ru/article.shtml?article...0&heading=0
http://www.hrono.info/1200mong.html
http://ald-bg.narod.ru/SRvladeteli/SrVladIndex.htm
http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=207138
http://www.duel.ru/200127/?27_5_2 bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/1292-1355.html Монголското еврейче Чингиз Хан и синът му Джу-чи - новите кръстоносци на Евреоналът
  


Коментари

1. tzarkarui - Хубава статия. Сърбите са печенеги ...
02.10.2014 09:32
Хубава статия. Сърбите са печенеги - същите печенеги, които намираме в шопско. Не са българи, и никога няма да станат. Дегенерати са - с явни дефекти. Един (и много важен) дефект е невъзможността да се произнесат някои фонеми, и замяната им с други, объркан словоред. ТОВА Е ЕДИН ОТ ИНДИКАТОРИТЕ ЗА ДЕГЕНЕРАТИВНОСТ. Всички дегенерати да психопати (в по-малка степен - само социопати) по подразбиране. Подмяната на съгласни букви при российските дегенерати е ярък пример за дегенеративност - Хамбург ≠ Гамбург, Хитлер ≠ Гитлер, и т.н. Това се наблюдава освен при печенегите (в по-малка степен), но и при финландците, гърците, украинците (тези, които не са българи - хазари, полски славяни, и т.н.), грузинците, грците - да не ги изброявам всичките.
Истинското име на Аспарух е АзБарух. Майка му е юдейка - хазарка (а не еврейка), а по тълкуването на талмуда - той е чистокръвен юдей. Бие се с/у българите на страната на хазарите под стените на Киев. При разгрома е гонен от българите чак до Дунав. Това е Истинската История. БълГария няма български царе след АзБарух - всички са хазари/юдеи с юдейски имена - Симеон, Самуил, Аарон, и т.н. Кирчо Методиев (и брат му) - солунски юдеи (трето поколение), чийто дядо е имал смъртна присъда от българското народно събрание, та те са чопнали двете български азбуки (глаголицата и "кирилицата"), като Кирчо "бил път" чак до Египетските българи (копти) да цапцарапне по юдейски азбуките и поюдейчи поморавието.

Мюсюлманските шлемове на Александър Невски и ( дядо ви) Иван Грозни

                     

Александр Невский был муслимом как и вся древняя Россия когда Россия вернет свою исконную веру? "Голямата Ерихонка", шлема на Александър Невски. Съдейки по документите, е направен през 1621 г. от майстор Никита Давидов. Арабския надпис на каската гласи "Зарадвай правоверните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа (13-ти стих на 61-а сура от Корана)"



                        


За читатели, които ползват английски език, публикувам научни доказателства за ислямските корени на руската държавност в изследване, подкрепено със снимки на “руско-арабски” оръжия, скрити от публиката в руските музеи. http://chronologia.org/en/seven/4N13-EN-1.pdf

Можете да видите и шлема на Александър Невски, натрапен като патрон на българското православие от руските “освободители”, както и шлема на Иван Грозни, титуловал се като “цар на българите” след генцида, който наложил върху волжките българи през 1552 г.

На шлемовете на тези “братушки” е било изписано първото изречение от свещения за мюсюлманите Коран, чието трикратно произнасяне пред свидетели е условие за приемане на исляма: “ Няма друг Бог, освен Аллах и Мухаммад, неговия пророк”!

За Александър Невски е известно на просветените отдавна, че е приел исляма като слуга на монголската Златна орда по времето, когато тя се ислямизира също.

Още по-поразителен по своето грозно лицемерие е случаят с Иван Грозни. Два века след Невски първият руски цар продължавал руската традиция да води войни срещу мюсюлмански “неверници” ( като волжките българи) с оръжия, украсявани с арабски букви и дори с цитати от Корана.

Изследването акцентира върху факта, че онази Русия е била двуезична- ползвала е руски и турски като два официални езика едновременно.

Old Russia as a bilingual state with Russian and Turkic as two official languages

Letters considered Arabic nowadays were used for transcribing Russian words

Alexander Nevskiy and Ivan the Terrible wore helmets with Arabic writing

“Russo-Arabic” weapons were removed from public sight

           

Монголското еврейче Чингиз Хан и синът му Джу-чи - новите кръстоносци на Евреоналът


Известно е, че именно монголо-татарите на Батай силно са подкрепяли и насаждали православието в Русия а самата епоха на "Монголо-татарското иго" в Русия се смята за разцвет на православните манастири и храмово строителство. Ние вярваме, че и Александър Невски, след като станал побратим със Сартак, т. е. осиновен син на Бату, също е станал християнин в Златната орда, той като е приел арианството именно от Бату и от Сартак. Това води до извода че именно Монголо-татарите донесоха християнството в Русия, наложили го с огън и меч за да се покланят на Христовия хор от ада, а до Монго-татарската инвазия Русите се покланяха на Sun Ra и Неговото въплъщение Teos_Raoh (Y), антагонист на Христос , Идентификация във формулата
(1.44) Бату = Мойсей = Петър,
т.е. ламята с три глави: основателя на ордата = орденския (Бату), Католическата = католическия (Петр) и еврейския (Моисей), или трите абрахамски религии, всяка от които е един вид арианство, което потвърждава думите на Христос че "Петър" е "камък", на който Христос ще изгради вярата му, т.е., арианството. Имайте предвид, че католицизмът в началото на формирането си, се е развивал като съвкупност от "ордени" или "орди" от тамплиерите, (хотелиери - в кръга на шегата) хоспиталиерите, йезуитите, доминиканци, францисканците, и т.н.).
По същия начин, Руската православна църква на Запад има устойчивото название, известна е като "ортодоксална", т.е.«Орда-Докс» = Орда_Теокос което лингвистично означава, че Православната църква в своя произход е същото ординска = орденска както и католическата. Имайте предвид, че в исляма името "Мойсей" се произнася като Мусса, което е съзвучно с името на Католическата служба "меса." Ние вярваме, че не случайно: ако
Петр = Моисей = Муса
е основател на католицизма, то в негова чест е наречена и службата на католическия обред. Интересно е, че съвременните последователи на исляма се счита за основател на тяхната вяра, на пророка Мохамед, или в европейска огласовка Магомед = Магамед = Муха на "мед". В същото време, ислямистите в Русия се наричат "мюсюлмани", а на Запад - ". Мюсли" Да разгледаме дадения термин в граматиката на Речта Ра:
Муслим = Мус_Эль_Ам – «Мюсли "божествено" демонично(Эль) оръдие, ръка (Ам)» (1.45)
От формулата (1.45) следва, че "муслим", или "мюсюлманите" са тези, които са "божествената страна, която е инструмент на" Mуса = Мойсей, т.е. , неговата военна сила.



В турски терминът "евреин" се прехвърля към думата "мусави". Получихме ясно езиково правило: Мусави - евреин, мюсюлманин - е ислямист. Тъй като думата «мусави» = Муса_Ав(-и)» - означава" въплъщението на Муса (AB) ", така като се има предвид (1.45), можем да заключим, че методът на езиковото реконструкция показва, че евреите са били считани за въплъщения на основателя на арианството, т.е., въплъщения на Муса а ислямистите, се явяват като "ръката на Мойсей, негов инструмент", като по този начин се считат за ръка, инструмент на евреите, защото евреите са въплътени Муса(-и).
Приведената лингвинистична реконструкция перфектно корелира с данните на съвременната историческа наука, което показва, че евреите (иудеите) изначално са били оформени с ислямистите като една общност (умма), където евреите заемали висши управленски позиции (въплъщение на Mуса вариант), а ислямистите като войните на Батай са инструменти (воини на Mуса) за разпространението на арианството (джихад).
Именно такава беше религиозната и политическата структура на Хазарския хаганат = Хазария, в действителност явяваща се Златната орда, или древното Израело-Юдейско царство. Например много националистически писатели в Русия днес наричат евреите "мозъкът", а кавказците-мюсли, "мускулите/оръжието им". Фактът, че ислямистите са били ръка инструмент/оръжие на Mуса, т.е. негов AM (-ами), обяснява защо ислямските лидери се именуват с думата "и"мами":
Имам = Емам =Амам = Ам_Ам - тоест «Ръка на Ръката», «Оръдие на оръдието», по аналогия с термина «Цар на царете» означаващ главен, или върховен главнокомандващ.


image