„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Механизми

Нека поговорим чисто хипотетично за мисловните модели на едно съзнание, което
иска да поддържа контрол над други същества. Ако тръгнем по обратния път и изходим от това, което познаваме на нашия колониален свят, такъв контрол се разгръща на няколко
етапа във времето. В основата лежат множество психологически конструкции, генериращи
контрол (някои от тях заложени предварително на генетично ниво), като най-известните от
тях са страхът и религията (които в голяма степен са синоними), а на по-късен етап се
появява и технологията (което на второ четене е по-скоро частен случай за Земята, защото
на извънземните светове от отворен тип тя винаги присъства под форма, много по-
напреднала от земната).
В генезиса на първите колонизиращи войни на бъдещата Империя Орион, когато тя
била все още патриархално ориентирана, рептилиите разбрали, че не е достатъчно да
покориш даден свят и просто да оставиш бройка войници да поддържат новото статукво.
Нужно е нещо много повече. Нужно е да пречупиш мисленето на местните същества по
един много специфичен начин. Не просто да ги направиш роби, а да промениш
структурата на цялото им съществуване. Това може да бъде постигнато по много начини и
реалният резултат започва да се проявява едва с второто поколение, което бива директно
обособявано от новото статукво. Новата наложена структура е от рептилиански произход и
носи всички характеристики на тяхната култура, която, разбира се, се е менила с времето.
Както се казва от самия Морнинг Скай, системите, които са били използвани в другите
светове, били същите, които били развивани и рафинирани в период на милиарди години.
А чудото на това една „система" да работи в продължение на милиарди години се
заключава в това, че тя поддържа едно ядро от правила и институции, които са - на
практика - непроменяеми. И предвид жестокостта, с която тези системи били налагани и
прилагани от рептилиите, едно правило, закон, метод на управление и дори думите, които
се използвали, оставали почти едни и същи на всички други светове... Те ще съществуват в
почти същата форма, позволявайки само малки локални адаптации, те ще бъдат поставяни
в действие по почти същия начин, а „ключовите" думи ще бъдат непроменяеми - или
поради времето, или поради тяхната дестинация. Ето така възниква дадена система. И като
заговорихме за това, навярно помните от самата книга, как помощник-администраторите
на завладените светове се наричали „SSST-IM" и как, с еоните, този термин започнал да се
прилага не само към длъжности, но и към самите институции. Именно по този начин се
родила SSS-T-IM или The System - Системата. Днес нищо не се е променило и дори имаме
същата дума! Помислете добре над казаното, защото то е фундаментално за разбирането
на магнитуда на нещата - имаме дори същата дума! Това идва да покаже колко устойчиво
са „изковани" тези мисловни модели още в техния зародиш. Почти всичко в една такава
среда е предпрограмирано. Намираме редица доказателства за това в самата книга, когато,
например, авторът споменава как след безкрайните междувътрешни рептилиански войни,
всички кралства на Зеления свят попаднали под флага на Асоциацията на Kheb-Щатите.
Не е ли това идеалната аналогия със случилото се на Земята след Втората световна война?
ООН, ЕС, НАТО - все организации от окултно естество, създадени изкуствено от тайните
общества, за да сезират това, което се случва на планетата? Същият мисловен модел -
адаптирана земна вариация с човешко лице, но нечовешки произход. В светлината на това,
още по-шокиращи са разкритията от II-ра глава, че: Докато другите светове се предавали
на Звездните NEKH-бойци, Кралете бързо установявали свои собствени марионетни
правителства, със свои собствени NEKH-администратори, които упражнявали
властта. Всички други светове щели да функционират под същите системи, установени
в Империята NEKH. Всички новозавладени популации щели да се подчиняват и да живеят
според правилата на институциите на Световете NEKH (...)".Това е същото, което наблюдаваме на нашата планета днес. Същият колониален модел
- Земята не е никакво изключение в това отношение. Имаме поставени марионетни
правителства, играещи ролята на пионки, зад които има хора в сянка, за които ние никога
няма да разберем, зад които пък стои истинската власт в лицето нададена фракция, която
не е от този свят. До нас е стигнала дори история за един от многото методи, чрез който се
случва този контрол.
Става дума за легендарния камък „чинтамани", който се явява доказателство за
директната намеса на Империите Орион и Сириус на земната сцена. За този откровено
извънземен артефакт се споменава в редица езотерични и дори потискани през времето
източници (на което се дължат и различните версии за това как точно е бил „доставен" на
Земята), но почти всички са единодушни относно неговия произход - звездната система
Сириус. Силата на артефакта е толкова голяма, че той често бива асоцииран със
„Свещения Граал" или с „Философския камък". Информацията относно функцията на
„небесния камък" е оскъдна, но една от най-често цитираните версии споменава, че той е
бил донесен на Земята от сириански мисионери в древното минало (от планета обикаляща
звездата) с цел той да помогне за установяване на земна цивилизация под единно
управление, която да се базира на „взаимна подкрепа, равенство и любов". За тази цел
емисарите се грижели той да е винаги притежание на определени планетарни управници
или организации, които са на позиции, даващи възможност за пряко влияние върху
световните събития. Една интересна особеност в тази връзка е, че най-често камъкът бива
„подаряван" анонимно на личностите, за които се твърди, че са го притежавали, а за тези,
които не изпълнявали „космическата програма", следвали наказания. При всички, обаче,
след известно време той мистериозно изчезвал. Някои от известните личности, за които се
твърди, че в даден период са притежавали камъка, са китайският император Цин Шъхуан,
Александър Македонски, Чингиз Хан, както и владетелят на Индия от епохата на великите
моголи - Акбар. Според повечето източници оригиналната форма на артефакта била
трапецоедър, а с времето, поради различни причини, той бил разделен на части, които се
помещават в различни точки на планетата. Според древните текстове камъкът бил
изпратен от Тибет на цар Соломон в Йерусалим, а той го разделил и от едното парче
направил пръстен. Векове по-късно Мохамед занася 3 други фрагмента в Мека.
Последният „официален притежател" на част от камъка е руският мистик Николай Рьорих,
който получава малък фрагмент от него анонимно през 1923 г. в Париж. Той пристигнал от
непознат адрес в обикновен дървен сандък за колети и бил увит в избродирана материя,
поставена в кожена ракла. Особеното в случая е, че Рьорих успява да разпознае 4 букви,
изписани върху него, които той превежда през санскрит, като част от посланието е, че това
е... „съкровище - дар от Орион". Впоследствие той дори пише цяла глава в една своя книга
озаглавена “Дарът на Орион". В контекста на настоящата книга обаче, това е много
интересно, защото за пореден път потвърждава пълната взаимовръзка на двете Империи
след сключването на съюза. Тук е мястото да напомним изключително важния факт
описан в “Документите Тера", в която се твърди, че името Сириус (откъдето всъщност
идва камъкът), означава „Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SSST.RRR.SSS-T"
(„SS-RR-SS" - Сириус), което е автоматична препратка към Орион! Всичко
това е още по-интересно и поради факта, че някои източници деликатно намекват, как
„подаръците", които идват от Империята Орион (и изобщо всички извънземни) са
своеобразни „троянски коне".
Точно като троянски кон може да се разглежда и този артефакт, защото притежава
силен лост за контрол върху съзнанието, бидейки един изключително мощен енергиен и информационен акумулатор, трансформатор или дори форма на психотронен генератор.
Така притежателят му може да бъде „деликатно насочен" да изпълнява определени мисии,
които биват обикновено асоциирани с определена „духовна йерархия", зад която обаче
стои съответната извънземна фракция. Неговото излъчване е по-силно от това на елемента
радий, но в различна честота. Или както пише Рьорих: „Опиумът на лъчите е невидим, но
те са по-силни от радия". Динамичните му лъчи могат да усилят честотния спектър, в
които оперира нормалното съзнание, така че то да получи достъп до картини, свързани с
„миналото и бъдещето", да получава директни интелектуални познания, да увеличава
психичната енергия, а според някои източници - дори да променя химичния състав на
веществата и да превръща обикновени метали в злато. Има спекулации, че Рьорих се е
опитвал да го използва в Лигата на Нациите (ОН), в която взима дейно участие. В някакъв
аспект тази технология вероятно е подобна на онази, която БекТи използва, за да предаде
информацията на индианците по начин, почти немислим за обикновеното възприятие
(дори имаме съвпадение в цвета - и двата кристала са зелени). В някои източници, обаче,
се намеква, че камъкът е „нетехнологичен" и изпълнява ролята на квантов портал, а на
много места дори бива наричан „ключ". Възможно е наистина самият камък сам по себе си
да не представлява технология, но редкият метал, от който е направен, да е добит с
помощта на такава, при условия, различни от нормалните и чудовищно висока гравитация
- нещо добре описано в “Документите Тера".
В по-ново време също има твърдения за притежание на фрагмент от въпросния камък
(или много сходен на него, защото по всяка вероятност те са повече на брой). Така
например, руснакът Евгений Берьозиков твърди, че го е притежавал в продължение на 3
години между 1990-1993-та (след което артефактът изчезнал) и даже има снимки с него.
Той твърди, че „камъкът" всъщност представлява жива веществено-полева структура,
притежаваща невиждана космическа енергия, от която постоянно се излъчва мощен
информационно-полеви поток. Споменава се дори, че камъкът сам променял драстично
своята конфигурация и тегло. Така в даден момент той тежал само 83 грама (специално
измерен с аптекарски везни), а в други случаи теглото достигало до 20 килограма, а
веднъж даже увеличил обема си до футболна топка при 6 см. първоначален размер! От
самия предмет се чувало „пукане" и „метален звън", докато той левитирал.
Всичко посочено дотук би следвало напълно да ни убеди, че в исторически план
„случайни събития" рядко са били допускани и необходимите корекции са налагани чрез
всевъзможни похвати, касаещи контрола върху съзнанието.
Най-прякото и шокиращо материално доказателство, което можем да предложим за
тези твърдения, обаче, намираме в лицето на един друт артефакт открит в една подземна
тунелна система през 1984 г. в джунглите на Еквадор. Този странен предмет е открит
наред с още 350 други подобни артефакта, които не могат да бъдат отнесени към нито една
от познатите южноамерикански предколумбови култури и точната им датировка е
неопределима от съвременната наука (но със сигурност са по-стари от 6000 г.). Днес тези
странни артефакти се наричат „La Mana" и са кръстени на името на областта, в която са
открити.
Този от тях, който живо ни интересува в частност, обаче, е 25 см. висок и можете да го
видите по-долу:Това е пирамида с 13 стъпала и око на върха (отляво), досущ като тази на гърба на еднодоларовата американска банкнота, символизираща Новия Световен Ред (отдясно).
Артефактът от Еквадор е интересен, защото, поставен под ултравиолетова лампа,
окото на пирамидата започва да свети и то няма особено човешки вид (нещо, което на
долните снимки не личи добре, но може да бъде наблюдавано във въпросната лекция):
На долния край на пирамидата имаме инкрустация с малки златни плочки, която ни
показва съзвездието Орион и непознато писмо:
Професор Курт Шилдман, който е бивш президент на германската лингвистична
асоциация и който владее съвършено над 40 езика, определя това писмо като
„предсанскрит", защото е по-старо и от най-старото известно на човечеството писмо.
Ето няколко различни превода на горните 5 букви: „Синът на Създателя идва",
„Синът/Дъщерята на Създателя отива/идва отвън в (след което следва изображението
на съзвездието Орион)", „Синът на Създателя идва оттук (след което следва
изображението на съзвездието Орион)".Това изречение (ако разбира се, въпросното му разчитане има връзка с реалността) е
изключително интересно, най-вече от перспективата на “Документите Тера”, защото
навярно е ритуален предмет от времето на жречеството, което е имало преки физически
взаимодействия с боговете. Споменаването на сина/дъщерята на „създателя" е от огромно
значение, предвид историята за ЕА, ЕН-ЛИЛ, НИН-ХУР-САГ, РА и АНУ и тяхната
подчинена позиция спрямо Орион.
Дори ако оставим разчитането на надписа настрана, самият факт, че имаме артефакт на
над 6000 г., който представлява точно копие на най-популярния символ на НСР днес, и на
чиято основа има инкрустирано съзвездието Орион - вече трябва да повдига достатъчно
въпроси, дори в съзнанието на най-заспалия човек. Най-малкото, този предмет ни
подсказва, че въпросната пирамидална концепция (и то строго специфично с 13 реда!),
чрез която се управлява светът днес, е много древна и по всяка вероятност произходът на
тази идеология не е от този свят. Точно каквато е и нашата теза. Моментът с пирамидата
става още по-интересен, благодарение на една независима история на човек, който се
занимава с remote viewing и който прави сляпа сесия с цел „произход на човека". „Сляпа
сесия" означава, че човек извлича данни за нещо, за което той няма никаква предварителна
информация преди края на самата работа. Т.е. той не знае какво наблюдава, за да се
избегне моментът, в който въображението може да се включи. Крайната рисунка на този
човек върху целта „произход на човека" можете да видите долу вдясно.
Ето и преразказ на описанието към рисунката: „Аспект [X] представлява
набраздена бежова структура, ронлива и прашна на места. Асоциира се с каменна
постройка, храм, вероятно пирамида. Важно е да се каже, че камъните са гладки и
плътно прилепнали един към друг, не като египетските пирамиди в днешното им
състояние, които са ощърбени от времето. Аспект [А] се явява обкръжение на [X] и се
асоциира с трева, храсти и дървета, тъмна и негостоприемна гора с прилежащата й
фауна. Чувствам почуда и леко притеснение. Аспект [В] е някаква силно енергийна сфера,
въртяща се и излъчваща силна бяло-синкава светлина плюс енергия. Устремена е, силна,
непоколебима и спокойна. Предназначението й изглежда да е за пренасяне, транспорт.
Изкуствена е, но в себе си носи живот, нещо живо. Прилича ми на всевиждащото око от
еднодоларовата банкнота. Окото отгоре е или някакъв източник на енергия (за синтез на
ДНК), или някакъв преобразувател на съзнание в материя, или просто
междупространствен портал, през който сме заселени тук. Усещането за стълбите на стъпаловидните пирамиди е, че те са за слизане, а не за качване. Ако това е портал, по
тези стълби са слизали хората на тази земя."
Всичко това е много интересно и подсказва, че горната структурна концепция може да
ни касае много по-пряко, отколкото изобщо си даваме сметка и този образ има отношение
директно към нашето ДНК.
Именно с ДНК е косвено свързан и още един класически пример, който можем да
илюстрираме нагледно. Става дума за древнокитайския мит за творението, в чийто сюжет главни герои са Фу Си и Нюуа. Те са брат и сестра, които в същото време обаче са мъж и
жена (!) и са полу-хуманоиди, полу-змии (!). До нас са достигнали множество техни
изображения и ви предлагаме няколко от тях

   

 Нека оставим настрана повтарящия се мотив за боговете с рептилоидни
характеристики, който присъства в митологията и на китайската култура (която, както и да
го гледаме, е доста отдалечена от Шумер и Египет) и обърнем внимание на онова, което
тези същества държат в ръцете си. Защото, особено на последната картинка (вдясно на
настоящия текст), виждаме пределно ясно, че става дума за пергел и линеал, каквито ги
познаваме от най-популярния символ на съвременното масонство днес.
Как нещо като китайските изображения на боговете-създатели от преди хиляди години
може „по случайност" да резонира със символа на тайното общество, което е спрягано за
главния играч в сянка, управляващ планетата ни днес? Очевидно, както и в случая с
пирамидата, имаме работа с много древни символи, които са от неземен произход, но които са се наложили и в нашия колониален свят под формата на мит. Между другото,
много ясно личи, че към линеала на Фу Си (персонажа отдясно) има прикачена някаква
приставка, която навярно е нарисувана почти 1 към 1 с реалния предмет, защото е твърде
невероятно художникът да си измисли такъв специфичен детайл, за който няма ясна
представа какво точно представлява, ако той не съществува в действителност и не го е
виждал (или поне - не му е разказано за него). Това идва да подскаже, че „масонският"
пергел и линеал навярно са някаква технология на ЕА и НИН-ХУР-САГ, свързани с
процеса на инженирането на живот и не са просто символични предмети.
И след като заговорихме по темата за инженирането на живота, нека пристъпим към
другия огромен лост за контрол над колониите, за който загатнахме в началото на тази
подточка - ДНК-командите, поставяни в телата на съществата от всички светове и на
всички новосъздадени видове от Учените по Произхода из галактиката.
С развитието на различните генетични науки Империята Орион разбрала, че има по-
лесен и елегантен начин за налагането на нейните системи. С милионите години те
открили именно онази фина граница, на която се случва взаимодействието между
съзнанието (в равнината на неговата енергетика, мисловни модели и мисъл-форми) и
физическото проявление у човека (на ДНК равнище) и след милиарди опити най-накрая
намерили начин да я манипулират така, че да обслужва техните цели. Това бил невероятен
пробив, защото изцяло променял картината и издигал на напълно нова предавка така
жадувания контрол. Идеологията вече била част от самите същества, тя не била нещо
налагано външно и с времето. Тя била превърната в природа. Това е и най-първичният
метод за контрол над съзнанието. Онзи, в който нямаш никаква идея, че си роб.
Някои аспекти на ДНК-командите ще бъдат обсъдени в следващите страници по друг
повод, но тук ще кажем, че те, на практика, могат да бъдат носители на всякакви програми,
които да бъдат активирани по различни причини и начини. Това работи перфектно на
светове като нашия, където обстоятелствата (в които няма да се впускаме сега) не
позволяват публичното присъствие на „боговете". Когато имате почти пълен контрол над
генома и мисловните модели зад него, пряката намеса на господарите дори не е нужна.

Нещата работят автоматично на множество нива.

В последните години стана доста популярна тезата, че хората имат голям процент
рептилоидно ДНК, което е поставено в нас още от самите създатели на телата ни. И макар
това да е вярно, има доста малко разбиране защо това е било нужно. Вече бе обяснено, че
това е по-скоро стандартна процедура, отколкото някакво специално отношение.

Ако вие сте от Империята Орион и искате дадени същества да следват вашия модел на
развитие и държание на ниво съзнание, вие имплантирате точно определена ваша ДНК
(сгъстени мисловни модели до ниво материя) в тези създания, което ще създаде предпоставки за изграждане на същата цивилизация по един автоматичен и ненасилствен начин, който страничният наблюдател може да сметне за напълно естествен, докато, всъщност, това изобщо не е така. 

                   

Ние сме хибриди, в които има заложена рептилоидна ДНК, затова сме постоянно в режим на борба - точно както тези същества са. Ние сме териториални, агресивни и войнствени именно поради тези причини. Имаме дори ясно обособена рептилоидна част в мозъка - смятате ли, че това е плод на „еволюция"? Рептилоидното ДНК постоянно бива изкуствено стимулирано от
„хората", които управляват този свят, защото това формира една култура, която все повече
се доближава до рептилианската. Различните електромагнитни лъчения, в които нашият
свят вече е изцяло обгърнат, активират тези мисловни модели, кодирани в ДНК и ги правят
все по-неизменна част от нашето ежедневно съзнание. Една от главните истински функции
на прочутите химични дири в небето или т. нар. „chemtrails", е именно тази - активация на
тези рептилоидни гени, които при много хора все още са латентни, но въпреки това почти
всеки ги има. Това в огромна степен е обособило не само нашето поведение, но и
културата ни по множество начини. Няколко примера, заради които ще се върнем на някои
теми, вече дискутирани в предговора.

Можете ли да погледнете назад в историята и да обърнете внимание на Нефертити,
Клеопатра, включително и днешните папи? Не е ли странно, че всички тези „лидери" и
световни деятели носят шапки, които винаги изглеждат надути и правят задната част на
главите им да стърчи? Някой замислял ли се е защо?
Защото тези хора са имали информация и по всяка вероятност - преки връзки с
„боговете", на които те искат да приличат. Защо някой обаче би искал да прилича на нещо
различно от себе си? Отговор: психологически процес, при който човек подражава на по-
силния от него. Откъде възниква това? Кое прави този психологически процес възможен?
ДНК-командите. „Подражавай на своя създател, подражавай на своя господар!”.
Подобни примери има десетки. Прическите на индианците мохоук и шлемовете на
римските центуриони са досущ като естествените гребени на някои рептилии от клас
МАК, които участвали в последния преврат на Земята преди „боговете" официално да
напуснат.

   

 Така някои от домогващите се впоследствие до властта си спомняли, че войниците
имали гребен, който се спускал надолу в задната част на главата. Този един-единствен
мотив (а подобни примери има много) може да бъде открит на всички континенти по
целия свят в множество култури.  

Безкрайно любопитно е как тези неща могат да обяснят явления, толкова прости като различните облекла през различните епохи и 80% от
днешната мода като цяло, която (особено в последното десетилетие) е крайно повлияна от
все по-активиращото се рептилоидно ДНК. Както знаете поп-културата и модата са
неизменно свързани и ако трябва да се върнем отново на примера с гребените, веднага
можем да се сетим за възникването на пънк-културата през 70-те години на миналия век.
Макар това течение да има интересна идеология, базирана на индивидуализма, нейната
най-характерна черта е агресия и нетърпимост към всичко, което е идеологически
различно от нея. Черти, много характерни за рептилоидното съзнание. Това е отличен
пример за комплексен случай, изтъкан от много фактори (Земята изобилства от такива
случаи, които могат да се случат само тук). От една страна, това е активация на генетично
ниво, която просто е намерила израз по този специфичен начин в това специфично време.
Такива естествени активации има много в различни периоди от време (интензитетът им е
все по-голям напоследък). Друга част от хората го прихващат на социално ниво от самата
култура, защото са предразположени към този тип поведение, понеже - както обяснихме -
всички носим тези латентни гени в своята ДНК. Т.е. имаме 2 фактора - наличен генетичен
материал и подходяща среда за неговото проявление. И двете са изкуствени от една
страна, а от друга - и двете са естествени. Някои нови културни течения активират това
ДНК, именно защото мисловните модели зад тези идеологии резонират с честотата на
въпросните латентни гени и ги отключват. Това са много комплексни обстоятелства и
можем да говорим само за принципите зад тях, защото подобни процеси не са нещо, което
може да бъде обяснено и картографирано еднозначно. Когато към картината добавите и
идеята, че в нашето ДНК има генетичен материал от няколко раси (а не само от
рептилианската), които са оставили своите ДНК-команди в него, ще придобиете представа
в каква сложна за обяснение позиция се намираме.
В даден момент на земната сцена навлиза технологията (не без помощта на
извънземните). Хората получават много извънземна технология през 20 век чрез събитието
в Розуел, някои открития в подземни и подводни комплекси, останали от древното ни
минало и посредством по-късни официални срещи на правителството в сянка с множество
чуждоземни раси. На това дължим днес много от нещата, без които не можем да си
представим съвременното ни общество, като малка част от тях са компютрите, оптичните
кабели, компакт дисковете и модерното радио. В ден днешен ние сме абсолютно
пристрастени към извънземната технология. Човек би трябвало да се запита „защо",
предвид, че ние прекарваме много ограничено време в трета плътност, след което нуждата
от технология просто изчезва, защото в по-високите плътности такава не съществува и
всичко се манифестира просто с намерение (въпреки че в астрала тя все още играе роля и
там технология под по-различна форма - наистина има). Макар това да е откровен опит за
забавяне на земния духовен прогрес от страна на някои извънземни, тези обстоятелства
просто издигат земната Игра на една различна скорост, защото Империите са в
невъзможност да разберат природата на това, което се случва тук от една по-висша гледна
точка. Друга причина за насаждането на технология на Земята (и полагането на идеите,
стоящи зад трансхуманизма), е подготовката за връщането на Империята Орион на Земята.
Ако някой се чуди какво точно имаме предвид с това, то нека читателят разбере, че
извънземният начин на живот е силно технологично ориентиран и рептилиите не
толерират „други идеи", които не принадлежат на техния мироглед. Всички извънземни
боготворят технологията и се уповават изцяло на нея. Това е отдаването на вътрешната
сила на външни фактори, което е равнозначно на бавен духовен прогрес. Хората от Земята
са много впечатлени от всичко това, защото извънземните знаят много повече от нас като инкарнация (поради своите запазени спомени), но не и повече от нас като Висш Аз. А ние
не сме своето тяло! Те се възползват от тази тънкост в правилата на Играта и пускат
пропаганда в стил „бъди като нас". Ние трябва да се научим да не бъдем като тях, а да
бъдем верни на своя собствен път, защото той е по-уникален отколкото повечето хора
допускат. За да живеем по-пълноценно, винаги трябва да сме наясно с идеята, че колкото и
ограничаващи да изглеждат тези аспекти, именно заради тези уникални условия нашите
Висши Аз са решили да приемат предизвикателството и да участват в това преживяване -
защото то създава уникални условия за напредък на Духа и предлага много по-голяма
палитра от преживявания в сравнение с тези, които можете да получите на еднообразните
извънземни светове. Това е нещо, което масово не се разбира и хората предпочитат да се
възхищават на извънземните и техния начин на живот, смятайки, че те са нещо повече от
нас, а парадоксът се състои именно в това, че ние всички сме били извънземни и точно от
това сме избягали, за да бъдем това, което сме в момента. Именно по тази причина много
извънземни казват на човешкия си говорител-контактьор, че „някога той е бил един от
тях". Именно. Всички сме били. Но вече не сме. И трябва да проявим малко зрялост,
приемайки безусловно това, което сме, защото то е нещо хубаво на духовно равнище за
нас.
С това доста ограничено като обем експозе в настоящата подточка (което по-скоро
само маркира някои неща, отколкото да навлиза в техните детайли) се опитваме да
обясним историята и мотивацията за разликите и респективно конфликта между земното и
извънземното съзнание. И макар, както вече казахме, много хора да останат почитатели на
всичко идващо от космоса, то това е по-скоро следствие и се дължи главно на огромния
брой автори, които пропагандират тази идеология. В пространството просто липсва
алтернативна гледна точка. И именно това е една от главните причини (с главно „П"),
поради която този следговор съществува. Защото колкото и различен да е, Робърт
Морнинг Скай си остава един от многото подобни автори.
Нека приложим изложената по-горе информация и да видим как тя работи в
практиката, анализирайки някои моменти от книгата, които няма да намерят място в
големия анализ на главите поотделно, който предстои малко по-нататък.

Следва

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Конструкция и концептуален замисъл

Нормално е след прочита на настоящата книга читателят да се чувства тотално
изтощен след лавината от (нова) информация, която, както видяхте сами, е доста по-
различна от всичко друго четено досега по темата. Предвид, че предстои да ви „залеем" с
още повече от два пъти по толкова авторски текст като обем, би следвало да предложим
нещо като мини-предговор към него и да опишем накратко няколкото възможни подхода
към следващите страници, които ще бъдат субективно предпочетени от вас, в зависимост
от това как преработвате новополучената информация като цяло.
Най-бързите и кратки решения са две. На първо място, както бе споменато в
предговора - напълно валиден подход е следговорът да бъде пренебрегнат и пропуснат,
което да остави читателя единствено с идеите, изразени от автора. Диаметрално
противоположното на това решение е пък, след прочита на книгата да пристъпите
моментално към следговора. Опитът сочи, че това би проработило ефективно за по-
жадните за „още", но само временно, защото детайлите лесно и бързо отлитат от
съзнанието, а много често - именно те са важните.
За останалите от вас, които попадат в категорията някъде между горните две
крайности, добра идея е, например, книгата да бъде оставена настрана за известно време
преди да се пристъпи към следговора, за да се даде шанс на информацията да „попие". Не
би било излишно дори през основния текст да се мине още веднъж, а защо не и два пъти,
преди да се пристъпи към надграждането, което предстои оттук нататък. Това би било
добро решение, защото така ще се отърсите от първоначалния шок от изложените от
автора идеи, което ще ви даде по-голяма трезвост и концентрация за следговора, който има
да предложи доста по-висока перспектива от тази на Морнинг Скай, най-вече в езотерично
отношение. Повторен прочит би сложил на място в съзнанието ви много от изразените
концепции и като цяло би направил читателя много по-фамилиарен с етимологията зад
тях, което е наистина важно, ако искаме да вникнем в идеята как е конструиран един
колониален свят (какъвто е нашият) и как той работи автоматично след веднъж посятата
първоначално матрица.
Разбира се, излишно е да се казва, че следговорът също може да бъде четен
многократно, защото, както и с информацията в основната книга - той ще разкрива
смисъла си на пластове и с времето. Добре е и преди да се пристъпи към него, предговорът
да бъде прочетен отново, защото идеите оттам ще бъдат разгърнати по един нов начин тук.
Ще откриете, че някои неща се повтарят, но наред с това ще видите още, че дадени идеи,
дори да бъдат казани 10 пъти, няма да бъдат осмислени докрай и в мащаб, ако книгата не
се прочете минимум 3 пъти.
За да обобщим - макар и с риск да се потретим - това е книга с хоризонт и изданието,
което държите в ръцете си, е умишлено направено под форма, която да поддържа
конструкцията на тази дълбочина и да я прави все по-необятна при наличието на вътрешен
импулс от страна на читателя. Това означава, че тези от вас, които наистина искат да
вникнат в нещата, ще трябва да я прочетат поне 3 пъти в поредицата предговор-книга-
следговор, защото, дефакто, тук има компресирани повече от 3 книги в една, а това
автоматично изисква завишено внимание и повече отделено време. Нормално е в даден
момент човек да „забие" и да премине на автопилот, затова всеки ще изгради своя
собствена траектория спрямо текста.
Ето защо, именно тук е моментът, в който теглим идейната черта на нещата и
читателят има възможност да избере дали да спре, дали да се върне още веднъж или да
продължи веднага със следващите страници.„Произход и история на Империите Орион и Сириус" е материал, който повдига
стотици въпроси. Част от тях са философски, други езотерични, трети антропологични и
т.н.
Тъй като по всяка една глава от основния материал могат да се разгърнат десетки
страници, самите ние срещнахме голяма трудност в процеса на рафинирането на онова,
което е наистина важно да бъде казано в този следговор. Всъщност именно това забави
издаването на книгата толкова време, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед. Тъй като
пространството ни е силно ограничено, в крайна сметка решихме да следваме идейната
конструкция на книгата. Накратко, ще се сблъскате с едно скеле, което в отделни секции
ще прави коментари върху отделните глави на книгата в сравнително линеен ред. Това не
означава автоматично, че в следговора ще намерите развити в различни теми - т.е. - по
една за всяка глава от книгата, но означава, че в няколко поредни и отделени логически
теми ще откриете анализ, следващ линейното представяне на информацията в самата
книга. Така например, след настоящия увод (който ще представи някои общи положения в
голямата картина) ще бъде започнато с коментар върху еволюцията на съзнанието (което
отговаря на 1-ва глава от книгата - Зеленият свят), след което ще продължим с най-
дългата и важна част от цялата книга, а именно - III-та глава, която ще бъде разгледана
многоспектърно, като се започне от най-дълбокото езотерично ниво, засягащо естеството
на женската енергия и се стигне до самото изражение на тази проблематика в контекста на
самата книга в лицето на орионските Кралици. В светлината на този анализ ще бъдат
засегнати и теми от II-pa глава, защото лично за нас това е по-добрият подход в
илюстрацията на информацията, представена в нея - поставяйки я в рамката на нещо
друго. Т.е. нещата хем ще бъдат линейни, хем малко „плуващи". IV-та глава ще бъде сама
за себе си, а глави V и VI ще бъдат разгледани под сравнително общ знаменател, защото
взаимовръзките между тях в книгата са доста силни и допълнителното им фрагментиране
няма да бъде от особена полза. Идеята зад това построение е въпросите, повдигнати от
самата книга, постепенно да бъдат избистряни един по един, следвайки реда на самото
първоначално подаване на информацията.
Изложенията са максимално стегнати (дори с компромиси от наша страна), за да
можем да кажем максимален брой неща. Много от тезите остават само щрихирани, без да
получат възможност за разгръщане, отново, поради липса на пространство. Именно затова
с предимство в анализите ще бъдат винаги архетипните причини зад случващото се,
защото там се крие основата на манифестацията в трета плътност. Макар да сме наясно, че
с приоритета на тези въпроси стесняваме значително кръга на разбиране, то, имайте
предвид през цялото време, че въпреки усилията ни да направим всичко възможно тази
книга да бъде по-лесно смилаема (понеже и без това всичко е достатъчно комплексно), ние
дори за миг не се опитваме да направим книгата удобна или идеологически сервилна за
когото и да е било, защото това не е комерсиален продукт, макар да има корична цена и
сме сигурни, че има хора, които ще разберат точно какво имаме предвид. Това са две
много различни неща. Следговорът е писан от гледна точка на Баланса, а не от
перспективата на това, какво Светлата полярност иска да чуе. Тук няма да откриете
крайни твърдения от наша гледна точка, но имайте предвид, че представата за „крайно" е
винаги субективна. Това, което е Баланс за един, за друг е непоносима идея, а за трети -
направо лудост. Това е в реда на нещата. Казано с няколко думи— идеите, които ще
прочетете, са нашето лично виждане за нещата и те не претендират за обективност, защото
всеки, който има ниво над средното, вече е разбрал, че няма обективни истини. Не натрапваме тези идеи на никого и човек по желание може да избере дали да чете всичко,
което предстои 
Тъй като отделните анализи ще следват сравнително определена рамка, това няма да
остави голямо поле за скачане от тема в тема. Последното е много трудно да се избегне
поради просто неизменната взаимосвързаност на нещата. Добре е да се каже, че лично за
нас логично-линейният поток не е задължително репер за вътрешна яснота по даден
въпрос и елегантност на изказа. Проблемът се състои в това, че при опит за представяне на
нелинейно течаща информация по линеен начин чрез текст, би се появила една
„мешаница", която не би изглеждала много смислено на четящия. За да илюстрираме с
пример, като изследователи, които вече от толкова години са във въпросната материя, ние
можем да се разбираме само с една дума при засягането на даден проблем, касаещ темите
на настоящата книга. Т.е. целият следговор може да бъде сбит до един смислов
компресиран файл от една страница, който да бъде разгърнат до 100 такива от човек, който
има същите знания и е минал по поне подобен път. Да се оперира на това ниво е лесно,
защото вербализациите стават излишни и обмяната на информация става по-скоро на
несловесно ниво, като думите придобиват функцията единствено на маркери, а не на
носители на конкретни значения. Тъй като това е невъзможно в конкретния случай, обаче,
би следвало да се предприеме подход на „разчепкване" на нелинейното и свеждането му до
линейно. Т.е. - ясно фиксираните глави няма да излизат от своите сравнително очертани
рамки, затова всички останали генерални неща, които трябва и искаме да бъдат казани в
този следговор, ще бъдат изведени сега в началото, в лицето на точка 1, а впоследствие,
евентуално, могат да бъдат единствено надграждани във въпросните глави с по 1-2
изречения при подходящ контекст (и най-вече - в бележките под линия).
С това се изчерпват и техническо-идеологическите предпоставки, които стоят зад
нашия авторски принос към настоящето издание и бавно ще започнем да навлизаме в
конкретиката, като точка 1 ще е по-скоро философска и ще се опита да доизясни общите
положения в съзнанието на читателя.
1.
Навлизане в голямата картина
За да преминем по същество, едва ли има по-добър начин да започнем цялото това
експозе, освен с посочването на най-типичните характеристики, които бележат работата на
Морнинг Скай по принцип. Някои от тях бяха посочени в предговора, но тук ще бъдат
повторени аксиомите, които трябва да имаме предвид, когато мислим за информацията на
автора и въпросите, свързани с тези теми изобщо.
Единственият начин да не превръщаме следващите страници в гробище за
информация, е да вземем съдържанието на книгата и представената в него галактическа
история на двете Империи и да видим как всичко това рефлектира върху Земята и
ежедневния ни живот. Само този подход би направил предстоящия текст „жив" - като
демонстрираме прякото му отношение към съществуването ни в този момент, доказвайки,
че това не е „мъртва" информация за нещо случило се толкова далече, която няма да ни
послужи за нищо, след като веднъж вече е прочетена, а е всъщност нещо много актуално и
касаещо ни все повече с всеки изминал момент. Идеята зад всичко това е на даден етап
читателят да започне да флиртува с текста и сам да вдъхне живот на едно свое собствено
търсене, провокирано от архетипите, които ще бъдат активирани тук. Ето защо
представената информация ще бъде дадена във вече интегриран в определен контекст вид -
в случая -изходната точка на нашата рефлексия ще бъде планетата Земя и ние хората.Навярно най-важната идея, изведена в предговора на книгата е, че конструкцията на
нашето общество, култура, мислене и дори изкуство, не са напълно естествен резултат от
еволюцията на човешката мисъл, а са в голяма степен обособени априори на ниво
мисловни модели и респективно -ДНК. Макар това да задава координати за изцяло
философски дискурс в посока „доколко свободната воля има място в тази картина", то това
има твърде много аспекти, за да можем да потънем в достатъчно много детайли в
настоящето издание. Достатъчно е да метафоризираме и да кажем, че когато се съгласявате
да играете дадена игра, вие предварително сте наясно с нейните правила и рамки и взимате
съзнателния избор да играете въпреки това. Ако играете „Не се сърди човече", не можете
да преместите пионката си 15 полета напред наведнъж (примерно), само защото много ви
се иска. Ограниченията на играта изискват да хвърлите две шестици и една тройка, за да го
направите, а това се случва рядко. Също така не можете да се върнете 4 полета назад, за да
избегнете противника, защото можете да се движите само напред, освен ако някой не ви
бутне и не се върнете в изходно положение. Накратко - ограниченията не правят самата
игра по-малко интересна или по-предвидима откъм краен резултат, защото те създават
своя собствена вселена, в която играчът малко по малко потъва, взимайки своите
собствени решения и следвайки своя собствен път, във вече зададената рамка, която,
обаче, не пречи на самото преживяване, неговата ценност и поуката от всичко описано. И
макар в цялата схема да съществуват „вратички", аналогията с голямата Игра, в която
участваме, би следвало да е ясна на всеки. Затова, за да разберем перспективата, през която
е написана книгата, която току-що прочетохте, първо трябва да разберем някои базови
неща, свързани с разликите между човешкото и извънземното съзнание. Това ще ни
позволи да вникнем още по-надълбоко в психологията на инженирането на един
колониален свят, което пък ще ни даде идеи за философията на този вид матрица, в която
сме ситуирани и ние самите в момента.
Съвременният ню ейдж обича да се прехласва по всичко извънземно: „Извънземните
са по-добри от нас, ние трябва да се завърнем към техния път и светлина, те имат
невъобразимо по-напреднала технология от хората, а духовната им еволюция е на
светлинни години разстояние от нашата и можем само да се поучим от тях."
Всички вие сте добре запознати с тази пропаганда, ако сте модерно дете на
съвременната поп-езотерика. Много хора дори умишлено търсят контакт с тези същества,
изпадайки в абсолютно благоговение, тотално отдавайки волята и личната си сила на
външни източници. Причините за това са много. Любопитство, чисто човешки интерес към
непознатото (което е нещо напълно нормално), желанието да се разплетат тайните на
вселената и какво ли още не. Нека за момент хипотетично приемем, че всичко това е
вярно. Че извънземните са по-добри от нас във всяко едно отношение, че „те знаят по-
добре от нас за всичко", че „тяхното общество е коренно противоположно на нашето и е
изтъкано от мир, любов и хармония". Всичко това е прекрасно, но има един малък проблем
с тази теза. Ако тя е вярна... защо тогава сме тук?
Защо нашият Дух, нашата по-висша същност, от която настоящата ни инкарнация е
само част, е решила да пренебрегне „вечното пиене на амброзия и пребиваване в
блаженство" и от всички места във вселената е избрала да дойде точно на тази малка
конфликтна планета, „където нищо не е наред"?
Ще чуете всякакви „логични" отговори на този въпрос (които, разбира се, от дадено
равнище и философска перспектива са верни): от това, че ние сме „наказани" да бъдем на
тази планета-затвор, до това, че сме хванати в капан против волята си да бъдем тук и стигнем до тезата, че много от нас са „специални същества", дошли да помогнат на
изгубилите се братя да се върнат отново към вечната светлина и т.н., и т.н...
Ако потънете дълбоко в себе си, неминуемо ще откриете, че във всички подобни тези
нещо просто не се връзва... За пребиваването ни тук винаги има някаква „причина", но то
никога не се разглежда само по себе си, просто като факт, необвързан от каквито и да е
външни мотиви, необременен от каквито и да е месиански комплекси или чувство за вина.
Всеки търси причината да бъде тук, вместо да се радва от факта, че Просто е тук и сега и
толкова (с което всичко да приключи). Човешкото съзнание, което е започнало да се
събужда, винаги е в състояние на хиперактивност, то винаги търси неуморно, винаги иска
да знае „защо", губейки изцяло способността си да спре за миг и да започне да
вътрепребивава. Навън винаги е по-интересно, по-шарено, навън има извънземни, има
чакри за отваряне, има „деца индиго", които винаги има какво интересно да кажат, има
йога, има всякакви окултни течения, които са „наясно" със строежа на вселената и
„точното ни място в нея" (защото това са „много строго фиксирани неща") - навън има
всичко. И го има винаги. Като в супермаркет. И докато тази нагласа съществува, „навън"
винаги ще представлява именно един огромен пазар, който ще може да ви предложи
множество неща, които да си купите и от които да бъдете тотално зашеметени и в
състояние на благоговение. Когато попитате навън, винаги ще има кой да ви отговори,
защото това е една от функциите на „навън" - да има безкрайна палитра от отговори за вас.
Случва се така обаче, че тези отговори не са вашите отговори и с времето всеки неминуемо
ще открие това. В „навън" винаги липсва свързване. Това автоматично носи със себе си
страха и чувството за несигурност. „Навън вече не ми върши работа, какво ще правя
сега?.."
И започва лутането. Съзнанието е дотолкова свикнало да търси навън (макар това
„навън" понякога да му казва да търси „навътре" - нещо, което някак си никога не се
получава по необясними причини, но може би е защото винаги има „възнесени учители",
които да знаят „повече"), че то няма изход, освен да пробва отново и отново с друг тип
„навън". А един от най-популярните артикули, които „навън" има да предложи, са
ченълингите с извънземни. О, колко пълни с интересна информация са те! О, колко
завладяващо е да ги четеш (почти толкова, колкото комикс с патока Доналд)! Те винаги са
поучителни, винаги знаят по-добре от нас какво е да си човек (което е хмм... „малко"
странно, предвид, че те никога не са били хора) и най-хубавото от всичко - те са безкрайно
много и има нов „брой" почти всяка седмица! Свещени небеса! Всъщност, почти всеки
ден! На практика, те са толкова много, че човек направо не може да смогне дори да прави
само това до края на физическия си път.
Тези извънземни винаги идват от 5-та/6-та плътност (и понякога „нагоре") и са ни
батковци. Те са професионални духовни революционери, освобождават съзнания като на
конвейер из галактиката (защото нямат нищо друго по-важно за правене, освен да
спортуват освобождение) и имат огромна торба с приказки. Респективно, хората припадат
от вълнение пред вида на смайващата извънземна технология и философска мистика и в
крайна сметка остават безкрайно впечатлени и очаровани. Тези индивиди попадат изцяло
под хипнозата на „различното" и екзотичното и автоматично го класифицират като по-
висше. Извънземните наставници винаги знаят по-добре, а хората са малки деца, които не
разбират нищо (макар да им се казва точно обратното).
Ето един интересен момент, обаче. Тези, които могат да излизат извън тялото си и да
пътуват в по-високи плътности, знаят, че мястото, на което всички Висши Аз, участващи в
галактическата Игра пребивават, е именно 5-та/6-та плътност. Т.е. там са Висшите Аз и на нас хората, и на извънземните. Няма да навлизаме в сложната механика на различните
видове инкарниране между хора и извънземни, които са дефинирани от правилата на
самата Игра, в която сме решили да участваме доброволно като съзнания. Ще кажем само,
че по различни причини извънземните имат своите непокътнати пълни спомени за техните
предишни съществувания (от началото на локалната Игра), докато с нас не е така. Те знаят
много повече, отколкото някога ще разкрият на земен човек с Висш Аз и се възползват от
това си предимство, за да заслепяват хората със своите играчки. Това, обаче, не ги прави
по-духовно напреднали от нас, а точно обратното. Ето защо, следващия път, когато някое
извънземно заяви някъде, че е от 6-та плътност, можете да отговорите: „Аз също! Само че
за разлика от теб, аз съм избрал по-трудния и бърз път на Земята!"
Противно на вярванията, извънземните не се делят просто на добри (Светли) и лоши
(Тъмни). Без значение техния поляритет, те всички имат своя собствен план за Земята,
независимо какво казват на хората. Всички имат точно определена визия какъв вид
съзнание и общество „трябва" да има човекът. Дори тези, които ни казват, че трябва да
бъдем оставени на своя собствен еволюционен път, не пропускат да предложат личната си
идеология, съобразно расата, към която принадлежат. Някои от тях казват, че не могат да
се намесват, но пропускат дребния философски момент, че свързвайки се с нас, това вече е
намеса, защото предлага определени мисловни модели, чужди на човека. Т.е. във всичко
това има голяма доза лицемерие и скрити мотиви.
Когато един Висш Аз реши да влезе в галактическата Игра, той задължително тръгва
по извънземния път. Това са преживявания, свързани много силно с триизмерното в
неговата най-чиста форма. Рептилиите от Империята Орион в тази галактика са главен
пример за този тип ниско ниво на духовен напредък. Тяхната технология и наука са сред
най-развитите в цялата галактика, но докато те се придържат към този изцяло линеен път,
те не могат да еволюират в някаква по-висша духовна посока. Те са като малки деца,
зарити от купища нови играчки с незрялата настройка „искам, всичко!". Това са
преживявания, които игнорират индивидуалността в името на кошерното съзнание. Така
например, известният контактьор Алекс Кулиър, който е във връзка с извънземни от
Андромеда, разказва как, когато един възрастен андромеданец умира, след един толкова
дълъг живот, той отново се ражда в андромеданско тяло, в същата раса (най-често и в
същия пол), в същата система, минавайки през същите преживявания отново и отново, и
отново. И така - милиарди (и повече) години линейно време. Това е БАВЕН прогрес.
Преживяване, в което почти всички съзнания са на едно и също ниво, едно колективно
общество, в което властва само една идеология, без каквото и да е отклонение и емоция.
Хомогенни униформени светове в стил „1984" на Оруел в неговия Тъмен и Светъл
вариант. Защото, дали това ще бъде хармония и любов или тирания и потисничество - на
фона на милиарди години време - просто няма значение. И двата варианта са скучни и
евентуално водят до залиняване на Духа. Всички ние сме били извънземни преди да
дойдем на Земята. Истината е, че никой не е родом оттук, всеки е дошъл отнякъде под
формата на съзнание. Това са били Висши Аз поели по извънземния път, които с времето
са решили да потърсят нов път на развитие.
На Земята се появяват уникални условия. Две Империи-Създателки (прогресиращи по
бавния, извънземен път) създават среда, в която може да вирее свободна форма на живот.
Много Висши Аз насочват вниманието си към тази планета, защото тя има да предложи
нещо много различно от всичко познато досега - разнообразие. Място, на което можеш да
преживееш всякакви раси и полове, всички видове сексуални ориентации, крайностите и
на двете полярности и буквално безкрайна палитра от емоции. И всичко това многократно за много по-кратък период от време (заради по-ниската продължителност на живот на
земните тела). Място, на което всеки път започваш отначало, без съзнателни спомени за
другите ти инкарнации (и човешки, и извънземни), без да бъдеш обременен от „миналите"
си решения и неволи. Старт (относително) на чисто - всеки път. Представете си радостта
на Висшите Аз, отегчени от билиони години едно-и-също, при появата на тази
възможност. Те решават да участват на земната платформа. Това е езотеричната версия на
онова, което познавате като индианската интерпретация на Робърт Морнинг Скай от
следговора на „Документите Тера", която той нарича „историята на AKHU и Дарът на
Перото".
Представете си колко безпрецедентна е палитрата от преживявания и емоции, които се
генерират на Земята, щом толкова извънземни раси се опитват да дупликират с технология
онова, което се случва тук на ниво съзнание.
Макар и първоначално да е трудно да се разбере мащаба на всичко това, оттук тръгва
конфликтът между различните типове съзнание. Извънземните са достатъчно
интелигентни да видят огромните предимства на земния път, но не са достатъчно зрели да
поемат риска и да започнат да се инкарнират на Земята. Когато си трупал сила и спомени
билиони години и трябва да се откажеш в миг от тях в името на нещо по-голямо,
ориентираните към тялото съзнания дават отпор за сметка на Духа. За такова голямо
решение се искат смелост и зрялост, които много малко същества притежават. Нещо
повече.
Земният път бива разглеждан като „вирус в системата", защото „с времето" все повече
съзнания решават да приемат предизвикателството и да дойдат на нашата планета. Тук
вече става наистина интересно, защото ако разбирате в дълбочина проблема, ще откриете,
че за колкото и нищожна част от цялото да говорим, това си остава заплаха за устоите на
всяка една Империя и особено на двете големи, спрягани в тази книга. И тъй като Земята
не е първото място в галактиката (нито пък ще бъде последното), на което се отваря
подобен прозорец от духовно естество в рамките на самата Игра, с билионите години
извънземните са създали множество механизми, по които тези системи от нов тип да бъдат
подривани и претопявани в Империите им. Това е особено валидно, когато говорим за
Тъмната полярност, която е невероятно изобретателна в своята лукавост и желание за
екстремен контрол на всяка цена.
Макар да предприемаме подход „отгоре-надолу", или иначе казано „от по-общото към
по-частното", не можем да разгледаме пълния спектър на духовната страна на нещата,
защото тя има множество разклонения. Тук даваме абсолютния минимум, който, при
необходимото задълбочаване, може да се окаже напълно достатъчен за вникването в
същината на многопластовата проблематика, която дискутираме. Наясно сме, че много
неща са пропуснати, но идеята на това изследване не е да създава енциклопедична
компилация по темата. Ето защо постепенно ще се насочим към разглеждането на по-
ниските пластове на механизмите, чрез които експериментът на Земята бива подриван,
едновременно с това неизменно поддържайки по-високата перспектива, която винаги дава
отправна точка за „защо всичко това е възможно под настоящата му форма, която
преживяваме днес".

file:///C:/Documents%20and%20Settings/Nick%20Grozdev/My%20Documents/Downloads/robert.morning.sky-imperiite.orion-sirius.pdf

„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Aнализ -2ч

Като човешки същества, още от деца ние винаги се опитваме подсъзнателно да
подражаваме на по-големите от нас. Като възрастни ние подражаваме на по-висшето от
нас (обикновено като духовен идеал), без дори да го разпознаваме съзнателно. На по-посредствено ниво, ние подражаваме на т. нар. „звезди" или по-известни личности, които
диктуват начина ни на поведение, мислене и дори обличане и навици. Без да си даваме
сметка, че така умишлено може да се контролира цяла една популация в дадена посока.
Вече имате по-добра представа „защо" това се случва. Затова, ако питате нас, не само че не
сме различни, но с времето все повече и повече заприличваме на това, което днес
представляват двете Империи, доближавайки се до своя първоизточник. И тъй като
Империята Орион съдържа и доминира Империята Сириус в себе си, ние наричаме този
процес „орионизирането на планетата Земя".
Имаме същия проектиран модел, когато говорим за духовните учения и най-вече
религии на Земята (за последните въпросът е изяснен на доста прилично ниво в
„Документите Тера"). Огромен процент от древните мистични традиции имат извънземен
произход и са вариации на тези дисциплини на въпросните извънземни светове. Лошото е,
че тези традиции са задънена улица, защото те никога не са били създавани за хора (и
съответно - няма да работят в полза на нашия тип енергетика), а просто са били пренесени
тук, което е разлика от огромно значение. Подобни течения просто забиват и закопават с
шаблони, които нямат нищо общо с типа Игра и духовно развитие, разиграващи се на тази
планета. Това е, както естествено стечение на обстоятелствата, поради загубване на
същинското знание (заради което е останала и единствено възможността за просто
преповтаряне без истинско разбиране), така и умишлено разиграване на картите на дадени
извънземни фракции от физически и нефизически тип. Съвременният ню ейдж например е
изцяло такава конструкция от изкуствен тип, която се ръководи от същите „хора", които
искат да наложат Новия Световен Ред.
Възможно е читателят да негодува предвид, че тази точка се казва „ордена", а все още
няма казано нищо съществено за никакъв орден. Макар конкретиката да предстои, ще
бъдем много по-удовлетворени, ако разберете, че „орденът" е метафора за даден тип сили,
зад които стои определена енергия и на практика - за този, който може да види - говорим
за „ордена" от самото начало. Концепцията за „ордена" е много по-ценна в нейната
метафоричност и архетипност, отколкото в нейната суха фактология. Защото „орденът"
наистина е много жив архетип и съвсем спокойно може да бъде добавен като карта към
Таро. Той съдържа множество аспекти, които други карти съдържат, но неговите
характеристики са, на практика, тези на джина - могъщо нефизическо същество, което във
фолклора доста често играе ролята на „пръта в колелото", на мошеника, който спъва
пътешествието на героя чрез измама и манипулативност, облечени в дрехата на
благородството. Джинът е пазителят на портата към отвъдното и в това пространство той
има цялата власт и автономия на решенията, боравейки с потоците, по начин, който може
да предизвика желаните от него манифестации. Именно „орденът" като
неперсонифицирана идея е „този", с който си имаме работа, когато засягаме теми като
настоящата. Имаме модела на тайнствеността, на окултизма (в смисъла на онова, което
остава скрито), на недостатъчния достъп, зоната от картата с плаващите пясъци, в която не
знаеш дали следващата стъпка ще бъде твърда земя или капан. „Орденът" е символът на
тайнствеността през хилядолетията земна история, пазителят на това, което обикновеният
човек не бива да узнава, посредник между настоящото ниво на съзнание и следващото,
което ни чака на едно по-различно място. „Орденът" има много лица и може да се
въплъщава във всякакви форми и ситуации от живота. Той живее единствено, за да играе
своята версия на Играта и е много пламенен в тази си роля. Вживяването е пълно. Ще
откриете, че обича да си придава най-големи важности, отговорности и особен статус,
убеждавайки ви колко е сериозна ситуацията, опитвайки се да генерира страх и конфуз, които да ползва като оръжия. Най-интересното за джина е, че неговата сила е както много
реална, така и твърде илюзорна в момента, в който разбереш каква е истинската му
функция в цялата постановка (във фолклора това е равнозначно на узнаването на
истинското име на джина/демона, което е метафора). В този миг страшната маска на джина
пада и вие го виждате като това, което наистина е. Един играч. Може би най-старият и
опитен от всички, но просто обикновен играч, крайно пристрастен към играта си. Тази
мания и ненаситност към собствената му игра обособяват цялата му природа, правейки го
много прозрачен за героя, извървял Пътя и метафорично - открил истинското име на
джина (или придобиването на виждане и разбиране, ако трябва да говорим в буквалния
смисъл). Колко безсилен става джинът в този момент, давайки си сметка за пореден път, че
той има реална сила, но ограничен обсег на възприятие! Той е просто пазач. И макар да
осъзнава собствената си плиткост (дали?) той продължава да играе ролята си, защото е
вложил толкова много в нея, че в собственото му съзнание е безвъзвратно изгубен в света
на персоналната си функция. „Няма връщане назад" и всичко това продължава и се
преповтаря отново и отново... до безкрай... и до ден днешен...
След всичко казано, най-накрая имаме изградена подходяща основа, която да ни даде
необходимото предварително разбиране, за да можем да стигнем до същината на това,
което искаме да кажем в тази точка от предговора.
Извънземната култура, която човекът е наследил, е проектирана така, че в колониите
винаги да се зародят движения от рода на тайните общества.
Това е неизбежно и предначертано. Масонството просто е заложено, то е
естественият продукт от ферментацията на извънземната култура на Земята и точно
като нея - то няма земни корени! Говорим за хипотетичната карта „ордена" (която
създадохме за нуждите на този текст) в пълния й блясък. Именно по тази причина
антагонизмът в този аспект от страна на Светлата полярност и съществуването на някои
анти-НСР движения са колкото неизбежни, толкова и напразни, защото това е като да се
бориш срещу самата природа на Играта - безполезно и незряло е. Тези общества са на
милиарди години, знаят как се поддържа контрол и са наясно с всяка възможна стъпка на
т. нар. „съпротива", защото зад тях стои безкрайният опит на времето, който се е
препотвърждавал на милиони планети отново и отново. В тяхно лице ние срещаме джина.
Те няма как да бъдат изненадани. В този ред на мисли, отново трябва да си припомним
сентенцията, че Играта може само да се играе, тя не може да се спечели. Може само да се
преживее, но не и да се промени. Обърнете внимание на факта, че именно ню ейдж
движенията искат да променят Тъмната полярност в лицето на същите тайни общества,
които са ги създали априори и да „спасят" тези въпросни „хора". Цялата ситуация е
абсурдна, манипулативна и единствена й цел е да продължава да генерира свят на
полярности и конфликт, които захранват самата Игра и я карат да продължава до безкрай!
В тази връзка, както със сигурност ще забележите (ако още не сте), тази книга започва
с пролог и завършва с епилог. Повече за техния произход ще разберете на следващите
страници, но това, което искаме да кажем по този въпрос в момента, е друго. (Ако не
искате да научавате предварително някои аспекти от историята на книгата, пропуснете
текста до края на тази точка и продължете направо с 6-та, макар това да не е роман и да
няма „развръзка" в същинския смисъл на думата, чието предварително познаване да
развали удоволствието от четенето.)
Ще откриете сами, че сюжетът на този пролог и епилог (и особено на пролога) са
малко по-различни като „сюжет" от вътрешното тяло на самата книга. За това има
конкретна причина, която ще научите след малко, но важното в случая е, че те илюстрират за нас приемането на „главния герой" в нещо като масонски орден. Това е въпросният
орден на „Пазителите" за който Робърт споменава на няколко места и имаме основания да
вярваме, че става дума за някаква фракция на ордена на тамплиерите. Както той самият
казва, въпросната история в настоящата книга е реконструкция на „мистериите на
Пазителите", базирана на древни документи и записи. Според Морнинг Скай учебните
центрове на „Пазителите" са били познати през времето с различни имена като
„мистерийни училища“, „училищата на тайното братство“ или просто „училищата на
тайното общество“. Той приветства читателя в света на „Пазителите" и едва ли не казва, че
това е само „върхът на айсберга" от иначе многофасетното учение на това общество
(нямаме никакви съмнения в последното). В „LA Transcripts" Робърт казва, че знанието,
което дава, е знанието на EA-SU и очевидно той самият е негов носител. Напомняме, че
„ЕА-SU" е името на членовете на „Братството на Змията", което ЕА създава (за повече
подробности - вижте „Документите Тера"). Т.е., макар самият Морнинг Скай да не
признава пряко пред публика, че е член на такова общество (казвайки, че това е
фрагментирана история, която той просто е събрал и сглобил), то по всяка вероятност той
действително е член на такова общество и черпи от неговите информационни банки.
Просто информацията, която той дава е твърде специфична, за да бъде събрана оттук-
оттам чрез сравнителен анализ на световните митологии. Все пак сме минали по същия път
(макар и не толкова дългогодишен) и имаме доста добра представа как стоят нещата със
специфичната информация, касаеща извънземното ни минало. Това просто няма как да
бъде сглобена и реконструирана история от ортодоксалните източници, до които всички
ние имаме достъп по един или друг начин.
В пролога ще откриете типичните помпозни излишества, съпровождащи всички
иницииращи церемонии на тайните общества. Набитото око ще открие в текста бегло, но в
същото време достатъчно описание, на постепенното посвещение и начините, по които то
става. Тези от вас пък, които са запозната в по-голяма дълбочина с текстовете,
публикувани на сайта ни, ще открият и типичните следи за това, че става дума за Тъмно
братство, правещо се на Светло. Членовете искат да получат многократни потвърждения
от младия чирак, че той ще бъде верен единствено на тях и не е обвързан с никакви други
структури и общества. Казват му в прав текст, че истината няма място в този свят и
трябва да лъже, за да оцелее. Че истината ще остане жива, само ако е твърдо решен да
лъже, за да я опази. Имаме налице и типичните условия за контрол над съзнанието в
лицето на мантри от семейството на когнитивния дисонанс като: „Разбери, че от теб ще
се изисква да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно да правиш. Ще ти
се нарежда да „спиш" когато искаш да останеш „буден". Ще бъдеш „буден", докато
останалият свят бива „заспал". Ще видиш „тъмнината" като „светлина" и
„светлината“ като „тъмнина".“
Освен всичко казано дотук, в пролога бива загатнато, че въпросният орден служи на
женска фигура от сакрален характер. В епилога обстоятелствата около това вече биват
кристално изяснени и разбираме, че орденът почита и поддържа линията на законната
Кралица на Орион, което директно ги превръща в активни участници в извънземна
фракция на Земята. Нещо повече - в сегмент, който не сме включили в компилацията на
тази книга, е посочено, че орденът не би съществувал ако не е била Кралицата на Орион -
още едно място, в което пряко се казва от кого е създаден орденът и на кого служи той.
Това е още една голяма странност, предвид че из съдържанието на целия текст се говори
за безпощадността и лукавостта на Кралицата, като авторът не на едно място изразява
лично негативно отношение към нея. В същото време той е член на ордена, който я почита и боготвори. Всичко това създава още по-голямо объркване на един по-страничен план,
който не е маловажен.
За разлика от „Документите Тера", където информацията идва директно от член на
ренегатската фракция на ЕА, тук информацията идва от земен, таен орден, който обаче е
носител на извънземни традиции, които също би трябвало да водят своето начало от
традициите на ЕА, както бе посочено преди малко. Всичко това създава един парадокс,
защото по всичко казано в книгата личи, че този земен орден е свързан по-скоро със
законната Кралица на Орион и затова той поддържа философия угодна на някаква
алтернатива на земното статукво и се бори против настоящето такова. От това следват
множество обърквания, защото на моменти Морнинг Скай използва и двата типа
философия за изграждане на своята книга, което на места личи доста отчетливо, защото се
наблюдава едно почти шизофренично поведение ту да се разконспирира Кралицата и
нейните методи, ту на моменти да се боготвори (за това ще бъде говорено допълнително в
следговора).
От „Документите Тера" става ясно, че ЕА иска да създаде живот, който да не е
обусловен от никоя система. Той иска да сътвори свободно ДНК и го постига. Макар да не
е ясно посочено, че той има пряк конфликт с Кралицата на Орион, то на дадено ниво това
се подразбира от само себе си, защото брат му ЕН-ЛИЛ е този, който налага официалната
партийна линия на Империите, а двамата са в постоянен конфликт. Т.е. говорим за
минимум две враждуващи фракции (поне на идеологическо ниво). По този начин,
въпросният орден, макар и носител на знанието на EA-SU, навярно е инфилтриран с
времето (по всяка вероятност малко след като ЕА е изгонен от Земята) и към настоящия
момент служи на законната Кралица.
Тези фактори създават разминавания в представената в книгата философия, за които
читателят трябва да бъде предварително готов. Ето за такива противоречия става дума
през цялото време из всичката работа на Робърт Морнинг Скай и вярваме, че сами
разбирате какви пречки създава това.
Както видяхте от страниците дотук, обстоятелствата около този човек са всичко друго,
но не и прости и са белязани от присъствието на „ордена"/джина. Цялата работа прилича
на едно огромно оплетено кълбо прежда, което няма разплитане и още преди години си
дадохме сметка, че такова евентуално разплитане е напълно излишно, защото само може
да отклони човек от истински важните неща. Да се опиташ да победиш джина в
собствената му игра е глупаво. Решението е да станеш нещо повече от него на същностно
ниво, а не да се усъвършенстваш в неговата игра. Така че съветът от личния ни извървян
Път, който споделихме с вас и в първата книга на автора, е: прочетете, вземете каквото
можете и оставете. Играта е безкрайно дълга, но омръзва. От един момент нататък - просто
няма смисъл и ефектът със сигурност започва да става отрицателен. Особено за
неподготвения човек, решил да се изправи пред джина.
6.
„Произход и история на Империите Орион и Сириус"
Най-накрая стигаме и до подробностите около настоящата книга.
Тя се появи в електронен формат за пръв път преди няколко години в сайта trufax.org
специално за читателите на „Матрицата V“. Навярно е била сканирана от оригинала на
притежателя й, обърната в текст и предоставена на всички фенове във въпросния сайт.
От личния си опит можем да кажем, че именно това е най-ценната книга на Робърт
Морнинг Скай, а не прехвалената „LA Transcripts". „Документите Тера" и настоящата
книга са почти еднакво стойностни, като всяка една от тях е по-добра в различни отношения. Те са различни, защото изследват различни времеви периоди, но събрани
заедно - те дават много по-голяма картина, отколкото всяка една поотделно. Затова -
казваме отново - не е задължително да сте чели „Документите Тера", за да разберете тази
книга, но определено ще надградите перспективата си многократно, ако вече сте запознати
с първия материал. Дори е удачно отново да минете през него, преди да се съсредоточите
върху новата информация.
За да се върнем към настоящето обаче, трябва да кажем, че гледано от определен ъгъл,
това не само е най-ценната, но и най-рядката книга на автора. Никога не сме я виждали за
продаване в книжен вариант. Колкото и редки да бяха другите книги, ние в крайна сметка
все пак ги открихме някак си, макар в някои случаи това да отне 5 години „търсене".
Защото все някъде се споменаваше, че някой ги има от „едно време" и ги предлага за
продаване. През всички тези години обаче, никъде не се споменаваше за съществуването
на книгата, която държите в ръцете си, камо ли някой да я продава. Ако този текст не бе
сканиран и качен в гореспоменатия сайт - навярно нямаше да я имаме и до ден днешен.
След като веднъж бе предложена на вниманието на читателите на „Матрицата V",
настоящата книга постепенно заля и цялата мрежа (но trufax.org бе точката на произхода
й).
Предполага се, че тя е един от резултатите от 30-годишните проучвания на автора, но
както вече коментирахме - най-вероятно основната информация за нея е дадена директно
от някое тайно общество, а Морнинг Скай само я е украсил, както със собствени
разсъждения, така и с информация от БекТи, която не е била споделяна досега в други
негови трудове. Навярно може да се каже и че БекТи понякога подава информация на
Робърт по непряк път, дори без знанието на индианеца за това, но на моменти си личи
намесата и тенденциозността на Морнинг Скай в текста. Предполага се, че интуицията на
човек лесно ще улови моментите, които са свободно съчинение. На доста места има и
издънки, но за тях ще говорим в следващата точка.
Изготвянето на книгата ни отне цели 2 години и ви уверяваме, че конструкцията й е не
по-малко сложна от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера", затова
се въоръжете с търпение и проницателност, понеже тази и следващите точки от предговора
ще ви дадат детайли около скелето и тънките моменти на настоящето четиво.
Както в случая и с предишната книга на автора, това е първият сериозен опит за
издаването на този материал в световен мащаб и колкото и да е странно, това отново се
случва точно на български език. Оригиналното заглавие на книгата е „Eden, Atlantis and
The UFO Myth" и можете да я откриете за свободно сваляне в интернет на английски език.
Преценихме, че това заглавие не изразява достатъчно точно естеството на съдържанието и
не работи за нас като цяло. Решихме да го заменим с много по-подходящото (по личната
ни преценка) „Произход и история на Империите Орион и Сириус". Така че, ако тръгнете
да издирвате книгата в оригинал, то задайте търсене с „Eden, Atlantis and The UFO Myth",
иначе ще се окажете в задънена улица.
Няма никаква информация коя година е писана книгата. По няколко детайла в текста,
разбираме, че „сюжетът" на историята се развива в днешно време и едва ли не е описание
на действителен обучителен процес, през който самият автор е преминал в текущия си
живот. Няма никакво съмнение, че това е умишлено търсен ефект, който допълнително да
обърка читателя относно това дали имаме налице истинска история или просто всичко е
художествен похват за представянето на дадена информация. От всичко разказано дотук
обаче, би следвало да се досетим, че е и двете едновременно.Ако свалите електронния вариант на английски, ще откриете, че над основното (вече
споменато и променено от нас) заглавие има следното разширение - Book Two In The Series
„ The World"s Oldest Religion", или в превод - Книга втора от поредицата „Най-старата
религия на света".
Първата книга от въпросната поредица се казва „Guardians of The Grail"
(„Пазителите на Граала") и навярно е най-обемният, писан някога труд на автора,
равняващ се на над 400 страници. Тя също е рядка и в интерес на истината сме я засичали
за продан само веднъж в amazon.co.uk, където съвсем доскоро някой я предлагаше за цена
от 985 британски паунда (над 2200 лв.) и това не е шега. Сами виждате колко редки и
скъпи са материалите на Морнинг Скай, ако изобщо имате късмета да ги откриете (което
разбира се е най-трудната част) и обикновено, когато попаднат у някого, той много добре
разбира какво притежава и му слага съответната цена. Колко от вас биха дали повече от
2200 лв. за книга, която по същество представлява фотокопия, хванати със скоба?!
Именно... Всичко това трябва да ви говори достатъчно, че не преувеличаваме ни най-
малко, разказвайки нашата история. С други думи, самият факт, че тези книги съществуват
на български (и то на тази цена) е едно малко чудо, защото те вече не съществуват
физически дори на английски!
Ние не притежаваме „Guardians of The Grail" нито на хартия, нито в електронен
формат и не познаваме пряко нейното съдържание. Имаме информация обаче, че тя се
върти около истинската (според автора) история на рицарите тамплиери и разисква
множество аспекти около есеите, меровингите, масоните и като цяло - християнския
фолклор, което не е в сферата на нашите лични интереси, за да преследваме въпросната
книга. Предполагаемо се извежда идеята, че първоначалните тамплиери са истинските
пазители на знанието и култа към официалната Кралица на Орион. Именно това са
„Пазителите", за които говори Робърт и по всяка вероятност това е тайното общество, от
което той черпи информация.
Започвайки да говорим за този аспект на настоящата книга обаче, няма как да не
кажем и няколко думи за нейната конструкция. Прологът и епилогът, в които се говори за
въпросните „Пазители", не са официална част от „Eden, Atlantis and The UFO Myth". Тук
има малко объркващ момент, както беше и при конструкцията на „Документите Тера".
По-рано ви споменахме бегло за книгата „Документите Чама", която купихме от
официалния магазин на Морнинг Скай, когато все още съществуваше такъв. Това бе в
предишната версия на официалния му сайт. „Документите Чама" е персоналният опит на
Робърт за разкодиране на езика на Орион. Това на практика е речник, съставен от 246
страници - нещо, което човек наистина си заслужава да има. За съжаление той е много
трудоемък за превод (за да не кажем невъзможен), понеже е правен за английска публика,
носещ всичките характерни особености на английския, които биха се изгубили при превод
от един език на друг. Лично ние не се наемаме да го правим на български, още повече, че
„Документите Чама" е за строго профилирани специалисти и не е книга за четене,
каквато е например тази. Той е като всеки един друг речник - служи за справка и не е
нормално четиво, което да хванете и да минете от-до. Той е безценен за лингвисти,
етнолози, митолози или просто изследователи, които се интересуват от извънземната
връзка (или по-скоро - основа) в днешните езици и искат да задълбаят значително на тази
плоскост. По тази причина бе ценен и за нас, но той трудно може да бъде такъв за
широката публика.За да обясним докрай конструкцията на „Произход и история на Империите Орион и
Сириус" обаче, трябва да се върнем на „Guardians of The Grail", която е една цяла книга,
но разделена на три основни вътрешни глави.
Първа и трета засягат описаните по-горе теми, а втора глава (най-обемната от трите) е
именно „Документите Чама". Т.е. в миналото тя е съставяла 1/3 от оригиналната
„Guardians of The Grail" и е нейната най-важна и интересна част. Ние купихме
„Документите Чама" сама по себе си, както Робърт я предлагаше в своя магазин, но наш
познат, който има „Guardians of The Grail" ни обясни структурата на нещата така, както я
предаваме в момента на вас.
Прологът и епилогът на настоящата книга са част именно от „Документите Чама",
които ние добавяме под формата на компилация. Напомняме, че „Guardians of The Grail",
е първата част от поредицата „Най-старата религия на света". Книгата, която държите в
момента, е втората част от тази поредица. Т.е., направили сме компилацията така, че
втората част на „Най-старата религия на света" (с настоящо заглавие „Произход и
история на Империите Орион и Сириус") да започва и да свършва със сегменти от първата
част на поредицата „Най-старата религия на света" - „Guardians of The Grail". Казано c
други думи - втора част е „затворена" от двете си страни със сегменти на първата. Тези
включени сегменти са единствената част от „Документите Чама", които имат
конструкция, базирана на диалога. Всичко останало е - както казахме - речник. Настоящата
книга, обаче, е изцяло под формата на диалог. И тъй като двете книги са поредица и
респективно - споделят едни и същи „герои", чрез които авторът предава знанието си,
преходът между двете не се усеща, защото отрязаните и напаснати от нас късчета споделят
една и съща форма. Ако не беше обяснено изрично, дори нямаше да разберете, че става
дума за компилация от две отделни книги. Всичко това е малко сложно за разбиране и
дори излишно, защото не касае никого по никакъв начин, но предпочитаме да сме
коректни и да опишем цялата структура на настоящата книга. Когато започнете да четете,
сами ще видите какво се е получило от цялата работа и ще разберете по-добре описаното.
Не на последно място - ще прецените за себе си дали си е струвало. Въпросните факти ще
бъдат напомнени още веднъж накратко под линия, когато започнете същинската книга и
така всякакво объркване ще изчезне. Всичкото това сложно жонглиране и напасване е
направено с една единствена цел - читателят да има всестранно преживяване и максимално
много информация какво точно чете. Именно затова се опитваме да придадем възможно
най-голяма прозрачност на нещата. Тази книга съвсем спокойно можеше да бъде издадена
без този пролог и епилог. Решихме обаче да ги добавим, защото иначе историята започва
от нищото (и свършва отново в него). А тя започва от нищото, защото е идейно
продължение макар и независимо като съдържание) на „Guardians of The Grail". Ho тъй
като ние нямаме първата част от поредицата, правим каквото можем, за да извлечем
максимума. По тази причина сме извадили и най-доброто от „Документите Чама" и „LA
Transcripts" и сме го разхвърляли из цялата книга като допълнителна информация - къде
под линия, къде в следговора ни към книгата - за да получим като краен резултат нещо по-
добро и различно от оригинала, надграждащо го в пъти.
Речникът, който ще откриете след епилога също - подобно на този в „Документите
Тера" - е наше дело и е съставен за ваше улеснение, особено за онези от вас, които искат да
задълбаят на лингвистично ниво. Всъщност речниците този път са два - на основните
термини, използвани в книгата и на част от споменатите титли на Кралицата на Орион (но
не всички - компилирали сме само по-важните). Ако помните от аналогичния ни предговор
към предишната книга на автора, изработването на „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера" също премина през подобен процес, за да се постигне познатият
вече резултат, който беше нещо тотално различно и надградено от оригиналите. Тъй като
определено смятаме, че крайният продукт бе нещо приятно за окото и интелекта, решихме
да се постараем отново. Това отне много време и забави издаването на тази книга
значително, но се надяваме това, което се е получило - да ви хареса :)
Като цяло, главната идея зад издаването на настоящата книга е една - чрез
представянето на генезиса и историята на извънземните от Орион и Сириус, искаме да
продължим и потвърдим вече започнатата линия на мисълта в „Документите Тера", че
моделите на развитие на двете Империи-създателки са моделите на нашата мисъл като
цяло в съвременността. Това постила пътеката за изследванията, които наистина ни засягат
- онези, свързани с влиянието на споменатите извънземни култури на Земята и по-
дълбоките причини, поради които се инкарнираме на тази планета. В този ред на мисли,
логично е да използваме информацията в тази книга по възможно най-практичния и
касаещ конкретно нас начин и да я съотнесем към собствената ни култура, която в никакъв
случай не се е развила по естествен път и е привнесена в много по-голяма част, отколкото
повечето хора си мислят. Това отваря пътя за наши собствени изследвания по този въпрос
(които ще откриете в следговора), а някой ден - надяваме се да прераснат и в
самостоятелна книга (или поредица от такива).
7.
Забележки
Има много дискусионни моменти в съдържанието на самия текст. Възможно е някои
неща из книгата да ви смутят и навярно повечето от тези моменти ще откриете адресирани
в следговора (другите сте свободни да изследвате сами), защото тяхното място не е тук из
тези начални страници. Затова сега ще маркираме само онези неща, които е необходимо да
бъдат коментирани преди да започнете да четете самия текст. Ще ги разделим на две -
технически и свързани със съдържанието.
7.1
Технически забележки
Вече обяснихме колко апокрифна е настоящата книга и факта, че на практика тя
съществува единствено в електронен вариант, от който бе направен и настоящият превод.
Честно казано, това ни коства много усилия по няколко причини.
Първо, Робърт Морнинг Скай не е писател, а изследовател на древността. Респективно
книгата е написана стряскащо слабо и литературната й стойност е точно нулева. Макар
да не би следвало това да е проблем при въпросния тип литература, той си остава факт и в
някои моменти - наистина пречи. Из книгата има хиляди повторения, които в някои
случаи просто не можехме да избегнем, защото конструкцията на текста не го позволява.
Наивизмът на самия диалог е на нивото на разговорите на шестимата индианци в
„Историята на Звездния Старейшина" от първата книга - т.е. - екстремен. Реакциите на
главния герой са толкова неестествени и детински, че направо са опасни за психиката и
вредят на процеса по осмислянето на информацията. На някои по-незначителни места,
които нямат отношение към съдържанието и смисъла на текста дори сме си позволявали да
поорязваме дадени ненужни реплики, защото утежняват естествения поток на четене по
един безкрайно досаден начин. Това достига своя апогей в глава VI, за което навярно ще
си дадете сметка сами, когато стигнете до нея.
На второ място, преводът бе затруднен от факта, че сканираните страници на книгата
са били преобразувани в текст от програма, която на моменти не е разчитала правилно
някои букви. Понякога това бе очевидно, но в някои неприятни случаи замените създаваха ситуации, в които грешно разпознатите думи пасваха идеално на смисъла на въпросното
изречение и грешките бяха откривани чак на трета редакция, хващайки ги изцяло на
макроконтекстуално ниво. Хората, които са сканирали и обработвали текстове, разбират
прекрасно създалата се ситуация.
Освен това, както и при „Документите Тера", има изречения, които остават
незавършени и увисват до половина във въздуха (а имаме и подозрения, че на моменти
липсват цели абзаци). Това, по всяка вероятност, също се дължи на гореописаните
причини. Тъй като не разполагаме с оригинала, няма какво да направим по въпроса и тези
моменти са оставени като отбелязани с бележка под линия. По подобен начин, в
„Документите Тера" липсваше цяла страница от съдържанието. За съжаление, тук
ситуацията е още по-тежка и липсва цяла глава и три приложения от оригиналната цялост
на книгата. Защо те липсват в електронната версия - остава загадка. Навярно човекът,
който е сканирал книгата, е нямал тези страници по някаква причина. Няма какво да
направим и в този случай, обаче. В настоящата версия имате завършени 6 пълни глави. От
съдържанието на сканираната книга разбираме, че има и VII-ма глава, която се казва
„Градината на АТ-EN". Отново повтаряме, че тази глава липсва в настоящето издание не
по наша вина. Както споменахме, имаме липсващи и три приложения, които се казват
съответно: „Думите на Учителя Пер", „Думите на Учителя Пер - Речник" и „Думите на
Учителя Пер - Галактическите Води". В първото и второто авторът навярно е направил
по-пълна версия на това, което ние се опитахме да направим с нашите два речника в края
на книгата и едва ли ще има нещо по-подробно от представеното в „Документите Чама“
(от която, както казахме, сме извадили и добавили най-доброто към настоящето издание за
вас). Не е ясно какво съдържа третото приложение. За сметка на всички липсващи неща,
обаче, съставихме огромен следговор, който представяме на вашето внимание след втория
речник. Надяваме се да откриете много интересни неща там, които да компенсират
материалите, които би трябвало да са част от официалното съдържание на книгата. Ако
някой ден липсващата глава и приложения биват локализирани, те ще бъдат преведени и
добавени, както на нашия сайт за бъдат ползвани от всички, които четат тези редове), така
и в бъдещите допечатки и издания на книгата, ако тя претърпи такива. Също така, ако
някой притежава липсващите глави и приложения, ще бъдем благодарни, ако ги сподели с
нас.
Отделно от всичко това, поради богатството на асоциациите, играта на думи и
създаването на нови думи чрез комбинирането на вече съществуващите, някои
словосъчетания в книгата са оставени в оригинал, тъй като преводът им на български не
само не би имал никакъв смисъл, но и би осакатил намеренията на автора. Ето защо те са
запазени на английски (но, разбира се - с превод и обяснение под линия), поне за тази част
от публиката, която знае езика и би имала възможността да разбере тези асоциации, които
за другите читатели така или иначе ще останат скрити поради естеството на ситуацията.
Повечето главни букви в текста са нарочно запазени, макар в българския език да няма
такова правило. Това е направено, за да се покаже специфичното преклонение на автора
към всичко извънземно (това има значение на философско ниво лично за нас), Пряката реч
отново е конструирана по начин, който да работи за нас и не е нито граматически, нито
синтактично правилна според книжовния български език. Така например мислите, които
не са изречени на глас, а наум, са направени в курсив, за да бъдат по-лесно различавани.
Както и в „Документите Тера", всички титли и извънземни термини са оставени на
латиница и са с удебелен шрифт. Освен същинските причини за това решение (които са
подробно описани в предговора на „Документите Тера" и няма смисъл да ги преповтаряме тук), това е направено и в услуга на читателя за по-голяма нагледност и
различаване от основния текст. В оригинала тези неща липсват и са добавени от нас като
преводачи.
Подчертаваме, че дългите бележки под линия съдържат много и интересна
допълнителна информация за термини, които не са включени в речниците. Това е
направено по три причини.
Първо, защото информацията се асимилира и попива много по-добре, бивайки
подадена в момента на самия й контекст - когато пряката връзка може да бъде направена
веднага. Второ, защото в повечето случаи те са само отправна точка, която може да даде
храна за размисъл, но няма да бъдат доразвивани в следговора, защото не са от чак такова
значение. Но тъй като е хубаво да бъдат казани все под някаква форма - е създадена и
бележката под линия. И трето, защото в противен случай речникът би станал огромен сам
по себе си, а заложената от нас концепция в него е да бъде помощник - не основен текст за
изучаване. Определено препоръчваме на хората, които вече са чели книгата на английски,
да прочетат всички бележки под линия, защото те не са част от оригинала, събрани са
парченце по парченце от други материали на автора или пък са писани и добавени изцяло
от нас. Направили сме го така, че да обогати значително разбирането ви за текста.
Надяваме се усилията ни да имат точно този ефект и допълнителната информация да ви е
полезна :)
7.2
Забележки свързани със съдържанието
Читателите на книгите и разработките в сайта ни знаят, че нямаме религиозно
отношение към работата на Робърт. Просто информацията, която той дава е различна от
всичко друго и се самопотвърждава с времето отново и отново. Именно затова й обръщаме
внимание. Това не ни прави фанатици. Като многогодишни изследователи по тези въпроси
можем да кажем, че по-голямата част от информацията му издържа на нашата проверка и
колкото повече дълбаете в миналото ни, толкова повече ще откривате модела, който е
описал той. Това обаче не означава, че в тезата му няма дупки. Както виждате, ние не сме
преки адвокати на тази информация, макар да я издаваме. Ние сме критично настроени и
търсим във всеки един момент заедно с вас. Анализираме и виждаме нейната уникалност
от определена гледна точка, но виждаме и нейните слаби моменти.
Начинът, по който е написана книгата, за съжаление не е единственият й проблем. В
„Историята на Звездния Старейшина" имахме очевидни съвременни добавки от страна
на автора, състоящи се, например, в прекалената информираност на шестимата индианци
за клониране, строежа на вселената и други подобни моменти, което е фантасмагоричен
елемент предвид, че говорим за 1947 г. Това са прозрачни добавки на Морнинг Скай с цел
да направи историята по-модерна и близка до човека на днешното време. Това не означава,
че историята за БекТи не се е случила. Означава просто, че Робърт е избрал да поукраси
случката. Удачно и коректно ли е спрямо нас читателите -нека всеки да прецени сам за
себе си.
Аналогът на всичко това в настоящата книга е цялата I-ва глава, която по личното ни
мнение е най-слабата от всички (макар някои моменти от нея да правят изключение) и по
всяка вероятност е напълно дело на автора. Тънкият момент е, че именно тя може да
създаде неприятно първо впечатление за текста, а това би било погрешно. По съдържание
I-ва глава много прилича на учебник по биология за 8-ми клас и дарвинизма в нея идва в
повече. Вариациите около въпросната информация са коментирани по-подробно в
следговора.Друг спорен момент, който със сигурност ще направи впечатление на интелигентния
читател, е свързан с въпроса около орионския език и изведената му взаимовръзка с
английския. Тук се налага да отворим малка скоба, която ще се разпростре и в точка 8.
Книгата ще ви даде изцяло ново разбиране за значението на думите - за тяхната мощ,
същина и резонанс през времето. Думите са ключова част от „сюжета“ на изложението и
особено от съдържанието на III-та глава, която е и най-силната от цялата книга. От тази
глава например ще разберете огромната разлика между титла и име - нещо, което по
принцип създава големи обърквания у читателя. Ще дадем пример от „Документите
Тера", защото навярно сте запознати с нея и по-този начин илюстрацията ще бъде по-
красноречива и близка до вас.
Помните ли каменоделците? Малките гущери изпратени от Кралицата да помагат в
делата и поддръжката на контрол на ЕН-ЛИЛ върху Ериду? Те се казвали HEN-Т. Те
били издигнати в ранг от ЕН-ЛИЛ и после отново - от РА. Те били безкрайно лоялни и
покорни. Без никакви въпроси, тотално посветени на волята на Кралицата (която била да
се подчиняват на ЕН-ЛИЛ). Но онези от тях, които били издигнати в чин и имали роля в
администрацията се наричали SHET-I, което било титла. Точно както „Орфей" е титла, а
не име на един единствен човек. Разбирате разликата, нали? Титлата е SHET-I, но името
на техния вид - HEN-Т. Неразбирането по тези въпроси дава като плод много грешни
интерпретации в сравнителната митология, тълкувайки едно и също „нещо" или някой
като различни индивидуалности, докато то е едно и също, с много имена по различни
причини. Настоящата книга дава много висока перспектива именно в тази посока и стига
до невероятни подробности в описанието точно на разликата между двете категории.
Защото разбирането за думите е от първостепенно значение за хората, които дълбаят
сериозно в изследването на извънземните институции на Земята и езотеричната
плоскост като цяло.
Повечето от въпросните думи са изведени главно от езика и йероглифите на древен
Египет. Както знаете, този език и прилежащото му писмо продължава да удивлява много
учени и до днес. Загадка е как той се е появил изведнъж от нищото със завършен
синтаксис, граматика и очевидно - без видим предшественик, от който да произлиза.
Наравно с шумерския, Морнинг Скай обръща внимание главно на египетския заради
неговата древност и в същото време - достъпност в съвременността. Като цяло, можем да
направим грубото твърдение, че шумерският е по-близък до сирианския, а египетският -
до орионския с условието, че тази уговорка варира по различни причини, в различни
обстоятелства. И тъй като настоящата книга разглежда най-вече генезиса на Империята
Орион - ползваните думи са извеждани най-често от египетски.
Това, което може да се стори неправдоподобно на пръв поглед на читателя, е, че
авторът прави директни връзки между орионския и английския език. Т.е. той дава дадена
дума на орионски и показва, че тя е същата в съвременния английски, по този начин
показвайки произхода й. Възниква съвсем валидният въпрос как това може да бъде
адекватен подход, предвид, че едно такова сравнение няма видими логически
взаимовръзки. Английският е сравнително млад език и преди той да се формира - светът е
говорил на стотици други езици. Откъде накъде ще се прави сравнение между нещо, което
е на милиарди години и нещо, което в най-добрия случай е на не повече от 10 века,
прескачайки по този начин цели цивилизации? Погледнато линейно, очевидно има
логическа дупка. Защо не се правят сравнения с по-ранни езици, които евентуално биха
били по-добро отражение на този модел, ако той изобщо съществува извън главата на
автора?Истината е, че в „Документите Чама" Морнинг Скай всъщност прави такива
сравнения между много езици и доказва общи модели. За да отговорим по-сериозно и
подробно на този безспорно интересен въпрос, обаче, неизменно трябва малко да вдигнем
летвата и да добавим по-високата перспектива към картината, без която няма как да
добием пълно разбиране за нещата...
8.
Философска и езотерична перспектива
За да започнем да разбираме взаимовръзката между езици, толкова отдалечени във
времето, може би на първо място трябва да разберем... самото време. А то, както знаете, е
на практика илюзия характерна за трета плътност и тече субективно в честотния диапазон
на физическата реалност. Как ще минава времето за дадено съзнание, зависи изцяло от
мисловния модел на това съзнание. Животът е научил всеки един от нас, че когато се
чувстваме добре в компанията на някого - часовете летят. Когато сме потиснати и сме
някъде, където не желаем да бъдем - часовете ни се струват като „векове" и дори сме
създали съответните изрази за подобни ситуации в езика и културата си.
Сега си представете как тече „времето" за едно извънземно съзнание, което изживява
един-единствен физически живот в продължение на милиони години, запазвайки всичките
си спомени през тези еони и всеки път, когато то се „ражда" отново за поредните няколко
милиони години - пак запазва тези спомени. Съпоставете го с нашите 70 г. средна
продължителност на живот - всеки път започвайки „отначало" при поредната инкарнация
(казано линейно). Не е трудно да си дадем сметка, че времето за едно такова извънземно
съз(н)/(д)ание със сигурност е различна величина и на фона на цялото, едни 1000 години
(например) могат да бъдат смислово равнозначни на нашата концепция и времево
разбиране за „вчера".
Ако вярваме на шумерските летописи, концепцията за „shar" изразява една година от
тяхното време. Еквивалентът на това, което ние наричаме „една година тяхно време" е
равно на 36 000 земни години. Т.е. ако по космическите шумерски летописи (оставени от
Империята Сириус), АНУ е управлявал 116 години (произволен и хипотетичен пример) -
можете сами да сметнете за какво става въпрос.
Задръжте тази мисъл за момент.
За следващия етап на нашето обяснение ще използваме една метафора от поредицата
„Дюн" на Франк Хърбърт - творба, която по всичко личи, че има много общо с локалната
галактическа история и основните играчи в нея (надяваме се един ден да имаме
възможността и времето да анализираме подробно тези гениални книги). Там се описва как
Мисионария Протектива подготвя примитивните култури за пристигането на поробващата
сила, като ги обучава в митовете, легендите и традициите, които да обработят народа.
Сами разбирате, че това е наистина ключово при колонизирането на една планета - да
грабнете съзнанието на местните същества на едно много първично ниво. Всъщност, ако се
замислим, ще разберем, че това е най-важното умение на света, чрез което в голяма
степен той бива управляван и до днес - а именно - умението да разкажеш една история.
Нещо, което едно човешко съзнание на определено интелектуално ниво възприема като
мит, легенда или приказка (фантастика), едно извънземно такова би проектирало точно
под тази форма не за друго, а именно защото величината на събитията, съпоставена с
величината на нашите личности, представлява именно легенда. А възрастта на тази
история, съпоставена с времевата продължителност на нашите животи, я превръща
именно в мит. А тази реална история е точно толкова поучителна, колкото всяка приказка.
II всъщност от творческо, всеотдайно и естетическо чувство и в стремежа си да предаде най-точно истината, един извънземен посланик би ни запознал именно с приказката за
една научнофантастична „легенда". А хората, които получават това знание (най-често това
са шаманите на дадена (не)земна култура) не са преминали през нашето специфично
възпитание и възгледи и за тях това са директни разкази за самата истина (което отчасти е
вярно). Тази истина/мит ще носи специфичния отпечатък на тази извънземна култура със
специфичните мисловни модели (макар и пречупени през човешките такива), детайли,
подробности, орнаментика и като цяло - пълния неин антураж. Ярък, популярен и
общоизвестен на всички ни пример са догоните в Африка. Изучете тяхната култура и ще
откриете, че те са изцяло обусловени като мислене, вярвания и традиции от контакта,
който са имали с фракция на Империята Сириус! Безусловно. А сега променете мащаба и
си представете планетата ни като едно голямо племе със своите вярвания, традиции и
ритуално поведение, проектирано в социален мащаб. Няма съществена разлика.
Нещо повече. Нека използваме вариация на един пример от съдържанието на самата
книга, като го украсим малко, за да стане „по-жив" и го издигнем в съзнанието си до една
хипотетична реална ситуация, да кажем - отпреди 10 000 г., за да видим по-добре как
работят нещата на ниво конкретика.
Един от ловците на племето губи ръката си при битка със саблезъб тигър. В същото
време от небесата „случайно" каца величествен и сребрист космически кораб. От него
излизат различно изглеждащи същества с падащи дрехи. Толкова различни от всичко
познато, че моментално приковават вниманието на местното племе. Те прибират ранения
воин „точно навреме" и след известно време го връщат здрав и читав на другарите му. За
какви ще помислите въпросните същества? Разбира се, че за богове. Технологично
настроените раси (каквито Империите Орион и Сириус определено са) обичат да ходят на
„примитивни" и нетехнологично ориентирани светове, за да се правят на богове,
отнемайки волята на местната популация, която започва да ги боготвори. Това е начинът,
по който се е случвало завоеванието на много цивилизации. Извънземните се показват тук
и там с лъскавата си технология, която прилича на магия и която им придава
полубожествен статус, докато местните възклицават с „Ооо!" и „Ааа!" пред „чудесата" им.
Дори не е нужно насилие. Местната култура автоматично ще започне да боготвори и да
се подчинява на „боговете". Също толкова автоматично те ще започнат да им придават
качества, които те самите смятат, че всеки един бог притежава - универсална мъдрост,
знание, справедливост, добрина и т.н. Тук има тънък момент - това не са непременно
качества, които въпросните „богове" притежават и проявяват. Това са представите на
племето, които според тях вървят ръка за ръка с идеала за божественост, защото чудесата
(манифестацията) и идеалът (вътрешното богатство) - най-често са две неразделни
концепции за невинното съзнание. Онова, което е „нещо повече от човек", онова, което е
бог, влиза в изцяло друга категория според човешкото съзнание. Това, обаче, не е така в
реалността. Това е единият механизъм, по който се създават легенди. Мислете за това като
по-висша версия на предизборна политическа агитация или пропаганда, която да постели
пътя за разгръщането на дадени идеи. Излекуването на воина може да не е продиктувано
от благородни чувства, а от намерения, които трябва да бъдат търсени много по-далеч от
конкретната разиграла се ситуация. Например - полагане на нова религия.
Легендите могат да имат много конотации, вътрешно заложени полярности и интереси
в себе си. Това зависи от случая. А митовете посяват условията за насаждането на дадена
култура. А дадената култура в крайна сметка е резултатът от сблъсъка на двата типа
мисловни модели. Човешкият и извънземният (създавайки един нов общ, който всъщност е
стар, защото е извънземният, но завладяната култура не разбира това). С времето тази култура отлежава, защото трябва да ферментира, за да стане годна по един нов начин.
Време, което казахме, е много кратко за въпросните същества, но безкрайно дълго от
наша гледна точка.
С минаването на това време въпросната култура вярва, че създава своя собствена
цивилизация. Най-добрият роб е този, който не знае, че е роб и вярва, че е свободен.
Безспорно, тази цивилизация ще премине през дадени етапи, някои от тях напълно
различни от културата-майка. Но тази цивилизация е обусловена априори. Тя смята, че
има избор, но тя е изначално ситуирана в шаблон. Тя неизменно ще се върне към
образеца и ще формира система около заложените в него ценности, защото не познава
друго. Манифестацията на ценностите и вярванията, въплътени в ядрото, е неизбежна. И
когато образецът се превърне в модел за подражание на планетарно ниво (не без
външни подбутвания в правилната посока), наближава време за жътва. Така се отглеждат
цели планети и реколти от раси и съзнания. Така се прави от милиарди години. И макар
тук да представяме твърде опростена версия на този процес (в действителност той е
доста по-комплексен и многопластов), можете да придобиете доста добра представа за
неговата генерална същност. В този ред на мисли, завръщането на „боговете" (все под
някаква форма) е неизбежно в даден момент. Инвазията е заложена още на ниво „проект"
и освен ако нещо радикално не се промени в галактиката - тази инвазия ще се случи. Дали
утре или след 1000 години - тя ще се случи. Като прибавим и факта, че всичко това е
заложено предварително на ДНК-равнище, можете да придобиете много по-близка
представа за ставащото на планетата Земя днес. Което пък ни връща на вече
коментираното от предишните страници.
Нашата култура е тяхната култура в процес на разгръщане. А тя винаги върви с
прилежащия й език поне под някаква форма. Т.е., когато говорим за архетипното
формиране на даден език на тази конкретна планета, трябва да сме наясно, че това не е
естествен процес, оставен на случайността, а в схемата имаме като основни играчи
преобладаващото извънземно съзнание и генетика. Наше вътрешно убеждение е, че
английският неслучайно се формира като световен език. Това е заложено на ниво „Игра" и
на него може да се гледа метафорично като устройство с часовников механизъм, оставено
някъде преди хиляди години, което неизменно ще се активира в даден момент, затваряйки
смисловия кръг. Това не значи, че английският е орионски език, но определено означава,
че стечението на обстоятелствата на архетипно ниво не е случайно и ни дава да разберем
как нашата реалност се формира от глобалния мисловен модел и тип доминиращо
съзнание, което е отражение на много специфичен шаблон. Това е преди всичко енергиен
процес и принадлежи на света на езотериката, а не на лингвистиката, затова няма как да
бъде приет и разбран от всички, но английският език е избран умишлено да бъде световен,
защото най-добре се извежда от орионския. Колкото и нелепо да звучи, като взето само по
себе си твърдение, фактът, че този език се промотира, бивайки вече неизменна част от
всекидневната ни култура, не е случаен и в това има извънземна връзка. Защо се прави
това? Защото, когато тези същества се върнат официално, те ще искат робите им да
разбират техните команди, на техния език. Струва ли ви се абсурдно? Струва ли ви се като
сценарий от някой филм? Помислете пак. Това е възможно най-логичният резултат от една
ферментация - да получиш желания краен продукт. Ферментацията е колкото изкуствен,
толкова и естествен процес. Изкуствен, защото вие предварително създавате условията за
нея, но естествен, защото в процеса й са въвлечени естествени сили. Ето по този начин се
създават вратички в правилата на Играта.Както се казва и в самата книга (а тук ще перифразираме) - когато си дадете реална (а
не въображаема) сметка за немислимо огромния мащаб на нещата, ще разберете
кристално ясно, че системите, които са били използвани и наложени на другите, завладени
от Империята Орион светове, са същите, които били развивани и рафинирани в период на
милиарди години на техните родни планети. А чудото на това една система да работи в
продължение на милиарди години, се заключава в това, че тя поддържа едно ядро от
правила и институции, които са на практика непроменяеми. Евентуално ще откриете, че
едно правило, един закон, един метод на управление и дори думите, които се използват, са
почти едни и същи на всички други светове... Те ще съществуват в почти същата форма,
позволявайки само малки локални адаптации, те ще бъдат прилагани в действие по почти
същия начин, а думите... особено ключовите думи, ще бъдат отново на практика
непроменяеми. Под „ключови думи" тук се има предвид тези използвани в институциите,
които са точно копие на административните извънземни стожери - данъчната, социалната,
финансовата, съдебната и военната система.
Сега... Вземете цялата тази каша и я увеличете по сложност минимум 50 пъти! Защо?
Защото върху Земята има историческо, пси и ДНК-влияние от страна на най-малко 50
извънземни раси! Както самия Робърт пояснява относно собствените си материали, и както
самите ние сме писали в допълненията ни към „Документите Тера" - това което се
опитваме да направим с тези книги е поне малко да изясним основната сюжетна линия на
двата най-значителни играча в галактиката ни и да покажем какво огромно влияние са
оказали те на днешната ни култура. Защото Орион и Сириус се появяват като абсолютно
доминантен фактор във всичките ни исторически хроники и легенди. Защото ние сме
една колония. В процес на ферментация. Това обаче не означава, че на Земята е нямало
други играчи. Имайте предвид, че говорим за минимум 50 раси оказали влияние! Не
просто 50 раси, които са присъствали на шоуто! Всяка една от тези 50 раси е участвала по
техни собствени причини. Някои са били тук да манипулират, други са били тук да
„помогнат" (много малко от тях и по техния собствен начин, който не е съобразен с
човешкия духовен път), други са били просто търговци, четвърти са били тук, за да
експлоатират планетата. Отвъд тези 50 има такива, които просто наблюдават, защото
експеримента случващ се тук им е интересен, други минават, както се казва, „просто да
презаредят с гориво", а даже има и просто туристи (това не е шега).
И по средата на всичко това сме ние, хората... опитващи се да разберат какво става...
смятайки, че като имаме един детайл, имаме голямата картина. Но дори не се
доближаваме. И в интерес на истината - не е нужно.
И тъй като се намираме в точка 8, която засяга духовната перспектива на нещата
(която от страна на автора - липсва отново и в тази книга), ще кажем, че нашите Висши Аз
имат всичката тази информация предварително и са наясно с нея. На ниво Висше
Съзнание ние нямаме проблем с течащия в момента процес, защото сме били наясно с
него, още когато сме решили да откликнем на предизвикателството. Това обаче не е
причина, бивайки в тяло, да бъдем невежи за случващото се, да бягаме от него и да го
отричаме. Изкривявания от рода на „да спасим света и хората" след придобиването на
тази информация - също не водят до особен резултат. Играта, която се играе тук,
евентуално ще научи повечето от нас как да възвърнем собствената си сила (преминавайки
отвъд дуалността и респективно - съществуването във вечен конфликт със себе си) и да си
спомним кои наистина сме (жокер - ние не сме своето тяло).
Тази книга няма да ви помогне в постигането на последните две, защото този Път е
чисто индивидуален и за него няма рецепти. Тази книга, обаче, ще ви даде много добра илюстрация на най-старите модели на поведение в галактиката, които ще ви отдалечат от
този Път.
А това вече - не е малко.
9.
Заключителни думи
Макар в „Произход и история на Империите Орион и Сириус" да не се говори пряко
за Земята, тя ни подсказва достатъчно по други начини, за да разберем, че не съществува
конспирация за завземане на света. Това е процес, който отдавна е завършен още с
неговото започване, а онова, което преживяваме в момента, е неговото разгръщане и
постепенно проявление.
Нилс Бор има една много сполучлива мисъл относно въпроса за допълнителността, за
която ние предпочитаме да мислим като за „природата на истината". Той казва: „Истина е
твърдение, чиято противоположност е невярно твърдение. Дълбоката истина, обаче, е
твърдение, чиято противоположност е друга дълбока истина." Като пример за две
противоположни твърдения, които съдържат едновременно дълбока истина, той сочи:
„Има Бог, и няма Бог."
Робърт Морнинг Скай адресира този въпрос по друг начин: „Истината е като
мечката. Дали е благородно създание на природата и любим плюшен образ, който децата
обичат повече от всичко, или е кръвожаден звяр, който ще ви разкъса на парченца, ако му
обърнете гръб? Отговорът, разбира се е, че е и двете."
Ще имаме още една среща заедно в края на книгата, а засега ви пожелаваме приятно и
ползотворно четене 
Издателство „Паралелна Реалност"