ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис

  

 Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното  
Според древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите. С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята.



ЗЕМНИЯТ ОРИОН Комплексът край Свещари крие много тайни.
Приблизително в този регион преди около 2500 години се е намирала столица на царството на гетите. Там, според погребалните практики на древното племе, в комплекса „Сборяново” са се полагали тлените останки на владетели и големци.
За целта и са насипани 12 изкуствени могили гробници, подредени както звездите от съзвездието Орион *.
Интересно е да се напомни друг интересен факт -
подредбата на могилните некрополи в Сборяново всъщност точно наподобява очертанията на три от най-важните египетски пирамиди,
също следващи схемата на съзвездието Орион. Това са Хеопсовата пирамида, пирамидата на Менкаура и тази на Хефрен.
Досега са проучени две от високите могили в Сборяново, а само си представете какво може да има в останалите!
Тайните започват да се разнищват още през 80-те години на миналия век, когато археолози откриват в т.нар. Гинина могила гробницата на тракийския цар Дромидех. Монолитният каменен саркофаг, в която е положен той, по величие и изкусност на изработката си съперничи дори с най-ефектните образци от вътрешността на египетските пирамиди, смятат археолозите.

Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани и всички пирамиди. Названието „хон" се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими" в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо). В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път. 
 

 Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор). Съзвездието, свързано с фараоните, Орион е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.

 

 В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида. „Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. 

     

Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус) В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат". На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.

  

Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско (днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.
На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се намира в средата на Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - КХАБИРУ(кабирите, известни с тракийските мистерии). Аабхиира: Подобно име също се появява в МахаБхара-та(Древна Индия), както в "Сабха-парва", така и в "Бхисма-парва". Споменава се, че провинцията е разположена на река Сарасвати(пресъхналата река , минаваща през Мохенджо-Дару и Хар-ап-ската цивилизация, "Хар-апa", значи "Земя-вода") в СИНД(ИНД). Съвременната провинция "СИНД" първоначално се е простирала до другата страна на АРАБ-СКО МОРЕ("Ар-Ап", "земя-вода") всички жители на провинцията са били познати като АБХИРАС Тайните на Лабиринта




Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построили храм и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.

 

Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.

 

 За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че таваните на помещенията са изгра­дени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат ог­ромни размери, в Лабиринта не е използвано дърво или други мате­риали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изпи­сани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс (с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун.
Лабиринт е построен и на остров Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.
По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове и др.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара -фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най-стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар„звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н. Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на (критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече, че Мари е посещаван от търговците от остров Крит. Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт" произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и е символ на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си). В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот. Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.
 
 Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.

 

 Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).
 

 Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама, знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение. Преди хората над Египет властвали богове. Последен от тях бил Хор (Аполон), син на Озирис (Дионис). Този Хор отстранил от власт Тифон, брата на Озирис. Египтяните различават три поколения богове, като Пан е от първите, Херакъл – от вторите, а Дионис – от третите. От времето на Херодот до Пан, син на Пенелопа, са изминали 800 години; до Херакъл на Алкмена – 900, и до Дионис на Семела – 1000.

След жреца на Хефест били избрали 12 царе, които да управляват заедно (египтяните, казва Херодот, не могат да живеят и ден без цар). Те се договорили да се сродяват чрез взаимни бракове, да не се премахват помежду си, да са равни и приятели. Но имало предсказание, че онзи, който възлеел с медна чаша в храма на Хефест, щял да управлява еднолично.

Лабиринтът и изкуственото езеро Мойрис

Те изградили Лабиринта над езерото Мойрис, близо до Крокодилополис. Пирамидите са неописуеми, казва Херодот, но лабиринтът превъзхожда пирамидите. Имало 12 покрити двора, 3 000 помещения на два етажа – по 1500 над и под земята. В подземните имало гробници на царете и свещените крокодили – там не допускали чужденци. Изходите и завоите през дворовете били много заплетени, стените били пълни със скулптирани фигури.
Опира до езерото Мойрис, чиято обиколка била 630 км. Било изкуствено, в средата имало две пирамиди с надводна и подводна част, на всяка от тях – каменен колос. Водата била докарана по канал от Нил. При изкопаването хвърляли пръстта в Нил, а той я разнасял – така, както крадците в Ниневия изкопали проход под земята към дворците на Сарданапал, за да отмъкнат съкровищата му, а пръстта хвърляли в Тигър (144-150). -Херодот, "История". Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)

Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус. Сириус днес Бялата линия е орбитата, която щеше да следва Сириус А,
ако Сириус Б не съществуваше.Синята линия показва
действителната орбита на Сириус А Жълтата линия показва действителната орбита на Сириус Б Двойната звезда Сириус

През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б - компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.
Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.
Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.    

                 

Минойците са от бялата раса: ДНК развенчава дългогодишната теория, че първата развита култура на Европа е от Африка

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2017/11/blog-post_77.html

ЗЕВС ХИПЕРБОРЕЙСКИ

           

Битката на Зевс с Кронос където Зевс е изобразен с Лабрис в дясната ръка. (600 г. пр.н.е.), храма на Артемида, Корфу, Гърция. Археологически музей, Корфу, Гърция.


„ Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така : Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „
Страбон „География” кн.7- / 10 /
Тук Страбон цитира Омир от „Илиада „
„Че Локрос беше вожд на Лелеги, които нявга Зевс, синът на Кронос,който знаеше неща нетленни даде на Девкалион – хора от Земята избрани „
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
Тук Страбон цитира Хезиод
И в двата пасажа никъде не се споменава за „ Данайци” или „Гърци” . Защо тогава Зевс е гръцки Бог ? Ясно е,че той е Пеласг.
„ Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от „ Кари” и „Лелеги”; Йонийците са ги прогонили и са завладели страната,...”
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
От втория пасаж научаваме, че цар Зевс е имал баща на име Кронос,оттук следва,че и Кронос е Пеласг. В така наречената „гръцка” митология Зевс побеждава Титаните и властва на Олимп. Кронос е титан, а щом Кронос е баща на Зевс, значи и той е титан. Дали това са само легенди ? Дали са „гръцки” оставям това да прецени читателят. Ситуацията с Аполон и други „ТРАКИЙСКИ” богове е същата.Да отделим малко повече внимание на Дионис и по-точно на неговият поход до Индия. Този поход много прилича на похода на Александър Велики Македонски. И Зевс,и Дионис са били пеласги,обожествени в столетия по-късно. Зевс е цар на пеласгите. По-късно Дионис също цар,но на Бригите / фриги,фризи /. Зевсе, Додонски, царю пеласгийски.
Югоизточно на около 2км. от гр.Ардино има скален релеф,на който е изобразен Зевс,който носи Дионис, пришит в бедрото му. Това изображение е според легендата, която пък е обявена за „гръцка”. Там се проследява родословието на Дионис и сполетялото зло от „Змеевото семе” – на неговите сродници.
В с.Хухла / Ивайловградско / пък има светилище, датирано от 1 200 г. пр. Хр. В това светилище има ясни следи и доказателства, че е на Дионис. Култът към Дионис възниква още през XIV в. пр. Хр. В Мала Азия. Името му се открива в критско линеарно писмо „В”. „Преклонението се разпространява първоначално на територията на Фригия”- това казва в книгата си „Древните Българи,Шумер и Вавилон” Владимир Цонев.
„ А походът на Дионис и Херакъл до земята на индийците прилича на митичен разказ с по-късна дата,защото за Херакъл се казва, че освободил Прометей хиляда години по-късно.”
Страбон „География” кн.11.5/5/
Дотук от тези сведения излиза,че Дионис е бил обожествен преди Троянската война. Защо по-късно гърците също приемат легендата за него ?
„Лин е написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По-същия начин Орфей и Пропанид, който беше учител на Омир и талантлив поет,ползваха пеласгийски букви, а също ги използваше и Тимоет – син на стария Тимоет, а той син на Лаломедон – който живя по времето на Орфей...”
Диодор Сикул, III,67.5
Защото от тези писания на Диодор Сикул се разбира кой е Омир и кой е неговият учител, на какво го е учил и с какви букви са писали. За „гърците” и днес Омир е голяма работа. От неговите песни и от „Илияда” и „Одисея” т.н. антични автори черпят исторически данни,както и днес някои наши съвременници пишат огромни трудове с глупости. Нито една от споменатите личности по-горе не е грък. Да, но нали Кадам е донесъл и предал на „гърците” финикийското писмо.
„ Този Тимоет също е написал „ Фригийска поема", а така я наричат, защото я е написал, ползвайки стария език и букви.”
Диодор Сикул, III,67.5
Според легендата Дионис извежда майка си Семеле от Хадес / Ада /. След това й дава ново име – Тиона. Там пише, че тя е дъщеря на Кадам. Ето как от трако-пеласгийските-фригийски истории случили се в далечни времена „гърците” създават легенди и ги обявяват за свои. От нашите деди „гърците” взимат и буквите, и историята и ги митологизират, за да си пришият древност. След това потомците траки и българи са обявени за „варвари”. Така е и днес, съвременни „гръцки” историци ни заклеймяват, че искаме да им отнемем тракийската древност. Те обаче никога и никъде не са казвали, че са потомци на траките, а и няма как. За какво претендират тогава ? Те много добре знаят откъде произлизат и кой, кога, и какво им е дал – но не им е удобно днес да се пише за истини, които те обявяват за свои. Същото е и с евреите за още по-древната история на Българите и Човечеството. Дионис е гръцкото име на Звезбулд. Това име са използвали нашите деди от днешна европейска Тракия. В Мала Азия тамошните траки са го наричали Сабазий. Брама са го наричали индийците, а Бакхус – римляните. За неговият поход към Индия са писали Луций Ариан, Страбон, Филострат, Аполодор, Еврипид, Хигинис, Овидий, Нонос, Плиний и др. в своите произведения. Луций Ариан пише,че жителите на Индия били диви, ядели кори от дървета и сурово месо. Дионис ги научил да обработват земята и им дал семена. Научил ги още да коват оръжие, да строят, да правят вино. Дал им закони и религия. В индийските „Пурани” пише за бойци колесничари, на които броните блестели, те почитали огъня. Според Хезихий Дионис е роден в Бригия и бил цар на бригите. Бригите са живяли в Югозападна България и Македония. Това е същата територия, от която тръгва на поход и Александър Велики и със същата цел – Индия.
Панагюрското златно съкровище от IV в. пр. Хр. ,за което науката твърди,че е на тракийският владетел Севт III е доказателство и свидетелство за приемственост на един от „ритоните” има изобразена сцена от сватбата на Дионис с принцесата на Крит Ариадна. Същата тази Ариадна е дъщеря на критския цар Минос. Владимир Цонев определя в книгата си „Древните Българи, Шумер и Вавилон” , че около 3 100г. пр. Хр. същият Критски цар Минос е завладял и част от Египет. Едно поколение след него е живял нашият Дионис, който взима за жена дъщеря му Ариадна. Най-общо походът на Дионис към Индия може да бъде отнесен за края на IV хил. пр.Хр. – началото на III хил. пр.Хр. Индийската цивилизация е една от общо трите приети за най-древни. Другите две са Шумер и Египет. Тази цивилизация е възникнала около река Инд. Нейни центрове са Харапа, Мохеджо Даро, Лотхал и Мергара. Постройките са от печени тухли. Тухлата обаче е измислена от траките. Мохеджо Даро науката датира като град,възникнал някъде около 2 600 г. пр.Хр. Странното в този град е, че той не е разрушен,нито от войни, нито от наводнение, нито от земетресение. Това може да означава, че жителите му са били на високо за тогава материално ниво и не са имали с кого да воюват или да делят нещо. Те са били високо развита земеделска цивилизация. Другият град „Харапа” е датиран, че е просъществувал между 3 000 г. пр.Хр. и 1 600 г. пр.Хр. В тези два града има изградени бани и канализации, както и водопроводи. Има доказателства за Месопотамски потоп, станал 3 100 г. пр. Хр. Най-древният град в Месопотамия и Шумер е Ур. Официално този град е датиран на 3 000 г. пр.Хр., не официално на 7 000 г. пр.Хр. Защо споменавам всичко това,защото може би Дионис е направил своя поход 100 – 200 години след този потоп. Той е цивилизовал отново древен Шумер и Месопотания, а може би и долината на река Инд. Дионис е знаел за по-предишно преселение на свои предци от Балканите,а именно след Черноморския потоп от 5 700 г. пр. Хр.
„ Многобройни предания има за Дионис, че още преди Александър потеглил на поход срещу индийците и ги подчинил; докато за Херакъл те не са много. Немаловажни доказателства за похода на Дионис са : градът Ниса, планината Мерос, бръшлянът,който расте именно в тази планина и самите индийци, които влизат в битките под звуците на тимпани и цимбали, а дрехите им са пъстри,както на Дионисовите бакханти. За Херакъл не напомнят много неща. Това, че Александър превзел със сила Аорнската скала, а пък Херакъл не успял, да го стори, ми се струва македонско перчене”
Флавий Ариан „ Анабазис” V,8-10.
„ Преди идването на Дионис в областта на индийците те са ядели сурово месо от животните, които залавяли. Когато дошъл Дионис станал господар на индийците; основал им градове, дал им закони и също като на Елините им дарил виното, научил ги още да засяват земята като сам им дал семената.” ... ” Дионис пръв впрегнал в плуг воловете; превърнал много от индийците, които преди това били номади, в земеделци и ги сдобил със сърпове. Научил ги още да почитат и други богове, но най вече него самия с цимбали и тимпани.Обучил ги на танца на Сатирите, наричан от Елините „Кордак” и провъзгласил за обичай носенето на косите,привързани с Митра,приучил ги и да използват благовонни масла. Така и по времето на Александър индийците все още влизали в битките под звуците на цимбали и тимпани”
Флавий Ариан „Анабазис” VII,2-9
„ От царуването на Дионис до Сандракот индийците изброяват сто петдесет и трима владетели и шест хиляди и четиридесет и две години.”... „ Индийците твърдят,че Дионис бил петнадесет поколения по-млад от Херакъл. Никой друг не е нахлувал в земята им, за да води война с тях.”
Флавий Ариан „Анабазис” IX ,9-10 „ Христоматия по Тракология „ том 2-1998г.38/3”Сред индусите съществува мит който целесъобразно трябва да се изложи в кратка форма. Ето какво казват те. В древни времена когато хората още живеели в разпръснати селца, Дионис дошъл при тях от запад и с голяма армия завладял цяла Индия, не видял в нея нито един значителен град, способен да му противопостои. 4 Когато станало горещо, войниците на Дионис били покосени от чумна болест, военначалникът им, отличаващ се с мъдрост, извел своята войска от равнината в гориста област, където духат прохладни ветрове и течат чисти води и армията се избавила от болестта си. Името на тази горска област където Дионис спасил своята армия от болестта се казва Мерос и именно благодарение на това,че траките предавали на потомците по – традиция, а именно, че Дионис бил носен в бедро. След това той взел имащите в запас плодове и споделил тези знания с индусите, така той ги научил да правят вино, прочие и всички полезни за живота неща. После станал основател на известни градове,събирал села в удобноразположени места, научил ги да зачитат божества и въвел закони и съд и така като извършил много добри дела бил почитан като бог и получил безсмъртни почести. 6 Те казват, също че,заедно със своята армия, той водел и много жени и че в боя използвал барабани и цимбани, защото тръбата още не била изобретена. Царствал над Индия в течение на 52 години и умрял от старост. Неговите синове наследили, предавали царството на своите потомци, но в края на краищата минали много поколения, тяхната хегемония била отстранена и градовете получили демократическа форма на управление.
Такъв е митът за Дионис/РАМА/ и неговите потомци съхранен от индусите. 1.За Херакъл те казват,че той е роден сред тях и подобно на гърците говорят за неговата доблест и лъвска сила. 2.Още за него те казват че той превъзхождал всички хора по сила и мъжество и прочистил земята и морето от дивите зверове. Встъпил в брак с няколко жени,той се сдобил с много синове и само с една дъщеря, и когато неговите синове достигнали зрелост,то разделил Индия на толкова части колкото деца имал от мъжки пол и направил всички свои синове царе, а своята единствена дъщеря направил царица. 3.След това той станал основател на не малко число градове, най – известният и най-големият той назовал Полиботра. В този град също построил великолепен дворец и го населил с много жители,укрепил го с дълбоки ровове,пълни с речна вода. 4.От признателност Херакъл бил обожествен от хората, а неговите потомци така и управлявали в продължение на много поколения и правили много възхитителни неща,не изпращали воини зад пределите на своите граници и не основавали колонии сред другите народи. Но минало много време и голяма част от градовете получили демократическа форма на управление, сред някои племена обаче била съхранена царската власт, дотогава докогато Александър се отправил за Азия.”
„Известия древних писателей о Скифий и Кавказе” Диодор Сицилийски ВДИ,№4,1947г.,38;39.Д.В.Мещанский БОГДАН СРЕДНОГОРСКИ


Редки монети от времето на Филип Македонски и напълно запазени оброчни плочи на Зевс и Хера са открити при разкопките на на връх "Козя грамада" в Средна гора край с. Старосел.Тъй като фрагментите били малки и начупени, учените сметнали, че и тук е била спазена категорично заповедта на император Константин Велики, според която в 330 г. християнството е обявено за единствената позволена религия в Римската империя.
Разпоредено било всички езически храмове да бъдат унищожени и да се начупят езическите идоли -
статуи, релефи и т.н.
Археолозите обаче били изключително изненадани в последния ден на разкопките, когато в отсек от 4 кв. м били открити запазени цели оброчни плочи на Зевс и Хера, както и стотици монети от IV в пр. Хр. до III в. сл. Хр. www.bnews.bg/article-85298  

            

Цивилизацията „Хиперборея”: В древнотракийската митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Тракия близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В тракийски карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция. 

 Виж тук > ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА Поход на тракиеца РАМА към Индия 

 Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ



Империята на Рама/ДИОНИС/ (Цивилизацията „Рама”) Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "

Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Идентифицирането на Дионис с Рама ни дава нови перспективи. Според индийската традиция, Rama е живял в края на Трета Юга (Silver Age) и Dwapara Юга (бронзова епоха) е започнал скоро след смъртта му. Това означава, че датата на BC 6676 за началото на Saptarsi календар, който е на 100 години след Дионис т.е. Rama, показва началото на Dwapara Юга в низходящ цикъл.

Виж тук >Тракиеца Дионис е Шри Рама

Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.Остава да разберем колко години е живял.

Виж тук > Сакар Караман и битка при Курукшетра    

ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ/ХИПЕРБОРЕЙЦИ

            

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Хвърляли запалени дървета към небето, за да покажат своето пренебрежение към обитаващите висините...

В крайна сметка гигантите загубили войната, повечето от тях били изгорени от мълниите на гръмовержецът Зевс. В миналото е царствало вярването, че от пепелта на гордите гиганти са се издигнали и родили нашите предци наричани от чужденците “траки”, а мястото на последната битка на исполините получила името Палене... Това е митът, безспорно голяма част от него е продукт на въображението, но има и елементи на истина. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст, непокорен нрав и странни обичаи.

От писанията на Плутарх научаваме, че траките са били едри хора (Животът на Емилий Павел, XVIII-5). За Максимин Тракиец се знае, че е имал ръст над 2 метра и, че е можел да тегли волска кола сам… “He was of such size, so Cordus reports, that men said he was six inches over eight feet in height; and his thumb was so huge that he used his wife"s bracelet for a ring. Other stories are reported almost as common talk — that he could drag waggons with his hands and move a laden cart by himself."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Сведенията на старите автори се потвърждават от редица археологически проучвания. Те показват, че сред дедите ни е имало хора с ръст 1.80, 1.90, 2 метра, че и повече:

“АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА ПОГРЕБЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИ ВОИН С КОПИЕ”
Идеално запазен бил единият от скелетите – на атлетичен мъж с ръст 180 см в разцвета на силите си; до лявото му рамо било положено бойно копие...

http://sedmica.bg/2012/06/

“Тракийски принц паднал в бой с Филип Македонски”
В следващите дни на бял свят излиза най-богатото погребение на тракийски владетел, откривано в последните 7-8 десетилетия, при това непокътнато. Мъртвият - млад мъж на 18-19 г. с впечатляващия за онова време ръст от 190 см.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=530090

“Тракийска гробница и двуметров скелет на мъж изскочиха от бездната на времето при археологически разкопки край Братя Даскалови” През Късната античност, IV-V век сл.Хр., тук е бил погребан много грамаден, двуметров човек...

http://stzagora.net/2010/05/26/

Що се касае до запалените дървета, които гигантите запращали в небето, за това също си има логично обяснение. Херодот свидетелства за това, че гетите запращали огнени стрели към облаците (История, IV-94). Именно този ритуал най-вероятно е накарал гърците да кажат, че гигантите (траките) хвърляли запалени дървета към небесата, за да покажат своето непокорство и пренебрежение към боговете...

Интересно е, че при нас българите се намира продължение на древният тракийски обичай да се изстрелват огнени стрели към небето. В Ямболско и Разложко това се е практикувало до началото на XX-ти век ( I.Georgieva, Bulgarian Mithology, с. 124), за това, че същия обичай познат в различни региони споменава и М. Арнаудов.

Друга важна подробност от мита за гигантите е топонимът Палене. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот (История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра означава изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палене се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език...т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци.  

Не само Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. В близост до Палене е областта Грестония - владение на траките грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти-ходя, вървя, отивам. Става дума за хора, които често са били в движение, т.е. занимавали са се с трансхуманно животновъдство. То бе типично за Българите обитаващи Беломорието до началото на ХХ век, когато тази изконно българска земя ни бе отнета.

До Палене са също град Кисус и планината Кисус. Техните имена се обясняват с българските думи кисна, киша-влага. Със същата семантика е и названието на фригийската планина Олгасус. То бива тълкувано от езиковедите с думата влага. Тя има диалектна форма олага, улага.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг.скотъ-скот, добитък. На изток от Палене е древното селище Азера, чието название е сродно на фригийските топоними Азаритес, Езаритес. Азера, Азаритес, Езеритес се тълкуват с българските думи яз, езеро.

В близост до Скотус и Палене е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците Κρούσια όρη...

Самите имена на гигантите принадлежат на българската именна система. Споменатите в древността Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...се срещат у нас под вариациите Кото, Койо, Милин, Ройчо, Япо...Как става това чудо никой не се наема да обясни и, за да не се обяснява неудобното, то се премълчава.

Много са доказателствата за тракийските ни корени, но са много и чуждите интереси пречещи на истината за излезе на яве. Заграбилите старата ни слава няма да я върнат току така. Трудно ще бъде признато, че народът на малката България носи кръвта на тези, които дадоха на всички европейци искрата на познанието, бяха вечни защитници на доброто и символ на духовна чистота и справедливост.

Борбата за истинската ни история ще е трудна, но си заслужава да дадем всичко от себе си, най-вече, за да докажем изконните си права върху земите, в които живеем. Тези земи, в които ще расте новото поколение българи необременено от лъжи за миналото си. За тях, за тези, които ще дойдат след нас трябва да обясняваме търпеливо на сънародници и чужденци, че ние сме местен народ, обитаващ Родината си поне девет хиляди години. Рано, или късно дори и най-големите скептици ще прогледнат.

Докато това стане е добре да знаем кои са дедите ни и да се опитваме да ги наподобим. Те не оцеляха пламъци и сеч защото прекланяха глава и се примиряваха. Не, предците ни оцеляха защото бяха непокорни и желанието им за справедливост не бе смачкано от никого. Оцелява само този, който се бори, който подава ръка на братята и сестрите си за общото благо. Ние го можем, остава само да го направим.

ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

Мисли форми 171/МАХА МАНТРА

Думите "Харе Кришна" са част от мантрата, съставена от санскритските имена на Бог Вишну - "Хари"/БААЛХАРА, "Кршна" и "Рама"/БААЛАРАМА. И трите имена се съдържат във Вишну сахсра нама. 

Според Бхактиведанта Свами Прабхупада, Кришна и Рама се отнасят до самия Бог и означават "този, който е всепривличащ", "източникът на цялото удоволствие", идващо от българското кръшна снага, Кршна (всепревличаща) докато Хара се отнася до "енергията на Бога/КИ на БААЛ/. Думата "Хара/ХОРО", е обръщение към енергията на Бога, а думите "Кришна" и "Рама" са обръщения към самия Бог. Както е известно Шри Рама е роден в Тракия. Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.

Трансцеденталната вибрация, която се създава при повтарянето на Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе, е най-висшият метод за възстановяване на трансцеденталното ни съзнание. Всички ние сме духовни същества и затова нашето изначално съзнание е Кришна съзнание, но тъй като от незапомнени времена общуваме с материята, материалното обкръжение е изкривило съзнанието ни. Материалното обкръжение, в което живеем, се нарича майа, илюзия. Думата майа означава „това, което не е”. Кое е илюзия? – Това, че се опитваме да властваме над материалната природа, въпреки че сме подчинени на неумолимите й закони. Когато слугата се мъчи да подражава на всемогъщия си господар, това е илюзия. Ние се опитваме да експлоатираме ресурсите на материалната природа, но така само още повече се оплитаме в сложните й лабиринти. Макар че правим тежки усилия да победим природата, ние ставаме все по-зависими и по-зависими от нея.

На тази нелепа борба може да се сложи край, ако възстановим вечното си Кришна съзнание. Трансцеденталният процес, с който можем да пробудим изначалното си Кришна съзнание, е повтарянето на Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе. Тази трансцедентална вибрация изчиства от сърцето всички заблуди. А коренът на всички заблуди е погрешното убеждение, че сме господари на всичко около себе си.

Кришна съзнание не е нещо чуждо, изкуствено наложено на ума. То е естествената, първоначална енергия на живото същество и се съживява, когато слушаме трансцеденталната вибрация. За сегашната епоха се препоръчва именно тази най-проста медитация. Всеки сам може да се убеди, че когато повтаря маха-мантрата, великата мантра на освобождението, изпитва трансцедентален екстаз, който идва от духовната сфера. Докато човек има материални схващания за живота, той е зает със задоволяване на сетивата си също като в по-низшите, животински форми на живот. Когато се издигне малко над това равнище на сетивно удоволствие, той започва да размишлява как да се освободи от плена на материята. Когато остави зад себе си и това, когато вече е достатъчно интелигентен, той се опитва да открие върховната причина на всички причини – вътрешна и външна. А когато постигне духовно разбиране за нещата, преодолявайки сетивата, ума и интелигентността, той се намира на трансцедентална платформа.

Повтарянето на мантрата Харе Кришна е дейност от духовното равнище, затова тази звукова вибрация минава отвъд обсега на по-низшите нива на съзнанието – сетивното, умственото и интелектуалното. Ето защо не е необходимо да разбирате езика на мантрата, да разсъждавате върху нея или да я осмисляте интелектуално, за да я повтаряте. Тя идва направо от духовната платформа и всеки може да я произнася, без да му е нужна някаква предварителна подготовка.

Думата Хара е форма на обръщение към енергията на Бога, а Кришна и Рама са обръщения към самия Бог. Кришна и Рама означават върховното удоволствие, а Хара е върховната енергия на удоволствието на Бога, която в звателен падеж се променя в Харе. Върховната енергия на удоволствието на Бога ни помага да Го достигнем.

Материалната енергия, наречена майа, е друга една от многото енергии на Бога. Ние, живите същества, сме също енергия на Бога, междинна енергия. Живите същества са описани като по-висши от материалната енергия. Когато по-висшата енергия влезе в контакт с по-низшата енергия, се получава несъвместима комбинация; но когато по-висшата междинна енергия е в контакт с по-висшата енергия Хара, живото същество заема своето щастливо, естествено положение.

Тези три думи: Хара, Кришна и Рама, са трансцеденталните семена на маха-мантрата. Повтарянето на тази мантра е духовен зов към Бога и Неговата енергия да закрилят обусловената душа. То е като искрения плач на дете, което вика майка си. Майка Хара помага на преданоотдадения да получи милостта на Бога, Бащата. И Богът се открива пред преданоотдадения , който повтаря мантрата с искреност.

В тази епоха на конфликти и двуличие няма по-ефективно средство за постигане на духовно познание от маха-мантрата: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.

Маха Мантра медитация

От Свами Бхакти Алока Парамадваити

Думата мантра произлиза от две санскритски срички: ман, която значи „ум” и тра, която значи „освобождавам”. С други думи, мантрата е звукова вибрация, която позволява да освободим нашият ум от влиянието и безпокойството на материята. С помощта на мантрата можем да поправим ума си, да го успокоим и да му изпратим вълни на мир и хармония. Маха значи „велик”. Мантрите са главно екстракти от свещените текстове като Ведите, Упанишадите и Пураните. Всички мантри и всички процеси за себереализация се съдържат в Маха Мантрата Харе Кришна. Освен това Бог Чаитанйа установява тази мантра – мантруването на Святите Имена на Бога – като препоръчителен процес за себереализация през тази епоха.

Трансцеденталната вибрация съдържаща се в Харе Кришна мантрата е сюблимен метод за пробуждане на нашето оригинално съзнание. Мантруването е зов към Бога и Неговата духовна енергия, с която Той дава защита на обусловената душа. Думите Кришна и Рама сочат самия Бог. Името Кришна значи „най-привлекателния”, а Рама значи „най-висшето удоволствие”. И така, значението на Харе Кришна Маха Мантрата е:

О, мой най-привлекателен Господи, произход на всички удоволствия!
О, духовна Енергия на Бога, моля бъди така добра и ме ангажирай в твое предано служене!”

Мантруването на Святите Имена или Харе Кришна Маха Мантрата може да се извърши по два начина; самостоятелно, което може да бъде в тишина, с тих глас (или шепнешком) или с цял глас, а също и колективно заедно с другите, понякога в акомпанимент на музикални инструменти. За лична медитация е препоръчително да се мантрува Маха Мантрата с Джапа, вид броеница с 108 мъниста (бел.прев. плюс едно, на което не се мантрува), направени специално за тази цел. На всяко мънисто се повтаря цялата мантра.

Маха Мантрата трябва да се произнася внимателно, така както е написана. Всеки трябва да я повтаря отново и отново. Нека вашият ум се къпе в пречистващата вибрация, която идва от Маха Мантрата.Също така тази мантра има и друго предимство, можете да я ползвате навсякъде и всякога: в къщи, в автобуса или в самолета. Бог Чаитанйа ни даде Маха Мантрата. Той я препоръча на нас, обикновените паднали души и Той я даде на всички, било то квалифицирани или не. Единственото условие за мантруване е да имаме вяра. Ако имате пет минути или сте тъжни, или ако ви е скучно – започнете да повтаряте Маха Мантрата на висок глас или на ум, ако е необходимо, и вие незабавно ще бъдете изтеглени от светския шум, а вашите мисли ще станат по-чисти.

Да се мантруват святите имена на Бога не е просто акт на вяра и надежда, но също така научен метод да контактувате и автоматично влизане във връзка с Абсолютното Битие. Чрез тази връзка всеки се пречиства; това не е просто въпрос на вяра. Когато има контакт между две субстанции, висшата субстанция винаги повлиява на по-низшата и чрез тази връзка, низшата асимилира характеристиките на висшата. Това значи, че когато мантруваме Святите Имена на Бога, ние чрез контакта ще асимилираме характеристиките на Абсолютната Истина, а тези характеристики са чисти. С други думи да се мантруват Святите Имена на Бога означава да се асоциираме директно с Него. А когато някой се асоциира с Бога той добива божествени характеристики; и когато някой е напълно пречистен той става приятел с Бога. Мантруването на Харе Кришна мантрата дава принципно следните ефекти:
Пречиства сърцето
Гаси огъня на материалното съществуване, трансформирайки материалното съзнание в духовно
Помага ни да вкусим най-висшия нектар на всяка крачка
Дава ни Према, или божествената любов

Тъй като ние сме живи души от духовно естество, по принцип ние сме единици съзнателни относно Бога, но поради контакта ни с материалната природа от незапомнени времена, нашето съзнание е изкривено от материалната атмосфера. Mатериалната атмосфера в света, където ние действаме в настоящето се нарича майа или илюзия. Майа значи „това което не е”. И така, в какво се състои тази илюзия? Тя се състои в това, че всички ние се опитваме да притежаваме материалния свят, докато реално ние сме в челюстите на множеството му закони. Ако някой слуга по изкуствен начин се опита да имитира Всемогъщия Бог, това се нарича илюзия. Ние се опитваме да експлоатираме ресурсите на материалната природа, но всеки път се омотаваме повече и повече в нейната сложност. По тази причина, въпреки че сме посветени на тежка битка да превземем природата, въпреки това ставаме зависими от нея. Тази илюзорна битка срещу материалната природа може да бъде спряна незабавно, ако пробудим нашето вечно Кришна съзнание. Да се мантрува Харе Кришна е трансцедентален процес да съживим това оригинално и чисто съзнание. Мантрувайки тази освобождаваща звукова вибрация ние можем да пречистим нашите сърца от съмнението и страха.

Възпяването на Харе Кришна Маха Мантрата идва от духовна платформа и затова тази звукова вибрация е супериорна за всички по-ниски слоеве на съзнание, които са сенситивно, ментално и интелектуално. Съответно, не е необходимо да разбираме езикът на мантрата, нито са необходими някакви умствени спекулации или интелектуална настройка за да се възпява тази Маха Мантра. Тя е автоматична, тъй като идва от духовна платформа и затова всеки може да участва в мантруването без всякакви изисквания за притежание на качества.

Тази практика (възпяването), която е по-силна от повторението на Маха Мантрата, обхваща много неща: общият сантимент, който характеризира тези, които мантруват заедно, издигайки нивото на съзнание и стимулирайки формирането на силни духовни връзки в конгрегацията. Идивидите, както и групите са облагодетелствани от акта на мантруване, тъй като то извисява ума до нивото на предаността, която го подготвя за медитация.

Да се възпява преди мантруване на Маха Мантрата по медитативен начин е прост и ефективен метод да се канализира прекомерната негативна енергия в правилна посока, защото всички песни са експанзи на Маха Мантрата. Много хора първоначално се чувстват странно или некомфортно да започнат мантруване. Но по-късно личности с разнообразно минало и позиция намират себе си чудно трансформирани от това изживяване, тъй като това дава толкова много в замяна на твърде малко. Не е нужно да бъдете велик певец или медитатор за да изпитате топлотата на любовта, която идва чрез мантруването на простите фрази от преданоотдадено естество:

Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе
Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе

http://vrindabg.com/2010/10/06/maha-mantra-meditation/

                

Смърт. Подготовка, умиране и живот след смъртта

              

ДЖНАНА-КАРМА-САННЯСА-ЙОГА 1ч.

Ведите и различните религии утвърждават, че смъртта не е край на съществуването, а просто душата оставя грубото физическо тяло, което не може повече да изпълнява важни жизнени функции. Душата, т.е. индивидуалното съзнание, което се намира в тялото, не зависи от състоянието на тялото, но преживява всички телесни и умствени усещания.

Тялото е временно и продължителността на живота му, съгласно Ведите, се определя още по времена зачатието. Тази продължителност не може да се промени по желание на човека, но може да се промени от Бог, който е причината за всички неща. Известни са немалко случаи, когато искрените молитви са връщали умиращия към живота, дори и от „оня свят“, дори и при най-песимистичните прогнози.

Душата, за разлика от тялото, е вечна: тя не може да умре, макар процесът на отделяне от тялото да се възприема като умиране. Това става заради силното отъждествяване с физическото тяло и неосъзнаването на себе си като душа (съзнание). Затова през живота си човек трябва да получава знания за своята духовна природа и да се занимава с духовни практики, постигайки своята истинска нематериална същност – това ще му помогне в часа на отделяне от преходната физическа обвивка, която е станала вече непригодна за живот в този свят. В момента на смъртта човек може да промени много бъдещата си съдба, и ако знае това, то следва да го направи. Затова и ще поговорим.

Какво е това смърт и защо е необходима

Както човек сменя старите дрипи с нови дрехи, така и душата получава нови материални тела в замяна на старите и безполезните. Този процес във Ведите се нарича реинкарнация – превъплъщение на индивидуалното съзнание (душа).

Материалният свят, в който живеем, е своего рода училище, което има точно определена цел. В това училище всеки минава всички необходими занятия до последния изпит и успешното завършване на обучението. Понякога ние „настъпваме една и съща мотика”, но в края на краищата си научаваме урока, правим си правилните изводи и продължаваме напред. (към следващата мотика ). Можем да наречем Бог главен учител или директор на това училище, на когото се подчиняват всички хора и обстоятелства, които ни учат явно или неявно по време на живота ни. Целият ни живот всъщност е училище, а смъртта – последният изпит. Така, живот след живот, ние получаваме нови тела и съответното обучение, необходимо да разберем в края на краищата истинския смисъл на живота и да се върнем в родния духовен свят (у дома при Бог), където няма раждане и смърт, старост и болести, където цари вечно щастие, любов и осъзнатост.

Как сме попаднали в този свят и защо страдаме

Ведитесравняват материалното творение с обител на страданията, и казват, че истинско щастие няма на този свят. Това е лесно да се разбере, оглеждайки своя живот и разбирайки, че истинското щастие така и не се е появило досега, въпреки многото усилия. Именно затова човек чувства дълбока неудовлетвореност в душата си, която понякога се заглушава от някое временно удоволствие. Душата може напълно да бъде удовлетворена само в духовния свят, където тя напълно ще осъзнае, че е неотделима частичка от Боги затова служи с любов на Него и другите Негови частички - също такива вечни души. В царството на Бога душата е пълна хармония и изпитва истинско удовлетворение и щастие.

Веднъж пожелала да поживее само за себе си (изключително за свое собствено наслаждение „извън Бога”), душата получава такава възможност и попада в материалния свят, където може да опитва безкрайно да постигне щастие. Изживявайки много животи и напълно разочаровано от неосъществимата идея да постигне щастие, индивидуалното съзнание (душа) губи всякакъв интерес към материалния свят, който вечно залъгва с красиви обещания, а дава само временни удоволствия, страданияи болезнена смяна на материални тела.

Разочарованата от материалния свят душа започва да се интересува от духовни теми: философия, езотерика, различни практики и религии. Намирайки отговорите на своите въпроси, човек разбира какво трябва да прави, за да се върне у дома, в духовния свят, при Бог, където всичко емного по-красиво, интересно и приятно, където цари вечно щастие и няма страдания.

Защо е важно да се размишлява върху смъртта

В миналото хората от ранно детство са изучавали духовни науки и темата за смъртта е била неотменна част от обучението. Смъртта може да дойде всеки един момент, и винаги трябва да сме готови за нея, за да не бъде тя неочаквана за нас. На човека е даден разум да изучава мъдростта, да мисли за вечното и да се занимава със самопознание. Съвременните хора използват разума си не по предназначение и безсмислено губят отпуснатото им време за развлечение и други дейности, които няма да им помогнат, когато дойде време да се разделят с тялото си. Трябва да се мисли за бъдещето, което ще настъпи след смъртта на тялото и тук има един проблем, защото хората нямат знания в тази сфера. Затова по-нататък накратко са описани основните моменти, които твърдо трябва да се знаят, помнят и използват, когато наближава собствената смърт или умира някой от близките ни.

Подготовка за смъртта, предсмъртни стадии и процес на умиране

Първото и най-важно нещо, което е полезно да знае и помни умиращият – трябва постоянно да се призовава Господ, да се четат молитви или подходящи мантри, или да се вика Бог със свои думи. Най-добре да се вика Бог по име, Той има много Имена и може да се избере всяко – от тази религия или духовна традиция, която ви е близка и понятна.

В различните религии Всевишния се нарича с различни имена и всяко Негово Име указва едно или друго качество на Бога. В християнството срещаме такива имена на Господ като например Йехова (Живия Бог), Яхве (Този, който е), Саваот (Господ на Силите), Елохим (Могъщия, Всевишния) и други, по-малко известни. У мюсюлманите главното име на Бога е Аллах (Единия Господ) и има още 99 описателни имена. В другите религии също се използват различни названия на Бога, които се превеждат като Единия, Сияйния, Владика, Справедливия, Силния, Проявения, Победоносния, Лекуващия и т.н. В будизма прославят Бога, който е дошъл на Земята преди 2500 години като Буда. В индуизма широко са известни имена като Върховния Господ, Вишну (Всевишния, Вездесъщия), Кришна (Всепривличащия), Рама (всерадущия) и Хари (Отстраняващия илюзии) или Харе (от формата „Хари”, означава също Енергията на Божествената Любов и Преданост). Трябва да се разбере, че върховният Господ е един, но Той се проявява в различни форми и е известен под различни Имена, като всяко Име указва едно от многото Негови божествени качества.

Пред лицето на смъртта и по време на процеса на умиране човек трябва да се съсредоточи на избраното от него Име на Бога и постоянно да го зове, стараейки се да не се отвлича към нещо друго.

Във Ведите се казва, че за каквото си мисли човек в момента на смъртта, от това е и привлечен в следващия си живот. Ако мисли за своето кученце, може да се роди в тялото на куче. Ако мисли за противоположния пол, може да се роди в противоположния пол. Ако в момента на смъртта човек мисли за Бога (призовава го по Име, чете молитви или мантри), то той се връща в царството на Бога, където може вечно да си общува с Господ. В края на статията е казано по-подробно за това.

Затова по време на напускане на тялото, най-важното е да се помни за Бога, да се призовава, да се концентрира върху Него. И да не се мисли за други неща - вече безполезни и безсмислени.

Стадии на процеса умиране

1. В първия стадий в цялото тяло се появява тежест, сякаш тялото се налива с олово. Отстрани това изглежда като загуба на контрол на мускулите на лицето, без мускулите на очите. Лицето става неподвижно, като маска, и само очите съхраняват своята подвижност. Трябва да се четат молитви или просто да се повтарят Имената на Господ, молейки го за помощ. Ако умиращият не прави това, нека някой от близките му, намиращ се до него, да прави това.

2. Вторият стадий е характерен с усещането на тръпки и силен хлад, преминаващ в треска. Губи се зрението, очите пустеят. Губи се слух. Трябва да се повтаря името на Бог или да се четат молитви, да се подготвя за среща със светлината. Ярката бяла светлина е светлината на Бога, от нея не трябва да се страхуваме, а точно обратното – трябва да се влезе в тази светлина, тя е спасение, избавление.

3. През третия стадий умиращият чувства сякаш го хапят едновременно хиляди скорпиони, тялото сякаш се разкъсва на части, буквално се разлита на атоми. Външно това се проявява като конвулсивнопресекливо дишане със силни вибрации. В този момент финото тяло (то е описано в края на статията) се отделя от грубото физическо тяло и това е болезнено. Физическите сетива се изключват, но душата все още се намира в сърдечната чакра (в областта на сърцето) и вижда адска тъмнина. Трябва да се говори на умиращия гръмко, назовавайки го по име. „Не се страхувай от нищо. Сега ще видиш ярка светлина, съсредоточи се в нея и влез в нея. Призовавай Бог с неговото име!" Освен това трябва да се четат молитви на глас и да се призовава Бога. В момента на отделянето от тялото (с последния дъх) душата може да усети движение по тунел към светлината и тя трябва да продължи да призовава Бога. Ако душата остава силно привързана към този свят и не иска да остави умиращото си тяло (с което се идентифицира), това й пречи да си отиде. Трябва да се говори на умиращия: „Трябва да се срещнеш с Бог! Не се бой от нищо и за нищо не съжалявай, моли се, призовавай Бог с Неговото Име. Той ще дойде като ослепително бяла светлина, влезв Него!“ Трябва постоянно да се припомня на умиращия за Бога и дасе подтиква да го зове, да влезе в бялата светлина, когато се появи тази възможност. Не трябва да се обсъждат каквито и да е материални теми, постоянно трябва да се превключва вниманието върху Бога.

Ако умиращият не може (не е успял, не е поискал, не се е получило) да се обърне към Бога и е пропуснал бялата светлина (не е влязъл в нея, не я видял, не е успял), душата излиза от тялото и остава в стаята, недалеч от тялото. Тя вижда своето изоставено тяло и присъстващите хора. Вижда техните сълзи и мъка, слуша техните думи и тяхното поведение може да я изплаши, да я шокира и смути, ако такъв човек се е считал само за тяло и е бил силно привързан към материалното съществуване. Трябва обезателно да се успокои умрелия, да му се казва по име: „Не се бой от нищо. Моли се на бялата светлина пред теб и влез в нея. Това е Светлината на Бога, Той е твоят спасител. Забрави за всички и всичко останало, зови Бога!“

Ако душата е успяла да се съсредоточи и да влезе в светлина, тя изчезва. Тогава душата влиза в промеждутъчните слоеве за срок от 49 дни, докато не влезе в ново тяло. Благоприятно е да се четат молитви за умрелия и през всичките тези 49 дни да се наставлява освободилата се душа да помни за Бога и да го призовава. В това промеждутъчно състояние душата може да дойде при вас от коя да е точка на пространството веднага щом я извикате, затова я призовавайте всеки ден по име и й давайте наставления. Това трябва да се прави в местата, свързани с умирането (легло, фотография и т.н.). Душата може да идва и сама, без извикване, защото в нея има привързаносткъм мястото и роднините. Важно е роднините всеки ден да четат за нея молитви и да я молят и тя да прави това. Благодарение на искрените молитви участта на останалата без тяло душа може значително да бъде подобрена и тя да получи хубаво тяло в подходящо семейство, където да може духовно да прогресира. Също така молитвите могат да измолят душата от ада, съществено да съкратят времето на пребиваването й там. На душата може да се предостави избор в каква страна и какво семейство да се роди, затова като се обръщате към нея по име й говорете: „Не бързай да се раждаш, ако виждаш безбожна страна. Един от признаците на духовната страна е множество храмове. Не бързай да избираш родители. Погледни ги в бъдещето и само ако то е свързано с духовността, ги избери“. Също всеки ден й напомняйте за Бога и се молете. Ако не говорим това на умрелия, то душата може да не се прероди по най-добрия начин.

Какво трябва и какво не трябва да се прави по време на умиране

Тези съвети не могат да навредят, а точно обратното, може да се полезни и да помогнат на душата, освобождаваща се от тялото.

В момента на умирането не трябва:

1. Да се говори на светски теми, защото се предизвиква привързаност към материалното, силен смут и нежелание да се напусне негодното за живот тяло. Това носи на умиращия ненужни страдания.

2. Плач, скръб, вой, сбогуване – това предизвиква помрачен разсъдък и причинява болка на умиращия.

3. Да се докосва тялото (дори да се хваща ръката), доколкото това може да попречи на душата да влезе в канала, предназначен й по карма (по съдба), да я насочи към друг канал, по-малко благоприятен за нея. Но ако човек заспива, трябва да се събуди, да бъде в съзнание и да се продължи да му се дават наставления. Много по-добре е, когато душата оставя тялото в съзнание, отколкото в безсъзнание.

4. Не трябва да се отвлича вниманието на умиращия от Бога (или молитвите). В зависимост от нивото на духовното развитие и натрупаните грехове, финото тяло на умиращия може да излезе през по-низша врата (дори през ануса), тогава душата се въплъщава в животно; когато излезе през средната врата душата получава човешко тяло, а когато излезе през горната врата (темето) – попада на райските планети. Изходът през сушумна (централния канал) означава душата да попадне на трансцедентно ниво (връщане в духовния свят). Съсредоточеното внимание върху Бог или Неговото Име в момента на умирането помага на душата да напусне тялото чрез централния канал, незабавно да се избави от всички грехове и да се върне в Божието Царство. Този рядък шанс трябва да се използва, затова по време на умирането вниманието трябва да е съсредоточено само върху Бог.

В момента на умирането трябва:

1. Да се говори за Бог, да се четат молитви и свещени писания, прославящи Бога, Неговите игри, действия, имена, качества.

2. Да се вдъхнови умиращия за предстоящата среща с Бога, да се помоли да казва молитви и призовавания на Бога.

3. Да се избави умиращият от тъга и скръб, обяснявайки му могъществото на Бога: „Помнейки за Всевишния и зовейки Го по Име, ти ще попаднеш в духовния свят и ще получиш вечно прекрасно тяло, което не боледува, не старее и не страда. Господ ще освободи до стотното колено до и след тебе и ако искаш ти ще можеш да общуваш с тях в Божието Царство“.

4. Да се обясни на душата процеса на освобождение като среща със светлина. Душата трябва да влезе в ярката бяла светлина, носеща избавление от всички страдания. Трябва да се разнесе страха от смъртта.

5. Радост от избавлението на душата от недееспособното тяло и телесните страдания.

Какво става по време на смъртта

Непосредствено в момента на смъртта очите вече нищо не виждат, душата гледа на тялото отвътре и затова е много тъмно. След това, в зависимост от греховността на човека, неговите горни и долни енергийни канали (нади) се осветяват и благодарение на това човек вижда тунел (тръба) и светлина в края му.

Само много греховните или внезапно умиращи хора (например при катастрофа, в бой, при нещастен случай) не виждат никаква светлина. Много греховните хора се отстраняват от тялото преди появата на светлината. Благочестивите (почти безгрешните) хора изпитват блаженство при появата на светлината, а йогите-мистици виждат четириръката форма на Господ (описана подробно в индуизма). Може да се обясни на умиращия, че светлината – това е Бог, и Той е дошъл, за да спаси душата от нови раждания в материалния свят, а също от болести, старост и смърт. Нужно е да се довери на Бог и да влезе в Неговата ярка светлина.

В момента на смъртта на грубото тяло, душата влиза в тунела и се движи към светлината. През това време трябва да се призовава Бога (желателно по Име) или да се четат молитви докато душата се срещне с Бога. Ако душата не е успяла (или не е могла) да осъзнае, че светлината – това е Бог, тя излиза от тялото и остава в стаята, гледайки роднините си и оставеното тяло. В този случай не всичко е загубено и трябва постоянно да се четат молитви и да се призовава Бога.

След момента на смъртта (последния дъх), когато са минали 20 минути, душата вече е напуснала тялото. През тези 20 минути е важно постоянно да се дават наставления на заминаващата си душа, а също да се четат съответните мантри и молитви, да се моли Бог да помогне на душата.

Основното наставление към душата преди смъртта, в момента на умирането и след оставяне на тялото е: „Каквото и да става, зови Господ по име, моли се и постоянно мисли за Него. Трябва да се срещнеш с Бог, затова забрави за всичко останало и призови Всевишния!“

Живот след смъртта

Излизайки от мъртвото тяло, ако душата не е влязла в ярката светлина, тя се оказва в непознати условия и необичайно състояние. Ако човек до този момент не се е занимавал с духовни практики и не знае, че той е вечна душа и какво да прави без грубото тяло, новата реалност го зашеметява и плаши. Той започва да се мята с ужас по познатите места, опитва се да говори на близките си, които не го виждат и не го чуват, опитва се отново да влезе в тялото си, което не оживява. Затова, по тази причина е най-добре да се изгори тялото, както правят в Индия, иначе душата още дълго може да остане около гроба като привидение, привързано към тялото.

Ако човек не е бил подготвен за смъртта, в първите 3-4 дни след оставяне на тялото той може да се намира в ужас и да не обръща внимание на наставленията (при това той обикновено вижда сияние, възприема различните енергии). Тогава само молитвите могат да му помогнат.

Четири дни, седейки до празното легло или пред фотографията му, трябва да му повтаряте периодично: „Не се притеснявай, успокой се! Забрави за всичко на Земята. Постоянно мисли за Бог, моли се и зови Господ по Име – така ще стигнеш до Неговото Царство“.

Благоприятно е в стаята на умрелия, до леглото му или около фотографията му денонощно да звучи духовна музика с подходящи молитви и мантри или записи на молитви на искрен свещеник или свят човек. Душата често се връща на мястото, към което е силно привързана, тя ще чуе тези молитви и ще се очиства благодарение на тези духовни вибрации. Записите трябва да звучат 49 дена, не много силно, но думите на молитвите да се чуват отчетливо.

Какво е това „фино тяло“ и по какво то се различава от душата

Напускайки умиращото тяло, душата излиза от него в така нареченото фино тяло. Но душата и финото тяло са две съвсем различни неща.

Описание и свойства на финото тяло:

1. Финото тяло се състои от фини материални енергии и външно е копие на физическото (грубото) тяло. Усещането на финото тяло е същото както и привичното ни физическо тяло.

2. Душата във финото тяло вижда, чува и има и другите привични възприятия.

3. Финото тяло също има тегло (малко) и то се подчинява на закона за гравитацията. В отпуснато състояние бавно се спуска на земята.

4. То може да се разтяга или да приема други форми. При отпускане се връща във формата на привичното физическо тяло.

5. Има малка плътност. Душата във фино тяло може да преминава през стени и всякакви други препятствия (прецежда се през материалните частици на материята). Единственото препятствие е електромагнитното поле.

6. Финото тяло може да движи предмети във физическия свят (полтъргайст).

7. Финото тяло може да стане видимо при някои условия, а също може да вижда фините тела на други същества (например ние насън пътешестваме във финото тяло).

8. Финото тяло е свързано с грубото тяло с така наречената сребърна нишка, която в момента на смъртта се скъсва.

9. Финото тяло е подложено на влиянието на електричеството и може да бъде поразено с ток.

10. Преместването или изменението на финото тяло се управлява от мисълта и това става със скоростта на мисълта.

Самата душа е чисто съзнание, което е нематериално и вечно, а финото тяло – това е материална временна обвивка, която обгръща душата, обуславя я, ограничава я. Физическото тяло е още по-груба обвивка на финото тяло, то ограничава още повече. Финото тяло не съществува само за себе си (както и физическото), то живее и действа само благодарение на присъствието на душата. Финото тяло само за себе си нищо не осъзнава, то е просто временна ограничаваща обвивка за осъзнаващата душа. Финото тяло се променя с времето, а душата е неизменна. Ако душата замине в духовния свят, то това тя прави без упоменатите тела, в чист вид, като чисто съзнание. Ако на душата й е съдено да получи отново тяло в материалния свят, финото й тяло остава с нея. Душата не може да умре, а финото тяло – може; то просто „се разтваря“, когато душата се връща към Бога. Докато душата се намира в материалния свят, тя винаги пребивава във финото тяло, чрез което и възприема случващото се. Във финото тяло се съхранява опитът от миналото и всички неосъществени мечти, благодарение на които душата получава едно или друго грубо тяло в бъдеще, с което да си реализира останалите желания. Ако не са останали материални желания, няма какво повече да удържи душата в материалния свят.

Пребивавайки във фино тяло, трябва постоянно да се призовава Бога, да се четат молитви, посещават храмове, да се присъства на богослужения.

Пред душата, намираща се във фино тяло, може да се появи светлина в различни цветове:

· Ослепително бял – това е цветът на духовния свят, царството на Бога. Трябва да се стремим към него, призовавайки Бог. Всички останали оттенъци на светлината са различни материални светове.

· Матово-бял – царството на полубоговете (райските планети според източните религии)

· Матово-зелен (мъждив, неясен, блед) – царството на демоните (където живеят могъщи, но безбожни същества)

· Жълт – на хората

· Бледо син – животни

· Бледо червен – духове

· Бледо сив – адски светове

Ако се появява тази бледа светлина в различни цветове, трябва с всички сили да се съпротивлява, оттласква от нея и призовава Бога по Име. Ако не се удаде да влезе в ослепително бялата светлина (и да попадне в духовния свят), душата 49 дни се намира в увиснало, промеждутъчно състояние. Към 49-я ден душата вижда бъдещите си родители и съдбата си в това семейство. Има възможност за избор, затова не трябва да бърза и да прегледа повече семейства и да си избере по-духовен живот, за да има възможност да се занимава с духовни практики и да прогресира.

В зависимост от кармата (греховност и благочестивост), човек е обречен да се въплъти в една или друга форма на живот (т.е. типът на бъдещото тяло е определен). Обаче, ако той види, че го привлича животинско тяло (например свиня или куче) трябва да се съпротивлява и силно да призовава Бога.

Ако човек оставя грубото тяло в страшни мъчения, той в процеса на умиране не чува наставления, но след смъртта на тялото, когато душата е във финото тяло, тя всичко чува и вижда, затова трябва ежедневно да се призовава и да се наставлява.

Ако душата е попаднала в ада, трябва да се четат наставления и молитви за нея, което ще й помогне по-бързо да се измъкне от адските светове. Молитвите за умрелия имат силно пречистващо действие.

Помени: какво трябва и какво не трябва да се прави

Трябва да се разбере, че състоянието на душата, напуснала тялото, и състоянието на роднините й е много тясно свързано. Те имат връзка на ниво фини тела. Живите (т.е. душите, живеещи в грубо тяло) може да не участват втази връзка, освен истинските екстрасенси, йоги-мистици и светите, които усещат фините енергии. Обикновеният човек е „настроен“ на груби усещания (получавани чрез грубото тяло), затова фините енергии обикновено не се осъзнават. А душата без тяло прекрасно усеща фините вибрации (енергии) на тези, които й са скъпи или за когото мисли. Във финото тяло тя (душата) със скоростта на мисълта може да се пренесе на мястото, за което си е помислила, или към човека, за когото си е спомнила. Именно затова, когато споменаваме умрелия, той (като душа във фино тяло) веднага се привлича към нас, като магнит. Затова е важно да го зовем, да му даваме наставления и да се молим за него: чрез божествената енергия на молитвата той ще контактува с Бога, а това пречиства кармата (греховете) и носи благо на душата. Не по-малко благо получават и тези, които се молят. Всеки път, споменавайки умрелия, трябва да му се дават наставления, или да се четат молитви за него. В такива момента не трябва да се мисли за нещо материално или негативно, не трябва да се скърби и съжалява или плаче, това е вредно и много болезнено за отишлата си душа.

Когато роднините ядат на помена месо, риба или яйца, страх обхваща умрелия, защото той чувства, че се влошава неговата карма (влияят негативните енергии на тези продукти), и това го притегля надолу, в адските светове. Той умолява живите да не правят това, но те, разбира се, не го чуват. Ако това предизвика гняв в него (който може да възникне във финото тяло), душата стремително пада в ада (подобното привлича подобното). Само искрената молитва може да го спаси, обръщението към Бога по Име. Може да се подскаже на такава душа: „Ти виждаш как твоите роднини грешат заради теб, но ти не се въвличай в това. Съсредоточи се върху Името на Бога и се моли, иначе ще се погубиш“. Човек с лоша карма (много грехове) се намира в състояние на бълнуване и не чува наставленията или не може да ги приеме и изпълни. За него трябва да се молят.

Какво не трябва да се прави на помен:

1. Да се употребява храна на насилието (яйца, риба, месо), които съдържат енергията на насилието и убийството. Живите не чувстват тази енергия, но за душата без тяло тя е тежка котва, теглеща го към дъното.

2. Да не се пие алкохол. Това не само замъглява съзнанието на пиещите, но и вреди на душата, за която пият.

3. Да не се разговаря на светски теми. Това привързва душата към материалния свят и не й дава да стигне до Бога.

4. Да не се споменават качествата и делата на умрелия (това привързва умрелия към тялото, дома, вещите и миналото).

5. Да не се скърби и тъгува, тъй като песимистичното настроение се предава на умрелия и го дърпа надолу.

Какво трябва да се прави на помен:

1. Молитви, мантри, свещени писания, припяване на имената на Бога.

2. Да се обсъждат деянията на Бог, да се разговаря на духовни теми.

3. Да се раздава светена храна (вегетарианска, предложена на Всевишния). Ако няма възможност да се освети храната в църква или в храм, може да се направи това у дома, ръководейки се от свещените писания или статията „Йога приготвяне и приемане на храна“

4. Да се предложи (най-добре на глас) малко от светената храна на умрелия пред негова фотография. Душата с помощта на своето тънко тяло ще изяде всичката фина енергия на светената храна и ще получи огромно благо. След това тази храна трябва да се даде на улични животни или да се остави на земята до дърво и т.н., където ще я изядат низшите форми на живот.

5. Да се съхрани позитивна духовна настройка, разбирайки, че на отишлата си душа е необходима позитивна енергия.

Завръщане на душата в духовния свят

Във Ведите се казва, че ако човек в момента на смъртта призовава Бог по Име, всичките му грехове изгарят и той попада в духовния свят. Обаче сложното е там, че поради многото си грехове човек изпитва толкова големи страдания в момента на смъртта, че неговият ум е смутен и затова трудно съобразява, а това пречи да се съсредоточи и да си спомни, че трябва да призовава Бога. Освен това, ако човек е атеист, той просто не вярва във всичко това, затова може дори да не се опитва и така той губи толкова драгоценния шанс да се избави от колелото на преражданията и смъртта. Затова неговите роднини, близки и присъстващи при смъртта хора трябва всячески да се стараят да помогнат на умиращия да съобрази да призовава Бога. Ако им се удаде да помогнат на душата да се върне към Бог, те в края на живота си също се връщат в духовния свят.

В зависимост от произнесените в момента на смъртта Имена на Бога, човек попада в една или друга част на духовния свят. Божието Царство, духовният свят, е разнообразен, той се състои от безброй духовни планети, всяка от които е неповторима и уникална. Душата попада там, където я тегли сърцето и, в зависимост от произнесените Имена на Бога, получава възможност вечно да живее с Бога (проявен в един или друг Образ съгласно Името) и други чисти души, в любов, мир и вечно блаженство.



Важно е човек през живота си да изучава духовната наука, да се занимава със самопознание, за да разбере какво е това смъртта и какво да прави по време и след нея, какво е това духовен свят и как да попадне в него. И, разбира се, да разбере къде именно в духовния свят иска да попадне и какво иска да прави там. И това е още една голяма тема, която всеки сам за себе си трябва да изучи и да си изясни докрай.

Темата за смъртта е добре разкрита във ведическите лекции и семинари, които можете да намерите и прослушате безплатно. Например, може да прослушате семинара „По-силни от смъртта“ (или да видите видеозаписа) на Евгени Койнов.

Възприемайте смъртта не като мрачен край на живота, а като уникална възможност завинаги да се избавите от страданията на материалния свят и, прибягвайки до помощта на Бога посредством молитвите, да се върнете в Неговата вечна духовна обител, в родния си дом, където всички ни чакат с огромно нетърпение!

В статията са използвани материали от ведически лекции. За по-голямо разбиране изучавайте източника.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/smert_podgotovka_umiranie_i_zhizn_posle_smerti/0-128

Превод Таня Темелкова, редакция Петя Стоянова