Откъс от уводните думи на предаването „Тема на деня“ от 28 март 2016 г. на най-голямата израелска рускоезична телевизия ни показва какви са плановете им за нас - гоите(рай-ите). Всичко е ясно. Да влезе другарката Териза Мей и да произнесе присъдата над нас – гоите. Ще ни въдворят в пустинята на Саудитска Арабия, за да освободят територия за новия си Израел? Или може би ще мобилизират армиите на комунистическите ционистки режими и направо ще се избавят от нас, разстрелвайки ни?…
Безумното дрънкане за някакъв „антисемитизъм“ и „холокост“, с цел вменяване чувство за вина у неевреите, е главен метод в репресивните действия на държавите с болшевишки режими, чиито правителства са окупирани от ционистите. За мен е любопитно, възнамерява ли другарката Териза Мей да се сражава с паметта и завета на Теодор Херцел, обявен за „баща на ционизма“? Тъй като той ни е завещал следното:
„Антисемитите ще станат наши най-сигурни приятели, антисемитските страни – наши съюзници.“[“The Complete Diaries of Theodor Herzl”, Volume 1]
Ами сега? Възможно ли е наемателката на 10 “Downing Street” в Лондон да е пропуснала да съгласува „основополагащата мярка“ с Waddesdon Manor?[Уодесън Менър, огромен замък до селцето Уодесън в графство Бъкингамшиър, любимата резиденция на сър Джейкъб дьо Ротшилд.]
В своята брошура “Der Judenstaat” – „Еврейската държава“, издадена през 1896 г., и провъзгласена за „програма на ционизма“, Херцел разкрива основите на измисленото понятие „антисемитизъм“. Като не го свързва с религията, а с икономиката.
„Преди всичко евреите трябваше да придобият икономическа власт, която е достатъчно могъща, за да преодолява старите обществени предразсъдъци спрямо тях. Примерът ни е осигурен от аристокрацията, сред която смесените бракове се срещат в най-голяма степен. Старите благородни фамилии се обновиха посредством еврейските пари. И в този процес еврейските семейства бяха погълнати.“[Theodor Herzl – “A Jewish State: An Attempt at a Modern Solution of the Jewish Question”,]
Досега никой не обвинява Херцел в „антисемитизъм“. Но когато по-сетне британецът Едуин С. Нут повторил същото в книгата си „Империята на Сити-то” (от сити или квадратната миля – кварталът на големите банки в Лондон), незабавно му лепнали това обичайно клеймо. Нут писал:
„Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е „чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.“[Edwin C. Knuth – “The Empire Of “The City (World Superstate): The 130 Years of Power Politics of the Modern Era”, Published by E.C. Knuth, Milwaukee, WI, 1944 г.]
Ето как, постепенно и неусетно, тогавашната най-могъща империя на Земята изпаднала под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео–масонска.
Обаче, в рамките на „дефинициите“ и „терминологията“ съществува още един проблем. Той е гигантски по значение и няма нищо общо с никакъв „антисемитизъм“, тъй като никога на този свят не са пребивавали никакви „семити“. Въпросът е от изключителна важност, понеже неговото изясняване, намирането на точен и то аргументиран отговор, може да обърне формата на живот на масите. Да ги върне към мисленето и търсенето на истината. Към анализирането и разсъжденията. След което да ги противопостави на казионните официални полуистини, които са по-опасни от откровените лъжи.
За мен ционистите, които искат да се завърнат в еврейската държава от 70-а година (разрушаването на Йерусалим от Тит), са съвсем същите отвратителни изроди като нацистите [Виктор Клемперер – германски специалист по романски (латински) езици, евреин, роден в Полша. Син на равин. Братята му били съветници на Владимир Ленин. След Втората световна война остава в ГДР и се записва в тамошната компартия. Атеист, водил си подробни дневници. Особено интересни са записките му от войната, доколкото може да им се вярва. ]
Става въпрос за „еврейския народ“, както се е изразила Мей, Териза Мариевна, таварашутка. Тук няма как веднага да бъда поставен на подсъдимата скамейка на болшевишкото кривосъдие – революционната сатрапия. Има „по-заслужили“ от мен.
Понеже и без друго ми пишат, че текстовете ми затрудняват все по-затъпяващите нашенци – магарета с капаци, а видеозаписите били по-лесни за възприемане, ще послушам упреците.
Предстои ви да се запознаете с един англичанин и двама евреи от Израел. Но преди това – с наследството на покоен евреин. Неговото име е Артур Кьостлер. Родил се през 1905 година в Будапеща. Завършил психология във Виена и работил като кореспондент на различни европейски, разбирайте еврейски, печатни медии в Близкия изток, Париж, Берлин и на Иберийския полуостров. Отразявал е Гражданската война в Испания от позициите на републиканците. Но и Ърнест Хемингуей е бил там и със същите схващания.
Националистите на генералисимус Франциско Франко, стопроцентов евреин, приел католицизма, заловили и натикали Кьостлер в концлагер. След интернационален протест го освободили. За да попадне през 1939 година в друг – френски. След намесата на британското правителство се измъкнал и от там и се присъединил към Френския чуждестранен легион. С негова помощ намерил убежище в Англия и приел британско гражданство. Вече произнасяли името му така: Артър Коустлър.
Като много други западни интелигенти, особено от еврейско потекло, Кьостлер видял в съветския експеримент единствената алтернатива на напредващия фашизъм. През 1931 година влязъл в комунистическата партия, но седем лета по-късно я напуснал – разочарован и огорчен от сталинските насилия, които надминавали всякакви кошмари, свързани с фашистите и националсоциалистите.
След Втората световна война, вече утвърден романист, Кьостлер или Коустлър получил признание на писател. Удостоявали го с престижни награди. Станал кавалер на Ордена на Британската империя. Дотогава пишел на немски език. След войната – на английски. Бил женен, богат, уважаван и щастлив. До 1976 година, когато се появила книгата му „Тринадесетото коляно: Хазарската империя и нейното наследство.“ Насетне го преследвали проблеми, клевети, заплахи.
До фаталния 1 март 1983 година, когато двамата с жена му били намерени мъртви в обширния им лондонски апартамент. Нямали деца и живеели сами и доста охолно. До ден днешен никой от близките им не вярва, че двете „намерени“ предсмъртни бележки са били написани от тях. Всички са убедени, че те били подхвърлени от полицията, или от убийците – несъмнено могъщото еврейско, ционистко, произраелско лоби.
Каква била причината? Ще разберете още от първите редове на въпросната книга.
„Горе-долу по времето, когато Шарлеман[Френски крал, властвал през ІХ век, представител на династията Меровинги. Нейното възникване носи аромата на загадката. Свързват я с Исус Христос. А истината е, че най-вероятно тя е пренесла българските корени по онези западни земи. Практически цялата испанска, френска, а донякъде и португалска аристокрация, носи български гени. Може да ви звучи налудничаво, но е вярно. ] бил коронован за император на Запада, източните европейски предели между Кавказ и Волга се оказали под властта на една еврейска държава, известна като Хазарска империя. В дните на своето най-голямо могъщество, от седми до десети век след Христа, тя играела важна роля във формирането на съдбата на средновековна, а после и на съвременна Европа. Византийският император и историк Константин Порфироген (913–959) трябва да е бил достатъчно наясно с това, когато е записал в своя трактат за дворцовия протокол, че писмата, адресирани до римския папа, а също и онези – до императора на Запада, носят златен печат, струващ две солди, прикачен към тях. Докато известията до царя на Хазария са клеймовани с печат, струващ три солди. Това не е било ласкателство, а Realpolitik.
„През периода, с който се занимаваме“ – писа Бъри,[J. B. Bury – “A History of the Eastern Roman Empire”, London, 1912 г., стp. 402.] – „е възможно канът на казарите да е бил съвсем по-малко важен от гледна точка на имперската външна политика, отколкото Карл Велики и неговите наследници.
Страната на хазарите – народ с турско потекло, окупирала ключови стратегически позиции по жизненоважните порти между Черно и Каспийско море, където източните сили през онзи период се сблъсквали помежду си. Тя играела ролята на буфер, защитаващ Византия от нашествия, от страна на енергичните варварски племена от северните степи – българи, маджари, печенеги и т.н. А по-късно – викингите и руснаците.“[Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”,]
В последното не се съдържа почти никаква историческа истина. Така е не само на това място, а в цялата книга.
Онова, което е важно да се знае, е, че като потомци на древните българи, хазарите нямали нищо общо с никакви турци или тюрки, както ги наричат тук. Нещо повече, селджуците, смятани за основоположници на турците, били българи. Тяхното племенно название идвало от Селджук. Той, а преди него и баща му, били главни пълководци на хазарската войска. Днес това би означавало министър на отбраната. Селджук се превърнало в родово наименование, дало названието на цяла народност от храбри воини. Един от четиримата му синове носел старозаветното име Давид – Дауд. Внуците на Селджук приели исляма. А техните правнуци завладели Балканския полуостров.[Аrthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”]
(Много историци целенасочено смесват понятията управляваща клика и народ. Като например клика от тюрки и монголоиди, като на "рай-ите" от бялата раса им се придават "дръпнати" лицеви особености подобно на сатрапите от дадения клан наги които са ги завладели -бел.ред.).
Принц Чарлз извършва танц със Саудитски меч - Саудитска Арабия, 2014 г
Звездата на Дравид(крадната от Веда БаалХаре, станала символ на императора на Османската империя - Дауд - крипто евреи, днес преселили се в Саудитска Арабия, бащата на известния цар Соломон, но Соломон го наричаха библейските писатели, а приятели и познати го наричали Сюлейман ибн Дауд. Знака Хексаграма която се мъдри на знамето на Израел. Има значение на положително време, пространството се разширява или Четвърти период от Кръговрата - САМАР ВЕДА. Звездата на Давид се появява на знамето на Израел след основаването на еврейската държава. Широко-разпространеното мнение, че "хексаграмата е символ на юдаизмът"("Меган Давид"- "звездата на Давид", "печат на Соломон" и тем подобни измислици) датират 2-3 века назаде(XVII c. AD), при формиране на юдео-масонската конспирация от Ротшилд. Юдаизмът е наложил догмата за хексаграмата, като свой символ, дори манифестиран на флагът на Израел, ционистката държава днес, която е дело на Ротшилд и Хитлер. Езавела зачена дете, роди и го нарече с името Давид, по еврейски “откраднат”. Есей не узна за това, тя го запази в тайна.Пророк Натан Ротшилд дойде в дома на Есей и каза: “Доведи своите синове да ги обрЯзовам...
Бащата на Селджук и самият той, били част от двора на хазарския каган – владетеля, царя. Сега, когато Алепо не слиза от медиите, трябва да знаете, че този античен български град бил завладян и присъединен към Хазария тъкмо от Селджук.
Главното, което ни интересува, е, че от VІІІ век хазарите започнали да приемат юдаизма. На първо място – управляващите и техния двор. Постепенно – не малка част от останалото население. Процесът се точел дълго – до разпадането на империята през Х век.
Не малко изследователи оспорват т. нар. Хазарска кореспонденция, с която завършва книгата на Артур Кьостлер. Не съм специалист и не мога да се произнеса. Обаче не се съмнявам, че тази поредна по етнос българска държава допускала религиозна търпимост. В нея съжителствали старите българи, които почитали бога небе – Тангра. Редом с тях – християни и мюсюлмани. Най-многобройни били изповядващите юдаизма.
Доказателство намираме в книгата на испанския философ и поет, евреина Йехуда Халеви, който живял през ХІІ век. Тя е озаглавена „Хазарите: Опровержение и доказателство относно най-презираната религия“. Тя била завършена през 1140 година. Има достатъчно стари нейни преписи. Не е възможно да бъде изкарана фалшификат. Любопитно е, че в нея авторът използва твърде древната българска дума „китаб“, което ще рече „книга“.
След като развратният български княз Болюмир, наследникът на Угър Лачин или Баръс – Борис, наричан от руснаците Владимир, приел християнството, почти разрушил средновековната Хазарска империя. Хазарите, които приели юдаизма, по-точно талмудизма, били подложени на преследване в зараждащите се руски държави, бивши български. Надгробни камъни, многобройни артефакти, пръснати от Кавказ до Британия, и от бреговете на Днепър и Волга до Адриатика, доказват: от гледна точка на народността съвременните евреи са основно българо-хазари.
След тази кратка историческа справка е добре да изпълня обещанието си. И да предоставя думата първо на английския „конспиролог“ Дейвид Айк, чиито изследвания вече придобиха световно признание. Както и многократно по-голямо отхвърляне. А след това – на израелския историк Шломо Занд, преподавател в Университета на Тел Авив.
Разбира се, Дейвид Айк не е историк. Затова допуска грешки. От достоверни източници знаем, че каганът Булан приел юдаизма, понеже майка му била еврейка от Бухара. За което неговият баща горко се каел.
Приемането на юдаизма е започнало около 730 година и не е станало изведнъж. Проточило се е през годините и продължило до самия финал на хазарската държава през Х век.
Онова, което е най-съществено, е несъмненият исторически факт, че най-малко 95 на сто от съвременните евреи никога не са имали никаква връзка с Палестина. Те са потомци на средновековните хазари, които през VІ век се отделили от българите.
Всеки евреин, в която и да е част на разселението, може да признае, че съществува власт, която издига еврейския народ над сферата на всяка казуална история[ Ицхак Баер (1888-1980) – германски историк, специализирал испанска история, който през трийсетте години се преселил в Израел. И станал яростен ционист. (Yitzhak Baer – “Galut”, Schoken Books, New York, NY, 1947 г., стр. 120.)]
Затова по-добре да се запознате или да си припомните достатъчно аргументираните научни изводи на преподавателя по история в Университета на Тел Авив, евреина професор Шломо Занд. Не малко време той е бил част от преподавателското тяло на парижката Сорбона. Чел е лекции в Австрия и на други места по света.
Западните комунистически пропагандисти не могат да понасят Шломо Занд. Излишно е да разяснявам причините. Чухте и видяхте достатъчно. А лекцията му продължава…
Преди близо четири години поредният негодник взе думата. Той е с познато фамилно име. Крие се зад маската на социалист – сиреч на „десен меншевик“, може би „ляв консерватор“, според политическата координатна система, любима на видиотените маси, за да се ориентират. Иначе плебсът – твари с пухени мъзъчета не – може да се оправи. Та споменатата некадърна шаврантия гастролира в един от кенефите на съответния публичен дом – пардон – медия. Изходи се на посоченото й място:
„През 2009 година Шломо Занд издаде [книгата] „Изобретяването на еврейския народ“, в която твърди, че евреите имат малко общи неща помежду си. Не са имали общо „етническо“ потекло, произлизащо от религиозно обръщане, извършено през античността. Не са имали никакъв общ език, тъй като еврейският е бил използван само за молитви[74] и не е бил говорим през епохата на Исус. Идиш беше предимно езикът на ашкеназките евреи. Тъй че какво е останало, за да ги обединява?
Религията? Но религията не формира народ – помислете за мюсюлманите и католиците. А повечето евреи не са религиозни. Ционизмът? Ама това е политическа позиция: човек може да бъде шотландец, а не шотландски националист. Освен това мнозинството евреи, включително много ционисти, нямат ни най-малко намерение да се „върнат обратно“ в светите земи. Далеч повече предпочитат да останат в Северен Лондон или в Бруклин, или другаде, и кой ще ги обвини?
С други думи, „еврейски народ“ е политическа конструкция, изобретение. Сега Занд ни казва, във втория том на предполагаемата му трилогия, че даже „Земята на Израел“ е била изобретена. Читателите на “Guardian”, които по стечение на обстоятелствата са евреи, ще се сдържат до [излизането] на третия том: „Изобретяването на светския евреин“. Всичко това изисква значително дебелочие.“
Естествено, става дума за „дебелочие“ на Шломо Занд. За мен то издава неговата смелост, но не и безразсъдност. Третият том бише озаглавен „Как престанах да бъда евреин“. След четири месеца предстои появата на най-новата му книга, чието заглавие „Залезът на историята“ – “Twilight of History”, също дразни юдеокомунистите. Чифутчетата, комунетата, съвсем ще пощръклеят.
След като знаете всичко това, е добре да формулирам нещата с едно изречение. То е:
Земята, където е разположена ненаситната за територии държава Израел, не е била „обещана“ или „предоставена“ от никакъв бог, а от лорд Артър Балфур, със съгласието на британския крал, по изричното настояване на банкера Лайнъл Уолтър Ротшилд, втори лорд Ротшилд (1868-1937),[https://www.rothschildarchive.org/] тогава гаулайтер на Ционистката федерация на Великобритания и Ирландия.[ Zionist Federation of Great Britain and Ireland. По онова време Ирландия още била цяла и съставна част на империята.]
Преди малко повече от две години, след поредица преследвания, Шломо Занд зашлеви израелците право в муцуните:
Освен това е добре да се знае, че само комунистите бранят евреите и еврейството. Никой друг. Единствено „прогресивните сили“. По простата причина, че произлизат от юдаизма и равината.
Между комунист и евреи има знак за равенство. И едните, и другите се изживяват като по-равни. Вярват в материалното и искат всичко тук и сега. Затова за тях родината е там, където живеят добре. Алчността е техният маяк, чувството, което ги води. Те – едно цяло – приемат насилието като основно средство за решаване на своите егоистични проблеми.
Ето защо, както един от първите декрети, издадени от Ленин и болшевиките, бил този за борба с някакъв „антисемитизъм“, така днес вярната и последователна ленинистка Териза Мей и консервативните комунисти в Британия постановиха закон за борба срещу същото. А тази битка е неосъществима. По елементарната причина, че няма срещу кого да се води. Невъзможно е, тъй като липсват семити. Все едно да се боксирате с призрак. Семити никога не са съществували. Ако все пак приемете, че ги е имало, това са днешните араби.
Е, с тях комунистическият Интернационал действително води тежки битки на много фронтове. От което страдат доста народи, но не и ръководните комунистически кадри. Те винаги са благоденствали. Един такъв владее Кремъл. Друг наскоро беше назначен за съдържател на Белия дом. Предстои преместването на американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим.
Вие очаквайте Годо на Армагедон…
Да допуснем, че греша. Сталинският комунизъм не е превзел „най-демократичните“ страни. Не е вярно и не ми вярвате. Съгласен съм. Но ми преведете на човешки език следното заглавие от коментарната страница на „десния“ лондонски всекидневник “The Daily Telegraph” от петък, 16 декември 2016 г. (Вижте илюстрацията.) То е наслов на статия, посветена на стачката на работещите в железопътния транспорт. И заявява в пряк текст:
„Ако стачкуващите в железниците не могат да проумеят злото, което техните действия причиняват, трябва да им бъде забранено да стачкуват.“[http://www.telegraph.co.uk]
Това какво е? Не е ли проява на кристално чист сталинизъм? Съществува проблем, унищожавате го със забрана. По сталински: Има стачка, има проблем; забранявате стачките, няма проблем.
Така беше по време на милиционер-социализЪма. Нямаше стачки. Не, че не съществуваха причини за организирането им. Обратното – неправдите и неравенствата, тежките условия на труд и безразличието към човешкия живот бяха с размери на планина. Просто този и всички останали видове протести бяха забранени.
Не е вярно, че Русия е „главната виновница“ за положението в Сирия. Този път – най-малко тя.
Путин е крупен крадец, манипулатор, послушен мошеник, убива когато се налага, но не е чак такъв масов убиец( по скромен е, може като личност и да е сериен убийец но има мярка -бел.ред.), каквито са доста от западните му колеги, особено американските. Не ми е лесно и приятно да го напиша, но не мога да си кривя душата.
Вкарват ни в игра по правилата на Протокол № 12.
„Всеки може да лъже“ – написа изживяващият се като „десен“ Саймън Дженкинс, отрязан от съответните медии. Затова отдал се на коментари в „левия“ пролейбъристки “The Guardian”, който е по-десен и антируски, ако вярвате. – „Това е агонията и екстазът на интернет. В мрежата не дирят вина, общодостъпна е, с узаконено разрешително за лъжите. Можете да забравите славните дни, когато тя беше империята на слабите, царството на свободните. Тя е като капитализма през ХІХ век. Сурова, освободена от оковите, сила, на която не може да се разчита. [Това ли е капитализмът? Не знаех.]
Изглежда въпросителните, поставени от Барак Обама относно предполагаемата намеса на Русия в американските президентски избори, не ще издържат дълго. Prima facie[169] това беше очебийно. Отричането от страна на Владимир Путин струва толкова, колкото и това на Барак Обама.
Би трябвало да отричат, нали? Хакването и изтичането на лични материали за кампанията на Хилъри Клинтът чрез WikiLeaks, заедно с улесняването на фалшиви новини във Facebook, повлия осезателно на избирателната активност в три ключови щата, като сякаш реши резултатите в тях.
За Америка, да протестира срещу подобна интервенция, е прекалено, след десетилетни намеси в избори в Латинска Америка и другаде. Но две злини не правят едно добро. Колкото повече знаем, толкова по-добре.
Епохата на такива кибер-конфликти е в своето детство. Войни, в които тромави бомбардировачи превръщат беззащитни градове в ад, са нещо средновековно, щом се изправят срещу намесата и унищожението, предричани чрез интернет за държави и индивиди. Всяка седмица узнаваме за неспособността на властите пред лицето на хакери и фалшификатори, инфилтрирали се лица и анархисти. Трябва да се обсъжда, доколко те биха могли да покоряват държави. Но тяхното най-могъщо оръжие остава старото: информацията.
Навлизането на фалшиви новини, допускано от Facebook, явно отрови американския демократичен процес по начини, които биха били подсъдни според вътрешното законодателство. Глупаво е от страна на боса на корпорацията Марк Зъкърбърг да протестира, че е „просто“ технически доставчик, а не медийна фирма. Все едно “Northcliffe” да твърди, че се занимава с производство на дървесни частици. Компанията не само разпространява нередактирани и непригодени [материали]; вършейки това, тя генерира огромни (и често необлагаеми) приходи за себе си, а също и за онези, които създават тези „новини“. Свидетелство са спортните автомобили, закупени от македонски ученици чрез разказване на лъжи за Клинтън. Някои белези на неистова редакторска активност във Facebook през последните седмици насочват към усещане за вина.
Ако интернет е в своето детство, на същата възраст е и регулацията. На бърза ръка господстващите на пазара Facebook/Google разработиха целеви алгоритъм, и така смаяха всички засегнати с приходите си от реклами. Но този двупол [господстващо положение, монопол на две компании] в събирането и разпространението на информация мигновено би привлякъл контрола, ако беше под юрисдикцията на държавата. Пазарното многообразие е железен закон на капитализма. Той трябва да бъде налаган със сила.
Как може да стане това е въпрос със стотици отговори. Но е ясно, че следва да стане. Настоящите фарсови опити на британското правителство да регулира съдържанието на вестниците са като изграждането на пясъчни крепости пред наближаващо цунами. Вътрешните и международните закони трябва да бъдат актуализирани, ако колелата на демокрацията не са блокирани. Идеята, че това трябва да произлезе от Путинова Русия, от Америка на Тръмп, от Британия в Brexit или от ленивия Европейски съюз може да изглежда чудновато нереална. Но рано или късно това трябва да стане и ще стане, повярвайте.“[“Never mind Russia – it’s the internet’s culture of lies we should be tackling” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 16 December 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/dec/16/russia-internet-lies-google-facebook]
Харесвах този автор. Уви, ли е невежа, или и той скача според тоягата. Надрасканото от него е безумство. То е връщане с десетилетия назад. Как е възможно човек с акъла си от една страна да пледира за повече капитализъм и свобода на пазара, а от друга вопиещо да настоява за регулации. Обезумяване! Всичко това произтича от– и е свързано с живота и сегашната ни тема. Ще го илюстрирам. Как?
Ето: назад, към споменатия Протокол № 12. Той повелява:
„Днес вече ние използваме всичките средства на печата за нашите задачи. Каква специална роля играе пресата? Тя служи за неограничено раздухване на страстите или на партийния егоизъм, което ни е нужно, за да разединяваме гоите. Тя е празна, несправедлива и лъжлива. По-голямата част от гоите съвсем не разбират нейното предназначение. Ние ще я оседлаем и ще вземем поводите в нашите здрави ръце. Същото ще сторим и с останалия печат, защото какъв смисъл има да се отървем от нападките на вестниците, ако станем прицелна точка на брошури и книги? Сега печатът – този инструмент за разгласяване – е скъп, поради необходимостта да се цензурира, но ние ще го обърнем в доходно перо за нашата държава. Ние ще обложим печата с особен гербов налог; ще установим и внасянето на залог при учредяването на печатни органи и при откриване на печатници; собствениците им ще бъдат задължени да ни гарантира, че нашето правителство не ще бъде изложено на нападките на печата. За всяка евентуална нападка ние ще глобяваме безпощадно…
Никой безнаказано не ще се докосва до ореола на нашата правителствена непогрешимост. Предлогът да се прекрати един печатен орган ще бъде, че този орган без всякакво основание и повод е вълнувал умовете.
Това нещо ние и сега постигаме, благодарение на обстоятелството, че всички новини, от всички краища на света, се получават от няколко агенции, в които всичко е централизирано. При нашата власт тези агенции ще бъдат всецяло наши учреждения и ще разгласяват само онова, което ние им предпишем.
Ако досега ние съумяхме да завладеем до такава степен умовете на гойските общества, че те гледат на световните събития през цветните стъкла на очилата, които ние им поставяме; ако сега нито в една гойска държава не съществуват за нас заключалки, които да ни отнемат достъпа до тъй наречените от гоевската глупост „държавни тайни“, то какво ще бъде, когато ние, в лицето на нашия всемирен монарх, бъдем признати за господари на света?!
Всеки, който пожелае да бъде издател, или библиотекар, или печатар [в края на ХІХ век не е имало електронни медии], ще бъде заставен да се снабди с диплом, който, в случай на провинение, веднага ще се отнема. При такива мерки, оръжието на мисълта ще стане възпитателно средство в ръцете на нашето правителство, което няма вече да допусне народните маси да се заблуждават и мечтаят за благодеянията на прогреса. Кой от нас не знае, че тези призрачни копнежи за прогрес водят към нелепи мечтания, от които са се родили анархистическите отношения на хората към властта и помежду им? Това е тъй, защото прогресът, или по-добре идеята за прогреса, е насочила хората да мислят за най-различни еманципации, без да установи крайните граници на мисълта и желанията…“[„Протоколи на ционските мъдреци“, Протокол № 12.]
Това е постановено преди 130 лета! Сега се появяват самозвани, нежелани от никого „борци против антисемитизма“, срещу свободата на изразяването – публично и в интернет. Не мога да повярвам, че свестен човек ще пожелае цензура. Какво означава „редактиране“, „пригодност“ на текстове и „регулиране на съдържанието на вестниците“. Умът ми не го побира!
„Значи са втасали“, си мислят господарите на света за нас. Време им е да ги натикаме във фурната. Така де. И чипове ще ни слагат…
И аз не съм съгласен с анонимността в интернет. Не ми е приятно почти всекидневно да получавам писма със закани, обиди и опити за интриги. Но не се оплаквам никому. Не ми харесва неизвестни негодници да тиражират клевети за мен. И то такива, каквито нямат и една допирна точка с това, което представлявам като произход, биография, жизнен път и дела.
Но, ако някому пречи всичко това, да бъде добър да въведе правила в собствената си градинка. Щом е частна, от стопанина й зависи. Както електронният вариант на вестника, в който пише другарят Саймън Дженкинс, не допуска свобода на мненията, така и останалите могат да последват „светлия“ му пример. Съгласен съм на цензура за нецензурен език, просташки изяви или откровени глупости. Ала “The Guardian” цензурира всеки опит за споделяне на истината. Ако нещо не е вярно, да го обори. Уви, не.
Навремето имаше отдели „Писма на читателите, зрителите, слушателите“… И в западните средства за масово оглупяване. Хубаво, светът напредна (дали) поне технологично. Да не се лъжем. Компютрите имат документи за идентичност. Всеки анонимник може да бъде проследен. Стига да не действа от интернет-клуб или кафене, които клонят към изчезване. Явно целта е друга.
Във всички случаи интернет удари като с парен чук джобовете на писатели, музиканти, кинаджии и прочие халтураджии. Ами да не бяха допускали това. Как е възможно в глава, която се смята за неокована от схоластика, да се роди идеята за връщане към тиранията на регистрираните медии за всички и всичко? Това даже не е Средновековие. Запраща ни към ерата на пещерните хора.
Всеки човек, който действително е такъв, следва да има право на позиция и на нейното изразяване. Така е записано и в действащите международни юридически нормативни актове, регламентиращи правата на хората.
Да се борите с „фалшиви новини“, както настоява и comrade Саймън, означава да сте съгласни, че занапред „новини“ ще бъдат само онези, които произлизат от тайното световно правителство и неговите think-tanks. Те, както и досега, ще бъдат тиражирани от Техните медии.
Какво е различното сега? Ще ми обясните ли значението на останалите, като тази, да речем? Сайтът ми е бутик, предлагащ истината. Малцина изпитват необходимост да влязат в него. Не е ли така?
Да не говорим, че на света всичко е фалшиво – от „демокрацията“, „равенството“, през войните до „свободата“.Както сподели Дейвид Айк:
„Виждаме война срещу всяка алтернатива. На алтернативното лечение, на алтернативната информация. Разбира се, ако искате да видите фалшиви новини, четете основните медии – десетилетие след десетилетие, след десетилетие… „Фалшивите новини“ целят да потискат информацията от истинските алтернативни медии… Виждаме да демонизират истината с фразата „фалшиви новини“.“[“David Icke: The ‘Fake News’ Hoax – The System is Desperate”, David Icke, YouTube, December 15, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?]
С какво се е провинила мрежата интернет? То е все едно да обвините подвижните телефони за това, че тъпанари се връзват на измамници, които им се обаждат от нищото. И изсмукват спестяванията на идиотите, които ги „снасят“ доброволно, не зорлем. Щом се доверяват на банални мошеници… Какво са виновни машинките? Значи става дума за ска̀ла, по която да измерваме безумието. Без ни най-малко извинение.
Путин продължава с коледните подаръци (жервоприношения) за Ротшилд.
Путин устранивать свидетелей. Турския посланик беше наясно с "фалш флаг" пуча на ЮрдекХан срещу себе си. Хора, които са навътре в нещата, обикновено умират по този начин.
Путини избива неудобните свидетели на продажбата на държавната "Роснефт" на Ротшилдови. Вижте кой контролира Glencore, която купи 20 % от държавната компания преди седмица-две и ще Ви стане ясно на кого служи Путлич.
Руският президент със сигурност има нужда от пропагандно-информационни „удари“ за да държи „на кука“ руската и международното общественост под омаята на политическият му майсторлък
Обявената в началото на месеца приватизация на 19,5 процента дял от нефтения гигант на Русия Роснефт предизвика значително оживление, особено в хода на последващите разкрития и допълнителни детайли.
Нарастващото напрежение, след внезапния арест на икономическия министър Улюкяев се вписва в по-общ мастър план, в който роля имат както президента Путин, така и неговия главен нефтен боляр Сечин, известен брой високопоставен държавни служители, правни и корпоративни финансови консултанти, които са били в състояние да сглобят в крайна поверителност една доста комплицирана структура на сделката, която има спорна бизнес ценност, но висока геополитическа и персонална стойност.
Изборът на време за ареста на Улюкяев, само 20 дни преди формалното обявяване на сделка, която е отнела много месеци за структуриране, има пряко отношение към неговата опозиция към предложената схема. Участието на топ ръководители на контраразузнаването от ФСБ в арестуването му само доказва, че икономическия министър е бил считан за заплаха от главните спонсори на операцията. Просто е трябвало да бъде накаран да замлъкне със сила защото е знаел твърде много или защото е станал излишен в стратегическия план, одобрен от най-високото място.
Британско-швейцарската компания за търговия със суровини Glencore и катарският държавен инвестиционен фонд са придобили съвместно дял от 19,5% от руската държавна петролна компания Роснефт, предадоха в началото на декември световните агенции. Споразумението е на стойност 10,5 млрд. евро. "Това е най-голямата приватизационна сделка, най-голямата продажба и най-голямата придобивка в световния петролен и газов сектор през тази година", подчерта руският президент Владимир Путин на среща с главния изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин, предаде БТА. Путин поздрави Сечин за споразумението и изрази надежда консорциумът от нови инвеститори да подобри управлението, да повиши прозрачността и да увеличи пазарната стойност на руския държавен петролен гигант. Продажбата на близо една пета от Роснефт се вписва в политиката на руското правителство да приватизира някои държавни активи с цел балансиране на бюджета в условията на двугодишна рецесия, отбелязва АП. Роснефт добива около 50% от руският нефт. Продаде 19,5% от акциите си. Това е 10 % от общия руски добив, който се продава за 10 млр долара. Наистина умопомрачителен "триумф". Истината е че Путин вече изконсумира резервните фондове. Принуден е да продава. В Русия това не се одобрява, поне мненията във форумите са такива. Ротшилдови здраво налазиха Путин. Лукойл е почти техен, сега и Роснефт захапаха заедно с ВР.
PS.Освен това Путин ще трябва да даде и няколко десетки милиарда рекет на американските играчи, срещу което да си гарантира още живот!
В транзакцията, която включва три партниращи организации – Катарския суверенен фонд за инвестиции, – the Qatar Investment Authority (QIA), компанията Гленкор – Glencore и италианската банка Интеса Санпаоло – Intesa Sanpaolo, изпъкват странни несъответствия, ако се съпоставят заявените цели, наличната информация и крайния резултат. Заявената цел например – приватизационни постъпления в държавния бюджет на Русия – трудно може да бъде по-надалеч, особен, ако оценката е по нетна ценност.
Веднага след официалното обявление на сделката и Гленкор и Интеса излязоха от традиционната за такива случаи въздържаност за да обяснят, че нямат изключителна финансова експозиция по сделката, т.е. че основната част от финансовия ресурс е дошла от контролирани от руската държава структури и крайната точка е била държавния бюджет.
Накрая, главният изпълнителен директор на Интеса Карло Месина в нарочно заявление потвърди, че банката е действала в качеството си на финансов консултант, а не като кредитор или на координатор на заем по сделката.
По-късно през същата седмица от съобщения в медиите стана ясно, че руски банки – Газпромбанк и корпоративната на Роснефт банка – Общоруската банка за развитие на регионите (ВБРР) са играли ключовата роля по набирането на основната част от дълга от 7,4 милиарда долара, необходим за финансиране на недостигащата част от цената по придобиване на 19,5 процента от Роснефт срещу 10,2 милиарда долара
Цялата операция беше широко употребена от официалната пропаганда като силен пример за способността на президента Путин да преодолява западните санкции. След последните разкрития излиза че и Катарския инвестиционен фонд и Гленкор са играли „западни партньори“ в тази операция без да поемат излишен риск. Той е изцяло покрит от държавни руски пари под контрола на Кремъл, без равностойно или споделено участие на „инвеститорите“.
Толкова за блестящия пропаганден удар на господин Путин, платен изцяло с пари на руския бюджет или на контролирани от руската държава компании.
Тук анализът обаче няма да спре. Да се опитаме да погледнем върху по-общия контур, реалните мотиви, защото логиката на сделката „виси“.
Руският президент със сигурност има нужда от пропагандно-информационни „удари“ за да държи „на кука“ руската и международното общественост под омаята на политическият му майсторлък. Но резултатите изискват все по-големи средства, които вече са отвъд онова, което той може да си позволи за поредното упражнение по имунизиране на масовото съзнание срещу информационния поток – отрицателен икономически ръст, бюджетни съкращения, силно съкратени резервни фондове и разширени икономически санкции.
В търсенето на обяснение вероятно най-добре е да следваме следата, която да ни доведе до крайния собственик на процентите от приватизирания пакет в Роснефт, доколкото независимо от произхода на средствата изглежда става дума за преместване на съществен дял от най-голямата нефтена компания на Русия – Роснефт, на стойност близо 11 милиарда долара от държавни в частни ръце – или в Русия или в чужбина.
Банката Интеса Сан Паоло
Банката Интеса основно се занимава с банкиране на дребно, докато операцията около Роснефт изцяло попада в полето на крупното инвестиционно банкиране. Размерът на сделката е много над нормалната рискова експозиция по кредити, които Интеса може да поеме, освен ако тя не разполага със солидни взаимно обвързани хеджове. Италианската банкова система се намира в изключително уязвимо състояние, съществува много нервност около обсъждането секюритизационни схеми на банките Монте деи Паски и Уникредито за продажба на потрфейлите от лоши кредити, които „вдигат кръвното“ на финансови министри и банкери в Германия и в цяла Европа. В тази среда, при хронично генериращата загуби Интеса, е изключено да се очаква, че банката може да си позволи свръхрискова кредитна операция, дори и в рамките на участие в синдикиран заем. Или да разчита, че това ще стане покрито и извън публично внимание, още повече, че операцията изисква да бъдат спазени срокове и ангажименти, като се подава редовна информация и отчетност към централната банка на Италия и Европейската Централна Банка.
Наличната информация към днешна дата продължава да бъде разпокъсана и ограничена, вероятно съзнателно, но общата схема може да бъде изведена по дедуктивен път, като ролята на Катарския инвестиционен фонд и Гленкор се анализира допълнително.
По наше мнение е напълно възможно посочените две структури да не бъдат крайни собственици на приватизирания пакет от Роснефт.
Нарастващия дълг на Гленкор, който вече преминава 30 милиарда долара, ясно поставя границите на рисковете, които компанията може да поеме самостоятелно в сделката. Изглежда, че кредитите от името на Интеса са реализирани изцяло от руски банки, докато участието на Гленкор се свежда до „само“ 300 милиона долара, обезпечени с допълнителни доставки от Роснефт на 220,000 барела за ден за търгуване през следващите 5 години.
Цялата схема е „отключена“ от депозит от 29 милиарда долара, пласиран от Роснефтегаз – холдинговата структура, в Газпромбанк през месец октомври. По-късно Газпромбанк влиза в ролята на основна финансираща банка, която поема основния риск по операция и поемата рисковете на Интеса.
Сделката с Роснефт, по начина по който бе замислена, освен корпоративните имаше нужда и от преките държавни гаранции. Това бе целта и на 5 годишния облигационен заем /номинално 10 годишен/, който Роснефт пусна на 5 декември на сума 600 милиарда рубли – колкото е размера и на сделката. Толкова масов пуск на облигации, който напълно изненада пазара, стана възможен само благодарение на предварителни съгласувани ангажименти, като руската централна банка сама закупи поне една трета част от него – 240 милиарда рубли, като по този начин разхвърля риска от сделката с пакета от Роснефт върху цялата банкова и финансова система на Русия.
По тази схема контролирани от руската държава фондове, тръгнали от Роснефтегаз, накрая се връщат през Катарския инвестиционен фонд и Гленкор като легитимни приватизационни ползи за руския бюджет. Президентът Путин и главния изпълнителен директор на Роснефт Сечин тръбят успех – за това, че са преместили средства от държавна компания в държавния бюджет, като в процеса собствеността остава в неясни ръце.
В руски медии вече започнаха догадки относно кои могат да бъдат тези „собственици“. Неотдавна в руската независима телевизия Дождь ТВ, бяха изказани предположения, че в случая с приватизацията на пакета от Роснефт става дума за типичен случай на прехвърляне на държавна собственост в частни ръце – топ политици през посредници, които реализират ползите при евентуална препродажба на пакета на трети лица. В Русия, тези медии твърдят, има само един човек, който е в състояние да даде зелена светлина на подобна сделка и на арест на министъра, който контролира приватизацията.
Ако се потвърдят подобни „просветени догадки“ едва ли ще има много изненадани от това, че движещия мотив е персонална изгода – личен фонд за „дъждовни дни“ или план за оттегляне в пенсия. Те от своя страна могат да провокират нови версии за предстоящи промени във властта.
Но това все пак изглежда прекалено тривиално за хора, който не изглежда да имат проблеми с финансиране на живота си след оттегляне от власт. Ако се опитаме да наложим времевия график на събитията около „продажбата“ на Роснефт с други водещи събития и хора, които правят заглавията в международните средства за масова информация, може да се приближим до друг вероятен и възможен сценарий – сделката да е част от геополитическа сделка или опит за такава.
Какво стои най-високо в списъка от приоритетни въпроси с екзистенциална значимост за руския президент?
Отговорът не би трябвало да е сложен – Сирия, ОПЕК, изборите в САЩ и лостовете, които президентът Путин може да използва за да насочва американската, а след това и европейската външна политика в русло, изгодно на Кремъл.
Не съществуват известни преки доказателства и скоро едва ли ще се появят такива, които да свържат събитията около Роснефт със събитията в САЩ, но си струва да се отиде още една крачка в тази посока.
Има едно нещо, което руският президент иска да избегне на всяка цена – това е двупартийния анти-Путин консенсус в американския Конгрес.
Изглежда, че именно Близкия изток заема централна роля в скрития геополитически контекст зад сделката с Роснефт.
Ето някои щрихи
Шефът на Ексън Мобил, който предстои да стане ръководител на американската външна политика, се радва на близки отношения не само с Русия, но и с емира на Катар и краля на Саудитска Арабия. Господин Путин неотдавна смени традиционното си въздържание в отношенията с ОПЕК, като изрази желание да си сътрудничи и участва в съкращаването на добива за да се поддържа цената на суровия нефт.
Детайлите на случващото се – могат и да не станат известни, но има едно нещо сигурно – нефтът и природният газ дават достатъчно мощна глобална обща рамка, която да генерира своя собствена гравитация, докато изплува новия модус операнди между авторитарните лидери в Близкия изток, Русия и в други страни.
Може да се спори дълго дали Катар би могъл открито да се пренебрегне санкциите срещу Русия, като инвестират свои 2,5 милиарда долара и да гарантират допълнително кредити, ако ръководителите на тази страна нямат гаранции, че имат надеждна защита. Това просто не можеше да се случи, ако катарския емир шейх Тамим бин Хамад предварително не бе получил гаранции от Вашингтон и уверения, че няма да последват реакция.
Подобна теория пасва и на основната линия в съвременна руска външна политика – разбирателство с Тръмп и пренебрежение към Европейски съюз – Путин заобикаля проблеми, които не може да реши, докато в ЕС дойдат по-благосклонни към Кремъл лидери.
Разбира се, има много повече „движещи си“ фактори в сближаването на Русия и Катар – синхронизирането на интереси в Сирия, ОЕПК и газовия ОПЕК. Едно е сигурно, катарският лидер не би решил да участва в придобиването на дял в основната руска нефтена компания, без сигурност или уверения в политическата целесъобразност и значимост на сделка с Кремъл.
Въпреки че интересите на Запада като нефтен и енергиен вносител, съществуват достатъчно значими ниши на съвпадение на интерес с финансови и бизнес кръгове, които печелят от волатилността на цените на суровия нефт и природния газ, с които Русия може да търси съвпадение на интереси
Да не забравяме, че дългото управление на президента Путин в значителна степен бе функция на външни обстоятелства – иракската война и провокирания скок в цените на суровия нефт, които предизвикаха най-големия скок във финансовото богатство на Русия за новата и история – повече от 4 трилиона долара.
Руските медии доста обстойно отразиха посещението в Москва на бившия съветник на новоизбрания президент Доналд Тръмп Картър Пейдж на датата, в която беше обявена сделката по приватизацията на пакета от Роснефт. Основната цел на негова визита бяха именно срещи с топ мениджъри на тази нефтена компания, които бяха отразени в водещия бизнес всекидневник Ведомости като нов момент и знак за сближаване между Русия и САЩ. Господин Пейдж не проведе среща с попадащия по санкции главен изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин, като заяви /цитатите са по ТАСС):
“Последната сделка около Роснефт, в които взеха участие Катарския фонд и Гленкор, са съжаление служи за добър пример за това как американските частни компании са ограничени до голяма степен поради влиянието на санкциите. В новата ера на отношения между Русия и САЩ, голяма част от усилията ни трябва да бъдат в посока да подкрепим новата американска администрация, от гледна точка на възможностите за бизнес.“
Сделката за Роснефт и участието на Катар може да означава началото на пренареждане в глобалната геополитика и опит за рестарт на отношенията между САЩ и Русия. Това е възможно, не неизбежно развитие.
Псевдо Антихрист
Това, което е сигурно – веригата от събития около „приватизацията“ на Роснефт, са сигурен индикатор, че президентът Путин търси решения на вътрешните си проблеми чрез маневри на външно политическия фронт със средствата на руските държавни компании. Очевидно прогнозите му за справяне с икономическа криза, оценките му че Русия ще може успешно а се справи със зависимостта си от износа на енергоресурси, като диверсифицира икономиката си, не са неутешителни.
Заедно с продажбата на дела в Роснефт, вървят паралелни разговори по придобиването на 98 % от индийската нефтена компания Есар, заедно с Трафигура и руския фонд UCP, като сделката се оценява на около 13 милиарда долара и се очаква да бъде завършена в началото на 2017 година. Делът на Роснефт формално се държи под 50 % поради санкциите, но няма да бъде особена изненада ако в този случай става дума за дублиращи руските интереси структури – Трафигура в ролята на Гленкор, а UCP на Катарския инвестиционен фонд, като представители на истинските и назначени от Кремъл собственици.
На геополитическо равнище, засилващата се активност на президента Путин за размразяване на отношенията с Япония и разискваните енергийни сделки и „островна“ бизнес дипломация, с участието на Роснефт, потенциално биха могли да маркират новата страгическа базова линия за сътрудничество с администрацията на президента Тръмп, включително по отношение на съгласуване на елементи от политиката им спрямо Китай като конкурентен глобален център.
В действителност много малко от изброените и издържани в аристократичния класически дух на реалната политика на баланс на силите на Кисинджър могат да сработят днес в дълбоко взаимосвързан и глобален свят с дифузирана политическа и икономическа власт.
5 вълни на енергия (симулация очаквайте скоро) броят на частиците е изключително висок. по-високо % от частиците идват. земята се бомбардира, това има здравословен ефект, биологичен ефект, геоложки ефект, и вид горящ ефект върху кожата.. тя също влияе на слънцето.. церн също така силно разследва галактически космически лъчи идващи в земята.. церн се опитва да измисли нещо много бързо. отиди в сайта на церн и потърси проект или устройство наречено "облак", което би трябвало да ти даде достатъчно информация, за да ти покаже, че церн се занимава с това от известно време.. галактическите космически лъчи са 100 % от времето ни. броят на частиците се увеличава драстично. броят на частиците се е няма два пъти повече от началото на годината. наистина не очаквах това да е толкова високо! този брой на частиците се увеличава и ще достигне опасно ниво, ако продължава по тази тенденция.. ако е така. 2 % промяна в температурата на стратосферата на земята е достатъчна да изпрати този свят в хаос със ветрове с около 200/300 км / ч, тогава тази малка промяна в радиоактивните частици, идващи от космоса, е голяма работа. също и лош проблем с океаните по-високо напрежение на водата в атмосферата, но това е грешен тип частици. частици / протони поразително магнитното ни поле.. сияния - когато видим червено и синьо, или се променя в цвят на червеникаво синьо, след това на тип цвят, имаме запалване на грешния тип газове, които се ще в атмосферата и когато това се случи, влагата може да направи нещо като пожар. нещо като запалими атмосфера.. и скоростта на вятъра се увеличава, поради голяма разлика между горещо и студено.. (запалими атмосфера) (атмосферно сгъстяване) (запалване на грешки) големи светлини в небето - ще видим красиви цветове на облака, докато броят на частиците се увеличава. помнете, че времето може да е враг на човека, океаните се променят и атмосферата се държи за много влага.. и с тази радиация, ние също гледаме към биологичния аспект на него.. тази зима - очаквайте някакви странни болести в човешкото тяло.. странни болести.. ще започнем да намираме за трудно да се справим с много неща.. умовете на хората са много извършени, което е едно от най-големите неща.. много хора ще започнат да губят паметта си и няма да знаят защо.. с течение на времето ще бъде все едно някои хора са в капан в някакъв вид състояние на сън, и това се дължи на магнитното поле.
ще видите и голям тласък от всички правителства, където трябва да събират пари бързо и да правят много тренировки.. (уверете се, че марк / отбележете местоположения на тренировки) (следете за бързо разгръщане информация безопасни зони на умни важни индивиди) (смърт) земетресения - магма - вулкани други бележки - конференция за ню йорк и други места за "проблем с магмата"
p.s. презентация / симулация / броя на частиците очаквайте скоро mfatw - лора уелс отбелязва
моят пост от ноември 1 https://www.facebook.com/100000279322025/posts/2275392665813355/ надяваме се да имаме някои от констатациите на някои от действителните брой на частиците, за да можем да вземем тази информация и да я измерим. около 9 ноември / 10-ти / 11-ти / 12-та трябва да се наблюдава за шипове в гама лъчи / космически лъчи (в зависимост от това дали не са търкаш данните) гледайте самото слънце за ефекти някъде в времевата рамка на точно преди 18 ноември. (слънцето може да абсорбира част от това, което идва) екзотични частици идват, в крайна сметка, ние търсим увеличаване на тези частици / радиация, идващи около 9 ноември, които са ефект на слънцето, което ще повлияе на земята.. (търся специфичен пик) около 22 декември, някъде около тази дата, (ще има по-добри данни очаквайте скоро) има плътно поле, което се следи от данни. това е монтаж на няколко точки за данни за едно и също време. също така поста на Марк Елкинс пост съвпада с този график за системата, която идва от задната страна на слънцето-
Гледате за сияния по цялата земя и да гледате за червен прах / червени залези / червена луна / железен оксид / дихателни проблеми - главоболие - сърдечни пристъпи и внезапна сърдечна смърт навсякъде - и много повече
ще следя данните възможно най-много през тези месеци.. - Лора Уелс.
английски - 5 Waves Of Energy (simulation coming soon)
The particle count is extremely high. Higher % of particles coming in. The earth is being bombarded, this has a health effect, biological effect, geological effect, and a type of burning effect on the skin.. it is also effecting the sun.. CERN is also heavily investigating galactic cosmic rays coming into the earth.. Cern is in overdrive trying to figure something out very fast. Go to Cern site and look for a project or device called “cloud”, that should give you enough info to show you that Cern has been looking into this for awhile now.. The galactic cosmic rays are 100% effecting our weather. Particle counts are dramatically increasing. The particle count has gone up twice as much since the beginning of the year. Really didn’t expect that count to be that high! This particle count is increasing and will reach a Danger Level if it continues on this trend.. If a .2% change in the temperature of the earth’s stratosphere is enough to send this world into chaos with winds of about 200/300 miles per hour, then that small change in radioactive particles coming in from space is a big deal. Also Bad problem coming with the oceans - Higher tension of water in the atmosphere but it’s the wrong type of particle coming in. Particles/Protons Overwhelming our magnetic field.. Auroras - When we see red and blue, or change to a reddish blueish type color, Then a blueish type color, we’ve got an ignition of the wrong type of gasses going off in the atmosphere and when that takes place the moisture could do something like a type of flash fire. A sort of ignitable atmosphere.. And Wind speeds increasing, because of to much of a difference between hot and cold.. (ignitable atmosphere)(atmospheric compression) (Ignition of faults) Big light-shows in the sky - we will see Beautiful cloud colors as that particle count increases. Remember the weather can be an enemy of man, Oceans are changing and the atmosphere is holding to much moisture .. and with this radiation we are also looking at the biological aspect of it .. This Winter - Expect some strange sicknesses in the human body .. strange sicknesses.. we will start finding it difficult to over come many things.. peoples minds are very effected, which is one of the bigger things.. a lot of people will start losing memory and they won’t know why.. As time goes on it’s going to almost be like some people are trapped in some sort of dream state, and that’s due to magnetics. You’ll also see a big Push from all governments where they have to collect money FAST and do Many drills .. (make sure to mark/note locations of drills) (Watch for rapid deployment info safe zones of smart important individuals) (deaths) Earthquakes - magma - volcanos Other notes - Conference on New York City and other places around there for “magma problem” P.S. presentation / simulation / particle count coming soon MFATW - Laura Wells Notes My Post from nov 1 https://www.facebook.com/100000279322025/posts/2275392665813355/ We are hoping to have some of the findings of some of the actual particle counts, So we can take that information and measure it. Around November 9th/10th/11th/12th needs watched for spikes in Gama rays/cosmic rays (depending on if they do not scrub the data) Watch the sun itself for effects somewhere in the time frame of right before November 18th (Sun could be absorbing some of this coming through) Exotic Particles coming in, So in all, we are looking at increase in these particles/radiation coming in around November 9th that effects the sun which will effect the earth.. (looking for a specific spike) Around December 22, somewhere around that date, (will have better data coming soon) there is a dense field being picked up on data. This is fitting several data points for the same time frames Also Mark Elkins post fits this same timeframe for system coming around back side of sun - https://www.facebook.com/605471817/posts/10155956606006818/ (This is where these energy waves are coming from) expecting - November December January February Waves of this energy from this system Magma watch - earthquake watch ^^^^ Remember watch for Auroras all over earth and watch for red dust / red sunsets / red moon / iron oxide / Breathing problems - headaches - heart attacks and sudden cardiac death all over - and much more I will be monitoring data as much as possible over these coming months .. - Laura Wells