Светлината на света и кръвта

 

СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

Ние стигаме до най-важната част относно свойствата на човешката кръв и може би ще бъдем в състояние да открием една от тайните на заболяването, наречено сатанизъм. Но първо, да обозначим проблема. Когато се опитва да идентифицира/определи какво е това нещо човек, понякога се отговаря по този начин: мислещо същество. Всъщност една от непреодолимите линии, разделящи дивите животни от човешкото мислене е наша собственост, но имота не изчерпва всички човешки качества, присъщи само на него. Станислав Гроф, позовавайки се на добре известни учени, неврохирурзи и невропсихолозите, изразява дълбоки съмнения, че нашето съзнание и нашите мисли са произведени от мозъка. По негово мнение, подкрепено от становищата на други учени, мозъкът не произвежда мисъл, но само декодира сигналите, идващи отвън, които заставят лицето да отговори/реагира адекватно на тях.

Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.

Смъртният не живее поради този дъх, който се влива в него и изтича навън. Източникът на живота му е друг и той причинява потока на дишането.
ПАРАЦЕЛЗ


1. Внучката на световно известния физиолог и невролог В.М.Бехтерев, заемаща до пенсионирането си поста на надзорник в Центъра по"мозъка" на руската академия на науките Наталия Петровна на спондилит, говорейки на 2 октомври, 1994 за първа канал "Останкино" (11 ч. 50 мин.) в специална програма, посветенаа на Института (Центъра) на "мозъка", заяви, че идеята дължи своето раждане не на мозъка, а на определено действие на вълни върху мозъка, идващи отвън. Дори още по-невероятни неща, свързани с излагането на човека на въздействие "отвън", откриват група учени от Министерството на теоретичните проблеми на Руската академия на неуките (РАН), която се ръководи от д-р Петър Гаряев . Откритието им се отнася до ДНК. Двойната спирала на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е била открита от биолози през 1953 г. и в продължение на дълго време се е смятало, че ДНК предава наследствени белези от поколение на поколение.

2. В науката царува убеждението, че цялата информация, е написана в гените на наследствеността ДНК, които пък определят програмата за развитие на биологичен организъм. Въпреки това, през 80 -те години, учените са открили, че "гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК е антената която приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,и така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".

3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започват да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".

4 П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото(като тяло). И тук ние неизбежно стигаме до идеята за супермозък - мощна полева форма интелигентност, която се основава на вакуум. Именно от вакуума се излъчват вълни даващи генетичната информация на всички живи същества и енергия за развитие".

5. Ние молим читателя да обърне особено внимание на онези места, които сме идентифицирали. Веднага ще ви порази факта, че субстанцията, носеща информация в нововъзникващия организъм, за бъдещо развитие, както и необходимата за това развитие енергията, П. Гаряев нарича "вълни" ("вълнови образ", "вълнова холограма"). За допълнително сравнение, ние трябва да разберем, от какво се състоят тези вълни, какво е това. Mодерната експериментална физика е намерила отговор на тези въпроси. Това е - светлина. За това че светлината (фотона) е базата на всички неща, пише В.С.Петросян в своята "концепция на единната физика"

6. Американският учен, който сега наричат основател на науката за бъдещето, обединил в единна система геометрия, квантовата теория, теория на относителността, химия, биология, ботаника, зоология, психология и история, Артур Янг, смята, че моделът на Вселената е съставен от седем последователни етапа: леки, ядрени частици, атоми, молекули, растения, животни и хора. Решаваща роля във вселената Артур Янг приписва на светлината, като единствен и универсален носител "квант на действието" .

7. Квантите са микрочастици. Нека сега да се опитаме да обобщим всички данни (получените данни, ние повтаряме, чрез експерименти и затова имаме научни доказателства). Още преди появата на всеки жив организъм е създаден някакъв негов информационен прототип в който са планирани всички етапи от неговото бъдещо развитие. Този вълнов прототип идва отвън генната структура на ДНК, източника е извън живия организъм. В тази връзка, не можем да забравим думите на Корана: "Наистина, Ние възкресяваме мъртвите и записваме това, което те са подготвили по-рано, и техните отпечатъци, и всички неща намерени/сверени ясно оригинала" (сура "Ясин", стих 12). 

По същия начин, мислите на човек, роден от мозъка му, който обслужва само информацията като декодиращи вълни, идващи от някъде в космоса; декодер, който мистериозно превежда информационните импулси в специфични детерминанти на човешките действия, адекватно отговаря на характера на ситуацията, живота - ситуация. С други думи, мозъкът дешифрира команда отвън, той предизвиква човек да действа така като ситуацията налага. За да се опрости схемата, ние не говорим още за неща като фантазия, мечти, творчество и т.н. Всички тези проявления не надхвърлят границите на човешките познавателни свойства и по този начин са вплетени в така представената схемата , макар и да заемат специално място. Но ние не трябва да изпускаме от поглед друга връзка на този процес - кръвта. Мозъкът получава сигнали не директно, а чрез кръвта. Ние говорихме много за кръв, като носителя на запис. Кръвта е едновременно "уловител" на информация, и "носител" към мозъка. Това "пренасяне" става почти веднага и не зависи от скоростта на циркулацията на кръвта. А до кръвта информацията идва от космически вълни на базата на светлина (фотон). Светлината, както казват учените, е в основата на всичко - и вълна и корпускулярни (Материални) частици, тя е - в основата от нея са издигнати всички неща, които има в материалната Вселена - Мая.

Но над тази светлина има и друга светлина. На - всемогъщия Бог- на света извън Холограмата.

Този народ живее в градове, наброяващи от няколко десетки хиляди до един милион жители. Той е разделен на строго ограничени касти - работници, войници, чистачи, портиери, шпиони, възпитатели и се грижат за тях по-младото поколение. Понякога жителите на един град правят военна атака срещу своите съседи, а в случай на победа, те стават затворници и плячка-удобно. Пленниците са поробени. Те пасат добитък и култивират зеленчукови градини. Можем да кажем, че тези хора са живели под матриархат, като във всеки град оперира кралицата, което отговаря за отбраните си войски и техните съдебни служители. Ако читателят все още не е разбрал, за какво се говори, да обясним - за мравки.

Социалните насекоми (мравки с изключение на тези, включват пчели, оси, пчели и термити) въображението на зоолозите прави постоянен дебат по темата, кой ги управлява - инстинктът или интелигентност. Такова сложна, почти човешка животинска единица и такова ясно разделение на йерархията в животинския свят са поразителни, особено при насекомите с микроскопичен мозък. Ехото на тези повтарящи се дискусии, читателят ще открият на страниците на литературата, ние също се интересуваме предимно как социалните насекоми обменят информация. Учените са дали отговор на този въпрос. Мравките (както и други социални насекоми) си съобщават, използвайки аромати. Ние вече говорихме, че хората възприемат "природните" миризми един от друг, но ги декодират само на две нива - ". Лоша", "добра". Миризмата, излъчвана от кръвта на друг човек, предизвиква в нас само две реакции - "съчувствие" и "антипатия". Мравките също буквално разговарят с миризми. С чувствителните си антени, те могат да изпращат и получават съобщения от този вид: посоката, от характера на релефа, от ъгъла на падане на слънчевата светлина, разстоянието, вида на продукцията, алармата и характера на опасността, както и много други сигнали, подробни и конкретни. Нито едно животно на земята, с изключение на социалните насекоми, не може просто да "каже" на брат си къде, колко е надалеч, и за извършване на каква точно определена работа отива. Например, едно куче лае, или дори чрез движение на тялото си не може да "каже" на другото куче толкова просто нещо: "Иди при ъгъл от десет градуса на линията на залеза на разстояние от половин километър, и донесе тук парчето месо, което аз не съм намерил, но не можах да донеса ". В същото време, мравките антени са влезли в контакт с мравките броячи, и се насочват в правилната посока, на точното разстояние към желания обект. Миризма е "езикът на мравките" Мравките, без съмнение, имат причина. Но това не е умът на физическото лице, както в човешкото общество. Мравките (или пчели, оси, термити) няма да могат да живеят извън тяхната биологична система, независимо от техните нисши касти. Тези насекоми живеят и работят успешно само във взаимодействието, съставляващо биологично цяло.

Биологично поведение на мравките, откъснати от семействата си, е безсмислено, те бързо умират. Поведението на хиляди семейства мравки е разумно и ефективно. Прилагането на тази ситуация, ние вече знаем условията на физиката, можем да кажем, че мравешкото семейство е корелативна система, в която роля на кванти играят отделни индивиди. Тяхната корреляция става чрез миризми. Аромата в социалните насекоми играе решаваща роля при определянето на "приятел или враг". Непознатият, който обаче попада в мравуняк или кошер, веднага се убива.

Непознат със странна миризма носи опасност от нарушаване на интегрираната биологична система, изкривяване на надеждната корелация на нейните съставни единици (физически лица). И затова безмилостно се унищожава. Истината е в крайното единство и симетрия на природата " В това единство, е включена и човешка кръв, която, както вече бе отбелязано, е свързана система, която обикновено отхвърля всички чужди/извънземни, изкривяващи нейното информационно възприятие.

Езотерично, кръвта е "водата слязла, изтекла долу". Водата е течността във ВИРАжът, а кръвта е течността в МИРАжът. Там където няма вода в Астралът има кръв. Тъй като течността е символ на Астралното движение във Вселената. Кръвта е Астралното съзнание в МИРАжът- "Обърната пентаграма"(Комунистите рисуваха правилна пентаграма, но- червена. Това е заблуда!! Невежество! Правилната пентаграма е бяла: Астралното съзнание във ВИРАжът. Пентаграмата е символ на Астралното съзнание-ум, разум и его). Водата е символ на девите и Богът. Те нямат вътрешни органи с кръвоносна система. За това се казва, че имат СИНЯ КРЪВ, БЛАГОРОДНА КРЪВ.
Водата има бяло-син цвят, а кръвта-червено-червен.








Из реалността на холограмата...


Думите влияят на структурата на ДНК

Екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд.

В мащабното си проучване за оригинала на съвременния български език – тракийския език (наричан в миналото от различни български учени „старобългарски“, „славянски“, „старославянски“ или „прабългарски“) – д-р Стефан Гайд е засегнал пространно темата за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота („Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“ части I, II, III и IV).

В четвъртата част на споменатия знаменателен труд д-р Стефан Гайд изследва в детайли и публикува още през 2008 година учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи, с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а нещо повече – самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят! (стр.180)

Удивително и смайващо твърдение, известно още в древността, на тракиеца Питагор, но непознато и неприето до този момент. Любопитното е обаче, че през 2012 година на уеб страницата на издателство Распер е публикуван материал, в който се потвърждава тази теза. В него се твърди, че според скорошни открития, думите могат да предизвикват нелечими болести.




Излиза, че само четири години след феноменалното твърдение на д-р Стефан Гайд, екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд, а именно, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло.

Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година илиSanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година например:

“Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“

И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното въздействие върху хората на внушението и хипнозата.
Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.
И тъй като оригиналът е винаги по-важен и по-интересен от цитата, нека видим някои части от книгата на д-р Гайд (стр. 180 – 184), които спекулират за първи път тези – и други истини:

„В мистичната система на Питагор линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.”




И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч – на езика на своите съвременници, като разбира се използва и азбуката, на която пишат народите по средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка“ (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно“, „архетипно“) съдържание, Питагор въвежда „първичните“ по отношение на битието числови стойности на звуците и буквите в „гръцката“ азбука, които да придават несвойствено за гръцкия („символно“, „архетипно“) съдържание при превода на „тайните“ от йероглифното писмо.



В тази Питагорейска система се вземат предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100). Ако някой прочете внимателно Апокалипсиса от Св. Ап. Йоан, ще забележи, че същите четири еона, свързани с четирите основни гласни, са представени в четирите живи същества, стоящи около трона на Бог-Словото, и никак не е трудно да се досетим, че те представляват 24-те звуци (букви) на това Слово, които според Христовия Апостол и пророк Йоан контролират цялото битие по Божието Разпореждане (Творческо Слово).

Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!

Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!

Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!

И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.



През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.

Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК). Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!

С една дума – както буквите на Словото кодират Речта, а оттам и Съзнанието, така „буквите“ на химическите съединения кодират Генетиката, а оттам и Битието (структурата и функцията) на живота!

Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).


И ако сме навлезли в ерата на генното инженерство на живата материя, не е ли време да навлезем и в ерата на словесното инженерство на живото съзнание и квантово свързаното с него битие?

В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“











Преди "потопа ( deluge ) ,войната на боговете ,великата война" на Земята, е нямало толкова вода колкото има днес . Повечето е била дървета (километри високи) и зеленина . Единствената вода , която е имало на Земята е била региона ( Каспийско море , Черно море ) . Тогава сме имали 46 активни хромозоми . Височината на човека е била между 3,5/10,5 метра . Животните също са имали повече активни хромозоми и са били огромни сравнение с днешните . Динозаврите са били просто влечуги , които са имали повече активни хромозоми , защото тогава кислорода е бил много повече от днес . Гигантите , които се описват в библията са били нормални хора просто са имали повече активни хромозоми .

Анимус Мунди Анима

                   

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2015/08/blog-post.html

                 

Енергийните полета на хората съществуват и имат холографска природа

СВЕТЛИННИЯТ КАПАН И ЛУНАТА - ЕДНА ДЪЛГА И ЛУДА ИСТОРИЯ

 

През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието„Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“.

ОРИГИНАЛЪТ Е ТУК: - ЦЪК!

Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация. (По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „БОГ“? Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създадена Градината, за да се произвежда в нея лууш.Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) /КУЛАТА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА, А И НЕ САМО ТЯ И Е ЗАСНЕТА ОТ КОРАБИТЕ ОБИКАЛЯЩИ ОКОЛО ЛУНАТА, ОТ ОГРОМНИТЕ НАЗЕМНИ ТЕЛЕСКОПИ И ОТ "ХЪБЪЛ". - ПУСНАЛ СЪМ КАДРИ В БЛОГА ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАЗАД./ на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия. (Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички): . Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени. • Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия Интернет но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята. • Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия. • Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието. • Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно. • Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им. Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната. Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт.
Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлина е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент. Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнание. Черната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство. Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт.Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло. През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта. На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си: „Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.“ След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия! Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света: „Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.“ Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.“ Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци. Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие. Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“. Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос. „Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете и се, и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“ Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно.Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните: • Мъглива бяла светлина от света на боговете. • Мъглива зелена светлина от света на титаните. • Мъглива жълта светлина от света на хората. • Мъглива синя светлина от света на животните. • Мъглива червена светлина от света на духовете. • Светлина с цвят на дим от света на ада. Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина.Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето. Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята. В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат. В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава. В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път. Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята. Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите.Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуитивъзприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда. Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“ Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето. Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята. Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана.


bainiki.blog.bg/drugi/2013/09/29/quot-keeers-of-the-gdrdeh-quot-svetlinniiat-kapan-i-lunata-e.1153501   

Информационен модел на субективните явления, базиран на нелокални квантови корелации (Артьом Михеев)

            

За физическото естество на съществуването след смъртта: информационен модел на субективните явления, базиран на нелокални квантови корелации (Артьом Михеев)

"При хората, които изпитват холотропно състояние и са в състояние да го включат в живота си, обикновено не се развива своеобразно измамно възприятие, което само по себе си представлява разсеяно нарушаване на "обективната реалност". Те откриват различни аспекти от величествената картина на одушевената вселена, проникната от висш космически разум, който в крайна сметка е съизмерим със собствената им психика и съзнание. Тези прозрения показват забележителна прилика с това разбиране на реалността, което в хода на историята много пъти, често доста независимо е възниквало в различни части на света"

Станислав Гроф, "The Cosmic Game"



Въведение

За десетилетия на изследвания в областта на природата на мисълта и паметта, опитите да се обяснят в рамките на чистата физиология се натъкнаха на редица неразрешими противоречия. Въпреки това, има голям набор от емпирични доказателства в подкрепа на извънтелесната (aсоматична) природа на субективните явления. Тези явления отговарят на редица характеристики:



1. Субективният опит на въплътения човек корелира с процесите, които протичат в мозъка му (нервна система), но не е идентичен с тях.



2. Субективната активност зависи от характеристиките на средата, в която тя се провежда.



3. Налице е приемственост на тази субективна дейност при промяна на околната среда (ниво на съществуване)



4. Изчислителните способности, бързината на действие, обемът на дългосрочната памет, антиентропните свойства на мислене явно превишават възможностите на мозъка.



5. Според наблюденията на хората, които изпитват временен опит на дисоциация на съзнанието от физическото тяло, възприятието в това състояние има непосредствен характер, характеризиращо се с "пряко познание" за връзките между нещата, без участието на каквато и да било система за сигнализация. Промяната във фокуса му е почти мигновена.



6. Придобитият опит в изследването на трансперсоналните преживявания включва както възприемането на информация от източници, отдалечени от текущото местоположение на физическото тяло на експерименталния субект, промяна на фокуса на възприятието, както и временна идентификация с различни предмети - както "одушевени", така и "неодушевени", в хода на който е възможно да се получи проверяема информация, съвпадаща с действителните данни.

Базирайки се на тези характеристики, ние ще конструираме възможен физически модел на информационните процеси, които съставляват същността на субективните явления: памет, мислене и емоции. Този модел ще бъде базиран на две предположения: законът за запазване на информацията и основната роля на нелокалните квантови корелации при нейната обработка. Нека ги разгледаме по ред.



Закон за запазване на информацията (принцип на Ландауер)



Д-р Сет Лойд, в книгата си "Програмиране на Вселената" обяснява този закон по следния начин:

"Информацията може да се създаде, но не може да бъде унищожена. Въздействието върху бита информация може да преобърне значението му, т.е. да се замени с противоположно такова или да застави бита да се "превключи". При това информацията се трансформира: от 0 става 1 и обратно. И в същото време тя се съхранява: ако знаем, че преди въздействието стойността на бита е 0, тогава ние знаем, че след "намесата" неговата стойност е 1.

Съществува разбира се и изтриване - процес, който унищожава информацията. В процеса на изтриване битът с първоначалната стойност 0 остава нула, а битът със стойност 1 се превръща в 0. Изтриването разрушава достъпната в този бит информация. Но законите на физиката не позволяват съществуването на процес, който просто изтрива бита и нищо повече. Всеки процес, който изчиства бита в едно място, трябва да пренесе същото количество информация на друго място (!).Това се нарича принцип на Ландауер, на името на Ролф Ландауер, пионер по физика на информацията, който го е открил в началото на 60-те години".

Тъй като процесът на мислене е един пример за обработка на информация, ясно е, че при условията на "свързване" към едно и също съзнание (идентичност), самият този процес може със същия (и много повече) успех да се случи и извън мозъка. Най-малко заради това, че не е имал физически препятствия. В нашия случай е ясно, че в съотношението на разума и мисленето информацията трябва също да запази целостта и структурната идентичност. Възниква въпроса - за сметка на какво те могат да бъдат съхранени? Тук идва на помощ друг феномен - нелокалната квантова корелация.




Явлението нелокална корелация

Нелокалната корелация между състоянията на частиците, делящи една и съща вълнова функция - това е наистина ефекта от актуализиране на състоянието на една от тях относно състоянието на другата. Когато вероятностното (непроявено) състояние на първата частица престава да бъде такова в процеса на наблюдение над нея, резултатите от измерването на втората ще корелират със състоянието на първата, колкото и да са разделени в пространството.



Можем да кажем, че понятието за разстояние за тях изобщо не е от значение, и те са в някои отношения единно цяло, като сянката отпред и отстрани на един и същи предмет (метафората е на Дейвид Бом). Нелокалната корелация потенциално може да се реализира както на квантови, така и на субквантови нива.




Нелокални корелации и разум


Като се имат предвид текущите представи, идващи от теорията за Големия взрив, е лесно да си представим, че по принцип всички съществуващи във вселената елементарни частици са производни на вълновата функция, образувана от един източник. Това е някаква степен на "оплитане" (математически термин, определяем чрез интегрален израз), която свръзва всичко съществуващо помежду му, независимо от разстоянието. Може би, след толкова много години (10-15 милиарда) тази степен е много слаба и за нашето оборудване регистрацията й се намира под нивото на шума. Въпреки това, тази система (поради големия брой съставни части и модела на връзка "всеки с всеки") е много вероятно, че може ефективно да работи като едно цяло и се явява най-добрия кандидат за съхранение и обработка на информация. В действителност, това е аналог на невронна мрежа, но е много по-сложна и има несъизмеримо по-големи ресурси. Мога да го нарека условно "квантов ансамбъл" (КA). Поради наличието на достатъчно време, системата е могла да се развива в силно развита информационна структура още преди появата на материалните живи същества.



А сега да помислим за това: квантовите субединици, които изграждат мозъка са същите участници в дадена система, както и всичко останало, което съществува. Затова е разумно да се приеме, че освен чисто "локалните" процеси на обработката на информация, своето място имат и техните нелокални аспекти. Освен това, въз основа на съществуващи емпирични данни на трансперсонален опит се изяснява, че е вероятно мозъкът да не е техен източник, но неговата наблюдавана електрохимична активност е закорелирана към процесите, които вече протичат в КА. Смъртта (загубата на физическото тяло) е просто унищожаване на тази корелация, т.е. загубата на видимата страна на един цялостен ансамбъл. В известен смисъл изглежда, че разумът ни е "никъде" и "навсякъде" едновременно. КА с нещо напомня за "облачния сървър" в терминологията на програмистите, който позволява обезпечение на почти неограничена продължителност и съхранение на преживения опит на всяко живо същество, последователно развиващо се и еволюиращо.





Приложимост на КA

1. Както е добре известно, при наблюдението на нелокални квантови корелации има връзка между резултатите от експерименти с две разположени частици, но с никакви външни средства не можем да "наложим" един или друг резултат. Ето един пример: да предположим, че в две различни части на вселената има двама души, които хвърлят монети едновременно. В същото време, ние знаем, че ако при един от тях по време на хвърлянето падне «ези“, то при другия, независимо от разстоянието между тях е гарантирано да падне «тура“, както и обратното. Но никой от тях, с никакви външни средства не може да застави монетата да падне на една или друга страна, и по този начин да предаде на събеседника един бит информация.


Ghost Nixon


Това е известния факт за "липсата на обмен на информация", който осигурява съгласуваност със специалната теория на относителността (въпреки че строго погледнато, тя се отнася до невъзможността материалното тяло да стигне скоростта на светлината, а също така и да се преодолее светлинната бариера, а не забраната за прехвърляне на информация по принцип като такава). Въпреки това, такава забрана се прилага само за материалната система, но това не може да се прилага за наблюдателя, намиращ се извън материалната система (т.е. съзнанието), осъществяващ колапс на вълновата функция. Така акта на наблюдение е първичен, а след това благодарение на КА се появява и неговата информационна надстройка (съдържанието).



2. Как става съотнасянето на личния аспект на разума с "трансперсоналния", намиращ се в КА? Вярвам, че това е осигурено от индивидуализиран акт на избор в общата информационна система на КА. Можем да кажем, че това е аналог на квантов компютър, където различни "срезове" на резултатите от работата му произвеждат механизъм на възприятие и мислене за всеки член на биологичния вид.

Така стигаме до нови определения на понятията "съзнание" и "разум" (за съжаление, дори някои невролози в статиите си произволно бъркат понятията "разум" и "съзнание", или дори ги разглеждат като синоними)



Разум - нелокален квантов ансамбъл от разпределени изчисления



Съзнание - наблюдател, актуализиращ една от възможностите за възприятие



Безплътна личност - съзнанието, отделено от физическата / соматична компонента



Мислене - обработването на информация, отнасяща се до субективните феномени на знанията и логиката, която се обезпечава от нелокалния квантов континуум (НКК), където мозъка и невроналната активност са корелиращи с протичащите в НКК процеси на обработката на информация.

Източник - rait.airclima.ru

Влиянието на татуировките върху човека

Не е нужно да осакатявате тялото си. Тук има няколко аспекта, на които бих искал да се спра.

Първият аспект е нанасянето на знака. Всеки, който поне веднъж е имал съприкосновение със знаците в магически план (нека този израз не ви притеснява) знае, че всеки знак и рисунка има специфично значение, а и носи енергията на определени вибрации.




Когато създаваме талисмани, ние го правим върху подръчни материали, така че веднага след като той изпълни своето предназначение, ние го унищожаваме по различни приемливи за целта начини.



Татуировката върху тялото може да се разглежда също като талисман с неясен произход и без да е ясно какво точно носи със себе си. И тъй като е нанесен на тялото, носи много повече енергия директно на човека, върху чието тяло е нанесен, отколкото обикновения талисман.




Но ако талисмана го прави професионалист, то татуировката се нанася от татуист, малко запознат с въпроса за талисманите. Поради това, те могат да причинят повече вреда, отколкото полза. Сега стана модерно да се нанасят рисунки и правят татуировки, особено с източни и северни мотиви. В основни линии те изобразяват орнаменти, руни, дракони и различни мистични същества, както и демонологични знаци и пентаграми, без да осъзнават точно какво правят. Не знаят колко вреда нанасят на тялото си.




Има пентаграми и знаци, които могат след това да завладеят тези, на които те са нанесени и човекът става роб на тези, които стоят зад тях. Понякога човек може да се промени напълно. Но с това отидох малко встрани. Това е напълно различен аспект на проблема.

И така, татуировка или картина, къде, на кои места се нанася и по какъв начин?




Ако това се прави от професионалист, с помощта на скъпи висококачествени бои и добър инструмент, тогава може би ще се избегне инфекция на мястото, където ще се нанесе изображението, това е в най-добрия случай, а в най-лошия може да получите инфекция на кръвта или заболяване на кожата, която се опитва да "откъсне" рисунката. Това е първото.




Второ. В кои области се правят татуировки. Момичетата и жените ги правят на интимните места, които са много чувствителни към такива неща, както и на гръбначния стълб, което в никакъв случай не е добре, върху бедрата, гърдите, което е напълно противопоказно, върху чакрови области, което също не се препоръчва.




При мъжете са гърба, гърдите, ръцете или краката. Последствията и в двата случая са идентични.




Когато се нанася рисунка върху чакрова зона, тя сякаш започва да изобразява този, под чиято власт преминава чакрата и първо на първо не е известно каква енергия ще допуска той в тази чакра, второ на второ той влиза в конфронтация с това към кого и как е закрепена чакрата. Последствията за човека е трудно да бъдат прогнозирани.




Всяка чакра има специфична структура, тя често се изобразява опростено като геометрична фигура или лотос.



Тъй като татуировката върху чакровите райони е под постоянното влияние на конкретната енергия на чакрата, съответно тя набира сила като талисман или амулет на постоянно презареждане.



Но самият знак на татуировката, като паразит със своята структура прекодира структурата на чакрата, което води до нарушаване на нейната работа.

Ако се изхожда от факта, че почти цялото човешко тяло е покрито с чакри, за най-опасни се считат областите на седемте основни центрове и проекциите им, другите части на тялото ще бъдат в средното ниво на опасност, но това не означава, че прилагането на символите върху техните зони няма да предизвика отрицателна реакция.



neonula.blogspot.bg/


Татуировки – Духовна перспектива/Неприлични думи, татуировки и пиърсинг