Мисли Форми 172

             

Смъртта е само илюзия на човешкия мозък. Съзнанието създава материята

Колкото и противоречиво да звучи за мнозина, един учен разкрива как смъртта не е реална, а илюзия. Животът не свършва, когато тялото умре и може да продължи вечно. Робърт Ланза от Университета Wake Forest твърди в своята книга „Биоцентризмът“, че смъртта е илюзия, генерирана от нашето съзнание.

Според тази теория има много реалности, подкрепени от различни нива на съзнание. По този начин, краят на живота ще бъде само една представа, настанена в умовете ни. Тъй като, ако няма нито време, нито място, няма смърт.

Освен това изследователят твърди, че безсмъртието не означава постоянно съществуване във времето, а живеене извън времето. Концепцията за смъртта, каквато я познаваме, не съществува в нито един реален смисъл, тъй като няма истински ограничения, според които тя може да бъде определена.

Идеята за биоцентризма е подобна на теорията за паралелни вселени. Хипотезата, формулирана от много теоретични физици, според която има безкраен брой вселени, в които съществуват и се появяват едновременно различни вариации на хора и ситуации.

По този начин, ако някой вярва в смъртта през целия си живот, той ще създаде своята реалност въз основа на тази вяра.

И обратното, ако някой вярва, че е направен от безсмъртна същност и че само преминаваме в този живот, той ще живее по начин, съвсем различен от този, на който сме свикнали. Въз основа на тази вяра създава реалност, иначе съвсем несъвместима с предишната.

Теорията на Биоцентризма казва, че съзнанието е сътворило материята и Вселената, а не обратно. В основите на теорията са заложени принципите на квантовата механика и квантовите процеси, които се случват в един специален участък от мозъка. Учените смятат, че точно този участък от мозъка поражда съзнанието.

Квантовият експеримент с двата процепа

Учените наблюдават частица, която се движи към преграда с два процепа – преминава през единия или другия процеп. Парадоксалното е, че една частица може да премине и да пренесе потенциала си през двата процепа едновременно и да интерферира сама със себе си, както вълните правят. 

Нещата стават още по-странни когато учените решават да поставят сензор пред единия процеп. Тогава се вижда, че частицата преминава само през него и се държи като материя.

Самото наблюдение кара електрона да се държи според очакваното. Когато не се наблюдава електронът е просто потенциал информация, който преминава в суперпозиция през двата отвора, докато не бъде наблюдаван и от него не се очаква определено поведение. 

Това е повратната точка в квантовата механика, която ни кара да се запитаме: „Какво всъщност представлява материята?“ 

Експериментът нагледно показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни. 

И че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човек. „Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене“, категоричен е Ланза. Смъртта може да се окаже не толкова окончателна колкото повечето от нас смятат.

             

          
               

              

Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.

Разликите му индивидуалната душа(съзнание) и Брахман са привидни. Индивидуалната душа просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.

СВЯТАТА НАУКА от Гянатавар Свами Шри Юктешвар              

Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.

Чита черпи енергия(информция) от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото, имаме инструмент-око, орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва. Умът поема впечатлението и го подава на Будхи който определя кое е истина и взема решение, заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа(в сърцето) - която възприема един обект в тази смесица.

"Моето тяло е само восък и фитил за пламък. Когато свещта изгори, Светлината грее другаде. "

~ Египетската книга на мъртвите

             

Сутра 28 [Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или„дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение– тази на по-финитечастици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.]

Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип. В това състояние той разбира своите вътрешни електричества – втората, фината част на създанието.


Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните
свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест
(съзнание).

Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга.

В този Двапара период сърцето става устойчиво.Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до
приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

https://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.com

                     

Линга Пурана: Крадците ще станат царе, а царете ще бъдат крадци

Шримад Бхагаватам , канто 12, глава 2 :

Сукадева Госвами каза: Тогава, царю, религията, истинността, чистотата, толерантността, милостта, продължителността на живота, физическата сила и паметта ще намаляват ден след ден, поради силното влияние на епохата на Кали.В Кали-йуга, само богатството ще се счита за знак на добро раждане на човека, правилно поведение и благочестиви качества. И законността и справедливостта ще се прилага само от силният на денят.
Мъжете и жените ще живеят заедно само заради външното привличане, успехът в начинанията ще зависи от измамата. Женствеността и мъжествеността ще бъдат оценявани в съответствие с опитът на човек в секса, а брахманската класа ще бъде оценявана само заради носене на брахманския шнур и облеклото на брахман.
Духовно състояние на даден човек ще се определя само в зависимост от външни символи, и на тази основа същите хора ще скачат от един духовен ред на последващият. Качествата на човекът ще бъдат поставени сериозно под въпрос, ако той не печели материални средства за живот добре. И този, който е много ловък по жонглиране с думи ще се счита за знаещ учен.
Дадено лице ще се счита за нечестиво, ако то не разполага с пари, а лицемерието ще се приема за добродетел. Бракът ще бъде организиран само чрез устно споразумение, и дадено лице, ще мисли, че е годно да се появи в обществото, само ако е взело баня.
За „свещено място“ ще се вземат места, състоящи се от не повече от един резервоар за вода на известно разстояние, а красотата ще се смята, че зависи от прическата. Напълването на корема ще се превърне в цел на живота, а този, който е дързък ще се приема като достоверен. Този, който може да поддържа семейство ще се счита за експертен човек, както и принципите на религията ще се събюдаватт само в името на добрата репутация.
Така, постепенно Земята ще се изпълни с покварени хора, а този, който е най-силен в рамките на класата(кастата) ще получи политическата власт.
Тормозени от глад и от непосилните данъци, хората ще са принудени да ядат листа, корени, плът, див мед, диви плодове, цветя и некултивирани семена. Поразени от суша, те ще станат напълно съкрушени.
Гражданите ще страдат много от студ, вятър, жега, дъжд и сняг. Те ще бъдат допълнително мъчени от вражди, глад, жажда, болести и дълбока тревожност.
Максималната продължителност на човешкият живот в Кали-йуга ще стане 50(петдесет) години.
До краят на епохата на Кали, телата на всички същества ще бъдат със значително намален размер, а религиозните принципи на последователите на варна-ашрама-дхарма ще бъдат разрушени. Пътят на Ведите ще бъдат напълно забравен в човешкото общество, както и така наречената „религия“ ще бъде най-вече атеистична. Царете ще са най-обикновени крадци, хората ще бъдат заети само с кражба, лъжа и ненужно насилие, както и всички социални класи, ще бъдат сведени до най-ниското ниво на шудра. Кравите ще бъдат като кози, духовните обители не ще се различават от светските къщи и семейните връзки ще се разширят далеч отвъд непосредственото задължение в рамките на бракът. Повечето растения и билки ще бъдат малки, и всички дървета ще се появят като дървета-джуджета. Облаците ще бъдат пълни с мълнии, домовете ще бъдат лишени от благочестие, както и всички хора ще са се превърнали като магарета.

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_29…

               

Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

                  

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем, така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

Извадки от Бхагавад гита

                     

Там, където са фанатизма и сляпата вяра, обезателно има слуги на тъмните господари, маскирани с различни религиозни и идеологически течения и действащи на принципите на тоталитарните секти, изискващи сляпа вяра в догмите и подчинение на волята на вожда (бил той гуру, учител, лидер) и на други овчари на “стадото”!

                          

Защо беше изгорен на кладата Джордано Бруно?

Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.

“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.”


– Джордано Бруно

               

Юдео-масонският крипто "елит" ползва един и същи СЦЕНАРИЙ от "Френската" революция в Европа насам за 'придвижване' на своя план към "окошарване" на "Гоим"(Нациите) чрез материална енергия и "хуманизъм". Стана дума, че това не е "хуманизъм"(човеколюбие) а, АНИМАЛИЗЪМ(животнолюбие).
ЗМИЙСКИЯТ ЕЛИТ СКРИТ ЗАД "ЧОВЕШКИТЕ" ПРАВА НА ЧОВЕШКОТО СТАДО.

Чували ли сте клишето: "Бъди човек" за удволетворяване на чисто-животински нужди у човека? Това е поради причина на невежеството КАКВО Е "ЧОВЕК" от гледна точка на Божественото. Демоните в Кали-юга до такава степен са объркали понятията, че Човекът се лута в света на Животинската си същност на плодене и смъртност-биологичен живот и нихилация.
И този момент много добре се ползва от банкерския-юдейски скрит крипто-"елит", за които ще прочетете в Уикипедия, че били и "фил-антропи"/φιλ-άνθρωπος(гр. "човеко-любци"). Всъщност, по-правилната тяхна характеристика е "фил-зоос"/φιλό-ζωος(животно-любци), тъй като тяхната ултимативна цел на юдео-масонската(на банкерството, технокрацията, световния революционен "прогрес") е да превърнат всички нации в света(Gentiles-"Goyim") в "кошЕр-кошАра"("The Animal Farm" by George Orwell), чипирани доброволно за "сигурност в матрицата" с RFID-chip, чието съзнание ще е животинско-роботно("1984" by George Orwell), с "равни" роли, без оглед на Божественото различие у тях за материалния свят, като "пол", "раса", "етнос", "класа", "вяра".
За еврейският крипто-"елит", всички гоим са създадени (от Дракона "ЯХВХ") да им служат, тъй като те имат само "животинска душа"=נפש הבהמית‬; nefesh habehamit(Nefesh HaBahamis/Animal Soul) в противовес с "божествената душа"=(נפש האלקית‬; nefesh ha'elokit(Nefesh HoElokis/Godly Soul) на "богоизбраните" ЗМИЙСКИ юдеи.

Веднага давам пример-контрапункт на тая световна тенденция ТОЧНО с Ведаанта и Бхагавад Гита, където се казва, че ВЪРХОВНИЯТ ГОСПОД БХАГАВАН ИНКАРНИРА С АВАТАРИТЕ СИ ИМЕННО ПОРАДИ ПРИЧИНИ 2:
1) ДА СПАСИ ЧОВЕШКАТА ПОПУЛАЦИЯ ОТ ДЕГРАДАЦИЯ КЪМ ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО С 4-ТЕ ИНСТИНКТА ЯДЕНЕ-РАЗМНОЖАВАНЕ-САМОЗАЩИТА-СПАНЕ(EATING-MATING-FIGHTING-SLEEPING);
2) ДА ОБЛЕКЧИ ЗЕМЯТА ОТ БРЕМЕТО Й (ОТ ДЕМОНИ ПАДНАЛИ ДУХОВЕ-раджас и тамас гуни);

В тая си функция Върховният Господ защитава класата на брахманите(светите духовни учители), благочестивите в женското и пасивно начало (чрез 3емята) и кравите(т.е-беззащитните и неагресивни животински същества);

ОРФИЗЪМ ЕЛИНИЗЪМ И МИТРАИЗЪМ

               

Най-равните в "Животинската Ферма"(по Дж. Оруел)-РАВИНИТЕ.

            

Юдаизмът е успял да заблуди не само библейски "християни", но и кураническите мюсулмани, както и масонските секти от Средновековието, обединени 18 век сл. Христа от "Илуминати" от Бавария"(които управляват материалистите чрез юдейската банкерско-кабална система, чиито основатели са темплиерите-"бедните" рицари на Соломоновия храм на Яхве!!).
В последната глава на Библията-"Откровението на Йоана"- в предпоследния стих се казва казва е целта на вярата на библейските "християни": това е "Небесния" Йерусалим да слезе на Земята, "Христос" е Яхве(Сатурн, т.е.-"Сатан"-Противник на Слънцето-Бог) и идва от тъмната страна на "Небето"("Сат-Урна-та на Уран") - "Рая" на шабатяните - северния полюс на Сатурн- "ЧЕРНИЯ КУБ" (на Сатурн) - първата "Черна Дупка" в Слънчевата ни система към "НОЩТА НА БРАХМА"("BRAHMA'S NIGHT"-"PRALAYA"). Друга такава е "Плутон" и "Нептун"(последният, обаче, прехвърля към ДРУГА РЕАЛНОСТ в материалната Вселена) и с него "Второто Пришествие на Христос".

...и както казва астро-теологът Джордан Максуел: "Колкото повече библейските 'християни' се молят на библейския "Христос" и кураническите мюсулмани - на курническия Аллах - толкова повече нещастията, причинени от Яхве(Яхова) от Тората и Талмуда, ги връхлетяват, тъй като авокират астралните сили на Сатурн! ;)

                 

Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент, който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата. Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана. Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа (цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало - без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.” Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом) (“атом” в смисъл на най-фината частица), започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана. Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават различните елементи (частици). Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари, поражда Ваюили вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този процес продължава) образуването на горещина завършва с втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме етера и движението, след това се появява горещината, която после се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение, вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко което познаваме като материя - независимо дали като форма или съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя (в която да действа и съществува).

Вие никога не сте виждали материя без сила; това което наричаме сила и материя са в действителност грубите проявления на онези неща, които, когато са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва да я идентифицирате и с Духа, или Атман.Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито край; то е във вечно движение.

                  

Инструментите – очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби материали и поради това то преобразува Прана в различни груби сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи заедно образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да има форма.Умът се нарича Манас, Читта Вритти, или вибриращото, нестабилно състояние.

Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което казва “Аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е следствие на предхождащата я. В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума (Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият, съвършеният, единственият, който действително вижда и заради когото са всички тези промени.Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.

Свами Вивекананда

               

Философията Самкхя / Vyakta Prakriti

       

"Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновено) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помощта на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу.

Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_7…

                   

Душата е изначално щастлива

Целта е изолирането на душата от всички останали обекти, умствени и физически; когато това бъде постигнато, душата ще открие, че тя винаги е била всичко, което съществува и че никога не се е нуждаела от някого, за да я направи щастлива. Докато се нуждаем от някого другиго да ни направи щастливи, ние сме роби. Когато Пуруша (Душата) открие, че е свободна и не се нуждае от нищо, за да стане пълна и цялостна, че природата изобщо не ѝ е необходима — тогава следва свободата, кайваля.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_5…

                     

Разберете, никой не може да учи някого другиго. Учителят разваля всичко, мислейки, че учи. Веданта казва, че цялото познание е в човека — това е така дори и при децата; познанието трябва само да бъде събудено и работата на учителя се състои единствено в това. Ние трябва да научим децата как да използват собствения си ум, за да действат правилно с ръцете си, краката си, очите си, ушите си — и така, в крайна сметка, всичко ще стане лесно.

Образованието - Свами Вивекананда

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_4…

          

Вие шофирате автомобил, движещ се със седемдесет мили скорост .. той се разбива случайно. Но вие сте жив тогава ще трябва да се промените/ремонтирате вашата кола. По същия начин, ние може да управляваме тази машина, наречена тяло в продължение на толкова много години; След това то остарява и ние трябва да го заменим за друга машина. Това е процес на раждане и смърт. Тялото е временно превозно средство. Без душата, тялото е като кола без шофьор....

                

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство.
Шримад Бхагаватам 01.19.13,
Шрила Прабхупада
                 

Онези които вършат зло, чийто умове са
неспокойни, никога не могат да видят Светлината. Азът се разкрива на онези, които са истинни в сърцето си и чиито сетива са под техен контрол.

Свами Вивекананда

               

След дълго търсене тук и там, в храмове и църкви, в земи и небеса, накрая вие се връщате отново, завършвайки окръжността там, откъдето сте започнали — при вашата собствена Душа; тогава откривате, че Онзи, когато сте търсили навсякъде в света, заради когото сте се молили и
плакали в църкви и храмове, на когото сте гледали като загадката на всички загадки — забулена в облаци — е най- близкия от всичко близко, е вашия собствен Аз, реалността
на вашия живот, тяло и душа.

Свами Вивекананда

                

Душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.

Свами Вивекананда

              

Във вас има любов към Бог (бхакти), само че тя е покрита от "воала на похотта и златото(черното -бел. ред.)"; веднага щом този воал бъде премахнат, любовта ще се прояви от само себе си.

Свами Вивекананда

                                    

208. Ние може би четем Гита на светлината на свещ, но
в пламъка на тази светлина биват изгаряни множество
насекоми. Така виждаме, че към това добро действие се
прибавя и някакво зло. Онези, които работят без
съзнанието за тяхното нисше его, не са повлияни от
злото — те работят за доброто на света. Да работиш без
лични мотиви, непривързано, носи най-висшето
блаженство и свобода. На тази тайна на карма йога Бог
Кришна ни учи в Гита.
209. Четейки Бхагавад Гита, мнозина от вас в западните
страни, може да са били поразени от втора глава, където
Шри Кришна нарича Арджуна лицемер и страхливец,
понеже той отказва да се бие и се съпротивлява, тъй като
неговите противници са му приятели и роднини; той го
прави под предлога, че ненасилието е най-висшият идеал
на любовта. Това е големият урок, който трябва да научим:
двете противоположности винаги изглеждат подобни —
крайно положителното и крайно отрицателното...
Арджуна се превърнал в страхливец при вида на могъщата
армия строена пред него; неговата "любов" го накарала да
забрави своя дълг към страната си, дълга си на крал.
Затова Шри Кришна му казал, че е лицемер: "Говориш
като мъдър човек, но действията те издават като
страхливец; затова стани и се бий!"
210. Отново и отново четем в Гита, че трябва да
работим непрестанно. Всяка работа, по своята природа, е
съставена от добро и зло. Не можем да свършим такава
работа, която няма да породи нещо добро някъде; не може
да съществува такава работа, която няма да донесе някаква
вреда някъде. Всяка работа, по необходимост е смесица от
добро и зло; и въпреки това, на нас ни се казва да работим
непрестанно. И доброто, и злото дават своите резултати и
пораждат своята карма. Доброто действие ще доведе до
добро следствие; лошото действие — до лошо. И доброто,
и злото са окови за душата. Изходът, до който достига Гита
по отношение на пораждащата робство природа на
работата е следният: ако не се привързваме към работата,
която вършим, тя няма да породи обвързващ ефект за
душата ни.
211. Това е единствената причина за нещастието: ние
сме привързани; хванали сме се в капан. Затова Гита казва:
работете постоянно; работете, но не се привързвайте.
Съхранете силата си да се откъсвате и освобождавате от
всичко — колкото и да ви е любимо едно нещо, колкото и
да копнее душата ви за него, колкото и голяма да бъде
болката и нещастието, ако го оставите; въпреки всичко,
запазете силата си да се откажете от него, във всеки един
момент, в който пожелаете това.

Свами Вивекананда

            

224. Ако законът на вселената е съответствието, то
тогава всяка част от нея би трябвало да е изградена на
същия принцип, както и цялото. Затова ние вярваме, че
зад тази груба материална форма, която наричаме нашата
вселена, трябва да съществува вселена от по-фина материя,
която наричаме мисъл, а зад нея трябва да има Душа,
която прави цялата тази мисъл възможна, която дава
заповедите и е коронованият крал на вселената. Душата,
която е зад всеки ум и всяко тяло се нарича Пратягатман,
индивидуалния Атман, а Душата, която е зад вселената
като неин господар и управляваш, е Бог.
225. Каквото и да е положението на философията и
метафизиката, докато в света съществува такова нещо като
смърт, докато съществува такова нещо като слабост на
човешкото сърце, докато съществува плачът идващ от
човешкото сърце в неговата безпомощност — ще
съществува и вярата в Бог.
226. Още щом се роди, детето започва да се бунтува
срещу закона. Неговата първа реч е плачът — един бунт
срещу оковите, в които то открива себе си. Тази жажда за
свобода ражда идеята за Съществото, което е абсолютно
свободно. Концепцията за Бог е фундаментален елемент
на човешкото устройство. Във Веданта най-висшето
понятие за Бог възможно за човешкия ум е Сат-Чит-
Ананда (Битие-Познание-Блаженство) Абсолюта. Той е
същността на познанието и по своята природа е същността
на блаженството.
227. Този, от когото всички същества са произлезли, в
когото те живеят и при когото се завръщат — Той е Бог.
228. Цялата природа представлява богослужение на
Господ. Навсякъде където съществува живот, го има и това
търсене на свободата, а свободата е същото като Бог.
229. Преминаваме през света като престъпник
преследван от полицай и рядко зърваме неговите красоти.
Целият този страх произлиза от вярата в материята.
Материята се ражда от ума, който стои зад нея (умът се
ражда от душата, Бог, който стои зад него). Това, което
виждаме е Бог, който "се процежда" през природата.
230. Бог е установен в своя собствен величествен и
неизменен Аз. Ние се опитваме да бъдем едно с Него, но се
заравяме в природата, в дреболиите на ежедневието, в
парите, славата, в човешката любов и всички тези
изменчиви форми на природата, които раждат робството.
231. Когато природата свети, от какво зависи
светлината ѝ? От Бог, а не от слънцето, луната или
звездите. Светлината на всяко нещо, което сияе —
независимо дали слънцето или нашето собствено
съзнание — това е Той. Той свети и всичко свети чрез
Неговата светлина.


http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/

                     

275. Философията (на Веданта) твърди, че съществува радост, която е абсолютна и неизменна. Тази радост е различна от радостите и удоволствията, които ние изпитваме в живота си и все пак Веданта доказва, че всичко, което е радостно на този свят е само частица от тази истинска радост, защото единствено тя съществува в действителност. Във всеки един момент ние се радваме на това абсолютно Блаженство, въпреки че то е покрито, погрешно разбрано и окарикатурено. Навсякъде, където има някаква благословия, блаженство или радост, дори тази на крадеца от краденето — това е същото Абсолютно Блаженство, което се проявява, само че то е било замъглено и изкаляно, така да се каже, с всякакви видове външни условия и е било погрешно разбрано.

276. След всяко щастие идва нещастие; едното може да последва другото след дълго или кратко време. Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-бързо се редуват двете. Но това, към което се стремим ние, не е нито щастието, нито нещастието, тъй като и двете ни карат да забравим своята истинска природа; и двете са окови, едната желязна, другата златна; зад двете стои Атман, който не познава нито щастието, нито нещастието.

277. Щастието се изправя пред човека, носейки короната на нещастието на главата си. Този, който приветства щастието, трябва да приветства и нещастието.

                

267. Човекът глупаво мисли, че може да направи себе си щастлив; но след години борба, накрая открива, че истинското щастие се състои в убиването на егоизма и че никой друг не може да го направи щастлив, освен самият той.

268. Никой не е наистина щастлив тук. Ако човек е заможен и има храна в изобилие, неговото храносмилане няма да е наред и той няма да може да се храни. Ако храносмилането му е добро и той има храносмилателната сила на един корморан — тогава няма да има нищо, което да сложи в устата си. Ако е богат, няма да има деца. Ако е гладен и беден, има цял полк деца и не знае какво да прави с тях. Защо е така? Защото щастието и нещастието са двете страни на една и съща монета; онзи, който търси щастието, трябва да приеме и нещастието. Ние имаме глупавата идея, че можем да бъдем щастливи без да изпитваме нещастие и тя така ни е обладала, че не можем да контролираме сетивата си.

269. В Индия, в някои маслени мелници са използвани волове, които обикалят непрестанно в кръг, за да се смели масленото семе. На врата на всеки от тях има хомот, от който стърчи едно парче дърво; на него се връзва снопче слама. Волът е със закрити очи по такъв начин, че може да вижда само напред и затова той протяга врат, за да достигне сламата; докато го прави, избутва парчето дърво малко напред; след това, отново прави опит със същия резултат, после пак и пак. Той никога не захапва сламата, а само върви в кръг отново и отново с надеждата да я достигне и докато го прави, извлича маслото от семето. По същия начин вие и аз, които сме родени роби на природата, парите и богатството, на жени и деца, винаги преследваме едно снопче слама, една химера; така преминаваме през цикъл от безбройни прераждания, без да постигнем това, към което се стремим. Голямата ни мечта е любовта; всички искаме да обичаме и да бъдем обичани, всички се стремим да бъдем щастливи и никога да не срещаме нещастието, но колкото повече вървим към щастието, толкова повече то се отдалечава от нас. И така си продължава светът и обществото си продължава, а ние, слепите роби, трябва да плащаме за това, без да го знаем. Изучете собствения си живот и вижте колко малко щастие има в него и колко малко истина сте придобили по време на цялото това гонене на диви патици в света.

270. Видяхме, че щастието е или в тялото, или в ума, или в Атман, Душата. При животните и при най-низшите човешки същества, които много приличат на животни, щастието е изцяло в тялото. Нито един човек не може да яде със същото удоволствие като гладното куче или вълка, затова за кучето и вълка щастието е изцяло в тялото. В човека откриваме по-висше ниво на щастие — това на мисълта; а най-висшето се намира в джнанина, човека на 111 духовното познание — това е щастието от Аза, Атман (Душата). Затова за философа познанието за Аза е най- висшето, тъй като му дава най-висшето възможно щастие. Физическите обекти или задоволяването на сетивата не са от голяма полза за него, защото той не открива в тях толкова голямо удоволствие, което чувства от познанието. В крайна сметка, познанието е единствената цел и действително е най-висшето щастие, което познаваме.

271. "Зависимостта е нещастие. Независимостта е
щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.

272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.

274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.

                    

Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота. Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада

                    

“Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна” (БГ 2.13.). Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.). Човешкото тяло подлежи на промяна, то не е трайно. Но нематериалната, безтелесна душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, неизбежно, а душата е вечна, т.е. безсмъртна. “Това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа” (БГ 2.17.). Истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло (без да има конкретно седалище в него), е безсмъртието, неунищожимостта на живота. Във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Съзнанието се дължи не на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. Без съзнание тялото е мъртво.

               

“Себето не убива и не може да бъде убито” (БГ 2.19.). Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което бива убивано, е само тялото. “За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална” (БГ 2.20.)

            

Нищото - Твореца въздигна Закона над Хаоса и му даде от него две различни Нища.

А Закона повели:" Ти - Малкото и Ти - Голямото сътворете Всичко!"

Но те като бяха слепи, глухи и безчуствени, не можеха, нито знаеха как да го сторят.Затова Законът ги захрани с Любов, като даде и на двамата по равно. Така Малкото стана - Тя а Голямото - Той.
Но Тя, понеже беше малка, се изпълни и преизпълни с Любов, а на него недостигаше. И като не знаеха какво да сторят, Любовта ги научи. Той обгърна Тя от всички страни, а Тя се скри в прегръдката му и започна Лила - вечната игра за любовта на другия.
Затова се притискаха все по-силно и по силно и не остана място между тях, където да сътворят Всичкото, защото там беше Любовта.

Тогава законът им даде Омразата, а тя ги отблъсна далече един от друг и щеше да ги раздели за винаги, ако не ги привличаше Любовта. Сега те се обичаха колкото трябва и се мразеха колкото трябва. Стояха на разстояние един от друг, което Закона изпълни с Омая- там да сътворят всичкото.

"Ето - каза И Закона - на тебе давам най-голямата Тайна - Тайната на сътворението. Затова и ти ще станеш Тайна.Никой не ще види лицето ти и не ще те познава. Ще си непревземаема крепост и никой не ще може да излезе от нея докато не настъпи Изгрева и не ще влезе докато не настъпи Залеза.

Ти ще даваш светлина, но не ще я видиш, защото си мрак. От теб ще е денят след Изгрева, но Ти не ще го познаеш, защото си нощта след Залеза.

Ти си смъртта и животът. Което е в теб ще е мъртво, което си Ти ще е живо. Ти си Марга - мъртвата вода. Ти си основата и началото на пътя. От теб ще излезе Всичко, но Ти ще си винаги чиста и непорочна.

Звукът на Тайната на сътворението ще е "К". От нея ще е твоята сила и власт над Всичкото. Звукът за "Азъ" в тебе е "М", а звукът за твоята крепост е "У". Числото ти е Нула.

А на теб - каза Законът на Голямото - давам Ключа на живота. Ти си Сварга - Живата вода. Ти си първият и последният дъх и духът между тях. Ти ще си волен и ще бъдеш навсякъде около крепоста, но никой не ще те види, защото ще е в теб, и част от теб.

Ти си Просветлението и твой ще е небесният простор, защото Тя е основата, а Ти си върхът . Тя е движението, а ти си покоят. Тя е началото , а Ти си края на оМая.

Звукът за Волноста е "В" за Небесно царство е "О", за твоето Аз "М", за просветлението "С", а за покоя "Н". Твоето число е "Нула".

Така е било, така е и така ще бъде винаги, защото такъв съм Аз - Законът. Каквото е в мен това е. И никой никога не ще ме наруши.

Звукът за моята воля е "Д" а за Мъдростта и Знанието в мен "Б".Число аз нямам. А звукът, за този, който отваря всички врати е "Р". Негови са всички числа.

Вие двамата, ще сътворите Всичкото и ще сте в него. Затова и то ще е като вас. Звукът му ще е "А" и ще бъде Омая, а числото му е Единица.

Само чрез него се проявявам Аз - Законът.

Името ви е Оммарка и Азът ще ви събира и разделя.

Нещата на Всичкото ще са безброй, но сътворените последни ще са като вас, и Вие ще сте в тях

Ти - Малкото понеже си долу, ще бъдеш в долната им част, и там ще поставиш КА, а пътят към Ка и от Ка е Омая. Затова последните ще нарекат тези МайаКа, а теб ВелиКата МайКа.

А ти - Голямото, понеже си горе, ще бъдеш в горната част . Там ще поставиш ОМ. Тези последните ще се нарекат От Ца, понеже са получили ОМ от Царя Небесен. А теб ще нарекат Небесния Отец.

На тях ще дадеш ключа за живота, с който ще минават в Омая, пътя към Ка и животът ще влиза в крепостта(портала) с помоща на РА.

Когато двамата последни сътворяват те са в Омая, под власта на Тайната на сътворението и на Аза. А сътворението ще е част от Аза и ще е Ман.

Полвината Ман ще носят в себе си КА, а пътя на Ка през Омая е от крепостта до Небесното царство. Затова те ще се наричат Уоман и ще са МайКа/и.

А когато поглеждат в себе си ще пропадат надолу към крепоста, където ги тегли Ка.

Другата ПОЛовина от Ман ще носят в себе си просветлението в Омая ще се наричат Манас и ще са Отци.

Затова когато поглеждат в себе си ще политат нагоре, към Небесното царство където ги тегли ОМ.

В памет на моята мила Stefidev

              

„Безсмъртието е достъпно всекиму” (Ииссииди, том 10)

Елинска цивилизация е изградена след Х век пр. Хр. от местното пеласгийско население

Елинската/Самото име елини не принадлежи по право на гърците. Елините са старите сели- пеласгийско племе край Додона. Поради престижа на името данайците се самонаричат ели, елини/цивилизация е изградена след Х век пр. Хр. от местното пеласгийско население, населяващо от най-древни времена земите от днешна Егейска Македония на север до Атика и Пелопонес (земята на ПЕЛАСГ) на юг. Изгряла след залеза на Критската и Микенската цивилизации, тя се развива съвместно с Египетската. „Първите гърци” – ахейците/Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес./, не са никакви гърци.Ясно е че нито подвластните на Ахей, син на Хелен (Елин) и внук на Прометеевия син Девкалион, тесалийски ахейци, нито пък приелите от Ахеевите синове името ахейци пелопонески пеласги (пелгари), са някакви чуждоземци. Напротив, това са местни хора, местно население. А това пеласгийско население е едно и също с останалите племена и народи, населяващи Балкано – Анатолийския регион. В подкрепа на това твърдение се явява историята на Тантал, Пелопс и техните потомци. Пеласги са и еолийците и дорийците от Тесалия, водещи началото си от Еол и Дор, другите двама синове на Хелен, родоначалник на трако - пеласгийското (пелгарско) племе на елините. През целият период на елинската история древните племена, населяващи тези земи, продължават своето етническо обособено съществувание. Приемайки новата елинска култура, център на която става древният пеласгийски (пелгарски) град Атина, те приемат и общото за всички цивилизовани хора име елини, но не като етническо, а като културно и цивилизационно понятие. Въпреки категоричната принадлежност на населението на Елада към древното местно население, в летописите са засвидетелствани две преселения отвъд Средиземно море. Първото е едно поколение преди похода на Пелопс, това на Данай (твърде вероятно това да е израилтянското коляно на Дан – Данон) от Египет. Пришълците се заселват в Арголида и Лакедемон, населението на които области приема Данай за свой владетел вместо Геланор, потомък на Фороней и Аргос, а жителите на Аргос приемат името данайци вместо пеласги . Но корените на Данай и неговия брат – близнак Египт, както и на братята им Цефей и Финей, са трако – пеласгийски. Техен баща е Бел (Бал, Ваал), чието име е с балкански корени. Трако – пеласгийски са имената и на голяма част от петдесетте дъщери на Данай и на петдесетте синове на Египт. За племенница на Данай и Египт, дъщерята на Цефей Андромеда, се жени Персей, синът на Зевс и Даная: „Когато Персей, син на Даная и Зевс, дошъл при Кефей, сина на Бел, взел за жена дъщеря му Андромеда.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 061). Въпреки балканския си произход, този владетелски египетски род е силно семитизиран. С пристигането на Данай в Пеласгия се заселват голям брой египетски семити. Размесвайки се с пеласгийското (пелгарското) население на Арголида, те вливат солиден процент семитски гени в кръвта на местните хора. Второто преселение в Пеласгия е това на Кадъм, синът на Агенор, от Финикия към края на ХІV век пр. Хр. „Мнението на онези, които смятат, че дошлият в тиванската земя Кадъм бил египтянин, а не финикиец, противоречи на прозвището на тази Атина, защото тя е назована с финикийското име Онга, а не с египетското Саис.” (Павзаний, Книга ІХ, Глава 12.02). Имената на членовете на семейството им категорично ни насочват също към трако - пеласгийския им произход. Това преселване на Кадъм и братята му, търсейки сестра си Европа (!!!), междувременно станала съпруга на критския цар Минос (Мино), всъщност представлява завръщане на Агеноровия род в Прародината. Кадъм донася в Пеласгия (Пелгария) финикийската азбука, от която произхождат израелтянската и елинската. Но и самата елинска азбука, според Дионисий Милетски, е всъщност пеласгийска (пелгарска): „Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха.” Ето какъв е произходът на азбуката, използвана от населението на древна Елада и сегашна Гърция. Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци. Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват... 

Хиксоси или наемници "Гърци" и Евреи с/у Тракийски фараон.

Хекатей от Абдера, гръцки историк от 4 век пр. Хр. "ни казва, че египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет) и за да успокоят гнева на боговете си, те изгонили всички неегиптяни (еврейте) от родните си земи. Част от тях, предвождани от Данай и Кадмус, мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и цялото източно средиземноморие, включително сегашен Израел. За предводител на вторите се е водел Мойсей.
Египет в представите на древните евреи и гърци е това, което днес се представя за "американската мечта". Евреите - чергари и овчари - завинаги са запленени от огромните египетски мегаполиси, точно както някои днес - от небостъргачите на Ню Йорк.

Виж тук > Хамурапи , Хиксоси и Хабиру

Българският кентавър

 

Хирон учи Ахил да свири на лира, национален археологически музей Неапол Траколозите 

Маразов и Фол смятат, че легендите за кентаврите са породени от първите контакти на гърците с тракийски конници. Д.У. Смит също споделя, че траките са в основата на мита за кентаврите, като посочва името на кентавъра Несос показващо връзка с това на тракийският речен бог Нестос. Може да се добавят и имената Астул ( Аздул е епитет на Тракийският конник), Арей ( Арей е тракийското име на Арес), Бром ( Бромий е един от епитетите на тракийският Дионис)...

Повече от ясно е, че тракийски ездачи са смаяли гърците, които са изпаднали в ужас при видът на човешко същество възседнало непознато животно. В паниката си южните ни съседи са си помислили, че са се сблъскали със страшни зверове. Точно такава е била е реакцията на индианците виждащи конниците на испанските конкистадори...

Това показва, че гърците не може да са старо европейско население, иначе не биха се плашили от животно, което обитава нашия континент от незапомнени времена. Изображения на кон има на много места в Европа още от времето на Палеолита.

КЕНТАВЪРЪТ, БЪЛГАРСКИЯТ КОН И ИЗПЛАШЕНИТЕ ГЪРЦИ 

Според Палефат кентаврите са хора-конници, извършващи нощни нападения над лапитите, които, не познавайки коня като ездитно животно, ги приемат за полухора-полуконе.

 

 Кентавромахия, Лапит и кентавър. Метоп от южната страна на Партенона. Около 440 г. пр. Хр. Мрамор, височина 142,2 см. Британски музей. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Еврит, опиянен от виното, се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка (“кентавромахия”) между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

 

 Според древногръцкият мит Кронос се влюбил страстно и безпределно в красивата oкеанида Филира. Тя, страхувайки се от яростта на жена му Реа, се опитала да го отблъсне, но всемогъщият бог я ухажвал настойчиво. Филира не устояла и в часа, когато двойката безгрижно се наслаждавала на любовта си, Реа ги заловила.
Кронос, за да излъже и заблуди разярената Реа се превърнал в кон, а Филира, подгонена от ревнивата Реа се скрила в планините в Пелион (Πήλιο) в югоизточната част на Тесалия.Там, в една пещера,тя родила Хирон-плода на тяхната любов, получовек-полукон. Изпаднала в ужас от неговия вид и веднага след раждането го отхвърлила.
Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..." “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Аполон

 

 Слънчевият бог Аполон (Белен), изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище

Според Омир стените на Троя били построени от Аполон.

Хирон бил отгледан от Аполон, бог на слънцето, лечението, пророчеството, музиката, поезията и лова, който му предал богатите си познания за природата, астрологията, музиката и математиката и го научил да бъде велик лечител, учител и мъдър съветник.

Кентавърки от гр.(м)Пела берат грозде 

 Митологията свързва съзвездието Стрелец с кентавъра Хирон. Хирон бил най-мъдрият кентавър. В полите на планината Пелион се намирала пещерата, в която живеел. В нея върху клон от лаврово легло лежал Хирон и свирел на златна лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици. Той пеел за вечния и безгрижен Хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята – богинята Гея. Той пеел още и от Хаоса се родила могъщата сила, която давала живот на всичко –Любовта (Ерос). Хаосът родил вечният Мрак и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят. Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, за билките, които лекуват болестите, пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Възпявал още красотата на здравото тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите ученици.

Когато Хелиос започвал да се спуска към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, учениците на Хирон отивали на лов в планините.Към залеза на Хелиос те се връщали и отивали при своя учител да се похвалят с успеха си. Херкулес оставил пред него два елена, Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел. Хирон ги похвалили за проявените сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, който носел голям букет от горски цветя и билки. Той започнал да разказва на Хирон, че видял една змия как ухапала коза и тя започнала да се гърчи от болка. Козата изяла няколко листенца от тая билка и болките и веднага преминали. Затова той набрал от тази билка, която лекувала ухапване от змия. Хирон се зарадвал на разказа на Ескулап. Той го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува хората. С настъпването на вечерта учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. След това наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. След вечерята, учениците заобикаляли Хирон и започвали да беседват по различни въпроси. После всички заедно със своя учител свирели и пеели. Песните им огласяли планините.

Когато богиня Еос (Зората), отваряла вратите, за да излезе Хелиос с колесницата си, кентавърът Хирон се събуждал. Отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците се събуждали. Те отивали на извора, изкъпвали се и отивали в пещерата. Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът ги завеждал на една просторна зелена поляна в гората. Те седели около него и слушали мъдрите му думи. Когато свършел учениците му почвали да се упражняват. Мъдрият Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответните грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи.

Хирон и малкият Ахилей В поемата си Хезиод разказва, как Хирон отгледал митичния герой Ахил, син на Пелей и богинята Тетида. Хирон и Пелей били стари приятели. Хирон бил този, който посъветвал Пелей, как да спечели любовта на гордата Тетида. На тяхната сватба, той му подарил чудотворно си копие, което можело да излекува раните, които причинява. Тетида знаела каква ще бъде съдбата на Ахил . С всички сили се опитвала да направи сина си безсмъртен. Скришно тя мажела телцето на пеленачето с амброзия и го държала върху огъня за да изгорят „смъртните” му части и да го направи неуязвим. Веднъж, докато държала пеленачето върху огнището, ненадейно я видял Пелей. Помислил, че тя иска да убие детето, грабнал меча и се нахвърлил върху Тетида. Тя се уплашила, избягала от Пелей и се скрила в морските дълбинии, в чертозите на баща си Нерей.
Пелей възложил на верния си приятел Хирон отглеждането на Ахил. Двамата герои създали необикновена връзка помежду си. Били сърдечни приятели и се почитали взаимно. Хирон захранил малкия Ахил с мозък от мечка и вътрешности от лъв и глиган . Затова Ахил станал безстрашен и непобедим. Хирон му предал всичките си знания, умения, мъдрост и го научил да свири на лира и да пее. Митовете разказват, че по начало конете на Ахил Ксантос и Балиос били притежание на гиганите. Балиос отговаря на трако-пеласгийската дума балиос-бял, а ксантос е гърцизираната тракийска дума суентос – светъл, червен. Свентъ означавя свят, светъл на старобългарски.

Учени като А. Еванс и Ван Виндекенс определиха името Ахил като пеласгийско име сродно с тракийската дума ахеле ( акеле), а средновековният летописец Йоан Малала твърди, че българите от неговото време били древен европейски народ, потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев...

 

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Вярвало се е, че от пепелта на гордите гиганти се родили нашите предци трако-пеласгите, а земята на исполините получила името Палене... Топонимът Палене е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот ( История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Траколозите ни знаят много добре, че флегра означава изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам...). Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език...т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци. Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. 

ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ

Кентавромахия. Червенофигурна вазопис от 480 г.пр.н.е. Киликс в Staatliche Antikensammlungen, Мюнхен Повечето от учениците на Хирон участвали в похода на агронавтите за златното руно в Колхида, под покровителството на Язон. Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Брат му Пелий заграбил властта и избил приятелите на Езон. Езон и сина му едва се спасили, като избягали една нощ и стигнали до планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на Хирон и му казал, че ще го остави тук, за да може Хирон да го научи на всичко, за да стане смел и да отмъсти на чичо си.
Хирон приел Язон и двадесет години го учел, за да изпълни завета на баща си. Когато Язон овладял занаята на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици Взели участие в похода. Сред тях бил и известният певец Орфей. На път те се отбили до Хирон. Той много се зарадвал като видял всички свои ученици тръгнали да извършват един от най-големите подвизи. Сложили богата трапеза. Орфей започнал да свири. Далеч в планините се леели звуците на нежната песен. Просълзен от радост Хирон му казал да накара хората да забравят страданията си, да ги направят радостни и щастливи със песните си, защото това било богатството което имал само Орфей. Той изразил щастието си, че имал такъв ученик. След смъртта на кентавъра Хирон боговете го превърнали в съзвездието Стрелец и го оставили на небето.

 

 Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.

 

 1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

 http://sparotok.blogspot.com/2014/02/blog-post.html

Раменната кост на Пелопс, и лъкът на Херакъл.

01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”/Омир не е грък a е меон, меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи.
Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес.
Това е причината в Илиада нито веднъж да не е употребена думата варвари./. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.

02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.

03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.

04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.

05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.

06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.

07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).

08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия. 

 09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.

10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.

11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).

12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.

13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.

14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.

15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров.

Илион, наричан още Троя

През 486г. пр. Хр. тронът на Персийската империя е наследен от Ксеркс, син на Дарий І и внук на Кир ІІ, основател на империята и родоначалник на династиято на Ахеменидите. Две години по-късно цар Ксеркс потушава въстанието в Египет, след което предприема поход срещу Елада по суша и море. На съвещание на царския съвет по повод на предстоящия поход, Ксеркс казва: „Ако ние покорим атиняните и техните съседи, обитаващи земята на фригиеца Пелопс...” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 08). Пелопс, героят от „древногръцката” история и митология, не е „древен грък”, а е фригиец!?/Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци.Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват./. И този фригиец дава името си на целия полуостров, докато по името на Ахей се назовава само една от областите му! Кой е Пелопс? Син е на царя на Сипил Тантал и на Диона. Град Сипил се е намирал в подножието на едноименната планина в Мала Азия. Херодот го нарича фригиец, Павзаний – лидиец („Описание на Елада”, Книга V. Глава 01. 06), а Страбон пише за него: „Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него” („География”, Книга VІІ, Глава 07. 01). Независимо дали Сипил е бил лидийски или фригийски град, населението на региона е било близкородствено. Херодот предава древна легенда, според която „Мис и Лид са братя на Кар” („История”, Книга І. 171), т.е. мизийците, лидийците и карийците са родствени племена с общ произход. Родствени с тях са и фригийците, част от общия Балканско – Анатолийски суперетнос, наричан от елинските хронисти „траки”. Самите фриги в старо време се преселват в Анатолия от Балканския полуостров. За това свидетелстват Страбон и Херодот. „Планината Бермион също е някъде в този район (в района на Македония); в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.” (Страбон, „География”, Фрагмент 25).„По думите на македонците, когато фригийците живели заедно с тях в Европа, те се наричали бриги. След преселението си в Азия, изменили и името си на фригийци.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 73.). Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. „Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.). Баща на Тантал е бил самият Зевс, цар на богове и хора, майка му Плуто е била дъщеря на речен бог. В митологията подробно се разказва как Тантал като любимец на боговете редовно бил канен на трапезата им и как веднъж решил да ги изпита, като им поднесе за ястие своя син Пелопс. И как Пелопс бил съживен от Хермес по заповед на Зевс. Според древна легенда Троя е основана от Ила, син на Дардан и внук на Зевс. След като спечелил голямо състезание във Фригия, получил като награда петдесет фригийски младежи и петдесет девойки. С тях основава град Илион, наричан още Троя. Фригийски младежи основават града в областта Дардания.

 

 Затова по името на своя легендарен родоначалник, Зевсовият син Дардан, троянците са се наричали и дардани. Както по името на даден човек се дава название на общност от хора или на географска област, така и имената на тези общности и области се прехвърлят като лични имена на хора от тези общности. Две имена от сборника с български лични имена на братя Миладинови може да учуди много хора, намиращи се под властта на българофобската пропаганда. А това са имената Дардан и Дардана, пропуснати в по-късните сборници с имена. Но пък фамилията Дараданов, произхождаща от Македония/Преди да стане обособена политическа единица, Македония е била смятана за част от Тракия . Омир никъде не споменава името Македония, въпреки че говори за тракийски принцове, градове, коне, мечове и златни чаши – повечето от които се отнасят до района на Солун, тоест в сърцевината на македонската област. Страбон, който е писал почти хиляда години по-късно, говори за част от “Тракия, която сега се казва Македония”. Анякои средновековни автори говорят за Македония, когато всъщност имат предвид събития, за които от други източници знаем, че са се случили в източна Тракия/ , съществува и до ден днешен в България. Освен в Анатолия, област Дардания е съществувала и на Балканите. Територията й била разположена северно от Сердика. В източните покрайнини на тази Дардания се намира българският град Троан. Сведение за троянците получаваме от устата на самият български цар Калоян. В отговор на поучителните слова на папския нунций, отнасящи се за троянците, които в резултат на Троянската война се преселили в Апенинския полуостров и основали великия Рим, цар Калоян заявява в прав текст: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди! В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. В своята “Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия...

Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омир/Самият Омир не е грък е меон, а меоните са определени от Страбон като спадащи към мизите - тези мизи, които в по-късни времена са наречени българи./ град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със старобългарската дума илъ-кал, тиня. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.

Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..



Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html Името на Пергам се обяснява българската дума праг, чието първоначално значение е високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена

Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.

Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от езиковедите като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в земите ни река Каменица.

Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на траките” – “There are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.

http://rbedrosian.com/Classic/strabo13b.htm

Не само топонимите и хидронимите са доказателство за това, но и материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “...Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”

В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни

https://www.youtube.com/watch?v=QA0ACYI1QYU



Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.  
Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър, всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.

Съществуват и исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).

Тези данни обаче не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис. Разселването на бялата раса явно тръгва от Троя, Тракия. Основание за тези съмнения дава факта, че скандинавците далеч не са първите, които извеждат родословието си от Троя. Знае се, че според древноримската традиция, Ромул, основателят на Ришм, е пряк потомък на троянеца Еней. Галфрид Монмутски (около 1100-1154 или 1155) в съчинението си "История на бринатските крале" (Historia Regum Britanniae), извежда родословието на бритите от внука на същия този Еней - Брут. Самият Галфрид се опира на по-старото съчинение на историка Нений (VIII—IX в.) "История на бритите" (Historia brittonum), където Брут е наречен Брит. Да не забравяме и че разказът за Троянската война е много известен през Средновековието.
history.rodenkrai.com/new/legendi/sagite_na_vikingite_i_tqhnata_vryzka_s_troq_i_trakite.html  

 Докато британците, обявявайки се за наследници на Еней, претендират за родство едновременно с троянци и римляни, то скандинавците не се блазнят от славата на Римската империя, т. е. тук може и да не става въпрос за така разпространеното тщеславие. Техният родоначалник, троянецът-трак Тор (бог-гръмовержец в митологията им) си живее в Тракия и тя е негово кралство. Следва дълга родова линия все по тези земи, докато не се стигне до богоподобния Один (върховен бог в скандинавската митология; между другото според нея Тор е негов син, а не както тук - Один е наследник на Тор).Според някои исландски саги, скандинавските народи – или така наречените викинги (нормани, варяги, рус и т.н.) – също претендират за родство с троянци и траки.
Иде реч за т. нар. Прозаична Еда, известна още и като Млада Еда и Снора-Еда по името на автора/съставителя й – ирландския скалд (поет), прозаик, историограф и политик Снори Стурлусон. Тя се появява около 1220 – 1225 г. и се състои от четири книги: Пролог, Гюлфагининг (Gylfaginning; Видението на Гюлви), Скалдскапармал (Skбldskaparmбl; Език на поезията) и Хататал (Hбttatal; Списък със стихосложения), които са базирани на цитати от по-древни поеми със сюжети от германо-скандинавската митология. Именно в първата част на Прозаичната Еда – Пролога, – се разказва за произхода на скандинавските народи.от този пролог научаваме името на кралството на Тор (Тракия) и то е Трудхайм (Юrърheimr), което в превод означава "дом, място на силата", където "хайм" (heimr) е "място", а "Труд" (Юrър) е "сила".По-нататък в пролога се разказва, че Один подчинява Саксланд (Страната на саксите) и оставя трима от синовете си за пазители на различните й части – Източната, Вестфалия и Франкланд (Страната на франките). След това продължава похода си и подчинява и Рейдготланд – страната на готите (макар, че не става ясно точно кои готи) и също оставя един от синовете си за владетел. Накрая Один и хората му, продължавайки на север, стигат до страната, наричана днес Швеция, където тамошният владетел Гюлви доброволно предоставя властта на богоподобния Один, а самият Один и хората му са наречени Аси, тъй като идват от Азия. Один харесва тези земи и се установява там, построява град („ ...който днес се нарича Сигтун...”) в който има дванайсет управници по троянски образец и налага закони като тези, които са били в Троя.Трябва да се отбележи, че в древността скандинавците са стояли на много по-ниско ниво на развитие от траки, скити, келти и римляни. Организираното земеделие и скотовъдство пристига в северните германски земи две хиляди години след като се е появило в Тракия. Скандинавската Бронзова Епоха започва повече от хиляда години след тракийската, а желязото навлиза в бита на германските народи, около седем века по-късно отколкото при тракийските халиби. Последната промяна в древното германско общество настъпва през Късната Античност. Появяват се ново изкуство, нови оръжия и погребали ритуали...Неотдавна норвежката изследователка Лоте Хедеагер представи теорията си, че хуните са повлияли до такава голяма голяма степен скандинавците, че може да се говори за ново германско общество. Независимо от нея Дейвид Фоукс лансира идеята си, че древния бог Один е всъщност хунския благородник Улдин, който е дошъл в Скандинавия през V-ти век заедно с армията си. На това ранно хунско нашествие Фоукс приписва нетипичния за германските народи ген Р1 а1 сред скандинавците. Трябва да се отбележи, че най-стария вариант на този ген се намира на Балканите. Това за съжаление е пропуснато от Фаукс. Той също нарича погрешно жертването на кон в гроба на благородник азиатска традиция. Явно не е осведомен, че най-ранните погребения от този тип са в черноморските степи.
Саксо Граматик е бил прав донякъде считайки Один ( хунът Улдин според Фаукс) за чародей, смаял скандинавците с уменията си. Според Йордан хуните са потомци на древни магьосници, така наречените халируни. Разбира се магия е твърде разтегливо понятие. За примитивните народи всяка непозната технология е чародейство, а тези способни на изключителни деяния са наречени богове. Хунския лък е изпращал стрели на триста метра, за германите това е било истинско чудо. Украсените със злато и скъпоценни камъни хунски мечове са изглеждали като божествени атрибути. Докато германите са живели в схлупени къщурки, украсените с дърворезба просторни хунски домове са будели истинско възхищение. Умението на хуните да правят медовина и други питиета непознати на германите също допринасят за високата репутация на предците ни, на които се е гледало като на богове. Според Снори градът, от който са дошли боговете се намира там където река Танасквил ( Дон, наричана още Танаис в древността) се влива в Черно Море. Йордан нарича тази област земите на българите. Като богове освен Один са споменати Балдер, Видар, Вали, Ходер. Техните имена напомнят на нашите Балдьо, Видор, Въльо, Едрьо.Тур Хайердал също доказва, че създателите на викингската култура са дошли в Скандинавия от Черноморските степи и долното течение на река Дунав. Този извод той прави въз основа на сравнение на находки от земите на траки и скити и такива от Скандинавия, но от доста по-късен период.
Между другото градът на боговете в скандинавската митология се нарича Ас-гард. Ас се тълкува като Бог, дума сродна на етруско-пеласгийските думи аис –Бог, аисна-божествен. И двете са свързани с нашите ясна, ясно, яснота ( светлина). Явно става дума за древно божество на светлината. Самата дума Бог е едно от имената на слънцето. Частицата гард се тълкува като град. И тя принадлежи на палеобалкански език. Същата дума е както пеласгийската горт-град и тракийската горд-град.
В скандинавската митология е много известен сюжетът за войната между боговете Аси и боговете Вани. След дълга вражда, накрая те се помиряват и се сливат. Ако приемем този мит за отглас от действително събитие, то тогава пък е любопитно кои са Ваните. Няма точен отговор, но в Сага за Инглингите от цикъла "Земният кръг" (Heimskringla), където между другото също се говори за азиатски произход на асите, се уточнява къде се намира земята им Ванахайм - край устието на Дон, тоест Северното Черноморие. Та кои ли са ваните? Войната започва Один, който първи хвърля копието си по войската на ваните. Ваните отблъскват асите и ги обсаждат в Асгард. В крайна сметка войната завършва с мир и размяната на заложници като гаранти за спазването на мира. От страна на ваните при асите отиват Ньорд и децата му Фрейр и Фрея, а от асите отиват при ваните Хьонир и Мимир. Впоследствие ваните са асимилирани от асите.
Тази война е първата разпра, която ознаменува края на Златния век (времето на мир и благоденствие) и поставя началото на събитията, които според пророчествата в скандинавската митология ще доведат до Рагнарьок.
Подобни митове за война между боговете има в древноиндийската митология (войната на девите (боговете) с асурите) и в древногръцката митология (Титаномахия). sparotok.blogspot.com/2014/03/blog-post_23.html Керамично парче или част от маска, намиращо се в Кърджалийския музей. Централния орнамент от него, напълно сътоветства на централния орнамент от щита на Аудан/ Один. Вие, обяснете как един привидно скандинавски върховен Аз или Бог, притежава щит, чийто символ е свързан с района на Кърджали;))) Бог Один:на коня се извисява бог Один, а на щита се виждат ясно Плеядите (ок. 7 век ). Один пръв хвърля копието си по войската на Ваните. 

Тор богът на гръмотевиците - тракийски герой ?

Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н. Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.

Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора. Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е

Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди. Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ

Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие. Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.

В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.

През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания. Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleю – герой и старошведската heliю-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен. Тракийски конник от град Стоби Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи. Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.

В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.

Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус. Карта по Херодот, "Описания".

С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
Древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Осем коня от Летница - сребърен съд

Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.

В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци. Триумфално шествие на Дионис .

(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.) Тракийски херос от музея в Истанбул

Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди. Скитски конник от Мламово Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.

Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине. Тракийски конник от Tekirdag Museum

Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.

Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.

Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог. Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.

Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.

bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blogid=226217 

Златния Пегас открит през 1973 г. в землището на с.Вазово. Виж тук > Родното място на коня е Тракия 


Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ

Виж тук >Санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност                           

Микенската империя божествено родословие

          

Векове наред Микена се е развивала в сянката на могъщия Аргос, управляван от Данайската династия. По името на Данай аргоският народ се нарекъл данайски. „... Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”. (Страбон, „География”, Книга VІІІ, Глава 06.09). Аргос, управляван от династията на Данаидите, бил главният град на Арголида. Но славата му бива засенчена, когато властта в Микена е поета от династията на Пелопидите.При управлението на цар Агамемнон, внукът на цар Пелопс, Микена се превръща във водеща сила в целия Егейски регион. Всички царе на Пеласгия, от Тесалия до Атика и островите, са били васали на микенския владетел. Във васална зависимост са се намирали всички големи центрове като Атина, Спарта, Аргос, Тива, островите в Йонийско и Егейско море, остров Крит, та чак до Кипър и малоазийското крайбрежие без Троя.Така царят на Микена Агамемнон, син на Атрей и внук на фригийския цар Пелопс, владеел над пеласгите, нарекли себе си ахейци, населяващи Арголида и Лакедемон. Древната пеласгийска (пелгарска) митология, незаслужено и безпочвено преименована в „древногръцка”, ни разкрива най-близкото родство на тракийската аристокрация, произхождаща от Хермес, с потомците на Дардан и Лакедемон – дарданците и лакедемонците, произхождащи от самият Зевс. Т.е. троянците и ахейците са два народа с общ произход, близкородствени, с твърде близка култура и език. Ила, синът на Дардан, основава Троя, довеждайки със себе си сто фригийски младежи и девойки с пряк фригийски произход са и Агамемнон и Менелай. Да обърнем поглед и към Спарта- „Както разказват самите лакедемонци, местният Лелег пръв царувал в тази земя, и от него тези, над които царувал, се нарекли лелеги. На Лелег се ражда Мюлет и по-младия Поликаон... А след смъртта на Мюлет властта наследил синът му Еврот...” (Павзаний, „Описание на Елада”, Книга ІІІ, Глава 01.01). Лелегите са известни от древната история като силен мореплавателски народ, близкородствен с карите или пък техен клон. „Карийците пристигнали на материка от островите. В дълбока древност те били подвластни на Минос (Мина), наричали се лелеги и живеели на островите.” (Херодот, Книга І, Глава 171). Дълбоката древност, в която е царувал синът на Зевс и Европа, е ХVІ век пр. Хр., време на разцвет и могъщество на Критската цивилизация. Корените й се откриват 1 200 години по-рано, в далечния ХХVІІІ век пр. Хр., почти едновременно с египетското Древно царство. В тези далечни времена, предшестващи с дванадесет века появата на Пеласгия, лелегите населявали островите и владеели моретата. След залеза на Критското могъщество, те се преселват в Анатолия, смесвайки се с родствените им карийци.Внукът на Лелег – Еврот, нямал мъжко потомство, а само една дъщеря – Спарта. За нея се оженил Зевсовият син Лакедемон, давайки своето име на цялата област. По неговото име местното население на областта приело името лакедемонци.Интересни са родствените връзки на Лакедемон. Негова майка е нимфата Тайгета, дъщеря на титана Атлант, който имал седем дъщери, родени от Плейона, дъщерята на Океан. Нейната сестра Мая е майка на Хермес от Зевс. Друга нейна сестра е Електра, родила от Зевс сина си Дардан. От връзката си с Посейдон Алкиона ражда цар Хирией от Беотия, а Келено става майка на Лик. Стеропа и Арес са родители на Ойномай, а Меропа става съпруга на Сизиф. Цар Лакедемон, наследил на трона цар Еврот, основал град, който нарекъл на името на своята съпруга – царица Спарта. През това време, към началото на ХІ век пр. Хр., населението на Лакедемон се променя. Дорийците нахлуват в Пелопонес. Древното население на областта, нарекло четири века по-рано себе си ахейци, под натиска на нашествениците, се преселва на север, в Егиалея – земята на йонийците. И двата народа са част от коренното население на Пеласгия, преименована в Пелопонес по името на фригийския цар Пелопс, внук на Зевс. Въпреки преселенията, легендите остават живи в народната памет. Следващият спартански владетел, известен на Павзаний, е Амиклас, внук на Еврот, живял към началото на ХVІ век пр. Хр. Негов правнук е Йовал, женен за Персеевата дъщеря Горгофона. Техни синове са Тиндарей, Хипокоонт и Икарион. Зет на Тиндарей става Менелай, син на Атрей и брат на микенския цар Агамемнон.
Микена, както и близките градове Тиринт и Пилос, били защитени от масивни каменни стени. Високи 7,50м и широки 4,50м, тези стени били изградени от циклопите.Казват, че героят Тиринт, от който идва името на града, е син на Аргос – сина на Зевс. След завладяването на остров Крит от ахейците през 1450г. пр. Хр., ахейската цивилизация под въздействието на критската, започва своя възход. Завоеванията и пиратските набези донасят на ахейските царе огромни богатства. Богатството води до разкош и развитие на изкуството и културата.
Въпреки, че не достига нивото на критската култура, на която подражава, културата на пеласгийската микенска цивилизация заема водещо място по онова време в целия регион и оставя богато наследство на възникналата векове по-късно млада елинска цивилизация. От целият Егейски регион единствено неподвластен на Микенската империя остава Троя, градът на дарданите. Именно синът на Дардан, цар Ила, прогонва дядото на Агамемнон и Менелай, цар Пелопс, от фригийския град Сипил. Сега вече е става възможно внуците му, властващи в земите на древните пеласги и придобили огромна мощ, да си върнат това, което им принадлежи, разширявайки Микенската империя.

antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/

Играта и галактиките

             

В материалите на Матрицата 5 непрекъснато споменавам Играта и начина, по който тя се прилага към Висшите Аз, свързани и с пътищата на едновременните и с пътищата на последователните инкарнации. Земята е центърът на Играта в тази Галактика тъй като е планетата за едновременно инкарниращите се Висши Аз. Информацията, която давам в Матрицата 5, се отнася за ТАЗИ Игра на Земята от трета плътност. Играта се провежда в галактика Млечния Път.

В института на Монро имахме упражнение, което ни отвеждаше далеч отвъд нашата галактика. От чернотата отвъд поглеждах наляво и надясно. Видях различни галактики и в двете посоки. Това, което става в тези галактики, са ТЕХНИТЕ версии на Играта, която се играе от други Висши Аз тръгнали по пътя на едновременните или последователните инкарнации.

По-просто казано, ако вие играете Монопол на една маса, други играят друга игра на друга маса, трети пък – трета игра на трета маса и т.н. – така едновременно се играят различни игри. Всяка маса е една галактика. Игрите са различни, НО всяка има основни цели – да набави преживявания и да се излезе от Играта. Ако играете Игра А, не можете да отидете до Игра С. Вие (вашият Висш Аз) е избрал коя от наличните игри да играе.

Във всяка галактика има централна планета/система за едновременно инкарниращите се Висши Аз, на която те напредват. Основните преживявания са едни и същи, но средата съществено се различава. Всички ние можем да имаме достъп до информацията от всички галактики, когато е необходимо, но след като сте имали Събудена Финална Инкарнация тук. Вашата концентрация и фокус са тук, а не в другите галактики.

Съществуват много интересни неща относно това, което става „там”. За да ги оцените напълно, трябва да приключите вашите цикли като Напреднали тук. Нуждаете се от тази мъдрост и зрелост, за да се справите правилно с информацията. Не ни остава много време преди да трябва да се придвижим напред.

Вал Валериан