ВСЕКИ ЧЕТВЪРТИ ЧОВЕК - КЛОНИНГ

  

Всяка популярна личност има свой клонинг в лицето на някой заклет фен. Звездите от списъка по-долу обаче са лика-прилика с други останали в историята персони.

Еминем и римският император Александър Север

   

13-ят президент на САЩ Милард Филмор и Алек Болдуин
   

           

Генералният секретар на Втората световна война Дъглас Макартър (Douglas Макартър) и Брус Уилис (Bruce Willis)

  

Борецът за освобождение на чернокожите в САЩ Джон Браун и актьорът Чарли Шийн



Сократ и актьорът Антъни Хопкинс


Испанският крал Филип IV и Марк Зукърбърг


  

Френският актьор Пол Моне и Киану Рийвс

  

Борецът за освобождение на чернокожите в САЩ Джон Браун и Чарли Шийн


  

Оскар Уайлд и Хю Грант


       

Октавиан Август и Владимир Путин

  

Владимир Октавиан Август: в Петербурге обстреляли статую Путина в образе римского императора   


 

Луи XII и Владимир Путин

  


Папа Григорий IX и Силвестър Сталоун (Sylvester Stallone)


  

Кралят на Испания Филип IV (Felipe IV) и Марк Зукърбърг (Mark Zuckerberg)






Ras Birru Wolde Gabriel незаконен син на император Менелик II(кръвна линия със Соломон II )-Етиопия. И клонинга Еди Мърфи > The Most Beloved King of Ethiopia Minelik II , the founder of Addisababa 
Комедийният актьор Еди Мърфи и неизвестен мъж, вероятно жител на някой южен американски щат





Населението на Земята превишава 7 милиарда души, но всички тези милиарди са само клонинги (копия) на 500 изходни образци (шаблони).


В това отношение не е лошо да се припомнят думите в Библията – „Бог ни е създал по Свой образ и подобие“ и легендата за това, че някога на земята са дошли богове, които са създали човешката раса. Двамата мъже, чиято снимка можете да видите,по горе не са роднини и живеят в различни части на света, но те ??изглеждат като братя – близнаци.


Библейски истории, легенди и митове на Земята, подсказват нашия произход. Много истории казват, че началото на времето на нашата планета са дошли „богове“, или по-просто – представителите на извънземна раса. Може би те са претърпели авария и не са били в състояние да се върнат на своята планета, а може би това е екипаж на кораб „сеяч“, летящ из необятната шир в Космоса и създаващ обитаеми светове.



Макар да е по-вероятно на Земята да е кацнал кораб, чийто екипаж по някаква причина е останал тук завинаги и е трябвало да се създаде обслужващ персонал – клонинги, които да обезпечат на своите създатели всичко необходимо за оцеляване и комфортен живот на нова планета.



Милиарди живеят на Земята, но всички те произхождат от около 500 първоначални шаблони. Тези шаблони съществуват като отражение на вътрешния и външен образец на тялото. Много учени отричат съществуването на тези шаблони, но 62-годишният фотограф Франсоа Брунел от Монреал е прекарал последните 12 години в търсене на тези шаблони в световен мащаб.



Той е събрала доказателства за идентичността на напълно непознати хора със сходни физически характеристики. Резултатите от неговите изследвания доказват твърдението, че шаблоните по които се създават хората – съществуват. Хора в различни части на света и несвързани по никакъв начин, са почти идентични по отношение на физически и външни белези.

  

  

Ден на сватбата на родителите ми, февруари 1961 г. Мисля, че татко прилича на Мат Деймън

"Шаблоните били много полезни за нас – хората, в началото на пътя ни на тази планета. В началото, като вид, е имало необходимост от силен и здрав шаблон за да се гарантира оцеляване на вида".

В началото на живота човешките ембриони се създават с помощта на шаблон, а след това се коригират, за да се отрази генетичния код на родителите.


  

Изходният клонинг се променя, което създава илюзията за уникалността и разнообразието на човешкия вид, но все пак оригиналният шаблон се съхранява като част от новия шаблон. Всеки нов човек е създаден от оригиналния шаблон, и всеки път, когато се ражда нов човек, той по същество се пресъздава.


В нашия свят живеят над 7 милиарда души, но независимо от тяхната раса, етническа принадлежност, пол или възраст, има някой, който е почти идентичен с вас. Да, родителските гени променят външния вид на новия човек, но в 1% от случаите това не се случва, което позволява да се намеря и да се изчислят изходните 500 шаблони, по които сме създадени всички ние – родът на „Хомо сапиенс“, съществуващ на планетата днес.

Хората, които виждате в тези снимки – не са братя, нито сестри и не са никакви роднини. Двойникът на Джъстин Тимбърлейк е един издирван затворник в миналото, чието име не се споменава.

Рупърт Гринт от "Хари Потър" изглежда като шотландския художник сър Дейвид Уилки



Месут Йозил и Енцо Ферари


Генерал Дъглас Мак Картър е можел спокойно да изиграе "Умирай трудно" през Втората световна война 



Сократ и Антъни Хопкинс 



Кристофър Лойд от "Назад в Бъдещето" изглежда като политика Джон Калхун.



За мъжът до Никълъс Кейдж се знае много малко. Сигурно е само, че е на войник участвал в Гражданската война

Леонардо ди Каприо прилича изумително много на неизвестна американка, чийто внук публикувал снимката, за да покаже невероятната прилика на вече покойната дама. .

   

Луи XII и Владимир Путин 

 

   

translate.googleusercontent.com/translate_c.

Клонингите нямат душа.

Често те биват използвани като тела от различни видове духове. Клонингите нямат карма, понеже не произлизат от Създателя. Когато влиза в човешкото тяло, душата има нужда от време, за да се аклиматизира към него и към мозъка - затова и месеците на брменността. Клонингите се произвеждат бързо (между 12 - 48 часа в зависимост от платената за тях цена - съответно качество и срок на годност) и затова душата не може да "се намести" в тях дори и когато принадлежи на оригинала. Клонингите не осъзнават, че са клонирани.

Освен древните фабрики за клониране, които се намират във Вътрешната Земя и се оперират от рептили, съществуват и фабрики на повърхността, които работят "На частно" за богатите и известни личности, както и за политиците. Напоследък, обаче, технологията е попаднала и в много профански ръце.
Доста светлина по въпроса хвърля филма Never Let Me Go, където Кийра Найтли е в тайна комуна от клонинги, които са лишени от самоличност и са напълно наясно, че биват отглеждани за подмяна на органите на оригиналите - богати клиенти, които са платили, за да им отгледат клонинги.
Още през 60те години, например, е можело да се купят копия на известни красавици за "лична употреба" - за няколко милиона долара.
Филмовата и музикална индустрия не би пестила средства, ако може да показва своите "златни кокошки" в идеална форма, за да снасят златните яйца максимално дълго време и без да създават проблеми. Това се казва мъдър мениджмънт - никой не е незаменим. Клонирането на влиятелни фигури е етап 1 на проект Плашило.
Напълно увършенстваната технология за производство на клонинги широко се прилага във фабрики от 1979 година, макар че рептилите и сивите я прилагат от хилядолетия. Хора са били клонирани откакто свят светува, но най-често за производство на работници и войници и от време на време на някой крал или кралица. Никога не е била използвана така масово, както сега.
И каква е целта?
Ако това масово клониране продължава, скоро "бездушните" тела ще превишат броя на "истинските" хора. Рептилите са ловци на души - душите са тяхната храна, техното удоволствие, тяхното развлечение. Затова те се опитват да обвият Земята с щит, който не позволява на душите да се въздигнат към светлината и да се преродят. Те могат да улавят души, да измъчват души, да ги преместват в хибридни тела или в синтетични тела.
Мнозина са склонни да споделят убеждението, че ДНК е физическият запис на индивидуалната кармичната програма, с която се ражда човек. Това прави насилното зачеване на биологични единици с еднакво ДНК не особено приемливо, за да не речем нежелателно от кармична гледна точка. Не е задължително в клонинга да влиза душа.Възможно е и чистото съществуване на биоединица, прикачена към външен организиращ действията й и ценностната й система център. Не трябва да се оглеждаш прекалено надалеч, за да съзреш първия подобен екземпляр, който досущ изглежда като човек, но не е. Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия.

www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/473-2013-09-16-23-12-46.html

СУПЕР KЛОНИНГИ - ШВЕДСКИТЕ БЛИЗНАЧКИ     

                 

А. Тюняев за клонингите сред хората 

https://www.youtube.com/watch?v=2Ex_cyDkBss

Живеем със себе си

РИГВЕДА – X.90. /Химн за Пуруша/

РИГВЕДА – X.90.
/Химн за пуруша/


1.Пуруша с глави хиляда,
с очи,крака хиляда,
цялата земя покрива,
десет пръста е над нея.

2.Тоз пуруша е вселена,
що била е и ще бъде,
на безсмъртие владетел,
чрез храната е над всичко.

3.На основа величава,
туй пуруша всемогъщ е –
с една пада – съществата,
с три – безсмъртие в небето.

4.С три издигал се пуруша,
с пада тук роден отново,
разпростян над всяко място,
над ядещи,неядещи.

5.Вирадж роди се от него,
а от вирадж-пуруша,
и родил се,запрепуска,над,пред и след земята.

6.Тъй пуруша в жертва дали,
боговете жертвоносци,
в пролет – жертвеното масло,
в лято – съчки, в есен – акта.

7.С жертвена трева поръсен,
пуруша роден в начало,
в жертва дали боговете,
садхийте и още риши.

8.Те от цялостната жертва
взели маслото топено,
и животните създали
по гори,в небе,в селата.

9.Те от цялостната жертва
рича и саман създали,
чхандас също породили,
още – формите на йаджус.

10.И родили се конете,
и със зъбите двуреди
още бици се родили,
и козите, и овцете.

11.Щом разкъсали пуруша,
части негови делили –
/а/ как устата,ръцете,бедрата
и краката да наричат?

12. Брахмани били са в устата,
двете му ръце – раджанйа,
вайшии били бедрата,
шудрите били краката.

13.От ума били луната,
слънцето били очите,
от устата Индра с Агни,
а от праната бил вайо.

14.Пъпа негов антарикша,
от главата му – небето,
от краката му – земята,
от уши – посоки десет.

15.Тъй светът е /бил/ устроен,
седем – за дърва оградни,
три седмици за горене,
жертва вързана – пуруша.

16.С тази жертва боговете,
първи дали правилата,
мощни минали в небето-
боговете – садхий първи.

Ти си това - "Ти си пълната проявена единица на Бога, позната като Шива, Брахман и Вишну - това са твоето самосъзнание, твоят ум и твоята душа. Обобщаващият принцип на това проявено триединство е Бог. В своята първична форма той е непроявен, другият епитет за непроявеността на Бога е "лишеният от форма". Думата Атман означава тази непроявеност на Бога. Изречението "Ти си Това", утвърждава идентичността между твоят Атман и Бога. Сричката "Ти" е насочена към твоят Атман - лишеният от форма, а думата "Това" е насочена към непроявения Бог. По този начин това изречение затвърждава еднаквостта между Атман и Бог. Веднъж правилно разбрала това, ти се сливаш със самия Бог и ставаш едно с него - нещото, което винаги си била."

Авидя - невежество
Азът - егото
Атманът(душата)
Ахамкара (его)
Ананда (душа)
АУМ
Аната (не-азът)
Акаша
Апатия и навик
Бинду,Нада,Будхи
Будхи (Интелекта)
Биджа-зарадошен звук
Брахман - умът ( Богът Брахман, това е твоят ум в своята троична форма - интелект/Будхи/, его/Ахамкара/ и мисъл/Манас/)
Брахман като центъра на звука
Бинду -
Будхи, Ахамкара, Манас
Дхвани
раса
9 основни поетически настроения

_________________
Преживяванията разкриват действителността

Живеем със себе си.

/но не разбираме какво СМЕ, а именно проявенна едица на Бог, позната като Любов, Самосъзнание и Ум./

Живеем с дарът душа

/но не разбираме, че всички души във всички организми са едни и същи, по-точно те са едно цяло, но присъстват като въплътени частици в отделните тела, за да могат да преживеят ограничен познавателен опит. Чрез нашата опитност като души, Бог опознава себе си, иначе просто няма как да се опознае./

Живеем с Другите.

/но не разбираме, че разликата между нас и тях е само в Разбирането./

Живеем водени от Сетивата си.

/но не разбираме, че това са животинските органи в нас/

Живеем в Ума си.

/но не разбираме, какво всъшност е той? /

Ще използвам една аналогия, за се разбере какво е умът. Нека вземем например един стол. От какво е изграден той? Ами изграден е от крака, седалка и облегалка, нали? По същия начин гледайте на съзнанието – ума, като изграден от Интелект, Его и Мисъл.

Умът /съзнанието / се преражда в ново тяло.

Умът /съзнанието / е Аз-ът в тялото.

Умът /съзнанието / е познаващият.

Умът /съзнанието / разграничава обектите.

Умът /съзнанието / е създава мислите.

Умът /съзнанието / е водещото съзнание в материалното тяло.

Мисълта е седалището на желанията.

Интелекта е състояние на ума в чист вид, налице е само съзнание без мисъл за “Аз” без намесата за възприятие на различни обекти. Този вид състояние на ума се определя като безлично душа – Съзнание.

Живеем с Егото си

/но не разбираме, че то е само една от частите на Ум. То представлява персоналното съзнание, което възприема себе си като конкретен съзнаващ Аз /

Живеем водени от Мисълта си.

/но не разбираме, че Мисълта е водещото сетиво, но тя не е РАЗБИРАНЕТО./

Живеем с Познатото.

/но не разбираме, че Умът е познатото - а познатото е това което е преживяно. С това мерило ние се опитваме да познаем Непознатото.

Живеем в търсене на Непознатото /БОГ/

/но не разбираме, че Познатото /Умът/ очевидно никога не познава Непознатото /Бог/, то може да познава само онова което е преживяло, на което са го научили, което е натрупало.

Живеем в неразбиране

/защото не разбираме, че ако Умът осъзнае собствената си ограниченост да знае за Непознатото съшествува абсолютен покой. Тогава умът притихва, той не е отчаян, вече не търси нищо.

Живеем в движение

/но не разбираме, че движението /на мисълта/ може да бъде само от познатото към познатото и единственото което може да направи умът е да осъзнае, че това движение никога няма да разкрие Непознатото. Всяко движение от страна на познатото е пак в полето на познатото./

Живеем в ограниченото

/но не разбираме, че това са; Материята, защото има граници, Мисълта, защото е в пряк контакт с нея и Умът , защото просто неможе да надскочи себе си. Това създава обусловенност, а тя ни пречи да погледнем с окото на непривързаността към безначалните простори на всемира.

Живеем с някаква Идея.

/но не разбираме, че идеята представлява организирана мисъл/

Живеем водени от Идеи.

/но не разбираме, че идеите отклоняват Вниманието и разпиляват Енергията ни./

Живеем за да създаваме идеи.

/но не разбираме, че всяка нова идея, ни отклонява от осъзнаване на Факта, какво СМЕ/

Живеем за да творим

/но не разбиране, че когато Азът /Егото/ реши да рисува например, тогава самосъзнанието, /един от Трите основните центъра в Човек/ се активира и предоставя на ума неограничен брой от варианти за бъдещата картина. Интелектът разграничава информацията, подадена от самосъзнанието, а Аз-ът избира и решава какво да бъде изобразено на платното…

Живеем самоопределайки се като индивиди въз основа на идеите си.

/но не разбираме, че идеите ни разделят от това ЕДНО каквото СМЕ./

Живеем водени от мисълта за преживяно удоволстие.

/но не разбираме, че мисълта никога не спира своята активна дейност. Тя /Мисълта/ се появява при контанкта на Ума /чрез сетивата/ с обеките около нас, и нейната основна функция е да преживее, повтори познатото./

Живеем мотивирани от емоции и устремени към същите тези емоции.

/но не разбираме, че емоцията облича разбирането/

Живеем с Любовта /Един от трите съзнателни центъра в нас/

/но не разбираме, че Има любов, която е тленна и въпреки това е над всичко. То е тук неразрушимо, неназовимо, незнайно. Никоя мисъл не би могла да проникне в него, никое действие не би могло да го докачи, прозрачно “чисто”, недокоснато и толкова убийствено красиво. Не е нещо, което мисълта да улови и да съхрани в паметта за да си го спомня. То е тук и когато изпълни моя ум, тогава всяка мисъл в мен умира. Тази другост е тук и покрива всичко около мен, като изпълва ума и сърцето ми. Тогава аз осъзнавам красотата и любовта на тази другост. Това не е любовта съхранявана в образи, извиквана от символи, картини и думи, нито обгърната в завист и ревност, но любов която съществува свободно от мисълта и чувството. Тя се излива със своето неизмеримо изобилие... Тази странна благодат идва когато си пожелае, но с всяко посещение дълбоко вътре настъпва трансформация, никога не се проявява по един и същи начин. Тя е тук и всички неща притихват, мозъкът и тялото. Дълбочината й няма край, съществуването й е без време и пространство. Мисълта не може да я обмисли, нито чувството да си пробие път до нея, не е плод на въображението. Въображението пресеква когато има действителност. Дори и медитацията не може да породи действителността, нея нищо не може да я породи…

Живеем с обич

/но не разбира, че обичта е превъзрзаност към дадено нещо, за разлика от Любовта която съществува свободна от мисъл и чувство и един от трите основните центъра изграждащи Човек./

Живеем и търсим да преживеем удоволстието , под същата или друга форма, съчетано в трети различни форми.

/но не разбираме, че така сме водени от Мисълта, не от Разума /Интелекта/

Живеем в Живота /Битието/.

/но не разбираме, че Битието като “съществуване” не може да бъде мислено отделно от определена форма на съществуване. “Съществуване” означава наличие на Съзнание и в крайна сметка съвършеното Съществуване–Съзнание всъщност представлява цялото, а безграничното и необвързано с нищо съществуване е блаженство. /

Живеем във Времето.

/но не разбираме, че Времето и Битието са едно и също нещо, и всичко се повтаря през различни интервали./

Живеем с Миналото

/но не разбираме, че Миналото и бъдещето реално не съществуват, съществува само Вечното Сега. Това е реалното време. Защото миналото и бъдещето са продукт на ума, но истинското и непроменимото е Свещеният Миг. Всичко във Вселената става в един миг, всичките процеси, които правят нещата просто да Стават, се извършват в един миг, както в галактиките така и в човек. Силата на илюзията е тази, която разделя този Миг на вчера и утре. Когато разбереш това, умът ти ще престане да се движи в пространството и ще се стабилизира. Тогава е възможно да се слееш с вечния Миг и да разбереш Вечното Сега. Постигнала това, времето вече няма власт над теб и остава излъгано. Тогава изчезва и кармата.

Живеем с науката.

/но не разбираме, че всички отговори са в Човека./

Живеем с Вярата в БОГ

/но не разбираме, че това което е ОТВЪД, БОГ /Вечното, Безкерайното, Непроявеното/, неможе да бъде разбрано от ограниченият човешки Ум. Единственото което Ума трябва да осъзнае е собствената си ограниченост.

Живеем с Религията

/но не разбиране, че Само умът който не полага усилие е религиозен ум. И затова единствено този ум може да открие дали има или няма Бог./ Тогава се получава концентрация на енергията, която е резултат от липсата на усилие и когато тази енергия не се движи в никаква посока, в този момент настъпва Сътворяването. . И това сътворяване е истината, Бог или каквото пожелаете - тогава думата няма значение.

Живеем с Вярата

/но не разбираме, че вярата е знание, защото е родена благодарение на него, но след като се роди престава да бъде знание, защото се отделя от ума. /Подобно на планета, която се отделя от Слънцето и заживява свой собствен живот/. И е въпрос на избор от страна на човека дали вярата му ще се закотви сред емоциите, породени от контакта със сърцето и ще се превърне в източник на емоции, създаващи обусловеност и…самскари. Или вярата ще продължи да контактува с Извора /Интелекта/ и ще се развива в нови знания, които от своя страна отварят път пред търсещия, докато изгрее Разбирането в него. Когато енергията на Разбирането се освободи в ума и облее сърцето, тогава вярата умира!..

Живеем с Надеждата

/но не рабираме, че подобно на вярата, Надеждата е "родена" пак от Знанието и се явява като отделна „планета” в нас. Но освен с любовта в сърцето тя е в постоянна връзка и със самосъзнанието.Така че вече разбирате, че докато Вярата е свързана с ума и любовта Надеждата може да контактува и с трите центъра в човек.

Живеем с идеята за Истината.

/но не разбираме, че истина и неистина са резултат от действието на Ума /Ограниченото/. Истината е крайният резултат от Знанието/ В този свят всеки човек живее с някаква Истина за себе си и на тази база изгражда своя характер и мироглед. Какво става, когато другите хора не споделят неговия начин на мислене? Тогава човекът остава неразбран и съответно разделен от другите. Така че Истината може да събира, но също може и да разделя. Ако някои хора започнат да убеждават други в своята Истина, а те не я възприемат какъв ше бъде резултатът? Резултатът ще бъде конфликт между тях, нали? А конфликтът до какво води? До сблъсъци, които могат да прераснат във войни.И защо е всичко това?

Заради Истината!

Всяка световна религия проповядва своята Истина, всяка научна общност брани със зъби и нокти доктрините-

Истини, всяка държавна власт представя пред света Истината си, с която после задължава народа си да я отстоява с цената на живота си. …Примерите в тази насока могат да бъдат толкова, колкото са и Истините по Земята…

Живеем с Въображение

/но не разбираме, че въображението е само една от функциите на Мисълта. То пресеква когато има действителност./

Живеем в несигурност

/но не разбираме, че сигурност неможе да намерим в никоя идея/

Живеем в три-измерен Свят.

/но не разбиране, че Когато съзнанието /Ума/ възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост.

Живеем в Свят от Разнородности

/защото не разбираме, че разнородност няма и че неограниченото никога не става ограничено. Има наслагване на ограниченото върху безкрайното, което се изкоренява, когато реалността отново се разбули./

Живеем сред Природата.

/но не разбираме, че ние сме ЕДНО с нея./

Живеем в усещане на празнота на Живота

/но не разбираме, че живота неможе да се напълни с формулирането на концепции, натрупване на състояние, вярвания, убеждения, емоции и прочие../

Живеем в Страх

/но не разбираме, че страхът е просто емоция, която обуславя Ума/

Живеем в очакване на Смърта

/защото не разбираме, че Ума /съзнанието/ винаги се намира в едно от трите сътояние /будуване, сън със сънища и сън без сънища/. А смърта е само едно от трите състояния на съзнанието в което изпада Ума след нейното настъпване/

Живеем с Реалността

/но нe разбиране, че всеки сам твори и създава своята реалност. Всичко е въпрос на избор. Но изборът зависи от Разбирането. Ако не разбираш нещо, как може да го избереш . Мисълта твори и създава на едно ниво, словото твори и създава на друго ниво. Когато се обединят мисълта и словото, тогава тази новородена сила придобива невероятна мощ и няма нищо, което да я спре тук и сега.

Има неща недостъпни за човек, защото трудно се вписват в ограничения човешки ум. Има неща, които се вписват в него, но не се разбират. Има много хора, които разбират, но разбраното не им помага, защото начинът им на живот се предопределя от характера и поведението, които обществото около тях изисква. Така знанията им стават ограничени и обусловени, защото техният модел на възприятие зависи от контакта с околния свят, определящ случките в ежедневието.

По този начин животът облича Разбирането, както паяжината мухата. Веднъж облечено, другото, което правим, е да втъчем в тази стягаща плетка своите чувства и емоции, стремежи и желания, воля и усилия, където водещата сила е Мисълта. Така животът и съществуването властват над нас, за да бъде Мисълта!..

"Мисля, значи съществувам"!.. Къде е Разбирането?!..

За да може човек да вникне и разбере информационните структури на всичко Ставащо, трябва да излезе от рамката на видимото и невидимото. А това е възможно, само ако познава вечната истина в себе си. От тази позиция търсещият ще може да разбере как е започнало всичко на Земята, закономерностите, които определят процеса на създаване на случки и събития, структурите, които присъстват във физическия свят и т.н. Това е дълъг процес на самоосъзнаване, който е пряко свързан и със себереализацията. С други думи, това, което разбираш, това и ще преживяваш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Единственият религиозен акт е да се постигне тази вътрешна яснота чрез себепознание, т.е. човек да осъзнае всички вътрешни желания и да им позволи да се разгърнат без да ги поправя или контролира, но винаги да ги наблюдава. От това постоянно наблюдение се поражда изключителна яснота и невероятно съхраняване на енергия. А човек трябва да има необятна енергия, защото всяко действие е енергия, самия живот е енергия. Когато сме нещастни, когато се тревожим, караме, ревнуваме, когато сме изплашени, когато се чувстваме обидени или поласкани, всичко това е пилеене на енергия. Пилеене на енергия е и боледуването, физическо или вътрешно. Всичко каквото правим мислим и чувстваме е изливане на енергия. Ако човек разбере пилеенето на енергията, точно от това Разбиране възниква естественото събиране на цялата енергия. Единствено такъв човек може да открие реалността или Бог или както искате го назовете.

Живеем да Живеем,

/но е Въпрос на Разбиране, че
освен това Битие има и
Друго Непроявено Битие!/

Използвани са метирали от
книгите "Ти си Това" и "Ти си Това - Разбирането"
на Румен Чорбаджийски

forum.tisitova.com/viewtopic.php
 

Мистериозната връзка между планетите и металите

           

https://www.wakingtimes.com/2016/08/22/mysterious-link-planets-metals/

Имало ли е цивилизация преди нас, която да не е усещала това в сърцевината си? Народите преди нас са изпитвали такава почит към небесните обекти, че виждали боговете си в планетите. В търсене на смисъл те се обърнали към небето. Вярвали, че планетите от нашата слънчева система имат значителна сила над съдбата им.

Думата „планета” произхожда от гръцката дума planētēs, която значи „скитник”, понеже определени небесни обекти се движели по небето спрямо неподвижните звезди. Те наричали тези обекти asteres planetai – скитащи звезди. Имало 7 класически планети, които можели да наблюдават с невъоръжено око: Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

По време на Античната история имало 7 важни метали, които човеците били определили и използвали значително. Това са злато, сребро, живак, мед, желязо, олово и калай. Макар и няколко други елемента да били познати в определени други култури, като цинк, арсен, или антимон, те нямали такава разпространена употреба и значение.

Когато човеците открили металите и как да ги използват, това имало огромно влияние върху човешката култура и прогреса на цивилизацията. Днес наричаме ранните периоди от време в миналото, които последвали Каменната епоха според употребата им на металите: Бронзовата епоха, Желязната епоха. Откриването на металите било революционно и вероятно започнало в древния Близък изток, наричан днес една от „люлките на цивилизацията”.

Злато



Златната маска на Тутанкамон в Египетския музей

Светъл, бляскаво жълт на вид и устойчив на корозия, много мек и ковък, лесно е да направим връзката защо е бил свързван със Слънцето и е бил символ на безсмъртието. Дори и днес е един от най-признатите и най-ценни метали в света. Рядкостта му и естетическите му качества го направили перфектния материал за управляващите класи, с който да демонстрират своята власт и положение.

Златни предмети понякога били заравяни с мъртвите като символ на статута на покойника, като маската на Агамемнон, открита в Микена, или маската на Тутанкамон. От античността то се използва за производство на бижута, сечене на монети, скулптури и декорация на храмове, паметници и статуи. Също така било идеален материал за важни политически и религиозни предмети, като корони, скиптри и бокали.

В цивилизацията на Инките от Южна Америка златото се смятало за потта на слънчевия бог Инти и било използвано за направата на религиозни предмети, като маски и слънчеви дискове. В древна Колумбия златния прашец бил използван за покриване на тялото на бъдещия цар в бляскава церемония по коронацията, която родила легендата за Ел Дорадо.

Златото се използвало и в медицината. Плиний през 1 век пр.Хр. предлага да се налага злато върху раните като защита от „магически отвари”.

Златото със своята ковкост и нетленност се използвало и в стоматологията. Етруските през 7 век пр.Хр. използвали златни обръчи, за да закрепят заместващи животински или човешки зъби. Днес то е доказано антивъзпалително и се използва в лекарствата за артрит.

Златото било тъй ценно, че хората векове наред се опитвали да го произведат чрез алхимия. Целта била химическа трансформация на неблагородни метали в злато или сребро. Въпреки че алхимиците били приели мотото: Aurum nostrum non est aurum vulgi, или Нашето злато не е златото на тълпите, което предполага, че може да са търсели езотеричното познание, а не ценния метал.

В древен Китай златото символизирало Ян – мъжкия или положителния принцип, характеризиран със светлина, топлина, сухота, действеност.

Сребро

Среброто, от друга страна, представлявало Луната. В древен Китай то било Ин - женският или отрицателният принцип, характеризиран от тъмнина, влага, студ, пасивност. То е относително рядко в природата, меко, бяло и бляскаво. Също така има най-високата електро и термо проводимост.

То било използвано хиляди години за бижута, украшения, прибори и търговия и като основата на множество парични системи.



Детайл от плочата Парабиаго: богинята Луна, ок. 2-5 в.сл.Хр.

Както Луната отразява слветлината на Слънцето, среброто е най-добрият отражател на светлината. Днес повечето огледала са направени от стъкло със сребърно покритие.

Луноподобните му качества се проявяват в химията – то е метал, който изисква тъмнина за реакциите си. Сребърните разтвори се държат в тъмни бутилки, а солите му лесно се повреждат от дневна светлина. Фотографите се нуждаят от тъмнина в лабораторията, за да работят с този метал.

По-голямата част от среброто в света се среща като разтвор в океаните, напомняйки за влиянието на Луната върху водата. Дължината на женския менструален цикъл е синхронизирана с нарастването и намаляването на луната, появявайки се на всеки 28 дни, за което се вярва, че не е съвпадение..

Среброто има дългогодишно приложение в медицината, като естествен лек срещу бактерии, гъбички и вируси. Днес колоидалното сребро отново добива популярност.

Живак

Живакът се свързва с Меркурий. Той е единственият елемент, запазил алхимическото си име заедно със съвременното си обичайно име. Наречена на римския бог Меркурий, планетата Меркурий символизира комуникацията, интелекта и съзнаването. Бидейки най-близо до Слънцето и най-бързо движещата се планета, Меркурий обикаля Слънцето само за 88 дни. Химическият символ на Живака, Hg, идва от гръцкото hydragyrum, означаващо вода-сребро.

Блестящите топчици от този метал се разливат и формират наново тъй бързо, че не е чудно, че бил свързван с бързия ум. Той е единственият елемент, който обичайно се среща в три състояния: течно, но също и твърдо и газообразно (напр. При флуоресцентните лампи). Интересно, така и богът Меркурий (Хермес в гръцката митология) служил като вестоносец на всички богове; мост между горния и долния свят и водел душите на починалите към отвъдното.



Римският бог Меркурий обикновено е изобразяван носейки крилата шапка и сандали и носещ кадуцей.

Алхимиците го смятали за едно от трите основни вещества на Земята заедно със солта и сярата. Макар и силно токсичен, той бил използван и като лекарство, като вероятно най-скорошната му употреба е най-добре позната, като лек срещу сифилис преди ерата на антибиотиците и като част от пломбите в стоматологията до днес.

Живакът е предимно неврологична отрова, причиняваща треперене, крайни промени на настроението, разсеяност и множество други симптоми, подходящо наречени живачна лудост.

Мед

Медта традиционно се свързва с Венера. Намира се като чист метал в природата, поради което е един от металите, познати от най-отдавна.Медната металургия процъфтявала при различните култури, включително Средноизточните, Азиатските, Европейските, Централно и Южноамериканските и индианските.

През римската епоха медта била добивана предимно в Кипър. Името ѝ идва от думата Kyprus – гръцкото име на остров Кипър. Островът често се споменава и като родното място на богинята Афродита, където тя се появила от морето. Римският ѝ еквивалент е разбира се богинята Венера.



Естествена мед

Планетата, както и богинята, символизира любов, красота, изкуства, пари, забавления, отдих и чувственост. И наистина, когато видите предмет, направен от мед, бил той инструмент, купа или медния купол на някоя катедрала, първото нещо, което ви изумява е по-скоро естетическите ѝ качества, отколкото полезността ѝ. Медта е привлекателен бляскав метал, мек, ковък и еластичен, с много висока термична и електрическа проводимост. Толкова е мека, че трябва да се смесва с други метали, в месинг или бронз, преди да може да се използва за структурни цели.

Традиционната астрология свързва изкуството на музиката с Венера, а понеже медта е високо резонантна, тя се използва в най-различни музикални инструменти.

При Венера и Марс има полов символизъм: „Жените са от Венера, мъжете са от Марс”. Интересно, жените имат около 20% по-висок меден серум от мъжете, а що се отнася до желязото, което се свързва с Марс, е обратното. Ако влезете в стая, където преобладава медта и топлите цветове, ще забележите, че тя има топла, отпускаща, артистична атмосфера, докато стая, където преобладава желязото и стоманата, напомня на завод и има работна и по-напрегната атмосфера. Дори и днес марсовият глиф се използва като символ на мъжа, а венериният глиф като символ на жената.

Желязо

Желязото е планетата на Марс. От 7-те „класически” метали, вероятно то е най-свързано със земята и най-изобилно в земната кора. Това си личи и в употребата на компаса, където то се привлича от магнитното поле на Земята.

Първото производство на желязо започнало в средата на Бронзовата епоха, но били нужни няколко века преди желязото да замени бронза. Хетите сякаш първи са разбирали произвидството на желязо от рудата и го ценели високо в обществото си. Те започнали да топят желязо между 1500 и 1200 г.пр.Хр. и практиката се разпространила в останалия Близък изток, а след това и в Гърция и из цяла Европа, давайки началото на Желязната епоха около 1200 г.пр.Хр. Желязото имало отличително предимство пред бронза във военните пособия. То било по-твърдо и по-издръжливо от бронза, макар и податливо на ръжда. Скоро било открито, че само няколко процента въглерод го превръща в стомана. Ковачите от западен Иран вече правели добра стомана до 1000 г.пр.Хр., обаче стоманата не станала основна стока до по-модерни времена.



Сечива от Желязната епоха

Марс се свързва с 2 римски бога, Марс – богът на войната, и Вулкан – богът на огъня и металургията. Следователно бил свързван с кръв, война и огън. Следвайки символизма, основните железни руди са пирит и хематит (пир, значещо огън, и хем, значещо кръв, самата която е червена заради хемоглобина – съдържащата желязо молекула).

Самата планета също е символ на енергия, действие, желание и „животинските” инстинкти за оцеляване, агресия и гняв. Докато Венера е планетата на романтиката и чувствеността, Марс е планетата на грубото желание и сексуалността.

Почвата на Марс е богата на желязо, даващо ѝ името „червената планета”. Човек може да се сети за филма Марсианецът, който добре описва бурите, бушуващи на планетата, със силни ветрове и спираловиден прах, сякаш за да изразят войнствено-гневните ѝ качества.

Калай

Калаят традиционно се свързва с Юпитер, планетата на късмета и изобилието, наричана също Великият благодетел. В римската митология Юпитер бил богът на небето и гръмотевиците, също като еквивалента му Зевс, като символите му са орел и гръмотевица. Той бил считан за царя на всички богове. Етруският еквивалент на Юпитер е богът Тин (калай).

В астрологията планетата означава разширяване и растеж (както умствен, така и духовен), оптимизъм, морал, благодарност, надежда, чест, познание.

Вероятно най-важната „разширяваща” роля на калая в историята била употребата му в направата на бронз, което може да бъде датирано към 3000 г.пр.Хр., когато хората открили, че добавянето на този метал към медта увеличава твърдостта ѝ, намалява температурата на топене и подобрява процеса на отливане, като произвежда по-течна отливка, която се охлажда към по-гъст метал, който не ръждясва. Бронзът бил първата сплав, използвана в големи количества, и скоро заменил медта като идеален избор за сечива, оръжия, прибори, скулптури и орнаменти. Това било важна иновация, която сложила началото на Бронзовата епоха – време, белязано с широката употреба на метали, прото-писменост, развитие на търговската мрежа и други ранни белези на цивилизацията. Наистина дар от Юпитер за човечеството.



Артефакти от късната Бронзова епоха

Калаят не бил широкодостъпен и се превозвал на големи разстояния по търговските пътища. След това, около 1200 г.пр.Хр., нашествията и миграциите на населенията разрушили търговските пътища, което ограничило доставките на калай и повишило цената му, което довело до края на Бронзовата епоха и подготвило пътя към Желязната епоха. Бронзът продължавал да се използва през Желязната епоха и продължава да се употребява за много цели и до днес. Пютърът, сплав от 85-90% калай, а останалото мед, антимон или олово, бил използват в древния свят от египтяните, а по-късно и от римляните, и се употребявал широко през Средновековието. Пютърът бил главната посуда до направата на порцелана.

Обаче, калаят не успял да доживее до това, което бихме очаквали от метала на Юпитер. Неорганичният калай е относително нетоксичен и обикновено се използва за консервиране на храна. Калайдисан метал бил използван за опаковане на храна, като консервите, които сега се правят главно от стомана. Други приложения на калая включват калаения войник и калайдисването на стоманата за корозивна устойчивост.

Олово

Оловото вероятно било първият отлят метал, понеже било лесно за извличане поради ниската му точка на топене. То било най-тежкият и гъст познат метал и ясно се свързвало със Сатурн – най-тъмната от „най-тежките” планети.

Широко се употребява от хиляди години, като най-старите артефакти датират отпреди 6000 г.пр.Хр. Древните египтяни го използвали за направата на теглилки и риболовни тежести, чаши и орнаменти. Било твърде меко за направата на сечива и оръжия, но базираните на оловото съставки били широко употребявани в козметиката, особено за очната линия.

В древен Рим добивали олово главно като вторичен продукт от обширното леене на сребро и се употребявало за направата на водохранилица и тръби, много от които били под земята. Впоследствие думата plumbing (водопровод) произлязла от латинската дума за метала – plumbum (Pb). Обаче, токсичността на оловото не останала незабелязана и римляните накрая поверили производството му на провинциите и робите, докато се наслаждавали на подправени с олово храни и вина, погрешно мислейки, че „умереното” излагане нямало да навреди много. Обаче, бавноподвижната сатурнова карма накрая се стоварила върху тях, като много изследователи предполагат, че отравяне с олово изиграло роля в падането на Римската империя.

За да разбере връзката между оловото и Сатурн, човек трябва да се вгледа по-задълбочено в астрологическото значение на планетата. Сатурн, често наричан Великият злодеятел, е планетата на Кармата и се свързва със забрана и ограничение. Власт, дисциплина, отговорност и научаване на житейските уроци е темата тук. Както жестокият римски бог Сатурн, който погълнал собствените си чеда, и гръцкия му еквивалент Хронос, той е владетел на времето, като смъртта била последният урок. Нещо като строга бащина/властна фигура, която иска да учи на дисциплина и правила, уроците на Сатурн не са приятни, но ни помагат да разберем, че накрая жънеш каквото си посял – оттук и не е изненада, че е бил и покровител на жътвата.

Оловото е тежък, гъст, тъмен елемент и от седемте е най-малко бляскав и най-малко електропроводим. Също е и най-малко резонантен, тъй че едва ли ще намерите музикален инструмент, направен от него. Тъмните му ограничаващи качества се виждат днес в производството на куршуми и сачми, теглилки и радиационни щитове. Този метал също така бил смятан за бащата на всички метали, а през Средновековието алхимиците постоянно го използвали като ключова съставка за получаването на злато.

Вероятно най-явното злосторно качество на оловото (Сатурн – Господаря на времето) се проявява в дългата традиция на натравяне на обикновеното население. Също както планетата му, никоя ползва не идва без цена, която трябва да се заплати. Натравянето с олово – състояние, при което нечий темперамент става мрачно циничен и необщителен – се наричало сатурнина. През Средновековието му била приписвана друга зловеща употреба – като удобна бавнодействаща отрова за елиминиране на нежелани роднини. Французите го наричали poudre de la succession, или прахът на наследяването.

Сатурнизмът, или натравянето с олово, бил и едно от първите индустриални заболявания. Симптомите напомнят за ограничаващия символизъм на планетата: умора, вялост, депресия, липса на апетит, запек, скованост... При децата дори ниското излагане на олово може да причини преманентна интелектуална инвалидност. Оловото се натрупва в костите и зъбите, и двете традиционно подвластни на Сатурн.

Оловото донякъде представлява границата на материалната реалност. То е последният елемент в периодичната таблица, който не е радиоактивен. Подобно, Сатурн представлява границите на времето и материята; той е последната планета в слънчевата система, видима с невъоръжено око. Влиянието на Сатурн може да изглежда тежко и ограничаващо, но такова е естеството на физическата сфера.

Новите планети

Уран, който понякога се вижда с невъоръжено око, официално е открит през 1781 г., а нептун през 1846 г. Следва откриването на Плутон през 1930 г., а статутът му на планета трае до 2006 г., когато е преквалифициран на планета-джудже. Въпреки че по-късно откритите радиоактивни елементи уран, нептуний и плутоний са наречени на тези планети, няма съвременна алхимия, която да ги свърже.

Земният елемент

Традиционно никой метал не се свързва с нашата планета. От 92-та елемента, които естествено се срещат на земята, несъмнено много от тях са съществени за живота, който я населява. Има обаче един земен елемент, който учените считат за ключов компонент за целия живот на Земята, и това е въглеродът. Учените често допускат, вероятно погрешно, че ако някъде другаде във вселената съществува живот, той ще е базиран на въглерода.

Въглеродът (от латинската дума за въглен: carbo) е елемент с 6 протона, 6 електрона и 6 неутрона. И докато тези 666 неустоимо напомнят за антихриста, в този случай това просто е свързано с живота в материална форма, за нас бидейки “in carne” (в плът) или “in carbon” (във въглерод). Атомите на въглерода могат да се свързват по различни начини – могат да приемат красивата форма на диаманта или по-неясната форма на графита, но донякъде и животът във физическата реалност може да бъде подобен на това, а понякога и двете едновременно; сладък и горчив. Накъдето и да погледнем, всичко сякаш е свързано по начини, които можем само да се опитваме да разберем, и е важно да запомним, че това е само част от голямата картина.

posledenvek.info/entries/universe/plntsmtls

Изкуствена светлина и телевизия

Oнова, което наричаме „Велика Пустота“, изглежда черно, защото То е отвъд сътворения свят. Всъщност това е т. нар. „Uncreated Light“. Това е завръщането към изначалната „светлина“ на Източника, която от наша перспектива изглежда черна, но всъщност е представителна за предутробното съзнание (а и отвъд него). Затова магията все повече изчезва от този свят – защото този тип тъмнина почти я няма вече. И ако слънчевата светлина е онази, която ни задържа тук, то светлината на онова, което в митологията и алхимията наричаме „Черното слънце“, е онази светлина, която е отвъд всички привързаности. Именно това е вида „тъмнина“, с която човек трябва да се „заиграе“, ако иска да излезе оттук. Ако забелязвате, това отново е цялата онази тема с умирането за всичко, зануляването свързано с разпадането на тесеракта, което е като загасване за вече изградените идеи. Това е завръщането към Изначалното. Тъмнината е Uncreated Light – типа светлина, който Източника еманира. На нас винаги ще ни се струва „тъмна“ и „черна“, защото в тяло ние никога не можем да преживеем пълното проявление на Източника съзнателно. Винаги ще остане нещо скрито. Затова и ние възприемаме тези участъци като черни – т.е. – те са незримото. Но то е просто друг тип светлина, която няма общо с дуалната такава; защото не е проявена, тя няма бинарната кодировка, от която всичко проявено е „съшито“. Инак всичко е съставено от светлина – просто ние я тълкуваме като тъмнина. И колкото повече разбираме тъмнината – толкова повече светлина ще виждаме в нея, която засега остава невидима за нас. Идеята зад всичко това винаги е била една и съща през хилядолетията – връзката с незримото. Просто се изразява по различни начини на различните равнища на сътворение и информация.
И единственият път „дотам“, е да се превърнеш в нищо.



Изкуствена светлина и телевизия

Това е очевидно полу-продължение на предната точка, но и тук има някои доста интересни наблюдения, които реших да споделя.
Едновременно с откритието на горните неща, протичаше и изследването на изкуствената светлина, която в един момент започна да ми прави силно впечатление. Впоследствие си дадох сметка, че тя определено е фактор.
На първо място, добре е да осъзнаем наглед очевидния факт, че съществува изкуствена светлина, но не и нещо, което можем да наречем „изкуствена тъмнина“! Някак си тъмнината не може да бъде репликирана, тя просто е, без да са нужни специални условия за това.




Светлината има нужда от Слънце или съзнание, което да я излъчва – т.е. има нужда от проявено. Освен това, самият факт, че можем да репликираме нещо (в случая светлината), означава че това е процес на ума. Защото само ума преповтаря. Ние не можем да репликираме тъмнината, защото тя е нещо, което просто Е в участъците, където няма светлина. Това е видно на няколко нива и има различни сечения в проявлението. Космосът, например, е безкрайна чернота. В него само блещукат светлинки на съзнание (в лицето на звезди, планети и т.н.), но те са само дадени акценти в нещо, което по същество е празно и тъмно.



Във всички тези неща има метафора за нас. Просто трябва да се огледаме в декора, защото в самия му set-up имаме хиляди „улики“ за това какви са реалните принципи.
Тук искам да посоча и едно грешно (според мен) разбиране, което като че ли е всеобщо. Тъмнината не е отсъствие на светлина. Тя е условие за светлина. Ние не щракваме ключа на стената, за да получим тъмнина, защото няма нужда „тя да бъде внасяна отнякъде“ какъвто е случая със светлината. Тя е условие да се прояви светлина. Също така интересно е, че никъде в природата нямаме абсолютна тъмнина, освен ако не влизаме в пещери или дупки. Почти сякаш самите предпоставки на Играта са дирижирани така, че ние никога да не можем да преживеем пълен мрак. Това е възможно, ако сами си създадем „бонус ниво“ вътре в нея (като например даоисткото упражнение с тъмната стая). В един момент започна да ме човърка „защо“ това е така.



През нощта звездите и Луната дават светлина, в която можем да се ориентираме. Т.е. дори вечерно време ние нямаме абсолютна тъмнина. Тук искам да изляза извън очевидната дуалност – че видиш ли „през деня също има мрак в лицето на сенките и двете винаги са неразделни“, затова „било логично и през нощта да има светлина“. Това не ме задоволява. Ние винаги сме свикнали да е светло и правим всичко възможно с технологията си това да остане така. Но никога не искаме да е тъмно. Дадох си сметка, че имаше нещо повече тук.
Откакто започнах да навлизам в РСВ, всичко това започна да ми прави все по-голямо впечатление.



Още по-натрапващото е, че изкуствената светлина има силно изразен негативен ефект върху разширеното себевъзприятие. Когато всичко това започна да ми се случва за 1 път си помислих, че си въобразявам, но колкото повече преживявания имах, толкова повече се убеждавах, че става дума за реален процес, а не субективни фактори. В даден момент това стана толкова очевидно, че реших да му обърна специално внимание и да изследвам механизма в РСВ. Това, което открих бе далеч отвъд първоначалните ми подозрения.
Модерната изкуствена светлина отблъсква и убива астралната такава. Сякаш я умъртвява и прави средата по-стриктно физическа. Говоря за онзи тънък филм тъмнина в пространството, който все още бе наличен при старите крушки с нажежаеми жички.



Разбира се те бяха забранени от ЕС през 2012 г. с мъгляви аргументи и заменени с нови, „по-добри“ технологии, почти всички от които предизвикват рак (макар това да е най-малкия проблем свързан с тях)



Когато съм в РСВ и ми се наложи да стана от леглото, за да отида до банята или тоалетната, светвам лампата във въпросното помещение и винаги усещам полу-физическа ударна вълна, която блъска цялото ми поле. Това е излъчването на изкуствената светлина, която стерилизира пространството. Помещението става две-три нива по-физическо, а аз трябва да присвия още повече очи, за да не изляза от РСВ и да поддържам нужния процент тъмнина на перцепцията. Говоря за всички видове крушки (освен най-старите за които вече споменах): енергоспестяващи, луминесцентни и най-вече LED-осветлението!!! Ето защо в болниците усещането е толкова стерилно (знам че всеки го е усещал по свой собствен начин и ще ме разбере) – защото там светлината винаги е била луминесцентна. Тези форми на осветление убиват воала на нощта, отнемат именно онази многоизмерност, която тъмнината създава. Отрязва се достъпа ни до мембраната през която преминава „магията“. По-меката жълта светлина (като от нощна лампа) е по-щадяща астралната такава. Затова по-притъмнените салони имат по-особен чар. Колкото повече тъмнина има, толкова повече коридори се отварят в реалността.



Колкото повече спектъра отива към бяло-синкаво, толкова по-зле, толкова повече яснота се внася в уравнението. Тя унищожава целия тънък филм тъмнина в текстурата на пространството, който by necessity трябва да бъде в рамката на реалността. И тази липса изключително потиска въображението. Защото, както казах, въображението и чувството за магичност идват именно от тъмнината. А изкуствената светлина е като фрагментиращ „крясък“ в пространството.
Между другото животните по пътищата се парализират от тази светлина, именно защото е изкуствена и те не могат да отреагират по никакъв начин. В РСВ съм виждал как те самите се движат по-скоро по „енергийни коридори“ в природата и не разчитат толкова много на физическото си зрение. И когато тази светлина от колите ги облее – те изведнъж се озовават в нищото, именно защото тази магия в пространството, която им позволява ориентация – изчезва. Техните „маркери“ в пространството изчезват рязко. Те не могат да мръднат ни напред, ни назад, защото вече не виждат накъде. Много хора се чудят защо животни, които в естествени условия имат такива невероятни инстинкти и светкавични рефлекси, озовавайки се пред фаровете на огромни и ясно видими превозни средства – много често просто се сковават и по този начин нелепо предначертават съдбата си. А причината е именно тази. Ние просто унищожаваме „координатната им система“ и те се превръщат в точки без пространствени стойности. В резултат – те се заковават на едно място, което предопределя трагичния изход.
Всичко това навежда на интересни размисли. Тъй като физическото винаги е последно като проявление, самият факт, че като колектив създаваме технология, която да стерилизира средата ни още повече, твърдо говори за тенденциите на ума да създава пространства, в които той би функционирал още по-добре. Говоря за чист вакуум, в който нищо освен чистата логика не може да оперира необезпокоявано. Ние затова ставаме и все по-стерилни хора. Защото това е типа светлина, с който вече искаме да се свързваме честотно. Респективно ние го пресътворяваме под формата на технология, която да излъчва такава светлина, защото искаме да се свържем с идеята зад основния архетип. И ако погледнете типа светлина, който се използва в институциите смятани за устои на обществото ни – лампата в главата ви ще светне (joke intended) :)
Всички „зъбни колела“ на матрицата се ползват от „облагата“ на новия вид светлина: училища, болници, съдебната система, полицията, данъчните, както и целият чиновнически апарат на държавата. Kакво да кажем за всички фабрики, които са апотеоза на линейното мислене и конвейера?



До една използват LED-осветление, най-малкото по икономически причини (то консумира много по-малко енергия).
Funny story: имам приятел, който работи в държавния апарат и казва, че тези лампи светят дори през деня и хората предпочитат изкуствената светлина пред слънчевата! Естествената светлина им пречела и те дърпали пердетата, за да не влиза! Т.е. говорим за поколение, което вече е склонно да търси другата вибрация априори! В големите градове дори говорим за т. нар. „светлинно замърсяване“.



В контекста на всичко казано, не е ли странно, че преди години имаше огромна планетарна кампания старите крушки да бъдат заменени? Сега... не изпадам в параноя, казвайки че: „злите илюминати имат пръст и в замяната на крушките ни“, много моля... Но това отново е метафорично проявление на факта, че навлизаме в още по-линеен режим като цивилизация, защото студената светлина отрязва достъпа ни до мета-връзките в пространството. И ако изкуственото осветление in general постига този ефект без да иска, то LED-светлината пронизва и стерилизира 3 пъти по-силно. И може би това е една от причините тя да бъде толкова промотирана. LED-а вкарва в кубичен режим. Оттук нататък всички компютърни монитори, телефони, таблети и т.н. ви вкарват в едно състояние на транс. Всички те излъчват бяло-синкава светлина, която е най-фрагментиращата от всички. Това вече започва да се открива дори от учените по техен собствен начин. Те правят връзката, че един от най-добрите признаци, определящи времето от деня, е светлината. И мозъкът ни свързва синята светлина с настъпване на утрото.



Устройства като телефона, iPad-а и компютъра излъчват синя светлина. Това означава, че когато сме под завивките и пишем съобщения или се занимаваме с други дейности на мобилното устройство, „казваме“ на тялото си, че „е сутрин“. Оказва се, че телефоните и таблетите ни държат будни именно чрез светлината си, защото както вече казах – светлината е тази, която държи съзнанието във физическото. Ние вече сме толкова абсорбирани от цялата тази реалност, че си търсим закотвящата светлина дори през нощта, взирайки се в тези устройства.


Инак за масовата епидемия през деня и все по-голямата пристрастеност към всичко що свети и има touchscreen – няма нужда да говоря...


What about television now?

Когато пишех частта за телевизията в книгата ми за киното, имах няколко преживявания в РСВ, за които нямаше необходимия натрупан контекст да споделя към онзи момент. Макар да загатнах определени аспекти, то не можех да направя това в пълнота, защото отклонението щеше да е твърде голямо. Сега обаче, такъв контекст има и ще си поговорим малко за механиката на телевизора и функцията му на окултна технология в дома, защото той е точно това.
Нека започнем с онова, което след всичко описано дотук, вече би следвало да е очевидно.



Оригиналният телевизор, както повечето от вас помнят, е куб. На него се сменят канали, което е метафора за смяната на фокуса и реалностите, които преживяваме. Това е тотално копие на тесеракта и идеята зад него – куб позволяващ навлизането в множество реалии. Оперирайки с дистанционното (което е метафора за вашата съзнателна воля и фокус), вие преминавате от кадър в кадър – от паралелна реалност в паралелна реалност. Ясно е, че всичко това може да бъде използвано както с позитивни намерения, така и за негативни цели. И както подозирате – втория вариант е именно този, който медиите ползват, за да се поддържа едно статукво на масов транс и затъпяване. И макар всичко това да е ясно на някакво равнище, имах едно специфично РСВ, което разкри истина доста „по-зловеща“ от очевидната механика на нещата.
Периодично през няколко години ми се преиграват от старите 16 bit-ови телевизонни игри (които все още си пазя). Не знам защо, но това става винаги около зимните празници, при което се започва едно трескаво търсене на старомоден телевизор, който да заема от някой познат – временно, за няколко месеца. Последната зима направих същото. Заех телевизор, „инсталирах го“ на подходящо място и започнах да играя. Няколко вечери подред всичко протече нормално, nothing out of the ordinary. Веднъж обаче, почувствах характерното „дръпване“ и вече знаех, че съм в РСВ.
Първото нещо, което ми направи впечатление е, че екранът на телевизора е квадратен. Наясно съм с очевидността на факта, но във въпросното състояние проумях това по много по-дълбок и многоизмерен начин, който не мога да пресъздам с думи. Второто, което видях, бе светлината излъчвана от този квадратен екран. Телевизорът излъчваше характерната светлина стерилизираща пространството (за която говорих досега), но това не бе всичко...



Усетих един допълнителен аспект за който досега не си бях давал сметка. Тъй като телевизорът е излъчвател на конкретна реалност, с навлизането на тази светлина, тя закотвяше информационно своята реалия, която директно нахлуваше към нашата. Както обясних в частта за притворения клепач – светлината е онази, която придава реалност на физическото и ни закотвя към него. Излъчвайки светлина/носител на информация генерираща визуална картина, екранът закотвяше реалността, на която тази светлина се явява носител.




Това е изключително хитро използване на този принцип, защото всеки един квадрат (или правоъгълник) е проход в структурата – просто заради фтрмата си. Няма нужда да има кубичен телевизор![173] Достатъчна е рамката – чисто архетипно това е портал, защото резонира на ниво структура с тесерактната конструкция. Т.е. тънкият момент тук не е просто че имаме екран, а че този екран е квадратен. И когато този квадрат излъчва светлина, той се явява директен коридор за нахлуване на реалност, която се закотвя тук. Гениално.
Това което на практика се случва е, че излъчвайки закотвяща светлина, това разхлабва връзките на тъмнината, астралната светлина изчезва и тази мембрана, която отделя реалностите се стопява.



Светлината-носител излъчвана от телевизора се превръща в единствената реалност. Това позволява функцията на квадрата да проработи тук на реално ниво. Т.е. за да разберем телевизора трябва да погледнем това устройство абсолютно наопаки. Това е и скрития смисъл зад термина „телевизионен приемник“. Защото налагайки своята реалност, той буквално ощетява нашата. Ние приемаме тази техно-магия в домовете си и съзнателно участваме в това като донори. В известен смисъл ние сме приемника. Това е причината поради която телевизията imprint-ва толкова съвременната ни реалност, защото тя буквално излиза от куб и структурно всички условия за контаминация на субективния ни свят са там. Той е проводник на своя собствена реалност, която ние се очаква да приемем.



Лично аз от известно време насам, когато ходя на ресторант или заведение, винаги сядам с гръб към задължително присъстващия телевизор, защото много често се усещам как изведнъж изключвам от разговора с приятелите ми и нещо ме кара да гледам в тъпия правоъгълник! Става неусетно и макар да не се случва всеки път, е изключително дразнещо! Преди се чудех защо това се случва дори и на мен, който се очаква да е по-съзнателен и да не се поддава на такива евтини трикове, но тогава не познавах структурата на нещата. Сега вече знам, че просто светлината на телевизора е подмамваща и изкушаваща (by design), защото тя е друга реалност. И почти никой не може да избяга от това, защото на всеки би му било интересно да види нова реалност – това е структурата която подсъзнанието тълкува и разиграва за себе си. В резултат ние неусетно отправяме поглед натам. „Мета-антените“ ни веднага улавят честотата на тази нова светлина в пространството и отправяме вниманието си в предвидима посока, без значение какво е излъчването. Ние просто го попиваме. И в повечето случаи това има за цел манипулация, защото, ако допреди 50 години цялата пропаганда се е случвала чрез посаждането на меми от устно разказвани истории и преса, сега това се случва много по-масово и интензивно, при това на едно доста по-различно ниво. Ето защо го наричам „техно-магия“. Знаете че самата телевизия излъчва на честоти много близки до тези на мозъка в състояние на сън, така че ние буквално започваме да влизаме в съня на някой друг. И много хора вече се хранят от тази честота. Познавам няколко човека, които не могат да заспят, ако няма пуснат телевизор в стаята. Съжалявам, но за мен това е просто плашещо.
Разбира се, тази технология може да бъде ползвана и като инструмент за вдъхновение, но колко често виждаме това днес? Ако изобщо се случва, то е косвено, защото човешкото въображение е по-силно от всичко и използва цялата постановка в своя полза. По тази причина смятам, че телевизорът е добър за хора, които са решили да не общуват с живота.



Те ползват тази кутия, за да общуват директно с тесеракта и онова което някой спуска през него. Т.е. няма го творчеството да създадеш сам нещо в реалността си – чакаш да минеш през нечий чужд квадрант. Да, разнообразието вече е огромно, но то никога не въвлича в себе си като участник самата личност – тя е винаги bypass-ната. Мисля че затова по-старото поколение в България е заседнало пред телевизорите, защото поради комунизма, то не е виждало истинска палитра от възможности в живота. Така че от една страна сега те са пристрастени към многообразието, за което вече са твърде възрастни, че да преживеят сами в живия живот. Превръщайки се по този начин в друг тип зомби. И всичко това е примамливо, защото е възможно без ти самия да вкараш каквато и да е активност в уравнението. Т.е. – то е лесно. Лягаш на дивана, пускаш квадрата и си там! Това е блокажа на новото време. Което е тъжно, защото сега, когато вече има всичко и можеш да го преживееш, ти продължаваш да гледаш репортажи за него вместо да се гмурнеш и да започнеш да го правиш! И на практика имаме едно вечно неосъществяване, защото преди и да си искал не е можело да изживееш някои неща. Но сега когато условия вече има – старите хора са свикнали твърде много да са спрели и това не може да бъде променено. Ето защо казвам, че телевизията е за статисти – защото тя самата е статика. А тези, които контролират света знаят много добре как да генерират още от нея, докато истинската динамика се случва някъде другаде. Защото публичните събития са фалшива „динамика“ – те са всъщност статика. Затова и тя се преповтаря. Слушаме едни и същи глупости по новините, които ние продължаваме жадно да поглъщаме по навик. Истинските събития винаги се случват другаде, скрити от светлината на прожекторите. Така че да гледаш телевизия обикновено е „lose-lose ситуация“, в която по-вероятно е да губиш все повече от собствената си светлина.



Между другото цялата тази архетипна тема на цивилизацията, в която допускаме някой друг да пише историята ни, вместо ние да я създадем сами за себе си, е като дамгата на милениума. Телевизорът е просто един от крайните продукти кондензиращ една много по-голяма тенденция. Всъщност това е и причината това устройство да е толкова популярно днес, за сметка на книгата. На практика телевизорът е популярен, защото книгата вече не е. Обърнете отново внимание на факта, че телевизорът излъчва светлина. А когато четеш, ти си този, който трябва да напои със светлината си самата история в книгата и да я разкаже във въображението си. Т.е. в този случай ти сам трябва да осветлиш Потока с твоя вътрешен огън. И тъй като днес човекът вече не излъчва светлина, той поема такава отвън. Това е подлъгващата светлина на телевизора, защото присъствието му обикновено означава, че ти самият не можеш да излъчваш светлина. Затова и казвам, че е за хора без въображение.

Описаният принцип на телевизията важи с двойна сила за телефони и таблети. Закотвящата светлина идваща от тях е още по-силна и резултата е налице – хората са по-пристрастени да живеят във виртуалната реалност, отколкото в онази, която възприемаме за истинска. Все по-често ставам свидетел на сцени, в които хора седящи един срещу друг си чатят по телефона. Again – we have the alluring light of technomagic here.
И сега един трик.
Защото, ако не сте разбрали, в тази дуална вселена всичко си има контра :)



Най-добрата светлина за нас идва от огъня (подхранван от дърво), защото в нея има елементал. Огънят идва от подземния свят – сянката, анти-света, тъмнината[179] – онова, което носи магичността. Затова едно време във всяка къща задължително е имало целодневен огън, който никога не е изгасвал в камината. Хората са знаели колко важно е да има елементал в къщата. Ние вече нямаме елементали в къщата, всичко е стерилно. Огънят е опитомен и разменин за електричество. Изкуствената светлина е една от причините поради които нямаме сетива днес. Когато хората са се осветлявали с огън, сетивата им са били по-отворени, защото е било по-тъмно. Парадоксът е именно, че вътрешното зрение (а дори бих казал – и външното) е по-изострено, когато е по-тъмно.




Не разказвам всичко описано дотук с идеята да се върнем в пещерните времена – нереалистично е. Аз лично reverse-вам всичко това със свещи, когато е възможно.



Макар в самите свещи също да няма елементал те възвръщат поне отчасти онази естествена светлина на огъня, която насища пространството с воала, в който магията може да се случи и в който човешките преживявания са много по-наситени и истински.



Изкуствената светлина отрязва нашия вибрационен достъп до магията. Тя е дисоциация от Потока. На нас ни е нужна елементална светлина, която в тази епоха само огъня може да даде.




Ето защо свещите винаги създават атмосфера на особена мистичност – защото те ни напомнят за онова чувство, което всички познаваме (поне на клетъчно ниво).



Едно време хората винаги са кладели огън – дори сред природата. Именно защото нищо не може да ни даде тази светлина по същия начин. Най-малко пък Луната на която най-накрая някой трябва да ѝ дръпне шалтера веднъж завинаги! Наскоро станах свидетел на някаква синкава нейна фаза, която беше толкова зануляваща ефира, че просто ми падна пердето! Беше около 2АМ – точно в периода когато навлизаме във фазата на най-дълбокия сън – и усещането бе баш като от луминесцентна лампа! Беше ми ясно, че това лъчение не е случайно, но дори не пожелах да навлизам и да изследвам случващото се в този неин цикъл... Sometimes it’s just too much...



И така, призива от настоящата глава е – върнете огъня и магията в дома си! :) По възможност без да ставате крайни и без да създавате грижи на пожарната от глупост.



www.parallelreality-bg.com/

"Война на боговете" е имало и на територията на Китай

За древната световна "война на боговете" с употребата на мощни разрушителни оръжия се споменава не само древния индийски епос. Отглас от "Голямата война" се открива и в древнокитайската митология. Например, в сказанието "Феншен" се описва как четирима небесни гиганта повели 100000-на армия от небесните войници, за да помогнат на Шан, защитаващ града и планината Шепши от нахлуването на армията на Чан Цзуя и Хуан Фейху.



Легендите описват най-възрастния от братята - Mo Личин - великан с височина осем метра, с брада, подобна на медна жица. Той е бил с великолепен нефритен пръстен на ръката си. Клатейки своя вълшебен меч, който се наричал "Мълниеносен облак", това небесно същество предизвиквало някакъв "черен вятър", състоящ се от десетки хиляди копия, които пронизвали телата на хората и ги правели на прах.




Но с това мощността на оръжието не свършвала. След вятъра се появявало "огнено колело", изпускащо във въздуха десетки хиляди златни огнени змии. Като резултат, от земята се вдигал гъст дим, заслепяващ и изгарящ хората така, че те впоследствие не могли да бъдат спасени. Това оръжие много напомня с действията си на друго - това, което е описано в древноиндийската легенда "Дрона Парве" като оръжие с невъобразима мощ, смачкващо цели армии.



Интересни са и изображенията, дадени в описанието на разрушителната сила на тези оръжия. Например, черният вятър и пронизващите тялото на хората и превръщащи ги в прах копия наподобяват ефекта на радиацията. А издигащото се от земята димно огнено кълбо много напомня гъбовиден облак от ядрен взрив. Но това не е единствения вид мощни разрушителни оръжия, описани в древната китайска митология.




Интерес представляват и други видове "оръжия на боговете". Легендите описват някакъв "хаос чадър", принадлежащ на Мо Лихун, който хвърлял небесата и земята в непрогледен мрак. Той можел да причини ужасни гръмотевични бури и силни земетресения, което навежда на мисълта за геофизични оръжия, подобни на съвременния комплекс HAARP.


Chinese Yoda


Мо Лихай притежавал и странни акустични оръжия, които приличали на четири-струнен инструмент - подобно на китара. Резкият звук от този инструмент оказвал наистина свръхестествено влияние върху земята, водата, огъня и вятъра. Легендите разказват, че когато Мо Лихай започвал да дрънка на струните, всички неволно се заслушвали неговата мелодия, но едновременно с това вражеския лагер бил обхващан от огън.



Всички тези описания на древни оръжия говорят за това, че в древни времена, не само в Индия, но и в Китай войните са се водели с такива разрушителни оръжия, за създаването на които се изисква достатъчно напреднала технология от наистина космическо ниво. Ето защо в древността е имало една или няколко световни разрушителни "войни на боговете", ехото от които може да бъде намерено в митологията на почти всички народи.



Така например Н. Непомнящий пише за тези "оръжия на боговете" следното: "Участниците в боевете използвали ослепителни светлинни лъчи, пръскали отровни газове, пускали огнени дракони и горящи топки, хвърляли мълнии-стрели, както и предизвиквали светкавици и гръмотевици. Те използвали бойни бактериални средства, хвърляйки капсули с микроби от своите небесни чадъри или парашути, и се защитавали с воали, които ги правели невидими. Техните системи за засичане на радар, които могат да видят и чуят на разстояние от стотици километри, са идентични с военната техника, описана подробно на санскрит в Махабхарата".



Това е още едно потвърждение на факта, че истинската история на човечеството има много малко общо с това, което ни разказват официалните учебници по история, а множеството разрушени древни мегалитни структури, намерени на различни континенти само подчертават мащаба и силата на древния световен конфликт (може би повече от един), унищожил в Каменната ера допотопните, високо развити цивилизации на Земята, знанията за чието съществуване са така внимателно скрити от силите, наложили ни своята версия за "официалната история".



А дали целта не е да ни тласнат отново към световна термоядрена война?





neonula.blogspot.bg/