Голямата новина от седмицата в контекста на две предстоящи събития: смяната на старите лични карти и националното статистическо преброяване
Тъй наречената хакерска атака, след която изтекоха лични данни на физически и юридически лица от България и чужбина, беше захаросана от премиера Борисов с думите, че „такива вълшебници са нужни на страната [неговата администрация]“. Министър Горанов, вместо да подаде оставка за не безпрецедентния провал, се зае да ни увещава,1 че нашите лични данни „си остават защитени“, въпреки че скандално не са. Както не бяха защитени базите данни на търговския регистър. Както и досега не са защитени личните данни на осигуряващите се в НЗОК — имах възможност да се уверя лично, без да имам и елементарни хакерски умения.
Сто на сто същите небивалици ще се разправят и „гарантират“ във връзка с две важни предстоящи събития. Едното е отдавна отлаганото въвеждане на лични документи, съдържащи и биометрични данни — пръстови отпечатъци. Другото е националното преброяване на населението, което няма да бъде просто броене на глави. И двете са насрочени за 2021 година.
Какъв е проблемът с биометриката
Ако проблемът беше само един, вероятно щеше да е решим. Но не е. И даже се чудя с кое да започна, за да аргументирам абсолютното си гражданско неподчинение.
1.
Самата идея, че служители на мафиотската държава искат да взимат пръстови отпечатъци, е гавра. Те, престъпниците с бели якички, трябва да дават отпечатъци на даден етап от пътя си към мястото, което отдавна ги очаква, а не някой от нас. При това идеята е зле обоснована, ако изобщо някой се опитва да обяснява причините за нововъведението.
И докато не получим разяснения, на които няма да можем да отвърнем аргументирано, поне аз няма да използвам такава лична карта. Моята ще я подновя догодина, преди да е изтекла валидността ѝ и докато още не е навлязла новата процедура. Така или иначе по ред причини най-вероятно това ще бъде последният ми документ за самоличност, но това е отделна тема.
2.
Мисълта, че пръстовите отпечатъци ще бъдат в база данни, до която ще имат достъп лица, които не можем да контролираме и на които някои от нас не гласуват доверие, никак не е успокояваща. Мисълта, че „гарантираната сигурност“ не покрива действията на „20-годишни бели хакери“2, също не ме насърчава. Ама никак.
И никак не съм очарован от хипотетичния, но и напълно реалистичен сценарий, при който биометричните ми данни (както и тези на всеки друг) се оказват по един, втори или трети начин в ръцете на престъпници от ъндърграунда и на такива от политическия „елит“ и задкулисието. Тези отпечатъци могат да се използват по безброй начини — например за матрица на 3D принтер, способен да отлее копие на пръстите ни. А кой какво би направил с копие на нашите ръце и в какви приключения би ни вкарал, е въпрос на антиутопично, но и доста реалистично въображение.3
Отпечатъците ни не са кой знае каква лична тайна. Това е вярно. Всеки може да ги вземе от стотици места, както гласи политпросветната пропаганда. Ако някой иска да ги използва за каквото си е наумил обаче, ще трябва да ги вземе „от стотиците места“ без моето съучастие. Доброволно няма да ги дам на „удобното за тях място“.
3.
Макар да остават още две пълни години до въвеждането на новите лични карти и задгранични паспорти, още отсега са се заели да борят и друго често възражение. Разбира се — правят го нефелно, което си е очаквано от едни нефелни хора, окупирали и олицетворяващи съответните си нефелни администрации. Взимането на пръстови отпечатъци, виждате ли, вече не било унизително. Сега не се правело по архаичния начин, не се цапали пръстите и прочие.
Кое е унизително за мен, го решавам аз и единствено аз. Личните ми убеждения не зависят от чужди мнения, даже и от тези на върховните съдилища. Смятам даването на отпечатъци за унизително по начало, независимо от метода на взимането им. Една от причините беше засегната в точка 1: Не съм аз този, който трябва да дава отпечатъци.
Премахването на опцията за личен документ без биометрични данни също е проява на неуважение към индивидуалността ми и го разглеждам като унизителен акт на една разюздана автократична държава.
Въобще не ме вълнува и кои страни още го правят. Що за нефелен аргумент е това, че България не е първата, а следва тенденции? Може би същият като онзи, с който жабата подлага крак, понеже подковавали коня.
Е, аз не съм жаба, нито кон.
И отново — ако някой иска да ми вземе отпечатъците, без да знам, или пък да ги вземе насилствено… да заповяда! Нямам никакво намерение да усилвам унижението от незачитането на личните ми култивирани позиции, като се подложа доброволно на манипулацията. Ни-ка-къв шанс.
Какъв е проблемът с преброяването
Тук също може да се изпише много и от най-различни гледни точки. Да започнем със самия Закон за преброяването на населението и жилищния фонд, приет тази година и обнародван в Държавен вестник, бр. 20 от 8 март. Член 2 гласи:
(1) Целта на преброяването е да се съберат изчерпателни, надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд на територията на Република България.
Значи, както и при предишните преброявания, няма да има само броене на глави, а ще се събират всевъзможни данни. Тези данни абсолютно попадат в категорията на личните. Някои от тях, както и през 2011 година, ще бъдат направо интимни, като се почне например с въпроса за верската принадлежност и се стигне до изследването относно „раждаемостта и репродуктивното поведение на населението“ (чл. 37.1).
(2) Данните се събират в съответствие с принципите на професионална независимост, прозрачност, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност.
Първо, тук имаме една отвратителна лъжа, но за нея ще пиша по-подробно подир следващата алинея, където лъжата е повторена.
Второ, думите „надеждност“ и „разходна ефективност“ са оксиморони (взаимоизключващи се), особено в контекста на страни като България. Крадат се милиони, предвидени за по-висока надеждност на личните данни, като и тук „надеждност“ пак трябва да е в кавички, защото и милиарди не биха направили надеждността пълна.4 А малкото останало след кражбите се използва с „разходна ефективност“, колкото да даде някакви празнословни претенции за „надеждност“ — за които „хакерската“ „новина“5 е достатъчно опровергаваща, направо разбиваща.
Трето, увещанието за „статистическа поверителност“ е една абстракция. И щеше да звучи като лъжа, каквато е в действителност, ако беше пояснено, че статистическите данни няма да се използват само от българския НСИ. Това е завоалирано в цитирания Закон, в частта му кои данни могат или не могат да се предават на трети лица. (Вж. чл. 43.4.) Те ще бъдат предадени на статистиците на ООН, както и на военни контрактори, на чужди сили, сред които поименно можем да споменем Lockheed Martin — корпорация, която получи личните данни от статистическите „преброявания“ в целия свят при предишните национални преброявания. Същите са дългосрочни партньори на „нашата“ държава и по други политико-икономически-военни проекти.
(3) Лични данни се събират единствено за статистически цели и при обработването им се прилагат подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.
И тук се лъже най-безобразно, че статистическите цели са едва ли не… самоцел. Все едно ООН не използва регионалните или глобалните резултати от тези статистики при съставянето на, меко казано, спорни политически, социални и прочие Програми (Адженди) за десетилетия напред. Ако някой има доверие на ООН, моите съболезнования. Аз нямам такова.
Също нямам повод за каквото и да било доверие на декларацията, че българската държава имала „конкретни мерки за защита“ от евентуално използване на данните от ООН и Lockheed Martin в ущърб на „субектите“. Направо е смешно, ако си представим, как един или друг български министър опитва да тропа с крак на онези, на които е подчинен да предостави тези лични данни. Така че и тук имаме късокрака лъжа.
Още проблеми с преброяването
Ако лъжите още в уводните части на цитирания Закон не са достатъчни, можем да добавим и два други аргумента:
1. Интересна е идеята, че една кампания, която уж има само „статистически цели“, ще бъде подкрепяна — както онази през 2011 г. — с репресивните мерки на цялата държавна машина, към която се числят и глашатаите от доста медии. Глобите за тези, които не осигурят личните си данни, уж само да задоволят любопитството на НСИ, са едва началото.6 Дори да беше предложена солидна аргументация за насилственото събиране на лични данни, самият елемент на принудата (в Закона не е явна, а между редовете), ме задължава и този път да проявя гражданско неподчинение с категоричното:
„Не! Много ви здраве…“
А живот и здраве, вероятно и през 2021 година ще приложа същите похвати, така че да си спестя „интервюта“ със статистиците. Така те ще бъдат принудените да използват архаични данни за особата ми, които ще бъдат взети служебно без моето съучастие, а претенциите им за „актуални данни“ ще бъдат поредна неистина, в която ще си вярват само те и безнадеждно наивните нашенци. Когато дойде моментът и кампанията е на прага ни, ще пиша конкретни съвети и указания как да постъпят и другите, споделящи моите възгледи. Без да се стига до директни конфронтации с разни служители и до репресивните мерки на дивата държава-мащеха.
Винаги има начини за всичко. Някои са по-уместни от други. Така че силно препоръчвам да четете онова, което ще предложа тогава.
2. Както бях посочил и в статията за предишното преброяване, едно такова преброяване противоречи на религиозните (верските) ми убеждения. Цар Давид е бил заставен от Бога да си избере три наказания, кое от кое по-люто, задето си позволил да брои юдеите и израелтяните в своето царство. А неговото е било наистина само броене на глави, като дори не се доближавало до съвременното „преброяване“ (събиране на всевъзможни лични данни).
Когато някой ме убеждава, че гарантира „защита на основните права и интересите на субекта“ в контекста на една кампания, която по подразбиране накърнява основните права на практикуващи християни, е не просто лъжа, а наглост.7 Наглост и гавра, на която не само не възнамерявам да съучаствам, ами ще се противя с всички мерки, съобразени със съвестта ми. Ще отвърна и с призиви за по-широко гражданско неподчинение и/или несъучастие.
Ако трябва да обяснявам и защо
самата дума „субект“ ми действа като червен плащ на и без това раздразнен бик,
тази статия ще стане двойно по-дълга. Излишно е, когато и без това е подранила. Тя едва открехва вратата за едни по-навременни продължения в идните две години.
Но и сега имаше достатъчно красноречив повод да се напомни, че колкото по-малко „елитът“ знае за своите „субекти“ (букв.: подчинени или поданици), толкова по-добре за последните. Защото, не знам за вас, но въобще не се разглеждам като подчинен, още по-малко на човеци, които не само не разглеждам като експерти и авторитети, ами са на път да изгубят и елементарното уважение, което по принцип им се дължи по вселенските закони.
Една народна мъдрост гласи: каквото повикало, такова се обадило. Щом си нямаме взаимното уважение, ще го нямаме. И щом всеки ще прави каквото си иска, така да бъде!
Не съм съучаствал в овластяването на тези наглеци. А и да съм ги избрал и узаконил позициите им, щях да се разглеждам като равноправна страна по обществен договор. А ако не сме равноправни, мога да аргументирам и защо те имат повече задължения към мен/нас, отколкото аз/ние към тях.
А всичко, което опитва да ме поставя в подчинена и даже унизителна позиция, плаче за гражданско неподчинение. Моето е сигурно и гарантирано, много повече от „сигурността и гаранциите“, давани от доказано нефелната държава. Вашето несъучастие е препоръчително, но… моето няма да зависи от вашето, нито успеха му. Такива мирно противящи се „вълшебници са нужни на страната“, а не онези, за които се изказва отвратителният премиер, който сам по себе си е силен и напълно достатъчен аргумент против описаните държавни инициативи.
Самопризнания от подкованите коне
Когато занапред чуете, че някой гарантира сигурността на личните ви данни, били те „просто статистически“, „само отчетни“ или „биометрични“, спомнете си следното изявление на възможно най-официално ниво:
„Техническите, технологичните и кадровите дефицити в държавните институции и дружествата от значение за националната сигурност са с траен характер, а предприеманите мерки за отстраняването им продължават да са недостатъчни за противодействие на съвременните предизвикателства.“8
Също и това:
„Дали сме сто процента защитени в ерата на информационните технологии? Разбира се, че не сме! Няма държава или институция, която е.“9
Е, чухте го и „от устата на коня“, както гласи английската поговорка. Признато е от тези, които искат да събират все повече и от лични по-лични данни, без да поемат каквито и да било насрещни отговорности. Ако не броим лъжите, тиражирани даже в новите Закони; лъжи, опровергавани от собствените им доклади, обнародвани броени дни преди това.
Тема за размисъл: ти субект ли си или човек?10
Иван Стаменов
19.7.2019 г.
Още по темата:
• Електронното правителство и виртуалните човешки отношения
• Моята параноя е адекватен и здравословен отговор на тяхната параноя
• Девиантни коментари към нов доклад на Института за изследване на обществата и знанието (БАН)
• Властниците по света на нож срещу индивидуалното мислене
• Истинската и извратената връзка между правата и задълженията
• Най-добрият начин за управление на роби
• Истинското значение на гражданското неподчинение
• Важната разлика между безплодните протести и активното несъучастие
Бележки:
Тези увещания бяха гарнирани и с потоп от тъпизми, които би трябвало да водят до пълно отвращение съвременните българи, а забавлението да е само за бъдещите, четящи ги като далечна история. [^]
Лично нямам никакво съмнение, че набеденият младеж се използва като плакат на добре и бързо свършена работа от властниците. Сигурен съм, че няма нищо общо със скандалното изтичане на тези лични данни, както се вижда от всъщност зле свършената работа на прокуратурата и „качествата“ на повдигнатото обвинение. То е скалъпено и съдебно обречено в обвинителния акт, а по-подробното медийно обвинение е изпълнено с доста качествени противоречия на изказващите си, показващи гнусната им наглост, некомпетентност и неспособността им да защитят елементарни човешки права, каквото е презумпцията за невинност. Дори да приемем хипотетично, че 20-годишният Кристиян Бойков е хакнал НАП, докато до онзи ден се е занимавал и с хакване на тийнейджърско акне, това по никакъв начин не оспорва аргументите ми, че всякакви увещания за сигурност на личните данни са бошлаф.
Актуализация: Междувременно младежът беше освободен от ареста, като до медиите беше разпространена сводка, че решението е взето на базата на младата му възраст (?!) и понеже „деянието е извършено срещу информационна система, която не е част от критичната инфраструктура“ (?!). С това изявление изтичането на личните данни се омаловажа, което е напълно угодно за онези, които не могат и не искат да опазят тези лични данни. Нагло е твърдението, че отново се говори за „деяние“, като се сочи един човек, на когото се отнема презумпцията за невинност. Това още повече се подчертава от финалната част в сводката на Софийска градска прокуратура, според която тепърва ще се събират доказателства за „деянието“. Алогизми, гнус, още алогизми и гнус до втръсване. [^]
В разказа „2024“ не само почти пророчески предсказах една ситуация, при която младеж е натопен за престъпление, което не е извършил, ами „случайно“ името е сходно с това на изкупителната жертва в реалния и актуален случай от българския пейзаж, както и с биографията му на човек, който е посочвал пропуски в държавната сигурност, за които самата държава предпочита да остане „сляпа“. [^]
Питайте напр. опарените Facebook, Dell, LG, Samsung и Sony PlayStation, като споменатите са само част от предълъг списък на корпорации, неспособни да опазят акаунтите и личните данни на клиентите си. Ако изобщо и те го искат… [^]
Само наивник може да вярва, че това е действителна кражба от външни лица. Още преди десетина години страните членки на ЕС се ангажираха да предават финансови и лични данни на САЩ. В случая имаме предаване/продаване на такива данни и на частни компании. С това контролирано пускане на бази данни очевидно се цели замазване на задкулисен скандал и/или разчистване на сметки с определени лица. Нито едно от предишните не изключва и използването на случая като предварително замислен повод да се въведе оруелско „Министерство на истината“ в интернет пространството. Не е като да не се говори вече за това. „Нарочно допуснат проблем > организирана реакция > предвзето решение“: докато този принцип върши работа пред невежа и наивна публика, ще се използва от всяка мафиотска държава. И все така, докато публиката си научи уроците и от невежа стане осведомена и далновидна. [^]
Тези глоби са незаконни, тъй като преброяването не е задължително. През 2011 г. няколко души бяха репресирани, но не заради самия отказ да предоставят личните си данни, а понеже не го направиха по мирен и разумен начин, ами даже влязоха във физически конфронтации с преброителите. Последното си е подсъдно, независимо дали причината за сблъсъците са преброяванията или други. Но можете да сте напълно сигурни, че глашатаите от масмедиите ще представят кампанията като абсолютно задължителна, а глобите и други репресии — като законни. С тези лъжи ще се цели хората да се самозадължат. Повече по този въпрос и как нежелаещите да бъдат „бройкани“ могат да си спестят неприятности, ще посоча, щом му дойде времето. [^]
Наглостта се изразява дори само във факта, че НЯКОЙ ДРУГ се изживява като по-добре запознат с МОИТЕ интереси. В най-добрия случай този наглец може да е запознат само с начина, по който МОИТЕ интереси могат да обслужват НЕГОВИТЕ. [^]
Из официалния правителствен Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в параграфите, засягащи киберсигурността. [^]
Изявление на министър Екатерина Захариева в предаването „Здравей България“ от вчера, 18 юли. [^]
Подсказка: ако уважаемият читател е способен да задържи мисълта си върху този въпрос за повече от една минута, а се връща и ежедневно на него, отговорът може и да му хареса. Ако не може да задържи мисълта си върху този екзистенциален въпрос, а вниманието му скача от тема на тема под диригентството на царски глашатаи, може да се задоволи със сигурния отговор, че е субект. В което няма нищо лошо, докато един ден не му призлее (което е единственото, безусловно гарантирано от днешната държава)… [^]
Сваряването на жабата минава през свикването с мисълта за биометричните данни, като нещо стандартно и неотменимо, за чисто административни нужди. Днес вземат пръстови отпечатъци, за официалните документи, но има подозрения, обосновани, че в документацията има кодирана информация за още поне един биометричен параметър. Става дума за сканирането на ретината, по време на фотографирането за личния ни документ. Известно е, че ретината е много по-важна за новите технологии, ползващи изкуствен интелект, отколкото пръстовите отпечатъци, които могат да бъдат снети за проверка само с наше знание и участие. Сканираната ретина е верификация на личността, при процедурата за софтуерното лицево разпознаване, например чрез камерите на летищата и обществени учреждения. Лицевото разпознаване, като софтуер, гарантира над 90% разпознаване, но може да бъде заблудено, с някои подръчни средства, като шапки, изкуствени бради и мустаци. Но когато се комбинира с данните от сканираната ретина, която е също толкова уникална, колкото пръстовия отпечатък, разпознаваемостта е 100%. Разликата е, че ние не биваме уведомявани, че сме следени и във фокуса на нечие (често нечистоплътно) внимание.
В резюме, днес пръстови отпечатъци и тайно сканирани ретини, утре чипове в личните документи, а вдругиден ще осъмнем с чипирани тела.
Скоро можем да очакваме да изтече информация, от контролиран източник, че сканират и вкарват в база данни ретините ни, но и тогава няма да има кой да се потресе. Трябва да свикваме.
