Последователи

събота, 27 юли 2019 г.

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - на всички нива на държавното управление на САЩ

       


Колективните права ще имат предимство пред онова, което през осемнадесети век нарекоха Права на Човека

      



„Драги господин Алексис или Алексиев,
С настоящето ви уведомяваме, че сме получили вашето известие от 1 май 2015 г.“

С този вежлив тон начева отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации до моя чудесен приятел Благой Алексиев, който в Калифорния е Брайън Алексис. (Вижте илюстрацията.) Той подири съдействие от тази световна агенция, във връзка с дългото и постоянно нарушаване на неговите права като гражданин на САЩ. Фактически американската съдебна система – „най-демократичната“ и „най-справедливата“ на земята – му отказа правосъдие. Не съвсем и окончателно. Но в значителна степен и за повечето изумителни, невероятни щети, които му бяха нанесени от агенти на КГБ, действащи на територията на Калифорния и в целите Съединени щати.

Химик, университетски преподавател, изобретател, в САЩ Благой Алексиев има регистрирани патенти за лекарства на природна – билкова – основа. Създава компания за тяхното производство. Полага огромни усилия и напредва. Това го изпраща в горната част на средната класа, където състояние от няколко милиона долара не впечатлява особено хората. След което му нанасят удар.

Защо, е тема, на която няма да се спирам сега. Изяснихме я в поредица от телевизионни предавания.



Истината е, че Благой стана жертва на сериозно терористично покушение върху живота и имуществото му. Постепенно, безмилостно и упорито са го отравяли с обеднен уран. Почти всичко материално, което е постигнал с ума и труда си, е ограбено. Но за разлика от офицера от КГБ-ФСБ Александър Литвиненко, който умря от подобно поражение, Алексиев оцеля. Как – също е тема, която всеки може да намери в архива на телевизионната версия на „Диагноза с Георги Ифандиев“ в YouTube.

„След като обсъдихме внимателно съдържанието на вашето заявление, с искрено съжаление ви уведомяваме“ – продължава писмото от съответния орган на ООН, с което започнах, – „че Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации не е в състояние да ви помогне по проблема, който повдигате, поради следните причини: (Вижте илюстрацията.)



Комисията по човешките права не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП),[2] докато и САЩ не станат страна по Протокола за неговото прилагане (ПП). Съединените американски щати са държава, която не е станала част от Протокола за прилагане.

Комисията против изтезанията не може да проучва индивидуални връзки, отнасящи се до нарушаване на Конвенция против изтезанията,[3] докато съответната държава не подпише необходимата декларация по Член 22, с която да признаят правото на Комисията да получава и обсъжда жалби. Съединените американски щати не са направили такава декларация.

Надяваме се да разберете, че макар да приемаме вашите причини да се обърнете към нас, съществуващите процедури изискват, преди да продължим с проучването на заявлението, да бъде установено със сигурност, дали определени предварителни критерии са изпълнени.“

Схванахте ли? Колкото и формален да ви се стори отговорът на Службата на върховния комисар по правата на човека към Организацията на обединените нации, той е неизбежен. Оказва се, че Съединените американски щати, които непрестанно нахлузват мантията на световни ментори по спазването на правата на човека по целия свят – съвсем избирателно впрочем – не са подписали нито един документ, отнасящ се тъкмо до това!

Признавам, не знаех за това архилицемерие. То е едно от най-грозните и отблъскващите неща, с които животът ме е сблъсквал извън личните ми схватки със системата.

Предстои ви, ако желаете, да се запознаете с противната мутра на репресивната държавна машина от времената, за които се заблуждавах, че са били справедливи. Наричат ги маккартизъм. Но дори да приемем, че намеренията на сенатора Джоузеф Маккарти са били почтени, а самият той – искрен в убежденията си, методите, с които са си служили, не са се различавали особено от тези на НКВД и ДС.



В борбата против проникването на комунистически елементи и срещу съветските агенти са били повдигани необосновани обвинения в „национално предателство“ и „подривна дейност“. Колко познато звучи за моето и близките поколения!

Хора без вина са били превръщани в доносници. В Сталиновия СССР всяко набеждаване в нещо извън „генералната линия на КПСС“ – изказване или действие, даже жест – беше смятано за антисъветска дейност. То незабавно водеше към арестите на НКВД, после МВР и КГБ, а след тях – към концлагерната империя ГУЛаг. Докато в САЩ всяка проява на мислене, различно от това на управляващата върхушка при двама еврейски президенти – първо при Хари Солъмън Трумън, а след това при Дуайт Дейвид Айзенхауер – към Комисията за антиамериканска дейност на Конгреса. За отказалите да й се подчинят, квалифицирано с евфемизма „сътрудничат“, към веригата от затвори.

Точно така са вербували Роналд Рейгън. Случайно или нарочно попаднал на левичарски събрания, му извили ръцете. Той подписал и станал агент на ФБР. Като председател на професионална гилдия на актьорите – профсъюзите са социалистическо творение – той е предал не един и двама свои холивудски колеги.Неговата зависимост, съчетана с конформизъм, го отведе в Белия дом.



Сега, когато знам толкова много (и пак нищо не знам), разбирам почти пълното покритие на използваните технологии и инструменти за обработка на човешкото съзнание, прилагани в Съветския съюз и в Съединените щати.

Предлагам ви откъс от художествено пресъздаване на онази епоха. Той на пръв поглед изглежда изграден по случая с Рейгън. За разлика от президента, героят на киноразказа успява да съхрани достойнството си.



Главното действащо лице във филма е холивудски сценарист. Катастрофира с автомобила си близо до малко градче и получава амнезия. Външно поразително прилича на местен младеж – Люк, войник, който спасил осем свои другари в битка през Втората световна война. Обаче изчезнал безследно. И чудо – осем лета и половина по-късно се… завърнал!

Доста дълго героят на Джим Кери, който според банкянската генерал-премиерка, инж. д-р пожарникарката Б.Б., е… държавен секретар на САЩ, наистина не знае, че е друг човек. Не помни нищо от миналото си – нито истинското, нито това на изчезналия войник. Възражда от пепелта семейното кино „Маджестик“. Даже се влюбва в неговата годеница. Към края разбира истината.

Малко след това в градеца пристига кортеж от автомобили, по размери – досущ като тукашните – преди и сега, с представители на Комисията за антиамериканска дейност и агенти на ФБР. Ще видите какво става от този момент насетне.

Финалът е забележителен. Той издава похватите на фалшиво героизиране, двуличието на системата и лицемерието на нейните протагонисти. Освен това обяснява донякъде продължаващото – например казуса на Благой Алексиев, който като Брайън Алексис е преследван от агенти на ФБР. Днес, в съвременна Америка.



Както твърди сам той – под влияние и в пълно сътрудничество на агентите на недокоснатото КГБ, които са на всички нива на държавното управление на САЩ и са недосегаеми.




А вие отворете съзнанието си, освободете се от идеологическите наслагвания, и гледайте.

vimeo.com/14691189

vimeo.com/146911927

Не е ли еднакво? Ще речете – ама там не са вкарвали в ГУЛаг. Откъде знаете? Толкова изненадваща информация се стовари върху нас. Пък и да не мислите, че американските затвори са като почивни станции?

По времето на маккартизма няколко хиляди души наистина са били натикани зад решетките. Колко са били вербуваните? Едва ли ще узнаем. Нямам намерение да се занимавам с проучване на вината им. Наясно съм с едно: Важните истински агенти на Москва или не са били закачани, или са ги галели с перце. Примерът с Георги Пирински – бащата на евродепутата и всички останали номенклатурни длъжности – е красноречив. Отявлен комунист, свързан със СССР и Титова Югославия, той е разпитан от Комисията. Тя го прогонва от САЩ. Толкова.



Георги „Гео“ Николов Зайков, известен като Пирински, се завръща у нас, за да стане комунистически големец. След солидна кариера в Живковия режим и още по-високи постове в „демократична“ Чалгария синът му – евреин, роден онвъд Атлантика, е депутат в Европарламента! Честити са европейците с такива законодатели!

Какво „съкрушително наказание“ за съветски агент ва САЩ! Дай Боже всекиму, както се казва.


http://rusdemotivator.ru/uploads/10-08-2013/2013100814295534.png

Иде реч за същите „антикомунисти“, „закрилници на свободата“ и „защитници на човешките права“, които с американски паспорти и милиарди долари в кесията му проводиха от Ню Йорк Лейба Бронщейн или Леон Троцки, за да сваля императора в Санкт-Петербург. Сега пак те нападат от неочаквана посока новия „цар-батюшка“. Когото самите те гудиха на трона, но в… болшевишката столица Москва. Обявиха, че всички руски лекоатлети, взели медали на Олимпиадата в Лондон, са използвали допинг.

Истина ли е всичко, или е сън? Добро утро! Съмна

Барак Обама - секретен проект на КГБ?


УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ - Конвергенция/В сътрудничество с КГБ/ФСБ, чрез мрежа от агенти на двете служби





Със средствата и още по ефективните методи за манипулиране на съзнанието демокрациите ще променят своята природа“ – писал преди 57 години Олдъс Хъксли. – „Отживелите стари форми – избори, парламенти, върховни съдилища и всичко останало – ще останат. Основните субстанции в тях, същината им, ще представляват нов вид тоталитаризъм без насилие. Всички традиционни названия, всички свещени лозунги ще бъдат запазени точно такива, каквито бяха в добрите стари времена. Демокрация и свобода ще бъдат темата на всяко предаване и статия. Само че демокрация и свобода в Пикуикски смисъл.Междувременно управляващата олигархия и нейният високо обучен елит от войници, полицаи, производители на идеи и манипулатори на съзнанието, тихичко ще режисират представлението, както намерят за подходящо.“

Тамам. Издадено е през 1958 година, но като че ли отразява настоящето. До такива подробности, като „Пикуикски смисъл“! Гениално! Какво друго, ако не това, представлява нашенският номенклатурен милиционер-комунистически примат – женски орангутан в мъжки образ. Той или тя – имаме работа с полово променливо същество – е прочел или прочела една книга. И като филмовия Кинг Конг налага с юмруци гърдите си, сякаш бие тъпана на селската музика – аз, аз, аз… Надмина и Бай Ганю, и бай Тошо.

Вярвам в Бог, а не в пророци. Затова се питам, кой ли е споделил плановете за човешкото бъдеще с Хъксли? Може би ерудицията позволява на надарените да надникват в бъдещето?

Както предвидих в специалния си обзор на атентатите в Париж, дело на обединените усилия на секретните служби на комунистическите режими във Франция, Израел, Великобритания, САЩ, а защо не и в Русия, тази тяхна операция вече дава плодове. Посягат върху все повече свободи и права. Предстоят ограничения в интернет.



Истинският британски премиер Джордж Осборн вече обяви световната мрежа за „опасен стълб на потенциална уязвимост“.

„Г-н Осборн, който навести подслушвателната станция на Държавната съобщителна служба в Челтънъм, заяви, че Ислямска държава вече доказа своята способност да използва интернет „за противни пропагандни цели“, включително за радикализиране на оперативното планиране.

Но канцлерът предупреди, че Ислямска държава търси начини за хакване на важни инфрастуктури на Великобритания с цел убиване на хора.

„От нашите банки до автомобилите ни, от нашата войска до училищата ни, всичко, което е включено в интернет, представлява мишена“ – обяви г-н Осборн.“

Можете ли да предположите, какви са били следващите думи на истинския премиер? Разбира се – ще въртят едни пари. Започва изграждане на нов подслушвателен център, който „да се справи с нарастващата опасност“! Ала кой гарантира, че той няма да бъде използван като Big Brother – за проследяване на редовите мирни британски граждани? Никой.

Всяват страх и обявяват това за добра задача. Защото с нея оправдават подобни разходи. Чиито последици са все по-малко свободи. Докато същите действия на Исламска държава са… „противни пропагандни цели“.

„Господин Осборн рече още: „Правилно е, че избрахме да инвестираме в нашата кибер-отбрана даже във време, когато трябва да съкращаваме бюджетите за други дейности. За нашата страна, защитавайки гражданите ни от вражески сили, престъпници или терористи, интернет представлява опасен стълб на потенциална уязвимост.“



Откога бия камбаната, че този момент ще настъпи? Проследяването върви с пълна сила в програмите Facebook, Tweeter и останалите от този вид. Те бяха създадени в американски университети, без заплащане. Предоставиха ги на Моссад.

В сътрудничество с КГБ, чрез мрежа от агенти на двете служби, включващи Тодор Живков, Андрей Луканов и Огнян Дойнов, под ръководството и надзора на Робърт Максуел, те бяха продадени срещу големи суми на доста правителства. По този начин Моссад и КГБ, днес ФСБ, получиха възможност незабелязано да влизат в най-тайните архиви на много държави, в това число – и в тези с финансовата документация. Нататък за Братството нямаше тайни…



> МОССАД КОМАНДВА ЦРУ/КГБ СТОИ НАД МОССАД

После – предадоха програмните разработки на частни компании с подставени лица, представяни като собственици. Като тъй „привлекатлния“ Шекерджийски или Захаринов – Зъкърбърг Рокфелер. На своя ред те ги представяха като… „свои“ продукти!

Конвергенция.

Някой забеляза ли, че освен това европейците и американците бяха настроени на могъща антимюсюлманска вълна. В САЩ се чуха гласове повече да не бъдат допускани сирийски имигранти. Което обслужва плановете, насочени към приключването на европейската цивилизация.




Като йерихонска тръба прозвучаха крясъците за това на новия говорител на Камарата на представителите в американския Конгрес Пол Райън. Синът на Рон Пол е не само срам за баща си. Той е евтина жрица на политическата любов, която нейните сводници лесно се продадоха. Замениха кандидатурата й за президент от Републиканската партия с шефското място в Конгреса. Така наемат за ръководителки леките травестити, за да изпълняват безпрекословно заповедите на Братството.

Whose’s that world?

След атентатите в Париж новинарските емисии на могъщите телевизиите показаха правещата се, че хлипа Луиза Чиконе. Ако бъда съвсем честен, това е нещо като жена, нещо като… На нищо не мяза, както говореха в махалата за непривлекателните хора. Няма точно определение за пола й. Но със сигурност е от онзи тип, за който навремето ние и родителите ни казвахме курвѐ.

Започнала е да се съблича от малка. Развлекателната индустрия превърна едно невзрачно фитнѐ в „звезда“. Дегенератите като нея са опасни със своята демоничност и шанс да влияят върху много хора. Особено – с още неизградена йерархия на ценностите и неукрепнало съзнание.

Чували ли сте за Кабала? Най-мистичното, но и най-реакционното, нацисткото учение в юдаизма? Негов клон е нумерологията, на която мнозина „християни“ вярват. Тя е чиста проба сатанизъм. А главното съчинение в Кабала е „Зохар“. То е нещо като друг вид Талмуд – волни тълкувания на измислицата Стар завет.

Та в „Зохар“ срещаме следното мнение на равина Исаак:



„Нещо повече, когато Каин убил Авел, Адам се разделил с жена си и заживял извънбрачно с две женски стихии. А от неговите полови сношения с тях се пръкнаха велики и многобройни чеда на демони и елементарни твари, които се появяват нощем в привлекателни форми и така увеличават потомството си, което е като тях. В писанията те са определени като „заразени човешки деца“. Макар на вид да изглеждат като хора, те нямат коса. За тях в писанието се казва: „Ще ги накажа с човешка тояга и със заразите на човешките деца.“ Те навестяват еднакво мъже и жени.“

Гледате филми, ходите на концерти, слушате музикални изпълнения, четете книги… Имате ли представа, кого удостоявате не само с вниманието си? Посвещавате вашия ум и възприятия.

Старозаветно, талмудски, кабалистки, псевдохристиянски вечният въпрос за продължаването на рода на първите библейски люде все така остава неразрешен, и без отговор. Но през ХХІ век, когато някои се гласят да изпратят хора на планетата Марс, милиарди уж хора вярват в същите мъгляви глупости, както и преди 2000 лета. Даже водят войни, колят се, проливат кръв, все под предлога за тази фалшива вяра. То е като спора за яйцето и кокошката…

Credentium sunt amentes aut insaniunt – вярващите са безумни или луди.

Имам предвид, онези, които не влагат никакъв разум. Пък защо да крием – и душа, сърце. Лъжат се, че вярват. Изпълняват езическите обреди и спазват сатанинските обичаи на фарисеите, сегашните равини. И „християните“, и „мюсюлманите“. За евреите не ми се и мисли!

Vanitate vanitate – суета сует.

Например сред най-известните кабалисти – сатанисти, приемащи могъществото на демоните – са въпросната Луиза Чиконе или Мадона, Аштън Кътчър, Парис Хилтън, актрисата-писателка Розен Бар, комедиантката-лесбийка Рози О’Донъл, сбърканата гръндж-певица Кортни Лъв, вдовица на вокалиста от групата “Nirvana”, който се самоуби, киноактрисата Британи Мърфи…

Кабала прави рязко разграничение между евреи и неевреи. Навярно се сещате за равина Овадия Йосеф, който смяташе, че ние – гоите, сме създадени, за да служим на чифутите. Да им бачкаме, докато се седят като „ефендита“, както се изразяваше.



Най-крайната нацистка секта – „Хабад-Любавичи“, се е отделила от ортодоксалността – хасидизма, и е приела Кабала. Според нейните равини неевреите нямат божествен произход.

Нищо от това няма значение. Когато стане дума за ислям – има. За пореден път поставям въпроса: Чий е този свят? Тъй като, когато се случи нещо в Китай – първа икономика и 1,250 милиарда жители – минава и заминава. Същото се отнася и до Индия, която се очертава като най-населената държава и бъдеща челна икономика.

Обаче стане ли нещо с евреи или в Израел, воят е до небето и не отшумява със седмици. Продължават да ни занимават с гнусното болшевишко издание “Charlie Hebdo”.



Когато ходят в ООН, срещат се с ръководители на други големи държави, т. нар. световни политици почти не получават внимание. Колчем се ръкуват с Бенямин Нетаняху или се видят с еврейски организации, следват вселенски медийни гръмотевици.

Та питам: Чий е този свят?

Тъй като, според западни анализатори, лидерите и масите в Ислямска държава – липсват данни за нейното население – също не харесват Средновековието. Обаче след като стана ясно, че „отговорността за ужасните убийства в Париж пада върху т. нар. Ислямска държава, известни фигури се постараха да наместят събитието в подходящ контекст. Джеб Буш, който е надеждата на републиканците за президент [?! – засега води Доналд Тръмп; дали някой вече не знае резултатите], го нарече част от „организирано усилие за унищожаване на западната цивилизация“. Рупърт Мърдок изчурулика: „Парижкото престъпление не е нападение върху цялото човечество, а срещу нас, т.е. западната цивилизация“.

Коментаторът Иън Мартин го окачестви така: „Западна цивилизация – демокрация, свобода на словото, свободно сдружаване, власт на закона, просперитет – това е под атаките на варвари.“



Терористите определено заплашиха цивилизацията. Те посяха хаос и убийства из града, прочут със своята култура, с многостранното си влияние, със своята свобода на изразяването. Все пак, когато нападнаха една от най-големите европейски столици, това беше атака против европейските ценности – срещу начина, по който хората избират да живеят и да се държат. Обаче е погрешно да поставяме зверствата само в рамката на „атака срещу западната цивилизация“.

Произходът често може да подведе. В този случай мисля, че е назидателен. Световната цивилизация има своя произход в в латинското civis – гражданин. Самата дума произлиза от по-ранна форма, означаваща „да се установя“. Съответната арабска дума е мадания с корени в маддана – „да изграждам градове“.

Говорим за „връщане към цивилизацията“, когато посетим някой провинциален град. Цивилизацията означава да живеем заедно. Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство. Градовете действат най-добре, когато хората са свободни да се придвижват необезпокоявани, да работят и играят, да учат и да бъдат забавлявани.

Ислямска държава представлява обратното. В нейните властови центрове нормалният живот е премахнат: има само един правилен начин за вършене на нещата. Религиозните малцинства биват убивани или насилствено обръщат вярата си.“

Стоп! Внимание! Та ние повече от 45 години сме живели в Ислямска държава. Комунистическият тоталитарен строй налагаше „само един правилен начин за вършене на нещата“. А онези, които не вярваха в марксизма-ленинизма, биваха превъзпитавани по най-жесток начин – с изпращане в концентрационни лагери, обозначавани като „трудово-възпитателни общежития“, заключвани в затвори, изселвани… Мнозина от тези фактически „религиозни малцинства бяха убити“.



Но, о, чудо на чудесата! Западните „рицари“ нито веднъж не атакуваха нито една страна от социалистическия лагер – тоест от Ислямска държава. Също – нейния властови център СССР. Дали някой не си вкара автогол?

Не, понеже не ще се намери нито една тиражна медия, която да изясни идентичността между комунистическите режими и Ислямска държава.



Няма да коментирам откъде започва човешката цивилизация. Рим е прекалено късно, за да обръщам внимание на неуки люде с едва нашарени мозъчета. Искам да поставя по-важен въпрос с напълно актуално значение: Дали европейската „цивилизация означава да живеем заедно“ Хората да споделят своите ресурси, да ползват едно и също пространство?“ По-нататък ще представя най-нови данни за онзи 1 процент от „цивилизованите“, който притежава вече повече от половината световно богатство. Вие решете, доколко цивилизовано е това в контекста на гореизложения текст.



Когато Европа попаднала в мрачната епоха, наречена „тъмни векове“, а религиозният фанатизъм със своята схоластика вкаменил целия живот, всички и всичко – кой е имал полза – мюсюлманският свят издигнал факела на науката, познанието, развитието. Сетне е замръзнал някъде в предренесансовия период. Защо и как, по чия воля, не е моя работа да изследвам. Но на арабските учени, архитекти, строители, дори писатели, дължим много. Даже индийските цифри, които пренесли, и неправилно наричаме „арабски“. Идете в Испания и ще се убедите.

Ако в Париж, където – казва горният автор – има „свобода на изразяването“, изречете нещо против евреите или се усъмните в данните за холокоста, тази „свобода“ ще се окаже тъй ефимерна, че на часа ще се изпари. Ще се озовете в ареста. После – в съда. Накрая – зад решетките.

Според „цивилизованите“, това означава „власт на закона“!

Ще пропусна всички комуноидни, фашизоидни и нацистки изявления на разните „демократи“. Но няма как да прескоча, да отмина факта, че от една страна те плямпат за свобода. А лишават „религиозните малцинства“, които цитираният автор току-що бранеше, от правото на… свобода. Нима във Франция – „люлката на революцията“, не забраниха носенето на бурки – забрадки – на обществени места? В Англия уволняват, ако някой се появи с кръстче на врата или с друг християнски символ. Със „звездата на Давид“ може.

Чий е този свят?

Преди появата на незначителната групировка Ислямска държава други изтребваха „неверниците“ – християни, язиди, алевити, друзи… В началото беше Ал-Кайда, създадена от ЦРУ в Пакистан, за да се сражава със Съветите в Афганистан. Когато стана непотребна, я захвърлиха, даже предадоха.

По същото време американците основаваха верига от религиозни училища в Пакистан. В тях обучиха т. нар. талибани. Взимаха ги като невръстни деца и ги оставяха в ръцете на имамите. Те ги възпитаха в ненавист и нетърпимост към всичко различно. Религиозните ученици – талибаните – разрушиха статуите на Буда, но по-ужасното беше, че колеха други мюсюлмани, извън тяхната секта.



После, когато Интернационалът с изборна измама назначи Джордж Уокър Буш от тайното келтско общество(основано от наследниците на друида Моисей), ордена „Череп и кости“, за президент на най-могъщата държава, за да продължи световната революция чрез терор, изфабрикуваха атентатите на 11 септември. Може да ви прозвучи фантастично и невероятно, но в тях изобщо не участваха самолети. Когато някогашният масон и потомствен военен шпионин Милтън Уилям Куупър взе да разкрива истината, го убиха пред дома на къщата му. На 6 ноемри 2001 г. шайка шерифи го разстреляха с… автомати „Калашников“. Оръжието на атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г. Изтъкнаха като причина, че искали да го арестуват заради… неплатени данъци?! А той отказал…

Днес цялата технология на нападението над Световния търговски център в Ню Йорк е изяснена. Заснеха пълнометражен документален филм. В архива ми е. Както и доста от разкритията на инженери, физици, химици, представили в детайли техническите методи на терористичните атаки, осъществени от правителството на САЩ и Моссад. Даже броят на жертвите се оказа по-малък от официално обявения. Но тази операция на шпионските централи послужи за започването на две войни – в Афганистан и Ирак.

Тайните служби, които са инструмент на политиците, сътвориха и така наречената Сирийска свободна армия. Нейните главорези първи нападаха християните, техните манастири черкви. Кои бяха пионерите в показването на кадри с отсичане на човешки глави? Не бяха ли саудитците, последвани от тези „свободни“ уж сирийски – предимно кюрдски – касапи?

Кюрдите имат онаследѐн опит в извършването на зверства. Те са били главните палачи на арменците през 1915 година в Турция. Естествено – по заповед на младотурското правителство, съставено само от масони и/или евреи.



От отломките на Саддам-Хюсеиновата армия и полиция, от преследваните от режима в Анкара кюрди, и от многобройните наемници от цял свят – предимно от бившия СССР, се пръкна Ислямската държава. Бабуваха й преди всичко американците. Но „пострадалата“ Франция, както и Великобритания, акушираха при нейното раждане. Главатарите й са изключително жители на западноевропейски страни и на САЩ. А във въоръжаването й участваха всички – дори тукашните оръжейни търговци, произлезли от БКП и ДС.

Помислете. Какво твърдяха лидерите на Ал-Кайда и сега на Ислямска държава? Не индоктринираха ли 1,7 милиарда изповядващи исляма по света с твърдението, че Западът води кръстоносна война срещу тях? Нито веднъж не споменаха Русия или Израел. Никога не са говорили за еврейски или ционистки заговор. Държавата Израел се чувства спокойно и уверено сред тях. Безпокоят я единствено палестинците – истинските потомци на античните юдеи.

А ислямските молли, идеологически и финансово подкрепяни от Саудитска Арабия, Катар и другите богати петролни шейхства от Персийския залив, все приятелски режими на Вашингтон и Брюксел, вият против християнството и Европа. Режат крайници и глави, но… законно. Тяхната полиция на мисълта праща в затвора за елементарно несъгласие с „правилната линия“ не на партията, а на тоталитарната династична власт. Но тези религиозни чистофайници нито веднъж не са скочили срещу юдаизма и еврейството. Защо ли?

Ударете чертата. Чия цел постигат западните лидери, настройвайки населението против вече асимилираното или близко до сливането с приемните им народи мюсюлманско население? Като не изпускате от внимание, че раждаемостта сред европейците, вярващи в Аллах и Мохамед, е четворно по-голяма от тази на последователите на Шаул-Павел, измамно смятащи се за християни.



Кой има полза? Чии цели реализират т. нар. джихадисти от Ислямска държава, Ал-Нусра, Боко Харам, Сирийска свободна армия (сбирщина от гангстери с чалми), Пешмерга и останалите организации, обявени за терористични. Пардон – Пешмерга „не е“.

Защо държавните ръководители, партийните лидери, и коментаторите не говорят за политиката на държавен тероризъм, осъществявана от марксистките режими в Израел, Съединените щати, Европейския съюз, Русия, Китай и т.н.? Нападенията в Париж се оказаха перфектно действащ катализатор за акциите на Ислямска държава, респективно – новия световен ред и неговото единно тайно правителство. Тази крайно лява фракция на световната революция, оглавявана от Ротшилдови, Рокфелерови, Голдмън-Саксови, Менделсонови, Варбургови, Валенбергови…

САЩ, Западът, Русия действат ръка за ръка за постигане на целите на ислямистите. Всъщност – на световното комунистическо движение – партията на онзи един процент най-богати твари на планетата. По отделно всички преследват и конкретни цели, свързани с управляващите в тях върхушки.

Например по заповед от Кремъл руските бойни самолети бомбардират петролните съоръжения, превзети от Ислямска държава. Не толкова, за да прекъснат финансирането й. То ще бъде компенсирано от монархиите в Персийския залив. По-скоро в стремеж да отстранят един конкурент на Ротшилдово-Путиновите петролни и газови компании със седалища в Руската федерация.

Европа и Америка никога не са били демократични. Това е твърдо и ясно като константа. Но все пак имаше доста свобода. Най-много формална – на пътуването и плямпането. Най-малко – на предприемачеството. Въпреки всичко – гигантска свобода в сравнение с мъченичеството на комунистическите, с някои религиозните и авторитарни (династични) диктатури. Все пак никъде другаде, освен в социалистическия блок, хората не бяха лишавани от елементарни права и държани затворени като в концлагер. Частната собственост и предприемачеството не престанаха да съществуват. При комунистите всичко това беше толкова забранено, че пращаха зад решетките!



Полека-лека тези региони се путинизират. И това не е най-страшното. Начинът, по който във Франция преследват някакви „ислямисти“ – с въвеждане на извънредно положение, жандармерия и войски по улиците, с това, че първо убиват или арестуват, а сетне доказват – по-скоро се доближава до тукашната ранна комунистическа касапница с нейните антинародни съдилища, в които узаконяваха вече извършените масови кланета. Прилагането на принципа за колективна война не е ли също оръдие, заимствано от арсенала на СССР и сателитите му?

Това е по-скоро сталинизация.



Путин вече не достига до крайни жестокости. Тормози опонентите си до отказването им. Но и обектите на репресиите му са идентични с него.

А смятате ли, че 129 жертви, все едно на кого, са достатъчни за държава като Франция да твърди, че е „във война“ и да въведе съответните мерки. Няма да се учудя, ако наложат и вечерен час. И знаете ли, „храбрите“ французи, тези „деца на революцията“, вече поне десет поколения комунисти, размахващи юмруци и пеещи войнствения национален химн “La Marseillaise”, ще се примирят. Ха на бас!



А изразите “acte de guerre” – „състояние война“, по точно – „военно действие“; и “rйponse sans pitiй” – „безмилостен отговор“, са част от речника на Ислямска държава.

Най-често използват думата „война“ като метафора. По някакво незнайно поне за мен правило, така постъпват най-слабите политици. Комунистическите лидери постоянно обявяваха война на нещо – на „световния империализъм“, на „международното положение“, на „мързела и лентяите“, на… Бяха най-страхливите и разхайтените – текезесарски хайлази. Въведоха охрана и специални военни части – милиционери в келнерски доспехи, които да ги пазят и кърмят, сякаш бяха лехуси.

Преди тях цар Борис ІІІ се разхождал без охрана и народът го обичал като баща – заслужено или не. Да не пропускаме, че нашата гледна точка е от 72-годишна дистанция. Тя дава възможност за по-обективна, но не и кресливо отрицателна оценка…

„Но понякога за различните хора метафорите имат различно значение. Важното е публиката да съзира същите сходства, каквито и вие“ – писа седмица след парижките атентати лондонският “The Economist”. Като знаем, чия собственост е, можем да приемем коментара като сигнал, адресиран както до политическите фигури, така и към онези, които имат сетива за знаците и ум, за да ги разберат. Масоните, наети в мисловните центрове – think-tanks, обслужващи държавните ръководители от политщандовете. (Намекът за прилика и сравнение с разголените момичета по витрините на публичните домове в кварталите с червените фенери на Брюксел и Амстердам не е случаен.)



„Когато не успеят“ – продължи изданието, – „резултатът може да бъде катастрофален. След 11 септември 2001 г. Джордж Буш обяви „кръстоносен поход“. С това искаше да хвърли огромно морално предизвикателство – начинът, по който днес използваме „кръстоносен поход“ за всякакви каузи, мотивирани от всевъзможни ценности.

Мюсюлманите от Близкия изток очертаха други сходства: Първите, оригиналните, буквалните кръстоносни походи, завършиха с нахлуване и окупиране на мюсюлмански земи. Ето как припомнянето на това опозори и отхвърли предприетият от г-н Буш кръстоносен поход.

Тогава откъде накъде, от какъв зор „война“? В своята емпирична форма, по канон, войната изисква армия на държава на бойното поле, която да се опитва да контролира определена територия. Повечето от днешните войни с огнестрелно оръжие не са чак толкова изяснени – Америка не е обявила официално нито една от Втората световна война насам. Но още по-лошо – политиците не успяваха да устоят на изкушението да обявяват война на неща като бедността (Линдън Джонсън), на наркотиците (Роналд Рейгън), на тероризма (Джордж Буш).



Обявяването на такива „войни“ е проблем. Защото е невъзможно постигането на победа в подобна война срещу понятие: бедността и наркотиците никога не се показват, нито подписват документ за капитулация на бойния кораб „Мисури“, както постъпи Японската империя през 1945 г., за да сложи край на Втората световна война. Джонсън победи ли бедността? Рейгън победи ли наркотиците? Със сигурност знаем, че г-н Буш не победи тероризма.“

Мълвата, носеща се по лондонската “Fleet Street” гласи, че под псевдонима на автора на цитирания материал – „Джонсън“ – се крие или Нат Ротшилд, или някой негов доверен публицист. Но във всички случаи текстът е бил проверен от представител на „светото банкерско семейство“. В него е ударено леко рамо на Франсоа Оланд (нарекъл нападенията „малодушни“) и на Владимир Путин (определил ги като „престъпни“). Посочва се, че американският държавен секретар Джон Кери е „избрал същата линия“. Което е белег за очертаваща се тенденция.

Фактът, че Турция свали руски самолет в спорен инцидент – меко казано, може да бъде тълкувано еднозначно – нарушила е интересите на Ердогановите мюсюлмански братя или на самия президент. Неговата ислямистка Adalet ve Kalkınma Partisi – Партия на справедливостта и развитието, е крило на движението, обозначавано като мюсюлмански братя. А с държавния преврат в Египет Интернационалът даде да се разбере, че няма да търпи този вид религиозни политически режими.



Казват – не е доказано – че големият син на Реджеп Таип Ердоган върти търговията с петрола на Ислямска държава. Още преди две години електронното издание на авторитетния израелски всекидневник “Yedioth Ahronoth” обяви, че Ахмед Бурак Ердоган притежава корабна компания и транспортира нефт в Израел. Докато баща му сипе огън и жупел върху ционистката държава.

Под предлог, че разработва докторска дисертация, вторият син – Билял Ердоган, помага от… Болоня – Италия. А някои уважавани еврейски наблюдатели твърдят, че „Бъдещият диктатор Ердоган води Турция към пропаст“. В статията се изтъква участието на турското президентско семейство в контрабандата с нефт, добиван на територията на Ислямска държава.



Е, и? Нима западните политици не го знаят, въпреки че даже медиите госъобщават? Не се притеснявайте – Член 5 от Атлантическия договор няма да бъде задействан. Но свалянето на руския самолет е грешка, с която Ердоган подписва основаването на кюрдска държава. Може и да е умишлено – оправдание за неизбежното… Както в Тонкинския залив или с кувейтските бебета, „избивани“ от иракски войници.



Възможно е да са заповядали на Обама да принуди Ердоган заради Ассад. Сирийският президент е светска личност. Специализирал е в Англия. Мюсюлманските братя, един от които е турският деспот, го ненавиждат. Дали това е начинът Белият дом да постигне поне едно предимство пред Кремъл в Сирия? Ще видим.

Примирението от страна на Русия окончателно ще издаде и потвърди, че другаде пишат ръководството за нейното поведение. „Удар в гърба от съучастници на терористите“, както рече Путин, не е достатъчно. Инциденти като тези са служили за обявяване на войни.



Франция и Великобритания – засега – посегнаха към увеличаване на бюджетите си за отбрана. Военните промишленици доволно потриват ръце. Чуват шума на банкнотите – по-скоро – дрънкането на златото и среброто в сейфовете си. Гражданите губят свободи, лишават ги от права. Но те са готови на това, защото медиите ги зомбират. В името на сигурността?! Лудост! Ще кандисат и на чиповете, които предстои да им сложат.

Когато чуя „успокоението“, изхвръкнало от болния мозък на комунистически терорист: „Не бойте се, деца, за утрешния ден“, както и другото, милиционерското – „комунизмът си отива“, се притеснявам най-много.

„Парижките убийци бяха повече от дребни гангстери“ – посочва Джонсън в “The Economist”. – „А проблемът е значително по значителен от обикновено улично престъпление. Както метафората „война“, „престъпление“ обозначава само някои от фактите.

Метафорите имат реални световни последици, както посочват умните психолингвистични изследвания. Прекаленото говорене за „престъпление“ и за неизбежния тероризъм могат да доведат до омаловажаване, както стана след първите малки бомби в Световния търговски център. Но може би прекаленото приказване за „война“ е по-големият проблем. Никой демократичен политик не бива да си позволява да бъде много хладнокръвен или мъдър пред лицето на зверства като тези в Париж. Но реториката рискува да заработи като механизъм, задвижван само в една посока – лидерите да се впуснат в надпревара помежду си за това, кой е най-бойно настроен.



Гласоподавателите слушат и настояват за бомбардировки и сухопътни войски (Русия и Франция вече бомбардират), което може да доведе до впримчване с обратен, бумерангов ефект. Лошите момчета от противната страна ще отговорят с радост на такъв подход. Без някой вече тайно да е приключил нейното планиране, войната повече не е метафора.“

Контекстът е: Вие сигурни ли сте, че онези, които френската полиция изби в Париж, представяйки ги за „ислямисти“ и „терористи“ – какво бяха сторили – наистина са били такива? Или вярвате, понеже ви го казаха по телевизията? До какво може да доведе това?

„Жената-бомба, „самоубицата“, която беше една от най-малко двамата заподозрени терористи, нарочени да бъдат убити в извършеното в сряда [18 ноември 2015 г.] нападение срещу апартамент в парижкото предградие “Saint-Denis”, крещеше на полицията: „Помогнете ми! Помогнете ми!“

Говори се, че жената, която назоваха Хасна Етбуланш, е братовчедка на Абделхамид Абаауд – „мозъка“ на терористичните атаки от петък [13 ноември].

Според свидетели, тя крещяла на полицаите от прозореца, докато те обсаждали апартамента.“

Така ли е прието да се държи „терористка“, на която предстои да се самовзриви? На това ли учат терористите-самоубийци, хората-бомби? Допускате, че е имала намерение да привлече полицаите, та да избие повече от тях? Те не са чак толкова малоумни. Застреляли я. Както изясних в специална публикация за нападенията във френската столица, грешите, ако смятате „ислямските терористи“ за безумци.



Случаят не ви ли напомня разказа на холивудската актриса Сюзън Сарандан, който единствен съм показвал в двете версии на „Диагноза“? За нещастната млада майка, която нейният интимен приятел биел. Тя грабнала децата си и подирила убежище при свой братовчед.

Полицията нахлула в неговото жилище. Роднината се оказал продавач на наркотици. Дребна риба. Но жената, понеже била в апартамента му, също получила присъда от… 25 години затвор! Само защото се оказала на неподходящото място в неподходящото време…



И в двата казуса диагнозата е една: Сталинизъм!



diagnosa.net/

четвъртък, 25 юли 2019 г.

Пророчествата на А. Фолдбед започват да се сбъдват едно след друго

           


Забранените жертвоприношения на Сати от Кришна за Кали-юга.

В своята книга „Великите пророчества за бъдещето на човечеството“ А. Фолдбед пише: „В индуисткото учение днешното време носи името „Епохата на мрака“. Тя спада към един голям равноденствен цикъл, наречен Манвантаре. Цикълът трае общо 25 920 години. В книгата му са описани предсказания, които на този етап започват да случват едно след друго.

Какво се случи от предсказанията?

Започва изместване на полюсите с последващо топене на гигантски ледени маси, потъване и изплуване на части на сушата. Това ще е съпътствано от естествено преместване на климатичните зони и слънцето ще е по-ярко от всякога.


До 2050 година предстои да се случи и най- голямата промяна. Зараждане и отмиране на различни раси и култури. Ще има големи промени в лидерството на света, което ще доведе до смяна на установените системи. Същото се отнася и до съществуващите икономически структури и обществени строеве. Предстои разпадането на съюзи и образуването на нови. Във външния свят всичко ще протича по-бързо, а във вътрешния мир на хората ще се стигне съответно до функциониране на съзнанието на по-високо ниво. Тъй като нашата Слънчева система се връща към централното Слънце, всичко се ускорява. Също и действието на законите на духовния мир, които поддържат живота като порядък, в това число законът за причинността и за обвързаността на „причина и следствие“. Всичко, което бъде „разпратено“ ще се връща при своя създател още по-бързо. Владетелите, които ще управляват на земята ще обичат насилието и ще заграбват имота на своите поданици. Кастата на робите (мигрантите, бежанците и икономическите бегълци) непринадлежащите към никоя каста ще вземат връх и ще заповядват на всички. Животът им ще бъде кратък, а алчността им ненаситна. Под прикритието на данъци и налози господарите ще мародерстват и грабят поданиците си и частната собственост ще бъде унищожена. Чистотата на нравите и силата на закона ще западат все повече от ден на ден, докато светът не се поквари окончателно и безбожието не се възцари между хората. Единствена подбуда за благочестие ще бъде физическото здраве, единствен мост между двата пола – плътската страст, единствен път към успеха – фалшът. Земята ще се почита само заради нейните материални богатства. Дрехите на жреците и духовните лидери ще заместят техните достойнства.

Обикновеното измиване ще се приема за пречистване

Човешката раса ще бъде неспособна да се множи по божия закон, половете ще бъдат премахнати, мъж и жена няма да са едно. Владеещият богатство, който ще разпределя всички пари между хората, ще ги управлява като господар, защото целта на желанията им също ще е богатство, все едно дали законно придобито или не. 

НП/2019

У КРАИНА

От дебрите на българския език смътно прозира още една дума производна от КХАР – император. В книгата Веда Словена, на няколко места, в различни песни се среща изразът "крайна земя, от край земя".

Следващите откъси са от Веда Словена, книга втора, раздел V – Личен день Лестувичин-день.


"Я знаеш ли, малку дете, малко дете и юначе, я знаеш ли 'ли не знаеш у' де иде лестувица, лестувица пеперица? Лестувица на край земе, на край земе на полету, де си сланце грее, де си сланце не захожда, се си грее налютену, налютену разсардену, та си орат малки моми, малки моми и девойки, двашь ми са на поле шетат, двашь ми на година сеет, та ми жнеет бела пшеница, та ми берат белу грозде. 


Крайна земя доста фална, доста фална плодувита, плодувита уровита, думали са наши деди, наши деди наши сруци. Бог да бие Байна царе, закарал ги ут крайна земе, та ги карал през полету, през полету, през морету, карал ги сега малу, сега малу три години, докарал ги на Бел Дунав. Я си тие доста плакали, доста плакали и викали, че си земе уставили, плодовита уровита, та ги докарал на пуста земе, на пуста земе запустена..." "Песна 1."

"Фаркнала ми летнала, летнала ми лестувица, летнала ми ут край земе, ут край земе, слану море, летнала ми на Бел Дунав, на Бел Дунав на църнуту море, та си на дару циркала, циркала, мале, напевала, фаф уста хи бела китка, бела китка и куприца, та са чудум чуди де да иде де да летне, де да фарли бела китка, бела китка и куприца, баксиш носи ут край земе." "Песна 2." 

"Лесту ле, лестувица, сега ма веке уставаш, ф сарае ми веке ни циркаш, ни циркаш, лесту, ни пееш, я си ми фодиш на Бел Дунав, на Бел Дунав, на църнуту море, та си ф сарае фаркаш. Я ми постой и почекай, дур да си флеза ф бахчету, да си бера бела китка, бела китка и куприца, да е ф сарае носиш, как ми са мома шета, ф бахче хи китка даваш, ут мене хи селем носиш, че си е моя рода, мое рода от край земе..." "Песна 3." 

"...царе ми ся няжелилу, нажелилу натажилу, чи уставил крайна земя, що си била доста фална, доста фална прочуена, прочуена зачуена..." "Песна 4." 

"Лесту ле, лестувице, била си била на край земе, на край земе на слану море, де са били наши царе, наши царе, наши сруци..." "Песна 5." 

"Ду година дур на лету, па ша летне ут край земе, ут край земе слану море, та ша фаркне на Бел Дунав, на Бел Дунав на църнуту море, да си види малку дете, на рока му бело сукну, белу сукно и цървену..." "Песна 6." 

Днес "край земя" се разбира като крайната земя, земята в края на нивата или на царството. Така се тълкува и името на държавата Украйна, че е крайна част, примерно от Русия. Но... тава име е останало от нас, от времето когато сме живели там. Може и да греша, но мисля, че Краина означава Родина. Много след като се "преливаме" отсам Дунава, наши войски воюват там. Защо? Защо отиват отново там – У Краина – В Родината?  

Днес ние обикновено, когато искаме да се осведомим за местоживеенето на непознат човек питаме: "Приятел, ти от кой край си?", а той ни отговаря, примерно: "От казанлъшкия край съм." Само че, на какво е край казанлъшкият край, след като е в средата на държавата. 

Но, в сведенията от тези откъси, съобразени с днешното географско разположение на България и Украйна, има противоречие. В песните се пее за Крайна земя – Прародината, като топла, южна страна, където се получават по две реколти. Освен това, лястовиците не извършват междусезонните си прелитания от Украйна до България и обратно. 

Един от начините това противоречие да се разреши е, ако се приеме, че песните не са сътворени в България, а са дошли такива от Украйна заедно с преселниците тук и са продължили да се пеят и тук без промяна. Основната заподозряна народност в този случай са кимерите, които живееки първоначално южно от Кавказ, тръгват на север и се заселват в земите на днешна Украйна, по цялото северно Черноморие, чак до Дунав.

Има и друга възможност, противоречието да се разреши. Преселения към нашите земи е имало много пъти, на разни народности, от различни места. От юг, възможностите са от Мала Азия и Балистан – Палестина, но аз ще се спра на Египет. Какви сведения могат да се открият за връзката България – Египет. 

 Градската лястовица, която живее в България, зимува в Египет и Судан. 

 Короната на северен Египет е била червена, а на южен бяла. Преди пет хиляди години, след обединението на южен и северен Египет в едно царство, от двете корони се сглобява една – бялочервена.

От там, според песните, лястовицата ни донася маринка – мартеница. Бело и червено сукно – усукани прежди. 

 В северен Египет, близо до устието на Нил е битувала народност Hebrew (Хебру, Б.Б.). Казват, че от тях е библейският Мойсей. Античното име на Марица е било Хеброс. Двете имена са твърде близки, направо еднакви. А дали имат връзка?  Както твърдят някои изследователи, египетската жрица или княгиня, а може би и двете – Бастет е идвала или останала в Странджа. 

Този текст е част от книгата "Българският мироглед", четвърта част "Миналото", глава "Балкхарските титли".

            

Интересно е ,че една от фигурите на казанлъшката гробница е с червен конец на лавата ръка ( според древните поверия а и Дънов споменава ,че с лявата ръка приемаме енергиите а от дясната излизат) та червеният конец явно предпазва от проникване на зли сили . Интересно е и за отбелязване ,че еврейчетата също смятат свързването начервен конец на лявата ръка за отблъскване на злите сили . Със сигурност е невъзможно да се установи дали от праисторията или кога е възникнал обичая ,но със сигурност е много древен и през дългият му път е претърпял хиляди варианти на преразказани истории ... истината е някъде закодирана във всеки един от нас
 
ПРОИЗХОДЪТ НА МАРТЕНИЦАТА


Макар да не знаем подробностите относно това колко далеч във времето са корените на преплетените бяла и червена нишка, ние инстинктивно усещаме, че се касае за нещо важно, за нещо, което е възникнало в миналото, но поради значението си е оцеляло до днес. Това не е случайно, не е просто инстинкт, доста от нашите учени смятат, че мартеницата има апотропейно въздействие, т.е. става дума за предмет имащ магическа сила и способност да предпази притежателя.

За това свойство на мартеницата споменава отдавна българския етнограф Михаил Арнаудов. Ето и виждането на този автор: “Първи март (също 9 март, св. Младенци) минава някъде за начало на лятото. Затова, както на други подобни дати, селянинът гадае за предстоящия период време и прибягва до магии за предпазване от злото и осигуряване на полския и домашния труд. Мартениците, които децата и младите хора си турят на ръката, и огьовете, които се палят, са средство за прогонване на зловредните сили”.


Особеното значение на мартеницата е известно дори и на изолираните групи на българския етнос, като пример за това са гагаузите. Те не са забравили своите корени и традицията на предците. За гагаузките раннопролетни обреди пише Диана Тодорова:


“ Мартенските обичаи са свързани с различни обреди с предпазна и плодоносеща функция. Това е времето на настъпването на астрономическата пролет и началото на същинските пролетни празници. На първи март (Март бабу)момичетата приготвят мартеници от бяла и червена вълнена прежда, които връзват на пръстите на краката, на китките по ръцете и по врата. Закичват с мартеници и хурките си, а по оградите и вратите слагат червено платно, което стои там девет дни.“


Николай Колев има сходно виждане по въпроса, той също вярва в предпазната функция и особеното значение на червения и белия цвят: “Червеният цвят е използуван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер — в народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използуват като контрастиращи цветове”.


Николай Колев е прав разбира се, не случайно червения и белия цвят са широко използвани в българската народна носия и шевици.




http://travelinbulgaria-incomingbulgaria-en.alisa-tours.com/images/BULGARIA/Folk_Makedonia_Costume3.JPG




http://thumb9.shutterstock.com/display_pic_with_logo/818815/108734516/stock-vector-ethnic-seamless-background-textures-in-red-and-white-colors-108734516.jpg


Повече подробности получаваме от проучването на Иваничка Георгиева. Тя дори обръща внимание на материала, от който в миналото мартениците са правени:


“...В българските обредни практики вълната заема голямо място. Младоженците влизат в новия си дом по бял вълнен плат (аба) или по бял и червен вълнен конец (марша)… C вълна украсяват и сватбеното дръвце в Родопите.Общоиз­ вестен у нас е обичаят на 1 март да се връзват за здраве мартеници — усукан бял и червен вълнен конец.


Против уроки се кади вълна и се носи червена вълна...В кръга на изброените обичаи се вижда, че вълната притежава определена функцио­нална натовареност. Преди всичко тя е апотропей — като такава тя е при родилните и други обичаи, където пропъжда зли сили… Вълната принадлежи към земята, тя е свързана с хтоничните сили. Намира се в подножието на световното дърво. Тя осъществява връзката с подземния свят, откъдето е имагическата й сила да носи плодовитост, каквато функция изпълнява при сватбените оби­чаи...“


Като сполучливо продължение на проучването на Иваничка Георгиева може да се разгледа работата на Ваня Лозанова, която също вижда в мартеницата предмет с апотропейно, магическо предпазно значение. Според проф. Лозанова произхода на този особен предмет трябва да се търси в далечното минало:


“В най-общи линии усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство. И до днес в традиционната балканска култура усуканите бяла и червена нишка в първомартенската обредност са магически жест, който търси въздействие върху плодородието...


Един от основните елементи на мартеницата е усукването на (вълнена) прежда: "непревъртен конец не е мартеница". Информаторите съобщават и за едноцветни мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна..


...Усукването на белите и червени нишки, носят кодираната символика на плодородието, на съчетаването на противоположностите в творящо единоначалие, когато природата се събужда и се възражда в мистерията на пролетния цъфтеж. Мнозина са убедени, че мартеницата е чисто българска традиция, но някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”


Несъмнено проф. Лозанова има право, съществуват достатъчно сведения, които позволяват да се каже, че мартеницата, а и обредите свързани с нея са ехо на традиция от времето на Залмоксис, Орфей и обгърнатите в мистерии хипербореи.Присъщо на професионалист, Ваня Лозанова подкрепя твърденията си с богат изворов материал. Нашата изследователка прави връзка между българските обичаи елинското ейресионе (клонче, върху което са усукани бели и червени конци) и други свързани с него ритуали практикувани от палеобалканските народи:


“Говорейки за ейресионе на празника Панатенеи, Лутаций (Schol. ad. Stat. Teb. 2, 737) обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето (purpureis nexibus supra dicta pendebant, quae tamen interjecta diuobus predibus candida fila discriminabant)…




http://www.mauler.info/khaire/abb/pyan01.gif
елинско ейрисионе




http://eklekti.com/wp-content/uploads/2012/02/martenitsa-na-cafnalo-darvo.jpg
българска мартеница окачена на клонче


Ваня Лозанова добавя и други интересни подробности: “ Инициацията на мистите в Самотракийските мистерии особено място заема жестът на опасване на долната част на тялото на посветения с пурпурна лента - цветът на Великата богиня (Pausan., IX, 25.5). Близка е асоциацията с червеното сватбено було на българката - знак за прехода й от статуса на девойката към този на съпруга и майка. Преходът от зимата към лятото отбелязват и игрите на кукерите, в чието облекло червеният пояс може би внушава един отдавна забравен и ирационален семиозис на обредна практика с подчертано амбивалентни функции, за който си припомняме само в първия ден на месец март.И до днес се вярва, че червеният цвят в декорацията на сурвачката има апотропейно въздействие.”


Паралелите посочени от проф. Лозанова не могат да бъдат отречени, няма как да се отрече и тълкуването й относно особеното значение на червения цвят. Още в зората на човешката цивилизация червения цвят е считан за нещо свещено и имащо магическа, предпазна сила. Не случайно червената охра е използвана дори в символичните погребения от нашите земи. Като пример могат да се посочат погребение №2 и № 4 от Варненския некропол. Използване на червена охра има и при погребението от могилата Радинград край Разград. Става дума за ритуали от пето хилядолетие преди Христа.




http://www.europeana.eu/api/v2/thumbnail-by-url.json?size=w400&uri=http%3A%2F%2Fbulgarianheritage.bulgariana.eu%2Fjspui%2Fretrieve%2F847%2F0019%25252520.jpg.preview.jpg&type=IMAGE
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html


Най-ценното в работата на проф. Лозанова е това, че е посочен и възможния произход на ейресионе – еквивалента на нашата мартеница. Данните са ясни, представени са доста важни сведения, помагащи да се разбере кои са хората, които са създали ритуален предмет, който може да се разгледа като ранен вариант на българската мартеница:


Ето част от използваните сведения: “В споменатия коментар на Евстатий към Омировата „Илиада" (20, p. 1283,6) Кратес отнася появата на обичая на ейресионе към прецедента с настъпилия глад и безплодие в Атика. Атиняни, по съвета на Делфийския оракул, посвещават на Аполон една обвита с вълнени конци молебна клонка и учредяват тази традиция като магически жест за осигуряване на плодородие.




https://filologos10.files.wordpress.com/2015/12/eirc3a6sic3b3hni.jpg?w=589&h=259
ейрисионе - ellaniapili.blogspot.gr


Разказът на ретора Ликург в същия пасаж на Евстатий е един разширен и литературно обработен вариант, който генерализира мита за настъпилия глад и безплодие над целия обитаем свят. Той е интегриран посредством мита за хипербореите. Подобна история предлага и един фрагмент на Хипострат (FHG (Müller) IV, p. 432, fr. 3), повторен от лексикографа Харпократион. Когато това става, Аполон дава прорицание на допитващите се до оракула елини и варвари, че атиняни трябва да се помолят заради всички. Сред изпращаните от много народи пратеници до оракула е и изпратеният от хипербореите Абарис. Той идва в Елада, получава от Аполон прорицание, че гладът ще бъде отблъснат, ако атиняните принесат за всички жертвоприношение и започва да пътува по света: чрез неговата уста богът разгласява на запиталите го варвари и елини отговора на оракула.


Атиняните правят жертвоприношението като накичват с всички плодове едно ейресионе и бедата е отпъдена. Във възпоменание на това те повтарят ежегодно този обичай. Празникът е наречен Панопсия, а атиняните го назовават Пианепсиа.


Митологичният кръг на хипербореите изглежда познава също обредния жест на ейресионе - според запазения у Хезихий фрагмент от комедията „Делиади"на Кратин, хипербореите почитат клонки под открито небе.


Всичките тези обстоятелства подсказват, че произходът на ейресионе, макар и редактиран от античните автори в характерния за втората половина на V в. пр.Хр. атински патриотизъм и атиноцентризъм, възхожда към един по-древен източносредиземноморски празничен кръг с епицентър култа на соларното палеобалканско божество на о. Делос. В основата на очертаните празнично-обредни комплекси са инкорпорирани древните традиции на амфиктионията на островните жители, към която принадлежат и тракийските племена по т. нар. "хиперборейски диагонал" (Pindar., Olymp., 3, 16; 31; Pindar., Pyth., 10, 29; Herodot., 4, 13; 32 ).”




Въпреки, че данните представени от проф. Лозанова са изобилни, е нужно да бъдат дадени още няколко пояснения.Увитото с бели и червени нишки и украсено с плодове клонче наречено ейрисионе / εἰρεσιώνη, не е създадено от гърци.


Според старите извори обреда възниква в Атика, но от Страбон знаем, че в древността, още във времената преди Троянската Война, Атика е принадлежала на траките, а в Давлида, Фокида е царствал Терей:


“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus “ – Strab.VII.7.1


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html


http://www.emersonkent.com/images/attica.jpg
Карта на Атика


Сведението на Страбон не е просто легенда, Робърт Бък споменава в работата си, че наличието на тракийски божества, култове, а и тракийски топоними в Атика, Беотия, Малия и Аркадия говори за тракийско присъствие в тези региони- “A History of Boeotia”, с.67.


Още по интересно става когато разберем, че мистериозния хиперборей Абарис, благодарение на когото се появява украсеното с червени и бели нишки ейрисионе, е тракиец. Това е виждането на Димитър Дечев представено в книгата му “Тракийски Езикови Остатъци” - Ἄβαρις – Hiperboreischer Prister der Apollon…Thraker geboren in Skythenlande” - Абарис- хиперборейски жрец на Аполон, тракиец роден в земите на скитите – “Die Thrakischen Sprachreste”, с.1. Дечев добавя и това, бащата на Абарис е носил тракийското име Сефт. То е използвано от одриските благородници, среща се и в земите на Стара Велика България.


Приятните за нас изненади могат да бъдат продължени с още един факт. Не само Атика където възниква ейрисионе е била населена с траки, не само човекът заради, когото възниква eйрисионе е тракиец, но с дедите ни е свързано светилището от Делфи, от което е получен съвет как да се направи жертвоприношението, без което ейрисионе / εἰρεσιώνη – древната мартеница нямаше да се появи.


Проф. Александър Фол говори за прилики между древни храмове от нашите земи и постройките от Делфи, споменава даже за тракийски жреци в светилището на Делфи, а също така дава и важното пояснение, че в Делфи е едно от най-ранните трако-пеласгийски светилища – “Политика и Култура в Древна Тракия”, с.111, 147, 165, 166.


Връзка между българските народни обреди и древния начин на пророкуване в Делфи намира Иван Венедиков, който посочва дори паралела между червеното було на гадаещата българска булка и червеното було на древните жрици –“Медното Гумно на Прабългарите”, с. 293-294.


Самата дума ейрисионе/ εἰρεσιώνη идва от ἔριον (ерион) -вълна. Причината за това е, че в древността червените и белите конци за свещения предмет са били от вълна, която за целта е била боядисвана. Материалът не е избран случайно, Иваничка Георгиева подчертава, че вълната е апотропей, т.е. пропъжда злите сили, но също така носи плодовитост. Предмет направен от оцветена в червено и бяло вълна е бил считан за притежаващ магическа сила.


Интересното в случая с ейрисионе/εἰρεσιώνη и ерион/ἔριον -вълна е приликата с българската дума ярина-вълна с високо качество. Тя от своя страна има диалектен вариант ерина, а ерина е почти идентична на гръцката ерион/ἔριον.Няма причина нашата дума да бъде считана за заемка, по-скоро дедите ни познати в древността под името траки са дали думата ерина на съседите си гърци, които са я префасонирали на ерион.


Със сигурност предците ни са започнали да ползват мартеницата като магически символ доста преди южните ни съседи да направят това. Трудно е да се каже обаче кога точно е възникнал обичая да се преплитат бели и червени вълнени конци. На наша територия червената охра се ползва като апотропей (предпазно средство) от незапомнени времена. Варненския некропол вече бе споменат, но традицията не започва през пето хилядолетие преди Христа, а доста по-рано – през Ранния Неолит. Касае се за погребения от Ракитово, Чавдар и Самоводене. За тях съобщава д-р Крум Бъчваров, а също и за особеното значение, което е отдавано на червената охра- “Неолитни погребални обреди”, с. 145-146.


Дали мартеницата като магически символ е възникнала през Неолита няма как да се докаже. Недоказуемо е и присъствието й през Халколита, но може да се предположи, че през Бронзовата епоха дедите ни са комбинирали вълната, която са смятали за апотропей (предпазно средство) с червения цвят, който притежава същите качества и така са създали магическо средство за пропъждане на злото и същевременно довеждащо подородие.


Докато проф. Николай Колев смята, че белия цвят cе добавя за контраст, то проф. Ваня Лозанова има по-различно виждане. Тя смята, че “усукването на бял и червен вълнен конец, т. нар. мартеница, е своего рода символичен жест на магическо възпроизвеждане на сливането между означения с бялата нишка мъжки и с червената женски аспекти в изначално творящо единство.”


В това тълкуване има логика. Сам мъжът е несъвършен, така както и жената е несъвършена сама, но заедно те стават едно хармонично цяло, а и основа за цикъла на живота. Древните ни деди са осъзнавали това прекрасно и са вплели знанията си в своята символика.


Поради съжителството си с древните гърци, дедите ни обитаващи Южните Балкани са предали на тези хора своя обичай да се правят мартеници. Напълно е възможно оригиналната дума за мартеница да е била ерина-вълна, червено-бяла вълна. Все пак мартеница идва от името на месец март, а това име е латинско по произход - Martius. То е проникнало и се е наложило сред древното балканско население едва след I век когато легионите на Рим окупират страната ни за повече от половин хилядолетие.


Името на магическия обект може да е променено, но традицията за направата му не се е изгубила, това е важното. Способността на дедите ни да пазят обичаите си живи, свидетелства за необикновената духовна сила на народа ни, за предаността и любовта към родната култура.


Несъмнено мартеницата е нещо особено и докато има вяра в нея, тя е и апотропей. Направата и носенето й не просто обогатяват духовния ни свят, но се явяват и като мост във времето - нашата връзка с предците. Мартеницата е вяра в доброто, положителното, надеждата за по-добро бъдеще.


Дедите ни са вярвали в особените символи, но не са оставяли съдбата си само в ръцете на първичната магия. За да получиш добро, трябва да се трудиш, да правиш добро, а и да го пазиш.


Използвана литература:


1.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фоклор, Изд. Български Писател, София, 1969;
2.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
3.Д.Тодорова, Календарни Празници и Обичаи на Гагаузите във Варненско, Известия на Народния Музей - Варна, с участието на музеите в Толбухин и Силистра, книга 23 (28), Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;
4.Н.Колев, Българска Етнография, Изд.Наука и Изкуство, София, 1987;
5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward UniversityPress, London, 1995;
6.R.J.Buck, A History of Boeotia, University of Alberta Press, 1979;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Ал.Фол, Политика и Култура в Древна Тракия, Изд.Наука и Изкуство, София, 1990;
9.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
10.К.Бъчваров, Неолитни Погребални Обреди, Изд. Бард, София, 2003;


11.В.Лозанова, Марта (Мартеница), Енциклопедия Древна Тракия и Траките


http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106


12.Ειρεσιώνη: πρόγονος του χριστουγεννιάτικου δέντρου
http://aienaristeyein.com/2015/12/26/%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%B5%CF%83%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B7-%CF%80%CF%81%CF%8C%CE%B3%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CF%82-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CF%87%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%85%CE%B3%CE%B5%CE%BD%CE%BD%CE%B9/


13.S.Mauler, Pyanopsia http://www.mauler.info/khaire/kalender/pyanopsia.htm
http://www.europeana.eu/portal/record/2021502/jspui_handle_pub_291.html


14. http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/206


15. http://www.nasamnatam.com/statia/Mogilata_na_Radingrad_krai_Razgrad-2661.html



Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

Началото на МАРДХА — Мъртвото дихание е зодията ПРАМАРДХА, от 7 септември, до 6 октомври. Върхът на ПРАМАРДХА е 22 септември — есенното равноденствие.
Най-ниската точка, дъното на МАРДХА е денят 22 декември — Коледа.

Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие, според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това е зодията ПАРАМАРДХА — край на Мъртвото дихание, първообразът на Баба Марта.
Думата ПАРА означава преминаване, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език, като чуждица — парапсихология, паранормални явления и др.
Думата МАР, в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед — безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер — смърт.

Думата ДХА означава диханието, духът.

Така месецът в календара става Март, периодът Парамардха — Баба Марта, а отличителния му знак — Мартеницата. Самата мартеница е символ на двойствеността на битието. Както животът носи в себе си смъртта, така и смъртта носи в себе си живота. Периодично преминават от един в друг. Затова двата цвята са така преплетени в мартеницата. Белият — символ на небитието, смъртта, съня, покоя и зимата, а червения — на битието, живота, бодърстването, движението и лятото.
В народните обичаи, в някои краища на България и днес се използва Уруглица — сватбено знаме от бял и червен цвят, като съвременния национален флаг на Полша. С цветовете на мартеницата са и знамената на САЩ и Япония.

Върхът на ПАРАМАРДХА е 22 март — ДХАУРУС — денят на пролетното равноденствие, начало на живото дихание, на възкресението.

Първият празник — причината, в източното православие е празникът Сирница, по християнски Сирни заговезни. От ДХАУРУС в него са прехвърлени обичаите: палене на големи клади — Сирници, прескачането на огньове, седемте ястия на трапезата и най-важното прошките. Вторият празник — следствието, в източното православие е Великден. От ДХАУРУС в него са прехвърлени: боядисването на червени яйца, идеята за сезонното възкресение в природата и отново прошките.
От МАРДХА произлиза съвременното женско име Марта. На английски то се пише Martha.
Името е женско, защото мъртвото дихание е превес на тежнението на И, към ядрото.

МАРИ — Химическото поле — МА се променя — Р и се свива към Долната вода — И.

https://chitanka.info/text/18253/45

ДРЕВНИТЕ СА КОНТРОЛИРАЛИ КОЙ ДА СЕ РАЖДА НА ЗЕМЯТА


      

           


„Всички рисунки и сцени в пещера Магура съдържат особено синтезирана информация по принципите, на които е построен проявения свят, но централно място е отделено на т.нар. Слънчево-лунен календар. Освен пирнципите на движението на небесните тела Слънце, Земя и Луна, той съдържа още информация за Бога-Баща, произхода на духа, химическите елементи и много други. (фиг. 1 Слънчево-Лунният календар)




Едно от равнищата на прочита в него показва важността, отдавана на взаимното разположение на Слънцето, Луната и Земята заради това, че те са еманации и портали в нашия свят съответно на Духа, Словото и Тялото. Всяко проявление съдържа описание (Слово), задвижваща енергия (Дух) и се осъществява в някакво пространство (Тяло). Затова трите тела с тяхната взаимна подредба създават условията за материализацията на идеите и за онези хора е било важно да следят и да знаят кога да започват нови начинания, кога да развиват вече започнати или да очакват плода. (фиг. 2 Взаимно разположение на Слънце, Луна и Земя).



Разположението Слънце-Луна-Земя поражда новолунието, а разположението Слънце-Земя-Луна поражда пълнолунието. Налично е огромно количество информация за отражението на пълнолунието и новолунието върху живота и делата в нашия свят, но от магурска гледна точка това не би било толкова интересно, ако не беше специално описано във връзка с менструалния цикъл при жените. (фиг. 3 Менструален цикъл).





Човешкото зачеване и раждане са проява на творчески принцип на Битието. Същата логика се наблюдава с появата, осмислянето и узряването и изпълнението на коя да е идея или начинание. Удивително е, че Магура посочва новолунието като начало на менструалния цикъл. Новолунието се символизира от празната утроба на Богинята-Майка. (фиг. 4 Празната утроба).

Целият процес е описан задълбочено в други сцени: Коя да е идея или кой да е човек изначално съществува като инфомационен, идеен зародиш, съдържащ цялото му описание.

Този зародиш бива „засмукан“ от символа Т, който в Магура значи Слово, подредба на нещата, матка.

Това става по новолуние, когато утробата е празна. Сцената с менструацията описва как зародишът се появява като материален обект в Матката (символа Т) по новолуние.

Този материален обект е яйцеклетката, която следва да бъде оплодена.

Но как така менструалният цикъл започва по новолуние, когато на всяка жена цикълът започва на нейна си дата? Но самите жени потвърждават, че ако редовно общуват една с друга, то циклите им се изравняват, а според езотерични източници в много дълбока древност циклите на всички жени започвали на новолуние. Следователно, информацията от Магура се потвърждава. Но какъв е смисълът на това?

В пещерата са описани осем вида сексуално взаимодействие, като само два от тях довеждат до зачатие. (Фиг. 5 Видове зачеване)



Първото зачеване е преднамерено – мъжът и жената имат възможност да изберат духа, който да преродят. Това е царското зачеване, чрез което се създават божествени владетели. Конфигурацията на това зачеване отговаря на пълнолунието. Това обяснява стремежа в древността цикълът да започва на новолуние. Така овулацията настъпва по пълнолуние, съответно и зачеването се случва тогава.

Второто зачеване е кармично. При него духът сам търси подходящите за него родители и ги „обсебва“ – кара ги да се пожелаят, за да го заченат. Конфигурацията на това зачатие отговаря на новолунието и следва да се случва по новолуние. При това положение цикълът трябва да започне на пълнолуние – обратно на описаното в Магура.

Изглежда древните същества са осъществявали пълен контрол върху това кой да се ражда и кой да не се ражда на Земята.