Поредица от НСР-ве/без развитие

      

Печата на Соломон/Звездата на Давид и Ротшилд/Знака на демона Хаягрива                                                                                                              

По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну се превърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма и Шива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек.
Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.

 

 Библията е плагиат от шастрите на Дхиан- Коганите(Девите от север).Тя описва генното инжинерство на шумерските анунаги. Алегорията за Потопът евреите са копирали директно от "Енума Елиш" на Аккадо-Шумерите, които пък са взаимствали от Арйаните, но разбира се с изопачени и фабрикувани символи и събития. Така например, библейският Ной е просто поредният "7 Ману" от 14 на калпата("Денят на Брахма") в епохата на РаВи, а "Ноевият ковчег", който копира Кивотът или Кааба за "Утробата на Вишну" е просто Рибата "Матся", която е аватар на Самият Вишну, който поглъща душите в Трансцедентална Си Утроба си за да ги прероди в Нов цикъл в материалното Проявление. Нефилимите(Исполините).Това са по-висши същества от хората на Средната Земя(Бху), идещи от по-висши планетарни системи към Брахма-лока, чиято цел е да култивират Земята и да спасят хората чрез Съзнание от упадък към животинска форма.Асоциирани понятия са "мореплавател"(naval'im), "9"(nove)-Трансцеденталното число(108), "нов"(nove), Юпитер(U-Pitr).
            

Нефилимите не са нещо отрицателно спрямо Ведаическото Знание. Нефилимите са отрицателни персонажи от гледна точка на падналите ЗЕМНИ духове(бхутас) "ел яху", "ал аху", които са рашкаси в Анта-ришка-лока и постоянно искат да инкарнират във форми на Земята с цел да експлоатират материалната енергия.При смесването на нефилимите с демони и наги се получава именно тази част от тях, която се нарича в Бхагавад Гита "нежелано потомство", точно както са получени Аврамските патриарси от смесването на Ведаическите брахмани с шудра-класата. Може би това е образът на Месопотамските Анунаки - "свирепи", "алчни", "кръвожадни", "експлоататори".

 

 Шумерските Аннунаки дават примерът на Аварамическите религии за "бог"..Шовинистичната патриархалност е Лунен култ мразещ Изтокът, Слънцето и девическото начало. Кървавите жертвоприношения са като поздрав "Шалом"(Салаам)... Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания а след това и с намаляне продължителноста на живот чрез генно инжинерство.Днес се използват също евгеника и ваксини(за подържане на живота до около 80г. а може да се намали и още) и атомно оръжие , нищо ново.А едно обещание за по дълъг живот може да купи всяко правителство ,религия и мил.последователи. Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог ЯХВЕ му се явил и му казал:
„Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти(живота ти)."!? Шумерските анунаги, създават играта на добри и лоши богове и религии с цел разделяне и контрол над гоите.Новият световен ред се е прилагал от хиляди години пр.хр.Когато робите се усетят за измамата или когато източат ресурсите на даден регион левитите предизвикват войни.По време на периода 1450-1000 г.пр.Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена дейност в Теотихуакан през 1390 г.пр.Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Удивително заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя "храм”, който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано.Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на Бурята – Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител. 

 Виж тук >Кетцалкоатъл истинският Христос?

 

Сергей Шойгу, Добрият бог... Владимир Путин и княза на Монако Альбер II во время сплава по реке Енисей, Республика Тува(Монголския вход към Шамбала/Билла Сварга)

           

Шумерските анунаги са високотехнологична цивилизация от адските ареали на Патала Лока(Патиланско царство) - занимаващи се с генно инженерство и лов на души. Те се зареждат с негативна енергия от контролираните от тях цивилизации. Душите се подлъгват с фалшива светлина и складират в огромни сфери за реинкарниране обратно на поробената планета.

Кетцалкоатъл-Христос играе ролята на добрия бог а Хуитцилопохтли(ЯХВЕ)-лошия бог,тази схема по късно се прилага и в играта на леви десни ,комунисти-капиталисти и т.н.Тува/Тула е мястото, където се намира входа към индианската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilán) (едно от имената на индианската Шамбала, която била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan)Билла сварга-царство на нагите.



Упадъкът на Ведическата кутура е започнал с Месопотамия после в МезоАмерика-царството на нагите.....После клановете(нагите) са се преместили в Йудея, после -в Рим, Британия, САЩ, т.нат...днес към Астана,Китай и Русия.Поредица от нови светвни редове/цикли, не по спирала а в кръг, без развитие.  

Илюминатите копират свещената кастова система като индианец работещ в/у пишеща машина АнунНаги са зад Новия Световен Ред, който е бил планиран вече дълго време. Индустриалната революция е била планирана от Ануннаки, не за да подобри жовота на масите, а да ги плени в желания и недоволство, така че хората лесно да забравят за духовното съществуване. Освен това тя променила начина на живот и объркала хората, но най-вече позволила предмети от материален комфорт на управляващия елит(Еевреи биороботи).Ануннаки водят военна икономика. Истински мир никога не се предвижда от тях. Те пилеят ресурси за да държат хората поробени. Те присвояват всички остатъци за свои удоволствия. Генното инжинерство е било практикувано потайно на тази планета доста дълго време. Днес генната модификация не е вече тайна. Обществено достояние е че растения, животни и хора се манипулират генетично и се клонират. Размерите на тези проекти от друга страна, са скрити от общественото око. Преди индустриалната революция, технологичните напредъци били буквално в застой от много векове.Това им позволило да подобрят методите за контрол и поробване на хората. Ануннаки се нуждаели от напреднала технология за да финализират техните планове за поробване на земляните чрез НСР с единствена управляваща – обединена полицейска власт. НСР бива наложен от управляващия елит, който някои наричат Ционисти. Някои хора мислят, че всички евреи са ционисти, което не е правилно. Не всички евреи са ционисти, както и не всички ционисти са евреи.Но всички чисти евреи са биороботи. Според Агни Пурана, Калки ще установи морален закон във формата на четирикратна Варна, или подходяща организация на обществото в четири класи (касти). След това хората ще се възвърнат в пътя на справедливостта. Книгата Битие била записана от цивилизациите, създадени от Ануннаки.Шумерите били една от първите култури, която имала записи на плочи, описващи историята на Ануннаки на Земята, което било в съзвучие с това, което нареждали Ануннаки. Книга Битие била създадена за да накара хората да боготворят Елитните Ануннаки.
Историята на Битие не е Истинската История на Божественото Сътворение.
Историята на Битие е толкова скорошна в сравнение с цялостната картинка, че е абсурдно да се счита за вярна.
Вече имало различни групи извънземни и земляни, когато Елитните Ануннаки завзели част от Земята.
Имало битки за надмощие между различните групи, но Елитните били прекалено силни за тях.
На шумерските плочи са записани събития от така наречения произход на човека и сътворението
които всъщност били записки от последната колонизация на Елитните Ануннаки.
Завоевателите сами написали тези плочи.
Така, това което е записано от шумерите е било диктувано от техните така наречени богове.
Опитът на Ануннаки им подсказвал, че създаването на религия би помогнало в опита да се контролира отново населението.

Старият Завет е посветен на Яхве. Той е много мъжки настроен поради боготворенето на Божествената Майка от коренните жители на Земята.
Старият Завет потвърждава съществуването на много от „боговете” Ануннаки на земята в ранните времена.
Битие разказва за поколенията следвали Адам и Ева и историята на разочарованието на „божествения” от човечеството, което живяло след потопа. Ануннаки са били хората от Сим и те са дошли на Земята и копулирали с примитивни земляни,това е записано в историята Битие. 

Когато положението излезе извън контрол Ануннаки унищожават култури и избиват населения,след това ги зараждат наново. 

 

 270 183 г. пр. Хр. Боговете пристигат на Земята чрез планетата Нибиру.
252 183 Ериду - първият град на боговете, е завършен - Алулим
е назначен за губернатор.
226 983 Енки се премества в Африка, за да ръководи дейностите
в мините.
183 783 Редовите богове се вдигат на бунт.
180 183 ЛУ.ЛУ-робът е създаден чрез генно инженерство.
176 583 Случката в Райската градина. Чрез генно инженерство
на Адам и Ева е дарена способността да се плодят.
130 000 Дните на Енох, когато човечеството се разпръсква от
Африка към Азия и „зове името Господне".
107 900 - Енох тръгва с „Бог" и свидетелства против „синовете на
77 900 Бог", които са спали с дъщерите на човека.
70 983 Ражда се Ной с тен на кожата, получен чрез генно
инженерство. Човечеството преживява настъпване на
ледников период в комбинация с изпитания, предизвикани от
Енлил.
40 000 Миграции на север са причина за първи път да се наблюдава "съвременно" поведение в Европа.
20 983 Сим, Хам и Яфет се раждат на Ной от жени от три
различни етнически групи.
10 983 Потопът.
10 875 Начало на Върховната власт на боговете, основана на
12-те епохи на земния прецесионен цикъл.
10 450 Построени са пирамидите в Гиза.
о. 8700 Война на боговете. Великата пирамида е разрушена вандалски и заместена с фара на Хелиополис. Изваян е Сфинксът, за да напомня прекратяването на войната и края на първата прецесионна епоха. Строят се космически съоръжения в Йерусалим и на Синайския полуостров. Йерихон и други места се укрепват като охранителни съоръжения. Стоунхендж е отбелязан като астрономическа обсерватория.
о. 4050 Тиуанаку е установен като център за производство на бронз. Първото използване на Хавин де Хуантар и Теотихуакан за преработка на минерали.
°- 3800 В Шумер на човечеството е подарена цивилизация!
о. 3450 Нимрод построява Вавилонската кула в чест на своя бог Мардук. Разрушена е от Енлил.
3113 Дарена е цивилизация на Египет и Крит.
о. 3000 Тот построява Стоунхендж за Мардук като звезден часовник. Той измерва степента на прецесионна промяна по отношение на лунния календар.
2900 Тот изгражда звезден часовник в Мачу Пикчу. Започва календарът на Андите.
о. 2800 Дарена е цивилизация на Долината на Инд. Енки създава индоевропейския език.
о. 2630 Египетските фараони започват да строят пирамиди.
2700-2500 В Стоунхендж са построени „Кръгът Сарсън" и „Авенюто".
о. 2400 Акадска империя под управлението на Инана и Саргон Велики.
о. 2300 Мардук се връща във Вавилон, но е убеден да напусне.
о. 2200 Тиуанаку е затворен. Нещастен случай в Наска.
2024 Содом и Гомор са разрушени заедно с космическия
център в Синай. Технологията се разпространява из целия свят от човешката миграция.
0.1628 Изригва Санторин.
о. 1565 Започва епохата на Хамурапи; той унищожава Мари през 1531 г. пр. Хр.
о. 1450 Инана разрушава дворците в Минос. За отплата бива унищожен Мохенджо-Даро. Боговете напускат Стария свят и се пренасят в Новия свят. Човешки миграции довеждат до пренаселване из целия свят. Изселените на Великденския остров са спасени; Хавин де Хуантар е заселен, а олмеките се
появяват в Мезоамерика.
1433 Йехова побеждава Египет и повежда израилтяните към Синайската обетована земя.
1391 Денят, когато Слънцето стои на място. Построени са
пирамидите в Теотихуакан.
1003 г. пр. Хр. Цар Давид завзема Йерусалим.
953 Йехова, богът на Стария завет, бил бог от плът и кръв, познат на шумерите като Ишкур. Той нарушил политиката на ненамеса, опитвайки се да изгради ново монотеистично царство чрез израилтяните в Ханаан.
Ишкур/Йехова използвал цар Давид, за да си върне Йерусалим, мястото на стария център за контрол на полетите. „Храмът", който бил построен в Йерусалим през 953 г. пр. Хр., не бил храм в обичайния смисъл на думата. Той бил разрушен от Рамзес по нареждане на Мардук 946 Соломон завършва „храма" в Йерусалим в чест
на Йехова.
925 Йерусалимският храм е разрушен от Рамзес Велики.
639 Асирия пада при загадъчни обстоятелства.
572 Иезекиил е заведен(долетял) в новия „храм" на Йехова в Хавин де Хуантар.
о. 569 Разрушен е храмът в Хавин, което води до неприязън(война) както между богове, така и между човеци. Култът към Ягуара започва в Америките.
552 Кетцалкоатъл напуска Мезоамерика и пристига в Непал,
о. 550 Епохата на - Буда и Конфуций.
Установява се нов световен ред по времето на Медес
и персите.
o.539 г В резултат от войната в Америките една група богове се преместила в Азия и може би тайно се договорила за нов световен ред о. 200 Планетата Нибиру се връща. Хавин де Хуантар и Теотихуакан саизоставени, о. 200-130 Човекът е изоставен, когато боговете навлизат в прецесионна епоха на „ненамеса". o.1492г.Бог Йехова отново се връща в Обетованата земя,преди това епидемия от чума.На 2-ри август, 1492 година, повече от 300 000 евреи били изгонени от Испания, а на 3-ти, на следващия ден, Колумб отплава на запад, вземайки със себе си група евреи.



Йехова Ишкур и Ацтекският бог на войната Хуитцилопохтли

Библейският герой Йехова съвпада с Адад Ишкур-БОГ НА ВОЙНАТА

НА ГОРНАТА СХЕМА ЗАБЕЛЯЗВАМЕ И ЕВРЕЙСКИЯТ БОГ АДАТ,ИШКУР ИЛИ ЙЕХОВА БОГ НА ВОЙНАТА

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: "Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на "ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: "АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на "гледай си работата!”

Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса.

Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат на драстично пренаселване. Опитът на Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна война за делтата на Нил.

Поради това Йехова започнал да действа за бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня – област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам – отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност – или е било нещо повече?

Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20:23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и широко разпространената потребност за обожествяване. Неговите действия внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер.
Но времената вече били променени.
Най-първите шумери били невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни. Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.

Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения.

По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните.
Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да противостои на новосъздаденото монотеистично управление.
Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила враговете на Израел.
А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.

С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на "бедствията” над Египет. А с цел да изиграе успешно тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.

Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните. Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна до края. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата част от новородените деца. Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.

Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи. Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един от собствените им богове?

Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан? Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото мнозина смятат за идентичен с Ваал. Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе – например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер – врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.

Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова. Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:
"А Господ каза на Мойсея: "Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Изака и на Якова с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова”.
Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с Авраам:

"Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал: "Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти”.

Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода. Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.

Какво е значението на по-ранното име на Йехова – "Ел Шадаи”?

Думата "шадаи” е винаги в множествено число и обикновено се превежда като "всемогъщи” в смисъл на божествено ниво на величие – "всевишни”, сходен с множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума "шаду”, която означава "планини”. Ето защо "Ел Шадаи” не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като "Бог на планините”. Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?

Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало "Той от далечните планински земи”. Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад на иврит. Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова.

Знае се, че планинските земи на Ишкур са идентифицирани като Таурус, а по-късно като Андите, и се знае, че той се е върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г.пр.Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г.пр.Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.

Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Второ, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:

"Когато Мойсей, протегна жезъла си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята”.

Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимляните:

"Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимляните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните”.

Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:

"Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя си”.

И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани, докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът – страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение. Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато "диви животни” стъпкали човеците – инцидент, който се свързва с бог Ишкур.

Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище "Аз съм този, който съм!” И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог, който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложена на насилие от група гадатели и идолопоклонници.
И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей:

"Никой не може да ме види приживе”

и защо единствено "славата” на Йехова е била винаги виждана.

Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по-практична причина била, че той имал работа някъде другаде.

Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на Бурята в Теотихуакан (около 1390 г.пр.Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г.пр.Хр. И е необходимо да се употреби гледището от двадесети век, за да се разбере, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места!

Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал физически по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в "обетованата земя” на Ханаан. През това време, четиринадесети век пр.Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари – т.нар. "ангели” от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на техния начин на предвижване.

Тези "ангели” помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г.пр.Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на не технически език като "рев на тръба”.

Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.

По времето, когато Ишкур/Йехова действал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други богове също отсъствали от делата на човечеството.

Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г.пр.Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена дейност в Теотихуакан през 1390 г.пр.Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Удивително заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя "храм”, който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано. И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Йезекиил на хиляди мили за да му даде стотици точни размери от храна в Хавин?
Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Йезекиил, стих 43:

"Сине човешки, опиши храма на народа израилев… Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана… Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план…”

Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът му? Доколкото ни е известно, Йезекииловите сънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от пехота 500-200 г.пр.Хр. Би било интересно да се направят разкопки под потопения площад.

Какво всъщност е представляващ т.нар. "храм”, който Ишкур (Йехова) построил в Хавин де Хуантар? Ако библейското описание на храма в Йерусалим би могло да бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди, за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 години пр.Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил. Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета…

По всяка вероятност изглежда, че боговете са воювали помежду си. Но кога е станало това? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г.пр.Хр. , но можем ли хронологично да го свържем с Ишкур(Йехова), разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Йезекиил в новия храм в Хавин?

Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди, че бог на име Димящо Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на Бурята – Ишкур, което показва, че той и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.

Легендата за "Димящото Огледало” съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете. Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху "змийски сал”. Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до свещен цикъл то 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път, когато завършвал този 52-годишен цикъл.

Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г.пр.Хр., което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период съвпада точно с феномена, познат като "Ел Ниньо”, причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка. По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад "Ел Ниньо”, но ако съберем всички сведения заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад "Ел Ниньо” и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната между боговете.

Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Статуята "Ел Ланцон” е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Според една перуанска легенда, "гиганти” тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора – близки родственици на олмеките – да са били принудени от Ишкур (Йехова) да построят неговия "храм”, но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и човеци са били включени в произлезлия конфликт.

Този анализ внушава, че именно Ишкур (Йехова) е разпалил гнева на "дивите зверове” към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са предците на ацтеките – придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали. На една от тези ками, която била използвана за отрязване сърцето при техните човешки жертвоприношения, на дръжката е изобразен пикиращ Бога на Бурята – Ишкур (Йехова)!!!

по материали отwww.bibliotecapleyades.net/sumer_anunnaki/godsnewmillemnium/godsnewmillemnium.htm#Contents ТАЙНАТА САМОЛИЧНОСТ НА ЙЕХОВА          

Инана - богиня на любовта и войната

         

Древни легенди разказват за това как синът на Посейдон (Енки) и Гея (Нинхарсаг) гиганта Антей (Marduk) е бил убит от Херакъл (Ninurta).След убийството на Marduk - 50 божествени сили (опасно оръжие с впрегнати вихри), бяха прехвърлени към синовете на Енлил Ninurta (Apollo-Hercules) и Нергал (бог на треска, суша и други бедствия). Едно от най-забележителните божества от пантеоните на Близкия изток е богинята, която шумерите познавали като ИН.АННА (означаващо „Любимката на Ану"). Нейните разнородни таланти били любима тема на древните летописи, а физическите й способности били изключително популярни сред античните хора на изкуството! Открити са стотици текстове, занимаващи се с любовните афери на Инана, а един от най-известните примери е „Епосът за Гилгамеш". Като
прототип на богинята на любовта, тя била известна на всички древни цивилизации с богато разнообразие от различни имена. За асирийците и вавилонците тя била позната като Ищар, за ханаанците като Ащорет, за гърците като Афродита, за римляните като Венера. Според шумерските текстове тя била дъщерята на Нанар, правнучката на Енлил и праправнучката на Ану. Била известна също и с много други прякори като ИР.НИ.НИ - „Силната.

Сексуалната страст на Инана можела да си съперничи единствено със сърцатостта й на бойното поле, оттам тя станала известна като прототип на богинята на войната, както и на богинята на любовта. В много отношения тези
две качества вървели ръка за ръка. Преданието за нея, разбулено от Захариа Сътчин във „Войните на богове и човеци", е трагично и започва от нейния брак с
Думузи, син на Енки. Дали това е била взаимна любов, или опит на Инана да се сдобие с власт над съперничещите енкиитски земи, не можем да сме сигурни. Но в онези отдавнашни дни нейната власт в страната на Енлилитите със сигурност била ограничена от мъжкото надмощие. Няма нужда да бъдем феминисти, за да усетим неосъществените й амбиции; нейният дядо Енлил имал върховна власт; брат й Уту бил отговорен за стратегическия район на Йерусалим; баща й Нанар отговарял за Синай, а чичо й ИШ.КУР (означаващо „Далечна планинска земя) открай време бил изключително отговорен за важното място на Баалбек.

Нейната собствена власт в Шумер била ограничена до град Урук, който по онова време имал твърде нисък статус.
Скоро след брака й с Думузи тя го подтикнала да създаде наследник посредством нормалния обичай от неговата полусестра Гещинана, един акт почти мотивиран от божествените закони за унаследяването. Когато сестра му отказала, Думузи се възползвал от момента и я изнасилил сериозно нарушение дори за боговете, които по онова време имали особено либерални правила за поведение. Ра, по-големият брат на Думузи и зле разположен към неговите връзки с богинята от враждебния лагер Инана, разпоредил да го арестуват.

Драматичното залавяне, бягство и нещастна смърт на Думузи са описани в шумерския текст, познат като „Неговото сърце бе изпълнено със сълзи".

Последвалото пътуване на Инана до Африка (Долния свят) е описано в един от най-известните шумерски текстове.
Смъртта на Думузи, в комбинация с положението на Африка в Долния свят (Южното полукълбо), естествено довела до това, че „слизането" на Инана било разглеждано като митологична приказка за пътуване до подземния свят, или царството на мъртвите. Тази гледна точка е била подсилена от легенди, че това било място, откъдето хората не се връщали, но в случая с Инана това било земя предимно на живите, откъдето тя наистина се върнала.

Вбесената Инана обвинила Ра за смъртта на съпруга си и започнала да търси начин за отмъщение. От един текст
вече знаем, че Ра избягал в една „Планина", описана
като Е.БИХ - ..Жилището на Скръбното стенание".
Друг текст го описва като същия Е.КУР, в който
боговете Енкиити били пленени от Нинурта. 

Захариа Сътчин още веднъж повдига булото на мита, за да

обясни едно историческо събитие - произтеклия от
това съд над Ра, неговото арестуване вътре в Екур без
вода и храна и последвалото му бягство.
Няма и капка съмнение, че Инана била оскърбена
и озлобена от смъртта на Думузи и от блокиране на
амбициите й в Африка. Нейната утешителна награда
според Сътчин била да й се даде контрол над една
нова цивилизация в долината Инд (съвременен Пакистан). Тази загадъчна цивилизация първоначално възникнала на различни места преди около 2800 г. пр. Хр. и била в пълен разцвет около 2500 г. пр. Хр.6Най-забележителната характеристика на
тази култура, позната като Харапа, била нейната хомогенност във всички аспекти на живота: строителство, грънчарство и религиозна вяра. Най-главните й градове, Харапа и Мохенджо Даро, били устроени по начин, който накарал археолозите да си мислят, че те са „били планирани в тяхната цялост, преди да
бъдат построени". Забележителното е, че религиозните поверия на Харапа били напълно различни от тези в Шумер и Египет, които боготворели много богове. В контраст с тях, харапаните се прекланяли пред единствено женско божество , чиито изображения показват удивителна прилика с други такива на богинята Инана.

Все пак Инана съвсем скоро се отегчила от новите си отговорности и тогава обърнала вниманието си назад към Шумер. По време на едно посещение при Енки в дома му в Абзу Инана успяла да го напие и с измама го накарала да й предаде определени божествени предмети, познати като „МЕ".
Точно какви били тези предмети, е неизвестно, но те дарили Инана с огромно познание и власт. Докато нейната цивилизация в Харапа била заета с възстановителните работи от разрушенията, причинени от постоянните порои, нейният
шумерски град Урук изведнъж станал много силен, а самата Инана се превърнала в главно божество. Именно тогава според
античните текстове Инана открила мъжа, който трябвало да бъде инструментът на нейните амбиции, мъжа, който изградил град Агаде и впоследствие положил основите на акадската империя. Името на този мъж било Саргон Великият, а археологическата дата е около 2400 г. пр. Хр. Ерата на
Инана тъкмо започвала, а и в любовта, и във войната едновременно тя щяла да стане по-опасна откогато и да е.

Завоевания на Инана

Около 2350 г. пр. Хр. с помощта на Инана Саргон започнал да гради мощна империя из цяла Месопотамия. Правейки това, той взел всички мерки да не развали отношенията си с останалите богове от Близкия изток. Първоначално завоеванията му не засягали града на Енлил -Нипур, града на Нинурта - Лагаш, спорната област на Вавилон и стратегическите места на боговете в Йерусалим и Баалбек. После, когато остарял, той извършил фаталната грешка да пренесе „свещена почва" от Вавилон, за да узакони някак си града на Инана - Агаде.

Сякаш този светотатствен акт накарал Мардук да се върне във Вавилон. Античният текст твърди, че Мардук разбил хората на Саргон чрез глад и жажда, а самия Саргон изтезавал с „безсъние", което довело до неговата смърт след петдесет и четири годишно царуване.

Обединявайки своите разпръснати последователи, Мардук възстановил Вавилон и според древния текст изградил една съвременна водоснабдителна система. Това е интересна подробност, защото мястото на Вавилон от осемнадесетия век пр. Хр. наистина лежи под сегашното водно ниво, което
пречи на разкопките там. Мардук предотвратил наводнението чрез изпомпване на водата от Вавилон към обкръжаващите области. Околните градове бързо се превърнали в зависими от тези доставки на прясна вода от Вавилон, тъй като средните валежи във Вавилон били незначителни, откакто свят светува. Разбира се, без напоителните канали и пълноводието на реките
Вавилон би бил една безплодна пустиня.

Последователите на Мардук продължили яростно да се бият с наследниците на Саргон, а съветът на боговете в опит да предотврати бъдещи въоръжени конфликти изпратил Нергал - брат на Мардук, да го убеди да напусне Вавилон. Нергал предоставил на Мардук убедителни доказателства, че неговото
„съдбоносно време" още не е настъпило. Накрая Мардук се съгласил да напусне, но при условие че никой няма да се намесва в устройството на напоителната система във Вавилон: 

„В деня, когато ще отстъпя мястото си, водното течение ще престане да действа от извора си... Водите няма да извират...
светлият ден ще (се превърне) в мрак...
Ще настане объркване...
Ветровете на сушата ще вият...
ще се разпространи болест."

След заминаването на Мардук Нергал влязъл в тайните зали на Вавилон и с учудваща враждебност разрушил прецизната водоснабдителна система. Според предварителното предупреждение настъпило сериозно засушаване в околните градове. Нергал бил наказан сурово от по-възрастните богове.
Около 2250 г. пр. Хр. вследствие на заминаването на Мардук и настъпилото засушаване Инана още веднъж решава да изпробва мускулите си - този път с внука на Саргон, наречен Нарам-Син. Името му ясно показва, че Инана е успяла да спечели подкрепата на нейния чичо -бога Нанар/Син.
Този път изглежда сякаш Инана иска да изпробва докъде би могла да се разпростре мощта й. Месопотамският текст ни предоставя дълъг списък от завоеванията на Нарам-Син, включително Йерихон, Баалбек, страната Дилмун (Синай) и накрая Египет.

Съществува ли някакво историческо потвърждение за завоеванията на Нарам-Син? 

Археологията потвърди, че ерата на Йерихон завършва през третото хилядолетие пр. Хр. с разрушение.Атаката срещу Баалбек, където според слухове Инана изгорила вратите му и държала в плен неговите защитници, напълно обяснява изоставената дейност в кариерата, която може да бъде видяна и сега на онова място - особеност, която никой досега не е дръзнал да обясни. В Египет също е потвърдено нашествие от чужденци по това време от историята чрез дълга поема, известна като „Поученията на Ипуер".

Колкото до митичното завоевание на космическия център в Синай от Нарам-Син, би ли могло това събитие да е същото, увековечено от известната стела за Нарам-Син, сега изложена в музея „Лувър" в Париж? Централното изображение , в което мнозина виждат планина, прилича повече на ракетите, с които страната Дилмун се свързва. Короната с рога, носена от победоносния Нарам-Син, е била символ на боговете и внушава, че това е било победа в най-свещения район, където единствено боговете са били допуснати да управляват.
Все пак ни се струва, че Нарам-Син е попрекалил с едно от завоеванията си. Дали това е бил космическият център, териториите на Енкиитите или и двете, не можем да сме сигурни, но съветът на боговете решил да арестува Инана и да сложи край на нейната грандомания. Шумерска поема, известна под заглавието „Проклятието на Агаде", описва как Инана избягала от град Агаде. После боговете освободили града от властта й, вероятно включвайки някои от „МЕ"-тата, които тя откраднала от Енки:

„Короната на властта, тиарата на царството,

тронът, даден на управлението,
Нинурта предаде на своя храм;
Уту отнесе градското „Красноречие";
Енки отне неговата „Мъдрост".
Неговото величие, че би могъл да достигне Небесата,
Ану издигна до средата на Небето."

Текстът твърди, че братът на Мардук - Нергал, също е помогнал на завоеванията на Нарам-Син и така е действал в неприемлив съюз с Инана, за да попречи на завръщането на Мардук. Можем само да гадаем за причините на неговата братска враждебност. Скоро след това Инана и Нергал организирали огромно въстание против властта на по-възрастните богове - бунт, който завършил със загуба и катастрофално разрушение на Агаде.

„Проклятието на Агаде" обвинява за разрухата Нарам-Син, който уж атакувал града на Енлил - Нипур, светотатствайки над неговия свещен Екур.49 Известно ни е от една шумерска поема, озаглавена „Химн на Енлил", че този Екур е бил мястото за отдих на „бързо стъпващата птица", от чийто „дъх, никой не може да избяга", и мястото, откъдето той е можел да „издига лъчи, които търсят сърцевината на земите". По този начин атаката не е била просто символична обида към най-висшия бог на Земята, но и физическо унищожение на неговите сили.

Според „Проклятието на Агаде" боговете изтрили Агаде от лицето на Земята. После Енлил заповядал на ордите на гутите да напуснат родината си в планината Загрос и да поробят последователите на Инана. Акадската империя била разоръжена и централната администрация изпаднала в състояние на анархия.

Дали боговете са имали пръст в това дело? 

Факт е, че Агаде е един от малкото древни градове в Месопотамия, чието местонахождение никога не бе открито от
археолозите, а в същото време историците са в неведение за залеза на толкова мощна империя, която рухва около 2200 година пр. Хр. толкова внезапно, колкото някога се е появила.

Едно от най-забележителните исторически събития в периода 2000-200 г. пр. Хр. несъмнено било огромното изригване на Санторин. Когато този вулканичен гръцки остров се взривил, 192 милиона тона серен прах се стоварили под формата на киселинен дъжд на изток - най-голямото изригване на вулкан е на повече от 4000 години. Някои специалисти смятат, че
въздействието на Санторин вероятно е включвало глобално климатично застудяване и глад на изток, който е продължил поне седем години. Под това влияние попаднали Египет, Анадола и Левант - почти целият древен свят с изключение на Месопотамия.

Кога е изригнал Санторин? 

Усъвършенствани научни методи, съпоставящи три кръга радиоактивно датиране, сега вече установиха, че експлозията е
станала около 1628 г. пр. Хр., доста по-рано, отколкото се смяташе преди.36 Това датиране съвпада точно със събитията в древния Близък изток.
Климатичната промяна в резултат от изригването на Санторин би могла да помогне за обяснението на въпроса защо египтяните са поставили началото на постоянното наблюдение на нивото на наводненията на Нил по времето на Аменемхат III около 1660-1615 г. пр. Хр. (НХ), както свидетелстват т. нар. „Описания на високия Нил". Санторин би могъл да обясни също Херодотовото твърдение, че същият този Аменемхат III бил легендарният цар Моерис, който изградил в района на файюм хидравличната система за събиране на прелялата
от Нил вода. „Описанията" на нивото на реката показват една загриженост, която скоро била потвърдена от събитията, защото в продължение на дванадесет години нивата на наводненията нараснали почти два пъти в сравнение с нормалното ниво. Последствието било катастрофално бедствие и дълготраен глад. Не е учудващо, че според новата хронология на Дейвид Рол XII династия на Египет тръгнала към упадък, белязан от хаоса на Втория преходен период.

Точно по онова време Нубия, покорената три столетия по-рано земя, отхвърлила египетското иго.
Санторин обяснява също и загадъчния възход през 1600 г. пр. Хр. на нова сила - тази на Микена - точно до засегнатата зона. Микените боготворели плоскогърда майка-богиня, която не би могла да бъде разпозната, ако не заподозрем, че това е Инана. Под нейно влияние Микена изведнъж започнала да се ползва от благините на мощно търговско положение и там била изградена силна военна машина.

Накрая датата на Санторин се свързва с епохата на Хамурапи, 1565-1522 г. пр. Хр., според новото летоброене. При старата, установена хронология, този отново признат вавилонски цар безмилостно покорил своите бивши съюзници без явна причина. Поради това е било прието, че тази победа е отбелязала началото на Вавилонската империя. При новата хронология, като се направи връзка със Санторин, неговите действия се оказват нужни за ново установяване на контрол
по време на огромен хаос, когато гладът е водел на изток вълни от миграция към Месопотамия. Известният „Законов кодекс", изобразен върху стела, която Хамурапи издигнал в Сипар, точно на север от Вавилон, също вероятно е бил заплаха и предупреждение за емигрантите да внимават какво правят.Този
сценарий също хвърля светлина върху обясненията в „Законовия кодекс" за три класи хора - свободни човеци, роби и категорията, известна като „мушкену". Става ясно, че тази дума с неясно съдържание се отнася до „зависими от държавата" и точно е обозначавала новата група от емигранти.

При тези обстоятелства пред няколко града се изправила възможността да предложат независимост от централната власт във Вавилон. Заплахата за статуквото била толкова силна, че Мардук решил да въоръжи Хамурапи с мощно оръжие, с цел отново да се обедини империята:

„С мощното оръжие,
с което Мардук провъзгласи своя триумф, героят (Хамурапи) се хвърли в битка
с армиите на Ешнуна, Субарту и Гутий.
С „Великата мощ на Мардук"
той отхвърли армиите на Сутий, Туруку, Каму..."

Град Мари бил отдавнашна мишена за Хамурапи, който го унищожил през 1531 г. пр. Хр. (НХ).Обхватът на изтребление в Мари потвърждава текстовото описание на мощното оръжие на Мардук. Това ни дава и свидетелство за силата, подкрепяща движението за независимост, защото Мари бил град, дълго свързван с Инана. Поради това знаците внушават, че Мардук бил изправен пред подновена заплаха от Инана - не само от Мари, но и от страна на новото й царство в Микена
на север.

Катастрофа на Крит

Приблизително през 1450 г. пр. Хр. страхотна катастрофа изведнъж се стоварила върху градовете на остров Крит. Прекрасните места в Кно-сос, фаистос и Като Цакро били напълно унищожени. Градовете, които били мощни
центрове на международна търговия в продължение на пет столетия, били изгорени до основи.
Степента на разрушенията била толкова голяма и всеобхватна, че археолозите търсеха напразно някакъв природен феномен като причина.
Загадката е обобщена от „Атлас по световна история" на „Таймс", който съвсем искрено признава:
„Причината за това опустошение е неизвестна".
Все пак някои специалисти с неохота стигат до заключението, че ужасяващото разрушение на Крит действително е било дело на човешка ръка.
„Нешънъл джиографик съсаяти" се съгласява, че „сега свидетелството сочи към победа на войнстващите микенци над континентална Гърция".

Неискреният опит да бъде хвърлена вината върху Микена е чудесна демонстрация на несигурността, която обгражда тази мрачна епоха от човешката история. Микенците боготворели плоскогърдата богиня Инана. Тя била от групата на Енлилитите и съперничка на Енкиитските богове. Възможно ли е Крит преди това да е бил крепост на Енкиитите?
Доказателството в подкрепа на тази хипотеза може да се види в новата критска религия, която рисувала портрети на плоскогърда богиня, държаща две змии. Един пример от Кносос, графично символизира победата на Инана на
остров Крит над Енкиитските змийски богове.
Колкото до мотива на Инана, разрушението на Мари от Хамурапи е очевиден кандидат, но имало ли е допълнителен мотив? Критско-минойската култура ни е оставила приемливо доказателство в една от най-силните легенди на древния свят - притчата за Минотавъра. Този получовек, полубик според преданието се смятал за дете на бик от жената на цар
Минос. Въпреки това, ако ние признаем символа на бика като символ на боговете Енлилити, тогава притчата трябва да представя арестуването в лабиринт не на Минотавъра, а на незаконен бог от плът и кръв. Гръцката легенда за Тезей и Минотавъра съдържа описание на запалването на царския дворец, намеквайки, че тази приказка може би води началото си от унищожението на минойски-те дворци през 1450 г. пр. Хр.

Въпреки че легендата била разкрасена, за да опише митично същество, тя би могла да се корени във физическото насилие от страна на Инана за освобождаване на арестуван бог. Горе-долу по същото време, когато Крит бил унищожен от Инана, Мохенджо-Даро, столицата на нейната цивилизация в Долината на Инд, претърпяла загадъчна катастрофа.
Кога е станало унищожението на Мохенджо-Даро? Най-точните изчисления на археолозите намекват за една дата около 1500 г. пр. Хр., същото време, когато Харапа накрая бил опустошен. В онзи момент градовете в долината на Инд вече се намирали в остър упадък,защо тогава някой ще си прави труда да унищожава Мохенджо-Даро? Единственият логичен отговор идва от съперничеството между Инана и Мардук и събитията на остров Крит.    

           

БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Инана ,Ездра и Саргон велики

                  

Инанна (и по-късно Ищар) е шумерската (и по-късно акадската) богиня на похотливите жени. 

За нея се знае, че притежава силата да прави крале от мъже, само като спи с тях. Един път Инанна решила да слезе в пъкала, където найната сестра Ерешкигал е била властелинка. Обаче сестричката й била малко перверзна и като видяла че сестра й се била накичила с оскъдни одежди (нещо нормално), я побили едни такива тръпки. Накарала Инанна да сваля по една одежда всеки път, като прекосявала една порта. Добре, ама работата е била там че е имало седем порти, и насред освиркването на демоните отстрани подиума, тя си свалила една по една всичките дрешки и накити. Накрая застанала гола и сестра й се разгневила от завист и я убила. Другите богове се уплашили, че вече няма с коя да се съвкупляват и изпратили да си я вземат обратно. Оказало се обаче, че трябвало да я заменят с някой жив. Инанна си избрала съпруга за това, понеже щяла да е без грижа че съпругът й може да я хване да му изневерява. Накрая Инанна благополучно се завърнала на горния свят и си наваксала за всичките дни без тръшкане... с живи хора. В друга история, Инанна обладала бога Енки който бил покровител на града Ериду. Взела че му откраднала мъжеството и го отнесала в своя любим град Урук. Енки изпатил свои хора да я спрат, но Инанна ги посрещнала с разтворени крака, тъй да се каже, и те си отишли с празни ръце. Така Урук станал най-могъщия град в Месопотамия за времето си.Иннана е била сексбомба за времето си и била използвана за извайването на голи статуи по нейно подобие. Така тя станала първата порнозвезда. За да покаже на всички че тя била такава, тя използвала осмолъчната звезда като своя символ. Евреите по-късно се опитали да копират тази звезда, но понеже ги скъпяло да рисуват прекалено много лъчи, я скъсили до шестолъчна звезда.

Откъс от "Тайната Доктрина" на Блаватска

Така наречените фалически символи са станали непристойни само по силата на животинския и материален елемент, който се съдържа в тях. Отначало подобни символи са били естествени, тъй като са се зародили в архаичните раси, които, знаейки, че са произлезли от двуполови предци, са се считали за първите проявления от разделянето на половете и от тайната, по силата на която те на свой ред са творили. Ако следващите раси и в частност „избраният народ“ са унизили тези символи, то това не променя техния произход.

Това неголямо семитско племе, едно от най-малките разклонения, които са се образували (след потапянето на великия материк) от смесването на четвърта и пета подраси, монголотуранците и така наречените индоевропейци, е могло да усвои тази символика само в смисъла, който Ј е придаван от тези народи, от които е била заимствана. Много е вероятно в началото на Мойсеевия период символите да не са били така груби, както са станали по-късно под ръководството на Ездра, който е преработил цялото Петокнижие. Например глифът за дъщерята на Фараона (жена), за Нил (Великата Бездна и Вода) и за младенеца от мъжки пол, намерен плаващ в него в тръстикова кошница (ковчег), не е бил първоначално измислен нито за Мойсей, нито от самия Мойсей. Това вече е било направено и се вижда по намерените фрагменти от вавилонските плочки и в историята на Цар Саргон, живял много преди Мойсей.

В своите „Assyrian Antiquities“ (стр. 224) Джордж Смит казва: „В двореца на Сенахериб в Куюнджик аз намерих друг откъс от любопитната история на Саргон... преведена от мен и публикувана в „Transactions of the Society of Biblical Archeology“ (том I, част I — 46). „Столица на Саргон, на вавилонския Мойсей“ е бил големият град Агади, наричан от семитите Акад и споменат в Книгата Битие1 като столица на Нимрод. Акад е бил близо до град Сипар на река Ефрат, на север от Вавилон2.“

Друго странно „съвпадение“ се заключава във факта, че названието на съседния град Сипар е тъждествено с името на жената на Мойсей — Сепфора (Zipporah)3.

1 Битие, Х, 8, 9, 10: 8) Хуш роди и Нимрод: той взе да става силен на земята; 9) Той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се казва силен ловец като Нимрод пред Господа (Бога). 10) Изпървом царството му се състоеше от Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. (Б. пр.)

2 Вж. „Разбулената Изида“, 88, стр. 442—443.

3 Изход, II, 21. „На Мойсея се понрави да живее у тоя човек; и той даде на Мойсея за жена дъщеря си Сепфора.“ (Б. пр.)

Разбира се, този разказ е изкусно допълнен от Ездра, който не може да не е знаел оригиналния разказ. Това любопитно сказание е начертано на отломките на плочите, намерени в Куюнджик, и е изложено в следните думи:

1. Аз съм цар Саргон, Цар могъщ, Цар на Акад.

2. Моята майка е била от царски род; баща си аз не познавах; братът на моя баща е управлявал страната.

3. В града Азупирану, лежащ на брега на Ефрат.

4. Моята майка, царицата, ме заченала; в мъки тя ме е родила.

5. Тя ме сложила в ковчег от папур и с планинска смола запечатала изхода мой.

6. Тя ме пуснала в реката, която не ме погълнала.

7. Реката ме понесла; към водоносния Аки ме донесла тя мене.

8. Аки, водоносният, в своето състрадание ме приел.1

Да сравним сега с библейското повествование в Изход.

„Но неможеща повече да го скрива, тя (майката на Мойсей) взела кошница от тръстика и я насмолила с асфалт и смола; и полагайки в нея младенеца, поставила я в тръстиката до брега на реката.“2

1 George Smith, „Chaldean Account of Genesis“, стр. 299—300.

2 Изход, II, 3. Бълг. прев.: „Но като не можеше повече да го крие, взе пръстено кошче, намаза го с асфалт и смола, и като тури в него детето, сложи го в тръстиките при речния бряг.“ (Б. пр.)

Джордж Смит продължава:

„Това събитие, както предполагат, е станало около 1600 години преди Рождество Христово, малко преди епохата, която се приписва на Мойсей. И тъй като ние знаем, че славата на Саргон е достигнала Египет, то е напълно правдоподобно този разказ да е имал връзка със събитията, които са изложени в Изход, II, тъй като всяко извършено веднъж действие се стреми да се повтори.“

Но в днешно време, когато проф. Сейс се е осмелил да премести датата на халдейските и асирийските Царе с две хиляди години по-назад, е ясно, че Саргон е трябвало да предшества Мойсей поне с 2000 години. Това признание навежда на мисъл, но на посочената цифра не Ј достигат още една или две нули.

Какъв е логическият извод? Разбира се, изводът, който ни дава право да кажем, че сказанието на Ездра за Мойсей е било узнато от него по време на пребиваването му във Вавилон и че той е използвал за Еврейския Законодател алегорията за Саргон. Накратко, книгата Изход не е била написана от Мойсей, а е била преработена от Ездра на основата на древни материали. 

-Елена Блаватска       

    

Войната за съзнанието на Земята

Негативната извънземна програма и управляващият елит не искат земното население да се развива в по-високите честоти, както и да има достъп към достъпни за момента органични бъдещи времеви линии. За да се противопоставят на планетарния подем и да скрият течащата бифуркация, те поддържат своята желязна хватка над човечеството и агресивно насаждат всякакъв разсейващ хаос, успоредно с дневния ред на трансхуманизма.




Знамето на трансхуманизма се проявява под всяка форма на биологично залавяне и изземване на съзнанието с помощта на технологични, синтетични и цифрови методи, които се опитват да задигнат енергията на съзнанието, която съществува в органична материя.



За да запазят контрола над материята, те прилагат най-агресивната военна стратегия, която ще бъде пусната в действие от извънземната и човешката технология на изкуствен интелект.



Тази цялостна стратегия има за цел да се създаде набор от изкуствени честоти и технология за картографиране на мозъка, копирайки цялата земна реалност във виртуалните реалности, като така се надяват да завземат пълен контрол.



По този начин, по-голямата част от хората в световен мащаб не могат да видят разликата между изкуствените честоти, създадени от изкуствен интелект (мъртва светлина) и органичните честоти на планетата (жива светлина), докато те съществуват в изкуствена холографска реалност.



Има низходящи времеви линии на планетата, работещи в по-ниските честоти на изкуствени, призрачни и фалшиви реалности, създадени от извънземна технология, използвайки фалшиви холограми от мъртва светлина.



Унищожаването на протоните и електроните в честотните бариери или метални пластини е един от начините да се създадат фалшиви светлинни полета и неорганични черни дупки. И така много от нас са запознати със значителното укрепване на изкуствения интелект и изкуствените честоти на някои места и извисяващия се човек може да ги усеща много силно физически.




Тези изкуствени честоти са начин за създаване на човешки зомбита или киборги, или хора с напълно изчезнала вътрешна светлина.



Места като големите градове, които са центрове на падението, ще имат общи характеристики на ниска честота: те са проникнати от престъпността и негативни, вредни или деструктивни действия на хората по отношение на себе си и на другите, земята ще се чувства изтощена или безплодна, ще има политическа и икономическа нестабилност, което ще се отрази върху обществото.



Достигнали сме до по-дълбоко разбиране, че много от тези честоти, които се генерират целенасочено в световен мащаб са изкуствено създадени.



Хората, които са разединени и вътрешно бедни не могат да различават този енергиен ландшафт. Най-вероятно те ще резонират с това нискоенергийно място въз основа на собствените си нерешени емоционални конфликти, страдания и културни предпочитания.



Човек, който иска да се свърже с Вечния Божествен Дух се настройва към механиката на съзнанието на живата светлина, взаимосвързана с механиката на пространството и времето в съответствие с вселенските закони.



Тези закони винаги ще защитават хората, които направиха този съзнателен избор, в което и да е измерение или времева линия. Този избор се прави от дълбочината на сърцето на един любящ, състрадателен и милостив човек, а не от ума.



Изкуственият интелект умишлено променя универсалните закони чрез принудително пречупване на светлината, холографски вложки и копиране на кода на ДНК, за да поробят хората на Земята с помощта на измами.



Ето защо сега, по време на пика на духовна борба, ние трябва да изберем своето съгласие и власт. Управлявайки личното си пространство и духовните си права в съответствие с вселенските закони като суверенни и свободни хора в реалността, ние поемаме пълна лична отговорност за сътворчеството.

https://mysteryoftheinquity.files.wordpress.com/
2015/12/8254408282_65270f8113_b.jpg?w=590&h=317

Достигнали сме нереално време, което определя с кои холограми от реалността на съзнанието искаме да се обвързваме, и с кои - не. Възходящите реалности на живите ум и дух или низходящите и изкуствените, мъртвите.



При сегашното разкриване на дневния ред на трансхуманизма, използващ програмни системи на изкуствен интелект ще има поява на повече, отколкото преди изкуствено проектирани холографски реалности и технологии с изкуствен интелект.



Всеки индивид или група, която се включва в изкуствена реалност от холограмите на изкуствения интелект ще бъде обект на нейните законови структури, подчинявайки се на правилата, програмирани от машина и от намерението на създателя на такава холографска програма. Това определя робската зависимост от машините.




Това е война за съзнанието на Земята, за начина, по който поемаме отговорност и също как участваме в холограмата. Ние или поемаме пълна отговорност за своето съзнание и искаме да общуваме с живия дух във всичко, или се съгласяваме с механичния изкуствен интелект и му даваме властта, предоставяйки му пълен контрол над живота ни.



Лиза Ренее

neonula.wordpress.com/

Вселената е много некачествено цифрово изображение

Използвайки устройството „Холометър“, експерти от Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията „Ферми“ се надяват да докажат или опровергаят безумното предположение, че триизмерната Вселена във вида, който познаваме, не съществува. Според тях нашата Вселена е просто един вид холограма.
                   

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство. Шримад Бхагаватам 01.19.13,

Теорията, че Вселената е холограма, се основава на предположението, което наскоро се появи, че пространството и времето във Вселената не са непрекъснати.
Те сякаш се състоят от отделни части, точки - сякаш от пиксели, поради което е невъзможно безкрайно да се увеличи „скалата на изображението“ на Вселената, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на нещата.
При достигане на някаква стойност на мащаба, Вселената се оказва нещо като цифрово изображение с много лошо качество.
Доскоро тази теория се приемаше лековато. Едва последните проучвания на черните дупки убедиха повечето изследователи, че има нещо в „холографската“ теория.
Факт е, че постепенното изпаряване на черните дупки, открито от астрономите във времето, доведе до информационен парадокс - цялата съдържаща се информация за вътрешната страна на дупката щеше да изчезне. А това противоречи на принципа на запазване на информацията.
Но Герард т’Хоофт, Нобелов лауреат по физика, доказа, че цялата информация, съдържаща се в триизмерен обект, може да се съхранява в двуизмерни граници, останали след неговото унищожаване, точно както изображение на триизмерен обект може да бъде поставено в двуизмерна холограма.
За първи път „лудата“ идея за универсалната илюзорност се роди у физика от Лондонския университет Дейвид Бом, сътрудник на Алберт Айнщайн, в средата на 20 век. Според неговата теория целият свят е подреден по същия начин като холограма.
Както всяка произволно малка част от холограма съдържа цялото изображение на триизмерен обект, така и всеки съществуващ обект е „вграден“ във всяка от съставните му части.
„От това следва, че обективната реалност не съществува“ - направи зашеметяващо заключение професор Бом.
Но възможно ли е да се докосне тази илюзорност с инструменти? Оказа се, че да. От няколко години в Германия гравитационният телескоп, построен в Хановер (Германия), GEO600, провежда изследвания за откриване на гравитационни вълни, вибрации в пространството и времето, които създават свръхмасивни космически обекти.
През годините обаче не е открита нито една вълна. Една от причините са странните шумове в диапазона от 300 до 1500 Hz, които детекторът засича отдавна. Те пречат на работата му.
Изследователите напразно търсеха източника на шум, докато случайно не се свързаха с директора на Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията Ферми, Крейг Хоган.
Той заяви, че разбира какво се случва. Според него от холографския принцип следва, че пространство-времето не е непрекъсната линия и, най-вероятно е съвкупност от микрозони, зърна, един вид кванти на пространство-времето.

            

Всички същества в този свят са в пълно невежество поради двойките противоположности, родени от харесвания и неприязън.

-Бхагавад Гита

Вселената е илюзия?

„А точността на GEO600 оборудването днес е достатъчна за улавяне на колебанията на вакуума, които се появяват на границите на квантите на космоса, точно тези зърна, от които, ако холографският принцип е истина, се състои от Вселената“, обясни професор Хоган.
Според него GEO600 просто се е натъкнал на фундаментално ограничение на пространство-времето - самото „зърно“, подобно на зърнеността на фотографията в списанията. И възприема това препятствие като "шум".
Досегашните показания на детектора точно съответстват на изчисленията на учените и изглежда, че научният свят е на прага на голямо откритие. Експертите припомнят, че външният шум, който вбесява изследователите в лабораторията „Бел“ по време на експериментите от 1964 г., вече се превръща в предвестник на глобална промяна в научната парадигма: така е открита реликтовата радиация, което доказва хипотезата за Големия взрив.

           

Атман никога не идва, нито си отива, никога не се ражда, нито умира. Природата е тази, която се движи пред Атман и отражението от това движение пада върху него, а той в невежеството си вярва, че движението е в него, а не в природата. Когато Атман мисли така, той се намира в робство, но когато открие, че самият той никога не се движи, че е вездесъщ - тогава идва свободата. Когато е в робство, Атман се нарича джива. Затова виждате, че когато се казва, че Атман идва и си отива, това е само за улеснение в разбирането, точно както, изучавайки астрономия, на вас ви се казва да си представите, че слънцето се движи около земята, въпреки че това не е така. И така, джива, душата, минава през по-висши и по-нисши състояния. Това е добре познатият закон на превъплъщението, който обвързва цялото творение

БУДИСТИТЕ ЗНАЯТ ЗА ТОВА ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ

Психологът Джак Корнфийлд, говорейки за първата си среща с покойния учител по тибетски будизъм Калу Ринпоче си припомня, че интересен диалог се е състоял между тях:

- Бихте ли ми казал с няколко изречения същността на будистките учения?
- Бих могъл да го направя, но вие няма да ми повярвате и ще ви отнеме много години, за да разберете за какво говоря.
- Както и да е, обяснете, моля, толкова искам да знам.
Отговорът на Ринпоче е изключително кратък:
- Реално не съществувате.
          

Тъмната енергия съществува - казват учените

Тъмната енергия съществува с вероятност от 99,996%, казват учените
Тъмната енергия - мистична субстанция, която ускорява разширяването на Вселената, съществува с вероятност от 99.996%. Това изявление направиха астрономите от университетите в Портсмут (Университета в Портсмут) и Мюнхен (Лудвиг-Максимилианс-Университет Мюнхен) след мащабен анализ на данните, получени през последните години. Заключението може да бъде потвърдено от наскоро стартираната „най-мощна астрономическа камера“.
За да се разбере какво са открили учените, е необходимо да се припомни историята на изследванията в тази област. В началото на 20 век учените смятали, че Вселената има неизменна форма. Въпреки това Айнщайн, работещ върху своята теория на относителността и извършвайки различни изчисления, осъзнал, че Вселената трябва да се разширява. За да заобиколи тази „странност“, той въведе космологичната константа в изчисленията. Така се оказа, че неговите уравнения описват статична, а не разширяваща се вселена.
След известно време астрономът Едвин Хъбъл доказа, че Вселената все още се разширява (тоест първоначалните изчисления на Айнщайн бяха правилни) и нарече космологичната константа най-голямата грешка на големия учен.
Изненадите обаче не свършиха дотук. През 1998 г. Вселената отново изненадва физиците. Астрономите, наблюдавайки ярка далечна свръхнова разбраха, че Вселената не просто се разширява - този процес се ускорява. За този процес е отговорна неизвестна сила (приписвана на хипотетичната тъмна енергия). Между другото, космологичната константа отново беше полезна тук.
Първооткривателите на ускоряването на разширяването на Вселената получиха Нобелова награда за физика за 2011 г. Самото съществуване на тъмната енергия все още е обект на разгорещен дебат в научната общност.
По много начини учените се опитваха да докажат съществуването на мистериозната субстанция, но всички наблюдения не бяха директни (тоест, експертите условно не можеха да видят тъмната енергия със собствените си очи) или използваните методи позволяват неточности.
За единственото пряко доказателство за съществуването на тъмна енергия се счита наблюдението на интегрирания ефект на Сакс-Улф. Той се състои в така нареченото червено изместване на реликтовата радиация, което е следствие от Големия взрив и изпълва цялата Вселена. През 1967 г. астрофизиците Райнер Сакс и Артър Улф предположиха, че радиацията, идваща от области с по-слабо гравитационно поле, изпитва синьо гравитационно изместване (силната гравитация е отговорна за преминаването към червената област на спектъра).
През 1996 г. един от авторите на настоящата работа Робърт Критенден и неговият колега Нийл Търок от Канадския институт за теоретична физика предполагат, че това почти незабележимо изместване на спектъра може да се „види“ в промяната на енергията на входящите фотони (светлинни частици), т.е. сравнявайки температурата на излъчване с карти на галактики в най-близката до нас част от Вселената.
При липса на тъмна енергия двете получени карти (отдалечено реликтово излъчване и светлина от близките галактики) няма да бъдат свързани по никакъв начин. Ако съществува тъмна енергия, тогава ще наблюдаваме странен ефект - ще изглежда, че фотоните на реликтовото (фоновото) излъчване, преминавайки през масивните облаци на материята, получават допълнителна енергия.
За първи път интегрираният ефект на Сакс-Улф е регистриран от астрономите през 2003 г. Почти веднага откритието беше признато за доказателство за съществуването на тъмна енергия и беше наречено откритието на годината.
По-късно обаче други учени считат получения сигнал за твърде слаб и предоставят алтернативно обяснение на наблюдаваното явление. Може би това е междузвездният прах на нашата галактика, предположиха те. След това много научни групи се опитаха да представят своите доказателства за съществуването или липсата на тъмна енергия, но физиците не стигнаха до единно мнение.
Томазо Джанантанио и Робърт Критенден решиха да направят мащабен анализ на всички събрани данни. В продължение на две години те изследвали резултатите от минали и нови наблюдения и стигнали до извода, че с вероятност от 99,996% тъмната енергия все пак съществува. По отношение на значимостта за научната общност подобен показател е сравним с неотдавнашното откритие на бозона на Хигс, пише Phys.Org.
Учени от Обединеното кралство и Германия подобриха картите, използвани в оригиналните трудове и разгледаха всички аргументи срещу наблюдението на интегрирания ефект на Сакс-Улф.
„Нашата работа показва, че теорията на относителността на Айнщайн ще трябва да бъде изменена. Ново поколение изследвания на реликтовата радиация и галактиките ще предоставят на учените или потвърждение на общата теория на относителността, включително доказателства за съществуването на тъмна енергия, или ще принудят физиците да разработят нови закони за обяснение на гравитацията “, казва Томазо Джанантонио.
Ученият намеква за нова изследователска инициатива, Dark Energy Survey („Търсене на тъмна енергия“). 570-мегапикселовата "камера за тъмна енергия" е монтирана на телескопа Victor M. Blanco, който се намира в Чили. Инсталационното оборудване ще може да улавя светлината на звезди, разположени на разстояние до 8 милиарда светлинни години от Земята.
„Тъмната енергия е една от най-големите научни мистерии на нашето време. Не е изненадващо, че толкова много изследователи поставят под въпрос съществуването й. Нашата работа обаче ни убеждава като никой друг, че този екзотичен компонент на Вселената е реален, въпреки че все още не знаем какво представлява"- казва професор Боб Никъл, член на екипа на Университета в Портсмут.
Добавяме, че не само умовете на учените, а и тези на обикновените хора се вълнуват от така наречената тъмна материя. Изследователите също не могат да определят нейното съществуване: те първо съобщават за нейното отсъствие в Слънчевата система, а след това я откриват в близост до Слънцето. Беше предложен и детектор за тъмна материя на базата на злато и ДНК.

           

Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:

„Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка.“