Последователи

понеделник, 1 февруари 2021 г.

Хети и Халиби(Халдейци)



 

https://www.youtube.com/watch?v=X76oU5zKJI8

Твърди се, че хетите са изобретили колесницата и че конете имали голямо значение за тях. Изображения на колесници се появяват за първи път именно по древните хетски стели.Хетите също така са свързани и с невероятния свят на Древна Индия. В Хатушаш е открито протоиндийско писмо...В книгата си от 1965 г. "Библията като история" немският историк Вернер Келер се спира на някои от загадките на хетите. Според него те се споменават за първи път в Библията във връзка с библейския патриарх Авраам (в Битие, 23), който получил от тях парче земя в Хеброн, на което да погребе съпругата си Сара. Келер, бидейки консервативен класически учен, е малко объркан от този факт, тъй като се смята, че периодът на Авраам е някъде мужду 2000 и 1800 г. пр. Хр., а традиционното мнение за появата на хетите отнася това събитие чак към XVI в. пр. Хр.Още по-объркващ за Келер е пасажът от Библията, в който се казва, че хетите са основали Йерусалим (Числа, 13:29-30). Това е невероятно твърдение, от което следва, че хетите също така са заемали и Баалбек, който се намира по средата между тяхното царство и Йерусалим. Както вече видяхме, Храмът в Йерусалим е построен, подобно на Баалбек, върху основи от огромни квадри. Хетите със сигурност са използвали техниката на гигатнски мегалитни строежи, наречена "циклопска" - тя се състои от огромни неправилни полигонални блокове, които са нагодени до съвършенство един към друг. Масивните стени и порти на Хатушаш са подозрително подобни, като начин на строеж, на тези в Андите и на други мегалитни съоръжения навсякъде по света. Това, което е различно при Хатушаш, е, че части от града са остъклени, а каменните стени - стопени.Ако наистина хетите са построили Йерусалим, това би означавало, че в продължение на няколко хиляди години Хетската империя е имала обща граница с Египет. И наистина, хетските йероглифи без съмнение приличат на египетските, и то повече от която и да било писменост.Понастоящем можем да проследим египетската история в продължение на много хилядолетия, за да я свържем най-накрая с Атлантида. Същото е валидно и за древната Хетска империя. Подобно на египтяните, хетите също ваели огромни гранитни сфинксове, издигали циклопски постройки и почитали Слънцето. Те също така изобразявали своя Слънчев бог като крилат диск - изображение, което често се срещо в Египет. Хетите били добре познати в древния свят, тъй като били основни производители на предмети от бронз и желязо. Те били металурзи и мореплаватели. А изображенията на крилат диск може всъщност да представляват летящите чинии, наречени вимани. XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша. Хетите завладяват тези земи около 1800 г.пр.н.е., като разбиват Хетийците - народ контролиращ района между 3000 -2000 год. пр.н.е.(И от Хетийци мн. ч. стават хети?) Стария Завет в Битие 23 е представен диалог на Авраам с Хетейците, когато погребва жена си Сара:
„1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.
2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:
4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, , за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха…”
Така за Авраам става ясно, тъй като е живял около 2000 г.пр.Хр. е нормално по неговото време да е контактувал с Хетейците, а не с траките Хети. Проблемът при хронографията е че Библията е лекувана от левитите и по вероятно е Хети и Хетейци да са едни и същи племена.


XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.
Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.
Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.
Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.
Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.
Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.
Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.
1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.
1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.
Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.
Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.
Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия
Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.
XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.
Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.
XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.
Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.
X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.
969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми - есми - еоm 2л. ед.ч. еси - еси - еаrt 3л. ед.ч. есзи - естъ - is 1л.мн.ч. асуени - есме- sindon 2л.мн.ч. астени - есте - sindon 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sindon хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми - есми – sum - εἰμί 2л. ед.ч. еси - еси – еs - εἶ 3л. ед.ч. есзи - естъ – еst – ἐστί(ν) 1л.мн.ч. асуени-есме – sumus -ἐσμέν 2л.мн.ч. астени-есте – estis- ἐστέ
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sunt- εἰσί(ν) sparotok.blog.bg/politika/2010/04/19/smaivashtata-drevnost-na-bylgarskiia-ezik.531220 Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи. В работата си “The Hittites” с. 202, O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.
 
 Знаем обаче нещо друго, а именно това, че съюзници на хетите са тракийските племена дардани и мизите наречени по-късно българи. Кара Тепе се намира на територията на фригите, които асирийците назовават мушки (мизи). В Стария Завет, наред с хетите (хетейци) се споменават и фриги (ферезейци) – Битие, 15-20, Изход-3-17, Исус Навиев-12-8... sparotok.blogspot.com/2013/07/blog-post.html Хатуша столица на Хетската империя през 17-ти век пр. Хр.Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добреоформен(а). Но в този район е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.) Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите). От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)

Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо. Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...

Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. 

   


 Триумфално шествие на Дионис . В индийските предания се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките и хетите), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.

    

История Хетского царства

Троя” е познала траките и хетите.

„Троя” е познала траките и хетите. Видяла е египетските сили и много азиатски народи.
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.sites.google.com/site/runiistorianew/troy---is-it-truth-istina-li-e-iliada budha2.blog.bg/drugi/2013/11/20/kradci-na-istoriia.1208915 

 01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров. 1 / Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.
2. / В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.
3. / Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар , Булгар и Анкара.
4. / Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на Селим I.
5. / Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век. “О, Зевс пеласгийски, додонски!” - “Илиада” XVI-233 Пелазгите естествено нямат нищо общо с гърците, а след като Зевс е пелазгийски бог, то е ясно, че не е гръцки.Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война....Ахейците са българи...,Аргос означава - Урал. Но и троянците(атрячците) също са български колонизатори и градът им бил център на всички малоазийски българи.Много богат и влиятелен с много развит флот и търговия.това е била причината за войната а Елена е била само повод..Същинските гърци дошли след разоряването на Троя,изтощените от дългата братоубийственна война ахейци и троянци не могли да се противопоставят и те се заселили в южната част на полуострова 




- ХЕТИ, ГЪРЦИ И БЪЛГАРИ

сряда, 20 януари 2021 г.

МАСОНСТВОТО И ДЕСНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ

 



Младият Мусолини и ложите

Когато за първи п ъ т се появява Манифестът за пра-
вата на човека и гражданина на френските революционе-
ри с изписани отгоре масонски символи на илюм инатите

  • всевиждащото око или змията, която си хапе опашката
    (иконата на гностицизма), над него ясно се откроява и лик-
    торският сноп. Свободното зидарство го използва много
    често – и по време на наполеоновите походи, и когато попу-
    ляризира идеите на масона Мацини в Италия.
    Днес обаче римския сноп свързваме с личността на
    Бенито Мусолини, като несправедливо прескачаме онези
    важни исторически етапи, разкриващи известна идеологи-
    ческа приемственост сред пазителите на древния символ.
    Макар и не много известно, при настъплението на фашист-
    к ата революция масонството оказва голяма подкрепа, кое-
    то , разбира се, в един по-късен етап отрича1.
    В програмата на движението, изработена о т брата
    Алчесте Де Амбрис2, в социалната й част е заложен планът
    на масонската демокрация за труда. Сред основателите на
    първите политически военизирани формирования през 1919
    г. се открояват имената на много масони, голяма част о т
    които по-късно заемат ключови постове в ръководството
    на партията – Итало Балбо (шеф на фаш истката мили-
    ция), Дино Гранди (любимецът на Мусолини между 1922 и
    1924 г.), Роберто фариначи, Микеле Бианки (Главен секре-
    т а р на министъра на вътрешните работи), Чезаре Роси
    (шеф на отдел Печат на партията), Емилио Де Боно (шефна фаш истката полиция), Джакомо Ачербо (заместник на
    Президиума на Съвета), Акиле Стараче (известен главатар
    на фаш истката организация), Алдо финци (заместник-ми-
    нистър на вътрешните работи). Дори преподобният Велик
    магистър Личо Джели (официален основател на Ложа /7-2)
    започва политическата си кариера именно в лоното на фа-
    шисткия режим3. В годините след войната Джели споделя
    една килия в затвора Режина Чели в Рим с принц Юнио Вале-
    рио Боргезе4, автор на опита за преврат през 1970 г.
    Преди Мусолини да поеме вл астта Европа е залята о т
    опасна вълна на социалистически брожения. Тогава елитът
    решава да подкрепи зараждащите се диктаторски режими,
    за да потуши безредиците. Това е и причината да се уста-
    нови фаш исткият режим в Италия. Италианското Дуче е
    подпомогнат и тласн ат към надпреварата за вл астта о тнай-престшкната група на силните на деня – масонството.
    А националистическите искания, на които е инициатор, по-
    с т а в я т историческото начало на фаш исткото движение.
    На връщане о т Неапол[*] Мусолини се среща с Великия
    магистър Палерми по време на престоя на влака на гарата
    в Рим, пътуващ за Милано. Тук представителите на масон-
    с т в о т о не само гарантират финансова подкрепа за успеха
    на начинанието, но и уверяват Дучето, че ще има безуслов-
    ното съдействие и на промасонски настроените офицери с
    висши чинове, т . е. на всички висши офицери.
    Именно в духа на традицията на политическото и т а ­
    лианско възраждане, белязано о т идеите на масонството и
    на Мацини, през 1922 г. в Рим Мусолини почетно е закичен с
    шалчето на Ордена лично о т Раул Палерми5 – Велик магис-
    тъ р на Ложата на Пиаца Дел Джезу. Палерми фигурира и
    сред информаторите на ОВРА6 – политическата фашистка
    полиция. Докато Домицио Ториниани, друг бележит масон,
    предпочита да се дистанцира, макар че негови хора о т Ве-
    ликия Ориент на Италия продължават да заемат възлови
    държавни постове във финансовия сектор7.
    В началото Дучето получава значителна подкрепа за
    програмата си дори и о т средите на еврейската общност,
    най-вече о т крайно настроените ционистки групи. Това
    фатално привличане обаче не се ограничава само в полити-
    чески план. И нтересът на Мусолини привлича и красивата
    еврейска писателка М аргарита Сарфати8, сочена по-къс-
    но о т историците като една о т любовниците му. След
    като поема властта, д и к тато р ъ т е подкрепян о т чети-
    ф
    Бел. прев.: Началото на политическата криза, завършила с побе-
    дата на фашизма, е поставено на 24 октомври 1922 г. в Неапол.
    На конгреса на фашистката партия в театър Сан Карло сутрин-
    т а Мусолини констатира: „Ние сме в точката, когато стрелата
    излита о т лъка или много опънатата тетива на лъка се скъсва.“
    Вечерта на стохиляден митинг наелектризира последователите
    си с думите: „Аз тържествено ви заявявам, че изискването на
    момента е или да ни дадат властта, или ние ще я вземем, насоч-
    вайки се към Рим!“рима мъже, т . нар. Квадрумвират: Бианки, Балбо, Де Боно
    и Де Веки – масони9. Имената на членовете на масонство-
    т о , официално известни, представляват само върха на
    айсберга, докато списъкът с най-влиятелните предста-
    вители на фашизма, получаващи нареждания о т ложите, е
    далеч по-дълъг, отколкото предполагаме. Самият Мусоли-
    ни прави повече о т веднъж опити да влезе в редиците на
    б р атство то , но т а к а и не успява10. Езотеричният дух на
    ф аш истката доктрина припознава о т духовния си водач
    Рене Генон – изтъ кн ат сановник масон. Великият магис-
    т ъ р Домицио Ториджани коментира идването на власт на
    Мусолини съвсем откри то: „Тази револЬция има масонска
    душа. 1 След успешния изход на похода към Рим Мусолини
    получава поздравителна телеграма о т Голямата ложа, в
    която се изтъква, че Италия най-после е влязла в епохата
    на реда и мира}2.
    После обаче Мусолини поставя извън закона масон-
    ство то , тъ й като присъствието на масонски представи-
    тели сред лидерите на режима са трън в очите на духо-
    венството, което все още не се е съвзело о т злокобните
    последствия на френската революция. И за да привлече
    симпатиите на вярващите християни, задължава всички
    членове на парти ята да напуснат ложите. Така през 1929
    г. успява да сключи политически съюз с Ватикана – извест-
    ните Латерански договори, който му гарантира широка
    народна подкрепа.
    ф аш исткият поход към Рим едва ли щеше да бъде ус-
    пешен, ако не бе получил силната подкрепа на влиятелните
    масонски кръгове, контролиращи както в миналото, така
    и в наши дни всички държавни и обществени центрове на
    властта. Това тревожно обстоятелство признава самият
    Дуче, когато държи вече здраво юздите на вл астта при
    представянето на Закона за премахване на филантропско-
    то братство: ,Дрез тези месеци на управление… устано-
    вих, че масонството е разположило хората си в невралгич-
    ните точки на италианския живот… Недопустимо е функционери с висок ранг да посещават ложи, да им предоста-
    вят информация и да получават от тях нареждания. Няма
    и съмнение, че най-деликатните обществени институции
    на държавата… са търпели и търпят влиянието на масон-
    ството… “п Враждебните настроения на Дучето спрямо
    масонството обаче се проявяват едва след като фашист-
    к ата революция вече е факт. Нека припомним, че в съста-
    ва на фашисткия Велик съвет, който обявява извън закона
    масонството, четири пети са масони!14 Мусолини изглежда
    непреклонен по отношение на Свободното зидарство: той
    е един о т малцината социалисти, които не опасват масон-
    ската престилка. Въпреки това поверява финансовите и
    промишлените съдбини на страната на личности като Ал-
    берто Бенедуче (т ъ с т на брата о т Ордена Енрико Куча) –
    социалист и масон, създател на И н сти ту та за промишлено
    възстановяване, а по-късно осъществил реорганизацията
    на Италианската банка.
    От тайните общества до националсоциализма
    Адолф Хитлер е представен в учебниците по официална
    история като син на народа, който успява да се възкачи на
    власт само благодарение на изумителните си ораторски ка-
    чества, възхвалявани непрекъснато във всички политически
    коректни документи на сегашните публични учреждения.
    Но така ли е действително? Какво искат да скрият, кога-
    т о превъзнасят харизматичните му достойнства? Какъв е
    бил Хитлер? Само западнал художник, както обикновено го
    представят, или редови член на тайните общества с пове-
    рена задача да осъществи значим политически проект? Въ-
    просителни, които откриват своите отговори в най-пре-
    мълчаваните факти о т официалната историография.
    Хитлер е вербуван о т немските военни служби да шпи-
    онира в тайното Общество на посветените Туле. Офици-
    ално е трябвало единствено да наблюдава дейността, но
    за кратко време се превръща в абсолютен лидер. Именноо т окултното Общество Туле (официално антисемитско)
    Хитлер катапултира на политическата сцена15.
    Тайното Общество „Туле“
    За нацистката езотерична идеология започва да се
    пише в антисемитското списание Остара, което Хитлер и
    Химлер ч е т а т с много голям интерес. Изданието е име на
    древна германска богиня е основано през пролетта на 1905
    г. о т бившия свещеник Йорг Ланц фон Либенфелс, който
    макар и официално да е антисемит, подкрепя създаването
    на израелската държава в пълно съзвучие е пророците на
    ционизма. През 1907 г. създава и Общество Новите там-
    плиери’6 със седалище австрийския замък Верфенщайн, под-
    крепян финансово о т обичайните невидими и щедри магна-
    т и , и се обявява в защита на идеите за превъзходството
    на арийската раса. Зад външната фасада и предполагаемите
    идеологически убеждения Ланц фон Либенфелс е син на ев-
    рейка с име Хопфенрайх17.
    Друг лош учител, който допринася значително за езо-
    теричното формиране на бъдещия фюрер, е масон о т Ри-
    туала на Менфи – някой си Рудолф фон Себотендорф. Той
    е експертен учен по еврейски езотеризъм на Кабала, на
    розенкройцеровите алхимични текстове и на окултните
    практики на дервишите. През 1928 г. се отличава като
    организатор на Туле Гезершафт – организация, която води
    началото си о т предишната Германска заповед, създадена
    през първите десетилетия на XX век к ато движение с под-
    чертани расистки и антисемитски настроения. Около Об-
    щ еството Туле започват да се навъртат личности, като
    Хитлер, Рудолф Хес, Карл Хаусхофер и Ханс франк – бъ-
    дещ нацистки генерал-губернатор на Полша (също евреин,
    което посочва Брайън Марк Риг в книгата си Еврейските
    войници на Хитлер™). .
    И мето Туле според северните легенди ни препраща към
    родината на високо еволктралия народ на хипербореите(жителите на потъналия континент, който Платон на-
    рича Атлантида). Сред последователите на то ва окултно
    общество се появяват имената на всички, които по-късно
    влизат в състава на сформиращата се националсоциалис-
    тическа ръководна група.
    И когато през 1933 г. фон Себотендорф публикува Пре-
    ди Хитлер да дойде на власт с разкритието, че тъкмо той
    е учителят, посветил фюрера в окултните науки, въпрос-
    ната книга много бързо е иззета о т лавиците на книжарни-
    ците лично по нареждане на нацисткия диктатор. Защото,
    идвайки на власт, Хитлер см ята за по-уместно да премъл-
    чи пред масите езотеричните си възгледи и да разкрие само
    своя политически проект.
    Повлияни о т купищата академична литература, къ-
    дето националсоциализмът се описва предимно като поли-
    тическо явление, със сигурност ще останем изненадани о т
    факта, че основоположниците му са фанатични езотерис-
    т и , някои о т т я х – доказано евреи. Именно в средите на
    окултното Общество Туле Адолф Хитлер е подтикнат да
    облече униформата на немския фюрер и да излезе на полити-
    ческата сцена.
    Туле е езотерично общество при всички обстоятел-
    ства, зад чиято маска на пангерманизма, антисемитизма и
    северната митология се крият принципите на еврейската
    гностична доктрина. Членовете му изцяло споделят идеи-
    т е , които пропагандира теософската секта, основана о т
    медиума Елена Блаватска. Те представляват съвкупност о т
    представи и възгледи, намерили широк отзвук в окултните
    кръгове още в началото на XX в. благодарение на спечелили-
    т е голям успех книги на Елена Блаватска Разбулената Изида
    и Тайната доктрина. О т т я х струи невероятна хармония с
    древния езотеричен култ на евреите есеи както по отноше-
    ние на гностичната доктрина и култа към духовните живи
    същества, които не принадлежат на реалния свят (ангело-
    логия и демонология), така и с идеите за метемпсихозата
    (прераждане на душата) и други вярвания с много общи черт и с тези о т региона на Тибет. Известно е, че посветени-
    я т Хитлер е бил вегетарианец (като древните евреи есеи
    и голяма част о т изповядващите будизма), докато Химлер
    твърдял, че е превъплътената (преродената) душа на импе-
    ратор Хенрих I, наричан още Ласкателя. В последните дни
    на войната близо до бункера в Берлин са открити тел ата
    на двайсетина тибетски монаси в немска униформа19. Как-
    во са правили там , никой не може да каже, но със сигурност
    присъствието им не се обяснява в светлината на официал-
    ната история, тъй като именно езотеричният компонент
    на националсоциализма, който медиите изцяло премълчават,
    е двигателят на поведението и действията на лидерите до
    последните дни на войната. Химлер даже основава т . нар.
    Черен орден на СС – мистичния елит на армията, на който
    предоставя двореца Вевелсбург, за да се използва като цен-
    тъ р на гностичния култ на Черното слънце. Самият той
    изпраща хора о т СС с различни мисии в Тибет, а през 1944
    г. стига дотам, че освобождава войници о т фронта, за да
    ги прати да копаят в околностите на Рен лъо Ш ато – район
    във франция, където между XII и XIII век е имало крепост
    на катарите гностици и на тамплиерите.
    Гностичната доктрина
    Идеите, които се разпространяват в средите на Туле,
    черпят вдъхновение о т теософското общество, основано
    на 17 ноември 1875 г. Емблемата е змията, захапала опашка-
    т а си, о т т и б етск ата свастика (много години преди Х и т-
    лер да я вземе за символ на партията си), и звездата с ш ест
    върха (която през Средновековието фамилията Ротшилд и
    цялата еврейска общност възприемат за свой знак).
    Теософското общество, о т което се вдъхновяват пър-
    вите нацистки лидери, се отнася до същ ата гностична и
    луциферианска доктрина с еврейско-есеиски корени, пропа-
    гандирана о т Луцифер Тръст Къмпани – дружество в т о п ­
    ли приятелски връзки с ООН. Компанията е създадена през1922 г. о т сатан истката Алис Бейли и съпруга й ф остър
    Бейли, но веднага е заставена да промени името си в Луси
    Тръст поради разбираемото смущение, което предизвик-
    ва сред институционалните органи. Разположена на Уол-
    стрийт № 120 в Ню Йорк (случайно близо до офисите на
    едрите международни финансови кръгове), разпространява
    идеи, характерни за сатанисткия култ – доктрина, която
    определя Луцифер като истинския Господ и когото иден-
    тифицира с култа към Слънцето, точно както проповяд-
    в а т Децата на светлината (есеите).
    Макар и официално да става дума само за името на из-
    дателската къща на ООН, не е нужно да правим дълги раз-
    следвания, за да открием, че Луси Тръст е наследник и чер-
    пи вдъхновение о т теософското общество, основано през
    1875 г. о т Елена Блаватска. В Тайната доктрина пише:
    „В този случай е напълно естествено… да видиш Сата-
    ната, змията на Генезиса, като истинския създател и благо-
    детел, Бащата на духовното човешко същество… Защото
    точно той е Посланикът на Светлината Луцифер, който,
    както се разказва, е озарен от светлина, който е отворил
    очите на един автомат (Адам), създаден от Йехова; и само
    този, който за първи път прошепва: „В деня, в който вку-
    сиш от плода, ще бъдеш като Елохим, ще опознаеш доброто
    и злото“, може да бъдеш припознат за Спасител.
    Един „противник“на Йехова… който и в езотеричната
    истина остава като Посланик, който обича навеки… кой-
    то ни е предоставил духовното безсмъртие, а не физиче-
    ското… Сатана, или Луцифер, представлява действието…
    центростремителната енергия на Вселената в космически
    смисъл… Той е симетрия… и последователите му… предаде-
    ни на огненото море, защото той е Слънцето… изворът на
    живота в нашата система, където са превърнати в камък…
    и отново преработени, за да им се вдъхне нов живот; онова
    Слънце, което, доколкото е начало на активния принцип на
    Нашата Земя, е в същото време и Убежището, и Източни-
    кът на Светския Сатана. “Теософията, так а близка на нацистите, пропагандира
    същия луцифериански култ, който тайно следва и масон-
    с т в о т о – откри то признат ф акт в книгата Морал и Дог-
    ма на А. Пайк, и пуснал здраво корени в езотеричната ев-
    рейска култура на есеите (изпълнена на свой ред с източни
    влияния с тибетска матрица)20.
    Ил. 33. Символът на теософското общество, което създава Елена
    Елаватска (1831-1891)
    Връзката на посветените
    О бщ еството Туле поддържа тесни връзки и с други
    тайни европейски общества, по-специално със Златна зора
  • друга гностично-теософска организация с членове о т ан-
    глийско кралско потекло и известни личности – Брам С то-
    кър (романиста, разпространил легендата за вампирите),
    Алистър Кроули – агент на английските тайни служби,
    наричан Звярът 666. Ч аст о т езическите им ритуали се
    отн асят до т . нар. сексуална магия, което означава пред-
    полагаемо придобиване на свръхспособности чрез особени
    сексуални практики. През следващата година (1888 г.) о т
    основаването й Лондон е разтърсен о т поредица сексуални
    престъпления, които о став а т в историята като Престъ-
    пленията на Джак Изкормвача. М истерията за истинскат а идентичност на садистичния убиец, който обезобра-
    зява т е л а т а на ж ертви те си (по всяка вероятност, за да
    извърши сатанински ритуали със сексуален характер), така
    и не е разкрита, но автори тетн и изследвания, направени
    неотдавна, сочат, че виновникът трябва да се търси в сре-
    дите на сек ти те на посветените с масонско-луцифериан-
    ски отпечатък, а може би именно в Златна зора на Алис-
    тъ р Кроули. Един о т първите храмове на Ордена е изграден
    в Лондон, посветен на египетската богиня Изида (едно о т
    многото имена, с които е продължен прастарият култ към
    Богинята-майка през годините), с името Изис – Урания.
    Произходът на Златна зора
    О култистът Алфонс Луи Констант, познат под еврей-
    ския псевдоним Елифас Леви, се среща в Лондон с масона ро-
    зенкройцер Едуард Булър-Литън, за да основат заедно херме-
    тичното общество Златна зора. След редица затруднения и
    перипетии о т политически и окултен характер Леви пише
    книгата Врил – Властта на следващата раса, в която раз-
    казва историята на езотеричния култ към една много силна
    първична форма на енергия, наричана Врил. Тя се излъчва о т
    т . нар. Черно слънце и по всяка вероятност може да бъде
    идентифицирана с енергията на празното пространство
    (Виж: квантов вакуум, ефекта Казимир). Според тази тайна
    доктрина св е тъ т е доминиран о т висши неизвестни – създа-
    ния, които могат да придобиват човешка форма и надарени
    с невероятни психически способности.
    Булър-Литън има много последователи, сред които са
    и бащата на Шерлок Холмс – Артър Конан Дойл, и дори
    Сесил Роудс – всемогъщия бивш британски губернатор на
    Родезия, основател на Кръглата маса – световно брат-
    ство, което и до ден днешен води много активен живот.
    А Карл Хаусхофер (основател на И н сти ту та по геополи-
    тика в Берлин) оказва съществен принос за изработване-
    т о на нацистката идеология, свързана с теори ята за арийската раса и за жизненото пространство11. Любопитен е и
    ф актъ т, че именно един о т създателите на нацистката
    доктрина, на който Хитлер так а много се възхищава зара-
    ди расистките му идеи, е женен за еврейка22, о т която има
    законно признат син – Албрехт Хаусхофер. За влиянието,
    което има семейство Хаусхофер в средите на нацисткия
    елит, свидетелства и ф актъ т, че Рудолф Хес – заместни-
    к ъ т на Хитлер (вторият в партията), освен че е студент
    на професор Карл Хаусхофер о т Университета в Мюнхен,
    завързва голямо приятелство именно с еврейския му син
    Албрехт Хаусхофер23.
    Замъкът „Вевелсбург“ и мистичният
    ,^1ерен Орден на СС“
    През 1934 г. Хайнрих Химлер по съвет на Карл Мария
    Вилигут подписва договор за наем с административния
    окръг Падерборн, за да получи разрешение за ползване на
    замъка Вевелсбург за период о т 100 години, като заплаща
    символичната сума о т 100 марки. В първоначалните му на-
    мерения замъкът трябвало да бъде използван като акаде-
    мия за нацистки ръководители, но после променя идеята
    си и го превръща в гностично-езически култов център за
    свръхелит о т мистични бойци.
    Между 1939 и 1943 г. пленниците о т концентрационни-
    т е лагери в Нидерхаген и Саксония се използват като общи
    работници за голяма част о т строително-възстановител-
    ните работи по двореца Вевелсбург под ръководството на
    архитекта Херман Бартелс. На пода на мраморния коридор
    е изработен мозаечен орнамент, известен като Черното
    слънце на Врил и се ползва за езотерични ритуали24. Според
    професор Кларк Гуудрик е използван древният германски
    слънчев култ към колелото на слънцето с дванадесет лъча,
    който са почитали Меровингите25. Направена е и специална
    стая, наречена Криптата на Химлер. Тази зала е посветена
    о т шефа на СС на Хенрих I о т Саксония, доколкото Химлер е вярвал, че се е преродил о т него (като есеите приема
    метемпсихозата).
    Целта е създаването на център за духовно развитие,
    където да се изграждат войниците на Новия орден, по-
    ради което създава и Черния орден. Криптата на Химлер
    има 12 помещения, които офицерите о т СС използват за
    медитация. Единствената документирана ритуална сре-
    ща датира о т юни 1941 г., макар да същ ествуват данни за
    регулярното им провеждане. Той се разпорежда в случай на
    смърт на някой о т 12-те офицери тленните му останки
    да бъдат погребани в замъка. На всеки комендант о т ново-
    създадения Черен орден е наредено да се даде пръстен-череп
  • отличителен знак на Ордена на илюминатите (после – в
    Череп и Кости о т Йейл). Когато войната е към края си,
    Химлер заповядва на Хайнц Махер да разруши замъка във
    Вевелсбург. Районът обаче е окупиран о т Ш -та дивизия на
    Американския пехотен полк, так а че разпорежданията му
    не са изпълнени.
    Списъкът на висш ите офицери о т Черния орден:
    Хайнрих Химлер
    Манфред фон Кнобелсдорф (комендант)
    Зигфрид Тауберт (комендант)
    Карл Елстерман фон Елстер, началник щаб (по-късно
    сменен о т Паул Хюбнер)
    Валтер Мюлер, хауптщурмфюрер
    Йозеф Пепи Шнайд, хауптщурмфюрер
    Валтер франзиус, архитект
    Карл Лаш
    Д-р Ханс-Петер де Курд
    Д-р Берхард франк, СС комендант на Горен Залцбург
    Д-р Хайнрих Хагел – лекар и оберщурмбанфюрер
    Вилхелм Джордан
    Елфриде Виперман
    Гностичният култ на “Туле“ и езотеричната
    традиция на Ротшилд
    След като е опровергано твърдението о т биография-
    т а на Хитлер – един о т най-изтъкнатите представители
    на расовата доктрина, че е син от народа, е необходимо да
    отворим скоба и да разкажем за гностичния култ, който
    практикува династията на еврейските банкери, подкрепила
    финансово идването му на власт, и която тайно изиграва
    ключова роля в драматичните събития о т В тората све-
    товна война.
    Самата езотерична идея, която винаги е представля-
    вала пълзящ фон на политическия нацизъм, може да бъде о т ­
    крита в дома на Ротшилд и като следваме разклоняващата
    се нишка на тези мистични доктрини, ни отвежда до ис-
    тинската матрица – традиционната еврейска езотерика.
    П ът, който води право към най-заможния и влиятелен род
    на еврейската общност. Много изследователи сочат пред-
    ставителите на фамилията Ротшилд за последователи на
    дълга езотерична традиция, посветена на култа към Луци-
    фер – носителя на Светлината (откъдето идва и името на
    с е к т ат а на илюминатите), и на гностичната традиция на
    есеите26.
    Същината на тази доктрина преобръща из основи т р а ­
    диционните ценности под предлог, че добрият Господ о т
    Стария завет е зъл измамник. Ако следваме подобен ред
    на мисли, само Луцифер трябва да бъде боготворен като
    носител на истината и познанието. Според някои изсле-
    дователи27 фамилията Ротшилд принадлежи на еврейския
    клон, който пряко води началото си о т Меровингите1**1. Но
  • * Бел. ред.: Меровингите са династия франкски крале, управлявали
    често променяща се територия, включваща части о т днешните
    Франция, Нидерландия и Германия в периода о т V go VIII век.
    Наричани о т съвременниците си дългокосите крале – дългата
    коса е символ на магическа сила в древно-германските вярвания.
    Носят името си о т Кловис Меровинг – водач и основател на
    държавата на франките, приел католицизма. С това се полагаткато оставим настрана истинските или предполагаеми-
    т е фамилни корени, ф акт е, че о т няколко века фамилията
    Ротшилд упражнява лидерска роля върху останалата част
    о т еврейската общност с влияние както върху хода на ис-
    торията, так а и на идеите.
    Ротшилд са първите, които през Средновековието въз-
    приемат звездата с ш ест лъча като символ на еврейския си
    произход28. Доказан ф акт е и това, че 80 на с т о о т т е р и т о ­
    рията на държавата Израел е закупена с техни капитали.
    Обратно на това, което се мисли, звездата с ш ест върха
    не води произхода си о т еврейската ортодоксална култура,
    а по-скоро – о т езотеричния култ към Луцифер, който се
    изповядва о т еврейската секта на есеите (самопровъзгла-
    сяващи се за Деца на светлината). Задълбочено проучване
    на тази тем а е направено в книгата на О. Дж. Греъм Шест-
    те лъча на звездата29. В нея подробно се описва как Звез-
    дата на Давид в древни времена е използвана за магически
    ритуали на Децата на светлината. И макар да не е много
    известен факт, едрите международни финансови кръгове
    се припознават в култа към Луцифер. Проучване на най-
    изявените поддръжници на нацизма сочи, че някои о т т я х
    произхождат о т фамилията Уиндзор – британска кралска
    фамилия с немско потекло о т династията на Сакс-Кобург-
    Гота30. Тук изпъква името на лорд Луи М аунтбатън (чичо
    на Единбургския херцог) – в родствени връзки с фамилията
    Ротшилд, добре познат в кръговете на сатан исти те31. Тези
    връзки между нацисткия режим и британските благород-
    ници са подробно разгледани о т писателя У. Лонги в книга-
    т а му Намерението на Хитлер.
    И звестният златар Антъни Блънт – таен британ-
    ски агент, приятел на Виктор Ротшилд32, е изпратен в
    края на войната в двореца фридрихсхоф (Германия), за да
    изземе някои компрометиращи писма, изпратени о т хер-
    и основите на Западна Европа. Меровингите залиняват като род
    и техните управители, т . нар. хаусмайери, ги изместват о т
    позициите на властта.цога на Уиндзор до Адолф Хитлер и други шефове на на-
    цизма33. Според историческите изследвания на Бредфорд
    Шнел през м арт 1945 г. Джордж VI нарежда на кралския
    библиотекар Оуен Моршед да отиде във фридрихсхоф
    заедно с Блънт, за да приберат на сигурно м ясто някоидокументи, отнасящи се до Виктория Сакс-Кобург-Гота
    (дъщеря на английската кралица Виктория)34. След края на
    конфликта се разкрива, че архивът на замъка е преровен
    о т неизвестни лица и са останали само някои документи,
    съхранявани в началото35.
    Ил. 36. Символът на Младите немски работници, на който е из-
    образена свастиката, поставена в Слънцето, силно напомнящ за
    гностичния култ към Господаря на Светлината, следи от който
    откриваме в тайната доктрина на „Туле“
    Рудолф Хес – приятел на кралското
    британско семейство
    Тесните контакти между нацисткия и британския
    елит са засвидетелствани о т друг сензационен ф акт, кой-
    т о официалната история премълчава и отхвърля като не-
    доказан. С тава дума за случая с Рудолф Хес, един о т най-
    близките сътрудници на Хитлер. На 10 май 1941 г. то й за-
    минава тайно за Шотландия, за да се срещне лично с принц
    Джордж, херцог на Кент. Но в програмата му се случват
    непредвидени обстоятелства и макар и отличен пилот,
    когато се спуска с парашут на земята, е разпознат и арес-
    туван, преди да успее да избяга. Веднага се разпространява
    официално новината за залавянето му и Хитлер, като не
    знае как да оправдае публично присъствието му на враже-
    ска земя, започва да поддържа тезат а, че Рудолф Хес е загубил разсъдъка си. За да отхвърли всякакви съмнения около
    себе си, че поддържа тайни връзки с британската корона,
    фюрерът разиграва сценки и театралничи, като се прави
    на много разгневен и дори се разпорежда да арестуват ня-
    кои сътрудници на Хес36.
    Случаят определено смущава и сериозно обърква Уинс-
    тън Чърчил, който вместо да се възползва о т залавянето
    и арестуването на Човек номер 2 на нацисткия апарат и да
    го представи като голям военен успех, много бързо спуска
    завеса о т мълчание върху случая, с което показва, че не е не-
    обходимо много да се коментира. Принц Джордж, с когото
    трябва да се срещне Рудолф Хес, умира през 1942 г. при са-
    молетна катастрофа, отново обгърната в мистерия. Спо-
    ред официалната версия заместникът на Хитлер е пленен и
    след процеса в Нюрнберг е преместен в затвора в Шпандау,
    Западен Берлин. През 70-те години обаче доктор Хю Томас,
    който отива на посещение при него в специалния карцер,
    забелязва странно обстоятелство. След като е прегледал
    задържания, заявява, че не е открил следи о т огнестрелни
    рани, каквито Хес е имал по т я л о т о си. По време на Пър-
    вата световна война е прострелян няколко пъти в гърдите
    и дясната ръка, о т което със сигурност са останали явни
    белези. Твърде вероятно е, човекът, прегледан о т англий-
    ския доктор, да не е бил истинския Хес, а негов двойник.
    При направените рентгенови снимки на гърдите също не
    се виждат следи о т стари те му рани. Хю Томас извърш-
    ва лични разследвания върху случая и дори написва книгата
    Убийството на Рудолф Хес1,1, в която разкрива резултати-
    т е о т собствените си наблюдения и изследвания.
    На другия ден, след като се спуска с парашут в Ш от-
    ландия, най-малко петдесет специалисти преглеждат т я ­
    лото на Хес, без да о ткр и ят известните белези. И както
    се посочва в медицинския доклад о т архивите на Нюрберг,
    комисията, която го изследва през 1946 г., също регистри-
    ра този факт. Но и това не е всичко! Регистрационният
    номер на корпуса на самолета, о т който е скочил с параш ут, е Njoq, докато снимка, направена при излитането
    на самолета, показва повече о т ясно друг регистрационен
    номер – N jc ll38. Официално Рудолф Хес умира на 17 август
    1987 г. в затвора Шпандау при самоубийство на 93 години,
    обесвайки се с електрически кабел на железните пръчки на
    килията си – точно в деня, преди да бъде освободен39. Неза-
    висимо медицинско изследване установява, че е невъзможно
    изследваният труп да е негов40.
    Библиография и уебграфия:
    1) Ferruccio Pinotti, Fratelli d ‘Italia, BUR-Rizzoli, Milano,
    2007, p. 328.
    2) Пак там , p. 329.
    3) Пак там , pp. 110-114.
    4) Пак там , р. 114.
    5) Пак там , р. 328.
    6) Aldo A. Mola, Massoni е „rosacruciani“… a regime, а
    cura di Gianfranco de Turris, Edizioni Mediterranee, Roma,
    2006, p. 44.
    7) Fratelli d ’ltalia, op. cit., p. 327.
    8) Philip Cannistraro, Brian Sullivan, Margherita Sarfatti,
    Amoldo Mondadori, Milano, 1993.
    9) Giorgio Candeloro, Storia dell’Italia moderna. IIfascismo
    e le sue guerre, Saggi Feltrinelli, Bologna, 1990; Fabio Venzi,
    Mito, Massoneria, Fascismo, Mirandoliana, Roma, 2001.
    10) Angelo Livi, Massoneria efascismo, Bastogi, Foggia, 2000.
    11) AA. VV, La Massoneria. Dalle origini della Massoneria
    al suo ruolo nella modernita, Giunti, Firenze, 2006, p. 99.
    12) La Massoneria, op. cit., p. 85.
    13) Извадка о т речта на Мусолини в Камарата на депу-
    т а т и т е , 16 май 1925 г.
    14) Fratelli d ’ltalia, op. cit., p. 326.
    15) Giorgio Galli, Hitler e il nazismo magico, Rizzoli,
    Milano, 2001; Louis Pawels e Jacques Bergier, II mattino dei
    maghi, Oscar Mondadori, Milano, 199716) Andrea Manegotto, L’infinita storia dei Templari,
    Sugarco, Milano, 2005; И н с т и т у т за проучвания на новите
    религии: http://www.cesnur.org/2005/am_templari.htm.
    17) Henneke Kardel, Adolf Hitler, founder o f Israel d ’Israele,
    Marva Verlag-LUHE verlag G.M.B.H., 1249 Deutschland, 24390
    SUDERBRARUP, 1974.
    18) Bryan Mark Rigg, I soldati ebrei di Hitler,
    Newton&Compton, Roma, 2004.
    19) II mattino dei maghi, op. cit.
    20) Constance Cumbey, The Hidden Dangers o f the Rainbow:
    The New Age Movement and the Coming Age o f Barbarism,
    Huntington House Publishers, Lafayette, 1985.
    21) Karl Haushofer, Leben u. Werk, Boldt Verlag, Berlino,
    1979; Paolo Mattei, La grande Germania, un sogno esoterico
    (международен месечник, ръководен о т Джулио Андреоти),
    2004, vol. 10; http://www.30giorni.it/it/articolo.asp?id=4668.
    22) Hennecke Kardel, A. Hitler Founder o f Israel, Modjeskis
    Society Publisher, P.O. Box 193, San Diego, CA 92038, 1997.
    23) Martin Allen, The Hitler/Hess Deception, Harper
    Collins, New York, USA, 2002, pp. 8-9.
    24) Документален филм на Марко Долчета (историк о т
    Сорбоната и телевизионен продуцент), INazismo esoterico’,
    Marco Dolcetta, Nazionalsocialismo esoterico, Castelvecchi,
    Roma, 2003.
    25) Zaffiri, Gabriele; JJlteriori attivita delle SS-Ahnenerbe,
    Nicola Calabria Editore, Patti, 2006.
    26) Robert Gates, The Conspiracy that will not die: How the
    Rothschild cabal is driving America in to one world government,
    Red Anvil Press, Oakland, Oregon, USA, 2011.
    27) Gordon Mohr, The Hidden Power Behind Freemasonry,
    Weisman, Burnsville, 1990, p. 154; http://www.thetor-
    biddenknowledge.com/hardtruth/the_rothschild_bloodline.htm
    28) Texe Marrs, Conspiracy o f the six point star, RiverCrest
    Publishing, Cambridge, Ontario, Canada, 2011.
    29) O. J. Graham, The Six Pointed Star, New Puritan Library,
    Don Mills, Canada, 1984. Книга за магическо-луциферианскат а история на Печата на Соломон преди модерното му из-
    ползване о т евреите. Разкрива, че този символ до скоро не
    е принадлежал към еврейската ортодоксална и традицион-
    на култура; http://www.theforbiddenknowledge.com/hardtmth/
    the_rothschild_bloodline.htm.
    30) Lynn Picknett, War o f the Windsors, Mainstream
    Publishing, Edimburgo, 2003.
    31) Andrew Carrington Hitchcock, The synagogue o f Satan,
    Rivercrest Publishing, Cambridge Ontario, Canada, 2007.
    32) Miranda Carter, Anthony Blunt: His Lives, Farrar, Straus
    and Giroux, New York, 2001.
    33) Charles Higham, The Duchess o f Windsor: The Secret
    Life, McGraw Hill Book Company, New York, 1988.
    34) Bradforf Snell, General Motors and the nazis: Tge
    struggle fo r Control o f Opel, Europe’s biggest carmaker, Yale
    University Press, USA, 2005.
    35) Пак там .
    36) Paolo A. Dossena, Hitler e Churchill, Asefi, Milano,
    2002.
    37) Hugh Thomas, The murder o f Rudolf Hess, Harper&Row,
    New York, USA, 1979.
    38) Alberto Flores D’arcais, La morte diHess, La Repubblica,
    19 август 1987.
    39) Пак там .
    40) Lynn Picknett, Clive Prince e Stephen Prior, II caso
    Rudolf Hess, Sperling Paperback, Milano, 2005.
  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Елиминиран ли е тайният окултен владетел на Земята

 


ЯКОБ РОТШИЛД: ВИНОВЕН В ЗАГОВОР СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО



Елиминиран ли е тайният окултен владетел на Земята при свалянето на Global Deep State от САЩ?

НАПИСАНО ОТ Д-Р МАЙКЪЛ САЛА НА18 ЯНУАРИ 2021 Г.. ПУБЛИКУВАНО В DEEP STATE , FEATURED , АМЕРИКАНСКА ПОЛИТИКА

               



На 15 януари многобройни новинарски сайтове съобщиха, че барон Бенямин де Ротшилд неочаквано е починал от инфаркт на 57-годишна възраст, докато е бил в швейцарския си дом. Според автора на бестселърите Дейвид Уилкок Ротшилд е бил световният „пиндар“ - тайният окултен владетел на нашата планета, който се отчита директно пред световните извънземни господари.

           


Това, което прави твърдението на Уилкок особено интригуващо, е, че той казва, че само ден по-рано държавният секретар на САЩ Майк Помпео е дал кодирано съобщение чрез своя акаунт в Twitter, упълномощавайки последния етап от тайната военна операция за сваляне на дълбоката държава около планетата. Твърденията на Уилкок повдигат интригуващи въпроси относно смъртта на Ротшилд, възможната му роля на земния пиндар и тайно сваляне на глобално дълбоко състояние от страна на САЩ.

Смъртта на Ротшилд беше съобщена за първи път на уебсайта на компанията Едмонд Де Ротшилд и подробности бяха предоставени от новините на Bloomberg за него:

Де Ротшилд е бил ръководител на групата, създадена от баща му от 1997 г. и е работил за опростяване на структурата ѝ, след като се е отписал. Към края на 2019 г. групата разполага с 173 милиарда франка (194 милиарда долара) активи с дейности в 15 страни, според уебсайта й.

В своята онлайн презентация Уилкок обсъди арести, извършвани по света на хора, замесени в опит за преврат срещу президента на САЩ. След това той свързва тази операция за сваляне с мистериозната смърт на де Ротшилд, който е бил пиндарят или лидер на глобално организирания опит за преврат:

Pindar всъщност е името на лидера на тази група, за което говорим толкова дълго. Това е име, което се отнася до Дракона и мъжкия член на Дракона, това е името на лидера. Така че, Pindar е по същество човек номер едно. И този човек номер едно просто случайно е преминал мистериозно на 16 януари [15 на 57-годишна възраст. И ето, точно така, банкер Бенджамин де Ротшилд ... собственикът на групата умира на 57-годишна възраст. Така че това е убедително, тъй като е много млада възраст и най-малкото съмнително време.


               



За да се разбере ролята на Pindar по отношение на мъжките наследници от семейство Ротшилд, си струва да си припомним какво каза д-р Бил Дийгъл, бивш лекар на американските военновъздушни сили, за мистериозна среща, която е имал с водещ член на Семейство Ротшилд, барон Гай де Ротшилд, през 1992 г. В интервю за проект Камелот , Дийгъл каза:

Събудих се посред нощ, изправен и седнах. И бях включил всички светлини, защото трябваше периодично да ходя до тоалетната или каквото и да било. Имах всички светлини включени. И този човек стоеше пред мен с така наречения смокинг от 5000 долара, а не със сива коса в главата, средата на 50-те, тънък и подреден.

Казах: Как попаднахте тук?

И той казва: Чудесно е да те видя, сине мой.

Казах: Ти не си ми баща.

И аз го погледнах и той приличаше на френско благородство. Нали? И аз казах: Кой си ти?

Той казва: Аз съм барон Гай дьо Ротшилд, пиндарът.

И аз имах това наистина нещо, което наричам чек или някакво смачкване в духа си. И знаех веднага, защото имам тази дарба. Нали? Без да влизам в голяма дълга дискусия, веднага разбрах.

Казах: Знам кой си. Вие сте представителят на Луциферичната сила, която контролира Земята.

Той казва: Да, аз съм главен изпълнителен директор на Earth, Inc. и съм човекът, който седи на 13-ия председател на Друидския съвет. Искам да ми бъдеш дубльор и когато поискам да поемеш работата ми.

И аз казах: Не, няма да го направя.

Той каза: Ние знаем вашите кръвни линии; ние знаем вашата генетика; ние знаем всичко за вас и вие сте идеален заместител за мен.

И аз казах: Не!

Това, което е особено интересно в този обмен, е твърдението на Ротшилд, че е „Pindar“ и „CEO на Earth, Inc“. Тези твърдения предполагат, че той просто управлява Земята от името на другите, но кой?

                               



За отговор можем да потърсим информация за Pindar, предоставена от британския изследовател Дейвид Айк. Icke пише за Pindar в The Biggest Secret, след като интервюира бивш участник в сатанински окултни церемонии, Arizona Wilder. Icke написа:

Pindar означава „Пенис на дракона“ ... Аризона казва, че Pindar, както всички влечуги, когато се сменят, има много мощни хипнотични очи („злото око“ на легендата) и при жертвоприношения лицето на жертвите е обърнато към Pindar в момент на смърт за него, за да открадне душата или енергията на човека чрез този магнитен процес на „зло око“ ... Пиндар присъства на големите сатанински церемонии в Европа и след това лети до Калифорния за ритуалите там. [стр. 302-3]

Позоваването на Icke на влечугоподобни извънземни директно се свързва с високопоставения член на семейство Ротшилд, който редовно е избран за главен изпълнителен директор на Earth Inc., който от своя страна се контролира от рептилийска империя, която обхваща безброй други планети, според множество вътрешни лица

Барон Гай де Ротшилд умира през 2007 г. на 98-годишна възраст. Ако през 1992 г. на Deagle е казана истината за Ротшилд, който планира да се пенсионира като Pindar, това означава, че по всяко време в периода между 1992 и 2007 г. друг мъж наследник от семейство Ротшилд е заменил него.

Бенджамин Ротшилд стана шеф на компанията Едмънд дьо Ротшилд през 1997 г. Като ръководител на една от основните банкови и инвестиционни групи на Ротшилд, е много вероятно Бенджамин да наследи Гай като пиндар, както твърди Уилкок.

Тук още едно от твърденията на Уилкок става изключително актуално за съвременните политически събития. Той казва, че е намерил решение на кодирано съобщение от мистериозната военна разузнавателна група Q, която е била подложена на безпрецедентна глобална кампания за цензура.

В публикация от 4 юни 2020 г. Q разкри поредица от шест събития, номерирани от RED1 до RED6, които се отнасят до събития, свързани с различни етапи на скрита глобална военна операция за сваляне на дълбоката държава.

Първото събитие RED1 се случи на 8 януари с окончателното спиране на Twitter акаунта на президента Тръмп . Уилкок даде правдоподобно обяснение за последователността на RED2-5 събития, настъпили със спирането на хиляди алтернативни сайтове в социалните медии, придвижването на военен персонал във Вашингтон и столиците на щатите и т.н.

По отношение на последното събитие в поредицата, RED6, Уилкок имаше очарователно решение. Той каза, че това е кодирано съобщение от секретаря Майк Помпео чрез снимка на шест бутилки червено вино, която той показа в туит на 14 януари.





Ако Уилкок е прав, тогава Tweet-а на Помпео е кодирано разрешение RED6 за да започне последния етап на глобално тайно сваляне на Deep State.

Още на следващия ден барон Бенджамин Ротшилд беше мъртъв. Дали това е било просто съвпадение, или е бил жертва на високо ниво от глобалното тайно сваляне на Дълбоката държава, което сега е в процес на заподозрение от Уилкок?

Няма да се налага да чакаме дълго отговор, тъй като тайната операция се очаква да бъде обявена публично или непосредствено преди или след официалния мандат на президента Тръмп на 20 януари. Уилкок посочва, че 19 януари е Национален ден на пуканките, което ще направи за ироничен начин да привлече вниманието на обществеността до световна операция за сваляне на Дълбоката държава във 2-рата американска революция.


                      




© Майкъл Е. Сала, д-р. Известие за авторски права

[Забележка: следващата ми уебинарна екзополитика и Втората американска революция е пренасрочена за 30 януари 2021 г. - Информация за регистрация тук]

                          


вторник, 5 януари 2021 г.

СТАЦИОНАРНАТА ЗЕМЯ и светила по-горе

   



Описание от Шримад-Бхагаватам

Има много неща, които знаем като факти от Шримад-Бхагаватам . Що се отнася до земята, Шримад-Бхагаватам не я описва като топка, въртяща се в космоса . Земята (Bhu-mandala) е описана като огромна кръгла равнина със седем космически големи острова и океани (Varshas), разширяващи се по хоризонталната си повърхност! Този голям земен кръг се държи от Ананта-сеша, който носи земята на главата си .

  



Можем да кажем това за абсолютен факт. Със сигурност не се върти или движи по никакъв начин . Тъй като всички движения, които виждаме в небето, се обясняват в Бхагаватам като движения на колелото на времето [ сисумара чакра , която има всички звезди, фиксирани върху него в съзвездията и цялото това нещо се върти в небето] и слънцето, луната и планетите се движат с чакра сисумара, но също имат свои собствени независими движения.

Колелото на времето, гигантско колело, състоящо се от всички звезди, съзвездия и т.н., всички фиксирани на съответните им места, е свързано с колелото на колесницата на бога на слънцето. Той има ос, която се върти веднъж на всеки двадесет и четири часа. Това кара цялото колело на времето да се завърти на 360 градуса за 24 часа. И това е въртенето, което учените погрешно предполагат, че земята се върти. Това е, което кара слънцето, луната и звездите да изгряват и залязват всеки ден.

Оста на колесницата на бога на слънцето лежи на върха на планината Манасотара, която представлява огромен пръстен от планини, обикалящи целия островен комплекс Бху-мандала. За 360 дни оста на колесницата на бога на слънцето се движи по целия път около 360 градуса на планините Манасотара. Това движение отчита различните изгряващи и залязващи позиции на слънцето, луната и звездите, а също и сезоните. Така че тези две движения на колелото на времето , сисумара-чакра , доказват, че земята е неподвижна и всичко останало се движи около земята . Това отчита всички движения, които виждаме в небето, за които учените предполагат, че са причинени от въртенето на земята.



Шишумара чакра - колело на времето
Движенията на Слънцето

Слънцето не е неподвижно; тя също се движи като другите планети. Слънчевите движения определят продължителността на нощта и деня. Когато слънцето пътува на север от екватора, то се движи бавно през деня и много бързо през нощта, като по този начин увеличава продължителността на деня и намалява продължителността на нощта. По същия начин, когато слънцето пътува на юг от екватора, е точно обратното - продължителността на деня намалява и продължителността на нощта се увеличава. Когато слънцето навлезе в Karkaṭa-rāśi (Рак) и след това пътува до Siṁha-rāśi (Лъв) и така през Dhanuḥ-rāśi (Стрелец), неговият курс се нарича Dakṣiṇāyana, южният път, а когато слънцето навлезе в Makara-raśi ( Козирог) и след това пътува през Кумбхараши (Водолей) и така през Митхуна-раши (Близнаци), неговият курс се нарича Уттарая, северният път. Когато слънцето е в Meṣa-rāśi (Овен) и Tulā-rāśi (Везни), продължителността на деня и нощта са равни. (SB / 5/21 / 21_ резюме )

Ученият се каже, че слънцето се движи по всички страни на Manasottara планина в кръг, чиято дължина е 95,100,000 йоджана. На планината Манасотара са обиталището на четири полубогове. На изток от Sumeru Mountain е Devadhānī, където живее цар Индра, а на юг от Sumeru е Saṁyamanī, обиталището на Yamarāja, управител на смъртта. По същия начин, западно от Шумеру е Нимлокани, обиталището на Варуна, полубогът, който контролира водата, а северно от Шумеру е Вибхавари, където живее полубогът на Луната. Изгрев, обед, залез и полунощ се появяват на всички тези места поради движенията на слънцето. Диаметрално срещу мястото, където се извършва изгревът и слънцето се вижда от човешките очи, слънцето ще залязва и ще отмине от човешкото зрение. По същия начин хората, живеещи диаметрално срещу точката, в която е обед, ще преживеят полунощ. Слънцето изгрява и залязва с всички останали планети, оглавявани от Луната и други светила. (SB / 5/21/7 )

Живите същества, живеещи в планината Сумеру, винаги са много топли, както по обяд, защото за тях слънцето винаги е отгоре. Въпреки че слънцето се движи обратно на часовниковата стрелка, обърнато към съзвездията, с планината Сумеру вляво, то също се движи по посока на часовниковата стрелка и изглежда, че планината е отдясно, защото е повлияна от вятъра даксинаварта .

Цялата кала-чакра, или колелото на времето , е установена на колелото на колесницата на бога на слънцето. Това колело е известно като Saṁvatsara. Седемте коня , теглещи слънчевата колесница, са известни като Гаятри , Бхати , Уник , Джагати , Триюп , Анууп и Пакти . Те са впрегнати от полубог, известен като Aruṇadeva, в иго с ширина 900 000 йоджани . По този начин колесницата носи Ādityadeva, бога на слънцето. Винаги стоейки пред бога на слънцето и отправяйки своите молитви са шестдесет хиляди мъдреци, известни като Vālikhilyas. Има четиринадесет Gandharvas, Apsarās и други полубогове, които са разделени на седем партии и които извършват ритуални дейности всеки месец, за да се покланят на Свръхдушата чрез бога на слънцето под различни имена. Така богът на слънцето пътува през Вселената на разстояние от 95,100,000 йоджана (760,800,000 мили) при скорост от 16,004 мили във всеки един момент. ( SB / 5/21 / 21_ резюме )



Въпреки че Aruṇadeva седи на предната седалка на бога на слънцето и е ангажиран да кара колесницата и да контролира конете, той гледа назад към бога на слънцето. ( SB / 5/21/16 )

От Махабхарата : Аруна-дева е богът на червената утрин.
Богът на слънцето и неговият водач: Вивасван е богът на слънцето, който редовно управлява движенията на слънцето. Той е представителят на Нараяна, известен по този начин като Сурия-Нараяна. Той седи на колесница от седем коня, която има едно колело . Когато се движи, той е последван от милиони гандхарви и кинари, които постоянно пеят химните, посветени на Вивасван. Шестдесет хиляди мъдреци, известни като Vālikhilyas, които са толкова малки, колкото човешкия палец, непрекъснато предлагат surya-namaskaras пред божествената колесница. В такова гигантско шествие Вивасван се придвижва напред с голяма гордост.
Значението на Аруна:Аруна е водачът на колесницата на Слънцето. Значението на Аруна е „този, чийто оттенък е червеникавокафяв, червен, румен, пурпурен или кестеняв“.
Шофьорът е първи: В превозното средство водачът седи пред пътника. По този начин, когато слънцето изгрява, водачът става свидетел първо от зрителите. Аруната се изкачва, преди да изгрее слънцето. Следователно небето става червено в зори преди появата на слънцето.

Молитва към Аруша-дева :

अरुणदेवं तं प्रभापति सर्वलोहितकारणम्।
ततततोमण मणडडा
थुूूूयय
रागरक्त सर्व भूतानां त्वं दीप्तिदेवं प्रणमाम्यहम्॥ [Продължителност]

aruṇadevaṁ taṁ prabhāpati sarvalohitakāraṇam |
tattejo maṇḍalākāraṁ tviṣā tatra manoharam ||
sthulasūryarathamārūḍhaṁ prabhāta tatkarmaṇā sadāphalam |
rāgarakta sarva bhūtānāṁ tvaṁ dīptidevaṁ praṇamāmyaham || [iti saura purāṇe]


„О, Господи Аруджа, главният Властелин на светлината, който преобразува хоризонта в червено, твоят великолепен блясък е като мандала, кръгът, който представлява космоса. Ти с ентусиазъм караш могъщата кола на Суря-дева и по този начин правиш възможно пристигането на зората. На вас, който е цветът на кръвта на всички живи същества, който е командирът на светлината, почитам моите поклонения. "



Колесницата на бога на слънцето има само едно колело, което е известно като Saṁvatsara . Дванадесетте месеца се изчисляват като неговите дванадесет спици, шестте сезона са частите на ръба му, а трите периода cātur-māsya са неговият трисекционен център. Едната страна на оста, носеща колелото, се опира на върха на връх Сумеру, а другата - върху планината Манасотара . Прикрепено към външния край на оста , колелото непрекъснато се върти на планината Манасоттара като колелото на машина за пресоване на масло. ( SB / 5/21/13 )


Прикрепено към външния край на оста, колелото непрекъснато се върти
на планината Манасоттара като колело на машина за пресоване на масло



Както при машината за пресоване на масло, тази първа ос е прикрепена към втора ос, която е с една четвърт по-дълга [3 937 500 йоджани, или 31 500 000 мили]. Горният край на тази втора ос е прикрепен към Dhruvaloka чрез въже от вятър. Подобно на бикове, впрегнати в централна ос , всички планетни системи се въртят около Дхрувалока, подтиквани от вечното време. [ SB / 5/21/14 ]



Скъпи ми крале, превозът на колесницата на бога на слънцето се оценява на 3 600 000 йоджани [28 800 000 мили] и една четвърт по-широк [900 000 йоджани, или 7 200 000 мили]. Конете на колесницата, които са кръстени на Гаятри и други ведически метри, са впрегнати от Аруджадева в иго, което също е широко 900 000 йоджани. Тази колесница непрекъснато носи бога на слънцето .



На седем конете , впрегнати в колесницата богът на слънцето са именувани Гаятри , Bṛhati , Uṣṇik , Jagatī , Triṣṭup , Anuṣṭup и Paṅkti . Тези имена на различни ведически метри означават седемте коня, които носят колесницата на бога на слънцето. ( SB / 5/21/15 )
Орбитите на планетите

Според движенията на Луната и другите планети всички обитатели на Вселената са склонни към благоприятни и неблагоприятни ситуации. Това се нарича влияние на звездите.

Пребивавайки в космоса, който е в средата на Вселената, между Bhuloka и Bhuvarloka, слънцето се върти през времевия кръг на зодиака , представен от дванадесет раси или знаци, и приема различни имена според знака, в който се намира. За Луната всеки месец е разделен на две четвърти. По същия начин, според слънчевите изчисления, месец е равен на времето, прекарано от слънцето в едно съзвездие; два месеца представляват един сезон, а в годината има дванадесет месеца. Цялата площ на небето е разделена на две половини, всяка от които представлява аяна, курсът, преминат от слънцето за период от шест месеца. Слънцето пътува понякога бавно, понякога бързо и понякога с умерена скорост. По този начин той пътува в трите свята, състоящи се от небесните планети, земните планети и космоса.

Цар Париксит попита от Сукадева Госвами: Мили господи, ти вече потвърди истината, че върховно могъщият бог на слънцето обикаля Дхрувалока с Дхрувалока и планината Сумеру отдясно . И все пак богът на слънцето е изправен пред знаците на зодиака и държи Сумеру и Дхрувалока отляво . Как можем да приемем разумно, че богът на слънцето продължава със Сумеру и Дхрувалока едновременно отляво и отдясно? ( SB 5.22.1 )



Шри Сукадева Госвами ясно отговори: Когато грънчарско колело се движи и малки мравки, разположени на това голямо колело, се движат с него, може да се види, че тяхното движение е различно от това на колелото, защото те се появяват понякога на една част от колелото, а понякога на друг r. По същия начин знаците и съзвездията, със Сумеру и Дхрувалока отдясно, се движат с колелото на времето, а подобните на мравки слънце и другите планети се движат с тях. Слънцето и планетите обаче се виждат в различни знаци и съзвездия по различно време. Това показва, че тяхното движение е различно от това на зодиака и самото колело на времето. ( SB 5.22.2 )

Когато луната се разраства, осветяващите й части се увеличават ежедневно, като по този начин създават ден за полубоговете и нощ за питите . Когато Луната намалява обаче, това причинява нощ за полубоговете и ден за питите . По този начин Луната преминава през всяко съзвездие от звезди в тридесет мухурти [цял ден]. Луната е източникът на нектарова прохлада, която влияе върху растежа на хранителните зърна и затова лунният бог се счита за живота на всички живи същества. Следователно той се нарича Джива, главното живо същество във Вселената. ( SB 5.22.9 )

Луната е разположена на 100 000 йоджани над слънчевите лъчи . Ден и нощ на небесните планети и Питрлока се изчисляват според намаляването и нарастването му. Над луната на разстояние 200 000 йоджани има много звезди, а над тези звезди е Сукра-граха (Венера), чието влияние винаги е благоприятно за жителите на цялата Вселена. Над Сукра-граха с 200 000 йоджани е Будха-граха (Меркурий), чието влияние понякога е благоприятно, а понякога неблагоприятно. След това, над Будха-граха с 200 000 йоджани , се намира Ангарака (Марс), която почти винаги има неблагоприятно влияние. Над Ангарака от още 200 000 йоджание планетата, наречена Brhaspati-graha (Юпитер), която винаги е много благоприятна за квалифицирани брахмани . Над Брхаспати-граха е планетата Санайскара (Сатурн), която е много неблагоприятна, а над Сатурн е група от седем звезди, заети от велики светии, които винаги мислят за благосъстоянието на цялата Вселена. Тези седем звезди обикалят Дхрувалока, която е резиденцията на лорд Вишну в тази вселена.

Разположени 1 100 000 йоджани над Сатурн или 2 600 000 йоджани над земята, са седемте свети мъдреци, които винаги мислят за благосъстоянието на жителите на Вселената. Те обикалят върховната обител на Господ Вишну, известен като Дхрувалока, полюсната звезда. ( SB 5.22.17 )
Планетарната система Шишумара

Всички планетни системи се приютяват на полюсната звезда, Дхрувалока. Той също така описва съвкупността от тези планетни системи като Шишумара, поредното разширение на външното тяло на Върховната Божествена Личност. Dhruvaloka, обиталището на Господ Viṣṇu в тази вселена, е разположено 1 300 000 йоджани от седемте звезди. В планетарната система на Дхрувалока се намират планетите на бога на огъня Индра, Праджапати, Кашяпа и Дхарма, всички от които са много уважителни към великия преданоотдаден Дхрува, който живее на полюсната звезда.

Подобно на бикове, впрегнати в централна ос, всички планетни системи се въртят около Дхрувалока, подтиквани от вечното време. Тези, които се покланят на virāṭ-puru ,a, универсалната форма на Господ, замислят цялата тази въртяща се система от планети като животно, известно като śiśumāra. Тази въображаема шишумара е друга форма на Господ.

Главата на формата на śiśumāra е насочена надолу и тялото ѝ изглежда като тя на навита змия. В края на опашката му е Dhruvaloka, на тялото на опашката са Prajāpati, Agni, Indra и Dharma, а в корена на опашката са Dhātā и Vidhātā. На кръста му са седемте велики мъдреци.

Цялото тяло на Шишумара е обърнато вдясно и изглежда като спирала от звезди. От дясната страна на тази намотка са четиринадесетте видни звезди от Абхиджит до Пунарвасу, а от лявата страна са четиринадесетте видни звезди от Пуня до Утаранагха. Звездите, известни като Punarvasu и Puṣyā, са в десния и левия хълбок на śiśumāra, а звездите, известни като Ārdrā и Aśleṣā, са в десния и левия крак на śiśumāra. Други звезди също са фиксирани от различни страни на планетарната система Шишумара според изчисленията на ведическите астрономи. За да концентрират ума си, йогите се покланят на планетарната система Шишумара, която е технически известна като кушалини-чакра.



Когато биковете се захванат заедно и се завържат за централен стълб, за да се върши оризът, те стъпват около него, без да се отклоняват от правилните им позиции - единият бик е най-близо до поста, друг в средата и трети отвън. По същия начин всички планети и всички стотици и хиляди звезди се въртят около полюсната звезда, планетата Махараджа Друва, в съответните им орбити, някои по-високи, а други по-ниски . Прикрепени от Върховната Божествена Личност към машината на материалната природа според резултатите от техните плодотворни действия, те са водени около полюсната звезда от вятъра и ще продължат да бъдат до края на сътворението.

Тези планети плуват във въздуха в необятното небе, точно както облаци със стотици тонове вода плуват във въздуха или както големите орлени шиени, поради резултатите от минали дейности, летят високо в небето и нямат шанс да паднат на земята. ( SB / 5/23/3 )

Dhruvaloka, обиталището на Господ Viṣṇu в тази вселена, е разположено 1 300 000 йоджани от седемте звезди. В планетарната система на Дхрувалока се намират планетите на бога на огъня Индра, Праджапати, Кашяпа и Дхарма, всички от които са много уважителни към великия преданоотдаден Дхрува, който живее на полюсната звезда. Подобно на бикове, впрегнати в централна ос, всички планетни системи се въртят около Дхрувалока, подтиквани от вечното време. Тези, които се покланят на виран-пуруша , универсалната форма на Господ, замислят цялата тази въртяща се система от планети като животно, известно като Шишумара .



Тази велика машина, състояща се от звезди и планети, прилича на формата на шишумара [ делфин ] във водата. Понякога се смята за въплъщение на Kṛṣṇa, Vāsudeva. Велики йоги медитират върху Васудева в тази форма, защото тя всъщност е видима. [ SB / 5/23/4 ]

Тази форма на шишумара е с главата надолу и тялото е навито. В края на опашката му е планетата Дхрува, върху тялото на опашката му са планетите на полубоговете Праджапати, Агни, Индра и Дхарма, а в основата на опашката му са планетите на полубоговете Дхата и Видхата. Където бедрата могат да бъдат на Шишумара, са седемте свети мъдреци като Васинха и Адгира. Навитото тяло на Шишумара-чакра се обръща към дясната й страна, върху която са разположени четиринадесетте съзвездия от Абхиджит до Пунарвасу. От лявата му страна са четиринадесетте звезди от Puṣyā до Uttarāṣāḍhhā. По този начин тялото му е балансирано, защото страните му са заети от равен брой звезди. На гърба на шишумарае групата от звезди, известна като Ajavīthī, а на корема й е Ганг, който тече в небето [Млечния път]. [ SB / 5/23/5 ]

От дясната и лявата страна на мястото, където кръста могат да бъдат на Шишумара-чакра, са звездите на име Пунарвасу и Пуня. Ārdrā и Aśleṣā са на десния и левия му крак, Abhijit и Uttarāṣāḍhā са на дясната и лявата му ноздра, Śravaṇā и Pūrvāṣāḍhh са на дясното и лявото му око, а Dhaniṣṭhā и Mūlā са на дясното и лявото ухо. Осемте звезди от Maghā до Anurādhā, които маркират южното течение, са в ребрата отляво на тялото му, а осемте звезди от Mṛgaśīrṣā до Pūrvabhādra, които маркират северния курс, са на ребрата от дясната страна. Taatabhiṣā и Jyeṣṭhā са на дясно и ляво рамо. [ SB / 5/23/6 ]



На горната брадичка на шишумара е Агасти; на долната му брадичка, Ямараджа; на устата му, Марс; върху гениталиите си, Сатурн; на тила, Юпитер; на гърдите му, слънцето; и в сърцевината на сърцето му, Nārāyaṇa. В съзнанието му е луната; на пъпа си, Венера; а на гърдите му - Aśvinī-kumāras. В рамките на неговия въздух, който е известен като prāṇāpāna , е Меркурий, на шията му е Rāhu, по цялото тяло има комети, а в порите му са многобройните звезди. [ SB / 5/23/7 ]

Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura изчислява, че Dhruvaloka, полюсната звезда, е 3 800 000 йоджани над слънцето. Над Dhruvaloka от 10,000,000 йоджана е Maharloka над Maharloka от 20,000,000 йоджана е Janaloka над Janaloka от 80000000 йоджана е Tapoloka, и по-горе Tapoloka от 120,000,000 йоджана е Satyaloka. По този начин разстоянието от слънцето до Сатялока е 233 800 000 йоджани , или 1 870 400 000 мили. Планетите вайкунтха започват 26,200,000 йоджана (209,600,000 мили) по-горе Satyaloka. Така Viṣṇu Purāṇa описва, че покритието на Вселената е 260 000 000 йоджани(2 080 000 000 мили) от слънцето. Разстоянието от слънцето до земята е по-ниските планетни системи, наречени Атала, Витала, Сутала, Талатала, Махатала, Расатала и Патала. По-долу тези по-ниски планети от 30,000 йоджана, Шеша Naga лежи на Garbhodaka океан. Това океан е 249,800,000 йоджана дълбоко. По този начин общият диаметър на Вселената е приблизително 500 000 000 йоджани, или 4 000 000 000 мили.





Плава ли Земята в Космоса ?