Изтъкани от светлина -1

Предговор Една истина се повтаря от различни езотерични школи и от хилядолетия по цял свят. Една истина, посрещана понякога с присмех и пренебрежение от научния консерватизъм. Една истина, смайваща със своята Божествена постройка. Това е истината за биоплазматичното тяло на човека. От времето на “Упанишади” до наши дни нищо не се е променило. Човекът и неговата аура са непроменени , взаимно проникнати и неотделими. Една и съща структура на биополето е повтаряна от незапомнени времена в различни точки на света. Кундалини в Индия, тантра-йога в Япония, цигун лечение в Китай, Рейки-терапия със силна школа в Англия, келацията от школата на Барбара Ан Бренън в Америка и Австрия, дистанционното лечение на испанеца Хосе Силва, акупунктурата, цветотерапията - всички те почиват на една и съща теория за човешката аура. Провеждащите се по цял свят биофизични изследвания недвусмислено показват, че биополето на човека е реално съществуваща структура . Все повече в наши дни се утвърждава дуалистичния подход. Материята е частици, но и полета. Биоплазматичното тяло, обгръщащо и проникващо човека-също така. Аурата на човека не е мистика на шарлатани. Тя е величествена структура, който ни смайва със своята оригиналност и простота. И който се е докоснал до нея, вече не е същия. Не е измислица чудото на човешкото биополе. То е реален факт, с който трябва да се съобразяваме и да го използуваме за човешкото здраве и духовно развитие. Нека да тръгнем в пътешествието в този невероятен свят на човешката същност, скъпи читателю! Попътен вятър! Костадин Боянов Тайнствената “вис виталис” Един задочен спор се води непрестанно между официалната и алтернативна медицина. Те не могат да разделят човешкото тяло и душевност. Този спор в частност е между лекаря и лечителя. Нека да се приближим до тях и да видим за какво спорят. Лекарят би казал, че официалната медицина е базирала голяма част от познанията си на изучаване на мъртвото тяло- структурен подход. Едва по-късно започва изучаването на човешките органи и системи в тяхното взаимодействие- функционален подход. Хистологията и микробиологията надникнаха дълбоко в клетката и човешкия геном. Биохимията обогати функционалния подход с интимните механизми на взаимодействие на ензимите и хормоните. Тясното специализиране на лекарите често дава дан на тесен подход към пациента за сметка на холистичното разбиране на организма. Лечителят би рекъл, че се базира точно на цялостния подход към организма като отворена енергийна система. Органите и системите получават и излъчват енергия, която може да даде ценна информация за здравословното състояние. Още академик Вернадски говори за човека като система, обменяща с околната среда материя, енергия и информация. Корпускулярно- вълновата теория разглежда материята като съставена от частици и поле едновременно. Тя залегна в цялостния научен подход. Айнщайн откри преобразуването на материята и енергията. В този смисъл ние можем да разглеждаме и организма като материя и поле. Медиците веднага биха скокнали да запитат: Къде е това мистериозно биополе? Покажете ни го да го пипнем и изследваме и тогава ще повярваме. Не е ли то само повод на необразовани шарлатани да объркват хората и техните диагнози? Лечителят ще повдигне рамене и ще запита: А нима вие не го уловихте, изследвайки мозъка и сърцето с ЕКГ и ЕЕГ ? Всеки орган излъчва поле, включващо се в сумарното биополе на организма. Как признавате, че сърцето излъчва енерго- информационен сигнал, а целия организъм няма? Тук медикът гордо би посочил новите си блестящи уреди- ултразвук и скенер. Но те отново откриват вече настъпилите нарушения , не и преди това, когато организма компенсира все още заболяването. Лечителят разтревожено ще потупа медика по рамото срещу човек, който изглежда напълно здрав, усетил алармените сигнали от заболяващия орган. Лекарят недоверчиво ще го погледне, разчитайки на сетивата на апаратурата и лабораторните изследвания. “Този човек не ми харесва”- мърмори си той, без да разбира, че интуицията го е предупредила за заболяването на пациента му. Къде е истината? Моделът на човека като отворена енергийно- информационна система съвсем не е еретичен за компютърните времена. Ние не се учудваме, че сателита изпраща сигнали до нашия телефон, радиото или телевизията. Но не можем да приемем , че организма е способен да приема и излъчва енергия и информация. Този задочен спор не може да продължи, без да се засегне основния философски въпрос за материята и духа. Науката достигна до невероятни дълбини на материята, оставяйки духът на религията и психологията. Жизнената сила вис виталис бе изтикана, без да се схване, че става дума за енергийния потенциал на живата материя. Медикът би казал, че това са бабини деветини. Лечителят би се засегнал, когато атакуват духовните му убеждения в една или друга религиозна система. И в тази взаимна обида изгаря истината, че Вселената е една и корпускулярно- вълновата теория важи както за материята, така и за духа. Къде е духът? Може ли той да бъде регистриран?-веднага ще запита ентусиазирания изследовател. Още през 1982г. руски физици заговориха за частиците лептони, които са тясно свързани с кварките. Споменаваше се за лептонен дух, но после нещата се закриха за обществеността. Материята и духът са структурно и функционално преплетени в тези дълбочини на атома. И неотделими като сребърни нишки в плат. Друг подход търси духът в съзнанието като функция на мозъка на човека. Тук психолозите обаче биха изтъкнали ролята на подсъзнанието- огромно хранилище на информация и опит. Лечителите също биха подкрепили това становище. Много от психичните разстройства се дължат именно на афекти или архетипите на поведение, заложени в подсъзнанието. Лекуването чрез автохипноза също така се базира на ролята на волята за контролиране на заболелия орган и неговото излекуване. В рамките на шегата заболяването може да се представи като паразитна програма, която се коригира с антивирусната програма на волята. Кое е първичното? Материята или духът, компютърът или хилядите битове информация, които го карат да работи? Този безсмислен спор отрича единния подход към материята и духът, към материята и енергията. Ние сме съставени от милиарди трептящи частици, които могат да приемат и излъчват енергия. И това не противоречи на нито един фундаментален закон на мирозданието. Енергията от околната среда преминава през нас, носейки ни храна, сетивна информация и най-сетне знание и себепознание. Ето защо е необходимо да се изучи енергийния модел на човека. Да се види как енергията протича през органите и системите. И този модел да стане част от изучаваната анатомия на човека. По този начин много от функционалните нарушения биха намерили своето обяснение, без да се превърнат в заболяване. Хилядолетното учение на йогите за чакрите и на китайците за акупунктурните меридиани са части от този енергиен модел. Те отделят внимание на биоритмите при лечението. Учението им за 5-те първо елемента изглежда архаично, но то предполага 5 различни начина за интерпретиране на даден симптом и правилното му лечение, а не симптоматичния подход на начинаещия лекар. Двойното признаване на организма като структура и поле не е отстъпление, а един много по- модерен подход към лечението. Трябва да приемем, че органите са одухотворени, т.е. те имат енергиен капацитет и резерв. И това най-рано сигнализира за заболяване. Тук истинските лечители биха могли да бъдат добри диагностици. Изглежда далече денят, когато за лекари ще се избират точно носителите на тези сетива. И те ще специализират специалността енерготерапия, без да бъдат охулвани от обществото. Лечителите пък трябва да преглътнат гордостта си и да се заемат с изучаването на медицинските постижения. Нека оставим спорът кое е първичното, който не носи никаква полза. Лечителите изглеждат за лекарите чудновати фанатици, а всъщност и двете категории признават, че е нужен висок морал за лекуващия. Хипократова клетва или принципите на религиите, смисълът е един и същ. Висок морал е нужен да помагаш на страдащия. И това често се забравя както от лекари, така и от лечители. Те просто трябва да извървят пътя един към друг и да си подадат ръка. Биополето- мистика или реалност Много езотерични школи са описали подробно енергийното поле на човека. Но ученият медик и непредубеденият читател биха потърсили материални доказателства за това. Проучвано ли е биополето с научни способи и какви са резултатите? Още питагорейците 500 г.пр. н. е. са имали схващането за единна космическа енергия, протичаща в цялата природа. Те считали, че светлината може да лекува. През първата половина на 19 век. Бойрак и Либо забелязват, че хората притежават енергия и могат взаимно да си въздействат. Присъствието на даден човек може да има положително или отрицателно въздействие. Парацелз нарича биоенергията “илиастер”. Според него илиастерът се състои от жизнена енергия и жизнена материя. През 19в. математикът Хелмонт постулира съществуването на космичен флуид, чист жизнен дух, съдържащ се във всички тела. Месмер нарича това “магнетичен флуид”, който може да зареди одушевени и неодушевени тела. Той смята природата му за близка до електромагнитното поле. Австрийският химик Райхенбах през втората половина на 19в. нарича биополето “одическа сила”. Той открива, че дори кристалите се поляризират от нея, макар да не са магнити. При биополето се привличат еднаквите полюси, а не противоположните. Райхенбах открива връзка между слънцето и одическата сила в областта на червения до синьо-виолетовия спектър. Одическа сила може да тече по жица със скорост 4 метра в сек., като скоростта не зависи от електропроводимостта, а от плътността на проводника. Предмети могат да се заредят с тази енергия. Тя може да се фокусира с леща. Реагира на въздушните течения както газообразен флуид. Райхенбах открива, че човекът е поляризиран- лявата страна е отрицателна, а дясната- положителна. Какви са функциите на енергийното тяло? 1. Приема, разпределя и енергизира физическото тяло и неговите системи. 2. Служи за матрица при заболяване. Ако има дефекти, такива има и физическото тяло. 3. Посредством чакрите контролира функцията на органите, системите и жлезите с вътрешна секреция. 4. Защитава срещу микроби, отрови, отпадъци и болна енергия, като ги изхвърля. През 1911г. Уилям Килнър, доктор по медицина наблюдава светеща мъгла около тялото с помощта на цветни филтри. Той я разделя на 3 зони- тъмна, непосредствено до тялото, с дебелина 6мм., разредена с дебелина 2,5 см. и фино външно сияние с дебелина 15 см. Килнър открива, че аурата има различия по възраст, пол, интелект и здравословно състояние. Той диагностицирал белодробно възпаление, апендицит, епилепсия и хистерия с тези цветни филтри. В началото на 20-те години д-р Вилхелм Райх, психиатър, нарича биоенергията “оргон”. Той прилага психоанализа на Фройд и телесни терапевтични техники за отблокиране на оргонния поток в болния орган. От 30-те до 50-те години същият изследва с микроскоп пулсиращата биоенергия дори около микроорганизми. Създава специален акумулатор на биоенергия, който може да запали газоразрядна лампа. Поставените изотопи в този уред са увеличавали скоростта си на разпад. През 1939г. Кирлиан и съпругата му фотографират биополето с високочестотно електрическо поле. Те разбират, че първо заболяванията се откриват в биоплазменото тяло. В Кировския държавен университет в Алма-Ата група учени установяват, че биоплазмата не е механично струпване на заредени частици, а цялостна структура, определяща формата на организма. Д-р Ричард Добрин и Джон Пиеракос наблюдавали с уред, усилващ светлината близо до тялото, наречен колоризатор човешкото биополе на черно-бял монитор. В средата на 20 век д-р Джордж де ла Уор и д-р Рут Драун откриват радиониката- система за диагностициране на човешкото биополе. С апаратурата си те направили снимки на кисти и тумори в белия дроб, мозъка и дори на тримесечен ембрион в матката. Д-р Жен Ронлян от Китай измерил ки-енергията на човека с биодетектор, направен от жилка на лист и фотоквантово устройство. Детекторът реагирал с пулсации. В Шанхайския институт по атомна и ядрена физика са установили, че биоенергията има звукова компонента. Наблюдавани са и микрочастици с размери 60 микрона и скорост 20-50 см.в сек. В И-т по биоинформация “А.С.Попов” изследвали вълновите характеристики на биополето. Те установили, че живите организми излъчват вибрации с честота 300- 2000 нанометра. Подобни резултати са потвърдени във Англия, Холандия, Германия и Полша. През 1988г в Пекин е била проведена Първа световна конференция за академичен обмен по медицински цигун./биоенерголечение/ с впечатляващи резултати. Фенг Лида и др. от центъра по имунология в Пекин изследвали стомашни аденокарциномни клетки в тъканни култури. В 41 опита облъчване 60мин. с биоенергия намалява раковите клетки с 25,02%, сравнено с 0% в контролата, наблюдавано с електронен микроскоп. Ванг Юншенг и др. съобщават за повишена имунна активност на макрофагите у мишки след облъчване с биоенергия. Зао Коузен и др. 10 дни подложили по 10-14 мин. на облъчване с биополе клетки на левкемия при мишки. Установено е статистически значимо намаление на левкозните клетки. Джиа Лин и др. изследват влиянието на биополето при счупвания у зайци. Установено е по-голямо количество и плътност на образувания калций при облъчените с биополе, което говори за повишена биоактивност при лечение на кости и мускули, в резултат на биоплазмената енергия. Всички тези изследвания показват, че човешката биоплазмена аура съвсем не е мистика, а реално съществуваща структура. Тя има своите структура и функция, която може да се използува за диагностика и лечение. Биоплазмения флуид съществува, въпреки скептиците. Нужно е взаимно сътрудничество за неговото изучаване между лекари, енерголечители, атомни физици, химици и др. специалисти. Мерилин Фергюсън от “Брейн майнд бюлетин” отбелязва, че “ холистичния модел е една нова парадигма, една нова единна теория, която би обединила прекрасния свят на природата, науката и духа”. “Тогава влезе другият ученик.. и видя, и повярва.” Йоан. 20: 8 Чакрите- вълшебните колела на здравето Съвременните научни изследвания установиха, че биоплазматичното тяло на човека наистина съществува. То не е аморфна маса, ограждаща тялото, а има сложна 7 слойна структура. Биополето е посредника между околната енергия и физическото тяло. Преносът на енергия се осъществява с помощта на 7 центъра, наречени чакри. Лекарят би се усмихнал скептично на нещо, което не може да бъде видяно. Неговият модел е следният: Нервните импулси текат по гръбначния мозък към мозъчната кора и обратно. По този път има нервни сплитове- спинални ганглии, които оказват и самостоятелен контрол върху съседните им органи. Чакрите са описани още в „Упанишади”1000 г. пр.н.е. Възможно ли е тези толкова отдавна описвани структури да са фикция на йогите? Защо всички езотерични школи и до днес ги описват по един и същ начин? Ние няма да се спираме върху религиозните идеи, вложени в тях, нито психичните им феномени. Езотеричните школи говорят за основен енергиен поток от опашната кост до мозъка. В „Шат-чакра-нирупана” 10 в. от н.е. се говори за „читрини, бляскава като слънце”, която пронизва всички основи на чакрите, за да излезе през главата. Пътищата на тази енергия са енергийни канали. Ида и Пингала, успоредни на гръбначния стълб, много наподобяват стълбците на Гол и Бурдах в гръбначния мозък. Чакрите поемат енергия от околната среда, разпределят я и контролират прилежащите им органи. Всеки човек притежава биополе и чакри, които да предадат енергия на тялото. Без енергия животът е невъзможен. Как изглеждат чакрите? Те са фуниеобразни структури с клапен механизъм, свързани с основния енергиен ствол на гръбначния мозък. Йогите ги описват като цъфнали лотоси. Има 7 главни и 21 второстепенни центъра. В опашната кост и на темето се намират крайните чакри, които не са чифтни. Останалите са чифтни отпред и откъм гърба. Имаме двойни полова, диафрагмална, сърдечна, гърлена и челна чакра / последната в двойка със задния ментален център/. В тези двойки при здраве има баланс на енергията. Тоест, ако погледнем прагматично- и в двата модела говорим за основен поток на енергия и информация, течащ по гръбначния мозък и за контролни центрове по протежението му с относителна автономност. Скептикът би предположил, че чакрите са някаква проекция на спиналните ганглии. Биофизичните изследвания и лечителите са обаче единодушни, че това не са взаимоотричащи се, а паралелно действуващи структури- материална и полева. Първо описание на чакрите в Европа е направено от Чарлз Ледбитър през 1927г. Той споменава за 7 чакри, които се въртят. Поемайки енергия, те образуват първични сили, подобно спици на колело. Броят на спиците отговаря на т.нар. венчелистчета, описвани от йогите. Всяко едно венчелистче /спица/ резонира и поема определена енергийна честота и така сумарно чакрата възприема само определен диапазон от честоти на енергия, която разпределя в органите. Можем да оприличим чакрите на миниатюрни радиостанции, имащи различен обхват. Чарлз Ледбитър категорично отнася всяка чакра към определен нервен сплит: основна чакра- опашен, полова- сакрален, пъпна- слънчев сплит, сърдечна- сърдечен, гърлена- горен, среден и долен шиен плексус, челна- хипофиза, теменна- епифиза. Хироши Мотояма от Токийския институт по религиозна психология е признат от ЮНЕСКО за един от 10-те най-изтъкнати парапсихолози в света. Той изследва 100 души доброволци в изолирана от електромагнитни вълни Фарадеева клетка. С меден електрод и фотоклетка на 12-20 см. от тялото е установено съответствие между местоположението на чакрите и спиналните центрове. Нещо повече- сърдечната чакра е излъчвала слаба светлина и енергия 10-100 kHz/сек. В Шанхайския институт по атомна и ядрена физика са регистрирали и звукова компонента, излъчвана от чакрите. В И-т по биоинформация „А.С.Попов” също потвърждават, че живите организми излъчват вибрации с честота 300-2000 нанометъра. Барбара Ан Бренън- атомен физик в НАСА и психотерапевт говори за ниски миливолтови сигнали, установени със сребърни датчици на кожата, като всяка честота отговаря на определен цвят, описван от присъствуващи т.нар. четци на аура. Например за зелено- 250-475 херца, жълто- 500-700, оранжево- 950-1050 и т.н. Всяка чакра регулира и определени ендокринни жлези. Коренната чакра е свързана с надбъбреците, половата- с пол.жлези, слънчевия сплит- с панкреаса, сърдечната- с тимуса, гърлената чакра- с щитовидната жлеза, челната- с хипофиза, теменната- с епифизата. Поразителен факт е, че честотите, на които резонират чакрите отговарят на броя на венчелистчетата, описвани в древността. Така първата чакра резонира на 4 честоти, половата- на 6, слънчевия сплит – на 10, сърдечната-12, гърлената-16, челната-96 и теменната- на 960 вълни и за това се нарича хилядолистен лотос. В състояние на здраве чакрите се въртят по посока на часовниковата стрелка и приемат енергия, подобно правилата на електромагнетизма. При заболяване може да има недостиг или натрупване на енергия. В резултат страдат както прилежащите органи, така и тези на съседните чакри, до които не достига енергия. Когато се върти обратно на часовниковата стрелка, чакрата излъчва енергия навън и има недостиг. Това се получава в резултат на негативни мисли, чувства и поведение. Тогава освен лечение на чакрата се препоръчва и психотерапия. Както биофизиците, така и лечителите, включително иглотерапевтите са категорични, че най-напред болестни промеви настъпват в биополето и неговите енергийни центрове. Тяхната диагностика може да бъде ценно превантивно средство. Китайската школа по лечение с цигун /биоплазматична енергия/ на гранд мастър Чоа обучава лечители, които да могат да поставят диагноза на болната чакра и да я лекуват. Има много степени на обучение с изисквания за умения, изпит и сертификат. Може да се поучим от толкова сериозна система на обучение. Третирането на болната чакра води до лечение на прилежащия заболял орган. Тъй като чакрите са свързани със спиналните ганглии и ендокринните жлези, би следвало да очакваме нормализиране на нервно-вегетативния и ендокринен баланс на съответната област. Но има и много по-мощен ефект. Според гранд мастър Чоа, нормализирането на енергийния поток в засегнатата област създава многократно ускорен катализиращ ефект на самовъзстановяване. Лечението се провежда паралелно с лекарските предписания. У нас има Научноизследователски център по медицинска биофизика за изучаване биополето на човека и лечителските дарби. От 2001г. е стартиран проект EUHEALS, в който участвуват и 10 български лечители с цел изследване и узаконяване на биотерапията в международен мащаб. При този проект лечителят е прикрепен към медицински екип и всичко се документира. Негативния и деструктивен подход към лечителските дарби у нас не носи полза за пациента. Време е и двете страни да се отърсят от средновековните суеверия и да погледнем на човека като нещо много повече от прост механизъм. И лекарят и лечителят да си подадат ръка за съвместна работа по добрите правила на превантивната медицина. Меридианите и енергийните канали са едно и също нещо За да се запознаем с цялостния модел на биополето, трябва да насочим вниманието си не само съм чакрите, но и към енергийните канали, които ги свързват помежду им и със всички органи и системи. Следващата ни спирка в мисленото пътешествие е Китай и акупунктурата като метод на лечение. Дошла от древността, акупунктурата е една от методиките, които са признати от официалната медицина. Много от изследванията са насочени да обяснят механизмите на нейното действие, както и енергийния модел на човека. Първият писмен паметник за акупунктурата намираме от 3 в. пр. н. е. в Китай, но тя се прилага от 5 хилядолетия насам. През 6 век от н. е. е пренесена в Япония, а по-късно в Корея, Монголия, Виетнам, Филипините и др. В Европа методът е известен от 17 в., но започва да се прилага усилено във Франция и Германия през 19в. През 1945г. в Париж е създадено международно дружество по акупунктура. В България иглотерапията се развива от 60-те години на нашия век. Какви схващания стоят в основата на този метод? Човешкият организъм извършва с околната среда обмен на материя, енергия и информация. В него енергията тече по меридиани, образувайки цялостна мрежа. Всеки меридиан има повърхностна част на кожата и вътрешна част, преминаваща през и контролираща даден орган. По тези енергийни канали има по кожата биологично активни точки, върху които може да се въздейства при заболяване. Има 14 меридиана и 670 класически точки върху тях. В основата на учението за меридианите стои баланса между противоположните начала- ян и ин. Ин олицетворява женското начало, свързано е с холинергичната нервна система и сърцето, белия и черен дроб, далака и панкреаса, бъбреците. Ян олицетворява мъжкото начало, свързано е с адренергичната нервна система и кухинните органи – стомах, тънко и дебело черво, пикочен и жлъчен мехур. Допълнителни кухинни органи се приемат мозъка и матката. Енергията циркулира по меридианите, създавайки непрекъснат поток и пълен кръговрат за 24 часа. Всеки меридиан и съответния му орган имат свой час на максимална активност. Това е т.нар. циркаден ритъм. Например белия дроб има максимум 3-5ч. сутринта, дебелото черво- 5-7ч., стомаха-7-9ч. Бъбречните кризи са по-чести 17-19ч., когато е максимума на този меридиан, а жлъчните- 23-01ч. Познаването на биоритъма на органите може да се използува в лечението им. Би могло концентрацията на медикамента да има връх, съвпадащ с максималната активност на болния орган. Акупунктурните точки днес могат да бъдат стимулирани освен по класическия способ, също и с ел.ток, магнити, ултразвук, лазер, лед, пчелна отрова и др. Стимулирането на биологично активните точки предизвиква директно дразнене на нервните окончания, както и отделяне на редица биологично активни вещества. Налице е общо успокоително действие, поради влиянието върху ретикулярната формация в мозъка. Обезболяващия ефект според теорията за входната врата се дължи на дразненето на дебелите А влакна в задните рога на гръбначния мозък, което пречи на болевите импулси от тънките С влакна да се възприемат нагоре. Нова теория разглежда таламуса в мозъка като втора такава врата. Друга хипотеза счита, че при акупунктура се освобождават собствени обезболяващи ендорфини. Какво е особеното на акупунктурните точки? Защо въздействието върху тях има лечебен ефект? Още през 1946г. Нибое извършва първите проучвания на техния електромагнетизъм. В своите монографии той установява, че кожното съпротивление около акупунктурната точка е 15-20 пъти по-голямо, отколкото в центъра й. Така с изследване на кожното съпротивление могат да се намерят точните места на акупунктурните точки. Хистологичното им изследване установява, че те са изградени от особен вид рехава съединителна тъкан с множество сочни клетки с гранулации, богати на биологично активни и вазоактивни субстанции, както и повече нервни сплетения. Според Барбара Ан Бренън акупунктурните точки и меридиани се вписват в енергийния модел на човека .На практика тези точки са най-малките чакри, разпределящи енергията по тази мрежа. Какво тече по тази мрежа? Това е енергиен флуид, носещ материя, енергия и информация. Този енергиен флуид има корпускулярно-вълнови и електромагнитни характеристики, вече известни на изследователите. Има ли действително съвпадение между акупунктурните меридиани от китайската медицина и надите- енергийните канали, известни от дълбока древност на йогите? На този труден въпрос се е опитал да отговори един от най-изтъкнатите парапсихолози в Япония- Хироши Мотояма. С помощта на съпоставяне с древните текстове и измервания той установява, че такова съвпадение има. Така например Аламбуса нади отговаря на предния срединен меридиан. Куху нади- на меридиана на черния дроб. Шанкхини нади- на бъбреците, Сарасвати нади- на далак и панкреас, Варуна нади- на дебелото черво. Паясвини нади- на жлъчния мехур, Висвадари нади- на стомаха. Сушумна нади е равен на вертикалния енергиен поток в средата на гръбначния мозък. Ида и Пингала са разположени от двете страни на гръбнака, на втората линия на меридиана на пикочния мехур. Защо те са толкова важни? Там са разположени т.нар. съчувствени точки на всички органи. Анатомично те са разположени точно срещу спиналните ганглии, разположени като броеница, но отвътре на тялото, успоредно на гръбначния стълб и отговарящи за нервно- вегетативното равновесие на органите. Съчувствените точки са разположени точно по нервно-вегетативната инервация на органите, за което отговарят определени участъци- сегменти от гръбначния мозък. Всички меридиани имат връзка с вертикалния енергиен поток в гръбначния мозък. Всеки меридиан е контролиран от съответна чакра. Как става това? Къде се съединяват? Чакрите са фуниеобразни структури, имащи доказана връзка с вертикалния енергиен поток и спиналните ганглии. Ако си представим чакрата като електрическа крушка, върхът й ще опира в гръбначния мозък, а страничните й части- в спиналните ганглии и съчувствените точки от двете страни на гръбначния стълб. И така, изправени сме пред единен енергиен модел на човека, една мрежа, по която тече енергиен флуид. Контролът по тази мрежа се осъществява с помощта на чакрите, които преразпределят и насочват енергийния транспорт, в зависимост от конкретните нужди на органите. Всъщност, нещата са далеч по-сложни, тъй като това описание е едва за първия слой на биополето от общо седем. На всеки нечетен слой има пак такава мрежа, която повтаря органите и системите. Връзката между тези мрежи се осъществява посредством чакрите. Какво означава това, че има единен енергиен модел на човека? Това значи, че от дълбока древност до наши дни различните езотерични школи говорят за едно и също нещо. Това значи, че акупунктурата, акупресурата, обикновения масаж, цигун- лечението на чакрите, методите на безконтактно лечение, дистанционното лечение по метода на Силва- всички те се базират на енергийния модел. Биоплазматичния енергиен модел не е фикция. Той действително съществува, може да бъде изучен и да послужи за диагностика и лечение на заболяванията. Тази мрежа от светлина става все по-доловима за съвременните научни изследвания, но с това не губи от своята Божествена простота и очарование.. Седемте слоя на биополето- седемте небеса От древността до наши дни всички езотерични школи разглеждат биополето като съставено от „тела”, които са вмъкнати едно в друго като матрьошки. Наистина ли е така? Известната психотерапевтка, лечителка и физик в НАСА- Барбара Ан Бренън разглежда подробно структурата на биополето на базата на съвременните изследвания. Биоплазматичното тяло е съставено от материя с корпускулярно-вълнови и електромагнитни свойства, газов флуид. Налице са седем слоя. Нечетните слоеве имат собствена структура, а четните са флуидообразна субстанция. Всеки слой може да се разглежда като ниво с по-високи вибрации. Структурно организираните слоеве на аурата ни съдържат всички форми на физическото тяло- органи, кръвоносни съдове и пр., както и допълнителни форми, неприсъщи на него. Всички слоеве имат връзка с вертикалния енергиен поток, циркулиращ в гръбначния стълб, както и със хоризонтално разположените чакри. На практика не всеки слой има по 7 чакри, а те „пробиват” 7-те слоя със все по-високи вибрации на възприемане. 1.Ефирното тяло Най-близко разположено до физическото тяло, с дебелина от 0.6 до 5 см. Структурата му включва всички анатомични части и органи. Слоят пулсира с честота 15-20 цикъла в минута. Според д-р Джон Пиеракос той е енергийна матрица на органите, правеща ги такива, каквито са, благодарение на паяжиновидната си структура, която ги повтаря и подхранва на клетъчно ниво. Този слой може да се види от всекиго в слабо осветено помещение на чисто бял, черен или тъмносин фон, ако се вгледаме в ръцете си или човека срещу нас. Някои биха забелязали бледосиво или синьо излъчване от ръцете като ръкавици, както от нагрята печка. Това е първият слой. 2. Емоционалното тяло. То е флуидообразен слой, без структура. На разстояние 2.5-7.5 см. от физическото тяло. Този слой е отражение на нашите чувства, обагрени в различен цвят. Тъмночервеното изразява гняв, розовото- любов, синьото- истина, лилавото- възвишена духовност, сребърно златистото- душевна чистота. Страхът е сивкаво бял, а мъката- оловносива. Някои от тези цветове се задържат по-дълго време, в зависимост от чувствата, които са ги породили. Раздалечавайте и приближавайте дланите си една срещу друга няколко пъти. После бавно ги приближавайте, докато усетите съпротивление. Там е емоционалното тяло. 3. Менталното тяло. То е на 7.5-20 см. от тялото. Това е слоят, свързан с мислите и умствените процеси. Има жълт цвят, в който плуват мехурчетата на мисъл-формите. Фокусирайки вниманието си върху определена мисъл, тя засилва влиянието си върху нас. Тъй като мислите и чувствата са свързани, често се получава наслагване на цветове от емоционалното тяло. 4. Астралното ниво. То е на 15-30 см. от тялото. Свързано силно със сърдечната чакра, то е обагрило цветовете си в розова светлина. Това е нивото, с което създаваме контакти, нивото на влюбените и първото ниво на астралния свят. 5.Ефирната матрица. Достига до 75см. от тялото на човека. Това е структура, която е шаблон на първия слой на биополето. За нея важи неевклидовата геометрия. Тук сферата се очертава от формите извън нея, това е пространство негатив. Ефирната матрица е, образно казано, като детска кофичка за пясък, а пясъка е първия слой, матрица на физическото тяло. Тук са повторени всички органи, включително и чакрите. Тук звукът създава материя и е подходяща звукотерапията. 6. Небесното тяло. Разположено на 60-90 см. от тялото. С него изживяваме духовен екстаз. Тук усещаме неразривната връзка с околния свят и любовта към него. Този слой има златисто сребърно сияние като пайети от седеф. 7.Кетерната матрица. Разположена на 75-105 см. Съставена е от фини златисти нишки- решетъчна структура на физическото тяло и всички чакри. Можем да си представим основния енергиен поток от гръбначния стълб като водопад, който се излива на това ниво. Това е матрицата на настоящия живот. В цветни светлинни обръчи се предполага, че там се съхраняват миналите животи, описано от Джек Шуорц. Яйчената черупка Биоплазматичното тяло завършва с черупка с дебелина 0.6-1.3 см. Тя е много здрава и устойчива, предпазва проникването в биополето. Тя вибрира с голяма скорост и се явява вместилище на биоплазматичното тяло. Независимо от религиозната система, езотеричните школи са единодушни в структурата на биополето. Индийската традиция, описана от Женевиев Полсън в „Кундалини и чарите” също говори за 7 тела. Японската школа по Тантра-йога дават подобно разделяне. Китайската школа по цигун говори за вътрешна аура, аура на здравето и външна аура. На практика това са първите 3, следващите 3 слоя и кетерната матрица с обвивката. Това разделяне не противоречи на гореизложеното, а е направено за по-практичен подход при лечението. Какво е значението в практичен смисъл? То има отношение към различните подходи при лечение на болести и други травми на тези слоеве. По един начин лечителят би лекувал първите 3 слоя, а по съвсем друг- по-горните. Травмите на кетерната матрица се изключително сериозно нещо, което може да се третира само от изключително опитен лечител. Диагностиката на тези слоеве би спомогнало да се открие каква психотравма е причинила дадено заболяване. Нещо повече- да се разберат психотравмиращите моменти и недъзи на личността, неправилни модели на поведение, вредни за конкретния човек. Променяйки отношението към себе си и околните, пациента влиза в хармония със себе си, със собствения си живот. Това е т.нар. психотерапия на личността, описана от Ева Пиеракос. Тя е задължителна в хода на лечението с биоенергия. В противен случай, без да промени начина си на живот, пациента няма да е отстранил травмиращите го фактори и лечението би имало временен ефект. Последното важи не само за алтернативната медицина , а за медицината изобщо. Имайки в предвид структурата на биополето, по нов начин звучи максимата „Ex ovo omnia”- „Всичко произлиза от яйце”. Изтъкани от светлина Ние сме изтъкани от светлина. Живата материя е изградена от милиарди трептящи частици, които поемат светлинната енергия. Без да правим никакво усилие, ние поемаме светлинните вибрации, наситили въздуха, водата, храната. Нашата аура е уникална структура, която също поема енергията от природната среда. Видимата светлина не е еднородно излъчване. Нейната палитра от инфрачервения до ултравиолетовия спектър обагря нашето настроение, тяло и его. Според Сюзън Чиазари светлинната енергия се разделя на съставните си цветове в епифизата в мозъка. В здравото тяло трябва да има баланс между затоплящите цветове- червен, оранжев, жълт и охлаждащите и успокояващи – син, индиго, лилав. Зеленият цвят е хармонията в средата на светлинния спектър. В нашата аура цветовете се възприемат от чакрите, които резонират и са обагрени в същия цвят, който възприемат. По този начин те предават на органите, които контролират само нужния им вид енергия. Известната цветотерапевтка Сюзън Чиазари описва цвета на чакрите: основна- червен, полова- оранжев, диафрагмална- жълт, сърдечна-зелен, гърлена- син, челна- индиго и теменна- лилав. Още в древните ведически писмена като Упанишади, Шат-чакра –нирупана и др. се описват различни по цвят видове енергия, които организма възприема- прана/жълта/, апана/оранжево-червена/, самана/зелена/, удана/виолетово-синя/ и вяна/розова/. Там се разглежда много подробно смисъла и значението на всяка чакра, като за пъпната чакра се споменава, че е зелена. Цветът на сърдечната чакра е спорен за изследователите и вероятно зависи от степента на духовното развитие на човека. Най-често тя е пастелно розова или златиста. През 1927г. Чарлз Ледбитър, описвайки чакрите говори също и за разпределение на енергията по цвят в човешкия организъм. Опитите на д-р Валори Хънт през 1989г. действително регистрират с апаратура постъпването на цветните вибрации в човешкия организъм. Всеки цвят има своя честота или образно казано, всяко радио се намира на определена честота, за да го чуем. Всъщност, това не е застинал модел. Цветовата енергия циркулира по акупунктурните меридиани, съвпадащи с енергийните канали- надите. Виолетово-синия лъч захранва със светлосиня енергия гърлото, индиго- мозъка и лилаво- мозъчната кора. Зелената енергия захранва коремните органи. Жълтото е нужно на далака, панкреаса и черния дроб. Розово намираме в сърдечната област и периферната нервна система. Оранжево-червеното е нужно на пикочо-половата система и кожата. Денонощния ритъм на органите е познат на медицината като т.нар. циркаден ритъм. Обяснението за денонощната циркулация на цветовете по меридианите естествено допълва неговия смисъл. Светлинната енергия преминава и зарежда един и същ орган по едно и също време, налице е цветен биоритъм. Всеки орган вибрира и поема честотата на определен цвят, захранвайки се със светлинна енергия. По тази причина енерготерапевтите, независимо от коя школа, подават определения цвят/честота/ собствена енергия, която е нужна на болния орган. Според гранд мастър Чоа Кок Сюи от китайската школа по цигун, това има многократно катализиращ самовъзстановяването ефект. В състояние на здраве е нужно да има баланс между двата полюса на цветната палитра. Светлинната енергия и цветовата й гама са естествено наше обкръжение и ние не си даваме сметка колко нужна е тя. Затворени зад щори, пердета и с изкуствено осветление, ние забързани пропускаме връзката с природата и се сещаме за нея, когато възникне заболяване. Ние не получаваме достатъчно естествена светлина, не дишаме чист въздух, не се храним с естествени храни. Липсата на хармония с природата в днешния урбанизиран свят нарушава цветното равновесие в нас. Това се отразява на настроението, хормоналния баланс, нервно-вегетативно равновесие и в крайна сметка възникват психо-соматични оплаквания. Вие можете да бъдете гневно червени или синьо тъжни. Липсата на оранжево поражда песимизъм и преумора. Цветотерапията се занимава с лечебното въздействие на цветовете, търси нарушения в баланса им дълго преди да са се появили органични заболявания.С помощта на специални въпросници цветотерапевтите откриват кой цвят е недостатъчен и дават ценни съвети как да се набави той. Лечението с цветове произлиза от дълбока древност. Още в древен Египет и орфическото учение в Елада са се прилагали вани с оцветена и ароматизирана вода, изложена на слънчевите лъчи. В Средновековието са се използували цветни стъкла, филтриращи само нужния цвят. Днес цветотерапевтите препоръчват пиене на енергизирана на слънце вода, цветна жизнена диета, цветно дишане по системата на йогите. Петер Мендел през 1978г. за пръв път прилага сноп цветна светлина върху акупунктурните точки-т.нар. колопунктура. Друг способ е облъчване на тялото или части от него с цветна светлина. Дават се също съвети за цветът на облеклото и интериора, което приближава цветотерапията до вътрешния дизайн. Цветна азбука за Вашето здраве Червено –цвят на живота, изгряващото слънце, огъня. Любов и радост, гняв и страст са полярните сили на този цвят. Той дава енергия и жизненост, затопляне. Учестява пулса, кръвното налягане, дишането. Подобрява производството на еритроцити и следователно анемията. Оранжево-цвят на веселието и щастието.Свързан с топлота и добросърдечие, подобрява комуникацията между хората.Има по-мек затоплящ ефект, полезен при преумора. Оранжевото влияе върху половите органи и бъбреците. Изберете оранжево при болки в ставите или ако имате нужда от концентрация. Жълто-контролира жлезите с вътрешна секреция, черния дроб, червата. То символизира слънцето в зенит, непринуденото веселие. Цвят на лявата част на мозъка и интелекта, подхранва мозъчните клетки. Изберете жълто при проблеми с храносмилането и кожата. Зелено-балансиращ цвят. Свързан с концентрацията и запомнянето, удачен за класни стаи и кабинети.Олицетворява хармонията и надеждата. Има ефект на очистване от бактерии и токсини. Стимулира заздравяването на кости и тъкани. Зеленото има успокоителен ефект и носи балансирана енергия. Синьо-забавя възпалителните процеси, смъква температурата. Има леко охлаждащо и запичащо действие. Подпомага преноса на кислород чрез кръвта. При липсата му страдаме от умора от кислороден глад. Синьото носи спокойствие и мир. Може да подтисне спазми на гладката мускултура, помага при безсъние.Използувайте синьо при възпалено гърло, неспокойствие или безсъние. Индиго/тюркоаз/-пречистващ и стабилизиращ ефект. Засилва имунната система и предпазва от тумори. Успокоява и охлажда.Цвят на дълбочината и интелекта. В Тибетската медицина е бил използуван за състояние близо до упойката. Използувайте индиго като по- силно успокоително, при разширени вени, преумора на очите. Лилаво-успокояващ и енергизиращ цвят, без да прегрява като топлите цветове, които може да доведат до раздразнителност. Помага при психично напрежение, мигрена. Цвят на дясното мозъчно полукълбо, интуицията и въображението. Използувайте лилаво при безсъние, съчетано с преумора. Пиене на заредена със слънце “цветна” вода Слънчевата енергия може да се поеме директно не само от растенията, но и от водата. Ако поставим 30 минути на слънце цветна стъклена чаша, в която има вода, тя ще събере светлинната енергия от същия цвят. Пиенето на така заредената със слънчева енергия вода е нужно,за да постигнем цветова хармония и подобрим своето здраве и настроение. Редувайте в началото различен цвят чаши, за да попълните цветовата дисхармония. От топлите цветове/червен,оранжев,жълт/ може да се пие цяла водна чаша за деня. От електрическите/зелен,син,индиго,лилав/ се пие не повече от половин чаша на бавни глътки. Пийте чаша “червена” вода при липса на енергия, ниско кръвно, анемия. Оранжевата чаша помага при преумора и депресия, колики. Жълтата вода – при запек и за умствена концентрация.Зелената чаша вода- при неспокойствие и като баланс на всички цветове. Синята- при киселини, като гаргара при възпалено гърло, при очна умора като компреси, при температура. Индиговата чаша охлажда след прекалено излагане на слънце, при главоболие като компрес на челото.Лилавата чаша е полезна при проблемна и суха кожа, при преумора със безсъние. При предозиране с определен цвят се използува правилото за допълване на цветовете: червеното допълва синьото, оранжевото- индиго, жълтото- лилаво, зеленото-червено-лилаво. “Заредената” вода е годна за консумация до 24 часа от облъчването й със слънце. През това време тя може да бъде съхранявана в хладилник. “ Цветно “ дишане Според цветотерапията дори въздухът, който дишаме е пропит от слънчева енергия. С помощта на цветотерапевт може да си представим как вдишваме определен цвят светлинна енергия. Това се нарича цветно дишане, близко до дишането на йогите и медитацията. Обикновено цветът, от който се нуждаем е този, от който сме привлечени. Най- напред се започва с т. нар. пречистващо дишане: 1. Затворете очи, дишайте бавно и ритмично. 2. Представете си бяла топка светлина над главата. 3. Вдишайте и си представете как бялата светлина навлиза в цялото тяло. 4. Издишайте и си представете как това е мръсносив дим. 5. Отново вдишайте бялата светлина и издишайте сивия дим, докато издишания въздух стане все по-светъл и накрая бял. По същия начин може да си представим определен цвят и да изпълним упражнението.Може да практикувате цветно дишане с различен цвят, например зелено за успокоение, червено за сила, оранжево при преумора, синьо при безсъние и раздразнителност.По този начин ще имате баланса в цветове за своето тяло, нужен за Вашето добро настроение и здраве. Цветна жизнена диета Цветотерапията отдава значение на разнообразието от естествено обагрени пресни плодове и зеленчуци. Тази диета не налага ограничения, а балансирано, умерено и свободно хранене. Определени цветове се приемат по различно време на деня. Препоръчват се киселото и прясно мляко, сирене, мед, ядки, варива, ориз. Храните по цвят са разпраделени също в светлинния спектър. Киселите, затоплящи, ян- храни са обагрени в червено, оранжево и жълто. Такива са например всички червени плодове, доматите, морковите, тиквата, пъпеша, грейфрута и др. Препоръчва се приемането на ян-храни в първата половина на деня, за да затоплят и енергизират работещия човек. Червените меса могат да се приемат на обяд, но не са подходящи за вечеря, когато могат да внесат безсъние и раздразнителност. По средата на цветовия спектър са млечните продукти. Те хармонизират енергийния баланс. Алкалните, охлаждащи ин-храни са оцветени в синьо, индиго и лилаво. Те успокояват и балансират ян-храните. Препоръчват се за втората половина на деня и вечерта. Такива храни са гъбите, риба, пиле, варива, патладжаните, сините сливи, боровинки, къпини и др. Цветовия баланс се постига най-напред с приемането на разнообразна по цвят храна, за да се попълнят енергийните запаси. След това се пристъпва към корекция с липсващия цвят. Най-често това е цветът, който ни привлича И нека бъде светлина! Теоретичните основи на цветотерапията не са в противоречие с енергийния модел на човешката аура. Те допълват и обогатяват представите за циркулацията на различен по честота цветен енергиен флуид, който тече по енергийните канали/меридианите/ и се контролира от ръководни центрове/чакрите/. Това е един по-задълбочен поглед върху преразпределението на енергията в човешкия организъм. Това още веднъж е доказателство, че съществува единен и реален модел на човешката аура, който е сложен и има отношение към нашето здраве. Ние сме изтъкани от светлина. Нейните цветове обагрят нашите тела, мисли и чувства. Всяка наша клетка поема светлина и виталност. Ние сме цяла вселена от сияйни светлини, сътворена по невероятен начин. И нека бъде светлина! Отвъд чертата на доловимото Какво е реалността? И кроманьонеца, и атомния физик винаги са се стремяли да разгадаят битието. Винаги е имало един копнеж и една черта, зад която те зове непознатото да го откриеш. И винаги наблюдателят е попадал в рамките на своя мироглед. Видимият свят, който възприемаме със сетивата си е за нас реалност. Всичко, което възприемаме образува т.нар. конус на възприятията. С помощта на телескопа и микроскопа ние разширяваме своята представа за света . своят конус на възприятията. Дори в рамките на реалността ние не можем да възприемем всичко. Новите открития или времето в Китай са за нас еднакво нереални, на базата на стандартното ни мислене. За туземците в джунглата ние сме толкова нереални, колкото и полета до Луната. Човек сам избира какво да знае за видимата Вселена. В психологичен план важи също конуса на възприятията. Отвътре е това, което мислим, че сме. Отвън е онова, което сме в действителност. В духовен аспект виждаме пак този конус. Будистката религия нарича реалния свят Мая илюзия, а невидимата дълбока реалност Брахман. Духовния свят е отвъд конуса на нашите нормални сетива. Екстрасензорните усещания надникват в него и разширяват нашите разбирания за това по-висше ниво на реалност. Научният подход изисква съответствие между математическите и експериментални доказателства за да докаже реалността на група явления. Но днешния закон утре открива изключения в многоликата реалност и поражда по-дълбоко разбиране за нея. Така кръгозорът на човечеството се разширява. Ние сме свикнали да се основаваме на нютоновия модел на реалността, породен още в края на XVII век. Според него светът е обитаван от плътни тела и се подчинява на механиката и причинно-следствената връзка. Дори атомите се третират като плътни обекти. Времето и пространството са абсолютни. В началото на XX век Максуел и Фарадей постулират полевия модел. Обектите се описват като полета, които си взаимодействат. Едва в последните десетилетия стана ясно, че това може да се отнесе и към човека. Хората взаимодействат помежду си със своите аури и говорим за необясними симпатия, телепатия и антипатия към напълно непознати. Теорията за относителността на Айнщайн не внесе ред и покой в педантичния механичен модел на видимото. Представите за триизмерно пространство и еднопосочно време са разклатени. Говорим за пространствено- времеви континиум. С ужас разбираме, че времето и пространството са само елементи за описване на явленията, но не могат да обяснят всичко. Известен е парадоксът, че двама наблюдатели, идващи от различни посоки и с различна скорост могат да видят дадено събитие в обратен ред. Нещо повече- наблюдателят влияе на резултатите от експеримента. Това е така, защото ние не го вземаме предвид като тяло и поле при опита. Успехите на атомната физика потвърдиха, че реалността е съставена от частици и поле едновременно. Материята и енергията могат да се превръщат една в друга. Самата материя може да се нарече кристализирала енергия. От космическите бездни до дълбините на атома, принципа на комплементарност/ частица= поле/ проникна нашето разбиране за реалносттта. Планк доказа, че енергията се излъчва на порции- кванти. И така се оказа, че дори енергията е частица и поле едновременно. Схващането за атомите като тухлички на битието се оказа несъвършено. Субатомните частици се превръщат в енергия и една в друга. Принципа на неопределеност на Хайзенберг ни пречи да ги опишем по друг начин, освен като вероятности. Корпускулярно- вълновия дуализъм на света може да се схване и в по-широк смисъл. Ние сме частици, както и биополе. Ние сме добри, както и лоши. Енергията е положителна, както и отрицателна. Всичко е относително. Вселената се оказа твърде объркано и сложно място за съвременния човек. Тя е изградена от частици-вълни, които си взаимодействат. Това е една необозрима мрежа от енергийни структури, свързани с вълни на вероятност. Всяка частица съдържа в себе си цялото и може да се използува за неговото възпроизвеждане. Това е холографският модел на д-р Дейвид Бом за света. Ние сме част от цялото, но ние сме и самото цяло. В този смисъл е вярна мисълта, че в нас е Бог, но и ние сме части от него. В многоизмерната реалност времето не е линейно, а субективно. Ако погледнем с присвити очи минутната стрелка на часовника, ще видим, че тя като че ли забавя своя ход.Колко пъти сме се чудили как времето е изтекло толкова бързо, а друг път изтича бавно! С навлизането на Запад на схващането за прераждането и миналите животи физиците си зададоха въпроса възможно ли е това обективно. Според Едгар Кейс и Джейн Робъртс миналото и бъдещето се изживяват в своите измерения. Сегашния живот се отразява както на миналото, така и на бъдещето. В едно измерение вие сте се оженили за красивата Изабела, днес ви глобяват за превишена скорост, а в бъдещето посрещате сина си от Марс. По време на медитация, хипноза или стрес е възможно да видим епизоди от своите минали животи. Това се нарича транстемпорално изживяване. Възприемането му става възможно, защото тогава нашата аура изпада в резонанс с тези пространствено-времеви измерения. Как възприемаме екстрасензорните усещания? Неврологът д-р Карл Прибрам счита, че мозъка работи на холографски принцип, що се отнася до сетивните усещания. Според него екстрасензорните усещания са възприемане на честоти извън времето и пространството, чрез холографската сфера на мозъка. За тях не е нужна енергия и време. Връзката става мигновено. Възможно ли е да има мигновена връзка? Още през 1964г. физикът Бел постулира теоремата за това. Субатомните частици са свързани по начин, излизащ извън рамките на пространството и времето. Това, което става с една частица, влияе на всички други. И за това не е нужно време. Тази мигновена необяснима връзка в мрежата на реалността излиза извън Айнщайновата теория и е потвърдена експериментално. Мигновената връзка е описана също като парадокс и в шеговития “Принцип на стотната маймуна” от Лайъл Уотсън. Той установява, че ако на различни острови има маймуни, промяната в поведението на група на един остров, ще промени поведението и на другите, макар да нямат видима връзка помежду си. Предполага се, че такава връзка има на едно по-висше ниво на реалността, което не възприемаме. Схващането, че Вселената е мрежа от взаимодействащи си структури създава впечатлението за хаос. Биохимикът Рупърт Шелдрейк смята, че тя се управлява от полета, които служат за матрица за формата и поведението на материалното. Това са т.нар. морфогенетични полета. Те действат през и независимо от времето и пространството. Ние се намираме в многоизмерна Вселена. Ние сме части от цялото, но и самото цяло. Мидата и далечната звезда са свързани с незрими връзки. Нашите сърца и умове са частици от необозримото и тайнствено усещане за света отвъд чертата на доловимото. И тази изменчива безкрайност вдъхновява човека към все по-нови открития и познание на Всемира и себе си.

https://www.bukvite.bg/

Self-imprint-Вътрешна СОМА.Основи на програмирането/Първоначална и добавена ДНК

Високотехнологичните соми на медиите По същество сома е всичко онова което ни кара да се чустваме добре в живота,като се започне от външно ниво -т.нар."външни соми",включително сетивни наслади,сексуални удоволствия,добри спортни резултати,финансови печалби и всякакви светски успехи и постижения.Ние получаваме усещане за сома от слушане на музика,от всякакви придобиивки,от печелене на слава и т.н.Това външно преследване на наслада е нашето основно търсене на сома в живота.Използваме цялото си свободно време и средства за всичко-от добра храна до сдобиване с най съвременно оборудване,от намиране на нови партньори или приятели, до специални ваканции ,по време на които преследваме своята външна сома. Тези външни соми обаче не винаги са добри,здравословни или без странични ефекти. В негативен аспект външните соми включват вредна храна, алкохол,тютюн и какви ли не стимуланти. Ние дори изпитваме удоволствие от отрицателни емоции, гняв,омраза,от нещастието на другите или дори от собственото си нещастие в живота,подобно на удоволствието,което намираме в гледането на военни филми или филми на ужасите. В тези феномени има силно изживяване,самозабравяне или превъзмогване на самите себе си,ако не и екстаз. Тези върхови моменти на външния ни живот включват не само разширени външни изживявания. Те карат мозъците ни да отделят повече химикали,прословутите ендорфини които носят усещане за задоволство на цялото ни тяло и на нервната ни система. Именно тази вътрешна част на външните ни придобивки крие загадката на по-дълбоките соми,които можем да се научим да изживяваме дълбоко в себе си. Освен външните има и цял набор от вътрешни соми. Те включват всички аспекти на творчество и духовност,в които съсредоточаването ни е в посока навътре.Ключът към вътрешния ни растеж е да се движим от по-нисши към по- висши соми,които ни дават покой и задоволство и ни свързват с нашето вътрешно блаженство и безсмъртие.Ние не бива да се изтощаваме във външно преследване на щастие,която до голяма степен представлява бягство от пустотата и мъката вътре в нас. Външното търсене на сома ,отразяващо нашия стремеж към наслада не е търсене на безсмъртие(последното изисква дисциплина,въздържане и постоянство) а угаждане на смъртноста,което ускорява процеса на стареене и причинява болести. Ние гоним външния свят, желанията и удоволствията,което разпилява сетивата,отслабва волята и в крайна сметка изтощава жизнеността ни,вместо да откриваме вселената вътре в самите нас. Така в плен на външното преследване на наслади ние губим вътрешния си покой,щастие, задоволство и оставаме в капана на смъртността. На санскрит външното преследване на щастие се нарича бхога(наслада) и води до рога(болест), а вътрешното- йога и изисква отказване от мимолетната наслада за постигане на дълготрайно блаженство.Ако подхождаме сериозно към търсене на безсмъртие,стремежът към преходните сетивни,емоционални и интелектуални стимулации не може да е основна цел в живота. Трябва да се изправим лице в лице със смъртността на външните си забавления, за да се доближим до реалноста на безсмъртното блаженство,което не може да бъде разтърсено от удоволствията и болките,от печалбите и загубите.Нашите външни наслади или външни соми, се превръщат във вътрешни отрови,ако не приемем едно по-дълбоко търсене в живота си. В комерсиалната ера на високи технологии ние непрекъснато търсим нови и по съвършенни външни соми. В тях основното нещо е усъвършенствуване на оборудването,по-големи екрани с по-добри цветове и звуци.Те всъшност не ни променят вътрешно и не ни осигуряват и не ни осигуряват по-голям контрол на начина по който мислим и възприемаме.Ние се превръщаме в инертни зрители,които позволяват на други да управляват живота им,и се задоволяваме да бъдем част от публиката, да оценяваме изпълнителите и да плащаме за представленията им. Докато медийното оборудване се е подобрило,съдържанието на нашите развлечения определено се е влошило.Имаме по-добри картини,но те показват един егоистичен груб свят, в който няма нищо ефирно и изтънчено. Набляга се на материалната реалност и движение на телата, а всяка изтънченост на чуства се губи в далечината. Отказваме се да живеем собсвения си живот и вместо това живеем чрез онези,които ни забавляват,или се оттегляме в наша собствена измислена реалност. Сега с помоща на компютрите се опитваме да създадем виртуална реалност, включваща идеален могъщ и прекрасен образ на самите нас. В нея можем да намерим нашата сома, без да напускаме стаите си а така ставаме зависими от медията. Дори когато пътуваме вземаме виртуалната си реалност(компютъра). Макар тази технология да прави живота по-лесен и да подобрява комуникациите ни на някои нива,тя носи в себе си и инерцията да ни отделя от собствените ни умове и от света на природата- и да постави нашето чуство за самоличност,цели и стойности в медийния свят с неговите преценки,които са изкуствени и слепи за по-голямата реалност. Чрез мощни сетивни прояви на светлина, цвят,звук и бързо движение масмедиите създават много мощен вид сома в нервната ни система,която привлича вниманието ни и ни прави пасивни към самите себе си и към света наоколо. Те улавят мозъците ни и променят тяхната химия,създавайки изкуствен апетит и пристрастяване към развлекателни програми и новините. Ние може да се пристрастим към медиите със същата лекота,с която се пристрастяваме към наркотиците-при това без да го осъзнаваме.Вижте поведението на хората,когато тече някаква по-значителна медийна атракция-например спортно събитие.Те буквално се изключват от собствените си тела и умове и се лепват за екрана.Онова което става там,предизвиква силни умствени,емоционални и физически реакции в нервните им системи,сякаш са включени в електрическата мрежа,макар подобни събития рядко да ги засягат лично. Новините са предимно за престъпления, войни, злополуки или предстоящи катастрофи.Пускаме в умовете си хора, които никога не бихме пуснали в домовете си. Пристрастяваме се към отрицателните усещания,или насилствените соми, защото те емоционално ни ангажират по-силно и ни отвличат по-ефикасно от вътрешната ни пустота. Не бива да забравяме че всяка информация или наслада,получена чрез масмедиите, е била подбрана,програмирана и филтрирана от различни интереси,замислена да ни накара да реагираме по един или друг начин,най-често без да мислим. Нас не просто ни забавляват,а ни обуславят и контролират,което означава че променят движението на собствената ни прана и вътрешната ни алхимия. Живеем от едно медийно събитие до друго в медийното време,нямащо нищо общо с ритмите на природата или движението на собствената ни физиология. Личния ни живот губи стойността си,тъй като онова,което ни се случва в ежедневието от изгрев до залез-слънце,не може да се сравнява с бързата драма развиваща се само за няколко минути на екрана.В резултат ние преставаме да живеем собствения си живот и дори нямаме такъв извън медиите.Образът ни в Фейсбук може да стане наш реален живот или основно занимание. Бързият медиен поток за кратко време ни пристрастява към себе си, като стимулира нервната система много повече,отколкото спокойното течение на ефирната светлина на природата.Медиите програмират ума и нервната ни система да изискват сетивно въвеждане като някакъв наркотик или храна.Без ежедневно потапяне в медийните образи ние се чустваме пусти и може да получим симптоми на абстиненция,подобно на останал без доза наркоман. Компютърните и телевизионните екрани ,създават радостна възбуда и интерес,но и дълбока зависимост до подсъзнателно ниво,чиито ефекти са вредни.Тя започва още от детството ни,когато нямаме духовната самозащита на мъдростта и осъзнаването,и след това се превръщаме в консуматори за цял живот. Страничните ефекти на нашата виртуална реалност вече са очевидни. Скуката и депресията се увеличават все по-бързо във високотехнологичното общество и новите форни на забавление сякаш само подготвят още по-големи неприятности за света през идващите десетилетия.Забравихме, че външната симулация поражда вътрешна пустота и инерция,които рано или късно ще се доберат до нас. Те могат да повлияят зле и на здравословното ни състояние,предизвиквайки разтройство на имунната система, хормонален дисбаланс и проблеми на нервната система. Все по-трудно е да бъдем сами, в тишина,да оценяваме природата или да възприемаме живота като такъв,без наоколо да има камера. В същото време ставаме все по-неспособни на дълбоки или дълготрайни връзки и все повече свикваме да приемаме образите на хората вместо самите хора. Бързите медийни усещания са като високота скорост или кокаина,които ни напомпват външно,но в края на краищата ни оставят изтощени вътрешно. Те унищожават нашето доволство и безпристрастност и ни правят свръхчуствителни, инстиктивно реагиращи на промените на политически,икономически или социални събития, на непрекъснатите смутове по целия свят, за които медиите тръбят всеки ден по новините. Подбрано от Дейвид Фроли-СОМА В ЙОГА И АЮРВЕДА

--------------------------------------------------------------------------

Ние сами създаваме модели, които формират конкретни преживявания във външния ни свят несъзнателно.Ние може да създадем условия, които да привлекат преживявания, които съзнателно желаем да преживеем.

Природата на едно съзнание живеещо в общество като нашето, се състои в стремежа му да се самоопределя по някакъв начин. Да бъде нещо, постоянно да бъде активно. Повлияно от външния свят, то иска да е нещо друго,да имитира шарената сергия на реалността. Обогатено от идеи, то иска да ги пресъздаде на ниво съзнание чрез себе си – съвсем естествен за Играта процес. Това става както съзнателно, така и подсъзнателно.

Всичко във физическата реалност е символична репрезентация на мисловните модели, които енергийните същества със съзнание проектират.Мисловните модели не са мисъл-форми, последните се генерират от мисловните модели. Т.е. мисловният модел е по-широкото понятие, мисъл-формата – по-тясното.Всяко едно съзнание генерира мисловни модели, без значение в коя реалност се намира (физическа или нефизическа). Във физическата платформа, мисловните модели на едно съзнание генерират поле, което може да бъде „измерено“ чрез електроенцефалограма (ЕЕГ). Казваме, че ако човек няма мозъчна активност, той е мъртъв и наричаме това „мозъчна смърт“. Тялото би могло да се поддържа живо с машини, но ако съзнанието вече не го обитава – не може да бъде измерено ЕЕГ.
Защо съзнанието може да бъде засечено чрез ЕЕГ?
Защото то е електромагнитно по природа (отново грубо казано) или по-скоро нашите уреди могат да засичат електромагнитния му компонент. Когато едно съзнание навлиза във физическата реалност то привлича атомни структури. Завихряйки се, те създават нуклеотидни бази (които са 4), а те създават ДНК, което е и шаблона на вашето тяло. Ето защо казваме, че това, което мислим, е това, което сме. Вие създавате своето тяло чрез мисловните модели стоящи зад него. То отразява всичко, което мислите. Така че вашето ДНК не просто е огледало на вашия мисловен модел, то е неговия краен резултат. ДНК представлява сгъстени мисловни модели до ниво, в което те се манифестират като материя в лицето на вашата генетика.

Когато се раждате, вашето ДНК е съвкупност от всичко, което вашите физически предци са били някога. Висшият Аз на дадена индивидуална душа открива възможно най-подходящите родители, които да му дадат условия за максималното изразяване на потенциала на тази душа. Това буквално означава търсене на най-благоприятните мисловни модели за личността, която ще се инкарнира тепърва в тяло. Т.е. индивидуалната душа ще се инкарнира единствено в тяло, което може да поддържа енергийно мисловните й модели. Това тяло е специфично пригодено за тази индивидуална душа и веднъж когато това е решено на ниво Висш Аз между родителите и тяхното бъдещо дете (в 3D-план), никоя друга душа не може да влезе в тяло, което вече е приготвено за друга такава. Това е валидно до самата смърт на физическото тяло.

Дадено ДНК, може да поддържа само един-единствен мисловен модел и той е първоначалния на душата навлязла в тялото на бебето при първото проплакване. Това автоматично означава, че рекламната кампания, с която католическата църква се опитва да вдигне рейтинга си в последните години чрез екзорсизма, също не е това явление, за което се опитват да го изкарат. Подобно навлизане на чужда същност в дадено тяло, към което тя не принадлежи, може да е много кратко, временно явление. Чуждо съзнание просто би било несъвместимо в дългосрочен план с енергийния шаблон на дадено тяло. Енергетиката на тялото ще отхвърли неприлежащото съзнание натрапник сравнително бързо. Ето защо, когато човек става приемник на чужд орган, тялото му или го отхвърля или неизменно е повлиян от енергетиката на бившия носител на въпросното сърце.Единствената причина поради която такива трансплантации са успешни, е защото по-голямото поглъща по-малкото и второто се приспособява към първото. Но когато се опитвате да завземете цяло тяло – тогава вече ще се сблъскате със стена.
Индивидуалните души навлизат в тела, които могат да поддържат техния мисловен модел. Вие сте тези, които избирате родители, които могат да осигурят правилната енергетика и подредба на нуклеотидните бази, което по-късно да се превърне в носителя на мисловния модел, който вие имате. Родителите осигуряват правилните генетични възможности. Ето защо, когато говорим за генетичните родословни линии на илюминати, винаги говорим за кръвосмешение. Защото по високите етажи на елита се раждат отново и отново едни и същи духовни индивидуалности (обикновено на извънземни) в различни тела. За да бъде това възможно, е нужно да осигурявате стабилни условия на ниво ДНК без отклонения. Ето защо тези „хора“ могат да правят секс с когото си пожелаят, но когато дойде момента да оставят потомство, те го правят с човек, който е от тяхната генетична линия. Това ще създаде условия същата индивидуалност да влезе в новото тяло-приемник. Ако гена е различен – тялото просто ще отхвърли индивидуалността. Това е причината поради която тези фамилии са вманиачени по чистотата на техния ген. От това буквално зависи тяхното оцеляване и типа игри, които те играят на земната платформа.
Душата вече е в тялото. Какво следва?
Вашите преживявания ще изменят вашия мисловен модел, а това ще окаже ефект върху ДНК-то ви. Вие ще предадете генетично тези промени на вашите деца, ако имате такива. В едно далечно бъдеще, може би 5000 човека, ще имат вашето ДНК. Навярно около 10 от тях, ще имат спомен за вашия жизнен цикъл. Значи ли това, че те са били „вас“, което да доказва линейното прераждане? Не.
Предполагам сте чували за хората, които твърдят, че са „били“ някой известен човек. Много от тях дори могат да проследят назад родословното си дърво до този човек. На практика, те носят същите гени. Дали те си спомнят свое истинско въплъщение, или просто отключват генетична памет?
Нека направим разграничение.

Съществува памет на мисловния модел.
Съществува и т. нар. „клетъчна памет“.
Имаме и трети вид, който можем да наречем ДНК-памет (именувана още генетична или химична).

Има разлика между тези три неща, която хората не правят, като смесват всичко в едно, което води до много грешни фиксации. Понякога те могат да бъдат едно и също нещо, но най-често те не са.

Какво наричаме памет на мисловния модел? Това е памет, която се съхранява на ниво индивидуалност и Висш Аз. Това е нещо, което вашата личност и духовна есенция наистина е преживяла. Това е нещо, което помните чрез лично преживяване. Това наистина сте вие.

ДНК-паметта е наследствена. Тя е химично и генетично кодирана във всеки един от нас. Като нечии наследници, вие можете да отключите тази генетика и да имате усещането, че сте преживели някакви неща, които обаче, вие, като индивидуалност – не сте. Това са спомени, които могат да ви покажат произхода на вашата генетика.

Клетъчната памет се активира локално и е изцяло свързана с тялото ви. Нашите клетки са като компютърни чипове (с тази разлика, че могат да поемат много повече информация от компютърен чип).
Всяка една клетка има памет.

Вашият мозък не е единствения ви орган, който е носител на памет. Различните части на тялото помнят какво им се е случвало, както и да звучи това на много хора. Някой ще каже, че клетките постоянно умират, а на всеки 7 години, тялото ни е изцяло обновено. Разбира се че е така, но при деленето, умиращата клетка предава своята информация на новородената такава. Нито един килобайт не се губи. Нови клетки – стари програми. Поне докато те не бъдат пренаписани.
Има шанс, вашият Висш Аз да избере инкарнация в това, което от настоящата позиция в момента бихте нарекли „свое далечно бъдеще“. По дадено стечение на обстоятелствата, Висшият ви Аз може да избере инкарнация в тяло на директен ваш наследник след 1000 г. В този случай, вие ще имате и трите вида гореописана памет и ще притежавате потенциала да отключите спомените на всички ваши наследници. Всичко това ще бъдете „вие“ по различен начин.


Основи на програмирането

Както вече стана ясно, тялото не създава съзнанието, а обратното, така че ДНК е точно толкова съзнанието, колкото тя (ДНК), е тялото. Без съзнанието, тялото не би съществувало. Вие сте буквално това, което мислите.

Програмирането (в стил Монарх) добавя нова ДНК към вашата първоначална и то може да бъде вкарано или директно чрез тялото, или нефизически от астрала. Тъй като съзнанието създава и контролира тялото, програмирането винаги може да бъде разгадано или отключено, защото съзнанието е много по-силно от изкуствените елементи, добавени към тялото, или прикачени към мисловния модел от програмиращите. Програмирането може да разбие на части съзнанието и да сложи бариери пред него, но то никога не може да го превземе за постоянно. В случая приравнете „програмиране“ към „обсебване“ и приложете модела, който обясних в началото и ще разберете как никога не може да има абсолютен контрол над някой 24/7 само и единствено с този метод. Всичко външно, никога не може да сработи на абсолютно ниво с дадено съзнание.

Какво общо има програмирането с настоящата тема? Много.

Защото програмирането се опитва да надхитри системата по един много лукав начин, който работи или поне да кажем, че работи достатъчно добре за постигането на дадени цели. И в случая, това се явява много удобен пример, с който можем да обясним и това, което искам в настоящата тема.
Да видим...

Първоначална ДНК

Първоначалната ДНК на долната схема е тази, с която сте се родили. За нея говорих в началото на материала. Тя е физическият сбор от всички ваши модели на съзнанието, удобно сбити в една двойна спирала. Първоначалната ви ДНК е вашата лична честота. Във физиката, честотата се дефинира като брой трептения за единица време. Човешкото тяло е електромагнитно по природа. Както обясних, вашето ДНК е уникално само за вас самите. Следователно ДНК-то ви е една електромагнитна честота, която е точно настроена само към вашия уникален мисловен модел. Ето защо е възможно физически да се намери всеки един човек (или друга форма на живот) на тази планета. Може да бъде използвано рожденото ви име, или проба от кръвта ви, или телесна тъкан, всяко едно от което ще даде много точен ДНК-отпечатък. Веднъж щом тази информация е придобита, ДНК-то ви, или честотата ви, бива впоследствие вкарана в един... да кажем „езотеричен компютър“, и вашето местонахождение може да бъде открито веднага. Това не е бъдеща технология, това се случва в момента. Разбира се тази информация никога няма да бъде оповестена масово и никога не би могло да бъде използвана „законно“, защото тогава правителството трябва да признае, че разполага с нея. Подобно на най-добрите военни оръжия, тя се използва тайно.

Добавена ДНК

Добавената ДНК се състои и от импланти (хардуер), и от програмирани задачи (софтуер). Добавената ДНК става част от честотата ви, въпреки че наподобява повече на удължение на честотата ви. Мислете за нея като пристройка към една къща. Основната част от къщата все още си функционира изцяло, докато новото крило се строи. Добавката, освен това, е напълно изолирана от къщата и следователно вие можете да продължавате да си гледате работата без каквито и да било разсейващи фактори от тази нова добавка. При човешкото програмиране, добавката към ДНК-то ви се „изгражда“, когато сте в ранна възраст и после вратата се заключва, така че да не може да влезете. Въпреки всичко, вратата си остава врата и подходящия ключ ще ви даде достъп до тази скрита област.

Активиращ спусък (trigger)

Той може да бъде даден цвят, дума, фраза, лице, буква, телефонно обаждане, песен, миризма... каквото се сетите. Активиращият ключ е парченце информация, което е било програмирано във вас. Когато този активиращ ключ ви се представя в едно нормално съзнателно състояние, това задейства една поредица от събития вътре във вас, която отваря първият етап на дадена програма, която ще бъде стартирана. Мислете за това като за един сценичен работник на снимачната площадка. Той има конкретна задача или група от задачи, които да изпълнява, но няма да започне докато той/тя не получи сигнал от режисьора. Активиращият спусък за една програма е това, което е сигнала на режисьора за сценичния работник. Програмата си стои вътре в човека, но не може да започне докато не получи подходящия активиращ ключ или сигнал.

Програма

Програмата е поредица от инициативи или стъпки, които са вкарани директно в генетичния ви код, или вашето ДНК. Програмите могат да бъдат поставяни и в самия мисловен модел и в клетъчната структура, без да променят ДНК-то ви. Например Microsoft Word е програма, обработваща думи. Тя се съхранява на твърдия диск на компютъра ви, но си стои там, правейки точно нищо докато не я активирате. ДНК-то е харда на човешкото тяло – там се съдържа всичката информация, включително и паметта. Една програма, която е била вкарана в ДНК-то, мисловния ви модел или клетъчната ви структура просто ще си седи там, правейки нищо, докато не се активира чрез получаване на правилния активиращ спусък.
Депрограмиране

Програмите, които са вкарани в ДНК-то са скрити от съзнателния поглед на субекта. С други думи, по време на нормалния ежедневен живот на даден човек, той/тя никога не би знаел, че неестествени програми са съществували в тялото му, защото тези програми са скрити от погледа на съзнателния аз. Това е като една врата, която изчезва или се слива с декора, когато я затворите. Вратата е все още там, но вие не можете да я видите. Депрограмирането е процес, при който тези „врати“ се отварят за постоянно. Програмирането всъщност не се изтрива, защото е част от ДНК-то ви, или генетичната ви структура. Ако се опитате да изтриете програмирането, това би било същото като да изрежете част от ДНК-то ви и тялото ви ще започне физически да дегенерира. Следователно депрограмирането позволява на човек да разпознае програмите в самия него, така че да може да върне обратно контрола над съзнанието и тялото си, ако програмата се активира.
Само-imprint-ването е процес много подобен на програмирането, който обаче създавате сами за себе си, при това съвсем съзнателно, когато го ползвате в неговата положителна форма. Процесът разбира се си тече и подсъзнателно, когато се натоварваме с множество подкопаващи програми, за които не си даваме сметка. Обикновено това се случва на хората, които не се интересуват от енергийната страна на живота и не си дават сметка каква сила имат мислите им. Само-imprint-ването също може да бъде активирано от ключова дума (trigger), която да задейства мисловните модели, с които сте се натоварили, което да задейства дадени поведенчески програми. Цялата схема е много подобна.

Отделно от това обществото вгражда определен тип блокажи в мисленето и енергетиката ни (които са свързани, както вече стана ясно). Ако човек не си даде свобода, той ще започне да потиска същността си и започва зомбирането.

Когато разсъждавам за това си давам сметка, че въпроса в крайна сметка се свежда до „приемам ли се такъв какъвто съм и живея ли в настоящето?“. Ако стигнете до дълбочината на това, отговорете си честно и отговора е „не“, то по всяка вероятност вие сте се самообособили с множество мисловни модели, които в крайна сметка ще ви изядат отвътре.


Смятате, че не сте прекалено хубава? Имате ниско самомнение? Наблюдавайте как действията ви и решенията ви започват да се градят около този мисловен модел. Как започвате да вървите срещу собственото си здраве, в името на някаква представа за това как трябва да изглеждате. В името на какво? На чуждото мнение, което е маскирано под идеята за „правя го за себе си, така се чувствам по-добре“.
Висшият ви Аз никога не би поискал да бъдете нещо външно, нещо различно от това, което сте, за него има значение единствено до колко дълбоко се вкоренява съзнанието в това тяло, а не как изглежда и дали другите одобряват това. Но ние сме позволили да станем толкова обособени от външни идеи за това „как трябва да бъдат нещата“, дотолкова сме задръстени с лицемерен, псевдо-морал, че започваме да поглъщаме всякакви концепции как трябва да мислим за себе си и какво трябва да бъдем. Ние допускаме това. Да, външен imprint има, да, той е умишлен и целта му не е вие да се чувствате добре и свободни, но в крайна сметка – вие сте тези, които позволявате това да се инсталира у вас като мисловен модел. Защо?

Поради гореописаните причини. Никакъв imprint не може да се случи, ако вече няма предварителни условия у вас самите той да се случи.

Как да разберем дали сме се self-imprint-нали? Спомнете си кога за първи път сте казали „трябва“, което е любимата дума на външния свят, с която биваме моделирани. Открийте корена на нещата и кога сте се пречупили в името на нещо, което не сте. Поставете от една страна вашата лична свобода и способността ви да я изразявате, бидейки това, което наистина сте, а от другата поставете онова, което ви дават фалшивите модели, които сте прегърнали в името на нещо, което не сте. Кое тежи повече? Нима не бихте се чувствали по-добре без целия срам, без цялото притеснение, без всички блокажи, които сте си инсталирали в името на приемането от външния свят? Защо тогава продължавате да избирате да се чувствате зле? Запомнете, че можете да бъдете програмирани само с това, което вече сте. Настоящите ви програми са външни, но по някаква причина те са намерили начин да се закачат за вас.
Моделът на само-imprint-ването следва изцяло модела на програмирането (затова и първият бе описан по-нашироко).Но по-скоро второто следва първото, защото self-imprint-а е естествен процес, а програмирането изкуствен (доколкото изобщо можем да създаваме такива категории).
Програмирането и само-imprint-ването са като два паралелни вектора, които могат да бъдат свързани по много общи показатели, защото в същността си са едно и също.
Примери за външен self-imprint

Например срещате някой на улицата, той ви пита как сте, а вие отговаряте с нещо от рода на: „всичко е наред, да чукнем на дърво“ след което търсите в близост дърво или нещо направено от дървен материал, а ако няма просто почуквате някъде, чувствате нужда да направите физическия жест, за да завършите тази форма на само-imprint-ване. Дървото е материал, който винаги има връзка със земята, той е заземяващ материал. То е кафяво (енергийния цвят на заземяването) и носи самата вибрация на земята, защото е било в пряк контакт с нея. Когато вие изказвате настоящия си статус (например – че сте в добро здраве), вие искате това да продължава да бъде така и занапред, затова заземявате самата мисъл-форма чрез този израз и правите кинетичното движение, за да се само-imprint-нете на клетъчно ниво с енергията на това утвърждение.

Какво са пожеланията на Нова година в баницата и на коледа в питката? Нека разгледаме процеса.
Вие пишете (по)желания със собствената си ръка и почерк (поне допреди няколко години – вече се принтират от интернет...) после си избирате парче с нетърпение и любопитството „какъв ще ви е късмета“ и когато го прочетете вече имате надежда какво да очаквате през годината. Не виждате ли, че това е просто самосъздаване на мисъл-форма, която вие самите захранвате, за да привлечете въпросните преживявания през годината? Щом го разбирате, защо не го правите непосредствено, ами се занимавате със ритуали? За да има радост на масата?Но така вие не спирате да отдавате силата си на външни методи и източници, вместо да я впрегнете да работи във ваша полза.
Музикалните хора с опит имат вътрешен ритъм. С музиката си те imprint-ват хората със собствената си емоция, което има съответния ефект върху човека с душа и отворено сърце. Imprint-ът е следствие на self-imprint, който музиканта вече е направил със себе си преди това. Той преживява емоцията, изживява я.
Един класически танцьор на аржентинско танго излъчва автентична страст и болка от себе си. Всяко негово движение е наситено с тях, можете да пипнете драмата, тя е почти физически осезаема. И защото го прави, той се превръща в архитект на пространството около себе си. С едно обикновено движение, той може да манипулира емоционалния поток в цялата аудитория. Езикът на тялото му става разпознаваем за публиката, тя реагира в отговор, защото няма как да бъде друго. Това е един двустранен процес на обмяна, като в химическа колба.
Шаманът има подобна функция в племенните общества. С танца си той импрегнира земята под себе си и околните хора със своята вибрация. Това предизвиква дъжд. Не е голяма философия, really...
Освен това той рисува геометрични форми по тялото си или образи на животни или някакви абстрактни форми. Рисунките по кожата му са 2D-репрезентация на дадени идеи, в определен ред, което взаимодейства с определени архетипи. Движейки се, тези рисунки придобиват триизмерна форма (точно както ако движите пръста си бързо наляво-надясно ще получите мъглява картина, в която не можете да различите пръста си от задния фон), което пък насища пространството с тях (не мога да го обясня по-просто – който зацепил – зацепил). Това създава даден резултат.
Когато знаете принципа можете да си обясните целия външен свят чрез процеса на imprint-а(външна СОМА) и self-imprint-а(вътрешна СОМА). Всичко е Ин (self-imprint) и Ян (imprint). Което разбира се ги прави и взаимозаменяеми на много нива, каквито са самите Ин и ЯН.

www.parallelreality-bg.com/statii/control/318-imprint.html

                    

ДРОГА ИЛИ НОВИТЕ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ СОМИ 

Нашата култура става все по-ориентирана към дрогите в смисъл на наркотици и лекарства,Почти 30% от децата ни вземат лекарства всеки ден,а повече от 50% 0т тийнейджърите са опитвали дрога. Над 90% от възрастните взимат най-малко 10 различни лекарства всеки ден,за да поддържат здравето си. 

Модерната медицина създаде нова сома на високо технологични дизайнерски медикаменти,сред които специални антидепресанти,успокоителни и болкоуспокояващи,чиято цел е да ни накара да се чустваме добре. Някои от тези сома дроги съществуват за да отговорят на притъпяването или износването на нервната система,причинено от пристрастеноста към медиите.Всички по правило са скъпи и имат силни странични ефекти,които тепърва започваме да откриваме. Медицината предписва силни лекарства и едва след като те не са подействали или са повредили нервната ни система,препоръчва природни методи за лечение. Съществува и огромно количество лесно достъпни дроги, наркотици и психеделици,като се започне от стандартните хероин и канабис,и се стигне до цял арсенал от дизайнерски дроги,които могат да се смесват в какви ли не силно въздействащи комбинации. Лесно можем да намерим смайващо разнообразие от дрога и често същият този пребогат избор е достъпен за децата ни. 

Освен тези явни наркотици храните и напитките ни също съдържат множество различни вещества,към които се пристрастяваме. Хранителната индустрия е създала своите високо технологични соми във формата на вредна храна с голямо количество глюкозо фруктозен сироп които засилва копнежа ни по захар.Хората избират за своя безалкохолна напитка продукти, в които няма почти нищо природно. Има соми във формата на кока-кола и пепси, нямащи хранителна стойност, но лесно пристрастяващи нервната ни система към себе си. Медийните реклами спомагат продажбата им, като свързват една изкуствена сома с друга. Повечето хора пият и алкохол при това не като добавка, а като основна напитка като главна сома в живота им. Към изкуствените храни и напитки сома може да добавим химикалите във въздуха,водата и почвата.Те също влияят на нервната ни система и ни правят податливи на други пристрастявания. Изкуствените химикали, попадащи в нашите тела,ни карат да копнеем за още от външния свят. Като ставаме все по-зависими химически животът ни също става по-механичен и губи своята свежест на прана и осъзнаване. 

Наред с високо технологичните сома дроги ние се опитваме да преправим и материалното тяло на високо технологично ниво. Генните манипулации които все още се намират в началната си фаза,са част от този процес,както пластична хирургия,ботокс, фитнес сома и други средства за разкрасяване.Те правят телата ни по- привлекателни,без да подобряват вътрешната ни енергия или състояние на осъзнаване.

Това високотехнологично преправяне на тялото е опасен процес,който може да ни направи все по-изкуствени вътрешно и външно.Освен изкуствени химикали ние имаме и пластмаса,железа и татуировки като част от новата ни представа за самите нас. Тези соми на модерните медии и високо технологичния свят напомнят на сомите от романа на Алдъс Хъксли"Прекрасния нов свят" и може би ще останат доминираща културна сила през следващите десетилетия.

Несъмнено нашата култура е станала по-умела в създаването на външни соми,в изкуството да ни стимулира и развлича,но от това не получаваме дълготрайно щастие,оше по-малко покой и мир в обществото. Изправени пред очевидните ограничения и опасности на високотехнологичните соми, ние трябва да създадем алтернатива,връщане към природата,за да намерим реалната съшност на сома,красотата и удоволствието,които не зависят от външни стимулации и изкуствено оборудване. Нуждаем се от вътрешната сома която не може да ни бъде дадена от друг,не може да се купи и не изисква никакво оборудване или промяна на естествената ни химия. 

Високотехнологичните соми, сред които много нови медикаменти, може да са благоприятни при остри случаи,но намаляват качеството на нашия живот и осъзнаване.Те имат тенденцията да ни отделят от прякото изживяване на реалноста и да ни правят зависими от медиите и фармацевтиката.Ние оставаме зрители и консуматори в свят,в който други управляват живота ни и заемат сърцата и умовете ни с тайните си планове.Тези външни соми не носят удовлетворение на вътрешното ни същество.Те само стимулират сетивата ни и натискат емоционалните бутони,за да не развиваме силата да се вгледаме в себе си. Не бива да позволяваме на медиите и компютърните светове да заместят по дълбокото ни вътрешно търсене или да се превърнат в наша доминираща реалност.

Imprint или външна СОМА

Древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас

 

Днес учените работят над проблема, как да разтопят ледените полярни шапки на Марс, за да изменят климата и да създадат атмосфера. Но такава технология вече е съществувала на Земята в каменния век.
По време на ледниковия период тя е решавала аналогична задача и е помогнала на разумните същества да оцелеят. Продължително време почти по всички континенти на нашата планета тази технология се е развивала, усъвършенствала и постигнала своя разцвет. Но за съвременните изследователи тази технология е Terra Incognita.
Да дадем пример – ето изделия, изрязани от твърда метална сплав.

Как биха обяснили ковачите от XVIII век изготвянето на такива изделия? Те нищо не са знаели за електричеството и прочие други технологии. По същия начин и съвременната наука обсъжда мегалитните съоръжения, като оставя настрани енергетиката от това време. А именно тя е давала такива възможности за работа с камъните.
В нейната основа е лежал резонансът. В тези времена е използван резонанс на нивото на кристална решетка, започвайки процеса с напомпване на енергия в О-Н водните връзки, а те посредством резонанса на кислородните атоми я поддържали във връзка с Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита.
В този случай протича натрупване на кинетична енергия в резонансна система на ниво атоми и техните връзки в молекулите и кристалите, което в резултат на превишаване на допустимите предели води до отслабване на разкъсването на тези връзки във веществото. Посредством такива процеси може да се обясни „пластичността“ на гранита, явленията пеещи пясъци и левитиращи камъни.
Тази технология за получаване на енергия се обяснява и от много други факти. И материалите за реализирането ѝ са били в наличност – вода и камък, но съвременната наука отказва да признае наличието на „знанията“, вградени в мегалитите. Само ръчен труд, лост, хидравлика и технология за триене на камъка в камък. И нищо повече от това.
Символи на разцвета на дадената енергетика на територията на Египет са пирамидите, а също устройствата Джед, Анкх и Уас. Срещат се и символи и изображения, които ги обединяват.

Първоначално това били инструменти от мегалитната енергетика. Но когато тази енергетика била забравена, а теоретичните и практическите знания – загубени, настъпило ново „преосмисляне“ на въплътените в тях знания. В резултат те загубили първоначалния си физически смисъл и се превърнали в култови символи. Преосмисленото разбиране на тези култови символи се изучава от съвременната наука.
Ето техните съвременни определения:

Джед – предмет от древноегипетския култ, символизиращ гръбначния стълб на Озирис. Съществува мнение, че от йероглифа, обозначаващ Джед, е била образувана финикийската буква „самех“ – първообраз на гръцката Земя.

Джед – най-ранният символ на Озирис, а най-първото място за поклонение към него – Деду, древният Бузирис в делтата на Нил. Тълкованието на стълба Джед е загадка и до днес.

Анкх (Анх, Анк) – коптски кръст, символ, водещ началото си от най-древни времена. Известен като египетски йероглиф, а също като един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен също като „ключ на живота“, „ключ на Нил“, „лента на живота“, възел на живота“, „кръст с примка“, „египетски кръст“, „крукс ансата“ (лат.Crux ansata). Представлява кръст, от горната част на която има пръстен. В Уникод Анкх се обозначава като U+2625 (☥).

Анх представлява Т-образен кръст с примка на върха. По този начин той съчетава символиката на кръста и кръга. В традициите на Древен Египет това е символ на рождението и вечния живот. Анкх е най-значимият символ у древните египтяни, известен също като „крукс ансата“. В този кръст се обединяват два символа – кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността, заедно те обозначават безсмъртието. Също така този кръст символизира обединяването на женското и мъжкото божество, Озирис и Изида, а по такъв начин – съюз между земното и небесното. В йероглифското писмо този знак е поставян със значение „живот“ и се е явявал част от думата „здраве“ и „просперитет“.

Уас е египетски йероглиф, обозначаващ власт. Той е бил свързан с йероглифите Джед (здраве, стабилност) и Анкх (живот). Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараоните, боговете и влиятелните лица.

Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.

Уас (скиптърът Уас). Уас в древни времена е бил вид фетиш, в който, както се подразбира, са заключени целебните сили на подземния демон, подобен на куче или чакал. Уас се състои от раздвоен отдолу прът, който отгоре завършва с глава на животно (чакал). В ръцете на боговете той е ставал скиптър на благополучието и символ на здраве и щастие. До Средното царство в гробовете е поставян дървен скиптър уас, за да може починалият да го прилага за ползване на божествени блага. По-късно с този символ са украсявали фризовете по стените на гробниците. Популярен мотив във всички времена е било изобразяването на два скиптъра Уас, които били поставяни в краищата на картините или надписите и с главите си крепяли идеограмата на „небесата“.
Науката и религията, особено в древни времена, са били взаимно свързани. Жреци, служители на свещени култове, са владеели знания по математика, астрономия, анатомия, владеели са писмо и много други науки.
„Посветените“ съхранявали знанията в знаци и символи, грижливо предавайки тяхното значение на своите приемници. Но заедно с разрушаването на съществуващата организация на обществото се разрушавали и религиозните устои – един култ сменял друг, символите, пазещи преди велики тайни, губели своя първоначален смисъл или се изпълвали с ново сакрално съдържание, или се забравяли.
Да се опитаме да открием първоначалното физическо предназначение на тези символи. За тази цел ще разгледаме изображенията на символите на барелефа.

На върха на барелефа е изобразен охлюв, нагледно олицетворяващ вълна. Той показва, че символите от барелефа се отнасят към вълновата мегалитна енергия.
Какво означава долният знак на барелефа?
Той символизира чаша. Както беше показано по-горе, създаването на вълнова мегалитна енергия започва с напомването на енергия във физико-химичните свойства на О-Н на водата. За това са използвали съдове и чаши, чийто размер бил предвиден за активация и концентрация на вълни с дължина 1,22 см.
По-нататък да разгледаме физическото предназначение на разположените в центъра символи Уас, Джед и Анкх – инструменти на вълновата мегалитна енергия.
Джед
Преди да разгледаме неговото изображение на следващия барелеф, да споменем йероглифа Ка.
Ка в религията на древните египтяни е духът на човека, същество от вис порядък, олицетворена жизнена сила, смятана за божествена. Според вярванията на древните египтяни Ка е била в непосредствени отношения със земното си проявление, подобно на genius на римляните, но още по-тясно.
След смъртта на човека Ка продължавала своето съществуване във вътрешността гробницата и приемала приношения, преминавайки в параклиса през „фалшива врата“.
Ка е изобразявана като подобие на нейния носител, но с повдигнати нагоре ръце.
Тук трябва да си спомним, че базовият принцип на древните надписи позволява да се смята, че древната писменост е била построена на смислова основа. Затова при разглеждане на изображения на Джед на „електрическия“ барелеф ще обърнем внимание на това, че на първата снимка Ка с върха на Джеда поддържа Змия, а на втората снимка Ка със средата на Джеда поддържа колба. Да отхвърлим мистиката и да дадем чисто физическа трактовка на Ка и изображенията на барелефа.
Получава се напълно прагматична картина. Енергията от върха на Джеда поддържа разряд, а енергията от средата поддържа колбата на лампа. Почти както сега – плюс на анода, минус на катода.

Навява на версия на натриева лампа с низко налягане.
Да дадем технически характеристики на лампата: „Натриевата лампа с ниско налягане е най-ефективният тип дъгова лампа, превръщаща електричеството във видима светлина. Нейната конструкция може да позволи превръщането на 80% от електроенергията в светлина. Но тези лампи имат физически големи колби. Освен това тяхната светлина е еднородно монохромно жълто.
Температурата на външната среда незначително оказва влияние на светлинните параметри на натриевите лампи с ниско налягане. Затова те нормално работят както в открити, така и в закрити пространства. Температурата на основата и външната колба не трябва да превишава 150°С. Нормалното положение на работа на лампата е хоризонтално (±15°).“

Според съвременните мерки подобни лампи имат нужда от 400-500 волта за запалване. Но във времената на мегалитната енергия е имало други понятия. Това е била енергия на резонансните колебания на атомите в кристалното вещество на Джеда. В дадения случай резонансните колебания на атомите вещество в Джеда са били първични, а създаденото по такъв начин движение на електроните – вторично.
От гледна точка на мегалитната енергия Джедът е блок за захранване. Той е бил устройство, което е приемало от мегалитния генератор поток енергия на резонансните колебания на връзките Si-O в кристалите на веществото и ги е преобразувало в поток енергия, която може да се насочи за извършване на полезна работа. В разглеждания случай това е поток електрони, който дава светенето на лампата.
Както стана дума по-рано, в древните мегалити приемници на енергия са били камъните с високо съдържание на връзки Si-O (пясъчник, гранит и т.н.) или Ca-C-O (варовик), които са отдавали получената енергия с висока честота на колебанията на атомните връзки на Si-O или Ca-C-O с хаотично топлинно движение на молекулите на околната среда.
По такъв начин са се затопляли пещери и жилища. За увеличаване на отдаването на енергия от камъка е било необходимо да се усили движението на вълновата енергия срещу земната гравитация (съвпада с центробежното ускорение). Това виждаме в разположението на менхирите с острите краища към Земята, както и в таулите – каменни съоръжения във формата на буквата „Т“.

Технологията се развивала. По време на разцвета ѝ ролята на приемник на енергия (блок за захранване) е изпълнявал Джедът – настроен в резонанс с носещата енергия вълна на натоварване, което значително подобрява приемането на енергия.
Да разгледаме как е устроен. Джедът има следните особености:
– вертикално положение;
– вертикална структура;
– характерна форма;
– количеството хоризонтални „чинии“ е равно на четири.
Как е работил той?
Вертикалното положение е необходимо за взаимодействие на вълновата енергия със земната гравитация.
За обяснение на останалите особености трябва да си спомним за вълните: бягащата вълна предава, а стоящата натрупва енергия. Това и определя структурата, формата, количеството „чинии“ и размерите на Джеда. Разликата между бягащата и стоящата вълна е четвърт вълна.
Структурата на Дежда е зададена от носещата енергия вълна – от опората до първата чиния трябва да вземем кратен брой бягащи полувълни (осигурявайки предаването на енергия), а между чиниите трябва да има стояща вълна (осигурявайки натрупването на енергия).
Съответно размерите на Джеда са зададени от дължината на вълната, носеща енергията. На рисунката долу е показано разпределението на вълновата енергия по „чиниите“ на Джеда.

Четирите „чинии“ осигуряват разпределението на вълновата енергия в съседните секции с изместване по фаза на 90 градуса.
В случая с електрическа крушка от онова време изместването по фаза на 180 градуса в крайните „чинии“ на съседните секции на Джеда позволява да се създаде потенциал от 400-500 волта за запалване.
Анкх
В книгата на Уолис Бъдж „Египетска религия. Египетската магия“ в тълкованието на символа Анкх е казано, че той вероятно се явява изображение на някакъв предмет, реално съществуващ по-рано.
Анкх обикновено се намира в ръцете на „човекоподобни“ същества: богове в човешки облик, фараони (въплъщение на сина на Озирис – бога Хор), жреци – служители на култа. Този предмет е имал качества, които са се разширявали, повишавали са статута и са правели богоподобен неговия притежател. Какво може да е било това?

Отчитайки, че древната писменост е била построена на смислова основа, да се опитаме да дадем физическа трактовка на изображенията на картинката.
Двама владели, изобразени в поза на разговор, чрез използване на технически средства – организиране на линия на връзка с използването на Джед и Анкх, които се поддържат от енергията на Ра, се договарят за решаването на трети проблем. Съседството на бабуините е проблем дори в днешно време.

Такъв жест с Анхк, в превод на наш език, означава „звънни или бъди на линия“.
Уас
Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараони, богове и влиятелни лица.
Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.
Значи този предмет е имал качества, които са правели богоподобен или много значим неговия притежател и е давал власт.
Какво може да е било това?
Това е много необходим и ценен предмет, който, както и властта, е поверяван само на „посветения“ в най-съкровеното знание на мегалитната енергетика. Той е бил нещо като сонда за измерване на резонансите.
При джеда видяхме, че символите може да имат съвсем конкретно физическо обяснение на тяхната работа. В основата на символа Анкх и Уас също лежат физически процеси и размери на използваните вълни, които обясняват тяхната работа.
Да видим как са работили. Предшественикът на Анкх – бронзовата кука (ще я разгледаме в друга статия), е била „своеобразен детектор“ на сигнала и е изпълнявала следните функции:

Отрязвала е енергия с колебания на 20-сантиметрова еластична акустична вълна, тъй като дължината на куката се е равнявала на дължината на стоящата вълна, която не предава енергия.

Отрязвала е енергията на резонансните колебания на връзките Si-O, тъй като в бронза няма такива връзки.
Но на повърхността на бронза се образува филм от меден оксид (CuO), олово (SnO) и патина (оксидно–карбонатна плака). Атомите на кислорода от физико-химическите връзки на този филм образуват вълнов канал, провеждащ поток вълнова енергия, който осигурява влизането-излизането на сигнала. U–образната форма на куката осигурява смяната на взаимодействията на вълновата енергия на сигнала от гравитационното ускорение на Земята с центростемително на центробежно и обратното.
Анкх е развитие на бронзовата кука, обединение в едно цяло на резонатора и детектора. Горната примка на Анкх представлява обемен резонатор – настроен на честотния диапазон на речта. Размерът на долната част на Анкха е била равна на дължината на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Размерът на напречната част на Анкха е била половината на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Такова устройство и размери на Анкха физически са осигурявали влизане-излизане на сигнала.
Уас е сонда, инструмент за измерване на резонансите на мегалитните устройства.
Горната част на Уас (по аналогия с куката) има наклон, който позволява да се измери вълновата енергия както на центростремителното, така и на центробежното взаимодействие. Раздвоеният край на Уас представлява камертон – настроен на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на Уас от камертона до върха трябва да е кратна на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на върха на Уас е 10 сантиметра, тоест 20-сантиметрова полувълна. Уас е позволявал да се провери работоспособността на мегалитните енергийни устройства.
Символиката и естетиката само обрамчват физическата същност на тези устройства – символи на мегалитната енергия.
Извод:
Наследниците на знания за развитата цивилизация са съхранили и развити мегалитната енергия. Те са използвали резонанс на ниво кристална решетка, процесът започнал с натоварване на енергия в О-Н връзките на водата, а те посредством резонанс на кислородните атоми са я поддържали във връзките Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита. Тази енергия им е давала „власт“ над камъните.

Древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас