Животът се базира на въглерод. А извънземения разум на силициева основа.

 

   

Силицият е по-често срещан в земната кора. Животът се базира на въглерод. А извънземният разум на силициева основа.

Научната фантастика отдавна представя чужди светове, населявани с живот на основата на силиций. Сега за първи път учените считат, че природата може да включи силиций във въглеродни молекули по аналогия с градивните елементи наживота на Земята.

   

Авторът на изследването е Франсис Арнолд, инженер-химик в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Той твърди, че „ако човек е в състояние да сътвори живот като изгради връзки между силиций и въглерод, то и природата също може да го направи“.

Въглеродът е гръбнакът на всяка известна биологична молекула. Животът на Земята се основава на въглерод, най-вероятно
защото всеки въглероден атом може да образува връзки едновременно с до четири други атома. Това качество прави въглерода подходящ за образуване на дълги вериги от молекули като протеини и ДНК. Те служат като основа за живота такъв, какъвто го познаваме.

     

Изследователите отдавна предполагат, че извънземният живот може да има напълно различна химическа основа от живота на
Земята. Вместо да се разчита на водата като разтворител, в който действат биологични молекули, възможно е чуждият
живот да зависи от амоняк или метан. И вместо да се разчита на въглерода да създава молекулите на живота, може би
извънземните могат да използват силиций.
Силицият е един от най-често срещаните елементи във Вселената. Той съставлява почти 30% от масата на земната кора и е около 150 пъти по-разпространен от въглерода в нея.

Химиците са синтезирали изкуствено молекули, съставени както от силиций, така и от въглерод. „Искахме да видим дали бихме могли да използваме биологичните процеси и да ги разширим в нови области на химията, които природата още не е проучила“,
казва Арнолд.

Първо, изследователите започнали с ензими, за които се предполага, че по принцип могат да взаимодействат с химически
силиций. След това те мутирали ДНК схемите на тези протеини и тествали получените ензими за желаната черта. Ензимите, които се представят най-добре, отново са подложени на мутация и процесът се повтаря, докато се постигнат търсените резултати.

В допълнение към мутиралите ензими учените откриват и че бактерията Е. coli също може да създаде органо-силициеви съединения. Бактерията е генетично конструирана да произвежда мутантен ензим вътре в себе си. Това поставя въпроса за естествената способност на микроорганизмите да създават такива молекули.

Остава открит въпросът защо животът на Земята се основава на въглерод, когато силицият е по-разпространен в земната кора. Предишни изследвания сочат, че в сравнение с въглерода, силицият може да образува химически връзки с по-малко видове атоми. И често образува по-малко сложни видове молекулярни структури с атомите, с които взаимодейства. Извънземен
живот базиран на силиция е напълно възможен. Ние просто не познаваме Галактиката, камо ли Вселената.

„Бъдещите изследвания могат да проучат какви предимства и недостатъци може да има способността да се създават органо-
силициеви съединения за организмите. И каква е възможността за тяхното разпространение в естествения свят“, казва
Арнолд.

НП/ LiveScience

Най-използваните техники за контрол над съзнанието

 

Kолкото повече човек разследва контрола над съзнанието, толкова повече му се струва, че всичко е навързано в една огромна координирана мрежа, която съществува от доста дълго време, а крайната ѝ цел е да превърне хората в безмозъчни машини.
Откакто човекът е овладял умението да властва над масите, контролът над съзнанието бива неизменно употребяван от тези, които изучават човешкото поведение, за да могат да накланят общественото мнение в полза на малки елитни групи хора.

В наши дни този процес е навлязъл в критична фаза, в която контролът над съзнанието е придобил научно и физическо измерение, а това заплашва да се превърне в константа, ако не сме наясно с инструментите, с които разполага технократичната диктатура, завладяваща целия свят.

            

Модерният контрол над съзнанието бива технологичен и психологически. Научни изследвания са показали, че дори само излагането на показ на методите за контролиране на съзнанието намалява или елиминира ефектите от вмешателството. Това е така поне за подлъгващите реклами и умишлената пропаганда. По-трудни за преборване са физическите вмешателства, устройства за които постоянно биват разработвани и подобрявани от военно-индустриалните комплекси по света.

Образование

    

Това е най-явният и в същото време най-ужасяващ метод за контролиране на съзнанието. Мечтата на диктаторите винаги е била да променят „различните“ деца, затова и пропагандата в образованието е била доста широко застъпена във фашистките и нацистки режими. Глобалистката система, в която живеем, цели да създаде поколение от сервилни, безчувствени и немислещи хора, които да се подчиняват на елитна прослойка управляващи.

   

Рекламиране и пропаганда

Смята се, че създателят на консуматорската култура е Едуард Бернайс (Edward Bernays), който се досетил, че може да превръща искането в нужда чрез манипулиране на образа, който хората сами изграждат за себе си.

В книгата си „Пропаганда“ от 1928 г. Бернайс подчертава, че „пропагандата е изпълнителната власт на невидимото правителство“. Това може да бъде наблюдавано най-ясно в САЩ, където полицейщината и ограничаването на свободите са изящно забулени от псевдопатриотичната война с тероризма.

Все по-видното обединяване между медиите е позволило на цялата корпоративна структура да се слее с правителството, което в момента се възползва от концепцията за насочено пропагандиране. Медии, вестници, филми, телевизия и кабелни новини работят сякаш в екип, за да предават едно и също пропагандно съобщение, което изглежда толкова истинско благодарение на многото източници, които предават информацията. И тук въобще не става въпрос за подсъзнателни съобщения.

Спорт, политика, религия

Някои хора може би не биха били съгласни религията или политиката да бъдат свързани със контролиране на съзнанието. Но основната концепция и при двете е „разделяй и владей“. Техниките са доста прости – разкъсване на естествения инстинкт на хората да си помагат за оцеляването и влагането на навика за създаване на отбори и групи, основани на нужда от доминация и победа.

Спортът винаги е играл ключова роля в насочването на човешките инстинкти към маловажни събития. Понякога се случва така, че хората се вълнуват повече от спортни мероприятия, отколкото от собствената си свобода. Политиката винаги е целяла лесно контролиране на опозицията, а религията е отговорна за почти всяка война в историята на човечеството.
Храна, вода и въздух

Изкуствени добавки, токсини и други хранителни отрови буквално промиват мозъка, правейки хората апатични и подчинителни. Доказано е, че флуорът в питейната вода намалява интелигентността, а аспартам и други подобни унищожават милиони мозъчни клетки. Лесният достъп до храни, съдържащи такива отрови, е довел до общество, което няма концентрация и мотивираност за никакъв вид активен живот. Голяма част от модерния свят е пригодена за консуматори и странични наблюдатели, които не участват активно дори в собствения си живот.
Наркотици

Наркотиците представляват всяка пристрастяваща субстанция, но главната мисия на тези, които се опитват да контролират съзнанието на хората, е просто да сме пристрастени към нещо. Едно от основните средства за това е психиатрията, която цели винаги да описва хората чрез техните психически разстройства вместо чрез човешкия им потенциал. Подобни явления са предсказани в доста книги, сред които „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Днес това е достигнало епични пропорции, като почти всеки човек е „болен“ от нещо, особено тези, които не са съгласни с утвърдената система. Броят на самоубийствата в американската армия се повишава постоянно, а около 25% от децата в САЩ взимат лекарства за съмнителни заболявания.
Военни експерименти

Отдавна се знае, че армията е правила опити за постигане на контрол над съзнанието. Военният ум е може би най-опасния, защото хората, които постъпват в армията, обикновено са привърженици на структурната йерархия, контрола и нуждата от безрезервно подчинение при изпълнение на мисии. Учените, които работят за армията, постоянно изобретяват нови и нови устройства, чрез които превръщат войниците от хора в безчувствени машини за убиване.
Електромагнетизъм

Електромагнетизмът, създаден от електрически устройства, направени за наше удобство, ни заобикаля отвсякъде. Отдавна е доказано и директното влияние, което оказва върху мозъка. „Супата“ от електромагнитни вълни, която постоянно ни залива, изменя човешкото съзнание с огромна сила, а неспирното поставяне на нови и нови предаватели прави задачата все по-лесна.
Телевизия, компютри и постоянното премигване

Всяка вечер човечеството заспива пред телевизора или компютъра, които в наши дни са едни от най-силните оръжия за масов контрол над съзнанието. Доказано е, че алфа мозъчните вълни се изменят заради постоянното, почти невидимо премигване на екраните, а това не предвещава добри неща, имайки предвид, че наскоро беше установено, че светлината може да пренася информация чрез „премигване, по-бързо отколкото окото може да види“.

Скоростта на премигване при компютрите е по-малка, но виртуалните игри, социални мрежи и интернет медии претрупват мозъка с информация и довеждат до вече споменатите психически разстройства. Доказано е, че продължителната игра на компютъра води до по-ниско кръвно налягане, по-слаб пренос на кръв до мозъка и влошаване на контрола над емоциите. Освен това бойни и военни игри водят до загуба на представа за реалността. Неслучайно и броят на масовите убийства по света, по-специално в САЩ, се е увеличил драстично през последните години.
Нанороботи

Нанороботите вече не принадлежат само към света на научната фантастика. Прякото модифициране на мозъка се нарича „невроинженерство“. Манипулирането на мозъка чрез инсталиране на фиброоптични влакна все още е трудна задача, но в никакъв случай невъзможна. А резултатът би бил покъртителен – хората ще се чувстват по различен начин само след натискане на едно копче. Очаква се тези нанороботи да бъдат на пазара в началото на следващото десетилетие, а още по-лошото е, че за съществуването си те няма да имат нужда от човешка намеса, тъй като ще са способни да се самовъзпроизвеждат, подобно на биологични клетки.

Всичко това ни кара да се замислим възможно ли е въобще вече да затворим кутията на Пандора, или човечеството е поело решително по пътя към пълен контрол над съзнанието.

The Mind Unleashed

„Прометей“: филм за извънземен Нефилим и езотеричното просвещение

 

Научната фантастика „Прометей“ изследва теориите за произхода на човечеството и връзката им с извънземните посетители. Макар повечето хора да мислят, че това предположение е много „измислено“, много аспекти на филма всъщност символично отразяват някои вярвания и философии на окултния елит. Ще разгледаме езотеричното значение на филма „Прометей“.

Има доста филми, включващи гневни извънземни в наши дни и определено можем да добавим Прометей към списъка. Въпреки че повечето от тези чуждестранни филми са съсредоточени около стрелбата им в грозните им лица, преди да унищожат Земята, Прометей има история, която се занимава с вечните въпроси, които озадачават човечеството като „Откъде идваме?“ И „Защо сме тук? „… плюс доза стрелба изнвънземни в грозните им лица.
Режисьор: Ридли Скот, филмът първоначално е предназначен да бъде предистория на класическия филм „Alien“ от 1979 г., но крайният продукт няма нищо общо с него. Филмът разказва историята на учените, които откриват древни артефакти, изобразяващи посетители от друга планета. За да разследват това откритие, учените получават подкрепата на гигантска корпорация и започват космическа мисия, за да намерят планетата, от която са дошли чужденците, и да им задават важни въпроси. Предпоставката се основава на теорията за древните астронавти, която гласи, че преди хиляди години ранните хора са били в контакт с по-висша извънземна раса.
Както подсказва името на филма, Прометей е изпълнен и с митологични референции и символика, които дават на филма основно езотерично значение. Макар филмът да е в истинска стойност за хората, които влизат в космоса, за да открият своите извънземни създатели, Прометей може да се разглежда и като метафора за духовно осветление, тъй като е изобразена от окултни тайни общества. Нека да разгледаме понятията, изследвани във филма.
Инженерите?
В началото на филма, хуманоид чужденец дебаркира на Земята и пие странна течност.

Извънземният е изхвърлен на Земята от масивен космически кораб.След като изпива течността, извънземният напълно се разпада и пада във водата.

Извънземният се разпада в сърцевината си, на ниво ДНК и взаимодейства с водата на Земята, за да създаде нова форма на живот.
Във водата ДНК-то предизвиква биогенетична реакция и на микроскопично ниво виждаме, че единичните клетки започват да се размножават. Това е теорията на филма за това как човешкият живот се е появил на Земята.

Екранът за заглавието на филма показва само една клетка, която се умножава, създавайки живот на Земята.
Филмът бързо се премества напред до 2089 г., когато двама археолози, Елизабет Шоу и Чарли Холоуей, търсят пещера в Шотландия. Там те откриват картина, нарисувана от пещерняк, която изобразява хората, които гледат към звездна формация в небето. Изследователите откриват, че тази специална звезда може да се намери в изкуството на няколко древни култури.

Звездата в тази пещерна живопис е подобна на звездните образувания, открити при древноегиптяните, шумерите и маите.
Археолозите вярват, че извънземните (наричани от тях „инженери“) идват от тази конкретна звезда и разпространяват човешкия живот на Земята. Това ги кара да започнат космическа мисия, за да открият тази планета и да търсят отговори от Инженерите.
Предположението на филма е силно вдъхновено от теорията на „Древните астронавти“, предложена първоначално от автори като Ерих фон Даникен и Робърт Темпъл. Според тези теории, човечеството било създадено или „подпомогнато“ от посетители от друга планета, които оставят трайни следи от човешката история.
Директорът на Прометей Ридли Скот изглежда вярва в тази теория. В интервю за Холивудски Репортер той заяви:
„НАСА и Ватикана се съгласяват, че е почти математически невъзможно да можем да бъдем там, където сме днес, без да имаме малко помощ по пътя … Това е, което гледаме във филма, в някои от идеите на Ерих фон Даникен как станахме хора „.
– Холивудски репортер, „Новият извънземен филм на Ридли Скот, повлиян от теорията на стария астронавт
Нека да разгледаме по-отблизо теорията за древните астронавти.
Древните астронавти
Поддръжниците на теорията за „Древните астронавти“ вярват, че голяма част от човешкото знание, култура и религия са остатъци от чуждата „майка култура“. Древните паметници, считани за твърде напреднали за технологията на времето като Стоунхедж, Великденския остров и Голямата пирамида в Гиза, се считат за доказателство за контакт с извънземни. Ерих фон Даникен също така твърди, че древното изкуство и иконографията по света съдържат изображения на космически превозни средства, нечовешки интелигентни създания и съвременни технологии. Той твърди, че култури, които не са имали контакт помежду си, имат подобни теми в своето изкуство, доказвайки, че има общ източник на знанията им.

Една истинска пещерна живопис, намерена в Италия, която се казва, че изобразява Древните астронавти, които посещават Земята. Това изображение вероятно е вдъхновението за пещерната живопис, открита в Прометей.

Египетски йероглиф изобразява летящи машини.

В Прометей приликите между египетските, маиските, шумерските и други артефакти принуждават изследователския екип да пътува до космоса и да търси „инженерите“ на човечеството.
Поддръжниците на теорията за древните астронавти твърдят, че много древни религиозни текстове съдържат препратки към посетители от космоса. Две от главните произведения, които често се цитират, са Книгата Битие и Книгата на Енох, които споменават съществуването на Земята на загадъчни гигантски същества, наречени Нефилими.
Наблюдателите и Нефилимите
Книгата Битие споменава присъствието на Земята на същества на име Нефилими (версията на крал Джеймс използва термина гиганти). Тези същества се описват като хибриди, които са резултат от създаването на потомство между човешки жени и „синовете на боговете“.
„Когато човешките същества започнаха да се увеличават на брой на земята и им се родиха дъщери, Божиите синове видяха, че човешките дъщери са красиви и се ожениха за някои от тях, които избраха. (…) Нефилимите бяха на земята през онези дни – а също и след това – когато Божиите синове отидоха при човешките дъщери и имаха деца от тях. „
– Битие 6: 1-4 (Нова международна версия)
В Номер 13 нефилимите отново се споменават, описвани като гигантски разрушителни същества, които изглеждат доста различни от обикновените хора.
„И разпростряха сред израилтяните лош доклад за земята, която бяха изследвали. Те казали: „Земята, която изследвахме, поглъща тези, които живеят в нея. Всички хора, които видяхме там, са много големи. Видяхме там нефилимите (потомците на Анак идват от Нефилимите). Ние изглеждахме като скакалци в собствените си очи и ние им гледахме същото. „
– Числа 13: 32-33
Апокрифната Книга на Енох много се разширява върху Нефилимите и техните създатели, наблюдателите. Според текста от 300 г. пр. Хр., Наблюдателите са група, съставена от 200 „Божии сина“, които не се подчиняват на Бога и се спускат на Земята, за да се размножават с хората. Казват, че са преподавали на хора за напреднали умения като металургия, металообработка, козметика, магия, астрология, астрономия и метеорология. Тъй като наблюдателите не се подчиняват на Бога, те също се наричат „падналите ангели“.
Потомците на Наблюдателите са Нефилимите, описани като гиганти, които живеят сред хората. Те в крайна сметка присъствието им е разрушително на Земята и се казва, че са консумирали „всички придобивки на хората“. За да се отърве от тези същества от Земята (заедно с хората, които се смесваха с тях), Бог създаде Голямия потоп. За да се осигури оцеляването на човечеството обаче, Ной беше предупреден от Бога да построи ковчега си.
Друг древен еврейски текст, „Книгата на юбилеите“, гласи, че десет процента от неразградените духове на Нефилимите имат право да останат на Земята след потопа, като демони, да се опитват да отклонят хората до окончателния съд. Затова окултният елит е толкова склонен да корумпира масите с материалност и извращение.
И така, кои бяха Наблюдателите и Нефилимите? Много различни изследователи са предложили много различни интерпретации, включително класа на богати хора, демони или древна супер-раса. Поддръжниците на теорията на „Древните астронавти“ вярват, че те всъщност са били чужденци, изпратени на Земята, за да наблюдават еволюцията на човечеството – оттук името им „Наблюдателите“.
Предпоставката на Прометей е силно повлияно от тази теория, тъй като извънземните във филма са гигантски същества, които дойдоха на Земята, за да създават и учат човечеството.

Накрая екипажът се среща с един от своите „Инженери“ – гигантски извънземен. За съжаление, чужденецът не е имал чувство, че има дискусия за произхода на човечеството и е изтръгнал главата на Андроида Дейвид (човекът отляво).
Откриването на това, че чужденците са част от човешката еволюция, не е от значение само от научна гледна точка, но и от духовно, тъй като би могло да превърне религиите в напълно отживели. Всички системи за вярвания ще бъдат старателно разпитани или поне преразгледани, за да включат „извънземната гледна точка“.
Духовна дилема
Духовните последици от космическата мисия са откровено отразени във филма чрез различни сцени, които поставят под въпрос съответствието на християнството в този извънземно конструиран контекст.

В началото на пътуването капитанът на кораба инсталира коледно дърво. Той е попитан от своя началник „Какво, по дяволите, е това?“, На което капитанът отговаря: „Коледа е!“. Фактът, че тази космическа мисия, променяща историята, се провежда по време на Коледа (празникът, който празнува раждането на Исус Христос) му дава религиозно значение.

Елизабет, героиняра на филма, гордо и видно носи християнски кръст около врата си. Този висулка става символичен за духовната дилема, която е резултат от констатациите на мисията.
Когато корабът пристига на местоназначението си, екипажът открива изоставена сграда, построена от чужда цивилизация, съдържаща … мъртви извънземни. След като правят тестове върху едно от телата, екипажът разбира, че чужденците са наистина инициаторите на човешкия живот на Земята. С други думи, теорията за „Древните астронавти“ е вярна, а същества от друга планета са наистина „Инженерите“ на човечеството. След като Елизабет потвърди това откритие на приятеля си Чарли, той незабавно я пита за валидността на нейния кръст:
– Добре, предполагам, че сега можеш да откъснеш кръста си.
– Защо да направя това?
– Защото те са ни създали.
Елизабет след това дава „досаден“ – достоен отговор:
– И кой ги е направил?
Следователно, тя не вижда противоречие между вярата в християнството и в теорията за древните астронавти едновременно. Тя все още вярва, че Бог е първият създател на всичко … но сега тя трябва да добави извънземни към уравнението.
След тази задълбочена дискусия, Елизабет и Чарли се възбуждат и правят секс. Това, което двойката не знае, е, че Чарли е инжектиран с извънземна ДНК от андроида Дейвид.

Преди Чарли да посети Елизабет в квартирата ѝ, Дейвид, роботът с любознателен ум, подтиква Чарли да пие напитка, съдържаща чужда ДНК, знаейки, че ще се съвкупява с Елизабет и ще роди полу-извънземо дете. Обърнете внимание на коледното дърво на заден план.
Двойката се съвкупява без предпазни сресдтва и Елизабет скоро научава, че е бременна. Тя веднага разбира, че бременността ѝ е много, много грешна, тъй като детето ѝ не е човеко и много враждебно. Имайки предвид факта, че мисията се провежда по време на Коледа, Елизабет става един вид анти-Дева Мария. Вместо да ражда Христос, тя ще роди полу-извънземно създание … не за разлика от Нефилимите.

След като открива бременността си, кръста на Елизабет се отстранява и съхранява, символично, което означава, че нейната християнска вяра вече не е валидна.
Елизабет успява да „прекрати“ чудовищността. После мисията е ужасно погрешна и всеки умира освен нея. След като почти се отказва, Елизабет очевидно има богоявление и става решителна да открие истината за извънземните. Очевидно са изоставили човечеството отдавна и дори са планирали да унищожат Земята.
В края на филма тя връща кръста обратно на шията ѝ, което означава, че тя не губи вяра и че нейното търсене на истината сега е много духовно. Не става дума повече за наука, а за основната човешка нужда да се отговори на екзистенциални въпроси.

Елизабет връща кръста си и е решена да намери истината за извънземните инженери.
Целият филм може да се интерпретира като духовна метафора – стремеж към просветление. Заглавието на самия филм, Прометей, е много показателно за основното езотерично значение на филма.
Прометей и търсенето на Просвещението
В гръцката митология, Прометей е Титан, първичната раса на божества, която е дошла пред Олимпийците. Той краде огъня от боговете, за да го даде на човечеството – акт, който даде възможност за прогрес и цивилизация. За осъществяването на акта за въвеждане на огъня (символ на божественото знание) на човечеството, Прометей се превръща във важна фигура в митологията на Мистерийните училища, като например масонството и розенкройцеризма, които се основават на използването на окултни познания, за да се постигне божество.

Прометей, любима фигура на Илюминатите, е изобразен в центъра на Рокфелер.
Юдейско-християнският еквивалент на Прометей е Луцифер, „паднал ангел“ с велика интелигентност, който, след като веднъж е любим на Бога, след това бива изпратен на Земята. Името Луцифер е латински като „носител на светлина“, което точно е постигнал Прометей, като носи огън на човека. Смята се, че тази „светлина“ е окултното знание, преподавано в Мистериозни училища, тъй като позволява на „просветените хора“ да се издигнат обратно в божествеността.
Историята на Наблюдателите и Нефилимите, описани по-горе, също изглежда, че следват същия архетип, тъй като разказва историята на „Божиите синове“, които се бунтуват срещу неговото управление и се спускат на Земята, като преподават знанието на човечеството. Също като Луцифер Наблюдателите се наричат „паднали ангели“. Ето защо виждаме, че в тези митове и във символиката на филма има много взаимосвързаност.
В началото на космическото пътуване, президентът на корпорацията, финансиращ мисията, организира брифинг и дава реч относно значението на мисията:
„Титанът Прометей искаше да даде на човечеството равнопоставеност с боговете и за това той беше хвърлен от Олимп. Е, приятели, времето най-накрая дойде за завръщането му „.
Във филма, Прометей е името на космическия кораб, който транспортира хората до техните извънземни Инженери. Той символично представя хората, използващи „огъня“ (знанието), който им е дал да се възстановят на божествеността (техните извънземни създатели) по свои собствени средства. Тази метафора на духовно иницииране напомня на многобройните митологични истории, открити в историята, които крият подобно езотерично значение.

Мистерийните училища обаче вярват, че осветлението не се дава на всички, а само на няколко избрани, а това е подходящо отразено в Прометей. Във филма всички хора, които са били на борда егоистични, парични или с ненаситни цели, са загинали. Само този, който са били там за истината и със силна духовна вяра, оцеляват. Този тип разказ е наподобяващ алегорични истории за духовно осветление, в които се посочва, че само истинското сърце ще достигне това висше състояние на съществуване.
Освен Елизабет, друг нечовешки характер оцелява, Андроида Дейвид.

Към края на филма Дейвид отряза главата си, но тъй като той е робот, той продължава да функционира. Елизабет поема главата и продължава пътуването си, символично означаващо, че се нуждае от чист интелект и технология, за да достигне до просветление.
Дейвид има голям интелектуален капацитет, което го кара да вярва, че е по-горе от своите човешки колеги. Въпреки този факт той все пак е от решаващо значение за търсенето на Елизабет – финно послание, в което се посочва, че трансхуманизмът е важен в човешката еволюция.
В края на филма Дейвид не разбира защо Елизабет желае да продължи търсенето на създателите си. Разликата е, че тя има душа, а той не. Именно поради тази причина тя върна кръста на врата си. Търсенето ѝ не е просто космическа мисия, а духовно поклонение, за да открие откъде идва тя.

В последната сцена на филма Елизабет решава да не се връща на Земята и продължава да търси Инженерите (представляващи осветление и божество). Следователно нейното приключение не е свършило … и може да има продължение.
В заключение
Докато повечето киноманиатури вероятно излязоха от мисълта на Прометей, че това е „приличен извънземен филм“, дълбаенето на малко по-дълбоко в неговия смисъл и символизъм разкрива друг слой на интерпретация. Извличайки вдъхновение от теорията за древните астронавти, Прометей предлага радикално пренаписване на историята и теологията, което прави човечеството продукт на извънземните „създатели на боговете“. Филмът също така смесва това търсене на научни знания с духовни и метафизични въпроси, правейки тази история не само за гневни извънземни, а за вечни екзистенциални въпроси.
Както подсказва заглавието на филма, историята на хората, които влизат в космоса, за да открият своите създатели, има езотерично значение, тъй като може да се тълкува като метафора за духовно просвещение. Титанът Прометей е централна фигура в окултните тайнствени школи, архетипна фигура на „бунтовник отгоре“, който донесе божественото знание на човечеството – с всички предимства и клопки, които поражда. Окултните тайни общества вярват, че това знание осигурява пътя обратно към божествеността. По същия начин космическият кораб Прометей оставя земята да намери инженерите, окултните инициатори изглежда искат да напуснат материалния самолет, за да достигнат до осветление и да бъдат „едно“ с Великия архитект на Вселената.
Като се каже, има ли някаква истина за многото истории и митологии, отнасящи се до божествена фигура, идваща отгоре, за да придаде знание на човечеството? Дали фигурите на Прометей, Луцифер и Наблюдателите на книгата на Енох имат фактическа основа за тях? Има ли „външен“ източник за напреднали и езотерични знания на човечеството? Имало ли е някога „супер раса“ от Нефилими на Земята, която помага на човечеството да се развива, но в крайна сметка го е развратило? Това ли е „липсващата връзка“ в човешката еволюция? Това ли е причината, поради която човечеството е саморазрушително и по някакъв начин е извън синхрон с останалата част от планетата? Дали този външен източник идва от извънземни, както се предлага в Прометей, или от паднали ангели и / или демони, както са написани в древни текстове? Този външен източник стои зад ученията на тайните общества и зад … Илюминатите?


Източник: vigilantcitizen.com

- Алегории за природата на Източника/Анализ на филма „Predestination"

   

Признавам, че рядко обръщам внимание на актуалния Top 10 в zamunda, защото обикновено е композиран от чалга и кеч. Когато обаче преди 2 месецa, видях филм с име „Predestination“ (2014) в него, нещо ме накара да му обърна внимание. Пътуването във времето като главна тема на сюжета, участието на Итън Хоук и факта, че продукцията е австралийска, а не американска (отгоре на всичко – базирана на кратък разказ) бяха достатъчни, за да се реша да го сваля и изгледам. И така се случиха едновременно 2 чудеса – първо, филм от Топ 10 на zamunda за пръв път влезе в моя личен Топ 10 за дадена календарна година; и второ, в тазгодишния ми Топ 10 има цели 3 филма (от доста време насам само 1 заглавие намира място там на година, ха-ха), като – странно – и 3-те са за пътуване във времето...„О, радост!“, казах си аз, „Ето повод отново да се направя на интересен в сайта ми и да разпъна няколко философски локума за което после да бъда нахендрен“ :Р
Спирам да се преструвам на интересно и вдъхновено човешко същество, защото темата е сериозна. Това е един от най-комплексните и многопластови филми, които някога съм гледал (а аз съм гледал много филми), така че осмислянето на следващия анализ е абсолютно невъзможно без преди това да изгледате „Predestination“. Историята е толкова нелинейна, че дори не знам как би могло да има спойлери за този филм (освен един основен, разбира се). Ако се колебаете, но разчитате на моята преценка – не се колебайте повече – гарантирам, че няма да съжалявате! Признавам си, че лично аз бях впечатлен.

Background, time travel-синхроничности и малко по-странични мотиви вплетени във филма

Удоволствие и рядкост е в днешно време да се гледа филм, който казва толкова много в нормална, класическа продължителност от 1:35 мин. (за разлика от shit fest-ове от калибъра на „Transformers“, чието времетраене е 3 часа, но не казват нищо и създават неизбежен афинитет към всякакви спиртни течности провокиран от отчаяние). „Predestination“ е максимално стегнат, красиво заснет, без почти никакви специални ефекти, няма излишни сцени, актьорската игра е перфектна, а сценария – изпипан отвъд очакваното. И всичко това – за нищожен бюджет. Изобщо не мога да си представя как се сглобява филм за пътуване във времето чисто хронологично – как решаваш откъде да започнеш, коя да е първата сцена – особено за филм от такъв калибър, в който буквално може да се започне с всяка една сцена и пак да стигнем до края по един адекватен начин. Почти невъзможен монтаж! Защото едно от удивителните неща за този филм е, че много бързо забравяме странното пет минутно начало и в един момент, след първия половин час, увлечени от фабулата просто решаваме, че това е филм за 2-ма мъже в бар, които само си говорят за една странна житейска история. Развръзката се разгръща в последните 40 мин., които от своя страна дотолкова променят динамиката на случващото се, че просто ме оставиха с отворена уста! Филмът се оказва нещо толкова коренно различно от това, което изглежда на пръв поглед, а скоростта се сменя толкова рязко, че оставаш напълно стъписан.

„Predestination“ е дословна (но разширена) екранизация на своя първоизточник – краткия разказ „—All You Zombies—“ (само 13 страници). Не само това, ами може би конкретният случай е единственият на който аз съм попадал, в който филма дотолкова положително надгражда своя source material (обикновено е обратното), че накрая го превъзхожда и развива многократно! Респект към братята Спириг, които са сценаристи и режисьори!
Самият разказ е писан от един от доайените на научната фантастика – Робърт Хайнлайн, който дори е поставян в звездната тройка на жанра – редом до Артър Кларк и Айзък Азимов. Хайнлайн на свой ред признава, че черпи вдъхновениe от творчеството на Чарлз Форт, който пък е пионера на новото време що се отнася до всякакви необясними и паранормални явления. Книгите на Форт са считани за класика и се издават и до днес, почти век след смъртта му, а неговият институт и списание, събиращо аномални истории от цял свят – съществуват и до днес. Самият Хайнлайн е активен член на организацията на Форт, което на практика ни казва, че навярно много от идеите за фантастичните му сюжети са – най-малкото – повлияни от реалността. А реалността, както знаем, е по-странна от всяка една измислица. С тези неща наум не е учудващо, че крайният продукт е нещо повече от еднодневка и има своята многопластовост.

Екранизацията на разказа на Хайнлайн, може да има тълкувания на множество нива. Всичките смисли съществуват едновременно и зависи дали искате да го гледате като фантастика, философски проблем, езотерична алегория или просто като чиста проба забавление.
В този анализ лично аз избрах да хвана нишката, която виждам по отношение на метафорите свързани с Източника, защото от моя гледна точка, те са много добре илюстрирани във филма (за да не кажа, че не се сещам за по-добро онагледяване на лента за това каква е природата на Източника). Веднага след като гледах филма го препоръчах на всичките си познати и общо взето те видяха почти същите неща.

Преди да премина към тази тема обаче (в която мисля да ползвам всички възможни имена на героите, за да объркам максимално мързеливите и да ги стимулирам да гледат филма, хаха), мисля че си заслужава да се отбележи, че макар тук няма да изследваме това в дълбочина, „Predestination“ не може да бъде гледан без човек поне веднъж да си помисли за алхимия, трансмутацията на един „метал“ в друг, себедостатъчния си двуполовия човек и всички алегории от тази категория на въпросната мистична дисциплина.


Андрогинът – съвършеният човек


Друга интересна възможна странична нишка, която може да се хване, е тази свързана с перспективата на Space Corp. Това е нещо, което обсъждахме наскоро с Alien и е любопитно, защото не е загатнато нито в разказа, нито във филма, но се подразбира от само себе си. Това е един свят в който корпорациите (и елита зад него) искат да управляват всичко, коригирайки „грешките“ – или поне онези събития по времевата линия, които те класифицират като такива. В нашата реалност това предполага много „времеви войни“ на различни фракции – нещо за което имаме реални свидетелства от различни хора участващи в подобни черни проекти на тайното правителство. Това е сценарий, който между другото много добре отразява реалното положение в настоящия етап от Играта. Във филма, виждаме намек за различните интереси свързани с пътуването във времето и използваните методи за промяна на времевите линии. Така например, наставникът на Итън Хоук казва косвено, че винаги е смятал, че може да бъде постигнато много повече без постоянния надзор на Съвета и в крайна сметка превръща главния герой в неговия „външен човек“. Очевидно е и, че самите корпорации, искат да се учат от това, което се случва (в сюжета на филма). Има много тънка алюзия направена буквално с 1 изречение от Робъртсън, че Бюрото е научило страшно много от Бомбаджията и на практика той е не просто злодей, а едва ли не наставник, защото организацията никога е нямало да се разрасне толкова, ако не е бил терориста... Това е много интересен аспект, защото, както казва и самия Робъртсън, „нищо не е толкова просто“. Това ги кара да поставят главния герой отново и отново именно в позицията, в която той е – за да могат да контролират събитията чрез своята единствена вратичка – „дарът“, който по същество е парадокса, който Итън Хоук представлява.
Можем да видим метафората на филма и от гледна точка на Висшите Аз, за които индивидуалната инкарнация също се явява своеобразен парадокс, защото от определена перспектива личността в 3D е парадоксална версия на неговата много по-голяма същност. Инкарнацията не е естественото състояние на Висшия Аз в неговата пълнота. Това се засилва от факта, че инкарнацията не може да се върне след смъртта си към Висшия си Аз, защото Space Corp правят невъзможен time loop, така че агента да цикли и да не може да се върне към естествената си природа.
Самият Робъртсън е също мистериозна фигура за която не разбираме почти нищо. Ако продължим горния мисловен поток, можем да разгледаме неговата роля като извънземен последователен Висш Аз, който също се учи от създалата се ситуация. Тази теза не е без основание предвид факта, че Бомбаджията загатва на Итън Хоук, че в крайна сметка всички те са кукли на конци на Робъртсън.
Разбира се всичко това са интересни мисли, но си остават спекулации, защото „Predestination“ не е от типа филми, които ще претърпят sequel (и слава на кришна за това!).

Също така не можех да не забележа за пореден път как филм свързан с пътуването във времето просто от само себе си генерира 11, 11:11, 11/7 и 9/11, което са все комбинации свързани с природата на самата реалност и тъканта от която тя е „изплетена“. Лично за мен това потвърждава и идеята за връзката на случилото се през 2001 г. с Кулите-близнаци с пътуването във времето – нещо, с което аз самия имах преживяване. На практика целият сюжет е изпълнен с подсказки за това. Разказът на Хайнлайн не е толкова наситен с тях, но във филма е пълно със съзнателни или несъзнателни препратки към:

• Ню Йорк, разрушени сгради
• 11 000 жертви (на друго място споменаха 112 жертви, което пак си е 11:11)
• спомена се бегло как самите времеви агенти са 11
• „Самотната майка“ (Сара Снуук) и бармана-времеви агент (Итън Хоук) се срещат в ню йоркски бар за пръв на 6 ноември, 1970 г. Което освен, че огледално отново е 9/11 (и 1-9-7, ако трябва да гледаме годината) е и рождената дата на Хоук в реалния живот. В оригиналния разказ датата на тази среща е 7 ноември, което също е друга, добре позната на читателите на ритуалните ми изследвания комбинация – 7/11. В разказа, часа на срещата им е именно 10:17 PM, което ни води до същата комбинация, а възрастта на „Самотната майка“ е 25 години (7).
• в разказа, „Самотната майка“ решава да тръгне на time travel-приключение точно в 11 PM.
• самата Сара Снуук прекарва 11 месеца в болница, докато изтърпи всички промени по смяната на пола ѝ, което отново подсказва за порталната функция на това число – в случая на съзнанието – трансформацията му от едно нещо в друго за точен период от не друго, а... точно 11 месеца.

Забелязах и две странни заигравки с дати свързани с проекта Монтоук – навярно най-известният експеримент за пътуване във времето за който широката публика знае днес. Това също е закономерно предвид, че лайтмотива на самия сюжет на „Predestination“ е изцяло свързан с пътуването във времето.
Във филма се казва, че пътуването във времето е изобретено през 1981 г., което съвпада със свидетелството на Престън Никълс за това кога са успели да стабилизират времевите дупки. На стр. 94 от книгата, той казва следното:

Това е много интересно, защото на практика първото стабилизиране на времеви тунели в Монтоук се случва именно през 1981 г. – което буквално и метафорично – е изобретяването на пътуването във времето, както е и в самия филм.
Още по-интересно става, когато си дадем сметка, че самата Сара Снуук се превръща във времеви агент точно на 12 август – датата, която легендата за Монтоук разказва, че е ключова за самия проект и биоритмите на самата планета. Напомням, че от 10 до 14 август, на всеки 40 години биоритмите на планетата са най-силни, като пика е именно на 12-ти. Самият 12-ти август се смята за „енергийния рожден ден“ на самата планета. Твърди се, че ако по времето когато Земята се е „раждала“ е съществувал Григориански календар, датата на която се е случило това, е щяла да бъде именно 12 август. Лично според мен, това по-скоро отбелязва деня, в който новия Планетарен Дух е решил да оживи това мъртво планетарно тяло и да се инкарнира в него след разрушението на Тиамат. По този начин, чисто метафорично – 12 август е деня, в който времето се „ражда“ и започва да „тече“ на тази планета за първи път. Защото тогава новото съзнание преживява концепцията за време за първи път и това явно е много дълбоко imprint-нато в колективното съзнание. Ето защо всички проекти за пътуване във времето са по някакъв начин свързани с тази дата. Тя бележи самия архетип зад идеята за времето.
Синхронично, Сара Снуук бива заведена от Итън Хоук във времевото бюро за пръв път именно на 12 август, именно след... скок във времето! Това се случва точно в 23:02 ч., което за пореден път е просто начин да кажеш 11:11!

Точно в този ключов за целия сюжет момент, създателите на филма „случайно“ са решили да знаем точната дата и час на събитието. Годината е 1985-та, което е точно 2 (11) години след официалния край на проектът Монтоук.


Отгоре на всичко, това е първият дълъг скок на Сара Снуук и Итън Хоук, а „разстоянието“ което те прескачат заедно до 12 август е точно... 22 години (11:11)! Отгоре на всичко и на това всичко (:Р), мотивът на background-a в стаята, в която се „телепортират“ има черно-бяла решетъчна форма, която подсказва за пореден път връзката между шахматната платформа, „11“, пътуването във време-пространството и всичко останало за което пише тук.

You just can’t make this stuff up over and over again, ok!? Просто тези комбинации и форми са вградени в самата природа на всичко свързано с пътуването във времето и винаги ще изскачат по естествен път. В случая те не са част от оригиналния разказ, но са мистично поставени от братята Спириг, за да съвпадат с всичко, което знаем. Умишлено или не – могат да кажат само те. Интересното е, че Спириг са братя-близнаци, което намирам за много подходящ символизъм предвид начина по който са решили да разгърнат андрогинния сюжет на филма :)

И преди да мина към по-важната част, пропуснах ли да кажа, че Хайнлайн написва този разказ само за един ден? Годината, в която това се случва е 1958-а (което явно е ползвано като огледална отправна точка при избора на горната дата в картинката – „1985“), а денят е точно... 11.07. :D
Или пък вече казах това, а пропуснах да кажа, че сценария за филма е окончателно завършен от братята Спириг през... 2011 г. (11:11)? :D
Naaaah, просто ги казвам пак за първи път и двете :)) Все пак – това е филм за пътуване във времето... – всичко е за първи път :D Първичната частица

Признавам, че темата за Източника идва по-рано отколкото я бях предвидил, но май имаше шега точно по този повод: „Как можеш да разсмееш бог? Като му кажеш, че имаш планове.“ :)) Което е иронично предвид, че смятам да пиша точно за „бог“, уж „преди моментът да е настъпил“ :) Но ако моментът не е настъпил – как тогава може да е настъпил и да се случва? :D
Ето с подобни парадокси е пълен и целия филм и макар наистина да искам да направя много по-богата тема за Източника, тук ще опиша необходимия минимум, за да мога синхронизирам своята теза със сюжета на „Predestination“ (а в бъдеще неизменно ще се повторя с някои от вече казаните тук неща...).

Вече съм споменавал, че всичко казано за Източника може да бъде единствено метафора, която да послужи за отправна точка на ума. Не е възможно нещо толкова абстрактно, което съдържа всички идеи, да бъде описано адекватно с думи и да бъде разбрано в цялост.
Една от най-добрите линейни метафори, които съществуват за природата на това какво е „бог“ е съвременната алегория за Първичната частица. И тъй като говорим за мит, той не трябва да бъде възприеман буквално, но в същото време може да спомогне за разбирането на истинската структура на Всичко Което Е, която на практика – не може да бъде назована пряко, а единствено с метафора. Това, че мита не е действителен, не означава, че разбирането му няма да ви доближи до идеята как наистина работят нещата.
Накратко – това, което следва е колкото истинско, толкова и фиктивно. Което е и много подходяща за случая идея като цяло :)

Представете си, че наблюдавате една абсолютна черна празнота, в която няма нищо. Няма материя, няма обусловен свят, идеи и респективно – няма никакви физически закони на които „нещата“ (които вече казахме, че не съществуват) да се „подчиняват“.
Единственото, което съществува в тази черна празнота е възможно най-малката и първична частица от която са съставени всички материални неща по начина по който ги разбираме ние в нашия свят. Тази частица е толкова малка, че на практика тя няма маса, защото по същество – тя самата не е материя. Респективно, тя не е под въздействието на гравитация или на каквито и да е други съществуващи от наша гледна точка сили. Поради тази причина, тя притежава възможността за безкрайна скорост. Не просто скорост равна на тази на светлината (която за нас бележи границата маркираща нашата физическа реалност), а скорост без лимит. Ако разберете какво означава „безкрайна скорост“ много скоро ще си дадете сметка, че тази частица има способността да бъде навсякъде по едно и също време – едновременно. Не съществува нещо, което може да я задържи или спре, защото тя е единственото, което съществува в празнотата.
И понеже може да прави това, тя ще е способна да създаде ефекта, че се появява сама до себе си. Правейки го, за страничния наблюдател това действие се възприема така, сякаш съществуват, две, три, четири, пет... – безкрайно много частици. В действителност, това е една и съща частица, която просто пътува с безкрайна скорост и изглежда така, сякаш е навсякъде едновременно – може да се появява до себе си отново и отново, проявявайки вариативност на всякакви модели.
Замисляйки се за момент, скоро ще ни стане ясно, че това е същата частица изграждаща нашите тела, звездите и всички планети във вселената. По този начин, ние буквално – дори физически – сме едно и също нещо.
Защо е важно да разберем буквалността зад тази алегория? Защото дори днес – етап, в който част от колективното съзнание е дотолкова разширено, че да разбира, че всичко е Едно, ние много често разбираме тази концепция единствено на енергийно равнище – че всичко е единно на нива отвъд физическата реалност. Материалният свят от своя страна някак си наместваме в схемата като придатък към всичко това. Метафората за Първичната частица обаче ни илюстрира, че дори на физическо ниво, всичко е изградено от същата малка единица, която е градивния материал на всяко едно съществуващо нещо. Тази алегория ни води и до разбирането, че всички ние споделяме едно и също „време“. В известен смисъл, тази частица прекарва известно „време“ да бъде вас и всичките атоми във вашето тяло, прекарва известно „време“ да бъде планета в друга галактика, скачайки оттук-там и т.н. – формирайки различни форми и различни техни изражения, формирайки Всичко Което Е.
В изградения контекст, тази идея за Единство ще ви позволи наистина да разберете защо всеки път когато направите някаква промяна, тази промяна рефлектира върху концепциите ни за „всичко“ и „навсякъде“ – защото на практика всички ние променяме и моделираме само една единствена частица. С малко допълнително ментално построение от ваша страна това може лесно да ви обясни и защо феномена наречен „синхроничност“ е възможен. Най-незабележимото потрепване на клепача ви може да е свързано на идейно ниво с избухването на звезда на милиони светлинни години оттук. И най-малкия нюанс в някоя идея минаваща през главата ви току-що пренареди няколко слънчеви системи и галактики, дори това пренареждане да е минимално. Възприемете това много буквално. Всички сте чували за теорията на хаоса и потрепването на крилата на пеперудата, което създава тайфун на другия край на света. Именно тази идея стои зад нея.
Движението с безкрайна скорост на тази частица създава определени модели. Тя дефинира определени пътища и шаблони, които в нашата равнина на съществуване разпознаваме като геометрични форми, златни сечения и пропорции (и всичко, което може да бъде проявено изобщо). Тези модели не се преживяват по същия начин на различни нива на съзнание, но в нашата плътност се проявяват най-вече като идеята за фракталните „намотки“ в природата. Ако не друго, това поне трябва да казва на всички ню ейджърчета, че няма „свещена“ и „несвещена“ геометрия – има само геометрия, защото на това ниво, тя е проявление на Всичко Което Е. Просто движението на частицата кристализира и заема форми в именно тези форми.
За да надградим тази идея с още едно стъпало, нека кажем, че всяка една сила, която изглежда че държи две частици, две тела (Земята и Луната например) или каквото и да е заедно, не е в действителност сила, която „пътува“ между тези две тела, нито е дори сила, която действа върху тях. Това, че Земята и Луната са в близост не се дължи на нищо друго освен на проявление на модел, който определя това да бъде точно така, както е. Защото няма как да съществуват причинно-следствени връзки между неща, които са по същество Едно, ок? Причинно-следствени връзки може да има между минимум две неща. А ние нямаме две неща. Имаме едно, което просто изглежда така, сякаш се проявява като безкрайно много. Ето това е недуално мислене. Това е съзнанието на Безкрайното отразяващо Себе си в Себе си, което създава форми, които ние наричаме „модели“.
Самата концепция за „Всичко Което Е“, предполага, че не съществува всичко което е и нещо друго, допълнително, което седи някъде ей там, много надалеч... Всичко Което Е е Всичко Което Е – затова и го наричаме с това „име“. Няма нищо извън него освен Източника (да, „Всичко Което Е“ и „Източника“ са две различни неща, но няма да се впускам в това засега, което означава, че в настоящата статия ще продължавам да ги използвам предимно като синоними). Така че всичко, което съществува в мирозданието по същество е „направено“ от Всичко Което Е. Да, има различни версии на Всичко Което Е, негови аспекти, проявления – всеки възможен начин който е възможен да се прояви – съществува. Защо?
Защото може. То не се нуждае от причина, защото причината предполага наличието на външен свят, а такъв няма. Понеже може – То го прави. Прави го, защото това е идея, която съществува. А за да съществува – тя трябва да бъде разиграна. Защото всичко, което съществува – съществува. Ние не можем да мислим за несъществуващото (ако искате можете да се пробвате). Идеята за отражението изисква да бъде разигран всеки един възможен ъгъл, всяка една възможна перспектива. Защо? Защото ако това не бъде направено Всичко Което Е няма да бъде Всичко Което Е! То е Всичко Което Е с причина – защото е ВСИЧКО КОЕТО Е и НИЩО не прави изключение! Всеки един от нас, всяко същество, всеки индивид, всяко място, всеки обект, всяко различно „нещо“ в Творението, физическо или нефизическо, е просто един различен начин по който Всичко Което Е вижда себе си.

Сега…
Който разбира метафората за Първичната частица (за която се разбрахме, че хем е метафора, хем не е), може би вече е направил връзките и разбира, че не съществува нищо друго освен индивидуалното съзнание. Чисто механично не може да има друго. Всъщност винаги избягвам да говоря за „техническата страна“ на Източника и Всичко Което Е, защото структурата му е толкова шокираща за ума, че той отказва да я приеме. Той по-скоро би се объркал, отколкото да си изясни нещата за себе си. В същото време това е най-нормалното (мета)логичното обяснение, което може да съществува от един момент на разбирането на реалността нататък. А именно – че проявлението на дадено съзнание като такова е единственото съществуващо и то е абсолютно самт в празнотата. Вие като индивид сте дадената гледна точка на Всичко Което Е и не съществува нищо друго, което да е самт по себе си – няма хора, няма предмети, няма (не)физическа вселена. Ето защо и единственото, което можем да открием във все още „неизвестното“ ще бъде просто още от самите нас. Защото няма друго освен нас. Нелепо е да ни е страх от неизвестното. Различни отражения на нас, различни версии на нас – това е всичко което може да съществува в неизвестното. Впускането в неизвестното, погледнато от тази перспектива, може да носи единствено радост, защото би довело само до по-добро и холистично разбиране на Всичко Което Е проявено чрез нас.
Затова, още веднъж внимание – това, което пиша не е метафора, а буквална физика, погледнато от най-висша перспектива. НЯМА външен свят и единственият начин да го преживеем е, като го създадем. Точно толкова могъщи сме. Правим го толкова естествено и с такава лекота, че изглежда така сякаш света съществува независимо от нас. Но по същия начин като с Първичната частица – има само едно съзнание, което просто изглежда по различни начини. Това съзнание сте вие и няма нито едно друго съзнание, защото то е само Едно априори. Просто изглежда така, сякаш са много. По този начин, вие НИКОГА нямате пряк контакт с друго съзнание. Това е технически не-въз-мож-но. Ако искате контакт с „друго“ съзнание, вие трябва да създадете версия на това съзнание от собствената си енергия и да го разиграете като мит, защото НЯ-МА друго съзнание. Това „друго съзнание“, съществува независимо като още едно индивидуално отражение на Всичко Което Е, но от негова перспектива. То също трябва да създаде вас в неговата собствена реалност, ако иска да преживее контакта с вас. ЕТО ЗАЩО, казваме че ВСИЧКО във „външния“ свят (особено другите хора) е отражение. Най-накрая имате чисто техническо разбиране по въпроса. Всичко „външно“ е отражение, просто защото източника му е във вътрешната реалност, която е всичко, което съществува. Няма как нещо да се прояви във външния свят, ако то преди това не съществува като аспект във вас. Физическото преживяване съществува вътре в съзнанието, а не извън него.
Осъзнавам, че всичко това изглежда излишно усложнено и неправдоподобно за линейния ум, но след „време“ ще си дадете сметка, че това е най-логичното и опростено нещо в Творението. Това е и причината поради която съществуват безброй реалности. Защото всеки аспект и проявление на Всичко Което Е по необходимост създава своя собствена паралелна вселена и То е единственото, което съществува в нея. Още веднъж – това е чисто техническия механизъм зад нещата. Поредният парадокс е, че умът винаги иска да разбере структурата, но когато стигне до дъното на нещата той блокира, защото тя е толкова парадоксална и абстрактна, че не може да се изведе конкретен смисъл от нея без това да създаде още и още парадокси в собствените ни системи от убеждения и дефинции – били те научни или окултни. Неизменно възниква и конфликт, а оттам и съмнение, защото същите тези дефинции не могат да бъдат пуснати в името на разширението. Фалшивата самоличност не може да се самонадскочи, защото това означава да се изгуби завинаги (о, ужас!). Оттук в ума възникват множество въпроси, 2 от които може би са най-резонни:
Първо защо продължавам да говоря за „други“ съзнания, ако е само Едно?
Ами защото само така може да възникне контраст чрез който да бъда разбран. Линейната ни реалност не би имала смисъл, ако в нея не се учи чрез дуално разбиране. Няма как дадена концепция да бъде обяснена без да вложим в картинката разбирането за „външен свят“ и независимото от нас съзнание. Точно затова преживяването ни има и точно такъв формат – създаваме илюзорна „външна реалност“, защото тя е много по-добро огледало на вътрешната такава, отколкото, ако трябва да разбираме нещата сами по себе си без „проявления“. Това не означава, че подобно описание на такава структура е резонно. Преживяването за тази „външна“ структура е повече от реално и за нас очевидно съществуват други хора, но това не означава, че това е технически коректно описание на самата структура, ок? Надявам се успявам да изразя адекватно на език онова, което имам предвид. Точно както например, за линейното съзнание прераждането изглежда като валидна концепция, но реалността на самия механизъм няма нищо общо с линейното прераждане на една и съща личност, защото на практика не съществува време и всичко е едновременно. Преживяването на структурата не е самата структура, но това преживяване обогатява разбирането на Всичко Което Е за себе си. Ето това е мощта на парадокса.
И второ – ако има само едно съзнание, как, привидно множеството съзнания, преживяват онова, което изглежда като обща колективна реалност, в която дадени неща се разбират по общ начин, имаме общи преживявания и взаимодействаме по много конкретен начин един с друг?
Отговор: защото във Всичко Което Е съществува концепцията за колективно споделената шаблонна реалност на която „ние“ стъпваме, решавайки да имаме земно преживяване като аспект на играта на Всичко Което Е със самото себе си. Това не променя факта, че съществува само едно съзнание – вашето. Настоящата тема няма за цел да се спира подробно на този аспект сега, но това е част от величествената парадоксална природа на Всичко Което Е, която срива всички устои на ума. Респективно, това е концепция, която не може да бъде разбрана с ума. Всичко Което Е е само едно, но има много проявления като много неща, които сами по себе си са също са абсолютно единични и не съществува нищо друго освен тях. Като фрактал във фрактала. Ето защо казваме и че самото движение на частицата създава по естествен път фрактална реалност, която формира плътен свят чрез концепцията за тесеракта, който се явява медиаторната форма за локалното преживяване на Всичко Което Е. Това са изключително комплексни за разбиране от линейния ум концепции, който работи в режим или/или. За да разберете природата на Всичко Което Е, съзнанието трябва да спре да работи с изключване на вероятности, а с включването на всички възможни вероятности и придаването на еднаква тежест на всяка една от тях. Защото всички те са проявление на дадена идея във Всичко Което Е. Колкото повече търсим „правилната“ реалност, „правилната“ формула и т.н. – толкова повече разбирането за естеството на нещата ще ни се изплъзва. Една от архетипните идеи поради които концепции като „бог“ и „религия“ са изобретени, е именно нуждата на ума да „разгадае“ Източника, to make some particular sense of it, вместо да разбере, че той е Него. Това създава и винаги ще създава още разделение, защото самият мисловен модел не може да се самокомпенсира със собствените си средства.
Всичко това са неща, в които смятам да задълбая много сериозно в близко (надявам се) бъдеще, защото има множество допълнителни аспекти, в които в момента не се впускам и знам, че всичко изглежда като каша. С този наистина минимален (за иначе комплексната тема) background, искам да се върна към „Predestination“ и да обясня защо филмът е прекрасна илюстрация на гореказаното. 

www.parallelreality-bg.com/

Люси“: Филм за луциферианската философия

   

LUCY
От Луцифер
Е филм за една жена, която е превзета от наркотични съставки, вид ИИ- като наотехнологии.
Чрез едно черно вещество, което наричаме Черно Гу, започва поетапното нейно превземане, докато то не я погълне напълно.
Интересен откъс е как пред група учени демонстрира, прожектирайки като на видео стена, различни механизми, според които работи тази технология и способности, които могат да се придобият със същата технология.
Това са свръхспособности, които обикновен човешки мозък трудно може да обеме- това са екстрасензорни възприятия и владение на матрична 3Д реалност отвъд днешните ни разбирания.
Там, за съвсем кратко, показва шестоъгълник, от който се образува феромагнитна смес, досущ като намагнетизирана топка от наночастици или нанографен. Това е образуването на Черното Гу.
А също кзава, че всичко в нашето битие може да съществува само чрез феномена ВРЕМЕ. Когато Черното Гу я превзе тя изчезна физически, което може да значи, че престана да съществува на физичен план или, че постигна скорост, която ние не можем да видим. Свърза се с мрежата и вече беше Навсякъде. Постигна 100%мозъчен капацитет чрез технология, която технология беше само загатната чрез черните наночастици, които я погълнаха.
Филмът е с цел индоктриниранието ни в Изкуствения Интелект, който настъпва и в "съблазняването" ни да му се отдадем без да питаме какво точно представлява, кой го владее- и утре чрез ИИ кой ще владее телата и душите ни.
Чрез филмовата индустрия, Елитът реши да играе подла игра на изфабрикуван "Свободен Избор". Всеки преди да предприеме каквото и да е насилствено действие срещу нас е длъжен според вселенските закони да изиска нашето разрешение, за да не се натовари с кармични задължения и изплащане на кармичен дълг. Подлостта тук е, че те заявяват в пространството намеренията си чрез ФИЛМИ и това се зачита за официално обявени намерения. Това че ние ядем попкорн и се хилим на поредния научнофантастичен филм, е наш проблем. Те са си свършили работата- заявили са намеренията си, а ние сме проспали момента, в който трябва да кажем НЕ. Моментът на Свободния Избор.
Никъде в целия филм и никой не казва, че потенциалът на човешките същества е много по-голям от всички способности, с които може да ни дари Изкуственият Интелект.
А това се премълчава, защото целта е някой да ни контролира и притежава.
Информираме, за да спрем поредния геноцид, който е подпечатан със съгласието на мълчанието ни: Как казвахме като деца-
Мълчанието е глас на съгласие.
Не сме съгласни!
Излагаме плановете им, за да ги обезвредим.
Не да плашим или шашкаме, а за да се осъзнаем и като осъзнати и свободни люде да проумеем всичко случавщо се днес.
Svetla Mateva

https://budha2.blog.bg/technology/2015/03/03/quot-liusi-quot-film-za-luciferian-ta-filosofiia.1342904

Lucy / Люси (2014)

Люси на Люк Бесон е филм за жена, която е отключила пълния 100% потенциал на мозъка вместо 10% като обикновените хората, които според него те използват. Докато много зрители бяха объркани от странната комбинация от псевдо-научни и екшън сцени, сърцевината на филма се крие в цяла друга област: става дума за луциферианската философия на окултния елит и за неговата футуристичен висулка, трансхуманизма.



Люси е научнофантастичен филм, който съчетава дълбоки екзистенциални въпроси с куп екшън сцени, включващи азиатски гангстери. Макар че тази дихотомия не беше добре приета от критиците, зад всичко това се крие езотерично послание. Люси наистина е нещо повече от филм, в който Скарлет Йохансон е „гаднярка“ – това е алегорична приказка, която празнува философията на елита: Луциферианството.
Фактът, че главният герой е на име Люси, е първата улика, която подсказва за философската основа на филма. Името Люси (Lucy) и Луцифер (Lucifer) идват от латинската дума „лукс“, което означава „светлина“. Луцифер означава „носител на светлина“ на латиница и Луциферианците считат, че са донесли божествено знание (светлина) на хората, след като са били изхвърлени от небето от Бог. В Луциферовите кръгове Луцифер се възприема като „спасител“, който дава на хората знанието, необходимо да се издигне до божествеността. Във филма Люси е човешка версия на Луцифер, тъй като нейният увеличен мозъчен капацитет ѝ позволява да придобие знанията, необходими за да стане бог.
По-далеч от древните библейски истории, филмът също така е означен като „трансхуманистки“, който е модерен, футуристичен страничен продукт на Луциферовата мисъл. Транс-хуманизмът е за хората, които достигат до друго ниво на развитие чрез изкуствени технологии и роботика. За да разберем напълно Люси, ще трябва да разгледаме по-нататък тези две понятия.
Луциферианството и Трансхуманизмът
„Луциферианството“ е дума, която рядко се използва, защото думата „Луцифер“ се свързва със сатаната в юдео-християнската теология. Въпреки това философията преобладава в най-висшите кръгове на обществото – това, което наричаме окултен елит. Тълкуван в няколко форми, луциферианството може да бъде свързано с философски течения като хуманизъм, гностицизъм и кабализъм и е движещата сила зад тайни общества като розенкройцерите, масоните и много други.
Луциферианството е за хората, които достигат до божественост чрез човешки средства. Тази философия е символично представена от две митични фигури, които носят подобни характеристики: Прометей и Луцифер. И двете от тези фигури се считат от някои кръгове за благодетели на човечеството, тъй като те внасят огън и светлина (представляващи божествено знание) за борещите се хора. Те дадоха на човечеството средствата да станат сами богове чрез собствените си средства.
От тази гледна точка Луциферианците интерпретират библейските приказки от уникална гледна точка. В „Битие“ Луциферианците разглеждат змията, която е дала на Ева забранената ябълка като герой, тъй като тя е донесла на човечеството знание за добро, зло и всичко междувременно. Историята за Вавилонската кула – човешка конструкция, предназначена да достигне Бог в небето, се разглежда благоприятно от Луциферианците, тъй като представлява борбата на човечеството да достигне до божественост; изграждането на тази огромна кула обаче беше спряно от Бога, който се възприема като ревнив демиур, който улови хората във физическия свят.
През 20-и век високотехнологичната версия на тази философия се появи като трансхуманизъм, движение, което се стреми да използва науката и роботиката, за да тласне човечеството към друг етап на развитие. Приетата крайна цел на трансхуманизма е пълното сливане на хора и роботи. Докато повечето хора, които са съгласни с трансхуманизма, вероятно не знаят много за луциферианството, един от неговите „бащи основатели“ ясно вижда връзката.
Британският философ Макс Мор първоначално формулира принципите на трансхуманизма като футуристична философия през 1990 г. и започва световна интелигенция, за да го популяризира. Едино от неговите есета, озаглавено „В похвала на дявола“, отива дълбоко в една теологична територия, за да свърже трансхуманизма с луциферианството.
Дяволът-Луцифер е сила за добро (където определям „добро“ просто като това, което ценя, без да искам да означава някаква универсална валидност или необходимост от ориентация). „Луцифер“ означава „носител на светлина“ и това трябва да започне да ни убеждава в символичното му значение. Историята е, че Бог е хвърлил Луцифер от Небето, защото Луцифер е започнал да се пита за Бог и разпръсквал размирици сред ангелите. Трябва да помним, че тази история е разказана от гледна точка на боговете, а не от тази на Луциферианците (аз ще използвам този термин, за да ни различават от официалните сатанисти, с които имам основни различия ).
Според Мор, Луцифер вероятно се е отклонил от моралното настроение към потискащата се демиургия Йехова. Ето защо той описва основата на Луциферовата мисъл:
Бог, който е добре документиран садист, който, без съмнение искаше да задържи Луцифер, за да го накаже и да се опита да го върне под неговата (Божия) власт. Вероятно това, което наистина се е случило, е, че Луцифер дошъл да мрази Божието царство, неговия садизъм, молбата му за робство и послушание, психотичната си ярост при всяко изява на независимо мислене и поведение. Луцифер осъзнава, че никога не може да мисли напълно за себе си и със сигурност не би могъл да действа с независимото си мислене, стига той да е под Божия контрол. Затова той напуска Небето, онази ужасна духовна държава, управлявана от космическия садист Йехова, и беше придружаван от някои от ангелите, които имаха достатъчно смелост разпитват за Божията власт и перспективата си за ценност.
Какво общо има това с Люси? Е, Люси е всичко, което казахме по-горе. Става въпрос за това, човечеството да достигне до божественост чрез знание, да използва науката и технологиите, за да разруши „биологичните бариери“.
Въпреки че всичко това може да звучи положително, има една тревожна, тъмна страна на всичко това: Само няколко от тях могат да бъдат „осветени“ от светлината на Луцифер. Останалата част от човечеството се възприема като по-малка раса с живот, който няма стойност. Поради тази причина Люси умъртвява безразборно куп хора, включително много невинни хора.
Люси като обикновен, ежедневен идиот
В началото на филма Люси е млада жена, която очевидно не е гений. Тя е манипулирана от чистачката, с която се запознава, за да ѝ донесе куфар на някой човек в хотела. В крайна сметка тя се разбърква в азиатската тълпа – тя е объркана и паникьосана през цялото време.
Първите сцени на филма са свързани с кадри от гепарди, които ловят плячка. Това е доста тежък начин да ни кажем, че редовните, неосветени хора действат като животни в джунглата.
Тъй като тя се натъква на мафиотите, Люси носи жилетка с леопардова окраска, която ни казва, че Люси е редовен, животински човек, който все още не е достигнал по-високо ниво на еволюция.
Мафиотите превръщат Люси в наркотично муле. Те вкарват в тялото ѝ пакет от CPH4 – синтетичен наркотик, който щенапълни европейския пазар. След като получава удар в стомаха, пакетът, намиращ се вътре в Люси, се къса и тялото ѝ приема съдържанието на целия пакет. Това кара мозъка ѝ да става все по-силен.
В един момент лекарят казва на Люси:
„Бременните жени произвеждат CPH4 през шестата седмица на бременността в малки количества. За едно бебе, то пакетира силата на атомна бомба. Това дава на плода необходимата енергия, за да формира костите в тялото си. Чух, че се опитаха да направят синтетична версия.
Във философския контекст на филма фактът, че наркотикът е синтетичен (което означава, че той е създаден от хората), е важен, тъй като той е свързан с трансхуманистката философия на човешката еволюция чрез наука и технологии.
Има ли някаква научна истина в предпоставката на Люк Бесон? Ето част от интервю с Бесон, обсъждащо науката зад Люси.
В: Някои хора се оплакват от факта, че науката зад вашия филм – цялата идея, че хората използват само 10 процента от мозъка си – не е вярно. Какъв е отговорът ви?
О: Всичко не е вярно. Мислят ли, че не знам това? Работих върху това нещо от девет години и мислят, че не знам, че не е вярно? Разбира се, че не е вярно! Но, нали разбирате, има много факти във филма, които са напълно правилни. CPH4, дори ако това не е истинското име – защото искам да скрия истинското име – тази молекула съществува и се носи от жената на шест седмици от бременността.
Докато научните факти зад филма са мъгляви, символичното значение на всичко това не е така. Докато Люси е в процес на трансформиране в трансхуман супергерой, професор Норман (изигран от Морган Фрийман) дава презентация за неизползваната сила на човешкия мозък. Речта му бързо се превръща в реклама на трансхуманизма.
Д-р Норман обяснява, че единствената цел на простите клетки е да накарат познанията, които са придобили, да преминат през времето. Единственият начин да се постигне това е или да стане безсмъртен или да се възпроизведе … Люси не се възпроизведе.
Професор Норман казва нещо, което идва директно от брошура за трансхуманизъм:
„От нас зависи да прокараме правилата и законите и да преминем от еволюцията към революцията“.
С други думи, хората трябва да достигнат друг етап чрез технологично и научно развитие, а не чрез естествена еволюция.
Това е точно това, което се случва с Люси. Заедно с придобиването на много знания, Люси развива извън сетивно възприятие (ESP) и дори може да контролира материята и другите хора. Но едно нещо е ужасно погрешно: Веднага щом Люси става по-умна, тя започва да стреля и да убива хора. Защо?
Луциферианската Люси: Представител на окултния елит
Някой веднъж каза: „Не става въпрос за знанието, което имате, а за това, което правите с него“. Какво направи Люси, когато стана най-интелигентният човек на Земята? Тя лекува рак? Намерила ли е решение на световния глад? Измислила ли е икономическа система, която да е справедлива и изгодна за всички страни на Земята? Не. Тя грабна пистолет и започна да стреля по азиатски момчета. Още по-лошо, тя продължава да причинява болка и страдание на невинни хора.
Щом Люси пробие клетката си, тя убива всички в околността. Безмилостно ли убива хората като знак за напреднала интелигентност?
Докато убиването на онези, които участват в нея, е малко разбираемо (макар че вероятно не е нужно да убива всички), кръвопролитието не свършва там. Когато излиза навън, тя прострелва таксиметров шофьор в крака, защото не отговаря веднага на искането си. По-късно във филма Люси шофира като луда и причинява сблъсък на десет коли.

Колко хора умряха и бяха ранени в останките, причинени от Люси? Люси не се интересува.
Болката, която причинява Люси, също е и психологическа. Когато един лекар пита Люси да докаже своите правомощия, тя „влезе“ в мозъка му и му напомня за смъртта на дъщеря му в конкретни подробности. Можеше да му разкаже за цвета на колата му, но защо да го прави, когато може да говори за най-болезнения спомен, който може да си представи?

Трансформацията на Люси има много специфична посока и да бъде „добър човек“ не е част от нея. Тяхната метаморфоза я кара да ѝ липсват морални ценности, състрадание и внимание към другите човешки същества. Очевидно е, че да си изключително интелигентен ви превръща в зъл трансхуман. Самата Люси казва:
„Не чувствам болка и страх. Това е като всички неща, които ни правят хора, които избледняват. Това е като по-малко човешко усещане, всичкото това знание за квантовата физика, приложената математика, безкрайната способност на ядрото на клетката. Всички те експлодират в мозъка ми, всичкото това знание. „
Ако разгледаме еволюцията на Люси, човек осъзнава, че тя се превръща в точно това, което представлява окултният елит. Тя използва нейните сили, за да контролира хората и да постига целите си въпреки човешкото страдание, което причинява. Тя се превърща в нещо, което не е човешко и изведнъж обикновените хора се третират от Люси като по-нисши същества, които са идиотски, манипулируеми и разширяващи се.

По време на трансформацията на Люси виждаме отблизо очи, които поддържат променящи се форми (понякога се появяват при влечуги), което подчертава факта, че тя вече не е човек.

Люси също няма проблеми със секса (една от животинските слабости на хората), за да получи това, което иска.
Също като окултния елит, тя прекарва много време, контролирайки и наблюдавайки електронните устройства на хората.

Не с NSA – сътворението на елита за контрол на потока информация по целия свят, Люси може лесно да поеме контрола върху електронните устройства.

Тя може буквално да визуализира и да се консултира с данните, излъчвани от мобилните телефони, а не с NSA.

Разбира се, като елита, тя може да се появи по телевизията. Интересното е, че телевизията в хотелската стая на д-р Норман е Samsung. Неотдавнашна новина разкри, че Samsung Smart телевизорите могат да слушат вашите разговори (дори когато са изключени) и да изпратят събраната информация на „трета страна“ (която лесно може да бъде NSA).
Подобно на окултния елит, Люси не е в чиста, благородна задача за просвещение. Има тъмна страна в нейните действия и, очевидно, тъй като тя е героят на филма, всичко е хубаво.
Люси се издига до божествеността
Към края на филма Люси е по-малко човешко същество, отколкото божествено същество, което жертва земния си живот, че не става нищо по-малко от бог (не използвам термина богиня, защото боговете не са нито мъже, нито жени). Срещата на Люси с д-р Норман в университета „La Sorbonne University“ се превръща в странен, високотехнологичен окултен ритуал, където тя надхвърля пространството и времето, за да постигне божественост. По време на целия ритуал, нисши, идиотски хора се убиват помежду си.
Крайната цел на трансцедентацията на Люси е да предаде знанието, което е получила, както две прости клетки предават своето знание през времето. Въпреки това, според д-р Норман, това знание може да е твърде мощно за човечеството.
„- Но всичко това знание, Люси. Аз дори не съм сигурен, че човечеството е готово за това. Ние сме толкова задвижвани от власт и печалба. Като се има предвид природата на човека, това може да ни донесе само нестабилност и хаос (…). Надявам се, че ще бъдем достойни за твоята саможертва „.
Това е мисленето зад тайните общества, които „крият“ окултното си знание от непознати зад няколко слоя символизъм (окултно буквално означава „скрит“). Профанните маси се смятат за твърде недостойни и примитивни, за да се справят с мощните знания. Накратко, Луциферианците са изключително елитарни.

Тъй като Люси се преобразява, тя излъчва огромна светлина. Както е посочено по-горе, Луцифер означава „носител на светлина“.

Люси постепенно се превръща в голяма черна маса от CGI и я използва, за да създаде супер-мега компютър, за да съхрани знанията си. Люси седи в средата на една ритуална пентаграма, за да даде на процеса окултен отенък.
Преди да завърши трансформацията си, Люси използва своите правомощия, за да пътува през космоса и времето, за да посети различни забележителности по света. Тя завършва лице в лице с Люси, „първия човек на Земята“.

Открита през 1974 г. в Етиопия, Люси е името, дадено на останките от „първият човек на Земята“ – видовете, които никога не са виждали преди „Australopithecus afarensis“. Учените смятат, че това е „липсващата връзка“ между животните и хората.
В символичен жест Люси посочи пръста си към другата Люси.

Люси се връща няколко милиона години в миналото, за да посрещне полумаймуната Люси . Следователно, ние сме свидетели на Луциферианска версия на Битие, където Луцифер дава „божествената искра“ на Люси, полумаймуната, която в крайна сметка ще отдели хората от животните.
Сцената е, разбира се, сравнително позоваване на стенописът на Микеланджело, където Бог създава Адам. Картината също така е показана накратко по-рано във филма, когато д-р Норман говори за невероятните постижения на човечеството, въпреки че използват само 10% от мозъчната му сила.

Стенописът на Микеланджело описва, че Бог дава живот на Адам, първия човек на Земята. Сцената с двете Люси осигурява „по-висока интелигентност“, Луциферианската версия на Сътворението.
Но днешните хора все още са останали на 10% мозъчна сила и все още действат като глупаци. Докато Люси превъзхожда пространството и времето, цял куп хора умират на няколко крачки от нея.

Това не е просто „прохладна сцена на действие“. Това е начин за общуване на вярванията на луциферианския елит: „Непросветените“ хора са идиоти и заслужават да умрат. „

По време на безмилостния огън между ченгета и мафиоти, статуята на Робърт де Сорбон – основателят на университета е унищожена – символично представяща невежите хора, унищожаващи знанието.“
След като ритуалът превърна Люси в безсмъртен бог, тя дава на доктор Норман USB памет, съдържаща всичките ѝ познания, което е доста удобно.
Когато едино ченге влеза в стаята и пита къде е Люси, той получава текстово съобщение, което обобщава целия филм.

Люси се превърна в всезнаещо същество, което е навсякъде по всяко време. Тя е придобила качествата на бог. Като истински Луциферианец, тя постига божествено състояние чрез познание.
Полицаят след това гледа към небето с възхищение, по същия начин, по който хората обикновено гледат към небесата, когато мислят за Бога.
Филмът завършва с друга символична сцена: безжизненото тяло на един гангстер, гледан отгоре, сякаш беше Люси, пренебрегвайки кръвната саможертвата , необходима за завършването на окултния ритуал.

Филмът завършва със смърт, съдбата на непосветените. Над него се крие безсмъртната Люси.
В заключение
Люси е бил разбит от критиците, че е малко безсмислен – но това, не беше целта на този филм. Това е трактат за луциферианската философия и то може да бъде напълно „оценено“ само от онези, които разбират тази философия. За тези, които не, добре, има куп екшън сцени, за да се забавляват. Междувременно те поглъщат окултното значение на филма, без дори да осъзнават какво се случва. Тези сцени за действие трябваше да бъдат в ярък контраст с търсенето на знанието на Люси, защото Луциферианците възприемат рязък контраст между тях и масите. Докато Люси е заета с постигането на безсмъртие и се превръща в бог, куп безсмислени момчета се убиват помежду си без основателна причина. И на никой не му пука. Защото животът им се смята за безполезен.
Ето защо, извън безсмислената предпоставка на Люси, има едно много „чувствително“ послание, което е толкова мощно, колкото е обезпокоително: На Земята има два класа човешки същества, а трансхуманизмът ще увеличи разликата между тях. Повечето от проектите, включващи трансхуманизъм, са описани от наблюдателите като „играещи на Бог“. Но това не е просто израз: точно това са Луциферианците.
Източник: vigilantcitizen.com

Люси Lucy (2014) Бг Аудио( Високо Качество) Част 1