КАК УЧИЛИЩЕТО УБИВА ТАЛАНТА И СЪЗДАВА НЕУДАЧНИЦИ

90% от днешните ученици ще се превърнат в неудачници.Обществото ни се намира под натиска на матрицата и не може да разбере очевидните истини. Системата на образование е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора е прекалено много. Ако един завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода, то ръководството му отдавна щеше да е в затвора. Хиляди училища всяка година „произвеждат” хора, които няма да се реализират, ще живеят бедно и ще са самотни. Защо се случва това?

           

Причините за днешното зло са в миналото. Съвременното училище е билo създаденo преди 200 години. Тази институция е отговаряла на определени нужди на индустриалния век, когато в Англия се развива производството и са се появявали нови заводи и банки. За обслужването им са били необходими милиони неми и послушни изпълнители. Тогава е създадена системата, противоречаща на здравия смисъл, на природата на детето, на еволюцията.

            

Всички знаем, че децата много обичат да играят. По този начин обучението става десетки пъти по-лесно, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да тичат, да скачат. Училището наказва детето за всяка проява на емоции, жизнерадост и любопитство. За никакво развитие на личността, както на физическо, така и на интелектуално ниво не може да става дума. Педагогиката е създадена така, че да се унищожи индивидуалността, личността, да се лиши детето от неговото лично мнение.

Ето конкретните причини, заради които училището е вредно.

         

1. Съвременната наука вече доказа, че детето учи ефективно, когато греши
Училището прави всичко, за да създаде у децата страх от грешките. За неправилните отговори наказват – поставят слаба оценка. В бъдеще тези нещастни хора ще се боят да експериментират и да правят грешки.

                    

2. В тестовете има само два отговора – правилен и грешен
По този начин децата виждат света плосък. Много задачи, в действителност могат да бъдат решени по хиляди правилни начини.

        

3. Децата нямат време да мислят
Съвременният процес на обучение е създаден така, че детето непрекъснато е заето с безсмислена работа. По-рано, в разцвета на философията учителят е давал задание на брега на река и е давал време за мислене. Учениците можели да спорят в продължение на няколко дни и да размишляват. Само размишлявайки на тишина човек може да развива ума си.

       

4. Днешното училище убива един от вродените ни инстинкти – стремежът ни към знания
Леонардо да Винчи не е учил в училище. Само благодарение на това той е могъл да развие и съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията му изпреварват времето си с 500 години.Повечето студенти престават да учат, щом получат дипломите си. Те ненавиждат процеса и остават духовни инвалиди.

            

5. Всички знания, които се дават в училище с насилие над личността и унижение, могат да се поместят на флашка за пет долара
Светът се развива стремително, информацията остарява бързо и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, на което в училище не ни учат.
Затова скъпи родители, ако имате възможност да преместите детето си в домашно обучение – подарете му тази щастлива възможност без да се замисляте.

                

Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не се заклеймяват хората- изключения, педагозите по душа. Даже в този училищен ад те проявяват мъжество и любов към децата, давайки им знания и вдъхновявайки ги за бъдещи дела. Но, това, за съжаление са изключения.
инфо: curious.actualno.com

    

Джон Рапопорт: Образованието и разрушаването на ума

                

„Затъпяване. Скритата цел на държавното образование“ - Седемте училищни урока

  

Образованието - Свами Вивекананда

         

Защо човечеството е привлечено в мегаполисите?

        

Защо човечеството е привлечено в мегаполисите? - 1

Продължавайки темата за отрицателното въздействие на техносферата върху човешкото здраве и биосферата на планетата, бих искал да отбележа факта, че създаването на самите мегаполиси беше част от единен хилядолетен план на определени сили за постепенното самоунищожение на човечеството, което трябваше да се случи в резултат на пълна деформация на нашето съзнание.
И така, за да стане ясно как този план се изпълнява и продължава да се изпълнява с помощта на множество слуги на тъмнината, които са създали паразитната пирамида на властта на Земята и органично се вписват в нея на различни нива, насочвам ви директно към информацията, получена от руския пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров от пазителите на древната орианска традиция:

         

"Трябва да се запознаем с някои неизвестни на обикновения човек технологии ... С привидно ненатрапчивото влияние на някои сили, които доведоха човешката цивилизация до социално бедствие ... Не считайте ... че градовете на Земята са резултат от процеса на урбанизация. Урбанизацията не е причина.Това е просто параван, зад който се крие същността на случващото се, един вид смокинови листа, и е грешно да гледаме на градовете като на природен феномен, сякаш земната цивилизация не може да мине без тях.

           

Уау, в мегаполисите са културата, науката и индустрията! Но каква култура? Изкуствено създадена, oткъсната от реалността, масово извратена и по своята същност - робска. Същото може да се каже и за науката. На натрупването на знания за света около нас градът само пречи. Твърде много смущения: няма чиста вода, няма въздух, няма пространство.
Освен това изкуствените електромагнитни полета постоянно влияят върху научните експерименти. Последният фактор оказва неблагоприятно въздействие върху психиката. Както стана известно от многобройни проучвания, електромагнитните полета разрушават невроните. Каква е ролята на науката, когато нервната система на човека е потискана и работи при враждебни условия? Паметта се губи и има постоянна липса на енергия. Всички сериозни открития обикновено се правят в специални лаборатории извън града, в природата. Така че няма причина да говорим за сериозна наука в мегаполисите. Това е добре установена комедия.

        

Бяха останали само индустриални предприятия, където съвременните роби, зашеметени от суматохата на ежедневните проблеми, вредните последици от клетъчните телефони и други видове електромагнитни ефекти, са в непрекъснат стрес заради парите, за да продадат силата и времето, отредени им от Твореца за цял живот. Казах "роби" и това не е хипербола, а печален факт. Градовете на нашата прехвалена цивилизация бяха създадени преди всичко като гигантски съдове за човешките двукраки същества, които загубиха най-висшето си предназначение.

             

В зората на времената тъмните осъзнаха, че е почти невъзможно да се управляват независими хора, живеещи на земята от труда си. Те са самодостатъчни. Сами се хранят, обличат, живеят в хармония с природата. И най-неприятно - не по техните измислени, а по универсалните закони. И тъмните започнали да действат ...

                

В Русия, а не само в нея, и в цяла Европа, дори във Византия, ценностите бяха напълно променени. Градът, който е зависим от селото, получи по-висок статут от източника, благодарение на който е жив. Паразитната система е станала по-уважавана от тази, която я храни. Какъв беше средновековният град? Най-вече това е мястото, където става стокообмена.
Разбира се, имаше занаятчии и в градовете, но рядко някой от тях живеел само от собствения си бизнес. Обикновено извън градските стени те имали култивирани полета, а в градовете имали и добитък. Развитието на града е необходимо преди всичко на търговците. Това е разбираемо: колкото повече хора, толкова по-голяма е възможността да продадат нещо. Именно търговците прехвърлиха обикновения стоков обмен на паричните релси.
Какви бяха първите пари? Слитъци от сребро и злато. Докато благородни метали се обменяха, никой нямаше много проблеми. Макар че в тези градове лихварите започнали да свиват гнезда. За себе си ти трябва да разбереш: всичко започна от момента, в който престана арийския бартерен стокообмен. Първите пари се появиха, появиха се и техните собственици ...
Цели градове по света нарастваха, но не и в Русия. Те станаха повече, факт, но броят на жителите в руските градове винаги е бил ограничен. И накрая, научните мъже се досетиха каква е причината. Оказва се, че жителите на руските градове, независимо какви са били: ковачи, грънчари, обущари, никога не са загубили контакта със земята. Живеейки в градовете, те останаха наполовина селяни. Същото може да се каже и за болярите, и дори за князете. Във Ведическата Русия работата на полето е била смятана за свещена и най-престижната ...
Но в християнската епоха възниква тази идеология на презрение към всичко селско и природно, което наблюдаваме и в нашето време. В християнските градове ратаите от X век започнали да бъдат наричани "смръдливи". Един вид - вонящи, мръсни. Все още можете да чуете: "Хей, селото!" Думата "колхозник" стана синоним на думата "идиот". Но това е само фонът, на който се разгръща трагедията, на която сега сме свидетели. Когато в Русия и по целия свят градовете започнаха да растат бързо, тъмните започнаха втория етап от създаването на градското стадо. Ти, мисля, трябва да помниш механизма на растеж на градовете на Запад?

           

Виждаш как е организирано всичко при тях: градът се превръща в капан за селяните. Първо, хората бяха смазани от феодалната зависимост, а след това им отвориха портите, казвайки им - идвайте тук. Но без имущество. Като какъв? Наемен работник. По-точно - истински роб! Само вместо надзирателя и камшика започна да действа зависимостта от парите.

   

Защо човечеството е привлечено в мегаполисите? - 2

Сега за парите. Няма да говорим кой ги е измислил. Някои изследователи твърдят, че са избраните от Бога хора, други - че са се появили сами по себе си. И двете мнения са погрешни. Парите на Земята бяха създадени от онези, които написаха Тората или Библията. Но отначало те бяха злато, сребро и скъпоценни камъни. За първия етап на концентрация на властта сред малкото, за които това е било достатъчно. Смятам, че ти се сещаш за какво иде реч.
Търговците-лихвари в продължение на седем века, търгуващи с роби, кожи, китайска коприна и други неща, разпределяха помежду си цялото количество метални пари. И не само на запад, но и на изток: в Индия, Бирма, Тайланд, Китай, Корея и Япония. След това на планетата започна преходът към хартиени фалшификати. Тях ги създават банкерите. Това е вярно. И господарите на богоизбраните.
Как беше направено това? Много просто: хартиените пари се появяват като записи на заповед за определени ценности, вложени в банката. Но факт е, че банкерите, осъзнавайки, че никой веднага няма да си вземе всички златни депозити от тях, освен това те също имат своите собствени златни резерви, започнаха да издават толкова много хартиени записи, чието количество било няколко пъти по-високо от пазените в банката запаси от благороден метал.
Фалшификати? Да, разбира се, в огромни количества! И необезпечени. Но давайки ги с процент, те вече получиха истинска възвръщаемост. Разменяли въздуха за злато и бижута. За съжаление този процес функционира и в нашата ера. Нищо не се е променило. Вярно е, че за известно време ролята на частните банки се поема от държавните банки. Според закона само те биха могли да издават златни хартиени пари. Но това не продължи за дълго. След 1913 г. емитирането на световната валута - доларът - отново премина в ръцете на частни търговци. Имам предвид Федералния резерв.
- Знам всичко това добре - спрях Ярослав. - Не разбирам защо ми разказваш за тази измама?
- За да разбереш откъде е дошла огромната маса от по същество фалшиви пари на Земята. И за да стигне до теб, че фалшификатите са пряко свързани с броя на градското население.
- Как така? - не разбирах аз.
- Ето така: ограниченото количество златни и сребърни пари в някакъв момент спря притока на селски хора в градовете. Без пари в града не се живее. Колкото и да се рекламира, ако парите са у малка част от населението му, предимно у богатите, то ти няма да побегнеш към града, а напротив - назад към хляба. Този процес започнал в цяла Европа. Една част от градските бедни започнала да се връща в селото, докато другата, заедно с банкерите и дребната буржоазия, унищожавала феодалния ред. Липсата на пари вдигаше масите към буржоазните революции. Такъв беше и плана. Само в Русия всичко е различно. И на изток.

              

Руският селянин, дори и крепостен, наистина не искаше да отиде в града. Освен това градът, за разлика от западноевропейската практика, не го освобождава от робство. Вместо сладък градски живот, той се стремял към Сибир, далеч от властта на собствениците на земя. Свободен. Ето защо Русия, до първата половина на 20 век, въпреки пропагандната акция срещу селото, остава аграрна страна ...

           

Но да се върнем обратно към фалшивите хартиени пари. Сега, благодарение на тях, в градовете имаше възможност да се намират всякакви роби. Хартийките не са злато. Те могат да се отпечатат колкото си искаш. Ето в какво е тайната. Но за фалшивите пари е необходим и подобен фалшив човек. Всъщност, хуманоид от различна раса и напълно различна култура. Не можещ да се храни с труда си, изцяло зависим и не можещ да си представи своя живот без хартийките, които се наричат пари ...
И ако лишиш нашите граждани от спасителните магазини, отнемеш комуналните услуги: електричество, отопление и топла вода през зимата, а дори още по-лесно - лиши ги от пари! Знаеш ли какво ще се случи? Цялата тази огромна маса от псевдоцивилизовани не-хора веднага ще се превърне в диво и брутално стадо от маймуни. Ще започне общото плячкосване. Брат от брата си ще откъсне парче хляб от устата му. Без да се замислиш, ще убиеш за топло одеяло.

          

И никой не би помислил да напусне града и да се върне в природата на Майката Земя. Да се занимава с риболов, събиране на диви растения, отглеждане на добитък и накрая, земеделие. Ще им бъде по-лесно да удушат себеподобен, отколкото да вземат лопата и да изкопаят ядивни корени или да направят фитил, за да хванат риба. Не говоря за изграждането на примитивно жилище и проста руска печка.

               

Знаеш ли защо това ще се случи? От една страна, защото градският жител не може да направи подобно нещо. От друга - просто не иска. От много отдавна той се е отучил да работи. Тясно специализираната психика, формирана от градския начин на живот, няма да му позволи. По-лесно за гражданина е да се занимава с грабеж, отколкото да се опитва да се спаси с труд.
Градското население или сборището от роби е толкова зависимо от хартийките, получени от господарите, които се наричат пари, че те, тези фалшификати, са станали бог за гражданите. Тяхната единствена реална ценност, която позволява на робите на духа да получат удоволствие от живота. Такава псевдо-ценност формира подрасата на градските жители. Фактът, че това е един вид подраса, забелязаха много изследователи. И не само нашите руски, но и западните.

               

И така, какъв е механизмът за образуване на робска раса в градовете? Той, като всичко гениално, е много прост. Известно е, че всичко външно за даден човек е свързано с вътрешното, това е закон на природата. Трябва да знаеш, че свръхконцентрацията на някакъв аспект или образ потиска развитието на други качества в съзнанието. Разбалансираната психика започва да се отправя в посоката, в която човешкото его я е насочило ...
До какво води това? Само до едно - да се консолидира това качество в дълбините на подсъзнанието. Ето ти механизъм за изграждане на дегенеративна човешка психика, за която духовните ценности престават да съществуват като такива. За нея само стойността на парите е реална, позволявайки й да придобива различни материални блага в търговската мрежа ...
Океанът от хартиени фалшификати, с които системата подкара невинното селско население към градовете, едновременно с това превръща нормалните хора в умствено увредени. В такива, за които преследването на материалните ценности става смисъла на живота. За парите такива не-хора са готови на престъпления. Защото, освен меркантилните интереси, тяхното съзнание не възприема нищо друго. Не селските, а именно градските жители с променена психика лесно се продават и лесно се купуват ...
Статистиката показва, че нашите чиновници са били и все още са първи по корумпираност. Те традиционно са следвани от жалката интелигенция, която мрази собствения си народ. Заедно с руската православна църква. Основно нейната върхушка. След това са разни търговци, спекуланти и други подобни. Фактът, че градските работници са най-малко засегнати от такава зараза, не говори за техните убеждения, а за факта, че те все още имат здрав генофонд, тъй като техните дядовци и дори бащи идват от селата.

                

Трябва да знаеш Юра, че само хора с робски манталитет могат лесно да бъдат контролирани. Такива хора са оформени от цивилизациите на големите градове. И трябва да кажа, успешно. Дълго време, особено в училище, ни казваха, че роб е човек, който е каран с камшика да работи, лошо хранен и във всеки един момент може да бъде убит. Ако един роб осъзнава, че е впрегнат в робство, тогава той по дух вече е свободен. 

              

Истинският роб е този, който дори не подозира, че той, неговите роднини и всички хора около него са роби. Този, който дори не осмисля, че всъщност е напълно безправен. Че господарите му с помощта на специално създадени закони, правоохранителни органи, комунални услуги и преди всичко с помощта на пари, могат да го принудят да направи всичко, от което се нуждаят.
Модерното робство ... не е робството от миналото. То е различно. И не е изградено на насилствена принуда, а на фундаментална промяна в съзнанието. Когато един горд и свободен човек под влияние на определени технологии, чрез влиянието на идеологията, силата на парите, страхът и циничните лъжи се превръща в психически непълноценен, лесно контролируем, корумпиран дегенерат. Робът на духа, който обича да се наслаждава на веригите си.
Какви са мегаполисите на планетата? Разбира се, гигантски концентрационни лагери. Обиталища на умствено разбити, осакатени и абсолютно безправни обикновени граждани. Да живееш в условията на града, както казах, ти трябват само пари. По дяволите таланти, призвания. Да живее мястото, където плащат повече! Това е - прост и ефективен механизъм за смъртта на това, за което дойдохме в този свят. Всичко се променя на пари. Дори самият живот".
Мисля, че след такъв голям разказ дори няма смисъл да се опитваме да отговорим на въпроса, зададен в заглавието на този пост: за всеки, който е запазил остатъците от здравия разум и така става ясно защо на човечеството е наложен технократски начин на живот с неговата урбанизация и неистов ритъм на живота. Е, за когото всичко това е още трудно за възприемане, предлагам да прочетете отново този пост. Помнете: "Ако робът осъзнае, че е впрегнат в робство, то той по дух вече е свободен".

        

https://neonula.blogspot.com/

           

          

МЕХАНИЗМИТЕ НА ЗАРОБВАНЕТО ИЛИ “КАК СИСТЕМАТА НИ ПРИНУЖДАВА ДА СМЕ СМИРЕНИ И ПОКОРНИ”

След Ковида: Спомени от бъдещето

      

– Защо пишеш всичко това Батил? Съвета наблюдава внимателно постъпките ти и дори има предложения да унищожат пирамидата, а ако трябва и теб. Според някой, ти се съмняваш в правотата на действията ни, в нуждата от тях, в резултата, който постигнахме.

– И какъв е той? – повдигна вежди Батил, без да спира да пише.

– Кой?

– Резултата, Елесар, резултата. Какъв е той?

– Запазването на живота и неговата разумна форма проявена чрез нас. Устойчиво съществуване без опити за надскачане на природните закони.

– Тоест ние сбъркахме, цялата ни цивилизация, елита на човечеството, допусна грешка, за чието отстраняване се наложи да унищожим милиарди животи. Нима не трябва да оставим предупреждение за бъдещите поколения? Или вярвате, че те никога няма да се изкушат да повторят грешката ни?

– Историята няма да бъде забравена Батил, но ти я представяш в недобра светлина. Ние не сме убийци, ние спасихме човешкият вид и неговото господстващо положение. Ако не бяхме действали, днес милиарди хора щяха да умрат от глад, жажда и отровен въздух в гърчеща се в спазми жива материя, която наричаме Природа или пък, което е още по лошо, щяхме да изчезнем напълно оставяйки планетата в ръцете на изкуствен интелект и армия от безропотно подчиняващи му се машини. Ние спряхме унищожението на човечеството и възхода на машините.



– Нима това не заслужава да се опише Елесар?

– Не и по твоя начин. С всяка следваща плоча, която слагаш в проклетата пирамида, с всяка следваща страница на безумния ти Дневник, ти представяш нещата, все едно сме чудовища. Кой ще ги чете твоите писания Батил, кой? Безумно е начинанието ти, вече мнозина се съмняват в здравия ти разум и то май не без основание.

– И какво ще направи съвета, ще ме задължи да се ваксинирам? – попита през смях Батил.

– Шегата ти е тъпа, ваксинацията беше належаща стъпка, към удържане на популацията в разумни граници. Ти самият си гласувал за нея. Ние не сме убили никого, просто ваксинираните не оставиха поколение и нито един от тях, не е умрял в мъки, нищета и лишения. Напротив, дори последните им години бяха изпълнени с удоволствия, забавления и безгрижие.

– И безсмислие, Елесар и безсмислие. Питаш ме, кой ще чете моите писания? Не знам, може никой да не ги прочете, аз просто ще знам че съществуват и това ми носи удовлетворение. Нима искате да ми отнемете това право. Явно има хора в съвета, които се чувстват гузни от стореното и искат да забравят това, което се случи. Не можем да гледаме само добрите страни Елесар, цената, която сме платили също е важна. И ако някой забрави, и тръгне отново по стария път изкушен от възможностите за власт които позволява, ако си въобрази, че този път ще успее да надхитри неумолимите закони на еволюцията, тогава тази пирамида и написаното от мен, ще са единственото, което може да го възпре.

– Никой не те разбира Батил, дори на мен ми е трудно да уловя мисълта ти. Защо трябва да човъркаме старите рани, точно сега, когато сме постигнали устойчивост? Когато бъдещето на човечеството е гарантирано? Какъв е смисъла?

– Нищо не е гарантирано Елесар и съвета много добре го знае. Човешката цивилизация не за първи път прави опит за рестрат, за устойчиво съществуване. Дори по-развити от нашата цивилизация са се сгромолясвали и съдим за тях само по руините на съществуването им. Подозирам, че и ние рано или късно ще деградираме дотам, че да започнем всичко отначало. Парите, оръжията, борбата за ресурси, за власт и колелото на прогреса ще се завърти отново, мачкайки всичко по пътя си, изопачавайки смисъла на живота. Много лесно приятелю, се стига от спокоен ход, до безумен бяг. Затова всичко което сторихме трябва да се знае.

– И кое е това всичко, Батил, кое?

– Поробването на човек от човека и подчиняването му на една безмилостна изкуствено създадена система. Създаването на парите и илюзорната възможност, чрез тях да си осигуриш безгрижно съществуване, като купуваш живота – времето на другите, за да служат на твоите цели и да изкарват още пари за теб, с които да си купуваш още от тяхното време. Завъртането на колелото на прогреса, борбата за власт и ресурси и надпреварата в измислянето на нови все по-опасни оръжия, с които да си гарантираш позицията в тази борба. Тежестта от непрестанното гонене на все по-голяма печалба и нарастващата роля на парите, която постоянно заплашваше да взриви мирното съществуване и да доведе до самоунищожителна световна война. И накрая стигаме до машините, които трябваше да заместят хората, понеже пренаселването на планетата ги правеше трудни за управление, а и ненужни и дори пречка за прогреса и еволюцията. Изкуственият интелект, който заплашваше нашата цивилизация, като цяло и който щеше да ни унищожи или да ни превърне в низ от безсмъртни редици данни. Това е което описвам Елесар. А също и нашето решение за безболезнено намаляване на населението чрез ваксинация водеща до стерилитет, спиране на техническото развитие в сферата на изкуствения интелект. Намиране на равновесие между съществуването на машините и хората, което се оказа труден момент и бяхме принудени да създадем фабрики за биороботи, които да ни служат, защото машините ни излизаха по-скъпи и трудни за поддържане, отколкото генно-модифицирани клонинги с заложен ускорен растеж и срок на съществуване.

– И твоята пирамида, твоите писания ще дадат решение на всичко това?

– Няма решение Елесар, колелото неумолимо ще иска да се завърти и ако ние си въобразяваме, че сме го спрели, някъде в безкрайната Вселена то може би се върти и може би въпреки нейната безграничност, един ден на нашата планета ще долетят машини ръководени от изкуствен интелект и ще ни унищожат, независимо от устойчивото ни развитие. А ако не долетят и ние действително успеем да живеем устойчиво, докато планетата ни осигурява благоприятни условия за живот, тогава какво пречи моята пирамида? Мислех, че членовете на съвета са подчинили емоциите и чувствата си на разума, но явно греша. И това е доказателство, че бъдещето ни е неясно и възможността да повторим грешките си и отново да отключим цикъл на несигурност и страдание не е изключена. Затова строя моята пирамида, за да съществува паралелно с нас, безчувствена и неумолима, носителка на истината, за това, което сме направили и цената, която сме платили и смятам в най-скоро време да изложа всичко това пред Съвета.

Когато Батил умря, той бе погребан в ниша дълбоко под пирамидата, която предварително бе проектирал. Заедно с него в неразрушима кутия , бе положен и дневникът му. В началото достъпа до външните граници на пирамидата бе ограничен, а до вътрешността ѝ забранен. Но нейните размери и внушителност, ослепителният ѝ кехлибарен цвят и легендите носещи се за създаването ѝ, я правеха притегателно място за хората. Постепенно забраната за посещението ѝ бе вдигната и поток от хора се нижеше да прочете написаното в залата на истината. Пирамидата се превърна в световно богатство и грижата за нея бе поверена на армия от клонинги. Дневникът на Батил стана най-четената книга след края на голямото зануляване, а самият Батил бе обявен за първи пазител на устойчивото съществуване на цивилизацията.

https://ravenbg.wordpress.com

Какво всъщност се крие зад завесата

 

Когато дръпнеш завесата и погледнеш зад нея, всички илюзии, които ще видиш са доста абсурдни. Всичко е толкова абсурдно, че дори е далеч от това, което ние възприемаме като вид реалност, в която не много хора ще повярват някога. Това е извън научната фантастика.

„Истината е парадоксална до степен, че е точно обратното на обичайното възприятие“
- Жорж Батай





Помислете какво всъщност се крие зад завесата. Зад фасадите, които възприемаме, се намират истини, които са в противоречие с възприеманите реалности. Не е това, което си мислим, че е. Ние сме в капан, поробени в продължение на хиляди години, без дори да го осъзнаваме. Намираме се в лабиринт от илюзии с пазачи (gate keepers) на всяка крачка.





Преди време, отдавна в праисторията междуизмерни демиурзи идват на нашата планета за да я плячкосат. Те поробили на бърза ръка човеците и се самопровъзгласили за всемогъщия Бог, Създателя. Гностиците в своите писания ги наричат архонти. Те са хищници, които ни държат като стадо във фермата си (точно както ние процедираме със селскостопанските животни). Ние сме тяхната храна в продължение на хиляди години. Тези богове, на които се молим за надежда и спасение са същите, които ни причиняват всичкото зло. Те са същевременно наши пазачи и контрольори, а ние живеем с убеждението, че те са нашия Създател и Спасител. Колко иронично само! Да, всичко е толкова абсурдно и изобщо не е това, каквото изглежда





В рамките на космическата матрица се намират множество фалшиви светлинни конструкции (вероятно автора има предвид 3D холограмни платформи, тип „Игра“), всяка от тях е изградена от демиурзи, самозвани божества. Всяка една светлинна конструкция може да се разпростре на осем измерения, като всяко едно от тях може да изглежда толкова голямо, колкото една вселена, но това е само малка част от цялото. Но когато се намираме вътре в тях, те като, че ли са ни заобиколили, това е просто още един илюзорен трик. Много от тези светлинни сфери се простират върху нашата планета и достигат чак до програмираните умове на хората.

             

Мадам Йехова е типичен бог, самозванец, който създал своя собствена матрица от фалшива светлина. Неговото царство се простира през всичките измерения и е огромно по размери. На нашата планета то се поддържа чрез съзнанията на последователите на Йехова, тъй като те са програмирани да вярват в неговото учение и съответно приемат света през призмата на тези вярвания.






Тук на Земята има много религии и ню ейдж доктрини, което ни води до заключението, че около нас има множество фалшиви светлинни сфери, съществуващи едновременно, всяко от което е генерирано (и захранвано) от програмираните мозъци на своите последователи. Можем да напълним помещение с индуси, будисти, мюсюлмани, християни и евреи и всяка една от светлинни сфери ще съществува в рамките на едно и също помещение, всяка в рамките на програмираните съзнания на своите последователи. Те възприемат реалността през своите филтри на убеждение, които наслагват многобройните илюзии на фалшивите светлинни сфери над истината.



Всяко една от тези фалшиви светлинни сфери има много нива в небесата. В Пураните има много описания на царството на боговете и богините, има описания и на седемте нива на царството на демоните. Това са небесата (в оригиналният текст на английски е употребена думата „heavens”, което освен „небеса“ означава и „райско място“). От това, което имаме като налична информация, изглежда, че има много демиурзи, всеки от които със собствена фалшива светлинна матрица. Също изглежда, че всички те се намират под един общ „покрив“.




Извършва се едно отвратително престъпление срещу човечеството, и както виждате не е достатъчно просто да ни поробят и да се хранят от нас в този ни живот. Ние сме уловени в тяхната мрежа, тя се нарича „колелото на Самсара“ - Тази система на реинкарнации има една единствена цел: да залови душата и да я рециклира в ново тяло, като я върне обратно тук в земната матрица.





И така следващия въпрос е: „Какво се случва, когато умрем?“ Когато умрем ние влизаме в космическата матрица, друга такава фалшива светлинна конструкция, която ние наричаме „небеса“ (рая). Нашите души се оказват в затвора на тези „божества“. След кратък престои в фалшивия рай, ние се завръщаме обратно тук на Земята. Това е „колелото на Самсара“, цикъла на раждане и смърт.





След рециклирането в друго тяло в земната матрица, ние получаваме живот с твърде кратка продължителност, твърде кратка за да успеем да намерим начин за изход от този лабиринт. Другият съществен проблем е, че тези „изходи“ се охраняват от много пазачи.









Без значение какво правиш тук на Земята и в какво вярваш, към момента на смъртта, ще бъдеш подмамен отново. Подмамват те да влезеш в „рая“ за да бъдеш рециклиран отново. Когато душата на човек напусне тялото, в първите мигове на смъртта е в шок, тук идват на „помощ“ ангелските създания или ваши близки, които ще настояват да ги последвате във тунела от светлина. Всички тези ангели и близки обаче не са това за което ви се представят.

Вал Валериан e псевдонима на бившия оперативен агент на ЦРУ, който пише поредица от книги, озаглавени „Матрицата“, десетилетие преди филма с Киану Рийвс. Той пише:





„Това са те – Сивите извънземни, те стоят и ви очакват в светлината, когато умрете. След това ви връщат обратно в друго тяло и всичко започва отначало. Светлината и тунела са смъртоносен капан. Те сканират спомените на някого преди да умре и така разбират с кого лицето е бил най-близък, после проектират това лице на близкия човек, който стои в дъното на тунела и ви приканва да го последвате. Ако решите да го последвате, те ще ви уловят и ще ви реинкарнират в тяло по техен избор... Те разглеждат Земята като една голяма ферма.“ - Matrix II, Matrix V




Ние биваме рециклирани отново и отново, докато не се се освободим. Светлината и тунела в момента на смъртта са капан, финалния мръсен трик, не го пренебрегвайте! Има толкова много книги за преживявания, близки до смъртта, хора, комуникиращи с разни небесни ангели, светлинни същества и т.н.. Всички те говорят за това как трябва да последваме светлината, това разбира се е пропаганда и се явява още по-голяма клетка с още повече играчки. Тези книги ще ви заблудят, точно като келнера Андреа във филма „Смисълът на живота според Монти Пайтън“, това което главно описват тези книги е мястото за почивка между животите, където самите души пребивават в място подобно на рая. Това място е създадено от тяхната енергия, то е фалшива светлинна конструкция. Част от тази „душевна“ енергия отива и за храна на божеството, което е създало това място, за да задоволи неговата зависимост.

Почти всеки на планетата предполага, че трябва да мине през този тунел и да последва светлината. Всеки предполага, че ангелите или близките, които го очакват са самите те. Всеки смята, че след смъртта бог ще ни приеме обратно в неговата райска обител и ще се сложи край на това робство. Tова, обаче не е точно този бог, когото сте очаквали. Ангелите, близките, светлината – всички те са фалшиви. Радвам се да поставя една „дупка“ в тази грандиозна измама. Добре дошли в космическата матрица. Заешката дупка продължава да става все по-дълбока.

               

Просто не отивайте като п(И)п(И)руда към ел.крушка в този тунел от бяла светлина (в някои случаи може да е и мъгла). И ако ангели или любими хора дойдат да ви молят да ги последвате, им благодарете най-учтиво им откажете. Единствената светлина, която трябва да последвате е светлината, която грее от вашата душа (SP: мога да предположа, че става дума за светлината на Висшия Аз). Следвайте тази светлина, светлината на самия себе си, дълбоко вътре в себе си. Сигурен съм, че ще намерите вашата дестинация.


Когато Дейвид Айк за пръв път започна на говори за кръвни линии, рептилии и извънземни, хората си мислеха, че е напълно луд, сега 20 години по-късно същите започват да си дават сметка, че това не са празни приказки. Все повече и повече истини изплуват на бял свят (SP: но са нищо в сравнение с дезинформацията). Все пак не виждам масово да се говори за тази тема с момента на смъртта и рециклирането на души обратно тук в този затвор. Вал Валериан е един от първите, които говори за този светлинен капан.


Той пише „Тунела и светлинния капан е сравнително нова технология, но тя ще се провали и те го знаят много добре!“ Това ще се случи несъмнено, колкото повече хора започнат да разбират тази грандиозна измама, толкова повече този капан ще отслабва и един ден ...... един шибан ден ще се разпадне заради собствената си слабост, досущ като фантастичен филм с хепи енд. Радвам се, че в тази си инкарнация съм успял да разбера за тази измама, това ме радва някак си. Но каквото и да се случи с тоя свят едно ще зная със сигурност: когато напусна своето тяло, аз ще зная, че не трябва да вървя към светлината и тунела.

автор: Грег Калис



SP: Всичко е много хубаво, обаче социалното програмиране и ДНК блокажите пречат на повечето от нас да кажат на своите близки за това, зная, че този въпрос е избягван ВИНАГИ, всичко с този програминг е толкова шибано. Дори и да преодолеете тези прегради, то човека на който ще го кажете ще ви се изсмее, пак по същата причини – не осъзнава своето програмиране. Не съм светъл, но по някога ми се иска ей така да можех да помогна на някои ....разбира се това е безсмислено - от гледна точка на Играта и Висшия Аз на даден човек ще е пряко вмешателство и просто няма да сработи. Няма какво да се самозалъгваме: ако някои си е избрал прединкарнационно да влезе отново в тунела от бяла светлина, то така и ще стане. На всички други, решили да не отиват във въпросния тунел пожелавам успех и до нови срещи (там горе) ....когато му дойде времето разбира се :)

      

http://spectator-bg.blogspot.bg/2015/07/poslednata-grand-izmama.html?m=1

                          

Човекът като подобие на вселената, има в себе си портал за спасение който да използва през Кали Юга, когато планетарните портали са под контрола на ловци на души,... този портал е "АНАХАТА". ("Аз съм в сърцето на всяко живо същество" Бхагавад Гита 10:20).