Стоян Динков: "Всички факти в нашата история показват, че сме турци." (Интервюто е публикувано за първи път на български във в. Новинар (България) на 26 юни 2011 г.!!!
БОГОВЕ, ГЕНЕТИКА, ЧОВЕК
Генетични проучвания:
Генетичните проучвания на българския народ дават много интересни и важни сведения не само за принадлежността ни, но и за времевия и географски период и ширини, по които ние, или по-точно нашите предци са се оформили като народ. Тези проучвания носят и най-тежка доказателствена част що се отнася до произхода не само на съвременните българи, но и на „прото” или „пра” българите, както и за самото заселване на Европа и формирането на различните европейски народи. Последните генетични проучвания на нашия народ са от 2008/2009, 2011, 2012, 2013, 2014/2015 и 2018, тоест от предишните две десетилетия (2000-те и 2010-те). Те, методите и използваните в тях технологии доскоро бяха от най-нов и модерен тип, а самите проучвания, учени и институти са от световно ниво – авторитетни. Преди да преминем към съществената част, а именно – обсъждането на резултатите от генетичните проучвания, ние ще отбележим, че от 2019 насам е разработена нова и по-добра технология и методология за генетично изследване – “Full Genetic Sequence”, която когато бъде използвана за проучване на българите в бъдеще, ще надгради вече установеното с много по-голяма точност и детайлни резултати.
* * * * * * * * *
Проучвания, Резултати & Дискусия:
Според тези проучвания, българите в голямата си част носят гените на хората обитавали балканите още отпреди 8000-10000 години. В тази връзка акад. Г. Велев (2016) по-късно ще сподели, че 20% от потомците на тези хора никога не са имали досег с популации отвъд Балканския полуостров.
В изследването на д-р. Сена Карачанак-Янкова от 2011 година – European Human Genetic Conference 2011- P10.80 – Y-Chromosome genetic variation of Modern Bulgarians – се казва следното:
„Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съответства на тези на повечето европейски народи… Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”
Оригинал:
“The positions of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”/Karachanak S., et al., 2011/
Характерът на определени хаплогрупи при българите показва потомство от Мезолита и Неолита когато се появява и организираното земеделие (8000-10000/12000 г. бел.моя).
-“The greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by cadre of Near Eastern Farmers.”
От приведеното дотук излиза, че според генетичните проучвания, една голяма част от българите и техните гени водят потомството си от Мезолита и Неолита на балканите. Година по-късно излиза друго изследване на д-р. Карачанак-Янкова – Bulgarians vs the other European populations: a Mitochondrial DNA perspective 2012 – където се казва следното:
„Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките-местен народ, явяващ се и най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите и славяните…” /Sena Karachanak et al., Int J Legal Med. 2012 Jul/
Интересното тук е,че по-късните изследвания ще опровергаят становището за източен ген донесен от протобългарите и славяните. Навярно това нахвърляне на имена се дължи на погрешните консултации на казионни историци. Без значение от това обаче, както казахме, по-късните изследвания опровергават това. Тук по-важното е, че изследването е установило точните носители на преобладаващия сред българите средиземноморски тип – траките.
В труд от 2013 г., същия учен и нейния колектив стигат до следното заключение:
-“On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”/Sena Karachanak et al., 2013: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about their Ancestry/
-„Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са също от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.”
Този пасаж приведен тук, базиран на заключенията на генетическо проучване, е способен, самостоятелно, да дисквалифицира две от най-популярните сред казионните исторически кръгове и историография теории за произхода и принадлежността на българите – Тюркската и Ирано-персийската теории.
В една съвместна работа между учените Карачанак и Нешева от 2015 година – Distribution of East-Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia- Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians – се казва следното:
-“The Modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-Chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups…A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups.”(Nesheva et al., 2015).
Този пасаж е изключително ценен откъм разгадаването произхода на самите „пра” или както тук са наречени „прото” българи. На първо място учените Нешева и Карачанак-Янкова изтъкват, че съвременния генетичен състав на българите е почти изцяло принадлежащ на групите от Западна Евразия, като те уточняват, че те имат сходство с хаплогрупите изследвани от останките на прабългари, тоест т.нар. прабългари са от абсолютно същите (от едни и същи) хаплогрупи като траките и обитателите на Балканския полуостров от поне 10000 години. Тук е редно да се уточни, че при „пра” българите от Средновековието има хаплогрупи с по-голяма честота от тази при изследваните тракийски останки на 4000 години. Това е нормално имайки предвид големия времеви период разделящ живота на едната изследвана група, или индивид и другата. Впрочем, някои изследователи твърдят, че ако бъдат изследвани останките на траки живели от периода IV-VI век, то резултатите ще бъдат напълно идентични между траки и „пра” българи.
В друг свой труд, Карачанак казва: „Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и югозападна Азия (производна на Хг Q-M242, Хг LM51 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1,5%).
* * * * * * * * *
(1) R-L23: Принадлежи на хората заселили земите ни след Ледниковия период (отпреди над 10000г. бел.моя);
(2) E-V13: Принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита – ок. 12000 г., които после се заселват и по други места паралелно с разпространението на организираното земеделие;
(3) J-M241: Е от времето на Неолита – нейде отпреди 8-9 хиляди години и показва разселването на ранните земеделци от Черноморието.
*”R-L23 is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest cities along the Black Sea.”/Karachanak S., et al., 2013/
*Карта с разпространението на Хг E-V13*
Изследователите, а и резултатите от проучванията им установяват и подсказват, че ако трябва да се определи даден период за начален стадий на формиране дадена група хора, или етнос образно казано (може би и прото-етнос/пра-етнос), то това ще трябва да се отведе именно към периода на Мезолита и Неолита (8000-13000г.).
-“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”
-„…хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.”
Другата голяма хаплогрупа при нас е R1a-M17 наричана още „източна” и още определяна като „славянска” или „прабългарска”.
-“…It is worth mentioning that as previously suggested [48]-[50] haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LMG (Last Glacial Maximum или Late Glacial Maximum – бел.моя) expansions to more recent Slavic demographics.”/Karachanak S., et al., 2013/
-„…Заслужава да се отбележи, че както вече (бе) предложено (или предположено – бел. моя), хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития от времето на края (късната –бел.моя) ледникова епоха, до по-скорошните разселвания на славяните.”
Тоест т.нар. „славянски ген”, който впрочем някои учени приписват на „пра”българите се свързва с ранните преселения от края на Ледниковия период. Впрочем американски учени установиха, както това явно е отразено и в това изследване,че „славянският” ген в една пра-древност е тръгнал от Балканите. Оттук още излиза, че в старо време, старите славяни изначално са пребивавали край Дунава, а от друга страна и „пра”българите.
Според Европедия (Europedia, Haplogroup R1a Y-DNA, Maciamo Hay, 2011) този бранш и последвалите го негови разновидности се разделят на два или повече клона, които следователно заемат различни географски ширини. Тъй например в тази компилация от генетични проучвания се твърди, че по времето на Бронзовата епоха, клони на този ген са се установили трайно на Балканският полуостров идвайки от Изток.
Главните миграционни пътища на този клон към момента са обект на дебат, но главно се приема, че те са се разделили на две – едните прекосили земите зад Каспийско море и отправили се на северозапад към дн. Украйна и Русия, докато другия клон е преминал през дн.Турция, Мала Азия и през Босфора към балканите.
_and_R1a1a_oldest_expansion_and_highest_frequency_(2014).jpg)
На това изображение виждаме теоретичната прародина на въпросния ген с нейните най-често срещани честоти и най-ранни разселения. Тук също са посочени и главните коридори на разселване от някогашната прародина.
Според Е. Делев (2017, с.48) браншове на този ген навлизат на балканите през Мала Азия по време на Бронзовата епоха, като негови разновидности са най-често срещани сред македонския край до Родопите и Странджа. Той допълва:
„Интересен е фактът, че повечето българи, представители на хаплогрупа R1a, се различават от тези, които живеят в Южна Полша и Украйна.”
Според генетиците това разнообразие и различност се касаят за различните пътища на миграция и самобитно развитие на носителите на тези маркери.
Отново според Европедия, славянския бранш на този ген при българите се среща в една особена разнообразност на динарския тип. Според информацията приведена в тази компилация, някои браншове на този ген са внесени при българите от обитавалите северните части на Черно море скити.
* * *
В дисертацията на същия учен се казва: „Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”
По-късно тя уточнява:
-„ Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17,5% от българите, като 42,9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”
В своето изследване на стр.31, табл.10, които ще приведем отдолу, тя уточнява, че Хг R-M458 при нашия народ варира между 4100 и 12400 години. За останалата част от R-M17 не се споменава нищо, включително и идване от земите на Азия в който и да е било период (на античността и средновековието).
Относно връзката на тези хаплогрупи на траки и „пра”българи, др. Нешева казва:
„Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват при прабългарите…”
В своя труд, учените Нешева и Карачанак-Янкова (2013) представят резултатите и методите си така:
„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомите на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западноевразийски хаплогрупи (около 40% принадлежи към хаплогрупите E-V13 и I-M423 и 20% към R-M17). Хаплогрупите, разпространени в Близкия Изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23) се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C,N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежимата честота от само 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркоезичните групи от Центр. Азия и популации от Югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:
1. R-L23 се среща в Източна България от края на Ледниковия период;
2. Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.”
Това откритие и становище на генетиката, съчетано с вече гореописаните, е от монументално значение за българите като народ и култура и за историята и българската историография като цяло. От приведеното дотук стават ясни няколко съществени неща, а именно:
(1) Съвременните българи нямат нищо общо с народите на Азия и особено тюркоезичните такива, Памир, Иран и Индия.
(2) Старите българи, или още прабългарите, също нямат нищо общо с алтайските и/или централноазиатски и тюркоезични народи и популации.
(3) Съвременните българи, обаче носят гените на първите и едни от първите обитатели на балканите. В своето болшинство съвременните българи са по-близки (дори и направо идентични) с и до траките, отколкото до които и да било други групи.
(4) Установено бе още,че самите стари, или „пра”българи са от същите хаплогрупи, носещи гените на траките, а не на далечни азиатски или персийски народи.
(5) Установено бе още и че съвременните българи носят гените на старите „пра” българи, откъдето и правим другата връзка : (пра)българи = траки, или в по-широк смисъл балканци и черноморци. Това може би е най-важното откритие на генетиците, а именно че няма особена разлика между съвременните българи и прабългарите, от което възниква въпросът защо продължаваме да наричаме българите от античността и ранното средновековие с понятието „пра”българи?
Учените от това изследване продължават така:
-„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондирална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българи попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд на митохондриална ДНК на българите има западноевразийски произход и включва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната „неолитизация” на Европа.”
Сиреч, от генетична гледна точка излизат две съществени за България и Европа неща:
(1) България е дом на най-старото население, което живее в нея и до днес.
(2) Също така, че България е мястото откъдето са се разселили дедите, носители на дадени гени и хаплогрупи на съвременните европейци към днешните им родини.
Резултати и Дискусия:
-„Най-разпространените хаплогрупи при българите са I-M423 (20,2%) и E-V13 (18,1%). Те представляват автохтонните и почти ендемични подгрупи I-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупа R-M17, която се среща при 17,5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източния клон на западноевразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) на следващо място е Хг I-M253 (4,3%), която е характерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани в честота от 3,8% и 2,4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%. Тези открития показват, че съвременния български генофонд е подчертано хомогенен, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.”
Преди да продължим нататък с дискусията и резултатите поставени от генетиците, ние трябва да отбележим тук, че според дотук известното ни – около 70% от българите, или поне ок.70% от техните гени са от автохтонен и европейски характер.
-„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Типологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключение, че хаплогрупа I-M423 е генетично наследство от ловците и събирачите, обитавали балканите през Мезолита и тяхната експанзия след овладяването на земеделието. Струва си да се отбележи, че българските проби са разпръснати по целия спектър и принадлежат към разраснали се в последствие, редки и уникални хаплотипове. Това разнообразие е лесно обяснимо с оглед на голямата древност на I-M423 в България.”
Карта на експанзията на хаплогрупа I-M423
-„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на Мезолита, се срещат в проби от Западна България (9,3 ± 3 хиляди г.). Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10,6 ± 3 хиляди г.), показва, че E-V13 вече е била налице (освен ако не е възникнала) през Мезолита в западна България, откъдето е претърпяла експанзия заедно с прехода към земеделие.”
Самата концентрация на определен тип група или ген в даден район според изследователите не е индикатор за тяхното първично появяване там, а по-скоро като индикатор за някогашно разселване от друго място към тези земи. Такъв е случаят с земите на и около Молдова, Хърватска и Босна.
* * * * * * * * * * * *
През 2019 г., инж. Евгени Делев – ръководител на българския генетичен проект, изнесе, обясни и коментира (официално) резултатите от (вече обсъдените) генетичните проучвания на българите. Там той подробно обясни как се извършват подобни проучвания, разясни засегнатите теми, групи и епохи и показа вече установените резултати от вече изложените генетични проучвания. Там той впрочем онагледи древността на нашия народ, използвайки уникалните генетични маркери срещани у съвременните българи. В едно свое интервю за Bulgaria on Air той не скри изненадата си от резултатите. Ще си позволим да го цитираме:
-„Аз очаквах, че ще получим резултати, които потвърждават нашия степен, средноазиатски или всякакъв друг произход – че ние идваме на Балканите от някъде другаде, да кажем през Аспарухово време.”
„Но изследванията показват точно обратното – ние сме едно старо автохтонно население, което живее тук и се е развивало на местна почва от хиляди години назад и чертата, която е поставена хипотетично 681-а година трябва да бъде изтеглена много назад във времето, защото оформянето на българския народ става паралелно с оформянето на българското летоброене преди 7500 години.”
*Ще си позволим да отворим една кратка скобка – това е изключително интересно изказване от инж. Делев. Самата тема за признатия като най-стар от ЮНЕСКО – български календар, според ръководителя на българския генетичен проект съответства със самото оформяне на народа ни е твърде непроучена и незаслужено игнорирана. Тази тема е изключително интересна и важна,но слабо обсъждана. Повече усилия и изследвания са нужни в тази насока.*
-„Моят отговор е категоричен – българската история – казва инж. Делев – е подменена в периода непосредствено след Освобождението, била е написана според интересите на други велики народи – те не искат да признаят, че сме по-древни от тях.”
*Тук отново ще си позволим да отворим кратка скобка за коментар. Евгени Делев потвърждава изказаното от нас в една предишна наша статия – Тюркската теория за произхода на българите – голямата лъжа – Друг изтъкнал такова мнение е журналистът-изследовател Александър Стойчев. Същото мнение впрочем споделя още и вече покойния проф. Асен Чилингиров. На същото мнение е и акад. Георги Марков. Всички те са на мнение, че българската история е политически манипулирана с цел деморализация на народа ни, от чужди интереси, страни и агенти.*
Инж. Делев продължава:
-„Над 50% от нашите гени са от неолитното население на Балканите отпреди 7-8000 години.”
„Уникалното при нас е,че нашите гени стоят в основата на родословното дърво на европейските хаплогрупи – това означава, че голяма част от генетичните клонове са се оформили на Балканите и в последствие са се разпръснали като население, така че западноевропейците, искайки да изследват своите гени, автоматично трябва да опрат до нас.”
Коментар:
От всичко дотук изложено става ясно, че ние, на първо място трябва да дисквалифицираме Тюркската и Ирано-персийската теории за произхода на българите. На второ място ние трябва да приемем предложеното от генетичните резултати – съвременните българи носят гените на автохтонното балканско население. В същия дух, ние видяхме, че „пра” българският ген също фигурира у съвременния българин, а той още (прабългарския ген) бе и един и същ по тип с този на траките отпреди няколко хилядолетия. Още, ние научаваме, че населението на балканите е било достатъчно многобройно и наситено (гъстотата му бива запазена дори и през римско време, когато Рим набира легионите си оттук), за да може да засели други части на Европа и Евразия в една пра-древност. И както вече споменахме, най-интересно е съответствието между формирането на българското летоброене и формирането на българите като такива – датиращи отпреди ок. 7000+ години.
В такъв случай, след като изложихме всичко това, ние намираме за редно да изложим и сбито, наистина накратко методите и резултатите от тези проучвания:
(1) Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;
(2) В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;
(3) 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали на Балканите и оттук са се разселили из цяла Европа, паралелно с овладяването на организираното земеделие.
(4) За българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации (някои го наричат „българският ген”);
(5) I-M423 (20,2%)
E-V13 (18,1%)
R-L23* честота 5,2%
J-19%
(R-M17-17% - от тези 17% - 42% са от вариацията Хг R-M458 типични за Европа. Както по-рано отбелязахме, около 70% от българите, по официални данни са от местен произход).
За да онагледим по-подробно това становище, ние ще почерпим от опита и откритията базирани над тези резултати от други изследователи. Установено е,че преобладаващите гени у българите са древните балкански гени. Това са носителите на I-M423, E-V13, J-M241 и R-L23, които са потомци на хората обитавали земите ни отпреди 8-13 хиляди години. Ако изследваме тези групи само, то стигаме до извода, че 62,5% от населението ни е техен носител.
Като имаме обаче предвид, че 17% от българите са носители на R-M17, но 42% от тези 17% са носители на типичната за Европа вариация на R-M17 – Хг R-M458, то можем да отведем 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така достигаме до 69,6%. А добавим ли и приписваната на старите ловци-събирачи група G2, срешана при ок. 2% от българите, то ние достигаме до извода, че ок. 70% от българите са потомци на първичното балканско население. Колкото до онези 10% от т.нар. „източен” клон (източната хаплогрупа на Евразийската), то ние можем да я отнесем към хора мигрирали на изток в даден момент. Все пак обаче, няма да навлизаме в спекулации тук, тъй като самите изследователи не дават информация за този „източен клон”.
Редно е обаче да се спомене, че според някои процентът варира по-нагоре, някъде между 80-90%.
Нека обаче бъдем и по-конкретни в това отношение. За тази цел ще си послужим с научния труд на ръководителя на българския генетичен проект инж. физик Евгени Делев: Популационна генетика на българите, основоположници на европейската цивилизация [Генетична генеалогия и популационна генетика на българите], 2017.
В тази своя книга Делев представя резултатите от гореописаните генетични проучвания върху българите, прави обобщаващ коментар и съчетава генетиката с историческите миграционни вълни, от което проследява процесите и периодите в които са се формирали определени групи, в това число и българите. Той проследява произхода на предците на българите, на самите българи и проследява последвалото разселване на балканските и черноморски популации из Европа и техните генетични артефакти в Азия и последвалото българско разселване из други места на балканите.
Той също така ръководи и осъществява и свое генетично проучване върху българите, което помества в книгата. Прави съпоставки между своето и другите проучвания и извежда логически заключения базирани на получените от научните подходи на генетиката резултати.
В тази си част няма да се фокусираме върху лични коментари, нито пък ще се опитваме да правим ревю на самият научен труд, а по-скоро ще представим чрез цитати откритията на самият учен.
Тъй например на страница 113 от своя труд Делев казва, че повечето от учените са на мнение, че балканското и европейското генетично наследство у българите стига до 75%, докато според други то е някъде в диапазона 80-90% (Делев, 2017, с.113).
Малко по-нататък той дава следните характеристики на генетичните групи и подгрупи, които се откриват сред българите:
„Всеки европейски или американски генетик, изследващ собствения си произход, се сблъсква с генетични доказателства за по-ранното обитаване на негови прадеди на територията на Балканите или Близкия Изток. Ако българският етнос беше новооформен, той нямаше да бъде еднороден, както са, например днешните сърби и нямаше да бъде използван от американските генетици, като референтна популация. В исторически план голяма част от хаплогрупите са оформили клони с малък брой потомци. Такива стари клони се откриват много често при българите. При тестването на първите 200 души в българския проект ние се натъкнахме на брой хаплотипове, доближаващ броя на тестваните, т.е. почти всеки тестван се разполагаше в самостоятелен генетичен клон. При западноевропейците картината е съвсем различна.” (Е. Делев, 2017, с. 125).
След което Делев предоставя няколко карти на различните исторически и доисторически миграции на различните носители или прадеди на съвременните генетични популации.
„Снипове, които се считат типични за балканското население, са броени като балкански и съответно европейски от лабораторията 23&Me, докато лабораторията Фемили Три ги причислява към малоазийското население. Това е причината да има такава съществена разлика в резултатите на двете лаборатории. Този факт класифицира българите автоматично като население с висок процент европейски гени – от 98,9 до 99,8%. Може да се счита, че средно българите носят 99,5% европейски гени. Тези 99,5% съответстват приблизително на 80%, при резултатите на Фемили Три. Европейските гени, по стандарта на 23&Me са разделени на следните категории:
Южноевропейски гени, средно около 80% от гените на българите. Делят се съответно на:
-Балкански – от 54 до 75%
-Италиански – от 2, 4 до 8%
-Иберийски – срещат се рядко, под 1%
-Южноевропейска широка зона – от 8,9 до 25%
Източноевропейски гени – от 0,8 до 15,5% при българите:
-Северозападно-европейски гени;
-Английски и Ирландски – до 0,6%
-Френски и немски – срещат се рядко под 1-2%
Северозападно-европейска широка зона – от 0,3 до 3,6%
-Европейска широка зона – от 3,5 до 7,9%
-Ашкенази – срещат се рядко – до 1%
Близкоизточните и Северноафриканските гени се срещат от 0 до 1% при българите и се делят на следните критерии:
-Близкоизточни от 0 до 0,9% от генома на българите;
-Северноафрикански от 0 до 0,1%;
-Близкоизточна и Северноафриканска широка зона – до 0,1% от българските гени.
Северноафриканските гени се срещат основно при населението, преселило се през последните столетия от днешна Гърция. Те, както и близкоизточните гени, са критерий за скорошна миграция на население от районите Морея, Епир, Атика, Тесалия, както и от йонийските острови и от районите Западна и Средна Мала Азия. Те се делят на подкатегорията: Северноафриканска широка зона – до 0,1% от гените на българи.” (Е. Делев, 2017, с.141-142).
Тук има една особеност, на която Делев обръща внимание. Както при гореописаните други генетични проучвания, така и тук е установена една древност на определените генетични групи, които присъстват при българите. Това ще рече, че тези гени присъстват при българите доста преди същите тези гени да се озоват при други европейци по-далеч от нашите географски ширини. Именно в тази насока Делев споделя, че когато има съвместимост на гени между българи и италианци, испанци, французи или други, това не се дължи на техни походи в нашите земи, където те да са оставили гените си, а напротив – дължи се на старите миграционни вълни на балканци и черноморци по техните земи, където те са оставили гените си на съвременните италианци, испанци, французи и пр.
В последната част от книгата си, Делев прави анализ на българските фамилни имена, проследява „родините” на различни български родове и анализира различните топоними на цялата ширина на Балканският полуостров, като достига до заключението, че множество от българските фамилни имена, прякори и местности носят имената на други местности, от които оригинално са тръгнали, а самите топоними на балканите имат древни паралели със съвременните български наречия и думи (с.206). Той още обръща и специално внимание на българското летоброене (с. 209).
В частта където той обсъжда постиженията на генетиката като наука и нейния принос към разкриването произхода на българите, Делев посочва, че българите са смесица от генетични групи, които са се смесили някъде преди 8 хиляди години със съответните миграционни вълни от периода. Той още твърди, че съвременните българи, наравно с прабългарите са потомци на населения, които са населили балканите и черноморския ареал в няколко праисторически периода – отпреди ок. 20 хиляди години, ок.13 хиляди години и последно някъде отпреди 8 хиляди години, като той отнася разнообразието, което по-горе обсъдихме към смесването на тези стари групи популации на балканите и последвалите им миграции на запад и изток (с.227).
„Българите, както и другите народи, са смесица от много и различни гени и хаплогрупи. Това прави народа ни генетически по-силен и многообразен. Уеднаквяването на населението се е случило в много ранен период. Това е причината промяната на процентите европейски и малоазийски гени да е плавна и последователна, от юг и югоизток към северозапад (…) Българите се явяваме ствол на родословното дърво на европейското население. Затова е логично, че сме генетично най-близки до съседните ни народи.” (Е. Делев, 2017, с.229).
От приведеното дотук можем да извлечем следната информация:
1. На първо място това са типовете гени и групи, които се срещат при българите показани по-горе;
2. На второ място това е тяхната древност. Според проучванията популациите донесли гените, които съвременните българи носят в себе си, са се установили по нашите земи, и на Балканския полуостров и край Понтът като цяло в един много стар период, когато са се извършвали първите миграции на човечеството към Европа;
3. На трето място ние виждаме, че е имало смесване на гени и групи при българите, на което се дължи и разнообразността във външен вид и други, но с уточнението, че проучванията отнасят това смесване към един много стар период – още от формирането на човешките общества по нашите земи;
4. На четвърто място това е идентифицирането към кои популации принадлежат съвременните българи. Установява се, че модерните българи са генетичните наследници на хората поселили земите ни в най-старо време;
5. На пето място е според нас най-важното откритие на проучванията, а именно, че прабългарите не спадат към азиатските генетични популации, а към европейските. При тях се срещат същите или сходни генетични групи като тези на хората поселявали балканите и черноморието в цялост от онази прадревност;
6. На шесто място е вече генетично доказаният факт, че няма съществена разлика между съвременни българи и прабългари в генетично отношение, което ще рече, че не можем да говорим за някаква дихотомия между двете групи, те се явяват практически единородни и еднакви;
7. На седмо място трябва да адресираме някои медийни заглавия, които след обнародването резултатите на генетичните проучвания върху българите написаха за заглавия на своите статии „българите са чист народ”, което не се прие добре от мнозина. Както излиза от генетичните проучвания, българите са „чист” народ дотам докъдето тяхното формиране като народност не е в резултат на постоянно смесване на разнородни групи и гени, а за едно древно смесване, което в последствие е довело до известно оеднаквяване. Процеси случили се плавно и без особен примес през последвалите векове, особено през средновековието, както доскоро се твърдеше;
8. Накрая, но не на последно място по важност е вече доказаният факт, че българите не са близки генетично до турците. Този вреден за българското самосъзнание и достойнство наратив бе много често повтарян в последните две десетилетия и втълпяван на голяма група от нашето народно общество. Оказва се, че по времето на османското владичество на българските земи не се е случило това прословуто османско генетично заливане, за което често се говореше в разни среди на нашето общество и хитро се подхвърляше по медиите. Това ще рече, че нашия народ наистина е оцелял културно, езиково и генетично през целия този времеви период, което допълнително засилва тезата за т.нар. народна имунна система.
Заключението, което можем да извлечем от резултатите на генетичните проучвания на българите, с присъщите им типове, групи и гени, е изключително интересно, важно и показателно.Това заключение е много повече и по-важно от вече изложеното такова, че българите са автохтонни обитатели на земите си, както и че прабългарите не са азиатски пришълци, а потомци на автохтонното балканско и черноморско население. Другият съществен, но бледнеещ пред същинските разкрития на тези проучвания извод е, че българите спадат към европейската раса и са от типа на средиземноморските и черноморски популации. Наистина същественото обаче идва след това. На първо място ние трябва да кажем, че българите като народ притежават едно завидно генетично богатство, оставено ни от смесването на няколко вида групи в една пра-древност (отпреди ок.13 хиляди години), като в същото време сме и един хомогенен народ в генетично отношение, което показва, че нашето развитие като народ е било плавно и многовековно (в продължение на няколко хилядолетия), което, съчетано с благоприятния климат и географско разположение на земите ни, е позволило развитието на висока цивилизация, религия, култура и философия. От друга страна, ние виждаме, че нашите гени се срещат при голяма част от другите европейски народи, това е твърде показателно в разбиването на един от многогодишните анти-български митове и заблуди, че Балканите са били един вид „бардака” на Европа, където всеки е оставял нещо от себе си. Генетичните проучвания показват противното – докато балканите са се радвали на дадено генетично богатство и в същото време хомогенност, то другите, главно западноевропейски народи – не. Както вече бе изказано от самите изследователи, в едно пра-време, част от древните обитатели на балканите са се разселили на запад, носейки със себе си своите гени, с които са обогатили обитателите на новите си земи. Това се доказва от древността на дадените гени и хаплогрупи по нашите земи и сред нашия народ, които предшестват тези от други територии и популации из Европа и Евразия. Имайки предвид, че формирането на един народ, на един етнос, отнема много дълъг период от време – хиляди години, то ние можем да твърдим, а и да се доверим на твърдението на инж. Евгени Делев, че българите като народ (или техните предци) са започнали да се формират паралелно с техния древен календар – отпреди 7500 години.
Допълнение
Тук е редно да отбележим някои по-съществени неща засягащи самия дебат около произхода на старите българи и в последствие на съвременните българи. Мнозина са скептични да приемат научно установените факти на генетиката поради преувеличените медийни заглавия и твърдения, които главно се базират на нуждата от посещения, прочитания и ангажираност сред обществото. В тази връзка много от медиите стигат до там, че преиначават и преекспонират резултатите на генетиката с цел привличане на четаемост. Това води до объркване сред читателите им и следователно лек скептицизъм.
Други пък напълно отричат генетичните проучвания като несъстоятелни защото противоречат на техните лични желания и вярвания за произхода на българите и отказват да ги коментират и обсъждат. Те просто ги игнорират. Това е нещо доста показателно за всеки дебат и спор що се отнася до произхода на българите и по-специално на старите така наречени прабългари. Винаги когато бъдат приведени генетичните проучвания и техните резултати, определени групи решават да не ги зачитат, игнорират ги и се опитват да се хванат за нещо друго и тъй отричайки една от най-точните науки, с които разполагаме като инструмент за разкриването на произхода на всеки един народ и индивид.
В едно интервю от 2018 година, на въпросът дали генетиката не противоречи на историческата наука, Десислава Нешева, участничка в повечето генетични проучвания отговаря подобаващо – генетиката е най-точната наука и не подлежи на манипулация.
Ето и откъс от нейното интервю:
Генетиката си остава един от най-валидните инструменти за детерминиране произхода на нашия народ и съставяне на съществените връзки в историко-генетичен план.
В най-общи линии според нас най-важните открития на генетиката са следните:
1. На първо място е фактът, че прабългарите са един местен за европа балканско-черноморски народ;
И
2. Няма генетична разлика между българи и прабългари, което означава, че хората определяни като прабългари, от периода IV/VII-IX/X век не са по-различни от тези българи, които живеят днес. Това и налага преосмислянето на терминологията „пра”българи.
https://vitalian4v.blog.bg/
https://www.nature.com/articles/s41598-019-41945-0
Изследването поставя траките между фермерите от Анадола и разселението на Ямна култура от Черноморските степи (всичко това преди приетото възникване на траките като общност ок 3000 гПХ). Като заключение авторите казват, че траките по майчина линия главно произхождат от местното население, като изследването на мъжката линия може да докаже демографската промяна чрез придвижването на главно мъже от степите, които са завладели Европа.
I2 e от времето на Мезолита.
G2 е от времето на Палеолита.
R1b е от времената последвали Ледниковата епоха, т.е. от преди около 13 000 години.
E-V13 е вариант на хаплогрупата Е, за който се предполага, че се е оформил на Балканите.
R1a, или по-точно значителна част от R1a е на около 12 000 години
Представям цитати от научни работи, в които се споменават хаплогрупите при българите, а и тяхната древност. Всеки, който чете внимателно ще разбере, че срещащите се при нас маркери са наследени от хора живели на Балканите дълго преди римската окупация на Тракия: I2 = I-M170, E-V13 = E-M35, J2 = J-M172, R1a = R-M17, R1b = RM269, G2, I1. Информацията за E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269 е в началото, а за G2 е в края на описанието. “Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съответства на тези на повечето европейски народи (...) Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, от арабите, а и от народите на Кавказ и Индия.” http://www.abstractsonline.com/Plan/V...
ДНК на европейските ловци и събирачи не са стъпаловидни пастири. Европейските ловци и събирачи са предимно I1 стъпка пастири са R1a и R1b.
УРОШ І /първи в рода с такова име/ и оттам на долу всички негови наследници и само по права линия на родството и наследствеността /ставащите законни владетели!/ -
Милутин УРОШ ІІ –
Стефан УРОШ ІІІ Дечански –
Стефан УРОШ ІV ДУШАН –
УРОШ V
ВРЪЗКИ НА ЗЛАТНАТА ОРДА И СРЪБСКИ ВЛАДЕТЕЛИ:
За начало в точен превод ще дам едни интересни заключения от руски автор:
“Такова бяло петно представлява за много от нас сръбското средновековие до тази скръбна дата /б.пр. 1389 г./. Струва ли си да се удивляваме, че даже обемистия Енциклопедичен речник за периода на сръбската история до периода на установяване на османско иго се състои от …две и половина изречения. А именно: Територията на сърбия е заселена със славяни в 6-7 век. В 12 век се създава голяма държава /от 1217 г. кралство. И така сърбите са управлявани от монголоиди,... до Тито и Свободан Милошевич, но самото население не са монголоиди.
Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?
СЕМЕТО НА ЕНКИ Символика на ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ от Северозападна България
Обредните хлябове са съществена част от българския фолклор. Пръв Димитър Маринов обръща внимание на тяхното многообразие, красота и разбира се на важната им роля в народния бит. Той събира стотици образци. Прави голяма сбирка от обредни хлябове в Етнографския музей – София. Според нас Д. Маринов и Христо Вакарелски обръщат главно внимание на събирателния подход. Интересуват се единствено от художествената стойност. Не се разглежда ролята на конкретния орнамент в ритуала. Тя е очевидна, когато има букви, напр. Ис. Хр. Друга очевидна връзка има, когато върху хляба е изобразена картина. Например, върху никулденски хляб, е изобразена лодка, а над нея – риба; мрежа, а в нея друга, по-малка риба. Предполагаме, че и върху други никулденски хлябове ще се намерят орнаменти, свързани с подробности от празника, в случая Никулден. . Ще ни се орнаментът да проговори. Известно е, че ранните изследователи на културите в Междуречието са считали криволиците около фигурните изображения за орнаменти. После се оказало, че това е писменост, клинопис. В момента си поставяме ограничена задача – да намерим обреден хляб с орнамент, който убедително може да се изведе от спецификата на самия обряд. Поразително впечатление ни направиха два хляба – кукли за кумичене - от книгата на Л. Йорданова “Обичани обичаи”. Авторката определя формата им като “поменна”. Вакарелски описва същата форма като “огъната пръчка от тесто с извити навън краища”. Д. Маринов отбелязва, че тая форма се среща като самостоятелен хляб или като украса върху друг хляб. Нищо друго.
За нас тая форма е “нож за отрязване на пъпната връв”. Все още не сме срещали тоя предмет, нито негова снимка. За него знаем от книгите на З. Сичин. Все пак, другият споменат заедно с ножа предмет – родилният камък – е употребяван до скоро по нашия край. А ножът е много важен, защото е атрибут на богинята Нинти или Нинтум, богиня на раждането или както се казва обикновено – богинята майка. Няма да искаме тя да е майка на боговете, а само на хората. Леко изменената форма на въпросния нож е знак на зодиакалното съзвездие Лъв. Едно от фолклорните съответствия на Нинти е Св.Петка. В процеса на еволюцията, богинята Инана – Ищар измества Нинти от нейните небесни аспекти – планета Венера и зодиакален дом Лъв. Започват да я почитат даже като богиня майка.
А ножът може да се види от горното изображение. За нас е важно, че макар само на едно място в 6-те книги на З. Сичин издадени на български език („Изгубени царства”) предметът е наречен “двоен нож за отрязване на пъпната връв”. Това ни носи удовлетворение, защото единичният нож ще бъде сърповиден. Такива ножове може да се видят в музеите (напр. Русенския исторически музей). Според етнографите, пъпната връв се реже най-често със сърп.
Във вътрешността на една от “куклите” има сплетена пръчка от тесто. Вакарелски нарича този елемент “разплетен шнур”. Разплетения шнур, обаче, е идентичен с египетски йероглиф. С него древните писари пишели името на най-главния египетски бог – Птах. Птах е баща на Ра и е идентичен със шумерския Е.А. или Енки. В “Космическият код” Сичин пише: “Великият стар бог на египтяните се казвал ПТАХ, “Развиващият”, но такова било и значението на шумерския епитет на Енки “НУДИМУД”, “създател на изкуствени неща”. И в двата пантеона той бил Знаещият тайни, Божествената змия и (като отражение на неговия епитет “чийто дом е вода”) се изобразявал като Божествения воден човек, нашият Водолей.” В съвременните български диалекти глаголът НОДАМ (Нодем) означава правя (създавам)
Вече споменахме за обреден хляб с изписани върху него инициали на Христос. Известна е забраната за излишна или неправилна употреба на божествено име. Грешката е равна на светотатство и трудно ще приемем, че тая плетеница само прилича на името на могъщия бог и няма нищо общо с него.
Външната страна на куклата може да се изведе и от изображението на Хатор, съответната богиня на Нинти в египетския пантеон. На главата на богинята има кравешки рога, които плътно се доближават до контура на нашата кукла. Дали има връзка ножът за отрязване на пъпа с тия рога? Етнографите са записали, че обикновено пъпът се реже със сърп. Но два сърпа с допрени върхове идеално ще обрамчат рогата на Хатор. При това друг се е сетил преди нас да опре върховете на два сърпа. Записано е ритуално провиране под два допрени по тоя начин сърпове. Според нас първичният сърп е не лунния, а сърпа на планетата на Хатор – Венера, която има фази, подобни на лунните. В рогата на Хатор има кръгъл диск. Египтолозите казват, че това е Ра – слънцето, издигано от рогата на Хатор. Не знаем дали е така, но има очевидна аналогия с едната кукла. Подчертава се ежегодното празнуване на сватбата на Хатор и Хор и това е тема за размисъл.
До тук имаме: формата на куклата за кумичане от с. Бойница сведохме до атрибут на Нинти и името на брат и Енки (Пта). На първо място, тук има два независими символа на живота – ножа за отрязване на пъпната връв и символът на две преплетени змии. Според Сичин, това е носителят на генетическия код – двойната спирала на ДНК. На второ място, прозвището “развиващия” е непосредствено свързано със жизнените сили. На трето място – Енки е синоним на мъжка сексуална мощ и неговото име, сиреч неговата същност е неговото семе.
Формата на куклата представя половия акт, а на втори план е схемата на зачатието. Или как зачева богинята майка.
В шумерския мит “Енки и Нинхурсаг” подробно се разказва как Енки отишъл при сестра си и как тя заченала. След това всеки ден бил като месец и на деветия ден тя родила съвършено безболезнено.
Може да се постави въпроса: що е това върху хляба? Кумичането е ритуал, провеждан на Връбница (след Лазаровден). На него чрез жребий се избира “кума” – водачка на лазарките. Жребият се прави край река. Всяка лазарка чупи парче от “куклата” (фалоса). Но на български език да “счупиш фалоса” означава да те обладаят. Точно това символично обладаване става с лазарките. За целта те са облекли не моминска, а невестинска риза. Младоженец е божеството, а след ритуала момичето вече е “посветено”. Може би за това думата “чупа” е равнозначна на “мома”. Мома се става едва след лазаруване и т.н. Всички парчета се пускат по реката. Водата решава спора. Печели момичето, чието парче първо пресече определена граница (Имитация на оплождане. При оплождането печели първият сперматозоид, който премине през мембраната на яйцеклетката).
Лазарките са малки момичета, но те трябва да са полово зрели, а лазаруването е ритуал за инициация. По Д.Маринов, лазарувалото момиче “може да либи любовник”, годява, омъжва. Това са неща, свързани с полов акт и зачатие.
Счита се, че при обредите на инициация, когато неофитът трябва да премине в по-горна социална степен, му се съобщават най-важните неща за племето или общността. Те едва ли са били казвани в прав текст, а със сигурност са били закодирани по различен начин. От друга страна, ако се мъчим да разкрием най-важните неща за българския народ, естествено е да ги търсим в инициационните обреди. И ако намерим там нещо важно или много важно, да не се учудваме твърде много. А щом при лазаруването откриваме най-стария египетски бог, то това не трябва да предизвика справедлив гняв или здрав скептицизъм, а да се приеме, че старите жреци са знаели кой кой е.
До тук не се натъкваме на противоречие. По скоро, по аналогия, може да се предположи, че и втората “кукла” е композирана по същия принцип. Тогава и нейната вътрешност ще има фалически смисъл.
Подобна форма има йероглифът “дед” със значение “вечност”. Присъствието на фалос в разглеждания ритуал е забелязано от други автори (Станка Янева) “Прави впечатление, че в повечето случаи, куклите са предназначени за малки момичета или моми. Това навежда на мисълта, че са мъжки символи, още повече че някои от тях имат фалическа форма – например при лазаруването. …Кравайчетата са предназначени за момчета, а куклите (колачета) – за момичетата” В масовата култура днес се прави обратното, например на момичета се подарява кукла Барби.
Както се вижда от приложените картинки, вътрешността на втория по разглеждане обреден хляб представлява две спирали – плоска и цилиндрична. Без много въображение се вижда, че изписаното име на божеството като “обърната купа” и “правоъгълник” съответства на двете посочени спирали. Известно смущение предизвиква това, че елементите са разместени – долен с горен, а това трябва да се обясни.
Еднаквост във вътрешната част на двете “кукли” може да открием по линия на змиите. Енки (Птах) твърдо се свързва със змия. Името му Сичин обяснява като “две преплетени змии”. Сатурн (Кронос) и Енки заемат едно и също място в съответните пантеони. Те са синове на Уран – Ан и бащи на Юпитер – Думузи. В изображенията Сатурн е “грохнал старец, който се подпира на две змии”. От друга страна, магическите авторитети са единодушни, че спиралата изобразява навита змия. И така – две змии срещу две спирали (змии). Значи : между двете кукли няма съществена разлика.
След като отбележим, че Св.Никола е фолклорен аналог на бог Енки (Птах), сме готови да се върнем на разглеждането на никулденските хлябове. Както видяхме, името на бог Енки прилича на “разплетен шнур”. Щом е така, то такъв “орнамент” би стоял по право върху обредния никулденски хляб. И това е точно така – върху хляб №14 от студията на Вакарелски виждаме тоя “шнур” повторен четири пъти – във форма на кръст. По неведоми пътища египетски писмен знак попада точно на мястото си.
В други никулденски хлябове забелязваме изобразен двойния нож за отрязване на пъпната връв. При това повторен пет пъти, колкото е божественото число на богинята Нинти. Вече споменахме за нейната връзка със Св.Петка.
При приготвянето на обреден хляб се спазват редица ограничения. Д. Маринов подробно ги изрежда: брашното обезателно е пшенично, пресява се през ситно сито няколко (три) пъти, водата е “мълчана”, затопля се на жив огън. Месачката да е с нови (чисти) дрехи и пр. Готовият хляб се кади с тамян. По същество това е магичен ритуал. При магиите не бива да се греши. Най-малката беда ще бъде да се получи “слаба” магия, която да не “хване”.
При наличието на толкова ограничения и забрани, няма как в най-видното от хляба – неговото украсяване, да се допусне произвол – нека така да означим художествените пориви на българката. По начало, творчество е можело да се прояви в рамките на строги ограничения, спазвани хилядолетия. За нас те са били сходни с ограниченията, стоящи пред зографа. Едва като осъзнаем естеството на ограниченията, ще сме в състояние да съдим за творчески достижения и художествен усет. Естествено, част от знанията са пропаднали, част от нещата са продължили своя ход “по инерция”, но толкова по-ценни са съхранените елементи.
Не е ясен пътят, по който името на бог Птах достига Северозападна България. Идея за това може да даде част от пирамидните текстове, където според Сичин се казва, че в странстванията си Озирис минал през земята на Траките. И въпреки голямата си добрина, убил един от царете им, който не му се подчинил. Ще рече, че останалите царе се подчинили и започнали да почитат Озирис. Нещо такова е сторил и Дионис, който убил Орфей чрез жриците си. Значи, ако в нашите земи се открие акт на разчленяване на труп, това сочи култ към Орфей, но по-вероятно култ към Озирис.
Разчленяване откриваме в известната песен за Балканджи Йово. В оригиналната (лазарска) песен героят е разчленен на 7 части. Увиване с бял саван, подобно на мумия, или изображение на Птах, има в песента за болния Дойчин.
Оказа се, че кумиченето е най-важната част от многодневните ритуали за посвещаване на женския пол. Затова, с риск да повторим нещо, ще разгледаме тоя въпрос по-подробно. Но трябва да се запознаем бегло с мита за Изида и Озирис. Той е известен от съчинение на Плутарх и липсва в многобройните папирусни свитъци, надписи по саркофази и гробници. Египетските жреци не записвали случките с техните богове. За разлика от шумерските си колеги, историите с боговете те си предавали само устно. Към гръцките мъдреци се отнасяли с откровено пренебрежение. Понякога гърците получавали част от знанието, но по правило без допълнителни обяснения.
Сет убил брат си Озирис. По-късно разчленил трупа на 14 части и скрил всяка част на различно място. Вдовицата Изида и сестра й Нефтида с голямо търпение издирили частите от трупа и ги съединили. Увили тялото в бял саван. Това било първата мумия. Сестрите не открили само фалоса. Той бил нужен на Изида, за да може да зачене син-отмъстител. По някакъв начин тя решила проблема и заченала. Куклата от с.Бойница дава идея как. Тя направила фалос, но семето е от свекъра Птах. Не бива да се смущаваме, че в Хелиополския пантеон Птах е прадядо на Озирис, а не баща, както е с Енки и Думузи. Божественото семе не остарява. Не може да се каже и каква е ролята на Хатор – Нинти в тая история, която мирише на генно инженерство. Резултатът е зачеването на Хор, като син на Озирис.
Но да се върнем към кумиченето. Ритуалите доста се различават в разните части на България. Ние ще се придържаме към опростен вариант, който да ни води към целта.
Денят се нарича Връбница, Цветница или Куклинден. Всяка лазарка, която ще се кумичи приготвя хлебна кукла. Прието е, че тя има форма на фалос. По-горе беше казано как се приготвя обреден хляб. Изида прави фалос на мъртвия Озирис. В него е семето на Енки. Куклата се завива в бял месал (саван). Облеклото е невестинско – невестинска риза и невестинска китка. Лазарките отиват на реката. Там чупят или изрязват парче от куклата и му поставят свой белег. Чупенето, рязането, разкъсването на фалоса е полов акт. Наблюдаваме масова сватба на всички лазарки с божествен фалос – на Озирис и божествено семе – на Енки. С това лазарките вече са посветени, минали са в категорията на омъжените жени. За тях вече няма опасност да бъдат грабнати от змей. Очевидно змейовете (синовете божи) са имали права само върху девственици.
Парченцата се нареждат върху дъбова бухалка. След това миналогодишната кръстница или възрастна жена потапя бухалката в реката. Парченцето, първо преминало определена граница прави собственичката му кръстница. Някъде този жребий се прави три пъти. Първият сперматозоид е достигнал целта. Заченат е Хор. От тоя момент нататък (може и) се играе сключено хоро.
За бащинството на Птах свидетелства стелата на фараона Рахотеп (XVIIв.). Царедворците към царя: “Заповяданото от твоето Ка се случва, владика наш. Ху е това, което е в устата му. Сиа е това, което е в сърцето му. Заченал е тебе Птах-Сокар в любовта си”. Всеки египетски владетел е земно превъплащение на Хор.
Ху и Сиа са основни понятия в светогледа на Египет. Сиа е силата на възприятието и познанието. Ху е произнесеното слово, словото, което твори. След произнасянето му назованото нещо започва да съществува. Всичко, което съществува е назовано някога. Изразът “Великата Деветка дава Ху в устата на Хор” означава, че Хор може (дава му се) да твори изричайки. В устата на хороводеца е “иху-ху”. Твърде много станаха допирните точки на Хор с хорото, за да търсим в тях само звукова близост.
Кръстницата – калимана (змеица, кала-ман=змей-човек) се радва на голяма почит. Тя е официалната връзка между лазарките и останалите. Ергените искат момински китки от нея (ако някой се срамува, му се поставя ребром въпроса „от коя мома искаш китка?”). Лазарките и говеят, т.е. не говорят в нейно присъствие. Нея люлеят първа на люлката. Тя е длъжна да се омъжи до една година. Това говори за огромен обществен авторитет, който може да й осигури нужните кандидати.
Мари Йово, моме Йово,
Тебе те господ ареса
Ти да си му калимана,
Да му кръстиш машко дете,
Да му туриш три имена.
На калимана, с.Сестрино Санданско (В.Кузманова)
Куклите отново се завиват в белия месал. Всички отиват у кръстницата, където ги гощават. Куклите се натрошават, заливат се с вряла вода. Всички лазарки ядат от попарата. Останалото се дава на добитъка. Семето на Енки е опасна субстанция, но след попарването то става годно за ядене.
На вторият ден на Великден лазарките носят на кръстницата козунак и червено яйце. Разговяват, т.е. вече свободно говорят. Тъй като е понеделник, минали са девет дни от кумиченето. Но семето на Енки върши чудеса с богините “един ден беше като един месец, два дни бяха като два месеца …”. На деветия ден Изида ражда Хор! Сега калиманата – кръстница дава три (много) имена на новородения бог. С това свършва лазаруването.
Българките, макар и символично носят семето на Енки. От тук следва, че те са сестри на Изида и Озирис. Хор също е син на Енки и затова той е Хор-Озирис. Установяваме, че българите са синове на Енки и братя на Хор. Те са братя по между си. Хор е водач, затова е вожд на общност нарекла се на негово име – хора. Хората са братя. На празник хората се хващат на хорото.
Пожеланието за три имена на божествения син буквално означават, че рангът му ще бъде три. Но “три” означава “много” и рангът на Хор ще бъде още по-голям.
На много места лазарките се кумичат с венци от върба. Значи едно и също е кукла и върбов венец. Едно и също е чупенето на куклата и кършенето на върбовата клонка. Това личи и от името на празника – Връбница или Куклинден. А семето на Енки? По това време върбата цъфти. Пъпките са натежали от прашец. Това са полени – мъжките частици на цъфтящия свят. Самата върба е неразделна от реката, от стихията на Енки. Полени има в цялата атмосфера. Вездесъщото семе на бога на Земята.
Прашецът е съставка на всеки цвят. Очевидно е, че и третото име на празника – Цветница е в унисон с другите две имена. Значи хвърлянето на венци цветя от девойки на Цветница също е кумичене или негов белег. Многобройните имена произлизащи от върба , цвят и кукла носят спомена за божественото семе.
Някъде след кършенето на върба, големите лазарки отиват на гробищата и забучват клонки по гробовете (предпочитат се безименни гробове). Да не забравяме, че те играят ролята на Изида, т.е. на вдовица. На гробищата търсят гроба на съпруга Озирис и му носят липсващия фалос. Ходенето на гробищата разглеждаме не само като почитане на мъртвите прадеди, но и като почитане на конкретния родоначалник – Дионис, Озирис, Думузи.
Може да се обобщи картината на лазаруването. На Лазаровден персонажите са Лазар – Думузи и Лада –Инана. Активни са малките лазарки. Те имат главатар или буенец, който се избира по ръст, хубост, от цяло семейство. На Връбница играят само големите лазарки. Те се готвят за бъдещата сватба. По жребий се избира кръстница, която трябва да се омъжи до една година. Сценария следва действията на Изида за да добие наследник. Необходимо е да следим египетската митология относно тоя случай, но осветена от шумерски рентген. В шумерския текст “Енки и Нинхурсаг” има подробности, които кумиченето онагледява. Събитията стават до река. Енки дава семе на девойки от неговия род (сестра, дъщери) три и повече пъти, а кумиченето е с неограничена повторяемост. В текста цикълът е прекъснат (както трябва да бъде в една работеща компютърна програма). Инициативата за прекъсването на цикъла е на Нинхурсаг – сестрата, която е първа. Срещу нея е кумата – калимана, която е първа в състезанието на залъците – семе. Нинхурсаг хвърля семето. От него поникват осем различни растения. В дома на калиманата хлябът-семе се попарва и това прави семето негодно за зачеване, но все още с полезни свойства, защото го ядат и дават на добитъка. В с.Плевня, Драмско (П.Коледаров), на гробищата, калиманите чупели от хляба “и го хвърляли на възбог, като се провиквали “да се роди жито, да се роди сусам!””. Сеитбата на Нинти. По начало хвърлянето на хляб е абсолютно забранено, което подчертава особената категория на обредната кукла (колак, кравай).
Може със сигурност да отговорим на въпроса коя е кумата? Това е Нинхурсаг – Хатор, а тя е богиня от най-висш ранг. Ако вземем предвид египетски текстове, в които се описва сватба на Хор и Хатор, ще открием още една спирала в рода на Енки.
Открихме два основни мотива в кумиченето. Всички момичета – Изиди приемат символично семето на Енки. Зачеват символично. Излишното семе се деактивира. На деветия ден се раждат Хор. Хатор го кръщава.
На втори план всички зачеват. Предстоящото раждане трябва да се състои след девет месеца – на Коледа.
“През третото хилядолетие преди Христос в някои северни племена били смятани за достойни граждани на земята единствено родените през определени седмици от зимния сезон. Причината за това била следната: на полуостров Ютландия – чиито племена се наричали ингевони, или поне така ги кръстил Тацит – храмовите жреци на тайнството насърчавали сексуалните контакти само в определено време от първата четвърт на годината, при пълнолуние след пролетното равноденствие.” Тацит (Germania, 40)
Ще отбележим, че Връбница е неделята преди първото пълнолуние след равноденствието (щом Великден е след). Масовите сексуални оргии са преминали в чупене на върбови клонки, хлебни кукли, сплитане на венци. Твърде елегантен начин да се спази древната традиция. Според нас има още видими следи от хилядолетната традиция. Намираме я в името Стоян.
Общоприето е, че това е селско име. Достатъчна причина за стремящия се да изглежда „културен” да се дистанцира от него. Вярно е, че традициите в града избледняват и се изгубват. Селата остават като трудно превземаеми крепости на обичая, напук на чуждото влияние.
Препоръчителните сексуални контакти по Връбница, съвместно със строгите ограничения преди това, трябва да предизвикат пик в ражданията по Коледа, когато женското начало ИН е най-силно. Дните преди пълнолунието са обикновено дни на овулация. Женската физиология умножена по строгия закон е основата на множеството коледни раждания. Така си отговаряме на два въпроса едновременно. Как са кръщавани тия коледни рожби? И защо? Поне за българите, отговорът е Стоян. Но по това време “стои” единствено слънцето. Отговор – Стоян, роден на зимното слънцестояне. Според Тацит – единствено достоен член на обществото.
Стояновците празнуват имен ден на Стефановден – 27 декември. Отместването е минимално. За броя на именниците подкрепяме мнението на Талев от “Железният светилник”.
“- Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян?
В строгите очи на момата пробляснаха весели искри:
– Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци!”
Фолклорният персонаж “Стоян овчар” е равносилен на “Янкул овчар” и е образ на божествения пастир Думузи, Дионис, Озирис. От същата категория е и Зиези (Зевс) и всички предци на българския род.
Прочие: Стоян, Янкул, Никола са имена с най-голямо достойнство.
Ще посочим още един белег на божественото семе. Знае се, че българските владетели са носили плитка. Има и други носители на плитката, но това няма да противоречи на налагащия се извод.
На гърба на златната маска на Тутанкамон има гравиран текст от книгата на мъртвите: ” Дясното око е отъждествено с Нощната ладия, лявото око – с Дневната ладия, веждите – с Деветката, върхът на главата – Анубис, тилът е Хор, пръстите са Тот, плитката (с форма на двойна спирала) – Птах-Сокар”.
Отглас от деянията на Изида има и в Библията. Глава 38 от Битие описва любопитен случай на смесване на поколенията. Иуда, син на Яков имал трима сина – Ир, Онан и Шела. Ир умрял и оставил вдовица Тамир без деца. За да има деца Ир, при нея влязъл Онан, но той не давал семе на брат си по някоя си негова причина. При боговете мотивът за отказ на семе е много ясен – Сет е имал причина да се притеснява от раждането на Хор. Третия син на Иуда бил малък, но и след възмъжаването му бащата се боял от лошия късмет на Тамир и не й осигурил донор. (Божествения брат Ра е известен като Амон – скрития и не е помогнал на Изида). Тогава Тамир взела инициативата в свои ръце, престорила се на блудница и излъгала свекър си. (Според нашето изследване, Изида е получила семе от свекъра Птах). Иуда нямал дребни, и обещал на мнимата блудница да и даде едно козле. В залог, Тамир поискала неговите печат, тояга и връв. Това, обаче е очевидно неравностойно. Тамир му поискала всички владетелски знаци: печат, скиптър и мерна връв – т.е. цялата му власт. Чудното е, че той лекомислено и ги дал. Козлето, като едно от животните на Енки също е на място. Не бива да ни изненадва смесването, на божествения родоначалник с някой си номад, защото Иуда е родоначалник на иудеите, а пък иудеите са писали Битие.
Тамир родила близнаци – Фарес и Зара. Давид е далечен потомък на първия
Енки го има и в Ирландската митология. През третото хилядолетие преди н.е. Ирландия и Англия обитавал “народът на Уриел”. Уриел до голяма степен съвпада с Енки – носител на мъдрост, астрономични познания, музика, предупреждава Ной за предстоящ потоп. Народът на Уриел напуснал своите земи и по-нататък може да се открие само по функциите на своето основно божество.
