През V-VІ век от новата ера късноантичните автори за пръв път започват да споменават името „склави” или „склаби”. С него те наричат една голяма част от средноевропейското и северночерноморското население, известно по-късно като словени или славяни. Арабските пътешественици наричат същите тези хора „сакалиби” (саклаби). Когато през V-VІ век славяните стават реален враг на Византийската империя, античните автори започват да обръщат внимание и да описват техния начин на живот, обичаи, начин на воюване и т.н. Така например Прокопий Кесарийски живял през VІ век ни съобщава доста неща, свързани с начина на живот на склавините и антите, както и това, че те воюват пешком, въоръжени с малки щитове и копия. В „Стратегикона” от същото това време, края на VІ – началото на VІІ век, се казва че склавините и антите са въоръжени обикновено с две малки копия, а някои и с щитове. Разполагаме с ценно изображение от ІІ век от гробниците в Пантикапей (днешен Керч, на Кримския полуостров), столицата на Боспорското царство. На него се виждат войни от ІІ век, въоръжени с кръгли щитове и по две копия в ръка. Войните са облечени в дълги ризи и панталони. Двама от тях носят шлемове и ризници.
Традицията във въоръжението с две копия и щит се проследява и още по-назад във времето. Носенето на две къси метателни копия и щит, било характерното въоръжение и на древните траки. Разполагаме с множество изображения върху рисувани гръцки вази на тракийски воини или пелтасти (пехотинци), въоръжени именно по този начин.
На снимката е представено изображение от ІV век пр.н.е. на тракийски пелтаст, въоръжен с щит и две копия. Античната ваза е открита в Созопол. При популярното изображение – „Орфей пее на траките”, тракийските войни, които слушат песента на певеца също са представени с дълги наметала и въоръжени с по две копия.
Ако трябва да се върнем още по назад във времето, често героите от Троянската война са представяни въоръжени с по две копия. Това виждаме и в друго популярно изображение известно като Ахил и Аякс играят на зарове.
Последното изображение което ще разгледаме тук е също доста впечатляващо. То представлява пресъздаване на легендата за Троянския кон и е от доста ранен период - с него е украсена голяма амфора от първата половина на VІІ век пр.н.е. Въоръжението на войните представени на него - кръгъл щит и две копия е на практика същото, като това на войните от Боспорското царство. Възможно е това да е въоръжението на троянците или защитниците на Троя. Двама от героите, които са скрити в дървения кон, държат в ръцете си антични мечове в ножници, а други двама държат в ръцете си съответно щит и шлем.
След прегледа на тези изображения върху различни предмети от Античността, може да отбележим следното.
Традицията на две къси метателни копия и щит очевидно е доста древна и съществува поне от времето ХІІІ-ХІІ век пр.н.е., т.е. времето на епичната Тоянска война. Тази традиция продължава чак до вековете след новата ера и със сигурност е запазена от населението обитаващо Северночерноморските земи до един много късен период. Въоръжението на боспорските войни, отразено във фреските от втори век от новата ера от Пантикапей, показва една приемственост и традиции във въоръжението в егейско-черноморския културен ареал.
На снимката е представено изображение от ІV век пр.н.е. на тракийски пелтаст, въоръжен с щит и две копия. Античната ваза е открита в Созопол. При популярното изображение – „Орфей пее на траките”, тракийските войни, които слушат песента на певеца също са представени с дълги наметала и въоръжени с по две копия.
Ако трябва да се върнем още по назад във времето, често героите от Троянската война са представяни въоръжени с по две копия. Това виждаме и в друго популярно изображение известно като Ахил и Аякс играят на зарове.
Последното изображение което ще разгледаме тук е също доста впечатляващо. То представлява пресъздаване на легендата за Троянския кон и е от доста ранен период - с него е украсена голяма амфора от първата половина на VІІ век пр.н.е. Въоръжението на войните представени на него - кръгъл щит и две копия е на практика същото, като това на войните от Боспорското царство. Възможно е това да е въоръжението на троянците или защитниците на Троя. Двама от героите, които са скрити в дървения кон, държат в ръцете си антични мечове в ножници, а други двама държат в ръцете си съответно щит и шлем.
След прегледа на тези изображения върху различни предмети от Античността, може да отбележим следното.
Традицията на две къси метателни копия и щит очевидно е доста древна и съществува поне от времето ХІІІ-ХІІ век пр.н.е., т.е. времето на епичната Тоянска война. Тази традиция продължава чак до вековете след новата ера и със сигурност е запазена от населението обитаващо Северночерноморските земи до един много късен период. Въоръжението на боспорските войни, отразено във фреските от втори век от новата ера от Пантикапей, показва една приемственост и традиции във въоръжението в егейско-черноморския културен ареал.
Карта на Кримския полуостров - в десния край Пантикапей и Фанагория (тук изписана Фантагория). Понт Евксински - Черно море; Меотида - Азовско море; Боспор Кимерийски - Керченски пролив.
През VІІ век, т.нар. прабългари или първобългари или древни българи наистина тръгват от района на река Кубан и Керченския пролив, преди да дойдат в земите на днешна България. Само че най-вероятно те започват своя победоносен поход не от известната в нашата наука Фанагория, а от Пантикапей, (днешният град Керч), който повече от 900 години е столица на т.нар. Боспорско царство.
Докато за град Фанагория се знае доста и името е известно дори на широката публика, името Пантикапей е направо, може да кажем, непознато. То се споменава много рядко и е слабо известно дори и сред хората, които се занимават с изследването на старата българска история. Още по интересно е това, при положение, че двата града Фанагория и Пантикапей се намират буквално един срещу друг, от двете страни на Керченския пролив, съответно от източната и западната му страна.
Докато за град Фанагория се знае доста и името е известно дори на широката публика, името Пантикапей е направо, може да кажем, непознато. То се споменава много рядко и е слабо известно дори и сред хората, които се занимават с изследването на старата българска история. Още по интересно е това, при положение, че двата града Фанагория и Пантикапей се намират буквално един срещу друг, от двете страни на Керченския пролив, съответно от източната и западната му страна.
След рода Археа, който първоначално управлява в град Пантикапей, властта преминава у династията на Спартокидите. Това се случва през втората половина на V век пр.н.е. Според сведенията на Диодор Сицилийски, основателят на династията Спарток управлявал 7 години. Повечето изследователи считат името и произхода на този владетел за тракийски, подкрепен във властта от тракийски наемници, известни вече във V век пр.н.е. в Боспор. Династията на Спартокидите обединява различните боспорски градове и колонии и управлява до края на ІІ век пр.н.е. Освен царското име Спарток сред представителите на тази династия срещаме и друго добре познато тракийско име - Перисад (Берисад). Свидетелство за тракийския произход на управляващия род и на местната аристокрация са множеството ценни находки от периода V – ІІ век пр.н.е., които намират голямо сходство с подобни находки от територията на Балканите.
Ето няколко примера -
Вход към царска гробница от Пантикарей, средата на ІV век пр. н. е. С дълъг коридор (дромос) около 36 метра и гробна камера. Предполага се че в нея е бил погребан Левкон І (389-349) от управляващата династия на Спартокидите.
http://bike-crimea.com/blog/
На следващата снимка -
Входът към гробницата в Мезек, средата на ІV век пр.н.е. - една от най-големите куполни гробници в Тракия. Коридорът (дромосът) към гробната камера тук е дълъг 20.6 метра. Начинът на оформяне на входа в Мезек и Пантикапей е на практика идентичен.
На следващата снимка -
Златни обеци от Боспорското царство, от известното могилно погребение при Куль-Оба, ІV век пр.н.е.
На следващата снимка -
.jpg)
Златни обеци от могилно погребение край Враца - първа половина на ІV век пр.н.е.
На снимката -
Златен венец от могилно погребение във Враца - ІV век пр.н.е.
На снимката -
Златен венец от могилното погребение при Куль-Оба - ІV век пр.н.е.
През І век пр.н.е историята на Боспорското царство е свързана с името на Митридат VІ Евпатор и прословутата му борба с Римската република. В края на І век пр.н.е. Боспорското царство признава окончателно властта на Рим, а през 14 година император Тиберий дава царската власт на Аспург, внук или правнук по майчина линия на Митридат VІ Евпатор. Новият цар получава римско гражданство и правото да го предава по наследство. В същата тази връзка, цялата титлата на този владетел става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург. Независимо как бихме определили произхода на Аспург - за сарматски, скитски, или друг, тракийска нишка в боспорската история се появява отново, тъй като този владетел е сгоден за тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на сапейския цар Котис ІІІ. Поради това Аспург приема освен името на своя римски благодетел и разпространеното сред тракийските царе име Раскупорис.
С началото на новата династия започва нов разцвет и културно-икономическо развитие на Боспорското царство. Наследниците на Аспург управляват до началото на V век. Те всички наследяват в титлата си името на римския император Тиберий Юлий, както и тракийските имена Котис, Раскупор (Рискупор), Реметалк и други.
Още интересни неща - паралели в топонимите (и етнонимите) от Северното Черноморие и Тракия
ТРАКИЯ - СЕВЕРНО ЧЕРНОМОРИЕ
Аксиос - Аксиакос
Ареи етн. -Арии
Апсинт - Апсар
Доросторум - Дорос
Дин друме - Дина
Каластра - Калиорди
Кузик - Казика
Панталиа - Панти капа (Пантикапей)
Сапеи етн. -Сапеи етн.
Синди етн. -Синти етн.
Суро бара - Сурион
Темон бари -Тамураке
Торпили етн. - Тарпеати етн.
Уску Дама -Корокон Дама
ТРАКИЯ - СЕВЕРНО ЧЕРНОМОРИЕ
Аксиос - Аксиакос
Ареи етн. -Арии
Апсинт - Апсар
Доросторум - Дорос
Дин друме - Дина
Каластра - Калиорди
Кузик - Казика
Панталиа - Панти капа (Пантикапей)
Сапеи етн. -Сапеи етн.
Синди етн. -Синти етн.
Суро бара - Сурион
Темон бари -Тамураке
Торпили етн. - Тарпеати етн.
Уску Дама -Корокон Дама
http://gugukaran.narod.ru/east_old/aspurgids.html
В началото на новата ера, в северночерноморското Боспорско царство, със столица Пантикапей (днешен Керч), на
власт идва нова династия. След управлението на Митридат VІ Евпатор и синът му Фарнак ІІ, до властта се домогва Асандър, който разбива наследниците на Митридат и се жени за дъщерята на Фарнак ІІ Динамия. Динамия освен наследничка на Митридат
VІ е потомка и на Антиох ІV Епифан. Тридесет годишното управление на Асандър е свързано със строежа на отбранително съоръжение срещу варварите – т.нар. Асандров вал, отделил Керченския пролив и столицата на Боспорското царство от останалата част на Крим.
От брака между Асандър и Динамия се ражда наследникът Аспург. Той поема властта в самото начало на новата ера и управлява до 38 г. През 14 г. Аспург получава римско гражданство от император Тиберий Юлий и титлата „приятел на римския народ”. По съвет на римляните, които вече имат влияние над това северночерноморско царство, Аспург се жени за тракийската принцеса Гепепирия (Хипепирия), дъщеря на
сапейския цар Котис ІІІ. В резултат на този брак и римското гражданство, пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.
сапейския цар Котис ІІІ. В резултат на този брак и римското гражданство, пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.
Неговите наследници, които управляват Боспорското царство до края на V век, са известни с три названия –Аспурги, Раскупориди и Тиберий Юлии. Аспург управлява около 30 години. От брака му с тракийската принцеса се раждат двама сина – Тиберий Юлий Митридат VІІІ и Тиберий Юлий Котис І. След първоначалното управление на Митридат VІІІ Аспург
римският император Клавдий предпочел управлението на Котис І Аспург, който с римска помощ отстранил брат си от престола и поел властта. По това време римските
войски и флот предприели поход срещу Танаис (при устието на река Дон) и подчинили отпадналите приазовски градове. Котис І Аспург управлявал до 63 година, когато властта поел синът му Тиберий Юлий Раскупорис ІІ Аспург.
Тиберий Юлийте управлявали без прекъсване до средата на ІV век, когато настанали смущения свързани с движението на германските, славянските и другите племена и появата на хуните в Европа.
войски и флот предприели поход срещу Танаис (при устието на река Дон) и подчинили отпадналите приазовски градове. Котис І Аспург управлявал до 63 година, когато властта поел синът му Тиберий Юлий Раскупорис ІІ Аспург.
Тиберий Юлийте управлявали без прекъсване до средата на ІV век, когато настанали смущения свързани с движението на германските, славянските и другите племена и появата на хуните в Европа.
Последния известен владетел от тази династия е Тиберий Юлий Дуптун, който според едни управлявал в началото, а според други в края на V век.
Дали това обаче е бил последния наследник или може би наместник на тази династия?
През V- VІІ век Боспорското царство става обект на борба между готи, хуни, тюрки, византийци и разбира се местните владетелски родове.
През 474 Пантикапей, столицата на Боспорското царство, е завладян или по-точно овладян от утигурите. Около 523 г. по времето на византийския император Юстин (518-527) Източната римска империя поема контрола над голяма част от Боспор.
Византийците започват активна мисионерска дейност, под чието влияние един от вождовете на утигурите Грод (Гордас) приема християнството. Следват метежи, убийството на Грод и възвръщане на хунското присъствие в района. Наблюдават се
и разрушения в Пантикапей, Тиритака, Фанагория и на други места. Скоро след хунския метеж, император Юстиниан изпраща войска, която отново отвоюва Боспор.
Така размирно продължават и следващите десетилетия. С известни прекъсвания, Византия запазва властта над западната част на Боспорското царство – Пантикапей и
околните градове – утигурите и оногурите се консолидират около Фанагория, на източния бряг на Керченския пролив. Тези земи, най-вероятно в началото на VІІ век стават център на т.нар. Велика България.
Дали това обаче е бил последния наследник или може би наместник на тази династия?
През V- VІІ век Боспорското царство става обект на борба между готи, хуни, тюрки, византийци и разбира се местните владетелски родове.
През 474 Пантикапей, столицата на Боспорското царство, е завладян или по-точно овладян от утигурите. Около 523 г. по времето на византийския император Юстин (518-527) Източната римска империя поема контрола над голяма част от Боспор.
Византийците започват активна мисионерска дейност, под чието влияние един от вождовете на утигурите Грод (Гордас) приема християнството. Следват метежи, убийството на Грод и възвръщане на хунското присъствие в района. Наблюдават се
и разрушения в Пантикапей, Тиритака, Фанагория и на други места. Скоро след хунския метеж, император Юстиниан изпраща войска, която отново отвоюва Боспор.
Така размирно продължават и следващите десетилетия. С известни прекъсвания, Византия запазва властта над западната част на Боспорското царство – Пантикапей и
околните градове – утигурите и оногурите се консолидират около Фанагория, на източния бряг на Керченския пролив. Тези земи, най-вероятно в началото на VІІ век стават център на т.нар. Велика България.
В тази сложна политическа ситуация – тюрки,
хуни, византийци, вождът на българите Кубрат успява да извоюва независимост и да поеме самостоятелно управление върху голяма част от земите на бившето Боспорско
царство.
През 70те години на VІІ век нахлуването на хазарите в земите на Боспорското царство отбелязва нов повратен момент в историята на региона. Това нахлуване е свързано отново с палежи, разрушения, убийства и политически превратности. В
хуни, византийци, вождът на българите Кубрат успява да извоюва независимост и да поеме самостоятелно управление върху голяма част от земите на бившето Боспорско
царство.
През 70те години на VІІ век нахлуването на хазарите в земите на Боспорското царство отбелязва нов повратен момент в историята на региона. Това нахлуване е свързано отново с палежи, разрушения, убийства и политически превратности. В
резултат на това една част от българите под предводителството на Аспарух (Исперих)се оттегля на изток и се установява в близост до делтата на Дунав, в т.нар. Онгъл, днешен Буджак.
Именникът на българските князе (ханове) започва с владетел от рода Дуло, който управлявал 300 години. Вторият владетел, посочен в Именника, управлявал 150години, също е от рода Дуло. Следва наместник, след което отново владетел от рода
Дуло. Следва втори наместник. Както посочва Именникът, тези петима владетели държали княжеството от оная страна на Дунава, с остригани глави.
Дуло. Следва втори наместник. Както посочва Именникът, тези петима владетели държали княжеството от оная страна на Дунава, с остригани глави.
Следва Исперих княз, който дошъл от тази страна на Дунава. Княз Исперих е също представител и наследник на рода Дуло.
Като имаме предвид историята на земите от които идва Аспарух и в която са живели неговите предци, не трябва ли да потърсим под царското име Дуло името на известната в недалечното минало династия на Тиберий Юлиите?
Като имаме предвид историята на земите от които идва Аспарух и в която са живели неговите предци, не трябва ли да потърсим под царското име Дуло името на известната в недалечното минало династия на Тиберий Юлиите?
Не отразява ли всъщност името Дуло почетното име Юлий? Да не забравяме че името Юлий всъщност е Йулий, а на латински Iulius или Iulus.
Ако направим кратък преглед на името Юлий в различните съвременни европейски езици ще установим следното. На френски същото това име или по точно първата буква Й (I) преминава в Ж (J) – на френски Жул, Жулий. На английски същото това J се чете като Дж - Джулия, Джулай и т.н.
На унгарски Юлий (Iulius) се предава чрез начален звук, който на български е звук между Г/Д. Затова унгарското Гюла или Дюла означава същото - Юлий. Днешният румънски град Алба Юлия, на унгарски гласи Гюла (Дюла) Фехервар, което предава
директно името на града.
Ако направим кратък преглед на името Юлий в различните съвременни европейски езици ще установим следното. На френски същото това име или по точно първата буква Й (I) преминава в Ж (J) – на френски Жул, Жулий. На английски същото това J се чете като Дж - Джулия, Джулай и т.н.
На унгарски Юлий (Iulius) се предава чрез начален звук, който на български е звук между Г/Д. Затова унгарското Гюла или Дюла означава същото - Юлий. Днешният румънски град Алба Юлия, на унгарски гласи Гюла (Дюла) Фехервар, което предава
директно името на града.
От друга страна, царското име на владетеля Аспарух също показва приемственост с това на основателя на династията Аспург І - Тиберий Юлий Раскупорис І Аспург.
На снимката - меден асарий на Аспург І 14-38 година, сечен в Пантикапей.
На лицевата страна е изобразен владетелят Аспург І (дясно), а на обратната страна император Тиберий Юлий (надпис KAISAROS TIBERIOY)
На снимката - меден асарий на Аспург І 14-38 година, сечен в Пантикапей.
На лицевата страна е изобразен владетелят Аспург І (дясно), а на обратната страна император Тиберий Юлий (надпис KAISAROS TIBERIOY)
Римската фамилия Юлий е всъщност от трако-троянски произход. Юл (Асканий) е син на Еней (има град Енос в Тракия).
БОСПОРСКОТО ЦАРСТВО И ПОНТИКА НА ТРАКИЙСКИЯ ЦАР МИТРАД VI ЕВПАТОР ДИОНИС,АТИЛА И ИРНИК ОТ РОДА ДУЛО И ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!!!
Оцелелите по нашите земи тракийски артефакти,надписи и съкровища са тези, които са били задълго и на дълбоко скрити от човешкото око. Нашите добри "съседи",африканските нашественици гърците, римляните и от двете римски империи и азиатските тюркски нашественици са заличили и унищожили,всичко което не става за кражба и присвояване.
Българските артефакти са заличени,унищожени,някои са присвоени, ръкописи са изгорени.Гърците и римляните и турците се постарали да заличат каквото могат от българската и тракийската история.
За гърците има стотици древни примери.А, Август -първият император на Рим, дава поръчка на Тит Ливий да създаде героична история на народа им. Ливий се справя добре приписвайки историята и културата на тракийците на римляните и дори си нагласят и троянски корени.Преди 2000 години Страбон пише, че населението на Тракия е децимирано,(убит всеки десети), от римляните.
Ще проследим хронологично историята по северното,източното и югоизточното Черноморие на държавите на нашите прадеди -Боспорското царството, царство Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Империята на Атила от рода Дуло ,Ирник от рода Дуло и Велика България от 5 век пр.н.е. до V в.н.е.
Боспорското царство e антично тракийско царство, намиращо се северните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море).Образувано през 5 век пр.н.е.на северната част на Черноморието и е известно,като Боспорско или Царството Кимерийския Боспор.
Столица е град Пантикапей. Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.
На негово място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.
Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.
От ранния му период на съществуване не се знае,почти нищо но в 480 г. пр.н.е.. д. е обединено в една държава - Боспорското царство със столица Пантикапей.
През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е разкопана една уникална тракийска гробница.
В нея са намерени останките и даровете на тракийския цар Рескупорис,който е един от владетелите на Боспорско Царство или Кимерийския Боспор,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк, Аспург.
Около 438 години преди новата ера. идва на власт, тракийския Цар Спарток. Династията на неговите потомци,(Спартокиди) Spartokids сериозно увеличават територията на страната. В края на V век те присъединяват земите на към Босфора земите на синди и меоти и всички гръцките колонии по бреговете на Азовско море.
Армията Беспор по това време се състои предимно место тракийско население и наемници,погърчени до някаква степен траки от колониите на африканските нашественици гърците и сарматски конници.
През втората половина на IV. век преди новата ера. при Цар Перисад,Беспорското царство достига най-голямата си сила и обхваща цялата територия на Керченския полуостров, до Феодосия, Таман долното течение на р. Кубан и устието на Дон. Племената на север и на изток от Азовско море са признали суверенитета на Беспорското царство.
Прекратили се войните с роднините- скитите.
Сред руската и украинска научна общност и просветено общество има силен интерес към изучаването на древната тракийска история на Таврия и Кримския полуостров,но до голяма степен са склонни подобно на много наши "специалисти"да изкривяват фактите по някои древногръцки автори по отношение на културата,религията,центровете на северното Черноморие,без да вникват в артефактите и други кутурни,археологически доказателства.
Стара Велика България се намира точно в пределите на древното Тракийско Боспорско царство,където преди около 2000 години е властвал Аспург носещ име подобно на Аспарух и живелият в Тракия Аспар. Руските,украинските и българските учени не дават никакво смислено научно обяснение къде точно изчезват след IV-ти век траките от Боспорското царство и как така българите от Стара Велика България носят техните традиции,култура,бойни навици,архитектурни и строителни способности.
Знаменити тракийски артефакти са открити несъмнено в Пантикапей - столицата на царство Беспор,където на Акропола в 63 пр.н.е. приключва с живота си легендарния владетел,най-лошият враг на могъщия Рим, съперник на известния генерал Сула, Лукул и Помпей, тракийският Цар Митридат VI Евпатор Дионис.
Митридат VI Евпатор е от най-известните арийци-тракийски цар на Понт и един от най-силните и опасни противници на късната Римска република.
Понтийското царство се намира в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по южния бряг на Черно море.Граничи с държавата Витиния.
Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. Столици са били Амасия и Синоп.По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.
Великият тракиец води три войни,наречени на негово име- Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.
Митридат е от тракийски произход и се твърди, че е потомък на цар Дарий I.
Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.
Цар Митридат VI Евпатор Дионис е роден през 132 пр.н.е. в Синоп,(днешна Турция).
Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150 – 120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче.
В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика, която избира за наследник по-малкият му брат.
По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.
През 113 пр.н.е. Митридат извършва дворцов преврат и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове.
След като покорява Колхида, царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със скитския цар Палак.
Най-важните средища Крим, Таврия и Боспорското царство с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите – техни древни врагове.
След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и роксоланите приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте.
Той участва в подялба на Пафлагония и Галация с Никомед III цар на Витиния. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира Кападокия е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над Черно море и Мала Азия, държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си Клеопатра за съпруга на арменския цар Тигран II, като сключва с него военен и политически съюз.
В пристанището на Фанагория /Краснодарски регион, Русия/ е открит таран, закрепен за кораб от флотата на понтийския цар Митридат VI Евпатор.
Находката е на подводния отряд на експедицията от Института по археология на Руската академия на науките.По- рано във Фанагория е открита мраморната гробница на любимата наложница Митридат Хипсикратия.
След последната война под негова власт е останало само Боспорското царство. Планирал е нов поход срещу Рим, но е бил предаден от собствения си син и е загинал.
Фанагория е град на Таманския полуостров в днешна Русия, съществувал от 6 век пр.н.е. до 15 век. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство, наред с Пантикапей-столица на Велика България.
През 168 г. пр. н.е. тракийските отряди Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи»
През 89 пр.н.е. Митридат печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата година 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.
Понтийското царство се състои от смесено население от траки,други арийски племена и йонийски гърци.
Царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително с Кир Велики, Дарий I и Александър Велики.
Митридат се изтъква и като защитник на елинизма, който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост.
Гръцките градове,включително Атина преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато флота му обсажда римляните в Родос.
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца – инцидент известен като „Азиатска вечерня“.
По времето на Първата Митридатова война водена между 88 и 84 пр.н.е. Луций Корнелий Сула воюва с Митридат да се изтегли от Гърция,а след него-Луций Лициний Мурена командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия.
Подписан е мирен договор.
Рим атакува Митридат провокирайки избухването на Втората Митридатова война от 83 до 81 пр.н.е.
Победата този път категорично е за Митридат.
Когато римляните се опитват да анексират Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до Третата Митридатова война, която се провежда от 73 до 63 пр.н.е.
В началото Лукул, а след това Помпей са изпратени срещу Митридат. Той губи тази война.
През 65 пр.н.е. Митридат отстъпва от Колхида,сегашна Грузия през Кавказките планини към Крим, като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим.
Неговия най-голям син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството.
Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син Фарнак II подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство, след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; имунитет придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.
Според „Римска история“ на Апиан, след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя галски бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия, стара столица на Понт.
Българската столица на рода Дуло-гр. Боспор израства върху стария полис Пантикапей и има за същата стратегическа позиция, като осветеният през 330 година на стар тракийски град Византион в новия Рим.
В следствие заевоеванията на военначалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год.
В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни,други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
Атила става автократичен управник и възглавява завоеванията на запад.
Атила е най-могъщият владетел на българите от рода Дуло,наречени от европейските и руски учени хун,(защото не искат да признаят,че са побеждавани от съществуващ народ).По същата причина са прекръстени по-късно на "татари", същите българи.
Атила е управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление войските му са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан.Прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.
Атила се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в други е смятан за велик владетел.
Българите,основали през 430 год. града предхождащ Киев, са били са двигател на движение на евразийските народи срещу Рим, надявайки се да премахнат робството като недостойно за човека срамно състояние.
Атила става владетел на по-голямата част от Европа, спира на р. Тиса и основава столицата си,Сюн Баил,където приема представители на много страни от 434 от 453 година.
Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските канове и царе. От този род произхождат Ирник,кана Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
Те станали пазители на мощните държави включително и Велика България,Велика черна България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.
В пет направления вървят лидерите на българския народ към Волга, Кама, река Дунав, а дори и в Италия, Панония, Македония.
Легендите,сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсти век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.
Срещу Крим,сега се намира и древната столица на Велика България – Фанагория,а Крим е част от българската историческа прародина.
Исторически източници сочат град Фанагория за столица на Велика България.
Артефактите открити от украински археолози от т. нар. салтово-маяцка култура, показва пълно сходство с намерените в първата столица на сегашна България, Плиска и в Североизточна България керамика, укрепления и жилища. Антична Фанагория системно и периодично се изследва от 1936, и част от експонатите са в Таманския музеен комплекс.
Руснаците са горди,че Фанагория е първото публично образование на територията на съвременна Русия и метрополис основана през VI век. пр.н.е. на 75 хектара.Голяма част от древната българска Фанагория сега е под водата.
Разбира се през VI век. пр.н.е. не съществуват и няма нито руснаци,нито украинци,нито татари а обширните територии се населяват от нашите предци. В началото на IV. пр.н.е. както видяхме Фанагория е част Боспорското царство на Кримския бряг на пролива.Интересна личност за нашата история е Ирник от владетелския род Дуло.
От историческите извори знаем, че той е трети син на Атила и майка му е българка.
През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот на Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало в епоним на цял един период от време.
Българските артефакти са заличени,унищожени,някои са присвоени, ръкописи са изгорени.Гърците и римляните и турците се постарали да заличат каквото могат от българската и тракийската история.
За гърците има стотици древни примери.А, Август -първият император на Рим, дава поръчка на Тит Ливий да създаде героична история на народа им. Ливий се справя добре приписвайки историята и културата на тракийците на римляните и дори си нагласят и троянски корени.Преди 2000 години Страбон пише, че населението на Тракия е децимирано,(убит всеки десети), от римляните.
Ще проследим хронологично историята по северното,източното и югоизточното Черноморие на държавите на нашите прадеди -Боспорското царството, царство Понтика на тракийския Цар Митридат VI Евпатор Дионис,Империята на Атила от рода Дуло ,Ирник от рода Дуло и Велика България от 5 век пр.н.е. до V в.н.е.
Боспорското царство e антично тракийско царство, намиращо се северните брегове на Черно море,на Кримския полуостров,на бреговете на Меотидското езеро (Азовско море).Образувано през 5 век пр.н.е.на северната част на Черноморието и е известно,като Боспорско или Царството Кимерийския Боспор.
Столица е град Пантикапей. Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.
На негово място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.
Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.
От ранния му период на съществуване не се знае,почти нищо но в 480 г. пр.н.е.. д. е обединено в една държава - Боспорското царство със столица Пантикапей.
През 1837 година в Руската Империя на територията на днешна Украйна е разкопана една уникална тракийска гробница.
В нея са намерени останките и даровете на тракийския цар Рескупорис,който е един от владетелите на Боспорско Царство или Кимерийския Боспор,наследник на Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк, Аспург.
Около 438 години преди новата ера. идва на власт, тракийския Цар Спарток. Династията на неговите потомци,(Спартокиди) Spartokids сериозно увеличават територията на страната. В края на V век те присъединяват земите на към Босфора земите на синди и меоти и всички гръцките колонии по бреговете на Азовско море.
Армията Беспор по това време се състои предимно место тракийско население и наемници,погърчени до някаква степен траки от колониите на африканските нашественици гърците и сарматски конници.
През втората половина на IV. век преди новата ера. при Цар Перисад,Беспорското царство достига най-голямата си сила и обхваща цялата територия на Керченския полуостров, до Феодосия, Таман долното течение на р. Кубан и устието на Дон. Племената на север и на изток от Азовско море са признали суверенитета на Беспорското царство.
Прекратили се войните с роднините- скитите.
Сред руската и украинска научна общност и просветено общество има силен интерес към изучаването на древната тракийска история на Таврия и Кримския полуостров,но до голяма степен са склонни подобно на много наши "специалисти"да изкривяват фактите по някои древногръцки автори по отношение на културата,религията,центровете на северното Черноморие,без да вникват в артефактите и други кутурни,археологически доказателства.
Стара Велика България се намира точно в пределите на древното Тракийско Боспорско царство,където преди около 2000 години е властвал Аспург носещ име подобно на Аспарух и живелият в Тракия Аспар. Руските,украинските и българските учени не дават никакво смислено научно обяснение къде точно изчезват след IV-ти век траките от Боспорското царство и как така българите от Стара Велика България носят техните традиции,култура,бойни навици,архитектурни и строителни способности.
Знаменити тракийски артефакти са открити несъмнено в Пантикапей - столицата на царство Беспор,където на Акропола в 63 пр.н.е. приключва с живота си легендарния владетел,най-лошият враг на могъщия Рим, съперник на известния генерал Сула, Лукул и Помпей, тракийският Цар Митридат VI Евпатор Дионис.
Митридат VI Евпатор е от най-известните арийци-тракийски цар на Понт и един от най-силните и опасни противници на късната Римска република.
Понтийското царство се намира в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по южния бряг на Черно море.Граничи с държавата Витиния.
Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. Столици са били Амасия и Синоп.По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.
Великият тракиец води три войни,наречени на негово име- Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.
Митридат е от тракийски произход и се твърди, че е потомък на цар Дарий I.
Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.
Цар Митридат VI Евпатор Дионис е роден през 132 пр.н.е. в Синоп,(днешна Турция).
Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150 – 120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче.
В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика, която избира за наследник по-малкият му брат.
По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.
През 113 пр.н.е. Митридат извършва дворцов преврат и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове.
След като покорява Колхида, царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със скитския цар Палак.
Най-важните средища Крим, Таврия и Боспорското царство с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите – техни древни врагове.
След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и роксоланите приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте.
Той участва в подялба на Пафлагония и Галация с Никомед III цар на Витиния. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира Кападокия е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над Черно море и Мала Азия, държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си Клеопатра за съпруга на арменския цар Тигран II, като сключва с него военен и политически съюз.
В пристанището на Фанагория /Краснодарски регион, Русия/ е открит таран, закрепен за кораб от флотата на понтийския цар Митридат VI Евпатор.
Находката е на подводния отряд на експедицията от Института по археология на Руската академия на науките.По- рано във Фанагория е открита мраморната гробница на любимата наложница Митридат Хипсикратия.
След последната война под негова власт е останало само Боспорското царство. Планирал е нов поход срещу Рим, но е бил предаден от собствения си син и е загинал.
Фанагория е град на Таманския полуостров в днешна Русия, съществувал от 6 век пр.н.е. до 15 век. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство, наред с Пантикапей-столица на Велика България.
През 168 г. пр. н.е. тракийските отряди Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи»
През 89 пр.н.е. Митридат печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата година 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.
Понтийското царство се състои от смесено население от траки,други арийски племена и йонийски гърци.
Царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително с Кир Велики, Дарий I и Александър Велики.
Митридат се изтъква и като защитник на елинизма, който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост.
Гръцките градове,включително Атина преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато флота му обсажда римляните в Родос.
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца – инцидент известен като „Азиатска вечерня“.
По времето на Първата Митридатова война водена между 88 и 84 пр.н.е. Луций Корнелий Сула воюва с Митридат да се изтегли от Гърция,а след него-Луций Лициний Мурена командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия.
Подписан е мирен договор.
Рим атакува Митридат провокирайки избухването на Втората Митридатова война от 83 до 81 пр.н.е.
Победата този път категорично е за Митридат.
Когато римляните се опитват да анексират Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до Третата Митридатова война, която се провежда от 73 до 63 пр.н.е.
В началото Лукул, а след това Помпей са изпратени срещу Митридат. Той губи тази война.
През 65 пр.н.е. Митридат отстъпва от Колхида,сегашна Грузия през Кавказките планини към Крим, като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим.
Неговия най-голям син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството.
Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син Фарнак II подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство, след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; имунитет придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.
Според „Римска история“ на Апиан, след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя галски бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия, стара столица на Понт.
Българската столица на рода Дуло-гр. Боспор израства върху стария полис Пантикапей и има за същата стратегическа позиция, като осветеният през 330 година на стар тракийски град Византион в новия Рим.
В следствие заевоеванията на военначалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год.
В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни,други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
Атила става автократичен управник и възглавява завоеванията на запад.
Атила е най-могъщият владетел на българите от рода Дуло,наречени от европейските и руски учени хун,(защото не искат да признаят,че са побеждавани от съществуващ народ).По същата причина са прекръстени по-късно на "татари", същите българи.
Атила е управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление войските му са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан.Прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.
Атила се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в други е смятан за велик владетел.
Българите,основали през 430 год. града предхождащ Киев, са били са двигател на движение на евразийските народи срещу Рим, надявайки се да премахнат робството като недостойно за човека срамно състояние.
Атила става владетел на по-голямата част от Европа, спира на р. Тиса и основава столицата си,Сюн Баил,където приема представители на много страни от 434 от 453 година.
Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските канове и царе. От този род произхождат Ирник,кана Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
Те станали пазители на мощните държави включително и Велика България,Велика черна България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус.
В пет направления вървят лидерите на българския народ към Волга, Кама, река Дунав, а дори и в Италия, Панония, Македония.
Легендите,сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсти век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.
Срещу Крим,сега се намира и древната столица на Велика България – Фанагория,а Крим е част от българската историческа прародина.
Исторически източници сочат град Фанагория за столица на Велика България.
Артефактите открити от украински археолози от т. нар. салтово-маяцка култура, показва пълно сходство с намерените в първата столица на сегашна България, Плиска и в Североизточна България керамика, укрепления и жилища. Антична Фанагория системно и периодично се изследва от 1936, и част от експонатите са в Таманския музеен комплекс.
Руснаците са горди,че Фанагория е първото публично образование на територията на съвременна Русия и метрополис основана през VI век. пр.н.е. на 75 хектара.Голяма част от древната българска Фанагория сега е под водата.
Разбира се през VI век. пр.н.е. не съществуват и няма нито руснаци,нито украинци,нито татари а обширните територии се населяват от нашите предци. В началото на IV. пр.н.е. както видяхме Фанагория е част Боспорското царство на Кримския бряг на пролива.Интересна личност за нашата история е Ирник от владетелския род Дуло.
От историческите извори знаем, че той е трети син на Атила и майка му е българка.
През шейсетте години на V век неговият по-голям брат и върховен хунорски владетел Денгизих го обявил за съвладетел в Хунорската империя и му дал да управлява част от империята, заселена основно с българи.
Ирник се оказва успешен владетел и обединил по-голямата част от българите. През 467 година брат му Денгизих е убит и управляваната от него Хунорска империя започнала да се разпада. Ирник успял да вдъхнови за нов живот на Велика България.
Това негово дело оставило дълбока диря в историческата памет на народа му и го превърнало в епоним на цял един период от време.
