Генетичния пул по хаплогрупи на 97.5% от българите доказва защо чрез генетичният дрифт на 1250 поколения сме по-европейци от европейците

https://www.youtube.com/watch?v=UlQRa3ze6II&t=245s

Невежите възприемат тракийското наследство, обикновено подпечатано с етикета "гръцко", отново по геополитически причини и присъща липса на интегритет в западния (исторически) светоглед. Има и някои грешки във фактите. Доколкото си спомням, генетичните изследвания сочат R хаплогрупите като общи за траките, което отговаря на по-северна външност, със светла или червеникава коса и светли очи. Това отговаря на описанията в първичните исторически източници. И стенописите с изображенията им в подземните им могили. Доколкото ми е известно, те идват от изходна култура на север (реките Днепър и Днестър) на Балканите и продължават на юг към Мала Азия и средиземноморските острови, където стават троянци и фригийци, много добре познати, но генетично и културно идентични (на траките) народи, които са създателите на много от "гръцките" етикетирани неща, за които чуваме.

Почти всички императори са Траки и на територията на България е запазена най древната етно фолк музика, само с 40 неравноделни такта е. Всичко имена на траките който изпиствате са все райони на Траките. Другите народи са ни наричали Траки, ние сме се наричали Българи. Даки, Пеласги, Мизи, Скити, Беси и още много са все БЪЛГАРИ. Ние никога не сме напускали тази територия . Древни Гърци няма и Елини, те са Данайци. Тези територий са населявани от Пеласги и Грайки или Сели, те го прекръсват на елини. Българската история в най фалшифицираната. Рома е основана от траки или казано от Еней. Най старият календар ,най старата писменост и най старита артефакти са намерени в България. Сега живеем в 7530 година или казано от потопа в Черно море.



ЗАКЛЮЧЕНИЯ за сегашния генетичен пул на 97.5% от българите по хаплогрупи

Встъпителни пояснения:


Хаплогрупите са хромозомни структури на човешката ДНК, обозначавани формално с главни букви от латинската азбука, а хаплоподгрупате - с комбинация на малки букви от латинската азбука с цифри и представят клоните на родословното дърво на човечеството. Хората, причислени кам една и съща хаплогрупа, са потомци на един и същ прародител – носят едни и същи характерни мутации на хромозомите в структурата на собствения им ген. Генетиците приемат, че в едно столетие има 5 поколения. Следователно в 25 хилядолетия, колкото е възрастта на хаплогрупа I, се вместват 1250 поколения.Данните:

Синтезирано в Сегашния генетичен пул на 97% от българите по хаплогрупи показах, че приблизително от 1400 теста в периодо 2008-2011, генетичния пул на съвременния българин е кристално ясен и в синтезиран вид изглеждат така:1. Хаплогрупи I, J и E (балкански хаплогрупи) - около 67 % от съвременните българи, сл. потомци на старото балканско население – траките, наричани гети, и предтракийското население пелагсите, наричани от елините още "пелагри" или "пелгари";
2. Хаплогрупи R1а, R1b, G, H, L и М (азиатски хаплогрупи) - не надхвърля 30% от съвременните българи.Тествани:

В тези 1400 теста участват български граждани със саморъчни декларации, че не са турци, цигани, помаци, евреи и пр.Заключения:

Заключенията, както и обосновката и изводите представям в курсив (подчертан италик или текст в червен цвят), които съм извел от обемистия анализ на хаплогрупите, направен от генетици в Европа и/или наши генетици.
1. Хаплогрупи I, J и E (балкански хаплогрупи) са установени в около 67.5 % от съвременните българи като потомци на старото балканско население – траките, наричани гети, и предтракийското население пелагсите, наричани от елините още "пелагри" или "пелгари": - 4,5% носим гените на хаплогрупа I. Хаплогрупата I е най-старата хаплогрупа в Европа и вероятно единствената, която напълно произлиза оттук. С други думи, най-вероятно кроманьонците произлизат от тази хаплогрупа. Генетиците смятат, че първите представители на хаплогрупата I са пристигнали в Европа от Близкия изток (като хаплогрупа IJ) преди около 30000-45000 години, а впоследствие тази хаплогрупа се е развила като I преди 25 000 години;
- 19.5% от българите принадлежим към хаплогрупа I2a, най-вече тези в Добруджа, Северна България и в и около Софийското поле;
- Хаплогрупа I2a1 (M26 от Сардинския тип) бе намерена наскоро в неолитни кости от Франция, заедно с хаплогрупа G2a.
- 1,5% сме от хаплогрупа I2b;
- 3% сме от хаплогрупа J1;
- Хаплогрупа J има общ произход с хаплогрупа I и се разделя на два основни клона – J1 и J2. Cемитската група J1 се среща сред арабите с доста висок процент (70%) и е характерна за около 30% от евреите. До момента е открит един българин от тази хаплогрупа, произлизащ от източната част на Странджа. J2 е типичната тракийска хаплогрупа, пренесена от Месопотамия през Мала Азия на Балканите преди 10-12 хиляди години (Катта 1). Tя e силно разпространена в Южните Родопи, Беломорска Тракия и крайбрейните райони на почти цялото Средиземноморие. Поради това се смята от съвременните гръцки антрополози (и генетици) за характерен маркер на "елинистичната" експанзия над Средиземно море (още Платон пише, че преди елините са били пелазгите).
- J възниква преди около 45 хил. г. в Близкия изток или Кавказ, но в Европа се появява много по-късно - преди около 8 хил. г., вероятно с първите неолитни заселници. Главният път, по който те проникват на Стария континент, пресича диагонално Балканите.
- 7,9% от хаплогрупа J обхваща българите и на практика почти изцяло е представена от своята подгрупа J1 (7%). От всички J в Европа над 4/5 спадат към подклона J1.
- 24% от българите притежават ген от хаплогрупа Е1b1b;
- 4% от българите притежават ген от хаплогрупа Е1b1b1а2 (алфа-кластер), появил се на Балканите преди 12-10 000 години.2. Хаплогрупи R1а, R1b, G, H и L (азиатски хаплогрупи) - не надхвърлят 30% от съвременните българи: - 10 % от хаплоподгрупата R1b1b2 (M269). Трябва да се отбележи, че този ген е възможно да е навлязал и частично от Кавказ към Балканите, тъй като в този период Черно море е било все още езеро.
- До този момент, предвид малкия брой тествани, не са открити българи потомци на западноевропейските келти с R1b1b2 (M269), въпреки исторически известните ни нашествия на дунавските келти и готи над траките.
- Хаплоподгрупата R1b1b1 (М73) се заселва в Таримската котловина, много лесно ще се открие дали прабългарите са донесли този ген до Балканите.
- Хаплоподгрупата R1b1b1 се среща също при уйгурите към 20 %.
- Хаплоподгрупата R1b1b1 в някои райони на Западна Европа – до 70% от населението.
- 4.5 % от хаплогрупа G;
- 0.1 % от хаплогрупа H;
- 0.4 % от хаплогрупа L;
- 0.2% от хаплогрупа М.Обосновка:

Защо сме по-европейци от европейцте?
На картата се вижда разпространението на хаплогрупата I в съвременна Европа



Карта на разпространението на хаплогрупата I в съвременна Европа

Шведите преди 2 години лансираха т.н. “готски синдром”, т.е., готите да са разнесли хаплогрупата I из Европа, синдром, базиран единствено на 50-60% на хаплогрупата I там.

Но, има едно но.

Свободните от ледници места съвпадат частично с дистрибуцията на хаплогрупата I в Европа, което дава основания на абсолютното мнозинство антрополози да приемат умерено позитивно хипотезата, че хаплогрупата I е от палеоевропейски произход, намерила е убежище от ледовете в сегашна причерноморска Украйна, репопулирала се в Европа преди 15 хил. години и е била пометена от Европа след масивно нахлуване от изток на прото-индоевропейците, а и много други племена.



Карта на евентуалните климатични "убежища" при последното ледниково заледяване на Европа (Last Glacial Maximum) преди около 20 хил. години



Горните две карти дават основание на мнозина антрополози да твърдят, че хората от хаплогрупата I са палеолитното или поне мезолитното население на Европа.



Аргумент 1: При шведския “готски синдром”, при които хаплогрупата I има един от локалните си максимуми (тъмно-виолетовите зони горе на първата карта), направиха едно амбициозно изследване на антично ДНК на скелети на ловци от мезолита, които се предполагаше да са от хаплогрупата I, и така да потвърдят теорията. Обаче не успяха да я потвърдят, защото скелетите се оказаха от хаплогрупата N, която е разпространена днес между сибирските ловци, угрофините - т.е. финландци, а най- големия афинитет беше със самоедите и лапландците - което показва забележителен континуитет между тези хора и мезолитното население на Скандинавието. Резултатите бяха посрещнати с голямо разочарование в Швеция, защото връзката между палеолитни европейци и съвременните хора от хаплогрупата I ИМ изглеждаше на шведите толкова очевидна. И така НЕ доказаха, че европейците произлезат от там, т.е., че не гетите, а готите са оформили генетичен пул на сегашна Европа.



Аргумент 2: При изследване на сръбските хаплогрупи през 2008 година сърбите извадиха доказателства за неотдавнашна демографска експанзия на хората от хаплогрупата I в Сърбия - т.е. тази хаплогрупа може и да е възникнала преди 15 хил. години, както и за хърватската концепция за хаплогрупата I като основна хаплогрупа на протославяните заедно с Р1а. Обяснението за експлозията на хаплогрупата I в тези области можи да се свърже с трасето на хаплогрупата I по картата на нейните пиковете в съвременна Южна Европа



Аргумент 3: Хаплогрупата I се приема от генетиците, че е от преди около 20-25 хил. години. Хаплогрупата I идва от няколко етнически кохерентни групи население, запазила се е и до сега в Южна Украйна и Причерноморието от палеолита до днес, т.е., надживели са многобройните, много масивни, много кървави и много демографски-разрушителни некохерентни нашествия, които са ставали през Южна Украйна. А от палеолита до днес това са индоевропейци, иделци, пелагси, гети, траки, утигури, хуни, авари, монголи, маджари, печенези, узи, кумани, прабългари ...

За тях Южна Украйна е вратата към Европа през Балканите тогава (5-10 хил. години).



Аргумент 4: Ето трасето на хаплогрупата I на долната карта (направена също от генетици в Европа) е по географската периферия и повтаря някои от пиковете на хаплогрупата I в съвременна Южна Европа.









Възможно ли е готите да са разнесли хаплогрупата I из Европа, а не палеолитните европейци (по-късно гетите, каквито сме генетично ние)? Абсурд.

Това изглежда напълно невероятно.


През VІ век сл. Хр. Прокопий Кесарийски, черпейки данни от българите, нарича кимерийците утигури.




А както споменах, хаплогрупата I (М223, М423) идва от няколко етнически кохерентни групи население, запазили се е и до днес в Южна Украйна и Причерноморието.Изводи:- Ние сме европейци, а не азиатци;
- Не сме смес от народи и раси, както твърдят дори историци като Иречек, напр. а в основата сме траки и от предтракийско население на Балканите – пелагсите, наричани от елините още "пелагри" или "пелгари", римляните – "пеласки" (пелазги, белазги);
- Категорично е опровергана вече теорията за тюркския произход на българите. Типични за турците са майчините хаплогрупи HV, H4, H20, U1, U3, U6 и X, които при българите или въобще не се срещат, или са в пренебрежимо малък процент. Друга азиатската хаплогрупа М при тях се открива в 10%, а при нас е 50 пъти по-малка - тя е под 0.2%;
- Близки сме до украинците, поляците и хърватите, както и до жителите на Северна Италия и донякъде до гърците.

Тракия (на съвременен гръцки: Θράκη Thráki) или Трайка в гръцката митология е едноименната героиня и магьосница на Тракия. Тя беше дъщеря на Океан и Партенопа и сестра на Европа. Думата Тракия от древногръцки Thrake (Θρᾴκη) първоначално се е отнасяла за траките (древногръцки Thrakes Θρᾷκες), древен народ, обитаващ Югоизточна Европа. Древногръцката митология предоставя на траките митичен прародител Тракс, син на бога на войната Арес, за когото се твърди, че живее в Тракия. В Гърция хората също използват думата "Трака" (на гръцки, θρακα) за купчина горящи въглища, обикновено за печене на храна, но в техния ритуал в много села "Анастенария" (на гръцки, Αναστεναρια) ходят боси върху горящи въглища, може би чужденците и историците, които ги описват за първи път, дават това име поради многото траки (θρακες) в тяхната земя. В религията на траките основните богове са Дионисий, по-късно Орфей и еволюира през Византия и новото време до християнството. Повечето сведения казват, че Дионис е роден в Тракия, пътувал е в чужбина и е пристигнал в Гърция като чужденец. Неговият атрибут на "чужд" като пристигащ аутсайдер-бог може да е присъщ и съществен за неговите култове, тъй като той е бог на богоявлението, понякога наричан "богът, който идва" Един от основните инструменти на Тракия е гайда аскаулос askos+aulos bag+pipe "торбата на Дионис" днес известна като гайда и се прави от козя кожа, в древните церемонии те принасят в жертва много ярета/агнета, затова един от епитетите на дионис е Aegobolus Αἰγοβόλος ("стрелец на кози"), като християнството по-късно те вярват, че плътта (сега хляб) на козата е тялото на бога, а виното е неговата кръв, в церемониите те използват музика, за да постигнат екстаз, един от ритуалите, които са оцелели днес, е, че хората от Anastenaria жертват коза, обладана от дух и танцува боса на огън, също всяка пролет в цяла Гърция на Великден, за да отпразнуват възкресението на Христос/Дионис е да готвят и изяждане на стотици ярета/агнета. „В орфическата легенда Дионис под името Загрей „ловец, който хваща живи животни“ е син на Зевс от дъщеря му Персефона. По указание на Хера, бебето Загрей/Дионис е разкъсано на парчета, сготвено и изядено от злите титани. Но сърцето му е спасено от Атина и той (сега Дионис) е възкресен от Зевс чрез Семела. Зевс удари Титани с мълния и те бяха погълнати от огъня. От тяхната пепел произлязоха първите хора, които по този начин притежаваха както природата на титаните, така и божествената природа на боговете.

Установено е, че гърците имат значителна връзка с хората от Субсахар (Етиопия), което ги отделя от другите средиземноморски групи. И гърците, и етиопците споделят квазиспецифични DRB1 алели, като *0305, *0307, ​​*0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 и *1310. Генетичните разстояния са по-близки между гърците и етиопските/субсахарските групи, отколкото с която и да е друга средиземноморска група и накрая гърците се групират с етиопци/субсахарските групи както в съседните съединителни дендрограми, така и в анализите на кореспонденцията. Периодът от време, когато тези взаимоотношения може да са възникнали, е древен, но несигурен и може да е свързан с разселването на египетско-етиопските хора, живеещи във фараонски Египет.

Името на данайските гърци произлиза от жреческото племе на пеласгите - (С)ели (населен-(С)ели - Σελι)! Жреческото племе в храма на Зевс Пеласгийски - Додона.  Данайските гърци от Етиопия открадват трако-пеласгийското име "Сели" (Жители - които поддържат храма на Зевс Пеласгийски). Зевс - Δίας, означава ден (Ден) 

Траки е екзоним от Данай! Истинското име е Ариан от Ария (старото име на Тракия). Тоест бог Ари (Арес) от Ария (Тракия) - роден! Баща на амазонките, гетите, кимерийците (скитите), хумите (масагетите - мизийци и гети). 

Първите световни култури Лепенски вир, Старчево, култура Винча днес Сърбия. Първата световна индустриална революция ок. 6000 г. пр.н.е. Металургия на бронза. (Исторически новини на BBC март 2010 г.) Гордън Чайлд-Дунав в праисторията, Жак Пирен-Земеделие при Дунав Земеделието започва около 6000 г. пр.н.е. Първият календар на Винча започва да брои годините през 5508 г. пр.н.е. Земеделието не би било възможно без познаване на календара. И двете разработки започнаха и се развиха заедно. Харалд Харман за първите кирилски писания в културата Винча през 5500 г. пр.н.е., т.е. 2000 години преди всякакви писания където и да било другаде по света. Производство на желязо Vinca 1400 пр.н.е. В днешния английски език има повече от 2000 еднакви или подобни сръбски думи. Имената на балканските племена: пеласги, микенци, етруски, венди, илири, македонци, дардани (оригиналната Троя е тук, а не в Турция, пише Омир, морето замръзва през зимата-панонско море), мизийци, даки, траки, раски, келти, скити, сармати, ариани, морски хора, пелесети, хети, бригийци. Племена се разпространяват във всички посоки из цяла Европа и Азия …….

Дивите гърци пристигат ~ 1000 г. пр.н.е. от Египет, унгарците и сърбите от Азия,  откриват култура на Балканите, писменост и език и се смесват с местните хора. 18 римски императори са родени в Тракия поради етруската връзка. След Троянската война много групи от хора напуснаха Троя във всички посоки към Средна Европа, Северна Европа към Британия и Скандинавия, на юг към Анадола. Една група под командването на Еней отплава с 22 кораба и около 3400 последователи и стигна до Италия-етруски. Прасръбският език е по-стар от санскрит, гръцки, латински или всички западноевропейски езици. Платон потвърждава в своя труд Диалозите на Платон-Кратил, че гърците са използвали пеласгийски, за да развият свой собствен език.

Златната книга в България също е Пелазгийска,а самите Пелазги (Белазги= Беладжи,Белджи) са Бългите но също и "микенците",в чиито плочки с Линеар В са открики сериозен брой "пра"-Български имена. Пелагри е друго тяхно име- то е гръцко изопачение на формата Пелгари,произлизаща от нашето Белгари чрез сричковата рокада АГ-ГА,която не е невъзможна в някои езици.

https://fascindoo.blog.bg/

БЪЛГАРСКА ЛИ Е ПЪРВАТА ЧОВЕШКА ПРОТОКУЛТУРА ОТ ГЬОБЕКЛИТЕПЕ?

БЪЛГАРСКА ЛИ Е ПЪРВАТА ЧОВЕШКА ПРОТОКУЛТУРА ОТ ГЬОБЕКЛИТЕПЕ,ИЗТОЧНА АНАТОЛИЯ? Тук не са нужни много коментари. Разполагаме с няколко оригинални изображения на артефакти от първата човешка протокултура,открита през последните години в Източна Анатолия и датирана между 12000-7300 г. пр.Хр. ( http://istorianasveta.eu/pages/posts/utroto-nad-anatolija-tajnata-na-gobekli-tepe---chast-ii-449.php ).


Въздушна снимка на района,обхванат от разкопките

Някои от откритите там артефакти изглеждат удивително познати за Българското око,но засега не можем да кажем нищо друго освен това,че първата Европейска цивилизация,дислоцирана в праисторическите селища край Винча,Караново,Тартария,Юнаците,
Провадия,Градешница и пр.,породила най-старата известна до момента писменост на света,позната като Дунавска протописменост (ето карта на нейното разпространение)

е имала своите корени именно в Анатолия. Научните датировки на този новооткрит протоцивилизационен център го правят с хилядолетия по-стар от неговите посестрими в Чаталхююк и Йерихон ( http://ngm.nationalgeographic.com/2011/06/gobekli-tepe/mann-text )

1. Българско хоро (??!!) върху каменен релеф на 10 000 години от Невалъ Чори (на 50 км северно от Гьобеклитепе):

2. Примери с изкуствена черепна деформация (И.Ч.Д.) и трепанация (любим лечебен метод на "пра"-Българите) сред най-ранните неолитни култури в района на Гьобеклитепе (Ашикли Хююк):



3. Пиктограми или по-точно издялани върху камък образци на най-древната йероглифна писменост в света,намерени в селището Джерф ел Ахмар,принадлежащо към "Културата Гьобеклитепе". Най-близките им паралели се откриват в Дунавската протописменост и в древно-Българското "руническо" писмо,наричано от западните изследователи "Palaeolithic Script" (виж http://www.ancient-wisdom.co.uk/ easterislandindusvalley1.htm):


  

Най-горните символи в тази картина бяха открити на "врата" на централна Т колона. Долният символ може да представлява рога на зубр/бик, по-подробни символи на рога на зубр са намерени в Каталхойук.

https://antiquatedantiquarian.blogspot.com/2014/08/humanitys-first-megaliths.html?m=1

4. Черепи с глинени погребални маски от неолитната култура "Гьобеклитепе". Този особен обичай е спазван най-упорито в древна Тракия и в Боспорското царство при Кубан,но в по-късна епоха и с употреба на злато вместо глина- материал,с който първите неолитни хора не са разполагали:



След края на Малоазийските протокултури този обичай става популярен в древна Тракия. Ето една апликирана със злато глинена маска на Тракийски цар от енеолитния некропол край Варна:


5. Остригана мъжка глава с чембас на 10 000 години,намерена в Невалъ Чори (недалеч от култовия комплекс при Гьобеклитепе):




Не твърдя,че тази култура е била Българска- засега няма сигурни езикови,генетични или писмени доказателства за това. Но посочените аналогии и прилики са меко казано смущаващи и ни карат да се замислим за истинските етнически корени на онези мезолитно-неолитни култури,които са предшествали най-ранната индоевропейска култура: древно-Българската в нейната по-стара доиндоевропейска разновидност. Пътят на човечеството към днешните Български земи е добре очертан от науката,а както изглежда,именно хората от "Културата Гьобеклитепе" стават първите европейци и основоположници на древните Балкански цивилизации (http://www.ime.gr/chronos/01/en/intro/imiselinos.html):

https://shtaparov.blog.bg/

ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА


Всеки народ има свои пътища,които е преминал и се e разселвал. Да опишеш истинския път на Българите се оказва сложна работа- затова официалните историци още не са успели да го направят. Според някои косвени данни Българите се появили като народ преди 8000 години,ако не и повече. Техния път ще опиша в резюме с най-прости думи без да задълбавам в основанията,които ме карат да мисля така.

Най-старото цивилизационно огнище на човека извън Африка е Северна Месопотамия. Дедите на почти всички европейски народи са били там,дедите на Българите също. Ще я нарека Евразийска цивилизация понеже била разположена в Азия,а жителите й са деди на европейците. От там са първите земеделци и носителите на Неолита (Новокаменната епоха), изобретателите на керамичните съдове, първите опитомители на диви животни, първите царе и т.н. Разцветът на тази цивилизация е от 12 000- 8 000 г. пр. Хр.,а сред най-прочутите й селища са Чатакхююк, Гьобеклитепе, Ашиклихююк, Невалъ Чори и пр.



Днес не можем да твърдим,че тази култура е Българска но в нея определено са застъпени някои Български елементи- ИЧД (Изкуствена черепна деформация), резбовани в камък праисторически протописмени знаци,много приличащи на нашите йероглифи, барелеф на редица от хора,които сякаш играят Българско хоро и пр. Затова може уверено да твърдим че ако не Българите то дедите им са живели там,заедно с дедите на другите европейски народи. Ето играчи на Българско хоро от неолитното селище при Невалъ Чори (северно от Чаталхююк):



След разпада на тази цивилизация повечето й жители тръгват да се разселват- едни към Близкия изток и Египет,други към Индия и Памир,трети към Балканите и Европа а чевърти- към недалечния Кавказ. Най-голяма била групата,която тръгнала към Европа. Хората тогава лесно пътували и по суша,и по вода- вода и прехрана по пътя имало почти навсякъде,а огради и държавни граници нямало. Стъпилите в Европа първи земеделци се разселили предимно в района,заключен между Днепър-Адриатическо море и Карпатите- Бяло море. Навсякъде те заварили малък брой по-стари от тях жители,но бързо ги асимилирали и приобщили.

Българите се формирали или още в Северна Месопотамия,или скоро след стъпването на първите земеделци в Европа. За това заключаваме от няколко неща:

1. Наличието на праисторическа йероглифна протописменост,която е почти еднаква с "пра"-Българскоро "руническо" (йероглифно) писмо и представлява негов опростен ранен вариант.
2. Наличието на неолитни идоли с облекло подобно на Българското,както посочи в своите статии Павел Серафимов и с типични Български калпаци (http://shtaparov.blog.bg/politika/2015/07/27/fenomenalen-bylgarski-kalpak-ot-neolita-dokazva-che-sme-balk.1379391):





Това би трябвало да значи,че Българи по онова време вече е имало под имената БЛЪГИ и БРЪГИ (наричани от гърците "БРИГИ") с диалектен вариант БЪЛГИ,колко и спорно да е това твърдение заради нежеланието на казионните "учени" да направят сериозно разчитане на Българските йероглифи а оттам- и на неолитното протописмо. Балканския неолит с времето прерастнал в каменно-медна епоха а после- в бронзова и желязна. През това време имало няколко големи преселения от Балканите към Индия,Египет и Европа,но основната маса Българи си останала тук. Към края на желязната епоха обаче от Палестина дошли първите гърци,които превърнали днешната Южна Елада в свое пиратско леговище и постепенно почнали да изтласкват миролюбивите Българи от там.

Гръцкото нашествие предизвикало голяма вълна от Български преселения в различни посоки на света. Старите Българи имали древен обичай- да променят една буква от името си при всяко голямо преселение. Част от тях отишла в Мала Азия и сменила името си на ФРЪГИ (наричани от гърците "ФРИГИ"). Повечето Българи отишли на р. Дунав навярно по течението на Морава,а после с кораби през изворите на Дунав стигнали до Рейн и се установили на нейното устие под името БЪЛГИ (наричани от римляните "БЕЛГИ"). Клон на Белгите достигнал Британия,Оркнейските острови и Ирландия,където са познати под имената БОЛГИ и БЕЛГИ.



Други се качили на своите кораби,облицовани с кожи и достигнали Памир,където скоро преди това установил бази Четвъртия Дионис. Така на Балканите останали малко Българи,които дали успешен отпор на гърците в района на днешна Македония и Албания и запазили своите имена БРЪГИ ("БРИГИ") и БЪРГИ (БЪЛГИ).

  

Най-важният подвиг на Дионис е неговият индийски поход, след който той е приет в олимпийския лагер. Не знаем подробности, но се знае, че той е бил придружаван от верни вакханки и сатири. Тази кампания донесе голяма слава на Дионис и продължи 3 години. Оттогава се правят 3-годишни жертвоприношения на Дионис, а веднъж на 3 години се провеждат вакхически празници. Между другото, индийската кампания не е легенда. Митологиите на много страни, в различни части на Азия, споменават този поход, но, естествено, там не се говори за богове. И най-мистериозното е, че легендата разказва, че Александър Велики е поел по същия път 2000 години по-късно, завладявайки света.

Источник: https://mifolog.com/dionis/#dionis-v-argose

  

Да стигнеш с кораб до Памир- това днес е смешно и често ме напушва смях като се сетя за това. То обаче било факт и не става въпрос за лъжа,ни за фантастично съчинение като ония,които правят тюрколозите. В ръкопис на древногръцкия автор Патроклос (IV в. пр. Хр.) е описан древен маршрут,по който гърците тръгвали от своите пристанища и отивали с кораби в Памир (тогавашен Паропамиз)- по Вайасат Хистори имаше специално предаване за това.

Кумо-Маничкия воден път:




Светът в миналото бил по-влажен от днес,а морските брегове и речните леговища били малко по-различни от сегашните. Затова е можело да се тръгне с кораб от Несебър или Варна и да се акостира на практика в Памир. Маршрутът бил прост,но изпитан от древните гърци и от хората преди тях: Несебър- Крим- Азовско море- р.Манич- Кумоманичка падина (по онова време естествен воден път за Каспийско море,който свързвал реките Кума и Манич)- р.Кума- Каспийско море- западен приток на р. Амударя,който се вливал в югоизточната част на Каспийско море- горно течение на р.Амударя,което вече е в Памир.

Стари брегове на Каспийско море:




Западния ръкав на Амударя днес в голяма степен е пресъхнал,но още има следи от него и геологията е установила голям брой древни водни пътища в указаните райони.


Пресъхващата в долното си течение Амударя:


Ръкописът на Патроклос доказва,че тези пътища били известни на Балканските жители което навежда на мисълта,че е твърде вероятно те да са се възползвали понякога от тях. С времето връзката между Черно море и Амударя се прекъснала,а процесът на засушаване в разглежданите райони продължава и днес. Останали обаче развалините на голям брой крепости които днес са наглед в гола и безплодна пустиня,но някога били пристанища на брега на голямата пресъхнала река,която осъществявала споменатата водна връзка. Да стигнеш с кораб до Памир днес е най-малкото смешно,но преди 2500 години това било изпитана реалност,която била позната само на най-опитни търговци и мореплаватели.

Амударя извира от Памир:


Кораби в пустините на Средна Азия маркират пресъхналите речни ръкави:



Ето как се оказва,че пътуването с кораб от Тракия до Памир някога не било никак смешно,а било пълноценна реалност. С напредващото засушаване на Средна Азия и с увеличаване площта на пустините обаче то станало напълно невъзможно.

Изредените по-горе Български групи имали сложна съдба. Онези при Рейн основали Келтската,т.е. Българска държава БЪЛГИЯ (наречена от римляните "БЕЛГИЯ") и завладели околните земи,превръщайки се в главно племе на Келтите. Техни столици били:

1. ПАРИЗ (днешен Париж),чието име е форма на думата ПОРАЗ (Марсов) или ВАРОШ (Град)
2. РЕЙМС (където и днес се почита Реймското Евангелие- свещена книга на Българите-катари от около XI в.).

В IV-III в. пр. Хр. обаче сред Келтските племена настъпили големи брожения и размествания. В 387 г. пр. Хр. Белги съюзени с други племена,водени от Болг и Брем завладели Рим и променили цялостната му държавна структура,което след 2 века го направило велика сила. Основната група БЪЛГИ (БЕЛГИ) в III в. пр. Хр. отишла в Банат,където останала под името БЪЛГИТИ (на латински БЕЛГИТИ)- присъствието им е зафиксирано там от Страбон (кликни за да увеличиш):



Други опитали да се върнат в своята прародина,която вече се наричала Македония но не успели и с подкрепата на Траките създали силна държава в днешна източна България,чийто цар носел името КАВАР (=КУВЕР,КУБЕР). Онези,които останали в стара Бригия попаднали под властта на дошлите от Африка македони,а други запазили независимостта си до идването на римските легиони.

Много Бриги още при гръцкото нашествие преминали Дунав и тогава приели имената ФРАГИ и ФРАКИ. Някои още преди това били отишли към Кавказ под името Кимери,а един-два века след това другите се върнали обратно,понеже гръцкото нашествие зациклило и тогава приели името ТРАГИ (ТРАКИ). Онези ФРАКИ,които останали на север от Дунав след векове отишли в земите на Белгите,където станали ФРАНКИ. Немалко Траки били увлечени от Келтските преселения на изток и заедно с тях завладели онази част от Мала Азия,която по-рано владеели Фригите а след краха на тамошната си държава тръгнали пак на изток и се установили в Средна Азия,където станали родоначалници на появилите се 6 века по-късно ТЮРКИ (ТЮРАКИ) и им предали култа към вълка. Така още през III в. пр. Хр. в Тракийската прародина,вкл. в Македония се завърнали много Бълги ("Белги",Българи) под името ВЪЛКИ (ВОЛКИ- клон на БОЛГИТЕ) и останали разбира се там.





След идването на римляните обаче те минали от другата страна на Дунав и се установили в земите на днешно Влашко при Българското племе ДАЧИ ("ДАКИ" на латински). По своя път минавали много пъти през Балканите и Банат,които разбира се станали техни любими дестинации. Част от онези Болги,които се нарекли Волки се преселили в района на днешната Тулуза,която им станала столица под името ДУЛОСА и завладели земите на север от Пиринеите,в които много обичали да се заселват векове по-късно Българите-катари.

Много Бриги,бягащи от гръцкото нашествие останали в западните Балкани под името БРЕУКИ,а след своето намножаване станали родоначалници на ИЛИРИТЕ (=Билири, Билгири),чието име е познато и като ВЕРИЛИ (друго име на Берсилите). Затова някои Илирски племена носят интересни имена като БРЕУКИ (~БРИКИ), МЕЗЕИ (МИЗИИ), МЕЛКУМАНИ (Мали Кумани,Маркомани),чието име може да е означавало МАРСОМАНИ (Марсови мъже,Марсови племена) и пр.



Бягащите от римското нашествие БРЕУКИ стигнали бреговете на Балтийско море,където се нарекли БРЯГИ. След няколко века те стигнали Дания,където се нарекли БАРЯГИ а след още няколко века преминали в Скандинавия,където се установили под името ВАРЯГИ.

Едно от племената на Бръгите ("Бриги") се наричало МИЯЦИ и МИЕЦИ (на гръцки и латински- МИЕЗИ,МИЗИ,МОЕЗИ),а неговото име е синонимно на Българския етноним. Част от Миеците останали в Бригия под македонска власт,но с идването на римляните отишла в Дакия. Друга част от тях останала трайно в Илирия под името МЕЗЕИ (=МИЗИИ) а трета заселила южните брегове на Мраморно море т.е. същите земи,в които Кирил и Методий станали монаси и създали глаголицата. С настъплението на гърци и римляни много от тях били асимилирани,а други се качили на своите кораби и по маршрута Кизик- Черно море- Днепър- Двина стигнали бреговете на Балтийско море,където били познати под името БОЛЖКИ (по-късно променено на ПОЛСКИ).

Много ВОЛКИ напуснали Тракия при римското нашествие и по суша или море стигнали северните подножия на Кавказ и р. Волга,където се нарекли ВОЛГИ и променили старото угрофинско име "Итил",което носела реката. Придружавали ги техни,т.е. наши сънародници на име ВЕНЕТИ. Те са Бригийско племе,което обитавало Македония преди македоно-гръцкото нашествие под името ЕМАТИ (=ЕНЕТИ). После това племе избягало към днешните Триест,Венеция и Словения,но римляните го прогонили от там и Венетите избягали при Белгитите в БАНАТ,който приел тяхното име- ВЕНЕТ. Други Българи-Венети още при гръцкото нашествие отишли в Галия и дали име на провинция ВАНДЕЯ (=ВАНАДЕЯ,ВАНАДИЯ),но после били асимилирани от римляни и французи. Трети ВЕНЕТИ завладели част от земите на германите и останали там под името ВАНТИ а когато се върнали в Стара Велика България,приели името АНТИ.

При Октавиан римляните завладели БАНАТ (ВЕНЕТ) с част от нейното население което след 3-4 века асимилирали,а основна част от населението избягала при ДАЧИТЕ (ДАКИ,ДУЧИ),които са смес от Келтски Волки и Бригийски Траки. Там племето БЪЛГИТИ ("БЕЛГИТИ") приело името БЪЛГИРИ а ВЕНЕТИТЕ станали ВАНАДИ,но нямали късмет- само след 1 век римляните завладели Дакия и прогонили всички племена,които не могли да завладеят,а те не били малко. Тези свободолюбиви племена пресекли Карпатите и се установили от източната им страна,като постепенно завладели земите до Днепър а после и до Азовско море. Там ДАЧИТЕ приели името ДУЧИ,ВАНАДИТЕ станали ВАНАНДИ (Ванандови Българи) а БЪЛГИРИТЕ станали БЪЛГАРИ.

След падането на Дакия един клон на ДАЧИТЕ избягал в Германия,където останал да живее под името ДОЙЧИ и дал сила на изчезващите по онова време германи,които приели тяхното име- ДОЙЧ. Много ВАНАДИ избягали заедно с тях и на бреговете на Балтийско море приели името ВАНДАЛИ (= ВУНДАРИ,ВЕНЕТАРИ). Онези ДАЧИ,които избягали в Дания приели името ДАНИ и дали име на цялата страна,макар че ДАНИТЕ може да са потомци на Илирското племе ДАУНИ (ДЮНИ,ДАЯНИ) така,както по-късните "ирански" ПАРТИ наследили илирското племе ПАРТИНИ. Онези племена,които заселили района между Азовско море и Карпатите основали Стара Велика България (ок. 106 г. от н.е.),която може да се разглежда като незавладяна от римляните част от държавата на ДАЧИТЕ (ДУЧИ БЪЛГАР).

Над 1000 години преди това много ДАКИ мигрирали в Средна Азия. На изток от Каспийско море те били познати под името ДАХИ,а в Памир сменили името си от ДАКИ на САКИ. Тези САКИ в някакъв исторически момент основали държава,която нарекли САКА-ИЛА (Сакска земя),или съкратено САКАЙЛА (САКАЛА). С течение на времето населението на тази държава приело името САКАЛОВИ (Жители на страната Сакала). Когато тази държава била унищожена вероятно от персите,нейните жители се върнали в Европа под името САКАЛАВИ а онези от тях,които стигнали до Балканския полуостров приели името СКЛАВИ,което днес бива изопачавано и от него е изобретена фалшивата народност "славяни". Самите ПЕРСИ пък са продукт на ранно преселение на БЕЛЗИ (БЕЛГИ,БЪЛГИ),едни от които при своето движение на изток променили етнонима си на БЕРСИ и БЕРСИЛИ а други- на ПЕРСИ.

Както казах и по-горе,заедно с Белгитите в Банат останали много ВЪЛКИ (ВОЛКИ)- потомци на Бългите ("Белги"). Когато избягали в Дакия,те приели името ВЛЪКИ (ВЛОКИ). След падането на Дакия обаче избягали заедно с другите племена на изток от Карпатите,където приели името ВЛЪСИ (преходите К-С и С-К са отдавна познати в древния свят). Когато след 3 века се върнали обратно заедно с Атила,те вече носели името ВЛАСИ и били също такова Българско племе,каквото били КУТРИ-ГУРИТЕ (КУТРЕ-ХОРАТА) и ДУЧИ БЪЛГАР. След няколко века обаче попаднали под властта на Аварите (илирски т.е Български народ,част от който още преди Новата ера мигрирала в Германия и станала "германско" племе под името АВАРИНИ). Аварите малко или много променили тези Власи и заселили част от тях в Македония,която завладели заедно с Пелопонес към началото на VII в.

Античните Македони,чиято съдба също е особена били изчезнали по това време,понеже били вече ромеизирани а голяма част от Българите заели "тяхната" страна още в края на V век,като така се върнали в земята на дедите си. Това били онези Българи,които начело с Атила освободили БАНАТ (ВЕНЕТ,ВАНАД) от римско иго и после изоставили древния обичай да променят своя етноним при всяко преселение. Преди това обаче много ВАНАДИ се върнали в своята стара ВЕНЕТИЯ (днешна Словения) и върнали старото си име ВЕНЕТИ,което в началото на ХХ в. е изоставено и заместено с изкуственото название "словенци". Много Български племена нерядко променяли части от езика си след всяко преселение,с което постепенно се раздалечили и отчуждили от своите роднини. Основната маса Българи обаче се върнала в своята прародина на Балканите заедно с князете Кубер и Аспарух и решила да остане там завинаги.

https://shtaparov.blog.bg/politika

Кои са били протоиндоевропейците?

БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА/ЗЕВС ХИПЕРБОРЕЙСКИ

Битката на Зевс с Кронос където Зевс е изобразен с Лабрис в дясната ръка. (600 г. пр.н.е.), храма на Артемида, Корфу, Гърция. Археологически музей, Корфу, Гърция.


„ Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така : Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „
Страбон „География” кн.7- / 10 /
Тук Страбон цитира Омир от „Илиада „
„Че Локрос беше вожд на Лелеги, които нявга Зевс, синът на Кронос,който знаеше неща нетленни даде на Девкалион – хора от Земята избрани „
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
Тук Страбон цитира Хезиод
И в двата пасажа никъде не се споменава за „ Данайци” или „Гърци” . Защо тогава Зевс е гръцки Бог ? Ясно е,че той е Пеласг.
„ Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от „ Кари” и „Лелеги”; Йонийците са ги прогонили и са завладели страната,...”
Страбон „География” кн.7 – 7 /2/
От втория пасаж научаваме, че цар Зевс е имал баща на име Кронос,оттук следва,че и Кронос е Пеласг. В така наречената „гръцка” митология Зевс побеждава Титаните и властва на Олимп. Кронос е титан, а щом Кронос е баща на Зевс, значи и той е титан. Дали това са само легенди ? Дали са „гръцки” оставям това да прецени читателят. Ситуацията с Аполон и други „ТРАКИЙСКИ” богове е същата.Да отделим малко повече внимание на Дионис и по-точно на неговият поход до Индия. Този поход много прилича на похода на Александър Велики Македонски. И Зевс,и Дионис са били пеласги,обожествени в столетия по-късно. Зевс е цар на пеласгите. По-късно Дионис също цар,но на Бригите / фриги,фризи /. Зевсе, Додонски, царю пеласгийски.
Югоизточно на около 2км. от гр.Ардино има скален релеф,на който е изобразен Зевс,който носи Дионис, пришит в бедрото му. Това изображение е според легендата, която пък е обявена за „гръцка”. Там се проследява родословието на Дионис и сполетялото зло от „Змеевото семе” – на неговите сродници.
В с.Хухла / Ивайловградско / пък има светилище, датирано от 1 200 г. пр. Хр. В това светилище има ясни следи и доказателства, че е на Дионис. Култът към Дионис възниква още през XIV в. пр. Хр. В Мала Азия. Името му се открива в критско линеарно писмо „В”. „Преклонението се разпространява първоначално на територията на Фригия”- това казва в книгата си „Древните Българи,Шумер и Вавилон” Владимир Цонев.
„ А походът на Дионис и Херакъл до земята на индийците прилича на митичен разказ с по-късна дата,защото за Херакъл се казва, че освободил Прометей хиляда години по-късно.”
Страбон „География” кн.11.5/5/
Дотук от тези сведения излиза,че Дионис е бил обожествен преди Троянската война. Защо по-късно гърците също приемат легендата за него ?
„Лин е написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По-същия начин Орфей и Пропанид, който беше учител на Омир и талантлив поет,ползваха пеласгийски букви, а също ги използваше и Тимоет – син на стария Тимоет, а той син на Лаломедон – който живя по времето на Орфей...”
Диодор Сикул, III,67.5
Защото от тези писания на Диодор Сикул се разбира кой е Омир и кой е неговият учител, на какво го е учил и с какви букви са писали. За „гърците” и днес Омир е голяма работа. От неговите песни и от „Илияда” и „Одисея” т.н. антични автори черпят исторически данни,както и днес някои наши съвременници пишат огромни трудове с глупости. Нито една от споменатите личности по-горе не е грък. Да, но нали Кадам е донесъл и предал на „гърците” финикийското писмо.
„ Този Тимоет също е написал „ Фригийска поема", а така я наричат, защото я е написал, ползвайки стария език и букви.”
Диодор Сикул, III,67.5
Според легендата Дионис извежда майка си Семеле от Хадес / Ада /. След това й дава ново име – Тиона. Там пише, че тя е дъщеря на Кадам. Ето как от трако-пеласгийските-фригийски истории случили се в далечни времена „гърците” създават легенди и ги обявяват за свои. От нашите деди „гърците” взимат и буквите, и историята и ги митологизират, за да си пришият древност. След това потомците траки и българи са обявени за „варвари”. Така е и днес, съвременни „гръцки” историци ни заклеймяват, че искаме да им отнемем тракийската древност. Те обаче никога и никъде не са казвали, че са потомци на траките, а и няма как. За какво претендират тогава ? Те много добре знаят откъде произлизат и кой, кога, и какво им е дал – но не им е удобно днес да се пише за истини, които те обявяват за свои. Същото е и с евреите за още по-древната история на Българите и Човечеството. Дионис е гръцкото име на Звезбулд. Това име са използвали нашите деди от днешна европейска Тракия. В Мала Азия тамошните траки са го наричали Сабазий. Брама са го наричали индийците, а Бакхус – римляните. За неговият поход към Индия са писали Луций Ариан, Страбон, Филострат, Аполодор, Еврипид, Хигинис, Овидий, Нонос, Плиний и др. в своите произведения. Луций Ариан пише,че жителите на Индия били диви, ядели кори от дървета и сурово месо. Дионис ги научил да обработват земята и им дал семена. Научил ги още да коват оръжие, да строят, да правят вино. Дал им закони и религия. В индийските „Пурани” пише за бойци колесничари, на които броните блестели, те почитали огъня. Според Хезихий Дионис е роден в Бригия и бил цар на бригите. Бригите са живяли в Югозападна България и Македония. Това е същата територия, от която тръгва на поход и Александър Велики и със същата цел – Индия.
Панагюрското златно съкровище от IV в. пр. Хр. ,за което науката твърди,че е на тракийският владетел Севт III е доказателство и свидетелство за приемственост на един от „ритоните” има изобразена сцена от сватбата на Дионис с принцесата на Крит Ариадна. Същата тази Ариадна е дъщеря на критския цар Минос. Владимир Цонев определя в книгата си „Древните Българи, Шумер и Вавилон” , че около 3 100г. пр. Хр. същият Критски цар Минос е завладял и част от Египет. Едно поколение след него е живял нашият Дионис, който взима за жена дъщеря му Ариадна. Най-общо походът на Дионис към Индия може да бъде отнесен за края на IV хил. пр.Хр. – началото на III хил. пр.Хр. Индийската цивилизация е една от общо трите приети за най-древни. Другите две са Шумер и Египет. Тази цивилизация е възникнала около река Инд. Нейни центрове са Харапа, Мохеджо Даро, Лотхал и Мергара. Постройките са от печени тухли. Тухлата обаче е измислена от траките. Мохеджо Даро науката датира като град,възникнал някъде около 2 600 г. пр.Хр. Странното в този град е, че той не е разрушен,нито от войни, нито от наводнение, нито от земетресение. Това може да означава, че жителите му са били на високо за тогава материално ниво и не са имали с кого да воюват или да делят нещо. Те са били високо развита земеделска цивилизация. Другият град „Харапа” е датиран, че е просъществувал между 3 000 г. пр.Хр. и 1 600 г. пр.Хр. В тези два града има изградени бани и канализации, както и водопроводи. Има доказателства за Месопотамски потоп, станал 3 100 г. пр. Хр. Най-древният град в Месопотамия и Шумер е Ур. Официално този град е датиран на 3 000 г. пр.Хр., не официално на 7 000 г. пр.Хр. Защо споменавам всичко това,защото може би Дионис е направил своя поход 100 – 200 години след този потоп. Той е цивилизовал отново древен Шумер и Месопотания, а може би и долината на река Инд. Дионис е знаел за по-предишно преселение на свои предци от Балканите,а именно след Черноморския потоп от 5 700 г. пр. Хр.
„ Многобройни предания има за Дионис, че още преди Александър потеглил на поход срещу индийците и ги подчинил; докато за Херакъл те не са много. Немаловажни доказателства за похода на Дионис са : градът Ниса, планината Мерос, бръшлянът,който расте именно в тази планина и самите индийци, които влизат в битките под звуците на тимпани и цимбали, а дрехите им са пъстри,както на Дионисовите бакханти. За Херакъл не напомнят много неща. Това, че Александър превзел със сила Аорнската скала, а пък Херакъл не успял, да го стори, ми се струва македонско перчене”
Флавий Ариан „ Анабазис” V,8-10.
„ Преди идването на Дионис в областта на индийците те са ядели сурово месо от животните, които залавяли. Когато дошъл Дионис станал господар на индийците; основал им градове, дал им закони и също като на Елините им дарил виното, научил ги още да засяват земята като сам им дал семената.” ... ” Дионис пръв впрегнал в плуг воловете; превърнал много от индийците, които преди това били номади, в земеделци и ги сдобил със сърпове. Научил ги още да почитат и други богове, но най вече него самия с цимбали и тимпани.Обучил ги на танца на Сатирите, наричан от Елините „Кордак” и провъзгласил за обичай носенето на косите,привързани с Митра,приучил ги и да използват благовонни масла. Така и по времето на Александър индийците все още влизали в битките под звуците на цимбали и тимпани”
Флавий Ариан „Анабазис” VII,2-9
„ От царуването на Дионис до Сандракот индийците изброяват сто петдесет и трима владетели и шест хиляди и четиридесет и две години.”... „ Индийците твърдят,че Дионис бил петнадесет поколения по-млад от Херакъл. Никой друг не е нахлувал в земята им, за да води война с тях.”
Флавий Ариан „Анабазис” IX ,9-10 „ Христоматия по Тракология „ том 2-1998г.38/3”Сред индусите съществува мит който целесъобразно трябва да се изложи в кратка форма. Ето какво казват те. В древни времена когато хората още живеели в разпръснати селца, Дионис дошъл при тях от запад и с голяма армия завладял цяла Индия, не видял в нея нито един значителен град, способен да му противопостои. 4 Когато станало горещо, войниците на Дионис били покосени от чумна болест, военначалникът им, отличаващ се с мъдрост, извел своята войска от равнината в гориста област, където духат прохладни ветрове и течат чисти води и армията се избавила от болестта си. Името на тази горска област където Дионис спасил своята армия от болестта се казва Мерос и именно благодарение на това,че траките предавали на потомците по – традиция, а именно, че Дионис бил носен в бедро. След това той взел имащите в запас плодове и споделил тези знания с индусите, така той ги научил да правят вино, прочие и всички полезни за живота неща. После станал основател на известни градове,събирал села в удобноразположени места, научил ги да зачитат божества и въвел закони и съд и така като извършил много добри дела бил почитан като бог и получил безсмъртни почести. 6 Те казват, също че,заедно със своята армия, той водел и много жени и че в боя използвал барабани и цимбани, защото тръбата още не била изобретена. Царствал над Индия в течение на 52 години и умрял от старост. Неговите синове наследили, предавали царството на своите потомци, но в края на краищата минали много поколения, тяхната хегемония била отстранена и градовете получили демократическа форма на управление.
Такъв е митът за Дионис/РАМА/ и неговите потомци съхранен от индусите. 1.За Херакъл те казват,че той е роден сред тях и подобно на гърците говорят за неговата доблест и лъвска сила. 2.Още за него те казват че той превъзхождал всички хора по сила и мъжество и прочистил земята и морето от дивите зверове. Встъпил в брак с няколко жени,той се сдобил с много синове и само с една дъщеря, и когато неговите синове достигнали зрелост,то разделил Индия на толкова части колкото деца имал от мъжки пол и направил всички свои синове царе, а своята единствена дъщеря направил царица. 3.След това той станал основател на не малко число градове, най – известният и най-големият той назовал Полиботра. В този град също построил великолепен дворец и го населил с много жители,укрепил го с дълбоки ровове,пълни с речна вода. 4.От признателност Херакъл бил обожествен от хората, а неговите потомци така и управлявали в продължение на много поколения и правили много възхитителни неща,не изпращали воини зад пределите на своите граници и не основавали колонии сред другите народи. Но минало много време и голяма част от градовете получили демократическа форма на управление, сред някои племена обаче била съхранена царската власт, дотогава докогато Александър се отправил за Азия.”
„Известия древних писателей о Скифий и Кавказе” Диодор Сицилийски ВДИ,№4,1947г.,38;39.Д.В.Мещанский БОГДАН СРЕДНОГОРСКИ


Редки монети от времето на Филип Македонски и напълно запазени оброчни плочи на Зевс и Хера са открити при разкопките на на връх "Козя грамада" в Средна гора край с. Старосел.Тъй като фрагментите били малки и начупени, учените сметнали, че и тук е била спазена категорично заповедта на император Константин Велики, според която в 330 г. християнството е обявено за единствената позволена религия в Римската империя.
Разпоредено било всички езически храмове да бъдат унищожени и да се начупят езическите идоли -
статуи, релефи и т.н.
Археолозите обаче били изключително изненадани в последния ден на разкопките, когато в отсек от 4 кв. м били открити запазени цели оброчни плочи на Зевс и Хера, както и стотици монети от IV в пр. Хр. до III в. сл. Хр. www.bnews.bg/article-85298





Цивилизацията „Хиперборея”: В древнотракийската митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Тракия близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В тракийски карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция.

Виж тук > ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА Поход на тракиеца РАМА към Индия

Виж тук >ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ



Империята на Рама/ДИОНИС/ (Цивилизацията „Рама”) Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "

Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Идентифицирането на Дионис с Рама ни дава нови перспективи. Според индийската традиция, Rama е живял в края на Трета Юга (Silver Age) и Dwapara Юга (бронзова епоха) е започнал скоро след смъртта му. Това означава, че датата на BC 6676 за началото на Saptarsi календар, който е на 100 години след Дионис т.е. Rama, показва началото на Dwapara Юга в низходящ цикъл. 

   

В действителност, записани choronology на индийските царе отива още по-назад от 6676 г. пр.н.е., като документира от гръцки и римски историци Плиний и Ариан.
Плиний твърди, че "От Отец Liber [Roman Бакхус или тракиеца Дионис] Александър Велики (г. 323 г. пр.н.е.), индийците смятат, 154 царе, и те съобразяват (времето, както) 6451 година и 3 месеца." Ариан слага 153 царе и 6462 години между Дионис и Sandrokottos (Чандрагупта), който е изпратен в 314 BC. Ако двете показания добавите до дата c.6776 г. пр.н.е., което е 100 години преди началото на Saptarsi календар през 6676 BC.

Очевидното от сметките на Плиний и Ариан,е че те трябва да са идентифицирали специфичен цар в списъка на индийски царе, който съответства на тракиеца Дионис или Бакхус Roman, и чието царуване е приключило около c.6776 BC.


Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "

Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "

Виж тук >Тракиеца Дионис е Шри Рама

Рама е последната инкарнация на Вишну пред Трета-юга,и трябва да е роден преди 9976ВС.Остава да разберем колко години е живял.

Виж тук > Сакар Караман и битка при Курукшетра

БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА



Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана от Ведите. Тези произведения са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.


За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.

Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил, е загубил не просто 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.


Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология за вѣдь (веди) – знание, познание, то думата е изконно наша.


По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути-слушам, чувам, реално думите са идентични. Интересното в случая е и това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана-славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.


Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!


Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.


Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.


Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.


Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.






http://www.ancient.eu/uploads/images/1278.jpg


Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.






http://www.svabhinava.org/ImagesPeople/Dionysus.jpg


Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.


Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.


В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е...клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри...






бойна брадва представена в каталог като клин








боец с бойната брадва сагарис


В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.


Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.


И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия/вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.


Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.


Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.


Названието ария-арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш-бял, тохар. арки-бял и разбира се нашата дума ярък-светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.

Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк-ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.






С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра-господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.


Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.


Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша-селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ-село, селище.


Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.


Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.

Варна се обяснява със стблг. варъ-горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).


Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.


Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.


“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.


“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.


Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.


Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).


Нека обобщим накратко:


1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.


2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.


3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.


4. На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.


5. Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.


На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.


Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините - The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.


http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/hindu/ascetic/castes.html


Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть-истина.






Изображение представящо ритуала сати в Индия, обърнете внимание на прическите на някои мъже
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/Sati_ceremony.jpg/1024px-Sati_ceremony.jpg


Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.


В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай-великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.


След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.




http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Indo-Iranian_origins.png






тракийски брадви и копия от същия тип като тези от Андроново


Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.


Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.


Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.
Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.





Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!


Използвана литература и пояснения:


1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;
5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;
7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;


8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams' 'Sanskrit-English Dictionary')
http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html


*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.

https://sparotok.blogspot.com/2014/12/blog-post_27.html