Последователи

сряда, 7 май 2025 г.

Приказка за бг-ФБР/ДАНС или Л'юблянка


https://www.youtube.com/watch?v=xSdZCoUeZIU


Шефът на ДАНС е много подходящ за портиер. Томислав Дончев също – няма срамна работа

Вицепремиерът Томислав Тончев се направил на ироничен и на въпрос, вярно ли е, че сегашният председател на ДАНС Пламен Дончев може да оглави Комисията по досиетата, отговорил: А като портиер ли да работи? Прочитът на това изречение е: Ние сме нещо специално, за разлика от вас, нисшите питащи.

Дончев си вярва, че е остроумен и дори не подозира каква блестяща идея е дал.Тончев е учил и е бил артилерист. Преквалифицирал се по-късно и станал служител в Национална служба „Сигурност“. Президентът Радев го хареса и го направи шеф на ДАНС.

От такъв човек би станал прекрасен портиер. В нашия блок имахме портиер бивш военен пилот I клас.

Професор и учен в БАН се грижеше за децата на известен бос – и досега е такъв – на една от силовите групировки, който май няма завършено средно образование.

Бойко Борисов от пожарникар и охранител бе почти три мандата премиер и иска още поне един да изкара. Животът е шарен.

Даниел Митов, без да има грам понятие от МВР стана министър на това ведомство. Да не припомням каква особа бе председател на парламента, а Борисов я охарактеризираше с думи, които биха изчервили и почерпен хамалин…

Ами Силвио Берлускони? Приживе бившият няколкократен министър-председател на Италия и милиардер работеше в старчески дом край Милано. Там го изпрати италианският съд за пране на пари. Беше болен, затова не влезе в затвора, а обслужващи болни от Алцхаймер.

Съдбата не е това, което ти се случва, а това, което не искаш, но ти се случва, казва Тарантино.

Един много по-различен пример е Уинстън Чърчил по време на Първата световна война. Той е Първи лорд на адмиралтейството и член на кабинета. Именно той ръководи съюзническата атака срещу турците на Дарданелите през 1915 г., по което време яростно се застъпва за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Проектът се проваля и той напуска правителството. По негово желание е изпратен на фронта като… командир на батальон. Не го е било срам, а се е гордеел с капитанските пагони.

Но Дончев е от висшата лига, къде ще се мери „пияницата“ Чърчил с него…

Но пък помним, че именно сегашният вице-премиер Томислав Дончев, пак на същата длъжност - тези хора живеят с чувството, че са богоизбрани и властта им се полага - отговаряше за създаването на електронно правителство у нас. Дълго време отговаряше, много милиони се похарчиха,но такова правителство така и не получихме. Ако службите, които са разследвали Берлускони, бяха се заели с темата за многото пари, а малкото е-правителство в България, Дончев щеше да е благодарен като библиотекар в в някое спезиализирано заведение.

Като имаме предвид, дансаджийският шеф Тончев проспа или премълча аферата „Боташ“, не разследва Руски/Турски поток и още куп други „сюжети“ – портиерството би било заслужен венец за края на кариерата му.

Срамна работа няма. Но нас ни е срам от вас. Не че ви пука.

Витали Роник

П.П. Дали някога репортерите ще започнат да задават въпроси на нагли управници, които те заслужават?



Влахът Симион точи лиги за нашата Южна Добруджа!



Мамалигарят е случаен политически наци/онанист, направил кариера като антиваксър

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Министър-председателят на Румъния Марчел Чолаку подаде оставка, след като лидерът на крайната десница Джордже Симион, който минава за фен на Путин и Тръмп, постигна категорична победа на първия тур на президентските избори. Това доведе до поредните политически сътресения в северната ни съседка преди втория тур на изборите. Министърът

на вътрешните работи Каталин Предою ще изпълнява функциите на служебен премиер, след като беше назначен от временния президент Илие Болоян във вторник. Оставката на Чолаку се прибавя към продължаващата вече месеци политическа криза в Румъния - избирателите, разочаровани от десетилетията на корупция и бедност, се обръщат срещу на партиите на статуквото. В неделя възмущението даде тласък на победата на Джордже Симион, лидер на ултранационалистическия „Алианс за обединение на румънците“. На миналогодишните избори той имаше мижавите десетина процента, но след като руската политическа компаньонка Калин Джорджеску беше елиминиран от политиката, той „преля“ гласовете си на Симион. На втория тур той ще се изправи срещу Никушор Дан, кметът на Букурещ, който е центрист.

Победата на Симион може да издигне на най-високия пост в Румъния фигура, на която е забранено да влиза в съседните Украйна и Молдова, след като е предявила претенции към тяхната територия. Привърженик на спирането на военната помощ за Киев, ултранационалистът ще представлява черноморската държава на срещите на върха на Европейския съюз и НАТО и ще стане главнокомандващ на армията. Макар и да минава за руско прокси, 38-годишният политик-популист нарича Русия най-голямата опасност за Румъния, а Путин – военнопрестъпник.

Победата на Симион повдига въпроси за статута на страната като надежден западен партньор. Като член на НАТО Румъния има най-дългата сухопътна граница на ЕС с Украйна и играе важна роля в осигуряването на доставките на зърно от разкъсваната от войната страна.

Да припомним, че влашкият мегаломан Симиончо има в кабинета си карти на Велика Румъния, с включена в нея Южна Добруджа.

Ами сега?!

Чуйте коментара на Иво Балев: „Всички копейки на Балканите са родни братя, имат си един баща.

Всичките обичат да си рисуват по картата. Проблемът е, че картинките им се застъпват - и тогава баща им трябва да дойде да ги сдобрява.

Наблюдавам с интерес как тукашните копейки бавно се ориентират, че готиният румънец от изборите всъщност си иска за него Добруджа и Бесарабия, дето и нашият Копейко ги иска.

Сега, готин ли е румънецът или не е готин? Че не става ясно…“




ehhrtf

https://voice-bg.com/








България към Путин: Груба манипулация са опитите да се прехвърли на друг отговорността за войната

Позитивно е, че има реакция на външно министерство, но не е достатъчно категорично и ултимативно в посока закриване на руското посолство, РКИЦ и камчийската база на ГРУ.



България е разрешила на сръбския президент Александър Вучич неговият самолет да премине през територията на страната ни напът за Москва, съобщава БГНЕС, позовавайки се на министерството на външните работи.


Атлантическият съвет на България отново задава въпроси!
В "къщи" на думи сме големи патриоти и заклеймяваме сръбската политиката на обезличаване на българите в Западните покрайнини, но на практика е видимо и ясно, че се държим прекалено приятелски и сервилно с наследника на Милошевич - Вучич, който продължава тази политика! Изключително притеснително е, че видимо Вучич има близки приятели сред най-високите кръгове в България след като може да ни диктува как България да гласува в ООН и да допускаме транспорт над наша територия на оръжия от Русия и Китай, които са насочени към България!
Сърбия е основен икономически и политически регионален конкурент на България и е неразбираем факта, че с парите на българските данъкоплатци бе построен газопровод от Русия, който ЕС забрани за внос, и който е единствения източник на приходи от Европа за Путин в момента.
Прелитането на Вучич над България, на път за Москва, е пореден и срамен акт на васално отношение и страх от страна на България. Нещо повече - еврокомисарят Кос предупреди официално Вучич за последствията и неодобрението от страна на ЕС за подобна визита. С разрешаване преминаването на самолета на Вучич през българското въздушно пространство България на практика не подкрепя позицията на ЕС и не е солидарна с отказите на Полша, Литва и Латвия, които забраниха преминаване през тяхна територия.
Всички тези събития будят основателни притеснения и съмнения, които ДАНС трябва да разследва, а именно - има ли сръбски агенти в българската политика на най-високо ниво? Коя "невидима" ръка помага на Вучич и Сърбия да получава всичко, което поиска, без да дава нищо в замяна?
Къде е българският национален интерес?



Култът към смъртта в Путинова Русия


Всеки нормален човек, който прочете тези новини от Русия, ще си помисли, че властта в тази държава е овладяна от някакви безумни некрофили. Руската журналистка Татяна Фелгенхауер за култа към смъртта в Путинова Русия.


От средата на април насам информационни агенции в Русия са пълни със заглавия, които си съперничат по абсурдност. Съдете сами: Медицинските сестри в един от родилните домове на Кемеровска област ушили миниатюрни пилотки и военни пелерини за новородените. В навечерието на 9 май медицинските сестри започнали да изписват бебетата именно в такива униформи. Певицата Валерия пък изпя песента "Където започва родината" на фона на разрушени къщи, а летището във Волгоград бе преименувано на "Сталинград".
Индоктринация на пълни обороти

Най-сложно е, разбира се, положението на децата. Както личи от новините, пропагандата "се грижи" за тях още от самото им раждане. И докато новородените не разбират какво им се случва, когато ги обличат във военни униформи, по-големите деца стават пълноценни жертви на индоктринацията. Всяка година детски градини и училища в Русия измислят все по-нелепи начини за отбелязване на Деня на победата. В часовете по "Разговор за важните неща" на учениците от горните класове ще бъде разказано как участниците във войната срещу Украйна уж продължавали традициите на съветските войници от Великата отечествена война. Освен това на всички ученици ще бъде показан филм, в който участник във войната в Украйна сравнява писма от деца на фронта с фронтовата кореспонденция от Великата отечествена война. А в някои региони децата в предучилищна възраст не само са облечени във военни униформи, но и са принудени да маршируват като на парад.

Да бъдат защитени децата от всичко това е практически невъзможно, така че човек може да се надява единствено на здравия разум на отделни педагози или на домашното възпитание. Но ако семейството не подкрепя войната срещу Украйна, детето е принудено да живее двоен живот, тъй като всяка проява на откровеност в училище може да доведе до сериозни последствия. Директорът чисто и просто може да напише донос за ученика.

Реклама

С песен на уста на фона на развалините

Войната срещу Украйна бързо и ясно раздели хората на изкуството и културата на два лагера - на такива, които я подкрепят, и такива, които я отхвърлят. За лоялните певци на режима култът към победата е отличен начин да заработват пари. Скорошно изследване показа, че поддръжката за т.нар. "специална военна операция в Украйна" не е просто начин за оставане на сцената, но и източник на доходи. Отделно от това трябва да се каже, че понякога се случва и друго: без да искат, творците показват истинското лице на сегашния режим и неговата война срещу Украйна. Тук особено се открои певицата Валерия, която изпя песента "Където започва родината" на фона на развалини от войната. И в случая не е важно дали тези сгради са разрушени от бомби или са просто филмов декор - визуалният заряд достатъчно ясно демонстрира какво всъщност представлява "родината".

От 24 февруари 2022 г. Владимир Путин не спира да сее разруха и смърт. Започна да го прави всъщност още преди пълномащабното нахлуване в Украйна, но от три години насам го върши съвсем демонстративно.
Жътварят на смъртта

Владимир Путин се позовава лицемерно и цинично на историята на съветския народ, сражавал се по времето на Втората световна война, опитвайки се да убеди обществото, че все още воюва срещу някакво мащабно зло. А истината е съвсем различна.


Сравнете две новини, които доста изчерпателно описват режима: първата е, че тялото на украинската журналистка Виктория Рошчина е върнато от руски плен без очи, без мозък и без част от ларинкса. Счупена е и подезичната ѝ кост - знак, че Рошчина вероятно е била удушена. А втората новина е, че руската тайна служба ФСБ е показала на обществеността зъбите на Адолф Хитлер.

Всеки нормален човек, който прочете тези новини от Русия, ще си помисли, че властта в тази държава е овладяна от някакви безумни некрофили. И няма да е никак лесно да се оспори това предположение. Докато руската пропаганда възпява подвизите на предците, опитвайки се да докаже, че "борбата срещу фашистите" продължава и днес, Владимир Путин върши злини. И колкото повече неговата армия убива и разрушава, толкова по-ясно става, че Путин е кървавият жътвар на смъртта. Той е този, който се извисява над развалините, над гробовете на невинни хора и над нещастните бебета, на които им навличат военни униформи.

https://www.dw.com/bg/kultt-km-smrtta-v-putinova-rusia/a-72444432





Следственият комитет на Руската федерация води разследвания по над 20 наказателни дела за оскверняване на съветски военни паметници в 15 европейски държави, включително България, съобщи неговият ръководител Александър Бастрикин, цитиран от ТАСС.

В интервю за в. "Российская газета" Бастрикин изброи въпросните страни. Освен България, останалите са Латвия, Литва, Естония, Украйна, Полша, Германия, Чехия, Гърция, Австрия, Швейцария, Финландия, Словакия, Румъния и Молдова, допълва БТА.

"И, за съжаление, подобен факт вече е регистриран в Русия - братската могила в село Казача Локня в Суджански район на Курска област", отбеляза Бастрикин.

Казача Локня бе превзето от украинските въоръжени сили по време на изненадващото им нахлуване в западния руски регион през август миналата година. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви през март, че селото е било отвоювано.



Какви са възгледите на Путин и руският елит за света?

Руският елит разглежда света подобно на гангстерска банда, която контролира части от голям град. Гангстерите са готови да уважават териториите на другите банди в замяна на мира и спокойствието да упражняват престъпен бизнес в своите квартали.

Живеещите на тези територии са безправни крепостни, които могат напълно „законно“ и безнаказано да бъдат убивани, грабени, рекетирани, изнасилвани.

Руският елит разглежда Украйна като тяхна „изконна“ територия и не е в състояние да повярва, че „крепостните“ населяващи тази територия имат воля и смелост да им се противопоставят. Кремълската клика отказва правото на украинците да избират и да искат да живеят в ЕС например, а не в евразийския нужник на Путин. Те вярват, че „колективния“ Запад е в дъното на всичко и ги „подстрекава“.

Трябва да се отбележи, че други „изконно“ руски територии са Армения, Молдова, Грузия и България. Това са страните, към които се насочва най-голяма част от ресурса на руската пропаганда промиваща мозъци.

Именно това „подстрекаване“ има предвид Путин обяснявайки, че го „принудили“ да започне война и вече 3 години да изтребва стотици хиляди хора.

Причината Тръмп да бъде толкова чакан за втори мандат е, че Путин искрено вярваше, че най-сетне САЩ ще спрат да „подстрекават“ Украйна. Не толкова да спрат помощта, колкото да спрат да ги „подстрекават“.

Друг забавен момент е, че другия „подстрекател“ е Володомир Зеленски. За него също се вярва, че ако бъде отстранен и украинците ще спрат на момента съпротивата и ще се хвърлят в обятията на Путин.

И както се е случвало хиляди пъти в историята, и този път накрая ще лъсне очевидното – тиранина е живеел в някакъв измислен, свой месиански свят.

Формиране на руския елит.

Руският елит се състои от чиновници и силоваци, които имат достъп до държавния бюджет и могат да влияят на живота и здравето на обикновените руснаци. Към елита спадат и собственици и мениджъри на частни компании, които изпълняват държавни поръчки. Много важно е да се знае, че просто да си богат руснак не е достатъчно да си част от елитa – силните връзки с държавата и интеграцията в някой от управляващите кланове са определящи. Без връзки много лесно ставаш жертва на характерния за Русия произвол и беззаконие -богатството ти се отнема, а ти отиваш в затвора.

Цели на руския елит.

Първата, най-важна цел за елита е да запази настоящата си позиция и второ – да получи по-висока позиция и съответно по-голям дял от държавния бюджет. В процеса е важно да се изгради собствен клан от доверени хора, а награбените пари да се изнесат и инвестират в чужбина. Причината е проста – в Русия никой не гарантира правото на собственост.

Децата и внуците също биват изпращани да учат в престижни учебни заведения в чужбина с идеята някой ден да управляват награбеното и никога да не им се налага да живеят в Русия.

Поради горното се търсят възможности за второ гражданство като най-ценени са американските и английските паспорти.

Иска ли руският елит войната с Украйна да бъде прекратена?

Да. И то много. На условията на Путин разбира се. Просто всички искат да се върнат пред-военните безметежни времена, когато държавният бюджет беше бездънен и имаше по много и за всички. Нямаше санкции и руските богаташи бяха приети и уважавани по света. Руският елит не чувства вина за причинената смърт и разрушения в Украйна и не смята, че има контрол върху решенията за войната. А решението за войната е взето от един, единствен човек – Владимир Путин, който и избира да продължава да я води. Поради последното руският елит смята, че санкциите са дълбоко несправедливи.

В какво вярва руският елит?

Руският елит е белязан с краен цинизъм и пълно отсъствие на вяра в морала и законите. Руският елит вярва в правото на силния и в мрежите от мафиотски връзки и зависимости. Те не разбират защо НАТО може да бомбардира Сърбия, а Русия не може да бомбардира Украйна? Естествено, изтреблението на 100-200 хиляди мюсюлманско мирно население от сръбските сили или клането в Сребреница не е повод за намеса. Все пак, става дума за чужда територия, а и геноцидът над местното население е суверенно право на тамошния мафиотски клан. Нали така?




https://www.youtube.com/watch?v=0gyMho1c0ig&t=35s



Орбан срещу Украйна: Омраза в стил на Оруеловия "1984"

В последно време в Унгария тече безпримерна кампания, с която се насъсква омраза срещу Украйна. Автократът Виктор Орбан иска неговите сънародници да гласуват срещу приема на Украйна в ЕС. Какво точно се случва.



Следователи, снемане на пръстови отпечатъци, снимки от местопрестъплението, лаборатория за производство на наркотици и патрони - всичко това се вижда във видеоклип на унгарски. Вижда се и главата на черен вълк, който гледа озъбено в камерата.

Мъж говори с дълбок, заплашителен глас: „Трафикът на наркотици и оръжие е специалност на украинската мафия. Тяхната жестокост е известна в цял свят. Войната даде в ръцете им повече оръжия от всякога“. В следващия кадър се вижда танк, а след това се появява снимка на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и се чува глас зад кадър: „Брюксел си играе с огъня. Ако Украйна се присъедини към ЕС, украинската мафия ще може безпрепятствено да стигне до Унгария“.
Открито проруски и антиукраински курс

Този и подобни клипове в момента се въртят във всички проправителствени медии в Унгария. Те са част от кампанията на Виктор Орбан срещу бъдещо членство на Украйна в ЕС. Унгарските граждани трябва да гласуват до 20 юни дали са „за“ или „против“ присъединяването на Украйна към ЕС. Унгарското правителство е против, което не е изненада за никого.

От години Виктор Орбан следва проруски и антиукраински курс. Но тонът и реториката му спрямо Украйна не спира да се изостря. Настоящата кампания далеч надминава всички предишни клеветнически акции – като се започне от т.нар. национални консултации срещу нелегалните мигранти, та до антисемитската клеветническа кампания срещу милиардера от унгарско-еврейски произход Джордж Сорос.
Като от романа на Оруел „1984“

Унгария сякаш е прекопирала двуминутните кампании на омраза от романа „1984“ на Джордж Оруел, само че в държавата днес не става въпрос за две минути, а за 24-часови атаки в седем дни от седмицата. Посланието им е: от Изток – и по-точно от Украйна – се задава апокалиптична заплаха за Унгария, а Западът в лицето на Брюксел дърпа конците.

В цялата страна са разлепени плакати, от които Володимир Зеленски гледа със зъл поглед към унгарския народ, а зад него се усмихват ехидно Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер. По телевизионните и радио канали не спира да тече антиукраинска пропаганда, а социалните мрежи са залети от подобни послания. Представителите на управляващите не се уморяват да обясняват по различни събития колко лоша е Украйна всъщност.
Ужасяващи пропагандни лъжи

Съседната държава се представя като „център на търговията с наркотици и организираната престъпност в Източна Европа“ - като някаква „зона на мрака“, населена от варвари, които са или мафиоти, или хора, които „заливат Унгария с евтина работна ръка“, или пък престъпници, които получават унгарски пенсии чрез измама. Кампанията внушава още, че ако Украйна се присъедини към ЕС, системите на здравеопазването и сигурността в Унгария ще рухнат, а „нискокачествени украински селскостопански продукти“ ще „застрашават здравето на унгарците“. Унгарските земеделци щели да фалират, а всяко унгарско семейство да плаща по „няколкостотин хиляди форинта годишно за членството на Украйна в ЕС“ - сума, която отговоря приблизително на една месечна заплата.

Тези пропагандни и расистки лъжи се разпространяват и от самия премиер Виктор Орбан, който ги изрича почти ежедневно. В седмичното си радиообръщение на 2 май той каза: „Членството на Украйна в ЕС ще доведе унгарската икономика до колапс. Украйна е страна, която не може да се самоиздържа. Ако в Украйна не постъпват пари от Запада, тази държава няма да може да съществува. Украинците не молят, та нали са украинци - те направо изискват Европейският съюз да поддържа многомилионната украинска армия, ако Съединените щати не отпускат пари. Защото според тях те имали право на такава армия.“


Унгарският премиер губи почва под краката си

Но защо се води цялата тази кампания? Обяснението е свързано с вътрешната политика. У много унгарци вече се усеща умора от управлението на Орбан, която е подсилена от скандалите за корупция и произвол на премиера и неговото обкръжение. В лицето на Петър Магяр Орбан за първи път има конкурент, който в проучванията води пред „Фидес“. Догодина предстоят парламентарни избори, а по всичко личи, че Орбан ще загуби и е заплашен от повдигане на обвинения за корупция и злоупотреба с власт.

Затова Орбан, който не е пускал властта от 2010 година насам, търси начин да очерни Магяр. И за целта избира Украйна. Дясноцентристката партия на Магяр „ТИСА“ обаче прави допитвания до унгарците по различни въпроси. По отношение на членството на Украйна в ЕС 58% от запитаните са заявили, че го подкрепят.

От „Фидес“ решиха да използват това допитване за поредната атака. Наративът, който те пробутват, е следният: „Войнственият Брюксел“, който финансира Украйна, е купил партия „ТИСА“, за да свали „националното проунгарско мирно правителство“ на Унгария и да инсталира на власт „проукраинска антинационална партия на войната“. Доста е спорно доколко успешно ще е това внушение, тъй като самата „ТИСА“ и Магяр далеч не са ентусиазирани поддръжници на Украйна.
Ревизионистични настроения

Антиукраинската позиция на Орбан обслужва и носталгичните, ревизионистични настроения на крайнодесните избиратели в Унгария, които мечтаят Закарпатието отново да е част от Унгария. Части от този западноукраински регион са принадлежали на Австро-Унгария преди Първата световна война. В речите си Орбан многократно подчертава „единството на всички унгарци“ и в същото време говори за Украйна като за „ничия земя“ или „област, наречена Украйна“ - като по този начин намеква за сценарий за разпадане на Украйна и нейното разделяне.

По отношение на външната политика антиукраинската позиция на Орбан може да се разглежда и като декларация за лоялност към руския диктатор Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп. Добрите отношения с Путин играят особено важна роля за Орбан - той е обвързал Унгария тясно с Русия в икономически план. И докато Орбан и неговото правителство представят Украйна като корумпирана и мафиотска държава, те многократно защитават руски олигарси, които са замесени в организираната престъпност и са в санкционните списъци на ЕС за военни престъпления. Правителството на Орбан се опитва дори да извади олигарси като Алишер Усманов и Михаил Фридман от санкционните списъци на Брюксел.

Експерти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са категорични, че в „мафиотската държава Украйна“, както я описва Орбан, всъщност има далеч по-голямо върховенство на закона и по-активна борба с корупцията, отколкото в Унгария. При сегашните обстоятелства Унгария вероятно дори не би получила статут на кандидатка за членство в ЕС заради сериозните дефицити в демокрацията.





Как да разпознаем ФАШИЗМА?
Основни характеристики:
- схващането за превъзходството на нацията е държавна политика
- еднопартийна система на управление
- не се допускат никакви протести
- опозицията се смазва в зародиш
- упражнява се строга цензура
- контролът се поддържа с военни средства и тайна полиция
- премахват се всички демократически институции
- oстро противопоставяне на ЛИБЕРАЛИЗМА*
*безусловната ценност на индивидуалната човешка свобода, свобода на мисълта и на словото, гражданските права, свободата на печата.
Фашизмът е силно свързан с милитаристична и войнствена външна политика.
Путинова Русия покрива на всички симптоми на фашизма.
Как става така, че русофилите не могат да забележат, че фашистите викат дръжте фашиста?




България изпревари Великобритания: У нас шпионите не само влизат в парламента, а и гласуват



МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ - България отчете ръст в международния индекс за човешки права, благодарение на устойчивата си политика на интеграция на руски разузнавачи в законодателната власт.

Докато във Великобритания агентите на Кремъл едва достигат до задните редове в парламентарна зала, у нас те гласуват, предлагат и преговарят в коалиционни формати.

Според правозащитни организации страната ни е пример за институционално включване, при което шпионите не се третират като заплаха, а като парламентарно представени групи граждани. Това е доказателство за демократична зрялост и отвореност към чужди гледни точки, особено такива с геЮполитическа тежест.

Българският модел бе приветстван от международни наблюдатели като форма на „разширена представителност“, в която враговете на държавата имат възможност да участват в нейното управление отвътре. Така, според тях, се пестят ресурси за контраразузнаване и излишни избори.

Очаква се други страни да последват примера, като започнат да канят съмнителни фигури директно в парламента, вместо да ги разследват. България обеща съдействие при нужда от инструкции.



Българският президент: "Европа има визия за това как да продължи войната, но няма визия за това как да постигне мир. Нужен ни е мир... мир... иначе само ще умират още хора, а после Европа ще трябва да възстановява разрушенията... мир... м и и и и р р р..." Полският президент, без да се поколебае и за миг от дрънканиците на своя домакин: "Путин излъга Европа с Минските мирни споразумения и ще ни излъже отново. Той е офицер от КГБ, а в КГБ ги учат най-вече това – как да лъжат. Единственият мир, от който имаме полза, е мир, който няма да представлява нова заплаха за всички нас. А такъв мир може да бъде постигнат само ако бъде хваната Русия за г у ш а т а." 


Казват, че наглостта е една от най-лошите болести на душата. Това би трябвало да означава, че руската наглост е върхът на човешкото падение. Днес нашият нагъл по руски президент беше наврян в ъгъла от президента на Полша Анджей Дуда. Публично... пред очите ни. радев имаше наглостта да посочи европейските лидери като виновници за убийствата на русия, защото „имат визия как да продължи войната, но не и как да се постигне мирът“. Според него Тръмп полага усилия за постигането на мир, но европейските лидери му пречат. Тоест, виновна е не русия, а Европа. Позволи си също отново да дава акъл на силните лидери, но не със сериозни идеи и предложения – не, той съвсем няма такива. Но пък може самодоволно да говори с общи фрази и да отправя обвинения към европейските държави за това, че подкрепят нападнатата страна и ѝ помагат да се отбранява от агресора. Както обикновено, не се чу нито дума за истинския виновник за трагедията. Той дори не спомена русия, не спомена и другарчето си путин. Само че точно в този момент, точно след това нагло обвинение, радев получи звучен шамар. И беше разобличен! Един достоен президент застана до нашия срамен президент и му изнесе кратка лекция за мира. Но не за руския мир, а за истинския – устойчив, справедлив и траен мир. Онзи мир, който може да бъде постигнат само чрез „сила, която може да хване русия за гърлото“. Мирът, чрез който може да се постигне единствената смислена цел – „русия повече никога да не напада някого“. Дали радев чу посланието? Едва ли. Дали ще проумее някога степента на падението си? Едва ли. Той ще продължи да служи на източния си господар, защото вече е прекалено затънал в пропастта. Но звучният шамар, който получи, ще отеква много дълго – и у нас, и в Европа. радев ще продължи с наглостта, точно както го прави и русия, която днес отново проплака и обвини Украйна, че извършва „актове на тероризъм“. русия, която убива деца. русия, която убива лекари, докато спасяват живота на хората, които са ранени от руските ракети. русия, която убива млади, влюбени момичета и момчета. русия, която убива живота. русия, която всекидневно извършва терористични актове, обвинява Украйна, че летището в москва е спряло да работи и знатните гости със затруднение ще кацнат за парадчето. Наглост. Наглост по руски!


Днешна Русия с това се занимава : Агресия ,шпионаж, да вкарва в Европарламента такива като Волгин и др.провокации .




Активен/Активиран педераст на неправителствената организация Движение "23 септември"(руска опорка), чиите членове определят себе си като поддръжници на "революционния марксизъм", борещи се срещу "частнособственическите отношения" и капитализма, се изкачи по скелето на Паметника на съветската армия в София и развя червено знаме със сърп и чук. Кадри от акцията бяха публикувани във фейсбук страницата на движението, като бе обявено, че това е "Знамето на победата".


Руският дом в София трябва да бъде закрит, а не да се използва като инструмент за хибридна пропаганда в българските училища! Атлантическият съвет на България настоява за това от години. Пресен е примерът със 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", чийто директор Диян Стаматов позволи български ученици да бъдат заведени в РКИЦ на "културно събитие".* Русия е обявила България за вражеска държава и води хибридна война против нас. Руските войски продължават да извършват военни престъпления против народа на Украйна. Варварските нападения на руската армия срещу украинските градове продължават да вземат жертви, включително и деца. А в едно българско училище насърчават културния обмен с Русия... Подобни прояви от страна на директори на български училища днес са абсолютно недопустими! Болестна русофилия или стратегическа неграмотност?!

Превантивно трябва да се изгонят още 20-30 членове със дипломатически статут от Руското посолство, заедно с Мутрофайнова. До нивото на персонал на бълг. посолство в Москва. Ако изгонят още наш персонал и ние ще изгоним същата допълнителна бройка от техния. За какво оставяме да шетат руски шпиони в задния ни двор. И веднага да затворим всички културни центрове на РФ.






ПОБЕДОБЕСИЕТО 9-ти МАЙ

Втората световна война беше, без преувеличение, най-голямата човешка и геополитическа трагедия на 20-ти век (не разпадането на Съветския съюз, както заявява Владимир Путин) . През тези шест години 60 държави взеха оръжие и светът загуби между 50 и 80 милиона души. Втората световна война беше войната с най-голям брой престъпления срещу човечеството: масови убийства на цивилни, геноцид над еврейския народ.
Карат ли ви тези факти да искате да празнувате? Може би да пийнете бира в почивния си ден от работа или да съберете приятели за пикник? Да запалите фойерверки или да носите тениска с военни символи?
Вероятно не, защото вероятно не сте израснали в Русия.Просто и много ефективно средство за кремълска пропаганда е обявяването на 9 май за Ден на победата, въпреки факта, че Германският акт за капитулация е подписан на 8 май. И именно на 8 май Европа почита паметта на загиналите в тази война. Русия се е откъснала от общоевропейския подход. Те имат свой собствен ден, свои собствени традиции, чиято основна цел е да укрепят доверието на населението във военното величие.
Култът към победата срещна неизречена опозиция (явната опозиция беше просто невъзможна в СССР) от страна на участниците в тази война. Историкът Володимир Вятрович добре си спомня дядо си, войник от Червената армия, който се е сражавал на Далекоизточния фронт срещу Япония. „На 9 май той нямаше никакво празнично настроение и желание да празнува. Дори да идваха покани, той ги игнорираше и хвърляше медалите някъде в старата си шапка.“
В същото време войната не е причинила огромни щети на здравето му. След Втората световна война много от участниците в нея се завръщат с увреждания от първа група (в постсъветските страни - най-тежката форма на увреждане, при която човек се нуждае от помощ от другите ежедневно), а милиони се завръщат с тежко посттравматично стресово разстройство. Представянето на тази война като доста весела разходка до Берлин предизвиква съпротива и неразбиране. Всяка година все по-малко ветерани остават, преживели най-адските части на войната, така че е по-лесно да се представи изпипана картина на Втората световна война, както е искала съветската пропаганда.
През 1964 г. Леонид Брежнев става глава на СССР и той няма нищо общо с Октомврийската революция и първото поколение комунисти, които формират Съветския съюз. Брежнев се нуждае от собствена легенда за значителния си принос за развитието на СССР, така че култът към „Великата отечествена война“ става централен, а Денят на победата измества годишнината от Октомврийската революция като най-важен празник на СССР.
Този споделен спомен за войната трябваше да формира една обща и обединена съветска нация от всички граждани, независимо от тяхната възраст, професия и местожителство. И това проработи. След разпадането на Съветския съюз, хората, възпитани в култа към победата, организираха най-големите проруски лобита в почти всяка страна от постсъветското пространство.
Като новоизбран президент на Русия, Путин разбра потенциала на тази концепция за победа и успешно я възприе, превръщайки я в част от новата идеология на „руския свят“ („Русский мир“). Така от 2005 г. насам самолети участват във военни паради на 9 май, а от 2008 г. – военни машини и техника. Символично е, че именно през 2008 г. Русия нападна Грузия.
Колкото по-далеч е Русия от победата от 1945 г., толкова по-величествени стават нейните тържества.
Традиции с цел промиване на мозъци: ленти „Свети Георги“, Безсмъртният полк и заплахи.
Сталин и Путин използваха традицията на Деня на победата, за да поддържат влияние в постсъветското пространство и дори да го разпространяват в чужбина. Доскоро почти всички бивши съветски републики, с изключение на балтийските държави, празнуваха Деня на победата на 9 май по руски модел.
Какво е значението на това?
1. Описаните по-горе военни паради с голям мащаб са важна част от Деня на победата в Русия. Това означава събиране на хора на Червения площад, за да отпразнуват руската военна мощ (видяхме истинската ѝ стойност и „ефективност“ в месеците на войната в Украйна) и възможността да произнесат силна военна реч, която всички в страната ще чуят.
2. Лентата „Свети Георги“ на този ден се вее буквално на всеки стълб, кола, риза и дори украсява домашни любимци. Култът към масовото използване на черно-оранжевата лента е възникнал през 2005 г. и няма нищо общо с Втората световна война. Той е свързан с реакцията на Оранжевата революция от 2004 г. в Украйна, когато украинците използваха оранжевата лента. Лентата „Свети Георги“ е била предназначена да обедини руснаците около съветските ценности и срещу така наречената „оранжева чума“.
3. Кичът на Безсмъртния полк . Виждате ли тези снимки? Изключително руска традиция е да се почита паметта на ветераните, като се носят портрети на загинали роднини (а понякога дори не свои) на парадите за Деня на победата. Никъде по света паметта не се почита по този начин, само на гробове и близо до подходящи паметници. Тази идея беше активно изнесена в Украйна от проруски политици, включително президента в изгнание Янукович. Русия изнася този кич чрез своите емигранти към Западна Европа, Канада и Съединените щати. Това е начин да се отбележите на картата, да уведомите света, че Русия е много близо.
4. Лозунгите на руската пропаганда на този ден звучат като пряка заплаха към западния свят. Най-популярните сред тях са: „Можем да повторим [военното си завоевание]“, „До Берлин“ и „Благодаря ти, дядо, за победата“. Това е начин светът да не забрави, че Русия е готова във всеки един момент да победи друга държава, точно както някога победи нацистка Германия.
Резултатът от култа към победата е безнаказаност и оправдание на всяко престъпление
Написаното по-горе е достатъчно, за да се разбере, че руснаците имат арогантно убеждение, че те, децата на СССР, са единствените в света, които са смазали нацизма и Хитлер. От политическа гледна точка е напълно ясно защо Русия шумно обявява победа на една държава над нацизма сега и защо е говорила за това преди. Путин направи всичко това с една цел - ако руснаците са единствените победители над нацизма, те имат право да правят всичко. Разрешено им е да установяват авторитарни режими в Източна Европа, да унищожават опозицията и да депортират хора.
Освен това, ако руснаците вярват, че е тяхна съдба да победят нацистите, наративът става: всеки, който им се противопоставя, автоматично е нацист. Видяхме това по време на Втората световна война, когато Сталин използваше този термин, за да опише украински бунтовници, полски бунтовници, дисиденти и всеки, който се осмели да се включи в каквато и да е (не непременно въоръжена или насилствена) антикомунистическа съпротива в Източна Европа. Сега Владимир Путин повтаря това дословно и дори обяви „денацификацията“ за една от фалшивите причини за нахлуването в Украйна.
Присвояването на победата над най-голямото зло в света е извинение за Русия да извърши всички престъпления, които извършва сега, включително и в Украйна.
Автор : Юлия Клебан






Либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) в Европейския парламент иска разследване дали тримата български евродепутати от „Възраждане“ получават пари от партия „Единна Русия“ на руския президент Владимир Путин.

Това заяви днес в пленарната зала председателката на групата, френската евродепутатка Валери Айе.


„Миналата седмица „Възраждане“ от групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) подписа споразумение за сътрудничество с партия „Единна Русия“ на Владимир Путин. Също така бяхме информирани, че някои евродепутати екстремисти от този парламент може да приемат покана да присъстват на военния парад на Владимир Путин в петък (9 май – б.р.). Това са крещящи атаки срещу нашите общи ценности, но също така срещу интегритета и репутацията на ЕП“, заяви Айе.

Тя се обърна към председателя на Европейския парламент Роберта Мецола:


„От ОЕ ви молим ви моли да разследвате дали тримата евродепутати от „Възраждане“ получават някаква финансова помощ или дарения от „Единна Русия“, за да влияят на работата на нашия парламент в нейна полза. И ви молим да гарантирате, че никакво пътуване до Москва в петък няма да бъде платено от ЕП по един или друг начин.“

В ОЕ членуват трима български депутати Това са Илхан Кючюк от ДПС и Никола Минчев и Христо Петров - Ицо Хазарта от „Продългаваме промяната“ (ПП). А тримата евродепутати на "Възраждане" са Петър Волгин, Станислав Стоянов и Рада Лайкова.

Евродепутати съратници вземат на мушка дружбата на „Възраждане“ с "Единна Русия"

Нападки към „Възраждане“, макар да не спомена партията поименно, отправи и германската „зелена“ евродепутатка Тери Райнтке.


„Докато сме на страната на Украйна и завинаги се отказваме - между другото с голямо закъснение - от руските изкопаеми горива, крайно десни членове на този парламент съвсем наскоро подписаха споразумение с партията на Путин – партията на един диктатор, автократ и агресор – в този решителен момент за бъдещето на Украйна“, каза тя по време на дебат.

„И се питам съвсем искрено – какво още трябва да се случи, за да разберат всички, включително тези от семейството на Европейската народна партия (ЕНП), че тези хора от крайната десница в парламента са опасни“, пръдължи Райнтке.

ЕНП не сътрудничи с групата на „суверенистите“. Водещата сила в Европейския парламент обаче има близки отношения с Европейскиге консерватори и реформисти (ЕКР), смятани от някои за крайно дясна група.


„Крайната десница не е политическата сила, с която трябва да сътрудничите, когато тя ви приспива. Тези хора са заплаха за нашата демокрация, нашия мир, нашата свобода. Те са заплаха за всички украинци, които искат да живеят свободно. Те искат Путин да спечели тази война. И ние като демократи в този парламент трябва да се съпротивляваме на това. Време е Европа отново да се надигне, за да защити свободата в Украйна и срещу хората, седящи в крайно дясната част на този парламент“, завърши „зелената“ депутатка.


След 1989 г. Русия не се отказа от влиянието си върху България. Вместо чрез военна окупация, тя започна да използва хибридни методи:
1. Политическа зависимост – Проруски партии и олигарси поддържат влияние в българската политика.
2. Енергийно влияние – Дългогодишната зависимост от руски газ, петрол и проекти като „Белене“ и „Южен поток“.
3. Медийна пропаганда – Кремъл финансира медии и социални мрежи, които разпространяват антиевропейски, антидемократични и антинатовски послания.
4. Разделение и дестабилизация – Русия подклажда вътрешни конфликти в българското общество – русофили срещу „атлантици“, леви срещу десни, консерватори срещу либерали.
Формите на хибридната война на Русия против България
Формите на хибридната война на Русия против България през последните години са в исторически план общо взето едни и същи в различните си форми на проявление. Русия разполага тук с многобройна агентура - купена или доброволна, готова да служи на руския и против българския национален интерес. Цели партии или политически лидери са купени или създадени за да осигуряват руските интереси и да подчиняват българската политика. Днес видимо това са парламентарно представени партии като БСП, Възраждане, Меч, Величие, самия български президент, българският патриарх, висши държавни чиновници, прокурори, съдии и представители (бивши и настоящи!) от българските тайни служби. Но и в самите т.нар. евроатлантически партии могат да се проследят политици и провеждани от тях политики, които косвено или дори пряко обслужват руските геополитически и геоикономически интереси против интересите на европейска и евроатлантическа България.
Особено след 2007 г. Русия провежда разширяваща се по своя обем хибридна война срещу България, използвайки разнообразни средства за влияние и дестабилизация. Тези действия включват създаване на нови политически проруски проекти, засилен шпионаж, саботажи и терористични действия против български граждани, дезинформация, кибератаки и икономически натиск.
Пропаганда, конспирации, саботажи и политически афери
От 2014 г. насам зачестилите взривове в оръжейни складове и заводи в страната съвпаднаха с предоставянето на боеприпаси и друго военно оборудване от България и нейни съюзници в НАТО на Украйна, което драстично се увеличи след началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. Всъщност Руската федерация провежда активна пропаганда и намеса в българската политика от възстановяването на българската държава през 1879 г. до днес, като от тогава до днес смята България за своя законна плячка. А след съветската окупация преди 80 години съветската/руската агентура видимо направлява страната и манипулира политическия процес. В този ред може да проследим събития като свалянето на първото демократично правителство през 1992 г., свалянето чрез изборен преврат на на най-успешното реформаторско правителство на Иван Костов с помощта на доведения в България бивш български цар, Костинбродският изборен преврат през лятото на 2013 г., последвал "зимната революция" за сваляне на първото правителство на Бойко Борисов в началото на 2013 г. Любопитен щрих е, че още от лятото на предната година по признание пред БНР на Ангел Славчев (Че Гевара), сега депутат от партия Възраждане, "още от лятото на миналата година с другари от руското посолство подготвяхме свалянето на правителството на Бойко Борисов от власт".
Терористични саботажи в сферата на военнопромишления комплекс
12 ноември 2011 г. – взривен е склад до с. Ловнидол, където са били съхранявани 3000 артилерийски снаряда, предполагаемо предназначени за отбраната на Грузия срещу руската инвазия. България е наясно, че зад саботажа стои Русия и ГРУ, но прокуратурата потулва случая.
5 юни 2012 г. – около 14:40 часа експлозия избухва в склад за обезвреждане на боеприпаси между Петолъчката и стралджанското село Лозенец. Взривът съвпада с повреда в системата за наблюдение на базата. В склада са се съхранявани боеприпаси, предназначени за износ към Грузия. Стоката е била на стойност 28 млн. долара. Руснаците убиват трима българи и раняват още 18. Щетата за местната икономика и семействата на пострадалите е неизчислима.
8 август 2014 г. – в завод „Терем – Цар Самуил“, Костенец, е предизвикан взрив. Пострадалите са 10-има. 40 околни сгради са изпочупени стъкла.
12 септември 2014 г. – два взрива в складове на „Арсенал“ в Бузово кале край Казанлък се разминават само с материални щети и без жертви. Официалнат версия – самозапалване на склад номер 12, в който са били съхранявани суровини за изработката на боеприпаси. Истината – руска цигара.
1 октомври 2014 г. – тежка авария в завод „Миджур“ в Горни Лом отнема живота на 15 българи, още трима са ранени. Конкретните причини за взрива не са изяснени заради тежките разрушения на цеха и липсата на оцелели свидетели. По оценки в този момент в сградите се намират около 5600 противопехотни мини, както и складирани взривни вещества от вече разглобени мини. Руснаците отново избърсват кървави ръце и си заминават.
19 декември 2014 г. – взрив в завод за муниции в Мъглиж отнема живота на един, а други четирима българи са ранени. Преди това в същата производствена база никога не е имало инциденти дори с ранени и никога не са били констатирани нарушения на трудовото законодателство. Собственикът на този цех е един и същи с този в Горни Лом.
Концентрацията на „инциденти“ на българска територия съвпада с първата фаза на руска окупация в Крим и Донбас през 2014 г. Премълчава се в медиите. Прокуратурата си мълчи, приема се версията „случайност“.
31 юли 2022 г. – Карнобат. Оператори на ГРУ взривяват склад на „ЕМКО“ и унищожават голямо количество боеприпаси съветски калибър с отпаднала необходимост в страни от НАТО, но търсени от Украйна и партньорски държави за съпротива срещу руската инвазия.
24 юни 2023 г. – Карнобат. Нов руски саботаж завършва неуспешно само с пожар в същата производствена и складова база на „ЕМКО“. Разследванията са потулени от прокуратурата, а българските служби мълчат гузно при разследванията на партньорски държави. Тази втора поред провокация в оръжеен завод в Карнобат, собственост на Емилиан Гебрев съвпада с опита за убийство на оръжейния предприемач от руски агенти през 2015 г. Българският оръжеен търговец оцелява след отравяне с руско нервнопаралитично вещество "Новичок", осъществено от руски агенти. Любопитен е опитът на прокуратурата в лицето на главния прокурор да излъже, че това е в резултат не на руски терористичен акт, а на отравяне с рукола в салатата. (https://dnes.dir.bg/…/nov-pozhar-i-vzrivove-v-orazheyniya…; https://www.capital.bg/…/3388458_vlastta_nai-nakraia…/
Равносметката от тази руска "братска помощ е 19 убити от руски шпиони и саботьори българи и още поне 35 ранени; Материални щети за милиони в индустриалната база и околната инфраструктура; Загуба на военни материали, оръжия снаряди, средства за самозащита и бойни способности; И не на последно място – усилване на недоверието в българските институции – най-вече службите за сигурност и прокуратурата.
За нито един от тези инциденти все още няма влязло в сила окончателно съдебно решение, което да изяснява причините за инцидента.
Шпионаж и агентурна дейност
България бива непрекъснато саботирана по своя евроатлантически път на абсолютно всеки етап, особено след 2013 г. Интензитетът на саботажните мисии срещу отбранителната ни индустрия и операциите на руските служби срещу конкретни български граждани (Емилиян Гебрев, Христо Грозев), съчетават с поредица от кибератаки и поток от дезинформация, които се леят от вече стотици проруски сайтове и медии, включително от национални медии и официални български политически лица. Това превръща България в най-уязвимият и зависим от русия член на НАТО.
Докладът на ДАНС за 2024 г. назова за пореден път Русия като основен риск за националната сигурност на България. Междувременно парламентарно представена партия сключва договор за асоцииране с партията на Путин - "Единна Русия". В условията на това, че Русия е обявила България за неприятелска страна, това е открит опит за колаборационизъм с държава , която ни е обявила за вражеска и води против нас необявена хибридна информационна, психологическа, когнитивна и Кибер война. Това е престъпление срещу републиката и за това има текстове в Конституцията на Република България, но очевидно те не важат за службите и българската прокуратура.
Това силно разклаща доверието на нашите партньори. Всъщност дава повод за нас да говорят с презрение и нашите „братушки“. Наскоро бившият руски президент Медведев нарече българите и балтийците "второкачествена сган".
Друга форма на руското разузнаване не само в, но и извън България е рекрутирането на български граждани да работят за руските служби. Това стана дори във Великобритания, но те са разкрити от британските служби и вече са осъдени за организиране на операции по наблюдение, отвличане и убийство на чужди граждани и свои сънародници. През 2023 г. там бе разкрита шпионска мрежа с участието на български граждани, планирали отвличането и убийството на журналистите Роман Доброхотов и Христо Грозев. Всичко това става без усилията на българските, а на британските, френските, американските и други съюзнически на България служби. https://www.mediapool.bg/bulgaria-e-hab-i-mishena-na
Появиха се и сериозни основания и съмнения за саботаж на най-новото оръжие в състава на военно-въздушните сили на Република България, а именно самолетът F16 блок 70. Генерал Атанасов свиква спешно заседание на комисията за контрол над специалните разузнавателни служби, за да дадат повече яснота по този казус. Това, което прави впечатление, е грубото политизиране на този случай от страна първо на президента и после от лидера на управляващата партия. Съмнително е, че преди всяко разследване на причините за "дефекта" бе изключена възможността от страна и на явно политизираните офицери във ВВС за осъществен саботаж.
Кибератаки и дезинформация
От 2013 г. Русия осъществява информационно-психологически специални операции в територията на България по разпространение на дезинформация и пропаганда.
През 2024 г. германското външно министерство разкрива кампания "двойник", включваща 50 000 фалшиви акаунта в Мрежата, разпространяващи проруски мнения в социалните мрежи. Анализът на съдържанието в българската Уикипедия удивително показва, че тя се формира с наративите на руската пропаганда, че там огромната част от статиите не са нито неутрални, нито обективни, а възпроизвеждат фалшивите тези на руската пропаганда като игнорират всички факти, които противоречат на тяхната пропагандна цел.
Разпространяване на дезинформация в мрежата. През последните години "стотици роботизирани сайтове (идентифицирани са 370 сайта към декември 2022 г., след което броят им нараства), базирани на няколко основни домейна, като те имат идентичен дизайн и съдържание. Те най-често препечатват от агенция "Блиц" и са свързани с платформата Share4Pay, т.е. насочени са към споделяне на съдържанието им в социалните мрежи. Те масово изникват през ноември 2022 г. и до средата на 2023 г. са основен разпространител на руска пропаганда у нас онлайн". ПРОПАГАНДА И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ОНЛАЙН (1.01-31.12.2023) Доклад на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София, 2024 Доклад_Образи_на_Европа_март_2024.pdf
От 2022 г. периодично се разпространява дезинформация от това, че ядем насекоми и генно-модифицирани европейски храни до това, че радиоактивен облак от Украйна е насочен към Европа, включително България.
От края на миналата и началото на тази година започна мощна пропагандна и политическа атака против въвеждането на Еврото и влизането на България в еврозоната. Това става включително по националните медии с помощта на трите откровено проруски партии в сегашния български парламент, на водещи журналисти в медиите и с дискретната помощ на "българския" президент. В Европейския парламент депутатка от Възраждане заяви и проруските ни медии масово разпространиха „новината“, че след въвеждането на еврото Европа ще ни вземе парите в банките след изтичане на някакъв шестмесечен срок на годност. А освен това парите на хората в банките ще бъдат конфискувани за военни проекти на "войнолюбците" от ЕС.
И тази съзнателно разпространявана дезинформация би следвало да бъдат обект на прокурорско разследване, но не и от „българската“ поркуратура! Преди 2 години и отново буквално от днес проруската пропаганда у нас разпространява фалшивата новина, че предстои мащабна мобилизация и български младежи ще бъдат изпратени да се бият в Украйна. За това се използва фактът, че периодично МО прави проверка на мобилизационната готовност.
В мащабно изследване за това каква е руската пропаганда и дезинформация и по какъв начин попада в българското информационно пространство се оказва, че Русия е успяла да направи в България толкова мащабна и уникална структура за разпространение на фейкове, дезинформация и пропаганда, която покрива за една секунда страната", разказа ръководителя на проекта Игор Карпеченко. Хибридна война: Руската пропаганда се разпространява из цяла Бълг...
Руски кибератаки против българските институции
От началото на руската пълномащабна агресия против Украйна руски хакери атакуват интернет страниците на редица български институции, включително на ЦИК, службите за сигурност, правителството, ВКС, прокуратурата и др. Атаките през 2022 г. се осъществяват от град Магнитогорск в Руската федерация и все още не е ясно дали става въпрос за един хакер или група хакери. По думите на тогавашния зам. главен прокурор атаката е била проследена с помощта на специализиран софтуер. Руските хакери, нарекли себе си We are killnet, посочват, че тя е заради "предателството на България към Русия и доставки на оръжие за Украйна".
Икономически и енергийни лостове
Русия използва енергийния сектор като инструмент за влияние, включително чрез контрол върху газовите доставки и участие в стратегически проекти като "Южен поток" , заместен с "Турски поток". С помощта на служебното правителство на президента Радев се осъществи мащабен корупционен проект с турската компания с скрито руско участие Боташ, която ни препродава ембаргов руски газ на скандално високи цени и при скандално тежки за България условия, от които губим по 1 милион лева дневно.
Политическо и културно влияние
Русия се стреми да влияе върху българската политика чрез подкрепа на определени партии и разпространение на проруски наративи, включително митологеми за "славянското братство" и "православната солидарност". Руският културно-информационен център в София, Домът на Москва в София, Санаторно-оздравителният комплекс” Камчия" са само малка част от руската „мека сила“ в България. Идеята е комплексът, разположен на 25 км. южно от Варна, да стане "основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на руските интереси в Европа". Планът на Русия за "Камчия". Каква е целта? – DW – 27.12.2019
Очевидна руска хибридна операция бе осъществена по избора на новия български патриарх. Скандално е и поканата за руската оперна певица Нетребко, която подкрепя руската агресия и путинската диктатура да изнесе концерт в България.
Тези действия представляват сериозна заплаха за националната сигурност на България и изискват координирани усилия за противодействие от всички български институции.
Как България може да се освободи от това зловредно руско влияние?
За да се спре този модел на „пленена държава“, трябва:
- Разследване и изчистване на руската агентура в службите, държавната администрация и съдебната система.
- Активна политика срещу хибридната война – медийна регулация, разобличаване на дезинформацията.
- Икономическа независимост – диверсификация на енергийни източници, ограничаване на руски капитал в ключови сектори.
- Гражданска активност – не може само да се чака „държавата“ да реши проблема.
Но в момента тази политическа воля липсва.
Все пак има някакви сили в обществото и политиката, които могат да започнат борба против продължаващата руска зависимост. Това са основно интелектуалци, учени, но и отделни политици от партии и коалиции като Демократична България, СДС и отчасти ГЕРБ като опитващи се да противодействат. Граждански организации като Атлантическият съвет на България , сайтове като Фактор.бг, и др. най-ярко се противопоставят на руското хибридно влияние. Но всичко, което предлагаме среща мълчалив фактически отпор от оторизираните да защитават националната сигурност институции.
Когато държавата, която би трябвало да защитава националния интерес, действа пасивно или дори съучастнически, битката срещу руското хибридно влияние става много трудна.


"Русия обвини България и Румъния за войната срещу Украйна"
Заглавие от пресата
Решенията за да се вършат безобразия в България и основно политически такива не се вземат у нас,а в Русия.
В държавата ни всички тези руски простотии намират само и единствено благоприятна почва.
Мотиви за това твърдение:
България е монополизирана руска територия, окупирана от руски и проруски мекерета,които задно с вината и мезетата поглъщат и националните ни интереси за свое удоволствие и с чувство за изпълнен интернационален комунистически дълг!
Долнопробни актьори от възрожденския комунистически клуб по политически интереси "Енгелс" разиграват самодейната сценка:
"Второ пришествие Марксово" в роли на активни съветски реваншисти и импотентни руски воаьори.
Вярно е,че от импотенция никой не умрял,но е факт,че и никой не се е родил.
Така,че сълзливата танцова драматургия на тази комуно– просташка самодейност прилича на руски казачок на хиени в романтично настроение.
Следователно тези излишни напъни на фона на финалната комуно-възрожденска покруса могат да будят само блудкав идеологически интерес и нищо ново за психиатричната наука!

вторник, 6 май 2025 г.

ОТ СЕВЕРНА ЕВРОПА ЛИ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ – ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ


"Надпис - посвещение от Котис, цар на траките, на Херакъл, в който е употребен етнонима - траки. Надписът е намерен през 1938г. при руините в югозападното подножие на крепостта Διδυμοτείχου (Дидимотихон или Димотика), в Егейска Тракия, разположена между реките Места и Марица (Ксанти, Родопи и Еврос). Датиран е в периода около 42 - 31 г. пр.н.ера – последните години от управлението на Котис VI. Графика на надписа: BАΣIΛΕΥΣ ΘPАКΩN К[OTIΣ] ПОPEΩΣ НPАPΛEI...







Малко хора знаят какви спекулации са правени относно характера на тракийския език. До към края на XIX в. речта на траките е била смятана за иранска. (Това не е сторено произволно, защото Орфеевите думи бала – бял, дама – дом, сама – сам, тата – тате, уда – вода и др., са идентични на санскр. и авест. бала, дама, сама, тата, уда и др).Благодарение на немския лингвист Август Фик тази заблуда е поправена.



Съществувало е и виждане, че езика на Орфей ще да е бил смесица на етрускоиден език с ирански. За кратко време бива приета и хипотезата на Паул Кречмер, че е имало някаква “индогермано-рето-тиренска езикова общност”, че прародината на говорещите индоевропейски езици е била в северна и средна Германия, а пък рето-тиренците и пеласгите са живели на югоизток от тях… (Георгиев, 1977, с.7, с.159, с.160).


Бойна брадва намерена в Северна Европа (по Ill.O.Montelius), орнаментите се срещат в Тракия още от Неолита






Тези заблуди също са преодолени, но не са единствените. Има още едно упорито, но отново погрешно виждане за характера на тракийския език. Една малка група учени прави опит да идентифицира речта на Орфей и Залмоксис с тази на балтийските народи. Акад. Иван Дуриданов смята че: ” …тоя език (тракийският бел. авт.) стои в най-близки родствени връзки с балтийските…”(Дуриданов, 1976, с. 13). Друго, малко по-нюансирано изказване на този учен е следното: ”Преди всичко прави впечатление големият брой тракийско-балтийски (респ. тракийско-балтославянски) успоредици” (Дуриданов, 1976, с.128).



Няма спор, че акад. Дуриданов е допринесъл много за обогатяването на тракийската ономастика. Човекът заслужава уважение за труда си, но за жалост заслужава и критика. Тя не засяга толкова капацитетът му на учен, колкото послушното следване на една отдавна положена тенденция – да се направи всичко възможно да се отрече, че българския се е появил и развил на Балканите, и е продължение на тракийския.



Не знаем какво му е било на главата на акад. Дуриданов, не знаем дали е имало силен натиск от страна на властимащите и колегите, а и до кога е продължило това. Имайки предвид агресивното поведение на някои представители на българската наука днес, то преди петдесетина и повече години, тези, които са казвали истината, със сигурност са били нападани и притискани доста сериозно.



Държейки сметка с тези неща, нека не бъдем прекалено строги към хората, чийто живот ние не познаваме. Въздържайки се от твърде сурова критика, все пак трябва да споменем това, което е нередно, защото то е и вредно. Ние трябва да знаем истината за древността на нашия език, а с това и истината за нашия произход и заслугите на предците ни в изграждането на културата на много други народи.



Ще дам конкретни примери на неадекватен анализ от страна на акад. Дуриданов, опитващ се да постави неоправдана по мое виждане по-голяма близост между тракийския и балтийските езици. В труда си от 1976 г. нашият учен разглежда различни тракийски топоними:



“Вatkunion (у византийски автори) – крепост в Tракия, в северните подножия на Родопите при с. Баткун, Пазарджишко. Една гориста местност северно от с. Скравена, Ботевградско, до Преображенския манастир също е наричана Баткун. Точно съответствие намираме в балтийските езици: жемаитски (от XVI в.) МИ Баткуны, литовски Ваtkunų káimas, т. е. 'селото на Баткуни'., първоначално родово име от лит. ЛИ Batkūnas.” (Дуриданов, 1976, с. 32).



Така представено излиза, че названията Баткун са само наследени от времето на траките. Реално най-важното е пропуснато, а то е – има ли Баткун балтийска етимология или не? Такава не е представена изобщо. Само паралели не доказват родство, едно название в дадена територия може да е наложено от чужденци, преселници от друг регион.



Трябвало е да бъде споменато българското лично име Баткун, което идва от българската дума батко – по-голям брат (Заимов, 1994, с.12). Поне от 1952 г. е добре известно, че нашата дума бате, батко е много древна и нейният архаичен вариант се среща в минойската дума за цар *bӑt(t)a = βάτος. При нейния анализ са предложени българските думи бате, батьо, батко и др. (Георгиев, 1952, с. 53). Дума с корен *bӑt(t)a и значение бате, батко в балтийските езици няма. Проверка може да се направи в българския етимологичен речник (БЕР, т. I, с. 36 – 37).



Не само коренът бат, но и наставката -ун са типичи за българските имена. Пример може да се даде с Балун, Белун, Владун, Дарун, Добрун, Радун (Заимов, 1994, с. 13, c.18, c.53, c.80, c.90, c.188). Тези данни показват, че сравнението на Баткун със сходни по звучене названия от балтийската ономастика е неиздържано, а и подвеждащо.



И на друго място се натъкваме на странната логика на акад. Дуриданов. Той разглежда имената на различни древни селища с елемент бергас (bergas) – “височина, бряг, планина”. Те са: Berge, Bergepolis, Bergule, Bergison, а при тълкуването не е дадена нито литовска, нито латвийска дума. Предложена е стблг. брѣгъ – бряг, високо място, а и ствиснем. Berg – планина (Дуриданов, 1976, с. 32).



В случая има няколко важни подробности: древната форма на стблг. брѣгъ е *bergъ (БЕР, т. I, с.84). Вижда се, че говорим за форма, която е идентична с тази от езика на Орфей, вижда се и, че няма близка балтийска дума. Латвийските сродни думи са: stāvums, kalns, krastā. А пък литовските са: statumas, kalva, krantas.


Оръжия на северните траки, съседи на балтийските народи (изобр. Дж. Пиранези)



Другата важна подробност е, че съществуват още тракийски селищни названия с елемент притежаващ значение бряг, височина. Те са споменати в труда на Прокопий Цезарийски: Бреге-дава, Бор-брега (Proc. Aed, IV.iv.). Важното в случая е това, че се касае за късния тракийски – този, който е документиран близо век преди времето на Аспарух. С други думи: налице е това, което трябва да очакваме: *bergъ става брѣгъ.



За две други сродни имена споменава Вилхелм Томашек и те са Брагулос, Баргулум (Tom.II.2.52). Като сродно лично име Томашек предлага тракийското Бергайос (Tom.II.2.59). Интересно е и това, че там където е била древната крепост Баргала, днес срещаме българското название Брегалница. А пък вариацията в корените берг-, барг- отразява едно особено явление в българския език – екането и якането. Някои българи казват хляб, мляко, обяд, а други хлеб, млеко, обед.



Акад. Вл. Георгиев признава, че тази особеност на нашия език се среща и в речта на траките (Георгиев, 1977, с. 251 – 252). Подобно разделение на диалектите на екавски и якавски не присъства изобщо нито в литовския, нито в латвийския, или жемаитския, старопрусийския. Това, че екането и якането се среща в тракийски и български би трябвало да е известно на акад. Дуриданов, защото неговият колега акад. Георгиев пише и по-рано по въпроса – през 1957 г. (Георгиев, 1957, с.66).



Да продължим с пропуските на нашия учен. При анализа на споменатия от Прокопий тракийски топоним Rhakúle, се предлагат литовското речно име Rākija, селищното име Rakavos kaimas и др., които са обясними с лит. rákti, ra(n)kú – изравям, латв. rakt, rúoku – копая. Изказва се твърдението, че Ракуле/Rhakule означава ‘ровина, ровище’ (Дуриданов, 1976, с.46).



Като цяло тълкуването е правилно, но е пропусната старобългарската дума рака – гроб, гробница. А тя също дава обяснение на Ракуле/Rhakule – ровище, защото гробът е ров, нещо изровено, изкопано. Смятам, че е сродна и думата ракла – сандък, шкаф в стена, долап, т.е. нещо кухо. Има и диалектна дума ракле – ковчег, тя спада към Банатските говори и се явява най-добрия вариант за тълкуването на древния тракийски топоним Ракуле/Rhakule.



Сега обаче се сблъскваме с нещо, което обяснява и поведението на акад. Дуриданов. Негови колеги езиковеди определят стблг. рака, а и ракла, ракле като заемки в българския. Смята се, че думата рака е латинска по произход, но с германско посредничество е навлязла в нашата реч. За сродната дума на рака, а именно раковина, т.е. нещо кухо, се твърди, че е заета от руски. За друга сродна дума на стблг. рака, а именно рак – водно животно, се казва, че няма сигурна етимология, макар да се споменава виждането на Ильнский за родството на рак с лит. rákti (БЕР, т. VI, с. 165 – c. 171).



Предложението на Ильнский за родството на рак с лит. rákti е правилно. Рак означава животно, което рови, защото раците наистина ровят и копаят дупки в бреговете на реките, които обитават. Друга сродна дума е рънкам – ровя, а тя има носовка, съпоставима на лит. ra(n)kú – изравям. Това е известно на съставителите на БЕР, но информацията е игнорирана, навярно под натиск на определени хора. Виждаме, че тракийския топоним Ракуле/Rhakule може да се обясни на български език, но са хвърлени доста усилия определени наши думи да бъдат изкарани заети от чужда реч.







Фрапиращ пример за странен пропуск намираме при анализа на тракийското селищно име Uscu-dama. Балтийска сродна дума няма, посочена е староинд. dhaman, но нейното значение е представено завоалирано: ‘заселище, място за заселване’. Стинд. dhaman притежава и форма dhama, която съответства точно на българската дом, но това не е посочено от нашия академик (Дуриданов, 1976, с.74).



Друг сериозен пропуск намираме при анализа на тракийското речно име Athrys, Ieterus. Нашият учен правилно го извежда от корен *etro-, а и правилно го съпоставя на латв. atrs – бърз, ствиснем. atar – бърз (Дуриданов, 1976, с.76), но са пропуснати стблг. ѩдръ – бърз и уѩдрити – бързам. Това е наистина много странно, защото още в края на XIX Вилхелм Томашек предлага ѩдръ – бърз при анализа на въпросното тракийско речно име (Tom II.2.92). Не мисля, че акад. Дуриданов не е познавал старобългарския добре, или, че не е познавал труда на Томашек. Явно и тук може да се говори за извършен натиск над нашия учен.



Можем да продължим с анализа на трак. Алаи-брия (Alaai-bria), там е предложен лит. глаг. aleti – “залят съм от вода” (Дуриданов, 1976, с. 72). Хубаво, но в речника на Фасмер, лит. líeju, líeti са представени като сродни на лиѭ, лиꙗти – лея, изливам стблг. Надали нашият учен не е знаел и за този паралел.



Друг пример с пропуск на българската успоредица присъства в анализа на Капи-стурия (Kapi-sturia). Там за елемента кап- се предлагат латв. kāpa, kāpe ‘дълга планинска ивица, дюна, склон, лит. kopá “пясъчен хълм, дюна” (Дуриданов, 1976, с.76). И отново в добре познатият на нашите учени речник на Фасмер като сродни на копа – купчина, копа сено и т.н., са посочени латв. kāра, kāре и лит. kõроs – дюни, хълмове. Връзката между блг. копа и лит. kõроs, латв. kāра, kāре са посочени ясно и в нашия етимологичен речник (БЕР. т. II, с.607 – 608).



Има и друг странен способ, който е помогнал да се замъгли истината. На определени тракийски думи се дава произволно такова значение, което да пасне на балтийска дума. Пример може да се даде с анализа на трак. селищно име Пале (Palae). Предлагат се лит. pālios ‘голямо блато, мочурище’ мн.ч, латв. palas, pali ‘блатисти брегове на езеро’ и др. (Дуриданов, 1976, с.78). Тракийските думи за блато обаче са балта и белте, намираме ги в селищните названия Ди-балтум и Белте.



Ползващият сведения на Латте и Креватин, В. Нерознак тълкува трак. топоним Δέ-βελτος, като *bolto – блато [Нерознак, 1978, с. 140 – 141]. Тракийското селищно название е известно и под формата Di-baltum [Am. Marc. 31. 8. 9]. Най-важното в случая е това, че разполагаме със сведението на Плиний Стари, който твърди, че града се намира в близост до блато: Develcon cum stagno quod nunc Deultum vocatur [Plin. IV. 45]. Това доказва, че има пълно основание елементът балта да бъде тълкуван като блато.



Тракийският топоним Пале означава поле, a за древната форма на поле се смята, че е била *palje (БЕР, т. V, c.495). Повече от ясно е, че Пале означава поле, но думата поле се среща в голям брой съвременни български топоними: Дълго Поле, Овче Поле, Ясно Поле, Черно Поле. Трудно да се обясни защо щом тракийския няма нищо общо с българския, определени основни думи са идентични.



Могат да се дадат още много примери, но и с представените тук става ясно, че няма как да се говори за това, че тракийския е по-близък до балтийския. Това е само едно голо твърдение, внушение, което просто няма как да бъде доказано, защото фактите показват съвсем различна картина.



По-издържано е да се каже, че българския език се явява развита форма на тракийския, и, че във времето, когато дедите ни са наричани траки, посредством преселенията си, те са успели да повлияят много народи, като балтийските например.


Карта показваща пътя на траките към Балтийския регион






Ето защо има голям брой близки думи между тракийски и литовски, латвийски. Ето защо има голям брой близки думи между български, литовски, латвийски.



Предлагам кратко сравнение на балтийски и български думи, които са ползвани при тълкуването на тракийски глоси, топоними и т.н. Близостта между българските и литовските думи в някои случаи е удивителна:



аš - аз

аštrus -остър

vairus - врътѣти - въртя

beržas – брѣза - бреза

dúmas – дымъ - дим

virti- вьрѣти -вря, извирам

kopa - копа-купчина

giriá-гора-планина

keršas – чрьнъ-черен

kupselis - купче, хълмче – коупъ-куп, купчина

úpe -вапа - вода, блатиста вода

rákti – рака-изкоп, яма, ров

skalbti-бухам (пране) - клопотъ-грохот, шум

skaplis- скопити-скопявам, режа, отсичам

spindus- свѧнтъ-свят

šviteti -свитати-светя, блестя

tarpas – трапъ-трап, яма

vejú-вити-вия, извивам

žveris- звѣръ-звяр

bruzas - бръзъ-бърз

bebrus - бобър

keturi - четири

žеme - земя

súnus – сынъ - син

udra - видра

rudas – руд - червен, риж



Не траките са дошли от Северна Европа, а е точно обратното – траките са тези, които разпространявайки организираното земеделие стигат чак до северните части на континента ни. В Балтийския регион Неолита започва доста по-късно, отколкото на Балканите, това се знае от учени като Мария Гимбутас и др. Тя смята обаче, че първите земеделци идват в земите на Латвия, Литва и т.н. от Централна Европа.



Това е напълно нормално, защото Карпатите са една сериозна бариера за древните балкански земеделци. Те първо са тръгнали на запад, установили са се в земите на Унгария и околните области, а по-късно са продължили своята експанзия на север, за да попаднат в Балтийския регион около 2000 години след потеглянето на първите преселници от Тракия. Това ни казва логиката, това ни казват и фактите.



Тракийското културно и езиково влияние над балтийските народи е поредния медал, който трябва да се закичи на нашите предци. За да намерим архаични елементи на речта ни, ние трябва да се запознаем с литовски, латвийски, старопруски. Истината за делата на дедите ни има потенциала да доведе днес до нови политически и икономически връзки – нещо, от което винаги има полза.

Синя кръв на потомците на лунната династия или ВЕГАНИ срещу МЕСОЯДЦИ



Синя кръв на потомците на лунната династия или „ВЕГАНИ срещу МЕСОЯДЦИ“



Истинската история е гордостта на народа и просперитетът на държавата. Това е образованието на здраво младо поколение и формирането на прекрасно бъдеще. И това бъдеще принадлежи на славянската православна Рус, която винаги се е съпротивлявала на хаоса и диващината. Следователно, то не може, подобно на някои народи, здраво стъпили по пътя на деградацията и израждането, да се възползва от мистифицирана история. Защото без история не може да има бъдеще, нито дори настояще, което всъщност наблюдаваме. Шемшук В.А. Нека поставим всички части от пъзела на местата им и да сглобим „картинката в едно“. От целия исторически материал, който успяхме да проучим и филтрираме от множество хроники, религиозни трактати, от произведенията на световноизвестни автори-изследователи на древността и това, което видяхме със собствените си очи, се оформя тази картина.... Всеки може да си направи свои собствени изводи. Първата цивилизация на земята е била цивилизацията на Небесните. Съществувала е и цивилизация на джуджета, но за тях на практика нищо не се знае. Те бяха заменени от цивилизацията на асурите (духове на живота). Асурите били божества и били част от така наречената варна на брамините. Те са били владетели на Земята повече от 10 000 000 години. Върховният крал бил избран като асура, който е живял поне 4 слънчеви години според земната хронология (т.е. 96 000 години) и е преминал 40 кон-а. По времето на асурите, сиянието на нашето Слънце е било виолетово и ултравиолетово, подобно на аурата на брамините, тъй като много асури са превъзхождали слънчевите и лунните богове по своето ниво. Асурите, чиито потомци са борейците, арийските и славянските народи („асу“ - дъх и „Ра“ - Върховният бог на пантеона, „дъх на Върховния Бог“), създали уникална цивилизация и имали най-високия морал и мисли, което придало на нашето светило син, виолетов и дори рентгенов цвят. Благодарение на политеизма и ведическите учения, асурите са успели да съществуват на Земята почти 10 000 000 (десет милиона) години и да създадат биосфера, безпрецедентна по разнообразие и маса.



В онези далечни времена Асурите и Слънчевите Богове създали единни астрално-ментални структури - така наречените Егрегори, които били способни да контролират еволюцията на хората, живеещи на Земята (в Рая), потомците на Слънчевите Богове. Тези Егрегори не бяха подобни на конструкциите на физическия свят, тъй като се състоеха от символи, думи, мисли и емоции, но изпълняваха функциите, които са им възложени, също толкова строго, колкото физическите единици.




Небесен град В продължение на милиони години Егрегорите на Агни (небесен огън) са образували светлинното тяло на Девите и са пречиствали душите на хората, разпространявайки своите ефирни течения по земята. По време на цивилизацията на Асурите, Слънчевите богове са били в единна връзка с човека и най-абсурдните желания на хората са могли да бъдат изпълнени от тях, Слънчевите богове са изпълнявали всяко желание на човека и всяка негова мисъл е била незабавно реализирана. Егрегорите, построени от боговете, също притежавали тези способности. Следователно, беше невъзможно не само да се прави, но дори и да се мисли за зло.


Асурите се грижели за хората, живеещи на земята, без да им отказват нищо, точно както добрите родители се грижат за децата си. Те не изисквали никакви жертви или милостиня от своите „деца“, тъй като Слънчевите богове били самодостатъчни и не се нуждаели от нищо от своите „деца“, точно както техните потомци - хората от слънчевата династия на боговете. Асурите споделиха знанията си,


умения и способности с потомството си, като любящи родители. Помагайки на хората да станат по-бързо богове, асурите ни дали писмеността и календара. На санскрит писмеността на асурите се нарича „Девангари“ – буквално телепатичният език и писменост на Девите (богове).



Оригиналният звуков език, създаден от асурите, е бил надарен с отворена граматика, която е позволявала създаването на нови правила, думи и букви в езика. Следователно руският език и неговата азбука са „роден син“ на оригиналния език Деванагари, а санскритът е най-близкият роднина. Календар на боговете на Слънчевата династия. Дължим зодиакалните знаци на асурите. Те бяха съставени от искрящи звезди на небесния свод, бездънни и безгранични, и запечатани в образите на боговете от Пантеона.



След като установили двадесет и четири знака на зодиака (24 слънчеви богове-покровители), асурите им дали тройно значение. Първото се отнасяше до влиянието на слънцето върху дванадесетте месеца от годината; вторият символично предаваше тяхната собствена история-генеалогия; третата посочвала окултните средства, които потомците на слънчевата династия трябвало да използват, за да постигнат целите си. Но преди около 25 000 - 30 000 години, в началото на тъмната епоха на Кали Юга, се случва огнена катастрофа, войната на Асурите (титаните) с лунните драконови богове (това се потвърждава от древни писмени източници: Махабхарата, Рамаяна, Пурани, Рио Мая Кодекс, Авеста, Библия (войната на Архангел Михаил със сатанинската армия)) и други.



Всичко започна с факта, че извънземните (дракони-нечовеци-наги) наистина искаха да бъдат безсмъртни и убедиха асурите, с помощта на Вишну, да им помогнат да получат напитката на безсмъртието на боговете, амрита, която обещаха след това да споделят с асурите.


Когато асурите използвали интелигентността си, за да разбъркат океана, а драконовите демони използвали силата и военните си умения, от океана се появили богатство от знания и нектарът на амрита. След като получили напитката на безсмъртието, демоните забравили обещанието си към асурите и искали да ги унищожат с отровата, появила се от дълбините на океана под формата на отказ от плодотворна дейност и самоунищожение. Но асурите, които притежавали духовната наука, спрели действието на тази отрова. Драконовите демони обаче успели умело да ги заблудят и те не получили нектара, а това било причината за войната, в която асурите били победени. Асурите загубили тази война заради лековерието си към Боговете-Дракони, които ги измамили, защото Сатана (Бог Сет), който бил на страната на Демоните-Дракони, имал шестото ниво на развитие на завоевателите-Асури според своята Божествена йерархия (оттук и произходът на числото 666). Силите на Сатана (боговете на Лунната династия) никога нямаше да могат да победят асурите, ако не бяха прибегнали до измама.


(По-късно класическият пример се повтаря с падането на Царството на Древна Троя и не само... бел. на автора). Резултатът от тази война бил хвърлянето на асурите в Тартар. След войната нашата планета (Земя) беше превзета от драконовските сили.




цивилизацията (лунната династия на боговете) и силите на Сатана (бог Сет, князът на този свят), които са ги водили. Сет винаги е бил отговорен за всички други религии и мирогледи, съществували паралелно с културата на асура. Преди превземането на Земята (Семля) от дракони, Сет е играл ролята на планетарния Бог и Бог на Луната, поради което е бил използван за обозначаване на силите на Сатана (дракони), които са изповядвали и насаждали лунния култ (женски принцип) на Земята. Следователно, сред семитите, родовата линия се предава по линията на майката, а не на бащата. Числото „шест“ (множество) се свързва и със Сет - богът на чуждите страни и светове, откъдето произлизат сатирите, т.е. онези хора, които чрез постоянно самоусъвършенстване са преминали нивото на съответствие първо към Скалите, след това към Дивите, Боговете, Чатрите и Паните. Факт е, че сред хората от слънчевата династия, със сложна ритуална система (според ягическо-каноничната традиция), която хората са научили от асурите, влияещите органи възникват с неизбежност. Следователно, слънчевите хора са способни на и притежават шест органа на влияние, а последният им орган може да влияе на Природата с помощта на своя характер (Душа). Всички тези способности сега се притежават от потомците на Слънчевата династия, но те са блокирани предимно от извънземни, тъй като древните Асурски егрегори впоследствие са били унищожени от лунни извънземни. Числото осем се свързва със славянския „Васил“ (Василевс, Васу, Васу-Дева) и най-висшите сановници. Базилевсите (Вазили, Вазири) са били жреци и магьосници и обикновено са действали като съветници на царете и емирите, въпреки че статутът им е бил по-висок от този на земните владетели. Числото „девет“ означава девет активни органа и се свързва с „Девите“. Девите бяха с шест порядъка по-високи от боговете по своето ниво. Следователно, древният арийски „Девс“ (известен още като гръцкия „Зевс“) е поставен начело на целия Пантеон. Дев не е просто Владетел на най-близкото пространство и галактика - това е нивото на Владетеля на Вселената. След като Асурите и Слънчевите Богове загубили битката от Боговете на Лунната династия, извънземните Богове завзели контрола над Земята и започнали да завладяват нейните жители. Завладяването на Земята започнало от южните земи, където имало подходящ климат за извънземните и по-далеч от „Севера“ - ядрото на Ведическата (Асурската цивилизация), където магическите Егрегори на Слънчевите Богове все още имали своята сила и под контрола на Влъхвите и Маговете можели да се противопоставят на извънземните Богове.


В земите, завладени от Лунните богове, новодошлите започнали да установяват свой култ и да насаждат своята религия сред местните жители, с които Лунните богове влизали в сексуален контакт с хората, които вече обитавали земята, и в резултат на това се раждали полукръвни хибриди (полубогове). И това показва доста висока степен на физиологична съвместимост между представители на извънземна цивилизация (богове на лунната династия) и земни хора.



От една страна, това може да породи съмнения относно извънземната версия за произхода на древните богове, тъй като вероятността за случайна съвместимост на организми от различни планети е изключително малка. Но от друга страна, древните легенди и предания на много народи показват, че самите хора вече са били резултат от генетични експерименти на извънземни богове (деца на Адам и Ева, бел. ред.). Освен това, по време на тези експерименти, лунните богове модифицирали определена „земна подготовка“, като добавили част от собствения си генофонд. И тук би било погрешно да се говори за напълно случайна физиологична съвместимост на представители от две различни планети (галактики, цивилизации, вселени). Тази съвместимост се превърна в страничен или дори целенасочен резултат от споменатата генетична модификация на „земната подготовка“. Освен това е известно, че самият живот на нашата планета не е възникнал случайно, а под влиянието на боговете на Слънчевата династия отвън (от тях произлиза цялото семейство Семной). В този случай възможността за съвместимост е много, много висока (тъй като прародителят на Слънчевите и Лунните богове е бил и остава Върховният ЗареБог. Но тук не разглеждаме нито версията за изкуствеността на живота на нашата планета, нито проблема за създаването на човека, тъй като това са две големи отделни теми, всяка от които е достойна за отделна книга. Вместо това ще обърнем внимание не на съвместимостта и не на сходството на представителите на двете цивилизации, а на онези физиологични характеристики, които отличават извънземните богове и техните потомци от хората от Слънчевата династия. Сантия Ведите на Перун казват следното за това: Сантия 5 По сивата им кожа ще разпознаете извънземните... Очите им са с цвета на Мрака и те са бисексуални, и могат да бъдат съпруга, като съпруг. Всеки от тях може да бъде баща или майка... Те боядисват лицата си с бои, за да изглеждат като Децата на човека... и никога не свалят дрехите си, за да не се разкрива зверската им голота... Лъжи и с неправедни ласкателства ще завземат много земи на нашата Земя, както те вече са правили на други Земи, в много Светове по време на Времената на миналата Велика Аса, но те ще бъдат победени и изгнани в земята на Изкуствените Планини, където ще живеят хора с кожа с цвета на Мрака. потомци на Небесното семейство, дошли от Земята на Бог Ния. И децата човешки ще започнат да учат и да работят за Чужденците, за да отглеждат зърно и зеленчуци, с които да хранят децата си и своите... Но липсата на желание да се работи за Чужденците ще обедини хората и Чужденците ще напуснат страната на Изкуствените планини и ще се заселят по всички краища на Мидгард-Земята. И те ще си създадат своя собствена вяра,..


Една от такива забележими характеристики е наличието на син или сивкав цвят на кожата (или поне сянка) при Лунните богове. Този странен синкаво-сив цвят на кожата може да се види в изображения например на египетския Озирис и редица богове от индийския пантеон.


Брахма, Вишну, Кришна, Шива. Синият цвят на кожата може да се обясни с различни причини. Например, американецът Пол Карасън е придобил този цвят на кожата в резултат на продължителна употреба на сребърни съединения като лекарство. Това явление е известно на лекарите отдавна и дори е получило собствено име - аргирия. Но това е изкуствена промяна на цвета на кожата и едва ли може да ни интересува, тъй като тук се опитваме да открием естествени разлики между Лунните богове и хората.

АнубисОзирисТук може би си струва да се припомни, че в резултат на „хибридизацията“ на хората с техните нови господари, лунните богове, според обичайните закони на биологията, тяхното потомство може да прояви определени „божествени“ гени, които определят видимите разлики на това потомство от обикновените хора. Тъй като потомците на „всемогъщите“ сини богове очевидно е трябвало да имат привилегировано положение, се обръща внимание на доста широко разпространената традиция да се използва терминът „синя кръв“, за да се обозначат лица, които имат право на привилегировано положение по самия факт на раждането си. И синята кръв би могла да се прояви в син тен на кожата. Но дали Боговете - тоест представителите на извънземната лунна цивилизация - наистина са имали синя кръв в буквалния, а не преносен смисъл?.. И какво е изобщо тази „синя кръв“?..



ИзидаТук ще трябва да се обърнем към такава наука като биохимия... Една от основните функции на кръвта е транспортът, тоест преносът на кислород (O2), въглероден диоксид (CO2), хранителни вещества и отпадъчни продукти. Не е случайно, че кислородът и въглеродният диоксид са отделени от общия ред. Кислородът е основният елемент, необходим за функционирането на живия организъм и осигуряването му с енергия, получена в резултат на цяла гама от сложни химични реакции. Няма да навлизаме в подробности за тези реакции; За нас ще бъде важно само в резултат на тези реакции да се образува въглероден диоксид (в доста прилични количества), който трябва да се отстрани от тялото. И така. За да осигури живот, живият организъм трябва да консумира кислород и да отделя въглероден диоксид, което прави чрез процеса на дишане. Пренасянето на тези газове в противоположни посоки (от външната среда към тъканите на тялото и обратно) се осъществява от кръвта. За тази цел са „адаптирани“ специални елементи на кръвта - така наречените дихателни пигменти, които съдържат метални йони в молекулите си, способни да свързват молекули кислород и въглероден диоксид и да ги освобождават, ако е необходимо. При хората, потомци на Слънчевата династия, дихателният пигмент на кръвта е хемоглобинът, който съдържа йони на двувалентно желязо (Fe2+). Благодарение на хемоглобина, човешката ни кръв е червена. Но дори и на базата на желязо, дихателните пигменти могат да имат различен цвят (и съответно различен цвят на кръвта). Така, при полихетните червеи, пигментът хлорокруорин има зелен цвят; а при някои брахиоподи пигментът хемеритрин придава на кръвта лилав оттенък. Природата обаче не се е ограничила само до тези възможности. Оказва се, че преносът на кислород и въглероден диоксид може да се осъществява чрез дихателни пигменти, базирани на йони на метали, различни от желязо. Например, кръвта на морските аерозоли е почти безцветна, тъй като се основава на хемованадий, който съдържа ванадиеви йони. В някои растения молибденът се използва като метален пигмент, докато при животните се използват манган, хром и никел.



Сред дихателните пигменти в живия свят има и синият цвят, който търсим. Този цвят се придава на кръвта от пигмента хемоцианин на медна основа. И този пигмент е много разпространен. Благодарение на него някои охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги (например октоподи) имат синя кръв. Когато се комбинира с кислород от въздуха, хемоцианинът става син, а когато отдава кислород на тъканите, той се обезцветява. Но дори и на обратния път - от тъканите към дихателните органи - такава кръв не губи напълно цвета си. Факт е, че въглеродният диоксид (CO2), отделен по време на биологичната активност на клетките на тялото, се свързва с вода (H2O) и образува въглеродна киселина (H2CO3), чиято молекула се дисоциира (разпада) на бикарбонатен йон (HCO3) и водороден йон (H+). А йонът HCO3-, взаимодействайки с медния йон (Cu2), образува синьо-зелени съединения в присъствието на вода... Най-интересното е, че в общоприетото „родословно дърво“ на растителния и животинския свят, сродните групи често имат различна кръв, но изглежда са произлезли една от друга. Например, мекотелите имат кръв, която е червена, синя, кафява и дори съдържа различни метали. Оказва се, че съставът на кръвта не е толкова важен за живите организми.







И подобна картина може да се наблюдава не само при по-нисшите животни. Например, човешките кръвни групи са признак за много ниска категория, тъй като расата в най-тесния смисъл на думата се характеризира с различни кръвни групи. Нещо повече, оказва се, че шимпанзетата също имат кръвни групи, подобни на тези на хората, и още през 1931 г. е извършено кръвопреливане от шимпанзе на човек със същата кръвна група без най-малките вредни последици. Животът се оказва много непретенциозен в това отношение. Изглежда, че тя използва всички възможни варианти, сортира ги и подбира най-добрите... Но може ли да се случи не само по-нисшите животни да имат синя кръв?.. Възможно ли е това за хуманоидни същества?.. И защо не!?. Науката отдавна е установила, че околната среда е способна да окаже голямо влияние върху елементния състав на живите организми. При дългосрочното им изолирано съществуване в определени условия на околната среда възниква вариабилност - появата на физиологични раси, която може да се случи дори без видими външни промени, но е съпроводена с промяна в химичния състав на организма. Химичните мутанти се появяват с промени в броя на хромозомите в клетъчните ядра и др.; и променливостта може да стане наследствена.
















Ясно е, че в условия на дефицит на който и да е елемент, еволюцията ще следва пътя на заместването му с друг, способен да осигурява същите функции, но който е в изобилие. В случая със слънчевите хора, еволюцията, в хода на развитието на живия свят, очевидно е преориентирала организмите към желязо, което е в основата на дихателните пигменти на повечето живи видове. Значителна част от желязото се намира в кръвта. 60–75% от този метал е свързан с хемоглобина, чиято протеинова част „блокира“ окисляването на желязото от двувалентно в тривалентно състояние, като по този начин поддържа способността му да свързва кислородни молекули. Хемоглобинът е част от червените кръвни клетки - еритроцитите, съставлявайки повече от 90% от техния сух остатък (около 265 милиона молекули хемоглобин във всеки еритроцит), което осигурява високата ефективност на еритроцитите при транспортиране на кислород. Желязото, както всеки друг микроелемент, е в постоянна циркулация в тялото. По време на физиологичното разграждане на червените кръвни телца, 9/10 от желязото остава в тялото и се използва за изграждане на нови червени кръвни телца, а загубената 1/10 се възстановява чрез храната. Високата човешка нужда от желязо се посочва от факта, че съвременната биохимия не разкрива никакви начини за отстраняване на излишното желязо от организма. Очевидно еволюцията не познава такова понятие като „излишно желязо“... Факт е, че въпреки че в природата има доста желязо (вторият най-разпространен метал в земната кора след алуминия), по-голямата част от него е в много трудно смилаемото тривалентно състояние Fe3+. В резултат на това, да речем, практическата нужда на човек от желязо е 5-10 пъти по-голяма от действителната физиологична нужда от него.




Но въпреки всички трудности при усвояването на желязото, въпреки постоянното балансиране на ръба на „железния дефицит“, еволюцията на Земята все пак пое по пътя на използването на този метал, за да осигури най-важната функция на кръвта – преноса на газове. Преди всичко, защото дихателните пигменти на основата на желязо са по-ефективни от тези на основата на други елементи (високият капацитет, да речем, на хемоглобина да пренася кислород вече беше споменат; а другите му предимства ще бъдат разгледани по-долу). И тъй като еволюцията е поела по този път, това означава, че на Земята има достатъчно желязо за този избор на природата... Но нека сега си представим друга ситуация: на определена планета има значително по-малко желязо, отколкото на Земята, и много повече мед. Кой път ще поеме еволюцията?.. Отговорът изглежда очевиден: пътят на използване на мед за транспортиране на газове и хранителни вещества в синята кръв!.. Може ли нещо подобно да се случи в природата? За да отговорим на този въпрос, ще използваме известния химичен състав на Слънчевата система. Оказва се, че във външната обвивка на Земята има малко повече желязо, отколкото в Слънцето (в процентно изражение), и почти 100 пъти по-малко мед, отколкото в Слънцето!.. В същото време, по всички данни, химичният състав на Слънцето като цяло би трябвало да съответства на състава на протопланетарния облак, който го е обграждал на етапа на формиране на планетите, и от който се е образувала самата Земя (Земя). Следователно, ако излишъкът от желязо все още може да се отдаде на грешка в данните, тогава медта очевидно все още „не е достатъчна“. Тоест, на родната планета на лунните богове е напълно възможно да има ситуация, в която има много повече мед, отколкото на Семла, и по-малко желязо. И дори могат да се намерят косвени доказателства, че това е точно така. Първото косвено доказателство. Според древни легенди и предания, изкуството на металургията е било предадено на хората от лунните богове. Ако обаче внимателно анализирате текстовете, можете да видите, че това се отнася конкретно за цветните метали, а не за желязото. Още преди Великия потоп, хората от Слънчевата династия са познавали не само металургията, но и космическото инженерство, тъй като нашите предци са знаели как да пътуват на вимани и вайтмари. Например, египтяните са знаели за медта още по времето на първите фараони (4000–5000 г. пр.н.е.); медта се е добивала в мините на Синайския полуостров. Желязото се появява в ежедневието на хората след потопа много по-късно - едва през II хилядолетие пр.н.е. (както ни е казано). (Разбира се, общоприетото обяснение за по-късното развитие на желязото чрез по-голямата трудоемкост на добива му и сложността на обработката му е съвсем логично. Но то не е без недостатъци.) Нещо повече. Самите лунни богове, които дошли (заселили) Земята, имали малко желязо. В митологията могат да се намерят описания на буквално единични предмети, изработени от желязо; Освен това, тези предмети са имали „небесен“ произход и са принадлежали само на сините богове. Второ косвено доказателство.В приказките и епосите (като произведения, произлезли директно от древни митове), „златните“ предмети много често се появяват като характеристики на определено „вълшебно царство“ или определена „вълшебна земя“. Ето какво отбелязва например известният изследовател на приказките В. Проп:



„Златото се появява толкова често, толкова ярко, в толкова разнообразни форми, че човек с право може да нарече това тридесето царство Златното царство. Това е толкова типична, трайна характеристика, че твърдението „всичко, което е свързано с тридесетото царство, може да има златист цвят“ може да е вярно и в обратен ред: „всичко, което е боядисано в златист цвят, по този начин издава принадлежността си към друго царство“. „Златният цвят е печатът на друго царство“ (В. Проп, „Историческите корени на приказката“). Самата дума „злато“ произлиза от древноруската дума ЗЛОВ-то, указваща характеристиката на метала. Вече споменахме страстта на сините богове към златото. Но винаги ли е било злато? Ръкописите, открити при разкопките на една от гробниците в Тива, съдържат




Тайните за получаване на „злато“ от мед. Оказва се, че всичко, което е трябвало да направите, е да добавите цинк към медта и тя се е превърнала в „злато“ (сплавта на тези елементи, месингът, наистина прилича на злато). Вярно е, че такова „злато“ имаше недостатък - с течение на времето на повърхността му се появиха зеленикави „язви“ и „обриви“ (за разлика от златото, месингът се окисляваше). 330 години преди нашата ера Аристотел пише: „В Индия се добива мед, която се различава от златото само по вкуса си.“ Аристотел със сигурност е грешал, но въпреки това трябва да отдадем заслуженото на неговите наблюдателни способности. Водата от златния съд наистина няма вкус. Някои медни сплави са трудни за разграничаване от златото по външен вид, например томбакът. Течността в съд, изработен от такава сплав, обаче има метален вкус. Аристотел очевидно говори за подобни фалшификати на медни сплави за злато в своите произведения. Така, в родината на сините богове, богата на мед, от такова „злато“ е можело да се направи много…

Последици за боговете на Лунната династия и хората, техните потомци.

Какви са последствията от факта, че на родната планета на извънземните сини Богове има малко желязо и много мед?.. Да се ​​върнем към биохимията. Нека обаче сега го приложим към сините богове. Можем ли да приложим „земната“ биохимия към извънземната биохимия?.. Отново: защо не!? В края на краищата, законите на химията са едни и същи навсякъде!.. Нещо повече, фактът, че извънземните лунни богове са използвали земна (макар и модифицирана) храна, са успели да създадат хибрид на „местната маймуна“ с „същността на бога“ и след това са успели да се чифтосват с този хибрид и да произведат смесено потомство (полубогове), директно показва близостта на биохимията на тази извънземна цивилизация до човешката биохимия.

Но Лунните богове имат кръв на медна основа и са се озовали на Земята, където - по техните стандарти - е имало недостиг на мед и излишък на желязо. Тогава беше необходимо по някакъв начин да се адаптираме към такива донякъде неблагоприятни условия. Първо, сините богове трябвало непрекъснато да попълват собствения си организъм с мед. В края на краищата, да речем, животът на червените кръвни клетки в кръвта на слънчев човек е само около 120 дни, което изисква постоянно попълване на организма с желязо, което отива предимно за хематопоезата. Същото би трябвало да е и за Лунните богове - само че вместо желязо те имат мед. Второ, желязото е по-химически активно от медта. Следователно, попадайки в кръвта на извънземните богове (извънземни), то неизбежно е трябвало да се стреми да измести медта от своите съединения. Казано по-просто, излишното желязо е много вредно за тялото на сините богове и този излишък трябва да се избягва. Най-лесният начин за облекчаване на тези проблеми е спазването на определена диета, консумирайки храни с високо съдържание на мед и ниско съдържание на желязо. И тук се оказва, че версията за мед в кръвта на извънземна цивилизация е способна доста изчерпателно да обясни един доста странен факт - абсолютно във всички центрове на древното земеделие залогът е направен върху зърнените култури, които съдържат мед в излишък, но имат недостиг на желязо. Например, особено много желязо се съдържа в бобовите растения, зеленчуците, горските плодове (например ягоди, череши), месните продукти. И има много мед в зърнените храни, зърнените храни, хлебните изделия. Изглежда, че няма смисъл земният слънчев човек да преминава от лов и събирачество към земеделие, тъй като необходимото желязо е в изобилие буквално „под краката и ръцете“, но въпреки това този епохален преход се случва. И това се случва по точно този странен начин. И тук си струва да се припомни, че в нито един регион на планетата хората никога не са отдавали заслуга на себе си или на своите предци за прехода към земеделие. Според легендите и преданията, земеделието е било дадено на хората от гостуващите лунни богове!.. И ако се доверим на тези „разкази на очевидци“, именно под влияние на лунните богове земният слънчев човек се насочва към производството на хранителни продукти, бедни на желязо, но богати на мед, въпреки че медта е напълно достатъчна за слънчевия човек (например, практически нищо не е известно за случаи на дефицит на мед дори по време на бременност - период, когато нуждата от всички елементи рязко се увеличава).


Някъде това се случи съвсем мирно, а някъде под заплахата от смърт (като един вид „Кръщение на Рус“, с огън и меч). Достатъчно е да се каже, че като цяло много „миролюбивият“ и „добър“ лунен бог Виракоча в Южна Америка лесно е унищожавал цели племена и народи, които са отказвали да се подчинят на волята му... А сега, като вземем предвид биохимията, можем да кажем, че този обрат не е само под влиянието на чужди Богове, а чисто в техни лични интереси, причинени преди всичко от необходимостта да оцелеят в условия, които не са много благоприятни за тях. В края на краищата, те не просто са налагали данък на хората за собствената им прехрана, който е можел да бъде събран от човек без радикална промяна в начина му на живот. Това, което можеше да се събере от хората, не подхождаше на извънземните Богове по елементарния си състав - затова беше необходим „преходът“ на слънчевото човечество към „цивилизован син начин на живот“, без който би било трудно да се организира селскостопанска работа в мащаба, изискван от лунните Богове. Някои подробности от прехода към земеделие и заседнал начин на живот ни позволяват да потвърдим тези заключения. Например, добивът на грудкови зеленчуци е многократно по-голям от добива на зърно. И именно в такива зеленчуци има много желязо, а в същото време слънчевото човечество „преминава“ към зърнени храни, като не улеснява, а напротив, затруднява си решаването на въпроса за осигуряването както на храна като цяло, така и на желязо в частност. Освен това. Зърнените храни не само са бедни на желязо, но съдържат и фосфатин и фитин, които образуват трудноразтворими соли с желязото и намаляват усвояването му от организма. Дори днес в някои страни е обичайна практика хлебните изделия да се обогатяват допълнително с желязо, за да се компенсира дисбалансът на елементите. В края на краищата, това, което е полезно и благотворно за сините Богове и техните потомци (полубогове), не винаги е полезно за хората от Слънчевата династия. Ако „лунатиците“ са били и все още са били принудени да се фокусират върху консумацията на храни, богати на мед и бедни на желязо, то Слънчевият човек почти никога не изпитва дефицит на мед, а се нуждае от постоянно висок прием на желязо.


Началото на земеделието. Съдържанието на смилаемо желязо в продуктите от животински произход е 10-20% от общото желязо, съдържащо се в тях, а в растителните продукти - само 1-6%. Храните, богати на желязо, включват: черен дроб, сини сливи, боб, грах, елда, както и овесени ядки, ръжен хляб, месо, яйца, шоколад, спанак, ябълки, кайсии. И както виждате, в този списък напълно липсват онези зърнени култури, които са били в основата на най-древните центрове на „новата цивилизация“ - пшеница, ечемик, ориз, царевица... Показателно, нали?.. Същият този извод ни позволява да направим още няколко интересни наблюдения, които обясняват някои „странности“.




Първо, спецификата на обхвата на „жертвоприношенията“. Тези извънземни богове, които са дали на хората земеделие и са ги „научили“ на металургия и занаяти, са изисквали жертвоприношения от местните хора, на първо място, под формата на растителни продукти и техните производни (засега ще оставим настрана темата за другите жертвоприношения). Второ, вегетарианският начин на живот, вкоренен в древността, в своята „философска същност“ и в основата си има желанието да „станем като боговете“ (извънземни Богове) („да постигнем същото просветление“, „да се докоснем до най-висшето синьо знание“ и т.н. - в очите на нашите предци това е било едно и също). Но както сега се оказва, не всичко, което е полезно за сините Богове и впоследствие за техните потомци, е полезно и за Слънчевия Човек (потомците на Слънчевите Богове). Това може да се илюстрира с друг откъс от наръчник за бъдещи майки: „...вегетарианките обикновено раждат здрави деца. Но жените, които не ядат месо, трябва да обърнат внимание на диетата си по отношение на съдържанието на следните вещества: протеини, калций, витамин B12, фолиева киселина, желязо, витамин D“... Оттук и заключението: Съставът на кръвта на извънземните богове и техните потомци - базиран на хемоцианин (или някои други медни съединения) дава възможност да се погледне по различен начин на някои „свидетелски разкази“, тоест на някои детайли от древни легенди и предания. Първо, медта има силни антибактериални свойства. Много народи приписват лечебни свойства на медта. Непалците например смятат медта за свещен метал, който насърчава концентрацията на мислите, подобрява храносмилането и лекува стомашно-чревни заболявания (на пациентите се дава вода да пият от чаша, съдържаща няколко медни монети). В древността медта е била използвана за лечение на хелминтни заболявания, епилепсия, хорея, анемия и менингит. Медта има способността да убива микроби; Например, работниците в медните фабрики никога не са се разболявали от холера. В същото време, учени от Държавния университет на Охайо са установили, че предозирането на желязо в диетата може да допринесе за склонност към чревни инфекции. Медта, както се оказва, е ефективна и при лечението на други заболявания. Ковачите, опасани с медна тел, никога не са страдали от радикулит. При радикулит червените медни монети се закрепват с пластир върху сакрума или се поставят на кръста и се слага колан от кучешка вълна. За същите цели можете да използвате медно въже или антенен проводник, който е увит около себе си. За лечение на болки в ставите и солни отлагания се използва старо лекарство под формата на меден пръстен, който се носи на пръста в продължение на няколко месеца, болката намалява, а подвижността на ставите се увеличава. Медните гривни са особено популярни. Но те са ефективни, ако съдържанието на мед в тях достигне 99%. Гривна на дясната ръка помага за лечение или успокояване на главоболие, безсъние, физическа и психическа умора, диабет, импотентност. Носенето на гривна на лявата ръка се препоръчва при високо кръвно налягане, хемороиди, сърдечна недостатъчност и тахикардия.Гривните, изработени от чиста перуанска мед, били ценени по целия свят... Така повишеното съдържание на мед и намаленото съдържание на желязо в храната на сините богове им позволили да засилят антибактериалните свойства, които кръвта им вече притежавала благодарение на медта в състава си. Това ги предпазвало от земни инфекции и допринасяло за „безсмъртието“ на извънземните богове. Второ, синият цвят на кръвта придава съответния нюанс и цвят на кожата. И как да не си спомним човек за „синьокожите“ богове и полубогове на Индия!..

Трето, медните находища естествено съдържат доста сребро. Среброто буквално съпътства медта почти навсякъде. Това е толкова силно изразено, че почти една пета от цялото сребро сега се добива от медни находища. Според всички сведения, на родната планета на извънземните лунни богове също би трябвало да има много сребро (там също важат химичните и физичните закони). Но среброто, подобно на медта, има силен антибактериален ефект. Има дори термин „сребърна вода“ – това е суспензия от малки частици сребро във вода. Образува се, когато водата се съхранява в сребърни съдове или когато водата влезе в контакт със сребърни предмети. Сребърните частици в такава вода, дори при много ниски концентрации, имат антисептични свойства, тъй като среброто е способно да блокира ензимните системи на микробите. Високите дезинфекциращи свойства на среброто превишават тези на карболовата киселина, корозивния сублимат и белината. Алхимиците и магьосниците знаели, че среброто е един от седемте метала, на които те придавали лечебна сила. Среброто се е използвало за лечение на епилепсия, невралгия, холера и гнойни рани. Специално приготвеното сребро се използва при главоболие, загуба на глас при певци, страхове и световъртеж. Ако носите сребро върху себе си, то успокоява нервната система... Благодарение на тези свойства на среброто, повишеното му съдържание в организма работи и за „безсмъртието“ на извънземните Богове!.. Освен това е известно, че при продължително внасяне на сребро в тялото, кожата може да придобие син оттенък, което, заедно със синята кръв на извънземните Богове, неминуемо е трябвало да засили ефекта на синята кожа у тях.

Биохимия на извънземните богове

Кръвта на базата на хемоцианин обаче има не само някои предимства, но и сериозни недостатъци. И на първо място, по отношение на транспортните свойства - само по отношение не на кислорода, а на въглеродния диоксид. Но тук първо ще трябва да се върнем към биохимията на слънчевия човек на Семли и да видим как CO2 се отстранява от тялото с кръвта, с която сме свикнали, и с какво е свързан този процес. Процесът на дишане и транспортиране на газове чрез кръв се основава на факта, че прехвърлянето на всеки газ от един орган в друг се осъществява предимно чрез дифузия, която се осигурява от разликата в налягането на този газ в различните органи.


Но освен простата дифузия, химичните реакции също играят роля в процеса на пренос на газ. А въглеродният диоксид не се намира в тялото в свободно състояние - когато се комбинира с вода, той произвежда въглеродна киселина H2CO3, чиято молекула се разпада на йона HCO3- и протона H+. Вследствие на това, увеличаването на концентрацията на CO2 в разтвора води до повишаване на неговата киселинност. По-голямата част от CO2, постъпващ в кръвта, се разтваря, а малка част от него се свързва с хемоглобина (виж фиг.). Повишаването на киселинността на средата и добавянето на CO2 намаляват способността на хемоглобина да абсорбира кислород, което насърчава отделянето на O2 в разтвора (кръвната плазма) и навлизането му оттам в околните тъкани.



Молекули на хемоглобина. Обратната картина се наблюдава, когато CO2 се отстрани от кръвта в белите дробове. Добавянето на кислород към хемоглобина, което се случва тук, води до освобождаване на протони (т.е. H+ йони) от неговата молекула, което потиска разграждането на въглеродната киселина на йони и води до нейното разграждане на вода и CO2, който се отстранява от тялото през белите дробове. В тъканите се стимулира обратният процес: загубата на кислород от хемоглобина насърчава свързването на CO2 с вода и навлизането му в кръвта. В този случай хемоглобинът се съдържа в еритроцитите заедно с ензима карбоанхидраза, който ускорява процесите на създаване на въглероден диоксид и неговото разграждане приблизително 10 000 пъти. По този начин, процесът на дишане и пренос на газове от кръвта е много тясно свързан с киселинно-алкалния баланс на кръвта. И ето какво е важно за нас: хемоглобинът, наситен с кислород, е 70 пъти (!!!) по-силна киселина от хемоглобина без кислород. Това играе основна роля в свързването на O2 в тъканите и освобождаването на CO2 в белите дробове. Загубата на киселинни свойства от хемоглобина при подаване на кислород към тъканите увеличава взаимодействието му с CO2 (и съответно пренасянето на CO2 от тъканите в кръвта). И обратно: насищането на кръвта с кислород в белите дробове повишава киселинността на хемоглобина, което измества киселинния остатък на въглеродната киселина от нейните съединения, улеснявайки прехода ѝ във формата на обикновена въглеродна киселина H2CO3, която веднага се разгражда на вода и въглероден диоксид, което увеличава отделянето на CO2 от кръвта във въздуха на белите дробове. На езика на специалистите, благодарение на хемоглобина, процесът на пренасяне на CO2 в кръвта е много тясно свързан (асоцииран) с пренасянето на O2. Ето го и него. При животни, извънземни лунни богове и техните потомци, използващи хемоцианин вместо хемоглобин като дихателен пигмент, преносът на O2 в кръвта не е толкова тясно свързан с транспорта на CO2, както при живите организми от слънчевата династия, чийто хемоглобин се намира в еритроцитите заедно с карбоанхидразата. Преди всичко: изборът на еволюцията в полза на онези дихателни пигменти (а именно хемоглобин), които съдържат железни йони, става по-разбираем - хемоглобинът е по-ефективен. Сега да видим какво ще се случи, ако концентрацията на въглероден диоксид в кръвта се увеличи. Ясно е, че на първо място това ще увеличи концентрацията на H2CO3, т.е. киселинността на кръвта се увеличава. За регулиране на киселинно-алкалния баланс, кръвта съдържа специални така наречени буферни системи, които поддържат киселинността на кръвта на стабилно ниво. И 75% от буферния капацитет на кръвта на слънчевите хора се осигурява от хемоглобина!!! Това се дължи на описаната по-горе способност на хемоглобина да променя значително киселинните си свойства. В резултат на това киселинността на кръвта на слънчев човек остава в много тесни граници дори при значителни промени в храненето и други условия. Например, за да се измести киселинността на кръвта с известно количество към алкалната страна, е необходимо към нея да се добави 40–70 пъти повече алкали, отколкото към равен обем чиста вода.


Структура на хемоцианиновата клеткаНо в кръвта на Лунните богове и техните потомци няма хемоглобин, а хемоцианин (виж фиг.), който не променя киселинността си толкова много с промяна в концентрацията на O2 и следователно не е толкова способен да неутрализира излишната киселинност с увеличаване на концентрацията на CO2. Тогава какво ще се случи с тях при излишък на въглероден диоксид?.. Преди всичко ще се наруши киселинно-алкалният баланс на кръвта, ще се повиши киселинността ѝ. Как може да се нормализира киселинно-алкалният баланс в този случай?..Първият отговор, който идва на ум, е: чрез добавяне на алкали или основи. И тук има смисъл да си спомним прекрасната формула - C2H5OH!!! За тези, които не са в течение: това е формулата за етилов алкохол, който се съдържа в алкохолните напитки и има основни свойства. И ето какво е интересно: списъкът с жертвоприношения на извънземните сини богове включва (и често дори е откроен „на отделен ред“) напитки, приготвени от селскостопански продукти и причиняващи алкохолно или леко наркотично опиянение. Според египетската митология, тъй като Озирис имал особен интерес към добрите вина (легендите не казват откъде е придобил този вкус), „той специално е обучил човечеството на лозарство и винопроизводство, включително събирането на грозде и съхранението на вино“. В Америка „:.. „:Popol Vuh“ показва, че първият вид храна, приготвена от царевица, е приела формата на алкохолна напитка - деветте алкохолни напитки на Шмукане (Баба) ... Деветте алкохолни напитки на Шмукане се превръщат предимно в свещена храна, предназначена изключително за приношения на аграрните извънземни богове ...“ (У. Съливан, „Тайните на инките“) В Индия хората „хранили сините си богове с вегетарианска храна. Само при специални случаи им се принасяли в жертва животни. Най-често храната на гостуващите богове се състояла от аналози на съвременните плоски хлябове, палачинки, кнедли, приготвени от пшенично или оризово брашно. „Те давали на лунните богове мляко и напитката Сома, която, както смятат експертите, имала наркотичен ефект“ (Ю.В. Мизун, Ю.Г. Мизун, „Тайните на боговете и религиите“).


Във ведическо-индуисткия жертвен ритуал напитката Сома заема централно място, бидейки едновременно с това и самият бог. По брой химни, посветени на нея, само два бога я превъзхождат - Индра и Агни, които самите са били тясно свързани с тази „божествена“ напитка. Приемайки дарове и приноси от хората, сините богове не ги изхвърляли, а ги поглъщали. Освен това, алкохолните и упойващите напитки са били консумирани в буквално невероятни количества. Тази страст на сините богове може да се проследи в легендите и преданията на буквално всички древни цивилизации и същата тази страст е била отразена и в техните потомци. Шумерските богове също щедро се почерпват взаимно с бира и други алкохолни напитки. Това е било не само средство за спечелване на нечия благосклонност, но и начин да се понижи бдителността на друг бог, така че, след като го напият до безсъзнание, да могат да откраднат от него или „божественото оръжие“, или атрибутите на царската власт, или някакви могъщи Скрижали на съдбата... В „крайни“ случаи сините богове напивали враговете си, за да ги убият. По-специално, идеята за напиване на дракона с вино и след това убиването му, довеждайки го до безпомощно състояние, може да се проследи от митологията на хетите, които са живели на територията на съвременна Турция и Близкия изток, до японските острови. Шумерските текстове също съвсем ясно показват, че гостуващите лунни богове са създали „новия човек“ в състояние на опиянение. В същото време те са консумирали алкохолни напитки както на етапа на вземане на решения, така и директно по време на процеса на създаване. Когато решавали въпроси от изключителна важност, сините богове се нуждаели и от алкохол. Ето например как е описан процесът на вземане на решение за прехвърляне на върховната власт на бог Мардук пред лицето на ужасяваща заплаха от богинята Тиамат: „Те [гостуващите сини богове] разговаряха, седнали на пиршеството. Ядяха празничен хляб, опитваха вино и намокряха чашите си за пиене със сладък хмел. Телата им се подуваха от силното питие. Те ставаха силни духом, докато телата им отслабваха“ („Енума елиш“). Като цяло, тези гостуващи богове в шумерската митология не правят нищо велико, без първо да се напият както трябва... Това е типично и за Индия. „Индра е пиян, Агни е пиян, всички богове са пияни“, се казва в един от химните. А бог Индра като цяло бил известен с ненаситната си страст към опияняващата напитка - сома, която „освобождава хората от болести и прави боговете безсмъртни“. От тази позиция фактът на „опитомяване“, да речем, на винената ягода в Западна Азия или на кокиновия храст в Америка става лесно обясним. Точно както гроздето - култура, която, от една страна, изисква просто невероятни усилия за грижата за нея, а от друга, служи главно за винопроизводство (използването на грозде за задоволяване на глада в „суров вид“, под формата на сок или стафиди е толкова незначителна част, че може да се счита само за „страничен метод на употреба“)... Сега страстта на сините богове и техните потомци към алкохолните напитки получава своето съвсем прозаично обяснение. Просто гостуващите богове се оказаха в условияпри които телата им не са могли сами да се справят с излишния въглероден диоксид (поради наличието на синя кръв у извънземните богове). Те се нуждаеха (!!!) от нещо, което да неутрализира излишната киселинност на кръвта, която се получава поради „излишния“ въглероден диоксид в състава ѝ! И Лунните богове използвали за тези цели така наречената естерификация - реакцията на образуване на естери от алкохол и органични киселини, съдържащи се в кръвта. Тази реакция измества баланса към по-малка киселинност, химически „изстисквайки“ вредния въглероден диоксид. Ето защо извънземните богове на лунния култ са научили земните слънчеви хора да правят алкохолни напитки и да поставят тези напитки на едно от първите места в жертвоприношенията!..


Като цяло, леките алкохолни напитки имат редица прекрасни свойства. Например, те съдържат голямо количество органични киселини, поради което имат и буфериращи свойства, които предотвратяват прекаленото повишаване на киселинността на кръвта и по този начин предотвратяват задържането на излишен CO2 в нея. Но тези свойства са присъщи предимно само на нискоалкохолните напитки – сурья. медовина, бира, хмелен квас! Силните алкохолни напитки се държат различно. И затова, още от древни времена (преди пристигането на извънземни), хората от Слънчевата династия на боговете са знаели рецептите само на нискоалкохолни напитки, а силните алкохолни напитки са се появили сравнително наскоро (едва през последното хилядолетие) - Слънчевите богове не са се нуждаели от сила... Нека се върнем обаче към други свойства на алкохолните напитки... Хората, които пият вино умерено, са по-малко склонни да боледуват от грип, отколкото тези, които изобщо не пият. По този начин виното осигурява противогрипна превенция. Наблюденията на лекари показват, че хората, потомци на лунните богове, които пият вино (умерено), са по-малко склонни да пропускат работа поради инфекциозни заболявания, отколкото онези лунатици, които изповядват пълно въздържание от алкохол. Лабораторни експерименти показват, че червеното вино, дори разредено, унищожава вируса на полиомиелита. „Твърде гъстата“ кръв, тоест кръв с повишен вискозитет, създава сериозни предпоставки за образуване на съсиреци, които могат да запушат артериите, с други думи, да доведат до тромбоза. Алкохолът има свойството да разрежда кръвта. Наистина, сомата (алкохолната напитка на лунните богове) е дала здраве на „новите хора“ и „безсмъртие“ на сините богове!.. Оттук и заключението: излишъкът от въглероден диоксид в синьото обяснява всичко. Че това е било постоянно и че не е било привично за организма на извънземните лунни богове и техните потомци, се потвърждава от постоянната им нужда от алкохолни напитки. Легендарната сома, каша, тинктури, напитки от царевица, ром и т.н. - всичко беше вкарано в употреба. Чуждите богове дори не презирали гроздовото вино, което съдържа много желязо. Очевидно е, че нуждата от нормализиране на киселинно-алкалния баланс е била голяма. Но би било странно, ако хората, попаднали в робство, са служили само на чужди богове. Земният човек, естествено, не можел да устои на изкушението да опита чуждата „божествена напитка“... Тук също се крие момент на определена психологическа стимулация за тежка земеделска работа. Възбудата на ловеца може до известна степен да бъде заменена от възможността да изпита еуфория при пиене на силни алкохолни напитки. Това също така повишава значението и привлекателността на постигането на крайния резултат от селскостопанската дейност.

Не бива да се отхвърля и фактът, че под въздействието на алкохолни напитки всеки човек се освобождава от ограниченията на съзнанието, докато възможностите на неговото подсъзнание се разкриват до известна степен, което значително улеснява осъществяването на така наречените „магически действия“. Да речем, за постигане на магически или религиозен екстаз (еуфория), за влизане в състояние на транс, в много ритуални обреди и действия все още се използват вещества, които причиняват леко наркотично или алкохолно опиянение. В такова състояние „заслепените хора“ не без основание се чувстват „близо до боговете“, свързани с тяхната синя мистерия и сила. Дори и да припишем подобен ефект само на илюзия, той все пак осигурява мощен допълнителен стимул за дейност, който позволява на човек да постигне „съпричастност към божественото“ на последния етап – дори и това да е илюзорна съпричастност... Но потомците на лунните богове (за разлика от самите сини богове) очевидно не са притежавали уменията и културата на консумация на алкохол, което е довело до злоупотреба. Те също така не са имали дълга история на консумация на алкохол в продължение на много поколения и следователно нямат адаптация на тялото към него. В такива условия е било възможно бързо да се стане алкохолик, което често се е случвало сред „туземците“ с пристигането на гей европейците със силните им алкохолни напитки както в Америка, така и в Северна Азия и в Русия. В резултат на това гостуващите богове били принудени да се борят с негативните странични ефекти от своя „дар“. Например, Виракоча, под името Тунупа (в района на Титикака), „се обявява срещу пиянството“; а в други митове злоупотребата с алкохол от хората не е одобрена от гостуващите богове. Картината става още по-ясна, ако обърнем внимание на други биологично важни химични елементи и съединения. За да направим това обаче, първо ще трябва да се върнем малко повече към биохимията в онази нейна част, която е свързана с отстраняването на въглеродния диоксид от тялото.

Факт е, че отстраняването на излишния въглероден диоксид при слънчеви хора става не само чрез дишане, но и през бъбреците, заедно с урината. В същото време бъбреците помагат за регулиране на киселинно-алкалния баланс на кръвта. Въглеродният диоксид, намиращ се в кръвта не само в комбинация с хемоглобина, но и като част от хидрокарбонатите, се свързва с водородните йони H+ в бъбреците, а получената въглеродна киселина се разгражда на вода и въглероден диоксид и се отделя от тялото в тази форма. Съотношението между концентрацията на H+ йони в урината и кръвта е средно 800:1, което ясно илюстрира способността на бъбреците да отстраняват H+ йони от тялото (т.е. да намаляват киселинността на кръвта). Само този процес протича доста бавно - бъбреците се нуждаят от 10 до 20 часа, за да възстановят напълно киселинно-алкалния баланс.

Следователно, за сините богове и техните потомци, с повишената им киселинност на синята кръв, освен алкохолните напитки, диуретиците също биха могли да улеснят живота в земни условия. И както е добре известно, бирата и квасът имат сходни свойства. Освен това, един от елементите, които насърчават образуването на урина, е калият, който е много по-изобилен във вегетарианската храна!.. А освен това, традиционната медицина също смята, че страстното желание за пиене на алкохол е свързано с липса на калий в организма. Витамин B12, който съдържа кобалт, значително подпомага хематопоезата в тялото на Слънчевия човек. Кобалтът насърчава включването на железни йони в молекулата на хемоглобина. В същото време кобалтът не е способен да се натрупва в организма и затова трябва постоянно да се доставя с храна. Витамин B12 се съдържа само в животинските продукти, така че лекарите препоръчват вегетарианците да го приемат допълнително под формата на витаминна добавка. Витамин C - насърчава усвояването на желязо. Но витамин С се разрушава от алкохола, защото витамин С е киселина. Протеинът също помага за усвояването на желязото. В животинските продукти има значително повече от него, отколкото в растителните храни. Цинк - затруднява усвояването на желязо, но увеличава отстраняването на CO2 от белите дробове. Съдържанието му в зърнените култури е по-високо, отколкото в рибните и месните продукти. Молибден - насърчава синтеза на пикочна киселина. Съдържанието му е максимално в зърнените култури (например, няколко пъти повече, отколкото в рибата). Ако в храната има много молибден, тогава се увеличава и синтезът на пикочна киселина. Освен това, процесът на този синтез може да се ускори толкова много поради излишъка на молибден, че бъбреците на слънчев човек няма да имат време да отстранят пикочната киселина от тялото. Манган - улеснява усвояването на медта. А повишените концентрации на манган нарушават усвояването на желязото. Този елемент се среща в по-големи количества и в зърнените продукти... Така че. Въз основа на биохимичните данни се очертава пълна и недвусмислена картина. Преходът от лов и събирачество към зърнопроизводство е бил не само неподходящ за потомците на Слънчевата династия, но и вреден. Но това беше полезно и необходимо на извънземните богове - представители на извънземна цивилизация. А лунните Богове дори не са се сетили да вземат предвид мнението на земния Човек и неговото здраве. И защо?.. От определен момент на активно увеличаване на населението им, вече имаше повече от достатъчно хора като работници, обслужващи извънземните, от които не беше толкова много. Заключение: преди да се доверите на диетолози, да слушате ЛЕКАРИТЕ и да поемете нещо в себе си - САМООПРЕДЕЛЕТЕ СЕ!!!

https://www.livemaster.ru/topic/3003191-golubaya-krov-potomkov-lunnoj-dinastii-ili-vegany-protiv-myasoedov





Жажда за кръв:

След като порфирията води до занижени нива на хем, съвсем естествено възниква въпросът може ли страдащият да си го набави отнякъде? Отговорът е „да”. Хем всъщност е комплексно съединение, което съдържа един железен йон по средата на молекула, известна като протопорфирин ІX. Това е едно от лекарствата, които днес намират приложение в облекчаване симптомите на порфирията.

Несъмнено пиенето на кръв ще доведе до това, че храносмилателните ензими ще разградят белтъчната част на хемоглобина, водейки до освобождаването на свободен хем и даже протопорфирин ІX. Но реално набавянето на тези вещества не е толкова просто, защото вероятността те да преминат през чревната стена и да попаднат в кръвообращението е много малка.

И когато говорим за реално лечение с протопорфирин ІX, ще кажа, че има значение фактът, че това вещество се въвежда венозно – директно в кръвообращението, а не се яде! Искам също да подчертая, че дори да облекчава някои от симптомите, то в никакъв случай не трябва да се асоциира с глад за него или някаква подобна развита зависимост. Интересен факт е, че именно този железен йон, който споменах, придава червения цвят на нашата кръв. При мекотели в една подобна структура вместо железен стои меден йон, който прави тяхната кръв синя. Това поражда въпроса какви са хората, които претендират да са със синя кръв – аристократи или мекотели?




Синя кръв / Методика за различаване на расите по кръв / Какво е кръвта?



https://www.youtube.com/watch?v=Iubk5EmFQV0