Дълги и къси вълни - Учителя

                                                                                                                                                   Беседи Музика,

Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавим от песимизма, трябва да боравим с късите вълни. Песимистите се нуждаят от проветряване на излишни впечатления и мисли.

Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации.

Аз съм забелязал видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен.

Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до границата на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.

Някои музиканти свирят на дълги вълни, Чиампи свири на къси вълни. Да се свири на къси вълни е по-хубаво. При късите вълни няма никакъв дисонанс в музиката. Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение.

(Учителя свири.) Тези, късите вълни, по-далеч отиват. (Учителя пак свири тихо.) Аз съм дал толкова модели за здраве, за хубави мисли, за хубави чувства, за хубави постъпки, здрави да бъдете, богати да бъдете, поети да бъдете. Модели съм дал.

Та когато мисълта е обикновена, тя е от дълги вълни, а пък когато мисълта е необикновена, тя е от къси вълни…. Трябва да изучавате вашите мисли.

Горчивите неща имат дълги вълни, а сладките неща имат къси вълни. Всичките плодове, които имат дълги вълни са горчиви. Които имат къси вълни са сладки.

Музикално това е вярно. В музиката има дълги и къси вълни. Има духовни гами, има и естествени гами. Тези минорните гами са естествени гами, те са на физическия свят. Мажорните гами са на духовния свят. В Божествения свят има три вида гами – гами на любовта, гами на Божията мъдрост и на Божията [истина].

Аз искам всички да пеете, а не само да имате едно понятие. Теоретически може да учите, но което може да приложите в живота, то ще ви ползва. (Учителят взе цигулката.)

Когато някой отиде да работи за Бога, то другите трябва да се молят за него, защото може да го изкушават. Ти, като се молиш за някого, благото му от Бога към него ще премине през теб. Начинът на молитвата не трябва да се казва на другите. Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни. За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа.

Учителят включи големия радиоапарат, който каза, че му е подарък и ми обясни различните вълни. „На къси вълни станциите са много близо една до друга и по-ясно се чува предаването, а на средни вълни са по-раздалечени. Америка само на къси вълни може да се слуша, на дълги не може. Хората четат някакво четиво, но без да са изживели нещо, то още не е разбрано.

По вътрешното радио, можеш да възприемеш мислите на хората – телепатически. Те са обикновени мисли. Човешките мисли, в сравнение с Божествените, имат дълги вълни и по-малък брой трептения. Те не могат да проникват надалеч. Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави.

Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в противоречие с космическото електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат. И когато те почнат да идват, лошите хора не ще могат да издържат. Затова е казано: Кротките ще наследят земята.

Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях и да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат.
Сърцето ни не се движи по обикновен начин. Космическото електричество го движи. И щом човек е в дисхармония, идва удар и разрив на сърцето.

Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни… Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта.

– Животът без музика не може да бъде разбран. В Божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи“.

Само добрият учител-музикант може да определи твоя глас. Само той може да даде истинския тон и да определи метода, по който трябва да свириш. Не е лесно да поставиш пръстите си на определените места на цигулката. От пръстите на добрия музикант излизат къси вълни, които поставят пръстите точно на местата им. От пръстите на неопитните музиканти излизат дълги вълни.

Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави. Първата октава е на физическия свят. Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата.

После пчелите имат и един хубав барометър, с който мерят кога ще се развали времето и пчелите се връщат. Инструменти си имат. При това не само това, но те си имат вътрешно осветление, инсталация си имат. Пчелите си имат една инсталация на къси вълни. Те схващат лъчите, които ние не може да схванем. Казват, че в тъмно живеят. Много се лъжете, не, в светлина живеят, но не в нашата. Вътре си имат инсталация и вечерно време е осветена хижата. Ние казваме, че на тъмно живеят. Някои пчели отварят, но външната светлина ги смущава.

Сега имаме осем октави в пианото. Даже, последната октава, човешкият слух, ухото, не е в състояние да я схване. Ние нямаме още певици, които да вземат тези тонове на пианото. Няма нещо музикално, но развива се твоето съзнание постепенно. Та казвам: Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавиш от песимизма, трябва да оперираш с късите вълни на музиката. Когато някой човек стане песимист, то е болезнено състояние. С много дълги вълни оперират песимистите. Техният ум е така заоблачен, че им трябва проветрение на излишните впечатления и мисли. Защото мисълта, това е един сбор. Мисълта представлява долина, в която се събират мислите – втичане на мисълта на едно място.

Та вие имате много работи, които се изработват, но не знаете как са изработени. Вие знаете да ги употребявате, но не знаете как да ги изработвате. Вие не знаете как са изработени вашите очи, вашите уши, вашия мозък, ръце и крака, но произходът и историята им не знаете. Обаче вие имате способности да употребявате вашия мозък, вие имате знанието да си служите със своите очи. Вие можете добре да ги използвате. А пък един ден ще дойде, когато ще се занимавате с устройството на човешкия мозък. Тогава вие ще приготовлявате мозъците на другите същества, които седят под вас, и вие ще им предадете мозъците. Други пък са работили върху вашите мозъци, те са ви ги направили и са ви ги изпратили. Вашата глава е отлично радио. По-хубаво радио от човешката глава не съм виждал. Тя може да се занимава с дълги и къси вълни. Човешкият мозък се занимава с вълни от десетмилиардна част от милиметъра дължина. Сегашното радио приема с колко метра дължина вълни? („Шестнадесет метра”) А пък мозъчното радио – десетмилиардна част от милиметъра дължина. Това важи за онзи, който разбира от костите на нещата.

Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнем философски, но ако започнем с първата октава, което е еволюционна, въпросът е съвсем друг. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълните е голямо. Не са къси вълни, много дълги вълни са. 16 трептения са много дълги. Основният тон е с много дълги вълни. Под него има други трептения, които са много низки. Под 16 отдолу, те са дисонанс* – 15, 14. Щом влезете в 14, ще бъдеш в положението на вол. Щом бъдеш на 15 – ще бъдеш в положението на роб. Щом влезеш на 13, ще бъдеш в положението на нещо, което те варят в тенджерата, кокошка, която варят. Щом влезеш в 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчат. Щом влезеш в 11, то е за товар на хората. Щом влезеш в 10, сега мога да ви покажа всичките процеси. 10 за мене е процес, 16 е едно положение, в него е любовта. 16 заради мене е спасително положение на човека. От 16 дяволът го хвърлят долу. Праведният го турят горе. В 16, при този тон, значи дяволът е долу. Имате 16/15, имате числител 16, знаменател 15. Имате едно цяло и 1/15. В дадения случай числото 5 показва човек – търговец, който като дойде – иска да те продаде.

Какво разбирате под думите: дълги вълни и къси вълни? Какво бихте разбрали, ако ви кажа: Дълги музикални вълни и къси музикални вълни? Има дълги и къси музикални вълни. Силните гласове, са които дават гласа отблизо – това са дълги музикални вълни; а пък далечните са къси. Късите вълни са тихи, те проникват надалече. А пък дългите вълни достигат само до близкото пространство.

И при изгрева е същото. И всеки един от вас може да направи опит. Ако няма друга работа, ще бъде приятно един такъв опит. Вие сега търсите много големи работи. Искате да четете една голяма книга. Хубави са книгите. Ще знаете автора кога е писал книгата. Ще знаете как изгрява слънцето преди 20 години, но по-добре е да видиш как слънцето изгрява сега. /Към брат Гавраил величков:/ -вие на дълги вълни можете ли да свирите, а на къси? – На дълги можем, но на къси не.

Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ -Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

Та човек трябва да се ползува от всички поощрения на природата. Всички поощрения на природата са добри и в мисловно, и в сърдечно, и в духовно отношение. Нейните постъпки са идеални!

Имайте по възможност вяра. Като дойде вярата, слънцето изгрява. Щом изучаваш природата, слънцето изгрява, а пък престанеш (ли) да я изучаваш, слънцето залязва.

Та когато почвате да изучавате природата, слънцето ще изгрее, а когато престанете да я изучавате, слънцето ще залезе. Учете се!

Гамите биват три вида: естествени – минорните гами – на физичния свят; духовни гами – мажорните и Божествени гами – на любовта, на мъдростта и на истината.

Казвам: Като пуснете тази Божествена енергия, всичките нечистотии в нашия ум да се изхвърлят навън, навън от сърцето, от човешкия ум. Навсякъде да стане здрав човек. Не ви казвам да изхвърлите радиото, радиото е с високо напрежение. Турете късите вълни. Вие сега оперирате с дългите вълни. Радиото ви не е лошо, но вие не сте оперирали още с късите вълни. Имаш 5 добродетели, 5 сетива. Вие не сте оперирали с петте ключа: с ключа на Доброто, с ключа на Справедливостта, с ключа на Божественото Знание, с ключа на Божествената Любов, на Божествената Истина. Те са пътища за постижение на необходимите неща, от които ние се нуждаем. Без Доброто ти нямаш такъв материал, с който да преработиш тялото си.

Кое е отличителното качество на красотата и кое – на грозотата? Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения. Значи красивият човек предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване. Какво ще кажете за музиканта, който свири само с цели ноти? Колкото и да е добър музикант, нищо хубаво не може да изсвири.

– Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе.
Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека. Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят.
Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни.

Научете се как да работите с късите вълни, не само с късите, но и с ултракъсите вълни.

Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? – От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите – болестите – и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? – Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите.

Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте.

Не става ли същото и с днешното радио? Като завъртите един от ключовете, веднага светва лампичката и започвате да слушате, че някой пее или говори, или свири от Англия, от Германия, от Италия, отдето искате. После завъртите ключа и всичко млъква. Като слушате, вие се чудите от колко далечно разстояние иде звукът. Той не иде от инструмента радио, но се предава чрез него. Радиото възприема звуковите вълни от пространството и ги предава чрез високоговорител. Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите – можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно.

Тънките вежди схващат късите вълни, надалече виждат. С дебелите вежди схващат дългите вълни, наблизо. Този, който има дебели вежди, само за ден познава работата как е.

Басът оперира с дългите вълни, сопранът с късите вълни. Басът и сопранът това са полюсите дето се поляризират тоновете. Тенорът и алтът това са отглас, ехо. Алтът поддържа басът, дъщеря го наричам. Дъщерята поддържа баща си. Тенорът това е синът, той поддържа майка си. Той е нависоко, поддържа майка си. Тенорът толкоз високо не може да се вдигне колкото майката и алтът толкоз ниско не може да слезе колкото бащата, но се таки, алтът и басът си мязат. И басът не може да се повдигне по-високо от алтът. Сопранът не може да слезе толкоз, колкото тенорът. Тенорът е границата на сопранът, дето може да слезе. Между сопранът и тенорът има преплитане. Преплитане, тъкане има.

Сега, представете си, че в първата октава вземете един тон, запример ДО. След всеки седем тона вие пак имате ДО. Да допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете да вземете ДО. Понеже този тон не можете да го вземете, той не съществува ли? В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете да го вземете. Дойдете до крайния предел на пианото и оттам казвате: „Вече не може“. Мислите ли, че повече тонове не съществуват, отколкото са тези в пианото? Представете си, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона. Един орган или едно пиано с 25 хиляди клавиши. Колко октави ще бъдат? Значи, над 3 хиляди октави ще има. Ако можете да вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето да ви слушат като пеете тук, на земята. Защото ще имате тия, късите вълни. В човешкия мозък, като изчисляват, има един орган, има една клавиатура с 25 хиляди клавиши. Сега в музиката има разработени около осем октави. И следователно, до де се чува гласът? Една певица като пее, се чува едва на 2–3 километра. Хайде, осем октави да кажем, се чуват на осем километра. Ако можете да ги изпеете тези осем октави, ще може да се чува гласът ви на осем километра и повече.

Човекът на Шестата раса ще вижда навсякъде – и отпред, и отзад, и близо, и далеч, и нагоре в небесното пространство, и под Земята. Той ще разбира какво става и в най-отдалечените кътчета на света по суша и по море. Ще вижда какво става на Луната, на Слънцето, на планетите. Какво става на слънцата по Млечния път и други звездни вселени. Мозъкът му ще бъде устроен като най-фин апарат, той ще може да долавя и най- късите вълни. Ще чува хармонията на сферите, хармонията на Разумния живот, който се гради във Всемира.

Някои от вас оперирате с дългите вълни, че радиото не се слуша. Трябва да оперирате с късите вълни.
(За слабото чуване.)

Аз казвам тъй: Всяко нещо, което не става по любов, то е престъпление. Всяко нещо, което става по любов, то е добродетел. Всяко нещо, което става по любов, то е истина. Всяко нещо, което става по любов, то е мъдрост. Щом приемем тази Божествена любов, всичките противоречия в душата ни ще изчезнат и ще настане нов свят, ще се отворят очите ви. Вашето радио ще проговори, ще започнете да слушате на късите вълни. Веднага ще започват да ти говорят от другия свят. Някои, които имате радио, трябва ли да имате позволение да ви говорят от Англия, Германия, Франция? Ти завърташ ключа на радиото и слушаш музика.

Та казвам: Музиката борави с едни къси вълни, които проникват навсякъде. За да се избавиш от песимизъм, трябва да оперира с късите вълни на музиката. Когато някой човек става песимист, то е болезнено състояние, с много дълги вълни оперират песимистите. Техният ум е така заоблачен, че им трябва проветрение на излишните впечатления и мисли.                                                                                                                         http://besedi.com/                 

Законът на Октавите

Беседи Музика,

Едва ли някой се нуждае от убеждаване, че света, в който живеем е един огромен океан от светлина, звуци, колебания, приливи и отливи. Че всичко, което познаваме, виждаме, пипаме, създаваме е в постоянен танц от максимуми и минимуми, от възходи и падения. СВЕТЪТ Е ВЪЛНА!

Три са характеристиките, определящи вида на една вълна: честота ( ν ) , период ( Т ) и дължина на вълната ( λ ). В съвременната наука всяка една от трите характеристики има някаква граница, някаква стойност, отвъд която няма коректни предположения за процесите и връзките между обектите. За дължината на вълната λ такава пределна стойност е 10 на -33 степен сантиметра. За времето Т – 10 на -43 степен секунди, а за честотата ν – 10 на 43 степен Херца. Честотата и периода са спрегнати величини, зависими една от друга обратно пропорционално.

Вълната притежава още една основна характеристика – амплитуда ( А ), която изразява степента на отклонение в положителна или отрицателна посока на трептенето. Но върху амплитудата ще се спрем малко по-късно.
Нека продължим с една систематика:

Систематика на обектите според дължината на вълната (на основата на схемата на С.Сухонос от 1981 г.)



Какви обекти, сили и взаимодействия владеят Вселената вляво и в дясно по тая схема засега можем само да гадаем. Но логически погледнато могат да бъдат два типа:
Безкрайно отворени по посока на микро и макро света.
На определен етап става качествен преход от безкрайно малкото към безкрайно голямото или Метавселена от типа „Уроборос“ – змия, захапала собствената си опашка. Това са различни класове на цикличната вселена.

И тъй като съвременната наука не дава отговор на тези въпроси ние можем да почерпим знание и мъдрост от философията на така наречените „езотерични“ учения. Обърнем ли се към тях бързо ще разберем, че за разлика от физиката, математиката, астрономията, които разглеждат границите на Съществуванието едва през последните няколко века, теологията, херменевтиката, метафизиката от хилядолетия се занимават с този проблем!

Една съвременна теория, облегнала се на този многовековен опит е изказана от И.Гурджиев. Според него всичко започва от Абсолюта ( Бог, Природа, Съзидание ). Абсолюта – това е „Лъчът на сътворението“, символизиран от Единицата. Абсолюта създава огромно количество светове, които ние наричаме „метагалактики“. Тези метагалактики ги обозначаваме с 3-ката. О тях след бифуркация ( разделяне ) се образуват отделните галактики, в частност и нашият Млечен път. Всяка една от галактиките се състои от известен брой звездни купове ( изразени с 6 ). С числото 12 представяме всяка отделна звездна система. 24 е числото, изобразяващо планетите в една система. Нашата планета Земя можем да представим с числото 48. Порядък 96 представя планетарния разум, в частност Човека като граница между два свята – материалния и духовния.
Както казва авторът:
„Веригата от светове, съставляващи Абсолютното, всички галактики, звезди, планети, включая нашето Слънце и нащата Земя представляват Лъч на Сътворението, на пътя на който се намираме и ние. Лъчът на Сътворението в пълна степен се явява за нас Света, защото Абсолютното поражда множество ( възможно дори безкрайно ) от светове, всеки от които създава свой собствен Лъч на Сътворението…“
Използвайки традициите и възгледите на древните В.И. Донцов разглежда седем състояния на космическата материя:

1. Атоми на първичната духовна материя на Божествения свят.
2. Атоми на света на Монадите.
3. Атоми на Духовният свят ( Нирвана ).
4. Атоми на света на Блаженството ( Интуиция ).
5. Атоми на света на Енергиите, Огнения свят ( Менталното ).
6. Атоми на света на „Тънките“ материи ( Астралното ).
7. Атоми на света на Материалното ( Физичното ).

Самият човек според него притежава седем тела като космичен феномен. И тези седем тела откриваме почти във всички източни и древни философски системи. А от друга страна – все повече съвременни учени занимаващи се с физика, биология, психология признават тази структура. Признават под една или друга форма съществуването на седем различни еманации на Човека:

1. Физическо тяло.
2. Ефирно, енергийно тяло.
3. Астрално тяло ( еманация на желанията ни ).
4. Ментално тяло ( изградено от мислите ни ).
5. Казуално тяло ( обект на причинноследствените връзки ).
6. Атман.
7. Монада – Абсолютния дух или частица от Божествения разум.

Седмицата в тези класификации не е случайна. Тя е породена от един от главните закони на Мирозданието:
ЗАКОНЪТ НА ОКТАВИТЕ: това е механизъм за преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Всеки процес в своето развитие минава през седем степени от своето възникване до завършеността си. От пораждането си на дадено структурно ниво, до прехода си на горно, по-висше, всеки процес извървява пътя на една ОКТАВА.

Този механизъм е един от основните „езотерични“ закони на развитието. Всяка еволюция или инволюция преминава в права или обратна посока през степени на самоорганизация, характерни с определени вибрационни характеристики на обектите.
Един обект, съществуващ както казахме в седеммерно пространство има присъща честота на трептене. В предишната част казахме, че вибрациите се характеризират с честота на трептенето, дължина на вълната и амплитуда. Едноизмерната вълна разкъсва вселената на мономерното пространство и създава чрез своята постоянна вибрация двумерно. Първоначалната материална точка чрез своето постоянно усложняващо се движение и взаимодействайки си с останалите обекти в Едномерната вселена постепенно еволюира. Преминавайки през седем степени на самоорганизация в един момент количествените изменения в движението и състоянието и стават качествени. И тя се превръща в двуизмерен обект. Нейната собствена честота, присъщата и вибрация „израства“ с една октава.

Двуизмерният обект обаче продължава да трепти, взаимодейства, самоорганизира се, променя се количествено до достигане на един нова праг след седем степени на структуриране. Вибрацията преминава във нова октава, обекта „открива“ за себе си нови простори и възможности, ново измерение…
И за да доразвием и разширим класификацията на обектите в познатата ни Вселена преди възникване на физическото ни тяло, което е триизмерно имаме още два типа обекти – тела, в по-нисшите измерения:
Едноизмерни тела – така наречената от нас „нежива“ материя.
Двуизмерни тела – растителния свят.

Числото 7 винаги се е приемало за магическо, свещено число. В почти всички религии и митологии с него е обозначавано Сътворението. И първата алюзия, която ни идва на ум е тази с описанието на Сътворението на света от Бог за седем дни в Библията.
Законът на октавите е формулиран през вековете многократно, по различни начини и от различни хора. Тук ще се спра на тримата най-известни учени, достигнали до идеята за седемте степени на прехода от количество към качество.

1. Питагор.
Както и за много неща, така и тук Питагор е първият в гръко-римският античен свят, който разработва концепцията за тонове, вибрации, хармонии и музикални октави. Именно на него принадлежи и вибрационния модел, описан математически в теорията му за „Музиката на сферите“.
За Питагор музиката е висше божествено проявление на математиката и нейните хармонии са подчинени на строги закони за съотношения и пропорции.
Легендата разказва, че веднъж Питагор размишлявайки преминал покрай работилницата на един медникар. Заслушал се в звука на ковача при ударите на чука върху наковалнята и метала. И само с помощта на слуха си Питагор успял да определи различията при кънтене на различните по вид и дебелина метали. Нещо повече – извлякъл математическите зависимости между звуците, оценил и измерил звука при хармониите и дисхармониите. Достигнал до идеята за музикален интервал ( дължина на вълната ).
Експериментирайки вече в дома си той открил, че първият звук от дадена октава се отнася към първият звук от долната октава в съотношение 2:1.

Или изказал Законът за октавите по друг начин:
1.Височината на първият звук на горна октава е удвоената височина на първият звук на по-ниската октава.
2. Височините на два съседни тона в седемтонната гама са в съотношение 1,12, което е много близо до квадратен корен от 5 =1,118. Тук вече получаваме страните на един „питагоров“ правоъгълен триъгълник – 1:2:1,118 или 12 + 22 =(qrt 5)2 .


Джон Александър Рейна Нюлендс

Втори вариант на Закона на октавите изказва през 1864-1865 година Нюлендс. Той го формулира във връзка с опитите на химиците по онова време да създадат система за класификация на химичните елементи. Четири години преди Менделеев и неговата Периодична система Нюлендс създава класификация на базата на „химичните“ октави! Той приема, че инертните материали не „вибрират“ и поради това не образуват химични съединения в обикновени условия. Тях ги отделя в нулева група. Останалите разпределя в седем групи според атомното им тегло и активността помежду им при образуването на хим. съединения (брой валентни електрони в последния електронен слой ). За него реакциите между елементите са като музика, написана от Твореца Бог, а съединенията – хармонии със собствена вибрация! Въобще Нюлендс е бил много колоритна личност, особено ако прибавим и факта, че е един от доброволците в армията на Гарибалди! Приживе е бил и осмиван и награждаван, но по-подробно вижте в Уикипедия:



Третата формулировка на Закона дават в началото на ХХ век Гурджиев и Успенски. Всъщност Успенски публикува в своя книга изказаният от Гурджиев по-рано принцип за космическите октави, известен днес като „Лъчът на сътворението“. Той пише:
“ За да вникнем в смисъла на този закон е необходимо да разглеждаме Вселената като изградена от вибрации. Тези вибрации се извършват във всички видове, аспекти и плътности на материята, изграждаща Вселената, от най-фините до най-грубите и проявления; те се пораждат от различни източници и се разпространяват в различни направления като се срещат, пресичат едни други, сливат се помежду си, затихват, противодействат си и т.н…“
Авторът смята, че правилното и постепенно развитие на октавите може да се наблюдава във всички проявления на живота, в природата, в действията на човека.
Гурджиев внася едно съществено допълнение и уточнение към Закона за октавите. Той показва, че съществуват три типа интервали в октавата:
– първият представлява съотношението 9/8 в интервалите „до“-„ре“, „фа“-„сол“ и „ла“-„си“.
– вторият в съотношение 10/9 между „ре“-„ми“ и „сол“-„ла“.
– третият – 16/15 в интервалите „ми“-„фа“ и „си“-„до“.
Последният интервал се приема за полутон. Гурджиев разтълкува значението на всеки от интервалите:
Първият интервал притежава сила, целенасоченост, олицетворява праволинейното движение.
Вторият е по-слаб, но все още не се нуждае от привнесена енергия.
Третият е инволютен, олицетворява, колебанието, забавянето, отклонението от праволинейното развитие.
Според Гурджиев Законът на октавите обяснява три основни явления:
1. Във Вселената нищо не стои на едно място, не остава там, където е било в предишен момент, не остава такова, каквото е било. Всичко се движи или по възходящата или по низходящата линия на октавите.
2. Във възходящото или низходящо развитие на октавите постоянно се наблюдават флуктоации – падения и подеми.
3. Силите, които пораждат измененията във Вселената имат постоянната тенденция да се отклоняват от праволинейното направление.                                                                                                                                                                                                   

ОРФЕЙ И ЗАКОНЪТ НА
ОКТАВИТЕ                                                                                                                      
Първата формулировка на Законът прави преди 2500 години Орфей. Дали знанията му са заимствани от обучението му в Египет или то само е послужило като катализатор за идеите му едва ли някога ще узнаем. Факт е обаче, че той прави първата „революция“ в музиката. Изкусен музикант на лира, той създава седемструнната лира без резонаторна кутия, която древните наричат на негово име -„арфа“ („арфея“). Нещо повече – стига до идеята за структуриране на звука в седемстепенна система. Закодира тази система в осемточковия меандър (октава). Изразява височината на всеки тон като отсечка. Намира съотношението между височините на тоновете и го изразява графично в спиралата на меандъра:
„До“ спрямо „ре“ е в съотношение 8 към 9.
„Ре“ спрямо „ми“ – 9/10.
„Ми“ спрямо „фа“ – 15/16, което се явява полутон.
„Фа“ спрямо „сол“ – 8/9.
„Сол“ спрямо „ла“ – 9/10
„Ла“ спрямо „си“ – 8/9.
Накрая преходът към горна октава „си“ спрямо „до“ е също полутон 15/16.
Ако височините ги изразим чрез най-малките възможни цели числа ще получим следните размери на отсечките в орфеевият меандър:
„До“ – 24 единици.
„Ре“ – 27 единици.
„Ми“ – 30.
„Фа“ – 32.
„Сол“ – 36.
„Ла“ – 40.
„Си“ – 45.
„До“ – 48.Височината на една октава (от „до“ до „до“ включително) е равна на 250 единици. Средната височина на един тон е 31,25. Или средата на една октава се намира малко под тона „фа“. Това е много важно за следващото екстраполиране, което ще въведем.
А именно – замяната на тоновете в октавата с чакрите в човешкото тяло!


ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
Съществува легенда как Питагор ( 570 – 495 г. пр.Хр.) успял да укроти и усмири разбеснял се младеж. Момъкът разбрал за изневяра на любимата си и решил да си отмъсти като запали дома и. За късмет наблизо минавал Питагор с учениците си. Като видял, че не става с думи философа накарал един от учениците си флейтист да засвири. Но за да засили въздействието на музиката казал на изпълнителя да промени лада от фригийски на сподейтски. Като чул мелодията ревнивецът се отказал да пали. Така Питагор успял не само да спаси дома на прелюбодейката, а навярно и целият квартал, тъй като къщите в древногръцките полиси били близо една до друга и изградени предимно от горими материали…
Едно от важните понятия в етиката на Питагор е „евритмията“ – способността на човека да намери верният ритъм във всяко проявление на живота, материята, времето, природата, боговете и хората. Не само в песните, танците, мелодиите, игрите, говора и речта, но и в жестове, мисли, постъпки; в раждането и смъртта дори! Чрез намирането на този верен ритъм човек, разглеждан като своего рода микрокосмос, може хармонично да се впише в ритъма на полиса, след това на държавата и накрая в ритъма на цялата Вселена и Боговете, които властват над нея.
Около 2500 години по-късно уникалният Учител Беинса Дуно – Петър Дънов доразвива и усъвършенства системата, създавайки своята „паневритмия„. Много малко от хората в Бялото братство сега проумяват идеята на Учителя и глъбинната връзка с Питагорейството, а от там и с орфизма! Но това е друга тема…

Друг велик древногръцки философ – Платон ( 427 – 347 г. пр. Хр.) твърдял, че развалата в нравите на едно общество започва с развалата на музиката, която се изпълнява и слуша! ( Като че ли писано от наш съвременник, нали?!!) Колкото повече музиката се отдалечава от хармоничната, колкото повече се нарушава лада, толкова по-бързо в душата на слушателя прониква безсрамието, безчестието, злобата, негативните мисли и чувства. Ритмите и лада, според Платон, въздействат на мисълта, като я подчиняват и моделират. Затова най-добрата защита на Държавата – това е музиката. Тя трябва да е добре структурирана и плавна, скромна и проста. Философа и неговите последователи смятали, че е допустима и оправдана само такава музика и само такива инструменти и изпълнения, които възвисяват личността до потребностите и изискванията на обществото!

Идеите на двамата велики достигат своята завършеност при последният от триадата титани на мисълта в Антична Гърция – Аристотел ( 384 – 322 г.пр.Хр.). Той разработва учението за „мимезиса“ – изразяването на представата за вътрешния свят на човека и способите за въздействие върху него с помощта на музиката. В теорията за „мимезиса“ било въведено още едно основополагащо понятие – концепцията за „катарзиса„. Това е процеса на изчистване на душата на слушателя, зрителя в процеса на възприемане на изкуството, отразяващо околния свят, човешките характери и страсти и поразяващо със своята правдивост и красота.

Цивилизацията наследява от Антична Гърция концепцията за трите типа музика:
1. „Musica mundana„.- Музиката на Вселената
2. „Musica humana„. – Музиката, която звучи в човека
3. „Musica instrumentalis„. – Инструменталната музика и акустиката на всички предмети в заобикалящият ни свят.


СРЕДНОВЕКОВИЕ

Концепцията, че в душата на човека и в неговото тяло звучи музика, породена от същите хармонични и математически пропорции, както при движението на небесните тела е възприета и доразвита от канцлера на император Теодорих – Беотис (480-524 г.).

По-късно тази теория е доразвита и популяризирана от великият Йохан Кеплер .

Кеплер е назначен през 1612 г. за главен математик при двора на императора на Горна Австрия. По същото време той изказва твърдението за „музиката на сферите“. В книгата си „Хармонията на света“ той повдига темата за симфонията на света, за стройната система на организация на всички планети, подобно на отношенията между тоновете в октавите. Той изчислява с помощта на хармоничните транспозиции, изведени от траекториите на планетите основните звуци, гами и мелодии, коит го довеждат до идеята за „многогласната хармония на планетите, звездите и космическите тела“ и как биха звучали в първият ден на Сътворението.

Невероятно и учудващо е как тези древни и почти фантастични теории кореспондират и са в съзвучие с най-новите научни представи, породени и провокирани от Теорията на относителността на Айнщайн.

Според представите на Харбургер именно музиката олицетворява геометрията на многомерната природа, при което разнообразието отмервани интервали време и звуците, изграждащи музиката се доближават най-много до геометрията на Вселената. Или както казва Ансерм – „звуците, които създават музиката винаги се съчетават така, че да образуват логаритмични системи…“.

Духът на Питагор можем да открием и в съвременната „хармонична картина на света“ на Ханс Кайзер. Неговата „Хармония“ не е тъждествена с хармониите в музиката, а е много по-общо понятие.

Той намира например характерно тризвучие в геоложкия строеж на земята и се опира при това свое твърдение на наблюдения, при които вълните при земетресерията в различните зони и в различните породи в недрата на Земята се предават по различен начин. А радиусът на тези зони напомня на дължината на струните на dur-акорда и породените обертонове. Тази „тризвучна“ структура на недрата на Земята води до представата, че нашата планета е един вид „огромен акорд“, което пък напълно съответства на античната представа за „musika mundana“.

Античните автори пък олицетворявали „musika humana“ с представата за музиката и ритъма, звучащи в ритъма на човешкият пулс. Тази идея произтича от лекарят Херофилос, който е живял около 300 г.пр.Хр. в Александрия. След него постепенно твърдението е прието освен в медицината и в средновековната теория на музиката.

През XIII век Роджър Бейкън (1215-1295 г.) в своята книга „Opus tertium“ сравнява ударите на кръвта с ритмиката в музиката. Той се опитва да изгради система за диагностициране на пулса според музикалните канони, като твърдял, че добрият лекар трябва да може да чува „музиката на кръвта“ и да познава музикалните закони.

Преди него същото твърдял и великият Авицена ( 980-1037 г. ) в своята „Книга на изцелението“, където посвещава цял раздел на взаимовръзките между пулса и музиката. Тази книга е преведена от арабски на латински през XII век и става основен медицински учебник и наръчник през Ренесанса в Западна Европа. Чрез книгата се въвеждат и идеите на Херофил, изказани хилядолетие по-рано.

Ето защо през Средновековието при обучението по медицина се наблягало и на овладяването на изкуствата. През XIII век дори това изискване става задължително за университетското обучения. Така например в медицинският университет в Париж след 1426 година е записано официално, че студентите-медици за да получат титлата „доктор“ трябва да бъдат атестирани по различни видове изкуство. Това предполагало всеки един от тях да е минал през задълбочен курс по теория на музиката!

За основоположник на мирогледа за света като музика се приема митичният тракиец Орфей. Отначало при лечение се практикувало „целебното“ пеене, а в последствие с изобретяването на инструментите – и „целебната“ музика.

Още Омир споменава на различни места за използването на музиката за лекуване и защита от чума ( в „Илиадата“ ). Там се разказва как през 665г.пр.Хр. Талет от Крит бил изпратен по заповед на Оракула в Спарта и с пеенето си избавил жителите на Лакедемон от чумата.
Древногръцката система за лекуване със звук била наречена „Ethos“ и включвала освен пеенето и свиренето на два инструмента. Единият е Aulos (подобен на обой) и вид струнен инструмент, подобен на лира. Чрез тях се пораждали и усилвали различни чувства и страсти, които се противопоставяли на болестта. Възбуждащото действие на Aulos-а използвал при лечение и Асклепий ( 124-60 г.пр.Хр.) за да освобождава хората от меланхоличното им настроение. Лирата пък била използвана от древните музикални терапевти за изчистване и хармонизиране на душата на човек.

През XIII век вече считали, че музиката е основно средство за борба със стареенето. В първият публикуван труд по геронтология – „Gerontocomia“ Габриел Зерби обяснява този ефект с наличието в мелодията на ред, подчинен на строго математични принципи; на хармонии, които са жизнеутвърждаващи и присъщи за човека.

Други средновековни учени откривали връзка между музиката и лечението на психически заболявания, особено депресии.

Има много разкази и легенди за въздействието и влиянието на музиката.

Например историята за арфата на Давид, излекувала депресията на цар Саул.

Или за 10-годишния Шопен, който умеел с изпълненията си на фортепиано да предотвратява изблиците на бяс на полския владетел.

Друг пример за музикална психотерапия е от времето на испанският крал Филип V. Когато изпаднел в тежка депресия единствено музиката можела да го застави да стане от леглото и да се захване с държавните дела.                                                               
ХХ – ти ВЕК

През 1941 г. Дж. Алшултер разработи метода на изопринципа, според който лекарят преценява духовното и психично състояние на пациента и подбира музика, която да е в съответствие с тях. За депресивни състояния използвал музика в спокойно темпо, а за възбудени – в бързо.

Значително по-силно е въздействието обаче не при слушане, а при музициране. Доктор Хенрик Ханзелман прави редица изследвания и наблюдения при които установява, че музикантите използват композирането активно за самотерапия. Артистите често се намират на границата на неврозата и собствената им музика служи като отдушник на натрупаното напрежение. От друга страна чрез музиката си творците успяват да преодолеят болки и страдания, дори страха си от смъртта. По този начин музиката метафорично се сродява с теологията.

И още нещо особено важно за музикалната терапия – всички произведения, в това число и музикалните, носят енергийния отпечатък на своя автор; неговите емоции, мисли, чувства…

Тялото на човека може да бъде представено като жив звуков генератор и приемник-резонатор на звуци и вибрации. Знаем, че човек не само е формиран от трептения, но и живее сред океан от вибрации. Затова звукът е от огромно значение. Той влияе върху нашето настроение, нашите чувства, желания, стремежи, мисли, усещания и емоции…

От векове учените се стремят да вникнат в същността и природата на звука. В своите изследвания те навлизат все по-навътре ипо-надълбоко в царството на атомите и субатомните частици. И откриват, че колкото повече навлизаме в света на микроскопичното, толкова повече пустота откриваме. Но в тази празнота властват трептения с най-различна честота, създаващи „зони на интерференция“. И установяват, че именно вибрациите са в основата на всички процеси и явления в Природата.

Тази „празнота, която обвързва“ всъщност е пространството, измеренията, в които е разположена „пяната на вероятностите“. Тя съдържа и поддържа Неявният (Непроявен) ред във Вселената.

И всяка материя, която се появява и проявява всъщност е резултат на интерференцията от вибрациите, пронизващи Вселената (стоящи вълни) и съзидателните импулси на изпращаните от нас мислоформи (холодайни).

Вибрациите са безкрайни и безкрайно разнообразни по своята структура. Някои от тях са с такава дължина на вълната и честота, че дори нашите висши планове и тела не възприемат.

Вибрациите пораждат при своето проявяване в нашият, физическия свят и тоновете, и звуците, и цветовете, и светлината, мириса, осезанието, ритъма. Всички тези проявления на трептенията влияят върху всяка една част от организма ни и върху структурата на природата. Нищо не остава извън обхвата им, индеферентно и незасегнато.

Постоянно имаме сблъсък между различните вибрации. Тяхното усилване или противодействие, тяхната трансформация…

Наблюдаваме два основни типа процеси, осъществявани от и с вибрациите сред Проявената природа на Вселената:
Интерференция – процес на Пресъздаване на Природата от Разума посредством мислоформи.
Дифракция – процес на възприемане на Природата от Разума посредством „аватари“ (отражения) на Реалността.

Възприемането на един обект от Проявения ред на Природата от огромен брой холографски „платна“ (Разуми) става чрез неговата дифракция (разлагане). При това той остава цялостен, но различен за всеки един рецепиент.

Пресъздаването е резултантна интерференчна картина на всички цялостни мислоформи, насочени и изпратени от силата на мисълта на огромен брой Разуми към Пяната на вероятностите…

В тези две основни функции на съпоставяне между Явният (Проявеният) ред на Вселената и Неявният (Непроявен) ред на Вероятностите участва всяка една материална частица и всяка една вибрация в нея или с нея.

Когато възприемаме света, ние го опознаваме комплексно, едновременно с всички наши сетива и всички наши способности на целият сбор от телата ни (физично, енергийно, астрално, ментално и т.н.).

Когато Пресъздаваме света, това е резултат от Общата интерференчна картина, създавана от вибрациите на всички наши части, на всичка наши планове на съществуване.Ние сме творения на Универсален разум (Бог) и творим Универсален разум. Бог е в нас – цялостен и съвършен. И ние можем да бъдем Божествени – цялостни и съвършенни!                                                                                                                                           Законът на Октавите                   

Микротонове – Учителя

Беседи Музика,




Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали. Като ви гледа човек, по главата може да познае докъде сте стигнали.

От вас зависи да станете не като Бетовен, Моцарт и други, но да станете проводници, да протече и през вас нещо Божествено. Всеки от вас може да напише поне една песен в живота си. И като запеете тази песен, работите ви ще тръгнат напред. Ако нямате хляб и запеете тази песен, хлябът ще дойде. Ако децата ви са болни и запеете тази песен, децата ви ще оздравеят. Ако нямате къща и запеете тази песен и къща ще ви се направи. „Може ли да стане всичко това?“ Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си.

Знайте, че нашата музика е едно малко отражение на ангелската музика.

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в тайна. Като свърши работата си в тайна, природата изнася делото си навън, на изложба. Тя представя малка част от това, което се работи вътре. Когато извадя цигулката си пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога да проявя. Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога да изразя. Според мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другите. Тая музика има отношение към вярата. Вярвам, че мога да свиря, че мога да лекувам с тая музика, че мога и да подобря живота си с нея. Това значи, да свириш и да пееш с любов.

И така може да правим опити. Аз няма да повикам в дадения случай цигулари-експерти, а ще повикам най-простите, ще ги заведа в една менажерия или в гората, дето има тигри. Казвам: Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверовете. Ако всички ме слушат и ги укротя, питам: Не съм ли аз цигулар? Цигулар съм. Моето свирене много струва, понеже аз като свиря, всички пътници могат да минават спокойно по пътя. Този е начинът. Ако в живота ние може да укротяваме всичките тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. Значи, разбрали сме обективния Божествен свят, приложили сме го във вътрешния субективен свят, и сега можем обективния навънка да изразим.

Изпейте сега гамата! Знаете ли защо не може да вземете тона ми? Тонът ми е магнетичен, затова онези, у които преобладава мъжкият принцип, не могат да го вземат. Какъв е тонът фа – мъжки или женски? Тонът до е бащата, ре е синът, ми е неговата възлюблена, а фа е вече роденото детенце. Синът е малко по-мек от баща си. Между бащата и снахата няма хармония. Образуват ли акорд ре и ми? – Не могат.

Най-първо ще се стремите да вземате чисти тонове. Всеки един от вас нека си изпява гамата. Има песни, в които съчетанието на чистите тонове не е хубаво. Научете се да пеете тия, чистите тонове. Пейте тия чисти тонове само за себе си. Пеете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тоновете.

Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали много малко класически парчета със син цвят.

Сегашните музикални парчета имат зелен, портокален, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите.

Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния.

Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак.

Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.

Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.

Ухото ми е инспектор, много голям музикант е моето ухо, разбира много повече музиката.

Истинският музикант не позволява да се отнеме нито едно трептение на тона.

Казвате, че тонът може да се повиши или понижи.

Според мене, тонът не се повишава и понижава, но придобива повече мекота и светлина.

Когато придобива повече светлина, тонът се повишава; когато придобива повече мекота, той се понижава. Всеки тон, сам по себе си, представя нещо цяло.

Музиката е построена по законите на светлината.

Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави.

Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални. Всеки музикален тон има определени трептения. И за да бъде певецът, както трябва певец, той трябва да даде тези определени трептения на всеки тон. Когато липсват няколко трептения от основния тон, този тон е вече видоизменен. После, ако вземете например, тона си в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават. В цигулката имате девет позиции. И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата си. В първата позиция до има един характер, във втората позиция има друг характер, и така в деветте позиции има девет различни характери и качества. Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат да се изнесат. Цигуларите се стремят да схванат и тия позиции. Сега аз ви говоря върху един предмет, за позициите, който за мнозина ще остане неразбран.

От един цигулар се изисква прецизност. Не можеш да бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен. На духовният тон, трябват духовни трептения. В музиката, там дето има обикновено впечатление, има обикновена музика. Сега ще започнете. В сегашната музика ще знаете всичките правила. Когато дойдете да изучавате качествата на музиката, трябва да имате свещено чувство. Трябва да има за какво да пеете. Сутрин като станете трябва да има за някого да пеете.

Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим като за себе си. Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.

Музиката сама по себе си не е механически процес.
Тя е жив процес на Божественото съзнание.

Сега, ако вземеме първия тон, основния тон, 32 трептения, последния, 25 хилядния тон, ако помножите, може да видите колко трептения ще има, според математиката. Тази музика има 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика, не могат да останат. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сме по-близо до любовта, толкоз музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски.

Да кажем, дайте един тон от 19-та октава. Как ще го дадете? Може да ми направите изчисления, да кажете колко трептения има, но трептението не е тон. В този тон има вече друга сила. Ако ти можеш да вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш да направиш и много [други] работи. Даже на пианото ако може да го вземете, [пак е хубаво]. Тъй, както е построено, за бъдеще ще се увеличат тоновете на пианото, понеже в него се подобряват и неговите апарати, ще направят пиана с повече тонове. Ако вие можете да вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави да вземете, вие преспокойно може да минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма да ви кажат. Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може да ги издържи. Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат да издържат. Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват да квичат. Като чуе да засвириш нещо, то не може да издържа. Аз съм правил опити. Свирих веднъж на един [вол] и той казва: „Не мога да издържам“. Той беше волски темперамент, казва: „Повече от туй не мога. Туй нещо носи смърт със себе си“. Каза, че то носи смърт, че той не може да издържа на тези трептения. Не само туй, но като [му] затули[х] ушите, пак не може. Има нещо, което прониква – и да затуляш ушите, пак не може да търпиш, има нещо, което прониква в тебе.

Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които природата е създала и вложила в нейния списък.

В природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние взимаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.

Светлината произвежда трептения в етера.
Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тия неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Дето има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта.


Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.

Съвременната наука разложила светлината на седем цвята. Сега само седем цвята знаем ние. Казваме, че са толкова. Това не е вярно. Седем цвята сега знаем. Едно време е имало само три цвята, после станали четири, пет, шест, сега сме дошле до седем. В следната раса ще има още един – осем, после девет, 10, 11, 12 – по-висшите светове имат цветове, колкото искат. Вие ще кажете какви са другите цветове? – Нима мислите вие, че нагоре от 40 хиляди трептения, няма звук? – ти не може да го схванеш. Най-високите тонове в пианото не може да схванеш, но едно ухо по-усъвършенствувано може да схване гласовете от 100, 200, 300, 500 хиляди трептения, от един милион трептения. Какви ще бъдат те? – Ако ти употребяваш един тон от 35 милиона трептения, ти само като изпееш тона, мъртвият ще стане. Болестта, както прахът от тъпана, ще отскочи от този човек. Смъртта и тя ще отскочи. Те са отвлечени работи добре.

Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образува звук. Едно трептение пак образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са го изчислили физиците? – Има начини, те не са ги броили. Но има методи. Та казвам: Трябва да разбирате. Всяка една мисъл се определя. Един музикант има камертон, който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? – Кой е основният тон на вашата мисъл, или кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате „до“, „ми“, „сол“, „до“. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. „До“ се взема като основен тон. В миналото са вземали друг основен тон. Основният тон не излиза отвсякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.

Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.

Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.

Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат.

Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея.

И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата!

„Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни.

Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта.

Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна. Когато дойдат четвъртинките ноти, тогава музиката ще бъде по-изразителна. Днес сме в музиката на целите тонове и полутонове и още не са разработени центровете за четвъртинките тонове в човешкото ухо.

Ти се съмняваш дали може да вземеш тона, дали До има 256 трептения. Ако вземем [255] трептения, без [1] трептение, като съберем цифрите, имате 12, или крайният резултат е 3.

Като намалим с едно трептение, получаваме Юпитерово число – ще предизвикаме личните чувства, самоуважението. Не давам достатъчно цена на себе си; или в себе си ще предизвикам чувството на справедливост, на честност. Ако намаля до с едно трептение, ще предизвикам в себе си едно музикално чувство на справедливост.
Те са отвлечени работи. Как ще го видиш, как ще го намалиш?


Ако преподавате някой път по пеене, карайте да се вслушват в това, което пеят. По някой път вас ви е страх, да не би да взимете някой фалшив тон.

Тоновете не могат да бъдат фалшиви. Фалшивият тон е в определена гама.

Хубавата музика също така трябва да бъде несъизмерима.

Вие не можете още да пеете без тактове. Знаете ли какво значи да пеете без такт? Да кажем, че вземете тона до – четвърт тон или половин, или цял.

Мислите ли, че след като изпеете този тон според неговата трайност, той престава да звучи? – Не, има известни тонове в Природата, които постоянно звучат. Има планети, които са настроени специално в тона до. Има слънца, които издават тона сол. Тази музика постоянно се възпроизвежда в Природата. Някой път ние вземем един тон и след това го прекъснем. Престава ли той да звучи? – Не, онази планета, на която принадлежи този тон, например тонът до, непрекъснато се качва и слиза по тия кръгове от горно до до долнодо. Обаче в този тон до има голямо разнообразие. Кои са най-хубавите песни в музиката? Онези певци, които изучават музиката, първоначално започват да възпроизвеждат тоновете механически, но когато навлязат в окултната музика, трябва да гледат на всеки тон като на жив и да знаят, че след като прекъснат пеенето, всеки тон продължава да звучи. След като сте слушали някой музикант, някой виден цигулар, като се върнете у дома си, вие още ще продължавате да слушате неговото свирене. На сцената свиренето е престанало, но ти вечер, сутрин – цяла седмица наред – си го възпроизвеждаш. Значи тия гласове се проповядват непреривно, докато се изгубят някъде. Тъй щото в окултната музика тоновете трябва да продължават. И всеки от вас трябва да пее вътрешно.

Докато не се научите да пеете вътрешно, в душите си, вие не можете да се научите да пеете.

Следователно някои от вас са по-добри музиканти, повече са учили в миналото, затова по-лесно се проявяват, а други не са се учили, сега трябва да се учат. Музиката е потребна за един вътрешен подтик. Тя е почивка. Само чрез музика може да си дадете почивка на душата.

Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката.

Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота.

Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг.

Сега вие сте дошли да пеете целите тонове. Целите тонове, това е най-близката музика до нас. Половин тоновете е малко по-далечна. След половин тоновете иде четвърт тон. И то е цял тон, само, в четвърт тон трептенията са по-силни и светът е по-обширен.

Четвърт тоновете спадат към причинния свят. С четвърт тоновете вие може да изразите вашите чувства, да им дадете съдържание.

Казвам: Ако сега би се внесла четвърттонова система, тогава цялата музика ще се измени.

Някои ги е страх: всичко ще падне. Няма да падне, ще се разшири.

Секундата ще стане терца, терцата ще стане кварта, квартата ще стане квинта и т.н.

Ще се разшири музикалният свят. После, ще влезе една струя на мекота.

Най-хубавото, което чуете в съвременната музика, то се дължи на четвърт тоновете. Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията, те са четвърт тоновете, които издават.

Обикновената музика са цели и половини тонове. Има слизане и качване, нагоре, надолу. Качваш се по стълбата. Вървиш по равно, то е до. Качваш се по стълбата, то е до диез. Слизаш надолу, то е до бемол. То е музика в движение. Защото, на музиката ако не знаете движението какво е, няма да я разбирате. Всеки тон си има движение.

Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото.

Дали разбираш музика или не, дали пееш или друг пее, като пее някой човек, регулира теченията.

Защото електромагнитните течения се влияят от музиката. Някой път вятърът като духа, слънцето като грее, музикално, се регулират теченията. Светлината е толкоз музикална, че регулира тия течения. Казва: „С пеене ли става, с въздух?“ Въздухът не е пеене. Въздушното пеене е много проста работа.

Има етерно пеене. При въздушното пеене и с най-силните тонове на половин, най-много на един километър може да те чуят. Ако пееш по етера, в Лондон, пък и на Месечината може да те чуят. Сега вие ще кажете, че не разбирате.

По-добре е човек някои работи да не ги разбира.

На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни?

Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А съвременните християни са се научили да пеят тъй, както онзи, който започва с цяла нота на четири четвърти, като почне цяла една нота. Аз не казвам, че това е лошо, но то е само едно начеване на музиката, а музиката има за цел повдигането на човешката душа.

Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на земята.

Всички музикални тонове имат повдигане и когато човек почне да пее, по който и да е начин, поолеква му на душата, а когато не пее, неговата душа се стеснява, става му тъжно. Следователно музикалният човек може да мисли и да чувства музикално с музика, а може да чувства и да мисли музикално и без музика – и едното, и другото, – но единият процес ще бъде на възлизане, а другият – процес на слизане.

Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“

Но има нещо по-тънко от диезите и бемолите. Има не само полутония, но четвърт-тон. Опитвали ли сте вие да пеете с четвърт-тон?

Някой казва, че не можел да вземе половин тон нагоре. Има нещо по-деликатно за бъдеще.

В бъдеще ще има, освен полутония, още и четвърт-тонове. Тогава пеенето ще бъде по-хубаво, по-мощно.

Онзи, който иска да изучава музиката и любовта, той трябва да разбира четвърт-тоновете.

Като ви дойде една скръб, вземете три тона, вземете, запример, „до-ми-сол“. Като ги изпеете, скръбта ще изчезне. Вземи обикновено „до“ в повишение и понижение. След това вземи тона „до“ в четвъртинка повишено, след това вземи пак обикновено „до“, после в повишение и понижение, пак в четвърт-тон.

Има полутонове, които се повишават, и други, които се понижават. Това са далечни работи. Но ви казвам, че има какво да се мисли в бъдеще.

Казвате: Какво ни интересуват музикалните тонове и техните цветове? Ние се интересуваме от хлебеца, да има какво да хапнем. Който разсъждава така, той се намира в тона „фа”, в зеления цвят, в материята. Всички животни се намират в тона „фа” – при зеления цвят, при тревата. Говедото пасе тревата, пее „фа”. Месоядното е в тона „до”. – Де е мястото на човека? – Между „фа” и „до”. – Защо природата е определила, човек да яде всички храни? – За да събуди всички тонове в него, да го постави в разнообразието на живота.

Еднообразието в тоновете произвежда болезнено състояние в човешкия организъм. От музикално гледище, тия състояния причиняват известна дисхармония в организма. Много от сегашните лекари, особено на запад, лекуват болните с музика. За това се изисква голямо изкуство. Забелязано е, че като се разболее, човек престава да пее. Той стана замислен, тъжен, само охка и пъшка. Докато пее и свири, човек е здрав и весел.

Как пее оня, който е на оздравяване? Какъв тон взима той? Казвате, че не знаете тия неща. Чудна работа, знаете какво е разстоянието между луната и земята, големината на Юпитер, Марс, Слънцето и други далечни планети, а не знаете неща, които се отнасят до вас. Може някога да сте ги знаели, но сте ги забравили.

Сега, в бъдеще когато дойде един лекар при вас, той няма да ви предписва рецепти както сега, но той ще бъде певец и ще изпее една песен. Вие страдате от треска или от някаква епидемическа болест като скарлатина или други. Като дойде, той ще ви изпее една песен; в половин час отгоре вие ще бъдете здрав. Песента ще бъде рецептата. Значи песента ще влезе чрез ухото ви и ще ви излекува.

Аз съм препоръчвал на музикантите, като дойде един учител по музика, той да го научи най-първо да обича музиката. То е първият урок: да обича музикалните тонове.

Като види тоновете, да ги обикне. Преди да пее, да ги обикне. То е предисловие, за да може да пее.

И второ той трябва да разбира цената на един тон. Вие вземате тона до. Знаете, колко се харчи за един тон, да го изпееш? – Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота струва сто хиляди лева, английски лири. Да го изпееш правилно, толкоз материал се изразходва. Да го кажеш на български сто хиляди лева. Половин тон взема 50 хиляди лева златни, не книжни пари, защото в невидимия свят не функционират книжните пари. Четвърт тон ще струва 25 хиляди, една осмина 12 хиляди и половина и тъй ще ги делите. Тогава ще сметнете една песен, която изпеете, колко струва. В Началото бе Словото, колко струва? – Трябва да имаме една цена. Пеем песните, харчи се. В природата има едно изобилие на благата, които ние не ги оценяваме, казваме: То нищо не струва. Как не струва? – Ние като пеем тази песен, не я пеем само ние. Едновременно се пее навсякъде. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не щяхте да пеете вече. Но щяхте да се научите да бъдете най-добрите слушатели на пеенето. Игла да падне на земята, ще се чуе. Сега как пеят едни, други се въртят, говорят, чува се скърцане. Като съм ходил на концерти, гледам някои взели нотите, проверяват като професор, ще вземе ли вярно тоновете. Онзи човек 30 години се учил да свири, онзи на книгата проверява, дали свири правилно, да не би да вземе някой тон невярно.

За всеки човек има не само специален закон, но и специален тон от Божествената гама. Той може да бъде четвърт тон, половин тон, цял тон и т. н. Всеки трябва да изучава своя специален закон и своя специален тон, по който се различава от другите хора.

Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.)
Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас.
(Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно.

Вземете сега в музиката, колко трептения има най-ниcкия тон? /16 трептения/. Как се образувало първото, второто, третото, шестнадесетото трептение? От какво зависи образуването на трептенията? Значи, ако имаме едно трептение не може ли да имаме един звук? После, защо са 16 трептения, а не са 17? Някои предлагат 16, други казват 32. Но тогава пак се задава въпроса: „Защо са 32, а не са 33?“ /16 дълги трептения, а 32 къси?/ Тогава, колко обертона има в един тон? /Много, но обикновено определят около 16–17/. Тогава може да допуснем, че всяко трептение дава по един обертон. Значи, за да се прояви един тон, 16 обертона трябва да има. Ако тия обертонове не се образуват, тонът не е пълен. Те са отвлечени работи, не са ясни. Тогава, ако вас ви зададат една тема, каква е музиката по същество, какво ще кажете? Какво представлява музиката по същество, как ще определите. Не само вие, но и най-видните музиканти не могат да кажат. Да кажем, музиката представлява неизброимите възможности на живота. Човек, който не е музикален, той е ограничен. Щом е музикален има много възможности. Възможностите се определят от възможността му. Сега има едно друго твърдение. Едно тяло, което се движи с по-голяма скорост ще иде по-далеч, отколкото едно тяло, което се движи с по-малка скорост.

Имате, да допуснем числото 16 или числото 32. Ние ще образуваме друго число 12 и 32. Какво представлява в дадения случай числото 16? Не ви е познато. Какво представлява в дадения случай. Представете си, че едното представлява ябълка и в тази ябълка има 6 семки.

Вземаш тия 32 трептения, защото в дадения случай 32 е едно мощно число. Мощното число е числото 2. Трите е резултат в дадения случай. Имате туй число, може да имате 32, пък може да го напишем 23. Ако се напише по единия начин има един смисъл, ако се напише по втория начин има друг смисъл. Отношение има. Като напишете 23, с колко се намалява от 32? /С 9/. Имате 3×3=9.

Механичният тон “до” има известен брой трептения. Органичният – няма същия брой трептения. И психичният също, и този Божественият. Следователно във всеки тон, в трептенията на всичките гласове, всичките тонове са включени в него. Всеки тон съдържа всичките тонове в себе си. Но в дадения случай една от формите е тонът. “До” е форма, която се изразява. “Ре” е – на движение. “Ре” ще ти покаже как се побеждава. “Ми” ще ти покаже кой път да хванеш – пътя на разумността. Човек, който не може да пее “ми”, не знае – вляво или вдясно да хване, нагоре или надолу. “Фа” е да знаеш онова, което си придобил, да го опаковаш добре. “Сол” значи да направиш нещо хубаво. Да ти даде добър ефект, е “ла”. Да дадеш едно хубаво угощение на хората, то е “си”. Онзи, който дава хубаво угощение, той разбира законите на “си”. Целият свят е една неизявена музика.

Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които имат милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има особен изглед от този на обикновения човешки слух. Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубите, силни звукове. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънките тонове и трептения. Мнозина искат да чуват всичко и то на далечни разстояния. И това е възможно, но за да се чува всичко надалеч, човек трябва да излезе от областта на въздуха. Трептенията на звука във въздуха се разпространяват с бързина 333 метра в секунда. Ако този звук се предаваше чрез етера, както се предават радиовълните, бързината щеше да бъде по-голяма. Ако в етера се предават някакви звукове и човек може да ги възприема, даже и да става предаването на разстояние четири-пет хиляди километра, звукът ще се предаде много скоро. Това се дължи на рядката среда, в която става приемането и предаването на звука. Значи, според учените, звукът в гъстата материя, каквато е въздухът, се предава с бързина 333 метра в секунда, а в етера с грамадна бързина. Колкото по-нагоре се отива, достига се до най-рядка среда, даже и до небето, дето отиват въздишките на хората. Има един разумен свят над физическия. Къде е този свят, няма да доказвам, но предполага се, че съществува такъв свят. Този свят се намира на милиарди километри от земята. И когато човек говори на земята, гласът му се чува в този висок свят.

Съвсем други трептения има. Тонът, който издават двата пръста, такава мекота има, че трябва много остър слух, за да се чуе.

Има хора, в които слухът е развит и като си поставят ухото на земята, от един километър чуват шума на хората, които идат. В животните обонянието е силно развито. Вие казвате: „Ама може ли?“ Може. След два часа кучето върви, след като неговият господар е минал, хиляди хора са минали след него, то туй куче, което обича господаря си, познава стъпките на господаря, между другите го намира.

Микротонове – Гурджиев

Беседи Музика,






Гурджиев каза няколко думи за законите на структурата на музикалната стълбица и особено наблегна на пролуките, както той ги наричаше, които съществуват във всяка октава между нотите ми и фа, както и между си от една октава и до от следващата.



Между тези ноти има липсващи полутонове, както във възходящите, така и в нисходящите гами.

Докато във възходящото развитие на октавата нотите до, ре, фа, сол и ла могат да преминат в следващите по-високи тонове, нотите ми и си са лишени от тази възможност. Той обясни как тези две пролуки според някакви закони, зависещи от закона за триединството, са изпълнени с нови октави от друг порядък, като тези октави вътре в пролуките играят роля, подобна на тази на полутоновете в еволюционния или инволюци-онния процес на октавата.

Първоначалната октава е подобна на ствол на дърво, от който излизат клоните на подчинените октави. Седемте основни тонове в октавата и двете пролуки, „носители на нови направления’ , дават общо девет брънки на една верига, или три групи с по три брънки всяка.



След това той се зае със структурната схема на Вселената, и от нея отдели този „лъч“, направлението на който е довело до Земята.

Първоначалната мощна октава, чиито тонове с очевидно намаляваща сила включвали Слънцето, Земята и Луната, неизбежно се е разпаднала според закона за триединството на три подчинени октави.

Тук бяха дефинирани и ми станаха ясни ролята на пролуките в октавата и разликите в тяхното естество. От двата интервала ми-фа и си-до единият е по-активен -с по-волева природа, – докато другият играе пасивна роля. „Шоковете“ в първоначалната схема, които изобщо не ми бяха ясни, тук също бяха правило и се появиха в нова светлина.

– Ти виждаш – продължи г-н Гурджиев, – че този, който притежава пълно и завършено разбиране за системата на октавите, притежава ключа за разбирането на Единството, тъй като разбира всичко, което се вижда – всичко, което се случва, всичките неща в тяхната същност – тъй като познава тяхното място, причина и следствие.



Един поглед към химията ще направи това по-разбираемо.
Той демонстрира как химията, като изучава материя с различни плътности, без да познава закона на октавите, съдържа една грешка, която оказва влияние върху крайните резултати. Като се знае това и като се направят известни корекции, основаващи се на закона за октавите, тези резултати се привеждат в пълно съответствие с резултатите, получени чрез изчисления. Като допълнение той отбеляза, че идеята за простите вещества и елементи в съвременната химия не може да се приеме от гледна точка на химията на октавите, която представлява „обективна химия“.

Материята е една и съща навсякъде; различните й качества зависят само от мястото, което тя заема в определена октава, и от порядъка на самата октава.

Всичко това аз видях в математически термини. Придобих ясното убеждение, че всичко във Вселената е материално и може да бъде измерено числово в съответствие със закона за октавите. Същностният материал се спуска в серия от отделни тонове с различни плътности. Те се изразяват с цифри, комбинирани по определени закони, и това, което изглеждаше неизмеримо, се оказа, че може да се измери. Това, за което се говореше като за космически качества на материята, се изясни. За голямо мое учудване атомните тегла на някои химически елементи бяха дадени за пример с обяснение, показващо грешката на съвременната химия.
Като допълнение беше показан законът за изграждането на „атомите“ в материя с различни плътности. В хода на това представяне ние преминахме, почти без аз да разбера, към това, което би могло да се нарече „земната октава“, и така пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали – на Земята.

– Във всичко, което ти казах – продължи г-н Гурджиев, – целта ми не беше да ти предам някакво ново знание. Напротив, аз само исках да демонстрирам как познаването на определени закони дава въз-
можност на човек, без да става от мястото си, да изброи, да претегли и да измери всичко, което съществува – както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото.

След това той показа как тези три вида храна, приемани в различните части на човешкия организъм, навлизат в началните точки на съответните октави, взаимосвързващи се посредством управляван от съответните закони процес. При това всяка начална точка представлява тона до в октавата от своя порядък. Законите за развитие на октавите са едни и същи навсякъде.

Например третото до, това от хранителната ок-тава, което влиза в стомаха, преминава през съответния полутон до ре, и чрез следващото си преминаване през полутон се превръща по-нататък в ми. Тъй като ми не притежава свой полутон, не може чрез естествено развитие да премине самостоятелно във фа. То се подпомага от въздушната октава, която навлиза в гръдния кош. Както вече беше показано, това е октава от по-висш порядък и нейното до (второто до), имайки необходимия полутон за преминаване в ре, се явява, за да се свърже с ми от предишната октава и да го превърне във фа. Т. е. то играе ролята на липсващия полутон и служи като шок за по-нататъшното развитие на предишната октава.

– Сега няма да се спираме – каза г-н Гурджиев -да разглеждаме октавата, която започва с второто до, нито пък тази с първото до, която навлиза от определено място. Това сега само ще усложни нещата. Сега сме сигурни във възможността за по-нататъшно развитие на въпросната октава благодарение на присъствието на полутона. Фа преминава през полутон в сол и фактически приеманият тук материал се оказва солта в човешкия организъм – руската дума за сол е еднак-
ва с името на този тон. Това е най-висшето, което може да се произведе оттук.

Връщайки се към числата, той отново изясни мисълта си по отношение на техните комбинации.
– По-нататъшното развитие на октавата трансформира сол през полутон в ла, и пак през полутон в си. Тук октавата отново спира. Има нужда от нов „шок“, за да се премине от си в до от една нова октава на човешкия организъм.

Днес аз накратко разгледах закона за октавите. Ти видя, че с познаването на този закон може да се знае мястото на всяко нещо, и обратното – ако се знае мястото, може да се разбере какво съществува там и какви са свойствата му. Всичко може да се изчисли, само че човек трябва да, знае как да изчисли преминаването от една октава в друга. Човешкото тяло, както и всичко, което е нещо цялостно, носи в себе си тази правилност на мерките. В съответствие с интервалите и с броя на тоновете в октавата човешкото тяло има девет основни мерки, изразени с конкретни цифри. За отделните хора тези цифри са много различни – разбира се, в определени граници. Деветте основни мерки, образуващи една цяла октава от първи порядък, се превръщат в подчинени октави, които посредством едно голямо разширение на тази подчинена система дават всички мерки на всяка част от човешкото тяло.

Всеки тон от една октава е сам по себе си цяла октава.

Следователно необходимо е да се познават правилата за съотнасяне и комбиниране,1 както и за преминаване от една гама в друга. Всичко се комбинира чрез нерушимата, неизменна регулярност на закона. Като че ли около всяка точка се групират още девет подчинени точки; и т. н. чак до най-крайните атоми.
Като познава законите на спускането, човек познава също и законите на издигането и следователно не само може да преминава от главните октави в подчинените, но и обратно.



Следната случка още веднъж потвърждава нещо, което отдавна знам и съм го доказвал хиляди пъти. Неотдавна в Петербург говорих с един доста известен композитор. От този разговор ясно видях колко са бедни знанията му в областта на истинската музика и колко е дълбока пропастта на неговото невежество.

Спомни си Орфей, който проповядвал знанието чрез музика, и ще разбереш какво наричам истинска или свещена музика.

Г-н Гурджиев продължи:
– За такава музика ще има нужда от специални условия и тогава Борбата на магьосниците няма да бъде просто един спектакъл. А засега може да има само фрагменти от музиката, която съм чул в някои храмове, но дори и такаваистинска музика няма да предаде нищо на слушателите, защото ключовете към нея са загубени и може би никога не са били познати на Запад. Ключовете към всички древни изкуства са загубени, били са загубени преди много векове. И следователно няма вече свещено изкуство, което да въплъщава законите на Великото знание и по такъв начин да влияе върху инстинктите на тълпата.
В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което се нарича оригиналност, без да притежават дори и най необходимото знание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпата, която ги издига на пиедестал.

Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа – те са анахронизми. Какви са тези таланти? Ние ще говорим за тях при някой подходящ случай.
КАРТИНИ ОТ РЕАЛНИЯ СВЯТ



Въпрос: Математиката ли е основата на цялото изкуство?
Отговор: На цялото древно източно изкуство.

Въпрос: Тогава би ли могъл всеки, който знае формулата, да изгради нещо със съвършени форми, като катедрала например, и да предизвика същата емоция?
Отговор: Да, както и да получи същите реакции.

Въпрос: Значи изкуството е знание, а не талант?
Отговор: То е знание. Талантът е относителен. Аз за една седмица мога да те науча да пееш добре, дори и да нямаш глас.

Въпрос: Следователно, ако разбирам от математика, бих могъл да композирам като Шуберт?
Отговор: Необходимо е знание – физика и математика.

Въпрос: Окултна физика?
Отговор: Цялото знание е едно. Ако знаеш само четирите правила на аритметиката, тогава десетичните дроби ще бъдат за теб висша математика.



Въпрос: За да пише музика, освен знание човек няма ли нужда и от идея?
Отговор: Математическият закон е един и същ за всеки. Цялата математически изградена музика е резултат от движения. По едно време в мен се беше породила идеята да наблюдавам движенията, така че докато пътувах и събирах материал за изкуството, аз наблюдавах само движенията. Когато се върнах у дома, започнах да свиря музика в съответствие с движенията, които бях наблюдавал, и тя се оказа идентична с действителната музика, тъй като човекът, който я беше композирал, я беше написал математически. Макар че докато наблюдавах движенията, аз не слушах музиката, защото нямах време.

(Някой задава въпрос за темперираната гама.)
Отговор: На Изток имат същите октави като нас – от до до до. Само че тук ние разделяме октавата на седем, а там те имат други деления: на 48, 7, 4, 23, 30. Законът обаче е един и същи навсякъде: от до до до, една и съща октава.
Всеки тон също се дели на седем. Колкото по-фино е ухото, толкова по-голям е броят на деленията.

В института ние използваме четвърт тонове, защото западните инструменти нямат по-малки деления. С пианото трябва да се правят известни компромиси, но струнните инструменти позволяват използването на четвърт тонове. На Изток използват не само четвърт тонове, но и една седма от тона.

На чужденците източната музика им изглежда монотонна, те само се чудят на нейната грубост и музикална бедност. Но това, което на тях им звучи като един тон, за местните хора е цяла мелодия -мелодия, съдържаща се в един тон.

Тези мелодии са много по-трудни от нашите. Ако един източен музикант направи грешка в своята мелодия, резултатът за тях е какофония, но за един европец всичко това е ритмична монотонност. В това отношение само човек, който е израсъл там, може да направи разлика между хубава и лоша музика.

Въпрос: Ако е налице математическо знание, възможно ли е човек да се изявява в едно от изкуствата?
Отговор: За развитието няма граници, независимо дали човек е млад, или стар.

Въпрос: В каква насока?
Отговор: Във всички насоки.

Въпрос: Трябва ли да имаме желание за това?
Отговор: Това не е просто желание. Първо ще обясня за развитието. Съществува закон за еволюция и инволюция. Всичко е в движение, както органичният живот, така и неорганичният, както възходящо, така и низходящо. Но еволюцията си има граници, както и инволюцията. Като пример нека вземем музикалната седемтонова гама. Като се преминава от едно до до друго, има едно място, където има спиране. Когато натиснеш клавишите, зазвучава до – трептение, което има в себе си известна инерция. Със своите трептения до може да измине известно разстояние, преди да завибрира друг тон, а именно ре, след това ми. До този момент тоновете притежават вътрешна способност да продължават, но тук, ако няма външен тласък, октавата се връща обратно. Ако тя получи тази външна помощ, може да продължава сама, извървявайки дълъг път. Човекът също е конструиран в съответствие с този закон.

В развитието на този закон човек служи като апарат. Аз ям, но природата ме е създала за определена цел, аз трябва да се развивам. Аз не ям заради себе си, а заради някаква външна цел. Аз ям, защото това нещо не може да се развива от само себе си без моята помощ. Ям хляб, поглъщам също въздух и впечатления. Всичко това влиза отвън, след което работи в съответствие със закона. Това е законът на октавата. Ако вземем който и да било тон, той може да се превърне в до. До съдържа както възможност, така и инерция; той може да се издигне до ре и ми без никаква помощ. Хлябът може да се развива, но ако не е смесен с въздух, той не може да се превърне във фа: тази енергия му помага да премине едно трудно място. След това той няма нужда от помощ, за да достигне до си, но сам не може да отиде по-далеч от това. Целта ни е да помогнем на октавата да се завърши. Най-високата точка в обикновения животински живот е тонът си, и той е материята, от която може да се изгради ново тяло.

Космосът представлява октава от седем тона, всеки от които може да се подраздели на една октава, и така отново и отново до най-крайния делим атом.

Всичко е организирано в октави, като всяка октава представлява тон от една по-голяма октава, и така докато се дойде до Космическата октава. От Абсолюта излизат излъчвания във всички посоки, но ние ще вземем само едно – Космическия лъч, върху който сме: Луната, органическият живот, Земята, планетите, Слънцето, всички слънца, Абсолютът. Космическият лъч не отива по-нататък.

Октавата на Земята има нужда от помощ при ми, която тя получава от планетите, за да трансформира ми във фа.

Направлението на творческата активност на Абсолюта по посока на човека е направление на инерцията. Според Закона на седмичността развитието може да продължава само до определен момент.
Ние сме поели линията, която излиза от Абсолюта, и преминаваме през нея. Тази линия, която може да продължава само до определена точка, свършва в нашата Луна. Луната е последната точка на творението от тази линия.
Като резултат се получава нещо като стълба, в основата на която е Луната. Основните точки в тази линия на творение са Абсолютът, Слънцето, Земята и последната точка – Луната. Между тези четири точки има три октави: Абсолют – Слънце, Слънце – Земя и Земя – Луна. Всяка от тези точки е едно до. Между тях в три точки има разположени три машини, чиято функция е да накарат фа да премине в ми.
Навсякъде в космическата октава шокът при фа трябва да дойде отвън, а този при си трябва да дойде от вътрешността на до. Чрез тях инволюцията върви отгоре надолу, а еволюцията – отдолу нагоре. Животът на човека играе същата роля, както планетите по отношение на Земята, Земята по отношение на Луната, и всички слънца по отношение на нашето Слънце.
Материята, която идва от Абсолюта, е водород, получен като комбинация от въглерод, кислород и азот. Един водород, като се комбинира с друг, го превръща в трети вид водород със свои собствени качества и плътност.

Най-добрият пример за този закон е структурата на музикалната гама. Нека за целите на обяснението да вземем музикалната октава. Започваме с до. Между този и следващия тон има полутон, така че до е в състояние да премине в ре. По същия начин ре може да премине в ми. Но ми няма тази възможност, така че нещо външно трябва да му даде шок, за да го накара да премине във фа. Фа може да се придвижи до сол, сол до ла, ла до си. Но така, както и в случая с ми, и си има нужда от външна помощ.
Всеки резултат е едно до, не в хода на процеса, но като елемент. Всяко до е само по себе си цяла октава. Има редица музикални инструменти, които от това до могат да произведат седем. Всяко от тези седем е едно до. Всяка единица има в себе си седем единици и при разделяне дава други седем единици. При разделяне отново получаваме до, ре, ми и т. н.

Всеки вид храна е едно до. В организма до преминава в други тонове. Всяко до има възможността да премине в ре в стомаха, където субстанциите на храната променят своите трептения и своята плътност. Тези субстанции са трансформират химически, смесват се и чрез известни комбинации преминават в ре. Ре също има възможността да премине в ми. Но ми не може да се развие само. Тук му идва на помощ храната от втората октава. До на втория вид храна, т. е. на втората октава, помага на ми от първата октава да премине във фа, след което еволюцията му може да продължи по-нататък. На свой ред в дадена точка втората октава също изисква помощ от по-висока октава. Тя получава помощ от един тон от третата октава, т. е. от третия вид храна – октавата на „впечатленията.“
По такъв начин първата октава се развива до си. Крайната субстанция, която човешкият организъм може да произведе от това, което се нарича храна, е си. Така еволюцията на едно парче хляб достига до си. Но в един обикновен превърне във фа: тази енергия по-нататък. Ако си можеше да се развие и да премине в до от една нова октава, щеше да е възможно да изградим в нас ново тяло. Това изисква специални условия. Човек сам не може да се превърне в нов човек; необходими са специални вътрешни комбинации.

Кристализация
Когато такава специална материя се натрупа в достатъчни количества, тя може да започне да кристализира, така както солта започва да кристализира във вода, ако се добави в повече от определеното съотношение. Когато в човека се натрупа голямо количество фина материя, идва момент, когато в него може да се формира и кристализира ново тяло: До от една нова, по-висока октава. Това тяло, често наричано астрално, може да се формира само от тази специална материя и не може да се появи несъзнателно. При обикновени условия тази материя може да се произведе в организма, но се използва и се изхвърля.
АФОРИЗМИТЕ

Изписани са със специална писменост високо на стените на Учебния дом 8 Приоре
1. Харесвай това, което „той“ не харесва.
2. Най-висшето, което човек може да постигне, е да бъде в състояние да извършва.
3. Колкото са по-лоши условията на живот, толкова попродуктивна е работата винаги при условие, че си спомняш за делото.
4. Помни себе си винаги и навсякъде.
5. Помни, че идваш тук, след като вече си разбрал необходимостта да се бориш със себе си, само със себе си. Следователно бъди благодарен на всеки, който ти дава тази възможност.
6. Тук ние можем само да насочваме и да създаваме условия, но не и да помагаме.
7. Знай, че този дом може да бъде от полза само на тези, които са разбрали, че са нищо, и които вярват във възможността да се променят.
8. Ако вече знаеш, че нещо е лошо, и все пак го правиш, ти извършваш грях, който е трудно да се поправи.
9. Главното средство за щастие в този живот е способността винаги да се съобразяваш външно и никога вътрешно.
10. Не обичай изкуството със своите чувства.
11. Истинският белег на добрия човек е, ако той обича баща си и майка си.
12. Съди другите по себе си и рядко ще грешиш.
13. Помагай само на този, който не е мързеливец.
14. Уважавай всяка религия.
15. Аз обичам този, който обича да работи.
16. Ние можем само да се стремим към това да бъдем в състояние да сме християни.
17. Не съди човека по разказите на другите.
18. Съобразявай се с това, което хората мислят за теб, а не с това, което приказват.
19. Вземи разбирането на Изтока и знанието на Запада и тогава търси.
20. Само този, който може да се грижи за това, което принадлежи на другите, може да има свое
собствено.
21. Само съзнателното страдание има някакъв смисъл.
–
22. По-добре да бъдеш временно егоист, отколкото никога справедлив.
23. Практикувай любов първо върху животни, те са по-чувствителни.
24. Като учиш другите, самият ти учиш.
25. Помни, че тук работата не е заради самата работа, а е само едно средство.
26. Само този може да бъде справедлив, който е способен да се постави в положението на другите.
27. Ако нямаш по природа критичен ум, оставането ти тук е безполезно.
28. Този, който се е освободил от болестта „утре“, той има шанс да постигне това, за което е дошъл.
29. Блажен е този, който има душа, блажен е този, който няма, но горко на онзи, който я има в зачатък.
30. Почивката идва не от количеството на съня, а от качеството.
31. Спи малко, без да съжаляваш.
32. Енергията, изразходвана в активна вътрешна работа, още там и тогава се трансформира в свеж приток, докато тази, изразходвана за пасивна работа, е безвъзвратно загубена.
33. Едно от най-добрите средства за събуждане на желание за работа върху себе си е, когато разбереш, че можеш да умреш във всеки момент. Но първо трябва да се научиш как да държиш това в ума си.
34. Съзнателната любов предизвиква същото в отговор. Емоционалната любов предизвиква противоположното, физическата любов »ави-си от типа и полярността.
35. Съзнателната вяра е свобода. Емоционалната вяра е робство. Механичната вяра е глупост.
36. Надежда с дързост е сила. Надежда със съмнение е малодушие. Надежда със страх е слабост.
37. На човек се дава определен брой преживявания, когато ги икономисва, той удължава живота си.
38. Тук няма нито руснаци, нито англичани, нито евреи, нито християни, а само хора, които преследват една цел – да бъдат в състояние да бъдат.                                                                              

                 >       Закон за Октавите - Гурджиев