"Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

                    

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновено) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помощта на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу. 

Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.

Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.

След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).

Чжу - мерна единица за тегло, равна на 1/24 от таела. 1 таел = 31,25 грама.
Кати - мярка за тегло (кит. цзин). 1 цзин = 500 грама.

Даоистка вътрешна алхимия - древна наука, която учи как да се задържи възпроизвеждащата
сила (която всеки притежава) така, че вместо да я разпилява за създаване на потомство или
просто да изтича навън, човек би могъл да я задържа в тялото си за пречистване и
преобразуване в положителна жизненост (Ян Ци), която може да възстанови изходния
първоначален дух, съществувал преди създаването на света. Целта е човек да успее да се
върне към първоначалното състояние на безсмъртие.

Същностна природа - първичната природа на човека, която е безсмъртна и чието реализиране е
цел на даоистката алхимия.

Жизненост (Ци) - жизнено начало.

из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.

Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...



"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."

...

Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.

Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".

Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.

"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?

Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.

Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън
Гъ Хун, от старата даоистка школа "Санхуанвън", е известен като "шицзесян" - "светец,
постигнал земно безсмъртие чрез възкръсване".
Не пише сложно, но има защо да се прочете нещо от него.

 --------------------------------------------------------------------------------  

Следващите цитати са от книгата на Гъ Хун "Баопудзъ" (написана през 317-320г.сл.Хр.):

Учениците, загрижени за правилната си работа, често разчитат на някакъв метод, смятайки го
за най-важен: тези, които познават изкуството на Съкровената дева и Чистата дева, казват,
че само изкуството на "вътрешните покои" може да те изведе извън пределите на света.
Разбиращите пътя на вдишването и издишването казват, че само регулацията на Ци може да
удължи живота. Познаващите методите на сгъване и разтягане твърдят, че само гимнастическите
упражнения Дао Ин могат да предотвратят остаряването. Познаващите методите на използването
на растенията заявяват, че само лекарствените питки от тях могат да осигурят безкраен
живот.

Ако изучаващите Пътя-Дао не постигнат успех, то е само поради такава едностранчива
пристрастност.
...

Предопределеността за дълъг или кратък живот зависи от това под какви звезди се е случило
първичното получаване на Ци и зачатието на плода. Небесният Път-Дао пребивава в недеяние и
нещата съществуват в своята собствена спонтанна даденост: за него няма нито близки, нито
далечни, няма нито свои, нито чужди. Ако съдбата на човека е предопределена от звездата на
живота, такъв човек непременно ще обича пътя на безсмъртните. А този, който обича пътя на
безсмъртните, непременно ще го търси и придобие. Ако съдбата на човека е предопределена от
звездата на смъртта, такъв човек няма да вярва в пътя на безсмъртните. Ако той не вярва в
пътя на безсмъртните, няма да се занимава с такива неща като самоусъвършенстване.
...

Благодарение на определен вид пост човек може да спести средства, като не купува храни, но
не може да удължи живота си. Когато питах хора, постещи отдавна, за техните резултати, те
отговаряха, че сега имат по-малко болести от преди, когато са се хранили обикновено.
...

И още се казва, че който яде растителна храна, тича добре, но оглупява;
който яде месо е силен и храбър,
този, който яде зърнени храни, е мъдър,но не е дълголетен,
а този, който яде Ци, притежава божествен разум и е безсмъртен.

Що се отнася до регулацията на Ци, всяка школа се стреми да препоръча единствено своя метод
за верен, но никой няма право еднолично да присвоява това изкуство.
...

Ако човек се крие в планинска пустош и тъмни гори от междуособици и бунтове, той няма да
умре от глад, ако знае метода за постене. Но ако обстоятелствата не са такива, не е нужно
да се увлича твърде много от този метод, тъй като увлечението няма да му даде голяма полза.
Ако човек иска да се откаже да яде месо, живеейки сред хората, няма да му се удаде, защото
щом само усети питателния му аромат, в сърцето му непременно възниква желание да си хапне
месна храна.
Накратко, ако не си готов да се откажеш от светския начин на живот, да напуснеш семейството
и да живееш в уединение сред планинските върхове, няма да успееш да се откажеш от насладата
на петте вкуса, тъй като само ще измъчваш себе си. Затова е по-добре да не постиш, а да
балансираш храненето си.
...

Имаше един човек, наречен Фен Шен, който поглъщаше само Ци и се въздържаше от храна в
течение на 3 години, но аз видях, как пъргаво се изкачваше в планините с тежък товар на
гърба; при това през целия ден не се измори. Той постоянно "изпъваше баира" и почти нищо не
говореше, а ако кажеше нещо, то беше с много тих глас. Запитах го защо. Отговори, че по
време на въздържането от храна е много опасно да се пилее семето и да се хаби Ци.


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=6240.0#ixzz4lDvRHTwD

Човекът творение на звука

          

Човекът е творение на звука, който създава нашите раз-

лични тела, започвайки с каузалното тяло. Слово е вибрацията на космическото съзнание, което е първоизточникът на времето, пространството, разума и праната. То формира идеалната схема или дхарма, която стои зад съществуването на душата.

                

Финото тяло също е творение на звука. Звукът е сетивното
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло. Човешкото тяло е звуково тяло и ние можем да работим върху неговите енергии само чрез звука. Човешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на санскритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „човекът на звука". 

В това отношение шестнадесетте санскритски гласни оформят главата на Мантра Пуруша; петте набора от по пет съгласни, общо двадесет и пет, формират четирите крайника и туловището. 

Петте полугласни и четирите шумови фрикативни („с" , твърдо и меко „ш" и „х") изграждат тъканите, прана и ума. 

Гласните са с отворен звук и не зависят от съгласните за своето произношение. Затова те представляват ума и духа, безформеният аспект на реалността, който работи чрез главата и сетивата. 

Съгласните са зависими звукове, които се нуждаят от гласни, за да бъдат произнесени. Затова те представят материята и формата, която се изразява в тялото чрез туловището и крайниците, които ни придават форма и ни позволяват да функционираме в материалния свят. 

Полугласните, както показва името, са междинни звукове между гласните и съгласните, полугласни или полусъгласни. 

Шумовите фрикативни също са междинни по природа, тъй като те могат да бъдат удържани по-дълго от обикновените съгласни. 

Полугласните управляват външните тъкани и елементите на тялото. 

Шумовите фрикативни звукове (с, ш,ш', х) управляват дълбинните тъкани, дъха (прана) и ума и притежават една особена сила да пораждат топлина. Те са междинни фактори, чрез които духът (главата), представен от гласните, сътворява и управлява материята (тялото), представена от съгласните. 

С други думи, тези съответствия не са просто случайни и несъществени, но отразяват универсални те енергийни свойства на звука. Чрез повтарянето на звуковете на санскритската азбука съобразно тяхното специфично място в тялото, ние можем енергийно да наситим цялото тяло със съзнание и прана и да премахнем всякакви препятствия в тези области.

Съгласните на Мантра Пуруша са особено полезни при лечение на артрит или други мускулно-скелетни болести, като се използват мантри за крайниците и туловището. Ние можем да визуализираме праната, излъчвана от всяко от тези места, заедно с вътрешното повтаряне на мантрата. По този начин Мантра Пуруша става форма на пранаяма или разширяване на жизнената сила.

Гласните на Мантра Пуруша лекуват сетивни разстройства и други болести на главата, ума и мозъка. Мантрите за тъканите и чакрите са от особена важност и могат да бъдат използвани за зареждане на тялото с енергия отвътре и чрез гръбнака и чакрите.

Ние можем да използваме тези звукове за оттегляне на прана от различни части на тялото и поместването й само в ума. Като използваме Мантра Пуруша, ние можем да добием власт над нашите крайници, сетива, прана и ум, научавайки се да включваме и изключваме енергията и вниманието спрямо различни части на тялото. Санскритската азбука е огърлицата от букви, която Богинята, Йога Шакти или Кундалини, носи. 

Един от начините да пробудим тази енергия е да рецитираме тези букви поред от гласните към съгласните и полугласните. Азбуката се рецитира от гърлената чакра надолу до основата на гръбнака и след това нагоре до третото око. Това изтегля звука и праничния ток надолу към основата на гръбнака, за да пробудят кундалини. 

Гърлото бележи вайкхари, или доловимият стадий на звука. 

Сърцето бележи мадхяма,или праничният стадий на речта. 

Пъпът бележи пашянти,или менталната (просветлената) форма на речта.

Кореновата чакра бележи пара, или върховното равнище на речта, което е отвъд думите. 

В това отношение висшата сила на речта лежи скрита долу в кореновата чакра като кундалини шакти.

         

Вак, словото, според различни учения е неотменно средство на всеки творчески акт. Следвайки традицията на брахманите, че богът създател използува своя дъх или слово, за да създаде света, всички направления на индуизма разработват свои учения за произхода на звука (нада), от който всъщност произлиза този свят. Според едно от тях, когато божествената творческа активност, която е идентична с желанието, вибрацията и ви-талния дъх, създава света, нада се издига във формата на мехур, наречен бинду (капка), който се разделя на име, наречено шабда-брахман (словесен Брахман) и на това, което се именува, наречено рупа (форма) или бхути (същество). Според друго твърдение нада има четири състояния и четири имена. От тях върховното се нарича пара-вак, останалите три са съответно познавателно, междинно и въплътено, а всички те са свързани с нервните кръгове — чакра.
Пара-вик, върховното слово, съответства на Словото в Библията. То всъщност е шабда-брахман, невъплътеният, чистият звук, който може да бъде уловен в дълбокия сън. Следващото, познавателното състояние на нада е свързано с ума. В своята космична форма то се асоциира с Ишвара. То е своего рода движение към самоопределение, подтиквано от енергията — желание за показване на Вселената в нейната зародишна форма. Междинното състояние на нада е свързано с будхи, съзнанието или интелекта, и се долавя в състояние на съновидение. От това състояние започва разграничението между индивидуалното и Космоса. В своята космична форма то се асоциира с Хиранягарбха. Четвъртото състояние е състоянието на обикновената, напълно изявена реч, на осезаемите форми и се асоциира с Вирадж.

Пранавата ОМ

Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма. Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език. Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т. н. 

Матриката тоест звуковата единица, отделната буква е съставена от трите фундаментални части, Биджа, Нада и Бинду Биджата това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове. 

Например дългата гласна А. Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове. В същото време ако повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А. Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А. За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна. Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа, Нада Бинду. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса. И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги активира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира. Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни .Самите принципни гласни са и се разделят на къси - Храсва, дълги - Диргха и удължени Плута които се използват повече във Ведите. Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У. От основните гласни се образуват съставните гласни Е, АЙ, О, АУ.  Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово. Например към А става АМ към О става ОМ и т. н. Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х. Например към А става АХА към У става УХУ и т. н. Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта. 

Така броят на всички гласни са 16 . Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини.

          

“Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/.
Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.

            

1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.

             

2. В “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.

3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.

4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.

5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.

6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.

7. Материалната вселена. Тук съм маркирал нашия център – Слънцето.

8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.

Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото.

               

МАНТРА УЧЕНИЕТО

МИСЛИ ФОРМИ 21

                      

            Когато източните мистици говорят за “виждане”, те имат предвид една форма на възприемане на действителността, която винаги надхвърля визуалното възприятие и преминава в несетивно познание.

“Моята склонност е да виждам…тъй като само чрез виждане човекът на знанието може да знае.”

Виждането и наблюдението са важни и необходими за достигане на знание. Експерименталният стадий на научното изследване съответства на прякото прозрение в източната мистика. Но научните експерименти и мистичните прозрения имат различен подход в процеса на наблюдение. Физиците провеждат своите експерименти с много сложна техника, докато мистиците постигат своите знания само чрез вътрешно вглъбяване, без апаратура, в уединението на медитацията.

Всеки, който иска да има успех в провеждането на даден експеримент, трябва да премине през дългогодишно обучение. По подобен начин дълбкото мистично преживяване изисква много години упражняване.

Фритьоф Капра

Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Дао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анджелис.

"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях, са били използвани различни подходи.

Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.

Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.

В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.

Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.

За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.

В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.

Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.

Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.

На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.

Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.

Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.

Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.

Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."

Източник: spiralata.net

                

Вселената има динамична природа. В нея всичко е гъвкаво и вечно променливо, а всички статични форми са майа (съществуващи само като илюзорни прояви). Непостоянството на всички форми е отправна точка на будизма. Буда учи, че “всички съставни неща са непостоянни” и че всички страдания в света възникват заради нашите опити да се придържаме към фиксирани форми – предмети, хора или идеи, – вместо да приемем света в неговото движение и промяна. За будистите просветлено същество е това, което не се съпротивлява на потока на живота, а се движи с него.

Фритьоф Капра

Цялата Вселена е един океан от материя, а вие сте името на една малка частица, аз – на друга, а Слънцето – на друга. Знаем, че материята постоянно се променя и онова, което е част от Слънцето, утре може да съставя материята на нашите тела.

Свами Вивекананда

Материята се разпада на електрони, които съвсем не са материя, а частици електричество. Материята е илюзия, възникваща от движението на енергията.

Когато вентилаторът работи с голяма скорост, ние не можем да видим отделните перки. Виждаме само въртящ се кръг. Пространството между перките изглежда изпълнено. Следователно енергията, въртяща се с голяма скорост остава невидима, но ние наблюдаваме последствията от нейното въздействие.

Сега науката казва, че в природата не съществува нищо, подобно на твърда материя. Дори стената изглеждаща твърда, не е такава. Тя е пореста и проницаеми. Всеки атом е порест.

Ошо

СЪТВОРЕНИЕТО

Във всяка религия съществува идеята, че Вселената е произлязла от интелекта. Висшият интелект е пръв в реда на сътворението и от него произлиза онова, което наричаме груба материя.

Науката казва, че интелектът се е появил последен. Те казват, че неинтелигентните неща бавно еволюират до животни и след това до хора.

И религиозното и научното твърдение, въпреки, че изглеждат напълно противоположни едно на друго, са верни.

Вземете една безкрайна поредица от А и Б. Въпросът е кое е първото – А или Б. Ако приемете, че поредицата започва с А-Б-А, тогава А е първо. Ако обаче приемете, че започва с Б-А-Б, тогава Б е първо. Всичко зависи от гледната ви точка. Интелектът претърпява модификация и се превръща в груба материя, после отново преминава в интелект и отново – в материя и т.н. И едните и другите сочат една и съща верига.

Свами Вивекананда

Ако това, което се изправя пред нас е добро, трябва да бъдем блакосклонни към него, а ако е зло, трябва да бъдем безразлични. Всяка реакция под формата на омраза или злина е във вреда на ума ни, но ако контролираме всяка зла мисъл или дело, или помисъл да отвърнем, това е в наша полза.

Свами Вивекананда

Как се възпират мисли и емоции, които са неблагоприятни. Например, когато в ума се надигне голяма вълна на гняв, как може да упражним контрол над нея? Просто като издигнем противоположна вълна – да мислим за любов.

Свами Вивекананда

https://yoga-yoana.com/

Животните, които са отглеждани, за да бъдат заклани, водят неестествено, мъчително съществуване. Родени чрез изкуствено оплождане, те биват подлагани на жестока кастрация, на стимулация с хормони и са угоявани с неестествена храна, за да бъдат откарани там, където след дълго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака мъчителна смъртта. Хормоните, изкуствената храна, паническия ужас – всичко това отива във вашето тяло след приема на месо.

Съсредоточете мислите си върху хубавите, красивите и истинските неща в живота. Тази положителна нагласа ще ви помогне да усетите енергията на Вселената и ще задейства отварането на врати за повече ползотворност и радост. В живота ви ще започне да тече магическа трансформация. Обектът на вниманието се превръща в наша реалност.

Сър Джон Темпълтън

” Светлина е моята природа. Нищо друго, само светлина. Появи ли се светът, единствен Аз сияя. Светът от мене се излива и в мене се разтваря той, като гривна претопена в злато, като делва в глина разпрашена, като вълна утихваща в океана. Обожаем съм, и колко чуден! И безсмъртен. Дори светът да рухне в погибел от Брахма та до стръкчето трева, Аз пак съм тук…”

ДРЕВНОИНДИЙСКИ ТЕКСТ

ЧАСТИЦА ОТ ОКЕАНА Цялата Вселена е един океан от материя, а вие сте името на една малка частица, аз – на друга, а Слънцето – на друга. Знаем, че материята постоянно се променя и онова, което е част от Слънцето, утре може да съставя материята на нашите тела. Свами Вивекананда

26

Дори да приемеш, че непрестанно

се ражда, умира и пак се ражда,

дори тогава, о, Мощноръки,

за какво на света да тъгуваш?

27

Смъртта за роденото е неизбежна,

както за мъртвото е неизбежно

новото раждане — и не бива

за неизбежното да се тъгува.

28

Съществата са непроявени

отначало, а после се раждат

и след смъртта си отново стават

непроявени. Защо да плачем?

Вася Бхагавадгита

40

Сетивата, умът и разумът

са седалища на желанието.

Чрез тях то забулва вечното знание

и вкарва в заблуда въплътеното.

41

Затова ти, о, Бхаратаршабха“

най-напред овладей сетивата,

за да победиш това зло голямо,

което руши мъдростта и знанието.

42

Велика сила са сетивата.

Но по-велик от тях е умът ти.

А от ума по-велик е разумът.

Над разума има Едно — то е атман.

43

Щом познаеш чрез разума Висшето,

щом си подчинил ума на разума,

воювай с Кама, о, Мощноръки, —

врагът ти в битката е желанието!

- Вася Бхагавадгита

16

Какво е действие и бездействие?

Тук даже мъдрите се заблуждават.

Ще ти разкажа за чистото действие.

В него ще бъдеш свободен от злото.

17

Трябва да знаеш какво е действие.

И какво е погрешно действие.

Трябва да знаеш какво е бездействие.

Пътят на действието е таен.

18

Който вижда в делата Бездействието,

а в бездействието — деяние,

той между хората е мъдрецът —

той е йогин в своите действия.

19

Който в своите жизнени действия

не е воден от страст и помисли,

който сам изгаря делата си

в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

20

Който е освободен от желание

за плода на делата — и действа

доволен, без да търси подкрепа,

той и да действа — не върши нищо.

21

Той няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

22

Доволен — каквото и да получи,

отвъд тленна двойственост и ревност,

еднакъв пред загуба и пред победа,

той от делата си не е обвързан.

23

Щом не е обвързан, щом е свободен,

щом умът му почива в Знанието,

делата му са свещени жертви —

унищожил е тежката карма.

24

Брахман е всяко жертвено действие.

Брахман е жертвата. Брахман е огънят.

И приносителят. Щом си в покоя

на делото — брахман — постигаш брахмана.

25

Някои йогини принасят жертви

на божествата, които почитат.

Други принасят себе си в жертва

на Едното — пламтящия брахман.

26

Някои в огъня на покоя

жертват петте сетива на знанието.

Други в огъня на сетивата

принасят в жертва сетивни предмети.

27

Трети жертват сетивното действие,

както и своите жизнени токове.

в огъня на единение с атмана,

който е разпален от Знанието.

28

Едни принасят в жертва богатство,

други — монашество, трети йогизъм.

Едни правят жертви, като се учат,

други — чрез пазене на обети.

29

Някои в прана — в издишването

изгарят апана — вдишването,

или обратното, или задържат

и двете — отдадени на пранаяма.

30

Някои хранят умерено тялото —

горят енергии в други енергии,

Всички те знаят какво е жертва.

И чрез жертви изгарят страданието.

31

Които се хранят с останки от жертви —

вкусват амрита, — стигат до брахмана.

Но всички, които не правят жертви,

губят и този живот, и вечния.

32

Много и разнородни са жертвите

според учението за брахман.

Жертва се ражда от всяко действие.

Ако разбираш това — си свободен.

33

По-висше от материалните жертви

е жертвопринасянето на Знание.

Защото всички земни деяния

в свещеното Знание свършват, о, Партха!

34

Ще придобиеш свещеното Знание

чрез прекланяне пред учителя,

чрез разумни въпроси и служене.

Зрящият мъдър ще те научи.

35

Добиеш ли Знанието, Пандава,

ти няма вече да се заблуждаваш.

Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:

светът е в атмана. Аз съм атманът!

36

Дори да си най-големият грешник

сред всички грешници — и тогава

с лодката на свещеното Знание

ще преплаваш морето от мъки.

37

Тъй както огънят изпепелява

подпаленото дърво, о, Арджуна,

така и Знанието превръща

всички човешки деяния в пепел.

38

Нищо не е така пречистващо

на този свят както Знанието.

Всеки, който напредне в йога,

ще го открие сам в себе си — в атмана.

39

Който вярва — постига Знанието.

Преданият, овладял сетивата,

постига Знанието и в него

намира вечен покой и радост.

40

Но невежият, който не вярва

и винаги се съмнява — е мъртъв.

Нито истинска радост ще види,

нито този свят, нито висшия.

41

Освободен чрез йога от действия

и чрез Знание — от съмнения,

щом постигнеш покоя на атман —

не те обвързва никаква карма.

42

С меча на Знанието посичай

всички съмнения в сърцето си

от невежество породени.

Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!

А, ето о, подвижници, благородната Истина за страданието:

Раждането е страдание.

Стареенето е страдание.

Боледуването е страдание.

Умирането е страдание.

Тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са страдание.

Съединяването с неприятното е страдание.

Откъсването от приятното е страдание.

Неполучаването на жадуването е мъчително.

Накратко всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни.

Буда

Единствената цел в живота на човек е станало утоляването на страстите и апетита, осигуряването на комфорт и удобства. Когато човек достигне този стадий не му остава нито Бог, нито добродетели. Днес изразът “честна дума” не значи нищо, нужни са писмени договори. Външната вежливост заменя любовта, а лицемерието измества истината. Поради големия прогрес в материалния свят хората са затворили вратите за друг свят на развитие. А там може да се попадне само ако се открият вратите към дълбочинната страна на живота. Човек вижда само онова, което е пред него и не може да погледна в дълбочина, защото е погълнат от живота на повърхността. Трябва да се проникне в природата на нещата, да се разбере причината и следствието, да се забелязва фалшивата страна на истината и правдивата страна на лъжата. Именно тогава правиш крачка към духовния път.

Инаят Хан

Материята се разпада на електрони, които съвсем не са материя, а частици електричество. Материята е илюзия, възникваща от движението на енергията. Когато вентилаторът работи с голяма скорост, ние не можем да видим отделните перки. Виждаме само въртящ се кръг. Пространството между перките изглежда изпълнено. Следователно енергията, въртяща се с голяма скорост остава невидима, но ние наблюдаваме последствията от нейното въздействие. Сега науката казва, че в природата не съществува нищо, подобно на твърда материя. Дори стената изглеждаща твърда, не е такава. Тя е пореста и проницаеми. Всеки атом е порест.

Ошо

За да откриете истинското, е необходимо да се освободите от зависимостта на традицията, което означава свобода от всякакъв страх.
Джиду Кришнамурти

МИСЛИ ФОРМИ 20

                                                             

Чистотата, търпението и упоритостта са трите основни неща, които трябва да бъдат успешни и преди всичко, любовта. 

С. Вивекананда

"Отвъд хаоса дойде светлината. Извън волята дойде животът." ~ Египетски книга на мъртвите

Почукай —

и Той ще ти отвори вратата.

Изчезни —

и Той ще направи така, че да светиш като слънцето.

Падни —

и Той ще те издигне в небесата.

Превърни се в нещо —

и Той ще те превърне във всичко!

ДЖАЛАЛЕДИН РУМИ

Единственият Дзен, който можеш да откриеш

по върховете на планините,

е този Дзен, който ти си занесъл там.

РОБЪРТ М. ПЪРСИНГ

Когато пътят стигне своя край,

смени посоката — така променен,

ще преминеш отвъд.

„И-ДЗИН“

Никога не се опитвай да победиш хората, просто им спечели сърцата.

- Буда.

" Колкото повече се познавате, толкова по-голяма яснота има. Самоосъзнаването няма край - не постигате достигане, не стигате до приключване. Това е безкрайна река. "

Jiddu Krishmamurti

Единственият начин да се справите с един несвободни свят, е да станете толкова свободни, че вашето съществуване е акт на бунт.

- Albert Camus

Египет е образ на небесата.

целият космос живее тук.

- Хермес Трисмегист

" Цял ден си мисля за това, а през нощта го казвам. откъде съм дошъл и какво трябва да правя? Нямам си и на идея. Душата ми е от другаде, сигурен съм в това, и възнамерявам да се върна там."

~ Руми

Окото, през което виждам Бог е едно и също око, през което Бог ни вижда. Очите ви и очите на Бог са едно око, едно виждане, едно знание, една любов.

" Светлина и мрак, живот и смърт, десен и ляв, са братя един на друг. те са неразделни. защото това не е доброто, нито злото, нито живота, нито смъртта. По тази причина всеки от тях ще се разтвори в най-ранния си произход. Но тези, които са пречисти над света, са неразделни, неразрушими и вечни."

~ Евангелието на Филип

" Нашата психика е установена в съгласие със структурата на вселената, и това, което се случва в макрокосмоса, също се случва в безкрайните и най-субективните кътчета на психиката. "

~ Карл Юнг

Необходимо е да спрем, веднъж завинаги, този невежи които се месят в работата на другите хора. Всяка индивидуалност трябва да бъде освободена, за да следва по своя път.

Алистър Кроули

" Ние сме като паяка. Тъчем живота си и след това се движим в него. Ние сме като мечтател, който сънува и после живее в съня. Това е вярно за цялата вселена."

~The Upanishads

Истинското ми аз броди другаде, далеч от тук.

Скита, стрелва се невидимо, и няма нищо общо

с живота ми(тук).

Вътре в човека са всички елементи, които формират вселената и всички съществуващи принципи са свързани: той докосва земята с краката; с ръцете въздуха и с главата на небето, и чрез Духа той се свързва с Божествеността, откъдето идва и където трябва да се върне.

Произход на периодите на ден и нощ

Слънцето изгрява (АмонРа), Слънце залязва (Сет)

От египетската митология, са взети имената в англ.. Хор (часове/hours) е направил 12 стъпки през небето. първо в светлина, после в мрака, където е обречен да умре. Всеки нов ден той ще се преражда, за да пътува отново по пътя, по който се е заклел.

Велика е борбата между светлината и мрака, древна и многовековна. Но знай, че във време, далеч в бъдещето, светлината ще бъде всичко и тъмнината ще падне. - Тот

Брахма [В- Ra -hma] и Сарасвати (1300BC)

aBraham [ Ab - Ra - Ham/шунка ] и Сара родена в - Сарая, 500BC

Ра ( слънце ) (3100-2600BC) Астрономически-свързано със Сириус (кучешката звезда)

По късно имаме преформулиране на Слънцето - звездно астрономическо кастриране на Ra и Sirius - в историята на Aбрахам и Сара.

"Аз съм Khepera/хепри в зората, Ра по обяд, и Атум през нощта."

-

Anon (c.3100BC), египетски надпис

Хепри е древноегипетски бог на слънцето, който е изобразяван с глава на скарабей. Свещеният бръмбар е изображение за самосътворението, тъй като египтянинът вярвал, че бръмбарът възниква от само себе си от торно топче (което всъщност служи за защита на яйцата и ларвите). Така антрацитено черният торен бръмбар е обожаван под името Хепри, т.е. „Възникналият от земята“, и още рано е отъждествяван с бога на сътворението Атум и смятан за една от формите на бога на слънцето. За разлика от Хор и Атум Ра, той е описван като утринното слънце. По-късно започва да се отъждествява с Хепри и двете божества постепенно се сливат в едно – Атум-Хепри. Често е изобразяван като бръмбар скарабей, търкалящ топче тор. Това топче било символ на слънцето, тъй като египтяните вярвали, че Хепри всеки ден търкаля слънцето през небето. Както бръмбарът бута пред себе си торното топче, така Хепри търкаля слънчевото кълбо по небето. Даряващият светлина и топлина слънчев бръмбар (от стеатит или фаянс) се превръща в един популярен амулет и е поставян в ковчезите на мъртвите като символ на нов живот.

Хнум прави хората (350BC)

Глинени творения + кутията на Пандора/От Хнум до Адам и Ева

Прехода от мита за създаване на хората от глина, историята на бога Хнум създаване на човешки фигурки върху грънчарско колело, които са доведени до живот чрез божествения дъх или дух на богинята Анкх Изида "(предшественик на християнския кръст ), към библейския разказ за Адам и Ева.

Хнум създава телата на човешките деца на грънчарско колело от глина и ги поставя в майчините утроби, факт илюстриран в каменно-медната епоха чрез многобройните детски фигурки от глина и бременни жени по цялата територия на България.

Същественото е, че той е с глава на овен и човешко тяло или само овен, а овенът е Ба (аспект) на Асар (Озирис). Този Ба на Асар е наричан Банебджедет (Ба на господаря на Джед) – Душата на Господаря на Стълба на приемствеността (продължаването, традицията).

Като такъв, той носи епитета “Господ на небето и живота на бога на слънцето Ра”. И като такъв, той носи индивидуалността на прераждащата се душа. Фактът, че “подземният свят” е доста профанно представен от късните митологични доктрини се потвърждава от факта, че Катцекоатъл (пернатият змей) след поредното унищожение на човечеството, отива в Миктлан (подземният свят), взема костите на предишните раси, смесва ги със собствената си кръв и така създава петата човешка раса. Тогава какво е подземният свят, освен място, където отива душата на човека след смъртта му и стои там с хиляди години? Хранилище на Живота. Един свят, който съхранява архетиповете на всичко отминало, хълмът-опора сред обширният първичен океан, нужен на божеството да стъпи и да пресъздаде света отново.

http://budha2.blog.bg/…/…/megalitnoto-syrce-na-sokar.1463545

Изображение на аБог Ра. Обикновено се казва, че над главата на Ра е изобразено слънцето, да и самия бог Ра е "Бог на Слънцето". Въпреки това, тази гледна точка е фундаментално погрешна. Достатъчно, е да видите резултата от комбинирането на изображението с матрицата на Вселената. То ще бъде показано по-долу. Рa е вселенски бог и само в частност бог "управляващ" слънцето. Над главата му не е слънцето, на което се обляга "Свещенния Урей", а кръгът в който се "разполагат" два свещени Тетрактиса. Те описват място на преход между горните и долните светове на матрицата на Мирозданието.

" Истини не са истини за теб, освен ако не ги осъзнаеш в себе си. Без да са разбиране и реализация, това са просто идеи. Духовното възприятие, духовното съзнание, не се крие в неясни теологични идеи, а в придобиването на самореализация."

~Paramahansa Yogananda

" Разбира се, че не умираш. никой не умира. Смъртта не съществува. Ти само си достигнал ново ниво на визия, ново царство на съзнанието, нов непознат свят."

~ Хенри Милър

“Днешното представяне на истината е доста повърхностно, да не кажем, че практически отсъства. От една страна, критерият на истината за материалистите е практиката, забравяйки, че практиката може да докаже всичко, което е угодно. А това е необходим, но все още недостатъчен критерий за истината. От друга страна, религиозните лидери твърдят, че истината – това е Бог, на видно място поставили авторитета на Светите писания, които са дошли до нас изкривено и фалшифицирано (не без помощта на завоевателите) в полза на църквите, зад които също се забелязват контурите на “световното правителство” и неговите “господари”.”

След като действието на Отблъскване, проявление на Всемогъщата Енергия, бъде завършено, започва да се проявява дейността на Привличане (Всемогъщата Любов в дълбините на сърцето).

Под влиянието на тази Всезнаеща Любов, Привличането, Атомите, бидейки привличани един към друг, се сближават все по-близо и по-близо, образувайки етерни, газообразни, огнени, течни и твърди форми. Така този видим свят се украсява със слънца, планети и луни, които ние отнасяме към неодушевеното царство на творението.

По този начин, когато действието на Божествената Любов стане високо развита, еволюцията на Авидя, Невежеството (частицата на Тъмнината, Мая, проявената Всемогъщата Енергия), започва да се оттегля.

Аннамая Коша, външната обвивка на Атома от груба материя започва да се оттегля,

Пранамая Коша (обвивката, композирана от Кармендрии, органите на действие) започва да функционира.

В това органично състояние Атомите, обгръщайки се един друг все по-здраво към тяхното сърце, се появяват като растително царство на творението.

Когато Пранамая Коша се оттегля, Маномая Коша (обвивката, композирана от Джанендрии, органите на сетивата), се появява на сцената. Aтомите тогава възприемат природата на външния свят и, притегляйки други. Атоми от различна природа, формират тела като необходими за наслаждение, и по този начин животинското царство се появява в творението.

Когато Маномая Коша се оттегля, Джнанамая Коша (тялото на Интелекта композирано от електричества) става видимо. Атомът, добивайки силата да различава правилното и грешното, става човек, разумното същество в

творението.

Когато човек, развивайки Божествения дух или Всезнаещата Любов вътре в своето сърце, е в състояние да изолира тази Джнанамая Коша, тогава най-вътрешната обвивка, Читта, Сърцето (композирано от четири идеи), става

проявена. Човек тогава се нарича Девата или Ангел в творението.

Когато Сърцето или най-вътрешната обвивка също се отстрани, не остава нищо да държи човек в робство към това творение на Тъмнината, Мая. Тогава той става свободен, Санняси, Син Божи, и влиза в царството на Светлината.

В Него (Парабрахман) е източника на всички знания и любов, същината на всичката сила и радост.] 

Всемогъщата Сила (Шакти), или с други думи Вечната Радост (Ананда), която породи света; и Всезнаещото Усещане (Чит), което прави този свят съзнателен, проявяват Природата (Пракрити) на Бога, Бащата. 

Тъй като човек е подобие на Бог, насочвайки вниманието си навътре той може да разбере със споменатите Сила и Осезание единствените качества на своето Аз – Всемогъщата Сила като негова воля (Васана) с радост (Бхога); и Всезнаещото Усещане като негово Съзнание (Четана), което се радва (Бхокта).

[Парабрахман кара творението, инертната Природа (Пракрити) да се появи. От Ом (Пранава, Словото, проявлението на Всемогъщата Сила) произлизат Кала, Време; Деша, Пространство; и Ану, Атома (вибрационна структура на творението).] Проявлението на Всемогъщата Сила (Отблъскване и неговото допълващо изразяване, Всезнаещото Усещане или Любов, Привличането) е вибрация, която се проявява като особен звук: Словото, Ом.

В неговите различни аспекти Ом представлява идея за промяна, която е Време (Кала), във Вечно-Неизменното; и идея за разделяне, което е Пространство (Деша), във Вечно-Неделимото.

Произтичащият ефект е идея за частици – безбройните атоми (патра или ану).

Тези четири – Словото, Времето, Пространството и Атомът – са следователно едно и също, и по същество нищо друго освен обикновени идеи.

Тази проява на Словото (ставайки плът, външна материя) създаде този видим свят. Така Словото (Ом), бидейки проява на Вечната Природа на Всемогъщия Баща или Неговия Собствен Аз, е неделима от Бога и нищо друго освен Самият Бог; както силата да изгаря е неделима от огъня и нищо друго освен самият огън.

[Причината за творението е Ану или Атомите. В съвкупност те се наричат Мая или Божията сила на илюзията; всяка индивидуална Ану се нарича Авидя, Невежество.]

Тези атоми, които представляват вътрешно и външно четирите идеи, споменати по-горе, са тронът на Духа, Създателя, който осветявайки ги, създава тази вселена. Те се наричат в съвкупност Мая, Тъмнината, понеже не позволяват да се възприеме Духовната Светлина; и всяка от тях поотделно се нарича Авидя, Невежеството, тъй като прави човек невеж дори по отношение на неговия собствен Аз.

Ето защо гореспоменатите четири идеи, които пораждат цялото неразбиране, са посочени в Библията като четирите животни. Човек, дотогава докато се отъждествява с неговото грубо материално тяло, се намира в състояние далече по-низше от този първичен четворен Атом и естествено не успява да възприеме същия. Но когато той се издигне от това ниво, не само възприема този Атом, вътрешно и външно, но също и цялото творение, проявено и непроявено (т.е. „отпред и отзад”).

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2017/…/1-10.html

Нашите сетива са механизмите, чрез които електрическите импулси изпращат съобщения до мозъка ни. Мозъкът интерпретира тези импулси в зависимост от индивидуалните ни особености, които са базирани на огромен брой фактори, включително и нашите други инкарнации. Ние виждаме само това, което сме способни да видим и ние всички усещаме света по-доста различен начин. Точно както и нашите компютри, телата ни са програмирани с различни програми, а нашите сетива продължават да ни програмират през целия ни живот. Така човек се превръща в това, което мисли и вярва. Начинът по който всички ние интерпретираме вълните, които ни обграждат зависи изцяло от нас самите, но истинската ни същност остава скрита в събиращите данни превозни средства за души (човешките тела) опитвайки се да си спомним кои наистина сме всъщност докато сме потънали в изпаренията на излъчвателите на Майа.

Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.

Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“.

Съществуват различни светове, за които повечето хора остават напълно неосъзнати поради факта, че сме временно лимитирани да възприемаме околния свят само с нашите пет сетива. Във всеки един момент обаче ние сме заобиколени и в нас проникват множество вълнови форми, които се движат през тази илюзорна холографска вселена. Нашите сетива постоянно интерпретират и превеждат само малка фракция от тези вълни. Ние бъркаме данните, които възприемаме със сетивата си като единственото „реално“ и по този начин оставаме неосъзнати за безброй други светове. Въпреки всичко върху нас оказват въздействие и тези вълнови форми, които са отвъд нашите възприятия. Всеки, който осъзнава тази основна метафизична истина би разбрал, че е напълно възможно да се използват различни видове „ИЗЛЪЧВАТЕЛИ“, както с човешки така и с „друг“ произход, които да генерират определени вълни на специфична честота. Тези честоти могат да имат много широк спектър от различни ефекти. Те могат както да повдигат, успокояват, лекуват и подхранват така и да бъдат използвани да влияят на човешкото съзнание, да установяват контрол и да доминират цялата холограма и всеки, който е податлив на тези „трансмисии“. Ако вие сте напълно несъзнателни за тези вълни, може да бъдете уязвими поради начина по който оперира тази преходна илюзорна холограма, като приемате различни изкуствено създадени трансмисии, които възприемате за „реалност“.

Светът идва при теб такъв, какъвто излиза от теб.

ОШО

Христос разпнат на Fleur де Lys - образна форма

Самаел е бил паднал ангел, всъщност библейският Луцифер. Ако Меровингите са знаели тази част от историята(за което сме сигурни,че са) и са вярвали в това, това е била основата на твърдението, че те са носили и кръвта на Христос и Луцифер. Това твърдение е изразено във Известната поема на Шарл Пеги,която учи:

Ръцете на Иисус са кръста на Лоран

И кръвта в артериите , и кръвта във вените.

Извор на милост и чистота.

Ръцете на Сатаната са Кръста на Лоран

И кръвта в артериите и кръвта във вените

Същата кръв, извор на злини.”

Някои апокрифни версии на историята с Каин твърдят, че той е бил син на Адам и Лилит, не на Ева. Обаче преди да стане Ева жена на Адам, Лилит е била съпруга на Бога, преди идването й на Земята като паднал ангел. Всички детайли от нейната история са може би твърде добре известни, за да бъдат повтаряни, но е интересното,че от двете алтернативни традиции свързани с това, кои са родителите на Каин винаги включват луциферианската нефилимска кръвна линия. Интересното е, че фактът дали лилията не е получила името си от Лилит, както и онази емблема за тази кръвна линия,известна като fleur-de-lys (широко приета като символ на лилията).

Възможно ли е този символ да бъде всъщност...Цветето на Лилит?

"Само това, което е било правилно разделено, може да се присъедини правомерно." NIGREDO "

От самото начало се срещате с дракона, с хитовия дух, с дявола или, както го наричат алхимиците, с мрака, Nigredo, и тази среща произвежда Страдание ... "- Карл Юнг"

Аз съм немощен и слаб старец, наречен дракон, затова се затварям в пещера, за да бъда откупен от царската корона ... Огненият меч причинява големи мъки върху Смъртта ми отслабва моята плът и костите ... душата ми и духът ми се отдалечават, една ужасна отрова, аз съм оприличена на черния гарван, защото това е възнаграждението за греха; в праха и земята да лежа, така извън Трите може да дойде Един. Душата и духът не ме оставят, така мога да видя отново светлината на деня и героят на мира, който целият свят ще види, да възкръсне от мен ... " - Aurelia Occulta Philosophorum

Ние сме боговете на атомите, които ни правят/изграждат, но ние сме също и атомите на боговете, които изграждат вселената.

Manly P. Hall

Свами Витамохананда

Мозъкът на човека е способен на по-висши възприятия; той може да има по-благородни цели, към които да се стреми. Животът на сетивното ниво ни ограничава човека и ни прави подвластни на капризите на сетивата; прогресът на човешкия живот не е само материален. Истински човек е онзи, който е способен да открива безсмъртието вътре в себе си и навън — той блести с характера си, интегрира в себе си различни сили и обединява обществото с невеществената сила на любовта.

Свами Витамохананда

Да излезеш отвъд смъртната природа, да преминеш от не-аза към Аза изисква изключителна смелост и разум. Кена Упанишад казва: "Без изключителен разум е наистина невъзможно да бъде преодоляно идентифицирането на Аза със сетивните органи". Твърдото убеждение, че Азът е отвъд всяка причинност е израз на велик интелект.

Само свръх-разумът и силата могат да спасят човека от приливната вълна на похотта и гнева. Духовното невежество прави човека неразумен - неразумният търси единствено ползата и удоволствието, които са преходни. Ползата и удоволствието парализират силата и разрушават красотата на живота. Правилното разбиране и себеосъзнатостта развиват силата на човека и му дават висши радости, чиято кулминация е пълната реализация.

Само свръх-разумът и силата могат да спасят човека от приливната вълна на похотта и гнева. Духовното невежество прави човека неразумен - неразумният търси единствено ползата и удоволствието, които са преходни. Ползата и удоволствието парализират силата и разрушават красотата на живота. Правилното разбиране и себеосъзнатостта развиват силата на човека и му дават висши радости, чиято кулминация е пълната реализация.

Nature  London

Frozen Abraham Lake, Alberta Canada

Tunnel of Lights - Nagano, Japan

" Веднъж преодолееш ли страха си , чрез смъртта си започваш да живееш " Menvra Zayn

Щастлив е не онзи , който има повече , а този , който се нуждае от по малко . ~ Dzen ~

Свят изпълнен със омраза , различието е смятано за лудост .

" Отвъд разума ти , започва твоето начало" ~ Neb Taury Re ~

Когато едно дете се роди в нашата природа, то първо е проникнато дълбоко от вида на свързаното с нашата природа етерно поле, от четирите диалектични храни. То вижда и възприема неговите цветове, т.е. неговите вибрации. В първите години от живота си то има контакт с природните същества, които живеят в етерните сфери. Едва по-късно, на базата на „четирите храни“ следва пробуждането на „Аз съм“, събуждането и пълното осъзнаване в материалната сфера.

Така е и с ученика на гностичните мистерии. След ендура, смъртта на егото, следва като естествена необходимост, като начало на новото раждане, навлизане в етерния аспект на новата жизнена изява. Тогава започва приемането на „четирите свещени храни“, на четирите свещени нови етерни сили. Този етерен аспект се запечатва в него и образува в светилището на главата, в отвореното пространство зад челната кост, една сигнатура, един фокус. Целостта на така приетата в първата рождена фаза етерна картина, кристализирала там като един фокус, е една от най-важните основни точки за по-нататъчното жизнено състояние. С помощта на този кристал – би могло да се каже: воден от този кристал – новороденият приема в себе си този свят, съставен от нови вещества, и заживява в него. Затова тук се използва образът на перлата, една кристализация вътре в перлената мида.

Като диалектичен човек вие също притежавате един кристал, една перла, намираща се в челната кухина. Вие сам трябва да решите и да разберете дали тази перла има голяма стойност.

Вие също така, без съмнение ще разберете, че родителите на едно дете играят изключително важна роля при запечатването и кристализирането на перлата в челната кухина на детето. Дали родителите са насочени към Духовната школа и новото жизнено състояние в периода преди раждането на детето, дали са ученици на Гносиса и водят чист живот, дали жадуват за по-високо съзнание, или са изцяло свързани със земята? Това са въпроси, които скоро ще станат решаващи за детето и ще определят неговите етерни опитности.

Ян ван Райкенборг: Алхимичната сватба на Християн Розенкройц – част 2

Анубис, държи везните на правосъдието, докато отвежда душите в отвъдното

ТАЙНАТА на черешите:

"Черешата е излязла от рая. Развива благородни чувства у човека 

В черешите се крие законът на Свободата. Те имат райски произход и носят много силни чувства..

Деца и големи да ги ядат при малокръвие и неврастения, но ги яжте не механически, а с любов. Само така може да получите всичко от скритото в плода“

Учителят Петър Дънов

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

Веднъж Дънов дал за задача на учениците си да направят опит с череши. „Когато се усещате, че не сте разположени или сте отпаднали духом си купете от пазара половин килограм най-хубави череши. После ги измийте и седнете на тревата, като сложите черешите пред вас и започнете да ги съзерцавате и да размишлявате“ - процесът по съзерцания трябвало да продължи не повече от 15 минути, след което бавно да се изядат. Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата.

"ПЛОДОВЕТЕ са ЛЮБОВНИ ПИСМА, написани до нас от жителите на Слънцето.Tе са послания за едни ПРЕКРАСЕН МЪЛЧАЛИВ ЖИВОТ на Слънцето.

ВСЕКИ ПЛОД си има ОСОБЕН ВЪТРЕШЕН ГОВОР, който представлява ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ НА ДУШАТА НА ПЛОДА.

Плодовете са ГОВОРА НА СЛЪНЧЕВИТЕ ЖИТЕЛИ. Те са изработени от ФИНИТЕ СЛЪНЧЕВИ ТРЕПЕТИ, които трябва да влязат в нас по закона на Любовта."

Елеазар ХАРАШ