Българска теория на Петте елемента (Петте стихии) и нейното прилагане

ПЕТТЕ ПРИРОДНИ СТИХИИ – наричани в древността също и “петте състояния на енергията”. Според вярванията на древните българи, петте стихии – водата, огънят, земята, дървото и металът – са свързани с етапите от създаването на Всемира (Вселената):
водата е съответствие на началния етап от развитието на Всемира – етапа на мъглявината (хаоса)
огънят е съответен на етапа на образуването на звездите и планетите
земята е съответна на етапа на образуватето на земната кора (почвата)
дървото е съответно на етапа на възникването на живота
металът е съответен на появата на разумната човешка дейност
Петте природните стихии са наричани също “първоелементи”. Тези стихии участват в изграждането и разрушаването на материалния Всемир:

1.Изграждащо проявление на стихиите:

– дървото поддържа огъня

– огънят поддържа земята

– земята поддържа метала

– металът поддържа водата

– водата поддържа дървото

2.Разрушаващо проявление на стихиите:

– водата разрушава (гаси) огъня

– огънят разгражда (топи) метала

– металът разрушава (реже) дървото

– дървото разрушава земята

– земята разрушава (спира, отклонява) водата

Идеята за петте първоелемента (на места са четири) е дар от траките за повечето древни култури.
Китайската теория на Петте елемента (Петте стихии) и нейното прилагане

Преди около 5000 години след Черноморския потоп в древен Китай и по територията на Индия се заражда т.нар. теория на Петте стихии. Тя се отнася като цяло към природните закони и нейните основни принципи на взаимодействие между всичко съществуващо. Теорията на Петте елемента се използва и за обясняване на отношенията между човека и обкръжаващия го свят, както и за анализ на функциите на организма му. Тази теория придобива систематизиран вид през династия Ранна Хан (ІІІ в.пр.н.е. – І в.), когато идеите на предшествениците им се обобщават за да се даде синкретично и систематично обяснение на Вселената, промените в нея и връзките между света на хората и физичния и божествен свят. Според древните китайци в основата на всичко стои дуалистичната космогонична концепция за съществуването на две противоположни сили – ин и ян, които са произлезли от първоначалната единна енергия ци (чи). Това става под въздействие на първоматерията Тайдзи 'Великия предел'. Светлите и леки частици на ян се вдигнали нагоре и образували небето, а мътните и тежки ин се спуснали надолу и образували земята. Редуването на ин – пасивната сила и ян –активната сила определя цикличността на всички процеси на природата: ден и нощ, сутрин и вечер, зима и лято, студ и горещина, бодърстване и сън, дишане и издишване и т.н. Взаимодействието на ин и ян пък ражда петте първоелемента (първостихии), които се явяват основа на всички материални неща и природни явления. Ако се отнеме само едно начало, то животът ще стане невъзможен. Древните китайци заимстват за тези елементи материи от ежедневието. Това са вода, огън, дърво, земя и метал и те обхващат много по-широка идея от конкретните вещества. Те се характеризират със следните особености: Дърво "му": "растящо нагоре", тъй като има процес на захващане и разпростиращо се свободно. Всичко, което расте и се развива свободно, има характеристиката на дърво. Огън "хуо": "горещ и горещ ярко" и символизира всичко, което е горещо и има характеристики на лумване, бляскане. Земя "ту": тя служи за засаждане и израстване на посятото в нея, затова тя представлява основата за растеж и процеса на изхранване и се казва, че тя е майка на всичките неща. Метал "дзин": той има способността да бъде претопяван и така той служи за сваляне и изчистване или пък като стипца. Вода "шуей": "тя овлажнява и тече надолу", т.е. всичко, което овлажнява, охлажда и тече надолу, отговаря на елемента вода. Посочените по-горе характеристики се използват за да се класифицира всичко съществуващо във Вселената, като името изразява по асоциация качествата, а не конкретната материя. Тези представи са основата на теорията на петте елемента "У син", според която всичко във Вселената се намира в постоянно движение: земята е почва за растенията, водата – храна за растенията и животните, огънят – топлина за всичко живо, дървото – храна за животните. Тези взаимосвързани циклични явления могат да се наблюдават не само в природата, но и в човешкия организъм. Така, дървото съответства на раждането и израстването, което се приема и за сутрин и за пролет; огънят – на периода на максимална активност (кулминация), т.е. обяд и лято; металът – на упадъка на силите (разрушение), т.е. вечер и есен; водата – за минималната активност (покой), т.е. нощ и зима. Към тези елементи се прибавя и земята, който е център и ос на цикличните промени, защото всичко става на земята. Древните китайци използват тези пет обозначения за да пояснят по-добре взаимодействието на природните сили, както и връзките между отделните явления. Между петте елемента съществуват връзки, които са пряко подчинени на дуалистичното противопоставяне между ян и ин, които са съответно създаваща и разрушаваща сила. Така първоелементите се взаимопораждат и взаимопобеждават един друг. Това е и основната разлика със съвременната западна физика, която също твърди, че на Земята съществуват 5 основни сили – електромагнитна, на сила, на деформация, на гравитация и на цветове, но те в никакъв случай не си взаимодействат по начина на петте първоелемента Усин и не могат да бъдат приложени за нищо извън механиката или атомната физика. Петте елемента са метафизично обяснение на промените във всяко едно нещо и явление във Вселената. Последователността на взаимопораждането е следната: дървото ражда огън, огънят – земя, земята – метал, металът – вода, водата – дърво и така до безкрай. Що се отнася до взаимопобеждаването, то цикълът е както следва: водата преодолява огъня, огънят – метала, металът – дървото, дървото – земята, земята – водата. Съзидателният цикъл е външен, а разрушаващият – вътрешен, но те се уравновесяват по принципа на ин-ян. Това определя системата на петте елемента като свръхустойчива, като при евентуално външно действие може да се наруши някой елемент, но поради здравите връзки вътре в нея, то тя бързо ще възстанови равновесието си. Тази система няма начало и край. Превъплащения на Петте Елемента - У Син Повечето хора знаят за двата цикъла на разрушаване и взаимно пораждане на петте първоелемента, но само тези които се занимават с медицина, знаят за третия, който е на взаимното подпомагане и който е основата на лечението според теорията за елементите. На диаграмата е означен с пунктирана линия. За да разберем по-добре този цикъл можем да вземем за пример сърцето което подпомага бъбреците. Т.е. ако сме пълни заради влошена обмяна на веществата, най-вероятно имаме проблем със сърцето и ако искаме да намалим теглото си първо трябва да се погрижим и да подсилим сърцето, което от своя страна ще подпомогне бъбреците и така ще помогнем на обмяната на веществата. Това вече ще доведе до нормализиране на теглото и отттам на здравето ни. Другите два цикъла се използват за превенция на болестите и подсилване на тялото, като съответно в бойните изкуства и за постигане на обратния ефект. Теорията на петте елемента се пренася върху всички живи същества, вещи и процеси. Ако петте стихии не са в равновесие, то при хората възникват болести, а в природата – дисхармония. С петте първостихии се обозначават и основните посоки на света. Тъй като слънцето изгрява от изток и изгряващото слънце е сходно с процеса на покълване и порастване, изтокът се приема за дърво. Климатът на юг се отличава с горещина, също като лумващия огън, затова югът се определя за огън. Слънцето залязва на запад, с което се доближава до намаляващия характер на метала. Времето на север пък е студен и затова се приема за вода. Философите от династия Хан започват да прилагат теорията на Петте елемента и към историята и да обясняват събитията и редуването на династии, като се погледне реда на първостихиите откъм взаимопораждане и взаимопобеждаване. Така историята се претворява като едно цяло и бъдещето може до някъде да се предположи. Според този модел, династия Ранна Хан е под знака на земята. Тъй като цветът на земята е зелен, то този цвят се приема за цвят на императорите от тази династия, а последващите се съобразяват с реда от цикъла на елементите. Тази теория се използва на практика от китайската традиционна медицина, която така обяснява връзките между вътрешните органи и съответно помага при диагностика и лечение на различни заболявания. Лекарите приемат, че човешкият организъм е вид микрокосмос, състоящ се от същите пет първоелемента, както и целия Космос и които попадат в тялото ни чрез храната. Самите органи, тъкани, сетива, чувства и способности на човека са тясно свързани със състоянието на енергийните канали-меридиани, които съответстват на някоя от стихиите и съответно свързват определени органи. По тези канали протича жизнената енергия ци. Вътрешните органи се разглеждат като единство на тялото и духа, защото взаимодействието между органите определя мисловните и емоционални процеси. Органите взаимодействат помежду си и с обкръжаващата среда и всеки орган съответства на определено първоначало; природните закони и цикли съответстват на процесите в човешкия организъм. Така например, при заболяване на белите дробове се усеща проблем с функционирането на черния дроб, което пък се предава по енергийните канали до далака и т.н.; т.е. при едно заболяване се въвлича целия организъм и е много важно да се намери първоизточника на болестта. Според китайската медицина има 6 основни органа ин и шест органа ян. Ин органите са сърцето, перикарда, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака; освен основните си функции, те изработват, натрупват и трансформират различни форми на енергия. Ян органите са стомах, тънко черво, дебело черво, жлъчен мехур, пикочен мехур и тройния нагревател; първите 5 се грижат за прием и преработка на хранителните вещества и отделяне на непотребни вещества, а тройният нагревател служи за регулиране на телесната температура, координиране на дишането, кръвообращението, храносмилането и отделянето на урина. Трябва да поясним, че названията на китайски на органите не съответстват на тези от европейската медицина; така например, китайското понятие за стомах обхваща стомаха, дванадесетопръстника и предния дял на тънкото черво, това за далак – далака и подстомашната жлеза. Вътрешните органи на човека също се разделят според свойствата си на принадлежащи към някоя от първоматериите. Например, черният дроб се смята за дърво, защото неговото ци има увеличаващ характер; сърцето – за огън, защото неговото ян се грижи за телесната температура; далакът – за земя, защото отговаря за храносмилането и пренасянето на вещества; белите дробове – за метал, защото имат намаляващ характер; бъбреците – за вода, защото регулират циркулацията на вода в организма. Ето една примерна таблица на кой елемент какъв орган съответства: ТАБЛИЦА НА ПЕТТЕ ПЪРВОЕЛЕМЕНТА елемент дърво огън земя метал вода вътрешен орган, 5-те Ин черен дроб сърце далак бели дробове бъбреци съответстващ орган, 5-те Ян жлъчка тънки черва стомах дебело черво пикочен мехур сетива, орган на чувствата очи език уста нос уши тъкани сухожилия кръвоносни съдове мускули кожа и коса кости, зъби вид роговица на  епидермиса нокът цвят на лицето устни косми по кожата коса вид секреция сълза пот слюнка храчка урина вкус кисел горчив сладък лют, тръпчиво солен климатичен фактор вятър горещина влага сухота студ посока изток юг център запад север сезон пролет лято късно лято есен зима цвят зелен, син червен жълт бял лилав, черен емоция гняв радост,еуфория прекалена умисленост тревоги, тъга страх звуци викане смях пеене плач скърбене стадий на развитие раждане растеж узряване упадък склад, смърт Ако сравним с по-горе посочената последователност на петте елемента, то се обяснява, че черният дроб поражда сърцето, сърцето – далака, далакът – белите дробове, белите дробове – бъбреците, бъбреците – черния дроб. По тази схема се развиват и острите заболявания и протича процесът на оздравяване. Но ако поради външни фактори се развалят регулиращите връзки между органите и между човешкия организъм и природата, то системата не може да се възвърне към състоянието на равновесие. Това е именно причината за възникването на хронични заболявания. Целият свод на китайската медицина се крепи на теорията на Петте елемента. Така са се лекували и императорът и семейството му, както и простолюдието. Китайските лекари още в древността изработват основните методи и средства за да помогнат на организма да се справи самостоятелно с причината за заболяването. Тази помощ, според тях, се състои в регулиране на жизнената енергия, т.е. възстановяване на енергийния баланс в човешкото тяло, като се имат предвид конкретните физиологични особености на всеки пациент към дадения момент и точното определяне на засегнатия елемент, който действа като слабо звено в предаването на жизнената енергия ци. Лекарят обръща голямо внимание и на вкусовите предпочитания на пациента, които може да са сериозен показател. Например, ако пациентът в последно време е развил вкус към кисела храна, това може да показва проблеми с черния дроб. Това пък също и определя, че при приема на определеното, строго индивидуално, лекарство, трябва да се спазва и подобаваща диета. Освен това, преди да се пристъпи към лечение, се преценя и психическото състояние на човека. Смята се, че прекалените грижи оказват отрицателно влияние върху духа, прекалената привързаност към някой нарушава циркулацията на енергията ци, гневът приближава смъртта, страхът поражда безумие. Всеки човек по отделно е подвластен на дадена стихия и връзките му с други хора, принадлежащи на тяхната си стихия, зависят пряко от законите за взаимодействие, които властват в природата. Също така, самият човек откъм физическо и психическо състояние може да се определи като подвластен на един елемент, което трябва да бъде отчетено при диагностицирането. Елемент, Основен характер, Характер на човека: Дърво Растящ, разцъфтяващ, с добре хванати корени и вървящ нагоре Борбен, контролиращ, с гъвкава сила, самоуверен Земя Произвеждаща, плодородна Здрав, стабилен, надежден, издръжлив, обосноваващ се Метал Твърд, структуриран, симетричен Организиран, реален, здрав, издръжлив Огън Сух, горещ, изкачващ се Динамичен, искрящ, ентусиазиран Вода Мокра, студена, намаляваща Течещ, нагаждащ се, огъващ се Проблем с елементите Значение Симптоми: Много нисък огън – не затопля земята Сърцето (огън) не може да затопли далака (земя) Зиморничавост, прекален студ, сутрешно разстройство, проблеми с уринирането, подпухване, разширен гръден кош, умора, слабост Много нисък метал – не прозивежда вода Белите дробове (метал) не изпращат вода до бъбреците Задъхване, жажда, слаби колена, болки ниско в гърба, тъмно оцветена урина Прекалено дърво –побеждава земята Ци на черният дроб (дърво) има надмощие над далака (земя) Главоболие, възпалени очи, газове, лош апетит, слабост, болки в страните, световъртеж, проблеми в гръдния кош Прекалено метал –огънят не може да победи метала Сърцето (огън) не може да контролира флуидите от белите дробове (метал) Често уриниране, задуха, слабо сърцебиене, безсъница Всички източни медицински учения са повлияни от тази философска концепция. Тя не обръща голямо внимание на анатомията и физиологията, според европейските понятия, а се стреми да изясни връзките и взаимоотношенията вътре в организма, отражението на Космоса в него. Теорията на Петте стихии, ин и ян и китайската кухня Философските понятия за Ин и Ян лежат в основата на мирогледа на китайците от най-древни времена. Претворена в теорията на Петте стихии, тя дава идеята за постоянното взаимодействие на различните сили във всичко съществуващо във Вселената. Всичко е част от непрекъснат цикъл, като всяка ново изменение води задължително след себе си друго и така до безкрая. Ако настъпи отслабване на някое звено от този цикъл, т.е в самото равновесие между Ин и Ян, то се получават проблеми. Този цикъл може да се приложи към всичко, затова китайците обясняват чрез тези сили всички проблеми – природни бедствия като наводнения, болести и тежки хронични заболявания, невъзможни отношения с други хора и несполучлив брак, даже внезапен огън в къщата, например. Принципът на равновесието на Ин и Ян и теорията на Петте първостихии се прилага и към храната. Във всяко едно даже най-обикновено китайско ястие може да се открие спазване на тези философски принципи, като да речем, броколи с телешко или пък сладко-кисело свинско. Равновесието се усеща в цвета, аромата и съставките. Но придържането към принципа на ин-ян отива още по-далеч. За някои храни се вярва, че те имат ин или охлаждащ характер, докато други пък са ян и носят топлина на организма. Хората трябва да знаят, как да комбинират правилно ястията за да може да се постигне здравословно равновесие. Съществува китайска поговорка, която гласи: "Ако болният само приема лекарства, но не обръща внимание на храненето си, то той прахосва усилията на лекаря." Затова, при лечение на някаква болест, китайският доктор на традиционна медицина ще посъветва за определени промени в основното хранене на пациента за да може да се възстанови полезното за здравето равновесие на ин и ян в организма. Например, ако човек страда от болки в сърцето, то те е много вероятно да са предизвикани от прекалена употреба на лютива ян храна. Китайският доктор в такъв случай по-скоро ще ви предпише билкови чайове за засилване на ин силите, вместо болкоуспокояващи средства. При настинка пък, може също да бъдете посъветвани да се лекувате с промени в хранителния режим, отколкото с антибиотици или лекарства за кашлица и температура. Почти няма храна, която да е чисто ин или ян, просто една от тези две страни доминира. Затова няма съвсем пълно единодушие между експертите, кои храни точно помагат за засилване на ин или ян. Смята се, че по-скоро съчетанието на отделните съставки дава крайния ефект. Интересното е, че и начинът на приготвяне също допринася до определянето на дадено ястие като ин или ян. Теорията на петте елемента - У - син Тези представи са основата на теорията на петте елемента 'У син', според която всичко във Вселената се намира в постоянно движение: земята е почва за растенията, водата – храна за растенията и животните, огънят – топлина за всичко живо, дървото – храна за животните. Тези взаимосвързани циклични явления могат да се наблюдават не само в природата, но и в човешкия организъм. Така, дървото съответства на раждането и израстването, което се приема и за сутрин и за пролет; огънят – на периода на максимална активност (кулминация), т.е. обяд и лято; металът – на упадъка на силите (разрушение), т.е. вечер и есен; водата – за минималната активност (покой), т.е. нощ и зима. Към тези елементи се прибавя и земята, който е център и ос на цикличните промени, защото всичко става на земята. Древните китайци използват тези пет обозначения за да пояснят по-добре взаимодействието на природните сили, както и връзките между отделните явления. Между петте елемента съществуват връзки, които са пряко подчинени на дуалистичното противопоставяне между ян и ин, които са съответно създаваща и разрушаваща сила. Така първоелементите се взаимопораждат и взаимопобеждават един друг. Това е и основната разлика със съвременната западна физика, която също твърди, че на Земята съществуват 5 основни сили – електромагнитна, на сила, на деформация, на гравитация и на цветове, но те в никакъв случай не си взаимодействат по начина на петте първоелемента Усин и не могат да бъдат приложени за нищо извън механиката или атомната физика. Петте елемента са метафизично обяснение на промените във всяко едно нещо и явление във Вселената. Последователността на взаимопораждането е следната: дървото ражда огън, огънят – земя, земята – метал, металът – вода, водата – дърво и така до безкрай. Що се отнася до взаимопобеждаването, то цикълът е както следва: водата преодолява огъня, огънят – метала, металът – дървото, дървото – земята, земята – водата. Съзидателният цикъл е външен, а разрушаващият – вътрешен, но те се уравновесяват по принципа на ин-ян. Това определя системата на петте елемента като свръхустойчива, като при евентуално външно действие може да се наруши някой елемент, но поради здравите връзки вътре в нея, то тя бързо ще възстанови равновесието си. Тази система няма начало и край. http://www.womenofchina.com.cn/WOC/ShowArticle2.asp?ID=1324&ArticlePage=1&BigClassId=10 схема!!!! Теорията на петте елемента се пренася върху всички живи същества, вещи и процеси. Ако петте стихии не са в равновесие, то при хората възникват болести, а в природата – дисхармония. С петте първостихии се обозначават и основните посоки на света. Тъй като слънцето изгрява от изток и изгряващото слънце е сходно с процеса на покълване и порастване, изтокът се приема за дърво. Климатът на юг се отличава с горещина, също като лумващия огън, затова югът се определя за огън. Слънцето залязва на запад, с което се доближава до намаляващия характер на метала. Времето на север пък е студен и затова се приема за вода. Философите от династия Хан започват да прилагат теорията на Петте елемента и към историята и да обясняват събитията и редуването на династии, като се погледне реда на първостихиите откъм взаимопораждане и взаимопобеждаване. Така историята се претворява като едно цяло и бъдещето може до някъде да се предположи. Според този модел, династия Ранна Хан е под знака на земята. Тъй като цветът на земята е зелен, то този цвят се приема за цвят на императорите от тази династия, а последващите се съобразяват с реда от цикъла на елементите. Тази теория се използва на практика от китайската традиционна медицина, която така обяснява връзките между вътрешните органи и съответно помага при диагностика и лечение на различни заболявания. Лекарите приемат, че човешкият организъм е вид микрокосмос, състоящ се от същите пет първоелемента, както и целия Космос и които попадат в тялото ни чрез храната. Самите органи, тъкани, сетива, чувства и способности на човека са тясно свързани със състоянието на енергийните канали-меридиани, които съответстват на някоя от стихиите и съответно свързват определени органи. По тези канали протича жизнената енергия ци. Вътрешните органи се разглеждат като единство на тялото и духа, защото взаимодействието между органите определя мисловните и емоционални процеси. Органите взаимодействат помежду си и с обкръжаващата среда и всеки орган съответства на определено първоначало; природните закони и цикли съответстват на процесите в човешкия организъм. Така например, при заболяване на белите дробове се усеща проблем с функционирането на черния дроб, което пък се предава по енергийните канали до далака и т.н.; т.е. при едно заболяване се въвлича целия организъм и е много важно да се намери първоизточника на болестта. Според китайската медицина има 6 основни органа ин и шест органа ян. Ин органите са сърцето, перикарда, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака; освен основните си функции, те изработват, натрупват и трансформират различни форми на енергия. Ян органите са стомах, тънко черво, дебело черво, жлъчен мехур, пикочен мехур и тройния нагревател; първите 5 се грижат за прием и преработка на хранителните вещества и отделяне на непотребни вещества, а тройният нагревател служи за регулиране на телесната температура, координиране на дишането, кръвообращението, храносмилането и отделянето на урина. Трябва да поясним, че названията на китайски на органите не съответстват на тези от европейската медицина; така например, китайското понятие за стомах обхваща стомаха, дванадесетопръстника и предния дял на тънкото черво, това за далак – далака и подстомашната жлеза. Вътрешните органи на човека също се разделят според свойствата си на принадлежащи към някоя от първоматериите. Например, черният дроб се смята за дърво, защото неговото ци има увеличаващ характер; сърцето – за огън, защото неговото ян се грижи за телесната температура; далакът – за земя, защото отговаря за храносмилането и пренасянето на вещества; белите дробове – за метал, защото имат намаляващ характер; бъбреците – за вода, защото регулират циркулацията на вода в организма. Ето една примерна таблица на кой елемент какъв орган съответства: Елементи Дърво Огън Земя Метал Вода Природа Посоки Изток Юг Център Запад Север Климат Вятър Лятна влажност Влажност Сухота Студ Сезони Пролет Лято Късно лято Есен Зима Цветове Зелено Червено Жълто Бяло Черно Вкусове Кисело Горчиво Сладко Тръпчиво Солено Човешко тяло 5-те Ин Черен дроб Сърце Далак Бели дробове Бъбреци 5-те Ян Жлъчен мехур Тънко черво Стомах Дебело черво Пикочен мехур Сетива Очи Език Уста Нос Уши Тъкани Сухожилия Съдове Мускули Кожа и коса Кости Чувства Яд Радост Мислене Меланхолия Страх Звуци Викане Смях Пеене Плач Скърбене Ако сравним с по-горе посочената последователност на петте елемента, то се обяснява, че черният дроб поражда сърцето, сърцето – далака, далакът – белите дробове, белите дробове – бъбреците, бъбреците – черния дроб. По тази схема се развиват и острите заболявания и протича процесът на оздравяване. Но ако поради външни фактори се развалят регулиращите връзки между органите и между човешкия организъм и природата, то системата не може да се възвърне към състоянието на равновесие. Това е именно причината за възникването на хронични заболявания. Целият свод на китайската медицина се крепи на теорията на Петте елемента. Така са се лекували и императорът и семейството му, както и простолюдието. Китайските лекари още в древността изработват основните методи и средства за да помогнат на организма да се справи самостоятелно с причината за заболяването. Тази помощ, според тях, се състои в регулиране на жизнената енергия, т.е. възстановяване на енергийния баланс в човешкото тяло, като се имат предвид конкретните физиологични особености на всеки пациент към дадения момент и точното определяне на засегнатия елемент, който действа като слабо звено в предаването на жизнената енергия ци. Лекарят обръща голямо внимание и на вкусовите предпочитания на пациента, които може да са сериозен показател. Например, ако пациентът в последно време е развил вкус към кисела храна, това може да показва проблеми с черния дроб. Това пък също и определя, че при приема на определеното, строго индивидуално, лекарство, трябва да се спазва и подобаваща диета. Освен това, преди да се пристъпи към лечение, се преценя и психическото състояние на човека. Смята се, че прекалените грижи оказват отрицателно влияние върху духа, прекалената привързаност към някой нарушава циркулацията на енергията ци, гневът приближава смъртта, страхът поражда безумие. Всеки човек по отделно е подвластен на дадена стихия и връзките му с други хора, принадлежащи на тяхната си стихия, зависят пряко от законите за взаимодействие, които властват в природата. Също така, самият човек откъм физическо и психическо състояние може да се определи като подвластен на един елемент, което трябва да бъде отчетено при диагностицирането. Елемент Основен характер Характер на човека Дърво Растящ, разцъфтяващ, с добре хванати корени и вървящ нагоре Борбен, контролиращ, с гъвкава сила, самоуверен Земя Произвеждаща, плодородна Здрав, стабилен, надежден, издръжлив, обосноваващ се Метал Твърд, структуриран, симетричен Организиран, реален, здрав, издръжлив Огън Сух, горещ, изкачващ се Динамичен, искрящ, ентусиазиран Вода Мокра, студена, намаляваща Течещ, нагаждащ се, огъващ се Проблем с елементите Значение Симптоми Много нисък огън – не затопля земята Сърцето (огън) не може да затопли далака (земя) Зиморничавост, прекален студ, сутрешно разстройство, проблеми с уринирането, подпухване, разширен гръден кош, умора, слабост Много нисък метал – не прозивежда вода Белите дробове (метал) не изпращат вода до бъбреците Задъхване, жажда, слаби колена, болки ниско в гърба, тъмно оцветена урина Прекалено дърво –побеждава земята Ци на черният дроб (дърво) има надмощие над далака (земя) Главоболие, възпалени очи, газове, лош апетит, слабост, болки в страните, световъртеж, проблеми в гръдния кош Прекалено метал –огънят не може да победи метала Сърцето (огън) не може да контролира флуидите от белите дробове (метал) Често уриниране, задуха, слабо сърцебиене, безсъница Всички източни медицински учения са повлияни от тази философска концепция. Тя не обръща голямо внимание на анатомията и физиологията, според европейските понятия, а се стреми да изясни връзките и взаимоотношенията вътре в организма, отражението на Космоса в него. http://daoin.com/wuxing.php

Българското рунно писмо - куниг /ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

ПИСМЕНОСТТА БРАХМИ Възникване и разпространение

Най-ранните засвидетелствани исторически паметници, използващи брахми, са надписите на древноиндийския владетел Ашока, царувал през 3 век преди н.е.. Въпреки това се смята, че писмеността е възникнала далеч по-рано, към 5 век преди н.е., а може би дори по-рано      –

             
Произход

Има няколко теории за произхода на писмеността. Според някои учени брахми се е появила под влияние на т.нар. западносемитски писмености, измежду които е финикийската писменост. Доказателствата в подкрепа на тази теория се основават на приликите между брахмическите букви и тези на гореспоменатата група писмености. Друга теория поддържа хипотезата за влияние от страна на южносемитските писмености, основаваща се на подобни доводи. Има и учени, подкрепящи теорията, че брахми е наследник на писмеността, използвана от древната цивилизация от река Инд, изчезнала към началото на второто хилядолетие преди н.е. Последната хипотеза не е широкоприета, тъй като между изчезването на гореспоменатата цивилизация и появата на брахми има разлика от около петстотин години.

            

Древен надпис на брахми, намерен до град Мумбай

Значение

Брахми е родоначалникът на почти всички употребявани днес индийски писмености, между които са широкоразпространените деванагари и бенгалската писменост. Също така редица народи, попадали в някой етап от историята си под индийско културно влияние, са развили своите писмености на основата на брахми или някоя от производните ѝ индийски писмености. Такъв е случаят например с кхмерската, лаоската, тибетската и тайската писмености. Повлияни се оказват дори писмености като японските катакана и хирагана, при които редът на гласните следва традицията на брахми.

Особености

Брахми се причислява към разновидността писмености абугида, при които буквите служат за обозначаване на съгласните звукове от езика, а гласните се отбелязват посредством допълнителни чертички, добавени към буквата, бележеща предходната съгласна.

Поската на писане първоначално е била от дясно наляво, както е при семитските писмености, но към 3 век от н.е. става от ляво надясно.

РАЗСЕЛВАНИЯ СЛЕД ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ ОКОЛО 5 600 г.пр.Хр.

– В края на ХХ век международен екип от учени представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.Хр. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. през Босфора нахлуло огромно количество солена вода от Средиземно море и в земите около езерото настъпил потоп (нивото на водата се е покачило между 80 и 100 м). Част от населението по крайбрежието загинало, но повечето успели да се спасят и се разселили в различни райони на света. Други останали да живеят в земите на дедите си и поставили основата на тракийската цивилизация. През втората половина на ХХ век изследователи от международни морски експедиции откриха на дъното на Черно море предмети от праисторическа цивилизация. След направения анализ на находките цивилизацията е датирана преди VІ хил.пр.Хр. Към тази праисторическа цивилизация принадлежи и откритото през 1972 г. уникално златно съкровище край гр. Варна.

Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години). Датирането е потвърдено и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН.

https://bg.wikipedia.org/wiki/         
         
# Графично-фонетичната връзка между българските руни, писмото "брахми" и глаголицата е несъмнена. # Авторът на глаголицата Константин-Кирил Философ не е имал за прототип гръцката азбука.
# Глаголицата е създадена, за да обслужва българския народ с неговия език и графично се опира на
българското руническо писмо.
# Несъстоятелно е твърдението, че глаголицата е създадена от някакви "славянски" или "готски" руни.
# Потвърждава се рунната азбука на Петър Добрев.
# Създателят на глаголицата е черпил от опита на "Кармина Фигурата" и се е стремил графично към
христограми, които да включват "култа без образ" и "символите на вярата".
# Създаването на глаголицата говори за цялостна и далеч преди покръстването подготовка за християнизация
на България [с. 45-46].
Връзки между глаголическото писмо и салтово-маяцките рунически надписи прави и Г. Ф. Турчанинов
[Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г., с. 84]. Изводът на Алтхайм, че
салтово-маяцките знаци са могли да бъдат създадени само от българи около III-IV в. в Кавказ изглежда
неопровержим, а приоритетът на българските руни над тюркските (VII-VIII в.) и староунгарските (Х в.)

 ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО

Българското рунно писмо - куниг

Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.


Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

 

Куниг - Древнобългарската писменост Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите. Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила. Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни. В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи

Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

Глаголицата:

 

ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Дали наистина официалното академично твърдение за безприкословния произход на днешната ни графична азбука “сирилицата” от гръцката азбука, изглежда толкова непоклатимо. Когато сравних днешните три азбуки латинска, гръцка и новобългарския вариант на сирилицата, веднага забелязах някои много очевидни факти. Двете азбуки - сирилицата и гръцката азбука имат фонетично и графично съвпадение само при 5 буквени знака - Д, Г, П, Л, Ф, които липсват в латинската азбука /междувпрочем дори и това ограничение е доста спорно що се отнася за за Д и съответно D / . Почти половината, 14 на брой от буквите в сирилицата /новобългарския вариант/ в графично-фонетичен смисъл нямат аналог нито в латинската нито в гръцката азбуки - Б, Ж, З, И, Й, Н, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я. Останалите букви от сирилицата съвпадат с латинските съответстващи букви и с някои от гръцките. Да не говорим, че названията на гръцките букви - алфа, бета, гама, делта и пр. са от финикийско-еврейски тип и нямат нищо общо с начина на изговаряне на латинските и сирилическите букви а, бе, це, де и пр. и съответно а, бъ ,въ, гъ, дъ и пр. Като се има предвид и факта, че гръцкото минускулно, курсивно /малки букви/ писмо, е коренно различно по характера си от маюскулното /главни букви/, уставно, унициално латинско и българско писмо, разстоянието между сирилицата и гръцката азбука нараства още повече. На практика се оказва, че сирилицата е оригинална графична азбука в около петдесет процента от буквния си състав, стилно и в останалия си буквен състав е идентична с латиницата и само пет букви /а може би само четири/, липсващи в латиницата, съвпадат графично и фонетично със съответни главни букви от гръцката азбука. Резултатите от горното сравнение между трите днешни азбуки са достатъчно едри и принципни, и в никакъв случай не биха се повлияли, ако сравнението беше направено в друг исторически момент от състоянието на азбуките. Разбира се, за всички възникващи съмнения относно произхода на сирилицата непосредствено от гръцката азбука могат да се намерят обяснения с официално утвърденото схващане, че самата латиница произлиза от гръцката азбука. Но за всеки по-аналитичен ум, това няма да е достатъчно. Защото съществуват и други варианти. Например латиницата, сирилицата и гръцката азбука, да са повлияни от една по-древна писменост, чието силно влияние да е довело до тяхното очевидно значително сближаване. Безсъмнено е противоречието в произхода и графичния характер между малките и главни букви в гръцката азбука. Или въпросните три азбуки, определящи в голяма степен последната днешна цивилизация са породени от писмеността на една предхождаща ги цивилизация. Като се има предвид, че оригиналните графеми на сирилицата, в голяма степен съвпадат със знаците на писмено-буквената система, конструирана според логиката на “говорещата азбука на прабългарите” и езика на азите ЪЗъ Ер, /виж. четвърто допълнено издание на “Говореща азбука на прабългарите”/, напълно основателно може да предположим, че писмените традиции на древната цивилизация на азите-прабългари лежат в основите на съвремените буквено-графични писмености. Нагледна съпоставка между азбуките

При официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършенното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а после приложих и графичните букви.

Ъ Зъ - аз.

Бъ У Къ Ръ - букви. Бъ УКъ - стар звук - буква. Тук очевидно Ръ - много - е за множествено число.

Чъ ЙО Тъ - чета, Лексемата съм разгледал в предишна статия, произлиза от Чъ -едно, ЙО -две, Тъ - три ; т.е. едно две три - броя, чета

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ - аз букви чета. И вече сме наясно за азбукарчетата на Черноризец Храбър, както и за родния буквар.

А БРъ И - без, чист - идва от А БРъ - без клони - обирам, бръсна; И - оставям, следа. Вероятно АБРъИ присъства в новобългарското “брей” със същия смисъл - “без такива”.

КРъ Шъ - грешка - идва от КРъ - крак, сгъвам; Шъ - ръка, шепа. КРъ Шъ - кърша, чупя, греша.

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ - аз букви чета без грешка.

Е - вика, казва. И до днес в разговорния език “викам” се използва със значение “казвам”

Дъ Ер - перо. Лексемата съм обяснил много отдавна. Идва от Дъ - зъб и Ер - език, листо.

Гъ О Лъ Мъ - голямо. ГъО - едър, голям; Лъ - висок; Мъ - има, притежава;.В контекста най-точно ГъОЛъМъ означава - едро и дълго т.е голямо.

Или дотук поредните подредени букви на “говорещата азбука” на прабългарите гласят - ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ - аз букви чета без грешка каза перо голямо. А за любителите на древните загадки - обяснение откъде идват митичните български названия на буквите - “и кратко” и “ер голям”. По-проницателните могат да забележат, как вероятно от ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо, до нас е достигнало понятието “калем” - пак уред за писане.

Но да продължим азбуката нататък.

Нъ - на. В случая интересното е, че Нъ - на, давам, уста, отварям - е използвано в съвременното си значение “на повърхността” и може би “принадлежащо към”

Ю Ор ТРъ - гръб/покрив/ камък търкалям - гръб на търкалящ се камък.

ГРъ - земя.

Аъ МРъ - малко мърдам - т.е. помръдвам, в горния смисъл - смачквам.

АЙ - най

Я - смях, смея се - в горния контекст - голям смях или най-смешно или голям майтап.

За последния пасаж от азбуката получаваме - Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - на гърба на търкалящ се камък помръдвам/смачквам/ земята, голям майтап/много смешно/.

Естествено Я, също както и при сирилицата е накрая на азбуката. АЙ Я звучи на края като възклицание /наподобява днешното ЮЯ от края на сирилицата/.

Ето как е звучала цялата азбука на прабългарите:

ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА КАЗА ПЕРО ГОЛЯМО. НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯ(ТА) СМАЧКВАМ. НАЙ-СМЕШНО.

И ако съществува вероятност, десетки векове наред нашите предци да са декламирали точно тази азбука, по целия свят където са се заселвали, то виждате, че не съм измислил нищо произволно - подредбата на “говорещата азбука” в този вид получих, залагайки известни на всички параметри - азбукарчета, и-кратко, ер-голям, странното съвпадение в съвременните азбуки на последователността Къ-Лъ-Мъ-Нъ и други ориентири /например перото в качеството си на четка за писане/. Признавам, че накрая останаха пет шест свободни букви, но логиката вече изискваше точната им комбинация.
Отново ни поразява съвършенната мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха. Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр. Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.
Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета насериозно от някой. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба      

ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

       

В "Български летописи - Джагфар тарихи” (том ІІІ, стр. 84) за ос-новоположник на българската = сарматската династия е посочен

АЛБУГА-БОЛГАР

(808-755 г. пр. н. е.)

При неговия следовник САМАР българите създали своя писменост, наречена “САМРА”, използвана при Бурджан.

БУРДЖАН

(683-633 г. пр. н. е.)

Той разбил кимрите и се опитал да възстанови българското гос-подство над бившата Самарска (Шумерска) държава. Писмените знаци на сарматите (старите българи) били известни и на старите гърци, но вместо “САМРА” те ги наричали “ТАМГА”, което вероятно има връзка с наиме-нованието на върховния бог на българите = сарматите ”ТАНГРА”.

Древните български владетели ІХ в пр. Хр. ХVІ в сл. Хр

Фиг. 54. Писмени знаци на старите българи = сармати

В края на ІІІ век преди новата ера КАН КАШАН направил реформа на писмената система на българите = сарматите. Заради този му принос, вместо писмо “САМРА”, то е наречено “КАШАНСКО ПИСМО”. За религиозни цели и предмети за бита с магически функции обаче продължавало използването на редица знаци от по-старата писмена система - системата “САМРА”. Религиозен знак САМРА

Обобщение на ТАГМА вечните представители на божествената ейл на хората Има основание да се мисли, че реформата на кан Кашан се състои в отделянето на религиозните и магическите знаци от писмените знаци за граждански и държавни преписки, за които в предходното ни изследване установихме, че са 132 знака. Това се потвърждава и от едно по-късно сведение от времето на кан Боян (535-590), който извършил преброяване на населението в държавата на кашанско писмо, което по негово време се наричало и “КУНИГ” /Б. Л., том ІІІ, стр.95/.

В друго сведение, отнасящо се за ІХ век, по времето на кан Урус Айдар се казва, че Микаил Шамс, веднага щом поел поста държавен секретар (840 г.), довършил започнатата от баща му дейност по превода и преписите на старите документи и ръкописи от кашанско писмо (куниг) на турански език и арабографическа калиграфия. Отделно от това той препрочитал текстове на “Самра” и избрал от тях древните думи, които могли да употребяват муллите при своите речи и записи. Това е също важно косвено доказателство за характера на реформата, извършена от кан Кашан.

Немаловажно е и сведението, че при посещението си в Хазария (860 г.) светите братя Кирил и Методий получили евангелие и псалтир, написани с “рошки” букви. Терминът “рошки” или “росс” би следвало да се разбира като византийско понятие в определение на времето на кан Урус Айдар (805-855) и на каган Урус (821-839). (Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария в периода VІІ-ІХ в.)

Гербове и символи на български родове, градове и губернии във Волжка България в периода ІХ-ХVІ век със смесено приложение на знаци от системите “САМРА” и “КУНИГ” Най-важните символи и емблеми на раждане, градове и провинции на българите Има доказателства, че двете системи - “Самра = Тамга” и “Кашан = Куниг” продължили своето съществувание и през Средновековието като били ползувани за гербове и тамги.

Средновековни родови гербове и символи на основата на системата “САМРА” Надписи на "самра" върху знака на алп Кубар(равнобедренния кръст) от Ситняково -Варненско. Родословие на Дунавско-Българските Царе

 

 Герб на Угор Борис = Светослав (945-972) от род Дуло, Навсякъде, където са живели старите българи = сармати са оставили своите писмени знаци, системата “КУНИГ”, използвани за практически цели

Навсякъде те са оставили и своите религиозни знаци от системата “САМРА”.

 

 Сарматската = българската конница от Пантикапея в сражение срещу легионите на Римската империя (І в. пр.н.е.) по времето на кан Саричин и римският император Август Октавиян

. 

Българската = сарматската конница от Плиска в сражение срещу Византийската империя (VІІІ в.)

 

 Съд от съкровището на кан Кубрат

Летящите конници на сарматите = българите

. 

Мечът на кан Кубрат - фрагмент от ножницата (VІІ в. н. е.) Главното доказателство за историята на старите българи = сармати са техните писмени знаци, нанесени върху различни археологически обек-ти в следните региони на Русия и Украйна: Маяцк на Дон, Новочеркаска област, Саркел-Белая Вежда, Херсонес-Крим, Ставрополски край, Талас, Кабардино-Болкария

Кой притежава древните български съкровища?!

ОБЩА ТАБЛИЦА
НА ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ = САРМАТИ НАМЕРЕНИ НА ТЕРИТОРИИТЕ НА РУСИЯ И УКРАЙНА  

Прави впечатление нежеланието на руските = съветските изследователи да отбележат каквото и да било общо между тези знаци и знаците намерени в Дунавска България. Г. Ф. Турчанинов определя тези знаци като алански, касожки, тюркски и т.н. Той вметва една предупредителна бележка за М. В. Артамонов, че бил “в плен на българската идея”!

Съобразявайки се с това, А. М. Щербак стига до абсурдното твърдение, че знаците са на печенегите, които се появяват по тези места чак в Х в. Очевидно се касае за фалшификация на историята!

РЕТРОСПЕКЦИЯ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА БОНО ШКОДРОВ       

             

Българските руни, наследство от Балхара или Стара Велика България?

     

Магурски ли са руните? 

Българите ли са магурски?
Или Магура е българска?


Очевидно изобретяването им се приписва на много народи и няма да изяснявам чия собственост са. Само ще помогнем на историците по-правилно да насочат търсенията си в полза на всички ни.
Знаците отдолу ги намираме в различни таблици и с най-различни имена: келтски руни, прабългарски руни и т.н.

Това са успоредици от символите от Магура:

  

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

  

  

  

  

 

 

 

  

  

 

 

  

Съвпаеднията изобщо не са малко, още повече, че много от руните са едни и същи, само ориентацията им е различна.

 

ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО
Знаците на кирилицата са от периода 904-905 г.: Преславски керамични плочки (904-907), надпис на хартоф Павел (904), надпис на Тоудора, надпис “Въ тъмъници /а/”, надпис на Презвитер Йоан, надпис от Чупката (931), надпис “аз Марътинъ”, надпис “показов”, надпис на Анани (931), Добруджански надпис (943), надпис Георги Синкел (950), Темнички надпис (950), надпис на Мостич и надпис на “Марина глава” (950 г.). 

Знаците от Глаголицата са от периода 905-1050г.: Глаголически надпис от Преслав (904), числителни знаци върху керамика в Патлейна, Асеманово евангелие (916-1050), Маринско еван-гелие (Х в.), Охридско евангелиие (ХІ в.). До края на ХІ в. в Хърватия и Далмация глаголицата не се различава от образците и в България. След ХІ в. там Глаголицата се променя в издължени и ъгловати форми:
Башчанска плоча (ХІ-ХІІ в.)

БР - БЪЛГАРСКИ РУНИ
ЛП -ЛИНЕАРНА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРО ХИЛ.ПР. ХРИСТА

НАЙ-ДРЕВНИЯT БЪЛГАРСКИ НАДПИС !

"Бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"

/Черноризец Храбър/


Това са само част, от над 300 български знаци, някой от който многократно изобразявани из целите балкани. Руните ни са слабо проучени и умишлено пренебрегвани. Българската държава умишлено отлагаше и изтикваше проучването на различни български крепости, за наличие на руни. Вместо това, то залагаше на търсене на евтини сензации покрай наследството на един народ от духовни пигмей - траките. Всичко това, доведе до абсурдността, че в България има повече учени който да се опитват да разчетат мнимото "тракииско писмо"(което не е доказано че съществува), а за българското руническо писмо няма дори и на половината толкова желаещи. Факти като този, могат да огорчат всеки истински българин милеещ за страната ни, особено след като вече изяснихме(в 2 други теми от сайта), че тези руни идват от едно древно огнище на цивилизация - Балхара, откъдето пък са дошли в Северен Кавказ, и няколко века по-късно - с идването на Българите на Балканите, те се появяват по нашите земи. Знаците, който виждате силно са повлияли последващите азбуки, създадени по поръчение на византиискииците, със цел по-лесно прокарване на християнството. Очевидно е че, разпространението и важността им е означавало само едно - те не са могли да бъдат пренебрегнати.

От Черноризец Храбър знаем за неславянската дума Куниг, с която българите са наричали своята писменост. В неговото съчниение за буквите, той принизява българските рунически знаци до "черти и резки", водейки се от тогава модерната идеология че всичко езическо(българско) е лошо, и трябва час по-скоро да отпадне от живота. И докато ритуали като писането на рунически знаци, или черепната деформация, са били премахнати от християнството, то редица други обичай си стоят непокътнати до днес. Това е един малък триумф на българската култура, над религия обявила себе си за наднационална.

                                                                      

 

/Карта на геогравското разпространение на руните ни на балканите/

От картата става ясно, че Освен в Северна Добруджа(Мурфатлар, Басараб, и остров Пъкуюл луй Сюаре/крепостта Преславец/) надписите ни са били разпространени и на много други места из балканите. Освен добруджа, другата голяма сбирка на наши руни е района на Южните Родопи и беломорска Тракия. Там по стечение на обстоятелствата бяха открити три рунически надписа, като във Филипи е открит И надпис на древнобългарски със гръцки букви. Интересно е че в крепостта Перперик, владяна през цялото средновековие от българите също има прабългарски руни. Естествено, никой от археолозите там, не им отделя повече от едно изречение, заради характерната им "сензационност". Всъщност Перперек и стените му са построени в истинският смисъл на думата за пръв път през 8 век от българите. Както знаем - траките не са познавали Хоросана, и други спояващи материали, което е предполагало че всичките им крепости са били само пародия на такива.
Названието на руните ни Куниг, има своят аналог със названията на Шумер и Акад, на думата писменост - Кунуку. Според Чернерозец Храбър, нашите руни са служели и за гадаене, което по ското смалява ролята им на писменост в днешният смисъл на думата. Може да се каже за част от знаците като IYI че това са система от религиозни знаци. В Кирилицата и Глаголицата много от буквите са взаимствани или поне повлияни от нашето писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.

                   

       

  

              

Очевидно е широкото разпространение и огромната маса на българите, който са достигнали чак до Бялото Море, и са заели тази територия...така и до днес.


Тържество на Българиите