Древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас

           

Днес учените работят над проблема, как да разтопят ледените полярни шапки на Марс, за да изменят климата и да създадат атмосфера. Но такава технология вече е съществувала на Земята в каменния век.

По време на ледниковия период тя е решавала аналогична задача и е помогнала на разумните същества да оцелеят. Продължително време почти по всички континенти на нашата планета тази технология се е развивала, усъвършенствала и постигнала своя разцвет. Но за съвременните изследователи тази технология е Terra Incognita.

          

Как биха обяснили ковачите от XVIII век изготвянето на такива изделия? Те нищо не са знаели за електричеството и прочие други технологии. По същия начин и съвременната наука обсъжда мегалитните съоръжения, като оставя настрани енергетиката от това време. А именно тя е давала такива възможности за работа с камъните.

В нейната основа е лежал резонансът. В тези времена е използван резонанс на нивото на кристална решетка, започвайки процеса с напомпване на енергия в О-Н водните връзки, а те посредством резонанса на кислородните атоми я поддържали във връзка с Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита.

В този случай протича натрупване на кинетична енергия в резонансна система на ниво атоми и техните връзки в молекулите и кристалите, което в резултат на превишаване на допустимите предели води до отслабване на разкъсването на тези връзки във веществото. Посредством такива процеси може да се обясни „пластичността“ на гранита, явленията пеещи пясъци и левитиращи камъни.

Тази технология за получаване на енергия се обяснява и от много други факти. И материалите за реализирането ѝ са били в наличност – вода и камък, но съвременната наука отказва да признае наличието на „знанията“, вградени в мегалитите. Само ръчен труд, лост, хидравлика и технология за триене на камъка в камък. И нищо повече от това.

Символи на разцвета на дадената енергетика на територията на Египет са пирамидите, а също устройствата Джед, Анкх и Уас. Срещат се и символи и изображения, които ги обединяват.


Първоначално това били инструменти от мегалитната енергетика. Но когато тази енергетика била забравена, а теоретичните и практическите знания – загубени, настъпило ново „преосмисляне“ на въплътените в тях знания. В резултат те загубили първоначалния си физически смисъл и се превърнали в култови символи. Преосмисленото разбиране на тези култови символи се изучава от съвременната наука.

Ето техните съвременни определения:
Джед – предмет от древноегипетския култ, символизиращ гръбначния стълб на Озирис. Съществува мнение, че от йероглифа, обозначаващ Джед, е била образувана финикийската буква „самех“ – първообраз на гръцката Земя.
Джед – най-ранният символ на Озирис, а най-първото място за поклонение към него – Деду, древният Бузирис в делтата на Нил. Тълкованието на стълба Джед е загадка и до днес.
Анкх (Анх, Анк) – коптски кръст, символ, водещ началото си от най-древни времена. Известен като египетски йероглиф, а също като един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен също като „ключ на живота“, „ключ на Нил“, „лента на живота“, възел на живота“, „кръст с примка“, „египетски кръст“, „крукс ансата“ (лат. Crux ansata). Представлява кръст, от горната част на която има пръстен. В Уникод Анкх се обозначава като U+2625 (☥).
Анх представлява Т-образен кръст с примка на върха. По този начин той съчетава символиката на кръста и кръга. В традициите на Древен Египет това е символ на рождението и вечния живот. Анкх е най-значимият символ у древните египтяни, известен също като „крукс ансата“. В този кръст се обединяват два символа – кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността, заедно те обозначават безсмъртието. Също така този кръст символизира обединяването на женското и мъжкото божество, Озирис и Изида, а по такъв начин – съюз между земното и небесното. В йероглифското писмо този знак е поставян със значение „живот“ и се е явявал част от думата „здраве“ и „просперитет“.
Уас е египетски йероглиф, обозначаващ власт. Той е бил свързан с йероглифите Джед (здраве, стабилност) и Анкх (живот). Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараоните, боговете и влиятелните лица.
Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.
Уас (скиптърът Уас). Уас в древни времена е бил вид фетиш, в който, както се подразбира, са заключени целебните сили на подземния демон, подобен на куче или чакал. Уас се състои от раздвоен отдолу прът, който отгоре завършва с глава на животно (чакал). В ръцете на боговете той е ставал скиптър на благополучието и символ на здраве и щастие. До Средното царство в гробовете е поставян дървен скиптър уас, за да може починалият да го прилага за ползване на божествени блага. По-късно с този символ са украсявали фризовете по стените на гробниците. Популярен мотив във всички времена е било изобразяването на два скиптъра Уас, които били поставяни в краищата на картините или надписите и с главите си крепяли идеограмата на „небесата“.

Науката и религията, особено в древни времена, са били взаимно свързани. Жреци, служители на свещени култове, са владеели знания по математика, астрономия, анатомия, владеели са писмо и много други науки.

„Посветените“ съхранявали знанията в знаци и символи, грижливо предавайки тяхното значение на своите приемници. Но заедно с разрушаването на съществуващата организация на обществото се разрушавали и религиозните устои – един култ сменял друг, символите, пазещи преди велики тайни, губели своя първоначален смисъл или се изпълвали с ново сакрално съдържание, или се забравяли.

Да се опитаме да открием първоначалното физическо предназначение на тези символи. За тази цел ще разгледаме изображенията на символите на барелефа.

На върха на барелефа е изобразен охлюв, нагледно олицетворяващ вълна. Той показва, че символите от барелефа се отнасят към вълновата мегалитна енергия.

Какво означава долният знак на барелефа?

Той символизира чаша. Както беше показано по-горе, създаването на вълнова мегалитна енергия започва с напомването на енергия във физико-химичните свойства на О-Н на водата. За това са използвали съдове и чаши, чийто размер бил предвиден за активация и концентрация на вълни с дължина 1,22 см.

По-нататък да разгледаме физическото предназначение на разположените в центъра символи Уас, Джед и Анкх – инструменти на вълновата мегалитна енергия.

Джед

Преди да разгледаме неговото изображение на следващия барелеф, да споменем йероглифа Ка.

Ка в религията на древните египтяни е духът на човека, същество от вис порядък, олицетворена жизнена сила, смятана за божествена. Според вярванията на древните египтяни Ка е била в непосредствени отношения със земното си проявление, подобно на genius на римляните, но още по-тясно.

След смъртта на човека Ка продължавала своето съществуване във вътрешността гробницата и приемала приношения, преминавайки в параклиса през „фалшива врата“.

Ка е изобразявана като подобие на нейния носител, но с повдигнати нагоре ръце.

Тук трябва да си спомним, че базовият принцип на древните надписи позволява да се смята, че древната писменост е била построена на смислова основа. Затова при разглеждане на изображения на Джед на „електрическия“ барелеф ще обърнем внимание на това, че на първата снимка Ка с върха на Джеда поддържа Змия, а на втората снимка Ка със средата на Джеда поддържа колба. Да отхвърлим мистиката и да дадем чисто физическа трактовка на Ка и изображенията на барелефа.

Получава се напълно прагматична картина. Енергията от върха на Джеда поддържа разряд, а енергията от средата поддържа колбата на лампа. Почти както сега – плюс на анода, минус на катода.

Навява на версия на натриева лампа с ниско налягане.

Да дадем технически характеристики на лампата: „Натриевата лампа с ниско налягане е най-ефективният тип дъгова лампа, превръщаща електричеството във видима светлина. Нейната конструкция може да позволи превръщането на 80% от електроенергията в светлина. Но тези лампи имат физически големи колби. Освен това тяхната светлина е еднородно монохромно жълто.

Температурата на външната среда незначително оказва влияние на светлинните параметри на натриевите лампи с ниско налягане. Затова те нормално работят както в открити, така и в закрити пространства. Температурата на основата и външната колба не трябва да превишава 150°С. Нормалното положение на работа на лампата е хоризонтално (±15°).“

Според съвременните мерки подобни лампи имат нужда от 400-500 волта за запалване. Но във времената на мегалитната енергия е имало други понятия. Това е била енергия на резонансните колебания на атомите в кристалното вещество на Джеда. В дадения случай резонансните колебания на атомите вещество в Джеда са били първични, а създаденото по такъв начин движение на електроните – вторично.

От гледна точка на мегалитната енергия Джедът е блок за захранване. Той е бил устройство, което е приемало от мегалитния генератор поток енергия на резонансните колебания на връзките Si-O в кристалите на веществото и ги е преобразувало в поток енергия, която може да се насочи за извършване на полезна работа. В разглеждания случай това е поток електрони, който дава светенето на лампата.

Както стана дума по-рано, в древните мегалити приемници на енергия са били камъните с високо съдържание на връзки Si-O (пясъчник, гранит и т.н.) или Ca-C-O (варовик), които са отдавали получената енергия с висока честота на колебанията на атомните връзки на Si-O или Ca-C-O с хаотично топлинно движение на молекулите на околната среда.

По такъв начин са се затопляли пещери и жилища. За увеличаване на отдаването на енергия от камъка е било необходимо да се усили движението на вълновата енергия срещу земната гравитация (съвпада с центробежното ускорение). Това виждаме в разположението на менхирите с острите краища към Земята, както и в таулите – каменни съоръжения във формата на буквата „Т“.



Технологията се развивала. По време на разцвета ѝ ролята на приемник на енергия (блок за захранване) е изпълнявал Джедът – настроен в резонанс с носещата енергия вълна на натоварване, което значително подобрява приемането на енергия.

Да разгледаме как е устроен. Джедът има следните особености:

– вертикално положение;

– вертикална структура;

– характерна форма;

– количеството хоризонтални „чинии“ е равно на четири.

Как е работил той?

Вертикалното положение е необходимо за взаимодействие на вълновата енергия със земната гравитация.

За обяснение на останалите особености трябва да си спомним за вълните: бягащата вълна предава, а стоящата натрупва енергия. Това и определя структурата, формата, количеството „чинии“ и размерите на Джеда. Разликата между бягащата и стоящата вълна е четвърт вълна.

Структурата на Дежда е зададена от носещата енергия вълна – от опората до първата чиния трябва да вземем кратен брой бягащи полувълни (осигурявайки предаването на енергия), а между чиниите трябва да има стояща вълна (осигурявайки натрупването на енергия).

Съответно размерите на Джеда са зададени от дължината на вълната, носеща енергията. На рисунката долу е показано разпределението на вълновата енергия по „чиниите“ на Джеда.

Четирите „чинии“ осигуряват разпределението на вълновата енергия в съседните секции с изместване по фаза на 90 градуса.

В случая с електрическа крушка от онова време изместването по фаза на 180 градуса в крайните „чинии“ на съседните секции на Джеда позволява да се създаде потенциал от 400-500 волта за запалване.

Анкх

В книгата на Уолис Бъдж „Египетска религия. Египетската магия“ в тълкованието на символа Анкх е казано, че той вероятно се явява изображение на някакъв предмет, реално съществуващ по-рано.

Анкх обикновено се намира в ръцете на „човекоподобни“ същества: богове в човешки облик, фараони (въплъщение на сина на Озирис – бога Хор), жреци – служители на култа. Този предмет е имал качества, които са се разширявали, повишавали са статута и са правели богоподобен неговия притежател. Какво може да е било това?

Отчитайки, че древната писменост е била построена на смислова основа, да се опитаме да дадем физическа трактовка на изображенията на картинката.

Двама владели, изобразени в поза на разговор, чрез използване на технически средства – организиране на линия на връзка с използването на Джед и Анкх, които се поддържат от енергията на Ра, се договарят за решаването на трети проблем. Съседството на бабуините е проблем дори в днешно време.

Такъв жест с Анхк, в превод на наш език, означава „звънни или бъди на линия“.

             

Уас

Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараони, богове и влиятелни лица.

Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.

Значи този предмет е имал качества, които са правели богоподобен или много значим неговия притежател и е давал власт.

Какво може да е било това?

Това е много необходим и ценен предмет, който, както и властта, е поверяван само на „посветения“ в най-съкровеното знание на мегалитната енергетика. Той е бил нещо като сонда за измерване на резонансите.

При джеда видяхме, че символите може да имат съвсем конкретно физическо обяснение на тяхната работа. В основата на символа Анкх и Уас също лежат физически процеси и размери на използваните вълни, които обясняват тяхната работа.

Да видим как са работили. Предшественикът на Анкх – бронзовата кука (ще я разгледаме в друга статия), е била „своеобразен детектор“ на сигнала и е изпълнявала следните функции:
Отрязвала е енергия с колебания на 20-сантиметрова еластична акустична вълна, тъй като дължината на куката се е равнявала на дължината на стоящата вълна, която не предава енергия.
Отрязвала е енергията на резонансните колебания на връзките Si-O, тъй като в бронза няма такива връзки.

Но на повърхността на бронза се образува филм от меден оксид (CuO), олово (SnO) и патина (оксидно–карбонатна плака). Атомите на кислорода от физико-химическите връзки на този филм образуват вълнов канал, провеждащ поток вълнова енергия, който осигурява влизането-излизането на сигнала. U–образната форма на куката осигурява смяната на взаимодействията на вълновата енергия на сигнала от гравитационното ускорение на Земята с центростемително на центробежно и обратното.

Анкх е развитие на бронзовата кука, обединение в едно цяло на резонатора и детектора. Горната примка на Анкх представлява обемен резонатор – настроен на честотния диапазон на речта. Размерът на долната част на Анкха е била равна на дължината на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Размерът на напречната част на Анкха е била половината на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Такова устройство и размери на Анкха физически са осигурявали влизане-излизане на сигнала.

Уас е сонда, инструмент за измерване на резонансите на мегалитните устройства.

Горната част на Уас (по аналогия с куката) има наклон, който позволява да се измери вълновата енергия както на центростремителното, така и на центробежното взаимодействие. Раздвоеният край на Уас представлява камертон – настроен на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на Уас от камертона до върха трябва да е кратна на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на върха на Уас е 10 сантиметра, тоест 20-сантиметрова полувълна. Уас е позволявал да се провери работоспособността на мегалитните енергийни устройства.

Символиката и естетиката само обрамчват физическата същност на тези устройства – символи на мегалитната енергия.

Извод:

Наследниците на знания за развитата цивилизация са съхранили и развили мегалитната енергия. Те са използвали резонанс на ниво кристална решетка, процесът започнал с натоварване на енергия в О-Н връзките на водата, а те посредством резонанс на кислородните атоми са я поддържали във връзките Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита. Тази енергия им е давала „власт“ над камъните.

Energyvacuum

          

Тайные знания египетских жрецов о матрице Мироздания. Часть первая. Пифагор, Тетрактис и бог Птах


               


ОБЪЕКТИВНЫЙ ВЗГЛЯД НА ИСТОРИЮ ЧЕЛОВЕЧЕСТВА.

Странните изобретения на Пиер Л. Игина

Сеизмични технологии, уреди за пречистване на околната среда и дори способност да се променя молекулната структура на организмите: светът на Пиер Луиджи Игина (PierLuigiIghina) е свят на непопулярна наука, където реалност и мистицизъм се сливат по начин, който е едновременно завладяващ и тревожещ.

Невъзможно е да се говори за този необикновен изобретател и мислител без да се спомене името на неговия учител и колега, изтъкнатият Гулиелмо Маркони – известен най-вече с разработката си на радиото, но също така и с редица други интересни нововъведения. Игина работи с Маркони до смъртта му през 1937 г и продължава усилията на учителя си, използвайки тайните, научени от него.

Игина не изобретява нищо толкова известно колкото радиото, но талантът му сътворява машини с дори още по-поразителни свойства, които малцина биха си представили, а още по-малко биха повярвали, че са възможни.

Изучавайки магнитните полета, през живота си Игина прави редица изобретения, базирани на атомните вибрации. Той работи и с взаимодействието на полета, намиращи се между Земята и слънцето, като използва енергията от тях за възстановяване на болни клетки.

Многобройните изобретения на Игина включват фундамент с пасивен резонанс, неутрализатор на земетресения и странен уред, наречен “Елиос”, за който се твърди, че пречиства всички хранителни вещества, намиращи се в малкото му поле на действие.

Но вероятно нито едно от тези странни изобретения не носи на Игина толкова удоволствие, колкото магнетичният стробоскоп. Той е възхитен от способността на уреда да смайва любопитните си наблюдатели в облачни дни.

През 1998 г международно известният журналист Маурицио Костанцо, отивайки на интервю с Игина, става свидетел на странна перка, кръжаща над скромния дом на изобретателя в Имола, Италия. Костанцо описва как постепенно в облаците се отворила дупка и започнала да расте с всяка минута. По-късно Игина признава, че това, което му дава най-голямо удовлетворение от необичайното му изобретение, са невинните усмивки на децата, които гледат как облаците се отдръпват като по магия.

Магнетичният стробоскоп – който може да бъде сравнен с Разпръсквателя на облаци на Вилхелм Райх – е със сигурност в състояние да изнесе величествено представление. Въпреки това, забележителното в работата на Игина е откритието на нещо, което никога дотогава не е вземано под внимание от науката – малката, неуловима, но и основна частица, наречена “атомен магнит”.

От кайсии на ябълки

През 40-те години на изследователската си дейност Игина влага всичките си усилия в задачата да класифицира вибрациите на частиците, открити във всеки атом в природата. Наблюдавайки нивото на светлинна абсорбция на тези миниатюрни частици, Игина се убеждава, че учените са направили грешка при формулирането на основната структура на атома. Той твърди, че е невъзможно да се изучава частица, намираща се в постоянно движение и да се създаде изображение, което не е погрешно.

В следствие на това Игина създава механизъм, който изолира всеки атом и е изграден от стени от различни атоми с намаляваща степен на абсорбция на светлината. Именно по време на тези изследвания (за които той проектира свой собствен микроскоп с увеличителна сила от 1.6 милиарда пъти) Игина открива магнитния атом – изключително енергична частица, съдържаща се във всяка органична материя.

След години на усилена лабораторна работа, Игина открива най-съществената страна на материята – факта, че атомите не трептят, а вибрират. Това откритие води до едно от по-необикновените му и поразителни изобретения – осцилатора за магнитни полета. Ученият открива, че ако успее да промени вибрирането на група частици, самото вещество се променя.

Следват редица удивителни опити, в които осцилаторът за магнитни полета играе главната роля. Веднъж Игина поставя апарата до кайсиево дърво и променя вибрирането на атомите, докато то постепенно става като това на ябълково дърво. (Той изучава предварително показателите на това вибриране). След 16 дни установява, че кайсиите почти напълно са се изменили в ябълки.

След този опит Игина изследва обсега на откритието си, като се осмелява да го приложи върху животни. Той променя вибрационното състояние на опашката на плъх, за да я измени, за четири дни, в опашка на котка.

Въпреки че плъхът умира след експеримента (най-вероятно тялото му не издържа на бързата молекулна промяна), това подтиква Игина да направи друг, още по-показателен експеримент. Като изучава вибрациите, съответстващи на здрава кост на заек, той възбужда атомите на счупен крак на друг заек, докато те се излекуват, което става за изключително кратко време.

Така Игина достига до извода, че при правилно изчисление и просто, постепенно изменение на вибрационните им показатели, болните клетки (в това число и раковите) на всеки могат да бъдат излекувани.

Накратко, Игина проектира машина, която твори чудеса. Въпреки дългия списък с негови изобретения и легендарните анекдоти за него, обаче, Игина никога не е признат за ортодоксален учен от академичната общност. Напротив, той бива пренебрегван или осмиван за дръзката си работа.

Все пак някои негови колеги признават гения му. “Фактът, че никой не вярва, е следствие от липсата на уреди, необходими за да разберем как точно става това”, казва ядреният учен Гилиано Препарата в защита на работата на Игина.

И докато трудът му не е оценен по-достойнство от научната общност като цяло, няколко негови колеги го признават за революционен пионер с велик принос в италианското национално наследство. Днес фондации, улици и конференции носят неговото име, а след смъртта му, работата на Игина спомага за нарастването на интереса към завладяващата му дейност.

Игина напуска този свят на 8 януари 2004 г, отнасяйки със себе си важно, макар и неразбрано наследство, в което науката граничи с магията. Но той оставя след себе си богатство от загадъчни идеи и непонятни артефакти, които безспорно дават вдъхновение за по-нататъшни изследвания.

Превод: Антоанета Ангелова

http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-24_06_d.html

Защо Ватикана изгори Ян Хус?

               

Една от най-ярките страни на европейското католицизиране е Константинския събор (1414-1418), който се проведе по време на разкола на християнската църква с латинския обред, с цел да го прекрати и да обедини цялата западна християнска църква под ръководството на единния римски папа. Именно на този събор бе избран папа Мартин V и точно от него започнали изгарянията на т.нар. "еретици", които не признават папските реформи и самия папа - като наместник на Бога на Земята.
И така, кои всъщност бяха тези, които римската църква на латинския ритуал обяви за "еретици"? Ако вярвате на официалната история, за чието пренаписване и фалшифициране голям дял има Ватикана, това бяха само магьосници и вещици - служители на силите на тъмнината. Но напоследък има все повече доказателства, че под претекст за борба с "еретиците" и "магьосничеството" е унищожено ведическото общество на ранна Европа, както и онези християни, които не могат да приемат ереста на папството.
И не случайно, именно на този събор на латинската църква, която все още не е наричана "католическа", се решава да бъде наказан Ян Хус, който беше изгорен заедно с всичките си трудове. В резултат на това започнаха хуситски войни в Европа. По-късно са изгаряли и други "еретици", заедно с всички книги, които не подкрепят ватиканската версия на историята и не потвърждават ереста на Ватикана.
Ето какво можете да прочетете за това в книгата "Как и за какво се правят Писанията "свещени"?" на издателство "Концептуал": "Може да се каже, че на събора през 1414-1418 г. римокатолическите църкви са обединени в една организация. Въпреки че съборът не е решил всички задачи, тази обединена организация вече показва какво ще се случи с онези, които няма да се съобразят с решенията й. С такъв грях пред Бога започнала дейността на латинската обединена църква, която по-късно била наречена "католическа", очевидно от думата "kat": на чешки език "kat" означава "екзекутор".
Не цялата истина е известна за Ян Хус, а още повече за това какво вероучение той защитава. Но някои разпоредби на това вероучение са известни:
- Не бива да се подчиняваш сляпо на църквата, но трябва да мислиш самостоятелно.
- Властта, която нарушава Божиите заповеди, не може да бъде призната от Него.
- Всеки е пряко свързан с Бога без посредници, поради което църквата като междинна връзка между човека и Бога не е необходима.
- Изповедта е насилие срещу съвестта и затова е достатъчно да се задоволим с вътрешното покаяние на човека пред Бога.
- Необходимо е да се преведе Библията от традиционния латински на националните езици.
И така, какво християнство е проповядвал Ян Хус? Непряко ни говори за това следния факт. На помощ на хуситите, които се защитаваха срещу кръстоносците на папата, идва "един отряд от православни поданици на Великото Литовско херцогство, борещи се срещу опитите за налагане на католицизма в своята страна. Осем години заедно с таборитите те се бориха срещу полски, немски и унгарски войски". Очевидно православните помагат на православните в борбата срещу латинците".
И така, ето кой всъщност беше Ян Хус! И кои всъщност са онези, които от името на Христос се обявиха самоволно за "наместник на Бога на Земята", извършиха тотално пренаписване на историята и унищожаваха инакомислещи, както и писмени източници и книги, които противоречат на ереста на папството и версията на историята, измислена от Ватикана? Не са ли всъщност "инквизицията", клането на християни от други вероизповедания и ведическото население, а също така и "кръстоносните походи" - кървави човешки жертвоприношения на планетарния демон на тъмнината? Същият този "общ Бог с евреите", за което Ватиканът вече открито заявява след Втория Ватикански събор, признавайки първостепенността на "Божия избран народ" над себе си? Тогава защо настоящата "върхушка" на РПЦ поддържа такива близки контакти с онези, които светите отци на Източното християнство винаги са наричали "папската ерес"?






По материали от Интернет

Астрални атаки или как функционират съвременните технологии на тъмнината?

               

В нашата ера на цифровите технологии хората са далеч от осъзнаването на реалните процеси, които се случват в нашия свят, зомбирани от пропагандата на слугите на тъмнината по телевизията и в мрежата, в образователните и научните институции, считат окултните технологии за манипулиране на съзнанието, подчиняването на волята на хората и дистанционното убийство за нещо нереално - "суеверия" и "заблуда". Това е разбираемо, слугите на тъмнината не искат хората да знаят за онези технологии, които самите те активно използват. Характерна особеност на нашето време е, че в допълнение към окултните технологии се използва и дигитална техника, а жертвите често се улавят в мрежата.
Например, много от неофитите стават жертви на псевдоезотерични сайтове, където има опити да ги хванат на различни "куки", специално създадени под прикритието на различни тайни общества - сатанинските секти. Но те дебнат не само за новодошлите. Специално избрани и обучени групи от бойци черни магьосници се занимават с унищожаването на тези, които съзнателно отиват към Светлината и се противопоставят на световната паразитна сатанинска система. И често под техните атаки попадат в ръцете им и опитни магове, оплели се в загадките, поставени от тъмните в мрежата от "капани".
Ето например, как е описал един такъв случай от своята практика руският изследовател на шаманските практики и култури на народите в Североизточния от Сибир Г. Тиметагин в книгата си "Пазителят на Севера": "В края на март, съвсем неочаквано за мен, в месинджъра "почука" едно момиче от глухите селата в Красноярския край: "Гор! Четох за пътя ти и умирам от желание да те видя! Виждам всичко, което описваш като ярък, колоритен, движещ се филм! А твоята Шаманка, както ми се струва, като цяло е свързана с мен почти чрез роднински връзки! Виждам къщата й, двора й, виждам три, не - четири вълка, които се разхождат из двора й, виждам кози и котки ... "
Шокиран от тези подробни и най-важното - точни описания, аз незабавно звъннах на Шаманката. "Ха, изглежда, че съм намерила още една Виждаща! Тя вижда, не, тя усеща мен и теб!"
"Попитай я за рождената й дата!" - беше отговорът.
Попитах и получих в отговор не само датата на раждане, но и снимка на много мило, хубаво момиче с червена коса. Погледнах лицето й и буквално се влюбих в нея от пръв поглед, макар че по възраст тя можеше да ми бъде дъщеря!
Обаждам се на Шаманката, давам й датата на раждане на малкото момиче и чувам възбудения глас на любимата ми сестра в тръбата: "Гор, незабавно се свържи с нея! Кажи й да не излиза от къщата през следващите два дни и да се барикадира и да не пуска никого! Времето върви много бързо. Ако не я скрием сега, тя може да умре! Ще бъде намерена от тъмните! Утре ще отида при нея! Очевидно това е моята ... Огледална сестра! Рожденият й ден е датата на моята клинична смърт! Гор! Това е много, много важно! Кажи й да ме чака! Още по-добре, отиди при нея в най-близко време. Заедно ще успеем да я защитим!"
Позвънявам в селото до Красноярск. Няма отговор. Пиша по месинджъра. Тя не отговаря. О, Духове! Закъсняли ли сме?! Изведнъж се появиха точки по екрана на телефона - ТЯ ПИШЕ ОТГОВОР!
"Гор, при мен е голяма радост! Буквално днес баща ми ме намери, а той вярваше, че съм мъртва, дойде при мен и днес тръгваме с него в Москва, ще ви пиша от там ..."
"Спри, откъде знаеш, че това е твоят баща?"
"Знам го! Той отдавна ме търси и ето - намери ме! Джипът му е под нашите прозорци, скоро ще тръгнем за летището и ще летим до Москва! Гор, щастлива съм!"
"Чакай, скъпа моя, послушай ме, не е факт, че това е твоят баща, трябва да се откажеш от това пътуване, да откажеш и да чакаш само два или три дни! Ще дойдем при теб! И Шаманката, и аз! Не прави прибързани действия! ИЗЧАКАЙ НИ!!!"
Пиша, убеждавам я, но вече знам вътрешно - това е напразно, тя няма да послуша. Тя вече е под очарованието на този демон, който се прави на баща й. Няма да стигне до Москва. А може би след месец или два сибирските полицаи ще намерят в гората обезобразения труп на неизвестно двайсетгодишно момиче и ще го запишат като неразкрито убийство. А ние няма да успеем. И тогава ще се кълнем до края на живота си, защото закъсняхме ...
"Гор, обезателно ще ти звънна от Москва, - забавните редове се движат по екрана на телефона. - И ти ще дойдеш при мен, ще те чакам, може би Шаманката ще дойде с теб?
"Мое момиче, послушай ме, моля те! Отложи пътуването, моля те!" Направих още един опит да я убедя, въпреки че вече съм претоварен от увереността, че всичко това е напразно ... притеснен съм, МНОГО се тревожа за нея. И аз, разбира се, се разкривам ... Не мога да мисля за нищо и никой друг освен нея ...
"Не, Гор! Колата вече е под къщата. Билетите са закупени. След шест часа ще бъда в Москва, очаквай да ти звънна, Гор! Много се радвам, че те намерих!"
"СТОООЙ!!!"
Няма отговор ...
И тук нещо ме покри. Като облак, падащ отнякъде. Изведнъж придобих способността да мисля трезво. Нещо не е наред тук! Нещо не е наред! Това е нелогично! Това е глупаво! Грешка! Но какво? Какво ?!
Обаждам се на Андрей: "Братко, виж в този блог ай-пито на ето този читател, това е много важно, направи го възможно най-бързо!"
След няколко минути на смартфона ми попада връзката на GPS-позиционирането (слава на съвременната технология!). Пренасочвам връзката към компютъра и кликам върху нея с мишката. Зарежда се ... Уау! Ето значи какво било? Едно момиче, ясновидка от отдалечено село близо до Красноярск, по някаква причина, се включва онлайн в интернет от сърцето на Москва! Почти от Кремъл! Това е обрат! Обаждам се Шаманка:
"Сестра, тук има някакъв боклук! Нашето момиче - изглежда не е тази, за която се представя!"
"Вече знам, Гор, моите енергии, които изпратих заради защитата й, се върнаха от нея разбъркани - не намериха никого там, разбираш ли?"
"Разбирам, това е номер, какво ще правим?!"
И точно тогава ни сполетя и двамата. Ментален удар с такава невероятна сила, че лицето ми става като гипсова маска - ако почукаш върху нея и тя ще се разцепи на малки крехки фрагменти. Аз треперя. Пръстите едва натискат бутоните на телефона, когато пиша на Шаманка:"Сестро, аз съм смачкан, на последни издихания съм. Едва се държа, какво да правим?!"
"Затваряме се, спешно! Направи кристалния купол! Активирай всички очарователни неща! Плюй на последствията! Сега най-важното е да оцелеем! Да се преборим! Намали всички устройства, компютър, телефон, излез от този слой. Ще се свържем след три дни! Успех, брат!"
Аз треперя. Спомням си, че някъде имам бутилка арменски коняк. Намирам я в шкафа, махам тапата с треперещи ръце, изсипвам половината чаша и лакомо поглъщам горящата течност, без да чувствам нито вкус, нито мирис. Алкохолът в този случай е най-ефективното, макар и варварско средство за разбиване на всички настройки и маршрутизатори на други, насочени към мен ...
Пийнете си, момчета! Пийнете в отговор на зловещия удар! Аха! Пихте! Веднага почувствах физически как обратната страна изпада в истерия, усещайки как отровата прониква в мозъците им, натоварени с менталния контакт, как се разпадат и изгарят невронните връзки, как отзад ги покрива вълна, срещу която просто нямат време да създадат адекватна асиметрична защита, защото няма асиметрия, която да помогне срещу такава вълна!
Ответен удар! Шок! И всичко се разпада! Лежах мокър на пода в близост до леглото и погледнах към по-малкия ми син, който гледаше проснатото тяло на баща си в изумление ... Всичко свърши, синко! Всичко свърши! Устискахме. В това, че устискахме именно ние, не се съмнявам изобщо ... И с моята Шаманка също всичко е наред!
Влизам в мрежата. И виждам как буквално пред очите ми всичките акаунти на симпатичното червенокосо момиче са отстранени - от фейсбук, от месинджъра ... Виртуалната личност е изтрита от интернет. Няма я повече. Споменът за нея остава само чрез вътрешния тремор и слабостта в тялото ... "
Както виждаме, технологиите на слугите на тъмнината са работили по обичайния начин: първо, да създадат у човек интереса, а след това да се опитат да го дебалансират, а когато се "разкрие" - да атакуват. Следователно, човек трябва да третира критично всяка информация в мрежата и да я проверява по други информационни канали. Същото важи и за виртуалните личности, които се занимават не само с "тролене", но и с окултното ловуване, набирайки чрез измама и ласкателство новаците в сатанинските секти и премахвайки онези, които не служат на тъмния егрегор.

http://neonula.blogspot.com/

У. Ричард: за спонтанно отиване в астрала е необходимо състояние на стрес, подкрепено от желание

Интересна информация за такова удивително явление като астралното пътуване е предоставена от изследователя и автора на много книги за магията, парапсихологията, екстрасензорната медицина от Нова Зеландия Уебстър Ричард. Особено интересна в това отношение е книгата му "Астрални пътувания за начинаещи", в която той описва своя личен опит за това явление. За пръв път го преживява в младостта си и този опит се получава чисто спонтанно.

Ето как го описва в книгата си: "От незапомнени времена хората са изпитвали необяснимо желание за астрално пътуване. Как човек успява да напусне физическата си обвивка и да се втурне в неизвестни дълбочини, излизайки извън времето и пространството? Дали тази способност е присъща само на избрани или всеки човек има тази възможност от раждането си? Очевидно е, че за шаманите е изгодно да държат хората в неведение за такива брилянтни и уникални възможности: да осъзнават бъдещите събития и дори да им повлияят. Ето защо техниката на астралното пътуване е забулена в мистерия.
Въпреки всичко, има много примери за това, как някои хора са получили дарбата на астралното излизане спонтанно. В повечето случаи астралното преживяване оставя приятно впечатление. Някои истории обаче ужасяват хората, създавайки погрешно схващане за това явление.
За щастие, първото ми астрално преживяване, изпитано на петнадесет години, макар и спонтанно, по-скоро ме заинтригува, вместо да ме уплаши. Един ден след занятията, преди да си тръгна за дома, отидох в училищната библиотека. Знаех, че бих могъл да пропусна влака, но не успях да се откажа от търсенето на книги, необходими за моята домашна работа. Неочаквано за себе си се озовах в гара, сред други ученици. Чувството беше съвсем естествено, с изключение на ясното осъзнаване за излизане от физическото тяло.
На платформата имаше обикновеното оживление и безгрижен шум, а аз поисках да проверя дали съучениците ми ме виждат. Опитах се да плесна мой приятел по гърба и видях, че ръката ми минава през тялото му. Никой обаче не реагира и осъзнах, че присъствието ми не е забелязано от другите. След това подвикнах на моя приятел, но не получих отговор. Изведнъж си спомних, че съм оставил портфейла си в училище и на мига отново се озовах в библиотеката. Опитвайки се да хвана влака, аз трескаво започнах да тикам книгите в куфарчето, но времето бе безнадеждно пропуснато.
Следващият влак беше само четиридесет и пет минути по-късно и аз имах много време да осмисля какво се е случило с мен. Не може да се каже, че това, което се случи, беше нещо необичайно за мен, тъй като вече бях чел няколко книги от Силван Мулдун за астралното пътуване, въпреки че не бях го изживял лично. Първото ми астрално изживяване пробуди в мен стремежа да се науча да напускам тялото по свое желание.
Сега, като си спомням тези далечни дни, разбирам, че обстоятелствата са възможно най-благоприятни за случилото се. От една страна направих отчаяни опити да намеря точната книга, а от друга - страхувах се да пропусна влака. И двете обстоятелства създадоха един вид стресова ситуация и тъй като вече бях запознат с теорията, то и третият благоприятен фактор - желанието - беше наличен. Така че, за спонтанно отиване в астрала е необходимо състояние на стрес, подсилено от желанието да се преживее този опит".
Виждаме, че за проявата на спонтанно астрално излизане Ричард смята за важни тези два фактора, които позволяват на човек да включи някаква сила, която учителят на Кастанеда, индийският маг дон Хуан Матус нарича "намерение". Усвояването на тази дарба става постепенно, по време на тренировка. Също така, постепенно (кой - пo-рано, кой - по-късно) човек може да овладее и осъзнава влизането в астралното поле или "астралното пътуване", което позволява да се премества нашето съзнание до всяка точка в пространството и времето. Въпреки че като правило първите пътувания са ограничени до нашия свят и до настоящето време.

По материали от Интернет

http://neonula.blogspot.com

За изображенията върху огледални повърхности

                 

От времето на дълбока древност хората, които имат способността за образна комуникация, забелязват, че ако погледнете отблизо в определено време в някаква блестяща повърхност - огледало, водите на река или езеро, кристали и кристални топки - тогава върху нея се появяват изображения от миналото, бъдещето или събитията, ставащи на голямо разстояние. Но каква е причината за това явление?
В книгата "100 велики тайни на съзнанието", редактирана от А. Бернацки, можем да прочетем за това явление следното: "Още в началото на XVI век Парацелз твърди:" Човек има силата, която да му позволи да види приятелите си и обстоятелствата, в които се намират, независимо, че въпросните хора могат да бъдат на хиляда мили".
Арабският учен от 13-ти век Ибн Калдун съобщава: "Някои хора гледат в огледала или съдове, пълни с вода ... Те гледат внимателно, докато не започнат да виждат образите. Съзерцаваният обект изчезва и след това една завеса, подобна на мъгла, се простира между наблюдателя и огледалото На този фон има образи, които той иска да възприеме, а после описва това, което вижда ... "
Фактът, че с помощта на кристали, огледала, кристални сфери и други прозрачни или светоотразяващи устройства могат да се предизвикат визуални халюцинации, е отразен в легенди и писмени източници на много народи: в древно Перу, Мадагаскар, Сибир, американските индианци, в Древна Гърция и Рим, в Индия и Египет. Навсякъде те вярваха, че по този начин се виждат миналото и бъдещето ...
И независимо от това как хората третират явлението "видение на бъдещето", сега то става обект на научни изследвания. Така например, в един от експериментите американски психолози поканили около сто доброволци, предложили им да гледат прозрачна стъклена топка. И изведнъж повече от половината от участниците отбелязаха появата на визуални образи.
Експериментаторите считат, че подобен ефект може да се постигне, като се погледне в дълбините на планинските езера, в добре полирани огледални повърхности. И самите изображения (лица на познати и непознати, картини от детството и т.н.), както предполагат учените, се появяват, защото човекът попада в състояние на самохипноза".
Но учените са само наполовина прави. Работата е, че такива способности на ясновидство и далечно виждане се отключват у хората по време на постигането на променени състояния на съзнанието. Огледалните и отразяващи повърхности са един вид "инструмент за настройка" на нашето съзнание, което ни улеснява да стигнем до съответните състояния, когато нашето съзнание получава възможност да се свърже с енергийно-информационните полета (Акашови хроники).
По принцип този дар се проявява спонтанно, но ако тренирате включванията си към информационните полета, в крайна сметка можете да се научите да намирате информация в тях съвсем съзнателно, точно както я намираме в интернет. Следователно, не случайно някои съвременни изследователи наричат информационните полета не само акашови хроники, а и Вселенския интернет. И характеристиката на този "интернет" е фактът, че той съдържа само надеждна информация, включително тази, която е внимателно скрита от нас от определени сили и техните слуги, които са завзели контрола над човечеството.

          

Спорове около екстрасензорното възприятие

Изненадващо, но именно екстрасензорните способности се подлагат на силен натиск както от страна на официалните религии на "библейския проект", така и от страна на официалната наука. И това неизменно води до мисълта, че и религиите, и науката са създадени с една цел - да не допуснат човечеството до определено "забранено знание", и ако това не се случи, поне да се постараят да дискредитират това знание. Ето защо религиите ни убеждават в "греховността" на екстрасензорното възприятие и че то е "от злото", а различни псевдо-научни комисии, създадени на един единствен принцип в различни страни, се опитват да го представят като "измама" или "суеверия".
Но и между учените обаче има привърженици на екстрасензорното възприятие, които като истински учени решиха да го изследват с помощта на практически експерименти, а не да бъдат приравнени с фанатичните вярващи в неоснователните твърдения на "авторитетите", които дори не са се опитали да изследват тези загадъчни явления. Тези две позиции разкриват същността на дългогодишните спорове между учени и изследователи с псевдо-скептици, които не искат да повярват в резултатите от независими изследвания.
Например, ето какво Джин ван Бронкхорст пише за това в своята книга "Предчувствията в ежедневието": "Науката използва точния метод за откриване на нови истини за нашия свят. Всички експерименти трябва да се провеждат няколко пъти и резултатите от тях трябва да бъдат убедителни и статистически значими, което означава, че те могат да бъдат включени в общата хазна на човешкия опит. Но когато задачата е да се докаже нещо от тази сфера, която не е напълно призната от обществото, рационалните аргументи се смесват със скрити емоции ...
Скептиците се противопоставят на съществуването на екстрасензорно възприемане, защото противоречи на тяхната теория за времето. Доказателството за автентичността на предчувствията застрашава целостта и неопровержимостта на много утвърдени научни предположения. В това отношение изследователят Робин Вуфит отбелязва: "Изследванията върху изучаването на формите на екстрасензорно възприятие не само хвърлят скрито предизвикателство към рационалното възприемане на света, но и подкопават основите на научната ортодоксалност".
Днес в масовата култура споровете се водят в много груби форми. Скептиците наричат привържениците на екстрасензорното възприемане на безпринципни хора, които не са в състояние да провеждат нормален експеримент, а те на свой ред смятат, че противниците им са уплашени зайци, които се страхуват, че всяко доказателство за съществуването на екстрасензорни възприятия ще доведе до унищожаването на целостта на техния светоглед.
Истината, която лежи извън тези стереотипи, е интересна и двусмислена. Поддръжниците на екстрасензорното възприятие са постигнали значителен успех в научноизследователската и развойната дейност, а някои от тях са и в други области на научното познание. Те са експерти в работата си. Тези изследователи се смятат за достатъчно смели, за да изучават човешкото съзнание и да провеждат експерименти, следвайки най-добрите научни принципи, без да мислят за това, какви ще бъдат резултатите от тях. От друга страна, скептиците не са по-долу от тях по отношение на академичните степени и академичните регалии. Те също са добри специалисти в своята област. Интересът на критиците в тази област обаче се регулира от предпазни мерки, които те трябва да спазват, когато разглеждат такъв необичаен феномен като екстрасензорното възприемане на реалността".

И все пак Джин ван Бронкхорст не вижда цялата картина на тези спорове и истинския им произход. Разбира се, инерцията, глупостта, страхът от унищожаване на картината на описанието на света си имат място. Както и страх от загубата на научна кариера. Но много от "борците с псевдознанието" съзнателно служат на паразитна и сатанинска сила, която контролира всички аспекти на човешката дейност. И да се победи тази сила е възможно само с помощта на самото "забранено знание", подходите към което се пазят от нейните корумпирани слуги, които са си избрали ролята на "стражеви кучета". Ето защо, веднага щом има публикации от "забранената" област, се чува дружен вой от цялата тази лаеща сбирщина, подчинена на господарите си. А търсенето на истината не е интересно за сбирщината, те искат само да защитят интересите на господарите си и да получат за своята "честна служба" подходящи "кости" от "господарската маса".

По материали от Интернет