Квантово заплитане 2

Доказано е експериментално, че е възможно да създадат двойки фотони с квантова връзка, дори ако те не съществуват в едно и също време. Тоест към удивителния факт, че подобна връзка работи дори на голямо разстояние, се прибавя още и времевото разделение. Получава се, че взаимовръзката между две частици е толкова силна, че тях може да ги разделят и времето, и пространството, а квантовата връзка продължава да действа.

Светлинният квант, наричан още фотон (който едновременно представлява и частица, и вълна), може да бъде поляризиран и да приема две състояния – вертикална и хоризонтална поляризация. Заплитането възниква, ако е налична двойка фотони, всеки от които може да бъде или хоризонтално, или вертикално поляризиран. Квантовата им връзка се проявява по следния начин: ако измерим състоянието на единия фотон, то може с увереност да кажем, че състоянието на другия от двойката ще бъде противоположно. Тоест, ако частицата, чиито свойства можем да регистрираме, е поляризирана вертикално, то частицата от нейната двойка, намираща се дори на другия край на Вселената, ще бъде поляризирана хоризонтално, и обратното.

https://www.theatlantic.com/…/spooky-action-at-a-di…/516201/


Квантово заплитане е източник на холографското пространство





Холографският принцип в триизмерно пространство. © Hirosi Ooguri

Учените отдавна се опитват да създадат теория на всичко, способна да опише всички явления, наблюдавани в околния свят на всичките му нива. Общата теория на относителността обяснява природата на гравитацията, процесите на мащабните космологични образувания и явления, като динамиката на съществуване и движение на звездите, галактиките и други масивни космически обекти. Квантовата механика на свой ред обяснява процесите и явленията, протичащи на най-малкото ниво, от молекулярно до ниво субатомни частици.

Двете теории влизат в противоречие на Планкови мащаби (Планковата дължина е равна на 1,62х10-35 м, което е 2х1020 пъти по-малко от „диаметъра“ на протона), тъй като на тях в ОТО е необходимо отчитането на квантовите поправки. Така в черна дупка квантовите ефекти водят до нейното изпарение. Квантовата версия на ОТО, получавана от квантуване на класическите полета, се оказва непренормируема, тоест нейните наблюдаеми величини не може да се направят крайни.

Една от съставките на хипотетичната теория на всичко се явява холографският принцип. Той твърди, че гравитацията в триизмерен обем може да бъде описана от квантовата теория на двуизмерна повърхност, ограничаваща триизмерния обем. В резултат на това трите обичайни пространствени измерения се появяват от повърхността на проекция, която има само две измерения. Но досега никой не е успявал да разбере и обясни механизмите, отговорни за появата на трето „обемно“ измерение.



Хироши Оогури и колегите му изяснили, че ключов момент на споменатите механизми се явява квантовото заплитане. Използвайки теорията на квантовата механика, която не описва гравитацията, учените са изчислили показателя на плътност на енергията, явяваща се източник на гравитационните взаимодействия в трите измерения. Този механизъм на проектиране с помощта на квантовото заплитане е подобен на начина, по който лекарите разбират за проблемите в организма, разглеждайки плоски рентгенови снимки.



Математическо съотношение, получено от Оогури и колегите му, свързва локалните данни за гравитацията (червената точка) с квантовото заплитане, информация за което се съдържа на двуизмерна повърхност (сините полусфери).
© Jennifer Lin


Такъв подход е позволил на учените да интерпретират универсалните свойства на квантовото заплитане като параметри от плътността на енергия, която се явява основа на теорията на квантовата гравитация.

Учените и преди са се опитвали да разберат взаимовръзката между гравитацията и квантовото заплитане, но точната роля на тази взаимовръзка във формирането на пространствено-времевия континуум не била докрай ясна.

Квантовото заплитане е явление, чрез което квантовото състояние, като посоката на въртене на частицата или поляризацията на фотона, може моментално да бъде предадено от една заплетена частица към друга, независимо от разделящото ги разстояние. Алберт Айнщайн е наричал това явление „призрачно действие на разстояние“, а работата на Хироши Оогури доказва, че именно квантовото заплитане произвежда допълнителни пространствени измерения.



„Преди известно време беше известно, че квантовото заплитане е свързано с фундаменталните проблеми и парадокси, пречещи за обединяването на ОТО и квантовата механика – разказва Оогури. – Нашата работа хвърля нова светлина на отношенията и определя математическите зависимости между квантовото заплитане и структурата на пространство-времето на най-микроскопично ниво.

Освен това нашата теория се явява нещо като интерфейс между квантовата гравитация и потоците информация, циркулираща в обичайното триизмерно пространство. И за нашите бъдещи изследвания ще привлечем специалисти в областта на информационните технологии, с чиято помощ да продължим изследванията в тази насока.“



https://megavselena.bg/




Призрачно квантово действие крепи Вселената





Браян Суингъл тъкмо завършил физика на веществото в Масачузетския технологичен институт, когато изведнъж решил да вземе няколко урока по теория на струните, за да подкрепи своето образование – както той си спомня, „защото защо не?“, макар че никога не се интересувал особено от тази област.

Със задълбочаването в детайлите Суингъл започнал да открива неочаквани сходства между подхода на струнната теория към физиката на черните дупки и квантовата гравитация със собствената му работа, в която той използвал т.нар. тензорни мрежи за прогнозиране на свойствата на екзотичните материали.

„Осъзнах, че се случва нещо дълбоко“, казва той.

Тензори възникват по цялата физика – това са прости математически обекти, които могат да представляват няколко числа едновременно. Например векторът на скоростта е прост тензор – той улавя стойността на скоростта и посоката на движение. По-сложни тензори, свързани в мрежа, може да се използват за опростяване на изчисленията на комплексни системи, състоящи се от много различни взаимодействащи части, включително и сложно взаимодействие на огромния брой субатомни частици, съставящи материята.

Суингъл е един от физиците, които виждат ценност в адаптацията на тензорните мрежи към космологията. Сред останалите преимущества те могат да помогнат в решаването на продължаващия спор за природата на самото пространство-време.

Според Джон Прескил, професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, много физици заподозрели дълбока връзка между квантовото заплитане – „призрачното действие на разстояние“, което толкова недолюбвал Алберт Айнщайн,– и геометрията на пространство-времето на малки мащаби, която физикът Джон Уилър първи описал като мехурчеста пяна преди шестдесет години.

„Ако изучавате геометрията в мащаби, близки до Планковата дължина – най-малката от всички възможни, – тя все по-малко и по-малко ще прилича на пространство-времето – казва Прескил. – Всъщност това вече няма да е геометрия. Това ще е нещо друго, възникващо от друго, по-фундаментално.“

Физиците продължават да се борят с този заплетен проблем, свързан с фундаменталната картина, но много подозират, че той е свързан с квантовата информация.

„Когато говорим, че информацията се кодира, ние имаме предвид, че можем да разбием системата на части, и ще има известна корелация между тези части, така че можем да разберем нещо за едната част, като наблюдаваме другата“, казва Прескил. Такава е същността на заплитането.

Свикнали сме да говорим за „тъкан“ на пространство-времето, метафора, която предизвиква образа на тъкането на отделни нишки в гладко и непрекъснато цяло. Тези нишки принципно са квантови.

„Заплитането е тъканта на пространство-времето – казва Суингъл, понастоящем учен в Станфордския университет. – Това е нишката, която свързва системата ведно, прави общите свойства отличими от индивидуалните. За да видите интересното колективно поведение, трябва да разбирате как се разпределя заплитането.“

Тензорните мрежи предоставят математически инструмент, който позволява да се направи това. От такава гледна точка пространство-времето възниква като мрежа от взаимно свързани възелчета в сложна мрежа с отделните парченца квантова информация, свързани подобно на LEGO. Заплитането е лепилото, което държи мрежата заедно. Ако искаме да разберем пространство-времето, е необходимо първо да помислим геометрично за заплитането, тъй като именно по този начин информацията се кодира в безкрайното количество взаимодействащи възли на системата.

Много тела, една мрежа

Моделирането на сложна квантова система е не просто подвиг, дори класическа система с повече от две взаимодействащи части представлява проблем.




Когато Исак Нютон публикувал своите „Принципи“ през 1687 г., една от многото теми, които той засегнал, е известна като „задачата за трите тела“. Сравнително прост въпрос е изчисляването на движението на два обекта от рода на Земята и Слънцето, като се вземат под внимание ефектите на взаимното им гравитационно привличане.

И все пак, ако се добави трето тяло от рода на Луната, задачата се усложнява, проблемът със сравнително преките и конкретни решения става хаотичен и дългосрочното прогнозиране изисква мощни компютри за моделиране на приблизителната еволюция на системата. Накратко, колкото повече обекти има в системата, толкова по-сложно е да се изчисли и тази сложност нараства линейно, или поне в класическата физика.

Сега си представете квантова система с много милиарди атоми, като всички си взаимодействат в съответствие със сложни квантови уравнения. На такива мащаби сложността нараства експоненциално с броя на частиците в системата, така че подходът на грубата изчислителна сила няма да работи.

Представете си буца злато. Тя се състои от множество милиарди атоми, които си взаимодействат. От тези взаимодействия произтичат различните свойства на метала, цвета, твърдостта или проводимостта. „Атомите са мънички квантовомеханични неща, вие поставяте атоми на едно място и се случат нови и прекрасни неща“, казва Суингъл.

Но на такива мащаби се прилагат правилата на квантовата механика. Физиците трябва точно да изчислят вълновата функция на тази буца злато, в която се описва състоянието на системата. И тази вълнова функция е многоглавият драконна експоненциалната сложност.

Дори в буцата злато да има само 100 атома, всеки с квантов спин, който може да е или горен, или долен, общият брой на възможните състояния е 2100, или един милион трилиона трилиона. С всеки добавен атом проблемът става неизмеримо по-лош. (И ще бъде още по-лошо, ако решите грижливо да опишете нещо в допълнение към спиновете на атомите съгласно всеки реалистичен модел.)

„Ако вземем цялата видима Вселена и я запълним с най-добрите ни материали за съхранение, като направите най-добрия от възможните харддискове, ще можете да съхраните състоянието общо на 300 спина – казва Суингъл. – Тази информация присъства, но не цялата е физическа. Никой никога не е измервал всички тези числа.“

Тензорните мрежи позволяват на физиците да свият информацията, съдържаща се във вълновата функция, и да работят само с тези свойства, които могат да измерят експериментално: как отделно взет материал изкривява светлината, например, или как той поглъща звука, или колко добре провежда електричество.

Тензорът е нещо като „черна кутия“, която взема един набор числа и изплюва съвсем друг. По този начин може да се включи проста вълнова функция – множество невзаимодействащи електрони, всеки в своето най-ниско енергийно състояние – и да се пропускат тензорите в системата отново и отново, докато процесът не произведе вълновата функция на голямата и сложна система, милиардите взаимодействащи атоми в буцата злато.

Резултатът ще бъде ясна диаграма, изобразяваща това сложно парче злато, иновацията много прилича на диаграмите на Файнман, които са опростили процеса на представяне на взаимодействието на частиците в средата на ХХ век. А тензорната мрежа има геометрия точно като в пространство-времето.

Ключът към постигането на такова опростяване е принцип, наречен локалност. Всеки отделен електрон взаимодейства само с близките си съседи електрони. Заплитането на всеки от многото електрони с неговите съседи произвежда серия „възли“ в мрежата. Тези възли са тензори, а заплитането ги свързва заедно. Всички тези съединени възли съставят мрежа. Става по-лесно да се визуализира сложното изчисление.

Има много различни видове тензорни мрежи, но сред най-полезните има една, известна със съкращението MERA (multiscale entanglement renormalization ansatz). Ето как работи тя: представете си едномерна линия на електроните. Заменете осем отделни електрона – A, B, C, D, E, F, G, H – с основните единици квантова информация (кюбити) и ги заплетете с близките съседи, за да образувате връзки. А се заплита с В; С се заплита с D; E се заплита с F; G се заплита с H.

Това произвежда по-високо ниво в мрежата. Сега заплитаме AB с CD, EF с GH, за да получим следващото ниво. Накрая ABCD се свързва с EFGH и се образува най-горният пласт.

„В известен смисъл може да се каже, че заплитането се използва за построяване на многочислена вълнова функция“, казва Роман Орус, физик от университета „Йоханес Гутенберг“ в Германия.

Защо някои физици толкова се вълнуват от потенциалните тензорни мрежи – особено MERA – в светлината на квантовата гравитация? Защото тези мрежи демонстрират как една геометрична структура може да излезе от сложните взаимодействия на много обекти. И Суингъл (наред с други) се надява да се възползва от тази възникваща геометрия и да покаже как тя може да обясни възникването на гладко непрекъснато пространство-време от дискретните битове квантова информация.

Границите на пространство-времето

Физиците на кондензираните среди случайно открили възникващо допълнително измерение, когато разработвали тензорните мрежи: тази техника дава двуизмерна система от едно измерение. В същото време гравитационните теоретици изваждали измерение – от три в две – с развитието на така наречения холографски принцип. Тези две понятия може да се обединят, за да се формира дълбоко разбиране на пространство-времето.

През 70-те години физикът Якоб Бекенщайн показал, че информацията за съдържанието на черната дупка се кодира в нейната двуизмерна зона (на „границата“), а не в триизмерна (в „обема“). Двадесет години по-късно Ленард Съскинд и Герардус т’Хоофт разширили тази идея на цялата Вселена, като я наподобили на холограма – нашата триизмерна Вселена в целия си блясък се появява от двумерен „изходен код“.

През 1997 година Хуан Малдасена открил конкретни примери за холографията в действие, демонстриращи, че игралният модел, описващ плоско пространство без гравитация, е еквивалентен на описаното седловидно пространство с гравитаация. Тази връзка физиците нарекли дуалност.

Марк ван Раамсдонк, теоретик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър, сравнява тази холографска идея с двумерен компютърен чип, който съдържа код за създаването на триизмерното виртуално пространство на видеоигра.

Ние живеем в това триизмерно игрово пространство. В известен смисъл нашето пространство е илюзорно, ефимерен образ, проектиран в нищото. Но както подчертава Ван Рамсдонк, „има реално физическо нещо във вашия компютър, което съхранява всичката тази информация“.

Тази идея е получила широко признание сред физиците теоретици, но те както и преди се борят с проблема, как именно по-ниското измерение може да съхранява информация за геометрията на пространство-времето. Препъникамъкът се явява това, че нашият метафоричен чип трябва да е нещо от рода на квантов компютър, където традиционните нули и единици, използвани за кодиране на информацията, се заменят с кюбити, способни да бъдат нули, единици, и всичко едновременно.

Тези кюбити трябва да се свързват със заплитане – в резултат на което състоянието на един кюбит се определя от състоянието на неговия съсед, – преди да може да се кодира реалистичен триизмерен свят.

Заплитането изглежда фундаментално за съществуването на пространство-времето. До този извод още през 2006 година са стигнали двама учени – Шинсей Рю (университета на Илинойс, Урбана-Шампейн) и Тадаши Такаянаги (университета на Киото), получили наградата New Horizons 2015 по физика за тази работа.

„Идеята е, че начинът, по който е кодирана геометрията на пространство-времето, има много общо с това, как различните части на този чип с памет се заплитат помежду си“, обяснява Ван Раамсдонк.

Вдъхновен от техните изследвания, а също от работата на Малдасена, през 2010 година Ван Раамсдонк предложил мисловен експеримент, демонстриращ критичната роля на заплитането във формирането на пространство-времето, размишлявайки над това, което може да се случи, ако се разреже чипът с памет на две и след това се отстрани заплитането между кюбитите в двете половини.

Той открил, че пространство-времето започва да се разкъсва, подобно на дъвката, която при разтягане образува дупки в центъра. Продължавайки да разделя този чип с памет на по-малки и по-малки части, пространство-времето може да се разплита, докато не останат само малки индивидуални фрагменти, несвързани помежду си.

„Ако отстраните заплитането, вашето пространство-време просто ще се разпадне– казва Ван Раамсдонк. – По аналогичен начин, ако искате да построите пространство-време, ви е необходимо да започнете със заплитане на кюбитите по определен начин.“

Комбинирайте тези идеи с работата на Суингъл по съединение на заплетената структура на пространство-времето и холографския принцип с тензорните мрежи, и още едно парченце от пъзела ще застане на мястото си. Изкривеното пространство-време съвсем естествено се появява от заплитането в тензорните мрежи чрез холографията. „Пространство-времето е геометрично представяне на тази квантова информация“, казва Ван Раамсдонк.

И на какво прилича тази геометрия? В случая със седловидното пространство-време на Малдасена тя прилича на „Кръговия лимит“ на Мориц Корнелис Ешер от края на 50-те – началото на 60-те години. Ешер дълго време бил заинтересуван от реда и симетрията, включвайки тези математически идеи в своето изкуство.





Неговият „Кръгов лимит“ са илюстрации на хиперболична геометрия – отрицателно огънати пространства, представени в две измерения във вид на изкривен диск, подобно на това как плоският глобус на Земята на двуизмерна карта изкривява континентите. Суингъл твърди, че диаграмите на тензорните мрежи имат поразително сходство със серията „Кръгов лимит“.

Днес тензорният анализ е ограничен от модели на пространство-времето от рода на този на Малдасена, които не описват Вселената, в която ние живеем – неседловидна Вселена, чието разширение се ускорява. Физиците могат само да правят преводи между двата модела в рамките на някои специални случаи. В идеалния вариант те биха искали да получат универсален речник. И биха искали да правят точни преводи, а не приблизителни.

„Ние сме в забавна ситуация с тези дуалности, тъй като всички са съгласни, че това наистина е важно, но никой не знае как да ги извлече – казва Прескил. – Може би подходът с тензорната мрежа ще позволи да се отиде по-далече.“

През изминалата година Суингъл и Ван Раамсдонк са си сътрудничили, за да придвижат работата в съответната област извън пределите на статичната картина на пространство-времето и да изследват неговата динамика – как пространство-времето се изменя с времето и как се криви в отговор на тези изменения.

Засега са успели да изведат уравненията на Айнщайн, по-конкретно принципа на еквивалентност – доказателство, че динамиката на пространство-времето, както и неговата геометрия, произтичат от заплетени кюбити. Това е обещаващо начало.

„Въпросът: „Какво е пространство-времето?“ звучи като напълно философски въпрос – казва Ван Раамсдонк. – Но той е съвсем конкретен и фактът, че пространство-времето може да се изчисли, е нещо невероятно.“

Quanta Magazine





Квантово заплитане доказа, че времето е илюзорно


Телепортацията може да стане възможна


Квантовата физика би могла, теоретично, да бъде използвана, за да изпълни старото желание да телепортира. Въпреки това, всяка практическа употреба е изключително дълъг път, като учените само управляват отделни частици досега.
Във видеоклипа по-долу, minutephysics обясняват как телепортацията може да бъде теоретично възможна, използвайки квантова физика. Квантовата телепортация използва квантовото заплитане - ситуация, при която един набор от частици зависи от състоянието на друг. По принцип, ако учените създадат специфични части от частици, които могат да бъдат пренаредени в каквото те желаят да телепортират, те могат да изпращат частична информация за единия край на заплитането – кодиран като квантово състояние – и по този начин да го произвеждат в другия край. Като аналогия: представете си да сканирате какво искате да транспортирате, да го изпратите до другите заплетени частици и да го възстановите от това.
Докато може да транспортира нещо голямо, като котка – примерът, който видеото използва – е далеч, учените са успели да транспортират един фотон или електрон около 100 километра. Трудността се състои в създаването на два заплетени комплекта частици и впоследствие в транспортирането на единия от тях, без да се размива.
Това е свързано с учените, постигнали наскоро за първи път непосредствена противоположна квантова комуникация, която се с ефекта ”Зенон” е (замразяване на ситуацията, като го наблюдава), а не заплитане фазата на светлината. В експеримента учените успешно транспортират информация,
Зависи от какво имате предвид чрез заплитане. В теорията на квантовата теория заплитането се отнася до два кванта, които се създават заедно и чиито свойства следователно се свързват, така че ако някой се срине и други прави също. В този смисъл няма никаква връзка с “телепортацията”. Но нека да ви обясня по-нататък. Първо тук пиша за квантовия колапс в моята книга:

Шрьодингер, от друга страна, искаше да повярва, че електронът е вълна, разпространявана в цялото пространство, но той трябваше да се изправи срещу поведението на частиците, както се вижда, например в облачна
камера.
Ние твърдим, че атомът в действителност е просто … явлението на електронната вълна, заловен в ядрото на атома … От гледна точка на вълновата механика, [фигурата на частиците] би била само фиктивна. Аз обаче вече споменах, че все още сме наблюдавали такива пътища за частици … Смятаме, че е трудно да се интерпретират следите, които виждаме, като нищо повече от тесни връзки на еднакво възможни пътища. - Е. Шрьодингер ( Нобелова лекция , 1933 г.)
Квантов колапс . Отговорът на дилемата на Шрьодингер е квантов колапс (вж. Глава 3). Ако квантовото поле предаде енергията си на атом, то трябва да направи това като единица и да изчезне от цялото пространство, без значение колко е разпространено. Дори ако прехвърля само част от енергията си, тя трябва да се срути всеки път, когато енергията се прехвърля. Както писа Арт Хобсън, позовавайки се на маршрутите на облачната камера, показани по-горе:
Пистите са направени чрез последователни индивидуални взаимодействия между поле на материя и молекули на газ или вода. Въпросът квантово рухва … всеки път, когато взаимодейства с една молекула, докато се разпространява като поле на материя между въздействията. - А. Хобсън ( H2007, стр. 313 )
И ето какво пишех за заплитането :

Квантов колапс може да възникне и ако две кванти са създадени заедно, така че техните свойства (въртене, инерция и т.н.) са взаимосвързани. Такива кванти се смятат за заплетени ; ако един квантов се срине или промени състоянието си, другият трябва да направи същото и трябва да го направи мигновено. Експерименти със заплетени фотони са показали, че когато завъртането на един фотон се променя (чрез взаимодействие с магнит), другото завъртане също се променя и го прави едновременно, без значение колко далеч са фотоните. Това е, което Айнщайн нарича “призрачно действие на разстояние”.
Резолюция . В QM няма начин да се обясни това, но в QFT е просто още един пример – по-сложен пример – за квантов колапс. Ако можем да приемем, че едно квантово, макар и разпръснато на километри от космоса, може мигновено да се срине, не е достатъчно да се приеме, че две заплетени кванти могат да направят същото.


http://sciencetechworld.com/teleportation-possible-using-quantum-physics/:

Ние сме заключени в компютърна симулация на извънземни

Заключени ли сме в компютърна симулация на извънземни?

Теоретичните физици и астрофизици от Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство, Университета Уотърло, Канада и Университета Съри в Италия, публикуваха 30. Януари 2017 доказателство, че живеем в холографската вселена като нечовешко същество, както каза Майкъл Талбот през 80-те години.
Ерата на Планк

Физиците, вместо терминът на Планк, преминаха към ерата на Планк. Според наблюденията в холографската космология, времето започва от ляво на дясно. Първата лява е първата холографска фаза, която според учените е истинското начало на тази вселена. Първите две сиви овала са малки и размазани, за да илюстрират твърдението си, че пространството и времето все още не са напълно дефинирани. В третата овална Вселената влиза геометрична фаза, която може да се опише чрез математически уравнения, като обща теория на относителността на Айнщайн в началото на 20. век.

Нашето проучване на космическия микровълнов фон, останки от времето на Големия взрив, учените са открили големи количества данни, нули и заобиколени от бял шум или микровълни, които остават от времето, когато Вселената избухна в това измерение и продължава да се увеличава (религиозно излъчване)
Осветление на радиацията

Тя може да бъде искрата, от която израства нашата Вселена, което говори за Джери Wills в този бял лаборатория през ноември 1998? Данните, изучаващи космически фон радиационни учени са успели да се сравнят данните за ефективността на съвременната квантова теория на полето и е установено, че някои от най-простата квантова теория на полето може да обясни почти всички космологични наблюдения на ранната вселена. В новата си статия заключи, че около 375 хиляда години след геометрична фаза пространство (трета овал на снимката) започва да открият това, което те наричат, пръстови отпечатъци информация "за най-ранната Вселена.

Те предполагаха, че развитието на звездите и структурите на галактиките започнало да се нарича това, което наричаме сега (точно на снимката).

Изглежда като тъмно небе с галактики.

Професор по теоретична физика в университета в Саутхемптън (Великобритания) Костас Скендерис обяснява:


"Холографията е огромен скок в начина, по който мислим за структурата и създаването на тази вселена. Теорията за общата теория на относителността на Айнщайн много добре обяснява почти всичко в космоса, мащабно. Но когато става въпрос за изследване на произхода и механизмите на квантовото ниво, то започва да се разпада ".

Учените, работещи в продължение на десетилетия за свързване на теорията на гравитацията и квантовата теория на Айнщайн, а някои смятат, че концепцията за холографската вселена има потенциал да се настанят и двете. Представете си, че всичко, което виждате, се чувствате и чувате в три измерения, плюс възприятието ви за времето всъщност идва от плосък двуизмерен масив.


"Идеята е подобна на идеята за холограма в Disneyworld, но цялата ни вселена е кодирана."

Връщаме се към първоначалния въпрос. Това е компютърно-симулирана вселена? Този физик казва с ентусиазъм да. Ние сме в компютърно-симулирана вселена.
Том Кембъл

Том Кембъл (* 9.12.1944) казва, че е създал повече от 400 видеоклипове в YouTube по същия въпрос. Том обича да казва приложните физик, защото той никога няма да свърши докторската си степен по експериментална ядрена физика в Университета на Вирджиния. Напуска университета да работи като системен анализатор за Army Intelligence Service Техническия център на външната наука и технологии в Шарлотсвил, сега Националната Ground разузнавателен център. В 1972 Том Кембъл е работил за Робърт Монро, автор на книгата, Journeys от тялото "(1971). Том Кембъл помогна Робърт Monroemu развиват хемицелулоза синхрон технология, за да научи напускане на тялото, което Монро използва в своята официална Монро институт. Институтът е създаден като лаборатория за изучаване на съзнанието.

По-късно Том Кембъл е работил за Стратегическата отбранителна инициатива, известна като SDI в администрацията на Рейгън и група, наречена Space и ракети служба, откъдето той си тръгна по средата на 90. години. Дори и след пенсионирането си, Том Кембъл работи върху идеята си, че Вселената се симулира нещо, което се издава информация от друго измерение, която е предизвикала появата на цифровата Големия взрив. Том е съавтор на нов документ, който скоро ще бъде публикуван, Testing the Simulation Hypothesis. Неговият съавтор е математик Хоуман Owhadi от Propulsion Laboratory Caltech физик Джо Sauvageau за реактивни в Пасадена, и Дейвид Watkinson, която произвежда цифрова анимация, виртуална реалност симулации в Холивуд Studios.

Концепцията на Том Кембъл твърди, че цялата ни вселена е била симулирана от някакво разузнаване, за да бъде учителка на намаляването на ентропията за Душата.
ентропия

Нека да имам няколко думи, преди да дадем думата на Том Кембъл. Ще започна с ентропия. Той обикновено мисли, че всичко в тази вселена все още се движи от ред на разстройство и по този начин намалява енергията. Вторият закон на термодинамиката казва, че ентропията винаги се увеличава. Това означава, че когато енергията се предава или променя, консумира се енергия. Така че съществува естествена тенденция изолираната система да намали енергията до по-голямо разстройство / ентропия. В основата на втория закон на термодинамиката е, че не можете да върнете счупените яйца. Поставянето на яйцата в кутиите помага за запазването на поръчката - предпазва яйцата.

Поддържането на реда е това, което физикът Том Кембъл нарече намаляване на ентропията. Той смята, че задачата на душата в тази вселена е да се научите как да се намали ентропия, което означава да потискат разстройство и да се премине към по ред, любовта и поддържането на живота, вместо разстройство омраза и убийство. Том Кембъл също вярва, че физическата природа, която изпитваме в тази вселена, е илюзия. Всъщност няма физическа физика на тази Вселена. Ако наистина разберем, че какъвто и да е голям тайнствен компютър, който генерира, това е съзнание от друго измерение. Това отличава тази теория от холографията. Холограма е един вид физическа субстрат в друго измерение, което се издава светлината и енергията във Вселената двумерен начин.

Том Кембъл смята, че самото съзнание в това измерение създава всичко, което се случва.

За Том Кембъл тази мечта дори не се нуждае от холография, за да обяснява нашата вселена. Той написва книга с три тома, "Big My Toe" (2003). Физиците използват израза като акроним - теорията за всичко. В него се казва, че всичко е компютърния код, който се смята за наш реалността тук и сега.
Интервю - Том Кембъл (С)

C: - Е, ако това е симулация, кой е отговорен за това. Кой е програмистът? Къде се симулира? Това е подмножество от нещо по-голямо! Това повдига всички тези неудобни метафизични въпроси и по същество потвърждава, че това е виртуална реалност, която не може да бъде изчислена в рамките на тази виртуална реалност. Трябва да са компютри от другаде, от друга рамка на недвижимите имоти. Това е компютърен код, който отчита реалността ни.

Линда: "Ако живеем в компютърно-симулирана вселена и проекторът е в друго измерение, компютърният проектор е богът на тази симулирана вселена?"

C: "Никой компютър не е Бог. Проекторът не е Бог. Играчът не е бог. Те са само части от тази система на по-голямо съзнание. Ако имате религиозна представа, тогава отделните части на съзнанието са души, а по-голямо съзнание е Бог - източникът на всичко останало. Откъде дойде? Имам само две предположения за моите теории, останалото е логично. Едно предположение - съзнание съществува. Втората - еволюцията съществува. Еволюцията само като процес на избор на неща, които продължават, и неща, които не работят. "

Линда: "Откъде дойде първичното съзнание?

C: - Тя създаде себе си.

Линда: "Какво е превъплъщението, рециклирането на душата?

C: "Започваме да разбираме целта си тук. Ние сме индивидуални единици на съзнанието. Нашата цел е да намалим ентропията на нашето съзнание. Така че нашата система може да продължи да се развива. Създайте виртуална реалност, където можете да получите обратна информация, къде са последиците и точно определените правила. Във виртуалната реалност като нашата има всички последици, така че имаме този треньор за намаляване на ентропията, която наричаме нашата вселена. И вие правите избор и се опитвате да намалите или увеличите своята ентропия. Чрез намаляване на ентропията се развивате и напредвате, а системата заедно с вас, защото сте част от нея. Така че целта ви. "



"Цялата система иска да работи постоянно, за да запази своята ентропия ниска, за да продължи да съществува. Сега тя се показва в социалната система на всички тези отделни единици на съзнанието. Когато създавате повече информация за сътрудничеството, работата с другите, взаимопомощта, аз го наричам парти на любовта. "

"Начинът, по който увеличавате ентропията или дегенерира не е сътрудничество, всичко е за мен. Аз предпочитам себе си, или ще взема нещо от твоето, когато мога, и аз ще го взема. То тогава създава ентропия / де-еволюция. Ние вземаме решението да пораснем, да станем любящи, да се грижим, да си сътрудничим, което е нашата мисия. Ние сме съзнателни вземащи решения. Опитваме се да се развиваме, което означава, че се опитваме да станем любящи. Сега правим това. "
Всичко идва и отива

"Не можете да го направите в един изстрел, той не работи. Всичко идва и отива. Започваш с това, което правиш последно и добавяте към следващия. Обучението е начинът. Обучението е кумулативно. Не можете да вземете калкулатор на тригодишна възраст. Няма да работи. Трябва да започнете с аритметика. На първо място, вие научавате, трябва да е кумулативен процес. Разрастваш се в това, което се натрупваш в живота. "" Всеки път, когато преживееш живота, намаляваш ентропията, ако си малко успешен. Или, ако получите малко де-еволюира, започвате следващия път, когато сте спрели за последен път. Ето защо ние преминаваме през тези цикли, за да запазим нашата система и самите нас жизнеспособни. Нашата мисия е да станем любящи. Ние се насочваме там.

Линда: "Има потенциална ирония, че физиците на тази планета ще бъдат тези, които ще потвърдят Христос и златното правило на любовта.

C: - Точно така. Това е един от странните моменти на AHA, които не очаквах. Като физик работя върху тази идея, която се стреми да разбере съзнанието. Когато най-накрая разбрах, разбрах, че много неща в религиозната философия наистина са верни. Това са хората, които са видели истинската природа на нашата реалност и как тя работи. Това, което разбраха, трябваше да се превърне в терминология. Така че ние сме съзнанието, което прави решението. Опитваме се да се развиваме, което означава да станем по-любящи. "

Линда: - Ще завърша последната част сама. Нещо, което счупих някъде.

Том продължи, "Историческите историци са хора, които са разбрали естеството на нашата реалност и как тя работи. Това, което разбраха, трябваше да бъде преведено в терминология, която съвпадаше с тяхното време и хората по онова време. Трябва да общувате на език, който можете да разберете. "
Дзин и ян е метафора за ентропната вселена

Попитах дали те мислят, че символът на ин и ян е метафора за вселената на ентропия, в който всичко е крем и тъмнината срещу светлината винаги изглежда да е в конфликт.

... Тъмнина и светлина винаги в конфликт? Да. А причината е естеството на свободната воля. Ние имаме добро срещу злото като наша тема, а за всяко нещо, филмите, литературата, доброто срещу злото е ключовото нещо. Правим го тук. Опитваме се да се развиваме в положителна посока, което е положителна любов. Имаме онези, които могат да направят противоположния избор, да имат свободна воля. Те могат да изберат да бъдат егоисти. Така че причината, поради която сте зли, е свободната воля, а не равновесието между злото и доброто.

Сега е между тези две борби, тъй като те отиват в обратната посока. Негативната част от дявола обича хаоса на онези, които се опитват да работят в обратната посока. Ние се опитваме да го предотвратим, защото това е естеството на еволюцията. Това е досадно и изтощаващо, защото нещата, които работят, се оказват неправилни, работата в крайна сметка ще се унищожи. Това е естествената рамка на нашата реалност. Затова се връщаме към концепцията за холографската вселена Майкъл Талбот, която телепатично предаде извънземните похитители в 1980.



Докато Майкъл Талбот получава информация за нашата вселена от извънземна интелигентност, блестящ физик Дейвид Бом освобождава пионерска книга в 1980, пълнотата и имплицитния ред (Почтеност и скрит ред), едно от най-важните неща, които някога съм чела в живота си. Бом обясни, че по подразбиране е все още налице скрита цел, която се съдържа във всички обекти и прояви на тази вселена, от субатомни частици до гигантски галактики.
Цялата материя е замръзнала светлина

Бом също стига до извода, че: "Всичко е замръзнало светлина".

Концепцията на известния физик Дейвид Бом е същата като концепцията на Талбот като чуждестранно разузнаване.

Майкъл Talbot написа:


"Едно от най-изненадващите твърдения на Бом е, че материалната реалност на нашия ежедневен живот наистина е илюзия като холографски образ. Всъщност това е по-дълбок ред на съществуване, огромното и първостепенно ниво на реалността, което поражда всички обекти и външни обстоятелства на нашия физически свят. По същество по същия начин, по който част от холографския филм дава холограма. "

Бом нарича това дълбоко ниво на реалност скрит ред (виж преводачите: https://www.psychologiechaosu.cz/kvantove-vedomi/holograficky-model-vesmiru/)



Нашето ниво на съществуване, например в тази стая точно сега, се сравнява с проявения ред, който е проява на скрит източник. С други думи, електрони и всички други частици не са по-реални и постоянни от формата, която фонтана има във фонтана. Виждаме формата, но илюзията за отпадане на капчици. За физиката Дейвид Бом, субатомните частици се поддържат от постоянен приток на скрит скрит ред на основен компютърен код, който е вграден във всичко. Числата и нулите са математическият език на нашата вселена, съхраняван в имплицитния ред. В отделни части от холографски филм филмът е имплицитен, защото картината е кодирана в интерферентни модели и скрита и включена в целия филм. Холограмата, проектирана във филма на робота в подходящ ред, е израз на вътрешния му образ.



Нашата вселена би предшествала друго, друго измерение, което ще ни провокира, Непрекъснатият обмен между тези две поръчки може да обясни как частици като електрони могат да се променят от един вид частица в друг.



Електронът се връща към имплицитния ред, докато фотонът се разлага и заема мястото на електрона. Това също така обяснява как един квантов фотон може да бъде както частица, така и вълна.



Но това е съзнанието на играча в космическата компютърна симулация, която взаимодейства с всички имплицитни възможности и определя какво се разгръща и какво остава скрито. Всички постоянни моменти, които се проявяват и поглъщат, накараха физиката Бома да определи нашата вселена по-скоро като "неподвижно движение" вместо холограма.
Коя симулационна хипотеза може да бъде вярна?

Коя симулационна хипотеза може да бъде вярна? Холографската вселена? Информация и познания за Том Кембъл? Или нещо друго, което ни е немислимо?

Очевидно неразбираема гледна точка получи Павел - жертва на извънземно отвличане, която сътрудничи с Буд Хопкинс. Пол е собственик и управител на лабораторията за качество на водите в Ню Джърси. На неговия 32. Рожденият й ден беше с родителите, сестрата и съпруга й за вечеря в Ню Йорк. Около полунощ I-95 напусна града. Бащата на Павел управляваше колата, Павел беше на седалката на пътниците, другите седнали на гърба. Бащата на Павел изведнъж попита, когато построиха ресторанта на кулата и показаха кръг от червени светлини в небето. Павел каза, че не е ресторант на кулата, а нещо в небето.

Паркираха колата на магистрала близо до Ню Йорк и гледаха червената светлина. Пол внезапно почувства физическото усещане за разделяне на две части. Една секция мина през предното стъкло и излезе. Той искаше да види колата, а с издигането си погледнах надолу по колата. Видя баща си, тялото му на седалката на пътниците, знаеше, че другите седят на гърба. Тъй като неговото свободно тяло се изправи, Паул видя червената мигаща светлина и се насочи към него. Червената светлина беше около кораба с форма на понички. Пол се чувстваше привлечен от центъра на този поничка. После видя няколко в кръга на сивите същества с големи, черни, наклонени очи. Те всички погледнаха Павел, докато слизаше от червената светлина точно в средата на кръга. Той беше ужасен, започна да крещи и да удари краката си, за да промени посоката си. Той направи същото и с хипноза на дивана в апартамента на Буд Хопкинс.

Павел стоеше непосредствено в средата на сивите същества. И тогава имаше разкъсване в паметта му. Той лежеше на масата. Дясната ръка стърчат на тъмната страна сенки със сива кожа, с четири дълги пръсти кльощав Холдинг сребърен инструмент, който Павел оприличи на електрическа четка за зъби. Но светна с много красиво синьо небе, което се приближи до гърдите на Павел.

Павел е практикуващ будист и дотогава той вярва, че умът означава нещо повече от материя. Той се съсредоточи здраво върху ръцете и мускулите си и успя да сложи ръце върху сърцето си. За негово учудване ръцете му се отдръпнаха и образуваха кръг с пръсти в сърцето му. Точно така, чужденецът докосна кожата си със сребърен полюс със синя светлина. Пол почувства огромен шок, сякаш докосна електрическа ограда.
Павел в стая с триизмерен образ на звездите

Тогава друга поза, която Павел си спомня. Това беше стая с голям триизмерен образ на звезди и галактики. Сивото същество го приближи до екрана и му показа десет вселени, подредени в пет двойки. Той посочи към една от вселените и телепатично Павел обяснява, че една от десетте вселените е наше и е в двойка с друга вселена, където всичко е обратното. В момента на биологична смърт в тази вселена нашите души навлизат в зоната на тунела, за да променят заряда от тази вселена и да влязат в следващата вселена.

Както Павел обяснява, отрицателно заредени електрони и положително заредени протони във Вселената трябва да е точно обратното промяната наблизо във вселената - положително заредени електрони и отрицателно заредените протони, така че душата може да влезе в противоположната пространство. Павел каза, че изображението на 3D се е променило от пет двойки вселени в противоположната вселена. Той беше в тази вселена и видя белия небето с черни точки на звезди и галактики. Планетите имаха блестящи нюанси на цвят, които Павел никога не беше виждал. Грей показа на Павел, че електроните в тази друга противоположна вселена са положително заредени и протоните са заредени отрицателно. Векторът на времето в тази противоположна вселена навлиза в миналото, където нищо не се влошава, нищо не остарява и нищо не може да бъде унищожено. Павел каза, че дори докосна триизмерния екран и се появиха отново десетте съвпадащи вселени. Сивото създание посочи нашата вселена и обясни телепатично.

Павел цитира:

"Когато си съдове на тялото в текущата си вселена ще умрат, те преминават през тъмен тунел, да се променят таксата преди да влезе в celobílého яркост пространство сдвоен с напълно противоположна. Вашата Вселена, където времето отива в бъдещето, се управлява от ентропията, където всичко губи енергия и умира. Втората сдвоена вселена се контролира от не-ентропията, времето се премества в миналото и всичко се развива в младостта и новостта и нищо не умира ".

Сивото създание направи дългите сиви пръсти да премести екрана 3D от нашата вселена в противоположната вселена, съчетана с нашата. Павел ми каза, че ходът доведе до лъжа осмица ∞, която обедини двете ни вселени заедно, вероятно ще разпознаете безкрайния символ. Павел също видя сцените, които се появиха в съзнанието му на възрастната човешка душа в тази вселена. С влизането в този тунел е сякаш зарядът се променя на конвейерната лента. Сивото същество в тази картинка изпрати в съзнанието си как душата влезе в контейнера за тяло в космоса. И тогава тялото става все по-млада и по-млада и по-млада. И тогава той се връща обратно през тунела и променя заряда, преди тази душа от съседната вселена да се роди отново в тази вселена.

При следващото редактиране Пол съзнателно се събуди в леглото в Ню Джърси. Не беше нощ, беше ярък слънчев ден. Обади се на родителите си, но никой не отговори. Той намери мръсотия и листа на краката си и на пода. Объркан, той се изправи и побърза към входната врата. На тротоара пред къщата изтича с радост. Пред семейството му се криеше от упражнението, за което почти не можеше да се движи. Докато вървеше по тротоара без гръдна болка, не можеше да повярва. Със сълзи в очите му извънземните поставиха сърцето му. Павел все още работи в лабораторията и се опитва да направи какви странни разузнавателни записи от топките на светлината в мозъка му, модели и планове за технология, които могат да неутрализират гравитацията.
Живеем в симулирана компютърна вселена

Той наскоро чу, че работя върху тази презентация за това, че живея в компютърно симулирана вселена.

22. Март на тази година (2017) Павел ми написа:


"Спомням си третия рожден ден, когато отворих подарък и несъзнателно нарязах хартията на лицето си. Майка ми ми каза да отида в банята и да пусна студена вода върху раната. При болезненото дезинфекционно лечение имах виждане за себе си, преди да вляза в това тяло. Започнах да свивам бузата и гърдите си, докато гледах в огледалото и си мислех какво е, бях от твърда материя и сега изпитвам болка. Ударих се в дневната и казах на майка ми "

"Защо ме постави в това тяло, сега чувствам болка."

Mмайка на майка ми се засмя и каза:


- Пол, ако искаш да живееш, имаш тяло.

Бях ядосан и не казах, че греши. Нямате нужда от тяло, което да живеете. Има нещо нередно на тази планета, в която живеем.

Спомням си Базел, където моят колега, учен, използва термина "експериментален самолет, наречен Земя". Нещо експериментира с нашата форма на живот в наша полза без никакъв интерес към нас. Тази Еденска градина е тяхното създаване и експериментът може да се променя, когато пожелае. Вижте всички раси, които са били изгонени или изчезнали. Вероятно са открили нередности в експериментите и симулациите си в Eden Gardens и са решили да започнат нови, като са унищожили някои от съществуващите. Колко време ще отнеме на експериментаторите да ни направят същото? Бихме могли също да се унищожим. Ние, хората, сме програмируеми.



Лабиринтът в Корнуол, Великобритания

Откакто започнах да присъствам на Англия и да се занимавам с кръгове от житни растения (1992), за мен лабиринт, издълбан в гранит и варовик, означава много, Това представлява циклично обновяване на живота, цикъл на смъртта и прераждането, пътя на душата към и от миналото, сегашните и бъдещите форми. Лабиринтите на време, най-малко 4000 BC са били открити в Англия, Ирландия, в Адриатическо море, в области, принадлежащи на хопи, Индия, Гърция и Крит. Спираловият лабиринт представлява цикличност и жизнен цикъл. И в моето собствено съществуване за мен някои от най-драматичните преживявания в живота ми са се научили, че зад всичко, което виждаме на повърхността на майката на света, е жива светлина. Това е вярно за мен. Изглежда, че физиката започва да открива, че тази Вселена е симулирана. Нашата работа е да се опитаме да разберем кой и защо го е направил. Том Кембъл е прав. Има ли треньор за намаляване на ентропията за душата ни?

Това е препис от интервюто:

Източник: Youtube.com
Автор: RIL


https://bg.suenee.cz/

Живеем в гигантска черна дупка, която е част от още по-масивна вселена

          

Доскоро учените вярваха, че вселената в която съществува и нашата галактика Млечен път се е формирала преди милиарди години чрез т. нар. „Голям взрив“. През 2014 г. се появи научна теория, която в общи линии задава различно схващане за сътворението на „физическата вселена“. И макар че реално тази хипотеза, не бе чисто нова, това бе началната точка, в която сериозно започна да се „шуми“ около въпросната развръзка. Днес същите учени предложили теорията са още по-убедени в нейната валидност и на тази база са готови да направят определени „предсказания“, които могат да бъдат тествани и подкрепени с математични уравнения. Накратко, според теорията, нашата реалност е била формирана във вътрешността на гигантска черна дупка, която е част от една много по-мащабна мултиизмерна вселена. Конкретното предположение за начина по който това се е случило, визира колапса на 5D звезда. Тази „имплозия“ създава черната дупка и респективно формира познатата ни вселена като едно своеобразно „подниво“ на свят, който физиците признават, че трудно могат да опишат адекватно…

Канадските учени от университета Ватерло разглеждат традиционната представа за Големия взрив като своеобразен мираж, на процеси случили се във вселена доста по-различна от нашата. Според професор Роберт Ман е напълно възможно началото на вселената да бъде проследено до епоха, която е съществувала преди „Големият взрив“ – нещо, което конвенционално би било счетено за „табу“. Според стандартната теория човек не може да надникне отвъд сингулярността на „Големия взрив“ и да разбере какво го е причинило, защото всички закони на физиката в този момент се разпадат. Но човечеството познава още един „тип“ сингулярност – тази във вътрешността на черната дупка. Затова все повече учени биват увлечени от идеята и започват да изследват възможността зараждането на вселената да има доста по-ясен генезис. Тази на пръв поглед радикална теория може да промени драматично разбиранията ни за нашата роля в по-голямата „структура“, защото това предполага че огромната ни вселена, заедно с нейните многобройни галактики, планети и звезди, е просто една от много. Те описват предполагаемия модел по следния начин.

Една 5D черна дупка (съществуваща в 4 пространствени измерения + времето) може да има 4D хоризонт на събитията (3 пространствени измерения + времето). При формирането си тя може да посее цяла нова вселена и де факто нашата реалност бива формирана при звездна имплозия, която създава нещо като мембрана около черната дупка. Този модел заобикаля напълно сингулярността на Големия взрив при който законите на физиката не важат. Вместо това учените постулират, че вселената ни води началото си от 5D звезда, която колабира и образува черната дупка. Нашата вселена бива предпазена от сингулярността в сърцето на черната дупка от 4D хоризонт на събитията. При този представен модел вселената ни никога не е била в самата сингулярност, а по скоро бива пазена от нея. Де факто нашата вселена е описаната „мембрана“ и ние отчитаме нейният растеж като разширяване на „космоса“.[1]

Според учените, вселената в която е била образувана черната дупка може да е съществувала невероятно дълго време в сравнение с нашите разбирания. Затова те смятат, че осъзнаването ни е развито в свят, който реално показва само изкривени сенки от по-голямата реалност. Подобно на алегорията за пещерата на Платон, в която затворниците виждат само сенките на стената, формирани от преминаващите неща до огъня.

В последно време информационния ефир бе буквално залят с всевъзможни новини касаещи черните дупки. Някои от тях останаха извън масовия фокус на фона на тиражираните „картинки“. Само преди няколко седмици, бивш кадър на NASA (занимавала се с изследвания на Луната) даде пространно интервю, в което дори каза, че скоростта на светлината се забавя, което е символично на хиляди нива. Един от другите главни акценти в него бе бомбастичното твърдение, че в центъра на Земята се намира черна дупка, която де факто служи като енергиен генератор за всичко което се случва:

                      

Интересното е, че тази теза е застъпена както в 4-тата, така и в 5-ата книга от поредицата на Раду Чинамар (които все още не са издадени на български).

Наскоро учени работещи в подразделение на университета в Масачузетс решили да направят компютърен модел, който да тества хипотеза свързана с черните дупки. Иронично, те били вдъхновени точно от филма „Interstellar“ и се опитали да предвидят какви биха били последствията за екипажа на подобно приключение. Както добре знаете, до съвсем скоро властващата световна „аксиома“ бе, че близка среща с черната дупка би била фатална. Тази парадигма влизаше в остро противоречие с представите на почти всички научно-фантастични творби свързани с темата, описващи феномена по-скоро като вид портал. Няма съмнение, че голяма част от физиците признават, че черните дупки са може би най-мистериозните обекти във вселената. Според учените от посочения университет обаче, черните дупки не са „създадени“ еднакви и могат да предложат различни условия, в зависимост от своите характеристики и големина. В частният случай са били разгледани т. нар. „въртящи се черни дупки“.При определени условия, негативните ефекти на подобен род черни дупки могат да бъдат минимизирани до степен, при която те няма да се отразят фатално на полета на космическия екипаж. Използвана е дори метафора, която да онагледи процеса на по-достъпен език. Ако вземете една свещ и доближите пръста си до пламъка след известно време ще почувствате силна болка. Но ако прекарате пръстта си през огъня бързо – дори няма да усетите проблем. Използваният компютърен модел дава реални шансове за възможността големи въртящи се черни дупки да бъдат използвани като портали за далечни космически пътешествия.

През 2015 г. други учени от университета в Охайо излагат не по-малко интересна теза. Тя отново е свързана с дебата относно това, доколко масово наложеното възприятие за черните дупки като „безскрупулни убийци“, е безалтернативна. Според тях черните дупки могат да бъдат оприличени на своеобразни генератори на холограми. В тази връзка те дори казват, че света ни може да е вкопчен от подобна черна дупка, без дори никой да забележи.
Не можем да изразим до каква огромна степен посочените по-горе „новини“ и „теории“ биват реално релевантни, като метафората на Платон е особено точна. Без подобаващ контекст обаче, за повечето хора те по-скоро приличат на „стрелба в тъмното“, въпреки многобройните математически уравнения и формули, с които са подкрепени. Това се дължи на обстоятелството, че реално са описани дребни фрагменти, които са част от нещо наистина грандиозно като мащаб и стрктура. Тези т. нар. от нас фрагменти имат много специфични и различни роли, в зависимост от конкретната гледна точка. Затова и гореспоменатите хипотези свързани с черните дупки отразяват просто различни аспекти на тяхната функция. И тя може да бъде разбрана адекватно само, ако бъде обяснена по-голямата картина, в която всички тези „екзотични“ аспекти пасват като добре смазан механизъм. За целта следва да бъде намесен и фактора съзнание, чието творение де факто коментираме в момента. Очаквайте още много повече по въпроса в книгата „Завръщане в Монтоук“.

[1] Забележете че при този модел физическата вселена бива разглеждана като 4D заради добавянето на времето. Същият сценарий може да бъде представен и по друг начин при който черната дупка, както и „вселената майка“, е четириизмерна, а нашата реалност възприета като традиционното 3D.

БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА ТРЪМП И ХЕНРИ

          

Малко хора знаят,че невероятно голям брой британски имена имат Български произход. Това не се дължи на някакво световно влияние,постигнато от дедите ни в древността,а на съвсем конкретна причина- неоспоримото Българско присъствие на Британските острови преди 2500 години. Дълги векове там живял народът БОЛГИ (БЪЛГИ) и оставил огромен брой следи,които са видими за всеки патриот с несковано от тесногръдите казионни догми историческо мислене. Сред стотиците Български имена,които се срещат там по-силно в момента се открояват споменатите две имена,поради следните обяснимио причини:

1. Името Тръмп го носи днешния американски президент.
2. Името Хенри е популярно сред британската аристокрация,понеже е носено от голям брой английски крале и благородници с кралска кръв.

Това се превърна в основна причина да се спра именно на тях и да покажа че това са Български имена,оставени в Британия от нашите деди.

При тълкуванията на Български имена,останали в чужда езикова среда "Анализът" е установил някои особености,които трябва да бъдат взимани предвид. Една от тях е фактът,че в старо време почти не е съществувало онова разнообразие от окончания на фамилните имена (-ОВ, -ЕВ, -ИН, -ИЧ, -СКИ и пр.),което срещаме днес. Затова част от фамилните имена,които се откриват там може да не носят никакво окончание или да носят такова,което днес се среща рядко сред народа ни но някога не е било така. Някои древни имена може да носят онези носовки,които били модерни в България през V-Х в. та и много по-рано но по-късно са отпаднали,а други имена особено владетелските може да се окажат не много широко разпространени,понеже ареалът на тяхната употреба рядко излизал от княжеските палати на дедите ни.

За други имена ще се окаже,че са били употребявани в малка диалектна област на древна България,а при някое от многото Български преселения са занесени в чужбина и са останали там при което у нас не е останал човек,който днес да ги употребява. Такива Български имена са известни и днес: лични имена като КУБЕР, АСПАР (с диал.форма ГАСПАР и КАСПАР), КУРТ, АТИЛА (АТИЛЪ) и пр. вече са изчезнали или са на изчезване д днешна България но в редица чужди страни,в които е имало големи Български популации все още се употребяват.

Като взема предвид всичко това установявам,че някои "англонемски" имена имат не само отлични Български аналози но и прекрасно обяснение с Българския език. Значението на споменатите две имена в такъв случай е следното:

1. ТРЪМП= ТРЪП. Тази форма се получава като премахнем носовката,която очевидно съществува в него и изведнъж попадаме на Българското лично име ТРЪПЕ (= ТРЪПЪ) с диал.разновидност ТЪРПЕ,което още се среща в днешна Македония но е останало там от Куберовите Българи разбира се! Това несъмнено е воинско име,давано на момчета с воински заложби в семействата на войници и военачалници,понеже неговото значение е ТРЕПЕ (Унищожава врага). Като негов антоним в нашия език се явява думата ТРЪПИ (Търпи,Изтърпява) но с оглед древността на името считам,че първото тълкувание е далеч по-вероятно от второто понеже във времето,в което се разпространявало името не е имало големи Български групи,на които да се налага да търпят нечия чужда воля освен тази на своя владетел. Явно дедите ни са вярвали,че хората с това име ще получат заложби да побеждават всеки враг и винаги да се прославят,поради което не са го извадили от употреба чак до днес.




Друго възможно тълкувание на това име го свързва с жаргонната дума ТРАМПЯ (Разменям),но тогава то би звучало някак унизително,а това прави тази теза крайно ненаучна и несигурна. Важно е да знаем че няма и не е имало народ,склонен да слага орезиляващи имена на децата си. Като вземем предвид това ще установим,че предложените от несведущи хора варианти за тълкуванието на това име нямат обяснение в никой индоевропейски език,освен в Българския или освен ако не приемем,че името Тръмп не е индоевропейско,а тюркско или семитско. То обаче не е ни тюркско ни семитско- какво остава да е тогава и защо има паралели само в средите на нашия народ? Ами нека тези хора си отговорят сами!

Аз не вярвам,че президента Тръмп ще е склонен да признае Българския произход на своето име (за него самия няма данни) но това не означава,че тази теза е погрешна. Напротив- тезата изглежда твърде вярна,понеже народът БЪЛГИ,наречен от по-късните британци БОЛГИ е шествал победоносно из всички Британски острови преди много векове,а негови любими имена са били Мортаг, Борис, Угаин, Гане, Боян и пр.

2. ХЕНРИ. Това име не е собствено английско,а е дошло в Британия от континента заедно с първите нормани. Първоначалното му звучение е ХАЙНРИХ,което съдържа келтската ("пра"-Българска) наставка РИХ (РИГ,РИГА),т.е. КРАЛ. Такива наставки съдържат "пра"-Българските имена ИСПЕРИХ (ИСПОР-РИХ) и ТЕЛЕРИГ (ТЕЛЕС-РИГ), "готското" АЛАРИХ (= АЛАРИК,ТЯЛАРИК), вандалското РЮРИХ (РЮРИК= РЮДРИГ) т.е. ФРИДРИХ (ФРИДРИК,ФРЕДЕРИК),чийто първообраз следва да е нашенското име ПРЕДРАГ и пр. Това дава възможност да разберем,че името ХАЙНРИХ (ХАЙН-РИХ) е двусъставно,а неговото истинско значение е ХУНАРИХ (ХУНА-РИГ),т.е. Хунски крал (Кралят Хун)!



Това не бива да ни учудва,понеже с името ХУНЕРИК (ХУНАРИХ,ХУНСКИ КРАЛ) е познат един вандалски владетел от V век:



За произхода на неговото име можем да представим само една правдоподобна хипотеза- че той е син на Хунска жена,взета от баща му за съпруга. Проверка на историческите данни за него и баща му директно води към същото заключение- баща му Гейзерик имал няколко съпруги с неизвестни имена и бил роден именно в Панония,която по това време била ядро на Хунската държава:



Името Гейзерик се споменава и под формата ГЕЙЗЕРИХ,което също е твърде показателно за неговия произход. Днешните германци го превеждат като КАЙЗЕРИХ (Кайзер-рекс,Император-крал,Кралски император),което би свършило работа на Сатиричния театър,но не и на сериозната наука. Истинския превод на името ГЕЙЗЕРИК е всъщност ХАЗАРИК- Хазарски крал или Крал,роден от хазарска майка,а това е добре обяснимо с мястото,от което произхожда. Вандалските крале сиреч не са никакви "германци",както впрочем и всички Вандали. Това го доказва не само Вандалския речник на Мавро Орбини,но и историческия развой на събитията- Вандалите бягат към Испания и Картаген,гонени от разни германски и не твърде германски племена,а техни верни съюзници през цялото време били само Кавказките Алани!

Тясната връзка между Хуни и Вандали е неоспорима понеже историческите справки сочат,че Гейзерик бил един от основните съюзници на Атила и противник на Визиготите:



Това означава само едно: няма и няма да се открие научен метод можещ да опровергае заключението,че Вандалския крал ХУНЕРИК е роден от Хунска жена в семейството на баща му и че името ХУНЕРИХ във всичките му варианти (ХАЙНРИХ, ХЕНРИ и АНРИ) означава точно това от което следва,че произходът му е Български! Днешните учени вече са твърдо убедени,че Хуните не са коренно различни от Българите нито Атила от Авитохол,а черепни възстановки на Хунски т.е. Български мъже,правени в Русия показват истинския им европеиден облик:



Реалната Българска история е ужасно сложна и не било по силите на всеки да открие дори една десета от нея. За разкриване на цялата истина е изключително важно да работят цели научни екипи,съставени според изискванията на интердисциплинарния подход,а наша задача е да се борим ежедневно и да изискваме от политическите партии да променят сгрешената,опорочена и дори орезилена Българска история,за да я сложат в крак с изискванията на времето т.е.- с историческите извори!

            

- Доналд Тръмп бил от село Трън - 50% сърбин и 50% българин

Крие ли тайни за бъдещето на света Кивотът от Терачина?

           

Тази част от историята ни е важна и дали сме православни вярващи или не, е добре да се знае. Какви тайни крие Кивотът от Терачина, имало ли е ли Тангра или не, има ли тогава Исус или не, има ли Аллах или не? Все пак тангризмът дава много добри обяснения на космологията (каквато не сме изучавали и не знаем), в която българите имат специална задача за света. А за нашата история може много да се говори: скривана, фалшифицирана, крадена и всичко с една цел - да нямаме самосъзнание! Нека да си направим изводите. Хората правят историята, а историците (неистинските) я пишат според това чии интереси обслужват! Една статия, която със сигурност ще разбуни много духове. Далече, далече, години назад в съдбовни за България години, на 3 октомври 866 г. по време на управлението на княз Борис I от Плиска до Рим тръгват три български пратеничества, а две идват от страна на римската църква (866, 867, 868 г.). Драматичен период от 863 до 889г., когато на практика е унищожено могъществото на България след едно от най-коварните предателства, които историята познава. Събитията от тези години влияят дори и днес, 12 века по-късно! В хрониките е записано, че князът български „изпратил много дарове за светите места, а за свети Петър князът на българите изпратил между другите дарове и ОРЪЖИЕТО, С КОЕТО БИЛ ВЪОРЪЖЕН, когато в името Христово възтържествувал над своите противници". Към тези дарове проявил интерес и император Лудвиг II (844—875 г.) и някои от тях папата му препратил... Когато на 3 октомври 866 г. българските пратеници били тържествено приети от папа Николай Първи, те внесли в Латеранския дворец и един сандък с резба, съхранил част от царствените дарове. Българите били вече християни, но в резбата на този сандък нямало нищо от новата вяра. Изкуството на българите било все още езическо, както и съзнанието на неговите майстори! Виждали се онези езически грифони, които красели разкошните коланни накити на българските знатни люде, оставили своите имена и своя владетел и семейството му върху Чивидалското евангелие. Тези събития, точно отбелязани в аналите на западните хронисти, не са случайни. Води се голяма и неприкрита борба за надмощие между папския Рим и византийската църква за привличането на българите. Един гениален владетел и прозорлив дипломат води тази борба, за да спечели изгода за своята държава с независима българска църква. А българите били с високо самочувствие, идвали от страна с древна култура и сила, която се мери с франките и Византия! Върху сандъчето древен български майстор е изобразил митични сцени и животни - грифони, кентаври и други, които говорят за много древни  Резбата върху сандъка звучала като словата върху прабългарските каменни надписи. Именника на старите български ханове... Епос, който няма равен на себе си по замисъл, красота и изпълнение! 

Резба в тъмно смолисто дърво, запазено, непроядено вече десет века, като патината на завъртените от черна мура слънца по таваните в тежките банскалийски къщи. Сандъкът от Терачина носи премного белези на ранното средновековно българско изкуство. Той е предтеча на българските резбарски школи от Възраждането. 

Прабългарите трябва да са дошли с изкуството на дървоваенето, така както са знаели да ваят в скалите каменни релефи. В Крумовия дворец е имало високи дървени чардаци и там неминуемо са се виели клонки от резба. В Манасиевата хроника ювиги хан Крум е седнал върху красиво дървено столче с кръшно извити страни, точно каквито майсторите от тревненските колиби са оставяли в жеравненските домове като дар за стопанина. 

           

Вероятно в този сандък са се намирали главните жречески атрибути и символи на Върховния български колобър. Поднасяйки ги в дар на папата, Борис I е искал да докаже, че старата "езическа" религия е невъзвратно минало, както и да засвидетелства християнската си смиреност. Да се предадат символите на една религия на върховния представител на друга религия, е същото както да предаде меча си победения вожд на победилия го противник. След насилственото налагане на християнството като официална религия и отстраняването на колобрите (жреци), унищожаването на светилищата им, руническите символи и писменост като "езически" и "вредни" по внушение на гръцкото духовенство, нашите владетели остават без водач в "незримото", а Борис от кана субиги се принизява до княз и приема за свой духовен баща своя кръстник Византийския император!!! Българския духовен живот става подчинена част от византийския с цялата му поквара.

Каква е съдбата на българите след това? 

След Борис I, при цар Симеон, има един кратък период на могъщество, но това е само една остатъчна инерция от древно-български дух и военната мощ на Тангристкия период. Към края на своето царуване Симеон губи от маджарите всички земи отвъд Дунав, а това е повече от 1/3 от територията на България, земи, владени векове наред. Очевиден е за историците резкият упадък на древнобългарската мощ традиции и държавност, деградацията на онзи ред и респект към вяра, владетел и боен дух. Страшилището за враговете, българската ударна сила - конницата, вече я няма. Това го отбелязват с ехидност, присъща за тях, и византийските хроники, че "...българите вече не са това, което бяха..." Авторът изказва и една теза от гледна точка на нумерологията: избитите родове са 52, а от падането на България под османско владичество до освобождението и международното признаване на независима България изминават почти... 520 години. Обяснението е, че погубването на 52-та боилски рода и невинната кръв на техните жени и деца (известно на Изток като кръвна карма), избити по заповед на княз Борис I, като проклятие тегнат векове наред над Християнска България. Като че ли проклятието на синовете и дъщерите на ТАНГРА, които не се отрекоха от него, действа и днес." КАКВО 

ПРЕДСТАВЛЯВАЛ КИВОТЪТ (Посвещава се на светлата памет на Цаньо Антонов) Източник: http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php? 

           

В една от залите на палацо Венеция в Рим намерих изложен Сандъка от Терачина (филиал на ватиканския музей в Терачина) с надпис, че е от IX—X в. И нито дума какъв е... Преди 7 години той обитаваше един прашасал килер на музея в това старо здание от типа на средновековните дворци с вътрешен квадратен двор. Достъпът до сандъка бе труден, а правенето на снимки — невъзможно (единствените снимки са от списание "Отечество" от 1983 г.). 

Когато със служителя от музея сеньор Фараони обърнахме този неголям сандък към прозореца, аз дръпнах избледнялата стара завеса... Светлината разкри невиждана сага в дърво! От резбата по малките пана, не по-големи от възрожденска икона, струеше живот и движение на старинни митове и страховити сцени. И всичко бе така монументално, че веднага помисляш за Мадарския конник! Но как да си обясним присъствието на този сандък в Италия, в катедралата на Терачина, откъдето носи и името си? Сандъкът от Терачина има дължина 1 метър и 6 сантиметра и е висок 67 см с капака (който не е оригинален). Украсен е от трите страни с резба, която има дълбочина от 5—8 мм. Върху предната фасада има два надлъжни фриза с по пет пана, а отстрани паната са по четири. Големината на паната е 24 см заедно с арките. Майсторът е оградил всяка сцена в арковидна рамка. По този начин сандъкът е оформен както декоративно, така и конструктивно. 

Но какви са тези арки, които по-късно, в църковната възрожденска резба, ще се превърнат в люнети над главните икони по иконостаса? Те са във висша степен артистично стилизирани корони на иглолистни и широколистни дървета. Страните на сандъка имат 1 рамка от двоен фриз с резба. Когато при първата си среща със сандъка от Терачина (за изумление на сеньор Фараони) се проснах на земята, за да правя скици и да го съзерцавам и измервам, първо ме поразиха „петичките" — фриз, който краси пастирската резба от школата на тревненските майстори и без който тя е немислима.

С „петички" е обиколено иконостасчето, долапчето край камината в хашевото на балканската къща още от необгледното време на Ранното възраждане. В богат фриз надлъж минава още и редичка от по едно цяло и разполовено мешово перо — това е дъбовият лист на тревненските майстори, символ на дълголетие и безсмъртие. Тази двойна рамка е позната от каменния релеф, намерен в ранното укрепление на велики Преслав; в центъра на мермерната плоча е разположен орел като древен хералдичен образ с извита встрани глава и мощно разперени криле. Под него има палмета и настъпено животно. 

               

Този орел присъствува навсякъде в сандъка от Терачина! Той е изписан в центъра на паното в предната фасада на мястото на ключалката. От двете му страни се разгъват по две сцени, които звучат като логическа картина, свързана с една идея. Орелът от централното пано е настъпил победена змия. Той има малка коронка. Двама конници с копия и дълга коса (както в Мадарския конник) ще убият с копието лъва-неприятел. Забележително е, че срещу тези две победни сцени има два срещуположни огледални образа.

             

Момент на жертвоприношението. Двама жреци с конски тела и издължени лица като по прабългарските амулети поднасят в жертвоприношение на Тангра младо конче и теле. В тези сцени звучи каменният надпис от колоната в Мадара: „Направих жертвоприношение на Тангра." А Теофилакт Симоката съобщава, че тюрките принасяли в жертва коне и рогат добитък...

По телата на героите и конете минават удари със замба, както пс фигуралните композиции на дебър ските майстори. Двоен удар със замба минава и покрай страничния надлъжен фриз с„петички"и дъбовия цял и разполовен лист — познат похват на тревненските майстори. Ъглите на сандъка са оформени с чувство за декоративност. С „петички" тревненските майстори правят не само фризове и рамки, но шарят пилета, както и орелът в центъра на сандъка е с нашарени с „петички" криле. Двата тържествени образа в горния фриз на фасадната страна са герои от една епоха. "В долния основен фриз херризираните владетели са от друго време. Те носят други облекла/'Къси дрехи като съшити от кожа. 

Припомняме си думите на източния хронист Ибрахим ибн Якуб от X век: „Българите носеха къси дрехи с дълги пояси." В такава къса разперена дреха е облечен героят, изписан върху паница сграфито, намерена в Шуменската крепост. Тя се датира около X в. С такава дреха — къса, на ромбоидни парчета, е облечен и жрецът, нарисуван върху керемида, от Мадара. В долния фриз на фасадната стоана съшо има жрец и той много прилича по дългото лице и тривърхата си шапка (или може би рогца) на жреца от известната Шуменска плочка. В паната на долния основен фриз навсякъде присъствува орелът. В дясното крайно пано той е а тържествена поза, подобен на древна хералдика. Под него ловец с къса дреха ще порази със стрелата си животното-неприятел, тъй както горе орелът е победил превитата на две змия. 

В археологическата наука се сочи, че присъствието на образа на орела е традиция, донесена от старата родина на прабългарите. Оттам вероятно е донесен целият богат свят на митични герои и животни, фантастичните представи за борбата на добрите и злите сили, дадени символично в образи на животни. Както през Възраждането майсторите създават свят от символи с цветя. Над кръшно извития горен праг на възрожденската къща майсторът слага по една ружичка. На Сандъка от Терачина по арките има нарези от стилизирани иглолистни дървета. Арки има и в Преславската керамика. Върху предните абсиди на несебърските църкви, които също са от това ранно средновековие# съществуват арки. Те са очертани с лъчи от тънки тухли така както са очертани арките в паната върху сандъка.

             

И каква е тази сила, която запазва своя образ върху каменния релеф от Преслав, абсидата на несебърската църква от X в. „Свети Иван Неосветени", от рисунките по каменните блокове от стените на Плиска, от кърчага, намерен в Плиска с прабългарския знак до него, от златната кана на Наги Сент Миклош, от чието тяло се раждат мъжът и жената като от някакво Праначало. Кой е този орел? Не е ли същият, надвесен над жреца с тривърхата шапка? Чий образ е той? Навярно символ, приет в изкуството на прабългарите, изразяващ всевиждащото око, за което се говори в надписа на хан Пресиян:„Но бог вижда." Това е орелът—символ на Тангра. Той неизменно е разположен в центъра по изображенията на сандъка. Във всички случаи образът на орела е така настоятелно подчертан, че не може да не внушава мисълта за едно Начало, което ражда люде и помага на тръгналите в бой. 

Идеята за превъзмогване на злите сили води ръката на майстора. Ловецът от долния фриз на лицевата фасада вдига стрела срещу животно с дълга муцуна и остри зъби. Над тази напрегната сцена блясват крилете на грифон. 

Грифонът е голям и красив. Тялото му заема цялата горна част на паното. В другите две сцени от същия ред на долния фриз на сандъка орелът е изобразен над жреца-владетел с лъва и потеглилия в бой древен владетел. Той е с обърнати към небето ръце, с адорантен жест на свитите лакти. Над двамата херои — в сцената на шествуващия владетел и хероя с неприятеля в образа на лъва — орелът е изобразен в съвсем декоративно направена стилизация, във висша степен артистична. Но докато неговото присъствие над жреца с тривърхата шапка или рогца е по-опростено, протегнатата шия и спуснатото крило над владетеля, потеглил тържествено, означава цяла една сентенция.

                   

Когато погледнем отстрани резбата от сандъка, ще усетим необикновената й красота и въздействие, симетрия и ритъм. Лицата на хероите добиват светлосенки, крилете на грифона са прорязани от светлина, лъвът изскача от тъмния фон на дървото, змията извива със студен блясък шията си. Фигурите наедряват, арките над тях се разгъват като намножени ветрила, телата на конете имат лъскав косъм. Конниците започват да се движат, резбата израства, става голяма, въздействуваща. Най-красиво е разпереното нагоре крило на грифона, най-мощни са крилете на орела. Митични и действителни същества се борят, за да бранят светлината...

Борбата с низшата сила — змията, е изразена в сложен разказ: винаги, където има борба, участвува и змията. Тя е от лявата страна на жреца от плочката в Шумен. Както е отляво срещу жреца от сандъка. Змията е и в новия мит за Адам и Ева — в централното пано от долния фриз на фасадата. Тук тя е изправена като дърво с леко наклонена глава към Ева, като че й шепне изкусителните думи. А този образ на жена така прилича на жената от златната кана на старобългарското златно съкровище от Наги Сент Миклош! Тъкмо централното пано с изобразените Адам и Ева и змията н навежда на мисълта, че сандъкът е от времето непосредствено след покръстването на българите. 

              

В украсата на двете страни на сандъка отново е подчертана закрилящата светла сила на орела и грифона. Един рогач се бори със змия, тя се мъчи да го захапе за устата. А орелът е спуснал крило над доброто животно и е сврял човка в рогата му, като че му вдъхва сила.

Животното, познато от предната фасада (вол или теле), е в тежка борба със змия. От усилие да я победи то е коленичило. Над него голобрад херой с конско тяло е настъпил двуглава змия. Единият преден крак на коня е вдигнат като при Мадарския конник. Същият триумфиращ победен ход, държането на човека върху него с леко обърнатата си глава сочи превъзходство и победа. 

Забележително е, че и кучето (както в мадарския релеф) участва в сцените върху паната на сандъка от Терачина. И то така, както е върху скалата — с изплезен език. В лявата горна страна на сандъка, която се състои от четири по-големи от предната фасада пана, също са разположени двете светли сили — прекрасният грифон и красивият орел. Грифонът е победил лъва-неприятел. Не звучи ли тази картина с думите от каменния надпис, разказващ за хан Крум и за победата му при Адрианопол: „Като грифон се спусна над врага. .."

Единствен херой сред този свят на символи е брадатият владетел, който се бори с възправения срещу него лъв-неприятел. Лъвът е обтегнал задните си крака срещу вдигнатата дясна ръка на владетеля. Лявата с разперени пръсти е опряна в гърдите на лъва. И двамата изглеждат еднакво красиви. Лъвът е вдигнал нагоре опашка, преобразена в палмета, а главата му е точно като главата на Старозагорското лъвче, обърната анфас.Такава е тя и в предната фасада.

               

И в двете сцени между хероя и лъва има изобразена по една, розета — „порната с четири ряза", както казват възрож денските майстори. И двата лъва имат опашка палмета. А палметата и полупалметата са присъщи на нашето ранно средновековно изкуство. Това се вижда по каменните релефи на Плиска и Преслав; съществуват в златарското изкуство и ще ги видим и във фиалата от Шуменското плато. В нашата възрожденска резба палметата е върховен елемент на украса и красота.

А съществуват ли орелът и змията? Разбира се! Орли има върху олтарната стена, понесла надвесения горен пояс над лозницата. Скулптирани над вратите орли са украсявали вратите на църквите. А змията, превърнала се в змей — злото начало се губи — потъва в изобилния свят от цветя и клонки. Позната е и змията, захапала лъвчето за устата, във владиковия трон на Фичевата църква „Свети Никола" — Велико Търново. Там тя e символ на духовното гръцкo робство, а змеят — на политическото иго. 

                

В жеравненските къщи по свода над менсофата майсторите скулптират от дърво по две протегнати змии и до тях — по едно пойно пиле, сякаш за да възпре с радостта си злото и ненавистта. И между тях една топка като ябълката-земя. Също както рисунката от Плиска — орелът, змията и кръгът, разделен на четири (четирите посоки на света). Розети, като розетите от паната на сандъка. 

Колкото за грифона, явил се само веднъж върху вратите на Хрельовата кула, той вероятно се е превърнал в тревненската резба на качулато пиле, което пее своите пролетни песни с вдигнато нагоре красиво крило. Майсторът на Долната църква в Трявна го е изобразил красиво, също като майстора на Сандъка от Терачина. А между тях има цели десет века... Но идеята е същата: изкуство, което събужда мисъл, свързана с една идея! И напомня за надписа върху дълго-вечния камък: „... и нека роденият покъсно... си спомня за оногова, който го е направил..."

САНДЪКЪТ ОТ ТЕРАЧИНА е една от загадките на нашето ранно средновековно изкуство. Някои наши учени, и по-точно доц. Васил Гюзелев в книгата си „Княз Борис Първи", допускат, че той е бил част от комплекта с дарове от княза до паната. Ако приемем тази версия, то това ще видим паралел на дърворезбата по сандъка с каменната пластика на прабългарите, както и с родната ни резба от епохата на Възраждането. Този метод е допустим в изкуствознанието, особено в случаи, когато други свидетелства липсват. Така е постъпил проф. Н. Мавродинов в своята книга „Старобългарското изкуство". В оскъдното наследство за творчеството и майсторството на нашите предци. Сандъкът от Терачина би заел едно от първите места, непосредствено след Мадарския конник, Съкровището от Наги Сент Миклош и пр. Читателите ще имат възможност освен чрез текста сами да си направят изводи и от паралелите на изобразителния материал. 

                  

БРОНЗОВИЯТ КЛЮЧ ОТ ПЛИСКА (намерен през 1948 г. при редовни археологически проучвания под ръководството на Стамен Михайлов) Пълният текст:http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/poetyt.htm ... 

В Плиска е намерена една малка археологическа находка, определяна като бронзов ключ. НАХОДКАТА не е била в полезрението на изследвачите. Без да е отстранявана от списъка на старобългарските паметници, тя е позната единствено с утилитарното си предназначение като "бронзов ключ от Плиска". Намерен е през 1948 г. при редовни археологически проучвания под ръководството на Стамен Михайлов, който я публикува "Статуетката представя права мъжка фигура върху профилирана подставка, висока 0,032 м. Върху главата се вижда леко извито рогче, прилично на шило, дълго 0,052 м. Фигурата без рогчето е висока 0,075 м.

Облечена е в къса дреха, краката й са обути във високи обуща, а в ръцете й пред гърдите има музикален струнен инструмент - лютна. Ръцете на фигурата изглеждат като прикачени към тялото, особено когато се гледат откъм гърба. Краката са разтворени. Главата й е овална, с плоско лице, върху което са означени носът, очите и устата. Рогчето на главата показва, че статуетката е имала практическо предназначение. Може да се приеме, че предметът е употребяван като шило. Подставката на статуетката, която има три зъба, ще се е втиквала в нарочно направена за тая цел дупка. Ето защо най-приемливо е да се счита, че предметът е служел за ключ. Това негово предназначение намира потвърждение и във факта, че статуетката и основата й се срещат под ъгъл. Това не е обичайно за статуетка, която трябва да стои винаги в една линия с подставката си, но е твърде практично, когато статуетката трябва да играе ролята на дръжка. Такива ключове са намерени и в Плиска. Те са характерни за късноримските поселения у нас. Какво е заключвал или отключвал ключът? От археологическите проучвания на Плиска са известни железни ключове и железни ключалки за врати. Очевидна е практическата им употреба, затова допускаме, че бронзовият ключ е имал предназначение в сакралната сфера - за вратата на Храма или за ковчеже с ритуални атрибути, отварянето и затварянето на които е имало строго определен смисъл. ... Единството между ключ, който същевременно е фигура на шаман певец, и разключваното от него ковчеже с дърворезбованите осемнадесет пана, представящи "свещената история" на българската владетелска институция, задължава разчитането им като едно цяло. Една от не толкова очевидните, но все пак засега единствена възможност е да бъдат обединени чрез взаимоотношението субект (певец-ключ) и обект ("песните"-пана). Към такъв прочит ни води наблюдението, че в шаманските традиции "пътникът" е сам певец на своите странствания, т.е. Омир същевременно е и Одисей, за което имаме подкрепа във факта, че певецът от бронзовата статуетка-ключ е един от двамата герои на изобразения текст на Сандъка от Терачина. Това ще рече, че само когато ключът е в ключалката на ковчежето, тяхното двуединство функционира пълноценно и освен предназначението си да осигури достъп до ритуалните атрибути, съхранявани вътре, той е разключвал ("изпявал") изобразителния текст отвън. След покръстването в качеството на трофеи атрибутите на Върховния Шаман и езическите знаци на властта на Владетеля, включително и меча, били изпратени в Рим заедно с ковчежето и били поделени между папа Николай и крал Людовик.

Статуетката-ключ нарочно била задържана - без нея тяхната магическа сила оставала "заключена". Унищожаването й чрез претопяване или строшаване ще да се е смятало за акт с непредвидими последици за довчерашните шаманисти и тя била "изоставена" (нейната съдба споделила след 893 г. и самата столица Плиска) или поточно съзнателно заровена ("погребана") на мястото, което по право й принадлежало. Това предположение е наложено от невъзможността да обясним оцеляването й като следствие от делничната й загуба, захвърлянето или изоставянето й при някакъв битов или исторически катаклизъм и то тъкмо в пространството, обхващащо Двореца и Храма. Защото, ако наистина става дума за статуетка-ключ към Сандъка от Терачина (или негово подобие), такава немара или случайност би била квалифицирана като светотатство от съвременниците на притежателя й. За общество, което се самоописва чрез закодираните в осемнадесетте пана правила за реда във Вселената и за ритъма на Времето, загубата на ключа, с помощта на който те се декодират и изпяват при необходимост, не би могла да се тълкува другояче освен като отказ свише да бъде допуснато до познанието. И по-кратко - отказ от бъдеще. Затова отнасяйки именно като трофеи атрибутите на Владетеля, на Върховния Шаман и самото ковчеже с дърворезбованата митология, новопокръстените българи "отказали" да предадат ключа към нейната тайна. 

РАЗСЪЖДЕНИЯ (със съкращения) От форума на: http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?

showtopic=1289 Дари Сандъка от Терачина /както го наричат/ сам по себе си е величествен, но това, което се е намирало вътре в него е било от изключителна важност за Българите. Сандъкът заедно със съдържанието му са били символ на Българската държавност, защото именно това са били главните атрибути и символи на Върховния Български Колобър. Княз Борис не случайно го е пренесъл в дар на Папата, с това той е засвидетелствал християнската си смиреност, а и това е бил начина да докаже, че старата "езическа" религия е вече минало. Всички беди за нас Българите тръгват от там... след насилственото налагане на християнството, след отстраняването на колобърите, след избиването на 52-та боилски рода и проливането на невинната кръв /кръвна карма/ на техните жени и деца по заповед на княз Борис I. Заради това предателство над нас тегне проклятието на невинните деца на Тангра, които не се отрекоха от Него. 

Vokil_77 Предал е царството си на папата. Освен оръжието е предал Кивота с атрибутите на колобрите, тоест предал в и духовноста на българите. От това по голямо предателство не знам да има. Дари Борис се покръства предавайки Бога си,рода си, народа си , но той знае, че това няма да му се размине просто ей така и има Хора, които ще се позоват на закона Торе и ще си плати за предателството. Той обаче има зад гърба си договорки с византия и с помоща на нейните войски „потушава” /как само го потушава/ бунта на 52-та болярски рода. За да си откупи опрощение за предателството и убийствата, които са му тежали на съвестта, той прави този дар на папата и както знаем Борис е канонизиран за светец, тоест „греховете му са опростени”. Той не се предава,а им се покланя и подчинява с този жест засвидетелства благодарността си, защото в онзи момент, когато се е изправил срещу своите боляри той е бил подкрепен от ромеите /тогава въпроса е бил Неговия живот или живота на Болярите/, но там са били и свещениците, които са питали всеки един преди да бъде убит, дали се отказва от досегашната си вяра /много християнско: "Вярата или живота?"/. Ако не са били ромеите да му помогнат, Борис щеше да е удушен както се е постъпвало с предателите заемащи такъв висок ранг в държавата. Затова в този случай този жест не е символ на „КАПИТУЛАЦИЯ? ПРЕДАВАМ СЕ?”, а на благодарност за спасяването на неговия живот и опрощението на неговите грехове. ime Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град. 

Eлтимир Далеч не всичко е било в ръцете на Борис - Михаил. Мнозина измежду колобърите предпочели да умрат, но да не издадат своите тайни. Затова и до днес нашите врагове не могат да намерят ключ към Тенгрианството. Но тази древна и вечноа Вяра отново ще владее над света, както е било преди хилядолетия. Юдеите го знат, християните го знаят, юдеите го знаят. Оттам идва и омразата към нас, Българите като носители на Тайната. 

Vokil_77 Въпроса ми е свързан с това, че в този текст се твърди, че "българите" отказали да предадат тайните си. Има ли идея къде е този ключ, дали ако ключа се открие и се събере с кивота, няма да се случи нещо... ? Не се опитвам да защитавам Борис, но ако беше такъв предател, защо не е предал и ключа, който явно прави кивота активен? Запознат Защото не бил у него. Ако беше, щеше да го предаде. Eлтимир Ключът, и не само той, а и много други реликви не се намирали в ръцете на предателя Борис. Запазени са, обаче. Един от големите колобъри е бил човекът, когото познаваме под името Св. Иван Рилски. Според това, което се знае, трябва да минат 1200 години от произнасянето на Проклятието, за да влезе Съветът в пълната си власт. Засега той може да се намесва само индиректно, с помощта на посредници. Все пак много пъти, когато положението на Българите е изглеждало безнадеждно, Съветът се е намесвал по свой начин и нещата са тръгвали в благоприятна насока. Много искам да вярвам, че и сега е така. anti666 За българския Кивот, който по-късно египтяните копират, аз продължавам да твърдя, че това, което е в Терачина е дубликат. Борис не е имало начин да знае че е такъв, защото е бил идентичен. Както знаете, той не е имал колобърски дарби и за един обикновен човек двата изглеждат еднакви. Единствено колобър или посветен може да рабере разликата. Затова и е изоставен от папа Николай, а не е прибран във Ватикана. Папата е имал проблем, на него му е трябвал оригиниалния Кивот, за да използва силата му, а не копие. От друга страна не може просто да унищожи копието, защото то символизира разбиването на Медното гумно на Българския Саракт от Борис и като такъв има символична стойност. Затова и го оставя в катедралата в Таричина. Къде е оригиналния Български Кивот? Ами просто е пази на сигурно място и като дойде времето, когато да се възстанови Саракта той ще си дойде на мястото, където трябва да бъде - при Медното гумно, в централния кръг на Саракта. Така че Борис ако е можел щеше да даде оригинала, заедно с ключа. Но не е могъл. В допълнение бих казал, че силата му е свързана с Орендата или като приемник на такава. Евреите са я наричали Манна. Отделно в Ковчега е била и Книгата на Завета, както и горната част от влaшката тояга на Главния колобър, все неща, които не са от този свят. Смятате ли, че някой така ще ги предаде на един самозабравил се диктатор или на който и да е. На въпроса защо не ренегата Борис не дава Ковчежето на Фотий, а на папата, отговорът е очевиден. Ромеите във високомерието си не са имали хабер с какво точно си имат работа. Те са смятали българите за варвари и не са могли да си обяснят как така едни езичници са ставали все по-мощни за сметка на единствената свръхдържава по това време Византия. Ватикана обаче е бил достатъчно в час да знае какво става. Причината е, че в негови владения се намират много от тайните книги и артефакти, плячкосани от Римската империя по време на могъществото си, особено от Юдея. Те много добре знаят за тангрианството и ролята му като основоположник на истинското православно християнство. Можете да си представите какво би се случило на властта им, ако между тях и юдовизантийските фанариоти (по това време не е имало и разрив между двете църкви) се развие неконтролируемо от тях православие, базирано на изначалните тангриански принципи (какъвто е бил и началния колобърски план). И всичко това в рамките на един мощен Саракт, притежаващ могъщи знания и артефакти . Ужас!! Затова главното условие към БорисМихаил е било "Искаме Кивота и всички сакрални предмети на колобърите. А те да бъдат убити!". След като установява подмяната Папата започва да се отнася с пълно пренебрежение към новопокръстения си васал Борис. Това го кара отново да се обърне към ромеите и тъкмо навреме, защото те му спасяват животеца от безкръвно удушване, заедно с трона след навременната намеса на армията им в негова помощ. Българската войска е държана далеч в Моравия в безсмислена кампания по негова заповед, а възстаналите Българи не са имали необходимия ресурс да се преодолеят мощния съюзник, който Борис спешно извиква.

За Борис I и болярския бунт 

Пост на анти666 http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php? showtopic=1198&st=0&#entry17457 Един скромен опит за анализ на онзи драматичен период от 863 до 889г., когато на практика е унищожено могъществото на България след едно от найковарните предателства, които историята познава. Събитията от тези години влияят дори и днес, 12 века по-късно! Всичко започва с едно съгласувано решение на колобрите и кан Пресиан за въвеждане на християнското учение, проповядвано от българи на български, както и за приемане на унифицирана българска писменост за ежедневна употреба. В началото на 50-те години от 9 век България е мощна държава, обхващаща огромни територии на север до Днепър и на запад до Германия. В състава и влизат много славяни, печенеги, кумани, авари, ромеи – народи, където тангрианството е непознато, за сметка на активно навлизащото и лесно разбираемо християнство. За да се централизира властта и неутрализират опитите на Ватикана и Византия чрез своите свещенници да влияят на тези народи е взето решение да се развие българско християнство, смятано за естествено продължение на тангрианството. Успоредно с него обаче като част от Орендата управляващият и религиозен елит на българите е трябвало да запазят свещенните тангриански знания и баща и син да живеят заедно в мир. Подобен модел с обратен знак е използван от евреите. За другите гойски народи има Стар завет, за евреите – Тората, а на Синедриона остават тайните кабалистични знания. Така е било решено и за азбуката. До този момент, само най-посветените са разбирали смисъла на българския куниг. За администрацията и ежедневнието са използвали български с гръцки букви. Това не е било форма на елитизъм, просто свещенният куниг се е разбирал на образно-символно ниво и обикновен човек, дори да го прочете няма да намери смисъл. С две думи е било належащо да има българска, разбираема за поданиците азбука. Задачата е възложена на Кирил и Методий, които разработват глаголицата. Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните" са сричкова азбука. Пълна лъжа е, че братята за пратени в западните български провинции от Византия. Ромеите не са имали никакъв интерес българи да разпространяват различна азбука от гръцката. Но да се върнем отново на религията. Не всеки може да бъде тангриански свещенник. Той трябва да е “прихванат”, преболедувал колобърска болест с много стабилно обучение като се почне от билколечение, бойни изкуства, чакръкчийство и се стигне до по-горните нива на управление на елементните стихии, пътуване по вертикалата и т.н. Да не говорим за моралните качества, които трябва да притежава. Т.е., за разлика от поповете, е невъзможно да завършиш някоя семинария и да станеш колобър, макар в последствие много от монасите да са били и тангриани (като част от плана). Именно в манастирите са съхранени тангрианските знания през последвалите години на робство и погроми. Тези разлики имат плюсове и минуси. Плюс – защото само най-добрите и избраните от Ден Грее могат да бъдат колобри и не е имало място за самозванци. Минусът е, че в новозавладените територии просто не е имало достатъчно обучени хора. Този недостиг е трябвало да бъде преодолян чрез християнски свещеници, проповядващи българско християнство със силен тангриански елемент във възловите точки и разбираемо от хората. Бих казал, че този план отчасти е успял и свидетелство за това е точно българското православие, което просто е изтъкано от тангрианство (виж снимката на Богородица в сайта например). Планът е бил премерен с новите реалности и осъществим, но е имало един непредвиден фактор – предателство. Всъщност, колобрите са знаели, че ромейските и папски агенти са активни в завербуване на ключови фигури от българската държава, но не са очаквали, че предателят ще се окаже самият Кан, в чийто вени тече кръвта на Дуло. Първоначално, контактите му с папските наместници и ромейски свещенници са го отдавали като част от плана. Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател. Подозренията около него се засилват, особено когато той открито започва да говори за покръстване на самите българи и след масовата поява на чужди мисионери в самата столица през 863г. Тогава колобрите взимат мерки и всички свещенни книги, по-значими регалии и Кивота са прибрани на сигурно място, неизвестно и до днес. На тяхно място предвидливо са поставени копия и то съвсем навреме, защото през 864г. Борис обявява, че ще се среща с папския наместник в Македония и взима със себе си ковчега и каквото е останало в него. Там на Овче поле се покръства и като доказателство за сериозността на намеренията си предава исканите от папата колобърски атрибути (или копията им). За папа Николай тези регалии са били невероятно важни, защото той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще ги използва. В тайната му библиотека са се съхранявали скритите текстове за Исус, къде е бил през годините, за които канонизираните Евангелия мълчат и за това кои са влъхвите, помагали му през цялото време. По-късно, след като се разкрива подмяната, ковчежето е захвърлено в една катедрала в Терачина. Какво точно кара Борис 1 с един удар да погребе хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбиги да се принизи до васал на византийския император (дори да вземе името му Михаил), не е известно. Някои смятат, че е държавнически ход, след удара в гръб от византийските войски през 863г, докато българската армия се е сражавала с Велико- моравия. Според мен, този човек е бил жертва на някакви заклинания (НЛП) от един византийски свещенник, който му влиза под кожата и става довереник на кана. Според някои историци ромейският агент след дълги беседи с Борис го стряска като му показва рисунки от ада, но според мен това не е достатъчно да предаде така лесно дедите си и мощта на България. Каквато и да е истината, факт е, че след 865 г. България де факто пада без бой под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате. Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”... След случая с покръстването и предаването на ковчежето е било ясно, че самият кан е предател. Докато отсъства от столицата, колобрите, боилите и всички наследници на Българите обявяват повсевместен бунт в 10-те провинции (комити). За съжаление обаче ядрото на българска армия е все още далеч на западните граници, задържана умишлено там от Борис. Той не е бил глупав и е знаел, че след този акт няма да го посрещнат с почести в Плиска. Всъщност боилите са се били приготвили за безкръвно удушаване – по стар български обичай, прилаган на знатни люде, нарушили закона Торе. Летописецът Зонара отбелязва: “Българите се побунили против своя княз като против отстъпник от бащината чест и слава.” Борис обаче държи един силен коз – на негова страна е мощната византийска армия, специално извикана за случая. С нейна помощ той успява да потуши бунта. Ромеите са и тези, които извършват поголовната сеч на пленените бунтовници. Никой българин не би посмял да замахне с меча срещу колобър! В случая се говори за 52 боилски рода, но всеки род е бил много голям – поне по 100 човека. Така че тук говорим за една масова касапница на жени, деца, старци. Там са били и ромейските свещеници, които са питали поотделно всеки дали се отказва от вярата си. Според историците Борис дълго след това е имал угризения, но римският папа му е дал специална индулгенция с опрощение. (след като Борис му е пратил необходимите дарове да си я купи, разбира се). Точно тогава някой някъде преди да умре изрича Проклятието. А то е жестоко, направено от колобър няма сила, която да го промени. По същество това си е кръвна клетва. Става дума за откреклите се от Вярата – “добро да не видят те и техните наследници до..”?? Според някои тя е за период от време - 1200 год. Според мен е родова, както всяка кръвна клетва върху поколенията, найвероятно за 20 генерации напред. Има разлика, защото това дава процент на неточност и тъй сме към края му, може да изтича по-рано от 2065г.

Краят на тази клетва има голямо значение за нас, защото тогава ръцете на Съвета няма да са вързани, за да са пасивни наблюдатели на унищожението ни като народ. Борис – Михаил не спира дотук с развихрянето си. Следва декрет, според който всяко село, където се практикува тангрианство, хората ще са поробвани, жените продавани като робини, (през три земи), а на капището там ще бъде построяван християнски храм. Толкоз с милосърдието. Падението му обаче не е стигнало докрай. Идва и 889г., когато на трона застава синът му Владимир – Расате. През това време Борис се е оттеглил като монах, но научавайки, че последният български Кан отново възвръща старата вяра, с ромейска помощ сваля от трона и ослепява собствения си син. Тук трябва да отбележа, че Кан Расате спазва тангрианската традиция на уважение към баща си, макар да е имал неведнъж възможността да го елиминира и си реши проблема. Борис като ревностен християнин обаче не е имал тези морални задръжки. За всичките тези заслуги пред България Борис Михаил – ромейски васал е канонизиран от църквата като светец. След убийството на Симеон, който позволява религиозна свобода на тангрианството и самият той тайно е пратикувал, с идването на изтърсака Петър през 927г., настъпва и пълното минаване в нелегалност на тангрианството. С малки изключения в някои възлови моменти от понататъшната ни история, колобрите не са се намесвали. Така до днешни дни... РАСЪЖДЕНИЯ (със съкращения)


От форума на: http://bven.blog.bg/poezia/2011/02/26/da-spomenem-i-tezi-nevin

boristodorov56 За съжаление по българският ариал няма открит нито един артефакт, който да доказва, че Тангра някога е бил български бог. Едно тълкувание на Бешелиев (които впрочем сътворил доста небешелици в официалната ни история) на надписи от Мадарския конник вкарва в обръщение недоказана по никакъв начин легенда. Тангрон - е превод на съчетание от гръцки букви, което се приема за достоверно основание да се счита, че древните българи били тангристи. Сама прецени това достатъчно ли е. Нека си отговорим защо няма нито едно достоверно и открито докозателство за религията на българите преди християнството. Освен всичко друго съществува и Първа Юстаниана - като архипископия на българите 3 века преди официализирането на християнството в държавата на българите, както следва да се нарича акта на Княз Борис I. Всъщност този акт е минаване на съществуващата от векове Българска православна църква под егидата на Цариградската патриаршия и я въвлича в политическите битки между двете части на Римската империя. С тази цел са се провеждали Вселенските събори в Цариград - унищожаване на съществуващото християнсво сред българите и вкарването му в клишето и догмата на Цариградската патриаршия. Това е неоспорима историческа истина, дори за лаици като мен. Не бива да се насилваме да приемаме измислици за миналото си, което в ущърб единствено на народа ни - без никакво основание да го приемаме за истина. tryn Всеки българин трябва да знае поне малко за тези събития. Поклон пред жертвите в името на тангризма. Аз вярвам в Тангра! bven Нещата бавно и сигурно вървят по своя естествен път. А за нас той е възраждане и единение на всички българи! Да си отворим очите, да си спомним кои сме и защо сме тук, точно в този момент и каква е нашата роля в развитието на цивилизацията. Колкото повече тъпчат и отричат всичко някои хора, толкова по-силно започва и обратното действие. А Колобър и Българин имат Космическо значение!

Радвам се, че ти харесва написаното, защото истината не се харесва на всички. Но ние сме българи и и сме мъдри! Нека носим истината в сърцата си и да работим за еволюцията на Духа! Тогава ще имаме и благословията на финия свят. Нека сведем чела в знак на почит и преклонение! Щом са живели като българи, сигурно те и сега са сред нас! А ние сигурно имаме мисия като българи! Но такава е истината и тя е била крита много столетия. Да се надяваме, че клетвата е към края на действието си и че нещата ще се променят. Може би затова е толкова тежка съдбата на поколения българи. Все пак денят е по-мъдър от нощта. А вече зазорява...:) Това е единият от големите митове в битието на българския народ и историята на Българската държава. През 2009 г. Италианските власти предадават на българското посолство в Рим около 3 000 архиологически предмети, изнесени контрабандно от България. Археологичните находки ще бъдат предадени на официална церемония. http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1289&st=0 http://news.ibox.bg/news/id_734671114 http://www.vestnikataka.com Книгата: Сандъкът от Терачина Снимки:списание "Отечество" от 1983 г

https://ydara.com/