"Пeсoглавци", или Рицари на aбог Ра -1ч./ремикс

Египетските киноцефали (песоглавци) имат същите пози, както и индийският и сиамският Хануман; напр. сред скулптурните фраг­менти на Копан Стивънс е открил остатъци от колосални фигури на маймуни или бабуини, „твърде много напомнящи по очертания и външност четирите чудовищни животни, които някога са стояли пред обелиска в Луксор, прикрепени към основата му (сега те са в Париж), и на които под названието киноцефали са се покланяли в Тива. Почти във всички будистки храмове има идоли под формата на маймуни и немалко хора държат в домовете си бели маймуни, за да прогонват злите духове".

Сега ние ще разкажем за невероятни изображения по стенописи и икони на почитания от древността до наши дни православния Св Христофор, който е изобразен с глава на пес, поради което те са наричани "Песоглавци." Това е единственият случай в съвременната православна църква, където обекта на поклонение от иконата е хуманоидно създание, което има тяло на човек, но глава на кучето. Гледайки напред, трябва да кажем че и католическа църква е почитала Свети Кристофър . Има реставрирани икони на "Песоглавси", една от които е, например, в "Събор на парижската Богородица" (Париж, Франция). Един от най-известните изображения на "Песоглавци" е на фреската на Успенския манастир вград Свияжск, снимка на която е показана по-долу.

Фиг.1 фреска, изобразяваща Св. Христофор в Успенския манастир в

г.Свияжск ("Псеглавец"), 1551 год.

Както може да се види от Фигура 1, фреската изобразява войн с глава на куче в битка с римски легионер, тъй като те се появяват в съвременните филми, с лявата си ръка, той се подпира на меча си, а в дясната държи кръст. При този случай, той вместо човешка глава има главата на куче, около която е показан ореол. Известно е, че преди покръстването, със името "Христофор", светецът е имал друго име, рамейско, което днес се предават като "Репрев", или "Ребребус" което на Речта Ра означава:

«Репрев» = Раав(-и)_Рааб, то ест «Раави раб»;
«Ребребус» = Раав(-ы)_Раабос = «Раави раб Велик» (1.1)


По този начин става ясно, че този Светия по-рано е почитан като римски войник, като въплъщение на Sun Ra велик и силен, а след това, след реверсирането на Речта Рa в ариански новговор, проведено от никонианите през 1666, неговото райско-римско име е преобърнато в арианската версия на "Христофор ", прочитайки го напротив, можем да научим и другата версия на името му в Речта-Ра:

Христофор <= Роф(-о)ТСий_Рх = Раав_Те_Сий_Ра_Ох,или Раптос_Раох = Рааб_Теос_Раох (1.2)


Припомнете си, че религиозните сгради в Русия по време на до- монголския период са се наричали с думата "раабта" или "ропта." Следователно, рамейското име на Светия може да бъде преведено на съвременен език като "църквата на Слънцето и сила на Ра Властелина ." В същото време, въпреки езиковото реверсиране на името на Светия, изглежда, по време на живота си той е докарал толкова много проблеми на арианите, че на Големия Московски събор през 1667 почитането на иконите му като "Песоглавец" е напълно забранено, причинявайки отхвърляне от противниците на никонианството небесата - раи-раев-рааб, които тогава били още много и които упорито се съпротивлявали на реформи на Nikon. Старообрядниците, например, до сега почитат образа на "Песоглавецa" като и католиците. През 1707 г. в отговор на заповедта на Петър I в съответствие с правилата на иконописта, приети от Големия Московски събор през 1667 г., от Синод е издаден указ за забрана на иконите "Противно на природата, историята и истината." Към тях, според Синода са и истинските образи на Светия "Песоглавец." Въпреки това, страхувайки се от политическите последици, бунтове и безредици, Сенатът е бил принуден да не подкрепи решението на Синода, препоръчвайки да не се вземат окончателни мерки върху тези образи ", които в продължение на много години се радват на широка обществена почит" .Това е ясна индикация за новосъздадената синкретичност през XVII - XVIII в . от никонианската църква, е реверсиране на вярата на Райските Раав в арианската вяра. Във връзка с по-нататъшното укрепване на позициите на Nikonians, продължаващите "неподчинение" родословни стенописите и иконите Кристофър "с глава на пес" са били официално забранени от повторно постановление на Синода през 1722 г. Тогава св Кристофър започна да се опише антропоморфно (с човешка глава) в образа на един воин. Почти всички изображения на песоглавеца Христофор били унищожени или изгорени. В момента са известни цяла серия запазен в Русия и в чужбина изображения на"Песоглавци" в стенописите и иконите, някои от които са показани по-долу (фиг 2-25):










Рис.6 Старообрядческая житийная икона «Псеглавец», икона из музея Ростовского Кремля




Рис.7 XVII век

Рис.16 Фреска Спасо-Преображенского собора, Спасо-Преображенского собора,
г. Ярославль



(увеличен фрагмент Рис.16)






Рис.20 Иисус Христос среди Псеглавцев Киевская псалтырь , XIV век Макарьев монастырь

Рис.24 Икона «Псеглавец и апостолы» Череповецкий художественный музей


Нарочно поднесохме значителен брой пробни снимки на"Песоглавци" с една единствена цел, да се покаже на читателя, че в до-никониански времена и дори до средата на XVIII век, тези изображения са били широко разпространени, представляващи особенна традиция, школ а в иконографията за която сега почти нищо не се знае. Въпреки всички опити да се елиминира напълно този вид икони и стенописи в Русия, предприето от арианониконианското крило, от 1667 г. до сегашния момент, и въпреки факта, че ръководството на това унищожаване пое върху себе лично цар Петър I, и участваха много други свързани със Синода и Сената, все пак те не са могли да изтрият от паметта на народа, светия воин-свещеник, посветил живота си на борбата срещу арианската зараза, "Песоглавеца" Раптос_Раох(-ах), чието рамейско име никонианците, реверсираха наобратно и днес това е един събирателен термин "светия Христофор. " Имайте предвид, че изразът "Raptos_Raoh/Раптос_Раох" може да бъде представен под формата наРааб_Теос_Раох. Доколкото "Raab" днес се използва под формата на "роб" , а гръцкото "Теос" традиционно се превежда като "Всемогъщият", "Бог", то след това Рааб_Теос_Раох в съвременния смисъл на думата означава "слуга на Всевишния Раоха", което означава "слуга на Всевишния на Sun Ra на Господа" , Както се вижда от стенописите и иконите, на тях е изобразен воин в битка с броня, с меч или копие. "Pseglavets" на стенописа на Успенския Манастир г.Свияжска (Фигура 1) е представен в бронята на римските войници, което означава, че той е служил в Рим. Кучешката глава показва предаността му към Раав, както и готовността му да "да хапе врагове на Ра." Песоглавеца" се покланя именно на Ра. Например, на фиг. 19, един от "Песоглавците", е определен като "Светия Ахракс." Името "Ахракс" = Ах_Ра_Ок_Ос преведено с Словото-Ra е като "Властелинът на Рa мощна сила, величие" .Също така името "Ахракс" може да бъде представено, както Ах_Рекс. Спомнете си, че "Рекс (и)" в Рим, са наречен царе, владетели, така израза Ah_Reks може да бъде преведен на днешния език като "управляващ цар, владетел." Очевидно е, че образът на иконата на Рa е служил като войник и като господар човечески, който е защитавал Райската Раав от арианската вяра. Ето защо е все още жив споменът за него. Преданност, готовност да жертва живота си за този който защитата - това качество е винаги присъщо на кучетата. Имайте предвид, че на няколко изображения (фиг. 10, 19, 20, 22) е представена от не един, а няколко "Песоглавеца." Освен това изобразяваните върху икони и стенописи "Песоглавци" изглеждат различни един от друг (различен вид и изразът "куче-изправени" различни по цвят и текстура "коса боядисана във формата на косата," и т.н.), които дава основание да вярваме, че иконите са налични изображения на различни същества с кучешки глави, и на които всичките днес се прписва едно и също условно общо наименование "Свети Христофор", въпреки че в действителност, отново повтаряме са показвани различни герои - Римски-воини свещеници, станали известни като светци, чиято памет днес умишлено се губи.

Рис. 26 Анубис. един от повелителите на древен Египет. Верен слуга на Абог Ра.
Сравнете стенописи и икони от Русия и чужбина с образа на "Песоглавеца" избразен по-горе, фигура 26, която показва един от началниците на древен Египет, верен слуга и предана ръка на Aбог Рa, Анубис. От сравнението е ясно, че стенописите и иконите на "Песоглавците", са написани в една и съща древна рамейска традиция, като на египетското изображение на Анубис. Спомнете си, че по стените на египетските пирамиди в Африка, с изключение на Анубис, също има и изображения на много други хуманоидни същества с глави на кучета. Доколкото пирамидите на африканския Египет се създавал, когато на Земята е бил почитан Рa, за да му служат, и там са широко представени изображения на хора с глави на кучета, традицията на рисуване на "Песоглавци" в руската иконопис може да се счита за древната традиция на Ра, чиито корени са в образите по стените на пирамидите в Египет, която е преднамерено унищожена от арианите през ХVIII век, след като те са били в състояние да вземат властта и да унищожат Райския Рим, превръщайки го в един свят на а-риани. Имайте предвид, че в образа на Анубис, и изображението на "Песоглавеца" се съдържат същите композиционни решения. Така, Анубис в едната си ръка държи Taу - кръст, а в другата копие. Същото се случва в образа на "Песоглавеца": в едната си ръка, той е с кръст, а в другата или с меч или копие. И най-важното, и Анубис и "Песоглавците" имат на глава на куче. На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведени в "Папируса на Ани", се дават подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение. Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличило по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.

Рис.27 Суд Анубиса. Взвешивание сердец для определения грехов душ человеческих.


Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубел "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че "тежки" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, и духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята. Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Ba / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.

Ние вече сме казали, че човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай" От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa. По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение. Това е да се гарантира, възможно най-много да се възпрепятства изхода на Бa след смъртта на покойника от сърцето и устремяването на Бa към Слънцето си Ра, т.е. в Paradise. Когато тялото се предава на Земята (погребано), Хор, разположен в ядрото на Земята, има много повече възможности за улавяне на духа Ба на починалия погребван, предаден на Земята, отколкото когато мъртвото тяло не се погребва (например, се изгоря). Ето защо след приемането на християнството в Русия се наблюдава постоянно промяна в погребалните ритуали. Ако преди тялото е било изгаряно, след приемането на християнството, се е преминало към погребения, т. е. тялото се предава на земята, на Хор. Докато при изгарянето на тялото Хор вече не може да улови духа на Бa, тъй като при изгарянето на мъртвото тяло в огъня на пожара, духа Ba се отделя от трупа и, без да бъде заловен от Земята (т.е. не е погребан), се втурва към Слънцето Рa. Този огън унищожава и останките на мъртва плът с остатъци на съдържаща се в нея Ка, която поради това не може да се върне при припева на Хор. В резултат на погребалните обреди като изгаряне на мъртвото тяло на Хор се прилага "двоен удар": първо, хорът не може да усвои Бa на умрелия, и второ, на припева няма да бъде върнато Ka, което от своя страна е в тялото на плътта на мъртвите, доколкот самото тяло и съдържащото се в него Ka е изгорено с огън. Ето защо огъня от древни времена е символ на пречистване, което води до непоправими щети на Хор. Нека обърнем внимание на един важен аспект. Факт е, че в днешните ариански култове (например, православния) за описване на "несъществуващи измерения," Има две ключови понятия: дух и душата. И семантичната разлика между двете е почти неразличима сега, и тази разлика се обяснява с православни свещеници, доста "скучно". Езиковото анализ показва, че обикновено думата "дух" е свързана с глобален, трансперсоналната знак, например, изрази като "боен дух са притежавали войски", "хора, заловени от духа на алчността и печалбата", "на тълпата слязъл Светият Дух", "нечист дух излъчваше от грешниците "и т.н. Те предполагат, че когато се говори за "духа" се има предвид някакви не-съществуваща трансперсонална парадигма, която определя поведението на много хора, цели народи и ги насърчава към определени действия. Никой не казва, например, че "бойната душа, е овладяла войската", и т.н. В същото време се използва понятието "душа", това означава, че не е, кой е най-личната фактор, присъщ на всеки отделен индивид, като изразът "спасението на душата" е частен, индивидуално персонализирана спасение на не-чист вещество вътре в съществуването на плътското тяло. Изразите "грешните души", "изгубени души" също са от личен характер, дължащи се на различни индивиди. В същото време, в концепцията за словото-Ra "дух" и "душа" са дефинирани много ясно, духа - е Бa, а душата - е персонифицираната субстанция на животнинската енергия Ka, разположена в тяло от плът на всеки одушевен и неодушевен предмет в света. Ако Бa се намира в сърцето на човека (именно затова по време на процеса на Анубис се претегля сърцето), душата на човека Ka е разпределена по цялото човешко тяло (включително в голяма степен и в човешката кръв. Поради това, "кръвта" е Ka_Ar_Av = Hor_Av т.е. въплъщение на Хор), съставляваща така наречената "Памет на тялото" или "мускулна памет."


Душата на човека в източните учения се дефинира с понятието Ци (Китай) и Ки (Япония). Осъзнавайки, че "ц" лингвистично отива в "к" (цезар = кесар), се оказва, че и в Китай и в Япония, "душа", в действителност, се нарича по един и същ, начин т.е. Kи = Ke = Ka. Ориенталски майстори на ушу и карате се преподават концентрация на енергия Ki = Ka в така наречената "живачна/киноварна област" - в мислена точка в рамките на тялото, под пъпа. Това решение душата енергия Ki = Ka, майстори на бойните изкуства се стремят да увеличат силата на въздействието и предпазни средства. По този начин, бойните изкуства, е строго фокусирани върху властта на животните Ka компонент на човешката душа. Същото важи и в индийската йога, насочени към активиране на енергия от животни "по-ниски чакри", наречена "кундалини" = Ка-андалини, която във вид на змия се издига по човешкото тяло, разкривайки последователно една след друга по-висшите чакри. Докато същевременно рамейската военна традиция, която практикуват "Песоглавците", се фокусира върху духа на Ба. В това е разликата между рамейските и арианските училища. Рамейците търсят подкрепа в боя от духа на Sun Ra, тоест, от Ба (римските войници, "Песоглавци"), а арианите се молеха за своята душа на Ka за подкрепа както в личния си душа-Ka, или от свързани с лична душа Big Ka, т.е. хор. Не е случайно, поради това, човешката "душа" се счита по своята същност, за "християнска" - наистина, доколкото "душата" е персонализирана Ka, то тя се явява част от едно цяло, а именно от Хорах-Христа, и следователно е "християнска". Арианите на всички ивици вярват, че ако телата им са били погребани в земята след смъртта, ще бъдат възкресени-Христос / Хор от мъртвите за вечен живот, след като той успява да разчупи оковите на Земята <= Аламос (ите) и избяга от разкарай засенчи Слънцето Ra и се превърне в ново слънце Кон (ия) = Chorus-Христос. Те вярват, че ако тялото на починалия ариан напълно се разложи в земята, т. е., материалът ще се слее с Хор-Христос, и индивидуалната персонализирана душа Ka се слива с голямата Ka на Chora Христос, представляващ ядрото на Земята, след освобождаването на Хор-Христос и неговото царуване в Вселената, вместо Sun Ra, арианите ще се възкресят от мъртвите, телата им отново се отделят от плътта на материята в индивидуализирани същности, а индивидуално - персонифициранта душа Ka ще се върне в регенерираното тялото от единното поле на Голямото Кa, т.е. Хор - Христос. Така че Овните/арианите се надяват да получат "вечен живот" в материята. Имайте предвид, че никъде в Arian доктрина не става въпрос за спасение на духа (т.е., Бa). Навсякъде, само и единствено за спасението на душата (т.е., индивидуално персонализираната Ka). Тъй както, видяхме по-горе, индивидуалната човешка душа Ka е поместена в цялото човешко тяло, то загуба и невъзможността за възстановяване от майката на плътта на тялото означава, че индивидуалната душа Ka просто няма къде да се върне от единното поле на Голямото Ka, т.е. Хор - Христос след неговото възцаряване, което означава невъзможността за такъв индивид да влезе

във "вечен живот." Ето защо арианите са изоставили древния обичай на изгаряне на трупове, а юдеите, например, внимателно събират разлятата, след убийство на техен колега кръв, взета и погребана заедно с тялото. По този начин те осигуряват "поток" на убития към Хор "просто едно цяло", а оттам и възможността за бъдещо възкресение на "вечен живот." Аналогично, точно обратни са рамейските възгледи по този въпрос. Известна е, древната традиция на американските индианци от Латинска във до - колумбовите времена когато те са улавяне затворници, отваряли гърдите им с ножове, отстранявали сърцето, и го излагали под палещите лъчи на слънцето Ра. Днес вече се забравило значението и не се разбират целите на техните действия, а арианските "учени" ги коментират като "кръвожадни, канибалски практики на варварски диваци" и т.н.

Рис. 28 «Кецалкоатл» – известен как «бог» на мексиканските индианци. Изображение от кодекса Мабекчиан

В действителност, това е "Песоглавец": ясно се вижда муцуната на кучето с изплезен език. В дясната си ръка - държи предмет, наподобяващ "Тау" -крест, или някакъв вид оръжие (като прашка за хвърляне камъни), в лявата си ръка - щит с кръст в центъра, както подобава на рицар на Абога Рa и Анубис.


Всъщност, всичко е просто: на борба с арианите, и да ги вярва самите съсипват предателството на Раав и вяра в Aрa, индийците-рамейци със своите действията са освобождавали Бa на затворниците ариани, премахване на сърцата им и ги излагали на Sun Ra, т.е. запазена Овните, не позволявайки Бa духа, да бъде заловен от адския Aрoм, и им дава възможност за Бa завръщане в лоното на Слънцето Рa. По този начин, като се има предвид ситуацията от гледна точка на Раав, индийците оказвали безценна услуга на арианите затворници без да им дава духа на Ба да отидат в ада на Хор, и осигуряване на възможност да се втурне в Рая, и по този начин да се спаси. На Фигура 28 е представен добре познатия образ на "Кецалкоатъл", който сега се разглежда като "бог" на мексиканските индианци. "Историците" и "експерти" ни разказват, че името му се превежда като "Feathered Serpent/Пернат Змей." Вие виждате ли на фигура 28 Snake? Да змията имат два крака и две ръце? Очевидно е, че "учените", просто заблуждават обществеността по отношение на фигурата 28 ясно показваща хуманоидно създание, което има два крака, две ръце и глава на куче. Следователно, можем да заключим, че е налице мексиканска версия на изображението "Песоглавец", подобно на европейските, руски и египетски икони и стенописи. Тъй като темата на латиноамериканските индианци не е предмет на настоящия раздел, тук ще направим само няколко общи бележки. На първо място, ние ще отбележим, че всички текущи знания за "древните" индианците, населявали Америка, преди завладяването й от конквистадорите на Кортес и Писаро се основават само на две книги. Първата от тях е "Попол-Вух," преразказ на испански от доминиканския монах Франсиско Хименес на някои древни индийски източници, които на оригинален език не са запазени. На щироката общественост книгата става известна едва през 1857 г., когато тя е била публикувана учения "Relic Hunter" Шерцер във Виена. Така че, няма гаранция, че тази книга не е "римейк" -произведена специално, за да представи древна история, култура и религия на американските индианци във формата, в която тя е изгодна на поръчителите на тази книга арианските клиенти. Втората книга за историята, културата и религията на индианците пише католическия монах Диего де Ланда, известен преди всичко с факта, че той, като инквизитор унищожил десетки хиляди от същите тези индийски културни паметници, сред които са много оригинални писмени източници, а след това написал книга, където представя своя собствена версия за живота на индианците преди Колумб. Според някои съвременни изследователи, 99% от това, което сега знаем за Маите, е известно от книгата на Диего де Ланда. Други източници просто няма. Те са били унищожени в пламъците на Инквизицията на католическите палачи в XVI-XVII век. Въпросът е риторичен, има само едно: защо трябва да се вярва на инквизиторите и палачите-Хименес и де Ланда? Така че, когато те по принципа "да не вярвате на очите си", твърдят, че показания на фигура 28 "Песоглавец" е Кецалкоатъл = "Пернат Змей", ние си позволяваме да се съмняваме, доверявайки се на собственото си визуално възприятие на изображението.

Рис. 29 Разпятие на "Песоглавец" художественото изображение на мексиканските индианци. Кодекс Нуттал


На Рис.29 е представено изображение, дадено в кодекса Нуттал. Дори съвременните историци смятат, че тъй като индианците изобразява разпятието на Христос (обърнете внимание на копието в дясната страна на Разпнатия). Ние вярваме, че е очевидно, че Fig.29 представи също индийската версия на изображението "Pseglavtsa": ясно видими нокти и кучешка глава, подобни на pesyu лицето. В долната част на Fig.29 ясно видими кръст вписан в окръжност, подобно на това, което се изобразява върху щитовете на "Pseglavets" държи в лявата си ръка върху Fig.28. Оказва се, че на изображението "Песоглавец" арианите приписват името "Кецалкоатъл", и ни принуждават да мислим за "Pseglavtse" като "Feathered Змията", а не като PSE. Защо им трябва тази замяна? Не е ли за това да се скрие от нас древната религия на поклонение към Анубис = Ан_Авосу, т.е. най-древната вяра в "Авос". Оказва се, че в "Авос" са вярвали траките, в Русия, и индианците в Америка. В действителност, показания на Фигура 28 и Фигура 29 "Псеглавец" съответства на езиковия ред на арианското име"Кецалкоатъл", а именно:

Кецалкоатл = Хесалхоатл <= Ра _Эл_Теох Элос_Ох = Раэл_Теох_Элосох (1.3)

Т. е. изначално, от древни времена, показани на фигура 28 и фигура 29 "Псеглавец" на Речта Ра се наричал от индианците Раэл_Теох_Элосох , което означава "Sun Ra Разпнатия Господ Всемогъщи, Всевишният Господ на Силата." Тогава конквистадори, сред които бяха споменати по-горе, и Хименес де Ланда унищожени в пламъците на Инквизицията паметници на древната индианска литература, а в тяхната книга- "римейк" преднамерено са представили индианското име "Pseglavtsa" като Rael_Teoh_Elosoh във вид прочетен наобратно, при това изключвайки първоначалната слово фразата Ra, в резултат на което обърнатата дума "Кецалкоатъл", която в преведена на испански като "перната Serpent" (Моля, имайте предвид, че ако обратната четене на изразяване не Раэл_Теох_Элосох изключи първоначалната Ra, получаваме "Hosole_Hoetlear" = Quetzal-Kotlyar, вторият думата "Kotlyar" = "Котлър" вече е широко разпространена еврейско име, например: Филип Котлър известен маркетолог, който е автор на много произведения на маркетинга). Освен това, тъй като буквата "а" често се превръща в "г", думата "Котлър" е представен като "Gotler" = "Хитлер". Запомнете това за в бъдеще. Фразата "Кецалкоатъл" може да бъде написано като две думи като "Кат_саль Коат_ль" (тъй като тс = ц) Не е трудно да се забележи, че както в първото така и второто слово включват корена на "Кат" = "Коат", която може да се прочете в вида "Гад". Но "пълзящи" отдавна призовава змии (например, думата "пепелянка" = "Gad_Oka" = "господарят на змии") Според "Попол Вух", както е представен от Jimenez, индийски "бог" Kukulcan-Кецалкоатъл е и името на "Naqsh". Според коментатори днес ", Naqsh" е съкратеното име на краля на Изтока, началникът на царя и бога, решението на света. Всъщност, това е лесно да се види, че "Naqsh" = "Накшит" = Нак_Шит = Ника-Сет. Тъй като "Ника" -е едно от имената на Христос, интерпретирани днес като "победител" а Сет - лингвистичен противник на Теос(-а) (и) [като Теос <= Соет = Сет ], името "Naqsh/Накшит" се превежда като "печели Сет" , Jimenez идентифицира Kukulcan Кецалкоатъл = Nahshita с "перната змия", което означава, че Христос е "Petrnaty Snake". По този начин, инквизиторите и Хименес де Ланда умишлено са фалшифицирани древната религия на индианците, излъгали в книгите му, че индианците не се покланят на Разпнатия Sun Ra, изобразен на древна традиция като "Pseglavtsa" -Anubisa Rael_Teoh_Elosoh и призоваха индианците, и езиковото си антагонист

"Кецалкоатъл" т.е. Кат(-у) = "Пернат Змей" = = "Feathered Serpent" = Христос, който всъщност се поклониха себе си католик, конквистадорите и Хименес де Ланда. Имайте предвид, че думата "конквистадор" в Речта Ра е представен като:

конкистадор = Ка_Инок_Йис_Татар – т.е. това е «инок Ка, не-сущего Йис(-а) Татар(-а)» (1.4)
Или така:
конкистадор = хан_Каос_Татар (1.4 а)

т.е. "конкистадори" -хана Каос(-а) татари. Така от арианите е било скрито, че завладяването на Америка всъщност е религиозна война, в резултат на която е била унищожена религията Рa и е победило арианството, което е вяра в Котката- Кат (-а) _Aр (а), т.е., Змея-Ара, в Хора = Христа. Завръщайки се към египетскаата тема, ние отбелязваме, че Анубис е гръцка дума, древноегипетския аналог на която е Инпу = Инбу обратното прочитане дава Упн = Убн = Убан = Юбан = Иван и означава "въплътен, възкръснал човек." По този начин думата "Анубис" се превежда като:

Анубис = Ан_Аб_Ос – «човек Авос», или «човеческо воскресения сила и величие» (1.5)

Преди това беше показано, че до "кръщение" Свети Христофор е носил името "Ребребус", което днес се превежда като "презиран, отхвърлен от обществото", "угнетен". В действителност,

Ребребус = Рааб_Ра_Абос, или Рааб_Ра_Авос,

което означава "слуга на Рa Воскресение Величие", което означава, че той действително е"аутсайдер" за днешните ариански историци. Формулата (1.5) показва, че Анубис = Ан_Абос, или Ан_Авос. От сравнението на формули (1.1) и (1.5) се вижда, че "Псеглавец" като и Анубис са служители на слънчевия Авос, т.е. на Sun Ra, Воскресение Величие. Това са тези, който винаги са вярвали в "Авос". Анубис днес е представен като повелител на древен Египет с главата на куче и човешкото тяло, диригентът на мъртвите от подземния свят, за да възкръснат за новия живот. Днес се приема, че в Старото царство, Анубис е и патрон на некропола и гробища, и съдията от царството на мъртвите, хранител на отрови и лекарства. В египетската митология Анубис е син на Озирис, при които в действителност трябва да се разбира Ос_Ра_Оса = Ос_Руса = «великия Руса», или Сий Ра_Оса = «сущего Руса».
  

Рис. 30 Древно-тракийско изображение. "Гръцкия" надпис се превежда като «Алексамен се покланя Богу»

Нашият превод на надписа: ". Алексаменос - Светия Теан (т.е. Распнат (Те) Човек (Ан)». Ако Анубис е «син (великия) сущего Ра_Ос(-а) = Руса», то Анубис има рамейски аналог и езиков/лингвистически антагонист, Христос = ХРСТ, т.е. <= ТСРХ = Те_Сий _Ра_Ох = Теос_Раох = «Распятый Величие-Слава Ра-Владыка», за когото много е казано на страниците на тази книга. Ако думата "Анубис" се прочете наобратно, то ще получим:

Анубис <= сий_Юбун(-а) = сий _ Иван = «сущий въплътен, въскръснал човек» (1.6)

Формула (1.6) има същото значение, както и на (1.5). Получихме, че Анубис - един разпнат и възкръснал Син на Sun Ra, известен също ни от Библията като арианеца Илия възнесъл се на небето в огнена колесница, който е посещавал Земята преди Христа. На Фигура 30 е представен старогръцкия/тракийски образ на разпнатия човек с глава на куче, изненадващо подобен на показано на Рис.29. Ние сега разбираме, че това изображение е на разпнатия Анубис. В горния десен ъгъл на фигурата изписана буквата «Y», древнотракийски аналог на латинска буква «V», обозначаваща "Ав", което означава, Възкресението. Надписът на снимката се превежда като "Aleksamen/Алексамен се покланя на Бога." По този начин, официалната историческа наука сега признава, че Разпнатия, изобразен на фигурата с глава на куче, там е "Бог" в разбирането на покланящия се на него Алексамен. В същото време, нашия превод на надписа звучи съвсем различно: "Алексаменос – Святой Распятый - Светия кръст" В този случай трябва да се разбере какво значи думата "Алексаменос":

Алексаменос = Алекс_Амен_Ос (1.7)

Думата "Алекс" = Ал_Эк_Ос – означава "Всевишния владика Величие, Сила, Слава " От голям интерес е думата "Амин". Факт е, че на латиница дума "Амин" се пише като «Amen», и затова можем да предположим, че в надписа в Рис.30 се съдържа думата "Амин". Днес се приема, че думата "Амин" - това е просто една последна дума на молитвата, по смисъла на който се превежда като "така да бъде", "нека да бъде", "Да", "истина ви казвам," често думата въобще не се превежда. Въпреки това, обичай да се завършва молитват с дадената дума не е описан в Библията, и този обичай се среща рядко в древни времена. В Ис.65:16, думата е използвана езиково обратно "Бог Амин", която според библиистите косвено означава, че "Бог твърдо стои на Своето, т. е., вярно и наистина пази Своите обещания" В същото време, думата "Амин" - това е едно от имената на Всевишния, която в Речта Ра може да бъде представена като Am_En/Ам_Эн и означава "Действащ", "Творящ", затова в Ис.65:16 , Бог толкова директно се нарича "Бог на Амин", че е "Бог Създател-Творец" При токова разбиране израза Амен_Ос в формулата (1.7) означава "реалност,действително (т.е. реалното, вярно, не лъжа) човешко величие, сила и слава"

https://sites.google.com/site/raabtaru/home/katalog-statej/pseglavcy

МИСЛИ ФОРМИ 107/СЛОВОТО РА

"Пeсoглавци", или Рицари на Абог Ра - 2ч

Тотемите на болшевизма нямат място в България

 

Паметникът на Съветската армия в София трябва да бъде демонтиран окончателно

Известният и като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия) сред столичани "паметник" на Съветската армия, която разграби държавата и унищожи надеждите на поколения българи, няма място в столицата на България.

Общоизвестен и безспорен факт за всеки малко по-начетен студент по история и грамотен българин, запознат със събитията от Втората световна война и незаблуден от пропагандата е, че Съветската армия влиза в България като окупатор през 1944 година. За "благодарност" от безгръбначните лакеи комунисти в страната, в центъра на столицата е построен паметник по този повод, на когото с цялата си наглост е изписано: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ". Няма по-голяма гавра от това народът да бъде признателен към окупатора.

Единственото, от което армията на СССР ни освобождава, е:Националното ни достойнство и памет;
Постигнатият, макар и за кратко, национален идеал - освобождението на Македония и Беломорието;
Нашата собственост, имоти и земи;
Царство България и независимостта на отечеството.

Добре е да се обясни и спомене, че Съветската армия и Съветският съюз нямат общо с Руската империя. В България има много хора, които са признателни на Русия, заради това, че тя ни освобождава през Руско-турската война през 1877-1878 година и в резултат от това България отново се появява на картата на европейския континент. Няма да се спираме на това какви са интересите и целите на Руската империя в този период, но в знак на благодарност в София е построен паметник на "царя освободител" Александър II. Русофилията на част от българите не означава да бъдеш подчинен и задължен на Съветския съюз.

Паметникът на съветската армия, така нареченият МОЧА, е по-висок от този на царя и империята, които освободиха България. Именно болшевиките чрез терор и преврат избиха семейството на царя, който освободи България, каква признателност може да има България към Съветския съюз? Същият този Съветски съюз, който плати и направи комунистическо въстание в страната (Септемврийското въстание) и предизвика гражданска война, която с кръв плати българският народ. Същият този Съветски съюз, който плати динамита за взривяването на църквата в Света Неделя - най-кървавият атентат в българската и като цяло европейската история.

Какво е и как се стига до Съветската окупация?

Със започването на Втората световна война България е изправена пред съдбоносния избор на коя страна да се включи. Под напора на това, че немската армия е пред българската граница и очертаващата се дотогава победа на Германия в конфликта, България се присъединява към Тристранния пакт, но формално. Страната остава неутрална и не изпраща войски на нито един фронт, и до последно поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз. Въпреки това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Парадоксално е, че страната ни е единствената държава от Оста, на която СССР обявява война, въпреки че страната не е участвала във военни действия срещу съветските войски. В резултат на това, на 9 септември 1944 г. в България е извършен държавен преврат, при който правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта е поета от Отечествения фронт (ОФ) с подкрепата на Червената армия.

От 9 септември 1944 до декември 1947 година България остава окупирана от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Съветската окупация представлява невиждана касапница, грабеж и икономически срив на България.

По силата на съглашението за примирие страната ни е задължена да предостави всички летища, пристанища, гари, транспортни средства, всички ресурси на страната, като цяло цялата инфраструктура, на съветските войски. През периода на окупацията близо 600 000 съветски войници пребивават на българска територия.

Архивите в Държавна агенция "Архиви" (ДАА) са категорични, че отношението на съветските войници към обикновеното българско население е потресаващо. Грабежи, мародерство, изнасилвания, убийства на стотици хора. Това е било ежедневието на българина именно в периода на окупацията.

Към тежестта да се издържа финансово Съветската армия на българска територия се добавя и необходимостта да се изплащат от българската държава обезщетения на гражданите, които са претърпели щети от същата тази армия. Така бремето върху страната ни става тройно - издръжка на чужда армия, стотици убити и ранени от тази армия и изплащането на обезщетения за близките на ранени, ограбени и убити от Съветските войски.

Според данни от архивите на БНБ окупацията на България от Съветския съюз е струвала над 133 милиарда лева. Това представляват две трети от националния доход на България, които са отивали за издръжката на една окупационна армия, което предизвиква най-голямата продоволствена и икономическа криза в новата българска история. Сумата от 133 милиарда лева се равнява на около 300 милиона долара. Това е почти 4 пъти повече от репарациите, които България трябва да плати според Парижкия мирен договор.

По същото това време е извършен и така нареченият "Народен съд". Той осъжда на смърт над 2700 души. Сред екзекутираните на 1 февруари 1945 г. са тримата регенти (принц Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Никола Михов), 22 министри, десетки депутати, висши офицери и общественици. Общо са издадени 9155 присъди, унищожавайки елита на нацията. В месеците след идването на Червената армия в страната целенасочено и последователно са избити учители, лекари, свещеници, адвокати, журналисти, заможни земеделци, дейци на ВМРО и като цяло елитът и авторитетът на българската нация. Авторитетни историци по въпроса посочват, че за периода са убити без съд и присъда десетки хиляди българи.

Съветската окупация поставя края на борбите на българите за национално обединение. С налагането на интернационалната идея и това, че пролетариатът няма родина, се слага край на цялата неписана национална доктрина на българската нация за обединението на отечеството в неговите етнически граници в Мизия, Тракия и Македония. Същият този идеал е започнат от Апостола на българската национална революция Васил Иванов Кунчев Левски, който заявява: "И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там, гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония!"

Именно този национален идеал е мисълта, ежедневието, целта на всеки един национално мислещ български революционер, държавник и общественик в следващите поколения на българската държава след освобождението. Множеството въстания, освободителни войни и битки, които българинът е водил, се прекършват именно чрез идването на съветските войски в страната ни и установяването на тоталитарен режим по Сталиниски тип в България.

Ето какво казва и последният исторически лидер на ВМРО по темата: "Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година!" - Иван Михайлов

Това е причината за това, че в България не може да има съветски паметници - паметници на лъжата, защото съветската армия не освобождава никого от нищо. Крайно време е центърът на София да осъмне с хубав български паметник, символизиращ единството на българската нация и повдигащ националния дух на обществото. Крайно време е тотемите на болшевизма да бъдат изкоренени!

Автор: Калоян Христов

Документ за бащата на острие на Радев: Тоталитарен копой, политически милиционер, съсипал много талантливи хора

През 2012 година в БАН е особено напрегнато. Обявен е конкурс за нови членове-академици. Накрая по документи са допуснати двама, като единият от тях е Васил Проданов, бащата на днешното икономическо острие на Румен Радев – Коснстантин Проданов.

Срещу Васил Проданов се завихря истински народен бунт в академичните среди, който намира своето отражение в отворено писмо на професор Петко Ганчев.

Интересното е, че в последствие писмото от 6.10.2012 година е заличено в интернет, явно през добре платена кампания за зачистване на следи към бъдещия прогресивен депутат. Не и обаче в един сайт, където 7dniplovdiv.bg го намери.

Вижте какво пише проф. Ганчев за бащата на Костадин Проданов:

„Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. Проф. Васил Проданов.

Тази политическа позиция осугури на господина “етик”, преквалифицирал се след серия пропагандни материали по идеология на комунизма в политически философ, дълги години директорското място в Института за философски изследвания на БАН и “естествено” подбиране на вярното си обкръжение от посредствени научни сътрудници, които го величаеха.

Вероятно това не е стигало на господина, който от средата на 80-те години на ХХ в. вече се подвизава като агент от Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима “др. Иванов”. Разкриването на моралния образ на този човек от Комисията по досиетата стана много късно, защото от средата на 80-те години на ХХ в. до 2010 година, т.е. четвърт век този представител на политическата милиция на тоталитаризма в науката съсипа съдбите на много талантливи хора, като пречеше на тяхното развитие и публично признание и толерираше от властовите позиции на разните комитети и съвети само своите лакеи.

Протоколите на Института за съвременни социални теории, откъдето той е изгонен през 1983 г. за плагиатство и протоколите на Института за философски изследвания, както и на различни обществени структури като Агенцията за дискриминация, колкото и пестеливо да е правено това са запазили част от атмосферата, която този представител на политическите копои е насаждал и в редица случаи се е разправял със своите опоненти, намерили морална смелост да се опълчат срещу му.

Завършвайки това “Отворено писмо” аз искам да попитам членовете на Българската академия на науките, нейното ръководство: “Има ли в тази велика институция на българския дух, родена преди рождението на съвременната българска държава достойни мъже, не само умни и знаещи, но и с характер и воля, които да отхвърлят дългата ръка на сталинизма и ДС и да положат началото на нейното възраждане, като условие за възраждането на държавата ни, или и тя неумолимо, неспасямо ще бъде погубена за десетилетия?”

https://7dniplovdiv.bg

Някога доносниците са писали анонимни писма до службите, за да съсипят чужд живот заради различно мнение. Днес техните внуци правят абсолютно същото, но с един клик. Докладването в платформите се маскира като "грижа за общността", но в същността си е чиста, примитивна цензура. То дава власт на посредствения човек да заглуши умния, просто защото не може да понесе истината.

" С отпаднала необходимост"!
Следваща инкарнация в "червена еуглена"
„Червената еуглена“ (обикновено Euglena sanguinea) е едноклетъчен организъм, който съдържа голямо количество червен пигмент (астаксантин). Подобно на зелената еуглена (Euglena viridis), тя съчетава растителни и животински белези, но при стрес променя цвета си, оцветявайки водоеми в кървавочервено.

https://www.youtube.com/watch?v=Pckfc7jwA14

Боташ Крадев-"Месията": Що се отнася до бюджетните намерения, огласени от вицепремиера Донев по-рано днес, стана ясно , че старата власт "Борисов-Пеевски" ни завеща много неразплатени сметки, много "усвоени" в аванс пари. Сега всички българи ще плащаме кражбите на олигарсите от предишните управления. Така е,доживяхме старата песен на нов глас.Всеки един нов "Месия"обещава,че ще вкара престъпниците в затвора за откраднатите милиарди,но.....пак се стига до народа.И те така 37 години преход на лъжи и грабежи от ДС филиала на КГБ.Няма смяна на ДС-КГБ мутро крадливия модел на управление на България. Има само смяна на караула. Няма борба с грабежа и олигархията. Има само прах в очите и циркаджийски изпълнения. Разбира се, за всичко лошо пак ще са виновни соросоиди, джендъри и европейци. Така се стрижат баламурниците. Правителството на Рублю Боташки продължава политиката на Пеевски и Борисов от предходното им управление да закопава България с огромен външен дълг. Най-малко елементарната логика подсказва, че преди да се престъпи към трупане на нов външен дълг е нужно да се направи коренна реформа на съдебната система, за да се пресече корупцията, чрез която се източват парите на данъкоплатците. Иначе говорим за още угояване на комунистическата олигархия. За сметка преди всичко на младите поколения. С това, което виждаме до момента, е ясно, че новата власт смята да закрепи сегашното статукво в прокуратура и съдебна система.Но дали ЕС няма да му начука комунистическото канче и да проработи в Западна посока,ще покаже само времето.Да се надяваме!

Любен Каравелов е една от най-сложните и проницателни фигури на Българското възраждане. Неговите виждания за Русия не се раждат от чуждо влияние, а от директен личен опит, натрупан по време на близо 10-годишния му престой в сърцето на Руската империя (1857 – 1867 г.).

Каравелов заминава за Русия с идеалистични очаквания, за да учи в Московския университет. Вместо свободна славянска държава обаче, той заварва деспотичен режим, крепящ се на крепостното право и цензурата.

Той бързо се сближава с руските радикални интелектуалци (като Александър Херцен и Николай Чернишевски), които също се борят срещу абсолютната власт на царя.

Заради своите свободолюбиви статии и контакти с революционни кръгове, Каравелов попада под постоянно наблюдение от руската тайна полиция. Квартирата му е претърсвана, а през 1867 г. той е принуден буквално да избяга от Русия, за да не бъде арестуван.

След като напуска империята, Каравелов започва да издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“ в Букурещ. В тях той развива своята най-дълбока теза - „Робът не може да освобождава“.

Той аргументира това по няколко начина:
• Липсата на вътрешна свобода - Каравелов пише, че руският народ сам по себе си е поробен от собственото си правителство. Той резонно пита - Как може една държава, която не е дала свобода, права и конституция на собствените си граждани, да донесе истинска и чиста свобода на друг народ?
• Опасността от подмяна на господарите - Той предупреждава българите, че ако разчитат изцяло на руския цар за своето освобождение, те рискуват просто да заменят турския султан с руския император.
• Имперският егоизъм - Каравелов подчертава, че руската външна политика се интересува от Балканите само като геополитическа територия и път към Цариград (Проливите), а не заради благоденствието на българите.

В своите публицистични текстове Каравелов е изключително директен и остър. В едно от емблематичните си изказвания той пише:
„Руското правителство е същият такъв деспотин, какъвто е и турското... Ако Русия ни освободи, тя ще ни освободи само за да ни върже в своите вериги и да ни направи свои слуги.“

Каравелов не мрази руския народ или руската култура (той самият пише произведения на руски език и превежда руски автори). Неговата критика е насочена изцяло срещу политическата система на царизма. Той иска модерна, демократична и европейска България. Затова той настоява, че българите трябва да извоюват свободата си сами – чрез революция и просвета, – за да не дължат нищо на чужди империи

ЗАРКО И БАЩА МУ
(Текстът е от 2025 г.)

" През 2026-та година, след загубата на войната в Украйна и унижението от загубения Крим, Руската федерация изсипа последната си геополитическа отрова върху почва, която беше подготвяна десетилетия наред — разчленената от кремълска пропаганда, уморената, неразбрала себе си България. Хибридната война, започната през екрана на телевизора и компютъра, влезе изведнъж в реалността с автомати и артилерия.

Мрежата от русофили, фейсбук-пастири, чалга-патриоти, униформени марионетки и хора, които още мислеха, че Тодор Живков ще се върне като Исус, сработи бързо. Варна падна първа. После Бургас. В края на лятото всичко източно от Стара Загора бе под контрол на "освободителите", подпомогнати от някои от най-долнопробните представители на българския геном.

Падането на Варна бе светкавично. Части от местната армия, свързана с проруски елементи, преминаха на страната на "освободителите" още преди да започнат реалните сблъсъци. Полицията изчезна на същия ден под заповедите на местните МВР-шефове, отдавна пробити от руските мрежи за влияние. Ракети удариха комуникационни възли, военни складове и няколко телевизионни кули. Властта бе поета от паралелна структура – Съвет за национално спасение, сформиран от местни русофили, криминални фигури с имоти по морето, и представители на "професионалните съюзи", подготвени за деня на преврата. Местните канали преминаха към руски сигнал още на третия ден.

След падането на Бургас, границата на новата зона бе набързо очертана — почти права линия, която прорязваше страната вертикално, на около 30 километра източно от Стара Загора. Тя бе закрепена с КПП-та, бетонни блокове, наблюдателни кули и безименни войници с лицеви маски. Територията между тази линия и Черно море се обяви за „Чёрноморская народная республика“. Реалната власт обаче не бе в ръцете на някакъв си народ, а на назначения от Москва с указ президент – Румен Радев, бивш държавен глава на България, обявен за „достоен лидер на прехода“ от Кремъл.

Окупацията бе преустановена от съвместните сили на Румъния, Турция, Украйна и САЩ. Настъплението бе задушено. Но вече бе късно. България бе разкъсана – западна България остана демократична, но всичко на изток бе прекроено и наместено по московски калъп.

Нарекоха територията Чeрноморска народна република, но всички я наричаха просто Варненская. Столицата ѝ – Варненск – бе бетонно копие-плакат на Донецк, управляван от псевдополитици - сбирщина подмазвачи, доносници и трафиканти. Икономиката не съществуваше. Валутата бе рубла, но реалната стойност на всичко се мереше в буркани, цигари и връзки.

Границата между двете Българии минаваше от Дунав до Странджа, правена с бързината на телена ограда за добитък – КПП-та, кал, бариери и нервни новобранци, които не знаеха дали са българи или не. Прехвърляне от Варненская към България? Забрави. Само със строго регулирани визи, най-вече за специалисти. Имаше десеткилометрова демилитаризирана зона, а след нея започваше европейска България.

Бивша Варна, преименувана на Варненск, беше сивият команден център на републиката. Градът функционираше с мъртвешка енергия – административен скелет, лишен от икономическа мускулатура. Повечето министерства и дирекции бяха настанени в стари обществени сгради, ремонтирани набързо след войната с гипсокартон, руска боя и банери с лозунги. По фасадите висяха огромни платна с ликовете на Путин, Радев и „народните герои от освобождението“ – хора с неясни биографии и военни звания, назначени за авторитети.

Икономиката на Варненск беше изцяло паразитна — поддържаше се от две руски дотационни инжекции годишно, в рубли, разпределени от Централното планиране в Москва. Парите се разпределяха през три звена:
– Министерство на народната икономика (което не произвеждаше нищо),
– Комисариат по стабилността (който отговаряше за вътрешния контрол),
– и Управлението по координация с Руската федерация (фактически контролиращо всичко останало).

Заплатите в града бяха символични — учител взимаше между 200 и 300 евро в рублова еквивалентност. Лекар – 400. Единственият реален приток на валута идваше от международни хуманитарни програми, контрабандата и подкупи.

Храната беше оскъдна. Доставяше се централизирано — през пристанището или със самолети, основно сухи стоки, консерви, евтина риба, фалшив алкохол и санитарни продукти. Местните пазари съществуваха, но приличаха на лагерни борси в третия свят— търговията беше в натура, със стари дрехи, акумулатори, различни метали и цигари.

Варненск беше град на тишината — не защото беше спокоен, а защото страхът говори само тихо. По улиците имаше милиция, паравоенни отряди, млади доброволци с автомати. Нямаше и помен от някакви публични дебати.

Бившият град Бургас, превърнат в Бургаск, беше втората по значимост точка в ЧНР. Докато Варненск беше административен център, Бургаск бе логистичен възел. Тук беше седалището на „Държавната корпорация по възстановяване“ – структура, съставена от руски олигарси, криминални посредници и местни ”бизнесмени” с широки вратове и тесни чела.

В Бургаск се съхраняваха горива, оръжия, резервни части и контрабандни стоки. На пристанището пристигаха кораби с неясен флаг, разтоварващи метал, захар, гуми, дрога и технологичен скрап. По улиците на града минаваха тежкотоварни машини с броня, които упражняваха “качествен контрол” върху вносът и износът на стоки.

Градът беше разделен на две зони — вътрешна, за служебни лица и охранителен апарат, и външна – за останалите граждани-роби. Вътрешната зона беше снабдена – имаше магазини с руски стоки, кафенета с охрана и дори малък търговски център, в който се продаваха предимно китайски дрехи, лекарства със съмнителен произход и копия на западни продукти. Външната зона приличаше на разрушен индустриален парк, в който хората живееха в обрасли с бурени блокове, превърнати в призрачни крепости след бомбардировките на “освободителите”.

Ако Варненск беше властта, а Бургаск – логистиката, то Златни Пясъци беше вакханалията. Курортът, превърнат в перверзен анклав за елита, бе изолиран от останалата територия с бетонни бариери, камери, частни патрули и система от контролни пунктове.

Вътре се намираше „Елитен комплекс №7“ – бивш хотел на Георги Гергов, сега преустроен в казино, бордей, резиденция и бункер едновременно. Тук идваха московските височайши поканени олигарси, представители на разузнавателни служби и български функционери, доказали верността си чрез доноси и безгръбначие.

В Златните нямаше режим. Имаше разрешение за всичко, ако си част от системата. Проституцията бее организирана – млади момичета от вътрешността, някои отвлечени, други продадени от семействата си. Наркотиците се разпространяваха свободно. Алкохолът бшее навсякъде. Всичко, което бе забранено извън комплекса, тук беше част от "възстановителния пакет" за заслужилите.

Вечер над курорта гърмеше музика – смесица от руски поп, балкански кючек и ретро военни маршове. Екраните по фасадите прожектираха клипове от парадите в Москва, смесени с пропагандни анимации за деца и реклами за живота в републиката, които нямаха нищо общо с реалността.

Село Роздолие се намираше на четири километра южно от Варненск. Преди войната се е наричало Ракитника. След това бързо бе прекръстено от назначена от Москва комисия за „географическо освобождение на територията“. Имаше 217 жители по последно преброяване. Никой не беше сигурен кой го е провел.

Местната икономика се крепеше на самоделна търговия: риболов, буркани, износ на алкохол за Златни Пясъци когато идваше московският елит. Дотациите от Русия идваха два пъти годишно – с чували и телевизионно шоу в стил „Часът на пропагандата“. Който получаваше нещо – дължеше благодарност. Който не – явно не е бил достатъчно предан.

Зарко бе на дванайсет. Роден през годината на анексията, майка му убита в първите седмици на бомбардировките, баща му – участник в "народната съпротива срещу западния упадък”. Награден с орден.

Бунгалото, в което живееха, беше стара постройка от соцвремената – тесен коридор, мирис на мухъл, олющени плакати на „освободителите“ по стените, и една стара печка на дърва, която не работеше от две зими.

В училище – руски език, история на победата, обществена защита и военна подготoвка. Никакъв български. Беше забранен. Но у дома, между себе си, те още си говореха на български – макар и полузабравено, със счупени думи, почти като тайнствен език останал от миналото. Баща му така и не можа да свикне на руския, въпреки че се опитваше в първите години след инвазията.

– “Тате…“ – гласът на Зарко беше тих, почти колеблив, докато отваряше вратата на бунгалото.

Баща му седеше на обичайния си стол, до вратата, с бутилка между краката, полуизпразнена чаша в ръката и поглед, втренчен в нищото. Прозорецът бе отворен. Въздухът бе влажен, а миризмата на евтина водка се смесваше с мухъла на стара дървесина и прах.

– “Днес Петьо… от "В” клас… ни показа видео от Пловдив. Чичо му е ходил – работна виза. Пратил му е клипчета. Центърът… чист. Сградите бяха красиви, боядисани. Имаше много нови коли по улиците.
И магазини, пълни. Сирене, месо, ябълки… портокали. Хората по улиците се смееха, изглеждаха щастливи.”

Зарко спря. Думите му увиснаха. Баща му не реагираше. В очите му се мержелееше нещо.

– “Тате, нали и ние сме българи? Защо живеем така… Защо живеем при руснаците?”

Баща му въздъхна дълбоко. После остави чашата, бавно, почти церемониално, върху масата. Ръцете му трепереха. Май не беше от студ.

– “Не живеем при руснаците, Зарко. Ние живеем… тук, в къщи. Руснаците просто… го обградиха. Нарекоха го свое. И ние останахме.”

– “Но защо? Защо никой не се опълчи?”

– “Опълчи се, Зарко. Някои. Малцина. Аз… не бях от тях.”

Зарко го гледаше. В очите му се четеше онова тежко, безмълвно „защо“, което нито дете, нито възрастен може напълно да формулира.

– “В дните преди всичко… не мислех ясно. Имаше гняв. Имаше страх. Говореше се, че Европа ни изоставя. По телевизора крещяха, че НАТО ще ни хвърли в нова война. Че еврото ще ни отнеме хляба. Радев и проруските симпатизанти искаха референдум срещу еврото.
Русия – казваха – ще ни даде сигурност, топлина, братство.”

Той замълча.

– “В онези дни… Зарко, аз вярвах. Или, по-точно… исках да вярвам. Защото беше най-лесното.”

Момчето не отговори. Само слушаше. Очите му се изпълниха със сенки.

– “И тогава дойдоха. Бързо стана всичко, нямаше шанс да се мисли кой знае колко в ситуацията. Имаше един командир – оттук, от Варна. Беше наш човек, познавах го от казармата.
Повика ме. Каза: „Или си с нас, или ще останеш сам.“

– “И какво направи?“ - попита Зарко.

– “Облякох униформата. Хванах оръжието. Патрулирах. Не стреляx. Но носех… символите.
Наричаха ни "освободители". А ние... просто бяхме хора, които не знаеха какво друго да бъдат.”

Бащата бутна леко бутилката с върха на пръстите си, без да я поглежда.

– “После обаче… дойдоха други – по-лоши. Те не питаха. Войната беше като болест – лека треска в началото, после кашлица, после не можеш да дишаш.”

– “А сега?” – попита Зарко.

– “Сега… ние сме онова, което е останало. Майка ти… не можа да избяга, а искаше. Аз… не поисках.

Ти обаче не избра. Ти просто се роди тук.”
Гледаше към снимката на стената – избеляла снимка на жена с топли очи, хванала ръката на бебе.

Настъпи тишина. Навън духаше вятър. Пердето потрепваше с всяко подухване, като нервен жест на невидима ръка.

– “Но тате, България… нали още е там?”
– “Да. Там е.”
– “И там живеят хора… като нас?”

– Да, Зарко. Живеят българи, като нас. Бил съм там като млад, преди…” - гласът на баща му заглъхна. Сведе поглед в земята.

– “И ние ще можем ли някога…?”

– “Не знам, моето момче.”

Гласът му бе тих, сякаш в него нещо се беше отчупило.

Зарко се изправи, без да каже нищо.
Отиде до куката на стената. Взе старата си ватирана риза. Обу гумените ботуши.

– “Тате, ще изляза с лодката” – каза тихо.

Баща му не отговори.

Навън небето беше облачно. Сиво, тежко, ниско. Морето се свиваше в едно с хоризонта като негова сянка. Къщите в селото мълчаха, със заковани прозорци и ръждясали сателитни чинии по покривите.

Той се спря и погледна нагоре. Облаците се движеха бавно, като огромни мълчаливи праисторически животни.

Момчето дръпна въжето, отвързвайки лодката. "

________________________________
чрез "Пловдивски дюнер ноар"

Финансовият комунизъм продължава. Сега вдигаме осигурителния доход, за да вземаме още повече пари от още повече хора, за да им предлагаме още повече от същото никакво здравеопазване, срещу което младите доктори протестират. Какво следва? Нека позная - ще вдигнат минималната заплата, за да може да се вдигнат разходите за данъци и осигуровки на всички. Ще потърсят начин чрез НАП да изтискват още повече пари от хората, които така или иначе вече си плащат данъците, но няма да се вземат никакви адекватни мерки срещу сивия сектор, който им осигурява парите под масата на нашите мили комунисти. Днес обявиха, че вдигат и пенсиите - прекрасно, но с кои пари? Държавата произвежда милиционери с 2500 евро заплата, които не плащат осигуровки и такива, които хем се назначават на заплата в МВР, хем са пенсионирани и взимат пенсия на "таван" - техните пенсии също ще се вдигнат. Междувременно един средностатистически образ като мен, който е "похарчил" за образование 10 години след гимназията и работи за науката и образованието у нас, трудейки се на две места, е много, много далче от месечната заплата на един старшинка за неговото 1 работно място със средно образование. Зная, зная, приоритети. Само че моите осигуровки отиват, за да плащат пенсията на тези старшинки, които взимат двойно на учителската заплата, а техните не отиват за нищо, защото те не плащат осигуровки - техните се внасят отново от нашите данъци и осигуровки. Радев обяснява днес как нямало вече да си обвързват депутатските заплати със средните - бедните те - взимат по 6000 - 8000 евро на месец завалийките, за да работят три дни седмично за по 4 часа. Живи да ги ожалиш - трябвало да се правят жертви от управляващите нагло се обади премиера. Онова, което се случва в България в момента е гавра с обикновения, честен, плащащ данъците си човек. Бизнесът се гаври с нас, НЗОК се гаври с нас, политиците се гаврят с нас и службите за сигурност се гаврят с нас. Но, ние така си ги избираме и така си ги търпим. Белчо и Сивушка ще си орат нивата, стопанинът ще си ги бие с камшика по браздата, и така докато биволите не предадат Богу дух. Докато има добитък, ще има и касапи.

Не само да си замразите заплатите,трябва да върнете откраднатото и да покриете дълговете на държавата.Да не забравяме,че и вие г-н Радев сте във схемата на унищожителите и крадците на държавата.

https://www.youtube.com/watch?v=UKwdE5y9z4I

Докато ние празнуваме победата в Евровизия, най-големият нов газов проект в Европа току-що започна сондиране. На 160 км от брега на България в Черно море. В икономическата зона на Румъния. Сондажът Neptune Deep ще започне доставки на газ още през 2027 г. 100 милиарда кубически метра добиваем газ в две находища - Domino и Pelican South. Оператори: OMV Petrom и Romgaz, 50/50. Обща инвестиция: до 4 милиарда евро.

С ограничаване на доставките по руски тръбопроводи, ЕС има много малко големи местни газови добавки през това десетилетие. „Нептун Дийп“ е един от тях. Очаква се обемите да потекат към Молдова, Словакия, Унгария и Германия чрез съществуващите междусистемни връзки.

Находището ще произвежда 8 милиарда кубически метра газ годишно. Целият настоящ вътрешен добив на Румъния е 9,2 млрд. куб. м годишно. Само „Нептун Дийп“ почти ще удвои производството на газ в страната и ще я превърне в най-големия производител на газ в ЕС.

В същото време българските правителства не смеят и да си помислят за роден добив на газ, въпреки че същите находища продължават и в икономическата зона на България. Вместо това си имаме даже мораториум - наложен от парламента още през 2012 г. Иначе веем байряка за национална независимост, енергийна сигурност и ниски цени за българския бизнес. И тайно (или напоследък не чак толкова) си чакаме да дойде времето, когато ще продължим да купуваме руски газ...

Студио шпионска лига/72/Бангаранга

Руската Педерация оспорва победата на българските гимнастички в Баку
Ансамбълът на България стана шампион в "Крос битките" на Европейската купа по художествена гимнастика в Баку
Руската федерация по гимнастика е подала официална жалба до Европейската гимнастика във връзка с оценките, присъдени в крос битките на Европейската купа по художествена гимнастика в Баку, проведена от 30 април до 3 май, пише sportal.bg.
Исканията на руската федерация породиха коментари сред българските фенове, че с обичайната си арогантност от Москва не могат да приемат победите на другите отбори и че са свикнали да са първи на всяка цена - с интриги и съдийски игри, неглижирайки постиженията на своите конкуренти. Във форумите се цитират множество случаи, при които руските състезателки са били поставяни на първо място, въпреки че са допускали грешки и други момичета са били ощетявани заради тях.
Припомняме, руската федерация реагира остро и срещу победата на българския ансамбъл на Олимпиадата в Токио.
В сегашното си писмо Русия настоява за проверка на „крайните оценки на отборите медалисти“: България (27.350), Израел (27.050) и Русия (26.800). В писмото се твърди, че ансамблите на България и Израел са допуснали „значителни технически грешки“, които според руската страна „не са намерили отражение в крайните им оценки“.

Dara - Bangaranga | Българска версия

Каква е разликата между Брахма-кинетичната енергия и кинетичната енергия на Луцифер на днешният паразитен рептилен елит?- Разликата е същата както между глаголът "жертвам се" и "жертвам". 

Рептилският(змийски) "елит" жертва за да продължи в матрицата, 

Брахманската класа СЕ ЖЕРТВА за да продължат в матрицата всички. 

В "машината" на днешният рептилен елит се изсипва неосъзната кинетична енергия на живи същества, които не са осъзнали своята потенция, чуждата потенция и потенцията на Богът.

ТАКА ЗАПОЧНА КАРИЕРАТА НА ДАРА

Руските служби държат Карбовски за топките със секс компромат от Куба(С непълнолетна кубинка).

Кувера, като Пазаител на Европа от Азия. Нагите от юг са негови вечни врагове. 

Първоначалното значение е "не да гонят зли духове", а нагите от югът(Патала-лока),имаща географско изражение на юг-(Ланка)Лемурия и на запад-Мезо-Америка. В Кали Юга демоните вече са се преместили и на север в руската Педерация

В действителност, Кувера или Хебър е български скит. Кувера(Кубера) е асоцииран с Кубрат, тъй като носи името на негов син.

ХАН ТЕРВЕЛ – Българинът, който спаси Европа

Пазителят на Европа от нагите от юг.

Кубера/Кукерката Дара убива демони

СИМВОЛ=> ЕНЕРГИЯ=>СИЛА(ВЛАСТ). symbol=>energy(shakti=>shakhinah) =>power (shekel) ПарИте са израз на материалната енергия шакти(шакина) и Месопотамското "шекел" за парична единица идва от шакина, така както във Ведаическата култура "ЛАКШМИ" се асоциира с "парИ"(думата "парИ" и въздушно-водни "пАри" на български иде ДИРЕКТНО през Туркските езици, в Сибир(земята на Сиба/Сива)от Санскрит, което обозначава върховно състояние -"пАра"). 

Философията на ДВАЙТА гаудйа-ваишнавизмът, обаче, ОБЯСНЯВА НАЙ-ПЪЛНО СМИСЪЛЪТ НА МАТЕРИАЛНАТА ЕНЕРГИЯ "Шакти", за да не се превърне тя в самоцел(ХАОС). Лакшми за това е "пари", тъй като чрез нея душата се изкупува пред Богът(Вишну). Тука виждаме, че парите не са САМОЦЕЛ. "Изкупуването" пред Бог ът не става чрез принасяне на чужда, а - на собствената си матер.енергия - земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и най-накрая-фалшиво его. Лакшми, по подобие на Христос, е ходатай пред Богът(Вишну).

Трикольорът на гирляндата на Кришна - Арйанският трикольор МезоАмерика(заедно с Кашмир) са известни като холографско място на Патала-лока(нагите), Орелът Гаруда(вахана на Вишну), както и мангустата на Кувера,са техни врагове

Кубера/Кукерката Дара убива демони

Кубера/Кукерката Дара убива демони

Радев против трибунала срещу Путин


България и oще три страни членки на ЕС не подкрепиха инициативата за специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин заради военната агресия срещу Украйна, съобщи „Eвронюз“.

Другите три страни от ЕС са Унгария, Малта и Словакия.

Припомняме, че вчера премиерът Румен Радев поиска уволнението на бригаден генерал от МО само защото и казал две изречения за разминирането на Ормузкия проход. От иранската блокада печели Русия заради скочилите цени на петрола.

Трибуналът – и без четворката на Путин в ЕС, ще бъде базиран в нидерландския град Хага, като инициативата бе подкрепена от 36 държави, предимно от Европа.

Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Великобритания.

Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски държави сред подписалите.

Съвместният ангажимент беше официализиран на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за защита на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнина, оставена от Международния наказателен съд (МНС).

Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава работата на трибунала. Сред задачите му ще бъдат одобряване на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да уважават независимостта на съдебния процес.

Украинският външен министър Андрий Сибиха, който участва в церемонията, определи момента като „точката, от която няма връщане“ в дългогодишното търсене на отговорност.

„Специалният трибунал се превръща в юридическа реалност. Малцина вярваха, че този ден ще настъпи. Но той настъпи“, написа Сибиха в социалните мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси срещу лидерите на нацистка Германия.

„Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята като престъпник“, добави украинският топ дипломат.

Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири държави членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не се присъединиха към резолюцията.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е отпуснал 10 милиона евро.

Липсата на активно участие на САЩ при президента Доналд Тръмп предизвиква опасения относно финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за мирно споразумение между Украйна и Русия също породиха съмнения около основната цел на трибунала, след като проект от миналата година предвиждаше възможна широка амнистия за военни престъпления.

Само парламентарната група на Демократична България осъди решението на кабинета „Радев“:


„Демократична България“ осъжда решението на правителството България да не подкрепи резолюцията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, с която се създава основата на бъдещия Специален трибунал за осъждане на престъплението агресия срещу Украйна.

Резолюцията беше гласувана от 36 страни членки на Съвета на Европа и от Европейския съюз. „Приближава се моментът, в който от Русия ще се потърси сметка за агресията й срещу Украйна“, заяви генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе.

Позицията на правителството на Румен Радев поставя страната ни в малцинство сред нейните европейски партньори и съюзници. Това на практика е отказ да се признае официално, че Русия е агресор, а Украйна жертва – нещо, което неотдавна, макар и неохотно, заяви президентът Илияна Йотова.

След гафът от Букурещ онзи ден правителството на „Прогресивна България“ ясно показва, че няма никакво намерение да засили гласа на България в Европа и по света – напротив, с външнополитическите си решения го отслабва в услуга на режима на Путин.

За “Демократична България” защитата на международното право, европейската солидарност и ясната позиция срещу военната агресия не са въпрос на конюнктура, а на ценности и национално достойнство.

https://plovdiv-online.com/

Ще си правят каквото знаят с каймака на баш бандитите .

Никакви доклади и разследвания няма да им нарушат наглостта .

Иван Христанов: Мафията се връща на Капитан Андреево

Радев назначи скандалния "Шушумигата" за шеф на Митниците

Николай Шушков, по прякор "Шушумигата" е назначен от Радев за шеф на Агенция "Митници". Назначението се е случило в петък.

"Шушумигата" е една от емблематичните фигури с прякори в митниците. Мистерията кой началник зад кой прякор се крие беше разтълкувана от покойния бивш шеф на Агенция "Митници" Ваньо Танов през април 2010 г. Малко преди това предшественикът му Емил Димитров - Ревизоро заяви, че трима души с прякори колят и бесят в митниците при всяка власт.

Той ги спомена като Шперплата, Фашиста и Шушумигата, а Танов обясни, че Шперплата е заместникът му Красимир Николов, Фашиста е шефът на Инспектората Спас Шопов, а Шушумигата - директорът на митница "Югозападна" Николай Шушков.

Два месеца по-късно Танов уволни Шушков, който бе наследил от Тройната коалиция.

Шушумигата е главен герой в разсекретения доклад на Агенция "Митници" за 2005-2006 г, описан подробно от в. "Сега".

Инспекторатът хваща интересна тенденция през 2005-2006 г. От декември до февруари от Кулата потича истински "керван" от тирове с китайски екобрикети (които са с ниска обявена цена и се облагат със символично мито), пътуващи през Гърция за България. Масираният внос се оформя главно в митницата на Илиянци, като прави впечатление, че по документи основният товар - твърдото гориво, е гарниран с малко дрехи и обувки.

Сверка с данните на гръцките власти разкрива, че същите камиони са били натоварени на пристанището в Солун само с дрехи и обувки, на пункта в Промахон също са преминали без никакви брикети.

Докладът описва и друга любопитна случка с внос на сланина от САЩ. На 31 декември 2004 г. 16 тира - хладилни контейнери, возещи 400 тона свинско сало на пловдивската фирма "Унитемп", пристигат на Кулата и напират да стъпят в България буквално в последните часове на годината. Бързането не е случайно - от 1 януари 2005 г ставката за импорт на сланина се променя.

По документи сланината трябва да бъде проверена от ветеринарния контрол в Пловдив и там да бъде оформен и вносът. Но фирмата бърза много и пише писмо до шефа на митница Кулата и до директора на митниците вносът да се оформи още на границата. Но писмото с молбата е заведено в първите дни на януари 2005 г., а документите сочат, че стоката все пак е била обработена на 31 декември - значи без да е получено надлежно разрешение. Така обмитяването е извършено в старата година - при 0% мито, и е внесен само дължимият ДДС. От 1 януари митото за същата стока става 40%.

Докладът завършва с констатацията за организиран контрабанден внос на китайски стоки с участието на митнически служители от митнически пункт Кулата", пише в доклада, но това не води до никакви последици за замесените служители.

Висшето си образование "Шушумигата" е завършил в Полтавския университет по икономика и търговия в Украйна. В една от биографиите му е посочено, че учил не само в Полтава, но е завършил и "международни икономически отношения" в Академията по външна търговия в Москва.

Скоро путлер е пътник, руzия раздробена на няколко държавици, Радев ще го последва, а Украйна ще ликува.

Слушам насила по проруската БНТ и проруския водещ Любенов руското нещо Волгин, което се чудел още какво било Регресивна България. Проруска, комунистическа, военноподплатена десарска партия, подкрепяна от проруската агентура в България.

При тези две новини, нашите чебу рашчиZи изпаднаха в екстаз и невъздържани множествени оргаZми.

Руският агент “Чорап” започна по-бързо от очакваното да изпълнява плана “Решетников” и да завърта руля в посока Кремъл.
Срамното решение да не подкрепим “европейски трибунал” срещу кървавия масов убиец, ще има лоши и дълготрайни последствия за България.
А в другата новина мурZuлките привиждат заявка за диктаторски амбиции от премиера, нещо което те силно желаят - Нов Тато, със силна ръка и… вечна дружба с расията.

 

ПОЗИЦИЯ
на Атлантическия съвет на България
Атлантическият съвет на България изразява сериозно безпокойство и несъгласие с решението на българското правителство да не подкрепи резолюцията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, с която се поставя основата за създаването на бъдещ Специален трибунал за търсене на отговорност за руската агресия и военните престъпления в Украйна. Резолюцията беше подкрепена от 36 държави членки на Съвета на Европа, включително от Европейската комисия. България остана сред малкото страни от Европейския съюз, които не дадоха своята подкрепа, редом със Словакия и Унгария. Това поставя страната ни в изолация спрямо преобладаващата европейска позиция в защита на международното право и принципите на европейската сигурност. Именно в този момент България трябваше ясно и недвусмислено да застане на страната на международното право, а не да изпраща противоречиви политически сигнали към своите съюзници и партньори. С настоящото решение правителството на Румен Радев на практика отказва официално да подкрепи усилията за търсене на международна съдебна отговорност за военната агресия срещу Украйна. Това неизбежно поражда въпроси относно последователността и надеждността на българската външна политика в рамките на европейската и евроатлантическата общност.
Това е пореден акт на рекомунизация в последните дни наред със съдебното оправдаване на обвинения в шпионаж в полза на Русия Н. Малинов, опитите на БСП да се възстанови монумента на съветските окупатори в София, както и дипломатическия гаф в Букурещ, на срещата на лидерите на формата Б-9 в НАТО, където България бе представена на най-ниско ниво.
Сега правителството на „Прогресивна България“ отново демонстрира външнополитическо поведение, което не укрепва, а отслабва позициите и авторитета на България сред нейните европейски партньори и съюзници, което е точно обратното на предизборните им обещания. Вместо активна и принципна роля в защита на европейската и националната сигурност, страната ни рискува да бъде възприемана като колеблив и ненадежден партньор по ключови въпроси на международния ред в изключително важен момент на преформатиране на европейската система за сигурност.
За Атлантическия съвет на България защитата на международното право, европейската солидарност и ясната позиция срещу военната агресия не са въпрос на политическа конюнктура, а на ценности, историческа отговорност и национално достойнство. АСБ призовава българските институции да възстановят ясната евроатлантическа последователност, устойчивост и предвидимост на външната политика на Република България.
АСБ настоява правителството на Румен Радев да не руши европейското единство по въпроси от фундаментално значение за мира, европейската сигурност и международния правов ред.
Спечеленото доверие и добро име на България, като достоен и сигурен съюзник в ЕС и НАТО през последните 20 години, трябва да бъдат пазени и утвърждавани от всяко българско правителство!

Радев или Йотова не уважиха форума за да не обидят Путинова Русия,... започна срамът за България по този начин ще рушат ЕС и НАТО, или не са поканени защото са руски шпиони

Путин обяви България за вражеска държава.
Радев се гъзурчи пред посланика на Путин.
Радев не подкрепи обявяването на Путин за военнопрестъпник.
Какъв по-ясен пример за предателството на този президент-премиер, който си сътрудничи и подкрепя Путин, обявил родината му за вражеска държава!
Комунистите винаги са били предатели на България.
България обяви със Закон комунистическия режим за престъпен.
Бъгария избра за президент и премиер един комунист.
Този комунист за пореден път опозори България.
Премиерът на обявената за вражеска държава застава в защита на този, който е обявил родината му за вражеска.!!!!
Комунист-синоним на предател!

Новоназначеният скандален директор на Агенция "Митници" с красноречивия прякор "Шушумигата", е класически дРът комуняга. Започнал кариерата си още по времето на просъветския тоталитарен режим в България, личен кадър на друг по-дРът комуняга - Лазар Причкапов - при когото е отраснал като незаменим кадър.

Връзката на Шушков и Причкапов датира още от 80-е години на миналия век, когато Шушков е председател на съвета за духовно развитие в Благоевград, а Причкапов - първи секретар на антибългарската компартия.

След 10 ноември развихрил се в Митниците по времето на тройната коалиция. После особено близък на руския агент и перманентно е на държавна хранилка, колчем руският шпионин докопваше властта чрез служебно правителство.

Това назначение е като емблема, като запазена марка за модела "Радев" и неговата неКрадлива кохорта, координирана от Копринката. Идея си нямате какво ще се случи сега в митниците.

Радев е крайно алчен човек, със слаб ангел, и по тези две оперативни линии ще са най-фрапантните скандали около него.

Путин обяви България за вражеска държава. Радев се гъзурчи пред посланика на Путин. Радев не подкрепи обявяването на Путин за военнопрестъпник. Какъв по-ясен пример за предателството на този президент-премиер, който си сътрудничи и подкрепя Путин, обявил родината му за вражеска държава! Комунистите винаги са били предатели на България. България обяви със Закон комунистическия режим за престъпен. Бъгария избра за президент и премиер един комунист. Този комунист за пореден път опозори България. Премиерът на обявената за вражеска държава застава в защита на този, който е обявил родината му за вражеска.!!!! Комунист-синоним на предател!

КАК РУСКАТА ПРОПАГАНДА РАЗДЕЛЯ БЪЛГАРИТЕ - Мария Плачкова

Масовия българин е дълбоко индоктриниран от над 100 години брутална рашистка пропаганда!

Руската пропаганда в България в страшно агресивна ! Даже по времето на соца не е било такова чудо ! Но ,. ...сме толкова уязвими към нея ,заради тоталния провал на образователната ни система !!!!!! В самите редици на хората работещи в сферата на образованието има невероятно много матрьошки + една част на практика неграмотни и уплашени ! Хиляди пъти трябваше да са се вдигнали и да изискват на децата да се казва истината ! Обратното в културен геноцид ! Последните устои на тоталитаризма са в образованието !

Българите, които са русофилски настроено, се позовават на това, че Русия ги е освободила. Освободили са ни не руснаците и Русия, а армията на Руската империя, която е включвала хора от всички националности в Руската империя. Нека тея русофили се качат на Шипка и прочетат фамилиите на падналите войници от армията на Руската империя за нашата свобода. Та там е пълно с украински фамилии, там има даже финландски фамилии. Украинските казаци са били основно ядро на войската на Руската империя. Но даже, ако се абстрахираме от тези исторически факти, истината е една- РФ е агресор и никого не са “освободили” на завладените територии на Украйна и са попиляли живота на местното население даже на колаборантите!

д-р Йордан Манасиев, БНС-НД и Пело Кръстев: Руската пропаганда в България продължава!

"Тук не е Москва": Протест срещу руски цигулар в София Сериозно напрежение в центъра на София предизвика концерт на руски цигулар у нас. Група протестиращи с украински знамена и транспаранти, на които пише "Путин - убиец, Репин - съучастник" недоволстват срещу концерт на руския цигулар Вадим Репин пред зала "България". Припомняме, че призив за отмяна на концента на цигуларя отправиха от "Мати Украйна". Според тях такъв концерт показва липса на съпричастност към жертвите на войната в Украйна.

Да сравним отново "моделите! При модела "Борисов", скандалният Николай Шушков "Шушумигата" е уволнен от митниците, където е бил директор на регионално звено. 

При модела "Радев", крайно скандалният "Шушумигата" - Николай Шушков - е назначен за ДИРЕКТОР на Агенция "Митници"

Pумeн Paдeв в Pуce: Бългapия нe e бeднa, a злe упpaвлявaнa и oгpaбвaнa дъpжaвa

На операта "Война и мир" в Болшой реатър, Москва на 9 май по случай Денят на Победата. 

Истински генерал и българин,патриот...😁

Браво Румене, браво Радев
Първо, да свалиш санкциите срещу Русия.
Второ, да върнеш руските ТВ програми.
Трето, да възстановиш паметника на съветската армия.
Четвърто, да набиеш обръчите на външната министърка да не говори срещу Русия
След тези неща, може да поискаш среща с Путин, иначе няма смисъл.
Стоян Пути Ташков

Най-младата жертва на сексуално насилие от руски военни е била на 4 години, - Лубинец

Позор за България! 

България чрез кабинета на Прогресивна Русия в България и под ръководството на другаря антиевропеец (американофил и русофил) Румен Радев е една от четирите страни-членки на Европейския съюз, която не подкрепи създаването на трибунала срещу Владимир Путин, издирван от МНС за военни престъпления срещу човечеството. Този трибунал ad hoc има за цел да изправи ръководителя на Кремъл заради пълномащабната война на Русия срещу Украйна, започната от лидера на страната-агресор на 24 февруари 2022 г., пред правосъдието, не получи зелена светлина и от Унгария, Малта и Словакия. Учудваща е само реакцията на Малта и защо Унгария на Мадяр не е подписала този документ. Този резолюция бе подписана с невиждано мнозинство от европейски страни и две неевропейски към този момент. Всяка една държава може да се присъедини към нея. Резолюцията бе подписана от Австрия, Андора, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Украйна, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия, Швейцария и Швеция. Австралия и Коста Рика бяха единствените неевропейски държави, подписали документа на този първоначален етап.

Третият срив... Украйна превърна Русия в КУХ ТРУП

„Когато България замълча пред руските престъпления, украинските българи останаха сами“

Има моменти в историята, когато една държава не се оценява по икономически показатели, военна сила или дипломатически формулировки. Оценява се по това дали е имала моралната смелост да застане на правилната страна. Решението на България да не подкрепи ясно инициативата за специален трибунал за руските престъпления в Украйна е точно такъв момент. И този момент ще остане като петно - не само политическо, а нравствено.

Защото зад сухите дипломатически фрази стоят мъртви цивилни, разрушени градове, отвлечени деца и хиляди семейства, пречупени от войната. Международното право не е абстрактна теория. То съществува именно за такива времена - когато силният реши, че може безнаказано да унищожава по-слабия.

След втората световна война светът създаде принципа, че военните престъпления и престъпленията срещу човечеството не могат да останат без съд. От Нюрнбергският процес насам цивилизованият свят твърди, че агресията не е „геополитика“, а престъпление. И когато днес Европа говори за трибунал за руските действия в Украйна, тя не търси отмъщение. Тя търси правосъдие.

Тогава защо България мълчи?

От какво точно се страхуваме? Да не разгневим Русия? Да не нарушим комфорта на политическото лицемерие? Да не загубим удобната позиция на държава, която иска едновременно да бъде част от Eвропейският съюз и да намига към кремълската пропаганда?

Най-тежкият въпрос обаче е друг: не ни ли е срам от украинските българи?

Докато български политици говорят уклончиво за „баланс“ и „неутралност“, хиляди етнически българи в Южна Украйна живеят под звука на сирени и ракети. Болград, Одеска област, Бесарабия - това не са далечни географски понятия. Това са общности, които пазят български език, памет и идентичност повече от два века.

Тези хора не са статистика. Те са потомци на българи, избягали от османските репресии и намерили дом в украинските земи. Те създадоха училища, църкви и културни средища. Те запазиха българското име дори когато самата България е била несвободна. А днес, когато върху домовете им падат руски ракети, какво чуват от София? Предпазливо мълчание.

Историята рядко прощава подобно малодушие.

Особено цинично е, че отказът от ясна позиция често се прикрива зад фалшивия аргумент за „мир“. Но няма мир без справедливост. Международното право е категорично: агресивната война е нарушение на основните принципи на Устава на ООН. Когато цивилни бъдат убивани, когато градове бъдат сривани, когато има документирани случаи на изтезания и депортации, въпросът вече не е политически. Той е морален.

„Злото тържествува, когато добрите хора не правят нищо.“ Този често цитиран принцип звучи болезнено актуално днес. Защото бездействието също е позиция. Неутралитетът пред очевидно престъпление не е неутралитет - той е форма на съучастие чрез мълчание.

Разбира се, България няма да спре войната сама. Но не това е въпросът. Въпросът е дали сме способни да наречем престъплението престъпление. Дали сме способни да защитим принципите, зад които твърдим, че стоим. Дали сме европейска държава само когато получаваме фондове и политически дивиденти, или и когато се изисква морална позиция.

В подобни времена народите показват истинското си лице.

Полша, балтийските държави, Чехия и много други страни заеха ясна позиция, защото разбират какво означава имперска агресия от Москва. Те знаят, че когато една държава започне да оправдава завоевателна война с „исторически права“, това никога не свършва добре за малките народи.

А България? Ние сякаш още се колебаем между историческата памет и историческата амнезия.

И точно затова темата за украинските българи е толкова болезнена. Защото тя сваля маските. Тя превръща геополитиката в човешка история. Когато в Одеска област страдат български семейства, вече не можем да се крием зад фрази за „сложна международна ситуация“. Тогава въпросът става личен.

Как ще гледаме тези хора в очите?

Как ще обясним, че сме намерили дипломатически думи за агресора, но не и достатъчно морална яснота за жертвите?

Един ден войната ще свърши. Ще има архиви, разследвания, съдебни процеси и исторически оценки. И тогава няма да има значение кой колко предпазливо е формулирал позицията си. Ще има значение кой е имал куража да застане срещу варварството.

Историята помни не само извършителите на престъпления. Помни и онези, които са мълчали

Чий спасител е таваришч президент-премиера Радев? Нещо, което всички крият от вас: огромната част от гласувалите за Радев гласуваха против Боко и Шиши, а не за Радев. Щот наивно си помислиха, че той ще озапти мафията. Скоро обаче тия хора ще разберат, че победата на Радев е ОЩЕ ОТ СЪЩОТО и тогава Радев ще загуби властта. Ето как мафията прецака народа като му натрапи своя довереник Радев, когото медийните мерзавци, щедро платени от мафията (разните там Андрей Райчев и, колюколювци и прочие!), представиха като нейн "твърд противник". На Радев обаче мафията (командвана от КГБ, Москва, Кремъл!) възложи неизпълнима задача: чрез имитиране на "борба срещу мафията" да укрепи господството на мафията. А избирателите възприеха истинските борци срещу мафията (ПП-ДБ) като мекушави, като "меки Марии", за подсилването на което впечатление беше проведена специалната терористично-медийна операция по оплюване на ПП-ДБ, наречена "Петрохан-Околчица". Да, мафията у нас не си поплюва. Та мисълта ми е, че до няколко месеца Радев ще си загуби голямата част от подкрепата. Ще останат да го подкрепят само копейкаджиите. И тогава ние, гражданите, пак излизаме на улицата да си отвоюваме държавата от мафията, олицетворявана от властовия триумвират Боко-Шишо-Льотчика!

Русоробът е уникално биологично явление.

Това е човек, който 35 години чака Западът да рухне… докато всяка сутрин пие кафе от немска машина, гледа руска пропаганда на американски телефон и мрънка във Facebook, създаден от “гнилия капитализъм”.

Цял живот се наливат като пробити самовари, заспиват с муцуна в салатата “Оливие” и се будят с надеждата:
“Ей сега Европа ще се разпадне!”

Само дето стана малък технически проблем:
преди ЕС да се разпадне, се разпадна СССР.

После “втората армия в света” заседна в Украйна като трактор в кал до кабината.

Докато светът прави изкуствен интелект, квантови компютри и космически ракети, русоробът още лъска касетофон “Респром” и чака да върнат “Мелодия на годината”, че да чуе Алла Пугачова на моно звук.

И после дойде апокалипсисът за копейската душа:
на Евровизия победи Дара.

Представете си ужаса…

Млада.

Красива.

Талантлива.

Европейска.

Не носи гуменки “Проход”, не рецитира за Ленин и не мирише на нафталин и мазе.



А отсреща?

Едни кисели русороби с физиономии на недоволни хладилници “Мраз”, по потник с петна от лютеница, кореми като спасителни лодки и косми по гърба, все едно мечка е избягала от цирка.

Седят, пърдят геополитика и обясняват как “Западът загива”, докато децата им бачкат в Германия, Англия и Нидерландия и им пращат евро за ракия и кабелна телевизия.

И понеже реалността ги шамароса ежедневно, останаха да се крепят на три колони:

Ванга, соцносталгия и едно дребно кремълско паляче, което скимти по телевизиите като развален миксер “Рига”. ☭

Тъжно е…

Империята им се стопи, паметниците ръждясват, рублата играе ту ту тууу като акордеон на погребение, но копейката още вярва, че “Русия ще оправи света”.



Да бе.

Точно както “Москвич” оправя Формула 1Едно

Само комунистите могат да оставят Куба без захар, Китай без ориз, Русия без водка и България без кисело мляко !

Какъв Филип Киркоров? "Песента „Bangaranga“ (изпълнена от Дарина Йотова – DARA), с която България триумфира на 70-ото издание на песенния конкурс „Евровизия“, е създадена от международен екип от композитори и текстописци.Автори на музиката и текста са:Кристиан Тарча (Monoir) – румънски музикален продуцент и композитор, работил по създаването на парчето в музикален лагер в България.Димитрис Контопулос – утвърден гръцки композитор и продуцент.Анне Юдит Вик – норвежки текстописец и композитор.Дарина Йотова (DARA) – българската изпълнителка също е вписана като съавтор на текста и музиката."

Кубера/Кукерката Дара убива демони

Радев,... защо допуснахте Дара до Евровизия!!!

ПОБЕДАТА НА ДАРА: Защо Евровизия е новата дипломация?

Alexandra Hoffman БЕЗСМЪРТНИЯТ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ И „БРАТСКАТА“ ПРЕГРЪДКА, ОТ КОЯТО ОБИКНОВЕНО ИЗЧЕЗВА ПОРТФЕЙЛЪТ 🇧🇬🐻💰 

Понякога е достатъчно просто да прочетеш старите български автори, за да разбереш, че някои геополитически сериали вървят в безкраен сезон. 📺🍿 🇧🇬🔥 Още преди повече от век Захарий Стоянов описва как „освободителната любов“ на руската политика странно често върви с рубли, подкупи, послушни вагабонти и внезапно появили се „патриоти“ под наем. Все едно гледаш политически DLC пакет: 🪙 „Плати, за да отключиш национален предател.“ 🇧🇬🔥 И докато днес някои още рецитират „братушки“ със сълза в окото и Wi-Fi от Москва, Захарий директно им е оставил историческа бележка под линия: 👉 когато чужда империя ти „помага“ прекалено настойчиво, обикновено сметката идва по-късно… с лихвите. 📉💸 📖 Цитатът му звучи толкова актуално, че човек започва да подозира, че Балканите са stuck в исторически loop. 🇧🇬🔥 „…Ако руската дипломация… не поддържаше всичките вагабонти и предатели в България, то селото би било мирно…“ Захарий не говори с дипломатически памук. Той говори с теслата на човек, който е виждал как се купуват „патриоти“ на килограм. 🇧🇬⚒️ В самата Русия за подобно предателство тогава са стреляли без съд, а тук са го финансирали като регионална програма за влияние. 🇧🇬🔥 Исторически export edition™. 📦🪆 Историята има чувство за хумор. Черно, балканско и с аромат на барут и мастило.

РУСОФИЛЪТ

" Русофилията в България е особено атмосферно явление — нещо между семейна традиция, геополитическа носталгия и народен спорт по историческа гимнастика. Тя не е просто политическо убеждение. Тя е състояние на духа. Човек може да няма парно, но има мнение за Владимир Путин. И то силно мнение.
Русофилът обикновено живее в постоянна битка със “Запада”, която води от дивана, по анцуг, със шише ракия в едната ръка и вилица за мезето в другата. Той ненавижда Америка, но мечтае внукът му да работи на запад. Обяснява как “при руснаците има ред”, докато пазарува на вересия в кварталното магазинче.
Русофилията има свой особен фолклор. Там Русия винаги е “велика сила”, независимо дали курсът на рублата прилича на ЕКГ на човек след три енергийни напитки. Всички руски проблеми са “временни”, всички западни проблеми са “краят на цивилизацията”. Ако в Европа завали сняг през април — “Ето, климатичният им план !”. Ако в Сибир стане минус 58 — “Това калява народа”.
Историческият прочит също е впечатляващ. Русофилът говори за Освобождението така, сякаш лично е носил сандъци с муниции на Руско-турска война (1877–1878). Всеки разговор започва с “Да не забравяме кой ни освободи”, дори темата да е цената на доматите. Ако спорът стане напрегнат, винаги идва последният аргумент:
“А без Русия сега щяхме да сме турски вилает!”
След което всички мълчат от уважение към драматургията.
Интернет русофилията е отделна академична дисциплина. Профилна снимка с вълк. Корицата — православен храм, танк или двуглав орел. Име: “Български Лъв 681”. Всеки пост съдържа поне едно от следните: “Събудете се!” “Медиите мълчат!” “Това по телевизията няма да ви го кажат!” Видео с превод и музика от Любе.
Особено интересно е как русофилът вижда демокрацията. Когато Русия арестува опозиция — “трябва твърда ръка”. Когато руснаци ги арестуват в Европа — “Къде е свободата на словото?!”
Има и икономически аспект. Русофилът твърди, че санкциите “не работят”, но следи цената на газа с емоцията на борсов анализатор. Вярва, че Русия сама може всичко — да произвежда, воюва, търгува и управлява света — но същевременно е убеден, че Западът непрекъснато й пречи, защото иначе “щяла да ги смачка”.
Най-големият парадокс е, че много русофили никога не биха живели в Русия. Те искат руска геополитика, но европейски заплати. Руски патриотизъм, но шенгенски пътувания.
Русофилията в крайна сметка е като стара семейна ракия — тежка, емоционална, опасна в големи количества, но дълбоко свързана с българската алкохолнопатриотична душевност. Тя не се лекува с факти, защото не е изградена върху факти. Тя е смесица от история, страхове, митология, телевизия и носталгия по “силната ръка”, която винаги идва отнякъде другаде.
Русофилът в България не е просто политическо убеждение. Това е жанр. Фалшива история, носталгия, малко геополитика, малко Facebook с коментари „Западът загива!!!“ и задължително поне един познат, който кара немска кола, работи в ЕС, но обяснява как Русия е последната крепост на духовността.
Основни подвидове русофили
1. Носталгичният археорусофил.
Той харесва Русия, но страда по западните диско или рок групи от 1983-та. Любими реплики: „Едно време имаше ред.“„Хлябът беше 20 стотинки.“„Всички имаха работа.“
Пропуска дребни детайли като: опашките, цензурата, страха от милицията ...За него СССР е като филтрирана Instagram версия на миналото — без сивотата, само маршовете и евтината лютеница.
2. Геополитическият шахматист от кварталната кръчма.
Този човек знае: какво мисли Кремъл, какво ще направи НАТО,
защо всичко е „американски сценарий“.
Източници: ОРТ, RT, Россия24, Соловьов, Скабеева, Карбовски, Тошко от Стара Загора, един YouTube анализатор с микрофон за 12 лева, и братовчед му, който „разбира от служби“.
Той произнася: „Русия само си играе още“ дори когато икономиката ѝ пуши като стар Москвич през януари.
3. Православният цивилизационен воин
Тук Русия не е държава, а мистична крепост срещу: джендъри,либерали,Запада, Холивуд и кемтреилса.
Той вижда Москва като Трети Рим, въпреки че никога не е бил там, не говори руски, и би се шокирал от реалния живот в съвременен руски град.
4. Антизападният русофил
Това е човек, който не обича Русия толкова, колкото мрази: Америка, Брюксел, глобализма, ваксините, 5G, понякога и сферичната форма на Земята.
Русия за него е емоционален контрааргумент.
Ако Европа каже „добър ден“, той подозира колониален заговор.
5. Практичният български русофил
Най-честият вид.
Казва: „Русия е велика…докато: работи в Германия, децата му учат в Холандия, спестяванията са му в евро, а почивката — в Гърция.
Българският русофил често: мрази „чуждото влияние“, но защитава руската имперска политика с пламенността на PR агент. Той може да нарече другите „национални предатели“, докато буквално повтаря кремълските опорки. Това е като: да викаш „Свобода за България!“ с чужд мегафон.
Нашият русофил гледа новините за 9-ти май с физиономия на човек който лично е превзел Берлин през 1945-та.
Русофилът в България е особено културно-политическо явление — нещо средно между телевизионен коментатор и човек, който още вярва, че „Лада“ ще се върне на мода всеки момент.
УКРАЙНА
А когато стане дума за Украйна, в много случаи реакцията на българския русофил е такава, сякаш украинците лично са спрели тока на панелката и са скрили бурканите с компот.
Защо русофилите мразят Украйна?:
1. „Как така някой братски народ не слуша Москва?!“
В представите на твърдия русофил светът е подреден като стар соц гардероб: горе е Москва, по средата са „братските народи“,
а най-долу е Западът, който разваля дисциплината.
И изведнъж Украйна казва:
„Мерси, ама ще си решаваме сами.“
Това за русофила е все едно домоуправителят да чуе, че входът вече няма да събира пари за асансьор „по стар братски модел“.
2. Украйна разваля романтичната представа за Русия.
Много български русофили обичат не толкова реалната Русия, а Русия от: старите филми, съветските песни, казармени спомени, и онзи митичен свят, където всичко било „сигурно“.
Украйна вкарва неприятен въпрос:
„Ами ако проблемът не е в Запада?“
Това е много неудобно. Почти като някой да каже на човек с портрет на СССР в хола, че хладилникът „Мраз“ не е върхът на технологиите.
3. Пропагандата работи на принципа „който не е с нас, е фашист“. В част от руската пропаганда Украйна често е представяна като:„нацистка“,„марионетка“,„изкуствена държава“, или направо виновна за всичко след разпадането на СССР, включително вероятно и за лошата реколта от домати.
И понеже някои хора гледат телевизия така, както средновековен човек е слушал пророк, всяко повторение започва да звучи като абсолютна истина.
4. Украйна обърква схемата „Запад лош, Изток добър“
Русофилът обича ясни категории: НАТО = зло, Русия = духовност, Европа = упадък, а Западът всеки момент ще се разпадне, но мистериозно оцелява вече десетилетия.
Проблемът е, че милиони украинци казаха:
„Всъщност искаме Украйна и нормалното. Не искаме Русия.“
Това създава логически срив. Ако и друг славянски народ отвърне глава от русия, тогава какво става с теорията, че всички чакат да бъдат спасени от Кремъл?
5. Украйна показа, че „освободител“ и „освободен“ не значат едно и също
В българския русофилски фолклор Русия винаги влиза като спасител в кадър — с героична музика и бавен марш.
Украйна обаче каза:
„Ние това ‘освобождение’ не го искаме.“
И изведнъж сюжетът става сложен. А сложните сюжети са опасни за хора, които предпочитат историята да звучи като стар черно-бял филм с един добър и един лош.

https://www.youtube.com/watch?v=HL5eQqt1hDY&list=RDHL5eQqt1hDY&start_radio=1

https://www.youtube.com/watch?v=ne6JZU08sGE&list=RDne6JZU08sGE&start_radio=1

https://www.youtube.com/watch?v=4ws3EbguCjQ&list=RD4ws3EbguCjQ&start_radio=1

Бангаранга е Брахма/Луцифер - злото за добро. Всяко зло за добро.
Русия е Сатан - злото за зло
Луцифер е Звездата на утрото (известен още като планетата Венера). В Библията двама души са наречени „Звездата на утрото“. Единият е Луцифер, а другият е Исус.
Луцифер е очистител, той е скрит в дълбочина и когато се яви необходимост, излиза навън и работи за Бога. Това "зло" е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това "зло" ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. Луцифер е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.

https://www.youtube.com/watch?v=ne6JZU08sGE&list=PLB-h4Roa1o6ZG2ZK0q-HpcPou1Qm5EEFW&index=14