Последователи

сряда, 20 януари 2021 г.

МАСОНСТВОТО И ДЕСНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ

 



Младият Мусолини и ложите

Когато за първи п ъ т се появява Манифестът за пра-
вата на човека и гражданина на френските революционе-
ри с изписани отгоре масонски символи на илюм инатите

  • всевиждащото око или змията, която си хапе опашката
    (иконата на гностицизма), над него ясно се откроява и лик-
    торският сноп. Свободното зидарство го използва много
    често – и по време на наполеоновите походи, и когато попу-
    ляризира идеите на масона Мацини в Италия.
    Днес обаче римския сноп свързваме с личността на
    Бенито Мусолини, като несправедливо прескачаме онези
    важни исторически етапи, разкриващи известна идеологи-
    ческа приемственост сред пазителите на древния символ.
    Макар и не много известно, при настъплението на фашист-
    к ата революция масонството оказва голяма подкрепа, кое-
    то , разбира се, в един по-късен етап отрича1.
    В програмата на движението, изработена о т брата
    Алчесте Де Амбрис2, в социалната й част е заложен планът
    на масонската демокрация за труда. Сред основателите на
    първите политически военизирани формирования през 1919
    г. се открояват имената на много масони, голяма част о т
    които по-късно заемат ключови постове в ръководството
    на партията – Итало Балбо (шеф на фаш истката мили-
    ция), Дино Гранди (любимецът на Мусолини между 1922 и
    1924 г.), Роберто фариначи, Микеле Бианки (Главен секре-
    т а р на министъра на вътрешните работи), Чезаре Роси
    (шеф на отдел Печат на партията), Емилио Де Боно (шефна фаш истката полиция), Джакомо Ачербо (заместник на
    Президиума на Съвета), Акиле Стараче (известен главатар
    на фаш истката организация), Алдо финци (заместник-ми-
    нистър на вътрешните работи). Дори преподобният Велик
    магистър Личо Джели (официален основател на Ложа /7-2)
    започва политическата си кариера именно в лоното на фа-
    шисткия режим3. В годините след войната Джели споделя
    една килия в затвора Режина Чели в Рим с принц Юнио Вале-
    рио Боргезе4, автор на опита за преврат през 1970 г.
    Преди Мусолини да поеме вл астта Европа е залята о т
    опасна вълна на социалистически брожения. Тогава елитът
    решава да подкрепи зараждащите се диктаторски режими,
    за да потуши безредиците. Това е и причината да се уста-
    нови фаш исткият режим в Италия. Италианското Дуче е
    подпомогнат и тласн ат към надпреварата за вл астта о тнай-престшкната група на силните на деня – масонството.
    А националистическите искания, на които е инициатор, по-
    с т а в я т историческото начало на фаш исткото движение.
    На връщане о т Неапол[*] Мусолини се среща с Великия
    магистър Палерми по време на престоя на влака на гарата
    в Рим, пътуващ за Милано. Тук представителите на масон-
    с т в о т о не само гарантират финансова подкрепа за успеха
    на начинанието, но и уверяват Дучето, че ще има безуслов-
    ното съдействие и на промасонски настроените офицери с
    висши чинове, т . е. на всички висши офицери.
    Именно в духа на традицията на политическото и т а ­
    лианско възраждане, белязано о т идеите на масонството и
    на Мацини, през 1922 г. в Рим Мусолини почетно е закичен с
    шалчето на Ордена лично о т Раул Палерми5 – Велик магис-
    тъ р на Ложата на Пиаца Дел Джезу. Палерми фигурира и
    сред информаторите на ОВРА6 – политическата фашистка
    полиция. Докато Домицио Ториниани, друг бележит масон,
    предпочита да се дистанцира, макар че негови хора о т Ве-
    ликия Ориент на Италия продължават да заемат възлови
    държавни постове във финансовия сектор7.
    В началото Дучето получава значителна подкрепа за
    програмата си дори и о т средите на еврейската общност,
    най-вече о т крайно настроените ционистки групи. Това
    фатално привличане обаче не се ограничава само в полити-
    чески план. И нтересът на Мусолини привлича и красивата
    еврейска писателка М аргарита Сарфати8, сочена по-къс-
    но о т историците като една о т любовниците му. След
    като поема властта, д и к тато р ъ т е подкрепян о т чети-
    ф
    Бел. прев.: Началото на политическата криза, завършила с побе-
    дата на фашизма, е поставено на 24 октомври 1922 г. в Неапол.
    На конгреса на фашистката партия в театър Сан Карло сутрин-
    т а Мусолини констатира: „Ние сме в точката, когато стрелата
    излита о т лъка или много опънатата тетива на лъка се скъсва.“
    Вечерта на стохиляден митинг наелектризира последователите
    си с думите: „Аз тържествено ви заявявам, че изискването на
    момента е или да ни дадат властта, или ние ще я вземем, насоч-
    вайки се към Рим!“рима мъже, т . нар. Квадрумвират: Бианки, Балбо, Де Боно
    и Де Веки – масони9. Имената на членовете на масонство-
    т о , официално известни, представляват само върха на
    айсберга, докато списъкът с най-влиятелните предста-
    вители на фашизма, получаващи нареждания о т ложите, е
    далеч по-дълъг, отколкото предполагаме. Самият Мусоли-
    ни прави повече о т веднъж опити да влезе в редиците на
    б р атство то , но т а к а и не успява10. Езотеричният дух на
    ф аш истката доктрина припознава о т духовния си водач
    Рене Генон – изтъ кн ат сановник масон. Великият магис-
    т ъ р Домицио Ториджани коментира идването на власт на
    Мусолини съвсем откри то: „Тази револЬция има масонска
    душа. 1 След успешния изход на похода към Рим Мусолини
    получава поздравителна телеграма о т Голямата ложа, в
    която се изтъква, че Италия най-после е влязла в епохата
    на реда и мира}2.
    После обаче Мусолини поставя извън закона масон-
    ство то , тъ й като присъствието на масонски представи-
    тели сред лидерите на режима са трън в очите на духо-
    венството, което все още не се е съвзело о т злокобните
    последствия на френската революция. И за да привлече
    симпатиите на вярващите християни, задължава всички
    членове на парти ята да напуснат ложите. Така през 1929
    г. успява да сключи политически съюз с Ватикана – извест-
    ните Латерански договори, който му гарантира широка
    народна подкрепа.
    ф аш исткият поход към Рим едва ли щеше да бъде ус-
    пешен, ако не бе получил силната подкрепа на влиятелните
    масонски кръгове, контролиращи както в миналото, така
    и в наши дни всички държавни и обществени центрове на
    властта. Това тревожно обстоятелство признава самият
    Дуче, когато държи вече здраво юздите на вл астта при
    представянето на Закона за премахване на филантропско-
    то братство: ,Дрез тези месеци на управление… устано-
    вих, че масонството е разположило хората си в невралгич-
    ните точки на италианския живот… Недопустимо е функционери с висок ранг да посещават ложи, да им предоста-
    вят информация и да получават от тях нареждания. Няма
    и съмнение, че най-деликатните обществени институции
    на държавата… са търпели и търпят влиянието на масон-
    ството… “п Враждебните настроения на Дучето спрямо
    масонството обаче се проявяват едва след като фашист-
    к ата революция вече е факт. Нека припомним, че в съста-
    ва на фашисткия Велик съвет, който обявява извън закона
    масонството, четири пети са масони!14 Мусолини изглежда
    непреклонен по отношение на Свободното зидарство: той
    е един о т малцината социалисти, които не опасват масон-
    ската престилка. Въпреки това поверява финансовите и
    промишлените съдбини на страната на личности като Ал-
    берто Бенедуче (т ъ с т на брата о т Ордена Енрико Куча) –
    социалист и масон, създател на И н сти ту та за промишлено
    възстановяване, а по-късно осъществил реорганизацията
    на Италианската банка.
    От тайните общества до националсоциализма
    Адолф Хитлер е представен в учебниците по официална
    история като син на народа, който успява да се възкачи на
    власт само благодарение на изумителните си ораторски ка-
    чества, възхвалявани непрекъснато във всички политически
    коректни документи на сегашните публични учреждения.
    Но така ли е действително? Какво искат да скрият, кога-
    т о превъзнасят харизматичните му достойнства? Какъв е
    бил Хитлер? Само западнал художник, както обикновено го
    представят, или редови член на тайните общества с пове-
    рена задача да осъществи значим политически проект? Въ-
    просителни, които откриват своите отговори в най-пре-
    мълчаваните факти о т официалната историография.
    Хитлер е вербуван о т немските военни служби да шпи-
    онира в тайното Общество на посветените Туле. Офици-
    ално е трябвало единствено да наблюдава дейността, но
    за кратко време се превръща в абсолютен лидер. Именноо т окултното Общество Туле (официално антисемитско)
    Хитлер катапултира на политическата сцена15.
    Тайното Общество „Туле“
    За нацистката езотерична идеология започва да се
    пише в антисемитското списание Остара, което Хитлер и
    Химлер ч е т а т с много голям интерес. Изданието е име на
    древна германска богиня е основано през пролетта на 1905
    г. о т бившия свещеник Йорг Ланц фон Либенфелс, който
    макар и официално да е антисемит, подкрепя създаването
    на израелската държава в пълно съзвучие е пророците на
    ционизма. През 1907 г. създава и Общество Новите там-
    плиери’6 със седалище австрийския замък Верфенщайн, под-
    крепян финансово о т обичайните невидими и щедри магна-
    т и , и се обявява в защита на идеите за превъзходството
    на арийската раса. Зад външната фасада и предполагаемите
    идеологически убеждения Ланц фон Либенфелс е син на ев-
    рейка с име Хопфенрайх17.
    Друг лош учител, който допринася значително за езо-
    теричното формиране на бъдещия фюрер, е масон о т Ри-
    туала на Менфи – някой си Рудолф фон Себотендорф. Той
    е експертен учен по еврейски езотеризъм на Кабала, на
    розенкройцеровите алхимични текстове и на окултните
    практики на дервишите. През 1928 г. се отличава като
    организатор на Туле Гезершафт – организация, която води
    началото си о т предишната Германска заповед, създадена
    през първите десетилетия на XX век к ато движение с под-
    чертани расистки и антисемитски настроения. Около Об-
    щ еството Туле започват да се навъртат личности, като
    Хитлер, Рудолф Хес, Карл Хаусхофер и Ханс франк – бъ-
    дещ нацистки генерал-губернатор на Полша (също евреин,
    което посочва Брайън Марк Риг в книгата си Еврейските
    войници на Хитлер™). .
    И мето Туле според северните легенди ни препраща към
    родината на високо еволктралия народ на хипербореите(жителите на потъналия континент, който Платон на-
    рича Атлантида). Сред последователите на то ва окултно
    общество се появяват имената на всички, които по-късно
    влизат в състава на сформиращата се националсоциалис-
    тическа ръководна група.
    И когато през 1933 г. фон Себотендорф публикува Пре-
    ди Хитлер да дойде на власт с разкритието, че тъкмо той
    е учителят, посветил фюрера в окултните науки, въпрос-
    ната книга много бързо е иззета о т лавиците на книжарни-
    ците лично по нареждане на нацисткия диктатор. Защото,
    идвайки на власт, Хитлер см ята за по-уместно да премъл-
    чи пред масите езотеричните си възгледи и да разкрие само
    своя политически проект.
    Повлияни о т купищата академична литература, къ-
    дето националсоциализмът се описва предимно като поли-
    тическо явление, със сигурност ще останем изненадани о т
    факта, че основоположниците му са фанатични езотерис-
    т и , някои о т т я х – доказано евреи. Именно в средите на
    окултното Общество Туле Адолф Хитлер е подтикнат да
    облече униформата на немския фюрер и да излезе на полити-
    ческата сцена.
    Туле е езотерично общество при всички обстоятел-
    ства, зад чиято маска на пангерманизма, антисемитизма и
    северната митология се крият принципите на еврейската
    гностична доктрина. Членовете му изцяло споделят идеи-
    т е , които пропагандира теософската секта, основана о т
    медиума Елена Блаватска. Те представляват съвкупност о т
    представи и възгледи, намерили широк отзвук в окултните
    кръгове още в началото на XX в. благодарение на спечелили-
    т е голям успех книги на Елена Блаватска Разбулената Изида
    и Тайната доктрина. О т т я х струи невероятна хармония с
    древния езотеричен култ на евреите есеи както по отноше-
    ние на гностичната доктрина и култа към духовните живи
    същества, които не принадлежат на реалния свят (ангело-
    логия и демонология), така и с идеите за метемпсихозата
    (прераждане на душата) и други вярвания с много общи черт и с тези о т региона на Тибет. Известно е, че посветени-
    я т Хитлер е бил вегетарианец (като древните евреи есеи
    и голяма част о т изповядващите будизма), докато Химлер
    твърдял, че е превъплътената (преродената) душа на импе-
    ратор Хенрих I, наричан още Ласкателя. В последните дни
    на войната близо до бункера в Берлин са открити тел ата
    на двайсетина тибетски монаси в немска униформа19. Как-
    во са правили там , никой не може да каже, но със сигурност
    присъствието им не се обяснява в светлината на официал-
    ната история, тъй като именно езотеричният компонент
    на националсоциализма, който медиите изцяло премълчават,
    е двигателят на поведението и действията на лидерите до
    последните дни на войната. Химлер даже основава т . нар.
    Черен орден на СС – мистичния елит на армията, на който
    предоставя двореца Вевелсбург, за да се използва като цен-
    тъ р на гностичния култ на Черното слънце. Самият той
    изпраща хора о т СС с различни мисии в Тибет, а през 1944
    г. стига дотам, че освобождава войници о т фронта, за да
    ги прати да копаят в околностите на Рен лъо Ш ато – район
    във франция, където между XII и XIII век е имало крепост
    на катарите гностици и на тамплиерите.
    Гностичната доктрина
    Идеите, които се разпространяват в средите на Туле,
    черпят вдъхновение о т теософското общество, основано
    на 17 ноември 1875 г. Емблемата е змията, захапала опашка-
    т а си, о т т и б етск ата свастика (много години преди Х и т-
    лер да я вземе за символ на партията си), и звездата с ш ест
    върха (която през Средновековието фамилията Ротшилд и
    цялата еврейска общност възприемат за свой знак).
    Теософското общество, о т което се вдъхновяват пър-
    вите нацистки лидери, се отнася до същ ата гностична и
    луциферианска доктрина с еврейско-есеиски корени, пропа-
    гандирана о т Луцифер Тръст Къмпани – дружество в т о п ­
    ли приятелски връзки с ООН. Компанията е създадена през1922 г. о т сатан истката Алис Бейли и съпруга й ф остър
    Бейли, но веднага е заставена да промени името си в Луси
    Тръст поради разбираемото смущение, което предизвик-
    ва сред институционалните органи. Разположена на Уол-
    стрийт № 120 в Ню Йорк (случайно близо до офисите на
    едрите международни финансови кръгове), разпространява
    идеи, характерни за сатанисткия култ – доктрина, която
    определя Луцифер като истинския Господ и когото иден-
    тифицира с култа към Слънцето, точно както проповяд-
    в а т Децата на светлината (есеите).
    Макар и официално да става дума само за името на из-
    дателската къща на ООН, не е нужно да правим дълги раз-
    следвания, за да открием, че Луси Тръст е наследник и чер-
    пи вдъхновение о т теософското общество, основано през
    1875 г. о т Елена Блаватска. В Тайната доктрина пише:
    „В този случай е напълно естествено… да видиш Сата-
    ната, змията на Генезиса, като истинския създател и благо-
    детел, Бащата на духовното човешко същество… Защото
    точно той е Посланикът на Светлината Луцифер, който,
    както се разказва, е озарен от светлина, който е отворил
    очите на един автомат (Адам), създаден от Йехова; и само
    този, който за първи път прошепва: „В деня, в който вку-
    сиш от плода, ще бъдеш като Елохим, ще опознаеш доброто
    и злото“, може да бъдеш припознат за Спасител.
    Един „противник“на Йехова… който и в езотеричната
    истина остава като Посланик, който обича навеки… кой-
    то ни е предоставил духовното безсмъртие, а не физиче-
    ското… Сатана, или Луцифер, представлява действието…
    центростремителната енергия на Вселената в космически
    смисъл… Той е симетрия… и последователите му… предаде-
    ни на огненото море, защото той е Слънцето… изворът на
    живота в нашата система, където са превърнати в камък…
    и отново преработени, за да им се вдъхне нов живот; онова
    Слънце, което, доколкото е начало на активния принцип на
    Нашата Земя, е в същото време и Убежището, и Източни-
    кът на Светския Сатана. “Теософията, так а близка на нацистите, пропагандира
    същия луцифериански култ, който тайно следва и масон-
    с т в о т о – откри то признат ф акт в книгата Морал и Дог-
    ма на А. Пайк, и пуснал здраво корени в езотеричната ев-
    рейска култура на есеите (изпълнена на свой ред с източни
    влияния с тибетска матрица)20.
    Ил. 33. Символът на теософското общество, което създава Елена
    Елаватска (1831-1891)
    Връзката на посветените
    О бщ еството Туле поддържа тесни връзки и с други
    тайни европейски общества, по-специално със Златна зора
  • друга гностично-теософска организация с членове о т ан-
    глийско кралско потекло и известни личности – Брам С то-
    кър (романиста, разпространил легендата за вампирите),
    Алистър Кроули – агент на английските тайни служби,
    наричан Звярът 666. Ч аст о т езическите им ритуали се
    отн асят до т . нар. сексуална магия, което означава пред-
    полагаемо придобиване на свръхспособности чрез особени
    сексуални практики. През следващата година (1888 г.) о т
    основаването й Лондон е разтърсен о т поредица сексуални
    престъпления, които о став а т в историята като Престъ-
    пленията на Джак Изкормвача. М истерията за истинскат а идентичност на садистичния убиец, който обезобра-
    зява т е л а т а на ж ертви те си (по всяка вероятност, за да
    извърши сатанински ритуали със сексуален характер), така
    и не е разкрита, но автори тетн и изследвания, направени
    неотдавна, сочат, че виновникът трябва да се търси в сре-
    дите на сек ти те на посветените с масонско-луцифериан-
    ски отпечатък, а може би именно в Златна зора на Алис-
    тъ р Кроули. Един о т първите храмове на Ордена е изграден
    в Лондон, посветен на египетската богиня Изида (едно о т
    многото имена, с които е продължен прастарият култ към
    Богинята-майка през годините), с името Изис – Урания.
    Произходът на Златна зора
    О култистът Алфонс Луи Констант, познат под еврей-
    ския псевдоним Елифас Леви, се среща в Лондон с масона ро-
    зенкройцер Едуард Булър-Литън, за да основат заедно херме-
    тичното общество Златна зора. След редица затруднения и
    перипетии о т политически и окултен характер Леви пише
    книгата Врил – Властта на следващата раса, в която раз-
    казва историята на езотеричния култ към една много силна
    първична форма на енергия, наричана Врил. Тя се излъчва о т
    т . нар. Черно слънце и по всяка вероятност може да бъде
    идентифицирана с енергията на празното пространство
    (Виж: квантов вакуум, ефекта Казимир). Според тази тайна
    доктрина св е тъ т е доминиран о т висши неизвестни – създа-
    ния, които могат да придобиват човешка форма и надарени
    с невероятни психически способности.
    Булър-Литън има много последователи, сред които са
    и бащата на Шерлок Холмс – Артър Конан Дойл, и дори
    Сесил Роудс – всемогъщия бивш британски губернатор на
    Родезия, основател на Кръглата маса – световно брат-
    ство, което и до ден днешен води много активен живот.
    А Карл Хаусхофер (основател на И н сти ту та по геополи-
    тика в Берлин) оказва съществен принос за изработване-
    т о на нацистката идеология, свързана с теори ята за арийската раса и за жизненото пространство11. Любопитен е и
    ф актъ т, че именно един о т създателите на нацистката
    доктрина, на който Хитлер так а много се възхищава зара-
    ди расистките му идеи, е женен за еврейка22, о т която има
    законно признат син – Албрехт Хаусхофер. За влиянието,
    което има семейство Хаусхофер в средите на нацисткия
    елит, свидетелства и ф актъ т, че Рудолф Хес – заместни-
    к ъ т на Хитлер (вторият в партията), освен че е студент
    на професор Карл Хаусхофер о т Университета в Мюнхен,
    завързва голямо приятелство именно с еврейския му син
    Албрехт Хаусхофер23.
    Замъкът „Вевелсбург“ и мистичният
    ,^1ерен Орден на СС“
    През 1934 г. Хайнрих Химлер по съвет на Карл Мария
    Вилигут подписва договор за наем с административния
    окръг Падерборн, за да получи разрешение за ползване на
    замъка Вевелсбург за период о т 100 години, като заплаща
    символичната сума о т 100 марки. В първоначалните му на-
    мерения замъкът трябвало да бъде използван като акаде-
    мия за нацистки ръководители, но после променя идеята
    си и го превръща в гностично-езически култов център за
    свръхелит о т мистични бойци.
    Между 1939 и 1943 г. пленниците о т концентрационни-
    т е лагери в Нидерхаген и Саксония се използват като общи
    работници за голяма част о т строително-възстановител-
    ните работи по двореца Вевелсбург под ръководството на
    архитекта Херман Бартелс. На пода на мраморния коридор
    е изработен мозаечен орнамент, известен като Черното
    слънце на Врил и се ползва за езотерични ритуали24. Според
    професор Кларк Гуудрик е използван древният германски
    слънчев култ към колелото на слънцето с дванадесет лъча,
    който са почитали Меровингите25. Направена е и специална
    стая, наречена Криптата на Химлер. Тази зала е посветена
    о т шефа на СС на Хенрих I о т Саксония, доколкото Химлер е вярвал, че се е преродил о т него (като есеите приема
    метемпсихозата).
    Целта е създаването на център за духовно развитие,
    където да се изграждат войниците на Новия орден, по-
    ради което създава и Черния орден. Криптата на Химлер
    има 12 помещения, които офицерите о т СС използват за
    медитация. Единствената документирана ритуална сре-
    ща датира о т юни 1941 г., макар да същ ествуват данни за
    регулярното им провеждане. Той се разпорежда в случай на
    смърт на някой о т 12-те офицери тленните му останки
    да бъдат погребани в замъка. На всеки комендант о т ново-
    създадения Черен орден е наредено да се даде пръстен-череп
  • отличителен знак на Ордена на илюминатите (после – в
    Череп и Кости о т Йейл). Когато войната е към края си,
    Химлер заповядва на Хайнц Махер да разруши замъка във
    Вевелсбург. Районът обаче е окупиран о т Ш -та дивизия на
    Американския пехотен полк, так а че разпорежданията му
    не са изпълнени.
    Списъкът на висш ите офицери о т Черния орден:
    Хайнрих Химлер
    Манфред фон Кнобелсдорф (комендант)
    Зигфрид Тауберт (комендант)
    Карл Елстерман фон Елстер, началник щаб (по-късно
    сменен о т Паул Хюбнер)
    Валтер Мюлер, хауптщурмфюрер
    Йозеф Пепи Шнайд, хауптщурмфюрер
    Валтер франзиус, архитект
    Карл Лаш
    Д-р Ханс-Петер де Курд
    Д-р Берхард франк, СС комендант на Горен Залцбург
    Д-р Хайнрих Хагел – лекар и оберщурмбанфюрер
    Вилхелм Джордан
    Елфриде Виперман
    Гностичният култ на “Туле“ и езотеричната
    традиция на Ротшилд
    След като е опровергано твърдението о т биография-
    т а на Хитлер – един о т най-изтъкнатите представители
    на расовата доктрина, че е син от народа, е необходимо да
    отворим скоба и да разкажем за гностичния култ, който
    практикува династията на еврейските банкери, подкрепила
    финансово идването му на власт, и която тайно изиграва
    ключова роля в драматичните събития о т В тората све-
    товна война.
    Самата езотерична идея, която винаги е представля-
    вала пълзящ фон на политическия нацизъм, може да бъде о т ­
    крита в дома на Ротшилд и като следваме разклоняващата
    се нишка на тези мистични доктрини, ни отвежда до ис-
    тинската матрица – традиционната еврейска езотерика.
    П ът, който води право към най-заможния и влиятелен род
    на еврейската общност. Много изследователи сочат пред-
    ставителите на фамилията Ротшилд за последователи на
    дълга езотерична традиция, посветена на култа към Луци-
    фер – носителя на Светлината (откъдето идва и името на
    с е к т ат а на илюминатите), и на гностичната традиция на
    есеите26.
    Същината на тази доктрина преобръща из основи т р а ­
    диционните ценности под предлог, че добрият Господ о т
    Стария завет е зъл измамник. Ако следваме подобен ред
    на мисли, само Луцифер трябва да бъде боготворен като
    носител на истината и познанието. Според някои изсле-
    дователи27 фамилията Ротшилд принадлежи на еврейския
    клон, който пряко води началото си о т Меровингите1**1. Но
  • * Бел. ред.: Меровингите са династия франкски крале, управлявали
    често променяща се територия, включваща части о т днешните
    Франция, Нидерландия и Германия в периода о т V go VIII век.
    Наричани о т съвременниците си дългокосите крале – дългата
    коса е символ на магическа сила в древно-германските вярвания.
    Носят името си о т Кловис Меровинг – водач и основател на
    държавата на франките, приел католицизма. С това се полагаткато оставим настрана истинските или предполагаеми-
    т е фамилни корени, ф акт е, че о т няколко века фамилията
    Ротшилд упражнява лидерска роля върху останалата част
    о т еврейската общност с влияние както върху хода на ис-
    торията, так а и на идеите.
    Ротшилд са първите, които през Средновековието въз-
    приемат звездата с ш ест лъча като символ на еврейския си
    произход28. Доказан ф акт е и това, че 80 на с т о о т т е р и т о ­
    рията на държавата Израел е закупена с техни капитали.
    Обратно на това, което се мисли, звездата с ш ест върха
    не води произхода си о т еврейската ортодоксална култура,
    а по-скоро – о т езотеричния култ към Луцифер, който се
    изповядва о т еврейската секта на есеите (самопровъзгла-
    сяващи се за Деца на светлината). Задълбочено проучване
    на тази тем а е направено в книгата на О. Дж. Греъм Шест-
    те лъча на звездата29. В нея подробно се описва как Звез-
    дата на Давид в древни времена е използвана за магически
    ритуали на Децата на светлината. И макар да не е много
    известен факт, едрите международни финансови кръгове
    се припознават в култа към Луцифер. Проучване на най-
    изявените поддръжници на нацизма сочи, че някои о т т я х
    произхождат о т фамилията Уиндзор – британска кралска
    фамилия с немско потекло о т династията на Сакс-Кобург-
    Гота30. Тук изпъква името на лорд Луи М аунтбатън (чичо
    на Единбургския херцог) – в родствени връзки с фамилията
    Ротшилд, добре познат в кръговете на сатан исти те31. Тези
    връзки между нацисткия режим и британските благород-
    ници са подробно разгледани о т писателя У. Лонги в книга-
    т а му Намерението на Хитлер.
    И звестният златар Антъни Блънт – таен британ-
    ски агент, приятел на Виктор Ротшилд32, е изпратен в
    края на войната в двореца фридрихсхоф (Германия), за да
    изземе някои компрометиращи писма, изпратени о т хер-
    и основите на Западна Европа. Меровингите залиняват като род
    и техните управители, т . нар. хаусмайери, ги изместват о т
    позициите на властта.цога на Уиндзор до Адолф Хитлер и други шефове на на-
    цизма33. Според историческите изследвания на Бредфорд
    Шнел през м арт 1945 г. Джордж VI нарежда на кралския
    библиотекар Оуен Моршед да отиде във фридрихсхоф
    заедно с Блънт, за да приберат на сигурно м ясто някоидокументи, отнасящи се до Виктория Сакс-Кобург-Гота
    (дъщеря на английската кралица Виктория)34. След края на
    конфликта се разкрива, че архивът на замъка е преровен
    о т неизвестни лица и са останали само някои документи,
    съхранявани в началото35.
    Ил. 36. Символът на Младите немски работници, на който е из-
    образена свастиката, поставена в Слънцето, силно напомнящ за
    гностичния култ към Господаря на Светлината, следи от който
    откриваме в тайната доктрина на „Туле“
    Рудолф Хес – приятел на кралското
    британско семейство
    Тесните контакти между нацисткия и британския
    елит са засвидетелствани о т друг сензационен ф акт, кой-
    т о официалната история премълчава и отхвърля като не-
    доказан. С тава дума за случая с Рудолф Хес, един о т най-
    близките сътрудници на Хитлер. На 10 май 1941 г. то й за-
    минава тайно за Шотландия, за да се срещне лично с принц
    Джордж, херцог на Кент. Но в програмата му се случват
    непредвидени обстоятелства и макар и отличен пилот,
    когато се спуска с парашут на земята, е разпознат и арес-
    туван, преди да успее да избяга. Веднага се разпространява
    официално новината за залавянето му и Хитлер, като не
    знае как да оправдае публично присъствието му на враже-
    ска земя, започва да поддържа тезат а, че Рудолф Хес е загубил разсъдъка си. За да отхвърли всякакви съмнения около
    себе си, че поддържа тайни връзки с британската корона,
    фюрерът разиграва сценки и театралничи, като се прави
    на много разгневен и дори се разпорежда да арестуват ня-
    кои сътрудници на Хес36.
    Случаят определено смущава и сериозно обърква Уинс-
    тън Чърчил, който вместо да се възползва о т залавянето
    и арестуването на Човек номер 2 на нацисткия апарат и да
    го представи като голям военен успех, много бързо спуска
    завеса о т мълчание върху случая, с което показва, че не е не-
    обходимо много да се коментира. Принц Джордж, с когото
    трябва да се срещне Рудолф Хес, умира през 1942 г. при са-
    молетна катастрофа, отново обгърната в мистерия. Спо-
    ред официалната версия заместникът на Хитлер е пленен и
    след процеса в Нюрнберг е преместен в затвора в Шпандау,
    Западен Берлин. През 70-те години обаче доктор Хю Томас,
    който отива на посещение при него в специалния карцер,
    забелязва странно обстоятелство. След като е прегледал
    задържания, заявява, че не е открил следи о т огнестрелни
    рани, каквито Хес е имал по т я л о т о си. По време на Пър-
    вата световна война е прострелян няколко пъти в гърдите
    и дясната ръка, о т което със сигурност са останали явни
    белези. Твърде вероятно е, човекът, прегледан о т англий-
    ския доктор, да не е бил истинския Хес, а негов двойник.
    При направените рентгенови снимки на гърдите също не
    се виждат следи о т стари те му рани. Хю Томас извърш-
    ва лични разследвания върху случая и дори написва книгата
    Убийството на Рудолф Хес1,1, в която разкрива резултати-
    т е о т собствените си наблюдения и изследвания.
    На другия ден, след като се спуска с парашут в Ш от-
    ландия, най-малко петдесет специалисти преглеждат т я ­
    лото на Хес, без да о ткр и ят известните белези. И както
    се посочва в медицинския доклад о т архивите на Нюрберг,
    комисията, която го изследва през 1946 г., също регистри-
    ра този факт. Но и това не е всичко! Регистрационният
    номер на корпуса на самолета, о т който е скочил с параш ут, е Njoq, докато снимка, направена при излитането
    на самолета, показва повече о т ясно друг регистрационен
    номер – N jc ll38. Официално Рудолф Хес умира на 17 август
    1987 г. в затвора Шпандау при самоубийство на 93 години,
    обесвайки се с електрически кабел на железните пръчки на
    килията си – точно в деня, преди да бъде освободен39. Неза-
    висимо медицинско изследване установява, че е невъзможно
    изследваният труп да е негов40.
    Библиография и уебграфия:
    1) Ferruccio Pinotti, Fratelli d ‘Italia, BUR-Rizzoli, Milano,
    2007, p. 328.
    2) Пак там , p. 329.
    3) Пак там , pp. 110-114.
    4) Пак там , р. 114.
    5) Пак там , р. 328.
    6) Aldo A. Mola, Massoni е „rosacruciani“… a regime, а
    cura di Gianfranco de Turris, Edizioni Mediterranee, Roma,
    2006, p. 44.
    7) Fratelli d ’ltalia, op. cit., p. 327.
    8) Philip Cannistraro, Brian Sullivan, Margherita Sarfatti,
    Amoldo Mondadori, Milano, 1993.
    9) Giorgio Candeloro, Storia dell’Italia moderna. IIfascismo
    e le sue guerre, Saggi Feltrinelli, Bologna, 1990; Fabio Venzi,
    Mito, Massoneria, Fascismo, Mirandoliana, Roma, 2001.
    10) Angelo Livi, Massoneria efascismo, Bastogi, Foggia, 2000.
    11) AA. VV, La Massoneria. Dalle origini della Massoneria
    al suo ruolo nella modernita, Giunti, Firenze, 2006, p. 99.
    12) La Massoneria, op. cit., p. 85.
    13) Извадка о т речта на Мусолини в Камарата на депу-
    т а т и т е , 16 май 1925 г.
    14) Fratelli d ’ltalia, op. cit., p. 326.
    15) Giorgio Galli, Hitler e il nazismo magico, Rizzoli,
    Milano, 2001; Louis Pawels e Jacques Bergier, II mattino dei
    maghi, Oscar Mondadori, Milano, 199716) Andrea Manegotto, L’infinita storia dei Templari,
    Sugarco, Milano, 2005; И н с т и т у т за проучвания на новите
    религии: http://www.cesnur.org/2005/am_templari.htm.
    17) Henneke Kardel, Adolf Hitler, founder o f Israel d ’Israele,
    Marva Verlag-LUHE verlag G.M.B.H., 1249 Deutschland, 24390
    SUDERBRARUP, 1974.
    18) Bryan Mark Rigg, I soldati ebrei di Hitler,
    Newton&Compton, Roma, 2004.
    19) II mattino dei maghi, op. cit.
    20) Constance Cumbey, The Hidden Dangers o f the Rainbow:
    The New Age Movement and the Coming Age o f Barbarism,
    Huntington House Publishers, Lafayette, 1985.
    21) Karl Haushofer, Leben u. Werk, Boldt Verlag, Berlino,
    1979; Paolo Mattei, La grande Germania, un sogno esoterico
    (международен месечник, ръководен о т Джулио Андреоти),
    2004, vol. 10; http://www.30giorni.it/it/articolo.asp?id=4668.
    22) Hennecke Kardel, A. Hitler Founder o f Israel, Modjeskis
    Society Publisher, P.O. Box 193, San Diego, CA 92038, 1997.
    23) Martin Allen, The Hitler/Hess Deception, Harper
    Collins, New York, USA, 2002, pp. 8-9.
    24) Документален филм на Марко Долчета (историк о т
    Сорбоната и телевизионен продуцент), INazismo esoterico’,
    Marco Dolcetta, Nazionalsocialismo esoterico, Castelvecchi,
    Roma, 2003.
    25) Zaffiri, Gabriele; JJlteriori attivita delle SS-Ahnenerbe,
    Nicola Calabria Editore, Patti, 2006.
    26) Robert Gates, The Conspiracy that will not die: How the
    Rothschild cabal is driving America in to one world government,
    Red Anvil Press, Oakland, Oregon, USA, 2011.
    27) Gordon Mohr, The Hidden Power Behind Freemasonry,
    Weisman, Burnsville, 1990, p. 154; http://www.thetor-
    biddenknowledge.com/hardtruth/the_rothschild_bloodline.htm
    28) Texe Marrs, Conspiracy o f the six point star, RiverCrest
    Publishing, Cambridge, Ontario, Canada, 2011.
    29) O. J. Graham, The Six Pointed Star, New Puritan Library,
    Don Mills, Canada, 1984. Книга за магическо-луциферианскат а история на Печата на Соломон преди модерното му из-
    ползване о т евреите. Разкрива, че този символ до скоро не
    е принадлежал към еврейската ортодоксална и традицион-
    на култура; http://www.theforbiddenknowledge.com/hardtmth/
    the_rothschild_bloodline.htm.
    30) Lynn Picknett, War o f the Windsors, Mainstream
    Publishing, Edimburgo, 2003.
    31) Andrew Carrington Hitchcock, The synagogue o f Satan,
    Rivercrest Publishing, Cambridge Ontario, Canada, 2007.
    32) Miranda Carter, Anthony Blunt: His Lives, Farrar, Straus
    and Giroux, New York, 2001.
    33) Charles Higham, The Duchess o f Windsor: The Secret
    Life, McGraw Hill Book Company, New York, 1988.
    34) Bradforf Snell, General Motors and the nazis: Tge
    struggle fo r Control o f Opel, Europe’s biggest carmaker, Yale
    University Press, USA, 2005.
    35) Пак там .
    36) Paolo A. Dossena, Hitler e Churchill, Asefi, Milano,
    2002.
    37) Hugh Thomas, The murder o f Rudolf Hess, Harper&Row,
    New York, USA, 1979.
    38) Alberto Flores D’arcais, La morte diHess, La Repubblica,
    19 август 1987.
    39) Пак там .
    40) Lynn Picknett, Clive Prince e Stephen Prior, II caso
    Rudolf Hess, Sperling Paperback, Milano, 2005.
  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар