Процесите на Смъртта

Генерално, когато говорим за смърт, в пространството започва да се усеща едно напрежение. Става някак си тежко. Това се дължи на факта, че повечето хора се самоопределят с тялото си а не с това, което са в същност. В тази статия ще ви обясня някои важни неща свързани с процеса на умиране. За мен смъртта е това, което е, и само мога да се усмихна, когато мисля за този мой собствен момент - мащабно осъзнаване на цялото битие на Инкарнацията. Аз го виждам красиво.





Нека този материал послужи на всички читатели, които в момента се опасяват, че ще загубят близък човек. Посвещавам го на тях.

В западният свят е прието образът на смъртта да бъде страшен. Скелет облечен в пелерина държащ коса...На мен ми е супер комично, не знам за вас, но аз в типичният за мен провокативен стил съм способен да се изсмея. Смъртта не е никакъв образ на нищо, дори събирателен образ не е. Смъртта е процес. Основен, важен, стриктно индивидуален, личен, единствен и нужен процес на цялостно осъзнаване. Смъртта е ''сглобяване на пъзела''. Верен съм на това, че този блог е проекция на моята лична опитност, ето още примери.

Лично аз бях умрял за мъничко 2007 ма година по време на една жестока катастрофа. ''Случайно'' един пиян и дрогиран бразилски гражданин се вряза в мен челно до като се разминавахме. Споделям реалната снимка с вас, за да може със сигурност да усетите, колко истински е бил този момент:



130км/ч челен сблъсък без airbag, спаси ме това, че съм голям и здрав...според лекарите


От това, което виждате на снимката успях да излезна жив. Усещате тежката вибрация нали? (няма да ви кажа какво усетиха лекарите, когато им казах как изглежда човекът от другата кола, каква му е прическата, регистрационен номер, марка и цвят на колата и т.н, това в 4 сутринта) Това, което усещате е телесна команда, тялото има съзнание, препрограмирано съзнание, в момента то усеща какво може да му се случи и започва да изпитва страх. То просто знае, че е като тялото от колата и е уязвимо, за това има страх. Бъдете смели, страхът е илюзия на тялото. Абсолютно същото изпитва умиращият в болница човек, или умиращият от болест. Не е така при мигновенната смърт. В случаите на хора, които умират малко по малко страхът е силен в зависимост как те самите са програмирани от дадената култура, но същевременно вътрешното усещане може да е за едно странно спокойствие, което човек не може да си обясни от къде идва. При всеки е така, друг е въпросът кой до колко успява да усети и възприеме вътрешният глас и това, което човек усеща и знае вътрешно - то е истинският глас на това, което наистина сме. Много често боботенето на аналитичният мозък просто заглушава истинското вътрешно слушане. Обаче хората, които знаят за вътрешният си глас, но същевременно изпитват и страх са леко объркани. Въпреки това те знаят какво им се случва и от там странното усещане за спокойствие.

Със сигурност в българското селско стопанско скопено от смотани християнски традиции общество ще има и куп ревльовци и роднини, които само ще ускорят процеса на страхът, стимулирайки аналитичният мозък на умиращият. Те са в същност другите тела изпитващи страх мислеки, какво ще им се случи и на тях. Те реално НЕ уважават този толкоз важен за Инкарнацията момент. Водещият елемент е страхът от смъртта и непознатото - основна програма в софтуерът на нашите човешки тела. В това просто бъдете сигурни.

Когато бях умрял за малко видях онова световно известното видение с филмовата лента, но от самото начало знаех, че тази комуникация е просто изразяване на ''ей, спри се и рестартирай'', знаех че реално няма да напусна все още физическото. Лентата обаче си беше там, разгледах разни моменти от живота си...и си дадох сметка, че аз живея в разрез с истинската си природа, което ме промени интегрално.

(Важна бележка - тези неща не се запомнят така 1 към 1, когато човек се върне в тялото, то става като пъзел, който с течение на живота се сглобява малко по малко и човек просто си спомня, че е видял тези неща в онези специфични моменти, това е една красива част от приключението на живота и знанието за смъртта)

В момента на случването на тези неща, хората започват да ги свързват с разни ''божествени'', ''ангелски'' и прочие религиозни образи, защото има усещане, че нещо те води до като влезеш сам в собственото си мултиизмерно възприятие и го осъзнаеш като свое собствено. От там и всичките приказки от 1001 нощ на всичките земни религии, мистицизми и т.н Разбрали сте вече отношението ми към мистицизма, той е инструмент за контрол. Както и да е. Не изпитах никакъв страх, защото мене си ми лопа дъската от как съм се пръкнал, и вижданията ми относно смъртта са си едни и същи от както съм роден, но следващата част от осъзнаването се оказа определяща за моят живот. До скоро все още не осъзнавах колко реално е било важно това събитие за мен като личност и Инкарнация. Способен съм да видя красивото в тези работи... а то не е малко.

С написаното до тук искам да ви кажа за пореден път, че тялото наистина има свое собствено препрограмирано съзнание, именно преодоляването му е основна част от интересното в Играта за Висшият Аз. Приели сме това предизвикателство от части заради това - защото веднъж в тяло, е адски трудно да се самореодолееш и да стигнеш до знанието за истинският себе си. Дъхут не изпитва страх, това е качество на тялото, и ако някой блика тази емоция след смърта не е странно. Просто много ''хора'' умират и продължават да се идентифицират с тялото си. Образът им в астрала е все още 100% човешки, защото те самите създават тази холограма за себе си. Осъзнавате ли, че сами се създаваме? И тук е така, но процеса е малко по различен. Там е директно. Много умрели не знаят, че са умрели...до там са вързани с физическата реалност, до там натрупание илюзорни вярвания са взели реверс, че те самите продължават да си проектират фалшива физическа реалност. Ето колко е критично това, да разбираш, че нито една религия, нито един мистицизъм, нито едно вярване няма да ти помогнат след телесната смърт. Това са аспекти на земното съществуване и е нужно в даден момент от приключението човек да се отърси от тях, да ги осъзнае като това което са - холограмна илюзия. Masterhand - a зад процесът е Висшият Аз, духът е просто междинната връзка. Не си мислете, че умирате и опаааа ставате едва ли не Висшият си Аз... Това продължава да носи кофти емоции за много хора, които си мислят, че вече разбират нещата...и им носи кофти емоция, защото още ги е страх да се разделят с тази си личност, а тази им личност е тялото им. Там вън вие не сте никаква само една личност ако сте Едновременно Същество. Ок? Това трябва да ви носи спокойстие приятели а не кофти емоции. Там вън вие сте частица от едно цяло, което пак е ваше. Осъзнавате ли го? Именно за това в много материали е наблегнато на прокарването на идеята, че няма баланс извън собственото Същество, това е така, защото цялостност има само вътре, външното е проекция, а това тук + астралното там са само стълбички...Не е цялото.

От почти критично значение са и вярванията, които умиращият е натрупал по време на животът си...но и то е част от приключението. За доста от вярващите в каквото и да било Играта продължава в астрала.

Какво се случва до като умираме?

Както вече ви казах в предни материали, представете си че имате 3 части, 2 от които са аватари. Висшият Аз пуска линк към духът, духът е аватар, който влиза в още един аватар още едни или 2 нива на долу - физическото тяло. Нужно е за да може да се съществува в 3Д среда, тук проявлението е чрез комбинация от материя-квази материя или сутилна материя и енергия.

Всички тези неща са вързани по между си, в буквалният смисъл, чрез връзки, които са просто като кабели, по които тече информацията. То е като сложен апарат, представете си че към всяка система, към всяка функция на тялото, към всеки процес в тялото има спуснати хиляди мънички връзчици, кабелчета...Някой са като артерии, тоест главни са, други не са толкоз големи, но всичко е част от цялостността на една перфектна машина. Самото енергийно тяло, или аурата на човека, са отделен свят сами по себе си. Тях няма да ги коментирам сега, защото ще стане прекалено дълго, споменавам ги само генерално, но енергийните тела съставляващи аурата не са друго освен различни видове транспортни средства на съзнанието и духа. Те са аватари вътре в основният аватар. Когато някой умира, повечето от тях отпадат, а това което остава се синтезира в нещо различно...За това в някой друг материал.

Когато някой умре, не само си излиза от тялото ок? Едно излизане от тялото и една смърт са адски подобни, но не са едно и също нещо. Разликата е какво се случва със съзнанието и как процесът влияе на осъзнаването по натам. Определени връзки между аватарът дух и аватарът физическо тяло се късат и повече престават да бъдат зависими. Много са, зависи по какъв начин умира човек, но главното е, че с късането на тези връзки до като се умира - се освобождават основните блокажи на паметта и процесът е viceversa. Последният енергиен трансфер се състои в предаване на цялостната информация от паметта заложена в тялото, до която духът има достъп. Просто все едно си земате флашката, качвате си меморито и си биете камшика. След късането на енергийните връзки физическото тяло спира да бъде оперативно - умира. Тези моменти...когато се изживяват изглежда като цяла вечност, но това е така, защото линейното време е свойство на 3Д средата, извън нея то не съществува. Тоест в едни хилядни от секундата може да се усети всичко. За да ви изглежда близко, усещането е като телесните усещания. Една мултиизмерна визия за това е примерно, че вие сте съзнателни за себе си, и едновременно с това ''виждате'' няколко свои собствени перспективи и сте способни да усетите късането на връзките. Представете си, че можете да видите основните енергийни канали, които ползва акупунтурата примерно. Ок? Вътре в тях текът част от основните връзки на духът с физическото тяло. Тези канали са един вид команден пулт. Късането на връзките се усеща като странно гъделичкане. ''Загасянето'' на чакрите е друг интересен процес, то е угасяне в буквалният смисъл, като в посока към нещото наречено ''дух'' се издърпват тези енергийни линкове, които вече са download-нали цялостносто съдържание на енергийният център, от който излизат. Това е информация, просто се издърпва обратно натрупаната информация.

Тялото умира по този начин, така умирах аз, хиляди пъти, просто имам паметта за да опиша процеса. Нужно е да се каже, че не всеки умира толкоз съзнателно. Аз ви описвам частици от процеса за да си направите една ментална идея, която няма да е осъзнаване до като не го изживеете. Това са просто междинни процеси...Не е нищо финално.

Излизайки в астрала умрелият първоначално се базира на собственото си възприятие за реалността...Християните започват да си проектират християнски филми, будистите сигурно си проектират индийско порно, знам ли? Вярванията са от критична важност. Филма не свършва тук. Там вън... :) :) :) знаете за всичките капани на извънземните цивилизации правещи бизнес с души... Не искам да ви плаша допълнително. Каквото и да се случи знайте, че Висшият Аз контролира всичко от-до. Играта продължава, но различно за всеки. Реално всичко, включително и това да ви инкарнират отново насилствено е част от многообразието на Играта. Ако го гледате по този няма да има конфликт, усещате ли се засегнати...работете над ДНК командите, истинското ви Същество просто експериментира себе си чрез вас като Инкарнации.

В заключение - смъртта е мащабен процес на осъзнаване и нищо по-различно от това. Там се сглабя пъзела на Инкарнацията, пренареждат се хард дисковете на паметта и настъпват нови етапи от Приключението. Не се страхувайте приятели. Няма от какво.

Можете да помогнете, ако някои от вас има умиращ близък човек, като му вдъхнете спокойствие. Идеалният вариант е човекът сам да осъзнава, че умира. Той вероятно е способен да усети това, за което ви писах по-горе. Смесицата от страхът на тялото + вътрешният усет за спокойствие. Кажете му/и да се насочи към вътрешният си усет. Изразете му любовта си ако го обичате, кажете му че уважавате Пътя му, че знаете колко е личен и индивидуален, и че за вас е чест да споделите Пътищата си. Това не са директни натяквания на нещо илюзорно и фиксирано разбирате ли? Умиращият ще разбере интуитивно, и това ще му донесе спокойствие.

Разкарайте ревльовците. Не занимавайте умиращият с това, което пише в хартии като библии, корани, веди и прочие булшит. Както ви казах - смъртта е лично, стриктно индивидуално, мащабно и комплексно осъзнаване на цялото. Но цялото, не е това което вие може би мислите, че е. Цялото е това, което човек като личност възприема като цяло. Така, че не занимавайте умиращият с глупости. Покажете уважение към това, което е била Инкарнацията и към Пътя като цяло. Бъдете войни и имайте доблест да уважавате тези неща.


Nahuatl.

Какво се случва с душата след смъртта

 Death Star Christmas Tree Bauble


Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените.
Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.

Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка.
Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).
С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.

Тази идея е близка до представите в будизма и индуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.

Напредналите медитиращи знаят, че в тишината се крие най-великата сила...

Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията...

Древните мистици и ясновидци твърдят, че съществува едно поле в основата на съзнанието – Акашовото поле или Акашовите записи, в което цялата информация и целият опит от минало, настояще и бъдеще съществуват сега и винаги. Това е полето или матрицата, откъдето всички неща възникват. От субатомни частици до галактики, звезди, планети и целият живот.

Никога не виждаме нещо в неговата цялост, защото то се състои от слоеве след слоеве вибрации и постоянно се изменя, обменяйки информация с Акаша.

Едно дърво приема слънцето, въздуха, дъжда, земята. Един свят от енергия се движи навън и навътре в това, което наричаме “дърво”. Когато мислещият ум е неподвижен, тогава вижда реалността такава, каквато е. Всички аспекти заедно. Дървото, небето, земята, дъждът и звездите не са отделни. Животът и смъртта. Аз-ът и Другият не са отделни. Също както планината и долината са неразделни.

В индианските и други традиционни култури се казва, че всяко нещо има дух, което е друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник. Има едно съзнание, едно поле, една сила, която се движи през всичко. Това поле не се случва около теб, то се случва чрез теб и се случва като теб. Ти си “В” в думата Вселена. Ти си очите, чрез които сътворението вижда себе си...

Всяко едно нещо и всичко си ти Брахман – единното съзнание, гледащо от всяко око, под всяка скала, във всяка една частица...

Брахман (на санскрит: ब्रह्म от корена брих, означаващ „раста, уголемявам се издувам се“) е индуистко понятие означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. В Риг веда от Брахман произлиза първоначалното същество Хиранягарбха, което се отъждествява с бога-създател Брахма. Според мъдреците автори на Упанишадите освободената душа е осъзнала идентичността си с Брахман.

Върховният вселенски дух или Абсолютната реалност наречена Брахман е вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).

Казва се, че Брахман не може да бъде познат посредством материални средства, но да осъзнаем него, тъй като той е самото ни съзнание. Просветлението (мокша, самадхи, кайваля) означава да се осъзнае, че природата на Брахман е всъщност собствената природа, че индивидуалната душа (атман) и Вселенския дух са едно и също нещо. В Тайтирия упанишад (II.1) Брахман се описва така: сатям джнанам анантам брахман – „Брахман е истина, знание и безкрай.“ Целта на индуизма чрез различните дисциплини на йога е да се осъзнае идентичността на атман и Брахман. Във Ведите и Упанишадите се казва, че целият индуистки пантеон е просто по-висши проявления на Брахман. Поради това екам сат („всичко е едно“) и сарвам кхалвидам брахма („всичко, което се разпростира е Брахман“). „Всички пътеки водят към Брахман, макар мъдреците да го наричат по много начини“.

Махавакя или великите изказвания относно Брахман са:

Праджнанам брахма „Брахман е знание“
Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“
Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“
Тат твам аси „Ти си това“
Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“
Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“

Едно от нещата, които знаем, е, че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?“
От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън“.
Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща — от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог“, или просто „съзнанието на всички неща“, това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една самореференциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува.

Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също.
Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:

1. Брахман е реален;
2. Вселената е нереална;
3. Вселената е Брахман.

Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

Значи светът не е наистина илюзорен?

На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

           

Микротубулите на тази снимка на човешка клетка са показани в зелено (ДНК е в синьо). Снимка: Public Domain

Теорията, кръстена оркестрирана обективна редукция (ООР), е предложена от физика Сър Роджър Пенроуз и прочутия анестезиолог Стюарт Хамероф в средата на 90-те години на миналия век. Тя се базира на идеята, че съзнанието е продукт на квантови вибрационни изчисления от микротубулите – основни компоненти на скелета на клетката.

Скорошното откриване на квантови вибрации в микротубулите в невроните в мозъка подкрепя виждането на Пенроуз и Хамероф, както пишат самите учени в сега публикувано от тях ревю и осъвременяване на старото си изследване.

Още от зараждането си ООР е подложена на тежка критика, тъй като мнозина в научните среди смятат, че мозъка е твърде „топъл, влажен и шумен“ за деликатните квантови процеси. Редица открития обаче демонстрираха съществуването на такива процеси при фотосинтезата на растенията, за ориентацията на птиците, в човешкото обоняние и сега – при микротубулите.

Според Пенроуз и Хамероф вибрациите на въпросните клетъчни структури също са в основата на ЕЕГ мозъчния ритъм. Въпреки че е известен на науката от повече от век и намира широко приложение в медицината, този биологичен феномен си остава загадка.

Учените смятат, че квантовите вибрации на микротубулите си взаимодействат и генерират по-бавните ЕЕГ „тактови честоти“.



Микротубули, показани тук чрез специална флуоресцентна техника. Снимка: Jeffrey81 from nl (CC BY-SA 3.0)

Изследване на Родерик Екенхоф от Университета на Пенсилвания пък навежда учените на мисълта, че анестезията – която селективно изключва съзнанието, без да засяга несъзнателната мозъчна дейност – също разчита на модифициране на състоянието на въпросните клетъчни структури.

Клиничната смърт

При преживяването на клинична смърт микротубулите губят квантово състояние, но информацията в тях не се разрушава. Тя просто напуска тялото, връща се в Космоса и се разпределя там.

Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите и той може да каже: „Преживях клинична смърт.” Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, вероятно безкрайно в качеството си на душа.

Признаци на клиничната и биологичната смърт

Разликата между клиничната и биологичната смърт е много малка – само няколко решаващи минути.

Клиничната смърт възниква, когато сърцето на човек престава да бие, дишането и кръвообращението спират. Организмът още може да се реанимира.

Биологичната смърт идва 4-6 минути по-късно, когато клетките на мозъка умират от недостиг на кислород. Когато настъпи мозъчна смърт, всички неврологични функции необратимо се прекратяват, тоест след клиничната смърт възниква биологична смърт.

За официален момент на биологичната смърт се смята моментът, когато лекарят определи, че мозъкът е престанал да функционира. Ако възможно най-бързо се реагира на клиничната смърт и се вземат необходимите мерки за реанимация, може да се предотврати биологичната смърт.



http://megavselena.bg/