https://www.youtube.com/watch?v=GzN2x1RUBhU Знаете ли, че някои български думи имат корени още от древните траки? 🌿 В това видео разглеждаме как древните тракийски глоси, свързани с музикални инструменти и лечебни билки, са се запазили и до днес в българския език, доказвайки дълбоката връзка между нашата култура и историческото наследство на Балканите. 🎶 Ще научите за инструменти като бринкос и магарис, чиито имена и звуци имат паралели в съвременната българска народна музика, както и за билки като дивизма (известна още като лопен) и бял бъз. Техните названия и лечебни свойства отразяват древните знания, предавани през поколения. ✅ Павел Серафимов подчертава уникалната роля на българския език като жив мост към миналото и показва как традициите и природата са били неразривно свързани с ежедневието и здравето на нашите предци.
*За великия родолюбец Цани Гинчев българският език не е нищо друго освен продължение на тракийския. Към края на своя живот нашият интелектуалец създава своята Тракийска Теория, в която смайващо добре обяснява истината за корените на нашия език. Гинчев смята, че към края на VII в. тракийския на юг от Дунава е бил аналитичен, а езика на новата аристокрация – старите българи е бил падежен. Този падежен език е става и официален в периода VII – XI в. След падането на България под римска византийска власт, по-популярен става езикът на простолюдието – този, който губи падежите си. Това е така, защото по-голямата част от аристокрацията ни говореща падежен език е елиминирана от враговете на народа ни. В ново време учените правят важни открития, но политическата конюнктура не им позволява за кажат нещата без заобикалки. За да не бъдат обвинени във великобългарски шовинизъм, нашите учени са принудени да представят своите открития по завоалират начин. На акад. Георгиев дължим една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “ *И това разбира се не е всичко. B тракийския език се наблюдават абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език *Отново акад. Георгиев стига до заключението, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират или синкопират, както в източнобългарските диалекти (тракийски субстрат?), ср. бълг. зилен = зелен, пуле = поле, наш та - нашата, наш те = нашите, рапта = работа и под.). *Важни открития е направил и проф. Кирил Влахов. Едно от тях е, че тракийския език е започнал за губи своите падежи още по времето на Античността. Реално точно за това пледира и живелия по-рано Цани Гинчев. *Макар и предпазливо, проф. Влахов уточнява, че по време на късната Античност, езика на прииждащите от север племена и този на коренното население на Тракия са били близки, или дори идентични. *Въпросните прииждащи от север племена са дако-мизийците или гето мизицйте. Гетите вече имат ново име славени, а при мизите вече се налага името българи. Съюзът, за който пишат Теофан и Никифор не е някакъв нов феномен, българи и дунавски славени са в съюзни отношения много по-рано, дори по сведения на исторически извори като писанията на Йордан и Прокопий. Причината за това е проста – гетите и мизите са реално една общност, а пък тази общност говори близко сроден език до този на траките на юг от Дунава. Благодарение на трудовете на Томашек, Георгиев, Кречмер, Орел, Баюн, Дуриданов, Влахов, Нерознак, Дяконов, Пизани и др. можем да въстановим следните изрази: От земята, до небето = ут земли до небеси, оть земели до небеси. Отдалече идвам = ут дале идо, оте дале идо. Мъдрият мъж рече = модръ маж раке, мундръ манжъ раке. Това е моят дом = та мой дама ести, та мой думос ести. Добер ден = добер ден-дин. До мен ти лежи = До меан ти лежи. Дай злато на този = дай тому залто. Дай ми тази ябълка = Дай ми та абула. Кой е този мъж = Куй есть тъ манж. Аз, която писах, изрязах думи = Аз, коя разеа. Направи ме жената = Деле ме женай. Брате мой, ела тук = Братре мий, или братре мой, приеди ту. Тате, иди там = Тате, иди тан. Майко – кърмилнице, възкреси, въздигни този = Да, катр сь. Майко – кърмилнице, пази ме = Да, дале ме. Он есть проитавос = Той е надзорник. Он есть банос = Той е бан, той е господар.
Имената на съвременните български реки крият много тайни. В тях намираме паралели с древните тракийски речни названия, а това показва, че езика на траките е само древна форма на българския. Ятрус и Йетерус са древните названия на Янтра, професионалистите дават значение " бърза" [река], но пропускат да отбележат, че още през XIX в. Вилхелм Томашек е дал тълкуване с прилагателното ѩдръ – бърз. *Тракийското название Тимакус е древният вариант на Тимок, като началния елемент Тим- е тълкуван със стблг. тьма - тъма. Киаброс е древното тракийско име на Цибрица, Цибър, то е тълкувано с цибър, цибрея - светлея, но се смята, че цибрея е заемка, защото не се среща в руски, полски и т.н. Тази аргументация е несеиозна, но пък става пределно ясно, че древните тракийски речни названия Ятрус, Йетерус, Тимакус, Киаброс и др. са лесно обясними на български език. От друга страна съвременните речни названия Бялата река, Белица, Стара река, Бебровска река и др. имат ясни успоредици с тракийски названия като Бела, Бела-стура, Стар [аскенос], бебрики. Това е поредното доказателство, че тракийски и български са две названия на един и същ език, но от различни епохи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар