Името на издирвания от полицията 39-годишен Ивайло Калушев се превърна в една от големите загадки, след като на 2 февруари, в притежаваната и обитаваната от него хижа „Петрохан“ бяха открити три показно разстреляни трупа на лица, от години близки до него. От тогава Калушев е в неизвестност, а заедно с него се издирват и две момчета, за които се знае, че са живеели в хижата и са отглеждани от Калушев.
Мистериозният Иво е представян като майстор на подводната спелеология, оцеляващ при екстремни ситуации планинар, природозащитник, водач на рейнджъри, последовател на източния мистицизъм, лама, действащ на ръба на закона, замесен в педофилия, наркотици и трафик на хора, основател на секта, син на офицер от бившата ДС…
Почти толкова многобройни са и версиите за тройното убийство и съдбата на тримата издирвани от полицията.
Но личността на Ивайло Калушев може да бъде прочетена и по друг начин. Faktor.bg надникна за първи път в профила му във фейсбук. Той е съвсем различен от масовите, и разкрива един съвсем
нестандартен човек
Статусите му са епизодични, но качествени, а посланията в тях контрастират на типичните за масовата култура полюции в социалните мрежи. От тях лъха усещането за личност, стремяща се към просвещение.
Съчетанията от думи по-скоро напомнят на философски сентенции. Калушев е стъписан от липсата на хора на духовното и призовава да се освободим от безсмислената болка, а да оставим само болката, която ни събужда. Говори за предстоящ човешки или природен катаклизъм, обяснява, че ако правиш фалшиви движения и помагаш на фалшиви хора не можеш да се почувстваш истински. Тревожен е от факта, че „безхабещи стада пасат на плитки удобства - твърде вцепенени, за да знаят, че потъваме“.
15 септември – първият учебен ден също предизвиква в него лавина от различни чувства – защото творчеството трябва да бъде кастрирано в униформите на еднообразието, а образователните институции възприема като своеобразна машина, преработваща „дивите пейзажи на младите умове в добре асфалтирани еднопосочни улици“.
Иво има ясни обществени репери, твърди, че се изнервя, когато пише за Тръмп и за преговорите за мир в Украйна, а делото на Навални възприема не като самотен вик, но и като „гласа на безброй хора по целия свят, които се изправят твърдо срещу потиснически режими, рискувайки всичко в името на свободата“. Калушев адмирира и премахването на паметника на съветската армия от центъра на София като символ на подтисничество.
Последната му поява във фейсбук е много знакова като послание. Публикувано е преди 6 дни – на 2 февруари и вероятно съвпада с разстрела или малко след това на тримата рейнджъри в „Петрохан“. При всички случаи обаче това е последният контакт на Иво с обществото. В този ден е публикувал стихотворение, без обаче да посочва автора и името на творбата. Това е едно от най-силните стихотворения на Христо Ботев - "Борба", писано преди 155 години, но пословично актуално и днес. Безпощадното лицемерие на обществото, сляпото подчинение на власт и църква, страхът като инструмент за покорство, робският манталитет. И несъмнено ключовият стих:
„Свестните у нас считат за луди…“,
болезнено е измъчвал Иво. И сякаш по ирония на съдбата, не само последното му послание към хората, но и краят на жизнения му път съвпада с мястото, където загива поетът - връх Околчица.
Faktor.bg предлага знакови статуси от фейсбук страницата на издирвания мъж.
Те едва ли могат да бъдат универсален ключ за обяснение на загадките, но са безспорен щрих в голямата картина на неизвестното – там където и хората не са това, което са.
Иво Калушев
6 д
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Иво Калушев
1 януари 2026г.
Нека увереността ви фалира преди сърцето ви.
Нека любимите ви планове се провалят достатъчно бързо, че най-накрая да срещнете реалността, а не сторисборда.
Дано почувствате в костите си, че календарът е учтива лъжа - полунощ е просто още един дъх, умиращ в следващия.
Заровете миналогодишното аз и не стройте светилище за трупа.
Всичко, което обичаш, ще се промени, ще изгние или ще си тръгне - включително и ти Нека този факт не те смачка, а да те отвори.
Спрете да прехвърляте живота си на следващото постижение, следващия партньор, следващия духовен стикер. Този момент е земята, която продължаваш да избягваш. Вече е свещено, със или без вашето одобрение.
Човекът, за когото се мислиш, е слух. Тествайте го. Нека объркването бъде твой учител, а не враг.
Страдай само от болката, която те събужда; пусни болката, която просто те държи зает.
Търговски мнения за опит. Търговски контрол за внимание.
Обичайте хората така, сякаш вече ги няма - защото ги няма - и се дръжте подобаващо: нежност сега, яснота сега, нула време за губене.
Хванете ума, който замръзва „бъдеще“, и се усмихнете – то никога не пристига. Само това острие в момента продължава да реже.
Умри преди да умреш: нека историята ти изгори до пепел, докато суровото осъзнаване, четене на тези думи, остава светло и без
Няма да те помнят дълго. Добре. Добре. Най-накрая си свободен да бъдеш честен.
При нужда от новогодишно решение, вземете това: СПРЕТЕ ДА СЕ ПРАВИТЕ, ЧЕ ИМАТЕ ВРЕМЕ.
Иво Калушев
4 август 2025 г. ·
Знам, че за съжаление много мои приятели и познати не следят достатъчно развиващите се процеси, които ще повлияят живота на всички ни и на децата ни в най-близко бъдеще. Не в абстрактното бъдеще, а в рамките на 1-2 години. И това е, ако междувременно не сме свидетели на човешки или природен катаклизъм. Не става въпрос за абстрактно "бъдеще", става въпрос за сега.
Моля ви, направете си услугата да изгледате долното интервю. Цялото, до края! Всеки трябва да го изгледа, и най-вече да го разбере. Това е просто един глас измежду много, който се опитва да обясни какво се случва. Но е един от важните гласове. Има и други, които все още мълчат, но Mo Gawdat - бившият CBO на GoogleX - има какво да каже, при това по най-човешкия възможен начин.
Бившият служител на Google говори за опасностите на изкуствения интелект! Mo Gawdat E252 - Дневникът на изпълнителен директор
Иво Калушев
5 април 2025 г. ·
Фалшивите хора правят фалшиви движения
за фалшиво помагане на други фалшиви хора,
с надеждата, че ще се почувстват истински...
Цъ.
Иво Калушев
19 март 2025 г. ·
В измисления театър на въображаеми врагове прикриваме крехкото си его в атрибутите на моралното съвършенство. И все пак само когато се сблъскваме с безкомпромисната реалност на истинска несправедливост - където илюзиите се разпадат и цената на апатията става неоспорима - ние надминаваме кухите пози и ковеме от съвестта и смелостта, субстанцията
Наистина се надявам повече хора да разберат финната и същевременно жизнена разлика, тъй като в момента такива хора изглеждат сериозно липсват.
Иво Калушев
25 януари 2025 г. ·
Храним се с илюзии и удобство, оставяйки ума си да гние в процеса. Накъдето и да погледнеш, безхабещи стада пасат на плитки удобства - твърде вцепенени, за да знаят, че потъваме
Иво Калушев
15 септември 2024 г. ·
Настъпи отново първия учебен ден - моментът, в който нашите малки приключенци сменят пелерините на творчеството с униформите на еднообразието. Не е ли вдъхновяващо как образователните институции старателно преработват дивите пейзажи на младите умове в добре асфалтирани еднопосочни улици? До някаква степен е удивително да се наблюдава как любопитството намалява, докато се утвърждават готовите отговори.
За още една славна година на превръщане на въпросите в изисквания, на мечтите - в схеми, а на оригиналните мисли - в бележки под линия!
Иво Калушев
22 юни 2024 г. ·
В големия театър на съвременното съществуване ние сме актьори, режисьори и зрители на собствените си моноспектакли. Излагаме на показ старателно поддържания си живот, всеки пост е отчаян вик за внимание, всяка снимка е храм на крехкото ни его. Същността се е превърнала в древна реликва, погребана под пластове грим, селфита от фитнеса и самохвални надписи.
Приятелствата ни са сведени до поредица от транзакционни харесвания и коментари, като всяко взаимодействие е повърхностно ехо на това, което някога беше истинската връзка. Дефилираме с живота си като на моден подиум, търсейки потвърждение в мимолетното одобрение на другите, които са също толкова празни и изгубени.
Интелигентността и задълбочеността се отмиват като прах, защото не привличат вниманието така добре, както нашите подредени фасади. Ние боготворим онези, които отразяват нашата собствена несигурност, издигайки ги до божествен статут, заради способността им да отразяват нашите повърхностни ценности обратно към нас. Попадаме в капана на безкрайния цикъл на самовъзхищение, заслепени от собственото си отражение.
И ето ни тук, в култа към себе си, където единственият свещен ритуал е ежедневното ни самопредлагане, филтрирано и излъскано до съвършенство. И в това нечестиво поклонение губим от поглед това, което наистина има значение, жертвайки човечността си на олтара на суетата.
Иво Калушев
17 февруари 2024 г. ·
Новината за смъртта на Алексей Навални беше изненадваща и очаквана едновременно. В свят, в който светлината на свободата постоянно е под сянката на тиранията, неговото убийство в затвора напомня за цената, която се плаща за смелостта да изискваш справедливост, прозрачност и свобода.
Битката на Навални не е някакъв самотен вик в тъмнината, а гласа на безброй хора по целия свят, които се изправят твърдо срещу потиснически режими, рискувайки всичко в името на свободата. Тези смели души, въоръжени единствено с убежденията си, се изправят срещу колосалната машина на репресиите, знаейки добре каква лична цена ще платят за това.
Нека не забравяме, че борбата за свобода не е отговорност на малцина светли души, а колективен дълг на всички нас. Нека днес и през всички бъдещи дни бъдем солидарни с Алексей Навални и с всеки премълчаван глас, дръзнал да се противопостави на тиранията.
Този момент е призив за действие. Той е призив към света да признае жертвите, дадени на олтара на свободата, и да подкрепи активно онези, които се борят с тираните на нашето време с камъните на истината, справедливостта и непоколебимата смелост.
Нека издигнем глас не само в знак на възмущение, но и във всеобщ вик за промяна. Ангажирайте се с организации, които се застъпват за правата на човека и ги подкрепяйте. Обучавайте хората около вас за значението на глобалните всечовешки ценности. И най-важното, нека си напомняме взаимно за силата, присъща на колективната воля за промяна в свят, в който свободата не е само привилегия за малцина, а основно право за всички.
Като почитаме духа на Алексей Навални и на всички, които се борят заедно с него, нека отново да насочим погледа си към идеалите за свобода и справедливост, разбирайки, че тяхната борба е нашата борба, тяхната мечта - нашата мечта, а тяхната победа - нашата свобода.
Иво Калушев
1 януари 2024 г. ·
В тази настъпваща година нека влезем в необятния театър на съществуването с широко отворени очи за ярката сияйност на неподправената реалност. Като търсещи по безпътен път, нека нашето пътуване бъде лишено от илюзии, а погледът ни да не бъде замъглен от миражите на ефимерните удоволствия. В непрестанното преследване на истината нека всяка наша стъпка бъде безстрашен скок в пространството, където дълбоката простота на това, което е, прогонва сложните сенки на онова, което изглежда, че е. Тук и сега, в неподправения пулс на настоящия момент, да открием онова, което е толкова трудно, именно защото е толковa лесно - просветлението не е далечен връх, който трябва да изкачим, а земята под краката ни, въздухът, който дишаме, самата същност на нашето съществуване.
Иво Калушев
17 декември 2023 г. ·
Не можеш да наречеш себе си "миролюбив" ако не си способен на истинска жестокост. Ако не си способен на жестокост не си миролюбив, ти си просто безобиден. Важна разлика.
Иво Калушев
13 декември 2023 г.
Това е много по-важно, отколкото повечето хора разбират. БРАВО на Васил Терзиев и на всички други, които имаха смелостта да започнат този процес!!
Faktor.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар